Емоционална интелигентност (ЕИ)

[nik1]

Моралът и културата на нашето общество са анти-ЕИ..

(по-горе се засегна морала и се правеха някакви предположения със обобщения за нашето общество)

В преобладаващо родовите и неравновластни култури като нашата, комуникацията на хората е сравнително ограничена в тесен кръг /тесни кръгове, движението по социалните стълби е са сранително консервативно и е обусловено повече от възраст, принадлежност и пол - жените рядко или никога не достигат високи позиции, и обощено са в по-неблагоприятно икономическо и имотно положение /родителите обикновено прехвърлят активите си всички или по-голямата част - чрез фиктивни продажби или чрез завещания на синовете, или по-големите братя (ако има двама сина) и техните деца/..

/Така и при бедните и богати източноазиати, които иначе са най-интелигентните нации/,

Ние не само че рядко изпитваме емпатия към непознатите и другите, но сме и крайно подозрителни към тях..

/ако човек се направи на сляп или сакат и опита да пресече българска или китайска улица- никой няма да му помогне/

Обратно:

Про-ЕИ са морала и културата в англосаксонските страни, и в скандинавиите , т.е при безродовите и равновластни култури, поради същата причина и обратно слуващото се, на това което се случва в преобладаващо родовите и неравновластни култури

/ако някои е само комуникирал с американци, не може да не е забелязал (освен ако не е толкова глупав че не може да раздели сено на две магарета), че всички те изразяват открито дружелюбно отношение, поддържат пряк контакт очи в очи - това дали ще го наречем културна норма "възпитавана от люлката", или "софтуер на ума", или кажем че е следствие на това че държавата има силни институции, и върховенство на закона (каквито липсват и са липсвали исторически в преобладаващо родовите страни) - все тая - хората са дружелюбни, неподозрителни и открити към непознатите/

ПС

Когато цитирам името на Хофстеде или Минков, или спомена теорията, войнстващото невежество във форума започва войната (с мен), затова ето нещо написано от обикновен човек:

http://www.china-mike.com/chinese-culture/understanding-chinese-mind/in-out-groups/

Why the Chinese don’t smile at strangers | In & Out groups

Irecently watched the first episode of Ricky Gervais’ “An Idiot Abroad” (Jan 2011), in which he sends his reluctant and culturally clueless friend Karl to China. In utter culture shock on his first day in China, he takes a rickshaw ride through Beijing’s busy Houhai Lake area.

One thing that freaked him out was the fact that he would make eye contact, smile and say “hello” to passing Chinese…but not a single person responded or smiled back (instead staring back with confused looks).

Echoing the feeling of many first-time travelers to China, he mutters, “I don’t think I’ve ever felt this lost before.”

Like Karl, many Westerners have a hard time adjusting to this seemingly cold behavior. Indeed, it’s easy for the first time visitor to China to label the Chinese as unfriendly, or worse, rude (by their cultural standards anyway). But don’t be offended—it’s not you. The Chinese generally don’t smile at any strangers—foreign or Chinese.

IN AND OUT GROUPS

Blame it on Confucius (again). As I described in my Confucius 101 article, his teachings emphasis family bonds and nurturing your own web of relationships (guanxi).

One result is that the Chinese—consciously or otherwise—see the world in terms of two groups of people: Their own circle of relationships on one side, and everyone else on the other. In other words, they have a much stronger distinction between “In” versus “Out” groups.

Разбира се това отношение към хората извън кръга или групата не е заради конфуцианските норми и ценности, а заради родовостта (колективизма) на китайската култура ; конфуцианските норми са отражение на ценностите на тази култура)

При западните хора, родовите връзки и ценности са се разпаднали в продължение на периода на капиатализма, Хората са започнали да общуват с непознатите, затова са изградили съответната култура и норми (например при западните хора децата се възпитават в толератност, това е ценност която е поставена много високо, според изследванията на WWS, за разлика от мястото на което я поставяме ние)

Освен това, западните хора са изградили силни и действащи институции, и държава (при върховество на закона), която работи за тях. В този смисъл не им се налага да разчитат за оцеляването си на хората от тяхната фамилия, разчитат на законите и институциите..

При родовите култури е горе долу обратното,

Така или иначе при слаби институции, и при само формално или от избирателното върховенство и прилагане на законите, хората разчитат повече на родата си и на групата.

Редактирано Януари 7, 2014 от nik1

[Last roman]

отвъд напудрените приказки по-горе, лично за мен НЛП, а и ЕИ са си средство за манипулация. Изучавал съм ги, но не ги прилагам защото ме отвращават поради лицемерието в поведението, което налагат. Тъй като в работата ми се сблъсквам ежедневно с доста различни по характер, манталитет и интелект клиенти, лично аз се стремя да изградя нормални взаимоотношения, основани на взаимно доверие и уважение. Защото колкото и да е отвеян един човек, той рано или късно ще установи, че си го правил на глупак посредством различни 'хитринки' и ще ти го върне тъпкано.

Та може би в т. нар. 'безродови' култури тези методи наистина са панацея за общуване между загубеняци, но тук просто нямаме особена нужда от тях.

[Skubi]

Нали? Утре ще кажа повече

Давай!

Каква е рецептата за решаване на "Абе остави тоз, АЗ ПОДОБРЕ ГО ЗНАМ" проблем....

[nik1]

Изобщо не съм съгласен с твърдението че американците са лицемери..

Напротив, мисля че са много открити за това какво искат, какво очакват, и са доста по-дружелюбни от нас..

(Да не казваш на някои какви са му кусурите, да не се опитваш да го проименяш, или да му вадиш сламките от очите може и да е признак на възпитание, не на лицермерие).

Не знам за теб с кого и как общуваш и как правиш заключениета си, ама точно западния стил на комуникация в бизнеса е основан на взаимно доверие и уважение..

(ако искаш да твърдиш или доказваш обратното - прав ти път, няма да ти преча, сам ще се сетиш вероятно по някое време, че обратното е нонсенс)

Китайският или българският , или арабския стил стил е малко по-различен - той е:

създай близки връзки с клиента, за да правиш бизнес с него (за да си сигурен че няма да бъдеш преметнат - в колективистичните култури приятелите не се цакат)

Редактирано Януари 7, 2014 от nik1

[Joro-01]

отвъд напудрените приказки по-горе, лично за мен НЛП, а и ЕИ са си средство за манипулация. Изучавал съм ги, но не ги прилагам защото ме отвращават поради лицемерието в поведението, което налагат. Тъй като в работата ми се сблъсквам ежедневно с доста различни по характер, манталитет и интелект клиенти, лично аз се стремя да изградя нормални взаимоотношения, основани на взаимно доверие и уважение. Защото колкото и да е отвеян един човек, той рано или късно ще установи, че си го правил на глупак посредством различни 'хитринки' и ще ти го върне тъпкано.

Та може би в т. нар. 'безродови' култури тези методи наистина са панацея за общуване между загубеняци, но тук просто нямаме особена нужда от тях.

Споделям мнението

Де факто на това ме учат, но в моя случай нямам работа с клиенти, а с колеги, от моя или друг отдел различни по ранг от моя. Идеята е как да накараме някой да свърши някаква работа която му е във възможностите, но не му е пряко задължение. Което накратко се заключава в това да го определиш какъв тип /от 3/ и съответно как да ву поднесеш желанието си по най-подх начин. Без да ползвавм конкретната терминология, аз имам претенциите че познавам и ползвам ако е необходим такива тактики, но общо взето гледам като легионера да работя на другото ниво.

Утре ще сканирам материалите ако ми остане време /биха се побрапи на 2 страници А4/

Единият колега намира темата за интересна

За капак попитах какво стои зад понятието "Емоционална интелигентност днес" на обяд ("и все пак ако трябва да обобщим...?"), а отговорът бе "да се върнем ли в началото..." и "ще ги видим тези неща след..."

Редактирано Януари 7, 2014 от Joro-01

[Alexander_Nevski]

отвъд напудрените приказки по-горе, лично за мен НЛП, а и ЕИ са си средство за манипулация. Изучавал съм ги, но не ги прилагам защото ме отвращават поради лицемерието в поведението, което налагат. Тъй като в работата ми се сблъсквам ежедневно с доста различни по характер, манталитет и интелект клиенти, лично аз се стремя да изградя нормални взаимоотношения, основани на взаимно доверие и уважение. Защото колкото и да е отвеян един човек, той рано или късно ще установи, че си го правил на глупак посредством различни 'хитринки' и ще ти го върне тъпкано.

Та може би в т. нар. 'безродови' култури тези методи наистина са панацея за общуване между загубеняци, но тук просто нямаме особена нужда от тях.

от опита ми с работата в западна европа съм установил, че източноевропейците и в частност балканците имат много голям проблем - те приемат много неща в работата, които са просто част от системата или начина на работа лично, а още по-кошо когато са в техен ущърб ги приемат като лична обида или конспирация срещо тях ... още по-лошо е когато се комбинират гордост и лична обида, защото тогава персистира вътрешна неудовлетвореност, която води до лоши резултати в работата и стрес и липса на какъвто и да било прагматичен подход да се оправят нещата (те са виновни, откъде на къде аз ще търся начин да оправя нещатата, те трябва да ме потърсят)

в този аспект глупостите за емоционалната интелигентност не са чак толкова лоши, стига човек да възприеме важното, а именно да е в мир със себе си и околните ... навсякъде има конфликти, конфронтация и напрежение в определени моменти и всички знаем, че оптималният начин за разрешаването им не е с мрънкане и злоба, а точно това най-често се случва в БГ, да не говорим колко често ставам свидетел на бай-ганьовски подходи в стил прееби другарчето и не е важно аз да съм добре, а другия да е зел, които дългосрочно водят само до проблеми

[Joro-01]

Добре, да кажем че в моя случай не е нещо ново и необходимо.

Успявам без конфликти, не ми пука какъв тип стои с-щу мене и определено не работя под напрежение.

Не ми пука и как ще реагира, нито дали ще ме забави, нито на мен някой дали ще ми мели после, но определено никъде не отивам с идеята за голям проблем и кой бил виновен...

Повечето хора с които съм работил обаче са разбрани и им имам доверие. Имам такива с които сме стигнали до там, че те правят неща пряко силите и задълженията си без да ползвам "хватките" ЕИ. Съответно и ако някой от тях ме потърси... Ако от такива дойде забавяне и ми кажат, че могат няма да се замисля, да дам обратна връзка, че времето е малко или..

Аз дори се явявам забавител в един случай, но казах на една метроложка "оправдай се с мен"...

Редактирано Януари 8, 2014 от Joro-01

[Eньо]

Добре, да кажем че в моя случай не е нещо ново и необходимо.

Успявам без конфликти, не ми пука какъв тип стои с-щу мене и определено не работя под напрежение.

Не ми пука и как ще реагира, нито дали ще ме забави, нито на мен някой дали ще ми мели после, но определено никъде не отивам с идеята за голям проблем и кой бил виновен...

Повечето хора с които съм работил обаче са разбрани и им имам доверие. Имам такива с които сме стигнали до там, че те правят неща пряко силите и задълженията си без да ползвам "хватките" ЕИ. Съответно и ако някой от тях ме потърси... Ако от такива дойде забавяне и ми кажат, че могат няма да се замисля, да дам обратна връзка, че времето е малко или..

Аз дори се явявам забавител в един случай, но казах на една метроложка "оправдай се с мен"...

Това са частни случаи описващи лекомислено поведение на ръководител и особено последния меко казано противоречи на професионалната етика.

[nik1]

Споделям мнението

Де факто на това ме учат, но в моя случай нямам работа с клиенти, а с колеги, от моя или друг отдел различни по ранг от моя. Идеята е как да накараме някой да свърши някаква работа която му е във възможностите, но не му е пряко задължение. Което накратко се заключава в това да го определиш какъв тип /от 3/ и съответно как да ву поднесеш желанието си по най-подх начин. Без да ползвавм конкретната терминология, аз имам претенциите че познавам и ползвам ако е необходим такива тактики, но общо взето гледам като легионера да работя на другото ниво.

Утре ще сканирам материалите ако ми остане време /биха се побрапи на 2 страници А4/

Единият колега намира темата за интересна

За капак попитах какво стои зад понятието "Емоционална интелигентност днес" на обяд ("и все пак ако трябва да обобщим...?"), а отговорът бе "да се върнем ли в началото..." и "ще ги видим тези неща след..."

И двамата с Романа нищо конктретно не казвате.

Какво лошо виждаш в това обучение, аз не разбрах? Смяташ че не ти трябва такова обучение защото имаш познанията ("познаваш тактики", има и теория, която вероятно не познаваш), или смяташ че материалът и методът са неприложими в БГ?

От личния си опит (аз също съм ръкодоводител на хора, но и съм подчинен на директора) и познаване, мога да ти кажа че не е много лесно да мотивираш хората да вършат работа която им е по възможностите, но не им е пряко задължение (т.е за тази работа априори няма да им се плати, и вероятно извършването и ще окаже влияние върху работата, която е задължение на човека)

от опита ми с работата в западна европа съм установил, че източноевропейците и в частност балканците имат много голям проблем - те приемат много неща в работата, които са просто част от системата или начина на работа лично, а още по-кошо когато са в техен ущърб ги приемат като лична обида или конспирация срещо тях ... още по-лошо е когато се комбинират гордост и лична обида, защото тогава персистира вътрешна неудовлетвореност, която води до лоши резултати в работата и стрес и липса на какъвто и да било прагматичен подход да се оправят нещата (те са виновни, откъде на къде аз ще търся начин да оправя нещатата, те трябва да ме потърсят)

в този аспект глупостите за емоционалната интелигентност не са чак толкова лоши, стига човек да възприеме важното, а именно да е в мир със себе си и околните ... навсякъде има конфликти, конфронтация и напрежение в определени моменти и всички знаем, че оптималният начин за разрешаването им не е с мрънкане и злоба, а точно това най-често се случва в БГ, да не говорим колко често ставам свидетел на бай-ганьовски подходи в стил прееби другарчето и не е важно аз да съм добре, а другия да е зел, които дългосрочно водят само до проблеми

Подкрепям напълно мнението

[Eньо]

И двамата с Романа нищо конктретно не казвате.

Какво лошо виждаш в това обучение, аз не разбрах?

Факта,че не виждаш нищо лошо в това обучение, означава, че ставаш. Приет си ...

[Шпага]

От личния си опит (аз също съм ръкодоводител на хора, но и съм подчинен на директора) и познаване, мога да ти кажа че не е много лесно да мотивираш хората да вършат работа която им е по възможностите, но не им е пряко задължение (т.е за тази работа априори няма да им се плати, и вероятно извършването и ще окаже влияние върху работата, която е задължение на човека)

Но при това положение каква е разликата между т. нар. "емоционална интелигентност" и психологическата манипулация?

П.П. "Психологическата манипулация е вид социално влияние, което цели промяна на възприятието или поведението на другите чрез тайни, нечестни тактики."

[nik1]

това е много интересен въпрос

Разликата е много тънка или я няма..

Въпреки че се усмихвам, това е така; менаджерите в България използват/използваме манипулации, това е част от играта: персонаалът винаги е ограничен, а задачите, дори и при непроменен предмет на дейност, и запазен пазарен дял не намаляват, а нарастват (например защото се затяга се контролът на законови изисквания и нормативи към компаниите), свен това почти всики компании иновират нови продукти и услуги (за което са необходими човешки ресурси)

Понякога играта загрубява, в общи линиии тук помага ЕИ, или общата такава, или познанията - идеята е играта да не загрубява твърде често и твърде много..

[Gravity]

Според мен при ЕИ е възможна пълна прозрачност, макар и да не е винаги така. В дадена конкретна ситуация, може да не криеш абсолютно нищо от хората пред теб и да успеш да ги мотивираш, докато друг човек в твоята ситуация не би се справил. За да убедиш някого в нещо не е нужно да го манипулираш.

Редактирано Януари 8, 2014 от Gravity

[Skubi]

Но при това положение каква е разликата между т. нар. "емоционална интелигентност" и психологическата манипулация?

П.П. "Психологическата манипулация е вид социално влияние, което цели промяна на възприятието или поведението на другите чрез тайни, нечестни тактики."

СМСМ Трябва да имаш емоционална интелигентност за да приложиш най-успешната псицхологическа манипулация за да достигнеш целта си....

П.П. Иди телеграма в казармата, че на Иван са му починали родителите в катастрофа. Казват на началникът му да му съобщи по подходящ начин. Викат всички на строй.

-Този който от вас е полу сирак една крачка напред.

-Този който от вас е пълно сирак една крачка назад.

-Абе Иване! Ти глух ли си? Една крачка на зад! МАРШ!

[Joro-01]

Това са частни случаи описващи лекомислено поведение на ръководител и особено последния меко казано противоречи на професионалната етика.

Може би проблемът в случая е, че не поднасям пълна информация /няма начин да представя ситуацията с едно изречение/, а ти анализираш. Аз съм експерт без ръководни функции и само изпадам в ситуации в които се налага да имам такива и да организирам. Иначе - по скоро събирам данни, анализирам ги и давам тълкувания и решения.

И нещата общо взето вървят

И двамата с Романа нищо конктретно не казвате.

Какво лошо виждаш в това обучение, аз не разбрах? Смяташ че не ти трябва такова обучение защото имаш познанията ("познаваш тактики", има и теория, която вероятно не познаваш), или смяташ че материалът и методът са неприложими в БГ?

От личния си опит (аз също съм ръкодоводител на хора, но и съм подчинен на директора) и познаване, мога да ти кажа че не е много лесно да мотивираш хората да вършат работа която им е по възможностите, но не им е пряко задължение (т.е за тази работа априори няма да им се плати, и вероятно извършването и ще окаже влияние върху работата, която е задължение на човека)

Подкрепям напълно мнението

Освен времето което ми струва ли?

Отговорът на въпросът ми беше, че всички с достатъчно опит ги познаваме, но чрез научаване / опознаване на теорията ще се научим по-ефективно да ги прилагаме.

Факта,че не виждаш нищо лошо в това обучение, означава, че ставаш. Приет си ...

Ок, за вас приетите, ще сканирам нещата (няма много инфо в тях) и ще снимам и флипчартоовете.

За останалата информация /ако се окаже недостатъчно/ ще ми се доверите, ако искате

Редактирано Януари 8, 2014 от Joro-01

[nik1]

Според мен при ЕИ е възможна пълна прозрачност, макар и да не е винаги така. В дадена конкретна ситуация, може да не криеш абсолютно нищо от хората пред теб и да успеш да ги мотивираш, докато друг човек в твоята ситуация не би се справил. За да убедиш някого в нещо не е нужно да го манипулираш.

В БГ тези ситуации, за които говоря, са априори неизгодни за т.н. "мотивираният", т.е най-често той бива натоварван със задължения и отговорности, изпълнението на които отнема от останалото (общото му) време, а финансовата отплата е малка или липсва (или е "божа работа").

Средните менаджери в България, с малко изключения, нямаме пряко влияние върху заплатите и възнагражденията на служителите и работниците (за нарастването им), които се определят от изпълнителните директори/управителите.; Общо взето политиката на заплащане в БГ компаниите е доста консервативна ( IT сектора обхваща десети от процента от заетите, енергетиката и банките секторите с традиционно високи заплати- още няколко процента, зъболеркари, вископлатени юристи, логистици, професори и др- още няколко процента от заетите в БГ); кризата изостря проблема:

Голяма част от ИД замразяват заплатите и разходите, въпреки че компаниите не са притиснати и това не са неотложни мярки.

/Това е предпазливост по балкански и старчески, която обикновено струва много, защото се губят и служители, и пазарни позиции.

Китайската култура въобще не е от тези при които се избягва несигурността, братята китайци, конкуренцията на всички останали, не спят и не чакат да дойде "доброто време", ами си иновират, развиват пазарите и клиентите, т.е предприемат нормалната и правилна бизнес позиция по време на криза или изобщо- щом няма клиенти (или са намалели)-търсиш нови, а щом пазарът на дадено изделие/продукт се е свил - иновираш/

Искам да кажа:

Прозрачността (дотолкова дали я няма или има дали я има) в този смисъл, мисля, не оказва влияние върху процесите.

[Alexander_Nevski]

вижте, ако говорим в чисто професионален аспект, не става въпрос за манипулации, а за съвсем други неща

всеки, който работи с хора трябва да знае някои елементарни работи

ще дам прост пример

вътрешните мотиватори са много по-силни и трайни от външните, речено по-просто човек на който му харесва работата, колектива и намира кариерно развитие, може да е много по-удовлетворен и продуктивен при по-ниска заплата от друг, който не си харесва работата, колегите и не вижда развитие, но е с доста по-висока заплата

това би трябвало да се знае поне от мениджмънта

то позволява точно обратното на манипулация - честност

пак ще дам прост пример

новозавършил студент отива да говори с шеф на успешно научно звено, защото иска да прави PhD

в края на разговора шефът му казва - идваш при мен работиш ми за малко пари 3г., ако защитиш хубава дисертация целия свят е пред теб и ще ти дам хубави препоръки за postdoc, накратко give and take

в горния случай се разчита точно на вътрешна, а не на класическата външна мотивация - парите

Редактирано Януари 8, 2014 от Alexander_Nevski

[nik1]

вижте, ако говорим в чисто професионален аспект, не става въпрос за манипулации, а за съвсем други неща

всеки, който работи с хора трябва да знае някои елементарни работи

ще дам прост пример

вътрешните мотиватори са много по-силни и трайни от вътрешните, речено по-просто човек на който му харесва работата, колектива и намира кариерно развитие, може да е много по-удовлетворен и продуктивен при по-ниска заплата от друг, който не си харесва работата, колегите и не вижда развитие, но е с доста по-висока заплата

това би трябвало да се знае поне от мениджмънта

то позволява точно обратното на манипулация - честност

пак ще дам прост пример

новозавършил студент отива да говори с шеф на успешно научно звено, защото иска да прави PhD

в края на разговора шефът му казва - идваш при мен работиш ми за малко пари 3г., ако защитиш хубава дисертация целия свят е пред теб и ще ти дам хубави препоръки за postdoc, накратко give and take

в горния случай се разчита точно на вътрешна, а не на класическата външна мотивация - парите

Да, това е класически пример за мотивация

Мисля че В БГ- бизнеса/компании въпросът и случаят, които илюстрираш, може да се трансформира/преведжа така - покрай основната си работа в производтсвения отдел, върши и друга - например в R@D, или TestHouse отдела, имам идея за теб (която идея е само идея) да започнеш работа там след време - работата е доста по-интересна, с по-малко натоварване и отговорности, може да се научи повече ,е малко по-високо платена..

(Човекът не успя да се справи на двете места, и напусна)

Друг пример:Аз самия трябваше да координирам един проект (оказа се че според ИД, само аз мога да го направя, защото навремето съм координирал 2-та такива, с които компанията е приключила, т.е с мое участие), но аз просто отказах: колкото и да е интересен проекта, и да е интересно че мога да пътувам, това ще ме натовари с отворности и задължения, извън настоящите ми..

Отказът ми не беше приет добре, и аргументите бяха, че те (бордът на директорите) могат да преценят че изпълнението на проектът е В моите задължения (в действителност само една пета от работата по проектът влиза в сегашните ми задължения, просто хората които са на предишната ми длъжност са неопитни, и незнаещи), та аз трябваше да поставя въпроса ребром : "да можете да решите това, стига решението да е обективно и принципно"..

(Е накрая се реши компромисно че по-проектът ще работим аз и ИД, но това е друг въпрос)

Искам да кажа че ефектът/следствието, за което споменах в по-горния си пост, в частния бизнес, според скромното ми мнение неминуемо се проявява..

Редактирано Януари 8, 2014 от nik1

[Joro-01]

Ок, за вас приетите, ще сканирам нещата (няма много инфо в тях) и ще снимам и флипчартоовете.

За останалата информация /ако се окаже недостатъчно/ ще ми се доверите, ако искате

Както обещах

още

Както обещах

още

Съжалявам за качеството, но не се качих до офиса да сканирам. Пак ще снимам няма да се обидя ако някой иска

Така, това е за прима виста, че бързах пак ще снимам и ще моля модератор да изтрие тези, като кача новите. Сега е за по-нетърпеливите

Редактирано Януари 8, 2014 от Joro-01

[Last roman]

е, някой ден и това ще отиде в графата 'пропаганда' на изчезналата западна цивилизация

[Skubi]

Сгазва трамваят един невнимателен пешеходец...Лежи там човекът когато прикляква да него един.

-Др. Иванов съм. Психолог. Искате ли да обсъдиме проблемът Ви?

[nik1]

е, някой ден и това ще отиде в графата 'пропаганда' на изчезналата западна цивилизация

Както и да го въртиш и сучеш, ако човекът е дръвник или всички му са криви, или смята че другите са несъвсем пълноценни хора -колкото приятелите и родата му , ще му е невъзможно може да събере добър екип, камо ли да го мотивира, да не говорим че дръвникът има шансове да стане мениждър само в шуробаджанажка култура..

/аз съм слушал как PR се разправя и вика на хора с които сме в бизнес-отношения (те си искаха парите за услугата която ни извършиха, а услусгите които ни извършват да важни за нас), този PR със сигурност не е избиран със конкурс. В последващите си комуникации, разбрах че ръководството на тази фирма е забранило да ни се правят услуги;

този проблем така или иначе беше решен с участието на хората които сме пряко заети, т.е аз и колежката, от другата компания с която партнирам/

----

И сега нещо конкретно

Има си традиционни и "бели" начини за поощрение и мотивация на хората, независимо дали хората са от Източна Европа, Африка, или Америка, и дали работят за 450 лева заплата или 1500 лева:

1. Да се изказват благодарности за помощта или добре свършената работа.

(аз го правя).

2. Да се отбелязва когато човекът е постигнал нещо (например решил е труден проблем, намерил е удачно и интелигентно решение, и други).

3. Да се пращат хората на курсове - базови, или специализирани

(аз го правя, което значи че съм активен в търсенето и намирането на такива)

[Шпага]

Интересни са и похватите, които се използват при разните риалити формати -- като Х-фактор, Денсинг старс и др. Много хора по някакви подмолни начини са подхлъзнати да пращат есемеси в подкрепа на един или друг участник, да се изживяват като някакви борци за справедливост, като поддръжници на таланта и т.н. Не знам доколко това е полезно за тези хора, но сякаш придава на живота им някакъв илюзорен смисъл...

[Alexander_Nevski]

е, някой ден и това ще отиде в графата 'пропаганда' на изчезналата западна цивилизация

има нещо вярно в това, което пишеш

то е дотолкова вярно, че всичко това с емоционалната интелигентност и позитивното мислене се разви във времена, в които служителите са масово неудовлетворени

то друга страна не можем да виним компаниите, че те търсят начин да преодолеят това

в крайна сметка всички хора са различни, вкл. и емоционално и трябва да намерят начин да работят заедно, емоционалната интелигентност и курсовете за нея са един от начините

[Joro-01]

Както обещах

още

Съжалявам за качеството, но не се качих до офиса да сканирам. Пак ще снимам няма да се обидя ако някой иска

Така, това е за прима виста, че бързах пак ще снимам и ще моля модератор да изтрие тези, като кача новите. Сега е за по-нетърпеливите

Някои флипчартове се мачкат рано рано /та не са всички де/, но това стига, който прочете от книжката ще е наясно...

Надявам се да разчитате печатното, аз поне разчитам, ако има въпроси - с радост ще отговарям, ако знам де.. И така, дано на някой е полезно

Бяха в телефона ама искаха едит малко