Отиди на
Форум "Наука"

Стоян Пандура издава революционния комитет на Левски


Recommended Posts

  • Потребители

В края на лятото на 1872 г., след като получили съобщение, че „от отсреща” (от Централния комитет в Букурещ) са поискали известна сума пари, ръководствата на Тетевенския и Орханийския частни революционни комитети решават да ги осигурят. На 22 септември в прохода Арабаконак е ограбена турската поща, пренасяща поредната парична вноска от Орханийското околийско управление за хазната в София. Месец след това турската власт се добира до извършителите. Заловени са не само участниците в обира, но и много членове на революционните комитети в Орхание (Ботевград), Тетевен, Етрополе, Правец, Видраре, Голям извор, Гложене, Осиковица, Ловеч, Плевен и София.

В последното си писмо от 12 декември 1872 г. до членовете на революционния комитет в Ловеч, Васил Левски стоварва вината за провала върху своите съратници, като набляга на това, че са се доверили на пълномощника на БРЦК за Западна България Димитър Общи. Ръководителят на революционната организация в България излива яда си най-вече на ловчанлии, но не са пощадени и неговите първи помощници. Ангел Кънчев (вече покойник) нямал подготовка за организатор, но искал той и Общи да работят самостоятелно. Димитър Общи пък, като станал пълномощник, оспорвал решенията му. И двамата го укорявали, че се ползвал с привилегии. Виновни били също Анастас поп Хинов, Иван Драсов и Димитър Пъшков, защото подкрепили искането на Общи да получи пълномощно за самостоятелна комитетска дейност.

„Работата народна не върви по други път освен по оня, когото показвам”, набляга на своята непогрешимост Левски в писмото си. Някои ще видят в тези думи проява на авторитаризъм, и ще имат право.

post-2642-0-24592700-1407144493_thumb.jp
Извадка от писмото на В. Левски до Ловешкия революционен комитет от 12 декември 1872 г.

Осъждайки действията на извършителите на обира, Левски споделя нещо, за което разбираме само от това писмо: той казал на помощника си Стоян Пандура (Войводата) „да каже и на Д. Об[щи] да не бастисват засега и пощата”. „Но както за сичко, и затова не е слушал”, четем още в извадката от писмото и приемаме, че думите се отнасят за последния. На практика, обаче, и Пандура не е послушал думите на формалния си ръководител, тъй като също взема и то най-активно участие в обира при Арабаконак. Няма сведения дали изобщо се е постарал да предаде заръката на Левски.

Впоследствие се получава така, че почти всички заловени при разследването на покушението над пощата, които са познавали Апостола, пред съда най-подробно разказват за неговите действия. Може би у арестуваните революционери е имало някакво разочарование, че увлечени от идеята да осигурят пари за оръжие, са попаднали в затвора с угрозата да бъдат строго наказани. Те едва ли са знаели, че Левски е бил против обира. Но сам той ги е убеждавал, че комитетската работа е общо дело. А събирането на пари за оръжие е поставено от ръководителя на революционната организация като най-важната нейна цел.

Това изтъква и самият Стоян пред турското следствие. По време на разпита в София му задават въпрос: „Когато ходехте с Дякона, какво ви говореше той по пътя?”. Отговорът бил: „Когато отидохме с Дякона в Ловеч, той ни каза: „Ще дойдат пълномощници, да съберем пари да купим оръжие; аз обикалям да записвам хора. Ще подадем една молба до падишаха, за да ни даде правата, ако не ги даде, ще възстанем и ще се бием.” Ние му казахме: „Добре!”

По-нататък ще стане дума за съдбата на Стоян Костов с прякор Пандура, наричан също и „Войводата”, който е един от помощниците на Левски, не изпълнил неговата заповед да не се напада пощата. Както ще се види, Стоян е от тези, които напоследък някои определят като „предатели” на Апостола. Интересно, че той досега не е споменаван като такъв.

Сведенията за Стоян Костов Пандура преди той да стане през декември 1871 г. член на революционната организация, са крайно оскъдни. Според неговите признания той бил родом от Тетевен, не знаел да чете и да пише, не бил ходил в чужбина, по време на разпита през декември 1872 г. бил на 35 години. Друг участник в обира, Велчо Шунтов, дава сведения, че Стоян известно време бил въоръжен пазач - пандур, при Черепишкия манастир, Врачанско. Бил и хайдутин в Странджа, затова му казвали „войводата”. Като член на Тетевенския частен революционен комитет изпълнявал главно куриерски функции: носел писма на Ловчанския комитет и от там вземал писмата за Тетевен. Последното сведение е признание на самия Стоян Костов.

Васил Левски го нарича в бележника и сметките си Стоян Войвода. Имаме основание да приемем, че действително бившият хайдутин Стоян Пандура е станал в един момент истински войвода и тази му мисия е била възложена от Апостола.

Стоян Заимов в „Миналото” споменава, че Димитър Общи „гласял и тъкмял” комитетските обири и убийства в ханчето на Цвятко Вълчев в Правец. Общи си бил сформирал и „тайна четица... предназначена главно за политически убийства, обири, нощни нападения и плашене на местните власти”. Четицата била съставена от хората на революционното съзаклятие, взети чрез доброволен набор от жители на селските и градските революционни комитети от Осиковица, Правец, Голям извор, Гложене, Видраре, Лопен, Орхание, Тетевен.

Историята на „четицата” обаче, която първоначално е в по-малък състав, а впоследствие с повече членове извършва Арабаконашкия обир, е по-друга.

post-2642-0-61833700-1407144499_thumb.jp
Страници 112 и 113 от личния бележник на Левски

В личния бележник на Васил Левски на с. 112 има записан текст, от който се четат само първите два реда. Останалите са задраскани с цел да се заличи написаното. Със същото мастило са направени корекции и в позициите за получените и изхарчени суми, записани в бележника, както и сборуването на тези суми.

Поправките и заличаванията са правени непосредствено преди Апостола да замине през април 1872 г. за Букурещ, за да вземе участие в работата на общото събрание на БРЦК. Тогава той изготвя финансов отчет за дейността на ръководената от него организация. Взема бележника със себе си във Влашко и опасявайки се, че данните в него могат да попаднат в неприятелски ръце, заличава личните имена и имената на комитетите, и на тяхно място записва инициали или псевдоними.

Димитър Страшимиров е успял пръв да разчете какво има записано на с. 112 и е представил съдържанието на целия текст на свободната съседна страница в тефтерчето.

Незаличеният текст гласи: „Костаки х. Ко[с]тов от фев[руари] 6. [1]872 [г.]: Писмо.” Такова писмо до същото лице в Плевен Апостолът действително е написал и бележката от с. 112 уточнява кога е станало това.

За съдържанието на написаното на новата страница обяснение вече е дал Любомир Дойчев в книгата си „Сподвижници на Апостола”.

Дойчев обръща първо внимание, че на 6 февруари 1872 г. Левски е изпратил от Ловеч до неговото село Голям извор (Сюлейманооглу Дауд), Тетевенско, куриера си Димитър (Дидьо) Пеев - Пощата, „да си промени тескерето” (да си завери паспорта) и „да земе йоще един другар”. Вероятно Дидьо е имал и грижата да предаде на когото трябва писмото до Костаки х. Костов.

Въпросният „другар” се оказва, че е Стоян Костов – Пандура от Тетевен. Той е доведен в Ловеч на 18 февруари от Димитър Пеев, който същия ден предава на Левски значителна сума пари: 3243 гроша. Парите са събрани от частните комитети в Етрополе, София, Тетевен, Осиковица и Гложене.

На 21 февруари Левски тръгва „за през Балкана в Тракия с трима конници”. Всъщност трима са с него, другите двама са Пеев и Костов. Посещават Троян, Карлово, Каратопрак (Черноземен), Царацово и Пловдив. На 28 февруари Левски изпраща Стоян и Димитър обратно от Царацово през Карлово за Тетевен и Голям извор, като им дава пари за покриване на разноските по пътя.

Всичко това се проследява по записаното от Апостола в неговия бележник. За да има времева последователност, страниците трябва да се четат в реда: 64, 93, 106, 79 и 61. Разходите на Стоян войвода са записани и на първите две места в сметката от документ № 75 от архива на Васил Левски, съхраняван в Народната библиотека „Свети Кирил и Методий” – Български исторически архив, ф. 85.

post-2642-0-62491400-1407144505_thumb.jp
Страници 64, 93, 106, 79 и 61 от личния бележник на Левски.

post-2642-0-18130000-1407144512_thumb.jp
Документ № 75 от архива на Левски

post-2642-0-81924900-1407144518_thumb.jp
Извадки с името на Стоян Войвода

За обиколката си в Тракия с Васил Левски, Стоян Костов Пандура и Димитър Пеев разказват подробно пред турския съд в разпитите, проведени в София съответно на 14 и 27 декември 1872 г. Сведенията дадени пред съда съвпадат със записаното от Левски с единствената разлика, че Дидьо премълчава, че с него е бил и Стоян.

На разпита, проведен в София на 14 декември 1872 г., Пандура първо разказва как е започнал работа в комитета, „миналата година по това време”. Първоначално бил куриер, разнасял писма между комитета в Тетевен и тези в Голям извор, Гложене, Орхание и Ловеч. После дошла съвместната работа с Левски. Хаджи Станьо Врабевски го повикал в училището и му казал: „Където и да отиде Дякон Левски, ти ще вървиш с него и каквото върши той, ще го вършиш и ти. Аз ще ти плащам разноските и ще ти храня децата”.

Стоян се съгласил. Хаджи Станьо му извадил тескере и заедно с Димитър Пеев заминали за Ловеч, като носели и писмо. От Ловеч Левски, Пандура и Пощата преминали отвъд Балкана, както е записано в бележника. Левски вършел тайната си работа, без да дава някакви обяснения на спътниците си. „Понякога ние го запитвахме, но понеже още бяхме новаци, той не ни казваше нищо”, обяснява Стоян.

Интересна подробност от разпита му, е даденото от него сведение, че когато трябвало да се връщат обратно, в Царацово Дякон Левски им дал отворено писмо до комитетите в Тетевен, Голям извор и пр. В писмото пишело: „Всички сме здрави и читави, ние сме готови да отидем отсреща [като] пълномощници, пригответе и вашите пълномощници.” Това е свободно пресъздадено съдържанието на писмото на Левски до членовете на революционните комитети в Тетевенския край, написано на 28 февруари 1877 г. „на кърът в Тракия”.

Вероятно в началото на февруари 1872 г., когато Дидьо Пеев се е върнал в Горски извор да завери тескерето си и да вземе Стоян Пандура, Левски му е заръчал да предаде и допълнителни инструкции на дейците от Тетевен. Съдържанието на тези инструкции са записани в задрасканите редове на с. 112 на тефтерчето. Разчетената бележка гласи: „заповеда[х] тайно на Х[аджи] Стани за 6 души юнаци, Стояна [Войвода] с дружината му да им заплати по една пушка, един нож и по един револвер и да им дава по малко тютюн за по пътя.” Дойчев коментира, че написаното се отнася до някаква задача, която Левски е възложил на Стоян Костов.

При подробно запознаване с протоколите от разпитите, разбираме, че разчетеното под задрасканите редове на с. 112 и записано на с. 113, всъщност е инструкция за създаване на тайната „четица” за политически убийства и обири, упомената от Стоян Заимов. Като организационният ѝ ръководител е бил не Димитър Общи, а Стоян Костов – Пандура,. Че е имало такава чета, се разбира от казаното при разпитите.

За съжаление протоколът от първия разпит на Пандура, проведен в Тетевен, не е запазен цялостно. Той е записан във втората тетрадка с преписи от следствените протоколи, от която липсват първите 13 листа. В запазения откъс от края на разпита все пак става ясно, че Стоян е бил ръководител, т. е. войвода на група, която се е занимавала с обири. „Ние излязохме от Тетевен с намерение да вършим кражби”, признава той при разпита. Били излезли по други кражби, но бил повикан от Цвятко Вълчев в едно от Чипилските ханчета в Правец, на което той бил стопанин. Там на Пандура била възложена друга задача.

Секретарят на Орханийския революционен комитет Васил Петров по време на своя разпит казал, че намеренията на Стоян тогава били да ограби калугера хаджи Авксенти от Кремиковския манастир. Бил разбрал, че той имал пари и искал да ги задигне. Поръчали му обаче, да не отива с хората си по други обири, а да нападнат хазната, която щяла да тръгне от Орхание. Ако извършели друга кражба, щяло да се вдигне шум и да се осуети обира на хазната.

Четата на Стоян Пандура явно е замислена, за да изпълнява заповедите на Васил Левски, като ръководител на тайната полиция. Нейната цел е била събиране на пари за комитета и извършване на наказателни актове над провинили се негови членове. Апостолът е знаел с какво се е занимавал Стоян Войвода и неговите хора. Това се вижда от споменатото негово писмо от 12 декември 1872 г., където е написал: „като го не видях [Общи] на другият ден, та да му кажех да не бастисват засега и пощата… това казах на Стояна Пандур (Войводата) да каже и на Д. Общи”. Другите „бастисвания” (обирания) можели да продължат, се подразбира от написаното, Левски бил само против обира на хазната. А от „Стоян Пандура да каже и на Д. Общи” личи, че той е поставял двамата на равна нога по отношение на ръководството на четата по обирите и наказанията.

Сведенията от следствените турски протоколи директно кореспондират със записа на с. 112 от личния бележник на Левски.

На 14 декември пред турското следствие Стоян Пандура разказва: „Преди пет месеца, или по време на жътва, един ден даскал Иван [Фурнаджиев] ме повика в училището [и ми] каза: „Свикахме събрание [и] решихме: „Лечо ковачът, Генчо Михайлов, Въльо Станчев, Петър Вълев, Димитър и ти, шестимата ще отидете в Извор и ще устроите засада. Наместникът на владиката – дяконът – ще предаде нашия комитет на властта, убийте го!”Аз събрах тия хора и им съобщих тая работа. Взех и Димитра. Хаджи Станьо даде всекиму от нас разни дрехи за преобличане, а на ония, които нямаха оръжие, той даде и оръжие.”

Общи по-рано на 9 декември е казал същото: „Бяха шест души: единият Стоян, другият Лечо и Петър, имената на другите не помня; всичките са в затвора.” Тук имаме указание, че четата на Стоян Пандура при опита за убийството на дякон Паисий е била от шест човека, а Димитър Общи се е явявал като ръководител на акцията.

Разказаното показва, че инструкциите на Левски към тетевенци са били изпълнени. Шестимата члена на четата били Стоян Костов, Лечо Николов Ковача, Генчо Михайлов, Въльо Станчев, Петър Вълев и Атанас (Тако) Гложенски. Последният е пропуснат да бъде споменат от Пандура, но е отбелязан при разпита на Лечо Ковача. Вероятно намеренията на Левски са били главатар на терористичната чета да бъде Стоян, затова и пише „Стоян и дружината му”. Чорбаджиите в Тетевен обаче, виждали като неин политически ръководител Димитър Общи. Пандура оставал технически организатор на мероприятията.

Интересна подробност, която е отразена в „Миналото” и която има връзка със съдържанието на бележката на Левски в личния му бележник, е написаното за по-голямата чета, която осъществила обира при Арабаконак. „Общи заповяда на четата да си похапне и да си попуши тютюнец”, пише в своя белетристичен стил Стоян Заимов. Това станало, при една почивка на четата по пътя ѝ към мястото на засадата.

Според записаното в протоколите на турското следствие, едно от действията на четата е бил първия опит за убийство на дякон Паисий. Съдбата му била решена към края на март. Тогава Димитър Общи е бил в Ловеч, където му дали писмо и заповядали устно да убие дякона-наместник на владиката в Орхание. Работата обаче се отложила, защото Левски заминал да вземе участие в общото събрание на БРЦК в Букурещ, а след самоубийството на Ангел Кънчев, Димитър Общи е изпратен от съображение за сигурност в Пловдив. В началото на юли Левски се завръща в България и отново задвижва организацията за премахването на неудобния дякон Паисий.

За обира на хазната в прохода Арабаконак, тетевенските ръководители хаджи Станьо, Петко Милев и Иван Фурнаджиев уредили участие в четата на още хора и разчитали на ръководната роля при провеждане на мероприятието пак на Димитър Общи. Сам той, обаче, пред турския съд казва, че след като било решено да бъде обрана турската хазна, осведомил за това Стоян Пандура и му казал: „Хайде, приготви хората си!” На очната ставка в София между разпитваните Петко Милев и Димитър Общи последният заявил, че хората, които ще нападнат хазната били определени от хаджи Станьо и Петко Милев, а ги събрал Стоян Пандура.

Последният потвърждава, че събрал хората за обира по нареждане на Петко Милев. Той казал и имената на тези, които трябвало да участват. В протоколите за разпитите на заловените, проведени в Орхание и Тетевен, най-често споменаваното име, свързано с организацията на обира, е на Стоян. А Станчо хаджи Иванов направо заявява: „Истинският главатар на хайдутите е Стоян.”

Иван Унджиев е забелязал този момент и коментира, че нападателите на хазната били организирани от Петко Милев и от хаджи Станьо. Стоян Пандура бил действал от тяхно име и той е завел четата при Димитър Общи.

Ако анализираме по-внимателно наличните протоколи, ще установим, че най-важна роля в разкриването на участниците в обира и членовете на революционния комитет в Тетевен, е имал Стоян Костов Пандура. Както бе споменато, по-голямата част от съдържанието на първия му разпит в Тетевен, проведен на 24 или 25 октомври 1872 г. липсва сред запазените протоколи. Но съществено е и сведението от разпита му, проведен в София на 14 декември. На него Стоян казва: „Първо дойде юзбашията. Чорбаджиите ме предупредиха. Аз се крих два дни, но когато дойде пашата-мютесариф, на другата сутрин от идването му, без да съобщя на чорбаджиите, сам отидох право при него, разправих му всичко подробно, като му дадох и парите. Съобщих му също и мястото на комитетските книжа.”

post-2642-0-83269200-1407144525_thumb.jp
Краят на протокола от разпита на Стоян Пандура, проведен на 14 декември 1872 г.

Любомир Дойчев привежда сведения за доброволното предаване на Стоян Пандура, публикувани от историка Д. Д. Стойчев в неговата книга „Тетевен в миналото и днес”. Турската власт в Тетевен получила нареждане да арестува Стоян Пандура и Тодор Бръмбара, изказани от първите заловени Божил Генчев и Велчо Шунтов. В града пристигнали едно конно военно отделение и самият Мазхар паша. Стоян Пандура обаче, успял да се скрие в улея на воденицата на Лечо Ковача. След като узнал, че заради него са изтезавани по колибите много Стояновци, сам се предал.

В книгата на Георги Димитров „Княжество България”, част II, също се споменава за укриването на Пандура от търсещите го турски власти. Там като причина за доброволното му предаване се посочва заплахата на Мазхар паша, която той отправил към жителите на Тетевен, че ако не му предадат Стоян Костов, ще изпрати всички на заточение. Димитров отбелязва, че „след като го запрели, почнали да ловят членовете на комитета, според показанията на Велча И. Шунтов и Васил Петров (от Орхание)”. (Димитров е допуснал грешка: става дума за Божил Генчев, а не Васил Петров - бел. К. Г. ).

Заплахата към жителите на Орхание може да е имала и друг характер. В телеграма № 941 от 3 октомври 1872 г. на софийския окръжен управител до Орханийското околийско управление се казва: „Обирът тежи върху града Етрополе. В случай, че не се намерят и открият нападателите на хазната, това петно ще остане завинаги да тежи върху жителите му като белег на тяхната виновност. Тъй като, според получените положителни данни, задигнатите суми ще трябва да бъдат събирани от населението на гр. Етрополе, кажете им категорично – да правят що правят, но да се открият нападателите.”

Погрешното заключение, че след като затворили Стоян Пандура, „започнали да ловят членовете на комитета”, според показанията на първите арестувани Велчо и Божил, не трябва да ни отвлича вниманието. Арестите явно са следствие на признанията на Стоян Пандура. Това се проследява при внимателен анализ на протоколите от разпитите.

Крумка Шарова също констатира, че: „Отначало арестуваните по повод обира при Арабаконак не правели признания относно участието си в революционния комитет. Започнали да правят това, след като турската полиция успяла да намери архива на Тетевенския комитет”. Което станало на 26 октомври, т. е. на другия ден след първия разпит на Стоян Пандура и преди разпитите на Тодор Бръмбара и Иван Фурнаджиев.

Поради липсата на пълен запис от първия протоколиран разпит на Стоян в Тетевен, не можем да кажем какво точно е предал той преди да бъдат разпитани Бръмбара и даскал Иван. За Бръмбара Д. Панчовски приема, че той „пръв изброява поименно десет души обирачи”, „пръв издава главния обирач „Димитър от Сърбия”, споменава и за „комитета”, на когото трябвало да изпратят парите.

Пак Панчовски приема и уверява, че „няма да прозвучи никак пресилено, ако се каже, че основните, решаващите за по-нататъшния (след 26 октомври) ход на следствието разкрития” са направени от Фурнаджиев. Той съобщава името Димитър Общи, познат дотогава само като Димитър от Сърбия, пръв споменава името на Васил Левски и го описва как изглежда, изброява имената на всички членове на Тетевенския комитет, издава къде са скрити откраднатите пари.

Както бе споменато вече, на разпита на 14 декември в София Стоян Пандура още в началото споменава за Левски. Извикал го Иван Фурнаджиев и му дал писмо, което занесъл в Орхание на Васил Бояджията, в Голям извор - на Васил Бошаранов, в Гложене – на Васил Йонков и в Ловеч – на Марин п. Луканов. После хаджи Станьо му дал поръчението „където и да отиде Дякон Левски, ти ще вървиш с него”.

На 30 декември Стоян е призован на очна ставка с Марин поп Луканов, който отричал да има участие в комитета. Изобличава го, като дава сведението, че той, Стоян, донасял от Тетевен в Ловеч пет-шест пъти писма и ги предавал на Марин. Пристигналите при Марин, ги разнасял по съответните места. Винаги разговаряли по комитетски работи. Казал дори, че напразно отричал.

Трудно е да се каже кога Пандура започва да разказва за революционния комитет и неговия ръководител, но изглежда това е станало още при първия му разпит. При последвалите след това разпити на Тодор Бръмбара и Иван Фурнаджиев турските власти вече са знаели за революционната организация. В техни ръце е бил и архива на Тетевенския комитет. Комитетските книжа дори били изложени в мястото, където се провеждало следствието.

Според Крумка Шарова при наличието на този факт вече било невъзможно арестуваните да отричат съществуването на революционна организация и участието си в нея. Иван Фурнаджиев, макар хитро да подхвърля накрая на първия си разпит, че „самичък” издал на турските власти комитетската работа, за да си спечели заслугата на доносник, всъщност възприема тази идея, тъй като тя му е предложена в началото на неговия разпит.

Който започва с поставения въпрос: той, даскал Иван, ли е дал комитетските книжа на Милка, която ги скрила в къщата на даскал Пано, където били намерени. След което е зададено „ребром” : „Какво знаеш за комитета? Кажи истината! Ако допринесеш услуга на държавата ще бъдеш възнаграден!” Иван Фурнаджиев е започнал да разказва за комитета, защото участието му в него било вече установено.

Признанията на Стоян Костов пред турската следствена комисия са взети под внимание от турското правителство и това води до смекчаване на неговото наказание. Любомир Дойчев посочва, че съществуват документи, изпратени от великото везирство в Цариград до валията в Русе, публикувани в „Документи по българската история”, том IV, в които се казва: „Пандур Стоян, който по-напред е събирал и въоръжавал тетевенци в помощ на комитета, при все че е улеснил изследванията и диренията на правителството и доброволно се е предал, поради негови минали разбойнически престъпления се осъжда на 7 години.”

Последните сведения за Стоян Пандура откриваме в „Миналото” на Стоян Заимов. На 9 януари 1873 г. той и още двама членове на Хасковския революционен комитет се прибирали от посещението си при инженера Георги Прошек, който тогава бил началник на секцията в Алмалии (днес Ябълково), занимаваща се с постройката на железопътната линия Пловдив-Одрин. При с. Куручешме (днес Горски извор) срещнали конвоя със заловените и осъдени по делото за Арабаконашкия обир тетевенци, заминаващи на заточение в Турция.

Хасковлии успели да съберат от селото дрехи и провизии, които дали на заточениците. Те останали поразени от сърдечната среща. Просълзен Стоян Пандура казал: „Братя християни, правете добро, добро да видят вашите деца… Отиваме на далечна страна, оставихме деца и жени без пара, без петак…”

Любопитно е, че от един момент нататък не се знае нищо за този човек. Има някакви сведения, че бил заточен в Аргана-Мадени, откъдето бил избягал в Русия. Даже се бил включил в Българското опълчение. Участвал, казват и в Руско-турската война до нейното завършване. Не са открити сведения, обаче, към коя опълченска дружина се е числял, с какво се е занимавал след Освобождението и кога е умрял.

post-2642-0-05222300-1407144532_thumb.jp

Ако тази снимка действително е на Стоян Пандура, излиза че той е получил държавни отличия. Не се разбира дали това са възпоменателни медали или ордени.

Днес оценката на повечето български историци е: „Левски е герой, а Общи – предател”. А в 1939 г. на последния са искали да издигнат паметник. Крум Благов в „50-те най-големи атентата в българската история” споменава, че в бр. 5 на вестник „Ботевградска дума” от 14 декември било отпечатано следното съобщение: „Образуван е в София Комитет под председателството на г. Станчо Кехлибаров ¬ председател на Софийската колоездачна област, който си е поставил за задача да увековечи делото на ония доблестни българи, които организираха и извършиха обирът на турската хазна в Арабаконашкия проход през периода на революционната освободителна епоха. В историята това дело е известно под името “Арабаконашкото приключение” и в него са взели участие членове на революционните комитети от нашата и Тетевенска околии.”

Отличията на гърдите на Стоян Костов са свидетелство, че българските власти навремето също са го причислявали към доблестните българи.

Литература:

1. Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд. Документи от турските архиви. С., 1952, с. 9, 26, 37-38, 43, 57, 78, 107-108, 111, 126-130, 132, 169-170, 185, 418.
2. Любомир Дойчев. Сподвижници на Апостола. С., 1981, с. 219-228.
3. Васил Левски. Народе???? (писма, личен бележник). С, 2002, с. 177-178, 132, 135, 180-181, 189, 315-316, 336-337, 345, 348-349, 353, 354.
4. Личният бележник (джобното тефтерче) на Васил Левски. С., 1987, с. 81, 84, 99, 113, 126
5. Васил Левски – Документален летопис 1837-1873. С., 1987, с. 122, 124-126.
6. Стоян Заимов. Миналото (Очерки и спомени из деятелността на българските тайни революционни комитети от 1869-1877 година). С., 1983, с. 73, 157, 247.
7. Иван Унджиев. Васил Левски – биография (второ издание). С., 1980, с. 276.
8. Димитър Панчовски. Последните дни на Васил Левски. С., 1990, с. 97-101.
9. Крумка Шарова. БРЦК и процесът след Арабаконашкото нападение 1872-1873 г. С., 2007, с. 11, 62.

Link to post
Share on other sites
  • 2 седмици по-късно...
  • Потребител

К.Гербов

".....При подробно запознаване с протоколите от разпитите, разбираме, че разчетеното под задрасканите редове на с. 112 и записано на с. 113, всъщност е инструкция за създаване на тайната „четица” за политически убийства и обири, упомената от Стоян Заимов. Като организационният ѝ ръководител е бил не Димитър Общи, а Стоян Костов – Пандура,. Че е имало такава чета, се разбира от казаното при разпитите........"

Ръководителя е бил Димитър Общи. В книгата си "Спомени" Христо Иванов - Големия разказва за едно отиване в Ловеч след завръщането на Левски от Букурещ. Извикан от Левски на Христо му е възложено да направи обир /във Видраре/, а пътьом да намери Д.Общи и да му припомни, че трябва да изпълни заповедта на комитета/ да убие дякон Паисий/.

Ако приемем за вярно, че ръководителя на тази четица е Стоян Пандура, то в "Спомените" на Христо Иванов се стига до противоречие. Хр.Иванов говори, само и единствено за Димитър Общи /които захванал да трепери при срещата/.

Същевременно като говорим за създаване на чети, то неминуемо може да коментираме и "четата" която образува Христо Иванов по повод този обир за който е изпратен от Левски. Христо Големия взема със себе си и Лукан Цачев и Христо Латинеца, а същевременно по време на несполучливия обир /мисля са участвали поне още 3-4 души допълнително/.

Аз лично отхвърлям становището, че Стоян Пандурина е ръководителя на "тайната четица",

Link to post
Share on other sites
  • Потребители

По тези въпроси е писано малко, а когато е споменато нещо, е тенденциозно коментирано. Разбира се, че са необходими уточнявания, привличане на други сведения и пр. Мнението ми - непосредствен или както съм написал „организационен” ръководител на „четицата” и т. н., да е Стоян Пандура, се формира на база на тези сведения.

post-2642-0-69174900-1408129581_thumb.jp

post-2642-0-78635800-1408129598_thumb.jp

В разпита става дума за мероприятие, в което не е предвидено да участва Димитър Общи. Той убива дякон Паисий сам. Първият опит за убийството, когато е ангажиран Стоян и хората му, е неуспешен.

Христо Иванов сплашва Димитър Общи да убие Паисий, защото той не е бил сигурен, че дяконът е „черна душа”. Извършва убийството едва, когато Аслан Дервишоглу му изпраща лично подписана от него заповед.

В момента пиша за историята с дякон Паисий, след това ще бъде Арабаконашкия обир. Като се съберат всички сведения на едно място, ще може да се правят по-генерални заключения. На мен целта ми е преди всичко да изнеса фактите, пък после който желае да прави заключенията.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

В интерес на истината Христо Иванов в своите "Спомени" коментира , че след обира на един търговец, от когото са откраднати 35 000 гроша/нямам литературата в момента да напиша с точност/ са получили по 10 лири за това си начинание.

В едно писмо от Христо Иванов до Кабакчиев писано по време на Руско-турската война, тъй като първия е бил войвода на чета която се е занимавала с разузнаване в помощ на руските войски се говори за обири извършвани от чети, където Христо Иванов коментира, че и той можел но вече бил излезнал от този занаят.За да издържа себе си и четата си и за това моли Кабакчиев да превежда пари за да може да задоволява потребностите си за шпиони, храна, тютюн и т.н, а също така да изпраща пари на жена му в Търново.

Разбира се има доста неизяснени факти и съм съгласен да има по-подробен прочит, но да не се окаже, че както пише и поп Кръстьо в своя "Требник" /пак по памет / "под булото на народното движение се криеше нещо частно интересно..."

Дори както ти на база тефтерчето нА Левски и показания от разпита му стигаш на мнение, че е бил ръководител,да твърде вероятно е да е бил войвода, но да се ограничат неговите действия и да ги вкарат в руслото на революционното стремление, за пряк негов ръководител по силата на решенията взети в Ловеч да разделят, Димитър Общи, Васил Левски и Ангел Кънчев е избран първия.

Същевременно още един факт отново от Христо Иванов, в писмо мисля до Захари Стоянов/ако не се лъжа точно за източника/ той пише, че е бил началник на Димитър Общи. В " Спомените" си той изобщо не говори за Стоян Пандура, а само и единствено за Димитър Общи.

Бихте казали, но той е далеч от Орхание, нали живее в Търново и може да не е знаел и прочие,но твърде вероятно е лицето Христо Бояджията за което говори Димитър Общи което е присъствало на събранието в Ловеч да е именно Христо Иванов. Има още неща да се проучват, но за сега факти и спомени ме водят в тази посока.

Link to post
Share on other sites
  • Потребители

Ти явно не си чел PDF-а, който съм прикачил към темата „Васил Левски начело на БРЦК”. Там съм написал: „Представяйки непознатия му Христо Бояджията, като човек от Ловеч, Димитър Общи подвежда турските власти и те изобщо не разбират, че става дума за Христо Иванов - Големия от Търново. Затова и той не е арестуван. Можем да сме сигурни, че Големият е присъствал на учредителното събрание, тъй като Драсов пише: „След като пристигна и Кънчев, повикан бе и Хр. Иванов от Търново в Ловеч. Така те събрани (Общи, Кънчев, Иванов) под председателството на Левски и в присъствието на М. Луканова и мое...” Изречението не е продължено, но явно, че става дума за учредителното събрание в края на септември 1871 г.”

Пак там съм написал също: „Имаме конкретни сведения за състава на тайната полиция на ЦБРК, на която са отделени две глави в „Наредата”. В едно писмо до Захари Стоянов от 24 април 1894 г. Христо Иванов - Големия отбелязва, че той, Ангел Кънчев и Димитър Общи били „тайната полиция в комитета”. В случая, обаче, е изпуснат ръководителят на тази полиция. Сам Големият разказва в спомените си, че по повод на нежеланието от страна на Димитър Общи да изпълни заповедта за убийство на ловешкия дякон Паисий, той - Христо, изказал пред Левски мнение, че Общи трябвало да се накаже, „като си не изпълнява длъжността според закона”, т. е. „Наредата”. На което Левски отговорил: „Добре, да го убием, ами кого да наместим на мястото му. Когато бяхме 4-ма сега останахме трима.” В последното се има предвид, че вече Ангел Кънчев не е между живите. Вижда се, също, че и Апостолът е бил участник в тайната полиция. Неговите функции намираме записани в „Наредата”, където се казва: „Тайната полиция зависи и е под заповедта само на Ц. комитет.” След Общото събрание Левски ще получи пълномощия сам „да превожда” наказанията.”

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
.....Отличията на гърдите на Стоян Костов са свидетелство, че българските власти навремето също са го причислявали към доблестните българи.

Твърде е възможно тези медали да не са български.

Ето едно логично обяснение за поведението на Димитър Общи, а и на подобните му :

"Общи е късогледо, даже престъпно натрапен от Любен Каравелов и от Панайот Хитов . Левски го знае що за птица е още от легията. Той възразява на заповедта им, но й се подчинява. После обаче отказва да приобщи Общи към делото. При обиколката им го държи "у лево" и се оказва прав - Общи не струва като водач, няма акъл не само за бунтовник, но и за прост хаирсъз. Каквото и да направи - все е провал.

Има обаче една добре аргументирана версия, че Димитър Общи всъщност е сръбски провокатор. И тогава предизвиканият от него разгром на тайната организация на българите се оказва бляскав успех.

Последните думи на Димитър Общи, като вижда, че го водят на бесило, са: Ах, те ме излъгаха!

Кои са тези те? От кого Общи е очаквал да го свали от въжето? Възможно е това да са турците. Подлъгали са го да издава с уверение, че за награда ще получи по-мека присъда. Но още при ареста му Общи малодушно моли да не го мъчат и обявява, че ще изкаже всичко. Цялото му поведение след това - бодрият дух по време на разпитите, усърдието и изчерпателните отговори - показва, че не е изтезаван. Получаващи наготово и без натиск онова, което искат, турците нямат причина, нито нужда да му обещават сделка.

Според покойния писател Йордан Вълчев Общи се смята за излъган не от турците, а от сърбите. Вълчев изгражда хипотезата, че Общи е бил направляван като провокатор с цел да овладее Вътрешната организация и да я постави в услуга на Сърбия. А в случай че бъде заловен - да я разгроми, издавайки структурата и водачите й. За този втори случай - ако бъде заловен, Общи е получил уверения, че ще бъде спасен, пише Вълчев. Обяснено му е, че турците ще са благосклонни, тъй като според турския закон, ако сътрудничиш на властта, получаваш награда. Тъкмо на такива "права" се позовават други двама издайници по делото - Стоян Пандура и даскал Иван Фурнаджиев."

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1762893

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Ти явно не си чел PDF-а, който съм прикачил към темата „Васил Левски начело на БРЦК”. Там съм написал: „Представяйки непознатия му Христо Бояджията, като човек от Ловеч, Димитър Общи подвежда турските власти и те изобщо не разбират, че става дума за Христо Иванов - Големия от Търново. Затова и той не е арестуван. Можем да сме сигурни, че Големият е присъствал на учредителното събрание, тъй като Драсов пише: „След като пристигна и Кънчев, повикан бе и Хр. Иванов от Търново в Ловеч. Така те събрани (Общи, Кънчев, Иванов) под председателството на Левски и в присъствието на М. Луканова и мое...” Изречението не е продължено, но явно, че става дума за учредителното събрание в края на септември 1871 г.”

Пак там съм написал също: „Имаме конкретни сведения за състава на тайната полиция на ЦБРК, на която са отделени две глави в „Наредата”. В едно писмо до Захари Стоянов от 24 април 1894 г. Христо Иванов - Големия отбелязва, че той, Ангел Кънчев и Димитър Общи били „тайната полиция в комитета”.В случая, обаче, е изпуснат ръководителят на тази полиция.

Това, че не съм чел вашият PDF файл говори само едно, че по този казус сме на едно мнение. Христо Бояджията е именно Христо Иванов - Книговезеца, Цигарджията . Според мен прякора му Големия както вие пишете мисля в една ваша статия за Раковски и Първата българска легия е доста по-късен, а не защото ръста му е нисък. А и според Ст. Заимов, Големия не е с нисък ръст.

За да тази си реплика, че Христо Иванов е бил началник съдя от документ НБКМ- БИА IIА 8712 публикуван в книгата на Мл.Младенов "Христо Иванов Големия. Личност и дело."

На стр. 97 от книгата "Васил Левски /Диаконът/ Черти из живота му" Христо Иванов прави следната бележка:

"...и Димитър Общи казовал че има господар над него. Аз съм деда - Иванов син /Хр. Иванов щото баща ми е от Къкрина иго познават сичките селяни баща ми/

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Твърде е възможно тези медали да не са български.

Ето едно логично обяснение за поведението на Димитър Общи, а и на подобните му :

"Общи е късогледо, даже престъпно натрапен от Любен Каравелов и от Панайот Хитов . Левски го знае що за птица е още от легията. Той възразява на заповедта им, но й се подчинява. После обаче отказва да приобщи Общи към делото. При обиколката им го държи "у лево" и се оказва прав - Общи не струва като водач, няма акъл не само за бунтовник, но и за прост хаирсъз. Каквото и да направи - все е провал.

Има обаче една добре аргументирана версия, че Димитър Общи всъщност е сръбски провокатор. И тогава предизвиканият от него разгром на тайната организация на българите се оказва бляскав успех.

Последните думи на Димитър Общи, като вижда, че го водят на бесило, са: Ах, те ме излъгаха!

Кои са тези те? От кого Общи е очаквал да го свали от въжето? Възможно е това да са турците. Подлъгали са го да издава с уверение, че за награда ще получи по-мека присъда. Но още при ареста му Общи малодушно моли да не го мъчат и обявява, че ще изкаже всичко. Цялото му поведение след това - бодрият дух по време на разпитите, усърдието и изчерпателните отговори - показва, че не е изтезаван. Получаващи наготово и без натиск онова, което искат, турците нямат причина, нито нужда да му обещават сделка.

Според покойния писател Йордан Вълчев Общи се смята за излъган не от турците, а от сърбите. Вълчев изгражда хипотезата, че Общи е бил направляван като провокатор с цел да овладее Вътрешната организация и да я постави в услуга на Сърбия. А в случай че бъде заловен - да я разгроми, издавайки структурата и водачите й. За този втори случай - ако бъде заловен, Общи е получил уверения, че ще бъде спасен, пише Вълчев. Обяснено му е, че турците ще са благосклонни, тъй като според турския закон, ако сътрудничиш на властта, получаваш награда. Тъкмо на такива "права" се позовават други двама издайници по делото - Стоян Пандура и даскал Иван Фурнаджиев."

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1762893

Четейки показанията на Димитър Общи пред извънредната комисия се сблъсквам с няколко неща които като, че ли никой не обръща внимание. Става дума за следното:

След подписване на примирие на о.Крит, Димитър Общи се предава на Сава паша. От там е изпратен в Сира и му са дадени 100 златни драхми /отново по памет/. От там тръгва да пътува, Белград, Влашко навърта се около дейците на българската емиграция, влиза в досег с хора близки до БРЦК докато се стигне до изпращането му в Българско/както се изразява Левски/ да помага на организацията.

В едно свое пътуване пред извънредната комисия коментира, че взел тескере от гръцкия консул в град Пловдив. И с оправдателното изречение:

"....Той не знаеше що за човек съм"...гръцкия консул му издава тескере.

Ако съпоставим тези факти които сам изказва пред извънредната комисия и отношенията на българи и гърци по въпроса за Българската църква можем да погледнем и в друга посока. в подкрепа на всичко това мога да изтъкна и още един факт : има достъпни дори и в интернет сведения на чуждите посланици за обстановката в Българско където сведения ясно описват взривоопасната обстановка по отношение на Църквата.

Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...