Кога Българската Православна Църква получава своята автокефалия?

[Кръстоносец 12]

Кога Българската Православна Църква получава автокефалия, на събора от 870 или след договора между цар Петър и Роман Лакапин през 927, когато е обявена за Патриаршия? Въпросът ми е породен поради разминаването на различните източници по темата

[T.Jonchev]

Зависи какво се схваща под "автокефалия". Ако става дума за собствен църковен шеф, е едно, а ако става дума за канонично отделяне от църквата-майка - друго.

Канонична самостоятелност българската църква получава на т.нар. Фотиев събор през 879/80г., когато епархиите й са извадени от епархийските списъци на Константинополската патриаршия.

Кога се е сдобила със собствен църковен предстоятел (знаменитият архиепископ Йосиф / Стефан) не е ясно. Повечето специалисти виждат в това събитие пряка последица от VIII Вселенски събор и затова го свързват с 870г. Но понеже няма никакви преки данни, не е изключено архиепископът да е бил ръкоположен и чак през 879/80г.

[resavsky]

Темата е безкрайно спорна и неясна предвид крайно ограничената изворова база.Но ако Кръстоносеца пожелае може да намери поне три дискусии на тази тема във форума и да се включи там.

[Кръстоносец 12]

Зависи какво се схваща под "автокефалия". Ако става дума за собствен църковен шеф, е едно, а ако става дума за канонично отделяне от църквата-майка - друго.

Канонична самостоятелност българската църква получава на т.нар. Фотиев събор през 879/80г., когато епархиите й са извадени от епархийските списъци на Константинополската патриаршия.

Кога се е сдобила със собствен църковен предстоятел (знаменитият архиепископ Йосиф / Стефан) не е ясно. Повечето специалисти виждат в това събитие пряка последица от VIII Вселенски събор и затова го свързват с 870г. Но понеже няма никакви преки данни, не е изключено архиепископът да е бил ръкоположен и чак през 879/80г.

БПЦ поне формално и де юре се води автономна архиепископия до 927. И смятам, че в такъв случай тя няма как да е автокефална. Към днешна дата нито една от автономните Православни църкви не се счита за автокефална.

[Galahad]

Статута на Охридската архиепископия според Нил Доксопатър – 1143г.

Както се вижда обаче, това сведение е едва от 12в. Статутът й е бил особен дори когато бълг. земи са в пределите на Византия. Тя е била нещо като патриаршия, само дето нейният предстоятел не е имал ранг на патриарх. При все това се стигнало до там, че Димитър Хоматиан коронясал Теодор Комнин за император, въпреки протестите на никейския патриарх. Началният период обаче наистина е проблемен - т.е. дали е била архиепископия подчинена на Цариград или Рим или е била независима и от двамата, а само предстоятелят й е имал по-нисък ранг. В резултат от договора между Лакапин и Петър І предстоятелят на БПЦ получава патриаршески ранг, а бълг. владетел е признат за император на българите, което колкото и компромисно да изглежда спрямо мераците на Симеон още дълго време си е било огромно изключение. макар иначе всички останали владетели да били практически съвсем независими.

По-интересен е въпросът в началото на ВБЦ. Охридския архиепископ си остава, но търновският е бил ръкополаган - Василий от папата, а Йоаким І от никейския патриарх. Т.е. в началото търновският патриарх не е имал статута на охридския, а е бил по-близо до типа на останалите национални църкви.

[Кръстоносец 12]

Статута на Охридската архиепископия според Нил Доксопатър – 1143г.

Както се вижда обаче, това сведение е едва от 12в. Статутът й е бил особен дори когато бълг. земи са в пределите на Византия. Тя е била нещо като патриаршия, само дето нейният предстоятел не е имал ранг на патриарх. При все това се стигнало до там, че Димитър Хоматиан коронясал Теодор Комнин за император, въпреки протестите на никейския патриарх. Началният период обаче наистина е проблемен - т.е. дали е била архиепископия подчинена на Цариград или Рим или е била независима и от двамата, а само предстоятелят й е имал по-нисък ранг. В резултат от договора между Лакапин и Петър І предстоятелят на БПЦ получава патриаршески ранг, а бълг. владетел е признат за император на българите, което колкото и компромисно да изглежда спрямо мераците на Симеон още дълго време си е било огромно изключение. макар иначе всички останали владетели да били практически съвсем независими.

По-интересен е въпросът в началото на ВБЦ. Охридския архиепископ си остава, но търновският е бил ръкополаган - Василий от папата, а Йоаким І от никейския патриарх. Т.е. в началото търновският патриарх не е имал статута на охридския, а е бил по-близо до типа на останалите национални църкви.

Случаят с Охридската архиепископия наистина е интересен. Но през почти цялото съществуване на Византия на нейна територия се намират повече от една автокефални църкви. Кулминацията е при Юстиниан, когато и петте древни Патриаршии - Рим, Константинопол, Александрия, Антиохия и Йерусалим - са част от Ромейската държава. Мисля, че поне де юре сме имали някаква формална зависимост от Константинопол. Иначе Петър би могъл да получи царската титла направо от българския църковен глава. Например малко след гръцката независимост/1830/ се стига до конфликт и отделяне на еладската църква от Константинопол под формата на автокефална архиепископия. Та гръцките крале, ако не греша са били признавани и коронясвани именно от нея.

[Galahad]

За ВБЦ е ясно, но за ПБЦ в началото не толкова. Петър за да е цар, трябва да бъде признат от равните. После вече наследниците му си получават короната. Западния император е бил коронован от папата, но не е бил признат от равните доста време, тъй че междунният му статут е бил доста спорен. Борил и Иван Асен си стават царе и без патриарх, но Петър и Асен са били признати при сключване на мирния договор. Но Исак ІІ Ангел е бил измародерстван и от Барбароса за признание за император, тъй че направо е трябвало да свиква.

[Atom]

Наистина въпросът е спорен. Според мен обаче не толкова в отношенията с Константинопол, отколкото дали българският архиепископ е признат от Рим и кога. За да бъде автокефалията пълна, би трябвало да има признание и от Рим.

Решението на фотиевия събор е ясно - патриаршията в Константинопол няма права над Българската архиепископия. От там нататък обаче съборът не взема решение какъв точно е нейния статут. Според мен въпросът е оставен отворен нарочно. Желанието на българите и империята към този момент съвпадат - независима българска църква подобна на църквата в Кипър. Папата държи българите да се върнат към Римския престол. Нито едно от двете решения не би се гласувало на събора с единодушие. Решението на събора, предстоятелят на Цариград да не ръкополага в България и да не изпраща омофор, позволява и на двете страни да го тълкуват в своя полза.

В тази връзка, след фотиевия събор, българската църква според мен е независима от патриаршията. Кога автокефалията става пълна и има признание от Рим не е много ясно. Много е вероятно това наистина да е по времето на Симеон.

[Atom]

Вдигам тази стара тема, за да не пиша в темата на Евристей.

Темата ми стана интересна, покрай противоположните тълкувания. Какво имаме като факти:

1. През 870г. има събор, на който няма канонично решение по отношение на църквата в България.  България е присъединена към Патриаршията с акт на имперската канцелария (със съгласието на източните патриарси), а не с легитимно решение на събора.

Между 870 и 880 имаме
- български епископ Георги, известен с печатите си като архиепископ Георги и от преписката с Рим.
- западните територии присъстват на събора в 880г. от квотата на Патриарха, докато източните не присъстват на този събор.
- епископът на Белград е свален от папата. 

От горните факти може да се направи извод, че в навечерието на Фотиевия събор в църковно отношение България е разделена на три.

- Една автономна област под ръководството на Георги - или "стара България" , включваща Плиска, Преслав, Пловдив, Средец, Дръстър и т.н.
- Югозападни територии директно подчинени на Патриарха.
- Северозапад, подчинен на Рим. Не е ясно дали директно или са към диоцеза на Методий, но папата там има реална власт. В писмото си той не моли Борис, а просто му съобщава, че Сиргий е свален.

2. През 880г. има събор, на който се забранява Константинопол да се меси в църковните дела в България. Съборът обаче не обявява независима българска църква. Т.е. към този момент канонична автокефална българска църква все още няма.

Какво е положението след 880г. не е много ясно. Може да се предположи, че Симеон е консолидирал църковната власт и е контролирал нещата на цялата територия. След нашествията на унгарците папата не може да има претенции към северозапада, а в останалата част на България съборът е забранил на Патриаршията да се меси в българските църковни дела. Каква е организацията обаче е трудно да се каже - просто няма данни.

Нямаме основание да приемем, че Симеон е обявил някога официално автокефалия  - било на събор, било самостоятелно. Политическата му доктрина е ясна - той иска ни повече ни по-малко от императорската корона на Цариград и в тази доктрина не се вписва отделна независима българска църква.

Най-вероятно автокефалията е провъзгласена официално заедно с царската корона и патриаршията през 927 година. Според мен след предварително съгласуване на нещата между Рим и Цариград. По всичко изглежда, че това е могло да стане и по-рано - през 923г., но просто Симеон не се е интересувал нито от титлата Цар на българите, нито от самостоятелна българска патриаршия. 

 

Редактирано 29, 2016 от Atom

[Пандора]

Quote

той иска ни повече ни по-малко от императорската корона на Цариград..Симеон не се е интересувал нито от титлата Цар на българите, нито от самостоятелна българска патриаршия

Това откъде произлиза ?

[Atom]

1 hour ago, Пандора said:

Това откъде произлиза ?

Кое? За желанието на Симеон да бъде признат за "василевс на ромеите" има изписано доста. Хроники, археология (печати), писма...  Всичко показва  амбициите му в тази посока.

За титлата цар на българите не е споменато никъде, нито за патриаршия. Не виждам и по какъв начин една българска патриаршия би му помогнала да стане римски император. Дори и да има български патриарх, то не знам как ще го короняса за василевс на ромеите и кой ще признае подобен акт.

[resavsky]

Някъде около 923 година

[Atom]

1 hour ago, resavsky said:

Някъде около 923 година

Признаването на автокефалията (и от Рим) би трябвало да е обвързано с постигане на мир, а такъв има едва през 927 година.  

[T.Jonchev]

След дългия спор с Atom в другата тема, не мога да не призная, че неговата гледна точка е много добре балансирана и се опира по-солидно на фактите от историографската теза за автокефалност на българската църква от 870 или дори от 880г. нататък.

Тази тема пък я бях забравил и виждам, че още в началото й съм поставил въпроса какво следва да разбираме под автокефалност - днес дори смятам това за още по-правилно, отколкото тогава. И ако автокефална църква е тази, чиято независимост от апостолическите църкви е призната и от петте, то Atom e несъмнено прав. Тогава обаче придобиването на автокефалност въобще не би могло да се определи хронологически и няма как да бъде свързвано с 927г., защото каквото и да признава тогава Константинополската патриаршия - автокефалност или само патриаршески сан - го признава единствено тя. Можем да приемем, че Александрийската, Антиохийската и Йерусалимската патриаршии, намирайки се в сянката и под крилото на Константинополската в този период, са признали по същото време това, което е признала и Константинополската катедра, но подобни основания, а още по-малко сведения нямаме за Римската. Така че е невъзможно да се определи време и ще трябва да се задоволим единствено с предположения.

Но ако допуснем, че след малката схизма традициите не са били спазвани толкова прецизно и че липсата на признание за автокефалност от един център не е било пречка за признание от останалите четири, тогава хронологизацията става възможна и събитието може да бъде датирано между 880 и 899г. Смятам така, понеже към края на века българският архиепископ по достойнство и ранг идва веднага след синкелите на апостолическите църкви (в Клиторологиона на Филотей), а това е доста показателно за положението на българската църква.

[Galahad]

Преди 5 часа, Atom said:

- Северозапад, подчинен на Рим. Не е ясно дали директно или са към диоцеза на Методий, но папата там има реална власт. В писмото си той не моли Борис, а просто му съобщава, че Сиргий е свален.

 

Папите по принцип са обичали да съобщават на българските царе такива работи при всяко обтягане на отношенията с Рим.  Това обаче съвсем не означава, че въпросният епископ е престанал да ръководи епархията. Когато папата направил подобно нещо по време на ВБЦ се е задоволил с това да направи алтернативна католическа епархия, при това като премести нейният център на друго място. Папата разпорежда, ама територията си е на българския владетел, тъй че решението на Светия отец си е оставало само с един пожелателен характер.

[Atom]

1 hour ago, Galahad said:

Папите по принцип са обичали да съобщават на българските царе такива работи при всяко обтягане на отношенията с Рим.  Това обаче съвсем не означава, че въпросният епископ е престанал да ръководи епархията. Когато папата направил подобно нещо по време на ВБЦ се е задоволил с това да направи алтернативна католическа епархия, при това като премести нейният център на друго място. Папата разпорежда, ама територията си е на българския владетел, тъй че решението на Светия отец си е оставало само с един пожелателен характер.

Няма католически и православни епархии по това време. Всички са едновременно и "католически" и "православни". Възможно е да не го е свалил наистина, но писмото е много подробно. Папата е прекалено осведомен, разказва на дълго и широко за живота на Сергий и накрая обявява, че е свален. Подобно нещо няма за нито един друг епископ на територията на България. За тях говори общо, в множествено число и само заплашва с отлъчване. Дори и да приемем обаче, че северозападът е под контрола на Георги (за мен крайно съмнително), то югозападът със сигурност не е - той е директно под контрола на Патриаршията.

 

1 hour ago, T.Jonchev said:

Можем да приемем, че Александрийската, Антиохийската и Йерусалимската патриаршии, намирайки се в сянката и под крилото на Константинополската в този период, са признали по същото време това, което е признала и Константинополската катедра, но подобни основания, а още по-малко сведения нямаме за Римската. Така че е невъзможно да се определи време и ще трябва да се задоволим единствено с предположения.

Знам, че не обичащ Уикипедиа, но така е по-лесно:

Around 923 AD, Tomislav of Croatia, the Byzantine Emperor and the two church patriarchs were involved a deal that transferred the control of the Byzantine Dalmatian cities to the new Croatian kingdom. This started a series of similar maneuvers and the Croatian–Bulgarian Wars, during which the Byzantine Emperors of the Macedonian dynasty maintained varying degrees of control over the Dalmatian cities. The Church also endured an analogous internal conflict between the rival dioceses of Split and Nin.

Каква е била тази многостранна сделка не е ясно, но същата година (923) папата изпраща посланици (2-ма епископи) при Симеон. Това което знаем е, че пратениците са изпратени уж по инициатива на папата, но по-вероятно е нещата да са уредени от Цариград. Знаем също, че папата се тревожи от отношенията между ромеите и България и посредничи за мир. Ясна е тоягата - анатема, но не е ясен моркова. Няколко години преди това обаче Николай Мистик предлага на Симеон да се сроди с Роман. 

Т.е. контурите на договора за мир между Цариград и България са видими още приживе на Симеон. Очевидно се е отказал. Синът му обаче приема, а през 927 пристигат други двама папски пратеници. Не виждам какво друго ще правят, освен да потвърдят, че това което е предложил папата през 923г. на Симеон (каквото и да е то) важи и за Петър.

Редактирано 29, 2016 от Atom

[Galahad]

В случаите, в които България се е откъсвала от папата и се е насочвала към източните патриаршии, то Светия отец е започвал да сваля и отлъчва епископи ... но в самите епархии на никой не му пукало. Просто България се откъсва от Рим и папата нищо не може да направи, освен да извърши един формален акт, без никакви реални последици. Имаме и други сведения, от които е ясно, че папските духовници просто били изведени от България и в нея останали тези на автокефалния архиепископ подчинен на Цариград.

[Atom]

Преди 19 минути, Galahad said:

В случаите, в които България се е откъсвала от папата и се е насочвала към източните патриаршии, то Светия отец е започвал да сваля и отлъчва епископи ... но в самите епархии на никой не му пукало. Просто България се откъсва от Рим и папата нищо не може да направи, освен да извърши един формален акт, без никакви реални последици. Имаме и други сведения, от които е ясно, че папските духовници просто били изведени от България и в нея останали тези на автокефалния архиепископ подчинен на Цариград.

Нали точно това се опитвам да обясня. Към 880 г. югозападните епископи не са в автокефалната или автономна или  към който е да е българска структура, а са към солунската митрополия или към драчката или там някоя друга. Т.е. в съвсем различна структура от поместната българска църква. Факт е, че на събора през 880г. присъстват от квотата на патриарха, докато представители на поместната българска църква няма. Това може да се получи само ако към момента на покръстването те вече са съществували. Т.е. това е заварено положение. По същия начин е възможно да имаме заварено положение в северозапада, но в съвсем различна структура. Както латинците не са извели гърците от Македония (не им е останало време), така и гърците не са успели веднага да изгонят латинските духовници от старите заварени територии. Има опит да се усвои църковно северозапада в 878 - този описан в писмото, но според мен неуспешен.

Между другото не знам през този период дали изобщо има някоя държава, където всички духовници да са под една шапка (на един архиепископ).

Редактирано 29, 2016 от Atom

[resavsky]

Преди 12 часа, Atom said:

Признаването на автокефалията (и от Рим) би трябвало да е обвързано с постигане на мир, а такъв има едва през 927 година.  

Е то по тази логика Фердинанд е княз на България едва от 1895 г. защото тогава получава признание от Великите сили.Пък царската титла на Симеон никога от никой не е призната но ние продължаваме да си го титулуваме  "цар".По важно е самото обявяване на църквата за автокефална а не нейното признание.А това става около 923 година.

[Atom]

Преди 10 минути, resavsky said:

Е то по тази логика Фердинанд е княз на България едва от 1895 г. защото тогава получава признание от Великите сили.Пък царската титла на Симеон никога от никой не е призната но ние продължаваме да си го титулуваме  "цар".По важно е самото обявяване на църквата за автокефална а не нейното признание.А това става около 923 година.

Защо пък 923 година, какво се е случило тогава?

След 880г Константинопол няма друга опция освен да се отнася към балгарската църква като към афтокефална. Просто съборът му забранява да се меси в делата и (поне открито), а ако не се отнася към нея като автокефална трябва да я приеме като подчинена на някой друг, но не и на патриарха, което би било абсурд. Другата опция е да няма общение с българите и да ги приема като схизматици, което също е абсурд. 

Какъв е смисъла българите да обявяват сами някаква автокефалност през 923 г.. За кого е предназначен подобен акт? За вътрешна употреба, пред Рим или пред някой друг?

Редактирано Март 1, 2016 от Atom

[resavsky]

Защото преди това Симеон е имал основателни надежди че ще влезе в Константинопол и ще изпълни мечтата да бъде коронясан за византийски император.Коронясан разбира се от константинополския патриарх.Но с утвърждаването на Роман Лакапин на престола Симеон е осъзнал че този план няма да се реализира.Тогава се е обявил за император и би трябвало малко преди това да е въздигнал българската църква в ранг патриаршия.Защото император без патриарх не може.От кореспонденцията между Лакапин и Симеон става ясно че последният се е обявил за император през 923 г. /вероятно на Великден/.Там някъде и българската църква би следвало да е станала патриаршия.Но пак казвам говорим за нещо което не е пряко документирано.

[Atom]

В този случай говорим не за автокефалност, а за обявяване на патриархат. Едното не е свързано с другото. Сръбската автокефална църква например е обявена през 1219 година. През 1232-33 св. Сава обикаля светите земи и се среща с източните патриарси.  Най-вероятно тогава автокефалността е призната и от тях. Сръбската патриаршия е обявена чак през 1346 г., а е призната едва през 1375.

Ако имахме обявен патриарх през 923 година би трябвало да има вой и протести от страна на Константинопол. При сърбите има анетеми към Душан и патриарха и схизма до 1375 по повод самообявения патриархат при все, че църквата им е призната и официално автокефална от над 100 години. Тук обаче подобно нещо няма.  

Много по-вероятно е Симеон да се е обявил за император на база на папското писмо, което му препраща Николай Мистик. Папата обаче надили му е обещал титлата цар на ромеите, а най-вероятно само "цар на българите". Симеон обаче не иска това .Според мен ако искаше титлата "цар на българите" официално щеше да я има още през 923 + призната патриаршия.      

Редактирано Март 1, 2016 от Atom

[resavsky]

Напълно си прав.Симеон не иска титлата "цар на българите" или "цар на българи и гърци".Той иска ни повече ни по малко от това да е византийски император.И се обявява за такъв.Само че той добре знае кой може да короняса един легитимен византийски император.

[Atom]

Преди 39 минути, resavsky said:

Напълно си прав.Симеон не иска титлата "цар на българите" или "цар на българи и гърци".Той иска ни повече ни по малко от това да е византийски император.И се обявява за такъв.Само че той добре знае кой може да короняса един легитимен византийски император.

Да знае, но знае и това, че подобна коронация няма как да стане от "български патриарх".

Ако приемем, че в писмото на папата е имало морков и тояга и морковът е бил патриаршия + титлата "цар на българите", то Симеон няма как да я приеме официално - това е свързано с условията на папата - мир с Византия и отказ от претенции към ромейската корона. Може обаче да допуснем, че се е направил на ударен и неразбрал и на база на писмото да обяви самостоятелно обещаната патриаршия. Вече като "пълномощник на папата" (уж)  патриархът да го коронова като "цар на ромеите". 

Това обаче е абсолютно безсмислено упражнение.

В същото време, получаването на титлата "цар на ромеите" от  нелегитимен патриарх, при това "на България", без пълномощията на Константинопол или Рим е още по-безсмислено. 

Редактирано Март 1, 2016 от Atom

[resavsky]

Може и да е безсмислено но Симеон прави точно това.Синът му Петър заема далеч по реалистична позиция и постига най големия дипломатически триумф в историята на България.Признаването на царската титла на българските владетели от Византия.