Отиди на
Форум "Наука"
Р. Теодосиев

Как малката Естония стана лидер в технологиите

Recommended Posts

Когато Естония става независима държава през 1991 г., след краха на Съветския съюз, по-малко от половината й население е имало телефонна връзка. Единствената й свободна връзка към външния свят е бил финландски мобилен телефон, скрит в градината на външния й министър,посочва материал на „Икономист”.

Две десетилетия по-късно, Естония е лидер в технологиите. Естонските компютърни таланти разработиха кода, който стои зад Skype, Hotmail и Kazaa – ранна мрежа за трансфер на файлове. През 2007 г. Естония стана първата държава, която позволи онлайн гласуването в национални избори. Тя разполага с една от най-бързите интернет връзки и държи рекорда за стартирани фирми на глава от населението. Нейните 1,3 милиона граждани плащат за места за паркиране чрез мобилните си телефони. Здравните им досиета са складирани в дигитален облак. 95% от тях успяват да попълнят годишната си данъчна декларация за не повече от 5 минути.

Как тази малка прибалтийска държава изгради толкова силна технологична култура?

Фундаментът е положен през 1992 г., когато Март Лаар – естонският премиер по това време, диверсифицира плоската икономика. За по-малко от две години младото му правителство, със средна възраст на кадрите 35 години, въвежда плоския данък, свободната търговия, стабилната валута и приватизацията. Новият бизнес успява да се регистрира без затруднения и закъснения – важни условия, които компютърните таланти очакват.

Слабата инфраструктура, наследство от съветската епоха, означава, че политическата класа трябва да започне начисто. Когато Финландия решава да подобри условията си, въвеждайки дигиталната телефонна връзка, тя предлага своята много остаряла мрежа за телефонен обмен от 70-те години на 20 век на Естония безплатно. Естония отказва предложението и изгражда своя собствена модерна система, която й струва доста, но се отплаща. Страната преминава от фаза, в която няма национален регистър, направо в друга, в която регистърът е цифровизиран. „Просто пропуснахме определени неща”, си спомня президентът Томас Хендрик Илвс. Без да са възпрепятствани от архаичната технология, младите естонски министри залагат на интернет.

През 1998 г. е създаден общонационален проект за снабдяване на всички училища с интернет. През 2000 г. правителството декларира интернет за човешко право и мрежата се разпространява в страната масово. Безплатният Wi-Fi става нещо често срещано. Печатите, хартията и дългите опашки проправят път на електронно правителство. Следва възход в частния сектор. Когато Skype е продаден на eBay през 2005 г. за 2,6 млрд. долара, нова класа естонски инвеститори прави десетки милиони евро от собствеността си в технологията. Спечелените пари и опитът са вложени в правилна насока. Днес Технопол – бизнес клуб в столицата Талин, събира под един покрив над 150 технологични компании. Имайки предвид ограничения вътрешен пазар, на стартиращите фирми се налага да мислят глобално. Според Световната банка над 14 000 нови компании в Естония са регистрирани през 2011 г. Числото е 40% повече спрямо 2008 г. Технологичната индустрия възлиза на 15% от БВП.

Как могат други държави да последват примера? „Малко е отблъскващо да се каже правете каквото ние направихме”, коментира Илвс. Но също посочва, че естонският успех е бил до голяма степен свързан с дългосрочното мислене. Заменянето например на процедурата за попълване на данъчна декларация с друга в компютър не е била достатъчна. Да се предоставят формулярите предварително попълнени, така че данъкоплатецът само да трябва да провери калкулациите, е направило системата успешна. Освен това, на образованието се е гледало като изключително важно. Миналата година е стартирано публично-частно партньорство на име ProgeTiiger (“Programming Tiger”). То учи 5-годишни деца на основите на програмирането и писането на код. Местни наблюдатели посочват, че през 80-те години всяко момче в средно училище в Естония е искало да бъде рок звезда. Днес всички искат да бъдат предприемачи.

Източник: http://www.manager.bg/news/kak-malkata-estoniya-stana-lider-v-tehnologiite

Share this post


Link to post
Share on other sites

Статията не засяга проблема ляво-дясно характерен за нашия преход. Иначе е добър пример. Ние май се забихме дълбоко в тази дилема, вместо да мислим дългосрочно и прагматично.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Докато просперират финландците, ще просперират и те. За модерните технологии пък....На времето още когато беше СОСОМ ембарго с-у Съюза включително и цифровите градски телефонни станции, там тайно, вече имаше пусната в експлоатация една на Ериксон. :gathering2:

Share this post


Link to post
Share on other sites
Е-правителство? Нищо по-лесно от това!
Или къде стигнаха естонците, докато България се мъчи да създаде своя електронна администрация
Вероятно ви е омръзнало "Капитал" да пише често за Естония. И нас ни е омръзнало. Омръзнало ни е в България всичко да се случва толкова бавно. В случая с е-правителството, докато поредната услуга измъчено се появи онлайн, в дребната прибалтийска страна вече са минали в друго измерение. И говорят за е-демокрация или пък за законодателно приравняване на електронния и физическия адрес. За България е-правителството е от жизнено значение, тъй като може да помогне за по-бързото подобряване на администрацията в страната – като бюрократите просто бъдат избегнати.
До средата на 90-те току-що възвърналата независимостта си държава преживява хиперинфлация, празни магазини, пред които Лукановата зима е курортно изживяване, а ежедневно става по едно убийство (за население, което е шест пъти по-малко от българското). И макар Естония да е случила на един-двама добри съседи, началното ниво е много по-ниско от това в България. Важно е било политическото желание и натискът на хората.
Така че с поредния си текст искаме да ви покажем докъде е стигнала Естония. Той няма да промени много в България, където вече 10 години градим електронно управление, което напредва, факт, но е много далеч от това в други страни. Надеждата ни е, че когато прочетете за колко минути се попълва данъчна декларация в Естония, какво естонците си мислят, че представлява корупцията, ще станете една идея по-ядосани. И това може да побутне някого в България да се размърда.
"Естонското правителство използва хартията само на едно място... в тоалетната." Няма да чуете този лозунг в рекламната кампания на Е-стония. Но естонските чиновници обичат да го споделят – малко да шокират чужденците, които иначе очакват поредната скучна презентация на успехите на страната във въвеждането на електронното управление.
Подобни трикове обаче едва ли са необходими. Естония отдавна е яхнала интернет вълната, а Талин се е превърнал в място за поклонение на многобройни чуждестранни делегации. В момента балтийската република вече е и активен износител на решения за електронизация на администрацията. Талин дари на Сърбия своята x-road система (нещо като аналог на българската Единна среда за обмен на електронни документи - ЕСОЕД). В момента започва проект, който трябва да въведе е-правителство по естонски модел в Казахстан. Ако се съди по успеха в други места, за 30 млн. евро Астана ще получи модерна административна среда доста по-бързо от България.
Особеното на Естония всъщност не са услугите, нито броя им. Таксуване на паркирането със SMS има и в България. Система за онлайн плащане на данъците има от Франция до Индия. Според класациите за развитието на информационното общество на Евростат балтийците дори не са сред абсолютните отличници. Тридесет и пет процента от естонците изпращат на администрацията попълнени формуляри по интернет срещу 50% в Норвегия или Исландия (едва 6% в България, което все пак е повече от броят в Румъния, Гърция, Италия или Македония).
Това, което прави страната да изглежда като витрина на електронните услуги, е цялостната среда, в която е-услугите изглеждат като неразделна част, и лекотата, с които те се въвеждат. Някак си изглежда неприлично да си купиш хартиено билетче в градския транспорт на Талин, вместо да се таксуваш по телефона.
На една карта разстояние
От потребителска гледна точка всичко опира да личната карта. Тя е с вграден чип с електронен подпис. Вече над 70% от естонците имат такива карти, които са задължителни, т.е. не може да си изберете карта без чип. Цената й е 25 евро с валидност от 5 години. С нея всеки естонец има възможност да ползва около 600 правителствени услуги и огромен брой предоставяни от частния бизнес. За разлика от България те наистина са електронни – информацията се подава онлайн и съответният документ най-често се получава по същия път. Повечето нотариални услуги се извършват също в интернет, а цялата необходима информация като ипотеки, платени данъци или свидетелство за съдимост също е достъпна онлайн както за нотариуса, така и за контрагентите.
Личната карта с чип е толкова сигурна и предлага толкова възможности, че от 1 юли тази година естонците вече няма да има нужда да носят със себе си шофьорска книжка и застрахователен талон. Полицаите вкарват картата в четящото устройство на компютрите си и имат цялата информация, до която имат право на достъп (например дали имаш валидна застраховка, но не и информация от данъчните за доходите ти). Ако се наложи, генерират електронен акт, фиш или всякакъв подобен документ, който вече не е нужно да се получава на хартия. "Просто не мога да си представя как сме работили преди", казва главен комисар Елари Касеметс, шеф на инспектората на пътната полиция в Талин, докато показва чистия си талон в компютъра на патрулната "Шкода". В бъдеще се предвижда банките да използват личната карта, вместо да издават отделни дебитни или кредитни карти. В същото време в България тепърва започва да се мисли за въвеждането за всички граждани на универсално идентификационно средство в интернет.
От гледна точка на администрацията всичко започва в средата на 90-те години. Естония създава всичките си регистри начисто и те веднага влизат вместо в дебели папки - в дискове. "Към края на хилядолетието се замислихме как да интегираме всички тези бази данни, за да може администрацията да се възползва по-добре от тях. Тогава започна изграждането на своеобразен мост между тях – x-road", обяснява логиката на процеса Индрек Вимберг от естонския ICT Demo Center. Следващата стъпка била да се намери универсален начин за достъп и идва идеята за вграждане на чип в личната карта. Някъде в този момент се появява и електронното правителство. Анекдотът е, че един от интернет предприемачите предложил на премиера Март Лаар да изгради цялата инфраструктура. Лаар имал три условия – предприемачът да му стане съветник (така че все едно правителството без външна помощ прави нововъведенията), системата да бъде изградена за няколко месеца и без пари. Това действително става и още през 2000 г. заработва прототипът. Първоначално е-правителството е доста примитивно и прилича на настоящата система в България, където често в интернет се качват сканирани копия на хартиени документи. Настоящият премиер Андрус Ансип се хвали, че новият интерфейс е далеч по-добър и всъщност е единна административна среда за всички ведомства. Документи от правителствени заседания могат да бъдат подписани от мобилен телефон (който разполага със специална SIM карта с електронен подпис) или iPad. Другата гордост на Ансип е продължителността на заседанията на правителството в режим на вземане на решения - средно 20 мин. Максимумът е два часа, тъй като "след това имаме пресконференция".
Един месец печалба
"Всеки министър пести по 200 часа годишно (т.е. 25 работни дни - бел. ред.) след въвеждането на истинското електронно правителство", гордее се Ансип. За последните 10 години пък са били спестени 20 т хартия. Разбира се, за правителството ефектът е най-вече в ускоряване на процеса на взимане на решения и по-голямата прозрачност. Тъй като естонците вече могат да проследят хода на всеки документ – от момента, в който на някой чиновник му е хрумнало да пише нова наредба, до момента, в който тя е гласувана, на дневен ред е възможността гражданите да участват пряко в работата на държавната администрация.
Най-странното е, че все още има естонци, които не ползват пълната функционалност на личните си карти и е-услугите, които има се предоставят. Но това се променя с огромна скорост. Ако през 2005 г. само 2% от избирателите са гласували онлайн, тази година процентът е 24. Лия Хянни, програмен директор на Академията за електронно управление, обяснява ниския процент с факта, че повечето естонци отиват пред урните като на празник и не искат да пропуснат купона.
В областта на финансовите услуги това води до рязък спад на броя на банковите офиси, тъй като 99% от финансовите транзакции вече стават онлайн. Попълването на данъчна декларация отнема средно 5 мин. "Само мога да ги съжалявам", казва Вимберг за американците, които трябва да отделят толкова време за попълването на данъчните си декларации (60% всъщност заплащат някой друг да прави това вместо тях). Рекордът за основаването на фирма е 18 мин. Естония има споразумения за съвместни услуги с другите страни в Европа, които ползват лични карти с чип. Например гражданите на Португалия, Латвия и Белгия могат да основават фирми в Естония, без да са напускали границите на държавите си.
Електронният здравен картон пък съдържа епикризите, рецептите, рентгенови снимки, т.е. цялата здравна информация. За повечето пациенти освен улеснение е-здравеопазването означава, че лесно могат да сравняват заключенията на един лекар с тези на друг. Проблем биха имали само хипохондриците, които могат да прекалят с търсенето на мнения за здравословните си проблеми.
Не искай информация, която вече имаш
Причините, поради които Естония успява, са няколко и те не са изненадващи. На първо място, в Естония се е следвала ясна стратегия, която не е променяна от нито едно правителство. Това е нещо характерно за страната. Фискалната политика на Естония вече над десет години не е променила траекторията си, без за това да има конституционно изискване. В България, както е известно, се пишат добри стратегии, но те рядко се изпълняват. Докато поредното правителство успее да сложи своя отпечатък, вече е време следващото да се захване с писане. Както казва Тодор Ялъмов от фондация "Приложни изследвания и комуникации", "в Естония правителството работи, в България не". Ялъмов допълва, че трябва да има ясна и последователна програма. "Например през юни-юли да се осъвремени сайтът egov.bg, през юли министерствата да спрат да изискват документи при обществени поръчки, които могат да си вземат по служебен път, през август да почнат да приемат документи за обществени поръчки по електронен път."
На второ място, в Естония бързо се налагат два силни координиращи органа. Естонският център за информатика (ria.ee) поддържа x-road, дигиталния мост между всички бази данни, като спазването на неговите стандарти от държавните ведомства е задължително. Центърът за регистри и информационни системи (rik.ee) пък поддържа всички бизнес регистри като кадастър, имотен, фирмен, съдебната информационна система и осигурява единна точка за достъп до тези данни. В България подобна централизация навлиза, но много бавно. Според Цветан Алексиев, изпълнителен директор на "Сирма груп холдинг", е-правителството в България винаги се е движело някъде в периферията. "Никога не е имало достатъчно силна структура. Вследствие на това при последните три правителства се действа хаотично и се правят само най-лесните проекти. Най-вече за покупка на хардуер."
Услугите в Естония изглеждат учудващо интуитивни (дори да не превключите на по-познат език в eesti.ee). Причината е, че те винаги са били мислени през гледната точка на потребителите, а не на администрацията, твърди Вимберг. Докато в България изглежда така, сякаш онлайн се качва само това, което се откъсне от сърцето на администрацията. Затова Ялъмов предлага в дизайна на новите електронни услуги да се включи и обществеността, така че те да бъдат търсени и полезни.
За разлика от България в Естония стриктно се спазва принципът, че правителството няма право да изисква от гражданите и бизнеса повторно информация, която вече има. Това е прословутият в IT средите член 2 от Закона за електронно управление. Един от най-добрите примери за нарушаването му е данъчната администрация – данъкоплатците продължават да изпращат справки за доходите, които техните работодатели отдавна са изпратили в НАП.
Петият фактор са силните финансови стимули. Още в края на 90-те години банките премахват повечето такси за онлайн банкиране, докато остават тези, които са операции на гишето. Финансовият стимул води до спринт към по-модерните онлайн финансови услуги. Факт е, че и сега разликата между онлайн и офлайн цените в Естония е драстична. Например електронните билети за градски транспорт са около 30% по-евтини от хартиените. В България е по-евтино да изтеглиш пари на гише, отколкото от ATM.
Най-важният стимул за електронното правителство е, че "всички мразят бюрокрацията". Това според естонския премиер е основната причина за успеха на електронната администрация.
За България този аргумент също важи с пълна сила, но, уви, не е достатъчен, за да се изгради работещо е-правителство. Ако вземем за пример Естония, трябват още администрация, която обича промените, вместо да се им се съпротивлява, политици с нагласата, че работят за хората вместо наопаки, и съвсем малко пари. Нищо трудно, нали?
Интернетизация плюс естонска власт е равно на успех!
Най-забавното обяснение за бързото навлизане на информационните технологии в Естония е, че след разпада на СССР естонците са се съмнявали, че имат достатъчно квалифицирани хора, за да изградят стабилна държавност. Затова на IT сферата се е гледало като на спасителната сламка. Разбира се, Талин е един от центровете на съветската компютърна индустрия, а в института по кибернетика се е сглобявал един от най-популярните соцкомпютри - Juku. Първите офиси на Skype са именно в този институт (в момента са в отделна сграда от другата страна на улицата). Но IT специалисти с много добри фундаментални познания в началото на 90-те има и в други страни, включително и в България.
Два са факторите, които вероятно се оказват решаващи: липсата на ресурси и стартът на чисто. "Естония като миниатюрна страна няма много хора. За да правите бизнес, трябва да сте много ефективни", обяснява бързото навлизане на интернет Стен Тамкиви, генерален мениджър на Skype в Талин. "В началото на 90-те (Тамкиви основава първата си компания на 18 - бел. ред.) няколко човека се събираха и пишеха софтуер и след няколко седмици вече имахме онлайн банкиране", описва през смях процеса интернет предприемачът.
Премиерът Андрус Ансип също дава приоритет на банките. "Тяхната сила беше, че нямаха опит с традиционното банкиране. Те започнаха от белия лист с най-добрите технологии, без да са обременени от миналото."

post-471-0-75289500-1375778131_thumb.jpg

post-471-0-65936300-1375778140_thumb.jpg

Редактирано от ISTORIK

Share this post


Link to post
Share on other sites
Как да ги стигнем е-стонците?
За страна, в която уличните лампи се включват с SMS, а най-популярната медия е интернет форум, електронното гласуване изглежда като част от пейзажа.
Въвеждането му в Естония обаче отнема доста време и предизвиква сериозни конституционни дебати. Едва тази седмица в Естония за първи път в света гражданите ще могат да гласуват по интернет на парламентарни избори. Досега в много държави е въвеждано електронно гласуване, но то никога не е стигало до светая светих на представителната демокрация - избора на депутати или пък на президент. Още през октомври 2005 г. в Естония може да се гласува онлайн, но само за местните избори.
"Технологията не беше самоцел, смисълът на използването й е да увеличи участието на изборите", казва Лия Хянни, програмен директор на Академията за електронно управление (www.ega.ee). Преди да започне работа в академията, Хянни е министърът, провела приватизацията в Естония. Сега се чуди кое е по-голямата й гордост - че в естонската приватизация е нямало скандали или когато обяснява как електронното управление подобрява демократичния процес.
Иначе гласуването изглежда просто - Хянни вкарва без притеснение личната си карта с вграден чип в четящото устройство на лаптопа си (десктоп машините са анахронизъм в Естония), активира електронния си подпис, след това набира PIN кода за гласуването и избира. След това идва потвърждение за нейното гласуване и напомняне, че може да промени вота си по всяко време до изтичането на изборния ден. На практика може да се гласува и от мобилен телефон, стига към него да има възможност за прикачване на устройството, четящо лична карта.
В технологичен план въвеждането на гласуването е било елементарно. В естонските документи за самоличност има вграден чип с личните данни на гражданите. За чужден­ците, особено за почитателите на Оруеловия роман "1984", е странно, че никой не се страхува от феномена Големия брат. Хянни казва, че просто никой не може да гледа данните й, защото това е незаконно. В естонския парламент служителите на пресцентъра трудно разбираха въпроса на българите, които питаха дали техните депутати гласуват с чужди карти - "ами не, забранено е". Отделно от това Естония е лидер в технологиите за електронна криптография - индустрия, развита от местните банки в началото на 90-те.
Ключът към Е-стония
обаче е целенасочените усилия за създаване на цифрова инфраструктура в страната. Като всеки човек с добър търговски нюх естонците осъзнават, че ако няма интерес за ползването й, тя няма да просъществува и един ден. Затова в средата на 90-те банките се съгласяват да оставят електронните услуги безплатни. В същото време електронният подпис е на практика безплатен и всички естонци имат такъв, дори и да не го ползват. Така всеки има интерес да мигрира към интернет просто защото е по-евтино. В Естония е обичайна гледката на възрастни хора, които едва виждат буквите на ATM машините, но уверено се занимават с електронно банкиране.
Причината за бясното въвеждане на нови технологии в Естония може да е малко забавна, но обяснява донякъде защо толкова лесно е бил постигнат консенсус около необходимостта от тях. В началото на 90-те, след отделянето от СССР, в Естония съвсем сериозно са си мислили, че заради малкото население хората просто няма да стигнат за изграждането на модерна държавност. Затова на въвеждането на информационните технологии и на разходите, свързани с тях, се гледало като на въпрос на оцеляване. По-прагматичните икономисти са си представяли ИТ като възможност за "жабешки скок", с който да направят за няколко години това, което други народи са направили за десетки.
На тази база въвеждането на електронното гласуване е много лесно, защото то е надградено върху вече съществуващата инфраструктура. Единственият разход за избирателя е закупуването на четящо устройство за личните карти.
Истинският проблем
е бил конституционен, а не технически. Въпросът според Хянни е бил как да се гарантира тайната на вота. "Ако шефът стои зад рамото, винаги можеш да отидеш вкъщи и да смениш избора си." В Естония е въведено правилото, че електронният вот може да се променя неограничено количество пъти до зат­варянето на онлайн и офлайн избирателните урни. Тази седмица електронното гласоподаване започва още на 26 февруари и приключва на 28 февруари, въпреки че изборите са чак на 4 март. По-ранното затваряне на електронните урни се прави, за да се избегне вероятността от двойно гласуване и да няма намеса в деня за размисъл. Електронните гласоподаватели обаче могат да отидат на 4 март и да променят отново вота си, като гласуват с хартиена бюлетина.
Тази система е била оспорвана от естонския президент през 2005 г., тъй като според него електронният вот дава повече права на онлайн гласоподавателите. Традиционните избиратели могат да изберат само веднъж, докато интернет електоратът може да прави това многократно. Съдът обаче отхвърля ветото на президента, тъй като промяната на вота не противоречи на тайната му. Малко по-късно се оказва, че конституционните съмнения са били малко пресилени - през 2005 г. само 365 естонци (около 5% от гласувалите онлайн) са сменили вота си, а 30 са се отказали от него.
В Естония, както и в България, също е имало аргумент, че електронното гласуване ще доведе до повече гласове за определени партии. Реформистката партия, която през 2003 г. е получила 17% от гласовете на естонците и има третата по-големина парламентарна група, действително е събрала повече гласове през 2005 г. благодарение на електронното гласуване. Това обаче според Хянни се е дължало на много добрата им кампания в интернет.
Въпреки пророкуванията, че електронният вот ще доведе размествания в политическия пейзаж, това поне досега не се е получило. През 2005 г. 9681 естонци гласуват онлайн (при население от 1.32 млн. души), което е малка извадка за правене на генерални изводи. Проучване на Европейския институт във Флоренция показва, че 2/3 от гласувалите са щели да пуснат бюлетина така или иначе, а 12% са се колебаели. Любопитен резултат освен това е, че независимо от очакванията, изборите не са били достатъчен дразнител за младите хора да гласуват. Хянни цитира данни на Академията, според които са гласували много повече мъже, и то не 20-годишните - основните участници са били във възрастовата група 30 - 59 години. Цели 61% от гласувалите са използвали личната си карта за първи път в интернет, именно за да участват на изборите.


Естония е лидерът сред балтийските републики
Малко западни наблюдатели можеха да различат Естония, Латвия и Литва преди 1991 г., когато трите държави провъзгласиха своята независимост. Тъй като потребителите в тях не наброяват повече от 8 млн., чуждестранните инвеститори често предпочитат да ги разглеждат като група, а не поотделно. Това отношение може да размие разликите между трите страни и да ги сведе до често срещаните фрази: Естония е тази, която върви най-бързо, Литва изостава, а Латвия се намира посредата. Противно на общоприетите изводи обаче всяка една от тези републики има свои специфични особености, а приватизационните процеси оказват различно влияние върху икономиките им.
На Естония най-често се гледа като на страната с най-голям прогрес сред балтийските републики след отделянето им от Съветския съюз. Тази държава първа от всички бивши съветски републики въведе своя собствена парична единица - крууната, която бе напълно обезпечена с валутни резерви, и замести рублата през 1992 г.
Прогресивните политици, както и привържениците на приватизацията имаха широко присъствие в медиите, което спомогна за създаването на международния имидж на страната. Брутният национален продукт на Естония се очаква да нарасне с 4 до 6 на сто за тази година в резултат на тенденцията към икономически подем, която започна през миналата година след дълъг период на застой.
Още по времето на Михаил Горбачов тази република беше един експеримент. В нея за пръв път се изпробва образуването на смесено дружество с чуждестранно участие. Бяха приложени и промени в банковата система и селското стопанство. По-слабият контрол, както и желанието на естонците да се присъединят отново към Европа, им помогнаха да посрещнат радикалните икономически реформи след прекъсването на връзките със бившия СССР. Те трябваше да положат много усилия, за да развият потенциала на родината си поради ограничените природни дадености. Единствената пречка пред тях засега е високата инфлация, която и тази година се очаква да надвиши 30 процента.
Един от основните стимули за икономическото развитие в страната е външната търговия. Усилената дейност на естонските пристанища подкрепя становището, че връзките на държавата с международните пазари се увеличават непрекъснато. Само за две години тя успя да измести Русия, която доскоро бе републиката с най-развита външна търговия. Основните пазари за естонски стоки в момента са тези в Западна Европа и по-специално пазарите във Финландия.
Това, че Естония преориентира своя износ към Запада, не означава, че тя е прекъснала всички връзки с Русия. Търговията с Русия е намаляла от 95 на 20 на сто от общия обем, но сега стъпка по стъпка контактите се възстановяват като резултат от политическото стабилизиране. Русия ще остане важен икономически партньор. Нека не забравяме, че 9-милионният Санкт Петербург е примамлив експортен пазар за Естония. Русия от своя страна разчита на пристанищата Мууга в Естония, Вентспилс в Латвия и Клайпеда в Литва, които отдавна са важни връзки с останалия свят.
Освен че успя в най-голяма степен да насочи търговията си в друга посока, страната е първа от балтийските републики по привличане на чуждестранен капитал, който към 1 януари 1994 г. възлиза на 200 млн. долара. Държавата се възползва от благоприятните си географски и исторически връзки с Финландия и Швеция както по отношение на директните инвестиции, така и що се касае до ноу-хау и пренасяне на умения в мениджмънта.
Един от примерите за естонска компания, която се възползва непосредствено от чуждестранните вложения, е НТМ Sport Eesti, смесено дружество с италианско участие със седалище в Талин, която успя да се наложи на външните пазари. Фирмата е учредена през юли 1993 г., а в момента в нея работят 530 човека. Тя произвежда ски-обувки и кънки за лед за европейските пазари и тези в Северна Америка. Започнаха и търговете за закупуване на държавни предприятия, към които проявяват интерес много скандинавски инвеститори. Все още съществуват огромни затруднения при оценяването им, но въпреки всичко възможностите пред потенциалните инвеститори са огромни.
Редактирано от ISTORIK

Share this post


Link to post
Share on other sites

Въпросът, както винаги, е политически....

Кой е на власт? Прагматизъм в една страна има, когато на власт са прагматиците. Мафия - когато на власт са мафиотите. Последните, каквото и да предприемат, го оплескват, но пък крадат парите.

Sic!

Share this post


Link to post
Share on other sites

Въпросът, както винаги, е политически....

Кой е на власт? Прагматизъм в една страна има, когато на власт са прагматиците. Мафия - когато на власт са мафиотите. Последните, каквото и да предприемат, го оплескват, но пък крадат парите.

Sic!

не е политически, а културен

мога да сравнявам подробно гръцката администрация с английската такава и нещата не опират до желание, политика или лидери

реалността е, че хората са различни и подхождат по различен начин към това каква структура и система да създадат и как да управляват процесите

естонците имат силно скандинавско/финландско влияние (разликата при тях се усещаше доста драстично даже и по соца) и догонват събратята си в съседните държави, колкото и да им е различна данъчната система от скандинавските те пак се опитват да създават лесни и компромисни структури, които да интегрират, а не да разединяват обществото

в балканските държави нещата не са така, винаги се прави разлика свои/наши, като нашите минават през нарочно направените сложни процеси по преференциално лек път

сега ще ви напиша нещо, което може много да ви учуди, но факт е, че парижкото общество е устроено по-доста подобен начин на балканското - свои/наши и правилни/неправилни ритуали и поведение

Редактирано от Alexander_Nevski

Share this post


Link to post
Share on other sites

Когато има прагматична политика, тя си намира адекватния начин за организиране на обществото.

няма универсална прагматична политика

има прагматична политика подходяща за конкретно общество и конкретно време

това как там някъде далеч имат добри управници и за това са добре са комплексарски балкански виждания

просто за пример голямата ти любимка тачър ако беше се докопала до влатта 10на години по-рано (абсолютно невъзможно в реалността), никога, ама никога нямаше да може да направи това, което е направила, просто защото когато го е правила населението е узряло за нея

тук и дват и проблемите на БГ

населението на БГ не е узряло за гражданско, интегрирано и зряло общество

http://hristoguentchev.blogspot.co.uk/2013/08/blog-post.html?spref=fb

в горния линк е елементарната истина

ако всеки си беше направил труда да се промени към по-добро през последните 20г. БГ сега щеше да е по-добра, по-чиста, по-подредена и по-весела държава

не ми се политизира по темата, но всъщност за мен сегашните протести нямат голям смисъл, разбирам, че на хората им е писнало от статуквото, но ако те се променят и то ще се промени

Share this post


Link to post
Share on other sites

Само, че има една скрита огромна опасност в цялата тая работа с е-гласуването, е-банкирането и т.н. Може да се стигне до там, че без такава карта да не можеш да си купиш храна от магазина, да не можеш да посетиш лекар и подобни. Така неудобните за властта набързо могат да бъдат елиминирани.

Това е прелюдия към имплантирането на чип в тялото на човека.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Толкова е хубаво, и толкова не е направено в нашата държава. Не мрънкам, просто едни такива истории ме вдъхновяват и се замечтавам, даже и с прът в колелото как все пак след няколко поколения тези неща ще бъдат факт, как света няма никога повече да бъде същия, как ще се спестява много работа, много време и ще се печели много енергия, която да може да бъде реализирана в нови идеи на човешкият прогрес и фантазия...



Само, че има една скрита огромна опасност в цялата тая работа с е-гласуването, е-банкирането и т.н. Може да се стигне до там, че без такава карта да не можеш да си купиш храна от магазина, да не можеш да посетиш лекар и подобни. Така неудобните за властта набързо могат да бъдат елиминирани.

Това е прелюдия към имплантирането на чип в тялото на човека.


Измислянето на човешки имена също прави намирането и елиминирането им по-лесно. Създаването на лични карти и паспорти, адресни регистри, дебитни карти, спестовни влогове, карти в библиотеките, здравни осигуровки, шофьорски книжки, интернет доставчик... могат да се изброят стотици средства някой да бъде открит. И основния проблем на капитализма - че има какво да ти вземат - е цената на трупането в стремежа за лъжливото чувство за сигурност. Само смъртта и данъците са неизбежни, а се борим за някаква псевдо свобода в това да не сме част от дигиталната ера. Имплантирането на чип засяга някой от вродените страхове у човека, но наличието на лична карта или ДНК в тялото ни е не по-малко опасно за нашето съществуване по отношение уязвимостта ни. Аз все си повтарям, само да се сменят едно-две поколения... и защо няма да доживея да видя този свят...

Share this post


Link to post
Share on other sites

Толкова е хубаво, и толкова не е направено в нашата държава. Не мрънкам, просто едни такива истории ме вдъхновяват и се замечтавам, даже и с прът в колелото как все пак след няколко поколения тези неща ще бъдат факт, как света няма никога повече да бъде същия, как ще се спестява много работа, много време и ще се печели много енергия, която да може да бъде реализирана в нови идеи на човешкият прогрес и фантазия...

Измислянето на човешки имена също прави намирането и елиминирането им по-лесно. Създаването на лични карти и паспорти, адресни регистри, дебитни карти, спестовни влогове, карти в библиотеките, здравни осигуровки, шофьорски книжки, интернет доставчик... могат да се изброят стотици средства някой да бъде открит. И основния проблем на капитализма - че има какво да ти вземат - е цената на трупането в стремежа за лъжливото чувство за сигурност. Само смъртта и данъците са неизбежни, а се борим за някаква псевдо свобода в това да не сме част от дигиталната ера. Имплантирането на чип засяга някой от вродените страхове у човека, но наличието на лична карта или ДНК в тялото ни е не по-малко опасно за нашето съществуване по отношение уязвимостта ни. Аз все си повтарям, само да се сменят едно-две поколения... и защо няма да доживея да видя този свят...

Нямам предвид откриването на даден човек, то и сега не е трудно. Опасенията ми са, че на неудобните за политическата власт, която ще бъде ултра-либерална, могат да им бъдат блокирани тези карти и да се оказват в положение да не могат да си купят и един хляб от магазина. Нямаш ли такава карта ставаш абсолютен аутсайдер и си обречен на изолация, самоизолация или вкарване в психиатрична клиника, ако си по-слаб психически и си се побъркал.

Share this post


Link to post
Share on other sites

С голямата власт идва и голямата отговорност. То пък сега, ако си кадърен и образован човек, сякаш пак не може да си безработен и гладуващ, оставен на подаянията на роднини. Сега без лична карта не можеш да се ожениш, не може заем да вземеш, не може на работа да те назначат, не можеш дом да си купиш... няма нищо ново под слънцето.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Толкова е хубаво, и толкова не е направено в нашата държава. Не мрънкам, просто едни такива истории ме вдъхновяват и се замечтавам, даже и с прът в колелото как все пак след няколко поколения тези неща ще бъдат факт, как света няма никога повече да бъде същия, как ще се спестява много работа, много време и ще се печели много енергия, която да може да бъде реализирана в нови идеи на човешкият прогрес и фантазия...

Отдавна имаме възможноста много неща да се реализират благодарение на технологиите - по-малко работа, повече свободно време и пр. Пък то ако не войни, то социални трусове.

Според мен Ворфакс, ще доживееш да видиш ... големи исторически събития. Ще видим какви.

С голямата власт идва и голямата отговорност. То пък сега, ако си кадърен и образован човек, сякаш пак не може да си безработен и гладуващ, оставен на подаянията на роднини. Сега без лична карта не можеш да се ожениш, не може заем да вземеш, не може на работа да те назначат, не можеш дом да си купиш... няма нищо ново под слънцето.

Сега без лична карта, подпис и телефон си за гората. Но може и от там да те "спасят" ако нямаш карта.

Редактирано от sirius

Share this post


Link to post
Share on other sites

Мен точно тази голяма власт, към която се стреми банда от кандидат-владетели на съдбините на света, ме плаши.

Всичко се окрупнява и унифицира. След време, както е тръгнало ще има едно световно правителство, една валута, едни закони, едни данъци и един чип. Ако някой не е съгласен с това и иска да го промени, много лесно може да бъде елиминиран, като разрушител на "идилията".

В това общество собствениците ще са една шепа хора. Не случайно малките магазини умират, заменяни от големи, малките корпорации и фирми биват изкупувани от големите корпорации, земеделската земя бива изкупувана и окрупнявана, жилищата биват "приватизирани" от цикличните кризи - залагаш си жилището, когато всичко е цветя и рози и "изневиделица" идва кризата, която отнема собствеността ти в полза на банката.

Капитализма ще ни доведе до положението да бъдем само евтина и многобройна работна ръка. Ако искаш работиш, ако не те устройва заплатата - умирай. Това, естествено, се въвежда бавно и поетапно. Все пак тези господа не биха искали да се пръкне някоя революция, която да заличи столетната им работа.

Не съм Нострадамус, но не съм и сляп. Тези неща са видни за този, който има очи да ги види.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Концентрацията на световният капитал е факт.

Виртулната пара вече броди по компютрите. И когато и където е нужно избухват кризи, инфлация и тнт.

Само за пример. Немската банка има излишък на капитал. Този капитал го влага в унгарската национална банка на 4-5% да се олихвява. Но има закон, че националната банка трябва веднага този капитал да го сложи в някоя стабилна банка. Тоест в германска, но там получава само 1-2% лихва затова. Тоест без да е мръднала и една стотинка Германците цицкат 2-3% бонус за нищо...

Само с маркиранта стока можеш да купуваш продаваш 200px-EAN-13-5901234123457.svg.png където разделителните линни (по-дългите)са номера "6". Тоест на горепосочинеят код са "666".

Така, че ако продължавам конспирационната тема, не случайно се дигат така брутално цените на лекуване. От една страна държавата, затваря, приватизира болниците, здравеопазването(?) от друга страна дига цените на лекарствата, защото ЕВРОПА е одъртяла. Националните държавички ги забрави. Няма сърби, няма румънци, няма българи....Само профит! И многото пенсионери са бреме на профита. И понеже миналите ~60 години допринесоха до значително повишение на средната въздраст, това трябва да се корегира. Заради комунизма западните бяха изградили значителна социална мрежа, която сега и те с ужасна скорост разбиват.

Но населението все още не осъзнава, че работата е там, как може с мирни средства да се намалят значително тези средства. На първо нали увеличават възраста за пенсия, махат привилегиите (на воените, милиционирите, пожарникарите, минюрите и тнт), всички пенсионери по болест се задължават ежегодно да отиват пред комисии за да докажат, че са наистина болни но все още нестига.

Ще се засили пропагандата за пасивна а може би и активна еутаназия.

Тук например сега въведоха закон, (досега който беше доказано беден, общината погребваше хората или даваше помощ за това), че семейството, роднините се задължават да умият, облекат умрелият, да изкопаят гробът му, и само в този случай общината плаща ковчега и/или транспорта до гробищата и/или погребването....

Може да дойде време, когато след като констатират, че си нелечим, за да спести държавата и семейството масрафи за една дадена сума да се самоубиеш.....

Впрочем тук навремето е имало региони където старите хора след като решили че са за бреме на семейството, взимали със себе си малко хляб и вода и отивали в гората или блатото където ги намирали, или не, мъртви....

Така, че варианти има много.

Но как стигнахме от Естония чак до тука?

Я да.

Имам познати които казват, че тази държавичка е рай за финландците и не само на тях. По им е изгодно с пътуването заедно да прескочат там на викенд да се напият, да си купят момче или момиче за кеф, и после да се върнат. Много от тях си купуват апартаменти затова. Казват, че е нещо като на американците беше Тайван по-времето на виетнамската война....

Но затова много-много не се говори. :elvis:

Редактирано от Skubi

Share this post


Link to post
Share on other sites

Статията не засяга проблема ляво-дясно характерен за нашия преход. Иначе е добър пример. Ние май се забихме дълбоко в тази дилема, вместо да мислим дългосрочно и прагматично.

Точно така, проблемът не е нито в делението ляво-дясно, нито е в броя на компютрите (Естония не е в челните 25 държави по този параметър) , а в отношението на политиците (т.е нашето, на българите, на балканците) към държавата, и към гражданите (отношението ни като българи към държавата и другите)

Нямам какво да добавя към написното от Невски, само ще вметна че Естония е равновластна култура (в тази си особеност е по близо до скандинавците, отколкото до източно- и южноевропейците)

Редактирано от nik1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Естонците като манталитет винаги са били към Запада, макар и част от царска Русия и СССР. Същото се отнася и за финландците, латвийците и литовците. Това си е фактор.

Редактирано от Петър Петров

Share this post


Link to post
Share on other sites

След време, както е тръгнало ще има едно световно правителство, една валута, едни закони, едни данъци и един чип. Ако някой не е съгласен с това и иска да го промени, много лесно може да бъде елиминиран, като разрушител на "идилията".

А защо смяташ, че не може да има идилия, а ще бъде "идилия"? И нещо ново или нещо лошо има ли в това, когато някой нарушава обществения ред да бъде наказван - отритнат от обществото, санкциониран финансово, излежаващ присъда? Какъв точно е страха - че някой шеф ще ни каже "отрежете си краката иначе ще ви спра пенсионните фондове"? И как точно това няма да има последствия върху него? Може ли богатия човек да съществува без работници, които да му произвеждат благините и слуги, които да вършат работата вместо него? Няма строй, който ще устои срещу недоволството на народа. Виж и нас с 5 века турско и 167 години византийско владичество. Взели сме свободата си от превъзхождащ ни противник.

В България е много трудно да се разбере един пазарен закон, който е тотално справедлив, и той гласи, че предприемача заслужава да печели много повече от работника. Днешните представи за търговец са обвързани с порочни кръгове на подкупи и шуробаджанащина, но когато някой рискува и залага много (защото точно торбата в главата е да бъдеш шеф), то и печели много. Абстрахирайки се от незаконната дейност, всеки поемащ голяма отговорност трябва да бъде възнаграден за това. В други времена, неоправданите очаквания са водели и до загуба на главата, която е определяла чуждите съдби.

Share this post


Link to post
Share on other sites

За баркода изчерпателно четиво е http://www.av1611.org/666/barcode.html , а иначе като коментар намерих това разяснение:

"В системата GS1 в употреба са няколко различни баркода: EAN-13, EAN-8, UPC-A, UPC-E, GS1-128, ITF-14 и DataBar. Те имат различна структура и следва да се разгледат поотделно. Специфични баркод стандарти са тези за
печатните издания: ISBN и ISSN."

Най-общо - всички такива кодове имат една или две информационни части и накрая завършват с контролна цифра - тя винаги е различна, защото алгоритъмът й за изчисление е такъв че тя зависи от всички предишни цифри, което само по себе си означава че не винаги е = 6. За България първите цифри са 380 - пак нямаме 6.

Линийките са два вида тънка и дебела и заедно с разстоянията помежду им (които също са широко и тясно) определят бройната система на кода, който разбира се не е задължително да е UPC , а може да е всеки друг от
изброените.

Share this post


Link to post
Share on other sites

а населението на естония намалява. всяка една година от последните 20.

намалява да

защото и да си лидер в технологиите и да си лидер по икономически растеж (за известен период от време) това не означава, че си щастлив и склонен да имаш по 2-3 деца

всъщност естонците имат малко деца, пият много, мрат като мухи (вижте статистиките за средна продължителност на живота и ги сравнете с други държави като Гърция и Португалия например), а тези дето нямат време или търпение да чакат светлото бъдеще емигрират там където разполагаемият доход ще им е няколко пъти по-висок

това е тъжната истина

Редактирано от Alexander_Nevski

Share this post


Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Форум "Наука" е сред малкото активни форуми в България, изключително полезно и нужно място за свободна обмяна на мисли и знания.

baner_event_marco

За контакти:

×
×
  • Create New...