Отиди на
Форум "Наука"

Чивидалското евангелие - анализ на приписките


Recommended Posts

  • Потребител

Напоследък се разтърсих за разни материали, свързани с приписките в Чивидалското евангелие, та попаднах на " Die Evangelienhandschrift zu Cividale ", Bethmann, C. L. (прикачил съм файла). Както знаем, в евангелието има две приписки, правени по време на българските дипломатически мисии до папата, свързани с покръстването на българите по времето на княз Борис I.

Ето всички приписки на лист 3(опако):

6747730w.jpg

Не разбирам немски, но май е обяснено, че това "Georg" e записано по-рано и няма отношение към българското пратеничество, просто писарят, стигайки до "Georg", дописва "Michahel" под него?

Иначе българската приписка гласи:

"Тук са имената от Болгария. На първо място техният крал (rex) Михаел и брат му Докс, и другият му брат Габриел, и съпругата му Мария, и синът му Расате, и другият Габриел, и третият син Симеон, и четвъртият син Якоб, и дъщеря му раба божия Пракси, и другата му дъщеря Анна".

Ето и приписките на лист 4(лице):

6747770t.jpg

Българската приписка гласи:

"От Болгария, който пръв дойде в този манастир, името му е Сондоке и жена му Анна, и баща му Йоан, и майка му Мария, и синът му Михаел, и другия му син Велекнео, и дъщеря му Богомила, и другата Каля, и третата Мар..............Елена, и петата Мария, и другата му съпруга Согеслава. И другия знатен мъж Петър... и Георги. Петър и жена му София."

За щастие имаме и фотокопие на този лист, ето самата приписка:

6747781w.jpg

Направи ми впечатление, че третата дъщеря на Сондоке се казва Марта според нашите историци, но Bethmann разчита само "mar......", а и на фотокопието наистина се чете само "mar", а останалите букви липсват:

6747866g.jpg

Някой има ли представа защо са решили, че това име е именно "Марта"?

Редактирано от Зитко
Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 51
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител

На немски пише, че Georg е било написано преди там и не се отнася към изречението от преписката.

А защо съпругата е записана като Собеслава в "Кой кой е в средновековна България", ако в текста пише Согеслава?

Редактирано от Perkūnas
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

А защо съпругата е записана като Собеслава в "Кой кой е в средновековна България", ако в текста пише Согеслава?

Има бохемски херцози, носещи името Собеслав, предполагам затова са решили, че е съществувало и женско име Собеслава и това Sogesclaua от Чивидалското евангелие трябва да е славянското име Собеслава.

Редактирано от Зитко
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Иначе българската приписка гласи:

"Тук са имената от Болгария. На първо място техният крал (rex) Михаел и брат му Докс, и другият му брат Габриел, и съпругата му Мария, и синът му Расате, и другият Габриел, и третият син Симеон, и четвъртият син Якоб, и дъщеря му раба божия Пракси, и другата му дъщеря Анна".

По надолу има някакъв zergobula - какъв е превода на тази част?

В PDF e пълно със слави:

пребреслава, согеслава, доблеслава, зелеслава, бедослава и т.н.

Редактирано от БатеВаньо
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

„zergobula f..ias” е разчитено от В. Гюзелев като „ичиргу боила Стасис”. Последният израз пък е еквивалентен на разчетеното от Моравчик в протоколите на Осмия вселенски събор, десето заседание: „Стасис церко борла”. (ЛИБИ II с. 208)

Стасис изглежда е бил предшественик на чрьгоѵбъɪля Мостич.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

От гръцки кало - хубав.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

От гръцки кало - хубав.

Среща ли се извън България като име (непрякор, добавка, като Кало Яни например).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Незнам евентуално в Гърция, да каже Невски. Съмнявам се най-много сред албанците евентуално. Щото само българи и албанци са в пряк контакт с гръцкоговорящи на Балканите.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Незнам евентуално в Гърция, да каже Невски. Съмнявам се най-много сред албанците евентуално. Щото само българи и албанци са в пряк контакт с гръцкоговорящи на Балканите.

След 13 век ми беше понятно, но не го очаквах толкова рано. сондоке що за име е (произход, етимология)?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

.

„zergobula f..ias” е разчитено от В. Гюзелев като „ичиргу боила Стасис”. Последният израз пък е еквивалентен на разчетеното от Моравчик в протоколите на Осмия вселенски събор, десето заседание: „Стасис церко борла”. (ЛИБИ II с. 208)

Проблемът е, че в името на ичургу боила започва с " f " и не знам по какви филологични правила едно " f " може да се смята и за " s ". :)

Дойде ми обаче интересна хипотеза : zergobula fotias

Сиреч, ичургу боилът се е казвал Фотий, тоест при кръщението си е приел името на популярния по това време Константинополски патриарх Фотий (Φώτιος ), а монахът в Чивидалския манастир, който е правил съответната приписка, просто е чул нещо от рода на "фотиос" и го е записал като fotias.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Проблемът с българските имена и титли е, че ги намираме главно в латински и гръцки извори. Даже някои от първите български надписи също са написани с гръцки букви.

Може много да се спори, дали долният текст в ЛИБИ 2, с. 208 е правилно записан от Анастасий, после дали е правилно транскибиран, накрая дали идентификацията на Моравчик и другите е правилна. Воля ваша,както се казва.

post-2642-0-57233000-1384599314_thumb.jp

Тук пък е оригиналният текст на приписката в Чивидалското евангелие с имената на семейството на рекс Михаил. Който желае може да потърси въпросното име Стасис ли е или Фотис.

post-2642-0-65105000-1384599324_thumb.jp

Ето и разчитането на Васил Гюзелев на двете приписки. Вероятно и към него ще има забележки.

post-2642-0-76385400-1384599334_thumb.jp

Последни известия за Чивидалското евагелие и разчитането на приписките аз намирам в том 4 на „Кирило-методиевска енциклопедия”.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Гербов, благодаря за фотокопието на другата приписка, никъде в нета не успях да го намеря, но ето тук вече го има, което за пореден път доказва елитността на форума.

И така, думата "zergobula" ясно се чете, но след нея почти нищо не може да се различи, единствено сякаш виждам едно "а":

6763018c.jpg

Ситуацията се усложнява и поради това, че ръкописните f и s представляват сходни ченгелчета, това добре се вижда в думите filius и rasate:

6763028f.jpg

Вероятно това е причината Гюзелев да види там начална буква s, воден от убеждението, че в българската делегация, отседнала в Чивидалския манастир, няма начин да не е участвал именно Стасис, познат ни от Осмия вселенски събор в Цариград.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Тъй като темата наистина придоби подобаващ вид откъм информация, ще добавя и това:

post-2642-0-20028600-1384689688_thumb.jp

Може би трябва да се поясни, че под Борис I, се разбира посочения в текста Михаил. Интересно защо българските пратеници не са записали българският владетел с името Борис? И дали са обяснили на монасите, че българският рекс носи името на византийския император.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

.

Проблемът е, че в името на ичургу боила започва с " f " и не знам по какви филологични правила едно " f " може да се смята и за " s ". :)

Дойде ми обаче интересна хипотеза : zergobula fotias

Сиреч, ичургу боилът се е казвал Фотий, тоест при кръщението си е приел името на популярния по това време Константинополски патриарх Фотий (Φώτιος ), а монахът в Чивидалския манастир, който е правил съответната приписка, просто е чул нещо от рода на "фотиос" и го е записал като fotias.

Не, не е "Фотиос" (Фотиос се пише Photios).

Името не започва с "f", а с "s", само че ранносредновековното ръкописно "ес" се изписва силно изтеглено надолу и затова прилича много на съвременно печатно "еф". Прегледайте целия качен ръкописен откъс и ще го видите сами.

Link to comment
Share on other sites

Напоследък се разтърсих за разни материали, свързани с приписките в Чивидалското евангелие, та попаднах на " Die Evangelienhandschrift zu Cividale ", Bethmann, C. L. (прикачил съм файла). Както знаем, в евангелието има две приписки, правени по време на българските дипломатически мисии до папата, свързани с покръстването на българите по времето на княз Борис I.

Ето всички приписки на лист 3(опако):

6747730w.jpg

Не разбирам немски, но май е обяснено, че това "Georg" e записано по-рано и няма отношение към българското пратеничество, просто писарят, стигайки до "Georg", дописва "Michahel" под него?

Иначе българската приписка гласи:

"Тук са имената от Болгария. На първо място техният крал (rex) Михаел и брат му Докс, и другият му брат Габриел, и съпругата му Мария, и синът му Расате, и другият Габриел, и третият син Симеон, и четвъртият син Якоб, и дъщеря му раба божия Пракси, и другата му дъщеря Анна".

Ето и приписките на лист 4(лице):

6747770t.jpg

Българската приписка гласи:

"От Болгария, който пръв дойде в този манастир, името му е Сондоке и жена му Анна, и баща му Йоан, и майка му Мария, и синът му Михаел, и другия му син Велекнео, и дъщеря му Богомила, и другата Каля, и третата Мар..............Елена, и петата Мария, и другата му съпруга Согеслава. И другия знатен мъж Петър... и Георги. Петър и жена му София."

За щастие имаме и фотокопие на този лист, ето самата приписка:

6747781w.jpg

Направи ми впечатление, че третата дъщеря на Сондоке се казва Марта според нашите историци, но Bethmann разчита само "mar......", а и на фотокопието наистина се чете само "mar", а останалите букви липсват:

6747866g.jpg

Някой има ли представа защо са решили, че това име е именно "Марта"?

Още едно доказателство за това, че самоназванието на прабългарите е болгар!

Някой знае ли, дали името Каля, Кальо(ю) има християнски (библейски) произход?

В добруджанските говори има женско лично име Каля, а така също и мъжко лично име Калчо, които трябва да са със същия гръцки произход, за първото напълно сигурно, а за второто - доста вероятно.

След 13 век ми беше понятно, но не го очаквах толкова рано. сондоке що за име е (произход, етимология)?

Или от собствено тюркското севюндюк, минало причастие от гл. севинмек "бивам обичан; радвам се" или пък от прабългарския иранизъм зундук, а то от иран. зенд.

При българските турци има дума зъндък, с която те обиждат най-вероятно мюсюлманите алиани (спомен от студентските ми години в Турска филология на Университета).

Тъй като темата наистина придоби подобаващ вид откъм информация, ще добавя и това:

attachicon.gifкирило-методиевска енциклопедия 4.jpg

Може би трябва да се поясни, че под Борис I, се разбира посочения в текста Михаил. Интересно защо българските пратеници не са записали българският владетел с името Борис? И дали са обяснили на монасите, че българският рекс носи името на византийския император.

Не бих казал, че въпросът ви е твърде интелигентно-уместен, защото християнското му име е такова и пратениците при Папата са от християнска, а не от поганска държава.

(г-н професоре, ако обичате! )

Bolgar.pdf

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Не, не е "Фотиос" (Фотиос се пише Photios).

Името не започва с "f", а с "s", само че ранносредновековното ръкописно "ес" се изписва силно изтеглено надолу и затова прилича много на съвременно печатно "еф". Прегледайте целия качен ръкописен откъс и ще го видите сами.

Малко ОТ.

Друже, имаш ли представа или изобщо известно ли е на какъв принцип са били прекръщавани българите или поне аристокрацията им по време на "възродителния процес" след 865 г. Имам предвид дали прекръщаването е ставало като при монасите със запазване на първата буква от светското, в случая езическото име?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ако съдим от примера с Борис- Михаил, явно не е била практика да се запазва първата буква на името. Малко ми е неясен въпроса с Расате- Владимир, но е все още официална трактовката, че това са имената на един и същ човек. Отново има разминаване на първите букви. Друг е въпроса каква е логиката българското име да се замени със славянско, а не с християнско(юдейско или гръцко имам предвид)...

При мюсюлманите има практика при приемането на исляма от християнин да получава името Абдула(или нещо подобно беше). Дали не е имало подобна практика при покръстването? Масово да се приемат 3-4 имена. Като се замислим, едва ли е случайно, че и днес основно българите се кръщават Иван, Георги, Петър, Димитър, Христо и Никола. Дали не е далечно ехо от делото на Борис?

Сетих се и още нещо. Повечето имена в изворите след покръстването са гръцки и юдейски, но има тук таме доста любопитни имена(езически български, славянски или на пришалци?)- Кракра, Ивац, Радомир, Владислав, Драгомъж и пр.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не, не е "Фотиос" (Фотиос се пише Photios).

Да, приемам забележката - в официалните документи, издавани от Ватикана, името Φώτιος е транскрибирано като Photios. Но това не изключва възможността да е имало и случаи, в които името е транскрибирано като Fotius, Fotios или Fotis в някакви документи, книги или бележки някъде в Италия - ще поровя в нета, може да изскочат такива примери.

Но да обърнем внимание и на факта, че чивидалският монах чува името от устата на българин и е възможно просто да е трансфонирал по тривиален начин това, което е чул, без да го свързва с Патриарх Фотий.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Още едно доказателство за това, че самоназванието на прабългарите е болгар!

Да, наистина е интересно да помислим защо монахът е написал именно "Bolgaria", а не "Vulgaria" или "Bulgaria", както е в официалните латински документи.

Редактирано от Зитко
Link to comment
Share on other sites

Да, наистина е интересно да помислим защо монахът е написал именно "Bolgaria", а не "Vulgaria" или "Bulgaria", както е в официалните латински документи.

Много просто, така са му продиктували името на страната си онези, които са преминавали през този манастир.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Да, наистина е интересно да помислим защо монахът е написал именно "Bolgaria", а не "Vulgaria" или "Bulgaria", както е в официалните латински документи.

Понеже в италианския говор на монаха звукосъчетанието ulC се реализира само като olC?

(С = съгласен звук).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

По линията на лингвистиката може би има сходство, но доказано ли е, че появилите се в латинските извори от 5-6 в. vulgari, които са населявали Панония, са идентични с дошлите от Скития през 7 в. bolgari. За последните гръцките хронисти отбелязват „този новопоявил се народ”. А Багренородни пише, че „едва като преминаха Дунав, разбрахме че се наричат българи”.

Сходни по фонетика са готи и гети, но...

Много смело търсите произхода на българските имена в източната екзотика, но защо не отчитате европейските, балканските и българските закономерности?

Например гръцкото име Иоан, у нас се е трансформирало в Иван. В Англия то е Джон, в Германия – Йохан, във Франция – Жан, в Италия – Джовани и т. н.

На основа на Иван, обаче, са възникнали имена като Иванко, Ванко, Ваньо. Петър е познат като Пешо, Никола – като Кольо, Николай – също Кольо, Кайо и напоследък Ники. Значи има много български имена, които са се появили като производни на гръцките и латинските такива и са придобили неузнаваем вид.

В една част на България традиционно българските имена са претърпели допълнителни метаморфози: Иван е Ванче, Георги е Гоце или Гоче, Петър е Пеко и т. н.

Да си припомним, че Сандо или Сандьо – на македонски Санде, идва от Александър. Твърде е възможно въпросният Сондоке или Сунтику и пр., вероятно не съвсем правилно записан, също да е име производно на Александър.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Малко ОТ.

Друже, имаш ли представа или изобщо известно ли е на какъв принцип са били прекръщавани българите или поне аристокрацията им по време на "възродителния процес" след 865 г. Имам предвид дали прекръщаването е ставало като при монасите със запазване на първата буква от светското, в случая езическото име?

Не, тази практика е по-късна. Дори във Византия още не съществува като практика: Константин Философ става Кирил, но Фотий си е Фотий и като светско лице, и като патриарх, а светското име на патриарх Игнатий е Никита. Братът на Лъв Философ става патриарх също под собственото си име - Стефан.

Как е правено в България въобще не е ясно. Знаем само за Борис. Но като имаме предвид, че става въпрос за масово покръстване, което плюс това е правено и набързо, едва ли са сменяни имена. Имаме данни за покръстени българи без смяна на името - братът на Борис, боилите Чеслав, Есхач, Домета, Тиридин и т.н. Но явно има и случаи на смяна - напр. съпругата на Борис, която надали се е казвала Мария, бидейки езичница.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...