Отиди на
Форум "Наука"

DW "Едно "мафиоподобно" племе"


Recommended Posts

  • Потребител

Едно ''мафиотоподобно'' племе

Имало едно време едно племе, което обитавало земите на Канада преди

хилядолетия - в ерата на неолита. Структурата му била особена -

антрополозите я наричат "мафиотоподобна". Приликите с България са

очевидни.

Останки от древно селище в Канада, създадено преди хилядолетия, показват

как са живели хората още в първите години на неолита, във времето,

когато човекът започва да води уседнал живот - важна промяна, която

предопределя натрупването на блага и съответно неравномерното им

разпределение.

Канадското индианско племе, обитавало въпросното селище, е

облагодетелствано от две неща - изобилието на сьомга в околните реки и

езера и умението да я съхранява продължително време. А до неравенството

се стига така: Някои хора от племето - най-яките, най-опитните, а може

би най-настойчивите или пък най-нахалните, обсебват онези вирове и

езера, където има най-много риба, ловят тази риба и я съхраняват, докато

другите, които нямат достъп до хубавите места по реките и езерата едва

се изхранват. Археолозите съдят за тези явления по явните разлики в

намерените останки - някои индианци са живели в каменни постройки и са

имали всякакви видове сечива, докато други са живели в дупки и немотия,

като най-вероятно са били и роби. Основният въпрос, който си поставят

археолозите, е защо индианското племе приема и търпи това неравенство.

Тарикатите и будалите

0,,17068687_401,00.jpg

Скална рисунка от ерата на неолита

Някои археолози и антрополози предполагат, че най-добрите места за

ловене на риба са били обсебвани от най-кадърните индианци. Те са

хващали повече риба от другите, а после, във времена на недоимък, са я

споделяли със закъсалите, така че всички били горе-долу доволни.

Палеонтолозите и антрополозите с не толкова положително мислене

забелязали обаче, че неравенството има една особеност - въпросното

общество явно не се състои от малка богата върхушка плюс едно

сравнително задоволено мнозинство, което се стреми да запази статуквото.

То се състои от малобройна богата върхушка, едно сравнително задоволено

нейно обкръжение и едно мнозинство в окаяно или направо в робско

състояние. Въпреки това неравенство обаче в племето няма бунтове и

раздори. Положението се запазва такова с години. И с векове.

Поради тази причина обяснението на антрополозите е следното: Хората,

завладели пълните с риба вирове и езера, не са най-оправните,

най-кадърните и най-добрите - те просто са по-силни и по-нахални.

Излишъците от съхранената риба те раздават на своето обкръжение -

роднини, близки и приятели, които от своя страна раздават каквото остане

на свои близки, роднини и приятели. Така се създават клиентелистки

тайфи, за които това разпределение е много изгодно. И затова го бранят с

всички сили. Останалите - онези, които са извън клиентелните връзки,

живеят в нищета, но нямат избор. Или пък нямат сили и смелост да

променят това положение. Антрополозите нарекли този вид първични

общества "мафиотоподобни".

Съпоставката между индианското племе в Канада и българското племе в

Европа се натрапва от само себе си. Ако приемем, че европейските и

родните парични потоци са реките, а сьомгата - парите, то можем да

кажем, че управляващите племенни тарикати са успели да завладеят

най-богатите вирове - тоест, най-изгодните длъжности, които им

позволяват да отклонят, присвоят и натрупат най-много сьомга - тоест,

най-много пари, ако не и всичките. Парите текат отгоре надолу по

съответните властови реки и вади - от премиер към министър, от министър

към някоя висша Калинка, от висшата Калинка към по-нисшите Калинки,

оттам - към близки, роднини и приятели, а накрая - към нещастните

подмазвачи, които се надяват и за тях да остане нещо от „кьоравото”.

Също като при канадското племе.

Този антропологично-племенен подход обяснява едно на пръв поглед

неразбираемо чудо - един премиер, хванат, че нарушава закона чрез

престъпна намеса в разследване, не само не губи влиянието си в

обществото, но дори го увеличава. Става още по-обичан и любим.

Естествено, всъщност - та нали по този начин водачът на клана доказва,

че се грижи за своите, дал е дума на „оня там Мишо Бирата” и държи на

нея, не е като водача на другия клан - тоест, на другата мафия, не е

като Първанов, например, който не си държи на думата. А законът? Законът

е част от някакъв друг свят, той е измислица на някакви соросоиди,

дошли най-вероятно от Сириус, за да осквернят скъпата ни българщина и да

подронят племенните ни обичаи. Всички тези особености на българското

племенно развитие, или по-скоро на българския племенен застой, поставят

поне два важни въпроса. Първи въпрос: Колко дълго обществото ни ще

продължи да пребивава в неолита? И втори въпрос: Как би могло да излезе

от него? Ако въобще желае да излезе.

Истинският сблъсък

0,,16761307_401,00.jpg

Защо, народе?

Северозападното канадско племе пребивава в неолита векове. Всъщност,

едно племе може да си остане в неолита вечно. Докато има сьомга, докато

има насилници, завладели вировете, докато има будали, които да ги

търпят, и докато - о, чудо - откъм морето не се появи едно огромно кану с

издути платна, а пък откъм сушата не започне да пуфти и да изхвърля дим

огромен железен кон. Тогава племенните шамани започват да обясняват, че

са дошли предсказаните отколе бели полубогове, или пък че племето е

нападнато от соросоиди, дошли от Сириус, които застрашават националната

племенщина. Същата онази племенщина, която антрополозите наричат

„мафиотоподобно общество”. Напразни са обаче приказките, призивите и

обясненията на шаманите, бранители на аборигентството. Местните

разбират, че са изостанали с хилядолетия и че е нужна промяна. А са

изостанали с хилядолетия, защото обществото им е било непроизводително.

Защото не е насърчавало и не е подкрепяло почтеността, добротата,

съзиданието, творчеството и производството на блага, а е подкрепяло

насилието, тунеядството, тарикатите, лъжците, мутрите и нахалите.

Така племето стига до извода, че е нужна промяна (реформа). Само дето не

знае каква точно. Нека не се залъгваме, че в България има сблъсък между

леви и десни партии. Те по-скоро са в съюз, поне ще се отнася до

вижданията им относно употребата на властта. Ако в България има

истински, същностен сблъсък, той не е между леви и десни, не е между БСП

и ГЕРБ, не е между партии. Истинският сблъсък в България е между

неолита и съвремието. Между ония, които защитават първобитно- племенните

отношения, защото тези отношения са им изгодни, и ония, които искат

България да бъде част от съвременния свят. Точно това е причината и за

протестите, независимо дали протестиращите го осъзнават или не.

Автор: Иво Беров; Редактор: Д. Попова-Витцел

DW.DE

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Това дето пишеш май е замаскирана политика :) И сега Канада къде е? Много народ сега иска да живее там. Е, значи и БГ след толкова години ще се оправи, особено като дойдат колонизатори.

Колкото до историята, ето подобна, че и Джек лондон се спряга...

Дончо Цончев

- Джек Лондон има един разказ, който обяснява появата на паричните знаци. Той не е сред най-популярното от страхотната му проза и носи заглавие "Силата на силните". Ето го в пет реда: лежат прабабаитите на плажа и постепенно се усещат, че имат много повече сила, отколкото за едното ядене.

Също и за премахване на съперника, дръзнал да посегне към някоя женска. И ги осенява гениалното хрумване, което ще промени хода на човешката история. Събират мидени черупки с различна форма и седеф, след което

извикват всички тъпанари по крайбрежието

и им разказват играта. Давам ти три черупки от тези, ти ми даваш четири риби. Или ти давам пет мидени черупки от друг вид и ти ми даваш една голяма дива свиня. Ето ти сега десет черупки от големите, те са за жена ти.

Моля - разширяват очи тъпанарите. Как така ще ти дам жена си за десет мидени черупки, бе? Ами ей сега ще видиш как. Прабабаитите стават, грабват боздуганите и за нула време правят размишляващия на кайма. Хвърлят го в морето пред очите на всички и след няколко подобни изпълнения играта с черупките е въведена.

Тя става закон. Само че ако някой друг нещастник извън тяхната група се опита да събира черупки и да плаща с тях, той бивал разфасован на място и публично, алангле изяждан за назидание.

Самият Джек Лондон на практика съсипа живота си по същия начин, тоест в търсенето на злато. То

като металне ставаи за мотика

но срещу него бабаитите на всички времена ти дават всемогъщите хартиени знаци. Така парите изместиха боговете.

Защото никой бог не дава всичко на малцина, каквито и бабаити да са те. А парите могат това. С тях се купува власт (100-200 000 марки). И любов (10 марки). Изпит в университета (30-50 марки). Диплома за висше (2000), доцентура (6000) и тъй нататък до самия ректор. (Боян Биолчев, това не се отнася за тебе, приятелю, ти си почтен човек и даже писател.) И смърт осигуряват парите - за всеки, който не ти е симпатичен (от 600 до 1 млн. марки). Разбира се, че и държавите се купуват с пари. Продават се за пари. От пари се разрушават или създават.

http://paper.standartnews.com/archive/2002/02/24/nedelnik/s3286_8.htm

Редактирано от Joro-01
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Това дето пишеш май е замаскирана политика :) И сега Канада къде е? Много народ сега иска да живее там. Е, значи и БГ след толкова години ще се оправи, особено като дойдат колонизатори.

Колкото до историята, ето подобна, че и Джек лондон се спряга...

http://paper.standartnews.com/archive/2002/02/24/nedelnik/s3286_8.htm

За каква замаскирана политика говориш?

В България всяка дейност в сферата на бизнес, управлението на държавата, и политиката преобладаващо се ръководи от разделянето на "наши" (хората от родата, от клана, от приятелския кръг) и "ненаши", с изключването (пълното пренебрегаване) на "ненашите" и облагодетелстване на "нашите".. (държавата, по-точно институциите и, също не са "наши")

България ще се оправи когато престанем да делим хората на "наши" и "ненаши", Как може да се катализира процеса - ами ясно е как: чрез протести, и чрез познаването, назоваването и осмислянето на проблемите.

(дори десет човека да ги осмислят - има надежда, нещо се променя)

Иначе традиционното мислене на масата си в България остава кланово и "неолитно"...Дори тук във форум,а ако питаш противниците и поддръжниците на партиите - 95 процента от пишещите виждат мафията и корупцията само при "ненашите", а тази на "нашите" пренебрегват.. Аз също го правя (затварям си очите), защото съм част от тази култура.. (Мафията и корупцията нямат цвят - това е факт който се знае и разбира дори от малките деца, но зрели хора отказват да го видят и назоват)

Ето още една статия във тази връзка от същия автор:

Истината за българската нация

Кога е била създадена българската нация? Такъв въпрос всъщност няма. Или

поне не би трябвало да има. Защото българската нация все още не е

създадена, твърди Иво Беров. И ни разказва за Аспарух, Борисов, Живков и

неолита.

Всички знаят какво е нация. Докато не ги попиташ какво точно означава

това понятие. Тогава всички дават завладяващи с разнообразието си

отговори, от които си проличава ясно едно-единствено нещо: че никой не

знае какво означава нация.

Може би тъкмо затова нацията като дума, като понятие и като представа е

толкова широко разпространена. И толкова охотно и произволно

употребявана. Употребявана като обещание и обяснение, например. (ГЕРБ и

БСП ще се обединят в името на националните интереси, че за

какво друго. Подобно на Симеон и бившите комунисти.) Употребявана също

като оправдание и извинение. („Ами аз дадох /взех/ тия пари в името на националните интереси” - това в най-добрия случай. „Ами аз ги избих в името на националните интереси” - това в не толкова добрия случай.)

Разни чудатости

И с демокрацията е така. Всички знаят какво е демокрация: „това е,

когато има партии и всеки прави каквото си ще”. Само дето не всички

могат да схванат някои чудатости и особености на тая пущина -

демокрацията. Бившият министър-председател на България Бойко Борисов се

дивеше преди време на странното обстоятелство, че при демокрацията

трябва да има разделение на властите. Най- вече го озадачаваше факта, че

съдебната власт е независима от изпълнителната. Това свое удивление

Борисов сподели пред един журналист, когато още не беше

министър-председател на България, а най-обикновен кмет на София.

(Вестникът се казваше „Седем”, журналистът се казваше Иво Беров и тия

приказки на Борисов са документирани, само дето ги няма в мрежата,

защото тогава вестникарските писания още не се качваха в интернет.) Това

свое недоумение от демократичните причудливици Борисов изразяваше и по

време на премиерстването си - чрез неувяхващото „аз ги хващам, те ги

пускат”.

0,,16458741_401,00.jpg

Имало едно време един Спасител...

Но ставаше въпрос не за демокрацията, а за нацията. Естествено,

най-яркото обяснение на това понятие дават националистите. Чрез

изключване. Така например от българската нация се изключват всички

цигани и се пращат на Сатурн - там да си правят тяхна си нация. След

това се изключват всички турци, които се пращат в Турция, където вече си

имат нация. След това се изключват евреите. После се изключват

безродниците и майцепродавците, независимо дали им плаща Сорос или не.

След това се изключват онези, които не разбират, че само националистите

могат да защитават националните интереси, независимо кой им плаща. На

онези, които не разбират, не на националистите. Но и на националистите

също. След това се изключват онези, които не служат на националните

интереси, тоест - на интересите на националистите. След това се

изключват ония, които не са баш истински българи. А че не са баш

истински българи, може да се познае по това, че не са националисти,

разбира се. И така се изключват, изключват разни хора и каквото остане -

това е нацията. Ако нещо остане.

"Сбръкан по сичката глава"

Но нека сега се занимаем с въпроса кога е била създадена българската

нация. Такъв въпрос всъщност няма. Или поне не би трябвало да има. Има

обаче такъв отговор. Българската нация възниква, когато Аспарух забива

меча си в земите на днешна България и ревва: „Тук ще бъде България!”,

както го показват в едноименния тъпанарски филм.

А иначе такъв въпрос „Кога е създадена българската нация” просто няма.

Няма, защото такава все още не е създадена. Иначе според определението в

Уикипедия - „еднакъв език и еднакви обичаи”, българска нация винаги е

имало. Българо-северозападна нация е имало даже. Защото на Северозапад

всички думат: „Мани го тоя е сбръкан по сичката глава, ше зема да маана

да го прибиа”. Един език значи споделят. И „летоска коги е голема жегата

одим понекогиж за вода или на барата да се умием”. Един език, еднакви

обичаи - значи нация. Северозападна. Според определенията в читанките.

Първата българска конституция е заемка от чуждия свят, от вече създадени

нации. Тя е подражание, а не е вътрешна необходимост. И цялото

българско случване (история) до идването на комунистите представлява

постепенно, но сигурно отхвърляне на тази конституция. Всъщност тя е

суспендирана две години, след като е приета. Така че нацията някак не ни

се е получила дори преди да дойдат комунистите. Комунизмът пък връща

племето хилядолетия назад - в неолита: с жреците, кастите, обезземлените

селяни, робите и съсловията.

0,,16000050_401,00.jpg

Носталгия по Тато

Тези, които смятат, че Бойко Борисов има право да нарушава законите,

защото строи магистрали, са част от старото, преднационално българско

минало. Те са като ония, които смятат, че Тодор Живков не може да бъде

съден за лагерите в Ловеч, защото е бил държавен глава и защото е

раздавал безплатни профсъюзни карти за море. Като ония, които смятат за

съвсем естествено един кмет да асфалтира селската улица до къщата си -

та нали затова е станал кмет. Те са като ония, които смятат, че е съвсем

естествено да назначават калинки, сикаджии, висаджии и одиози на високи

държавни длъжности, защото са калинки, висаджии, сикаджии и одиози на

нашата родА, на нашия клан, на нашата орда, на нашата прослойка. Защото и

партията им всъщност е прикритие. Прикритие на ордата, родАта,

прослойката, кастата, клана, шайката, мафията, олигархията...

Някога, но не сега

А сега е време за най-важните въпроси: Ще се появи ли някога българска нация? Кога ще стане това? Кой ще я създаде?

Ще се появи все някога. Ще я създадат хората, които сега са по

площадите. Така наречените протестиращи. Или по-скоро: те ще започнат да

я създават. А кога наистина ще стане, не се знае. Тези неща отнемат

време. И не само време, за съжаление.

Хората, които сега протестират, вече сключват, повече или по-малко

осъзнато, онзи граждански договор, който след време ще се превърне в

истински Учредителен устав на новата българска нация. Учредителен устав,

конституция тоест, която ще бъде уважавана и спазвана. И по това ще се

отличава от сегашния, написания на хартия устав, който никой не чете и

никой не спазва, най-малкото пък водещите български политици. Те не го

спазват, защото правят магистрали. И защото никой не иска от тях да го

спазват.

0,,16916971_401,00.jpg

Протестите няма да спрат - и един ден именно те ще родят българската нация

Измежду хората на протестите има всякакви - леви, десни, сини, зелени,

че дори и грозни. Обединява ги тъкмо негласното им споразумение да

живеят по законите на развития свят и на правовите държави. Затова те са

зародишът на българската нация. Зародиш, който ще израсте след време.

Не сега. Сега протестите са обречени на неуспех - защото мнозинството

българи хич не искат да се превръщат в нация. И хич не напират да се

превръщат в граждани. Част от тях живеят в преднационалните

средновековни времена, когато добрият цар мисли за народа, прави му

магистрали и затова стои над закона. Тези хора ще гласуват за Бойко

Борисов.

Друга част живеят в тоталитарните преднационални времена, когато нашата

прослойка властва и прави каквото си ще, защото управлява в името на

народа и раздава безплатни профсъюзни карти за море. Тези хора ще

гласуват за БСП.

Трета част пък живеят в преднационалните времена, когато племето се

различава от другите племена по това, че се кланя на Гордия орел, а не

на Великата мечка или Свирепия вълк. Тези хора ще гласуват за ДПС.

Четвърти пък живеят в отвратителните времена, когато една нация се

самоутвърждава чрез избиването на всички други нации. Тези хора ще

гласуват за Волен Сидеров или за някое негово подобие.

Реформаторският блок - най-точното политическо отражение на гражданските

вълнения, може дори да не влезе в парламента. Управляващите

най-вероятно ще намерят цаката на сегашните протести. Я с насилие, я с

безразличие, я като ги тласнат в изгодна за тях посока. Но това не

означава, че протестите ще спрат. Те ще продължат и през зимата. След

това и през лятото. След това и през следващата зима. И така година след

година, докато най-накрая не се пръкне оная пущина - нацията, за която

все още никой не знае какво точно означава.

Автор: И. Беров; Редактор: Д. Попова-Витцел

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Брях! Силничко! Чак ми се прииска да се върна (то винаги ми се е е искало де).

Въпроса е, че някак си трябва да се увлечат даже тези от северо-западнала България. Те не са ли част от нашата България? И то не с платени автобуси и безплатни кебапчета. Сами трябва да си решат.

Кога?

Никога не е късно да е рано писа Романа. ОБАЧЕ! Свава все по-късно! Всъщност, когато стане ще е навреме!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Всъщност в СЗ България от младите останаха в по-голямата си част четирийсе и повече годишни, дето профукват пенсиите на бабите си за ракия.

Редактирано от kramer
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Струва ми се, че такива общества е имало винаги, при това от най-дълбока древност. Проблемът на такива общества е, че когато се появи някой бабаит-нашественик, то навикналата на послушание рая не тръгва да брани "елита". Тъй че "елита" минава под ножа, а бабаита на свой ред започва да дои раята. :hmmm: А като си заговорихме за рая, т.е. стадо се подсещам, че то някои неща са стари не само исторически, ами и еволюционно, т.е. ги има и при някои доста далечни братчеди.

Пак практиката е показала, че по-свободните общества доста по усърдно бранят статута си. Например персите без много усилия се справят с траките, нищо че според Херодот те били втори по многобройност сред известните му след индийците. Но пък срещат големи затруднения с мъничката Гърция и нейните отиващи към демокрация полиси. Срещу турците републиката на Сан Марко се бори доста по-усилено от някои държави с по-голяма територия, но със закрепостени население, вкл. и България сред последните.

Но има два варианта на реформи. При едната само се сменя бабаита, който дои раята, като за целта, той обикновено изрязва главите на стария "елит" за да намали броя на сучещите, та да получава по-голям млеконадой. Вторият е, когато бабаитите, които са дошли са с по-демократични разбирания и това доведе до по-дълбоки промени в обществото. А има и трети вариант - един хубав ден обществото разбира, че май е по-добре да спре да си избира нов по-добър и качествен поробител, защото който и да е той, все ще го дои и реши да се управлява само без доячи.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Точно атинската демокрация и спартанската са не особено добри примери за социална справедливост. Нека да си спомним за безправните илоти, които са в положението едрия рогат добитък защото някой трябва и да работи, няма как цялото население да е съставено от яки мъжаги с копия в ръцете. Нека се сетим и за робите в Атина, също напълно безправни същества.

Ми и аз искам да си внесем 3 милиона чужденци роби, ама... май първо няма как, и май ние сме на път да се окажем в ролята на илотите и варварите роби.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

не виждам какво общо има статията с България, при положение, че подобни аналогии могат успешно да бъдат търсени и намирани във всяко друга държава.

Нека припомним и какво е писал Полибий за еволюцията на човешките общества преди 23 века:

Полибий, Всеобща история – кн. 6. II – ЗА ФОРМИТЕ НА ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ


Повечето автори, които искат наставнически да ни поучат по тези въпроси, разграничават три форми на държавна уредба. Едната наричат царство, другата – аристокрация, и третата – демокрация.3 Струва ми се, че имам всички основания да ги запитам: защо ни представят тези форми като единствени и още повече – като най-добрите. Струва ми се, че и в двата случая грешат. Явно е, че за най-добра държавна уредба трябва да се смята оная, която е съставена от всички споменати особености. Ние имаме доказателство за това не само на думи, но и от действителен опит, след като Ликург пръв състави по такъв начин държавната уредба на Спарта. Нито пък трябва да сочим като единствени само тях. Та нали вече сме наблюдавали монархически и тиранически управления, които твърде много се различават от царството, макар и да имат известна прилика с него, поради което всички монарси, доколкото е във възможностите им, лъжливо си приписват царската титла. Съществували са също така и немалко олигархични управления, които, макар и да са смятани за подобни на аристокрацията, се различават от нея, така да се каже, във възможно най-голяма степен. Същото може да се каже и за демокрацията. Че говоря истината е ясно от следното.

4. Не можем тутакси да наречем „царство” всяка монархия, а само онази, която доброволно е приета от поданиците и която е упражнявана с разум, а не чрез страх и насилие. Нито пък можем всяка олигархия да наричаме „аристокрация”, а само оная, при която управлението е в ръцете на избрана част от най-справедливите и благоразумни хора.4 По подобен начин не можем да мислим за демокрация там, където на цялата тълпа е позволено да прави всичко, което си пожелае. Само там, където е традиционно и обичайно да се почитат боговете, да се храни уважение към предците, да се изпитва свян към по-старите, да се зачитат законите, тези управления, където надделява мнението на мнозинството, трябва да се наричат „демокрация”. Поради това трябва да се казва, че съществуват шест вида политическо управление, споменатите три, които са на устата на всеки, и три, които са естествено свързани с тях, имам предвид монархията, олигархията и охлокрацията. Първа, без подготовка и по естествен път, възниква монархията. След нея следва и от нея се ражда, посредством уреждане и изправяне на нейните недостатъци, царството. След нейната (на монархията – б. пр.) промяна към свързаната с нея лоша форма – т.е. тиранията, веднага с премахването на двете се ражда аристокрацията. По естествен път тя се изражда в олигархия и след като народът в своя гняв премахне беззаконието на своите управници, възниква демокрацията.5 И с времето невъз-държаността и пренебрегването на законите в тази форма на управление на свой ред води до охлокрация. Истинността на моите думи ще стане по-ясна за всеки, ако се обърне подобаващо внимание на началата, възникванията и промените, характерни за всеки един от тези случаи. Само този, който е разбрал естествения път, по който възниква всяка от тях, само той би могъл да разбере кога, как и къде възходът, процъфтяването, промяната и краят им биха могли да се случат отново. Разбрах, че този метод на описание е най-подходящ за римската държава, тъй като от самото начало нейното образуване и възход са се дължали на естествени причини.

5. Вероятно тази теория за естественото променяне на политическите уредби от една в друга е най-добре разработена у Платон и някои други философи. Но понеже е представена с разнообразни аргументи и многословно, тя е понятна само за малцина. Затова ще се опитам да я предам в степен, в която смятам, че ще бъде пригодима към фактическата история и към общото умствено равнище. И ако се сметне, че съм изоставил някоя подробност в този общ преглед, то подробното разглеждане, което ще последва, ще предостави достатъчна компенсация за това, което сега ще пропусна.

Какви прочие са началата, за които говоря и от кой момент твърдя, че възниква държавността? От момента, когато поради наводнения, глад, неплодородие или други подобни причини човешкият род е сполетян от гибел – неща, за които знаем от традицията, че вече са се случвали и които разумът допуска, че и в бъдеще ще се случват често, след като същевременно се разрушат и всякакви умения и изкуства. Когато от оцелелите като от семена с времето населението се увеличи, тогава именно, както при останалите животни, и хората се събират вкупом – нещо естествено – поради природната си немощ, и образуват стадо. По необходимост започва да ги води и управлява този, който се отличава с физическа сила и душевна смелост – явление, което наблюдаваме и при неразумните животни и което трябва да смятаме за най-истинско дело на природата. При животните, имам предвид биковете, глиганите, петлите и други подобни, забелязваме, че по всеобщо съгласие водят най-силните. Вероятно в началото и хората живеят по този начин, струпвайки се в стада като животните и подчинявайки се на най силните и способните. В този случай единствено силата на водача е предел на тази власт, а името и е монархия.6

Но когато с времето в такива човешки струпвания се зароди общественото чувство и общественият обичай, тогава възниква представата за добро, за справедливо и за техните противоположности.

6. Начинът, по който възникват и се зараждат тези представи, е следният. Хората, по силата на естествения нагон, се стремят към полови сношения, от което се раждат деца. Когато някой от отгледаните, като отрасне, не проявява благодарност и не защищава тези, които са го отгледали, а напротив – започне да говори лошо или да постъпва зле с тях, ясно е, че ще предизвика неодобрението и негодуванието на тия, които са близки на родителите му и са били свидетели на грижите и мъките им по децата, за тяхното отглеждане и отхранване. Човешкият род се отличава от останалите животни по това, че само той разполага с ум и способност за преценка. Ето защо очевидно е невъзможно такава разлика в поведението да не бъде забелязана от хората, както при животните. Хората ще забележат станалото и няма да одобрят такова поведение, предвиждайки какво ги очаква и преценявайки, че същото може да сполети всеки от тях. Или пък ако някой в момент на опасност се е радвал на грижа и подкрепа от страна на друг и не отдаде благодарност към своя спасител, но дори започне да го ощетява, очевидно естествено е свидетелите да изпитат към него неприязън и негодувание, като споделят неприязънта на своя ощетен съсед и като се поставят в неговото положение. От такива ситуации у всеки възниква известно мнение за смисъла и теорията на дълга – което е същността на правото. По същия начин, когато човек се възправи в защита на своите приятели, издържайки напора на най-страшни зверове, естествено е той да получи знаци на благодарност и почит от страна на хората, докато този, който постъпва по противоположния начин – да си навлече порицание и неприязън. От това сред народа наново възниква едно понятие и теория за срамното и благородното, за разликата помежду им и благородството става обект на възхита и подражание, защото е полезно, докато другото започва да се отбягва. И щом водещата личност, този, който разполага с върховната власт, непрекъснато подкрепя тези възгледи, в съгласие с мнението на мнозинството и неговите поданици решат, че той въздава всекиму според заслуженото, оттогава нататък те вече му се подчиняват не от страх от насилие, а по-скоро защото го зачитат с преценката си. Затова те се обединяват и го подкрепят, дори и ако е на преклонна възраст, като единодушно го защищават и воюват с тия, които устройват заговори за отхвърляне на неговата власт. По такъв един начин несъзнателно монархът се превръща в цар, когато след гнева и силата вземе връх разумът.

7. Така у хората по естествен път възникват понятията за благородно и справедливо и за техните противоположности, така възниква и се заражда истинското царство. Защото народът започва да поддържа не само тяхната власт, но и на техните потомци, убедени, че тия, които са родени и отгледани от тях, ще се ръководят от възгледи, сходни на техните. И когато не са доволни от техните наследници, избират вече своите архонти и царе не според тяхната телесна и душевна сила, но според това, в каква степен се отличават със своя разум и способност за преценка – след като вече от самите факти са придобили опит за разликата между тази група качества и противоположните им. В стари времена избраните веднъж царе са запазвали своята власт до преклонна възраст, като укрепвали отлични за отбрана местности, строели стени и прибавяли нови земи към владенията си, първото – заради сигурността на своите поданици, а второто - за да им осигурят изобилие от блага.7 Докато преследвали такива цели, те били далече от всякакво злословие и завист, тъй като не се отличавали много нито в облеклото, нито в яденето и пиенето, но начинът им на живот бил подобен на останалите хора, без изобщо да се отделят от народа. Но когато започнали да получават властта по наследство и потекло, тяхната сигурност била вече предварително осигурена, осигурени им били и хранителни провизии повече от необходимото. Тогава, поддавайки се на своите страсти поради излишеството, започнали да смятат, че вождовете трябва да се отличават от своите поданици по облекло, че обслужването и приготовленията за хранене трябва да бъдат пищни и пъстри и че не трябва да им се отказва да удовлетворяват любовните си страсти, колкото и непозволителни да са те. Когато тези неща започнат да предизвикват завист и порицание, а от друга страна – да подклаждат омраза и злобен гняв – тогава от царството се ражда тирания. Тогава се пораждат и първите стъпки за нейното премахване и се устройват заговори срещу вождовете. Тези заговори се правят не от долни хора, а от най-благородните и с величав дух, и от най-безстрашните, тъй като подобни хора в най-малка степен могат да търпят надменността на владетеля.

8. Народът, когато си намери водачи се обединява с тях срещу вождовете, заради споменатите причини. Формата на царско или монархическо управление бива изкоренена из основи, при което тутакси възниква и се ражда аристократическото управление. Защото народът, сякаш воден от чувство за дълг да окаже благодарност към тия, които са премахнали монарсите, ги превръща в свои водачи и поверява съдбата си в техни ръце. Изпървом те приемат драговолно длъжността и не смятат нищо за по-важно от общото благо. Ръководят и личните, и обществените дела на народа с усърдие и грижовност. Но пак, когато децата получат в наследство от своите родители това превъзходство в общественото положение, без да са изпитали беди, без да имат изобщо никакъв опит по отношение на гражданското равенство и свободата на словото, отгледани още от раждането си сред авторитета и високото положение на своите бащи, то те се отдават – някои на забогатяване и незаконна алчност, други – на пиянства и съпътстващите ги гастрономични излишества, трети – на насилия над жени и отвличане на момчета. С това те подменят аристокрацията с олигархия и бързо предизвикват сред народа същите чувства, за които споменах по-горе.8 Затова в края на краищата ги сполетява същата катастрофа, каквато и тираните.

9. Защото щом някой забележи завистта и омразата срещу тях, появила се сред народа и след това се осмели да говори или да действа срещу държавните водачи, той има в лицето на целия народ готов съюзник. В следствие на това, след като първенците бъдат избити или прогонени, народът не смее да си избере цар, все още уплашен от беззаконието на предишните. Не се осмелява и да повери обществените дела в ръцете на по-голяма група, имайки пред очите си доскорошната грешка. И единствената ненакърнена надежда, която остава на хората, е да разчитат на самите себе си и те превръщат държавното управление от олигархия в демокрация, като взимат в ръцете си грижата и верността към обществените дела. И докато още са живи някои от тези, които са изпитали жестокостта на олигархичното управление, доволни от сегашната уредба, правят всичко за утвърждаване на равенството и свободата на словото. Но когато се народят млади хора и демокрацията се предаде от деца на деца, привикнали на равенство и свобода на слово, те престават да ги ценят и започват да се стремят към по-големи права от тези на мнозинството; в този порок изпадат най-вече тия, които имат в излишък. Прочие, когато бъдат обзети от властолюбие и не са в състояние да придобият власт чрез личните си добродетели, те затриват имотите си, разглезвайки и разваляйки народа по всевъзможни начини. В своята глупава алчност за власт те подклаждат сред тълпите стръв към подаръци и навика да ги получават. Тогава основите на демокрацията рухват и тя се променя в управление, основно на силата и насилието.9 Защото, щом тълпата е свикнала да се храни от чуждото и да разчита на богатството на съседа, когато се сдобият с амбициозен и дързък водач, но лишен от почестите на властта поради бедност, те установяват власт на хейрокрацията (власт на насилието – б. пр.). Сбралата се тълпа започва кланета, прогонва, плячкосва, докато озверяла отново не си намери своя господар и монарх.

Такъв е кръговратът на политическите системи, ходът на който е предначертан от природата и в който ход те се менят, заменят една с друга, докато накрая се връщат до състоянието, в което кръговратът е започнал.

Редактирано от Last roman
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Така е, ако някой си мисли, че тук в България виждаме нещо уникално, много се лъже. По цял свят политиката е като помийна яма. Най-големите л-на изплуват най-отгоре (това не е моя мисъл а цитат, но в момента ми се губи от кого точно). Така че проблема при нас не е качествен, политиците ни не се различават в морално отношение от западните. Проблема е количествен и по-точно в количеството интелект във въпросните политици. А всяка количествена разлика, постепенно се изличава при наличие на еднакви условия (това го знаем от термодинамиката). Следователно и тази разлика ще бъде изличена. Не са нужни някакви революции, просто постепенен натиск от обществото. Да де тук имаме и други проблеми, но коментирането им ще се отклони към политика, така че аз оставам само с термодинамичното си предположение, че посоката на процесите е неотменимо в посока уеднаквяване на родните политици с европейските. Въпроса не е "дали", а "кога".

Особеността да проявяваме търпимост към лайната (на своите) е качествена особеност присъща на нашата култура.

Всъщност това е особеност на всички преобладаващо родови (колективистични)

(collectivism- Individualism. Възможен превод на български –

родовост-безродовост (Минков). Среща се още и наименованието

exclusionism-universalism, моя бележка: също партикулари-универсални) и неравновластни култури (с висока степен на властово разстояние) като нашата..

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6859

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

А, Ник, чудесен материал. Малко мрачно четиво, но пък съвсем на място.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Из уикипедията

Бруней е абсолютна монархия, оглавявана от султан [1].


Султанът е обслужван от 4 съвета и кабинет от министри, но ефективно притежава абсолютна власт [2].


Основателят на сегашната династия е третият султан на Бруней -
арабинът Шариф Али от Таиф, който се оженил за местна брунейска
принцеса. Той донася на острова и исляма и построява много джамии [3].


Сегашният държавен глава (и глава на брунейското правителство) е
29-ят султан на Бруней Хасан ал Болкиах (роден на 15 юни 1946,; син на
султан Омар Али Саифуддин III [4]),
чиято титла се предава по наследство в тяхната династия, датираща от 15
век. Освен короната и поста на министър-председател Болкиах е и
министър на отбраната и финансите [5].


Брунейската конституция от 29 септември 1959 [6], [7]
предоставя върховната власт на султана, а след размириците от 1962
включва специални прерогативи при извънредно положение. Дефакто
извънредното положение от 1962 г. не е отменено, но се подновява всеки 2
год. и е все още в сила [8].


Султанът се провъзгласява за "непогрешим" в рамките на брунейските закони, като за това на 9 март 2006 променя конституцията [9].


Законодателният съвет няма никаква реална власт, а съществува в ролята на съвещателен орган в услуга на монарха [10]. Не съществува избираемо
законодателно тяло. На 1 септември 2004 султанът свиква назначен
законодателен съвет, който не се бил събирал от времето на
провъзгласяване на независимостта на страната през 1984 година. Султанът
разпуска съвета на 1 септември 2005 и назначава нов законодателен съвет
на следващия ден.


Единствената политическа партия е Националната партия на развитието.
Националната брунейска партия на солидарността и Партията на народното
съзнание са дерегистрирани; партиите броят ограничен брой членове и
развиват маргинална дейност [11].


Медиите са изключително проправителствено настроени и султанското
семейство запазва високопочитания си статут в страната. Критика по
отношение на монархията или исляма не се толерира.

Напълно демократична страна! Саддам и Асад са диктатори, ама тоя приятел не е. Тях ги бомбят, но Бруней не го бомбят.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Султанът е една от най-богатите личности на планетата, така че няма кой да го пипне с пръст. Освен това добре се е ориентирал в играта на чия страна да е.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...