Отиди на
Форум "Наука"

Британският посланик: "Поставете България - в центъра на европейската карта!"


Recommended Posts

  • Глобален Модератор
Публикуваме в съкратен вид публичната лекция на британския посланик у нас Джонатан Алън, изнесена в столичния хотел "Шератон" по покана на Атлантическия клуб в България.
Г-н Алън говори на тема "Да бъда оптимист или песимист за България?".
Той сподели наблюденията си върху проблемите на нашата страна за своето едногодишно пребиваване тук по начин, по който чужд дипломат рядко е успявал. Лекцията предизвика небивал интерес и много въпроси от страна на присъстващите.
Домакин на събитието беше президентът на Атлантическия клуб, бившият външен министър Соломон Паси, който отбеляза интересната кариера на 40-годишния посланик. Специално за случая от Лондон бяха долетели майката и съпругата на младия дипломат.
Положителното мнение за България, което споделям със своите сънародници, май невинаги се споделя от самите българи. Този ключов елемент от психиката на българина може да се характеризира като отрицателно отношение към положението в България и като цинизъм спрямо начина, по който нещата стават в страната, съчетан с пламенен идеализъм към живота навсякъде другаде.
Стига се до порочен кръг - ако хората са убедени не само че България се намира някъде под средното равнище, но и че всичко друго навсякъде другаде е над средното равнище, пропастта се задълбочава.
Проблемът е, че този песимизъм и този цинизъм са заразителни. Политици, средства за масово осведомяване, неправителствени организации, "тинк-танкове", всички те преувеличават и пресилват. Това отношение се отразява и на чуждите дипломати и на съответните им правителства. То се превръща в характеристика за страната, която хората чуват и преразказват.
Става дори екзистенциален въпрос: не е достатъчно да се окачестви дадено действие като некомпетентно, то непременно трябва да е и корумпирано. Всеки нов мол априорно се приема като перачница за пари - предположение, което се цитира като закон Божи. Нещо по-лошо, такова предположение се използва и като извинение за бездействие.
"Какъв е смисълът да се опитваш да предприемаш каквото и да било?", въздишат и българи, и чужденци. Хората абдикират от отговорностите си, свивайки рамене. Очакват някой друг да направи нещо по въпроса. Поради това предпочитат, образно казано, да паркират на тротоара, вместо да търсят място за паркиране, което не им пречи по-късно да се жалват, че тротоарните плочи са изпочупени.
Поради това откривам, че си задавам два въпроса:
Колко лошо вървят всъщност нещата в страната и дали положението се подобрява, или се влошава?
Може ли да се направи нещо, и ако да - какво?
Искам да докажа, че на България трябва да се гледа оптимистично и да настоявам за действие на всички равнища - обществени и правителствени - за осигуряване на по-добро бъдеще.
Колко зле са нещата тук? Подобряват ли се, или се влошават?
През тази зима, която по българските стандарти беше мека, станахме свидетели на сериозни и продължителни улични протести, които нямат подобни през последните години. Хората се гневят на високите цени и ниските доходи и в отчаянието си твърдят, че положението никога няма да се оправи.
Съществува ли, следователно, надежда?
Важно е положението да се анализира не само в абсолютни, но и в относителни стойности. От икономическа гледна точка тенденциите са низходящи в по-голямата част от Европа, прирастът е или нисък, или изобщо няма прираст. В много от държавите в периферията на еврозоната икономиките са в шок, безработицата расте стремглаво, стандартът на живота запада (вярно, от по-високо равнище от този в България). България се води най-бедната държава в ЕС. Не такива бяха очакванията, макар че е по-добре да си най-бедната държава-членка в клуба на богатите, отколкото обратното. Но тенденцията е възходяща.
През 2000 г. в България брутният национален доход на глава от населението възлизаше на 28% от средния за ЕС; през 2011 г. беше 46%.
България може да е най-бедната държава членка на ЕС, но е в първата тройка по отношение на дефицита, публичния дълг спрямо БВП и съотношенията в банковите капитализации. Както и много други от източните държави - членки на ЕС, България се развива със скорост, двойно по-голяма от скоростта в общата тенденция на ЕС.
Българите говорят за широко разпространена корупция в цялото общество и България си остава страна с висок корупционен риск. Но схващането е, че степента на корупция в бизнеса е слязла на най-ниска точка от последните 12 г. насам. Британските инвеститори почти неизменно ни осведомяват, че никой не иска от тях да плащат подкупи, макар да твърдят, че в миналото са имали такива случаи. Тъй като по-голямата част от икономическите отрасли са свързани чрез интернет с НАП, крещящи случаи на неплащане на данъци се срещат все по-рядко.
Чуждестранните компании и правителства следят с голяма тревога наложилите се практики в областта на поръчките (а има определени области, в които ни е ясно, че просто няма смисъл да се участва в търгове), но след спирането на европейските фондове през 2008 г. настъпилото подобрение е осезаемо. Процентът на грешка е под 2% (в сравнение с цифрата за целия ЕС, която е 4%). Положението с поръчките, включващи европейски фондове, е значително по-добро от положението при обикновените поръчки.
В съдебната система все още може да се очаква подобрение в работата на Висшия съдебен съвет, особено след последните тревожни съобщения, според които съдилищата забраняват независимите проверки на разпределението на делата.
Бързо растящата цена на живота оказва пропорционално по-лошо влияние в България, отколкото в други държави, поради ниските доходи, особено за хората, които са на минимална заплата или пенсия.
България е силно засегната поради това, че главният експортен пазар минава през цикъла на рецесията. Но относителното положение тук се подобрява и тенденциите водят в правилната посока.
И когато растежът се възобнови, отправната точка на България - почти никакъв дълг и дефицит - ще бъде завиден трамплин, за разлика от Гърция и Кипър.
Докладите на Европейската комисия сочат постепенно подобрение. Разбира се, то трябва да бъде по-бързо, по-задълбочено и по-осезаемо. Но бих казал, че България е на прав път. Сега се поставя въпросът с каква скорост пътуваме.
Може ли да се направи нещо и ако да - какво?
Бих искал да предложа на вниманието ви няколко наблюдения от първата си година на този пост, които ме водят до заключението, че е възможно съществуването на положителен дневен ред за промяна. Правя го с известно притеснение, тъй като ми е ясно, че никой няма желание да слуша нравоученията на надути чужденци. Но споделям тези свои наблюдения като жител на България, който изключително много обича и страната, и хората .
1. Забранете определението "малка държава".
България е средна по размер държава от Европейския съюз и възможностите за гласуване отговарят на този размер. Тя разполага със същия брой европейски гласоподаватели като Австрия и Швеция. България би била важна част от всякакъв съюз в Брюксел. Сега е необходимо България да стане среден играч в Брюксел. Изразът "ние сме малка държава" засилва схващането, че за България нещата само се случват и че в преговорите тя не трябва да очаква да получи, каквото иска.
2. Поставете България в центъра на европейската карта!
Като сме тръгнали да забраняваме, можем ли да се споразумеем да забраним на конференции и в официални документи да се показват географски карти, които поставят Швейцария в центъра, а България - чак долу вдясно? Нека вместо това да поставим България в центъра на нашата географска карта. Тогава ще осъзнаем геостратегическия потенциал на нашата страна, свързана чрез Балканите с Централна и Източна Европа; с великата европейска артерия - Дунав; нагоре през Румъния и Украйна, та чак до Русия; през Турция и по море до Централна Азия и Близкия изток; на юг и на запад - с Гърция, Италия и Западните Балкани. Най-големият пазар, който се оформя в съседство с България (и с Великобритания), е Турция. През 2011 г. нейният брутен вътрешен продукт възлизаше на 1300 млрд. щатски долара, с растеж от 8,5%. Тя е мост между Европа и Азия и строи магистрали и високоскоростни железопътни линии за Централна Азия и Близкия изток. Моята страна има правителствена стратегия за развитие на взаимните търговски отношения, които се наблюдават от премиера и в които неотменна част са бизнесът и частният сектор. Естествено, българите знаят всичко за своята съседка и България разполага с огромно предимство в сравнение с останалата част от Европа. Вие сте неоспоримият път към пазара между Западна Европа и Турция. Повече от 10% от българските граждани растат с турски език като първи език. Ако Великобритания имаше предимствата, с които разполага България, щеше да ги оповестява при всеки удобен случай.
3. Съсредоточете се върху проблемите с образованието на ромските деца и отпадането им от училище.
Според изчисленията на Световната банка 23% от новите попълнения на българската трудова борса са хора от ромски произход. От тези 23% само един от петима е завършил гимназия. Това означава, че огромен и нарастващ дял от работната сила в България не е в състояние да бъде конкурентоспособен в глобализиращия се свят. Ромите обвиняват мнозинството; мнозинството обвинява ромите. България се стреми да се превърне в богата държава, с по-високи заплати и по-висок стандарт на живота. Това изключва стратегия, основана на използването на работна ръка, по-евтина от където и да било по света. Един начин да се запълни липсата на умения е вносът на работна ръка, евентуално от Африка или Азия. Другият начин е да се постигне национален компромис, чрез който да се развие пълният потенциал на ромската част от българското общество.
4. Съдебната реформа е икономически императив. България има много предимства в надпреварата за привличане на инвестиции: най-ниската данъчна ставка в ЕС (10%); добре образована работна сила; ниска себестойност на труда; усъвършенстваща се национална инфраструктура, започнала от ниско стъпало. Един от най-големите недостатъци е неспособността да се действа в съзвучие със закона, бързо и последователено. Това лишава България от инвестиции. Прави фирмите по-малко ефективни. Намалява брутния вътрешен продукт и покупателната способност на всеки гражданин. Наложително е да се сключи сделка: подобрена физическа съдебна инфраструктура, по-ефикасно и справедливо разпределяне на работното натоварване, по-добро обучение и развитие за магистратите, в замяна на по-високите стандарти, които ще си постави Висшият съдебен съвет, поемайки отговорността да отстрани онези, които не са подходящи за длъжносттта си. Тази сделка би могла да бъде финансирана с европейски пари и с пропорционално увеличение на съдебните такси при по-скъпите съдебни дела.
5. Национализация на дневния ред на реформата.
Боя се, че цитирайки непрекъснато външни изисквания като причина за реформите, рискувате да предадете целия процес на реформата в България в ръцете на странични фактори. На свой ред това води до риска да се обезсилят българите, намалява нуждата хората да поемат сами отговорността. Българите биха решавали проблемите за доброто на България не защото някой друг смята това за важно. Така би се стигнало по-бързо до успех.
6. Овластяване на правителствения център.
Откакто съм пристигнал в България, непрекъснато чувам за централизацията на вземането на решения в България. Но ми се струва, че властта е разпръсната. Прекалено се осланяте на законодателството като основа за действие. Министерствата се бавят неимоверно, докато се споразумеят каква политика да възприемат или да не възприемат. Питам се дали и при вас няма да се намери място за такъв стратегически център, в който да се стига до консенсус и който систематично да следи за изпълнението на действията, по които има споразумение, на всяко правителствено равнище, включително на органите за местно самоуправление. Може би това място ще се намери в Министерския съвет?
7. Прозрачността изисква нещо повече от прозорец.
Тя трябва да присъства във всичко, което прави държавата. Увереността, че действията са под контрол и че отговорността съществува, гарантира по-силно, по-здраво правителство, по-добра политика и по-добро осъществяване на тази политика. Означава регулатори, които работят открито в интерес на гражданите и потребителите. Означава извънредно високи стандарти при декларирането на личния интерес от страна на онези, които са на власт, на използваното гостоприемство, на получените подаръци, и пълна честност по отношение на правителствените разходи.
8. Насърчете личната отговорност.
Многократно съм виждал примери на българи, които биха направили почти всичко за хората от своя тесен кръг: семейства и приятели. Силните общества и общности обаче се облягат на готовността да се действа в интерес на по-широки кръгове, на хора, които не познаваме и не сме срещали. Вижте резултатите от протестните движения във връзка с националните политики: всеки партиен ръководител, с когото съм разговарял напоследък, казва едно и също: "България вече няма да бъде същата". Протестното движение оказа огромно влияние върху политиката - ще се задържи ли инерцията?
Последното ми заключение е, че трябва да вярваме в онова, което е най-добро за България, и в българския народ. Трябва да поставим България в центъра на своята карта.
вестник "24 часа"
Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 229
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител

Г-н Алън говори на тема "Да бъда оптимист или песимист за България?".

През 2000 г. в България брутният национален доход на глава от населението възлизаше на 28% от средния за ЕС; през 2011 г. беше 46%.

Реален БВП на глава от населението и темп на прираст

България

2000г. - 6.3%

2012г. - 1.4%

http://www.nsi.bg/spagebg.php?SHP=1&tab=2

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор антропология

"Положителното мнение за България, което споделям със своите сънародници, май невинаги се споделя от самите българи. Този ключов елемент от психиката на българина може да се характеризира като отрицателно отношение към положението в България и като цинизъм спрямо начина, по който нещата стават в страната, съчетан с пламенен идеализъм към живота навсякъде другаде."

От дома и родината по-хубаво няма, но явно всяка българска генерация трябва да стига сама до тоя извод. Или поне тая част от нея, която не се разпилее безсмислено. Идеализацията на живота в чужбина ("как бе, кой бе аз ли бе ауу отивам на терминал 2"), маниакалното чуждопоклонничество - което е смешно, след като поопознаеш страните и народите, които са обект на такова - както и мазохистичното принизяване на българското, са голямата ни трагедия от последните 20-тина години, без да са единствения проблем, естествено. И англичанинът ги е засякъл с лекота, тези проблеми. Отстрани е по-лесно да се види.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Мдааа, Южняк. @Еньо БВП като % от средния за ЕС и растеж на БВП в % (ако това си показал). и двата показателя може да са вярни. не съм проверявал де. Само да вметна една чуденка. Как бихме се отнесли към "текста" ако бе представен не от UK посланика, а от: - Станишев - Костов - Невски (или друг от форума) - някакво НПО - даскал от с. Трапоклово

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор антропология

Сириус, КГ ги пише същите неща от години, и неизменно му се радвам на всеки постинг - и обикновено го отбелязвам. И е КГ е прав, и посланика е прав, само дето КГ е по-задълбочен, а посланика - по ироничен, а ма и двамата са прави. Поздрави. Но темата си струва разговора и винаги ще си струва, защото за нас друг пит - освен тоя, който намекват КГ и посланика - към спасението. Абсолютно няма. Или почваме да се самоуважаваме като народ или изчезваме доста светкавично. И не е народа виновен за отсъствието на самоуважение, платените журналистически лекета - с извинение за острите думи - са виновни - които каканижат убийствени са самочувствието ни глупости вече 20 години. И не само журналистите. Хората на духа са виновни.



Виж това, дето тоя интернационалист станишев или "нашия" мизантроп Невски ще кажат "обичайте себе си повече, гордейте се и се радвайте какъв свестен народ сте и колко ви е хубава страната" - това и да го прочета няма да го повярвам.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Мдааа, Южняк. @Еньо БВП като % от средния за ЕС и растеж на БВП в % (ако това си показал). и двата показателя може да са вярни. не съм проверявал де. Само да вметна една чуденка. Как бихме се отнесли към "текста" ако бе представен не от UK посланика, а от: - Станишев - Костов - Невски (или друг от форума) ...

Не виждаш ли, че "посланника" като папагал преповтаря изтърканите частушки от "докладите" на Световната банка и МВФ целящи да вменят чуство за вина на ограбваните от тях народи ...

Редактирано от Eньо
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Подесетвам (за КГ125 специално)

БГ-"Проблемът" не е с/в "духа на нацията" и с "национална гордост",

А е с уважението ни един към друг, и с уважението към законите и институциите,

(всичко това което не ни прави "германци")

А това са различни "монети"

"Национална гордост" , "дух на нацията" - като това да се горедееш от постижения, (въображаеми или истински) са различни монети от "уважението към законите и институциите", "уважение един към друг"

И пак:

Германците и скандинавците са народите с най-ниска национална гордост и най-малко се гордеят от постиженията си в личен план и от постигнатото от страната си - в Европа и дори в света (по-ниска или съпоставима с тази на китайци, корейци и японци), и по-ниска от нашата, но нямат другия голям наш проблем на уважението към институциите и законите.

И пак: има прави корелации и причинно-следствени връзки между просперитета, икономичиеското развитие, степента, и ниското национално самочувствие и национална гордост.

При еднакви други условия и особености- народите с ниско самочувствие и ниски нива на национална гордост, прогресират и просперират в икономчиски план повече (Американците са изключение, те са друга ball-game, но и както върви - скромните скандинавци и източноазити ще ги бият в икономическата надпревара)

Каква е връзката- очевидна:

Всъщност най-положителносто ни качество (и единственото положително мисля) за момента, което е и мотор за просперитет, е ниското национално и лично самочувствие на българите

(то най-малкото лежи в основата на нашето ученолюбие и гъвкавост)

-----

За цинизма и нещастието на българите:

Субектвивното чувство за щастие корелира най-силно с това доколко имаме нагласата и културата да помагаме с пари и време (да отделяме време за другите), и с това доколко сме толерантни към другите (околните).

В БГ (и на балканите): Лошите междуличностни отношения и цинизма ни един към друг, крайното нежелание (крайно- сравнено с това на другите нации) да се помага на другите - тровят живота ни, и ни правят крайно нещастни, по-нещастни отколкото бихме, били ако ги нямаше тези явления..

ПС. твърдението че журналистите били виновни за нещастието ни е толкова плитко, че нямам думи..

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Никсън, за мене горните две неща са свързани. Много директно и много психологически. За да уважаваш околните трябва да уважаваш себе си. За да уважаваш себе си, трябва да вярваш в ценностите си. За да уважаваш ценностите си, трябва да ги имаш.

В случая с народите, трябва да не страдаш от излишен национален нихилизъм. Това оказва удивително влияние върху човешката мотивация към прогрес.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

В много голяма степен, особено икономиката! Повтарям се, но ще кажа пак, че книгите на Адам Смит са две - Богатството на народите, за която всички знаем, но и Теория на нравствените чувства.

И наистина - как разглеждаме икономиката, като изпускаме основният й фактор - човека и неговата психология... Оттук вратата между икономиката и народопсихологията, историята и политиката става като врата на преходен хол от социализма :)

Ние някак си го забравяме и се чудим защо едни и същи модели вървят на едно място и не вървят на друго...

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

И наистина - как разглеждаме икономиката, като изпускаме основният й фактор - човека и неговата психология...

Оттук вратата между икономиката и народопсихологията, историята и политиката става като врата на преходен хол от социализма ...

Икономика, народопсихология, преходен хол от социализма ...

Виждам, че упорито преповтаряйки мантрата за мнима вина от дамгата на социализма, правиш услуга на г-н Зелик,

0000138152-article.jpg

човека който успя през 5-годишният си мандат чрез глобалната политика на Световната банка и нейните филиали МВФ и ЕБВР да превърне света в двуполюсна фискална менажерия - на държавите господари от Г-20 и останалия (трети) свят, който вече само ще се използва като източник на евтини суровини, износ на капитали, жива плът и евтина работна ръка.

До скоро това бяха само държави от Латинака Америка, Южна Азия и Африка, но към "етикета трети свят" успешно бяха присъединени и православни държави от бившия Източен блок - Румъния и България не случайно присъединени към ЕС с общ договор.

Днес, близо десетилетие след "приемането", българите се убеждават че страната им е приета в ЕС не като равноправен член, а само про форма, за да бъде лишена държавата им от своя суверенитет и с това да се улесни прилагането на все по-суровите и нехуманни експериментални методи на разрушаване на постиженията в икономиката, социалната, образователната и здравната сфери и прилагане на изпитаните алгоритми на латиноамериканският метод на поддържане на контролирана вечна бедност на ниво на биологично оцеляване, подплатена с поддържане на "законността" на щафетно сменящите се марионетни правителства чрез морална поддръжка с периодични похвали за поддържане на рейтинга от държавите - господари ...

Редактирано от Eньо
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

проблемът на БГ не е в липсата на позитивизъм или национално самочувствие

проблемът е, че БГтата са си типични балканци - нерваци, неспазващи правилата, за които семейството и приятелите са нещо много по-важно от институциите или качествената работа ...

не може да очакваш от тях, че от утре ще почнат да правят икономика от англо-саксонски тип - със силни институции, ясни правила и прозрачност

народопсихологията в БГ стои непроменена и по време на соца и след него и всъшност не е мръднала от тази от преди соца - тя си остава една 'селска' психология, където хората се делят на свои/наши/добри и чужди/лоши/врагове ... институциите, правилата и всякакви видове рамка играят второстепенно значение ... същата тази игричка съм я виждал на най-високо ниво, разигравана от БГта мениджъри, издигнали се в големи западни корпорации ... както се казва 'кръвта вода не става'

само да отбележа, че народопсихологията не може да бъде лоша или добра, тя е такава каквато е

нещастието на българите идва от това, че те не вярват в себе си, не вярват, че могат да променят нещо и не се и опитват да го правят ... затова постоянно мрънкат как някой им е виновен ... искат да имат повече пари и сигурност, ама все някой им пречи ... това обаче няма и не може да се промени ... нали прекарах 3 месеца в БГ и ги гледам, че са същите шушумиги като преди 10г., да не говорим, че и разни младежи на по 25 са същите лекета каквито бяха и дъртите ... дори присъствах на драматична сценка, когато влиза голям началник и всички стават, как да им обясниш на такива хора, че началниците в УК сами ми идват на крака, защото аз им върша работа, а не някой имагинерен сульо ...

Редактирано от Alexander_Nevski
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Икономика, народопсихология, преходен хол от социализма ...

Виждам, че упорито преповтаряйки мантрата за мнима вина от дамгата на социализма, правиш услуга на г-н Зелик,

0000138152-article.jpg

човека който успя през 5-годишният си мандат чрез глобалната политика на Световната банка и нейните филиали МВФ и ЕБВР да превърне ...

Не видя ли, че в текста ми всъщност дума не става за никакъв социализъм, а за принципно положение.

Впрочем, единственото, което може да те спаси от хора като г-н Зелик, щом се плашиш толкоз от тех, е здравата националност.... Позитивната, подчертавам.

проблемът на БГ не е в липсата на позитивизъм или национално самочувствие

проблемът е, че БГтата са си типични балканци - нерваци, неспазващи правилата, за които семейството и приятелите са нещо много по-важно от институциите или качествената работа ...

не може да очакваш от тях, че от утре ще почнат да правят икономика от англо-саксонски тип - със силни институции, ясни правила и прозрачност

народопсихологията в БГ стои непроменена и по време на соца и след него и всъшност не е мръднала от тази от преди соца - тя си остава една 'селска' психология, където хората се делят на свои/наши/добри и чужди/лоши/врагове ... институциите, правилата и всякакви видове рамка играят второстепенно значение ... същата тази игричка съм я виждал на най-високо ниво, разигравана от БГта мениджъри, издигнали се в големи западни корпорации ... както се казва 'кръвта вода не става'

само да отбележа, че народопсихологията не може да бъде лоша или добра, тя е такава каквато е

нещастието на българите идва от това, че те не вярват в себе си, не вярват, че могат да променят нещо и не се и опитват да го правят ... затова постоянно мрънкат как някой им е виновен ... искат да имат повече пари и сигурност, ама все някой им пречи ... това обаче няма и не може да се промени ... нали прекарах 3 месеца в БГ и ги гледам, че са същите шушумиги като преди 10г., да не говорим, че и разни младежи на по 25 са същите лекета каквито бяха и дъртите ... дори присъствах на драматична сценка, когато влиза голям началник и всички стават, как да им обясниш на такива хора, че началниците в УК сами ми идват на крака, защото аз им върша работа, а не някой имагинерен сульо ...

Проблем с националния дух има голям - то се и работи много ЗА този проблем да се задълбочи. Но картината не е такава, каквато я описваш за пореден път черна и страшна.

Много си песимист, не е така.

Просто има проблеми, които трябва да се решават.

ПП

да не си бил във военно поделение - защото там като влезе началник, се става.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

работата не е нито черна, нито страшна, на мен даже много ми харесва, с няколко телефона свършваш работа, която тук в УК може да ти отнеме месеци или години ...

но не е система от западно-европейски или англо-саксонски тип ... и няма и да стане ...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

кат е от БГ тип, тя просто си остава такава каквато е - всеки си прави каквото си знае и звъни на познати като се наложи ...

демек система от селски тип - всичко се прави с познати съкварталци, роднини и приятели

т.е. неформалните взаимоотношения имат приоритет пред писаните правила

резултат - тия с повече връзки, които правят повече врътки, са по-добре от тия дет не са така

а после - мрънкане за вопиюща липса на справедливост в обществото, продължила от Освобождението (да не кажа преди него, когато пък османците са виновни за всичко), та чак до сега

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Никсън, за мене горните две неща са свързани. Много директно и много психологически. За да уважаваш околните трябва да уважаваш себе си. За да уважаваш себе си, трябва да вярваш в ценностите си. За да уважаваш ценностите си, трябва да ги имаш.

В случая с народите, трябва да не страдаш от излишен национален нихилизъм. Това оказва удивително влияние върху човешката мотивация към прогрес.

Много го омеши и замота.

Казват ти пак стоят нещата според всички направени изследвания (WWS, Pew Research Center и други) на тези ценности и нагласи, а ти вярвай и пропонирай каквото искаш:

Уважението и толерантността към непознатите в една култура (нивата им, т.е степента им), също така уважението към институциите (винаги) корелират силно и са в причиноследствена връзка със степента на родовост (родост версус безродовост) на културата.

Патриотизмът и националната гордост нямат връзка и корелация с горната особеност

Обяснявам фактите и връзки, т.е как така , и защо:

Има много култури в които "чуждите" (хората излизащи извън кръга на родата, приятелите, най-близките партньори) се приемат като "полухора" (или като "непълноценни хора", или като към "несъвсем пълноценни хора", степенува се), и към тях се отнасят като "полухора" (или като "непълноценни хора", или като към "несъвсем пълноценни хора" ), същото е отношението към институциите (които се смятат за "чужди"), в които култури има много високи нива на национална гордост и уважение на собствената култура и традиции :

Латиноси, турци , повечето арабски страни, някои от кавказките народи, западноафриканци, пакитата, част от индийците.

(половината свят)

В патриотичните Индия или Пакистан (силно родови култури) например хората се газят на улиците и пешеходните пътеки, в Африка е същото, бях ти писал че в аАфрика се случва често не преглеждат дори в болниците (излизат с номера "в момента се чисти", въпреки че не се чисти), защото защото пациентите не на никого познати

(Защото излизат извън кръга на родата и най-близките, пешеходците и пациентите са ти никакви)

Има много култури в които "чуждите" се приемат като полухора (или като "непълноценни хора", или като към "несъвсем пълноценни хора", степенува се), и към тях се отнасят като полухора (непълноценни хора), същото е отношението към институциите (които се смятат за "чужди"), в които култури има много ниски нива на национална гордост:

Балканци, източни славяни, друга част от индийците и други

Има много култури в които "чуждите" се приемат като напълно (почти напълно) пълноценни хора, и към тях се отнасят като пълноценни хора, същото е отношението към институциите (които се смятат за "свои"), в които култури има високи нива на национална гордост:

Англосаксонци

Има много култури в които "чуждите" се приемат като пълноценни хора, и

към тях се отнасят като пълноценни хора, същото е отношението към

институциите (които се смятат за "свои"), в които култури има ниски нива на национална гордост (факти):

Германци и скандинавци, също французи

(факт - първите и вторите имат най-ниските нива на национална и лична гордост в света, но имат най-виските нива на уважение към "другите", институциите и законите)

(при източноазитите, въпреки че са родови култури, има високи нива уважение към институцуите, но нивата на национална гордост са много ниски, пак факти)

Затова:

Нивата на национална гордост, гордост от култура и история, гордост от личните постижения в дадена страна (народ), корелират и са в причинно-следствена връзка с особеността, която е наречена (или по точно описват се с нея, затова, защото става дума за различни бири) монументализъм versus гъвкавост (или себеизтъкване версус себезаличаване)

----

Иначе:

Балканците са сред най-нещастните народи, защото сме нерваци с ниски прагове на толерантност изобщо:

към другите (и си тровим живота взаимно),

но и към несигурността (това е другата бира, за която обясних в темата по психология) - силно тревожни култури сме, т.е. ние сме култури с висока степен на избягване на несигурността, така както се нарича от учените глави)

(става дума за особеността "тревожна версус спокойна култура")

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

до голяма степен разковничитo на нещастието идва от несигурността

т.к. институциите са слаби (застрахователи, общини, държава) и липсват процеси и структури за намаляване на несигурността (застраховки, държавно и общинско подпомогане) несигурността остава огромен проблем не само в БГ, но и в Турция, Сърбия и целите Балкани

в същото време, т.к. населението възприема институциите като чужди, води битка с тях, отказва да плаща данъци и осигуровки и същото това население като е в ролята на държавен служител не е.ава да си върши работата като хората, горните структури и процеси няма как да бъдат разградени

за това в БГ класиката е - улица на дупки, препълнена обща кофа за боклук, неподдържани общи площи в блок и влизаш в същия тоя блок в един куп апартаменти, които са отремонтирани, обзаведени и пълни с техника

т.е. аз ще се грижа само за това дето е в моята къща и всички други да го духат, отнотово типично ретро-селско поведение, от преди ВСВ с къщи на по 3-4 етажа и разбити селски улици потънали в кал

Редактирано от Alexander_Nevski
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

ПС.

In France, according to a Pew Research Center survey, only 27 percent of
the population now believes that “our people are not perfect, but our
culture is superior.”

Това е просто пример; не е единсвеният критерии и въпрос чрез който се оценява "националната гордост", важни са отговорът на въпроса и дали (колко от) хората смятат ,че (отговарят с "да" на въпроса)

дали че тяхната култура трябва дасе запази от чужди влияния, и други такива.

При арабите и латиносите и турците процентите на отговорилите с да са 70-80-90..

Значи ли арабите, латиносите и турците имат зрави и читави институции, които уважават толкова или повече отколкото французите уважават своите институции .

Не, не значи, пак казвам

Уважението към институциите и законите (дали ще се смята за свой) зависи от други особеностти

Невски и аз сме обяснили "играта", Невски я е обяснил по-добре от мен, защото е по-интелигентен, и успява по-добре да изложи идеите си (на мен не ми удава толкова сполучливо излагането на идеите)

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

И двамата изпускате историческата динамика.

Нещата в България изобщо не са били такива, каквито са сега. Това не е константа.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

И двамата изпускате историческата динамика.

Нещата в България изобщо не са били такива, каквито са сега. Това не е константа.

Кога "нещата" не са били такива, прителче?

в същото време, т.к. населението възприема институциите като чужди,

води битка с тях, отказва да плаща данъци и осигуровки и същото това

население като е в ролята на държавен служител не е.ава да си върши

работата като хората, горните структури и процеси няма как да бъдат

разградени

за това в БГ класиката е - улица на дупки, препълнена обща кофа за

боклук, неподдържани общи площи в блок и влизаш в същия тоя блок в един

куп апартаменти, които са отремонтирани, обзаведени и пълни с техника

т.е. аз ще се грижа само за това дето е в моята къща и всички други

да го духат, отнотово типично ретро-селско поведение, от преди ВСВ с

къщи на по 3-4 етажа и разбити селски улици потънали в кал

Какви са били "нещата" (тогава когато не са били такива),?

По добри ли?

(Ама се аргументирай де,защото фантазиите и изявленията нямат място тук)

Напротив, нещата не са константа, преди 100 години "нещата" са били не по-добре а по-зле, (защо и как съм ти обяснил десетки пъти, давал съм ти извори, а ако смяташ пак да спамиш - твои проблем е)

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Нивото на държавността и социалният интегритет в България преди 1944 г., че дори и след нея, а особено в края на 19 век и началото на 20 е крайно високо и несравнимо с днешното.

На това се дължат и големите успехи на българската държава оттогава. Всеки историк го знае това като А и Б. Но във вашата пропаганда, маскирана с културологични мъгли, това не се вписва.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...