Томое Гозен

[Drake]

От 1895 г. насам, всеки октомври в Киото се провежда т.н. „Джидай Мацури” (時代祭) - Фестивал на вековете. В традиционното шествие на повече от 2000 реенактори, облечени с характерни костюми или доспехи от различни епохи, изобразяващи самураи, гейши пълководци, императори и хора от простолюдието, се откроява един много интригуващ персонаж – красива, млада жена яздеща кон, въоръжена с катана и лък, гордо носеща а в десницата си нагината. Тя пресъздава образа на една от изключително редките за Средновековна Япония, жени-воини („онна муша”) – Томое Гозен. Подобно на легендарните крал Артур и Робин Худ, за нея историците не са открили категорични доказателства, че е действително съществувала историческа личност.

Най-ранното ѝ споменаване е от началото на XIII век в създадения от пътуващи слепи свещеници, пеещи под акомпанимента на бива, военен епос „Хейке Моногатари”. Сказанието за Хейке описва войната между родовете Хейке (Тайра) и Генджи (Минамото), подчертавайки трагичния край на клана Тайра, като метафора на будистката философия за преходността на всички неща. Аристократичният и изящен период Хейан (794 - 1185 г.) приключил с брутална и страховита гражданска война, останала в историята като войната Генпей (1180 – 1185 г.). Конфликтът довел до основаването на шогуната Камакура и пълното унищожение на управляващия дотогава клан Тайра (Хейке).

Съперниците им от Минамото преминали през кървави междуособици за върховенството в клана. През 1183 г. Минамото но Йоритомо започнал поредица от нападения срещу братовчед си Минамото но Йошинака. Последният, известен още като Кисо Йошинака, изправен пред невъзможността да се сражава едновременно с Тайра и собствения си клан, бил принуден да признае господството на Йоритомо, да се откаже от претенции за бащините си земи, завладяни от братовчедите му и да изпрати сина си като заложник в Камакура. През юли 1183 г. при Курикара, Кисо Йошинака разгромил огромна армия предвождана от Тайра но Коремори. Победата му станала повратна точка във войната Генпей.

Заедно с воините на чичо си Минамото но Юкийе, той отново победил Тайра в жестока битка при Шинохара. Изпаднали в паника, Тайра напуснали Киото, като отвели и малолетния император Антоку. На 17 август 1183 г. Кисо Йошинака и Юкийе, заедно с императора-монах Го-Ширакава влезли в столицата Киото. Самураите им разграбили града. Грубите и бедни планинци от Шинано не правели разлика между подържниците на Тайра и тези на Минамото, и грабели наред. Го-Ширакава провъзгласил Йошинака за „Асахи Шогун” и му наредил да преследва и унищожи Тайра. След поражение при Мицушима през ноември 1183 г. Кисо Йошинака се завърнал в Киото и установил, че императорът-монах е приел страната на братовчед му Йоритомо, а чичо му го е изоставил.

Вбесен той арестувал Го-Ширакава и изгорил храма Ходжуджидоно. Братовчед му Йоритомо, който също претендирал за върховната власт, изпратил през февруари 1184 г. братята си Минамото но Йошицуне и Норийори начело на две армии срещу него. Йошинака бил изтласкан от Киото и убит заедно с най-верния си приятел Канехира от самураи на братовчедите си в последна отчаяна битка при Авацу. „Хейке Моногатари” описва Томое Гозен, като един от най-добрите воини и командири на Кисо Йошинака, но не дава никакви сведения за нейния произход. Гозен не е фамилно име, а почтително обръщение подобно на латинското domina.

Стивън Търнбул в своята “The Samurai. A Military History” я посочва като сестра^[1] на Имаи но Широ Канехира, известен още като Накахара Широ, „млечен брат” и приятел от детинство на Кисо Йошинака. Неясна е връзката ѝ с нейния господар. Според различните версии, тя е посочвана като съпруга (теза споделяна от С.Търнбул), любовница или наложница на Минамото но Йошинака. Освен впечатляваща външност, Томое притежавала и превъзходни бойни умения - изкусен стрелец с лък, страховит фехтовач и ненадминат ездач. Жените от класата буши били обучавани както в безпрекословно подчинение на висшестоящите и моралния кодекс на клана, така и в бойните изкуства.

Обичайните им оръжия били нагината и копието яри, с които защитавали дома и семейството си при нападение, а кинжалът кайкен служел за самоотбрана или ритуално самоубийство - джигай. Въпреки категоричните ѝ предпочитания към лъка и меча, по-късните разкази и гравюри укийо-е приписват на Томое създаването на собствена школа за бой с нагината. Характерно за нея е както участието ѝ в битки наравно или дори превъзхождайки мъжете на бойното поле, така и способността ѝ да ръководи армейски части.

„ Кисо но Йошинака довел със себе си от Шинано две жени компаньонки, Томое и Ямабуки. Ямабуки се разболяла и останала в столицата. От тях двете, Томое била изключително красива, с бяла кожа, дълга коса и очарователно лице. Тя била също така необичайно силен стрелец (с лък), а като майстор на меча била воин равняващ се на хиляда, готова да предизвика демон или бог, пеша или на кон. Тя обучавала необяздени коне с изумително умение, оставала невредима, яздейки надолу по опасни склонове. Всеки път, когато предстояла битка, Йошинака я изпращал като свой първи военачалник, екипирана със здрава броня (大鎧 – о-йорои), превелик меч и мощен лък, и тя извършила повече доблестни дела от всеки друг воин. Така тя била един от седмината оцелели, след като всички други побягнали или загинали...” ^[2]

„Изправяйки се на стремената той извикал с гръмовен глас: „Кисо но Куанджа, често си слушал за него – сега го виждаш пред себе си! Сама-но-ками и Ийо-но-ками, Асахи Шогун, Минамото Йошинака съм аз! Ела, Кай но Ичиджо Джиро! Вземи главата ми и я покажи на Хьойе но суке Йоритомо!” „ Чухте го мъже!” – провикнал се в отговор Ичиджо но Джиро – „ В атака! Това е техният велик пълководец. Внимавайте да не ви избяга!” И цялата войска атакувала срещу Кисо за да го плени. Тогава Кисо и неговите триста (конници) се спуснали срещу техните шест хиляди противници обзети от смъртоносна ярост, сечейки, разсичайки и размахвайки остриета във всички посоки, докато накрая пробили на другата страна. Техният малък отряд намалял до едва петдесет конници, когато Дои но Джиро Санехира пристигнал в помощ на техните врагове с друга част от още две хиляди...” ^[3]

„Но вече от тях оцелели само пет човека. Дори тогава, Томое останала жива. „Сега по-бързо”, казал господарят Кисо на Томое. „Ти си жена, така че махай се, заминавай, където пожелаеш! Аз възнамерявам да загина в бой, или да се самоубия ако ме ранят. Ще бъде непристойно хората да кажат - Кисо сама държал със себе си жена в своята последна битка.” Нежелаеща да побегне (от бойното поле), Томое яздела с другите, докато повече не можела да се противи (на дадената заповед). Тогава тя дръпнала юздите на коня. „Ах! Ако мога само да намеря достоен враг.” - си помислила тя.- „ Ще се сражавам в последен бой, за да ме види Негова светлост.” Докато стояла там, се появили тридесет конници, водени от Онда но Хачиро Морошиге, мъж прочут в провинция Мусаши със своята прекомерна сила. Томое препуснала в галоп към тях, яздейки край Морошиге, го сграбчила с мощен захват, дръпнала го надолу срещу лъка на седлото си, удържайки го неподвижен отсякла главата му и я изхвърлила надалеч. След това захвърлила шлема и бронята си, и се отправила към източните провинции...” ^[4]

Томое повече не се споменава в „Хейке Моногатари”, по-късни разкази и легенди описват най-различни версии за живота ѝ след битката при Авацу и победата на Минамото но Йоритомо. Според една от тях станала будистка монахиня и починала на 91 годишна възраст, като до последния си час рецитирала сутри за душата на непрежалимия си господар. Според други била пленена от Вада Йошимори, най-доверения васал на Йоритомо и принудена да стане негова наложница. Тя му родила син - Асахина Йошишиде, известен през периода Камакура като най-силния мъж в Япония и доверен приятел на шогуна Минамото но Йорийе. Съществува и версия според, която Томое отмъстила за своя господар Кисо, ликвидирала убийците му, отнесла отрязаната му глава и за да не бъде поругана я хвърлила в морските дълбини.

Въпреки наличието през следващите векове и на други жени-воини като Хангаку Гозен (XIII в.) и Мимура Котоку (XV в.), легендата и образът на Томое Гозен продължили да очароват японците през следващите осем столетия превръщайки я в културен феномен. Тя станала любим персонаж в многобройни разкази, новели, гравюри укийо-е, а в по-нови времена в манга комикси, аниме, видео и компютърни игри. Още през XV в. „Томое” станала част от репертоара на театър Но. Пиесата, която се изпълнява и в наши дни, показва Томое Гозен като печален призрак, витаещ край гробницата на Йошинака в Авацу.

Театър кабуки и отредил комедийна роля в пародията „Онна шибараку” през 1746 г., представяйки я като безпомощна и объркана жена. Но дори през новото хилядолетие тя не е останала без внимание – Токийският Мейджиза Тиътър през 2013 г. поставил премиера на „Томое Гозен – легенда за жената воин”. В нея главната героиня е жена от XXI век незнайно как попаднала в размирния и кървав XII век. Всички тези превъплащения на един средновековен литературен герой или пък реална историческа личност оформят събирателния образ на жената-воин в японската културна традиция.

----------------------------------

[1] - Turnbull S. The Samurai. A Military History (Japan Library). — Richmond, 1996.

[2] - Helen McCullough, The Tale of the Heike, p. 191

[3] - Helen McCullough, The Tale of the Heike, pp 191-192

[4] - Helen McCullough, The Tale of the Heike, p. 192