Отиди на
Форум "Наука"

Емоционална интелигентност (ЕИ)


Recommended Posts

  • Потребители

Наскоро всичко около мен заговори за "Емоционална интелигентност" и реших тук да обърна внимание на това и да започна дискусия на тази тема.

Смятате ли, че това трябва да се изучава в училище и в каква степен е полезно за комуникацията с хората...

Малко за Емоционалната интелигентност:

Под емоционална интелигентност (ЕИ), често измервана с Коефициента на емоционална интелигентност (КИЕ), се разбира способността или умението да се възприемат, оценяват и управляват собствените емоции, тези на друг човек или група хора. Това е относително нова област на изследване в психологията. Определението на ЕИ търпи непрекъснати промени.

Идеята за емоционалната интелигентност се появява за пръв път още в ранните трудове на Дарвин във връзка със значението на изразяването на емоциите за оцеляването и за адаптацията. През първото десетилетие на 20-ти век, въпреки че традиционните определения за интелигентност придават особено значение на когнитивни аспекти като памет и решение на задача, някои влиятелни изследователи в областта на интелигентността започват да признават важността на некогнитивния аспект. Така например още през 1920 г. Е. Л. Торндайк от Колумбийския университет използва термина социална интелигентност, за да опише умението на субекта да разбере и управлява други хора.
Дейвид Уекслър на свой ред описва през 1940 г. влиянието на неумствените фактори върху интелигентното поведение и подкрепя становището си с аргумента, че нашите модели на интелигентността няма да са завършени, ако не можем адекватно да опишем тези фактори. През 1975 година в книгата си Frames of Mind: The Theory of Multiple Intelligences Хауърд Гарднър формулира идеята за множествената интелигентност. Тя включва едновременно междуличностна интелигентност (способността да се разбират намеренията, мотивациите и желанията на другите хора) и вътреличностна интелигентност (способността на човек да разбира себе си, своите чувства, страхове и мотивации). Според виждането на Гарднър традиционните типове интелигентност, например IQ, не успяват да дадат пълно обяснение на когнитивната способност . Ето защо, въпреки промените в наименованието на понятието, остава общото разбиране, че традиционните дефиниции на интелигентността не са в състояние напълно да обяснят резултатите от действията.
Обикновено се приема, че първата употреба на понятието "емоционална интелигентност" е в докторската дисертация от 1985 г. на Уейн Пейн "Изследване на емоцията: Развитието на емоционална интелигентност". На практика обаче за пръв път то е употребено от Лойнер (1966). Грийнспан (1989) предлага модел на ЕИ, последван от Питър Салови и Джон Майър (1990) и Голман (1995).
В резултат на нарастващото признаване в професионалните среди на значението и уместността на емоциите за получаване на резултати , изследванията по темата се увеличават, но терминът е широко популяризиран едва след публикуването на бестселъра на Даниел Голман Емоционална интелигентност: защо може да има по-голямо значение от IQ Статията на Нанси Гибс, публикувана през 1995 г. в списание Таймс, за пръв път привлича читателското внимание върху книгата на Голман, с което поставя началото и на големия медиен интерес към ЕИ . Впоследствие започват да се появяват все повече и повече статии за ЕИ както в специализираната преса за академичните кръгове, така и за масовия читател.
Източник: Уикито
Една интересна статия от сп. Мениджър:
Притежавате ли емоционална интелигентност?

Когато бях ученик, учителят ми държеше всички ни отговорни за нещата, които научавахме. Настояваше, че трябва да практикуваме уроците, като решаваме задачи, пренаписваме есета, дискутираме книги и правим научни експерименти. Правехме всичко отново и отново – заедно – защото точно така хората се учат най-добре. Така запомняме как да караме кола, да готвим, да отглеждаме зеленчуци и да играем баскетбол. Така научаваме и как да станем по-интелигентни емоционално.

Емоционалната интелигентност (ЕИ или КЕ) е способността да разпознаваме и регулираме чувствата – както нашите, така и на околните – с помощта на четири ключови елемента – самосъзнание, самоуправление, социално съзнание (емпатия) и управление на връзките. Целта е да сме достатъчно информирани, за да разберем и да регулираме тези умения. Така подобряваме собственото си благополучие и по този начин – и взаимоотношенията си с другите.

Високата емоционална интелигентност носи много ползи. Например повишеното самосъзнание ни помага да реагираме по-ефективно в ежедневни ситуации, в които попадаме като граждани или клиенти – например при проблеми при шофиране или лошо обслужване в някое учреждение. В същите случаи по-голямата способност за емпатия ни помага да намалим продължителността на тези епизоди и може да предизвика по-здравословна реакция от събеседниците ни.

Освен това емоционалната интелигентност носи на бизнес лидерите много по-добри резултати. В трудни ситуации като дискусии по нов договор или приключването на някой стар, а дори и в позитивни моменти като корпоративни празненства и приключване на сделки, високата ЕИ дава много за изграждането на стабилни взаимоотношения и за циментирането на ролята ви като силен лидер.

Какво пропускаме в подхода си към емоционалната интелигентност?

Днес бизнесите приемат като даденост, че ефективните лидери са високоинтелигентни в емоционално отношение. Проучвания показват, че КЕ може да се изучи и засили в зряла възраст, да подобри резултатността на работата, без значение в каква област или позиция се реализираме, и да повиши представянето и печалбите на организациите. Но как може да научим ЕИ, да я практикуваме всеки ден и да знаем, че действа, особено в една бързо разрастваща се компания?

От собствен опит мога да кажа, че отговорите са – екипно обучение, практика и отговорност.

Трудността при нещо толкова сложно като ЕИ прилича на другите ни усилия да научим нещо ново като възрастни хора – тя не може да се заучи и приложи, като просто прочетем една книга или отидем на семинар. В този случай обучението продължава непрекъснато във времето. Трябва да го практикуваме заедно с други хора, за да можем да споделяме и обсъждаме мислите си. Трябва редовно да се упражняваме и да оставим други хора да ни държат отговорни за това, което сме научили.

Ученето е ефективно, когато си носим отговорността

Когато започнем да учим заедно с други хора и поемем тази отговорност, ставаме по-способни да оценяваме дали обучението ни дава резултати. Размишляваме върху ежедневните си упражнения, споделяме наученото с околните и слушаме тяхната гледна точка.

Мога да потвърдя това заради работата си в института „Джунто”, в който основатели и лидери на разрастващи се компании учат заедно. Една от програмите в 10-месечния тренировъчен цикъл е лидерски форум, лицензиран от института „Ляуто”, който го разработи и проведе клинични тестове, показали 23% увеличение на ЕИ за участващите в него мениджъри в двугодишен период. Нашият личен опит в програмата включваше колективно посещение на срещите от лидерите, практикуване на определени навици, а после доклади и дискусии върху резултатите с членовете на форума.

Практическите упражнения помагат да предърнете наученото в практика

На всяка месечна среща модераторите даваха на участниците задача (например да станеш по-добър слушател), която трябваше да упражняваме през следващия месец. Всеки участник получаваше напомняния и окуражителни думи с кратки, но ежедневни есемеси, които подчертаваха определени елементи от задачата. На следващата среща участниците споделяха успехите и провалите, които бяха преживели. Един човек например разказа как е преместил бюрото си до стената, за да премахне физическата бариера между себе си и другите служители, които идват в кабинета му. Забелязал, че те започнали да го посещават по-редовно, защото започнал да ги изслушва по-внимателно.

В лидерския форум са включени и серия от месечни курсове, водени от опитни предприемачи, които се занимават с теми от сферата на ЕИ и бизнеса. Те са организирани така, че да подсилят различните елементи на програмата. В началото на всяка лекция участниците споделят какво са направили от предишната среща досега и разказват за резултатите и изводите си.

В един такъв случай един от присъстващите генерални директори сподели с нас последствията от едно действие, което предприел в резултат от два такива курса – себеуправление (курс по ЕИ), когато участниците дискутирали активното слушане, и финансов мениджмънт (бизнес курс), където се преподава управление на паричните потоци. Той сподели, че когато „[упражнявал] методите за активно слушане по време на срещи с клиенти, информацията, която те споделят, е по-прозрачна”. Това довело до по-добри условия за компанията му и съответно до по-големи печалби.

Заучаването на ЕИ носи незабавни ползи

Нямаме търпение да оценим дългосрочните отражения, които наученото ще има върху живота и бизнеса ни, но вече разполагаме с достатъчно резултати в по-краткосрочен план (институтът дава оценки на месечна база). Участниците веднага получиха положителни резултати. Така например един от тях успешно уволни свой висш служител без излишни драми. Служителите на други станаха по-ангажирани и с по-висок дух. Един човек сподели, че е започнал да ходи на работа по-рано отпреди. Друг – че се е научил как по-добре да се справя с очакванията на новия си мениджър по продажбите. Трети заяви, че е успял да откаже на настоятелните молби на свой инвеститор, без при това да развали отношенията си с него.

Всеки такъв успех е желателен за лидерите на разрастващи се компании. В началото тези победи може да изглеждат прости и очевидни, но всеки на ръководна позиция знае колко трудно е да постигнеш дори една от тях. Още по трудно е – и затова често вдигаме ръце и се отказваме – да се опиташ да постигнеш всичко това сам-самичък и да се надяваш на незабавни резултати.

Но когато учиш с колегите и себеподобните си, свикваш да практикуваш ежедневно новите умения и да споделяш всички победи и поражения с тях. Така можеш да преодолееш двете основни спънки пред ученето на зряла възраст – практиката и носенето на лична отговорност. И дори да става въпрос за нещо толкова сложно като емоционалната интелигентност, резултатите започват да идват много скоро.

Раман Чада, основател на института за лидерски умения „Джунто”, за Inc.com

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 57
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Глобален Модератор

по фирмите сед изучава, но в час едва ли ще влезне скоро. Все пак това си е ноу хау за определен тип хора с определено образование. А и на нашата школна система това й е последният проблем, честно да ти кажа, особено с тази програма.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Всъщност на това не му ли викаха "възпитание на чувствата" в добрите стари времена? Да можеш да разчиташ правилно кога човек е тъжен, кога е весел и да не му досаждаш, нито пък да си прекалено студен. Също - да изразяваш собствените си емоции по социално приемлив начин, тоест да не си ревящо диване, нито пък безчувствен идиот. Въпрос на добро домашно възпитание, както и почти всичко в живота.

По темата за емоционалната интелигентност има отлична книга: цък тук. Наистина добро изложение и то донякъде с практическа насоченост. Изобщо, психологическата поредица на "Изток-запад" е доста прилична, но е донякъде жалко, че на публиката й се налага да чете и да разсъждава обстойно за неща, които би трябвало да е засукала с майчиното мляко. Явно домашното възпитание е в пълен упадък.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

всъщност идеята при ЕИ е да контролираш чувствата си при неочаквани или стресови ситуации, за да можеш да реагираш по най-адекватния начин. На мен обаче идеята да се правя на Спок не ми допада.

Редактирано от Last roman
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Неотдавна четох "Емоционална интелигентност" на Стефани Вермюлин като основната идея,която отсях за себе си,е че емоциите са енергия(нервна енергия),която научавайки се да управляваш съзнателно,те превръща в оптимално функциониращ организъм,здрав и стойностен човек, и осъзната-адекватна личност.Емоционалната интелигентност,е преди всичко самоуважение и себеразбиране . Бих я определил като осъвременен поп-вариант на гносеологията и западен вариант на източните практики за самоусъвършенстване.Това, наистина е литература, чиято функция би трябвало да се изпълнява от възпитанието,както отбелязва Glishev,но фактът че подобна литература става все по актуална, е достатъчно красноречив за нравствения статус на съвременното,глобално общество.

Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Потребител

темата за емоционалната интелигентност има 2 основни приложения

едното е чисто клинично и е свързано с хората, при които такава липсва или не работи добре

най-ясно това си личи при пациенти с Aspergers, и то при тези които са високо ниво на функциониране

те имат нормален или дори по-висок от нормалния интелект, справят се добре с компютри изчисления и други точни науки, а в същото време не могат да се оправят изобщо в обществото, обществото е всичко - клас в училище, съседи, гаджета, в работата

просто много неща (неписани социални правила и общоприети начини за социално взаимодействие), които нормалните хора приемат за даденост и се ориентират лесно в тях, за аутистите са загадка

при тежкия аутизъм със засягане на интелекта, това не личи толкова ясно, защото това са хора, които така или иначе не функционират добре и е трудно да се различи защо

второто приложение е в насока фирмена култура и личен успех

има много сериозни доказателства, че емоцианалната интелигентност е по-важна за кариерния и житейския успех от класическия интелект

в големите компании и организации също винаги стои въпроса как мендижмънтът и служителите да взаимодействат по-добре по-между си (включваме и интерекакциите служител-служител както и мениджър-мениджър), т.к. напоследък гърченото и стреса са в повече, както и нестабилността и промените, се набляга на позитивното мислене и други такива работи

има една стара теория, че аутизмът предствалява брутално 'мъжки' мозък (от невропсихолгична гледна точка) - има нещо вярно в нея

има и още една теория, която разглежда аутистите като, подвид хора с особен вид когниция, а не сакати - и в нея има нещо вярно, друг е въпроса, че за голяма част от тях е трудно да си намерят някаква ниша и щастлив живот, защото почти всичко, което се прави в нашия свят е свързано с работа с хора

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Все си мисля, че емоционалната интелигентност е присъща на моралните хора и тя не се гради с програми, а със социализация и натрупване на ценности, справедливост в обществото, здрав разум и хуманност.. ...

Отворете Българско обичайно право на Д.Маринов и вижте какво говорят старите хора, които той ползва за осведомители и тълкуватели на нормите...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

можеш да си мислиш каквото искаш, ама моралът е различен в различните общества и времена, а емоционално интелигентни хора е имало винаги и навсякъде

както и емоционално-неинтелигентни

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Емоционална интелигентност се гради с активен социален опит.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Именно. Особено в общества, в които към съответния исторически период имаме доминиране на позитивност и градивност. Например европейският 19 век, но разбира се не само той.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Има доста произведения за хора с недостатък на ЕИ, единият край е Раймен а другият е Монг, Форест.

Асбергера е вид аутизъм но в по-обучаем, възпитаем вариант. Асбергеристите обикновенно могът да научат, възприемат предаваният материал но е нужно много повече енергия и консултация фейс-то-фейс.Емоционално иначе са в закъснение около 5-7 години....

Аутистите обикновенно немогът да се учат. но и това е доста различно, много зависи от социалната среда от където идат. Но ако обича например пазъл тогава един от 1000-2000-3000 не им прави проблем да го направят аламинут.

Иначе нарастващата агресия/словом и дейсваща/ в ежедневието показва, че има доста проблем с ЕИ-то на хората...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

по стар навик прехвърлята тема от невропсихолгията към историята

всъщност нещата са прости

никой не може да научи човек с Aspergers на някаква значима емпатия и емоционална ориентация

нито Д. Маринов, нито КГ125 могат да се справят с тази непосилна, за който и да било задача

по подобен начин стоят нещата с едни усмихнати деца дето въртят всички около себе си на пръсти и са лидер в социалните групи в които участват по-късно, те просто са родени такива, умеят да улавят емоциите на хората около тях и да ги управляват

огромна част от интелгиентността въобще, както и емоционалната такава се унаследяват - никой не знае точно колко, но вероянто става дума за около 70-75%

както и да е цялата тази наука с емоционалната интелгентност е доста спорна в някои аспекти, но има други в които изобщо не е толкова спорна, така например в момента е много добре известно (от многобройни наблюдения), че вътрешните мотиватори са много по-силни от външните

личи си, че няма желание (вероятно липсват и задълбочени и познания) да се пише по същество, щом стигнахме до градивността на 19 век, т.ч. това ще е поредната тема без мое участие

Редактирано от Alexander_Nevski
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Има доста произведения за хора с недостатък на ЕИ, единият край е Раймен а другият е Монг, Форест.

Асбергера е вид аутизъм но в по-обучаем, възпитаем вариант. Асбергеристите обикновенно могът да научат, възприемат предаваният материал но е нужно много повече енергия и консултация фейс-то-фейс.Емоционално иначе са в закъснение около 5-7 години....

Аутистите обикновенно немогът да се учат. но и това е доста различно, много зависи от социалната среда от където идат. Но ако обича например пазъл тогава един от 1000-2000-3000 не им прави проблем да го направят аламинут.

Иначе нарастващата агресия/словом и дейсваща/ в ежедневието показва, че има доста проблем с ЕИ-то на хората...

виждал съм стотици аутисти, хора с Aspergers и ADHD

Aspergers е т.нар. high fucntioning autistic spectrum disorder, класическият интелект на тези хора е изначално ОК, а не че са обучаеми и възпитаеми

те са си съвсем нормални хора за повечето неща, които не са свързани с човешки взаимотношения

емоционално и емпатично, те никога не стават като нормалните хора, т.ч. не може да се говори за никакво закъснение/забавяне освен в началото на техния живот ... след определена възраст проблемът е дефинитивен

някои от тях се научават да имитират нормално поведение, но винаги си личат под опитен поглед, т.ч. са си все така емоционално сакати просто го крият

тежките аутисти имат репетитивни действия, които могат да се изразяват в подреждане на всякакви предмети включително и пъзели ... те обаче не могат да фунционират нормално във всички житейски аспекти, а не само в емоционалния, не могат да говорят, да се грижат за себе си, не ходят добре, не могат да бъдат оставяни без надзор и т.н.

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

емоционалната интелигентност по никакъв начин не зависи от ценостите и морала на обществото, тя е индивидулано особеност и няма никакви окраски добро/лошо, а изразява способности да се четат и управялват собствените и чуждите емоции

точка по въпроса

пак повтарям, потретвам и почетвъртвам - това е невропсихологиен термин

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

емоционалната интелигентност по никакъв начин не зависи от ценостите и морала на обществото, тя е индивидулано особеност и няма никакви окраски добро/лошо, а изразява способности да се четат и управялват собствените и чуждите емоции

точка по въпроса

пак повтарям, потретвам и почетвъртвам - това е невропсихологиен термин

Да. Но ако индивидът се възпитава от вълците като Маугли или от телевизия+нинтендо+ПС+айфон, колкото и да има зародиша на хайлевел ЕИ никоги няма да се научи да чете и оправлява каквито и да е било емоции.

Дотогава с много труд и тренировки както и ти казваш могат да се научат да четат, да се съобразяват с чуждите а своите да ги изказват гласно, чувства...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Да. Но ако индивидът се възпитава от вълците като Маугли или от телевизия+нинтендо+ПС+айфон, колкото и да има зародиша на хайлевел ЕИ никоги няма да се научи да чете и оправлява каквито и да е било емоции.

Дотогава с много труд и тренировки както и ти казваш могат да се научат да четат, да се съобразяват с чуждите а своите да ги изказват гласно, чувства...

не мисля, че примерът ти с Маугли е подходящ

проблемът с Маугли и подобните не е, че те нямат ЕИ, а че тя най-вероятно е обърната към животните с които са израснали

четеното няма връзка е ЕИ

виж това с децата, които гледат повече телевизия и играят повече игри от колкото да говорят с родителите и да прекарват време с връстниците е интересно

вярно е, че много от сегашните младежи имат по-слаби социални умения и горното е най-вероятната причина

социални умения у емоционална интелигенетност са преплетени, но не са равностойни или напълно припокриващи се понятия

истината е, че ако оставите един младеж да си прави каквото си иска, да става в колкото си иска, да играе на компа колкото си иска, особено ако той не излиза и не се вижда с връстници, деградацията настъпва много бързо

очевдиянт проблем е, че тези младежи седят в една среда в къщи, в която не трябва да се съобразяват с никой, защото родителите са вдигнали ръце от тях

тук вече идва големият проблем като отидат в университет или се опитат да почнат работа, защото както писах навсякъде се работи с хора

голяма част от тях се адаптират къде по-лесно къде по трудния начин, някои си остават пред компютъра вкъщи во веки веков

айде аз да ходя да работя

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

не мисля, че примерът ти с Маугли е подходящ

проблемът с Маугли и подобните не е, че те нямат ЕИ, а че тя най-вероятно е обърната към животните с които са израснали

четеното няма връзка е ЕИ

виж това с децата, които гледат повече телевизия и играят повече игри от колкото да говорят с родителите и да прекарват време с връстниците е интересно

вярно е, че много от сегашните младежи имат по-слаби социални умения и горното е най-вероятната причина

социални умения у емоционална интелигенетност са преплетени, но не са равностойни или напълно припокриващи се понятия

истината е, че ако оставите един младеж да си прави каквото си иска, да става в колкото си иска, да играе на компа колкото си иска, особено ако той не излиза и не се вижда с връстници, деградацията настъпва много бързо

очевдиянт проблем е, че тези младежи седят в една среда в къщи, в която не трябва да се съобразяват с никой, защото родителите са вдигнали ръце от тях

тук вече идва големият проблем като отидат в университет или се опитат да почнат работа, защото както писах навсякъде се работи с хора

голяма част от тях се адаптират къде по-лесно къде по трудния начин, някои си остават пред компютъра вкъщи во веки веков

айде аз да ходя да работя

Прав си. Маугли наверно щяха да го разкъсат на парчета ако нямаше толкова ЕИ, да се съобразява с чувствата, настоението на тези които са над него в хиерайхията.

За асбергера.

Тук в тези седмици има привичка в средните да дават бал и сини лентички на тези които ще дават зрелостен изпит догодина. Бях на на един такъв където се учат предимно такива младежи.

Един от тях /25 г,/ свири гитара, пее, рисува отлично, въобще талантливо момче. Изпя няколко популярни песни и на края едно собствено творение.

Рефренът беше интересен.

Нещо такова, че досега гледах тротоара и не ме интересуваха хората, но от неодавна погледнах луната и звездите и почнаха да ме интересуват другите.....

Навремето го записали в това училище, но бил съвсем затворен. Затова специалистите предложили на родителите му да го запишат на курс за някакъв занаят/3 години/ в същото училище и после в гимназията. Така стана шоуменът на гимназиалният концерт... :grin::grin::grin:

Link to comment
Share on other sites

  • 4 седмици по-късно...
  • Потребител
междуличностна интелигентност (способността да се разбират намеренията, мотивациите и желанията на другите хора) и вътреличностна интелигентност (способността на човек да разбира себе си, своите чувства, страхове и мотивации)

Това има смисъл, а дефиницията за управлението на страховете и емоциите (дефиницията цитирана от автора) е друга бира, и ми се струва фантастична (или пъй не е прецизирана)

Доколкото знам, социопатите могат да управляват чуждите страхове и емоции, и своите (доколкото и където нямат такива), нормалните хора винаги изпитват емоции (стига да не са тренирани специално) и повечето от тях могат да разберат своите/чуждите емоции и страхове. Разбирането обаче е функция на

1. Интелигентност.

2. Знания (да знаеш за дадено чувство/емоция, как, кога и защо се проявява, какво или кои го извиква, какви са проявлевнията му, в теб сдамия или в другите).

3. Активна социална позиция, свързанос точка 2 - т.е самият ти трябва да си да си поставен в различни ситуации, да си бил на различните места на арената, т,е да си бил всеки един от актьорите в хипотетичния "кръг".

4. Етика и морал т.е принципност в разбирането и приемането и разбирането на другите чувства..

Например: някои човек с действията си, думите си (в нагласите си) може да поставя свои близък или познат в невъзможни ситуации и да го смята за нормално, но да ревне/реве ако друг го постави/поставя в такива ситуации)

"Лидерите" за които се пишеше, де факто са харизматични, и природно интелигентни хора, с висока етична летва (по- висока от средната), и задължително са с добра изразност. В този смисъл най-вероятно (повечето от тях) попадат в категорията на ЕИ хора.

(Тези хора убеждават другите в ценността на гледната им точка и действията си, и си намират последователи , но за мен е спорно и неясно дали и доколко семантично това се покрива и означава" контрол и управление на емоциите и страховете на другите"

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Моралът и културата на нашето общество са анти-ЕИ..

(по-горе се засегна морала и се правеха някакви предположения със обобщения за нашето общество)

В преобладаващо родовите и неравновластни култури като нашата, комуникацията на хората е сравнително ограничена в тесен кръг /тесни кръгове, движението по социалните стълби е са сранително консервативно и е обусловено повече от възраст, принадлежност и пол - жените рядко или никога не достигат високи позиции, и обощено са в по-неблагоприятно икономическо и имотно положение /родителите обикновено прехвърлят активите си всички или по-голямата част - чрез фиктивни продажби или чрез завещания на синовете, или по-големите братя (ако има двама сина) и техните деца/..

/Така и при бедните и богати източноазиати, които иначе са най-интелигентните нации/,

Ние не само че рядко изпитваме емпатия към непознатите и другите, но сме и крайно подозрителни към тях..

/ако човек се направи на сляп или сакат и опита да пресече българска или китайска улица- никой няма да му помогне/

Обратно:

Про-ЕИ са морала и културата в англосаксонските страни, и в скандинавиите , т.е при безродовите и равновластни култури, поради същата причина и обратно слуващото се, на това което се случва в преобладаващо родовите и неравновластни култури

/ако някои е само комуникирал с американци, не може да не е забелязал (освен ако не е толкова глупав че не може да раздели сено на две магарета), че всички те изразяват открито дружелюбно отношение, поддържат пряк контакт очи в очи - това дали ще го наречем културна норма "възпитавана от люлката", или "софтуер на ума", или кажем че е следствие на това че държавата има силни институции, и върховенство на закона (каквито липсват и са липсвали исторически в преобладаващо родовите страни) - все тая - хората са дружелюбни, неподозрителни и открити към непознатите/

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

http://www.aabri.com/manuscripts/08134.pdf

Exploring the Link between Emotional Intelligence and

Cross-Cultural Leadership Effectiveness

Емоционалната интелигентност (по смисъла на харизматичност, мотивация, себепознаване, емпатия, самоконтрол и социлани умения -вижте за дефиниране на ЕИ в статията) е важна черта на лидерите във всяка култура,

въпросът тук е че нашите култури не са team-oriented and participative style лидерски, а патерналистични и автократично -лидерски.

За нещо такова пиша в по-горния си пост.

The Eastern European cluster comprises Albania, Georgia, Greece,

Hungary, Kazakhstan, Poland, Russia, and Slovenia. This region is facing

significant challenges during its period of transition from communist philosophy to

market based economies. The participating managers in Project GLOBE were

strongly attached to their cultural heritage of deep family and group cohesion

(Bakacsi, Sandor, Andras, &Viktor, 2002).

Това е доста интересно за незапознатите с материята:

For example, in the Anglo cultural cluster,

an effective leader must use a team-oriented and participative leadership style.

Because the countries in the Anglo cluster are relatively individualistic in cultural

orientation, and all are democracies, people place great emphasis on their

freedom and being able to have their say. Thus, a leader should include all

relevant parties in the decision making process, delegate responsibility, and try

Journal of International Business and Cultural Studies

Exploring the Link, Page 11

not to lead uncompromisingly from the top (Ashkanasy, et al., 2002). In contrast,

Leung (2005) found that the Western EI model of open and participative

leadership contributed to the creation of ineffective, bad citizens in a Chinese

firm.

Има много неуспешни примери за (неуспешно) управление на фирми в неравновластни култури, от хора от равновластни култури, с равновластни ценности

Например - добри работници в една френска фирма започват да напускат, когато докарват шеф германец;

Човекът не знае защо и не може да се досети, докато хората не изплюват камъето: те са свикнали да има шеф, който да им казва какво да правят (а не да ги пита и обсъжда с тях) и са свикнали шефът да пема цялата отговорност, вместо да делегира права (и задължения)

(Франция е дори по-неравновластна култура от нашата)

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Утре и в други ден ще ме учат на такива глупости, така че ще ви кажа какво и що е.

Аз и още трима от отдела. Да сме можели да работим в екип.

Днес от уточняващите имейли разбрах че е това иначе от ноември знам.... Флексибъл скилс иначе се водят обучения от този род

Редактирано от Joro-01
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

пълен бъзик е за мен това нещо, но нали требе да сме в крак със съвременните техномитове.

Редактирано от Last roman
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

преобразуване на представно-понятийното съзнание в образно (имагинативно)

Наскоро всичко около мен заговори за "Емоционална интелигентност" и реших тук да обърна внимание на това и да започна дискусия на тази тема.

Смятате ли, че това трябва да се изучава в училище и в каква степен е полезно за комуникацията с хората...

Малко за Емоционалната интелигентност:

Под емоционална интелигентност (ЕИ), често измервана с Коефициента на емоционална интелигентност (КИЕ), се разбира способността или умението да се възприемат, оценяват и управляват собствените емоции, тези на друг човек или група хора. Това е относително нова област на изследване в психологията.

Петър Дънов (Беинса Дуно) по същия начин вплита синкретичното функциониране на трите вида психични сили - волева, емоционална и интелектуална в преобразуването на понятийното представно съзнание в импулсивно-образно ...

Редактирано от Eньо
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Нали? Утре ще кажа повече

"Бъзик" е, защото имаме различен" чип" от англосаксонския, от германския, и от скандинавския..

При нашата колективистична (нарича се също "родова", "партикулярна", "с изключване") култура и нагласи можем да се сработваме и се сработваме само с хората от нашия кръг *(рода, приятели, близки), с другите сработването не върви..

Емпатия, и състраданието са насочени само към хората от нашия кръг, останалите са изключени..

Източноазиатите (също са с колективстична култура) си решават интелигентно проблема, по единствения възможен начин, като превръщат компаниите в голямо семейство,

а ние се опитваме да копираме западния опит (какъв, от коя култура*) в управлението на човешките ресурси..

(Няма как един модел, взет от западна култура да сработи в нашата по същия начин, както в западната)

*От своя страна има достатъчно разлики между културите на скандинавци, на германци и на англосаксонци - образно казано това което мотивира американския служител и работник, не мотивира скандинавския..

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...