Езика си давам, вяра не давам? Гагаузкия език

[Атила Дуло]

Езика си давам, вяра не давам
Искра Ценкова

"...Колкото и еднакви или различни да са като генезис спрямо останалите българи, гагаузите си остават самобитен, колоритен и странен етнос, за който поради различни политически причини у нас се знае твърде малко. Те са единственият тюркоезичен народ, който изповядва православното християнство. Според едно от най-силно застъпените становища у нас, към което се придържат още Г. С. Раковски и проф. Любомир Милетич, гагаузите са българи, които насилствено се отказват от майчиния си език с цел да запазят вярата си - обратно на българомохамеданите, които приемат исляма, но пазят езика на предците си.

Исторически съществуването им е документирано за пръв път в средата на ХVII век. За гагаузкото потекло съществуват твърде много версии, но според учените цялата истина може да излезе наяве едва след като се разсекретят архивите на Турция. Езикът им е близък до турския, но помежду си го наричат "гагаушки" или "тюркче", за да се различава от другия. Като православни християни никога не са носили фереджета и шалвари, а богослужението в църквите им се извършва на църковнославянски....

Според последното преброяване от 2001 г. българските гагаузи наброяват 540 души. Тази цифра не е точна заради българското самосъзнание на повечето от тях. По данни на Националния статистически институт през 1900 г. броят на гагаузите у нас е бил 5051 души, но по неофициални данни през 1970 г. в страната ни са живели около 40 хил. гагаузи. Населяват североизточната част на България най-вече в района на Балчик и Варна, но се срещат и в някои селища на юг от Стара планина.

"При първото преброяване след демократичните промени се писах гагаузка. Но кметицата ме привика: Тодорке, ти пък каква гагаузка си, след като майка ти и баща ти са българи? Дай да станеш и ти българка, та да не объркаме статистиката.

Така числото на гагаузите у нас намаля с още една бройка", разказва през смях учителката Тодорка Станчева, докато разглеждаме етнографската гагаузка сбирка в местното основно школо. На една от стените са закачени мъжките и женските носии - типичният за Източна България чернодрешки костюм и двупрестилченото женско облекло. Духовната култура на гагаузите също не се отличава от източнобългарските обичаи. Един и същ празничен календар, еднакви празнични ритуали, едно и също хоро. Само дето едно време на сватба българи и гагаузи играели две различни хора. Българите тропали в единия край на площада своето хорµ, а гагаузите играели в другия му край гагаузко хµро. Толкова не си имали вяра, че дори и в църквата по време на проповед заставали от двете страни на олтара. Гагаузка мома на българин не приставала. А сега така са се омешали помежду си, но пак спорят кой от кой е побългарин. ...

Ангел Димов е твърде убеден, че гагаузите са първите българи, заселени тъдява още преди покръстването при цар Борис. Те приемат християнската вяра, но не дават езика си, затова и до днес продължават да говорят на тюркски. "Тръгнете по Черноморието на север и го заобиколете, ако знаете гагаузки, ще разберете всички и всички вас ще ви разберат", твърди Димов и като доказателство добавя, че на езиковедите тепърва ще им се отвори много работа, защото им предстои да доказват колко от гагаузките думи имат български корен и обратното. Ама какво всъщност означават тези наши въпроси и това ровене в специфичното гагаузко наследство? Дали не се опитваме да ги изкараме турци, поглежда ни все по-недоверчиво Димов. Толкова емисари бродят напоследък в региона и се опитват да заличат българското в гагаузите, като търсят етнографски, фолклорни и други различия..."

http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=78&aid=2274

Това е доста опростенческо и наивно обяснение. Колкото и да е странно в Добруджа, през целия период на османското владичество остава българоезичен християнски анклав - силистренските гребенци. Много показателен пример - и те като гагаузите били плътно обкръжени от мюсюлманско туркоезично население, обаче за разлика от гагаузите не почват да говорят турски. А примерът е още по-показателен, като се има предвид, че гребенците са много по-малобройна група от гагаузите - само няколко села, за разлика от гагаузите, които били няколко десетки хиляди. Демек, ако схемата на възприемане на турския от българи - християни е реална, то именно гребенците би трябвало първи да се турцизират езиково. Разбира се примерът с гребенците може да се допълни с други такива български групи, в района, които живеели в плътно турско обкръжение като хърцоите и т.н. А на места българи и гагаузи са живеели заедно, както е в Провадийско. Тези факти показват, че тезата възприемането на турския език от някакво "славяногласно" не е нищо повече от наивен мит.
Във връзка с тезите за възприемане на турския от българите в Добруджа, за което уж спомалагало и равниният характер, само да отбележа, че в Горнотракийската равнина също е толкова равна и толкова гъсто населена с тюркоезични, но тук малкото българи - християни са продължили да си говорят български по простата причина, че никой не им е "искал езика"...

[stinka (Rom)]

Явно аз ще подържам спора. Щото съм привърженик на хипотезата за езиково турцизиране на славяноезични българи и малко гръкоезични от черноморските гърци (това вкл. и някой по-малки православни общности). Като последните визирам град Варна конкретно.

Първо не хипотезата за езикова турцизация трябва да се изчисти от митове и емоции от сорта за насилствена турцизация (езикова), или езика си давам вярата не.

Процесите на замяна на един език с друг принципно протичат дълго и са въпрос на интензивност на контакта с общността с новия език, и липсата на такъв със стария. Силно зависими са и от броя на населението при, което се случва.

Доводите в подкрепа на тази хипотеза са следните:

Първо масовата езикова турцизация на големи части население в Източна България, които не са турци и гагаузи. Конкретно визирам циганите. Циганите в Източна България и Горна Тракия са турско говорящи, за разлика от останалите в страната, които са циганско говорящи. Друг пример арменците в източна тракия (от преди 22г)са също турско говорящи. Значително по-голямото използване на турски език от славяноезичното българско населени в Източна България сравнено със Западна. Доста мъже славяноезични в Източна България са говорили и турски език. Съществуването на капанците, които освобождението 1878г. заварва с доста силно турцизиран български език.

Всичко това се определя от масовото присъствие на мнозинство турци мюсюлмани в Източна България.

Разликата с Горна Тракия, е че там българите са в пъти повече отколкото гагаузите в Добруджа. Второ те са в контакт с големите маси славяно езични българи в Балкана,Родопите и Странджа. От тук следващият ми довод.

Второ изолацията на гагаузите. По суша гагаузките поселения са отвсякъде заобиколени с турски мюсюлмански села, много на брой и почти напълно изолирани от останалите българи и така за столетия. От изток е Черно море. Единствения минимален контакт е с варненските гърци, които пък и те самите са изолирани от останалите. Разликата със силистренските българи, е че те от север не са затворени с турско говорящи. Река Дунав не е такава голяма преграда, а отатък във Влашко винаги е имало по турско много българи бежанци, повечето от които се заселват на няколко десетки километра северно от Дунав. Във Влашко офиц език в църквите е църковно славянски, така че по тая линия има някакво славянско влияние. Отделно те не са толкова отдалечени от българите славяноезични в русенско.

Трето релефа. Това е свързано с втората най-вероятна хипотеза за мен тази за тюркоезични кумани, по-малко узи и печенези, които не са били славянизирани с пристигането на османските турци. Какво е попречело на тази славянизация? След като има масови заселвания на същите тюркоезични и в Западна България? И то много повече, а там планинския релеф би способствал изолацията много повече, за разлика от Източна България. Второ няма споменаване на тюркоезични или други народи в Добруджанското деспотство освен българи и гърци.

Четвърто Гръцката патриаршия заема Източна България още с падането на Търново и прави офиц църковен език гръцки. Докато Зап. България си остава с Охридската Българска Архиепископия до средата на 18 век. И ако останалите българи в Източна България са на големи групи, контактуващи помежду си, то гагаузите са напълно изолирани. Второ в Тракия има масово приемане на исляма и по-малко на католицизма. Което прави огромни групи българско говорящо население, при което възможността за влияние на елинизма изчезва напълно, щот то идва с религията.

Пето липсата на помаци - българско (славяно) говорящи мюсюлмани в Източна България. Очевидно много бързо са езиково турцизирани, българите приемащи исляма в тези земи.

Шесто масовото намаляване на православното население в Източна България в средата на осм. владеене. Напрактика в цяла Източна България, вкл. Сев. Добруджа остават да живеят не повече 50 000 християни, което значително отслабва общността и възможността и за запазване на езика.

Пък може и произхода на гагаузите да е смесен от тюркоезични християни от ВБЦ и тюркизираниезиково славяноговорящи от Източна Добруджа. За мен хипотезата за узи, кумани ми се струва втората най-вероятна.

Колкото до самопределението като доказателство то винаги е било въпрос на индоктринация, т.е. на това, което са те учили и на пропаганда. А не толкова на произход. Друг важен фактор е неотварянето на някой османски архиви, при което очевидно се крие нещо неугодно на сегашната турска официална доктрина. То разбира се може въобще да е слабо свързано с гагаузите.

ПС. Дуло ти гагауз от България ли си или от бившия СССР

Редактирано Октомври 19, 2013 от stinka (Rom)

[Stefan Iv]

Имаше едно изследване на гагузкия език от някаква канадска лингвитска, в което се казваше че по отношение на лексикалния фонд гагаузкия език силно се от турския, но по отношение на морфологията му показва голяма близост. С други думи ако това е вярно, ще рече че гагаузите за тюркоезичен етнос, дълго време стоял в славяноезично обкръжение. Та като говориш за ентографските групи не е зле да се изследва и езика, който използват, не само като лексика, но и като граматика.

[Атила Дуло]

Доколкото ми е ясно повечето хора тук са запознати само със съвременното положение на нещата и то САМО в България. Затова да се върнем абстрактно 100 години назад. Най-малкото възникват следните въпроси:

1. Защо гагаузите не ги/се наричат българи или турци, а гагаузи?

2. А тезата за аналогията с турцизиране, румънизиране, сърбизиране, погърчване на групи с българско самосъзнание е точно толкова неуместна, колкото и за релефа. Там става дума за смяна на българско самосъзнание със самосъзнанието на вече съществуващи етноси - турци, румънци, сърби, гърци. Със кой етнос се идентифицират тогава българите попаднали в гагаузка среда? Ами с гагаузкия! Има такива единични случай, които потвъждават правилото. Съответно се среща и обратното.

3. Защо майчиният им език е гагаузки, а не български? Насила, или доброволно са го приели за роден език? Как и къде са го научили?
4. Защо майчиният език на българите - мюсюлмани е български, въпреки, че доста от тях твърдят категорично, че са турци?
5. Защо езиково турцизираните арменци и прочие, продължават да ги/се зоват арменци? Най много с добавка "турски" арменци.

6. Защо езиково турцизираните арменци са предимно градско население, а гагаузите живеят в предимно в села и то доста ИЗОЛИРАНО?

7. Защо според принадлежността към гръцка или българска епархия до края на 19 век съотвено се "гърцизират" или "българизират", дори по времето на Османското управление? Това е и тогавашното деление на "гръцки" и "български" гагаузи. Съответно в големите градове направо си стават гърци(Варна) или българи(Шумен, Добрич, Силистра).

8. Защо всички "отървали" се от "турското обкръжение" не се връщат към българския, а само тези попаднали в български училища и/или плътна езикова среда?

9. Защо според лингвистите гагаузкия се различава от турските карамански, османски и разпада им е (разграничаването) им не може да се отнесе по-късно от 1450 година?

[Атила Дуло]

  On 19.10.2013 г. at 15:01, stinka (Rom) said:

Явно аз ще подържам спора. Щото съм привърженик на хипотезата за езиково турцизиране на славяноезични българи и малко гръкоезични от черноморските гърци (това вкл. и някой по-малки православни общности). Като последните визирам град Варна конкретно.

Ако излезеш извън Варна, наоколо има доста гагаузки села и много малко от "мнозинството". Във Варна, погледни сведенията, колко "чисти" гърци са живели в началото на 19 век и защо повечето дома са си говорели на "тюркче"? Имаме гърцизирани българи, вторично огагаузени?

  On 19.10.2013 г. at 15:01, stinka (Rom) said:

Доводите в подкрепа на тази хипотеза са следните:

Първо масовата езикова турцизация на големи части население в Източна България, които не са турци и гагаузи. Конкретно визирам циганите. Циганите в Източна България и Горна Тракия са турско говорящи, за разлика от останалите в страната, които са циганско говорящи. Друг пример арменците в източна тракия (от преди 22г)са също турско говорящи. Значително по-голямото използване на турски език от славяноезичното българско населени в Източна България сравнено със Западна. Доста мъже славяноезични в Източна България са говорили и турски език. Съществуването на капанците, които освобождението 1878г. заварва с доста силно турцизиран български език.

Всичко това се определя от масовото присъствие на мнозинство турци мюсюлмани в Източна България.

Разликата с Горна Тракия, е че там българите са в пъти повече отколкото гагаузите в Добруджа. Второ те са в контакт с големите маси славяно езични българи в Балкана,Родопите и Странджа. От тук следващият ми довод.

Второ изолацията на гагаузите. По суша гагаузките поселения са отвсякъде заобиколени с турски мюсюлмански села, много на брой и почти напълно изолирани от останалите българи и така за столетия. От изток е Черно море. Единствения минимален контакт е с варненските гърци, които пък и те самите са изолирани от останалите. Разликата със силистренските българи, е че те от север не са затворени с турско говорящи. Река Дунав не е такава голяма преграда, а отатък във Влашко винаги е имало по турско много българи бежанци, повечето от които се заселват на няколко десетки километра северно от Дунав. Във Влашко офиц език в църквите е църковно славянски, така че по тая линия има някакво славянско влияние. Отделно те не са толкова отдалечени от българите славяноезични в русенско.

За циганите: до въпросния 19 век наистина са били малцинство, повечето не са водили оседнал начин на живот, не са (били) еднородни, не са даже цигани всички, които определяме като такива. Но, ако ги вземем за пример, защо имаме турски, български, сръбски, че и гагаузки цигани, а не нови названия(като при гагаузите)?

За арменците вече писах, но ако искаш ми покажи СЕЛОТО с езиково турцизирани арменци, по възможност да е обкръжено "от масовото присъствие на мнозинство турци мюсюлмани в Източна България."

Ако няма никакви/достатъчно българи ерлии(местни) в СИБ, защо Милетич открива, че имало доволно много до 19 век? При това добре ги е разграничил от новозаселените. Защо често има посочени българи и гагаузи ерлии в едно и също населено място? Ако погледнеш и турските данъчни регистри 16-19 век и ми докажеш, че имаме масово присъствие на ТУРЦИ в СИБ, ще получиш премията на няколко фондации от съседна нам страна. Но ще те разочаровам, ще намериш увеличение на мюсюлманите "на място", т.е. ислямизиране. Къде са тогава делиорманските и добруджанските "помаци" или "босняци"? Защо Евлия Челеби пише за "читаци"? Защо преди 115 години В. Мошков намира там "гаджали"?

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D0%BB%D1%8B

  On 19.10.2013 г. at 15:01, stinka (Rom) said:

Трето релефа. Това е свързано с втората най-вероятна хипотеза за мен тази за тюркоезични кумани, по-малко узи и печенези, които не са били славянизирани с пристигането на османските турци. Какво е попречело на тази славянизация? След като има масови заселвания на същите тюркоезични и в Западна България? И то много повече, а там планинския релеф би способствал изолацията много повече, за разлика от Източна България. Второ няма споменаване на тюркоезични или други народи в Добруджанското деспотство освен българи и гърци.

Да си чувал за обезлюдяването, "обезбългаряването" на СИБ през 11-14 век? Да ти е идвало на ума, че тогава "Златна Добруджа" е повече безводна степ, отколкото сега? Да знаеш случайно, че горите не "полудяват", а подивяват и стават труднопроходими(Д(Т)ели орман)? Така, че направо двойка по история, география и тюркознание.

Редактирано Октомври 21, 2013 от Атила Дуло

[Атила Дуло]

  On 19.10.2013 г. at 15:01, stinka (Rom) said:

Явно аз ще подържам спора.

Четвърто Гръцката патриаршия заема Източна България още с падането на Търново и прави офиц църковен език гръцки. Докато Зап. България си остава с Охридската Българска Архиепископия до средата на 18 век. И ако останалите българи в Източна България са на големи групи, контактуващи помежду си, то гагаузите са напълно изолирани. Второ в Тракия има масово приемане на исляма и по-малко на католицизма. Което прави огромни групи българско говорящо население, при което възможността за влияние на елинизма изчезва напълно, щот то идва с религията.

Тъй като държавата бил покорена, църквата не могла да запази патриаршеското си достойнство. Така през 1019г. била образувана Охридската архиепископия с архиерей българин, Йоан от Дебър. Останалите епископи били гърци, а официален църковен език става гръцкият. Охридската архиепископия не обхваща всички диоцези на Търновската патриаршия. Диоцезът на архиспископията обхващал почти изцяло държавната територия на Охридското царство, в което влизали 31 епархии. Новата Охридска архиепископия има специален статут, нейният архиепископ се избира от императора, а не от Константинополската патриаршия. Това се прави от една страна, за да се интегрират българите по – лесно в състава на империята, а от друга страна, за да не се засилва прекалено много властта на Константинополската патриаршия, с

която понякога императорската власт има противоречия. Охридската архиепископия съществува до 1767г. През

1037г. на мястото на починалия охридски архиепископ, българинът Йоан Дебърски, начело на Охридската архиепископия е избран от императора гъркът Лъв, хартофилакс на “Св. София”. Всички последвали охридски архиепископи са гърци.

  On 19.10.2013 г. at 15:01, stinka (Rom) said:

Пето липсата на помаци - българско (славяно) говорящи мюсюлмани в Източна България. Очевидно много бързо са езиково турцизирани, българите приемащи исляма в тези земи.

Шесто масовото намаляване на православното население в Източна България в средата на осм. владеене. Напрактика в цяла Източна България, вкл. Сев. Добруджа остават да живеят не повече 50 000 християни, което значително отслабва общността и възможността и за запазване на езика.

Пък може и произхода на гагаузите да е смесен от тюркоезични християни от ВБЦ и тюркизираниезиково славяноговорящи от Източна Добруджа. За мен хипотезата за узи, кумани ми се струва втората най-вероятна.

Колкото до самопределението като доказателство то винаги е било въпрос на индоктринация, т.е. на това, което са те учили и на пропаганда. А не толкова на произход. Друг важен фактор е неотварянето на някой османски архиви, при което очевидно се крие нещо неугодно на сегашната турска официална доктрина. То разбира се може въобще да е слабо свързано с гагаузите.

ПС. Дуло ти гагауз от България ли си или от бившия СССР

[Атила Дуло]

  On 19.10.2013 г. at 15:01, stinka (Rom) said:

Явно ....

ще те почвам по-детайлно...)))) Щото обяснението за гагаузите, че това са хора, дето са си променили езика заедно с етнонима е доста смущаващо. И отделно неубедително според науката...

  On 19.10.2013 г. at 15:01, stinka (Rom) said:

...Това е свързано с втората най-вероятна хипотеза за мен тази за тюркоезични кумани, по-малко узи и печенези, които не са били славянизирани с пристигането на османските турци. Какво е попречело на тази славянизация? След като има масови заселвания на същите тюркоезични и в Западна България? И то много повече, а там планинския релеф би способствал изолацията много повече, за разлика от Източна България. Второ няма споменаване на тюркоезични или други народи в Добруджанското деспотство освен българи и гърци.

Например Скилица казва, че през 1064 г. 600 000 узи пресичат Дунава и се установяват в Делиормана (Йоан Зонара пише, че са 60 000, ама то и това не е малко за тогава, а Зонара и другаде числа на око "преправя"). Преди тях 1048-9 година 800000 печенеги нападат Византия (Йоан Скилица), като се установяват трайно по българските земи и по-точно в СИБ. Съвместни печенежко-узки нападения има и през 1122 г., а междувременно и куманите трайно навлизат по земите ни.

Тия масови преселения определено имат последствия за демографския профил на българите, независимо че бавно и мъчително византийците в крайна сметка надделяват. Материални и културни артефакти от тия народи има доста, както и множество свидетелства за печенеги, узи и кумани столетия след това. Езиковите остатъци в наименованията на села и градове са само потвърждение за големите промени по онова време. Според мен има и пряка връзка с имащото голяма независимост Добруджанско деспотство. То, в края на краищата, се намира точно на териториите, където е имало що-годе хомогенна тюркска маса. Първоначално тия "скитски" народи (според източниците) са се настанили около Силистра. Обаче това е била доста важна за визнатийците крепост и те са направили всичко възможно да си я върнат. Така "скитските народи" е трябвало да бягат обратно към Дон и Днестър или да се разпръснат из Лудогорието. В някои случаи византийците са ги разселвали и по други части на България /Софийското поле, Битоля, Одрин/, но центърът е все пак там - на североизток. Все места, къде ще видим, че има гагаузоговорящи. Това се потвърждава и от археология и от топонимия.

И все пак да те питам - би ли могло да останат без следи тия огромни за времето си преселения на тюркскоезични племена? Къде е описан етническия състав на Добруджанското десподство?

  On 19.10.2013 г. at 15:01, stinka (Rom) said:

Четвърто Гръцката патриаршия заема Източна България още с падането на Търново и прави офиц църковен език гръцки. Докато Зап. България си остава с Охридската Българска Архиепископия до средата на 18 век. И ако останалите българи в Източна България са на големи групи, контактуващи помежду си, то гагаузите са напълно изолирани.

Doc2.doc

  On 19.10.2013 г. at 15:01, stinka (Rom) said:

Второ в Тракия има масово приемане на исляма и по-малко на католицизма. Което прави огромни групи българско говорящо население, при което възможността за влияние на елинизма изчезва напълно, щот то идва с религията.

В Тракия - МАСОВО приемане на исляма??? Сведения? Католиците на латински ли си говорят дома или на павликянски?

  On 19.10.2013 г. at 15:01, stinka (Rom) said:

Пето липсата на помаци - българско (славяно) говорящи мюсюлмани в Източна България. Очевидно много бързо са езиково турцизирани, българите приемащи исляма в тези земи.

Шесто масовото намаляване на православното население в Източна България в средата на осм. владеене. Напрактика в цяла Източна България, вкл. Сев. Добруджа остават да живеят не повече 50 000 християни, което значително отслабва общността и възможността и за запазване на езика.

Тези ти доводи, по-скоро са си против твоите пристрастия, както се обосновах в по-горен пост. Но все пак да попитам: кога, от къде и колко мюсюлмани масово се заселиха в СИБ? Тюркоезични ли са? Ако пък приръста е предимно от ислямизирани местни, кой ги турцизира езиково? Кое е носело повече облаги: да си мюсюлманин или да знаеш езика на околните? А той пък езика на околните е много далеч от езика на грамотните!!!

  On 19.10.2013 г. at 15:01, stinka (Rom) said:

Пък може и произхода на гагаузите да е смесен от тюркоезични християни от ВБЦ ...За мен хипотезата за узи, кумани ми се струва втората най-вероятна.

Колкото до самопределението като доказателство то винаги е било въпрос на индоктринация, т.е. на това, което са те учили и на пропаганда. А не толкова на произход.

Все за нещо не си объркан . Но както знаем изключенията...

  On 19.10.2013 г. at 15:01, stinka (Rom) said:

Друг важен фактор е неотварянето на някой османски архиви, при което очевидно се крие нещо неугодно на сегашната турска официална доктрина. То разбира се може въобще да е слабо свързано с гагаузите.

Например произхода на делиорманските и добруджанските(в т.ч. в Северна Добруджа) турци? И майчин ли им е "майчиният език", който учат с прекъсвания от 60-70 години? http://www.ethnologue.com/language/bgx

  On 19.10.2013 г. at 15:01, stinka (Rom) said:

ПС. Дуло ти гагауз от България ли си или от бившия СССР

Какво значение има? Най - правилно е да приемеш, че съм 50:50. Макар да имам прадядо и "сургуч", което води към Турция и Гърция, но там не съм живял. Само косвено имам наблюдения.

Редактирано Октомври 21, 2013 от Атила Дуло

[Атила Дуло]

P.S. Doc2.doc - това е за да не оспамиш тематa с мъдрости и църковноисторически спорове, кой архиепископ, кой патриарх, на кого и докъде... Повтарям, където пее български поп в гагаузко село до средата на 19 век, имаме "български гагаузи", а където гръцки - "гръцки гагаузи". Не може ли да са "български турцизирани езиково българи" и "гръцки турцизирани езиково българи"? Български българи, как ти звучи?

Познай това от къде е и за какви 20 села м/у Варна и Кюстенджа иде реч: "Чл. 10. Духовният окръг на тая

екзархия ще обема Русенската, Силистренската, Шуменската, Търновската,Софийската, Врачанската, Ловчанската, Видинската, Нишката, Пиротската, Кюстендилската, Самоковската,Велешката, Варненската
епархия (без града Варна и без двадесетте наблизо села, които се намират между този град и Кюстенджа, на които
жителите не са българи), ..."

Редактирано Октомври 21, 2013 от Атила Дуло

[Атила Дуло]

Анализа на гагаузкия език показва, че от един момент нататък гагаузите не са били в една езикова общност с останалите носители на турския език.

Тук е важно да се уточни съдържанието на понятието "езикова общност" в конкретния случай. Въпросният анализ се извършва със съвременни лексикостатистически методи, които свеждат практически до нула външните влияния и изследват най-дълбоките слоеве на езика - в случая става въпрос за изменения в наследената част на базовата лексика. Пример от славянските езици - местоимението за 3 л. ед. ч. он - той. Изчисленията са сложни, нелинейни и показват със задоволителна точност кога езикът е започнал да живее "свой живот", независимо от контактите си с околните езици.

Та, през тези пет века гагаузите са представлявали далеч по-плътна езикова общност помежду си, отколкото с останалите носители на турския език. Това може да се обясни по два начина - географска изолация или етническа изолация. Тъй като Добруджа не е Нова Гвинея, където всяко село говори на свой език заради джунглата помежду им, то следва да се приеме, че в случая става въпрос за етническа изолация между гагаузите и останалите носители на турския език в района.

[akou]

Здравейте, не изчетох всички постове във форума и може да споменавате нещо за гагаузкия език, който се говори в България...

Знам, че е различен от турския, както и от гагаузкия, който се говори на други места.

Знаете ли дали гагаузкия език, който се говори в България, е описан и документиран и къде бих могла да прочета за това?

Благодаря ви предварително за информацията!

Редактирано Октомври 29, 2013 от akou

[Атила Дуло]

  On 29.10.2013 г. at 19:10, akou said:

Здравейте, не изчетох всички постове във форума и може да споменавате нещо за гагаузкия език, който се говори в България...

Знам, че е различен от турския, както и от гагаузкия, който се говори на други места.

Знаете ли дали гагаузкия език, който се говори в България, е описан и документиран и къде бих могла да прочета за това?

Благодаря ви предварително за информацията!

По - добре все пак да прочетете тази тема и темата за "Гагаузите" изобщо щом се интересувате. Отзад - напред е добър метод. Голяма разлика между гагаузките диалекти няма. Стария "балкански гагаузки" е класифициран под ISO 639-3 bgx, а литературния като ISO 639-3 gag. Какво точно разбирате под "описан и документиран" ?

Редактирано Октомври 29, 2013 от Атила Дуло

[Атила Дуло]

Гагаузский язык получил письменность на основе кириллического алфавита 30 июля 1957 года. С этой даты начинается история гагаузского литературного языка, хотя книги издавались и ранее на различных приспособленных алфавитах (греческом, старорусском, румынском, арабском и параллельно в русской академической транскрипции), новом турецком алфавите. В основном, это была переводная церковная литература (на русском, греческом алфавите), изданная миссионерами на Балканах или в Кишиневе (М. М. Чакир), а также такие оригинальные сочинения, как "История бессарабских гагаузов” М. Чакира на румынском алфавите, фольклорные коллекции, опубликованные в Казани в 1895 году на арабском и параллельно в русской академической транскрипции, в Санкт-Петербурге в русской академической транскрипции (В. А. Мошков "Наречия бессарабских гагаузов”, "Образцы народной литературы тюркских племен”, изданные академиком В. В. Радловым в 1904 году) и т. д.

Гагаузский язык квалифицируется как самостоятельный язык огузо-булгарской подгруппы огузской (юго-западной или западнохунской) ветви семьи тюркских языков. Народ называет себя этнонимом гагауз (гагаузлар), а родной язык — термином гагауз дили или гагаузча ("гагаузский язык”) и, осознавая его тюркским ("тюркчя”), не идентифицирует с турецким (В. А. Мошков, К. Иречек, М. Чакир, С. Е. Малов, В. В. Радлов, Н. А. Баскаков, Н. К. Дмитриев, Л. А. Покровская, Э. Мамут, А. Аманжолов, В. Й. Зайончковский, Д. Е. Еремеев и др.). Об отдельных и системных особенностях гагаузского языка писали К. Иречек, Т. Ковальский, В. А. Мошков, С. Е. Малов, А. Манов, Н. А. Баскаков, Д. Е. Еремеев, Н. К. Дмитриев, Э. Мамут, Л. А. Покровская, Г. А. Гайдаржи, Б. Г. Гафаров, Т. Г.Калякина-Каледина, Б. П. Тукан и др. Большинство ученых отмечают в гагаузском языке преобладаниеогузских черт. Вместе с тем, он характеризуется и наличием кыпчакских и булгарских языковых наслоений (К. Иречек. Т. Ковальский, Н. А. Баскаков, Л. А. Покровская, Г. А. Гайдаржи и др.). Смешанный характер современного гагаузского языка объясняется неоднородностью его генетических истоков. На ведущую огузскую основу, унаследованную из языка огузских племен Северного Причерноморья, наслоились иные северные (протоболгарские и кыпчакские) черты. Контакты с соседями обусловили проникновение в гагаузский язык значительного количества славянских, восточно-романских, греческих и арабо-персидских элементов. (И. К. Дмитриев, Л. А. Покровская, Е. К. Колца, А. С. Аманжолов, С. Димитров, В. А. Сычёва и др.).

При всей близости гагаузского языка к современному турецкому языковые факты свидетельствуют о том, что нет оснований для их идентификации. Выделение на современной языковой карте мира трех групп тюркских языков огузского типа: огузо-булгарской, огузо-туркменской и огузо-сельджукской – отражает результат развития этноисторических, этнокультурных и глоттогонических (языкотворческих) процессов после распада огузского племенного и языкового единства (VII–X вв.) О появлении гагаузов на Балканах северным, а не южным путем, каким проникли туда турки, свидетельствуют и языковые черты, отражающие особенности племенных диалектов восточноевропейских огузов, кыпчаков, в меньшей степени – булгар, антропологические данные, традиционный быт и культура ( К. Иречек, В. Мошков, Т. Ковальский, В. Дяченко, Д. Е. Еремеев), конфессиональная принадлежность.

По данным признакам гагаузы близки, с одной стороны, к балканским тюркам (читакам, сургучам, гаджалам), с другой, – средневековым тюркам Северного Причерноморья (узам, торкам (=тюркам), печенегам, черным клобукам, берендеям, ковуям), которые входили в черноклобуцкий или половецкий (узо-кумано-половецкий) племенной союз, значительно христианизированный еще до ухода на Балканы.

Словарный состав гагаузского языка характеризуется значительным набором общеупотребительной и терминологической лексики, отсутствующей во многих тюркских языках, в том числе и в турецком (Г. А. Гайдаржи). Гагаузский язык унаследовал "доосманские” лексические элементы булгарского и кыпчакского происхождения, которые бытуют или только в современном чувашском, или только в башкирском и татарском или только в гагаузском, болгарском, чувашском языках. Данные лексические параллели в языках волго-камского и балкано-дунайского ареала, которые между собой не контактируют, могут быть объяснены только исторически, как результат узо-булгаро-кумано-половецкого языкового взаимодействия в средневековую эпоху, обусловленного смешением племенных союзов (и языков) в зоне южнорусских степей.

О гагаузском этническом и языковом присутствии в Бессарабии свидетельствуют и молдавские летописи. Так, Григорий Уреке отмечал проживание к северу от молдавского города Бендер тюркоязычного населения чутачь (читаки). До сих пор бессарабские гагаузы в своей среде выделяют две основные этнические группы – читаков и гаджалов (читаклар, гаджаллар), что отразилось в топонимике, микротопонимике, гагаузском и молдавском именнике (см.: Гагаузско-русско-молдавский словарь, приложения, а также справочники молдавских фамилий).

[Galahad]

За гагаузите се е писало и доста и какво ли не. Тъй че ще се спра на една от версиите за произхода им. Той се свързва с настаняването в бълг. земи на т.нар. "туркопули" през ХІІІв. Туркопули буквално означава синове на турците. Те са продукт от смесени бракове между турци и населението на Византийската империя в граничните зони. Турците не са били винаги ревностни мюсюлмани, тъй че тези туркопули са си били християни. Но през средновековието водеща е била вярата, тъй че тази група се развила по-близко до християнската общност. А вероятно са се омешали и с българите, които след като Василий ІІ е завладял България са били изпратени в Мала Азия. Една такава двуезична общност както се досещате обаче лесно би се размила, ако се настани във Варненско. Това, което е секнало процеса е, че век след настаняването им започнало покоряването на България от османците. Така двуезичната общност се озовала в среда, в която и двата й езика са били основни. След Освобождението обаче единият основен език загубил значение, а този, дето останал също си им е бил винаги "майчин език". Тъй че спрелият докато трае османското османското робство процес подновил естествения си ход и общността започнала да се топи.

Йоан Катрари е написал едно хумористично стихотворение, в което главния герой е българо-албано-влах. Ромил Видински пък бил от български и гръцки произход, да не говорим за елита, който тотално бил омешан от династичните бракове. Тази мултиетничност е нещо типично за средновековието за целия свят. В този аспект случаят с гагаузите е по-скоро интересен с това, че благодарение на 5-те века летаргия имахме възможност да видим как е станало формирането на днешните "чистокръвни европейски нации". Крайният резултат е, че днес гагаузите могат да бъдат смятани дотолкова за българи, доколкото представителя на кой да е етнос може да бъде смятан за такъв.

[Христо Тамарин]

Стига сте търсили под волът теле. Уважаемият съфорумник stinka (Rom) е прав. Силистренските гребенци са били през цялото време в общение със левобрежни славяногласни и нямат отношение към добруджанските гагаузи. Силистренските гребенци са анклав на левобрежното славяногласие на отсрещният бряг. А пък на капанците им е бил нужен само още около век и щяхме да ги видим и тях "исти гагаузи".

Редактирано Ноември 14, 2013 от Христо Тамарин

[Атила Дуло]

  On 14.11.2013 г. at 14:54, Христо Тамарин said:

Стига сте търсили под волът теле. Уважаемият съфорумник stinka (Rom) е прав. Силистренските гребенци са били през цялото време в общение със левобрежни славяногласни и нямат отношение към добруджанските гагаузи. Силистренските гребенци са анклав на левобрежното славяногласие на отсрещният бряг. А пък на капанците им е бил нужен само още около век и щяхме да ги видим и тях "исти гагаузи".

Eстествено, че нямат отношение. Гагаузите са си били в общение със себе си по селата, а с българи и гърци по градовете. Визирам периода до началото на 18 век.

[Атила Дуло]

  On 13.11.2013 г. at 8:26, Атила Дуло said:

Гагаузский язык получил письменность на основе кириллического алфавита 30 июля 1957 года. С этой даты начинается история гагаузского литературного языка, хотя книги издавались и ранее на различных приспособленных алфавитах (греческом, старорусском, румынском, арабском и параллельно в русской академической транскрипции), новом турецком алфавите. В основном, это была переводная церковная литература (на русском, греческом алфавите), изданная миссионерами на Балканах или в Кишиневе (М. М. Чакир), а также такие оригинальные сочинения, как "История бессарабских гагаузов” М. Чакира на румынском алфавите, фольклорные коллекции, опубликованные в Казани в 1895 году на арабском и параллельно в русской академической транскрипции, в Санкт-Петербурге в русской академической транскрипции (В. А. Мошков "Наречия бессарабских гагаузов”, "Образцы народной литературы тюркских племен”, изданные академиком В. В. Радловым в 1904 году) и т. д.

Гагаузский язык квалифицируется как самостоятельный язык огузо-булгарской подгруппы огузской (юго-западной или западнохунской) ветви семьи тюркских языков. Народ называет себя этнонимом гагауз (гагаузлар), а родной язык — термином гагауз дили или гагаузча ("гагаузский язык”) и, осознавая его тюркским ("тюркчя”), не идентифицирует с турецким (В. А. Мошков, К. Иречек, М. Чакир, С. Е. Малов, В. В. Радлов, Н. А. Баскаков, Н. К. Дмитриев, Л. А. Покровская, Э. Мамут, А. Аманжолов, В. Й. Зайончковский, Д. Е. Еремеев и др.). Об отдельных и системных особенностях гагаузского языка писали К. Иречек, Т. Ковальский, В. А. Мошков, С. Е. Малов, А. Манов, Н. А. Баскаков, Д. Е. Еремеев, Н. К. Дмитриев, Э. Мамут, Л. А. Покровская, Г. А. Гайдаржи, Б. Г. Гафаров, Т. Г.Калякина-Каледина, Б. П. Тукан и др. Большинство ученых отмечают в гагаузском языке преобладаниеогузских черт. Вместе с тем, он характеризуется и наличием кыпчакских и булгарских языковых наслоений (К. Иречек. Т. Ковальский, Н. А. Баскаков, Л. А. Покровская, Г. А. Гайдаржи и др.). Смешанный характер современного гагаузского языка объясняется неоднородностью его генетических истоков. На ведущую огузскую основу, унаследованную из языка огузских племен Северного Причерноморья, наслоились иные северные (протоболгарские и кыпчакские) черты. Контакты с соседями обусловили проникновение в гагаузский язык значительного количества славянских, восточно-романских, греческих и арабо-персидских элементов. (И. К. Дмитриев, Л. А. Покровская, Е. К. Колца, А. С. Аманжолов, С. Димитров, В. А. Сычёва и др.).

При всей близости гагаузского языка к современному турецкому языковые факты свидетельствуют о том, что нет оснований для их идентификации. Выделение на современной языковой карте мира трех групп тюркских языков огузского типа: огузо-булгарской, огузо-туркменской и огузо-сельджукской – отражает результат развития этноисторических, этнокультурных и глоттогонических (языкотворческих) процессов после распада огузского племенного и языкового единства (VII–X вв.) О появлении гагаузов на Балканах северным, а не южным путем, каким проникли туда турки, свидетельствуют и языковые черты, отражающие особенности племенных диалектов восточноевропейских огузов, кыпчаков, в меньшей степени – булгар, антропологические данные, традиционный быт и культура ( К. Иречек, В. Мошков, Т. Ковальский, В. Дяченко, Д. Е. Еремеев), конфессиональная принадлежность.

По данным признакам гагаузы близки, с одной стороны, к балканским тюркам (читакам, сургучам, гаджалам), с другой, – средневековым тюркам Северного Причерноморья (узам, торкам (=тюркам), печенегам, черным клобукам, берендеям, ковуям), которые входили в черноклобуцкий или половецкий (узо-кумано-половецкий) племенной союз, значительно христианизированный еще до ухода на Балканы.

Словарный состав гагаузского языка характеризуется значительным набором общеупотребительной и терминологической лексики, отсутствующей во многих тюркских языках, в том числе и в турецком (Г. А. Гайдаржи). Гагаузский язык унаследовал "доосманские” лексические элементы булгарского и кыпчакского происхождения, которые бытуют или только в современном чувашском, или только в башкирском и татарском или только в гагаузском, болгарском, чувашском языках. Данные лексические параллели в языках волго-камского и балкано-дунайского ареала, которые между собой не контактируют, могут быть объяснены только исторически, как результат узо-булгаро-кумано-половецкого языкового взаимодействия в средневековую эпоху, обусловленного смешением племенных союзов (и языков) в зоне южнорусских степей.

О гагаузском этническом и языковом присутствии в Бессарабии свидетельствуют и молдавские летописи. Так, Григорий Уреке отмечал проживание к северу от молдавского города Бендер тюркоязычного населения чутачь (читаки). До сих пор бессарабские гагаузы в своей среде выделяют две основные этнические группы – читаков и гаджалов (читаклар, гаджаллар), что отразилось в топонимике, микротопонимике, гагаузском и молдавском именнике (см.: Гагаузско-русско-молдавский словарь, приложения, а также справочники молдавских фамилий).

MANOV.doc

[svetogor]

Ако гагаузите са били малцинства в турски села и наблизо е нямало български ти е съвсем нормално да заговорят на турски. ако обаче не са били малцинства и са имали собствени села то няма сила на земята която да ги накара да проговорят на чужд език особенно непропагандиран от държавата. Аз поне не знам Османската империя да е провеждала държавна политика с преференция на турския.

[Атила Дуло]

  On 2.12.2013 г. at 19:05, svetogor said:

Ако гагаузите са били малцинства в турски села и наблизо е нямало български ти е съвсем нормално да заговорят на турски

(таквоз ако не е известно)

. ако обаче не са били малцинства и са имали собствени села то няма сила на земята която да ги накара да проговорят на чужд език особенно непропагандиран от държавата. Аз поне не знам Османската империя да е провеждала държавна политика с преференция на турския.

И аз...

Редактирано Декември 2, 2013 от Атила Дуло

[svetogor]

От друга страна обаче имаме фактите,че в края на ВБЦ няма нито един извор за тюркоезични компактни групи в Добруджанското деспотство -имаме данни за българизирана куманска аристокрация, също и за влашизирана и то в цялата страна. Освен това имаме едно "изчезване" на българите от Добруджа и почти цяла Източна България и някакво "магично" появяване на компактно тюркоезично население там.Всъщност правени ли са генетични тестове на голям брой гагаузи и има ли разлика в преобладаващите маркери с българското население? Щото ако са кумани или узи те би трябвало да се раличават поне по мъжка линия от българите.

П.с. Тия данни за над половин до един милион преселници според мен са пълна глупост. Да не забравяме и епидемията избила повечето печенеги. Аз 800 000 с каруци не си ги представям в керван дълъг от Букурещ до Драгоман. Най-голямата, а именно славянската инвазия я има 200 000 човека я не и то в продължение на повече от век и де факто прекроява езиковата и етническа карта на Балканите.Северна България я има един милион,а най-вероятно няма та 800 000 биха сменили етническата и езикова карта поне до Плевен най-малкото.

П.П.с. Относно самоназванието и самосъзнанието имаме прекалено много примери с обособени на географски или религиозен признак групи та да им се приписва автоматично.

Редактирано Декември 3, 2013 от svetogor

[Атила Дуло]

  On 3.12.2013 г. at 9:48, svetogor said:

От друга страна обаче имаме фактите,че в края на ВБЦ няма нито един извор за тюркоезични компактни групи в Добруджанското деспотство -имаме данни за българизирана куманска аристокрация, също и за влашизирана и то в цялата страна. Освен това имаме едно "изчезване" на българите от Добруджа и почти цяла Източна България и някакво "магично" появяване на компактно тюркоезично население там.

"Магично" едва ли е. Има достатъчно археология. Но е "предъвквано" всичко това по форума достатъчно... И не бъркай след 10 век СИБ (ако не до Днепър, то поне до Днестър е била дотогава) с "цялата" страна. Ако искаш, намери за славяноезични " компактни групи в Добруджанското деспотство" извори и аз тогава може да потърся нещо "кумано-татарско" или "селджуко-османско", може и "урумско", като извор. Ако искаш "хвърли едно око" на тези теми:

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=7540&page=1

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=7405&page=4#entry293902

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=12133

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=381&hl=%E3%E0%E3%E0%F3%E7%E8&page=12

  On 3.12.2013 г. at 9:48, svetogor said:

Всъщност правени ли са генетични тестове на голям брой гагаузи и има ли разлика в преобладаващите маркери с българското население? Щото ако са кумани или узи те би трябвало да се раличават поне по мъжка линия от българите.

За генофонда погледни последните постове тук:

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=13728&page=4#entry293910

Мисля, че има разлика по 3 от основните 5 хаплогрупи, а от останалите две, в едната се различава подгрупата.

  On 3.12.2013 г. at 9:48, svetogor said:

П.с. Тия данни за над половин до един милион преселници според мен са пълна глупост. Да не забравяме и епидемията избила повечето печенеги. Аз 800 000 с каруци не си ги представям в керван дълъг от Букурещ до Драгоман. Най-голямата, а именно славянската инвазия я има 200 000 човека я не и то в продължение на повече от век и де факто прекроява езиковата и етническа карта на Балканите.Северна България я има един милион,а най-вероятно няма та 800 000 биха сменили етническата и езикова карта поне до Плевен най-малкото.

И 60 000 да са едните, а 80 000да са другите, пак не е малко. А и "инвазията" на тюркоговорящи в СИБ, нито почва с описаните, нито свършва с тях. Продължителна си е....

  On 3.12.2013 г. at 9:48, svetogor said:

П.П.с. Относно самоназванието и самосъзнанието имаме прекалено много примери с обособени на географски или религиозен признак групи та да им се приписва автоматично.

В какъв смисъл това ( географски или религиозен признак) се отнася към гагаузите?

Редактирано Декември 3, 2013 от Атила Дуло

[Perkūnas]

  On 3.12.2013 г. at 9:48, svetogor said:

От друга страна обаче имаме фактите,че в края на ВБЦ няма нито един извор за тюркоезични компактни групи в Добруджанското деспотство -имаме данни за българизирана куманска аристокрация, също и за влашизирана и то в цялата страна. Освен това имаме едно "изчезване" на българите от Добруджа и почти цяла Източна България и някакво "магично" появяване на компактно тюркоезично население там.Всъщност правени ли са генетични тестове на голям брой гагаузи и има ли разлика в преобладаващите маркери с българското население? Щото ако са кумани или узи те би трябвало да се раличават поне по мъжка линия от българите.

П.с. Тия данни за над половин до един милион преселници според мен са пълна глупост. Да не забравяме и епидемията избила повечето печенеги. Аз 800 000 с каруци не си ги представям в керван дълъг от Букурещ до Драгоман. Най-голямата, а именно славянската инвазия я има 200 000 човека я не и то в продължение на повече от век и де факто прекроява езиковата и етническа карта на Балканите.Северна България я има един милион,а най-вероятно няма та 800 000 биха сменили етническата и езикова карта поне до Плевен най-малкото.

П.П.с. Относно самоназванието и самосъзнанието имаме прекалено много примери с обособени на географски или религиозен признак групи та да им се приписва автоматично.

Всъщност има ли някакви домашни извори от 14 век за състава на населението в Добруджанското деспотство изобщо?!!!

Изобщо знаем ли дали някакви туркменски чергарски групички не са се преселвали преди 1371 г. на Балканите? Циганите как са дошли откъм Мала Азия по това време?

Редактирано Декември 3, 2013 от Perkūnas

[Атила Дуло]

Коледарската, на гагаузки:

Koladacılar kapunuza varsın
Kolada gagauz türküsünü çorbacıya çalsın:
"Avşamêrsın bey çorbacı,
Hey, saabi koladeli – 2 kere
Haberleriz koladayı
Hey, saabi koladeli – 2 kere
Koladada Hristoz duudu
Hey, saabi koladeli – 2 kere
Bütün dünnäya savk oldu
Hey, saabi koladeli – 2 kere
Gökte, erdä sevinmelik oldu
Hey, saabi koladeli – 2 kere
Yazılar da tamannandı
Hey, saabi koladeli – 2 kere
Hepsi inkinat oldu
Hey, saabi koladeli – 2 kere
Çok yıllar size baaşlêrız
Hey, saabi koladeli – 2 kere
Allahı metedin siz
Hey, saabi koladeli – 2 kere"

[Атила Дуло]

  On 20.12.2013 г. at 21:35, Атила Дуло said:

Коледарската, на гагаузки:

Koladacılar kapunuza varsın

Kolada gagauz türküsünü çorbacıya çalsın:

"Avşamêrsın bey çorbacı,

Hey, saabi koladeli – 2 kere

Haberleriz koladayı

Hey, saabi koladeli – 2 kere

Koladada Hristoz duudu

Hey, saabi koladeli – 2 kere

Bütün dünnäya savk oldu

Hey, saabi koladeli – 2 kere

Gökte, erdä sevinmelik oldu

Hey, saabi koladeli – 2 kere

Yazılar da tamannandı

Hey, saabi koladeli – 2 kere

Hepsi inkinat oldu

Hey, saabi koladeli – 2 kere

Çok yıllar size baaşlêrız

Hey, saabi koladeli – 2 kere

Allahı metedin siz

Hey, saabi koladeli – 2 kere"

[Eньо]

  On 3.12.2013 г. at 10:23, Perkūnas said:

Изобщо знаем ли дали някакви туркменски чергарски групички не са се преселвали преди 1371 г. на Балканите? Циганите как са дошли откъм Мала Азия по това време?

1. Циганите не се споменават изобщо в средновековните извори.

2. Циганите са докарани от Османската империя в потока заселници заедно с черкезите на няколко вълни в периода 17-19в. и заселени в райони със стратегическа цел според тогавашната стратегия на Портата за Балканите.

[Атила Дуло]

  On 8.01.2014 г. at 6:29, Eньо said:

1. Циганите не се споменават изобщо в средновековните извори.

2. Циганите са докарани от Османската империя в потока заселници заедно с черкезите на няколко вълни в периода 17-19в. и заселени в райони със стратегическа цел според тогавашната стратегия на Портата за Балканите.

Споменават се в изворите, но темата е за гагаузите... За циганите има други теми.

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=14753&page=2

Редактирано Януари 8, 2014 от Атила Дуло