Отиди на
Форум "Наука"

Облигационно отношение в широк и тесен смисъл - по проф. А. Кожухаров


Monarh

Recommended Posts

  • Потребител

Обикновено се приема, че правото на кредитора да иска от длъжника осъществяването на дължимия резултат заедно с корелативното му задължение образуват състава на облигационното отношение. Според проф. Кожухаров, един по-внимателен анализ обаче ще ни доведе до извода, че съставът на това отношение не е толкова прост, обратно, той е много по-комплициран. Всъщност облигационното право на кредитора заедно със съответстващото му задължение на длъжника образуват облигационното право-ядро, около което могат да възникнат и се групират други субективни права или възможности, свързани с ядрото в едно органично цяло и образуващи с него едно облигационно отношение в широкия смисъл на думата.

1. В тесен смисъл облигационното отношение, като всяко правоотношение, обхваща правото на вземане на кредитора - облигационно право, и задължението на длъжника да престира. Понеже вземането на кредитора се изчерпва в правото му да иска осъществяването на един резултат- в неговата претенция, затова изглежда, че съдържанието на облигационното отношение се изчерпва с тази негова претенция, със облигационното му право. Житейски нещата обаче никога не се поставят така тясно и изолирано.

2. В широк смисъл в израза ,, облигационно отношение" може да се вложи едно много по-широко съдържание. Могат да се обхванат всички правни последици, които настъпват вследствие на личността на обл. отношение в тесен смисъл. Могат да се обхванат цяла серия странични права, задължения и възможности , които възникват в полза на кредитора или на длъжника възоснова на вече установената между тях правна връзка и които се намират в тясна зависимост от нея - в зависимостта, в която се намират правни последици към юридически факт.

Например договора. Той създава облигационна връзка между сключилите го : За кредитора възниква правото да иска престиране, а за длъжника - задължение да престира. Но с това съдържанието на облигационната връзка не се изчерпва. Договорът създава правно необходимата основа за установяване на други нови субективни права и правни задължения. Те още не са възникнали, но страните вече са обвързани с възможното им възникване.

Да вземем за пример договора за наем. По силата на този дог. наемателят има право да иска да му се предостави правото на временно ползване на наетата вещ - чл.228 от 33Д. Но има редица други възможности, опиращи се на това основно право. Наемателят има право да се брани срещу самоуправство на трети лица, тъй като е наемател. Може да пренаеме наетата вещ, защото е наемател - чл.234 от ЗЗД ; ще трябва да търпи дребните поправки, свързани с използването на вещта, защото е наемател - чл.231 от ЗЗД ; ще може да счита срока за продължен, ако без противодействие на наемодателя е ползвал наетата вещ след изтичане на наемния срок, отново защото е наемател - чл.236 от ЗЗД ; или да иска намаление на наемната цена, тъй като е бил лишен от ползването на имота за известно време ; или да прекрати наемното отношение с едностранно предизвестие - чл. 234 от ЗЗД ; или да иска развалянето на наемния договор поради неизпълнение на задълженията от страна на наемодателя и т.н. Това са все права и възможности, които не са се породили заедно с основното субективно право на наемателя ; ( с облигационното му право ), но се намират в тясна връзка с него и възникват на негова основа. Възникват като правни последици на това основно субективно право - техен правопораждащ юридически факт. Това са все странични права и възможности, които гравитират около основната претенция на наемателя, съставляваща ядрото на облигационното отношение. Всички тези права и възможности са включени в състава на облигационното отношение в широк смисъл и образуват заедно с основното облиг. отношение една съвкупност, един комплекс , точно защото това осн.облиг.отношение е тяхна правопораждаща предпоставка и заема в комплекса положението на константна величина.

Оттук проф. Кожухаров заключава, че ,, да се сведе съдържанието му единствено в претенцията означава да виждаме цялото в една негова част - да третираме частта за цяло. Ето защо препоръчително би било терминът ,,облигационно отношение" да се запази за така разбирания комплекс от отношения."

Какво мислите по въпроса ? Съгласни ли сте с тези изводи ? Пуснах темата и защото ще имаме изпит по ОП лятото и искам да си изясня някои неща. Поздрави !!!! :)

Редактирано от Петър Петров
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Би трябвало да е субективното право на продавача да получи цената на предмета и правното задължение на купувача да плати цената...

Редактирано от Петър Петров
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Така обаче артисва задължението на продавача да прехвърли правото, предмет на продажбата и кореспондиращото му право на купувача да иска да му се прехвърли правото. Това сега ново правоотношение ли е и ако "да", то съществували ли редом с посоченото от теб? И тогава, кое от двете е правоотношението в тесен смисъл при продажбата?

ПП - и при продажбата се говори за право като предмет, а не за вещ, защото се продават не само вещи, т.е коректно казано само вещни права.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Наемателят има право да се брани срещу самоуправство на трети лица, тъй като е наемател.

И къде е договорната връзка между наемодателя и третото лице от една страна и от друга между наемателя и третото лице?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Темата е изцяло по учебника на проф. Ал. Кожухаров ,, Облигационно право. Общо учение за облигационното отношение. Нова редакция на проф. Петко Попов", София 2002 г. , стр. 21-23. Не разбирам материята, затова поставих този въпрос. Лично на мен частното право, към което спадат гражданското и облигационното, ми е по-трудно. Какво лошо има, че представих определена гледна точка по даден въпрос и искам този въпрос да се обясни на достъпен език за всички, на които които не им е ясно ? Все пак Кожухаров е изтъкнат юрист и един от най-добрите познавачи на гражданското и облигационното право... предлагам всеки да сподели дали е съгласен с тезата на учения и ако не, да представи своето виждане. Съжалявам, че се основавам само на учебника, но преподавателят Кр. Стойчев иска да се чете само от него. По въпроса на Галахад на стр.16 проф. пише, че третите лица твърде често, а и твърде осезателно понасят рефлексите на чужди за тях облигационни връзки.Например длъжникът има повече от един кредитор, а имуществото не е достатъчно за удотвлетворяването на всички. Тогава те ще бъдат удотвлетворени съразмерно...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Петре, няма нищо лошо, че си представил дадена гледна точка. За да разбереш понятието, обаче е необходимо сам да помислиш върху теорията, да се опиташ да я приложиш към конкретиката, за да провериш за себе си какво си разбрал. В същност, въпросът е доста интересен, но дискусионен в правната теория. Затова ти препоръчвам да прочетеш какво пише по въпроса Ангел Калайджиев и какво пише изобщо за правоотоношението Венелин Ганев.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Какво лошо има, че представих определена гледна точка по даден въпрос и искам този въпрос да се обясни на достъпен език за всички, на които които не им е ясно ?

Няма нищо лошо. Просто започна дискусията. :) Поставянето на разни въпроси спомага за осмислянето на дадена материя... когато идеята е да се разбере. Иначе практиката у нас показва, че и зазубрянето върши идеална работа.

Все пак Кожухаров е изтъкнат юрист и един от най-добрите познавачи на гражданското и облигационното право... предлагам всеки да сподели дали е съгласен с тезата на учения и ако не, да представи своето виждане. Съжалявам, че се основавам само на учебника, но преподавателят Кр. Стойчев иска да се чете само от него.

учебникът на Кожухаров е наистина много достъпно четиво. Той, Б. Спасов и Л. Владикин имат много достъпен стил на писане. Лошото е, че са все покойници, а в България законите важат от ден до пладне, т.е. имаме само формални закони (по име, защото по правило законът урежда трайно обществените отношения).

А предполагам, че от дискусиите си забелязал, че всеки най-много цени своето мнение. Тъй че за изпита ще е достатъчно само да се изрецитира това, което се харесва на преподавателя. Но такава е сега у нас ситуацията - нищо не е ред.

По въпроса на Галахад на стр.16 проф. пише, че третите лица твърде често, а и твърде осезателно понасят рефлексите на чужди за тях облигационни връзки.Например длъжникът има повече от един кредитор, а имуществото не е достатъчно за удотвлетворяването на всички. Тогава те ще бъдат удотвлетворени съразмерно...

Да, стана дума, че Кожухаров констатира, че облигационното отношение се отразява и на други субекти. Но дали това е част от самото облигационно отношение? Нали то обвързва само страните?

Нар. имаме продажба на вещ. Имаме право на собственост, което е едно абсолютно право, т.е. важи спрямо всички, а не само между страните. Та дали няма някаква разлика между облигационното отношение между купувач и продавач и правото на собственост, което преминава от един субект върху друг? Има още много права и отношения, които гравитират около предмета на сделката, но не са част от самото облигационно отношение.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

А как е решена тази тематика в правото през античността и средновековието? А в новото време?

Каква е еволюцията на тази проблематика?

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
  • Глобален Модератор

То гражданското право трудно еволюира... сега се занимавам с един персийски законник от 5-и век, по-точо сборник с казуси и/или прецеденти.. Просто понятие си нямате колко неща има вътре.. активна и пасивна солидарност, какво ли не - всичко, като че е взето от някое съвременно заплетено делце...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Въпросът е чисто теоретичен. През античността и средновековието са мислили по-прагматично. Както казах законите уреждат трайно обществените отношения. И през античността са ги изписвали на камък. Но обществото се мени, а това с времето е правело уредбата не много актуална. Но новите обществени отношения е трябвало да намерят своето решение, тъй че се е отивало по пътя на тълкуването и запълване на празнините в правото. Именно с тази цел се е търсело коя правна уредба в своята съществена част отговаря на новопоявилите се обществени отношения, за да бъде приложена именно тя. През средновековието има известен упадък на облигационното право, тъй като в основата му стои стопанско-паричния оборот, а той в този период е в упадък. Тъй че основната им работа е била просто да съкращават наличната уредба. С нарастването на оборота в края на Средновековието пак започват да тълкуват старите закони и от тази дейност се появяват в крайна сметка законници като Наполеоновия кодекс.

Но тази иначе прагматична дейност е стигнала и до извращения и е взела да се развива и в чисто теоретизиране. И нашата дискусия е за една от тези глухи линии. :umnik:

сега се занимавам с един персийски законник от 5-и век, по-точо сборник с казуси и/или прецеденти.. Просто понятие си нямате колко неща има вътре..

Май от това ще стане чудесна отделна тема.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

То гражданското право трудно еволюира... сега се занимавам с един персийски законник от 5-и век, по-точо сборник с казуси и/или прецеденти.. Просто понятие си нямате колко неща има вътре.. активна и пасивна солидарност, какво ли не - всичко, като че е взето от някое съвременно заплетено делце...

Това е наистина интересно. Може ли да подадеш малко информация да си поблъскаме и ние главите?

Особено солидарността в ония времена - наистина е интересно как я възприемат и уреждат.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

... Но тази иначе прагматична дейност е стигнала и до извращения и е взела да се развива и в чисто теоретизиране. И нашата дискусия е за една от тези глухи линии. :umnik:...

В същност, всичко е до баланса. Абсолютно прав си, че правото урежда обективно съществуващи обществени отношения. Но ги урежда, най-общо и непрецизно казано, чрез т.нар правоотношения, които не са обективно съществуващи, а са изкуствена човешка логико-правна конструкция.

Така че, без теория за тази изкуствена конструкция не може, но и теорията не следва да е сама за себе си, защото тогава се откъсва от своята цел - да създаде и обоснове годен инструментариум за уреждане на обществените отношения и да го направи чрез умела и практична унификация.

Както прекаленото теоретизиране само за себе си е вредно, така и "решенията на парче по практически нюх" също е толкова вредно. В последно време забелязвам, че ВКС в областта на търговското и облигационното право (които наблюдавам по-изкъсо) съвсем е скъсало с теорията и дявол знае защо направо "бичи" безумни решения, които освен че практически са неправилни и абсурдни, са и теоретично погрешни. Да не говорим, че за ВКС редица от основните принципи на правото, особено когато трябва с тях да се попълват празноти, са си направо с декларативно действие. Както се бе изцепил преди време на държавен изпит един студент (цитирам по памет): Конституцията е много хубав закон, ама лошото е, че е само с декларативно действие и затова никой не я спазва... :book::cardR::umnik:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

В последно време забелязвам, че ВКС в областта на търговското и облигационното право (които наблюдавам по-изкъсо) съвсем е скъсало с теорията и дявол знае защо направо "бичи" безумни решения, които освен че практически са неправилни и абсурдни, са и теоретично погрешни. Да не говорим, че за ВКС редица от основните принципи на правото, особено когато трябва с тях да се попълват празноти, са си направо с декларативно действие. Както се бе изцепил преди време на държавен изпит един студент (цитирам по памет): Конституцията е много хубав закон, ама лошото е, че е само с декларативно действие и затова никой не я спазва... :book::cardR::umnik:

Ами то като се види какви кандидати за конституционни съдии има, та чак в Брюксел ги втриса от тях, какво да се очаква. Нормите на Конституцията могат да се прилагат и пряко, но и нея като много от законите никой не ги спава. Въобще българина е научен да не протестира срещу прилагането на лош закон, защото просто няма никакво намерение да го спазва.

Теорията не е лоша, лоша е като се премине в извратено теоретизиране, като се стига до там да се правят опити един правен институт да се изведе от друг при положение, че си имат еднакво голяма уредба. У нас може би това се усеща повече, защото юристите е трябвало да изучават научен комунизъм, а после за да не останат тези преподаватели без работа след като бяха преквалихицирани на философи, то и се премина към обучение по философия. А да речем две от най-популярните сега от нас търговски дружества - кооперациите и ООД са си чисто кабинетни продукти, т.е. първо са били измислени на теория като заместители на другите дружества, които ги е имало и са влезли в употреба след като теорията е станала на закон.

Та това облигационно отношение в широк и тесен смисъл ми мяза нещо на продажба в широк и тесен смисъл - в тесен смисъл продажба на мерудия, в широк на марихуана, тъй като около последното има някои допълнителни опции. :cop:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

... Та това облигационно отношение в широк и тесен смисъл ми мяза нещо на продажба в широк и тесен смисъл - в тесен смисъл продажба на мерудия, в широк на марихуана, тъй като около последното има някои допълнителни опции. :cop:

Лично моето мнение е, че тъй като правоотношенията са изкуствени правно-логически конструкции, за да се разбере какво представляват и как функционират на практика (в правното битие, разбира се и особено с оглед на процеса в последствие) е необходимо въвеждането на такива също изкуствени понятия като правоотношение в широк и в тесен смисъл. До колко това са точни понятия, това е друг въпрос. Не знам какво уж учат студентите в първи и втори курс по съответните дисциплини и изобщо до колко го учат, но 90% от тях всяка година в трети курс са убедени в началото, че продажбеното правоотношение се състои от задължението на продавача да "предаде вещта", на което отговоря задължението на купувача да плати цената. Т.е, между взаимообвързаност (функционалната връзка) на насрещни задължения и съдържание на правоотношение изобщо не правят разлика. И в пети курс, ако не са го научили, не могат изобщо да изведат правото на иск на която и да е от двете страни.

Но, нека изчакаме Петър, за да видим той до какви изводи е стигнал за съдържанието на продажбеното правоотношение и от тук как си го представя в т.нар. "тесен" и "широк" смисъл.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Струва ми се, че понятието в широк смисъл е по-скоро резултат от недоразработеност на материята, отколкото широко облигационно отношение.Иначе казано в тесен смисъл си е самото облигационно отношение, а в широк са си съвсем други правоотношения (вкл. публични), които само в някои свои точки се допират до него, но без да са част от неговата същност.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Струва ми се, че понятието в широк смисъл е по-скоро резултат от недоразработеност на материята, отколкото широко облигационно отношение.Иначе казано в тесен смисъл си е самото облигационно отношение, а в широк са си съвсем други правоотношения (вкл. публични), които само в някои свои точки се допират до него, но без да са част от неговата същност.

Не подсказвай! Нека видим Петър сам до какви изводи ще стигне в собственото си разбиране за прочетеното от учебниците. :grin:

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...