Отиди на
Форум "Наука"

Секс с капела или Еньовден?


Recommended Posts

  • Потребители

post-2642-0-91079100-1403512707_thumb.jp

Конкретният повод за статията е една рисунка-графит от скалния рид в Говедарника. Тази местност се намира в района на село Царевец, община Мездра, близо до р. Искър. В скалите има много вдълбани пещери и ниши, по чиито стени са открити огромен брой врязани в камъка рисунки. Доста от тях са придружени с надписи.1

През 1979-1980 г. три експедиции, включващи в състава си изкуствоведи, спелеолози, художници, епиграфи, геолози и фотографи прекопират от стените на пещерите, освен от Говедарника, също и от съседния рид Средния камък над 700 графити (рисунки) и 30 надписа. Уникалната картинна галерия под открито небе съдържа множество изображения на конници, тотемни маски, стрелци с лъкове, елени, коне, соларни (слънчеви) символи и свастики. Към рисунките проявяват интерес и чуждестранни учени. Откритията са докладвани на международни симпозиуми.2

post-2642-0-26789200-1403512714_thumb.jp

Преобладаващо е мнението, че повечето от рисунките са от 15-17 в., но има твърдения, че някои са от времето на Първата и Втората българска държава. Един надпис върху камъка гласи: „Пише Стоян граматник от Бешовица когато го учеше духовника от манастира”. Според запознати с историята на въпросното село надписът може да се отнесе към последните десетилетия на XIV в. Тогава село Бешовица все още не било разделено на Горна и Долна.3

Някои предполагат, че е имало скален манастир, но вида на надписите и изображенията не дават достатъчни основания да се заключи, че в пещерите са живеели монаси.

post-2642-0-49141400-1403512719_thumb.jp

Горната рисунка от скалите край Царевец е включена в книгата на проф. Димитър Овчаров „Български средновековни рисунки-графити”, издадена с емблемата за честването на 1300-годишнината на България. Според даденото там описание представени са две човешки фигури: женска фигура във фас с вдигнати нагоре ръце и шапка на главата, по-ниско е очертан схематично мъж с изразен полов орган (фалос), насочил ръка към половия орган (вулва) на жената.4

Преди време, гледайки рисунката на професора (горе вдясно), не виждах какво му е толкова „изразеното” в нея, но в сайта за Долината на скалните рисунки попаднах на снимка (горе вляво), която показва, че графитът може да се разглежда и като барелеф. Тези, които са заснели за специалния интернет сайт рисунките-графити, също приемат, че сцената е еротична и мъжът е „посегнал” към жената. Част от старобългарските текстове, които били издълбани върху скалите в района сочели, че мястото е използвано за „романтични срещи”.5

В изобразената на скалите сцена, ако тя се разглежда като проява на сексуалния нагон у човека, присъствието на капела върху главата на дамата не е обичайно. От практическа гледна точка, след като човек се е съблякъл с намерение да се отдаде на любовни занимания, не е необходимо шапката му да остава на главата. Тя даже пречи. А като гледаме и формата на конкретната капела, би трябвало да предположим, че тя едва ли ще остане в целокупния си вид след еротичното упражнение.

Тези обстоятелства, съчетани с изправеното положение на двете фигури, вдигнали двете си ръце и гледащи в една посока, води до предположението, че вероятно става дума за извършване на някакъв религиозен или мистичен ритуал.

Не може да се каже със сигурност какъв точно е бил този ритуал, но може да се направят някои предположения.

Изказано е мнение, че мястото при скалите е било свързано с ритуал на съзряването, когато за мъжете е било особено важно да дойдат тук и да поставят свой знак. Според друга версия - мястото е функционирало като култов религиозен център.6 Всъщност възможно е и съчетаването на двете: при съзряването на мъжете да се извършва някакъв ритуал и именно той да е показан на рисунката.

Интересни са също констатациите, че в надписите се посочвали пролетни дати, а в един се разказвало, че в неделята след Великден било намерено някакво лечебно растение – „биле”. Правело впечатление и че сводовете на някои от пещерите били силно опушени.7 Да добавим, че в непосредствена близост до скалистия рид има и река, а самото място е отдалечено от населените места – намира се на 2 км от село Царевец.

post-2642-0-87374000-1403512726_thumb.jp

Една скална рисунка на изгряващо слънце, пак от Говедарника, като че ли дава сериозни основания да предположим, че може би на това място се е празнувал Еньовден.

Празникът се отбелязва на 24 юни и е далеч от пролетта и Великден, ако точно това е указано и правилно разчетено от надписите в скалните рисунки. Но точно Еньовден е денят на тревите и уханните билки. Също така се приема, че него ден, когото Слънцето е в своя зенит, хората трябва да се заредят с енергията, давана от небесното светило.

Проучвалите въпроса за празника сочат, че според „Синодикът на цар Борил” още през 13 в. Еньовден е бил посрещан в България с необикновена жизненост и масови веселия. Запазени са сведения, че до 18 в. обредността на празника е била преобладаващо езическа, като основните ритуали се изпълнявали през нощта срещу Еньовден и в ранното му утро.

През нощта били палени „еньовски огньове”, поддържани до сутринта. Всеки е желаел да види изгрева на слънцето, затова повечето от младите не заспивали и не се прибирали в къщи. Още преди да се покаже небесното светило на хоризонта, те очаквали мига, в който то ще ги огрее с жарките си лъчи и ще ги дари с жизненост и здраве.

На Еньовден рано, още по тъмно, преди първи петли, млади и стари жени излизали по поляните да берат билки, които на този ден имали най-голяма лечебна сила. Момите пеели еньовски песни и събирали цветя за моминските венци и китки.

Повсеместна била разпространена вярата, че преди да „тръгне към зима”, слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. Росата, която пада от небето също била с особена магическа сила. Затова всеки трябвало да се окъпе преди изгрев в реката или да се отъркаля в росата за здраве. Това е било форма на своеобразно „очистване”, но е и своеобразно „кръщение”.

Макар и езически, обредът се изпълнявал в деня, отбелязван като Рождество на Йоан Кръстител. Така се смесвало езическото „очистване” с християнското „къпане-кръщение” с вода. Разбира се църквата е била непримирима и затова езическите обреди на Еньовден са били извършвани на по-прикрити места, извън градовете и селата.8

Можем да предположим по кое време е направена скалната рисунка край Царевец, като обърнем внимание на модния атрибут върху главата на жената или девойката. Такива шапки са се носели в Западна България през 14 в. Свидетелство е стенописа от Земенския манастир, представящ предполагаемите негови ктитори: деспот Деян (надписът не е запазен) и неговата съпруга (подружна) Доя.

post-2642-0-45136600-1403512733_thumb.jp

В Русия, Украйна и Белорусия славянският по същността си празник Еньовден се нарича Ива́н Купа́ла. Той се отбелязва и до днес по стария езически обичай.9 Извършват се обредите, свързани с огън и вода.

post-2642-0-84829300-1403512739_thumb.jp

Художници посвещават на Еньовден оригинални свои творби.

post-2642-0-64549700-1403512746_thumb.jp

У нас празнуването е по-целомъдрено. Вероятно времената на турското робство не са позволявали масовата поява на голи мъже и жени по поляните и реките да бъде оставена „без внимание” от страна на турците. Днес на Еньовден се берат билки, правят се венци от цветя.

post-2642-0-07320500-1403512753_thumb.jp

Любопитен поглед към средновековните измерения на празника Иван Купала представя Андрей Тарковски във филма си „Андрей Рубльов”. Може би нещо такова се е извършвало през 14-15 в. при завоя на Искър до Говедарника.



Използвана литература и сайтове от интернет:

1. Долината на скалните рисунки, Говедарника, фотоалбум 1 http://www.adventure-bulgaria.org/SkalniteRisunki_Photo_3.htm; Димитър Овчаров. Български средновековни рисунки-графити. С., 1982, с. 112.
2. Шедьоври скрити в пещери край Мездра http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=&article=123473;
3. Царевецки манастир. http://svetimesta.com/Скални-църкви-и-манастири/Царевецки%20скален%20манастир
4. Овчаров, с. 156-157.
5. Долината на скалните рисунки, Говедарника, фотоалбум 2 http://www.adventure-bulgaria.org/SkalniteRisunki_Photo_31.htm
6. Оля Стоянова. Графити за любов http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=682&aid=15595
7. Резултати от първия етап на документирането на скалните графити от пещерите при село Царевец, Врачански окръг http://akademic.org/?p=194#more-194
8. Еньовден http://kak-da.bg/viewpost.php?idto=1513; http://bg.wikipedia.org/wiki/Еньовден; http://flyovertheworld.blogspot.ru/2009/03/blog-post_11.html
9. Празник на Иван Купала http://ru.wikipedia.org/wiki/Иван_Купала
Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 59
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Потребители

Статията имаше първоначално други два варианта: първият беше за раздел „Сексология”, после реших, че централна тема ще бъде шапката на коконата и темата стана за „Етнография”. Не знам как преди две-три седмици ми хрумна, че може би не става дума за секс сцена. Потърсих и открих въпросните факти за опушването, билето, младежкият ритуал… И тогава се сетих за „Андрей Рубльов” и се насочих към Иван Купала и Еньовден.

Това е началото на предишния вариант, който имаше за ударение капелата:

„Колебаех се в кой раздел на форума да пусна този материал. Както ще видите, той има отношение едновременно към историята, етнографията, изобразителното изкуство, секса, а може би и религията.

Първо мислех да го сложа в „Сексология”. Но като започнах да обяснявам писмено своите виждания за изображението, в един момент установих, че колкото и на пръв поглед да звучи куриозно, голата сцена, за която ще стане дума, може да се свърже пряко и с вида на женското облекло, употребявано в България през XIV- XVII в. За него ще стане дума повече във втората част на статията.

Мисля, че проявите на еротизъм през различните времена, също би следвало да бъдат обект на етнографията. Във фолклора има еротични разкази, шеги и закачки. Пък и средновековните графити по начало са народно изкуство, а не проява на изтънчен художник. В последния момент ми хрумна обаче, че сцената може да има и съвсем други измерения. Тъй като повече от написаното и показаното се отнася до етнографията, то даде основания да включа статията в този раздел на форума.”

Там беше предвидена една реклама на Калина Атанасова, която е направила частична реконструкция на костюма на Доя.

post-2642-0-20947900-1403859744_thumb.jp

http://badamba.info/BySource/Zemen.html http://badamba.info/live/index.html#exhibition ; http://badamba.wordpress.com/2010/07/19/irene-komnene-and-michael-asen/ ; http://badamba.info/BySource/Stanichene.html ; http://badamba.wordpress.com/tag/таблет/

В статията спестих по-широката съпоставка между празнуването на Еньовден в България и Иван Купала в Русия. Там го празнуват на 7 юли.

Иван Купала https://www.google.bg/search?q=иван+купала&rlz=1T4MXGB_enBG510BG510&source=lnms&tbm=isch&sa=X&ei=djitU_OtNIK_ygO5g4HABQ&ved=0CAgQ_AUoAQ&biw=1280&bih=608

Еньовден https://www.google.bg/search?q=еньовден&rlz=1T4MXGB_enBG510BG510&source=lnms&tbm=isch&sa=X&ei=ur6nU8ysN-mo0AWhoIDQDw&ved=0CAgQ_AUoAQ&biw=1280&bih=608]

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Хубаво откритие - още едно непознато и красиво, наситено с история кътче от нашата България.

Но и аз не съм съгласна със заглавието. В линковете към статиите пъстрият екип от изследователи изказват различни предположения, но аз съм най-склонна да повярвам в две тях. Първото е че от траките, през прабългарите чак до 17-18 век тук се извършвали различни езически ( а по-късно и под знака на християнството ) ритуали. Това се потвърждава от многото рисунки и надписи, засега са открити около 700 - датирани в различни периоди, както и от малко "недодяланият" им и леко наивен начин на изрисуване. Второто предположение е че тук момчетата отбелязвали кога се превръщат в мъже - което е видно и от надписите, разказващи за храброст срещу врага ( татарите ), за любовни подвизи ( как младежът правил разни работи в копривата с Цона ) за учение и духовно израстване и т.н.

В качената снимка обаче - с две фигури, на мъж и жена си мисля че се касае за ритуален танц в кръг. Фигурата на мъжа е изрисувана по ниско и в ляво, за да подчертае посоката на движение. Ръцете и на двамата са вдигнати нагоре - като в молитвен жест ( който се е запазил и до днес в народните танци като фолклорен мотив от хореографията ) и мъжът е водещата фигура - не докосва жената, а просто телата им се припокриват на това място. Освен това погледът му е вперен напред, а не към нея, пък и не е изобразен фалически.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Че какво пречи такъв „ритуален танц” да се е изпълнявал на Еньовден? Все пак трябва да се обясни голите фигури секс ли правят или извършват по-друг обряд?

Добро си е заглавието! Предварително знаех, че ако сложа само Еньовден, веднага някой ще каже, че не съм разчел правилно рисунката. Така се и получи.

Така че, давайте и други предложения. Аз в първия си проект за статията, завършвах с извода, че капелата на дамата е каприз, имащ за задача, да засили еротичното желание у мъжа.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Малко за заглавието. Първата идея, която ми идва като прочетох заглавието, бе че капелата се ползва като надуваема булка. И го прескачах известно време. Като зачетох темата - съвсем друга била историята.

Но нещо пропускам как се свързва с еньовден.

Ако е свързано с Кибела? Тя винаги се е изобразявала с нещо като малка килимявка. С времето атрибутите край нея се менят. Била е изобразявана с птица на ръката, с лъв до нея и пр.

Мъжът е изобразен по ниско от нея. И двамата са с вдигнати ръце. Ако кибела е изобразявала някаква сила става нормално да са вдигнали ръце за тази сила. Още повече ако е еньов ден. Това със сексуалната интерпретация не ми се връзва. Пък и в езичеството сексуалноста може също да е изразявала енергии.

От друга страна това може да е продукция някой разгонен или влюбен младеж, знам ли.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Че какво пречи такъв „ритуален танц” да се е изпълнявал на Еньовден? Все пак трябва да се обясни голите фигури секс ли правят или извършват по-друг обряд?

Добро си е заглавието! Предварително знаех, че ако сложа само Еньовден, веднага някой ще каже, че не съм разчел правилно рисунката. Така се и получи.

Така че, давайте и други предложения. Аз в първия си проект за статията, завършвах с извода, че капелата на дамата е каприз, имащ за задача, да засили еротичното желание у мъжа.

Темата спокойно можеше да бъде озаглавена еротичните фантазии на К Гербов.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Явно ти възприемаш сцената като „приготовление на една семейна двойка за лягане”? Много подценяваш Гербов по отношение на способностите му да фантазира. Да беше споменал поне, че „билето” всъщност може да е виагра.

Ти чете ли статията или направо се хвана за ироничните ми думи?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Гербов, не ти се подиграваме за заглавието, просто то е разковничето за основната теза в темата и не сме съгласни, всеки по своя причина ( която сме и изложили ).

Малко е странен този обект - не е ли изследван след първия етап през 1980 г.? И като толкова много учени от различни области са го проучвали, защо няма достъпна информация - например фотографии и обяснителни бележки към тях? Това е много, много материал - 700 картинки и надписи!? Няма инфраструктура ( пътища дотам ), оставено е на милостта на иманярите - мародери на българската история. Чат-пат се присещат разни журналисти-авантюристи или някой друг алпинист ентусиаст и това е....Не ми се струва редно!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Това със сексуалната интерпретация не ми се връзва.

„Секс или…” означава, че аз не намирам сцената за еротична. Членът на мъжа виси надолу. Какъв ти секс, пълна скръб е сцената откъм сексуален заряд.

Ето еротични рисунки, пак скални, също рисувани от проф Д. Овчаров.

post-2642-0-52581200-1404149043_thumb.jp post-2642-0-08817100-1404149050_thumb.jp

Ето и как сцената на голата двойка, готвеща се да посрещне слънцето на рида и да се изкъпе в реката, се връзва с Еньовден.

„В народните схващания Еньовден бележи средата на лятото. В този ден „свети Еньо започвал да кърпи кожухчето си”, а Слънцето ставало по-рано от всякога. То седяло на небето по-дълго, къпело се в жива вода и така, осветено и огнено, се обръщало на другата страна. Оттогава дните започвали да стават по-къси, а нощите – да нарастват.

Разказват още, че на Еньовден Слънцето било особено игриво и благодатно. И млади, и стари жадували да се докоснат до неговата животворна сила. Вярва се, че на Еньовден слънцето "трепти","играе" и който го види в този момент, ще бъде здрав през цялата година. Затова в миналото стари и млади са посрещали слънчевия изгрев по високите места извън селището. Всички ставали още преди да се покаже небесното светило на хоризонта. С притаен дъх очаквали мига, в който то ще ги огрее с жарките си лъчи и ще ги дари с жизненост и здраве до следващия Еньовден.

В някои краища в този ден момите, ергените и децата ходели по ливадите и се търкаляли в росата, за да са силни и жизнерадостни. Къпели се в реки и извори, в които и слънцето е умило лицето си, за да са весели и щастливи.

Девойките изнасяли навън чеиза си, за да го погледне и благослови слънцето.

Младежите палели огньове и ги прескачали, за да са силни и жизнени.

Жените и мъжете се качвали по баирите, гледали сенките си и гадаели дали ще са здрави през годината.

За да има плодородие, млади жени отивали на нивата, за да зажънат и изплитат плитка от житото, след което слагали на кръст плитката и ръкойката.

Повсеместно е разпространена вярата, че преди да «тръгне към зима», слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. Смята се, че на тоя ден слънцето вече е достигнало своя зенит и преди да слезе по-ниско, се окъпва в живата еньовска вода. Заедно с него се къпят и всички болести. После се отърсва и росата, която пада от него е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве. В крайморските райони на страната вярват, че морето "спира да се движи" и също се къпят в него.” http://flyovertheworld.blogspot.ru/2009/03/blog-post_11.html

„Девойките изнасяли навън чеиза си”. Не обяснява ли това, наличието на шапка на главата на голата жена?

И днес е така някъде.

https://www.youtube.com/watch?v=Sl31Cp7pAek

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Днес много българи отбелязват модерния Еньовден. Казват му Джулай. Посрещат изгряващото на изток слънце с музика, дошла от далечния Запад.

post-2642-0-18771400-1404205038_thumb.jp

post-2642-0-15362700-1404205076_thumb.jp

Счита се, че празникът е уникален български. http://bg.wikipedia.org/wiki/Джулай

Типично за младите българи е да мислят, че всичко започва с тях. А всъщност в Библията е казано: „Няма нищо ново под слънцето.”

Този празник отдавна се чества в Русия и Украйна по същия начин. http://sever.lg.ua/2012-07-07-v-severodonetske-otmetili-prazdnik-ivana-kupala

post-2642-0-98703400-1404205083_thumb.jp

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Каква младеж се е извъдила, ей, не е като едно време, дето ни учеха в училище, че всяко нещо първо е открито в Русия, а после и в останалия свят. От Цар Колокол и Цар Пушка до еротичните графити. Какъв Еньовден, какви пет лева, това си е Купалина купалинка и точка. :guitar2:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

И защо нашенският си Джулай трябва да се свързва с руския Купала?

Посрещането на слънцето и къпането в деня на лятното слънцестоене или около тази дата е стар славянски обичай. В същия вид, в който го посрещат днес почитателите на Джулай морнинг, са го посрещали българите до началото на 18 в. Е, не на 1 юли, а на 24 юни. Защо не се каже, че Джулай е възстановен стародавен Еньовден?

Първо, защото тези, които честват Джулая, знаят наизуст песента на Юрая Хийп, но не знаят как се е отбелязвал Еньовден преди няколко века. И второ, защото сега е голям грях, да се каже, че се практикува славянски обичай. Щото и руснаците са славяни. Вижда се и от твоето мнение, как държиш да се разграничиш от руснаците.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Понякога се учудвам какви нелепици пишеш. Дано не ги мислиш наистина.

Нашият Еньовден има успоредици с подобни празници сред славянските народи - не само сред руснаци, украинци и белоруси, но и сред поляци, словаци и др. както впрочем пише в линка който си дал.

Освен това той е един празник с много езическа символика, на този празник се правят бели магии, особено за любов, а християнството има отрицателно отношение към подобни практики ;)

Защо не се каже, че Джулай е възстановен стародавен Еньовден?

Защото просто не е. Това са два съвсем различни празника с различен произход, смисъл и символика.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Коментирайте рисунката, а не Гербов. Като няма какво да кажете, не драскайте глупости по стените!

Темата е крайно изнасилена. Далеч по правдоподобно е тези рисунки да са дело на скучаещи хора иначе казано тези драскат глупости по стените. Подобен род рисунки се наблюдават и в наши дни, ако си пропуснал този момент, като в тях няма и помен от еротични езически ритуали, живеещи във фантазиите на разни хора. Досега не си дал доказателства за български аналог на Иван Купала.

Редактирано от Stefan Iv
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Пак се появиха дървените философи. И двамата нищо не казахте.

„Еньовден (Яневден, Яновден, Иванден, Ивъндън, Иван Бильобер, Драгийка) е празник в българския народен календар, който се чества на 24 юни всяка година… Коренът на празника е свързан със славянските фолклорни традиции[1] и има много точни съответствия в обичаите на всички славянски народи. В Русия празникът се нарича Ива́н Купа́ла и се смята за езически народен празник.” http://bg.wikipedia.org/wiki/Еньовден

Че вземете прочетете нещо по-въпроса де! Дал съм поне 15 линка. Прегледайте поне тези за Еньовден и Иван Купала.

Или по-добре си слушайте Джулай морнинг и си вярвайте, че сте първите, които посрещат изгрева на слънцето при реката и морето.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Или по-добре си слушайте Джулай морнинг и си вярвайте, че сте първите, които посрещат изгрева на слънцето при реката и морето.

Ок, вече ставам почитател на Enyo June morning, особено ако има повече еньовки около мене.....може да са и без капели

Редактирано от JImBeam
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Аз даже дадох по-висока оценка на „празника” Джулай, като го сравних с Еньовден. Ето какво казват тези, които се считат за основатели на празника:

„Ето и цялата истина: както повечето останали в историята неща и Джулая е започнал едва ли не тривиално като сбирка на неколцина приятели… Взехме китари, касетофон на батерии, за да си пуснем на сутринта July morning, бирички... Не че и през другото време не посрещахме изгрева, но тогава имаше конкретен повод. Бяхме различни по възраст – старата хипария и няколко дечурлиги."... За съжаление от хипи идеята е останал обичаят да се пийва обилно, но не и основното „прави любов, а не война". http://www.spisanie8.bg/рубрики/история/660-истината-за-джулай-морнинг.html

Че всеки си вярва в някаква своя правда, е също потвърждение на библейското „нищо ново няма под слънцето”.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

„Ето и цялата истина: както повечето останали в историята неща и Джулая е започнал едва ли не тривиално като сбирка на неколцина приятели… Взехме китари, касетофон на батерии, за да си пуснем на сутринта July morning,

http://www.spisanie8.bg/рубрики/история/660-истината-за-джулай-морнинг.html

Много мераклии за основатели Добре че не са го патентовали... щото първия джулай на който аз съм бил е лятото на 1981, а по-големите от нашата тайфа - няколко години по-рано. Интересното е че тогава на плажа парчето се пееше и свиреше на китара........щото касетофони тогава - трудна работа...

Аз даже дадох по-висока оценка на „празника” Джулай,

Добре поне че си сложил празник в кавички

Редактирано от JImBeam
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

По-принцип Еньовден се свързва с вярванията в магичните енергии на природата, и това, че тази енергии може да се ползват от човека (на "принципа подобието ражда подобие"), особено когато се счита, че тези енергии са най-силни - тъй като в умерените ширини актвиността на живата природа се свързва с хода на слънцето, това е и причината подобни празници да гравитират около деня на лятното слънцестоене.

Да се търси някаква вързка с модерния Джулай няма особен смисъл, просто нещата са толкова очевидни, че няма какво толкова да се обсъжда. Джулай е просто повод на млади хора да се събират и да купонясват. Търсили са повод и са го намерили, защото както е казано, който търси намира :)

Това, че има някакви сходства, близки дата, посрещане на изгрева, прескачане на огън напр., няма чак такова значение. Ако се търси научен термин от гледна точка на антропологията, това е конвергенция - външни сходства, резултат съвсем отделно развитие на две явления.

Това последното го казвам като дървен философ първа степен :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

В Бургас хората посрещащи изгрева на 01.07, са повече от празнуващите Еньовден

post-7061-0-33294100-1404305568_thumb.jp

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

В Бургас може и да е така, но из страната има хора, които си го празнуват, макар че не е колективно, както е било едно време. Празнуват го аптекари, билкари, знахари, баячки, врачки и екстрасенси.

И защо нашенският си Джулай трябва да се свързва с руския Купала?

Посрещането на слънцето и къпането в деня на лятното слънцестоене или около тази дата е стар славянски обичай. В същия вид, в който го посрещат днес почитателите на Джулай морнинг, са го посрещали българите до началото на 18 в. Е, не на 1 юли, а на 24 юни. Защо не се каже, че Джулай е възстановен стародавен Еньовден?

Първо, защото тези, които честват Джулая, знаят наизуст песента на Юрая Хийп, но не знаят как се е отбелязвал Еньовден преди няколко века. И второ, защото сега е голям грях, да се каже, че се практикува славянски обичай. Щото и руснаците са славяни. Вижда се и от твоето мнение, как държиш да се разграничиш от руснаците.

Аз съм си нещо различно от руснаците, така че няма нужда да се разграничавам.
Също и българският празник Еньовден не е руския Купала, макар че си приличат като славянски празници (както по-горе се каза, има разлика между славянски и руски), но се и различават . При българите няма масово къпане, а измиване и се набляга на билкарството.
Лятното слънцестоене, впрочем се празнува по цял свят, ако се разрови човек, ще се учуди колко много прилики има и с празнуването му от неславянски и даже коренни задокеански народи. Основата на всички тези празници според мен е праисторическа.
IMG_0375-300x199.jpg

Колкото до съвременния Джулай, в предния твой постинг ти не го сравняваш с Еньовден, а твърдиш, че е копиран от руския фолклор:

Днес много българи отбелязват модерния Еньовден. Казват му Джулай. Посрещат изгряващото на изток слънце с музика, дошла от далечния Запад.

attachicon.gifjuly-morning.jpg

attachicon.gif800px-July_Morning_07.jpg

Счита се, че празникът е уникален български. http://bg.wikipedia.org/wiki/Джулай

Типично за младите българи е да мислят, че всичко започва с тях. А всъщност в Библията е казано: „Няма нищо ново под слънцето.”

Този празник отдавна се чества в Русия и Украйна по същия начин. http://sever.lg.ua/2012-07-07-v-severodonetske-otmetili-prazdnik-ivana-kupala

attachicon.gifimg_6757.jpg

Редактирано от Doris
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...