Отиди на
Форум "Наука"

Селската война в Германия през 1524-1525 г.


Monarh

Recommended Posts

  • Потребител

Тук ще разгледам едно важно събитие от немската история, а именно Селската война в Германия в 1524-1525 г. Приятно четене !!!

I част

1. Въведение към Селската война от 1524/1525 г.

Голямата селска война от 1524/25 г. след своите предшественици в лицето на Революционния селски съюз и и Бедния Конрад намерила своя център в Югозападна Германия, макар и с нея да били свързани големи въстания в Елзас, в Австрия, в Тюрингия, в Швейцария и във Пфалц. Въстанието на селяните срещу безправието и подтисничеството е централно важно събитие в германската история. То е най-голямото надигане на масите в тази история- в него взимат участие над 100 000 въстаници; едно от малкото движения за свобода и народни движения в историята на Германия. Макар и Революцията от 1525 г. с нейните цели за една умерена или радикална промяна на обществения ред да се е провалила, по своето значение тя може да се сравни с Френската революция от 1789 г.

Обозначението Селска война или селско въстание не е съвсем вярно : наистина от едната страна стояли преди висичко селяни ( 80 % от населението тогава живеели на село и били заети в селското стопанство ); но на тяхна страна се биели и миньори, някои занаятчии и граждани на отделни градове, също и отделни духовници и рицари като Флориан Гейер и Гьотц фон Берлихинген. Затова П. Бликле говори вместо за селско въстание за ,, Революция на общия човек". Общият човек се борел срещу различните господари: земевладелците, аристократите, рицарите в своите замъци, а също и манастирите, към които принадлежали много села и земи.

2. Скрити причини за Селската война

Фактът, че през 1524г. се стигнало до революционно въстание в Югозападна Германия преди всичко се свързва с три развития :

- ситуацията на селяните и другите зависими

- ситуацията на земевладелците на село и

- посланието за свобода на реформаторите

Към ситуацията на селяните около 1525г.

В селата селяните живеели при различни правни и икономически ситуации: едри селяни и дребни селяни ( чрез реалната подялба селските дворове в Югозапада били по-скоро малки ), свободни селяни и крепостници, също и ратаи и надничари. Почти всички във феодалната система били зависими от господарите, на които трябвало да плащат налози и да изпълняват ангарии или Frondienste и които по много начини определяли живота на селяните.

Икономически на селяните не им било толкова зле около 1520 г., както показват някои миниатюри от това време. Икономическата ситуация дори била относително добра. Това се изяснява с примера на добива на зърнени култури: След катастрофалните периоди на селскостопанска криза около 1320 г. общото стопанство се възстановило, търсенето на хранителни стоки нарастнало, с това скочили и цените на зърнените храни и селяните спечелили от това. Много от тях били станали относително заможни.

С развитието на селата възникнало едно политическо съзнание. Вече от много десетилетия селяните живеели по-малко в отделни дворове, а повече в села, в които организирали съвместно своя труд и практикували едно макар и още относително самоуправление. Без това общо съзнание в селата не би било възможно образуването на въстаническите селски пълчища.

Към ситуацията на земевладелците

Ситуацията на земевладелците, преди всичко на малките господари около 1525 г. не е толкова блестяща, както била в по-ранните столетия.Владеенето на земите не стига за богатство, новите богати, които имат и достатъчно пари, са едрите и дребните търговци, дребните аристократи са заплашени от относително обедняване. Неслучайно някои рицари се превръщат в разбойници, които отново искат да станат богати чрез нападения над търговците, ,, торбите с пипер" или ,, Pfeffersaecke...

В тази ситуация селяните трябва да запазят богатството на господарите. На тях биват налагани все нови и нови налози и крепостничеството, което вече се било оттеглило, отново се въвежда.

Обобщение на скритите причини за Селската война

,, Станали относително заможни чрез сигурния пласмент на техните продукти и отново готови за отбрана и самоуверени вследствие на тактиката на ландскнехтите, селяните се отбраняват .... срещу паричния и ангариен натиск на обеднелите земевладелци. Римското право ограничава в далечен план техните права на ползване на общински земи за общо ползване или Allmenderrechte, тяхната лична свобода и самоуправление... При позоваване на Библията, на Божието естествено право и на труда на Лутер ,, За свободата на един християнски човек" селяните искат премахването на разликите между съсловията и на ангариите." (dtv-Atlas zur Weltgeschichte, Band 1, zum großen Bauernkrieg 1525.)

Подробности за ситуацията и подтискането на селяните се извличат от исканията в ,, Дванайсетте статии"...

Редактирано от Петър Петров
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

3. Защо центърът на селското въстание е бил точно в Югозападна Германия ?

Селската война е имапа своето начало и център преди всичко във Югозападна Германия, в много други области в Германия през 1525 г. не е имало никаква селска война, напр. във Бавария, във Северна Германия, в Рейнланд. С какво би могло да се свърже това ?

- Сигурно би било неточно да припишем на швабите или баденците особен революционен ген- при все това, че е наистина впечатляващо, че следващата революция в Германия, Революцията от 1848 г., отново имала своя център в Баден.

- Със сигурност важна роля игроело това, че Югозападът тогава е бил владян от много малки господари: духовнически области, малки княжества, графства, рицарски владения. Те били заплашени особено от обедняване и реагирали със особено драконовски ограничения към селяните. Освен това в тази част на страната първоначално нямало централна власт ( както в Бавария ), която би регулирала едно единно правораздаване и единен подход.

- Близостта до Швейцария, до Конфедерацията също би могла да е играла важна роля при началото на селското въстание в Южен Баден.Швейцария била модел за властта на Общия човек и за отстраняването на едрите господари и аристократите.

- Освен това швейцарският реформатор Улрих Цвингли се противопоставил на въстанието на селяните много по-открито, отколкото Лутер със неговия ужасен труд ,, Против разбойническите и убиващи банди на селяните" от 1525 г.

- За образуването на селските пълчища или "Bauernhaufen" и тяхното въоръжено въстание спомогнало и това, че областта в която се разпространило това въстание, до голяма степен била идентична с областта на рекрутиране на наемниците ландскнехти : много от селяните, които се събрали в пълчищата, по-рано в продължение на време били набирани за ландскнехти, така че вече имали собствен военен опит.

Впрочем със опита на ландскнехтите е обяснимо и въоръжаването на селяните : селските пълчища по никакъв начин не се впуснали в боевете, въоръжени със цепове ( инструменти за ръчно вършене ) и коси, а отчасти били добре въоръжени със копия и броня и пушки, по-късно подкрепени дори от оръдия от страна на някои от преминалите към тях градове. При все това те нямали въоръжена конница и това се оказало голям недостатък в решителните битки.

Редактирано от Петър Петров
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Тази твърде интересна тема се появява даже твърде късно в нашия форум. Хубаво е, че си се сетил да я пуснеш.

Догодина (всъщност - след някой и друг ден) и аз ще се включа сериозно в нея. В момента работя по друга тема във форума.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

4. Искания и цели на селското движение : ,, Дванайсетте статии"

През февруари 1525 г. в Мемлинген се появили т.н. ,, "Die grundtlichen und rechten haupt Artickel aller baurschafft und hindersessen der Geistlichen und Weltlichen oberkeyten vonn welchen sye sich beschwert vermeinen." на тогавашния немски език. Те били наречени ,, Дванайсетте статии". Били съчинени от родения във Хорб на Некар мемлингски майстор кожар и полеви писар на Балтрингското пълчище Себастиан Лотцер, а подкрепени от цвингилиански настроения проповедник Кристоф Шапелер. В тези ,, Дванайсет статии", един ранен документ на демокрацията и човешките права, били обобщени и обосновани от Евангелието исканията на селяните. Ето ги и исканията им :

- общините трябва да имат властта и силата , сами да избират пастор или проповедник и да проверяват и за това дали той проповядва и действа съобразно Евангелието

- премахване на новите налози за господарите

- премахване на крепостничеството на селяните

- свободно ползване на дървен материал за всички

- премахване на новите ангарии или Frondienste

- никакво неправомерно обременяване от страна на господарите

- никакви непоносими лихви или аренди върху земите

- гаранция за едно справедливо третиране пред съда, не по произвол или изгода

- никакви произволни закони по ,, новото право", а валидност на старото право

- ливадите и нивите трябва да останат общо притежание

- в случай на смърт едно благо или притежание не трябва да се падне на господаря, а да остане за вдовиците и сираците

Тези ,, Дванайсет статии" се приемат като манифест на селското движение с решение от делегати на Алгойерското, Балтрингското и Бодензеевското пълчища в Мемлинген през март 1525 г.

,, Дванайсетте статии" представляват един прагматичен минимален консенсус за исканията на селяните. Те обаче все още не поставят под въпрос обществения ред в основата му ; господарите биха могли да си останат господари, ако продължително време не измислят нови несправедливости. Но искането за свобода на селяните не , което е повече от премахване на крепостничеството, клоняло към премахване на господството на на земевладелците, благородниците, рицарите и клерикалите. И като политическа визия на хоризонта се появило едно републиканско общо дело, при което властта произтича от народа, от Общия човек и това би могло да се организира първо във селата, а после и в градовете. ( Швейцарската конфедерация тук можела да послужи за образец. )

Обаче един съвместен проект за нов обществен ред не възникнал. ( В най-широк план такова общество било развито от Михаел Гесмер на Второто тиролско местно събрание от 1526 г. ) ...

Редактирано от Петър Петров
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

3. Защо центърът на селското въстание е бил точно в Югозападна Германия ?

Селската война е имапа своето начало и център преди всичко във Югозападна Германия, в много други области в Германия през 1525 г. не е имало никаква селска война, напр. във Бавария, във Северна Германия, в Рейнланд. С какво би могло да се свърже това ?

- Със сигурност важна роля игроело това, че Югозападът тогава е бил владян от много малки господари: духовнически области, малки княжества, графства, рицарски владения. Те били заплашени особено от обедняване и реагирали със особено драконовски ограничения към селяните. Освен това в тази част на страната първоначално нямало централна власт ( както в Бавария ), която би регулирала едно единно правораздаване и единен подход.

- Близостта до Швейцария, до Конфедерацията също би могла да е играла важна роля при началото на селското въстание в Южен Баден.Швейцария била модел за властта на Общия човек и за отстраняването на едрите господари и аристократите.

Може би швейцарското влияние на първо място и на второ обедняването на малките феодални и църковни владения от друга страна.

Щото да речем в Северна Германия е имало Ханза, създадени силни стоково-парични отношения, в Бавария и Бранденбург е имало силна централна власт, примерно. За Саксония не съм сигурен, но предполагам и там силна власт.

Редактирано от kramer
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Не само. Решаващ фактор е и че селяните от юга са замогнали повече през периода поради сигурния пласмент на продукцията си, докато феодалите имащи власт над тях в този район са ставали все повече и все по обедняващи. Така че въпрос на време е било да пробват да ги бутнат. Още повече и че както стана въпрос много от тях са били ландскнехти. Иначе липсата на конница в случая, не е била чак такава драма, а ландскнехтите са можели ефективно да се защитават от кавалерийски атаки, достатъчно е само да наведат пиките и да не развалят бойния строй на баталията. Разбира се за целта трябва да са добре въоръжени (всичките да имат дълги копия) и организирани, което не винаги е било постижимо.

Иначе и според мен терминът Селска война звучи доста скромно на фона на Великата Френска или Великата Октомврийска революция, така излиза че това в Германия е било едва ли не сбиване в селска кръчма отколкото революция. А тя си е революция и икономическа и религиозна и доста мащабна, 100 хиляди всъщност са само жертвите от войната иначе над 300 000 души участват в нея и предхожда доста френската. А и не е споменато тук, че още години преди революцията да ескалира има редица тайни организации и бунтове в Германия като "Свирача от Никласхаузен", "Съюза на обувката", "Бедния Конрад" и тн. И всъщност не е само в югозападна Германия, а по-скоро по диагонал през Германия - от Рейнланд до Саксония и Тюрингия, а в последствие обхваща и части от Елзас, Швейцария и Австрия.

Link to comment
Share on other sites

  • 4 седмици по-късно...
  • Потребител

5. Изображения за Селската война - пощенски марки на ГДР, 1985 г. : 450 - годишнината на Селската война от 1525 г. : дърворезби от XVI век с изображения на селяните при различни ситуации :

- селяни при безплатен труд - банкнота от 5 марки,

- селяни при предаване на десятъка - банкнота от 10 марки,

- изображение на Томас Мюнцер , ,, теолога на революцията " - банкнота от 20 марки,

- въоръжени селяни , събрание на селяните в Горна Швабия - банкнота от 25 марки, заглавен лист на съюзната организация на Християнското сдружение на Горна Швабия, Augsburger Druck, 1525 г. ,

- селянин революционер със Знамето на свободата, на заден план един замък - банкнота от 35 марки, дърворезба от труда на Мюнцер ,, за Големия лутеровски шут ", Страсбург, 1522 г. ,

- селяни пред съда - банкнота от 50 марки.

- в средата - заглавната страница на ,, Дванайсетте статии ", които съдържат исканията на селяните - текстът в полето с орнаменти

Bauernkrieg-Block-DDR-1973.jpg

Редактирано от Петър Петров
Link to comment
Share on other sites

  • 2 месеца по късно...
  • Потребител

6. Дати за хода на Селската война в 1524 - 1525 г.

Събития предшестващи Селската война, размирици до 1524 г. :

В XV век имало цяла поредица регионални селски въстания в империята, но също и в Швейцария, Тирол, в Англия. Известност получили три групи въстания :

1476 г. Социално - революционните проповеди на ,, Свирача от Никласхаузен " или ,, Pfeifer von Niklashausen" в Никласхаузен, едно селище, на р. Таубер между Таубербишофсхайм и Вертхайм на Майн

1493 г. Въстания на Съюза на Обувката в Шлетщадт в Елзас срещу Страстбургския епископ , 1502 г. от Унтергромбах във Брухзал в Шпейерското княжество, 1517 г. в Горен Рейн около Фрайбург. Повечете въстания на въпросния Съюз на Обувката били организирани от Йоос Фриц. Всички те се провалили, често поради предателства, както се случва с много въстания в световната история.

1514 г. ,, Въстанието на Бедния Конрад или Der Arme Konrad в долината на Рем и преди всичко във Виртемберг, въстанието било потушено от херцог Улрих и провинциалните съсловия.

Селската война от 1524 г. се описва от Петер Бликле в 4 фази :

I фаза : от лятото на 1524 г. до Коледа на с.г.

Начало на въстанието в Южен Шварцвалд

1524 г. : Лятото : В началото се случили размириците на Щюлингенските селяни на Хохрайн около Щюлинген срещу Лупфенската власт. Като причинител на този смут няколко горнонемски хронисти съобщават следното : жената на графа на Лупфен заповядала на селяните в графствотото на провинцията Щюлинген по средата на времето за прибиране на реколтата да съберат къщички за охлюви за, да изплетат прежда. Дори това да не е било историческата истина, все пак е една леснозапомняща се метафора за тормоза на господарите спрямо селяните.

На 23 юни 1524 г. се образувало, едно пълчище на щюлингерските селяни, което немедленно издигнало искане да се премахнат несправедливите служби за безплатен труд или Фрондийнсте. 800 души от тези щюлингерските селяни се придвижват към Валдсхут, за да придадат настойчивост на исканията. Селските пълчища се образували почти спонтанно, като не били насочвани от водач : селяните от отделните села се събирали, придвижвали се към други общини, където се присъединявали и други селски жители. Така възникнали ,, Пълчищата " на селяните, които се организирали по образеца на войските на ландскнехтите. Били избрани военни съвети и капитани. Така например Щюлингерското пълчище било ръководено от бившия ландскнехт Ханс Мйюлер фон Булгенбах.

Томас Мюнцер се появил във Валдсхут в 1524 г. и останал 5 месеца в Грйсен/ Хегау до Валдсхут, без да придобие голямо влияние върху селяните. Той поддържал контакти с Балтазар Хубмайер, един от ръководителите на селското движение.
Организация на по -нататъшните селски селски пълчища в региона и по - нататъшни акции : акции срещу манастира ,, Свети Блазиен, срещу властта в Предна Австрия в Хегау, срещу град Вилинген, срещу графовете на Зулц и други.

Щюлингерските пълчища трябвало да се разпуснат, когато бил гарантиран един арбитражен съд за решаване на спорните въпроси. Но този съд никога не се осъществил.

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • 2 месеца по късно...
  • Потребител


II фаза : От януари 1525 до Великден на с.г.

Образуване на пълчища в Горна Швабия, програма и договори


От януари 1525 г. : образуване на пълчища в Горна Швабия и до Бодензее :

- Алгойерското пълчище със Bleichknecht -а или ратай по чистенето Йорг Шмидт

- Балтрингското пълчище начело с ковача Улрих Шмид

- Зеевското пълчище начело с Якоб Хомпис и Дитрих Хурлеваген


14 февруари 1525 : Основаване на Селски съюз или Bauernbund в Зонтхофен в Алгой, който по –късно приема името ,, Християнско сдружение на Горна Швабия “


Март 1525 г. : Решение за ,, 12 –те статии “ от страна на делегатите на Алгойерското пълчище, Балтрингското и Бондезеевското
пълчища в Меминген


До края на март 1525 г. Тъй като обявените преговори се протакват, селските пълчища се радикализират : Боеве на Горношвабските селски пълчища, превзети са около 50 дворци и манастири


Великден на 1525 г. : ,, Вайнгартският договор “ като последен опит за преговори между 12 000 –те селки войници от Горношвабските пълчища и войските на Швабския съюз начело с Георг Трухзес фон Валдбург :

Поради това за първи път се стига до прекратяването на бойните действия в Горна Швабия. Това обаче води до спечелване на време за войските на Швабския съюз, което Фон Валдбург използва за набиране на още ландскнехти.


Пролетта на 1525 : Херцог Улрих извършва заслужаващо споменавано ,, интермецо “ в Селската война : той, човекът, който в 1514 г. потушава Въстанието на Конрад Бедния, а в 1519 г. е принуден да напусне Виртемберг и заминава за Мьомпелгард, си купува твърдината Хохентвил като изходна база за отвоюване на своята провинция Виртемберг и сега конспирира със селяните, изпраща и свои собствени наемници на тяхна страна в битката и за кратък срок стига до Щутгарт. Обаче му се налага да оттегли своите наемници и планът му за реконкиста на провинцията се проваля. Оказва се, че въпросът със селяните го е интересувал само като средство към неговата цел .


III фаза : От април 1525 до юли 1525 г. :

Насилие и смърт , унищожаване на селските пълчища


Март /април 1525 г. :

Разпространение на въстанието във Виртемберг, Франкония и др. Образуване на още селски войски :

- Тауберталското пълчище начело с Якоб Кол и имперския рицар или Reichsritter от Франкония

Флориан Гейер, които на 27 април издават т.н. Охзенфуртско нареждане

- Оденвелдерското пълчище начело със гостилничаря Георг Мецлер и Вендел Хиплер

- Некарталското пълчище начело със Йеклин Рорбах


При това исканията от ,, Дванайсетте статии “ трябвало да бъдат наложени със сила, само ако е необходимо.

Има и сдържани и разумни селски водачи като Матерн Фойербах в Ботвартал и Вендел Хиплер. От друга страна, и при селяните се наблюдава нарастващо радикализиране и брутализиране.

Селската война в Тюрингия се разпространява под ръководството на пастора Томас Мюнцер от Мюлхаузен


Muentzer2-200.jpg

Томас Мюнцер, пощенска марка на ГДР от 1953 г. , на заден план - Селската война

16 април 1525 : случва се нещо ужасно т.н. ,, Кървава великденска неделя “ или Der Blutige Ostersonntag :

Превзети са градът и замъкът Вайнсберг от 6000 селяни от Некарталското и Оденвелдерското пълчища, след като управителят или оберфогт на Вайнсберг, граф фон Хелфенщайн, който се падал зет на император Максимилиян, предишния император на Свещената римска империя, отхвърлил с презрение приемането на ,, Дванайсетте статии “. Жестоко убийство на графа и аристократичния състав на замъка, чрез копията на някои селяни начело със сеещия страх Йеклин Рорбах.

( За тези си деяния веднага след това Рорбах и привържениците му са изключени от Селските пълчища )


Ужасени от тези кървави събития, сега много градове и замъци откликват на исканията на селяните - напр. Хайлброн.

Навсякъде замъци, дворци и манастири биват превземани и се плячкосват и разрушават – такава е съдбата на замъка Хохенщауфен.


След превземането на Вайнсберг и с оглед на заплашителното приближаващите се наемни войски на Швабския съюз, за кратко време рицарят Гьотц фон Берлихинген става водач на Некарталско – Оденвелдерското пълчище. ( Съгласно мемоарите на Берлихинген, той е бил принуден да извърши това, като тази версия е възприел и Гьоте в своята пиеса ,, Гьотц фон Берлихинген )


Май 1525 г. : Мартин Лутер , който в началото на 1525 г. се е обърнал към князете и селяните в труда си ,, Предупреждения за мира към 12 – те статии на селячеството в Швабия “, сега написва произведението ,, Против ужасните и разбойнически банди на селяните “ или "Wider die mörderischen und räuberischen Rotten der Bauern". Именно кървавите събития във Вайнсберг го подтикват към това. Въпросният труд послужва като суров призив към князете за унищожаване на селяните от грижа за назначената от Бога власт, на която хората трябва да се подчиняват. Така Лутер в името на Реформацията е принуден да пожертва селячеството.

Редактирано от Петър Петров
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...