Отиди на
Форум "Наука"

Обяснението на названието „българи” в изворите от Средновековието до Възраждането


Recommended Posts

  • Потребители

За произхода на названието „българи” има множество хипотези, които напълно се изключват една друга. Една част се опират на езикознанието, но често се отдава предпочитание значението на думата да се търси в чужди езици, за които се счита че са близки до прабългарския, без да се отчита, че вероятността този език да се е запазил в чист вид през вековете е същата, като и с днешния български език. Та често търсейки значението на думата сред чужди езици се пропуска да се види дали намерената чуждица има някаква връзка с българския език.

Значението на названията на народите често обаче остават забулени в тайна и въпреки многото хипотези, то всички проучвания в крайна сметка завършват само с предположения.

По тази причина тук ще бъде проследено как в продължение на над хилядолетие е било обяснявано значението на думата „българи” и „България” в историческите извори. Тези сведения също са противоречиви, а понякога и малко вероятно да са достоверни. Въпреки, че един такъв преглед е малко вероятно да даде окончателен отговор на въпроса за произхода на думата, то това проследяване все пак ще позволи да се проследят някои възгледи на българите и за тях от чужденците.

Константин Багренородни в съчинението си „За темите” (ГИБИ-5, стр. 193) прави следното отбелязване: „Преминаването на варварите през река Истър стана в края на царуването на Константин Погонат. Тогава стана известно и тяхното име, понеже преди това ги наричали оногундури.” По тази причина в прегледа на изворите по-долу ще бъде отделено внимание и на обясненията на Прокопий Кесарийски за значението на названията на двете прабългарски племена кутригури и оногундури.

В изворите съществуват две основни групи виждания за произход на думата „българи”. Според първата, названието произлиза от митичен владетел. Подобни възгледи са били изключително популярни през средновековието. Така пак според Константин Багренородни: „Тракия получила името си от цар Тракс, който умрял някога в тия места… Провинция Македония е получила името си от Македон, син на Зевс и на Тия, дъщерята на Девкалион, както казва поетът Хезоид.” (ГИБИ-5, стр. 193 и стр. 195). Първия, за който е известно и има основание да считаме, че свързва името на основателя на държавата с името на народа или страната е Мар Абас Катина, чието сведение е достигнало до нас посредством Мойсей Хоренски. В случая обаче Мойсей говори за Вунд, който се заселил в близост до Армения. Хазарския хаган Йосиф счита, че този митичен основоположник на българите е синът на Тагарий (Тогарма) и са потомци на Ноевия син Яфет. Повечето арабски автори също извеждат произхода на българите от потомците на Ной, но не се ангажират с конкретно име, а просто изброяват народите произлизащи от този клон. Прокопий Кесарийски пък извежда имената на двете прабългарски племена кутригури и оногондури от двама братя-основоположници. Макар да говорят вече за основоположник с име Болг, но близки по съдържание версии дават също Михаил Сирийски, Зографската история и йеромонах Спиридон. Без да говорят за двама братя, а само за основоположник Болг/Булг към тази група автори са също Йосиф Генезий и Лъв Дякон.

Втората група, към която се причисляват и авторите на другите две истории на България от началото на Възраждането – Паисий Хилендарски и Блазиус Клайнер, които следвайки Мавро Орбини свързват произхода на названието българи с река Волга. Подобно мнение се среща още в една интерполация от VІІІв. към „Географията” на Ананий Ширакаци, според която българските племена носят названията си според реките, край които живеят, като той изброява неколко племена и реки. Никифор Григора се ограничава обаче само с река Волга, от която извежда произхода на названието българи.

Съществуват и две други обяснения на значението на думата българи, които не са толкова популярни и нямат толкова привърженици, но са интересни и по тази причина ще бъдат разгледани накратко.

Първото е на Абу Хамид ал-Гарнати (посетил Волжка България през 1135/1136г. , който се позовава на „История на България”, която обаче не е достигнала до наше време. Не е посочен авторът на тази история, като е изказано предположението, че тя е написана или поне е показана на ал-Гарнати от съдията от Волжка България Йа'куб ибн Ну'ман. Според него думата българин означава учен. Говорейки за това ал-Гарнати, съобщава за един мюсюлмански лекар, който излекувал българския владетел и помогнал да се победят хазарите, в резултат на което българите приели исляма. Това сведение и интересно, тъй като в българския език има запазена като архаизъм думата „биляр” (билкар, знахар, лечител), която съответства на името на един от градовете на Волжка България.

Другото интересно сведение е на архиепископа на Солдания Йоан от 1404г. Той счита, че българите са потомци на римляните и македонците, а названието българин се дължи на простонародния латински, който са говорели. Цар Калоян наистина е писал на папа Инокентий, че произхожда от римски род, но също така от преписката между двамата става ясно, че българите и власите нямали хора, които да могат да пишат на латински и се налагало да се прави междинен превод на гръцки език. Пак по тази причина били изпратени в Рим да се обучат на латински език синовете на владетеля и на презвитер Константин. По-друга е позицията обаче на Антонио де Бонфини (починал през 1502г.) в „История на унгарците”: ”Власите произхождат от римляните, понеже и до днес говорят техния език, който не бил изтръгнат, макар и разположен между толкова много варварски племена, и обитават оттатъшната страна на Истър, която някога населявали даки и гети; другата страна била заета по-късно от българите, които дошли от Сърматия”. (ЛИБИ, т. 5.1, стр. 139). Архиепископ Йоан не споменава подобно нещо за власите, макар да говори за тях непосредствено, след като описва произхода на българите от римляни и македонци. Власите са използвали във владетелската канцелария български и латински език. Тъй като съчинението на Бонфини е от времето след падането на България под турско робство, когато българският език бил изместен от латинския във владетелската кореспонденция на Влашко и Молдова, то по-скоро това известие се базира на ситуацията след началото на ХVв..

Извлечения на цитати от изворите

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

За произхода на названието „българи” има множество хипотези, които напълно се изключват една друга. Една част се опират на езикознанието, но често се отдава предпочитание значението на думата да се търси в чужди езици, за които се счита че са близки до прабългарския, без да се отчита, че вероятността този език да се е запазил в чист вид през вековете е същата, като и с днешния български език. Та често търсейки значението на думата сред чужди езици се пропуска да се види дали намерената чуждица има някаква връзка с българския език.

Както и да го въртим и сучем думите bul и gar са част от езика на предците ни.

bul-gar(blgär, bl-)See Bulgarian, Bulgarus, from Greek Boulgaros, from Turkic bulghar,

of mixed origin, promiscuous, from bulgamaq, to mix.

http://www.thefreedictionary.com/Bulgars

Самоназванието bul-gar (смесен) идва от смесването, дало начало на българската нация и първата българска държава начело с Кубрат наречена неслучайно Η παλαιά μεγάλη Βουλγαρία още през втората четвърт на на 7в. благодарение на смесването на родствените но яростно воюващи до тогава по между си племенни образувания кутри-гури и ути-гури.

svB.jpg

Редактирано от Eньо
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

В уикито има доста версии за значението на думата, а из нета са още повече. Текста е подготвен специално за този раздел с извори за историята на България и българите. Цитатите са отделно като линк, защото така е по-лесно форматирането (големина на буквите, центриране и т.н.).

Та идеята е да се събират тука откъси от извори, в които се посочва как е било обяснявано в миналото значението на тази дума.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Това сравнение с биляра е интересно, но за съжаление е невъзможно:

тази дума е образувана от стб. быль "трева" + заетата от латински наставка -арь за професии, със запазване на мекостта на -ль-.

Освен това се съмнявам името на града да е звучало по този начин по онова време (както се транскрибира на кирилица днес).

Колкото до значението "смесени", която се тиражира доста, аз съм проверил в доста речници на различни тюркски езици, но никъде не намирам точно такава причастна форма с такова значение. Това е като да търсим в българския език причстия "боядисати" вместо "боядисани" или "бини" вместо "бити". Май формата е фиктивна и това обяснение следва да се зачеркне.

Редактирано от Perkūnas
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

В сведението авторът говори за лекар, който убедил българския владетел да приеме исляма като го излекувал. И споменава за значението на думата българин като учен. Пак същия автор освен Волжка България посетил и маджарско, та даже поживял там и добил впечатления и на Византийската империя. По това време Дунавска България е част от Византийската империя и територията й е точно съседната на унгарците.

Иначе казано може да става дума за чисто звуково съвпадение на двете думи, при това базирано на контакти с българи както от Волжка, така и от Дунавска България.

Как е звучало името - няма как да го чуя. Но водещите градове са Болгар, Биляр и Сувар. Повече данни за Биляр има след татарското нашествие, като там е бил и един от центровете на монетосеченето на Джучи.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

От всички предположения в източниците най-реално ми се вижда името да произлиза от прародител.Това е нормална практика при увеличаване на племето,разслоението на различни родове и разселването им,при това такива обяснения се дават и за други народи.Друг въпрос е вече самото име Булгар дали има конкретно значение на някакъв език.Също интересни са и споменаваните яси в руските летописи имаше някъде предположение ,че името им произлиза от вълк.

Това сравнение с биляра е интересно, но за съжаление е невъзможно:

тази дума е образувана от стб. быль "трева" + заетата от латински наставка -арь за професии, със запазване на мекостта на -ль-.

Освен това се съмнявам името на града да е звучало по този начин по онова време (както се транскрибира на кирилица днес).

Колкото до значението "смесени", която се тиражира доста, аз съм проверил в доста речници на различни тюркски езици, но никъде не намирам точно такава причастна форма с такова значение. Това е като да търсим в българския език причстия "боядисати" вместо "боядисани" или "бини" вместо "бити". Май формата е фиктивна и това обяснение следва да се зачеркне.

Например булгъаргъа означава смесвам,разбърквам /например разбърквам каша /.Има и преносни значения,като - създава безпорядък.Може това да има връзка с друго предложение за значение на булгар - метежник,бунтар.Другото преносно значение е отклонявам сблъсък,изхитрявам се.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Колкото до значението "смесени", която се тиражира доста, аз съм проверил в доста речници на различни тюркски езици, но никъде не намирам точно такава причастна форма с такова значение. Това е като да търсим в българския език причстия "боядисати" вместо "боядисани" или "бини" вместо "бити". Май формата е фиктивна и това обяснение следва да се зачеркне.

Допълнителен аргумент против значението "смесени", е че българи най-вероятно е самоназвание, а едва ли един народ би нарекъл сам себе си "смесените".

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

От всички предположения в източниците най-реално ми се вижда името да произлиза от прародител.Това е нормална практика при увеличаване на племето,разслоението на различни родове и разселването им,при това такива обяснения се дават и за други народи.Друг въпрос е вече самото име Булгар дали има конкретно значение на някакъв език.Също интересни са и споменаваните яси в руските летописи имаше някъде предположение ,че името им произлиза от вълк.

Например булгъаргъа означава смесвам,разбърквам /например разбърквам каша /.Има и преносни значения,като - създава безпорядък.Може това да има връзка с друго предложение за значение на булгар - метежник,бунтар.Другото преносно значение е отклонявам сблъсък,изхитрявам се.

булгъаргъа (по карачаево-балкарския-речник) е инфинитивна форма на глагола, която изразява действието само по себе независимо от граматическите му характеристики.

аз не виждам как подобна форма би се употребявала във функция на обозначение на група хора.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Днес за малко не прекръстихме едно германско градче. Една неграмотна гражданка ми казва името му, ама грешно. Аз пък не мога да зная имената на всяко градче, село или автобусна спирка по света, тъй че по липса на алтернатива, го приех на вяра. Тя обаче извади документ, от който се оказа, че името на градчето не е точно така.

Разказвам това, защото се търсят някакви граматически правила за формирането на дадено название, но то може да е и плод на слаба памет и развален телефон.

С по-младите държави е по-лесно, тъй като там е по-просто да се проследи появата на името. Напр. Португалия (пристанището на Гали/ци/я). Но българите ползват това название от доста повече време, тъй че определено не е лесно да се стигне до по-категоричен извод.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

булгъаргъа (по карачаево-балкарския-речник) е инфинитивна форма на глагола, която изразява действието само по себе независимо от граматическите му характеристики.

аз не виждам как подобна форма би се употребявала във функция на обозначение на група хора.

За името българи,аз съм привърженик на произхода от прародител,а отделно името Булгар,с какво може да го свържем,също е въпрос донякъде на фантазия,аз го свързвам с вълк,което е тотемно животно или дума,примерно прилагателно,с която също се нарича вълка.За конкретния глагол - възможно е близкото му звучене,да е предизвикало такива асоциации у някои в по-древно време.Булгъау означава смесване Има и друг глагол със същото значение булгъаныргъа и причастието е булгъаннган - смесица.По принцип всички народи са смес така или иначе и това не е някаква отличителна черта.По скоро ме впечатлиха преносните значения на думата,особено второто

Днес за малко не прекръстихме едно германско градче. Една неграмотна гражданка ми казва името му, ама грешно. Аз пък не мога да зная имената на всяко градче, село или автобусна спирка по света, тъй че по липса на алтернатива, го приех на вяра. Тя обаче извади документ, от който се оказа, че името на градчето не е точно така.

Разказвам това, защото се търсят някакви граматически правила за формирането на дадено название, но то може да е и плод на слаба памет и развален телефон.

С по-младите държави е по-лесно, тъй като там е по-просто да се проследи появата на името. Напр. Португалия (пристанището на Гали/ци/я). Но българите ползват това название от доста повече време, тъй че определено не е лесно да се стигне до по-категоричен извод.

И това е вярно.Въпросът е в каква езикова среда възниква самоназванието - еднородна или не.Още повече,че не ни е известна оригиналната праформа,а думата се предава в чуждоезикови източници

Редактирано от Пандора
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

За името българи,аз съм привърженик на произхода от прародител,а отделно името Булгар,с какво може да го свържем,също е въпрос донякъде на фантазия,аз го свързвам с вълк,което е тотемно животно или дума,примерно прилагателно,с която също се нарича вълка.За конкретния глагол - възможно е близкото му звучене,да е предизвикало такива асоциации у някои в по-древно време.Булгъау означава смесване Има и друг глагол със същото значение булгъаныргъа и причастието е булгъаннган - смесица.По принцип всички народи са смес така или иначе и това не е някаква отличителна черта.По скоро ме впечатлиха преносните значения на думата,особено второто

И това е вярно.Въпросът е в каква езикова среда възниква самоназванието - еднородна или не.Още повече,че не ни е известна оригиналната праформа,а думата се предава в чуждоезикови източници

1. Да, възможно е етноним да произлиза от лично име на родоначалник (това е примерно често срещано явление в Кавказ), или тотем (но това ми се струва малко вероятно в случая). Проблемът е, че връзката тюркската глаголна основа bulga- не обяснява задоволително морфологичния състав, тъй като причастна форма bulgar със значение "смесен" не съм намерил никъде. "смесен" е страдателно причастие, а те в тюркските езици не се образуват по този начин.

Турското съответствие на глагола bulga- (bulamak) с окончание -r: bular би се превело като "замесва с брашно" или "набрашнява" и е лична глаголна форма. Значението "смесен" се носи от bulgak, което е май причастна форма и се преобразува по съответното фонетчино правило в къпчакския карачаево-балкарски до булгъау.

Преносните значения не могат да се вземат предвид, тъй като не е ясно дали те са меродавни за периода 6-7 век изобщо.

Просто названието "смесени" и под. с такъв състав според мен е невъзможно да възникне в тюркска езикова среда. Това е все едно вместо песен на български да казване пее или пеят - но може би по новооткритото правило на разваления телефон всичко е възможно. Това обяснение е плод на криворазбраните исторически изследвания от 19 век, когато дори самите тюркски езици не са достатъчно добре изучени, и следва да се зачеркне.

2. Сведението на арабския извор, че българин означавало "учен" наистина може да се дължи на народна етимология (тур. bilgili или подобна къпчакска форма, ако е изписана в арабска графика без означаване на гласните (B-L-G-L-Y), може да се разчете и като B-L-G-R).

Иначе аз продължавам да си мисля, че това начвание е възникнало най-вероятно на кавказка езикова почва и корените му трябва да се търсят в кавказките езици,

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

1. Да, възможно е етноним да произлиза от лично име на родоначалник (това е примерно често срещано явление в Кавказ), или тотем (но това ми се струва малко вероятно в случая). Проблемът е, че връзката тюркската глаголна основа bulga- не обяснява задоволително морфологичния състав, тъй като причастна форма bulgar със значение "смесен" не съм намерил никъде. "смесен" е страдателно причастие, а те в тюркските езици не се образуват по този начин.

Турското съответствие на глагола bulga- (bulamak) с окончание -r: bular би се превело като "замесва с брашно" или "набрашнява" и е лична глаголна форма. Значението "смесен" се носи от bulgak, което е май причастна форма и се преобразува по съответното фонетчино правило в къпчакския карачаево-балкарски до булгъау.

Преносните значения не могат да се вземат предвид, тъй като не е ясно дали те са меродавни за периода 6-7 век изобщо.

Просто названието "смесени" и под. с такъв състав според мен е невъзможно да възникне в тюркска езикова среда. Това е все едно вместо песен на български да казване пее или пеят - но може би по новооткритото правило на разваления телефон всичко е възможно. Това обяснение е плод на криворазбраните исторически изследвания от 19 век, когато дори самите тюркски езици не са достатъчно добре изучени, и следва да се зачеркне.

2. Сведението на арабския извор, че българин означавало "учен" наистина може да се дължи на народна етимология (тур. bilgili или подобна къпчакска форма, ако е изписана в арабска графика без означаване на гласните (B-L-G-L-Y), може да се разчете и като B-L-G-R).

Иначе аз продължавам да си мисля, че това начвание е възникнало най-вероятно на кавказка езикова почва и корените му трябва да се търсят в кавказките езици,

За преносните значения е вярно.Ако премем,че етнонима произлиза от лично име на прародител,не знам дали някога ще е ясно в каква езикова среда и в кое време се е родило името.Ако приемем,че етимологията трябва да търсим в кавказките езици,трябва да приемем ,че или народността е възникнала в Кавказ или най-малко това няма пак да е самоназвание.Въпросът за мен е също дали трябва да се търси корен булг или болг или балк

Редактирано от Пандора
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Извинете ме за може би некомпетентния въпрос, но наставката - ар говори ли ни нещо?

българ; блъгар;

маджар;

хунгар;

хазар

авар

има ли някаква връзка?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Има и една теория (не е моя, не претендирам да е вярна), че това е народът на Бал, Блал, Блаал.

По-точно, че името произхожда от бог Бал.

Като причини за това смятане освен сходството на думата е изобразяването на Бал като бик или бича глава, изключително много намерени идолопоклонничества над бича глава в земите населявани или преминали българите (карта на артефактите съм пускал тук във форума), български гербове и с бичи глави.

Както и светилища на силата на Бал, КиБлал или по-известна нас, като Кибела.

Редактирано от miroki
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ето един интересен цитат от ПВЛ по Типографската летопис:


По мнозехъ же временехъ сели суть Словене по Дунаеве, где есть ныне Угорскаа земля и Болгарьскаа земля, и отъ техъ Словенъ разидошася по земли и прозвашася имены своими, где седше на которомъ месте: яко пришедше седоша на реце именемъ Морова, а дроузии нарекошяся Чеси, а сеи ти же Словене: Хорватии Бели и Сербь и Хорутане. Волохомъ бо нашедшимъ на Доунайскиа Словены и
седшемъ имъ в нихъ и насиляющимъ имъ. Словене же пришедше седоша овии на Висле реце и прозвашяся Ляхове, а отъ рехъ Ляховъ прозвашяся Поляне, Ляхове же дроузии Лутицы, инии Мазовшане, инии Поморяне. Такоже и ти Словене, пришедше, седоша по
Днепру и нарекошяся Поляне, а друзии Древляне, зане седоша в лесехъ, а ини седоша межди собою Припетью и Двиною и нарекошяся Дреговичи, а инии Полочане, речкы ради Полоты, яже течеть въ Двину. Словене же, пришедше съ Доунаа, седоша около озера Илмеря и прозвашяся своимъ именемъ и сделаша градъ и нарекоша Новъгородъ и посадиша старейшину Гостомысла; а друзии седоша по Десне и по Семе и по Соуле и нарекошяся Севере. И тако разыдеся Словенский языкъ; темже и грамота прозвася Словенскаа.


Цитата не е на осъвременен руски, тъй че да може да се види по-стар вариант на използваните названия.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Пандора, наистина това е интересен въпрос. но не може да се ограничим само с корена, а трябва да обясним какво стои след него (или преди него).

КГ, пак се увличаш по разни петърдобревщини: в случая очевидно става дума за различни неща

-magyar има по-стара форма moger или meger (сега не ми се рови из източниците, май беше при Багренородния), а в руските източници се споменава и племе мещера.

- за аварите или абарите (abar в орхонските надписи) имам силни подозрения за връзка с името на чергарското племе апарни (на тер. на съвр. Туркменистан), което е известно още от античността.

Така че наличието на общ морфологичен компонент при тия 3 названия е абсурдно.

Галахад, в цитата от ПВЛ може да се види единствено староруския вариант на съответните названия. Примерно "Хорутани" е руска транскрипция на Каринтия, на словенски областта се нарича Корошко.

Редактирано от Perkūnas
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Така че наличието на общ морфологичен компонент при тия 3 названия е абсурдно.

Освен,ако приемем,че в дълбока древност тези народностни групи са биле в контакт в района между Аралско море и Южен Урал.Не ми се вижда чак толкова невъзможно.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Галахад, в цитата от ПВЛ може да се види единствено староруския вариант на съответните названия. Примерно "Хорутани" е руска транскрипция на Каринтия, на словенски областта се нарича Корошко.

Проблемът е, че не говорим за днешни думи, а за думи от миналото и по необходимост трябва да погледнем как тогава са се писали. А пък записите са изключително малко, тъй че ... това е материалът, казано по премиерски. Дори в един и същи език се случва дадена дума да претърпи ред промени - и смислови, и звукови, и правописни. От друга страна пък е добре, защото това помага за датирането на писмените паметници.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Проблемът е, че не говорим за днешни думи, а за думи от миналото и по необходимост трябва да погледнем как тогава са се писали. А пък записите са изключително малко, тъй че ... това е материалът, казано по премиерски. Дори в един и същи език се случва дадена дума да претърпи ред промени - и смислови, и звукови, и правописни. От друга страна пък е добре, защото това помага за датирането на писмените паметници.

Аз не говоря за днешни думи или думи от миналото.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Аз не говоря за днешни думи или думи от миналото.

Проблемът обаче е, че имаме само една дума, а не един текст. Когато е относително голям текст, то тогава всичко е много по-лесно и много по-ясно. Когато е само една дума версии колкото звездите и всяка може да се окаже вярната, дори да изглежда абсурдно. Напр. Истанбул, Измир, Изник идат от "от града", "от Мир"... И се получава "Аз съм от "от Мир". Класически примери за кръщение поради недоразумение.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...