Отиди на
Форум "Наука"

Пуническите войни


Warlord

Recommended Posts

  • Глобален Модератор

І Пуническа война (264 - 241 пр.н.е.)

Мамертинците, синове на Марс (кампански наемни войници) отправят от Месана към Рим и Картаген молба за помощ срещу сиракузския цар Хиерон. След дебаркиране на римски войски в Сицилия Сиракуза и Картаген сключват споразумение, но са разбити при Месана и Хиерон минава на страната на Рим. Римляните завладяват Източна Сицилия до Акрагант (261).

В морската битка край нос Миле римляните побеждават картагенците с кораби построени по модела на заседнала пуническа петера. С използването на абордажния мост тактиката на сухопътните военни действия се пренася върху морските сражения.

Нова морска победа на римляните през 256 край нос Енком им дава възможност да дебаркират в Африка и да достигнат стените на Картаген. Градът моли за мир, но Рим поставя тежки условия, които са отхвърлени. През 255 картагенците, предвождани от спартанския наемник Ксантип разгромяват римляните при Тунес с помощта на многобройна конница и бойни слонове. Остатъците от разгромената римска армия се опитват да се спасят бягайки по море, но измират в буря, която унищожава и целия им флот. Римляните се отказват от морска война, но завладяват Сицилия до картагенските гарнизони Лилибей, Дрепан и Ерикс.

Рим строи нов флот и побеждава през 250 при Панорм, но 249 е разгромен при Дрепан. След дългогодишна и изтощителна локална война с Хамилар Барка римските граждани финансират с лични средства създаването на нов флот от 200 пентери, с който през 241 нанасят поражение на Картаген край Егадските острови. Сключва се мирен договор, според който Картаген се отказва от Сицилия (първа римска провинция) и се задължава за срок от 10 години да изплати на Рим контрибуция от 3200 таланта.

След наемнически и либийски бунтове срещу Картаген сардинските наемници молят за помощ Рим, който отново обявява война на Картаген (238) и принуждава противника да му отстъпи сардиния, която през 227 е обединена с Корсика и да изплати още 1200 таланта. Тиренско море става "Mare nostrum" на римляните.

През 229-228 римския флот разгромява илирийските пирати. Илирийската царица Тевта е заставена да изплати контрибуция. През 219 илирийското крайбрежие попада под римска власт.

Келтите нападат Рим, но са разбити при Кластидиум (222), Рим основава в Северна Италия нови колонии (Плаценция, Кремона, Мутина) и започва строежа на Виа Фламиния.

От 237 Картаген преориентира политиката си и завладява Испания като компенсация за Сардиния и Сицилия, а през 236 придобива богатата на руди област в Югоизточна Испания Сиера Морена, което улеснява изплащането на контрибуцията към Рим (231), основан е Нови Картаген (227).

През 226 е сключен договор за река Ибер (Ебро). Хаздрубал се задължава да не я преминава с вражески намерения. Римляните признават картагенското господство на юг от реката. След убийството на Хаздрубал (221) картагенски главнокомандващ става Ханибал, най-големия син на Хамилкар.

През 219 обаче избухва нов римо-картагенски конфликт за Сагунт, който се намира на юг от Ибер, но е превзет след интервенция на римляните. Ханибал отвръща на удара, обсажда града и го превзема. Рим иска освобождение на Сагунт и екстрадиция за Ханибал. Картаген отказва и Рим обявява война...

Редактирано от Warlord
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

ІІ Пуническа война (218 - 201 пр.н.е.)

Обявявайки войната Рим с намерението да нахлуе на две направления срещу Картаген - в Испания и от Сицилия - в Африка. Плановете им обаче са осуетени от неочакваното нахлуване на Ханибал през Пиринеите и Алпите с 50 000 пехотинци, 9 000 конници и 37 бойни слона. Започват поредици от тежки сражения, в резултат, на които тези сили намаляват до 26 000 души общо. В същото време братът на Ханибал - Хаздрубал защитава Испания с друга армия. Консулът Публий Корнелий Сципион изпраща брат си Калв в Испания, връща се от Рона в Италия, но е разбит през есента на 218 при река Тицин. Малко след тов пристигналият от Сицилия консул Тиберий Семпроний Лонг, заедно със Сципион, също е разбит при река Тербия, след което Ханибал преминава Алпите, а келтите се присъединяват към неговата армия.

Ханибал решително настъпва на юг и при Тразименското езеро разгромява консулът Фламиний (217). На следващата година при Кана по-многобройната римскатармия търпи едно от най-тежките поражения в историята си. С помощта на маневрената си нумидийска конница Ханибал обкръжава и разгромява напълно римските войски. Избити са близо 50 000 римляни, а останалите падат в плен, загива консулът Емилий Павел. Град Капуа и племената самнити, лукани и брути се отцепват от Рим.

Римляните възобновяват отбранителната си политика предприемайки "тактика на изтощаването". През зимата Ханибал разквартирува войските си в Кампания, но е принуден да се откаже от настъпателни действия поради недостатъчната подкрепа от Картаген.

През 215 е сключен Съюз между Ханибал и Филип V Македонски (І Македонска война до 205), чието настъпление срещу Илирия търпи провал.

Паралелно с това в Испания първата морска победа на братята Публий и Гней Сципион при устието на река Ибер (217) и превземането на Сагунт са последвани от победа над Хаздрубал (216), чийто опит за пробив към Италия е осуетен. Римляните достигат река Бетис (Гуадалквивир) и сключват съюз срещу Картаген с царя на западните нумидийци Сифакс през 212.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

След смъртта на сиракузкия цар Хиерон (215), приемниците му сключват съюз с Картаген. Следва 2 годишна обсада от римляните, под командването на консула Марцел. Сиракуза е превзета и разграбена, римляните прогонват картагенците от Сицилия и я овладяват.

В същото време Ханибал превзема Тарент, гръцките градове по южноилирийското крайбрежие се отцепват. Малко след това Ханибал побеждава и при Капуа.

През същата 212 Рим влиза в коалиция с Етолския съюз в борбата му срещу Филип V Македонски, по-късно в нея влизат Елида, Месена, Спарта и пергамския цар Атал І. Съюзът трябва да получи завладените територии, а Рим - плячката.

През 211 римляните обсаждат и превземат Капуа. Нападението на Ханибал срещу Рим в помощ на Капуа търпи неуспех.

Сципионите са победени в Испания от Хаздрубал и нумидийския цар Масиниса. Римляните се оттеглят при река Ибер. Рим изпраща в Испания 25-годишния Публий Корнелий Сципион като главнокомандващ с правомощия на консул и през 209 той завладява Нови Картаген. С огромни загуби Хаздрубал прави пробив на римските позиции при Бекула и се насочва към Италия. Рим е принуден да изтегли войските си от Гърция, а Филип V сключва мир с Етолския съюз.

При река Метаур римляните командвани от Марк Ливий Салинатор и Гай Клавдий Нерон разгромяват картагенците с тяхната тактика - обхождане на войската им и самостоятелни действия на легионите. Хаздрубал е убит в сражението. Последва ново поражение на картагенците при Илипа (206) от Сципион, в резултат на което римляните стигат до Южна Испания и завземат Гадес. Сложен е край на картагенското господство в Испания. Картагенският флот командван от Магон се оттегля на Балеарските острови, а оттам - в Генуа за да спечели лигурите и галите в борбата срещу Рим.

Сципион се връща в Рим и е избран за консул. През 204 започва прехвърляне на римските войски в Африка, сключен е съюз с Масиниса. През 203 римляните нанасят поражение на картагенците при Тунес, опитите за мирни преговори на Картаген пропадат и той е принуден да отзове Ханибал, през това време Магон умира в Северна Италия.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

През 202 се завързала решителната битка при Зама, където картагенската войска е унищожена от римляните със същата тактика, която Ханибал прилага при Кана.

Ханибал бяга в Хадрумет и препоръчва мир. Условията, които победителя диктува са тежки - Картаген трябва да се откаже от Испания, Нумидия да премине под властта на Масиниса. Картаген се задължава да изплати репарации в размер на 10 000 таланта за срок от 50 години, да предаде бойните си кораби с изключение на 10 триери. Освен това Рим налага на Картаген забрана да води войни извън Африка, а тези в африка да се водят само с негово разрешение. Провинция Сицилия получава Сиракуза.

Сципион е удостоен с прозвището Африкански и триумф в Рим.

Впоследствие в Испания избухват поредица от въстания. Преди първото (191 - 189) Испания е разделена на две провинции (Близка и Отвъдна Испания). През 154 възниква движението на лузитаните с водач Вириат, който през 147 вдига въстание и нанася няколко поражения на римляните. През 134 е потушено от изпратения в Испания Публий Корнелий Сципион Емилиан, който през 133 превзема Нуманция.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Браво Варлорд,наистина си се постарал,дума да няма.

http://www.xlegio.ru/ http://ancientrome.ru/ Това от мен за рускоговорещите.

Редактирано от Frujin Assen
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Нека споменем пътя, по който Рим получава надмощие над Картаген:

От 212 г. пр. Хр. нататък, инициативата във войната постепенно преминава в ръцете на Рим.

- Отрязване на базите на Ханибал в Испания и Сицилия.

- Превземане на Сагунт (212 г.)

- Превземане на Сиракуза и убийство на Архимед (212 г. Пр. Р. Хр.)

- Превземане на Капуа (211 г. пр. Хр.)

- Превзети са Агригентум и Лилибеум (210 г.)

- Превземане на Тарент (209 г.)

- Помощната войска, командвана от Хаздрубал, не може да се слее с армията на Ханибал, защото е спряна и разбита през 207 г. при река Метаурус (Метор?).

- Унищожени са последните сили на картагенците в Испания (206 г.)

- Ханибал е тотално изолиран в южната част на Италия. Постепенно, паднал бойният дух на наемниците му.

През 204 г. пр. Р. Хр., консулът Публий Сципион, начело на 30 000 армия се прехвърля на африканския бряг. Застрашен от превземане, Картаген отзовава Ханибал от Италия. Без да е изгубил генерално сражение, Ханибал напуснал Апенинския полуостров.

В битката при Зама (или при Нагараре?) в 202 г., картагенската армия е разгромена - със същата тактика, използвана от Ханибал при Кана. Този път обаче, нумидийската конница се сражава на страната на Рим.

Мирът е подписан при тежки условия за Картаген: врагът се лишавал от всичките си задморски владения, от целия си боен флот, от бойните си слонове. И нямал право да воюва, без разрешението на Рим. И трябвало да плати военни контрибуции в размер на 300 тона сребро. Освен това - да даде видни свои граждани за заложници в Рим, като гаранция за изпълнението на условията по мирния договор.

Оттук - нататък, вече нямало сила, която да застраши съществуването на Рим. Пред Рим вече не съществували прегради в Средиземно море. Римляните окупирали Испания, Корсика, Сардиния, Сицилия. Владеели Италия, Нумидия и Адриатика. Рим се превърнал в арбитър на конфликтите в Средиземноморието. Настъплението започнало срещу Македония. Последвало нашествие към Селевкидското царство.

---

За завладяването на всяка област и провинция, до 14 г. сл. Р. Хр., Рим е губил по около 100 - 150 години. Завоеванията на Александър III Македонски са осъществени само за 10 г. и са много по-внушителни.

Едно от обясненията за това е фактът, че Александър е монарх и управлява държавата си еднолично, докато Римската Република не може да осъществи толкова бързи завоеания при тогавашната форма на държавно управление. За сметка на това, римските завоевания са по-дълготрайни.

Завоевателните стремежи не се определят от формата на държавно управление - република или монархия, тъй като се срещат и при двата вида.

---

Към 272 г. пр. Р. Хр., Рим владее около 130 000 кв.км. Неговото население наброява около 4 000 000 д. (тоест - средната гъстота на населението е била 31 д./кв. км.). Само гражданите на Рим са 800 000 д.

Дори за днешните разбирания за мегалополис, град Рим, през епохата на Империята, бил голям и гъсто населен град. На площ от около 400 кв. м. живеели 1 200 000 д. (Невероятно! - Средната гъстота на населението в столицата е била 3000 д./кв. м. !!!) Императорът живеел в двореца на Палатинския хълм. Най-богатите граждани (около 2 000 семейства) живеели в големи частни къщи с басейни, фонтани и градини. Останалото население било принудено да живее в около 50 000 общежития, високи около 20 м. На всеки етаж имало по няколко жилища.

Тези общежития (инсули) били собственост на богати римски граждани, които ги отдавали под висок наем.

---

За римския боен флот

Стратегическата необходимост принуждава римляните да строят кораби. Преди появата на военна опасност отвъд морето, римляните не отбраняват крайбрежията си и нямат готовност за битки по море.

За превозване на товари от устието на река Тибър до град Рим, се използват ладии, теглени от брега с помощтта на волове, посредством система от въжета. На опитните картагенски “мореходци” римляните се противопоставят с примитивни плавателни съдове, лишени от маневреност и управлявани от недобре обучени доскорошни земеделци. Рим дълго избягва да води войни по море и предпочита да сключва мирни договори с Картаген. Етруските и селините са племената, които са натоварени със задачата да охраняват римските брегове, докато римляните воюват по суша. Римляните не се включват веднага в търговията по море. Те оставят това на гърците и на картагенците. Когато започват да се борят с пиратството и да охраняват бреговете на своя полуостров, римляните не строят собствени кораби, а заграбват гръцките такива. Само заплахата от Картаген, идваща първо само от остров Сицилия, а по-късно – и от Испания и Африка, принуждава римляните да осъзнаят важността на морското господство във военно, политическо и търговско отношение над народите от античния свят, както и значението на добре оборуваните морски “врати” като Сицилия.

Началото на римския флот се поставя в 260 г. пр. Р. Хр., когато Сенатът взима решение да се построят бойни кораби за войната с Картаген.Римските плавателни съдове не изминават дългия път на еволюция от саловете и обикновените лодки до по-съвършени форми, а се създават въз основа на готови образци. Първите римски кораби са бойни, но, по-късно, се създават също така търговски и дори туристически кораби. Първите 120 кораба на римляните са 100 петопалубни и 20 трипалубни. Еднопалубни кораби те взимат от тарентинците, локрианите, неаполитанците и елеатите. Един картагенски кораб бива пленен и на негова база се построява целият римски флот. Интересна е подготовката на римските моряци. Те се подготвят, тренирайки на сушата. На скамейки, наредени подобно на скамейките за гребците, те се учат да “въртят” ритмично веслата, под командването на флейта. Римляните въвеждат абордажа като тактика в морския бой. Противника не очаква такова нападение (изненадата и внезапността в историята на войните!), а римляните се прехвърлят върху противниковия кораб и воюват там като на сушата. При победа, те се сдобиват безплатно с нов кораб и флотът им се увеличава. Картагенците не могат да противодействат ефективно на абордажната тактика на римляните.

Сред римските бойни кораби се различават: Navis Longa, Navis Praetoria, Navis Actuaria, Celox и Lembus. А пък Navis Frumentaria е търговски кораб, превозващ жито.

Корабите са уязвими за атаки от страна на враговете, но и от естествените процеси на стареене и загниване на материала. Издръжката на една триера струва на римляните по един талант злато на година. Затова, за да поддържат своя боен флот, те ще налагат високи данъци на покорените народи. По-късно, римляните създават бреговото и морското право.

---

Римляните са майстори на политическата подготовка на войната. Превръщайки “дългата ръка” на своята добра дипломация във фактор за силата на римското оръжие, римляните се ръководят от принципа “Разделяй и владей!”. В това ръководно правило се крие тайната на римската дипломация.

Обяснявайки непобедимостта на Римската държава (въпреки че нейните легиони са бивали бити по бойните полета от по-слаби, от равни по сила и от по-силни противници), нека обърнем внимание на част от римския дял в световната цивилизация, на тези фактори, които са въведени от римляните и “работят” и до днес...

Имам предвид римските пътища и римското законодателство.

Римляните първи са създали стройна, логична, добре обоснована и взаимосвързана правна система. (Нека правистите във форума ме поправят, ако греша!) Те организирали едно “юридическо пространство” в което господствал един особен манталитет, основан на идеите на обективното право. Взаимоотношенията на Рим с околните народи били вкарани в контекста на цяла верига закони, правила, стаути (римско гражданство, латинско гражданство, “приятел и съюзник на римския народ”, “предаващи се”, “победени”, “лимитанеи”, “федерати”...) Римляните давали на отделни полиси “ограничено гражданство”, което им позволявало да дадат на полиса юридически права, но не – и намеса, чрез гласуване, в политическите дела на Рим. Предаващите се, след дълги преговори, знаели на какво могат да разчитат... Когато враговете се предадат, Рим им давеал по-добри следвоенни условия за мира. Когато враговете се бият докрай, римските следвоенни условия за мира стават много по-жестоки. Не напразно се казвало “Горко на победените!”...

Добрите пътища и гъвкавото законодателство подпомагали развитието на търговските дела. Разбира се, пътищата били много добри, за да може по тях да се придвижват римските армии. (А пък асирийците дори асфалтирали своите пътища!!!)

Хегемонията на Рим в дн. Италия поставила въпроса за овладяването на Средиземно море и превръщането му във вътрешно море (в “mare nostrum” – наше море), а оттам – и въпроса за господството на три континента. Тези проблеми римляните започнали да решават след като установяват своето владичество върху целия Апенински полуостров (265 г.). Започват продължителни войни с Картаген за остров Сицилия (оперативен център на Средиземноморието, плацд’арм за прехвърляне на войски през морето), за земите на дн. Испания, за Средиземно море и за част от бреговата ивица на континента Африка...

Огромният картагенски флот (350 кораба) се противопоставил на римския (120 кораба и необучени моряци, после – 70 кораба). По-късно, 330 римски кораба разгромяват 350 картагенски кораба (нос Енком – 256 г.) Римляните заплащат за тази своя победа с цената на загубата на целия си флот, унищожен от буря край африканските брегове. Техният десант в Африка е възпрепятстван от боговете, които отново са на страната на Картаген. Но не – за дълго...

---

Първата пуническа война и пътят към нея. Неизбежна ли беше тя?

280-275 г. пр. Р. Хр. – Война на Рим с Тарент и Епир (Тарентска война).

Сражения на цар Пир с римляните – при Хераклея (280 г.), Аускул (279 г.) и Малевентум/Беневентум (275 г.). След тази война, окончателно се налага манипулната структура на римската войска.

272 г. пр. Р. Хр. – В улично сражение в Аргос, при авантюристичен опит да завладее Пелопонес, е убит македонският цар Пир, родственик на Александър III Македонски.

Картагенска ескадра се опитва да завладее обсадения от Рим град Тарент, но не успява. Край на мирните отношения между Рим и Картаген. Към този момент, Рим владее около 130 000 кв. км. Неговото население наброява около 4 000 000 д.

269 г. – Начало на монетосеченето от сребро в Рим.

265 г. – Етрускит град Волзиний въоръжава бедняците и робите. Те обаче обръщат оръжието срещу съгражданите си. Аристокрацията е принудена да влезе в съглашение с Рим. Така, римляните подчиняват последния етруски град. Установяват своето владичество върху целия Апенински полуостров до Паданската долина.

264 – 241 г. – Първа Пуническа война, водена между Рим и Картаген заради остров Сицилия. Войните, които се водят през III - II век пр. Р. Хр. между Рим и Картаген, са за икономическо и политическо надмощие в Западното Средиземноморие, където, в края на IV век пр. Р. Хр. господства Картаген. Римляните са недоволни от близостта на картагенските военни бази на остров Сицилия. Рим се съюзява с мамертинците, които след жестоко клане, завладяват гръцкия град Месана. Поводът за започване на военните действия между Рим и Картаген е отхвърлянето на картагенския ултиматум, настояващ римляните да предадат града на гърците, на които Картаген е съюзник. Завладяването на Месана укрепва позициите на на римляните в Сицилия. Римската република проявява претенция за господство не само върху Апенинския полуостров, но и върху средиземноморските острови. В няколко сухопътни сражения, както картагенците, така и войските на сиракузкия владетел Хиерон са разбити.

262 г. – Римляните изпращат войска срещу силната картагенска крепост Акрагант. След шестмесечна обсада, те превземат града. Картагенците се съсредоточават в силно укрепения югозападен ъгъл, където са разположени градовете-крепости Панорм, Лилибеум, Дрепан. Войната зависи от действията на бойния флот, който всяка една от страните може да поддържа край острова. За Картаген, това е традиционно... Рим използва усилията на гърците от Южна Италия и още през 260 г. има новопостроен боен флот от 120 кораба, като част от тези кораби са заграбени от самите италийски гърци.

260 г. – Морско сражение при Липарските острови. Малката римска ескадра (наброява 70 кораба) е пленена от картагенските кораби. Необучените римските моряци сами напускат корабите си и бягат на брега, само при вида на картагенския флот. Всички римски кораби и дори командирът на тази злополучна ескадра попадат в плен на картагенците.

В решително сражение край град Миле (северното крайбрежие на о-в Сицилия) римляните спечелват първата си морска победа над напредпазливите моряци от картагенския флот. За първи път в историята на морските сражения, римляните употребяват абордажни куки и мостчета. Легионерите издърпват противниковия кораб, после се прехвърлят на него и, след кратък ръкопашен бой, го пленяват.

По този начин, те се сдобиват с нови бойни кораби.

256 - 255 г. – След продължителна подготовка, римският Сенат решава да премести бойните действия направо в Африка. 330 бойни кораба на римската Република са изпратени да спечелят морското пространство и да осигурят безпрепятствен достъп на сухопътната римска армия до Картаген. Картагенската флота от 350 бойни кораба пресреща римската ескадра при Енком, но там е разгромена. Разбити са и картагенските сухопътни сили при Аспис. Следва поредица от малки победи на Рим в Африка. Завладени са малки градчета, в съседство с Картаген. Самият Картаген е доведен до капитулация. Консулът Марк Атилий Регул отзовава от Африка по-голямата част от корабите и легионите. На картагенците са поставени непосилни условия за мир, което ги принуждава да продължат войната. Наело на едно опълчение от наемници, местни граждани и зависими местни племена застава спартанецът Ксантип (официално поканен от картагенците). Той успява още през следващата пролет да разбие римските легионери в едно голямо сражение. Пленени са

30 000 легионери заедно със същия консул... В една морска буря е загубен целият римски флот, който бърза да се притече на помощ на римските войски. Бойните действия отново са пренесени около и на остров Сицилия. Изходът на войната остава неясен. Скоро римляните се съвземат и разбиват картагенците в морска битка при нос Хермий.

255 – 242 г. – Започва вторият етап на Първата Пуническа война, който е равностоен по успехи и за двете страни.

254 г. – Римляните превземат един от важните градове на картагенската коалиция – Панормус (дн. Палермо). По суша е обсаден и град Лилибеум.

249 г. - Римляните са разбити по море при Дрепана.

248 г. – По време на буря загива новопостроеният римски флот. Корабите на Картаген безнаказано плячкосват римските крайбрежия. Главнокомандващ на картагенската армия на сицилианския фронт става Хамилкар Барка – бащата на Ханибал.

242 г. - Построява се нов римски боен флот. Парите са събрани чрез самооблагане на населението.

241 г. – В голямо сражение край Егатските острови, картагенската ескадра от 50 кораба е тоално разгромена от новопостроената римска флотилия. Град Картаген е принуден да проси мир. Условията, които Рим поставя са тежки: опразване на остров Сицилия от всички картагенски военни контингенти, освобождаване без откуп на всички римски пленници, контрибуция от 3 200 таланта (84 тона) сребро.

Притокът на плячка и на роби благоприятства развитието на стопанството и търговията на Републиката.

238 г. – Възползвани от тежкото следвоенно положение на Картаген, както и от бунта на наемниците в картагенската армия, римляните завземат островите Сардиния и Корсика, принадлежащи дотогава на Картаген.

Сицилия (без Сиракуза), Сардиния и Корсика стават първите римски провинции, управлявани от римски наместници. Рим се превръща в най-силната държава в Западнмото Средиземноморие.

Две галски племена – бойи и гезети - се съюзяват срещу Рим. Римската дипломация успява да ги скара и ги противопоставя едни на други. Така техният поход към Рим се проваля.

Народното събрание настоява за по-агресивна държавна външна политика.

237 г. – Опитният картагенски пълководец Хамилкар Барка заминава за полуостров Иберия. Неговият стратегически план е да нападне Рим по суша от запад, от Иберия. Свободолюбивите иберийски племена му оказват ожесточена съпротива, но, със сила и с дипломатически средства, той успява да завладее голяма част от Иберийския полуостров. По време на едно сражение, той бива убит (221 г.). След смъртта му, военното ръководство на картагенските войски на този фронт се поема от неговия зет Хаздрубал.

229 – 228 г. – Първа илирийска война. Начало на римската експанзия на Балканския полуостров. Римляните започват завладяването на Илирия – област в западната част на полуострова. Градовете Керкира, Дирахиум, Аполония и Иса стават съюзници на Рим. Молят за помощ в борбата с илирийските пирати. Илирийското царство на царица Тевта е завладяно.

225 - 222 г. Галите са обградени и разбити в сражение при Теламон. Превзети са галския град Медиолан (Милано), както и галските земи по течението на река По. Започва системно избияане и прогонване на галите от тази област. Построен е Фламиниевият път (Via Arminia) Рим – Аримин. Гай Корнелий Непот забранява задължителните дотогава предсказания на жреците преди военен поход, защото те са му предсказали нещастие.

221 г. – Съглашение между Рим и Картаген за обща граница по течението на река Ибър в Иберийския полуостров.

---

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Държа да отбележа, че походът на Ханибал срещу Рим е бил по лично негова инициатива. Картаген не му осигурил абсолютно никаква помощ до битката при Кана. Даже и след това Ханибал останал в пълна изолация в Южна Италия. Картаген нямал флота, с която да оспори римското господство. А римската флота стоварила десанти първо в Сицилия, после в Испания, а накрая в Африка. Когато Картаген се "сетил", че трябва да прати подкрепления на Ханибал било вече късно - Сиракуза и Картаго Нова били загубени, а войската на Хаздрубал била унищожена през 207 г. пр. н. е. при река Метавър. На Ханибал не му оставало нищо друго, освен да се върне в Африка и да загуби една единствена битка.

"Ханибал знаел, как да спечели победата, но не и как да я използва".

За римската флота:

http://rome.bg-history.info/modules/xhnewb...=31&forum=7

Относно това, че завоеванията на Рим били бавни, защото "републиката не можела да си го позволи" - не съм съгласен. Първата половина на втори век - Рим предпочитал да се придържа към концепцията да поддържа силни васални държави в Азия и Африка /Пергам и Нумидия/. Причината била проста - армията била гражданско опълчение и на гражданите не им харесвало да отсъстват дълго в странство. Затова Рим пращал постоянни контингенти в задморските си територии с нежелание /пример Испания, където завоевателните действия се водели спорадично и вяло/. Може да се каже, че вместо да управлява с твърда ръка света /който бил готов да му се подчини/, Рим неохотно "размахвал пръчка" и използвал главно дипломацията за политически натиск.

След въстанието на Лъже-Филип и Ахейския съюз /146 г. пр. н. е/, Третата Пуническа война 149 - 146 г. пр. н. е/ и въстанието на Аристоник /133 г. пр. н. е/ Рим преминал към експанзия /създадените задморски провинции не случайно носели неконкретизирани имена - Африка, Азия/....

След въвеждането на "Новия Средиземноморски ред" завоеванията се развивали лавинообразно - била завладяна Келтиберия /Централна Испания, с покоряването на която римляните преди това се размотавали близо половин век/, създадена провинция Нарбонска Галия /121 г. пр. н. е./, отвоювана от келтите за сравнително кратък период.

Завоеванията изисквали постоянни контингенти и редовна служба и обучение на войниците. Старият строй, опиращ се на различният имуществен ценз на гражданите бил неефективен. Затова Марий реформирал армията - създал по-подвижни войскови подразделения /кохорти/, войниците на които били с еднотипно въоръжение. Имуществения ценз бил отменен, което дало възможност на бедните граждани да постъпят в армията, която им осигурявала постоянен доход, а не да се моткат по форума, в очакване на поредната порция "хляб и зрелища". От опълчение армията се превърнала в професионална наемна такава и всеки войник получавал заплащане. Армията станала по-гъвкава и маневрена, готова по всяко време да отвърне на удара, а не да чака полемиката в сената, когато трибунът налагал вето на консула /желаещ да проведе набор сред гражданите за поредната кампания/ с мотива, че народът е уморен от битки и никой не може да си гледа стопанството на спокойствие.

Сега кампаниите се развивали светкавично - били покорена Мала Азия и Сирия, Нумидия била завладяна, Галия паднала за 8 години, почти цялото Средиземноморие било пряко подчинено или се намирало в зависимост от римляните.

Минусът бил, че сега легионерът гледал на армията като на начин да забогатее. Легионът бил неговата родина. Пълководецът бил неговият баща. Така който разполагал с армия, владеел Рим.

Успешната военна реформа спасила военната мощ на Рим, но и проправила пътя към единовластието. Все пак конституцията на републиката била основана на принципа, че всеки гражданин е същевременно и войник, а всеки войник е преди всичко гражданин. А когато военната служба се превърнала в професия и източник на богатство и власт, дошъл и залезът на S.P.Q.R.....

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
- Отрязване на базите на Ханибал в Испания и Сицилия.

Това е може би най-решаващото за изхода на цялата война. Силите на Картаген се оказват разделени и без възможност за съединение, Ханибал все по-трудно успява да снабдява войската си, а от Картаген не могат да му пращат ресурси и кампанията зацикля.

А сега малко за последиците от Пуническите войни:

Образуват се партия на аристократите (оптимати) начело с известни родове и народна партия (популари). Удължава се 1-годишния мандат на длъжностните лица за изпълнение на продължителни военни мисии. След разрастването на римската власт извън Италия в новозавзетите области, владения на римския народ се образуват провинции. Старите собственици запазват земята си, като плащат данък (стипендия).

Управлението на провинциите се осъществява чрез претори - наместници на римския народ. Започва експлоатация на провинциите, като събирането на данъци и мита се предоставя срещу заплащане на откупвачи на данъци, най-често от засилилото се през ІІ в. конническо съсловие.

Рим става най-големия център на капитали. Много държави губят своята независимост поради положението си на клиенти (Масиниса от Нумидия, Прусий от Витиния и др.) Те признават римското върховенство и позволяват надзор над външната си политика с дипломатически средства.

Първоначално интервенцията на Рим в Източното Средиземноморие не цели завладяване на елинистичните държави, а запазване на равновесието на силите.

Заражда се военна промишленост през ІІ Пуническа война, чрез използване на роби, през ІІ в. робовладелското стопанство и в големите имения (латифундии). След опустошаване на земите в Южна Италия селата западат, селяните се насочват към град Рим. Сложен е край на староримската аграрна държава и селското съсловие. Ок. 211 започва сеченето на римски сребърни денарий (4,55 г). Римската търговия се разширява и отвъд средиземноморския регион.

В културно отношение Рим възприема гръцкия образцов идеал - най-вече от Сципионовия кръг, в който влизат Панетий (стоическа етика), Полибий (историография), Гай Лелий (реторика) и Луцилий (сатирична поезия).

Редактирано от Warlord
Link to comment
Share on other sites

  • 1 year later...
  • Глобален Модератор

Битката при Зама (202 пр.н.е.)

Командващият армията консул Публий Корнелий Сципион предлага на сената бойните действия да се изнесат на вражеска територия в Африка и така инициативата да бъде отнета от Ханибал. Така през 204 пр.н.е. той стъпва на африканския бряг близо до Утика с 30 000 армия. Срещу римляните излезли нумидийците, съюзници на Картаген, но възползвайки се от враждата между нумидийските вождове той успял да разбие един от тях - Сифакс и поставил на негово място Масиниса (взет в плен още в Испания). Масиниса станал негов съюзник заедно с нумидийската конница, така Рим вече разполагал с най-добрата лека конница в Средиземноморието. При възникналата опасност пред столицата Картаген отзовава Ханибал от Италия. Ханибал поискал от Картаген да сключи мир, защото към този момент армията му била предимно от неопитни новобранци, но сражението вече било неизбежно.

202 пр.н.е. при Зама римските войски водени от Сципион (25-30 000 пехота и 6-8 000 конница) срещат картагенските сили на Ханибал (35 000 пехота, 2-3 000 конница и 80 слона) Бойните слонове обаче наскоро били докарани от вътрешността на Африка и все още не добре обучени. Превъзходството било на страната на Рим, те имали 3 пъти повече конница, а легионерите били доста по-опитни и калени в бой от картагенската пехота. Сципион наредил отпред манипули с хастати на малко разстояние един от друг, а зад тях принципи. Най-опитните ветерани - триариите били наредени най-отзад, понеже били малко - само един центурий (373 души), но въпреки това били много по-ефективни от младите войници. Конницата била разделена и построена по двата фланга.

Картагенците изкарали бойните слонове и леката пехота напред 200 метра преди втората линия. Ханибал целял да увлече римската конница извън полесражението и след това да опита да обкръжи пехотата. В случай, че не успеел трябвало бързо да се изтегли в укрепения си лагер.

Картагенците атакували първи едновременно по фланговете с конница и със слоновете в центъра. По-многобройната римска конница посрещнала картагенската която се обърнала в бягство и римляните се впуснали да ги преследват далеч от бойното поле, така Ханибал постигнал целта си и получил числено превъзходство над врага. Срещу слоновете в центъра Сципион използвал специални копиеносци, които мятали отдалеч копията си по тях и вдигали силен шум с търби и рогове, така че слоновете се изплашили от хаоса и се върнали назад разстройвайки бойния ред на картагенската пехота. Ханибал обаче овладял положението и лично повел напред пехотата - в първата линия били многобройните наемни отряди които се ударили в предната редица на римляните и се завързал ръкопашен бой в който легионерите надвили и наемниците се обърнали в бягство покрай фланговете на втората картагенска линия. Тогава напред настъпили картагенските и македонските (съюзни) копиеносци строени в гъста фаланга. Те разгонили бягащите пред тях наемници и се впуснали напред удряйки хастатите. Римската пехота започнала да отстъпва и да се прегрупира. В този момент третата линия на картагенската армия съставена от ветерани, преживяли над 15 години войни с походите на Ханибал, започнали да обхващат римските флангове.

Тази тактика Ханибал често я прилагал и тя винаги му носела успех, но в случая Сципион предвидил това и започнал аналогични действия на неговите. Придвижил към фланговете принципите от втората линия и триариите от третата. Така силите отново се изравнили. Получил се фронтален сблъсък на пехотите и настанало огромно кръвопролитно меле. Ръкопашният бой се проточил дълго без никой да взима превес и изходът бил неясен. В този момент обаче се върнали римските конници от преследването. Изключително бързо и добре се ориентирали какво става на бойното поле и директно ударили картагенците в тила. Това решило битката. Поражението на Ханибал било пълно. 20 000 картагенци паднали убити, 10 000 били пленени заедно с 133 знамена и 11 слона. Римляните загубили само около 2 000 убити.

Ханибал успява да избяга, но римляните влизат в Картаген и впоследствие го разрушават съвършено. Дори камъните от крепостните стени били стрити на прах и смесени с пясъка в морето...

Редактирано от Warlord
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

:coolthumb:

За обръщането на слоновете Тит Ливий казва, че римляните го постигнали, като едновременно по команда ударили щитовете си с копията и мечовете и изревали ""Аve" или нещо сходно.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Всъщност в случая по-важното е, че когато слоновете приближават предните редици на хастатите Сципион им нарежда да се разредят манипулите на по-голямо разстояние един от друг, като принципите от втората линия също застанат плътно зад тях (а не шахматно) като по този начин се образували коридори, по които слоновете минали и копиеносците можели да ги обстрелват както отпред така и от двете страни без легионерите да попадат под краката им.

Но както виждаме не само от тази битка слоновете далеч не са най-важния фактор, подплашват се, а и дори да са добре дресирани винаги могат да предприемат неадекватни действия в ситуации при които в краката им е хаос от войници, копия, стрели и огън.

Редактирано от Warlord
Link to comment
Share on other sites

  • 3 седмици по-късно...
  • 1 месец по късно...
  • Глобален Модератор
Доста добри коментари! Само попрвака че са МамерТинци а не Мамеринци иначе всичко е супер! ;)

Упс... поправено :)

Да продължим с разглеждането на бойните действия, кой друг период или битка от Пуническите войни да разгледаме? Кана май сме я обсъждали вече тук, но мога да сканирам и един от моите планове на сражението.

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Потребител

Забавна е ролята на двуличния Масиниса в тази война...също така, какво ли щеше да е, ако Филип V беше успял да помогне на Ханибал? Дали щяха да устискат римляните?

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Забавна е ролята на двуличния Масиниса в тази война...също така, какво ли щеше да е, ако Филип V беше успял да помогне на Ханибал? Дали щяха да устискат римляните?

Филип е нямал достатъчно флота и човешки ресурс, за да помогне на Ханибал, а и му завиждал. Според мен македонският цар е бил един доста несериозен владетел и авантюрист, по-бързо отказващ се от начинанията си дори и от Пир. А Масиниса... той просто си гонел интереса, подобно на Ирод Велики. Такава е съдбата на малките народи - да се подчиняват на силните на деня. Нашата държава в момента не прави изключение.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Съгласен съм с Ласт роман, Масиниса се стреми да закрепи положението лавирайки между двата сблъскващи се колоса и общо взето добре се справя за разлика от македонците. Филип доста по-некадърно отиграва ситуацията, както и сина му в последствие (явно семейна черта :) )

По-скоро ако Хаздурбал беше успял да разбие римските сили, които му препречвали пътя и 2-те картагенски армии да се съединят някъде в Италия на Рим щеше да му се стъжни още повече.

Също, ако веднага след Кана Ханибал не се беше поколебал да атакува директно Рим, вместо да завие към Капуа.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Съгласен съм с Ласт роман, Масиниса се стреми да закрепи положението лавирайки между двата сблъскващи се колоса и общо взето добре се справя за разлика от македонците. Филип доста по-некадърно отиграва ситуацията, както и сина му в последствие (явно семейна черта :) )

По-скоро ако Хаздурбал беше успял да разбие римските сили, които му препречвали пътя и 2-те картагенски армии да се съединят някъде в Италия на Рим щеше да му се стъжни още повече.

Също, ако веднага след Кана Ханибал не се беше поколебал да атакува директно Рим, вместо да завие към Капуа.

Съмнявам се, че след Кана атаката на Ханибал срещу добре укрепения Рим би имала успех. Да не забравяме, че на Ханибал му били останали около 40 000 души. Освен да разчита на внезапна атака, пуниецът за обсада едва ли би имал сили. В Рим имало два легиона, плюс населението на града, а римляните обявили и тотална мобилизация. Все пак за разлика от наемниците на Ханибал, които нямали откъде да се попълват /тъй като Ханибал бил откъснат от базите си в Испания, а Картаген не пращал никаква помощ/, римската армия била народно опълчение и всяко семейство давало поне по двама войни. Така че дори и след разгрома през 216 г. пр. н. е. Рим разполагал с ресурс /което доказват и предприетите експедиции в Сицилия, Испания и Македония/, докато Ханибал тъпчел на място в Южна Италия.

Идеята на картагенския генерал била, че след трите му унищожителни победи при Требия, Тразимена и Кана Рим ще иска мир, но римляните никога не се предавали, още повече, че врагът бил на тяхна територия.

А Хаздрубал нямал никакъв шанс при Метавър срещу двете римски армии.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

След Кана, населението на Рим е наброявало над "170 000 мъже, с право да гласуват" Смятам че е излишно да казвам, че поне 2/3 са щели да се превърнат в армия, ако се наложи....

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
След Кана, населението на Рим е наброявало над "170 000 мъже, с право да гласуват" Смятам че е излишно да казвам, че поне 2/3 са щели да се превърнат в армия, ако се наложи....

Тъй като в армията се набирали граждани от 16 до 60 години.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Това са несъмнени факти. Но идеята ми беше, че Ханибал е трябвало да се възползва по-най бързия начин от ситуацията, да използва и психологическия натиск след военната катастрофа при Кана, паниката и хаоса в Рим (Hanibal ante portes ;) ) Сега с опълчението Рим ще вземе превес, но обикновените граждани няма да имат опита на картагенските наемници, а също така е имало вероятност и още някои от местните племена в областта Лациум например да се разбунтуват под натиска на Ханибал и силите да се уравновесят. Пък дори и Рим да има превес - това пак не означава, че Ханибал не може да се справи - вижте съотношението при Кана и крайния резултат.

Вместо да атакува директно, той се мотка няколко години преди наистина да се появи пред портите на Рим, но тогава вече римляните са имали възможност да се окопитят, да укрепят стените на града и да организират съпротивата и Ханибал вече не е имал никакъв шанс.

Но наистина тази война показва предимството на колективността пред личностните характеристики на един дори гениален пълководец като Ханибал. Картаген не му дава и кьорава стотинка за кампанията на Апенините, докато римските граждани сами финансират и набират войските на Рим. Общо взето победата е на римския гражданин над картагенския търговец.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Последният извод е несъмнено изключително сполучлив и точен. :good::clap:

Но не ти ли е минавало през ум, че Ханибал просто не е искал да влезе в Рим след Кана? Ако Рим би бил напълно унищожен, какво щеше да прави той после в Картаген, където определено не е любимец?

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Ами щеше да се завърне триумфално с войските си, враговете му и да искат няма как да му кажат нещо на въпреки в такъв случай :bigwink: даже е можело и да им зададе неудобния въпрос, защо не са му пращали никакви пари за Римската кампания :biggrin:

Ако не е желаел да се връща в Картаген ( в смисъл да се застоява там и да се включи в политическия му живот) то е можело да се впусне в по-нататъшни завоевателни походи, както Александър, или Цезар по-късно, с Рим не е свършвал света. Много варянти има на изток, но както и да е не мисля че си е правел планове вечно да снове из Апенините и да посреща нови и нови мобилизирани римски войски с издъхващите си сили.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Не съм много сигурен в подобна перспектива. Суфетите са го държали начело по принуда, защото воювайки в Италия е парирал заплахата от Рим. С унищожаването на Рим той би станал излишен за картагенската аристокрация.

А да действа като Александър или Цезар е било просто невъзможно. Единият е бил цар, а другият - почти. В качеството си на обикновен пълководец Ханибал не би могъл да си осигури същата база за завоевания, освен ако не установи предварително в Картаген тирания или монархия.

Но я по-хубаво да не гадаем. Каквото е станало, е станало.

Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Потребител

Съмнявам се, че след Кана атаката на Ханибал срещу добре укрепения Рим би имала успех. Да не забравяме, че на Ханибал му били останали около 40 000 души. Освен да разчита на внезапна атака, пуниецът за обсада едва ли би имал сили. В Рим имало два легиона, плюс населението на града, а римляните обявили и тотална мобилизация. Все пак за разлика от наемниците на Ханибал, които нямали откъде да се попълват /тъй като Ханибал бил откъснат от базите си в Испания, а Картаген не пращал никаква помощ/, римската армия била народно опълчение и всяко семейство давало поне по двама войни. Така че дори и след разгрома през 216 г. пр. н. е. Рим разполагал с ресурс /което доказват и предприетите експедиции в Сицилия, Испания и Македония/, докато Ханибал тъпчел на място в Южна Италия.

Идеята на картагенския генерал била, че след трите му унищожителни победи при Требия, Тразимена и Кана Рим ще иска мир, но римляните никога не се предавали, още повече, че врагът бил на тяхна територия.

А Хаздрубал нямал никакъв шанс при Метавър срещу двете римски армии.

Абе както се казва- като започнеш нещо- върши го до край! До колкото си спомням, политическите противници на Ханибал допринасят много за отказа на Картаген да изпрати подкрепления в Италия, което пък в крайна сметка не мисля, че им сее е отразило много здравословно. Ама каквото сам си направиш друг неможе да ти го стори.......

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...