Петър и Росен: Обществото и учените са много отдалечени едни от други

[Р. Теодосиев]

Снимка: Личен архив

Близнаците Петър и Росен Теодосиеви са в някаква степен феноменални младежи. Почти 10 години от своята кратка биография те посвещават на каузата – популяризиране на науката в България с помощта на онлайн списанието „Българска наука“. Противно на своите приятели и колеги, те не мислят за варианта „Терминал 2“ – използват го само, за да обикалят света, участвайки в множество младежки проекти, където отново популяризират и споделят постиженията на науката в България. Вярват, че страната ни я очаква истински добро бъдеще, ако бъдем единни и започнем да виждаме добрите неща, които се случват наравно с лошите, но често остават абсолютно незабелязани. И с този младежки ентусиазъм те продължават ден след ден да разказват научните постижения на достъпен език, така че всеки може да се почувства достатъчно умен и способен да разбере някой напълно неизвестен опит, бъдейки полезни едновременно и за читателите си, и за учените, с които работят.

Как създадохте списанието "Българска наука"?

Росен: Всичко започна, когато бяхме на 15 години. Искахме да популяризираме знанието и същевременно да се образоваме по достъпен начин. Оказа се, че няма откъде и решихме да направим сайт, посветен на знанието, който постепенно да се превърне месечно списание за наука, което да бъде достъпно онлайн.

Петър: Бяхме в 10 клас, когато започнахме целия проект и това начинание беше изключително полезно за цялостното ни образование. Първите броеве и статии в списанието написахме сами, което беше наистина трудоемка задача. Няколко години просто не излязохме от библиотеките в Добрич, четейки стари издания на сп. „Наука и техника“ и „Космос“. След това малко по малко се включиха други хора с авторските и преводни текстове и списанието потръгна.

Как изглежда „БГ наука“ днес?

Росен: Към днешна дата списанието излиза 10 месеца в годината, само онлайн, но всеки брой има над 15 000 тегления. Нали не забрави, че говорим за онлайн медия, свързана единствено и само с наука? (смее се)Най-четените материали са за постиженията на българските учени, а редакторският колектив е от учени от БАН и водещи български университети. Резултатът е, че всеки брой съдържа над 150 страници материали на видни учени на България, а също и българи, които от години се занимават с наука в чужбина, но продължават да ни изпращат текстове на родния си език.

Петър: Изминаха 9 години, през които се случиха много неща, като някой от тях оставиха трайна следа в „БГ Наука“. Самото понятие „БГ Наука“ вече не е само име на списанието или сайта ни, а цяло общество, което има самостоятелен живот с много последователи и читатели. Около списанието се осъществяват проекти, инициативи, създават се отделни сдружения и се оформят цели отделни общности. Мога да дам пример с „Български паметници”, което е проект, започнал с поредица от статии. В един момент хората обърнаха повече внимание на темата и сега е учредено самостоятелно сдружение, което се занимава с историята и опазването на паметниците в България.

Какви са другите проекти, за които споменахте?

Петър: Винаги сме имали куп идеи, част от които успяхме да осъществим наистина. Една от тях е „Прочети ми”, което е вече втора част на първоначалния „Почети ми” – проект, който разпространява знанието сред незрящите българи. С помощта на доброволци и медии, прочетохме огромен брой статии от списание „Българска Наука”, записахме ги на диск, който беше разпространен из библиотеки и университети в цялата страна. Сега научната информация е достъпна и за наши приятели, които имат зрителни проблеми, но не спират да търсят и ценят знанието. Продължаваме да работим над тази нелека задача и приемаме помощ във всякаква форма.

Росен: Проектът, с които се гордеем най-много, е документалният филм „На Нож!”, заснет през 2012 година по случай Първата Балканска война. Това бе първият филм на „БГ Наука“ и ние наистина много се постарахме резултатът да е добър. Свързахме се с най-големите историци в България по темата, а година по-късно с екипа заснехме втори филм - „Трагедия и слава”, посветен на Втората Балканска война. Вече обмисляме сценария на следващия филм, който искаме да реализираме догодина. Мисля, че българинът заслужава тези филми, които показват славното му минало и да му припомнят защо трябва да се гордее с историята си.

Какво се случва с науката в България?

Росен: Ще се изненадаш, но в България се създава наука. Противно на всеобщото мнение на хора, които не работят в тази сфера, тук се работи много активно. Разбира се, винаги може повече, но все пак има неща, които се случват и имат резултат. Проблемът е друг – обществото и учените са много отдалечени едни от други и нямат контактна точка, която да ги свързва. Много от обикновените хора не знаят какво е полимер или какво прави Институтът по полимери, а въобще колко човека знаят, че има такъв институт. Също така за голяма част от живеещите в столицата е новост, когато разберат, че първия ядрен реактор в България е в София. Но това не е проблем на обществото, а на това, че самите учени не обръщат внимание на тази дупка в комуникацията. В същото време обществото и учените не могат един без друг и ние се опитваме да бъдем тази допирна точка и да събираме на едно място всички.

От: www.momichetataotgrada.com