Културата на индианските племена от северноамериканското тихоокеанско крайбрежие

**Gloster** · Януари 5, 2015

На първо място няколко снимки относно културата на племената обитаващи тихоокеанското крайбрежие между северната част на Канада до Медната река в южна Аляска.Всички те преди контактите си с европейците(чак в 18 век) и известно време след това са се препитавали единствено с лов/риболов/китолов/събирателство на диви растения.

1.Тлингити

Редактирано Януари 5, 2015 от Gloster

**Gloster** · Януари 5, 2015

2.Хаида.

Тези предмети са събирани от европейци през 19 век/началото на 20 век.На предпоследната снимка-фигурка на европейски капитан.

Редактирано Януари 5, 2015 от Gloster

**КГ125** · Януари 5, 2015

Фигурката на капитана и облеченият в европейски дрехи стар индианец са уникални! (Останалите неща също - много позитивна някак си култура! )

**Gloster** · Януари 12, 2015

http://www.penn.museum/documents/publications/expedition/PDFs/11-3/Metallurgy.pdf

http://www.academia.edu/6932789/The_Copper_Age_on_the_Northwest_Coast_Early_Indigenous_Metallurgy

**Gloster** · Януари 12, 2015

Сбор от изкуството на различни племена в региона,но най-вече отново Хаида.Има метални предмети,а този с изображението на голям орел е сребърен от края на 19 век/начало на 20 век.Синьо-бялата украсена кутия е от атабаските.

Редактирано Януари 12, 2015 от Gloster

**Gloster** · Януари 15, 2015

Всички снимки са от племето Шимшиан.На снимките с хора-деца пред дървена църква,цяла снимка на същата дървена църква,индианци в церемониални дрехи,възрастен мъж,дърводелец участва в изработката на тотем.

Трите черно-бели картини също са нарисувани от членове на племето.

Един от тотемите е с 5 снимки-на първата е представен изцяло,а на следващите четири отделните му части.

Редактирано Януари 15, 2015 от Gloster

**Gloster** · Януари 18, 2015

Отново племената Шимшиан,Хаида и Гитксан.

**КГ125** · Януари 18, 2015

Тази култура е уникална! Отличава се с усет за детайлите, с богатство на детайли и вътрешно спокойствие и красота... Цветовете на артефактите определено излъчват същите асоциации като пейзажът на Аляска - широта, спокойствие и някак си висока е културата, изпипват нещата.

Много добро!

**Warlord** · Януари 19, 2015

Този с дървен шлем ли е горе?

Интересно, че изглеждат доста по-монголоидни от останалите индианци. Щях да кажа, че са сибирци. А и стелите им мисля имат повече аналогии с тези от Сибир, отколкото с майските каменни стели.

**Joro-01** · Януари 19, 2015

Нали имаше някакви такива теории за произхода им?

**Gloster** · Януари 19, 2015

Шлемът е дървен.Интересното е че точно такива има в Китай и Япония,но още в тяхната бронзова епоха.Също така между 1617 и 1876 12 японски кораба са се изгубили и са попаднали на американското крайбрежие(между Калифорния и Алеутските острови),така че e почти сигурно,че е ставало и по-рано.

Произхода на металургията им е много спорен,но най-вероятно е навлязла от Сибир или пък чрез тези корабокрушения.Мезоамерика е далече.

В тази статия е добре очертан целия проблем.

http://www.academia.edu/6932789/The_Copper_Age_on_the_Northwest_Coast_Early_Indigenous_Metallurgy

Редактирано Януари 19, 2015 от Gloster

**КГ125** · Януари 20, 2015

Да видна е сибирско - азиатска връзка. Може би с някои от старите народни на Япония??

**Warlord** · Януари 21, 2015

Те със сигурност от Сибир са дошли, но и със сигурност са по-късна вълна от алеутите и ескимосите. Т.е. отпреди времето, в което се зараждат културите. За това е малко странно, че си приличат дървените стели с идолите.

**КГ125** · Януари 21, 2015

А може би културите са си съществували или нагласата на хората от двете страни е сходна и затова създават сходни култури.

**Warlord** · Януари 21, 2015

Няма как да са съществували - когато са дошли още са били ловци-събирачи, преди ок. 15 000 г.

**КГ125** · Януари 21, 2015

Може да са имали вече някакви тотеми и начало на култура. Иначе тия аналогии трябва да получат странното обяснение, че сходната среда и население генерират сходни артефакти? ??

**Warlord** · Януари 21, 2015

Конвергентна еволюция му викат в биологията

**Gloster** · Януари 24, 2015

Къщи на племето Гитксан.Дървения орел и тотемът са от племето Нисга.

Иначе тези племена до 18/19 век са все още ловци и събирачи,нищо че имат медна,а някои и желязна металургия.Земеделие и скотовъдство обаче не познават.

Редактирано Януари 24, 2015 от Gloster

**Gloster** · Януари 30, 2015

Северни Уакашански племена-Хаисла и Хеилтсук.

Тотемът е копие,подарък от племето Хаисла на музея по етнография в Стокхолм,след като успяват да си върнат оригинала(съхраняващ се по-рано в същия музей).

Редактирано Януари 30, 2015 от Gloster

**Gloster** · Януари 31, 2015

Карта на региона за ориентация кое племе къде точно се намира.

http://www.bced.gov.bc.ca/abed/images/map2.jpg

Редактирано Януари 31, 2015 от Gloster

**Gloster** · 15, 2015

Церемонията Потлатч при племената Куакуакауаку.

Потлатч е празник,който се провежда по случай на раждане,смърт,сватба и всякакви събития,които биват считани за важни.

Според митологията на куакуакауку техните предци(na’mima) са пристигнали от далечни земи в форми на животни.Когато се събрали,те свалили животинските маски и се превърнали в хора.Но всеки от предците запазил животинската си маска и я завещал заедно с името си на един от синовете си.Така тези маски се предавали през поколенията.Всяко от племената се деляло на няколко голями семейства- numaym.

Всяко numaym имало една свещена маска,като този който я бил наследил бил и лидер в семейството.

Освен неговата позиция в семействата имало различни титли носещи реални привилегии(право на ловуване,риболов или събиране на плодове в дадена земя само за този който притежава титлата и неговата жена/деца) и почетни(титли даващи право на участие в дадени церемонии).Колкото е по-висока титлата ти,толкова повече се чува мнението ти от другите,имаш по-престижно място за сядане и т.н.

Потлатч е церемония при която старите носители на тези титли ги дават на членове на семейството,които дасега не са ги притежавали.Нямаш право да даваш титлата на собствената си жена/деца/внуци.Единствено можеш да я дадеш на извънбрачните деца на дъщеря си или на по-далечни роднини.Веднъж дал титлата си ти губиш всички привилегии от нея и не можеш да си я върнеш повече.Всяка титла върви със специфична трансформационна маска,която всъщност се дава на новия носител на титлата.

Тези които нямат титли дават роби,платове,животински кожи,парчета метал(мед).Потлатч се провеждат основно през зимата,за да може членовете на племето да натрупат "богатсва" през лятото,които да раздават.Освен раздаването се запалват големи ритуални огньове в които по-богатите членове на племето поставят множество предмети,където трябва да изгорят.Играят се танци,а в зависимост от случая се провеждат различни церемонии.Всеки който получава някакъв предмет и ако не даде свой ценен предмет в замяна(а има такъв) или поне не го изгори в ритуалния огън той постъпва срамно.На потлатч може да присъстват хора от други семейства и дори племена,като поне "по-богатите" гости също трябва да дарят предмети и/или да ги изгорят в ритуалния огън.Ако не го направят то вождът носи срама на хората си и губи от своята магическа "сила".

Редактирано 15, 2015 от Gloster

**Gloster** · 16, 2015

Едно уточнение,че нямам право да редактирам поста вече.

"по-богатите" гости също трябва да дарят предмети и/или да ги изгорят в ритуалния огън.Ако не го направят то вождът носи срама на хората си"-тоест лидерът на гостите дошли на потлатч от друго семейство или племе,а не вождът на домакините.

**Gloster** · 23, 2015

Думи изречени от лидера на едно от племената Куакуакауаку към антрополога Франц Боас след като колониалното правителство забранило да се провежда потлатч,понеже пречел на християнизацията.

“We want to know whether you have come to stop our dances and feasts, as the missionaries and agents who live among our neighbors [sic] try to do. We do not want to have anyone here who will interfere with our customs. We were told that a man-of-war would come if we should continue to do as our grandfathers and great-grandfathers have done. But we do not mind such words. Is this the white man’s land? We are told it is the Queen’s land, but no! It is mine. Where was the Queen when our God gave this land to my grandfather and told him, “This will be thine?” My father owned the land and was a mighty Chief; now it is mine. And when your man-of-war comes, let him destroy our houses. Do you see yon trees? Do you see yon woods? We shall cut them down and build new houses and live as our fathers did. We will dance when our laws command us to dance, and we will feast when our hearts desire to feast. Do we ask the white man, “Do as the Indian does?” It is a strict law that bids us dance. It is a strict law that bids us distribute our property among our friends and neighbors. It is a good law. Let the white man observe his law; we shall observe ours. And now, if you come to forbid us dance, be gone. If not, you will be welcome to us. - O’wax̱a̱laga̱lis Chief of the Kwagu'ł “Fort Rupert Tribes”, to Franz Boas, October 7, 1886