Отиди на
Форум "Наука"

Космосът в настоящето


Recommended Posts

  • Потребители

Значи напълно се предаваш пред природата ? :icon_rolleyes:

Чисто физическия проблем е ако има разлика в скоростта на светлината и скоростта на гравитацията. Ако има разлика в скоростите, то това което наблюдаваме няма да съответства на даден закон за гравитацията който ние сме изградили на базата на слънчевата система. Т.е колкото по далеч гледаме толкова е по не вярна информация имаме. А целта на всяко гледане е да се види реалното състояние на нещата. Каква е разликата м/у това да не виждаме нещо или да виждаме нещо което не съответства на реалността ?

Мда, нещо подобно някой намекна и назад в темата, но аз го подминах.

Ако обектът, който наблюдаваме и чиято светлина пристига до нас за определен период от време, има своето директно или индиректно въздействие върху нас/Земята, то това въздействие също ще пристига (може би неточна дума) за същия период от време. Или моментът, в който регистрираме присъствието на даден космически обект, е и моментът, в който регистрираме неговото текущо влияние върху вселената (например гравитационно), което от тази гледна точка си е сега :book:

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 50
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител

Не са.

Именно, поради което "сега" е проблем.

Въпреки относителността на времето, можем да разглеждаме едновременност в една отправна система, в случая свързана със Земята, така че "сега" не е проблем,

Тази отправна система свързана със Земята е нещо което има смисъл само в околкост на Земята.

@lila_va: Гравитацията се разпространява със същата скорост както светлината.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Значи напълно се предаваш пред природата ? :icon_rolleyes:

Чисто физическия проблем е ако има разлика в скоростта на светлината и скоростта на гравитацията. Ако има разлика в скоростите, то това което наблюдаваме няма да съответства на даден закон за гравитацията който ние сме изградили на базата на слънчевата система. Т.е колкото по далеч гледаме толкова е по не вярна информация имаме. А целта на всяко гледане е да се види реалното състояние на нещата. Каква е разликата м/у това да не виждаме нещо или да виждаме нещо което не съответства на реалността ?

Ако имаш предвид това:

"Как може да бъде измерена скоростта на гравитацията? Един начин е да се открият гравитационни вълни, малки гънки в пространственно-времевият континиум, които се разпространяват от масите. Откриването обаче още не е станало.

Копейкин намерил друг начин. Той преработил уравненията на относителноста, за да изрази гравитационното поле на движещо се тяло, описано от масата, скороста му и скоростта на гравитацията. Той изхождал от идеята, че ако можем да измерим гравитационното поле на Юпитер, докато знаем неговата маса и скорост, то можем да изчислим скоростта на гравитацията.

Тази възможност е настъпила през септември миналата година, когата Юпитер минавал пред квазар, който излъчва радиовълни. Фомалонт и Копейкин събрали наблюденията от групи радиотелескопи около света и измерили забележима промяна на позицията на квазара при изкривяването на радио вълните от гравитационното поле на Юпитер (Квазара се наблюдава само в радио диапазона). След това учените изчислили, че гравитацията се движи със скороста на светлината или по-точно с 95% от скоростта на светлината, но грешката при измерването е около 25%.http://www.vesti.bg/novini/ucheni-izmeriha-skorostta-na-gravitaciiata-388332"

, явно влияние на размера на скоростта на гравитацията ще има, но колко голямо ще е то, щом за сегашните възможности за измерване е в рамките на грешката?

Редактирано от Doris
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

, явно влияние на размера на скоростта на гравитацията ще има, но колко голямо ще е то, щом за сегашните възможности за измерване е в рамките на грешката?

Слънчева система е доста малка за по точно измерение , пак и не се намира на някое "екзотично" място в галактиката от където би могла да дойде по голяма разлика в скоростите.

Ясно е че за привържениците на ТО и Айнщайн е изключено скоростта на светлината да е различна от скоростта на гравитацията.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не, не е изключено, както виждаш, измерванията не са категорични. Теориите са си теории, но само измерванията казват какво е. Идеята ми е, че ефектът от това влияние - евентуална разлика в скоростите ще е във вид на поправка, малка корекция, към това, което вече знаем от наблюдението и теориите.

Смята се, че фундаменталните закони и константи се еднакви и около Земята, и на другите места във Вселената, за това мисля, че евентуалната разлика едва ли ще е по-голяма от 30% на което и екзотично място да се мери, виж, ефектът ( отклоняване на електромагнитните вълни) може да се окаже по-голям.

Редактирано от Doris
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Страхотно! Това беше като финалния пирон в ковчега на моите надежди и упование във физиката. Честно, след всичко това генетиката много повече ми звучи като точна наука ;)

:grin:

Не се коси - баш физиката изяснява въпроси на генетиката и еволюцията :grin:

Всяко "живо" има център за събиране и обработка на падащата в "сега"-то му информация (физическата информация се съдържа се във фотоните, падащи от фона, в който съществува устойчиво) и на база ОВ (обратна връзка) взема решение за поведение (или начин на движение).

ОВ се прави благодарение на памет на връзките в гените - памет на структура, а тая памет се осъществява с фотони за връзка на отделните съставки. Падащите фотони може да взаимодействат с фотоните за връзка и това променя свойства, качества- например, нови обвивки. Приемници на падащото са различни "датчици"-сетива, с размер, съизмерим на някои от падащите фотони (кратност).

Така, с изменение на фона на околното ЕМП в "сега"-то на нещото (разнообразие в интензитет - на фотоните в околното) се осъществяват Превръщанията, водещи до нови свойства или качества - осъществено е разнообразие- генетича частична промяна, със запазване на "стари" полезни качества- иначе - няма да се пренесат към поколенията. (Сезонната промяна на падащото от Слънцето- пък и др. цикли, на Луната,например, е спусък (запускане на цикъл- вътрешно, генетично инфо) на превръщания в живото).

Демек, "сега"- то на каквото и да е съществуващо, е потопено във фон от ЕМП и благодарение на комбинации-цикли от външна-вътрешна (поглъщане-излъчване на фотони) информация, осъществява устойчиво съществуване за някакъв "период" от време- забележим само от животното Човек.

Защото - само при човек еволюционно се е случила висока организация Гл.Мозък, който е придобил свойствата Съзнание и Разум. Получила се е възможност за Памет за цикли - абстрактни образи по "гънките на кората", които са недействителни и така - могат да се наслагват манипулират-управляват. Та дори и чрез Разум - могат да се слагат Граници на поведение.

Могат да отчитат и последователност на прииждащите фотони в "сега"-то му, могат и да правят историческа хронологична Памет, и да говорят за Време!

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Види се, разумът ни е изиграл лоша шега :grin:

Обаче още един цитат от "Бледа синя точица" ме хвърли в чуденка:

"Слънцето, разбира се, излъчва във всички цветове на спектъра, като пикът му е в жълтото."

В същото време в "Да паднеш в черна дупка" Нийл Тайсън казва:

"Хич не ме е грижа какво са ви казвали, Слънцето е бяло, не е жълто."

Какво ми убягва? Защото двете твърдения изглеждат противоречиви.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Чак пък... Има едно понятие цветова температура /която казва как би светело тяло нагрято до еди колко си..(топлинно излъчване)/ и ако слънцето е 5900 келвина над атмосферата, виж на какво ти прилича.. Е тук има и калибрация на дисплея, но примерно.

Икономичните лампи и диоди при 2700 K светят жълто бяло

При 400 - 500 К - със зеленишкав оттенък /най бяло/

При над 5 000 К синьо бяло, а при 6 000 оттив към синьовиолетовият оттенък става доста по-осезаем.

Балото нали е смес от всички, които може да се разделят на 3 основни.. Общото петно то RGB прожектори ще е жълто ако RG светят по-силно ор B

Поради аерозолния състав на атмосферата, най-голямо разсейване в атм има за синия свят /към синия край на вид. спектър/ което зависи от пъта на светлината през атмосферата - следствие - изгревите и залезите - червенеещо слънце и яркосиньо небе


533px-PlanckianLocus.png


Виж кривата


Мисля, че можем да минем без термините абсолютно черно тяло и прочие, освен ако не проявиш интерес.


Малоум, вярно ти казва ама не ползва най-подходящите примери..

Редактирано от Joro-01
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Да, трябва да отчетем, че в това, което виждаме от космоса участват и човешкото око и апаратура със своите особености и несъвършенства. Тук разумът може и да ни изиграе лоша шега, но ако се объркаме, както беше с последните шумотевици за Нибиру.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Види се, разумът ни е изиграл лоша шега :grin:

Обаче още един цитат от "Бледа синя точица" ме хвърли в чуденка:

"Слънцето, разбира се, излъчва във всички цветове на спектъра, като пикът му е в жълтото."

В същото време в "Да паднеш в черна дупка" Нийл Тайсън казва:

"Хич не ме е грижа какво са ви казвали, Слънцето е бяло, не е жълто."

Какво ми убягва? Защото двете твърдения изглеждат противоречиви.

Точно сега чета едно списание и в раздела за въпроси от читателите има въпроса "Има ли зелени звезди?". Отговора е да, има звезди, чиито пикова честота на излъчване е зелена. Но ако ги гледаш никога няма да видиш такава, ще ги виждаш бели заради излъчването в останалите честоти при тях винаги ще е смес, която ни ще виждаме бяла.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Обаче червените и сините звезди ги виждаме цветно, например Бетелгейзе и Сириус. :grin:

Да, при тях е различно. При зелените и жълтите пика е в средата на видимя спетър и има от всички цветове. При сините и червените е в краищата.

п.п. Сириус въобще и не го виждам, а вече няма бан. ;)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Някои звезди не се виждат, защото не излъчват във видимия спектър, например пулсарите. Не казвам, че няма и други причини, а ако някой мисли някои от тях, би трябвало да ги посочи, а не само да споменава, че не е едно и също, защото така излиза, че това, което казвам не е вярно.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Аз да си призная почти нищо не разбрах, обяснявайте като за биолози :))

Последно, Слънцето е жълта звезда, така ли? Клас ІІ.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Аз бих казала така:

От астрономическа гледна точка е жълта звезда - клас G.

От биологична гледна точка е бяла звезда, защото такова го виждаме в ясен летен ден по обяд, когато влиянието на атмосферата е минимално. Защо го виждаме бяло - това е вече мнооого биологически въпрос, защо различни същества , все евоюлирали под Слънцето имат очи с различна чувствителност?

Редактирано от Doris
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Да, от астрономическа гледна точка е по-важно :) Жълта значи... Какво ли значи тогава цитатът от Тайсън?

Ето го целия:

"Хич не ме е грижа какво са ви казвали, Слънцето е бяло, не е жълто. Човешкото възприемане на цветовете е сложна работа, но ако Слънцето беше жълто като жълта електрическа крушка, тогава бели неща като снега щяха да отразяват тази светлина и да изглеждат жълти - снегът се на мира в подобно състояние само близо до противопожарните кранове. Какво може да накара хората да кажат, че Слънцето е жълто? По пладне един поглед към Слънцето може да навреди на очите ви. Когато то залязва обаче и е паднало ниско на хоризонта и когато атмосферното разпръскване на синя светлина е най-силно, интензитетът на Слънцето значително намалява. Синята светлина от слънчевия спектър, изгубена в здрачаващото се небе, оставя зад себе си жълто-оранженикав нюанс върху слънчевия диск. Когато хората гледат изкривените цветове на залязващото Слънце, погрешната им представа се затвърждава."

Курсивът е от мен. Хм, излиза, че според Тайсън Слънцето е бяла звезда, която поради особености на възприемането на цветовете ни изглежда като жълта....

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Да, от астрономическа гледна точка е по-важно :) Жълта значи... Какво ли значи тогава цитатът от Тайсън?

Че е робот

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Някои звезди не се виждат, защото не излъчват във видимия спектър, например пулсарите. Не казвам, че няма и други причини, а ако някой мисли някои от тях, би трябвало да ги посочи, а не само да споменава, че не е едно и също, защото така излиза, че това, което казвам не е вярно.

Причината, че не се виждат е, че излъчванията им във видимия спектър са твърде слаби. Абсолютно черно тяло излъчва във всички части от спектъра. Пулсарите, въобще неутроните звезди, не знам дали се броят за звезди, независимо от името. То ако се включват всякакви обекти може да добавим и черните дупки.

Редактирано от Gravity
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Да, от астрономическа гледна точка е по-важно :) Жълта значи... Какво ли значи тогава цитатът от Тайсън?

Ето го целия:

"Хич не ме е грижа какво са ви казвали, Слънцето е бяло, не е жълто. Човешкото възприемане на цветовете е сложна работа, но ако Слънцето беше жълто като жълта електрическа крушка, тогава бели неща като снега щяха да отразяват тази светлина и да изглеждат жълти - снегът се на мира в подобно състояние само близо до противопожарните кранове. Какво може да накара хората да кажат, че Слънцето е жълто? По пладне един поглед към Слънцето може да навреди на очите ви. Когато то залязва обаче и е паднало ниско на хоризонта и когато атмосферното разпръскване на синя светлина е най-силно, интензитетът на Слънцето значително намалява. Синята светлина от слънчевия спектър, изгубена в здрачаващото се небе, оставя зад себе си жълто-оранженикав нюанс върху слънчевия диск. Когато хората гледат изкривените цветове на залязващото Слънце, погрешната им представа се затвърждава."

Курсивът е от мен. Хм, излиза, че според Тайсън Слънцето е бяла звезда, която поради особености на възприемането на цветовете ни изглежда като жълта....

Първо правило на скиора - Не яж жълт сняг! :grin:

Има изследвания как се влияят интензитетите на различните по дължината на вълна "цветове" от слънцегреенето. Важно е и разсейването. Не само сезонно, а и върху каква структура попадат лъчите, каква част от тях се поглъща и каква се разсейва.

Но ... малко и за биология (по хипотезата ми - всичко се образува непрестанно) - има важен момент: условията за образуване на устойчиви образувания - вируси, например, са отслабен интензитет заради сезонния фон полета, които поддържат устойчивостта на различни бактерии. Нарушава се баланса на Полезните към Вредните и ... вирусите вземат връх (количествено), като влошават качествата на нормалните връзки (и ОВ) в организъм. Получаваната информация от ОВ за възстановяване от мозъка, е грешна в периферната си част. Той е "горещ" и не отчита правилно разликите в състоянията на отделните органи и части от тялото... - а, нормалната му работа е при условно постоянна температура. :fool: Последна възможност - създава по ОВ тремоло (треска - не знам точните термини - включва работа чрез възможно най-къси вълни, тотално и ако се налага изключва мисловната дейност като ненужно натоварващо инфо... От тук - физически здрав организъм - се справя, макар и тук-там да получава "слепки" - белтъчни макромолекули, свързващи различни но близки обвивки - чувстваме ги като болка, защото в момента на "сега"-то са чужди за нормалната работа на организма образувания).

пп. Просто: цвят "зелено" - няма. Има смесен сигнал - от колбичките, който исторически наричаме зелен цвят. За далечните звезди - поради много ниския интензитет на идващото в "сега"-то ни- не се възбуждат колбички, а пръчици. (Черно-бяло, в нюанси) :guitar:

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Причината, че не се виждат е, че излъчванията им във видимия спектър са твърде слаби. Абсолютно черно тяло излъчва във всички части от спектъра. Пулсарите, въобще неутроните звезди, не знам дали се броят за звезди, независимо от името. То ако се включват всякакви обекти може да добавим и черните дупки.

Дали ще наречем неутронните звезди звезди е въпрос на класификация и отношение, може би. Но със сигурност за тях не може да се приложи модела на абсолютно черно тяло, по простата причина, че той е за тела, съставени от атоми и молекули. Излъчването на пулсарите (неутронните звезди) е по друг механизъм - от ускоряване на частици в свръхсилно магнитно поле.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Излъчването на частици поради силните магнитни полета не означава, че няма друго излъчване. Не знам до колко добро или лошо е приближението до черно тяло (което разбира се не е свързано със това каква му е струтурата), но въпроса е, че излъчва, макра че това лъчение може да е изключително слабо. И за това не се вижда, а не защото го няма.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...