Капитализмът наистина убива

[Eньо]

Самозалъгването, че това нашето не е точно демокрация и капитализъм, а нещо друго и ако наистина беше демокрация и капитализъм нещата щяха да са супер, е отличителна черта за огромна част от демократ-капиталистите в България.

Уважаеми Антон.

Бихте ли дефинирали периода на "демократ-капитализма" в България?

Възникване, лидери, властово позициониране и тъй нататък ...

[Антон Батбаянов]

Уважаеми Антон.

Бихте ли дефинирали периода на "демократ-капитализма" в България?

Възникване, лидери, властово позициониране и тъй нататък ...

Не бих.

[Eньо]

Не бих.

Благодаря за откровеността!

[Skubi]

Имах щастието, доста да пътувам през това време в Унгария но и в България.

Срещах се с лидери от техническата и политическата номенклатура. впечатляващо беше, че тези които поради икономическите си връзки бяха по-близо до бизнисът бяха по-склонни към развиването на нещо като държавен капитализъм докато партийните лидери още сляпо следваха партийните си идеали...В едно бяха еднодушни, че някаква промяна трябва, но как и с какви методи нямаха и понятие. Едно имаха наум (поне в Унгария), че да не се повторят събитията от 1956 година....

Така, че поне политиците с пълна сила работеха затова, случайно да не избухне негодуване, стачки и тнт.

Най-лесното беше да освободят валутният фонд за лични пътувания. Да дадът паспорт валиден за цял свят...

Докато маджарите с радост пътуваха и си харджиха парите в Австия, Германия дотогава другарите почнаха да си приватизират фабриките, ТКЗС-тата, чрез безусловно предаване на всички национални ресурси на появяващите се западни кандидати....

Посетих доста заводи, предприятия където вече производството беше спряно. Работниците или оволнени или в безплатна отпуска. Старите машини спряни. Трикът много пъти беше, че за по икономично предприятията са надробяваха на холдинг от фирми, които помеждуси имаха контракти(outsourcing). Задълженията към държавата или банката се прехвърляха в най-загазилата част от бивщата фирма(която обикновенно си остана държавна)а останалите на които притежателите станаха бивщите ръководители с или без чужди капитал, работеха виртуално. Целта беше не производството, ами чрез чуждите партньори да внасят тази продукция която навремето заводът е произвеждал...После когато държавната фирма я отпише държавният бюджет, да наследят или купят територията на която се е простира старата фирма и след фалирването на фирмичките, да очуждят и останалите (почивни станции, дворни места, машини) ресурси....

Имаше милион варианти. Но най-важното беше, че работниците тоест тези кито бяха зъздали и работеха там в нито един случай не станаха нито ортаци нито акционери на това което преди поне на пропангандическо ниво бяха все пак притежатели....

Редактирано Август 13, 2013 от Skubi

[Eньо]

Имах щастието, доста да пътувам през това време в Унгария но и в България.

Срещах се с лидери от техническата и политическата номенклатура. впечатляващо беше, че тези които поради икономическите си връзки бяха по-близо до бизнисът бяха по-склонни към развиването на нещо като държавен капитализъм докато партийните лидери още сляпо следваха партийните си идеали...В едно бяха еднодушни, че някаква промяна трябва, но как и с какви методи нямаха и понятие. Едно имаха наум (поне в Унгария), че да не се повторят събитията от 1956 година....

Така, че поне политиците с пълна сила работеха затова, случайно да не избухне негодуване, стачки и тнт.

Най-лесното беше да освободят валутният фонд за лични пътувания. Да дадът паспорт валиден за цял свят...

Докато маджарите с радост пътуваха и си харджиха парите в Австия, Германия дотогава другарите почнаха да си приватизират фабриките, ТКЗС-тата, чрез безусловно предаване на всички национални ресурси на появяващите се западни кандидати....

Посетих доста заводи, предприятия където вече производството беше спряно. Работниците или оволнени или в безплатна отпуска. Старите машини спряни. Трикът много пъти беше, че за по икономично предприятията са надробяваха на холдинг от фирми, които помеждуси имаха контракти(outsourcing). Задълженията към държавата или банката се прехвърляха в най-загазилата част от бивщата фирма(която обикновенно си остана държавна)а останалите на които притежателите станаха бивщите ръководители с или без чужди капитал, работеха виртуално. Целта беше не производството, ами чрез чуждите партньори да внасят тази продукция която навремето заводът е произвеждал...После когато държавната фирма я отпише държавният бюджет, да наследят или купят територията на която се е простира старата фирма и след фалирването на фирмичките, да очуждят и останалите (почивни станции, дворни места, машини) ресурси....

Имаше милион варианти. Но най-важното беше, че работниците тоест тези кито бяха зъздали и работеха там в нито един случай не станаха нито ортаци нито акционери на това което преди поне на пропангандическо ниво бяха все пак притежатели....

На това му викаме - реформа, преход, приватизация, концесия и така нататък, и така нататък ...

[sirius]

Идеята сама по себе си не убива. Но ако вярваш в идея, пък нея реално я няма, стават сериозни душевни проблеми, които пък водят до сериозни (и странни) действия.

А дали ще вярваш на комунизъм, капитализъм, християнство или технология е без значение.

Ние вкусихме от комунизма и от капитализма и нито едно от тях не бе за каквото се представяше. Повечето хубави работи бяха в едно бъдеще време. Или едно друго време (не знам как се казва) като "Ако беше така и така, сега щеше да е супер". Което си е... "ако беше баба мъжка".

А разминаването между пропаганда (вкараната вяра в хората) и реалност ще става все по-драстично и непоносимо. Докато даде на късо...

Добре е да не подхождаме емоционално към проблема, а прагматично. Да назоваваме нещата както са, без преувеличения. За да тръгнем да решаваме проблеми прагматично. Засега този процес е много слаб.

Да, много идеи се излагат, но много малко се говори какво е всъщност идеята и как работи тя в средностатистическия субект. Току виж субекта се замислил кое е реалност и кое идея.. и вземе да си почисти тавана. Ама такива хора са трудно управляеми. Т.е. трудно им се "вкарват" идеи.

Това не е полезно за управляващите. И преди и сега.

Редактирано Август 13, 2013 от sirius

[glishev]

Бел. мод.

Така.

Кой на кого е неприятен е тема само за лични съобщения, а не за публичната секция на форума. Отнася се и за Батбаянов, и за Невски.

когато някой, който ходи в совбодното си време пред парламента и МС, твърди, че протестирал 'и за такива момичета', това освен че е лишено от всякаква връзка реалността (няма как да протесира за безработни младежи във Франция, Англия, Испания и Италия, които повтарям са милиони), това е грозна политизация и търсене на връзки и паралел там където няма такива

Невски, кога ходя или не ходя знам по-добре от теб и не допускам подобен личен тон.
Не казвам, че протестирам за тези в чужди страни, а и заради такива. В коя страна - ще се досетиш сам. Не влагай в клавиатурата ми неща, които не съм писал.
Дали е грозна политизация - ще си остане въпрос на лично мнение. И двамата споделихме своите мнения по темата, така че не се повтаряй. Изобщо, научи се да пишеш във форума.

По-горе хубаво е казано, че капитализмът сам по себе си не бил водел до много физически жертви. Това, по моему, изчерпва темата Ето - капитализмът не убива.

А това за вътрешния свят е много забавно - Невски е прав поне в едно: има хора, които при всички случаи биха се чувствали нещастни. А има и хора, за които пък именно социализмът е пагубен. Какво да се прави, свят широк.

Без да се допитвам, заключвам темата, мисля, че колегите ще ме разберат. Невски продължава да пише адски грубо и конфликтно и настоявам да бъде баннат. Сириус все така си пише емоционални нещица, които са повече за форум "Откровения". Батбаянов и дори колегата Фружин нямат никакво отношение към безпристрастността и научния поглед към политически и икономически теми. Нивото тук продължава да е ниско и не виждам друг начин да го вдигнем освен с нетърпимост към глупости и насърчаване на повече смислени постинги като например такива от Йончев, Южняка, Перкунас и пр. Който иска, може да се оплаче от произвола ми. Малко интелектуален екстремизъм е съвсем на място. Форумната демокрация подхожда само на интелигентна и учтива компания.