Отиди на
Форум "Наука"

Дал Бог нам езиковедце


Recommended Posts

Разлиствам си тука аз едночко измежду сравнимо наскорошните изхлъзнавши се от БАН желъдъчно-чревни разстройства, еже нарицаемо „Официален правописен речник на българския език“, и премислям дали да го запазя и ползуя за подпорка, превратя во вторични суровини, или подаря на най-заклетият си враг. Някъде из стр. 15 в прехваленият речник-мечник сме и тепърва почваме да се дивим на обезпокоително бърже нарастващата простотия, лъхаща от скъпите страници на тоя пъклен труд, който любезно ни осведомлява:

Променливо я

По традиция променливо я в съвременния български език се нарича наследникът на старобългарската ятова гласна (Ѣ). Променливо я е онова я, което при определени условия преминава в е.

5. Пише се я, ако едновременно са спазени следните три условия:

1) я е в сричка под ударение;

2) сричката след я съдържа гласните [а], [о], [у], [ъ] или я е в последна сричка на думата;

3) след я не следва мека съгласна, както и съгласна [ж], [ч], [ш] или й.

Нека наченем с това, че названието „променливо Я“ е напълно погрешно. Чрез наставката -лив се образуят прилагателни имена, означаващи лице, предмет или явление, що има склонност, възможност, способност, навик, обвичай да извършва въпросното действие, сиреч описуят се свойщини (присъщи качества/чърти/особености). Напр. работлив (който работи; склонен е да работи; обича да работи), мълчалив (който мълчи; има навик да мълчи), бъбрив (обича да бъбре), пестелив (има навик да пести), измамлив, примамлив, схатлив, скоклив, парлив, сполучлив, бодлив, устойлив, търпе(ж)лив, звънлив и т.н. Очевидно е, че Я-то нищичко не променя, а променя се то самото. Следователно трябва да се каже или „променимо/изменимо Я“ (сег. страд. прич. — „може да се промени/измени“; како има неизменим — „който не може да се измени“, (не)обясним — „който (не) може да се обясни“, (не)оценим — „който (не) може да се оцени“, (не)управляем, разбираем и пр.), „променяще/изменяще се Я“ (променя се) или „променно Я“ (от същ. име „промяна“), което, признавам, е многозначно, но затова же го оставих в дъното — да се срамуе от себе си. Подир тая кратка вмѣтка (кое из двете и защо?) продължавам впред. Съставителите сат решили да разяснят нам в т. 6 къгда да пишем не „я“, ами „е“. Разяснението го давам во кратце:

6. В някои форми на думата и в производни думи променливото я преминава в е при следните условия:

6.1. Когато не е под ударение.

блян – блену̀вам; бряг – бреговѐ; бял – белота̀ [дъра-бъра]

6.2. Когато сричката след него съдържа гласна [е] или [и].

бял – бѐли; бя̀сна – бѐсен; голя̀м – голѐми; ря̀дък – рѐдки; вся̀ка – всѐки; ня̀кой – нѐчий [дъра-бъра]

6.3. Когато сричката след него съдържа мека съгласна.

бял – избѐля; мя̀сто – мѐстя; пя̀на – пѐня се

6.4. Когато сричката след него съдържа една от съгласните [ж], [ч], [ш] или й.

бряг – безбрѐжна; грях – грѐшка; мля̀ко – млѐчна; ня̀кой – нѐщо [дъра-бъра]

Излиза, че сат похабили ценно книжно пространство, за да навръгат току-реци обвратните спрямо предходната тъчка съждения. Али, вместо да умуем, е по-добре да се занимаем набърже с т. 7, която сочи изключенията:

7. Дори когато са налице посочените по-горе (в т. 5 и 6) условия, правилото за променливото я не е в сила в следните случаи, установени по традиция:

7.1. Пред окончания -хме, -хте във формите за 1 и 2 л. мн.ч. на мин. св. и мин. несв. вр. на глаголи с ударение върху променливото я то не преминава в е, въпреки че е пред сричка с гласна е.

бях – бя̀хме; видя̀х – видя̀хме [дъра-бъра]

7.2. В членуваните форми на някои съществителни имена с наставка -ост, образувани от минали причастия, я не преминава в е, въпреки че е в сричка извън ударение.

закостеня̀лост – закостенялостта̀; изнемощя̀лост – изнемощялостта̀ [дъра-бъра]

7.3. В корените на производни глаголи, образувани с наставка -н-, я не преминава в е, въпреки че е под ударение и пред сричка с гласна [а] или [о].

кля̀кам – клѐкна; ля̀гам – лѐгна; мя̀там – мѐтна [дъра-бъра]

7.4. Във формите за ж.р. и ср.р. на някои производни прилагателни имена с наставка -ен я не преминава в е, въпреки че е под ударение и пред срички с гласни [а] или [о].

гняв – гнѐвна, гнѐвно (от гнѐвен); ля̀то – дълголѐтна, дълголѐтно (от дълголѐтен) [дъра-бъра]

Спирам за миг преди сетните две подтъчки, понеже се чувствуя длъжен да предупредя, че веще наближаваме любопитиците. Подчъртавам дебело, че без капчица свян баньовците сат прибѣгнали (кое и защо?) до предпазна мярка, в случай че поради незнание, своеволност, немарливост или безответственост нещо възьемат та го пообъркат. Ето я. Страхотна е. На̀:

7.5. При отделни производни думи се е установила форма с е, а не с я под ударение и пред сричка с гласна [а] или [о].

бял – избѐлвам; дял – дѐло, отдѐл; мя̀сто – мѐстност; звяр – звѐрство; свят – свѐтска; мя̀там – намѐтка; тря̀бва – потрѐбност

Въпреки това свое предохранителско увлечение съставителите направо се насират на всесъзрение. Словцето „дял“ иде от старобългарското дѣлъ, а то пък — от дѣлити (да деля, да делиш). Сродни думи — колико щеш. Привеждам две изконни: прѣдѣлъ, дѣлба. Думата „дело“, от друга страна, произхожда от дѣло, а то пък — от праиндоевропското dʰē- + наставка -дло, като подир някое време Д-то е изпало (за образец, от гърдло става гръло, гърло). От тоя корен сат и думи како дявам/дяна, надежда, дея (запазило се е недей!); а в старобългарският се нахождат словесата дѣıати, дѣти, дѣнѫти и пр.

Обаче по-значителното в случаят е изключителната наглост, с която речникописците български си умиват ръцете при ей такови думи:

беседа (бєсѣда), опростачено от без-сѣда (сѣдѣти)

клетка (клѣтъка)

• (от мѣра) отмервам, замервам, премервам (но иначе трябва да е „мярвам“, нали…)

• (про/из/раз/за)мяна, (про/из/ раз/за)мени, но заменка

телом; дело (от тѣло; дѣло). Защо ли? Отговорили ни биха, предполагам, тако:

— Придобило е гражданственост по този начин, в този си вид. Освен това буквата ят е пред О/А, което ни осигурява толкова удобен и дългоочакван предлог да сме малограмотни. Так сказала партия — так и будет!

Разумява се, друг е въпросът, че творителният падеж е „телесем“ (тѣлєсьмь), а множественита числа сат „телеса“ и „делеса“. Работата е, че ако речеш „тело“, ще те изкарат селяндур; речеш ли „дяло“, пак си селяндур… Собствено, Владко Мурдаров не си ли, не си е работа то.

• „влека“, „влякох“, обаче „река“… „рякох“?

— Да, ама не! — отвратил би езикознаецът. — Подточки пета и трета, действащи почти в унисон.

— Защо? Не е ли от рѣчь? — бихте попитали Вий, въпреки че съзнавате осезаемото наличие на неблагоприятни Вам и преугодни Мурдарову условия.

— Да де, но след ята има едно Оооо! — проточил би поучително, почти мъдречески он.

— Ааа… това всичко обяснява — бихте му признали най-сетне недействителната, недъгава победа, най-паче за да престане да Ви пили на главата. — Както нашата полиция ни пази, така и Вий ни просвещавате!

• Пр. пошлости. Сами можете да си дадете примери. Оцветка, разцветка, язовир (ѣзъ), зрелост… „О-та и А-та са туй, сънародници!“

Въпрос: Къде и/или къгда се пропуква тая „стройна“ уредба?

Отговор: Броени редове/мигове след като приведа сетната подтъчка (която в тоя окаян стадий твърде слабо ни вълнуе, но все пак).

7.6. В някои географски имена се е установила форма с е, а не с я под ударение и пред сричка с гласна [а] или [о].

Бѐло поле, Брѐгово Желѐзна

Мда… Току-що споменатата подтъчка надали топли кого-годе нощя. Нито пък разделите по-долу.

Мними ятеве

Първият раздел. И да — ятеве, а не ятове. ѣть, конь, учитель дават ятят, конят, учителят, а не ятът, конът, учителът. Та да, баньовците понякъгда си измислят несъществуящ ятев преглас. Примери за таково лъжеятевско извращение сат:

десен, дясна, дясно, десни и т.н. От дєснъ не има како да извлечеш ятев преглас, ако ще от мощни напъни да си съдереш задникът до точка на всепродрискание.

• -пряг- (напрягам/напрегна; впрягам/впрегна; разпрягам/разпрегна; спрягам/спрегна; запрягам/запрегна и т.н.) — идат от прѧшти, прѧгѫ. В българският език малката носовка си има за застъпници буквицата и звъкчето Е (в отлика от русският, където срещаме «напрягать» и «напряжение»).

• -сяг- (досягам/досегна, досежно; посягам/посегна; пресягам/пресегна се; засягам/засегна; досягам/досегна, присягам/присегна и т.н.) — Близо до умът е, че от присѧшти, присѧгѫ мъчно ще изтръгнеш „присягам“. Е, ако си поизкривиш душата и към българският изпонапригодиш русските Присягать, присягнуть и сие, става то… Е, горе-долу — замажеш ли ги, поне си не личат па толико.

• -тяг- (тяга/тежък, тегна; протягам/протегна; изтягам/изтегна; стягам/стегна, пристягам/пристегна; обтягам/обтегна; дотягам/дотегна; разтягам/разтегна и т.н.). Растѧшти, растѧгѫ, значи би следвало да е разтегам/разтегна, но ядец, брате… Абе, сложно чак ли е да се сетиш, че беше ли ят, щеше в русският да има гласеж на Е (хлеб, белый, грех, смех, бегать…), а не на Я (и то всъде)?

• -ряд- (заряд, зареждам; наряд, наредя; обряд, обреден; отряд, отреждам; разряд; снаряд; на баба ти хвърчадлото…) — рѩдъ дава само и единствено, чисто и просто Е.

част-/щаст-чест- (от чѩсть): ний не кажем «часто», ами „често“; значи изгавреното слово „щастлив“ (от «счастливый») би трябвало да се видоизмени поне до „счестлив“, пък ако някому последната дума не се особено нрави, ний веще си имаме друга — „честит“.

ядр-/едр- (ѩдръ). Даже имаме си дума „едър“. Значи никакови „ядрени опити, бомби, войни и разпади“, „ядра“ и блъвотини. Едро̀, едрен. Колкото до думата „ядро“ (ıадро), въпросната всъщност трябва да подмени щуждицата „мачта“ (което пък произлиза от mastaz и триста диявола знаят защо кажем Ч наместо С).

обя̀заност, обеза̀телно (об-вѧзати) — тука не само се задава на мястото на буквата Ѧ лъжеятев преглас, ами е изпало и В-то. Използуя възможността, за да изредя десетина изпущения на В, човъркащи езикът открай време: обвращам/обвратя (се), обврат (сходно с „поврат“ и „разврат“), обвич, обвикновен, обвикна/обвиквам (да се имат предвид „привиквам“, „свиквам“ и „навиквам“), обвещая, обвличам/обвлека (съотв. съвличам/съвлека), обвлак, обвеся (бесовете тука не важат), обвладявам/обвладея, обвласт, обвор (како „отвор“), обвеци и т.н.

тя(/те?); показателни местоимена тъ = той/тоя; та = тя/тая; то и т.н.

нямам — съществували сат глаголи имати и имѣти, а нѣмамь (= нє имамь) си е словоизвръжение. Съзнавам, че тия сат опорочени отколе, но такови развития аз все пак ги няскам.

людоед — Аха! Человек, който еде други люде (нищо че е от ıасти). И ако при „ежба“ могат да се оправдаят езикознайковците (чрез прословутата 7.5.), не знам каково им е основанието при „сухоежбина“. Освен това е редно да се натърти, че основна отлика на българският език е тая, че ДЬ дава ЖД(Ь) — родиш/раждаш, процедиш/процеждаш, обсъдиш/обсъждаш; чрез други думи — изпущено е Д-то в яжд(б)а и яжд(б)ина. По подобен, нелеп начин сат натворени словесата рож(д!)ба, краж(д!)ба (впрочем по-добре се носи направо без Б-то, мен ако питате) и (про)даж(д!)ба.

дѐвет, дѐсет, но деся̀тък, деся̀тка, девя̀тка: Не има значение, че произлизат от дєвѧть и дєсѧть; който го може, си го може — и от съгласка ще ти изсули ят, ако се наложи.

увяхвам/увехна — (ѹ)вѧдати/(ѹ)вѧждати; и от вѧднѫти къмто вѧнѫти. Оттамо: вена, венеш, вене, венем… Растението „невен“ е цвете, що не вене. Х-то, мисля, сат го втикали подир опосредствувателско словосмешение со съхнѫти. Гърдо веде нам то слово към следващият раздел, иже нарицаем „Закучено Я“.

Закучени ятеве

Надея се, веще се поизбистря правдата, че нашите друзи, русите, сат изковали от «вянуть» (идаще от вѧ(ж)дати) словото «вялый». Пределно ясно е, че вместо Я трябва да се каже винъги Е, сиреч: вел, вела, вело, вели и т.н. Такожде неоспоримо е, че съвкупността от облици вял, вяла, вяло, вяли и пр. принадлежи към мнимите ятеве (въпреки че някои изследователи ги отделят в съвсем различен раздел — тоя на „Застиднавшите лъжеятеве“); само че постоянният гласеж на Я разграничава и поставя нея в своеобразно положение на преходник от мнимите къмто закучените ятове. Последните тожде не проявляват преглас на Е, обаче по произхождение сат несъмнено от ятевата челяд (за разлика от недоносчето вял). Най-изтъкнатият представител е:

прям (от прѣмо = „срещу“) — в някаково помагало беше посочено, че това бивало „етимологическо Я“, затова и не преглашавало, сиреч нещо како поляна/поляни, пиян/пияни.

Закученото Я е извънредно коварно явление при определени словообразувания; не толико подло обаче е то в сравнение с мнимият ят.

Нека съчетаем сегда въз основа на великолепните закономерности условийца разни, пък да видим що ще се получи. Ако изпълним трите условия от т. 5 по той начин — 1. ятят да е под ударение; 2. сричката след ятят да е последна; 3. след ятят да не има мека съгласка — и ако въобще не ползуем глаголи (7.1., 7.3.) или членувани причестия (7.2.), или прилагателни с наставка -н- (7.4.), можем да образуем невладкомурдаровосъобразни ятеве (за 7.5. не бива да се притесняваме, понеже слогът е последен, сиреч не има подире му ни гласка [а], ни [о]).

Невладкомурдаровосъобразни ятеве

Тия самонадеяно не следуят свръхбожествените правила на и от незаборавлимият витез на езиковедчеството и преводачеството български — професор Владко Мурдаров:

бе — И какова е разликата между „бях“ и „бе“? Едно пръдливо Х. Тамо-ка ще да е разковничето…

блед (блѣдъ) — при „бледа“ и „бледо“ може да им се отвори падобранът (по силата на 7.5.), но не и в мъжски род.

две (м.р.: дъва, ж.р. и ср.р.: дъвѣ)

лек (лѣкъ)

лес (лѣсъ)

те (тѣ — ж.р. и ср.р., им. и вин. пад., дв.ч. от „тъ“, сиреч той/тоя/този). По-горе споменах, че „тя“ е необосновано омекотеното „та“.

член (члѣнъ)

• шлем (шлѣмъ)

смес (мѣсити = да меся, да месиш…) и вест (вѣдѣти, вѣштии — езиковѐдение, свѐдение, невѐдение, вещ, вещица, вещер и т.н.): е, тука могат да излязат с оправданието, че е налице мекост — смѣсь и вѣсть. Живи и съдрави, дано поработят поне еще малко върху езикът ни, че без тях закъде сме…

зле (от зълъ и в местен падеж — зълѣ). Други в мест. пад и с ударение въз посл. сричка.: въобще, добре, блазе (е, тука трябва да се отчете обстоятелството, че го има и во видът на „Блазя ти!“)

смел, умел (А речеш ли „Да не си посмел!“/„Съумех да насвърша всичко“, мигом се превращаш во втора ръка человек)

яздя, яздиш (от ѣздити) — при „езда“, „ездач“ може, а „ездя“, „ездиш“ не може…

• Къде се корени великата разлика между „крепък“ (крѣпъкъ) и „рядък“ (рѣдъкъ)?

рамене (рамєнѣ), ръце (рѫцѣ), нозе (ноѕѣ), криле (крилѣ) и разни други в двойствено число. Думата „колене“, не съм доубеден, че трябва да влезе в тоя списък, понеже правилното ударение според мен е (колѣ́нѣ)

съвсем (в творителен падеж — съ всѣмь)

• предлози безчет: след (слѣдъ); пред (прѣдъ); през (прѣзъ); чрез (чрѣзъ); сред, всред, насред, посред, изсред, отсред и т.н. — от срѣда

• съществителни имена с ударение въз последният слог: съсед (сѫсѣдъ); успех (спѣхъ); съвет, ответ, завет, привет… (от вѣтъ), лицемер (лицємѣръ) и мн. др.

поне (понѣ), къде (кѫдѣ)

Има и едно прилагателно, което съдържа ят пред сричка, съдържаща Ъ — светъл (от свѣтъ). Защо не е святъл… (пък светла, светло могат да минат под покровителството 7.5., щом тако сат преценили).

Осквърнен ят

• дряво (дрѣво) — изговорите „дряво“, „древо“ ги има по разни говори. По неведоми причини узаконителите тъкмо тях сат пренебрегнали, али нашенските учени в „Института за български език“ отбират от езиковедение, колкото аз — от двигатели с вътрешне горене.

Въобще, положението е толико лоше, колико и при носовките, където направо да се мае средният българин защо наборът от съдини е посуда, защо человек с ум (о)скъден е скудоумен, защо поръчникът е поручик и защо безписмовници стават водящи езиковедци.

Редактирано от FairOaks
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Хм, от горните примери трябва да се изхвърлят на първо време заемките от руски като: вял, посуда, ядро, мачта, част, щастлив, десятка, девятка...

Link to comment
Share on other sites

Има

"смЯтам", но "да смЕтна" и "смЕтка"

"трЯбва" но "употрЕба"

Благодаря за безценното мнение и хвала Вам за това, че сте се домогнали до такови глъбини в езиковедението. До одеве тия облици ми бяха всецяло неизвестни, а ето че Вий на бърза ръка ме просветихте.

Хм, от горните примери трябва да се изхвърлят на първо време заемките от руски като: вял, посуда, ядро, мачта, част, щастлив, десятка, девятка...

Намерението ми в горното мнение бе да покажа, че колкото и да увъртат и послъгват езикознайковците новобългарски, правилата сат не само изкусствени, ами и не действуят в пълнота. Нещо повеще — в сегдашният си вид те не могат да бъдат мерило за писмовност.

Нататък. Можете ли да ми обясните чрез думи прости:

1) Що е то заемка и има ли то почва у нас? (Моля, недейте преписва статия от Уикипедия или от подобни ней източници, понеже не е добра мисъл да се изграждат становища въз основа на писания, които сат пълна скръб во всякое едно отношение.)

2) Нещо щом се заеме, то не трябва ли все някъгда да се поврати?

Досежно останалото: при вял, посуда, ядро (в смисълът на „едро̀“), щастлив, десятка, девятка поне коренът е славянски, а мачта пък си е върлейша щуждица и трябва да бъде извръгната като мръсно коте.

При „част“/„чест“ имаме следното:

1) Думата „част“ (къс) иде от ЧѨСТЬ и защото Ѧ дава Е, трябва да се пише и каже ЧЕСТ(Ь).

2) Думата „чест“ иде от ЧЬСТЬ, а Ь в такови срички дава или Е, или Ъ. Близо до умът е, че за да не повтаря тя словесата, образувани от ЧѨСТЬ, трябва чисто и просто да се избере гласеж на Ъ.

Получили се биха:

чест, често, честота, учестие, причестие, честичен, честник…

чъст, чъстен, чъститя, чъстолюбие, чъствуване, чъститка…

Како си види, разграничението биде постигнато без съсипателни усилия. Али чрез това списъкът с русщините въобще не се е изчерпил. Долунаписаните що ще ги правим?

Ѧ/Ѩ (А/Я вместо Е)

жажда вм. жежда. Въпреки че из разни говори се нахождат и жеден, и жежда.

каляска вм. колеска (или без шест-пет — колесница). А тука налице е и русското потъмняване от О в А. (Възьемат ли се предвид словеса като портянка, контора, погон, излазя, че нашият правопис се влияе от простачският белорусски.)

княз вм. кнез. Имало кнез, обаче то по-скоро бивало нещо като селищен управител или кмет — тука, разбира се, трябва да се изкажат миналоведци. Освен изгъзицата при носовката съществуе друго опростачване — кнез (от кънѧѕь) би трябвало да се членуе кнезят. Ами че то иначе и царът би следвало да е правилно… Като не имаш стройни правила, всичко е правилно едва ли не.

начало вм. начело. Не има кой да се сети, че се каже начевам, начена.

проклятие, съзаклятие. Будьте вы прокляты!

разпятие вм. разпетие. От пѩти, пьнѫ, съотв. (да) разп(ъ)неш, оп(ъ)неш.

чадо вм. чедо. Бъркат го и попове.

щадя/пощада вм. щедя/пощеда (от штѩдѣти). Облици с Е има в народните говори, но по каков начин се определя книжевна ли е една дума, или не, си остава неразрешима загадка за поколения наред. Негли напук нам баньовците непременно подбират погрешната.

Ѫ/Ѭ (У/Ю вместо Ъ/ЙЪ)

съпруг вм. съпръг

звук вм. звък. Възможно е и „звек“ (звѧкъ). Ето, руснаците имат «звяк»; просто не бива да пренесем думата добуквено, а ний не е като да не имаме таков обвичай.

художник

оборудване… Не е орудие, не е оружие. Що пречи да е обръдване?

досущ. Существует вопреки законам болгарского языка.

груб (грѫбъ)

смугъл

гузен

блуден вм. блъден

смутя̀/смущавам/смут вм. смъ̀тя/смъщавам/смът (от мѫтити). Мъ̀тиш, а не мути́шь.

муден

съюз (съѭзъ). Обликът „съйъз“ се среща поне в начелото на предходното столетие, ако не и по-насетне. По-рано се среща и у Вазова:

С мисъл ясна за свобода,

с вяра в братския съйъз,

там кръвта си три народа

леят под светия кръст.

Ти не би викал: „Мълчете!

Тежкий забравете кръст,

мир със тигрите сторете

и с убийците – съйъз!“

(Разбира се, правописът от време оно тука е осъвременен, сиреч изпоразвален, обаче преясно личи произношението на въпросната дума.)

Глаголът ѨТИ (-ЯТ- вместо -ЕТ-)

Оттамо идат глаголи като емвам/емна, имам, заема, приема, наема… Оттамо-ка сат и взимам/взема, които би трябвало да се пишат и четат възимам, въз(ь)ема.

Предприятие, занятие, обятия, възприятие, понятие, вероятен…

Ний кажем не занят или прият, ами зает или приет.

Следователно: предприетие, заетие, обетия, възприетие, поетие, вероетен (от вѣрѫ ѩти).

Ъ (О вместо Ъ)

горд

полк(овник). Имаме пълк, пълководец, пълчище, та за чий сат ни тия полковници…

вопъл (от въпити). Има дума въпия, означаваща крещя, викам. „Въпияща несправедливост/нужда“ = „крещяща несправедливост/нужда“. Види се, че значението е опосредствано, та понастоящем се ползуе изключително в смисълът на „краен“, „извънреден“.

ропот (от ръпътъ). От две гласки две погрешки.

изтощавам

точка вм. тъчка. Тъка; натъквам се (тъкати). Не е от точа (точити).

Неподдаващи се обяснению

• Ако «уголо́вный» сме го превели като „у̀главен“, то «поголо́вный» не би ли следвало да е „по̀главен“? В тоя ред на мисли:

• Какови сат тия «осторо́жности», щом кажем не сторож, ами страж? О̀стражен, значи.

• Гнилий езиковедец проф. д-р Ст. Хр. Брезински гони словесата «удачен», «неудачен», «неудача», все едно сат му порѫгали домашнето огнище, али не се е сетил досежно «задача» (побългарскому — „задание“).

оборот/об(в)рат. С учудване, изпописано въз нашите лица, узнаваме, че в българският присътства пълногласието, присъще русскому. И сякаш това не е доситъчна езикова заразеност, болшеството българи се опитва да прокара между двете равносмислени думи някакова разлика. Сходна е заблъдата при обращение/обръщение.

Хомот! Първообразът е хомѫтъ. В русският е «хомут». Не е ведомо откъде се е пръкнало това О.

Щекотлив. Поредната нагла русщина. От скъкътати може да се образуе само и единствено прилагателното скъкътлив.

А списъкът все еще е бледо отражение от русският измет, заливащ ни от вси възможни посоки. Примери бих могъл да давам до утре, обаче и тако списъкът не би бил и наполовина пълен.

Междувременно Вл. Мурдаров и сие гонят изконни българщини, например „даже“ и „тож(д)е“. Освен с тая свинщина занимават се хитреците да препоръчват вместо „болшинство“ — идаще от бол̑ии (м.р.), бол̑ьши (ж.р.), бол̑є (ср.р.) — особено смислоносящето слово „мнозинство“. Аха, значи не тия, дето представляват повещето, по-големият дял; ами тия, дето са мнозина. По той же начин е образувана думата „малцинство“ — сиреч малцината, общността на малцината люде. И да им предложиш на баньовците „болшество“ или „меншество“, они ще ти отвратят „Русизъм!“. Ами хубаво… „Тисеща“ и „осел“ бивали русщини (ако и да ги има в старобългарски — осьлъ; тъıсѫшти/тъıсѧшти); нека ползуем гръкщините „хиляда“ (и то на кривопис — не хилияда, а хиляда) и „магаре“. „Мешка“ е русщина (ако и да иде от мѣхъ); по-правилна е гадната туркщина „торба“.

Link to comment
Share on other sites

Погрешни неща в правописа на бг език и този на македонслия "език":

македонски: "преТставува", но "граДски", въпреки че се произнася "граТски", граТ (град), преТ (пред)
ПетроВски, а не ПетроФски
ПетроВ, а не ПетроФ
български: човек, човекЪт, човекА
обаче
"пишА", "пишАт", а не "пишЪт" ("човекЪт")
правилно би било: въЗстание, сърДце, изкуССтво
"влък", а не "вълк"

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Благодаря за безценното мнение и хвала Вам за това, че сте се домогнали до такови глъбини в езиковедението. До одеве тия облици ми бяха всецяло неизвестни, а ето че Вий на бърза ръка ме просветихте.

Намерението ми в горното мнение бе да покажа, че колкото и да увъртат и послъгват езикознайковците новобългарски, правилата сат не само изкусствени, ами и не действуят в пълнота. Нещо повеще — в сегдашният си вид те не могат да бъдат мерило за писмовност.

Нататък. Можете ли да ми обясните чрез думи прости:

1) Що е то заемка и има ли то почва у нас? (Моля, недейте преписва статия от Уикипедия или от подобни ней източници, понеже не е добра мисъл да се изграждат становища въз основа на писания, които сат пълна скръб во всякое едно отношение.)

2) Нещо щом се заеме, то не трябва ли все някъгда да се поврати?

Досежно останалото: при вял, посуда, ядро (в смисълът на „едро̀“), щастлив, десятка, девятка поне коренът е славянски, а мачта пък си е върлейша щуждица и трябва да бъде извръгната като мръсно коте.

При „част“/„чест“ имаме следното:

1) Думата „част“ (къс) иде от ЧѨСТЬ и защото Ѧ дава Е, трябва да се пише и каже ЧЕСТ(Ь). 100% русизъм. в български е запазена в приЧЕСТявам се. в български се ползват къс, комат, парче и под.

2) Думата „чест“ иде от ЧЬСТЬ, а Ь в такови срички дава или Е, или Ъ. Близо до умът е, че за да не повтаря тя словесата, образувани от ЧѨСТЬ, трябва чисто и просто да се избере гласеж на Ъ. това е абсурно. чест е точното съответствие на стб. чьсть.

Получили се биха:

чест, често, честота, учестие, причестие, честичен, честник…

чъст, чъстен, чъститя, чъстолюбие, чъствуване, чъститка…

Како си види, разграничението биде постигнато без съсипателни усилия. Али чрез това списъкът с русщините въобще не се е изчерпил. Долунаписаните що ще ги правим?

Ѧ/Ѩ (А/Я вместо Е)

жажда вм. жежда. Въпреки че из разни говори се нахождат и жеден, и жежда. както и жъжда, жъден, ожъднях. А вместо Ъ се пише и в снАха, при стб. снъха.

каляска вм. колеска (или без шест-пет — колесница). А тука налице е и русското потъмняване от О в А. (Възьемат ли се предвид словеса като портянка, контора, погон, излазя, че нашият правопис се влияе от простачският белорусски.) открихме топлата вода! русизъм, влязл в употреба след 1878 г. покрай руската администрация

княз вм. кнез. Имало кнез, обаче то по-скоро бивало нещо като селищен управител или кмет — тука, разбира се, трябва да се изкажат миналоведци. Освен изгъзицата при носовката съществуе друго опростачване — кнез (от кънѧѕь) би трябвало да се членуе кнезят. Ами че то иначе и царът би следвало да е правилно… Като не имаш стройни правила, всичко е правилно едва ли не. вкарана по книжовен път от руски!

начало вм. начело. Не има кой да се сети, че се каже начевам, начена. 100% русизъм.

проклятие, съзаклятие. Будьте вы прокляты! 100% русизъм, личи си и по окончанието -ие.

разпятие вм. разпетие. От пѩти, пьнѫ, съотв. (да) разп(ъ)неш, оп(ъ)неш. като горе.

чадо вм. чедо. Бъркат го и попове. които са го наизустили от руския изговор и правопис на църковнитте книги, с които е залята България през 18 век?!

щадя/пощада вм. щедя/пощеда (от штѩдѣти). Облици с Е има в народните говори, но по каков начин се определя книжевна ли е една дума, или не, си остава неразрешима загадка за поколения наред. Негли напук нам баньовците непременно подбират погрешната. 100% русизми. само облиците с Е в народните говори са чисто български, щЕдър си е с Е.

Ѫ/Ѭ (У/Ю вместо Ъ/ЙЪ)

съпруг вм. съпръг очеизваден побългарен наполовина русизъм.

звук вм. звък. Възможно е и „звек“ (звѧкъ). Ето, руснаците имат «звяк»; просто не бива да пренесем думата добуквено, а ний не е като да не имаме таков обвичай. 100% русизъм.

художник 100% очеизваден русизъм.

оборудване… Не е орудие, не е оружие. Що пречи да е обръдване? 100% русизъм.

досущ. Существует вопреки законам болгарского языка. 100% русизъм.

груб (грѫбъ) етимологичен дублет, това е обяснено в БЕР.

смугъл 100% очеизваден русизъм.

гузен етимологичен дублет,

блуден вм. блъден 100% очеизваден русизъм.

смутя̀/смущавам/смут вм. смъ̀тя/смъщавам/смът (от мѫтити). Мъ̀тиш, а не мути́шь. 100% очеизваден русизъм.

муден 100% очеизваден русизъм.

съюз (съѭзъ). Обликът „съйъз“ се среща поне в начелото на предходното столетие, ако не и по-насетне. По-рано се среща и у Вазова:

С мисъл ясна за свобода,

с вяра в братския съйъз,

там кръвта си три народа

леят под светия кръст.

Ти не би викал: „Мълчете!

Тежкий забравете кръст,

мир със тигрите сторете

и с убийците – съйъз!“

(Разбира се, правописът от време оно тука е осъвременен, сиреч изпоразвален, обаче преясно личи произношението на въпросната дума.) 100% очеизваден русизъм, който Вазов се е опитал да побългари (без успех).

Глаголът ѨТИ (-ЯТ- вместо -ЕТ-)

Оттамо идат глаголи като емвам/емна, имам, заема, приема, наема… Оттамо-ка сат и взимам/взема, които би трябвало да се пишат и четат възимам, въз(ь)ема.

Предприятие, занятие, обятия, възприятие, понятие, вероятен… до едно очеизвадни русизми.

Ний кажем не занят или прият, ами зает или приет.

Следователно: предприетие, заетие, обетия, възприетие, поетие, вероетен (от вѣрѫ ѩти).

Ъ (О вместо Ъ)

горд очеизваден русизъм.

полк(овник). Имаме пълк, пълководец, пълчище, та за чий сат ни тия полковници… русизъм, влязл в употреба след 1878 г. покрай руската военна администрация като ЕФРЕЙТОР

вопъл (от въпити). Има дума въпия, означаваща крещя, викам. „Въпияща несправедливост/нужда“ = „крещяща несправедливост/нужда“. Види се, че значението е опосредствано, та понастоящем се ползуе изключително в смисълът на „краен“, „извънреден“.

ропот (от ръпътъ). От две гласки две погрешки. русизъм

изтощавам

точка вм. тъчка. Тъка; натъквам се (тъкати). Не е от точа (точити). русизъм

Неподдаващи се обяснению

• Ако «уголо́вный» сме го превели като „у̀главен“, то «поголо́вный» не би ли следвало да е „по̀главен“? В тоя ред на мисли: русизъм

• Какови сат тия «осторо́жности», щом кажем не сторож, ами страж? О̀стражен, значи. паразитни русизми,

• Гнилий езиковедец проф. д-р Ст. Хр. Брезински гони словесата «удачен», «неудачен», «неудача», все едно сат му порѫгали домашнето огнище, али не се е сетил досежно «задача» (побългарскому — „задание“). тццц, все русизми - барабар със задание.

оборот/об(в)рат. С учудване, изпописано въз нашите лица, узнаваме, че в българският присътства пълногласието, присъще русскому. И сякаш това не е доситъчна езикова заразеност, болшеството българи се опитва да прокара между двете равносмислени думи някакова разлика. Сходна е заблъдата при обращение/обръщение. оборот и обрат не са "равносмислени" (каквото и да означава последното).

Хомот! Първообразът е хомѫтъ. В русският е «хомут». Не е ведомо откъде се е пръкнало това О. първообразът не е съвсем ясен

Щекотлив. Поредната нагла русщина. От скъкътати може да се образуе само и единствено прилагателното скъкътлив.

А списъкът все еще е бледо отражение от русският измет, заливащ ни от вси възможни посоки. Примери бих могъл да давам до утре, обаче и тако списъкът не би бил и наполовина пълен.

Междувременно Вл. Мурдаров и сие гонят изконни българщини, например „даже“ и „тож(д)е“. в български има съответствия с много по-широко разпространение: дори/също...

Освен с тая свинщина занимават се хитреците да препоръчват вместо „болшинство“ — идаще от бол̑ии (м.р.), бол̑ьши (ж.р.), бол̑є (ср.р.) — особено смислоносящето слово „мнозинство“. а аз питам защо трябва да ползваме дума, създадена на руска почва, и която няма нищо общо с българския?????!!! старите сравнителни синтетични форми (като больши) са изчезнали от българския преди 800 години!!!

Аха, значи не тия, дето представляват повещето, по-големият дял; ами тия, дето са мнозина. По той же начин е образувана думата „малцинство“ — сиреч малцината, общността на малцината люде. И да им предложиш на баньовците „болшество“ или „меншество“, они ще ти отвратят „Русизъм!“. Ами хубаво… „Тисеща“ и „осел“ бивали русщини (ако и да ги има в старобългарски — осьлъ; тъıсѫшти/тъıсѧшти); нека ползуем гръкщините „хиляда“ (и то на кривопис — не хилияда, а хиляда) и „магаре“. не думай - много са си готини!!!

„Мешка“ е русщина (ако и да иде от мѣхъ); по-правилна е гадната туркщина „торба“. какво й е гадното на торбата?

поватрям (май за милионен път): естественият език се развива постоянно във времето. това, че в български има турски или гръцки заемки, не е проблем -- те са влезли по естествен път, с говоримия език. русизмите обаче са попаднали по книжовен път (много изобщо не се ползват в говоримия език). ако искаме да си развиваме книжовния език, е добре да помислим как да ограничим чуждоезиковото влияние.

Link to comment
Share on other sites

До Perkūnas:
Значи с Вас, изглежда, постигаме висока степен на съгласие по въпросът досежно произходът на тия словеса. Няма да споря за разни дреболии. То и Вий тако сте ги написали, че би ми било трудно да ги обработя. Само няколико забележки:
– Наставката иѥ я има в старобългарски.
– „същ“ трябва да означава „този, който е“ (от те/они сѫтъ). Ето, има насъщен, същински и т.н.
Торба. Туркщина. Подменя се поне на първо време чрез „мешка“.
Чувал. Туркщина. Чрез „вретище“.
– Щуждите телеса не могат да бъдат естествени. Те трябва да бъдат извръгнати възможно най-скоро.
– Вий (ради причини неведоми) се обявляете за по-новите щуждици и против по-старите своици. А с английщините що правим?
– Щуждеезиковото влияние най-напред ще го ограничим, като запретим законом вси нови щуждици. Не можеш да чистиш бавно и усърдно еди-коя стая, а в то време да ти доидат половин народ зложелатели и да ти замятат връз току-що почистеното лайна, пък да очакваш, че ще се получи нещо.
До дсмп:
Както правилно сте отбелязали, не съществуе македонски език. Нека просто речем, че скопският правопис следва сръбският образец „Пиши као што говориш, а читај као што је написано“, затова има не само обеззвъчаване, но и обвратното действие, напр. в думи като „од“ и „зборува“.
И в своят език (по-скоро в смисълът на правописни правила) имаме подобни нелепици и недомислици, само че сат доста по-малобройни.
Беззв. съгл. вм. зв.: цъфтя (иде от „цвят“); лек (иде от „льгъкъ“) би трябвало да е „легък“ или (без наставката -ък-) „лег“.
Зв. вм. беззв.: веднъж, дважди, трижди (вм. веднъщ, двашди, тришди), гозба (гость-ба) — гостенин, гощавам, гостя, но гозба
И веще стигаме до изключително простачското слово „прегръдка“, което идело било от „гръд“. В действителност то произлазя от корен гр(ъ)т (с вметнато Ъ), който при добавяне на мекост дава гръть –> гръщ. В народните говори наред с „шъпа“ има „гръст“, „гръщ“ и „гръща“; в русският има «горсть». Предполагам, че съответи има и в другите славянски езици.
Чрез приемането на облик „прегръДка“ езикознайковците все едно ни кажат:
прегръждам, прегръдя, прегръдка, както има пребраждам, пребрадя, пребрадка.
Ясно е, че правилни сат: прегръщам, прегрътя/прегрътна, прегрътка.
Непълният член е неправилен. От показателните местоимена тъ, та, то може да има само тия:
мъжът, кръвта, детето
Откъде накъде ще се изпуща Т-то? За да се посочи косвен падеж ли?
Ами давайте в такъв случай да въведем „кръва“ и „детео“ по тоя образец:
Пуснах му кръва (косв./вин. пад.). / По стената се стичаше кръвта на враговете му (им. пад.).
Набих детео си. / Заедно с приятелчетата си детото играеше ли играеше в градинката близо до заведението, където изтъкнати родни учени от БАН донатъкмяваха разтърсващите си открития, докато плюскаха скара като разпрани и муаха бироци безспир.
Ако искаме падежи, нека ползуем правилните:
Мъжа-того
Мъжу-тому
(С) мъжем-тям (или -тем по западното наречие)
Възстание, сърдце, изкусство. Да, правилно било би и правилно си е. Както и русски, и мъж(е)ски, и гръч(е)ски, и програмищ(е)ски
Програмистки, програмистка… Тия съществителни ли сат, прилагателни ли сат…
Влък. Плън. Плък. Пръво. Връху. Връзах. Влъна… Аз съм свикнал с такови. Не ми пречат. Вий обаче дали бихте се справили или одобрили въпросните?
Редактирано от FairOaks
Link to comment
Share on other sites

До Perkūnas:
Значи с Вас, изглежда, постигаме висока степен на съгласие по въпросът досежно произходът на тия словеса. Няма да споря за разни дреболии. То и Вий тако сте ги написали, че би ми било трудно да ги обработя. Само няколико забележки:
– Наставката иѥ я има в старобългарски.
– „същ“ трябва да означава „този, който е“ (от те/они сѫтъ). Ето, има насъщен, същински и т.н.
Торба. Туркщина. Подменя се поне на първо време чрез „мешка“.
Чувал. Туркщина. Чрез „вретище“.
– Щуждите телеса не могат да бъдат естествени. Те трябва да бъдат извръгнати възможно най-скоро.
– Вий (ради причини неведоми) се обявляете за по-новите щуждици и против по-старите своици. А с английщините що правим?
– Щуждеезиковото влияние най-напред ще го ограничим, като запретим законом вси нови щуждици. Не можеш да чистиш бавно и усърдно еди-коя стая, а в то време да ти доидат половин народ зложелатели и да ти замятат връз току-що почистеното лайна, пък да очакваш, че ще се получи нещо.
До дсмп:
Както правилно сте отбелязали, не съществуе македонски език. Нека просто речем, че скопският правопис следва сръбският образец „Пиши као што говориш, а читај као што је написано“, затова има не само обеззвъчаване, но и обвратното действие, напр. в думи като „од“ и „зборува“.
И в своят език (по-скоро в смисълът на правописни правила) имаме подобни нелепици и недомислици, само че сат доста по-малобройни.
Беззв. съгл. вм. зв.: цъфтя (иде от „цвят“); лек (иде от „льгъкъ“) би трябвало да е „легък“ или (без наставката -ък-) „лег“.
Зв. вм. беззв.: веднъж, дважди, трижди (вм. веднъщ, двашди, тришди), гозба (гость-ба) — гостенин, гощавам, гостя, но гозба
И веще стигаме до изключително простачското слово „прегръдка“, което идело било от „гръд“. В действителност то произлазя от корен гр(ъ)т (с вметнато Ъ), който при добавяне на мекост дава гръть –> гръщ. В народните говори наред с „шъпа“ има „гръст“, „гръщ“ и „гръща“; в русският има «горсть». Предполагам, че съответи има и в другите славянски езици.
Чрез приемането на облик „прегръДка“ езикознайковците все едно ни кажат:
прегръждам, прегръдя, прегръдка, както има пребраждам, пребрадя, пребрадка.
Ясно е, че правилни сат: прегръщам, прегрътя/прегрътна, прегрътка.
Непълният член е неправилен. От показателните местоимена тъ, та, то може да има само тия:
мъжът, кръвта, детето
Откъде накъде ще се изпуща Т-то? За да се посочи косвен падеж ли?
Ами давайте в такъв случай да въведем „кръва“ и „детео“ по тоя образец:
Пуснах му кръва (косв./вин. пад.). / По стената се стичаше кръвта на враговете му (им. пад.).
Набих детео си. / Заедно с приятелчетата си детото играеше ли играеше в градинката близо до заведението, където изтъкнати родни учени от БАН донатъкмяваха разтърсващите си открития, докато плюскаха скара като разпрани и муаха бироци безспир.
Ако искаме падежи, нека ползуем правилните:
Мъжа-того
Мъжу-тому
(С) мъжем-тям (или -тем по западното наречие)
Възстание, сърдце, изкусство. Да, правилно било би и правилно си е. Както и русски, и мъж(е)ски, и гръч(е)ски, и програмищ(е)ски
Програмистки, програмистка… Тия съществителни ли сат, прилагателни ли сат…
Влък. Плън. Плък. Пръво. Връху. Връзах. Влъна… Аз съм свикнал с такови. Не ми пречат. Вий обаче дали бихте се справили или одобрили въпросните?

поватрям (май за милионен път): естественият език се развива постоянно във времето. това, че в български има турски или гръцки заемки, не е проблем -- те са влезли по естествен път, с говоримия език. русизмите обаче са попаднали по книжовен път (много изобщо не се ползват в говоримия език). ако искаме да си развиваме книжовния език, е добре да помислим как да ограничим чуждоезиковото влияние.

1. Русисзмите са добри само когато има в македонски "език" думи, приличащи на русизмите които не се срещат на източнонбовобългарски (почти винаги те са македонски сърбизми): например прошлост (още я няма на македонски?)

2. Правилно Хърватско, Сръбско, а не Хърватия (русизъм) или Хърватска (щокавизъм/щакавизъм)

Влашко, Седмиградско и т.н.

Не Влашка, нито Влахия (правилно би било Власия? Има Власия на румънски, и Влашка). Седмиградско а не Седмиградска.

3. македонски: правиФме, правиФте, а не правиВме, правиВте

помокь, а не помоШ ("българизъм", от помоЩ)

Защо помоШ (без "-т") а не и "веС", "должноС" ("ст", "зд" би трябвало да станат "с", "щ" и "жд" - "ш")

защо "кукьа", "гус(т)" а не "какьа", "гас(т)" ("рака" = "ръка". "гъст")

4. В румънски има "молком" (тихо) но и "мылк"

"Лункавица" (=Лъгавица, име на село в Северна Добруджа) но и Дымбовица (Дъбовица, име на окръг и река във Влашко)

първото е резултат от носен "о" а второто "носен ъ".

До дсмп:
Възстание, сърдце, изкусство. Да, правилно било би и правилно си е. Както и русски, и мъж(е)ски, и гръч(е)ски, и програмищ(е)ски
Програмистки, програмистка… Тия съществителни ли сат, прилагателни ли сат…
Влък. Плън. Плък. Пръво. Връху. Връзах. Влъна… Аз съм свикнал с такови. Не ми пречат. Вий обаче дали бихте се справили или одобрили въпросните?

Защо не?

има и оТмъЩение и диалектно (на мк "език") оДмаЗДа

Значи "оТмъСТа" от една страна и оДмаЗДа от другата.

Link to comment
Share on other sites

"ия" се прокара много по-следователно западноновобългарски (ЗНБ) отколкото в ИНБ, където в неологизмите почти е заменен от "-иа-":
"материял" (знб) - "материал" (изб)
обаче "првИОт" (="първИЯ(т)), очевидно погрешно нещо и резултат на сръбското влияние (в сръбски няма "ийо" но има "ия", "ийе", "ийи", "ию". Например "био", "направио" - "бил", "направил" а не "бийо", "направийо", и, поради този вид причастия, навсякъде има само "ио" а никога "ийо"). Това обаче за "правописа" на македонски "език" е напълно, изцяло и съвсем погрешно (както и "граД" и "союЗ" вместо "граТ" и "союС". Ама защо "яС" ("аз") и "беЗ" ("беЗ") а не "беС"? Очевидно понеже в сръбски има "беЗ" а "яС" е с цел да се отдалечи колкото възможно повече от ИНБ "аз" (словенски "яЗ").
Това важи и за "ие": "населенИЕ" (ЗНБ, ИНБ) а не "населенИЙЕ", въпреки че тука ЗНБ се различава и от србъски (по-правилно щАкавски език, щокавски език е хърватският "сърбо-хърватски", тоест хърватският щАкавски).
Не знам за "ию", "ийи" няма (както и в ИНБ а за разлика от щакавски).

Link to comment
Share on other sites

1. Защо албански MaQedonia, Qustendil а щакавски MaKedonija, Ćustendil? (Означава ли това че албанците са се познали с името Македония по-късно от сърбите?)
Защо Килим-ćilim, Кюстендил-Ćustendil, анГел-anĐeo но maĐarski-маДЖАрски а не маГЯрски? (Означава ли това че българите са се познали с унгарците по-късно (по-рано???) от говорящите щакавски - щакавците? Как звучи "маджарски" на чакавски и кайкаво-словенски?)
2. Защо (Буда)пеЩ а и пеЧ, пеЧка?
Защо веЧе, повече, най-вече а не веЩе...?
3. Колко вида "Л" има в македонски "език" (ЗНБ)? 2? 3? Повече отколкото в български (ИНБ)? Има ли албанско влияние тука?
Появата на фонемите ќ и ѓ в македонски на албанско или на влашко/аромунско влияние се дължи?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

4. В румънски има "молком" (тихо) но и "мылк"

"Лункавица" (=Лъгавица, име на село в Северна Добруджа) но и Дымбовица (Дъбовица, име на окръг и река във Влашко)

първото е резултат от носен "о" а второто "носен ъ".

първото е резултат от носен "у", очевидно !

Ама защо "яС" ("аз") и "беЗ" ("беЗ") а не "беС"? Очевидно понеже в сръбски има "беЗ" а "яС" е с цел да се отдалечи колкото възможно повече от ИНБ "аз" (словенски "яЗ").

яс е уж за да се различава от яз, язови

Link to comment
Share on other sites

първото е резултат от носен "у", очевидно !

яс е уж за да се различава от яз, язови

Не, носово "о": среднобългарско произношение? (старо) диалектно произношение? може би произношение на бившите българи във Влашко, преди асимилацията им (много преди по-новите заселявания от 17-19 век).

Лонгавица => Лунгавица => Лункавица (избягване на объркането с "лунгъ" = дълга; "лункъ" = лъг (женска дума в румънски))

латински "монс, монтис" (планина) = рум. "мунте"

"о" + "м, н" => "у"

За "яс" не ми се вярва но може би сте прав

Има "од" = ход и "од" = от

Интересен този предлог "от": само в бг и руски се пише с "-т"

обаче в щакавски и щокавски (сръбски и хърватски) се казва и се пише "оТич'и" въпреки че има "оД" и "оДлазити". Защо не "оДич'и" не бих могъл да кажа (ИНБ или старобългарски влияние?)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

До Perkūnas:
Значи с Вас, изглежда, постигаме висока степен на съгласие по въпросът досежно произходът на тия словеса. Няма да споря за разни дреболии. То и Вий тако сте ги написали, че би ми било трудно да ги обработя. Само няколико забележки:
– Наставката иѥ я има в старобългарски. Да, но в български наследникът на тази наставка е Е: как предпочитате лозе или лозие.
– „същ“ трябва да означава „този, който е“ (от те/они сѫтъ). Ето, има насъщен, същински и т.н.
Торба. Туркщина. Подменя се поне на първо време чрез „мешка“.
Чувал. Туркщина. Чрез „вретище“.
– Щуждите телеса не могат да бъдат естествени. Те трябва да бъдат извръгнати възможно най-скоро. дай да изхвърлим тогава и думи като БОГ, КУПЯ, КНИГА - какво да сложим на тяхно място?
– Вий (ради причини неведоми) се обявляете за по-новите щуждици и против по-старите своици. А с английщините що правим?
– Щуждеезиковото влияние най-напред ще го ограничим, като запретим законом вси нови щуждици. Не можеш да чистиш бавно и усърдно еди-коя стая, а в то време да ти доидат половин народ зложелатели и да ти замятат връз току-що почистеното лайна, пък да очакваш, че ще се получи нещо.
До дсмп:
Както правилно сте отбелязали, не съществуе македонски език. Нека просто речем, че скопският правопис следва сръбският образец „Пиши као што говориш, а читај као што је написано“, затова има не само обеззвъчаване, но и обвратното действие, напр. в думи като „од“ и „зборува“.
И в своят език (по-скоро в смисълът на правописни правила) имаме подобни нелепици и недомислици, само че сат доста по-малобройни.
Беззв. съгл. вм. зв.: цъфтя (иде от „цвят“); лек (иде от „льгъкъ“) би трябвало да е „легък“ или (без наставката -ък-) „лег“.
Зв. вм. беззв.: веднъж, дважди, трижди (вм. веднъщ, двашди, тришди), гозба (гость-ба) — гостенин, гощавам, гостя, но гозба
И веще стигаме до изключително простачското слово „прегръдка“, което идело било от „гръд“. В действителност то произлазя от корен гр(ъ)т (с вметнато Ъ), който при добавяне на мекост дава гръть –> гръщ. В народните говори наред с „шъпа“ има „гръст“, „гръщ“ и „гръща“; в русският има «горсть». Предполагам, че съответи има и в другите славянски езици.
Чрез приемането на облик „прегръДка“ езикознайковците все едно ни кажат:
прегръждам, прегръдя, прегръдка, както има пребраждам, пребрадя, пребрадка.
Ясно е, че правилни сат: прегръщам, прегрътя/прегрътна, прегрътка. за какво сте тръгнали да насилвате езика: прегърна си се извежда напълно закономерно от прѣгрътнѫ
Непълният член е неправилен. От показателните местоимена тъ, та, то може да има само тия:
мъжът, кръвта, детето
Откъде накъде ще се изпуща Т-то? За да се посочи косвен падеж ли?
Ами давайте в такъв случай да въведем „кръва“ и „детео“ по тоя образец:
Пуснах му кръва (косв./вин. пад.). / По стената се стичаше кръвта на враговете му (им. пад.).
Набих детео си. / Заедно с приятелчетата си детото играеше ли играеше в градинката близо до заведението, където изтъкнати родни учени от БАН донатъкмяваха разтърсващите си открития, докато плюскаха скара като разпрани и муаха бироци безспир.
Ако искаме падежи, нека ползуем правилните:
Мъжа-того
Мъжу-тому
(С) мъжем-тям (или -тем по западното наречие) идете ги обяснявайте "правилните падежи" на оня, дето е изчукал ЦАРЪ БЛЪГАРОМЪ И ГРЪКОМЪ през 12 и незнам коя си година...
Възстание, сърдце, изкусство. Да, правилно било би и правилно си е. Както и русски, и мъж(е)ски, и гръч(е)ски, и програмищ(е)ски
Програмистки, програмистка… Тия съществителни ли сат, прилагателни ли сат…
Влък. Плън. Плък. Пръво. Връху. Връзах. Влъна… Аз съм свикнал с такови. Не ми пречат. Вий обаче дали бихте се справили или одобрили въпросните?

Link to comment
Share on other sites

На шарената гъбаница, натворена от Perkūnas, отговарям последователно:
1) Лозиѥ или поне лозие.
2) Има разлика между богъ и кънига, от една страна, и президент, компютър, колаборирам, селфи, от друга. Не сте ли съгласен, идете се връгнете от някой по-височък мост.
3) Да се изпуща Т в коренът, е кощунство, в което не има нищо закономерно. А какова е закономерността в прегръДка, отговорете, щом толико умеете да защищавате пърделите от БАН?
4.1.) „Идете ги обяснявайте правилните падежи…“. Без „ги“. Или ще обвращате словоредът, или ще подтискате излишнето местоиме. Все пак не сте циганин, лутащ се по „Кирков“, че да Ви е простено.
4.2.) „ЦАРЪ БЛЪГАРОМЪ И ГРЪКОМЪ“… Що за детинщина? Не зная дали сте против употребата на дателен за притежание, или имате предвид Ъ вм. Ь в царь. Ами нека уповаваме на вси сгрешени надписи и да пишем и четем „царът“, „цара“ и пр.
Редактирано от FairOaks
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

На шарената гъбаница, натворена от Perkūnas, отговарям последователно:
1) Лозиѥ или поне лозие. :clap:
2) Има разлика между богъ и кънига, от една страна, и президент, компютър, колаборирам, селфи, от друга. Не сте ли съгласен, идете се връгнете от някой по-височък мост.
3) Да се изпуща Т в коренът, е кощунство, в което не има нищо закономерно. А какова е закономерността в прегръДка, отговорете, щом толико умеете да защищавате пърделите от БАН?
:clap:а трябва ли да тогава да се пише съПн или вреТме?
4.1.) „Идете ги обяснявайте правилните падежи…“. Без „ги“. Или ще обвращате словоредът, или ще подтискате излишнето местоиме. Все пак не сте циганин, лутащ се по „Кирков“, че да Ви е простено.
4.2.) „ЦАРЪ БЛЪГАРОМЪ И ГРЪКОМЪ“… Що за детинщина? Не зная дали сте против употребата на дателен за притежание, или имате предвид Ъ вм. Ь в царь. Ами нека уповаваме на вси сгрешени надписи и да пишем и четем „царът“, „цара“ и пр.

:clap:употребата на дателен за притежание е изконна НЕСЛАВЯНЩИНА. що ще я чиним?

Link to comment
Share on other sites

1) Да, защо не? Дълъг съпън. Мокри съпни. А Вий отговорете дали одобрявате написанието прегръДка, или не. Доста умело пропущате такови въпроси. Тука става дума досежно явлението Д вм. Т, а не изпущане на буква. Ако одобрите, значи сте съгласен да се пише такожде сътба и свадба.
2) Дателният се ползуе за притежание в старобългарският, което засегда е доситъчен довод. Употреблява се и в съвременният български — майка ти, кукувицата ѝ, мечът му. Не бихме изгубили много, ако го премахнем; нищо не печелим, ако го оставим. Оставям Вам да решите, понеже ми е все тая.
Link to comment
Share on other sites

княз вм. кнез. Имало кнез, обаче то по-скоро бивало нещо като селищен управител или кмет — тука, разбира се, трябва да се изкажат миналоведци. Освен изгъзицата при носовката съществуе друго опростачване — кнез (от кънѧѕь) би трябвало да се членуе кнезят. Ами че то иначе и царът би следвало да е правилно… Като не имаш стройни правила, всичко е правилно едва ли не.

И в румънски език има диалектната дума "кинез": селски кмет или вожд на малка група села. Това се среща в Банат, където много отдавна славяните са били единственото население или почти това. Дали това е сръбско или бг. влияние не мога да кажа. Недиалектно в румънски има "княз". Доколкото ми е известно имаше и жупани в Банат. И в Северна Добруджа имаше жупани: жупан Димитър на един старобг. надпис от 943 г. Имаше ли жупанства/жупи и другаде в Българско през онова време? Знам че и днес има жупи в Хърватско, но те са църковни области. Имаше ги и в Сръбско в по-далечно време?

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...