Книгата Диктаторите на Костас Варналис

[Spiritus]

Искам да попитам доколко исторически достоверна е книгата като факти(най-вече за описаните порочни практики на римляните и императорите), и дали тези неща са били масови в древността?

Та преувеличени ли са нещата в нея или може да се ползват като цитати?

[КГ125]

Не е много издържана. Тя е писана като антитеза на гръцкия военен режим през 60-тте години. И не, не са били масови.

Поправка - използвана е като антитеза на военния режим. Писана е през 50-тте.

Редактирано Юли 11, 2013 от КГ125

[T.Jonchev]

Искам да попитам доколко исторически достоверна е книгата като факти(най-вече за описаните порочни практики на римляните и императорите), и дали тези неща са били масови в древността?

Та преувеличени ли са нещата в нея или може да се ползват като цитати?

Книгата е доста пакостлива, защото преследва определени цели извън историята и литературата. Но Варналис е интелигентен автор и не си е позволил да пише измислици. Всичко, което казва, е почерпано от източници - така че става дума за изворови факти. А дали всичките тези неща, които описва, са се случили в действителност, не е лесно да се каже, защото за злободневни въпроси и лица често римските автори пишат като съвременната жълта преса: не сао не подминават клюките, ами ги поразкрасяват. Но това не е отговорност на Варналис - той просто е подбрал най-пиперливото, което източниците съдържат.

[Frujin Assen]

Аз поне оставам с впечатление, че автора не харесва Италия на база италианската окупация през ВСВ и се опитва всячески да представи в лоша светлина римляните. Предвид тенденциозността на автора книгата не струва.

[T.Jonchev]

Мотивът е точно този. Като имаш предвид, че книгата е излязла някъде към средата на 50-те години, а Варналис е с подчертано леви убеждения, ясно е.

[Spiritus]

Но все пак цялата картинка за римската олигархия, грабителство и нрави звучи правдоподобно и даже актуално? Или пък главата за въстанието на юдейте(за това как другите народи се съюзили с римляните срещу тях и даже собствената им висша класа ги саботирала). Просто хората са такива, като става въпрос за власт, нима и модерните сили не използват подобни принципи за да трупат пари и да са над закона.

А за изродщините на римските императори и без да знае историята човек може да повярва, имайки предвид човешката природа и многото други примери от историята и живота за това до какво води властта.

Книгата може и да изглежда като критика на диктаторските и империалистичните нрави, използвайки тенденциозно като пример Римската Империя. И дори и без да се разглеждат историческите факти нещата звучат доста "човекоподобно".

Редактирано Юли 11, 2013 от Spiritus

[mitaca]

Чакайте сега, какво значи диктаторските и империалистичните нрави, т.е. тези неща не са еднозначни. Книгата не мога да коментирам, не съм я чел .

[Last roman]

Колегата Йончев е прав. Аналите на Тацит и императорските биографии на Светоний са нищо повече от жълта преса. Причините са две. Първата е, че античният читател неминуемо би се отегчил прелиствайки описания на славните житейски дела на Август, Тиберий или Клавдий, ако в тях няма подправки - пиперливи клюки. Такава е човешката природа. Нещо повече, двамата автора са представителите на сенатската опозиция, която безкрайно злобее от факта, че юздите на управлението са в ръцете на монархията. Съответно те плюят по най-безобразен начин по цялата Юлиево-Клавдиева династия, незабравяйки обаче да се подмажат на настоящите управници във времената на които творят. Все пак да оплю еш мъртвец е по-лесно и безопасно.