Interstellar

[Doris]

Героите изпитват същата сила на тежестта като на Земята, но гравитацията на черната дупка си действа. Ако оставиш един свободно падащ часовник, тя също ще действа и той ще показва забавено време. Сила на тежестта и сила на гравитацията не са едно и също.

За това чернокожият астронавт, който беше на по-висока орбита остаря по-бързо и за това Купър предлагаше сложната маневра от по-висока орбита към планетата, за да са възможно по-кратко в областта с по-бавно време. Ако главният кораб бе летял на същата орбита като планетата, щяха да остареят еднакво.

Дали ефектът е преувеличен може да се каже само ако се пресметне количествено забавянето на времето. Но принципно е така, както е показано във филма.

Дорис, тези неща ги знам, но така както си ги написала са ясни ако говорим в рамките на нютоновата гравитация. В ОТО това което си написала въобще и не е ясно дали е смисленно. Там стандартния жаргон е различен. И такива неща като потенциал, център, размер, по-близко, по-далече, придърпва и т.н. са общо взето неприложими.

Но моето възражение остава. Ако черната дупка е огромна преминаването на хоризонта не е свързано с нищо особенно. Например ти в момента може да приминаваш през хоризонта на супер ограмна черна дупка и да не го забелязваш. Чак когато доближиш сингулярноста, чак товава ще започнеш да се разтягаш. И обратното, ако се опитваш да стоиш извън хоризонта, то това ще е свързано с големи ускорения.

....

Опитах да обясня какво е приливна сила по всички начини и по-сложно и по-просто.

Може да не обяснявам добре, то не зависи само от мен, но понятията градиент и потенциал и в ОТО си важат:

http://www.wikiznanie.ru/ru-wz/index.php/%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D1%8B%D0%B9_4-%D0%BF%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB.

За хоризонта на събитията изменяш смисъла на казаното от мен.Но не ти е за пръв път.

[B0081]

Героите изпитват същата сила на тежестта като на Земята, но гравитацията на черната дупка си действа. Ако оставиш един свободно падащ часовник, тя също ще действа и той ще показва забавено време. Сила на тежестта и сила на гравитацията не са едно и също.

Всичко което казваш е вярно, но не дава отговор на въпроса ми.

Гравитацията на планетата на която кацнаха героите от филма и земната гравитация са приблизително еднакви. Хората които се намират и на двете планети се намират в сходни условия. Но ако твърдението че на планетата близо до черната дупка времето върви много по бавно от това време на Земята е вярно, то значи условията на двете планети се различават. И аз питам, в кое се заключава рзликата за хората на дадена планета и Земята. Как се проявява това ? Например материята става по плътна или по инертна или нещо друго.

Нали на всички е ясно че трябва да има разлика , защото ако разлика няма , то и различен ход на времето не трябва да го има.

[Doris]

Разлика, за която се сещам е, че планетата ще трябва да се върти много бързо, за да остане на орбита при огромната гравитация, която е нужна за забавянето на времето.

Ето в този филм Хокинг към 20 минута обяснява подобна ситуация:

http://rutube.ru/video/99e64c1c51e6530da176ccbaf9163a60/ - на руски

- на английски

[Gravity]

Опитах да обясня какво е приливна сила по всички начини и по-сложно и по-просто.

Може да не обяснявам добре, то не зависи само от мен, но понятията градиент и потенциал и в ОТО си важат:

http://www.wikiznanie.ru/ru-wz/index.php/%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D1%8B%D0%B9_4-%D0%BF%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB.

За хоризонта на събитията изменяш смисъла на казаното от мен.Но не ти е за пръв път.

Относно приливните сили не е нужно да се опитваш, просто не е вярно, че при приминаването на хоризонта са много силни. Това зависи от дупката.

Тоя линк с 4-потенциала (предполагам единственото което успя да намериш из нета) какво общо има с ОТО. Изглежда като теорията за гравитация на Федосин и не е ясно колко е различна от ОТО. Но е напълно ясно, че е нещо друго.

За хоризонта както обикновено голо обвинение. Ако съм казал нещо грешно кажи кое и защо и ще се поправя. Но такива безпочвени подмятания са жалки.

[Doris]

Гравити, за втори път ти казвам,че изопачаваш думите ми. Точно обратното твърдя:

Не е вярно, че приливните сили при големи черни дупки въобще са малки. Зависи от намеренията, с които се приближаваш към тях. Ако искаш да не преминаваш хоризонта на събитията, ще са малки, но ако не ти пука и смело го прекрачиш, неминуемо навлизаш в област със голям градиент на кривината на пространството и ставаш на макарон. По презумпция се счита, че хоризонта не трябва да се преминава (не и в този филм), за това и казват, че приливните сили на големи ч.д. са малки. Като стоиш надалече, ще са малки, разбира се.

Казвам, че при свъхмасивните черни дупки приливните сили са достатъчно силни за да разрушат всяка тяло в област с голям градиент на кривината на пространството, която е зад хоризонта на събитията, а не че това ще стане на хоризонта на събитията.

Черната дупка от филма, впрочем не е от типа на свръхмасивните.

За потенциала като понятие не си в час, но ще е голямо отклонение да ти се обяснява, пък и нямам желание.
Вземи да гледаш поне филма, та да имаш какво да обсъждаш, вместо да се заяждаш.

Редактирано Януари 3, 2015 от Doris

[Gravity]

Гравити, за втори път ти казвам,че изопачаваш думите ми. Точно обратното твърдя:

Казвам, че при свъхмасивните черни дупки приливните сили са достатъчно силни за да разрушат всяка тяло в област с голям градиент на кривината на пространството, която е зад хоризонта на събитията, а не че това ще стане на хоризонта на събитията.

Черната дупка от филма, впрочем не е от типа на свръхмасивните.

За потенциала като понятие не си в час, но ще е голямо отклонение да ти се обяснява, пък и нямам желание.

Вземи да гледаш поне филма, та да имаш какво да обсъждаш, вместо да се заяждаш.

Ееех Дорис, Дорис...

Ако беше имала предвид нещо друго, то щеше да го уточниш след първия ми коментар, а не чак сега. Какво друго да си помисля освен, че чак сега си намерила и прочела и се опитваш да замажеш положението. Ето погледни пак написала си

...го прекрачиш (хоризонта), неминуемо навлизаш в област със голям градиент на кривината на пространството и ставаш на макарон...

и това не е вярно. Докато стоиш далече от сингулярноста няма значение дали си под или над хоризонта. Даже ако дупката се описва точно от решението на Кер, съвсем спокойно под хоризонта може да избегнеш сингулярсноста. Да не говорим, че това "голям градиент на кривината" е поредното безсъдържателно но сложнозвучащо понятие. Би ли дала определение? Или просто ще кажеш, че не ти се занимава. Дай определение само на това, друго не искам, какво е голям градиент на кривината.

За понетенциала пък не виждам как може да не те е срам да го споменаваш. След известно увъртане даде линк към нещо несвързано (то друго и не си намерила из нета). Сега даже не го и споменаваш този линк, но прдължаваш да сипеш квалификации какво на мен не било ясно!! Пък аз съм се бил заяждал!!!!!!!!!

[sirius]

Вижте, това е тема за театър. Ама преигравате бе. Я вземете извадете от багажника малко кривини и потенциали от девствени черни дупки, да почерпите, какво сте заразправяли колко било вкусно.

[Last roman]

спамиш, сирка.

[sirius]

ами и на мен ми се приспамва от време на време, особено по празници. викам да отвлека малко вниманието че тия пак се почнаха в тема за театро. а иначе хубави хора. ама няма повече.

[Doris]

Всичко което казваш е вярно, но не дава отговор на въпроса ми.

Гравитацията на планетата на която кацнаха героите от филма и земната гравитация са приблизително еднакви. Хората които се намират и на двете планети се намират в сходни условия. Но ако твърдението че на планетата близо до черната дупка времето върви много по бавно от това време на Земята е вярно, то значи условията на двете планети се различават. И аз питам, в кое се заключава рзликата за хората на дадена планета и Земята. Как се проявява това ? Например материята става по плътна или по инертна или нещо друго.

Нали на всички е ясно че трябва да има разлика , защото ако разлика няма , то и различен ход на времето не трябва да го има.

Филмът на Хокинг ми напомни за това, че е по-точно да се каже, както го прави той, че масата предизвиква забавяне на времето, макар че гравитацията (привличането на телата) винаги я съпътства. Обратното – забавянето на времето да влияе на масата или плътността на телата не се предвижда от теориите. В книгата „Кратка история на времето“ Хокинг обаче споменава, че забавянето на времето може да повлияе на термодинамичните процеси, но това е за вселенски мащаб.

Във филма също има числов пример за максималното гравитационно забавяне на времето в нашата галактика с възможност за връщане от областта около черната дупка и то е 2 пъти. При това обикалянето по орбита, съизмерима с тази на Меркурий трябва да е за 8 минути собствено време.

Ето и други коментари от астрономи за достоверността на филма, малко по-критични от представените тук в началото:

http://www.dailymail.co.uk/sciencetech/article-2828836/Five-things-Interstellar-got-wrong-points-got-right-Space-experts-reveal-scientifically-accurate-film-actually-is.html

Надявам се Гравити да се е успокоил през уикенда, защото са доста в разрез с неговите представи.

ОТ:

Успокой се, Гравити. Няма нужда от ех – ох и удивителни. Оплакваш се без основание. Ако имаше квалификации от моя страна, отдавна да са ме „пратили в бан“. Даже ти декларирах уважение и те предупредих да не приемаш научните и фантастичните теории лично. Ако искаш да ти се отговаря любезно, възразявай любезно и с аргументи по предмета на темата, а не „ти увърташ“ , „това трябваше да го кажеш по-рано“ и т.н.

Щом настояваш като за последно, ще ти обясня пак какво е голям градиент на кривината.

Скаларната кривина на пространството определя действието на гравитационното поле.

Градиентът на тази кривина ще ни покаже големината и посоката на нейното изменение, а следователно и големината и посоката на изменението на действието на гравитационното поле. А това изменение създава приливните сили.

Дали е голям или малък е относително понятие, зависи върху какво тяло действат приливните сили. Аз говоря конкретно за тялото на космонавта Купър, което е с крайни размери и здравина, следователно няма нужда от безкрайната кривина на сингулярността , за да се разпадне и на мястото където ще се разпадне градиентът на кривината ще е голям.

Във филма на Хокинг се говори за свръхмасивната черна дупка в центъра на галактиката, която е обвита в прах и газ от разрушени от приливните сили звезди. Значи не можем да кажем, че тези сили са „нищожно малки“ изобщо, а трябва да споменем за какво.

Редактирано Януари 5, 2015 от Doris

[Gravity]

Успокой се, Гравити. Няма нужда от ех – ох и удивителни. Оплакваш се без основание. Ако имаше квалификации от моя страна, отдавна да са ме „пратили в бан“. Даже ти декларирах уважение и те предупредих да не приемаш научните и фантастичните теории лично. Ако искаш да ти се отговаря любезно, възразявай любезно и с аргументи по предмета на темата, а не „ти увърташ“ , „това трябваше да го кажеш по-рано“ и т.н.

След като разговора се води през ден два няма да е лошо да поглеждаш отново предишните постове. Тогава ще видиш, кой как коментира. Ако искаш ще извадя цитатите и ще ти припомня. Ето ти започна с твърдението, че при приближаване към черна дупка се получавала спагетификация. Аз само казах, че това не е така и това е добре известно, ако беше поискала допълнителни обяснения или препратки щях да дам. Но ти продължи да настояваш и да се инатиш без да се обосноваваш. След това го промени "приближаване" с "навлизане" и каза, че при навлизане в черна дупка се получава така, а при стоене извън не. Което (и двете) не е вярно. След което спря да го споменаваш и заяви, че съм увъртал и че съм те тълкувал погрешно. Даде някаква препратка за потенциала, оказа се че не е свързано сега се преструваш, че таква нещо не е имало!

Щом настояваш като за последно, ще ти обясня пак какво е голям градиент на кривината.

Скаларната кривина на пространството определя действието на гравитационното поле.

Градиентът на тази кривина ще ни покаже големината и посоката на нейното изменение, а следователно и големината и посоката на изменението на действието на гравитационното поле. А това изменение създава приливните сили.

Дали е голям или малък е относително понятие, зависи върху какво тяло действат приливните сили. Аз говоря конкретно за тялото на космонавта Купър, което е с крайни размери и здравина, следователно няма нужда от безкрайната кривина на сингулярността , за да се разпадне и на мястото където ще се разпадне градиентът на кривината ще е голям.

Във филма на Хокинг се говори за свръхмасивната черна дупка в центъра на галактиката, която е обвита в прах и газ от разрушени от приливните сили звезди. Значи не можем да кажем, че тези сили са „нищожно малки“ изобщо, а трябва да споменем за какво.

Ето пак изтрели в тъмното и пак неверни. Ако тръгнем да обсъждаме това ще се стигне до поредното отклонение и всичко друго ще бъде забравено.

Това което е грешно тук е подчертаното от мен. Тензора на кривината (тензора на Риман) не скаларната кривина. И последвалата камара думи са просто общи приказки без много съдържание. Ето конретни примери. Пространството на Шварцшилд и пространстовото на Кер, които описват черни дупки. Първото статични, второто въртящи се, като тази от филма. При тях скаларнта кривина е нула, а гравитация има нали? Нещо повече дори Ричи кривината е нула. За приливните сили е важен целия тензор на Риман.

Относно линка: ако искаш ще коментирам всяко нещо стига то да е казано точно за да няма напред назад. Сега пак са голи подхвърляния и обвинения. Моите представи не били съвпадали с тези на астрономите. Щях да си помисля, че вината е в мен, но съм забелязъл, че ти водиш диалог по същия неколегиален начин и с други потребители.

[JImBeam]

НАУКАТА ЗАД „ИНТЕРСТЕЛАР“

http://iskamdaznam.com/13052

[Doris]

След като разговора се води през ден два няма да е лошо да поглеждаш отново предишните постове. Тогава ще видиш, кой как коментира. Ако искаш ще извадя цитатите и ще ти припомня. Ето ти започна с твърдението, че при приближаване към черна дупка се получавала спагетификация. Аз само казах, че това не е така и това е добре известно, ако беше поискала допълнителни обяснения или препратки щях да дам....

Прочетох внимателно какво е писано. Не си казал само, че това не е така, а че при специални условия - достатъчно голяма дупка не е така:

Ако черната/червиевата дупка е достатъчно голяма приливните сили ще са нищожно малки. Приливните сили са огромни и се получава спагетизация в близост до сингулярностите.

Което ме накара да говоря за специалните условия на свъхмасивните черни дупки.

Като цяло възраженията ти са все в тоя дух. Ако аз кажа , че е студено, ти казваш, че не е така, защото в Африка е топло, после кой какво бил казал и колко съм била лоша, че не те оставям да се правиш на велик. И трябва да се изясняват някакви обтоятелства, аз, ти той , а не предмета на темата.

Подчертаното е вярно, има го в учебниците. Това, че и ротацията има принос за приливните сили и че съществуват гранични теоретични случаи не го променя.

Относно линка, ако го прочетеш, ще видиш, че няма обвинения, нещата са въпрос на мнение и представи за хипотетични възможности - дали са възможни червиеви дупки, къде се намира сингулярността на дупката....

Има и едно изказване, което повтаря казаното от мен за черните дупки, срещу което възразяваш: Professor Barstow: ‘No. The gravitational field is extremely intense and changes very quickly. The idea is that anything that falls into it becomes like spaghetti, stretched out by gravity.

Read more: http://www.dailymail.co.uk/sciencetech/article-2828836/Five-things-Interstellar-got-wrong-points-got-right-Space-experts-reveal-scientifically-accurate-film-actually-is.html#ixzz3Ny2YGxfd

Follow us: @MailOnline on Twitter | DailyMail on Facebook

Редактирано Януари 5, 2015 от Doris

[Gravity]

Скаларната кривина на пространството определя действието на гравитационното поле.

Градиентът на тази кривина ще ни покаже големината и посоката на нейното изменение, а следователно и големината и посоката на изменението на действието на гравитационното поле. А това изменение създава приливните сили.

При условие, че скаларната кривна е НУЛА, тогва за каква сила, посока на градиента и приливни сили говориш!!!

Има и едно изказване, което повтаря казаното от мен за черните дупки, срещу което възразяваш: Professor Barstow: ‘No. The gravitational field is extremely intense and changes very quickly. The idea is that anything that falls into it becomes like spaghetti, stretched out by gravity.

Не, не повтаря казанотот от теб. Ти каза, че при приближаване ще се случи. После каза, че при навлизане е така. Истината е, че това става чак след като се доближи синулярноста. При приближаване и навлизане (ако дупката е достатъчно голяма) няма да се усети нищо.

[Doris]

Доближаването до сингулярността става през цялото време на приближаване към дупката.

[Gravity]

Доближаването до сингулярността става през цялото време на приближаване към дупката.

Да смях, но ако се погледне въпроса сериозно и това не е толкова просто колкото изглежда. Представата за черна дупка като сфера със сингулярност в центъра е доста подвеждаща. Защото геометрията не е привичната и има много неинтуитивни неща там. Също така зависи от самата дупка при въртяща се черна дупка описвана от метриката на Кер се случват разни странни неща. Сингулярноста е пръстен и е времеподобна и може да се избегне и в определени места е отблъскваща. Въобще доста интересно и никак лесно.

[Joro-01]

И когато я достигне...

Я да пуснем някое видео

https://www.youtube.com/watch?v=OGn_w-3pjMc

https://www.youtube.com/watch?v=X8rFs1TFrYk

[Шпага]

При условие, че скаларната кривна е НУЛА, тогва за каква сила, посока на градиента и приливни сили говориш!!!

Гравити, аз доколкото знам, при скаларна кривина НУЛА черна дупка въобще не може да се образува. Тоест, всяка черна дупка има скаларна кривина различна от нула.

Интересно е и това, че при скаларна кривина, клоняща към нула, черната дупка би трябвало да е с размери клонящи към безкрайност...

[Gravity]

Гравити, аз доколкото знам, при скаларна кривина НУЛА черна дупка въобще не може да се образува. Тоест, всяка черна дупка има скаларна кривина различна от нула.

Интересно е и това, че при скаларна кривина, клоняща към нула, черната дупка би трябвало да е с размери клонящи към безкрайност...

Шпага, от къде го знаеш това?! Не е вярно. Скаларната кривина например на Швардсшилдова черна дупка е НУЛА независимо от масата и.

[Last roman]

Темата е фантастична, така че някои може би са се навъртали около черната дупка и знаят за какво иде реч. Бай де вей, през февруари се задава и филмчето 'The Theory of Everything', описващо живота на един известен теоритик по черни дупки.

[Gravity]

Черните дупки са привлекателни А докато излезе това филмче може да се гледа старото от преди десетина години.

[Doris]

Да смях, но ако се погледне въпроса сериозно и това не е толкова просто колкото изглежда. Представата за черна дупка като сфера със сингулярност в центъра е доста подвеждаща. Защото геометрията не е привичната и има много неинтуитивни неща там. Също така зависи от самата дупка при въртяща се черна дупка описвана от метриката на Кер се случват разни странни неща. Сингулярноста е пръстен и е времеподобна и може да се избегне и в определени места е отблъскваща. Въобще доста интересно и никак лесно.

А ако погледнем на въпроса още по-сериозно тогава би трябвало да попитаме какво означава

да „се доближи сингулярността“ в израза

..... Истината е, че това става чак след като се доближи синулярноста....

Или е по-добре да не сме чак толкова сериозни, защото за спагетизацията ни е нужна само много нехомогенна гравитация , достатъчна за да се разтегне и разкъса интересуващото ни тяло, в случая тялото на астронавт. Такава може да се окаже гравитацията в близост до малки черни дупки или във вътрешността на големи ч.д., както казах, но също и в близост до неутронна звезда, т.е не ни трябва сингулярност:

https://ru.wikipedia.org/wiki/Спагеттификация

Даже и в примера на Хокинг за колабираща звезда, който е послужил за начало на израза спагетизация, тя се случва в момент преди звездата да е станала черна дупка:

"За да разберем какво бихме видели, ако наблюдаваме звезден колапс да образува черна дупка, трябва да си припомним, че в теорията на относителността няма абсолютно време. Всеки наблюдател ще има собствено време. За някой, който е на звездата, времето ще се различава от това за някой на разстояние от нея поради гравитационното поле на звездата. Да предположим, че някой дързък астронавт е на повърхността на колапсираща звезда, колапсира с нея и изпраща ежесекундни сигнали по своя часовник към космическия си кораб, обикалящ около звездата. В някой момент по неговия часовник, да кажем в 11,00, звездата ще се свие под критичния радиус, когато гравитационното поле става толкова силно, че нищо не може да излезе навън от него, и сигналите от астронавта вече няма да достигат до кораба. С наближаването на 11,00 неговите спътници, наблюдаващи от космическия кораб, ще установят, че интервалите между последователните сигнали от астронавта ще стават все по-дълги и по-дълги, но този ефект ще е твърде слаб преди 10,50,50. Те ще трябва да чакат само малко повече от секунда между сигнала от 10,59,58 на астронавта и сигнала, който той изпраща, когато неговият часовник показва 10,59,59, но ще трябва вечно да чакат за сигнала 11,00. За хората на космическия кораб светлинните вълни, излъчени от повърхността на звездата между 10,59,59 и 11,00 по часовника на астронавта, ще се разпростират в един безкраен период от време. Времевият интервал между пристигането на последователните вълни до кораба ще става все по-голям и по-голям, така че светлината от звездата ще изглежда все по-червена и все по-слаба. Накрая звездата ще стане толкова слабичка, че вече няма да може да се вижда от космическия кораб: всичко, което би останало, е само черна дупка в пространството. Звездата обаче ще продължи да упражнява същата гравитационна сила върху космическия кораб, който би продължил да обикаля около черната дупка.

Сценарият обаче не е съвсем реалистичен поради следната трудност. Колкото по-далеч сте от звездата, толкова по-слаба става гравитацията, така че гравитационната сила върху краката на дръзкия ни астронавт винаги ще бъде по-голяма от силата върху главата му. Тази разлика между силите ще разпъне нашия астронавт като макарон или ще го разкъса, преди звездата да се е свила до критичния радиус, при който се образува хоризонтът на събитията! Ние смятаме обаче, че съществуват много по-големи обекти във Вселената, като например централните области на галактиките, които също могат да претърпят гравитационен колапс и да образуват черни дупки; на някои от тях астронавтът няма да бъде разкъсан, преди да се е образувала черната дупка. Фактически той няма да почувства нищо особено, когато достигне критичния радиус, и може да премине точката, от която няма връщане назад, без да забележи. Но само за няколко часа, докато областта продължава да колапсира, разликата между гравитационните сили върху главата и краката му ще стане толкова голяма, че пак ще го разкъса."

http://chitanka.info/text/834/8#textstart

[Шпага]

Шпага, от къде го знаеш това?! Не е вярно. Скаларната кривина например на Швардсшилдова черна дупка е НУЛА независимо от масата и.

Имах предвид, че ако материята е разпределена така, че скаларната кривина да е нула, въобще не може да се образува ЧД.

[Gravity]

Дорис, не съм казвал, че спагетификация става само при сингулярностите, това вече дори го заявих. Ако съм бил неясен се извинявам и поправям (отново). Примера със сингулярностите беше само да се контрастира с приближаването на черна дупка.

Радвам се, че вече си промени мнението достатъчно за да е по-приемливо. Сега пишеш малки черни дупки, вътрешноста на големи черни дупки, неутрони звезди. С малкото уточнение, че не навсякъде във вътрешноста на черни дупки, а само там където приливните сили са достатъчно големи, например близко до сингулярностите. Но вече твърдението е много по-добро от първоначалното за приближаването на черни дупки.

Също така се радвам, че вече дори и не споменаваш празните фрази за потенциала и големя градиент на кривината, и за скаларната кривина.

Имах предвид, че ако материята е разпределена така, че скаларната кривина да е нула, въобще не може да се образува ЧД.

Почти сигурен съм, но може и да греша, но мисля че това не е така. Може да имаш гравитационни вълни и нищо друго и да се образува черна дупка, като винаги имаш скаларна кривина нула.

Но дори и да искаш да имаш материя (друга например вещество) то тогава извън областа в която се намира материята, скаларната кривина ще е нула. След колапса ще имаш черна дупка и извън нея скаларната кривина ще е нула. Но въпреки това ще има гравитация и приливни сили. Дори приливните сили може да са чувствителни. Там където е материята докато колапсира ще е друго. Но моя коментар беше, че не е скаларната кривина а пълня тензор на Риман, който определя какво се случва, който характеризира кривината на пространство-времето.

п.п. Към Дорис, ако случайно не си дочела целия цитат от Хокинг, ето го подчертан

Ние смятаме обаче, че съществуват много по-големи обекти във Вселената, като например централните области на галактиките, които също могат да претърпят гравитационен колапс и да образуват черни дупки; на някои от тях астронавтът няма да бъде разкъсан, преди да се е образувала черната дупка. Фактически той няма да почувства нищо особено, когато достигне критичния радиус, и може да премине точката, от която няма връщане назад, без да забележи.

п.п.п Преди време, Дорис, ти каза, че много ти допада хипотезата за това, че видимата вселена е във вътрешноста на черна дупка. Е, ако смяташ тази хипотеза за възможна, дори и само теоретично и хипотетично, то тогава как се съгласува с твърдението ти, че във вътрешноста на черната дупка настъпва спагетификация. Тъй като аз лично не съм спагетифициран, то няма как и двете ситуации да са едновремено възможни.

[Южняк]

Еми при определени условия изглежда няма спагетизация-

- а Мичио Каку разсъждава като дорис - т.е. че живеем в черна дупка, и големият взеив е изхвърляне на материя от черна дупка, обаче макар и изхвърлени, според него още не сме преминали хоризонта на събитията,