За произхода на славяните

[Й. Табов]

Представата за Потопа и за „ковчега” (кораба) на Ной е универсална за европейците от епохата на християнството.

Ноевият Ковчег предполага и общо място, откъдето произлизат всички народи, и като следствие поражда идеята за миграцията им – всички те така иначе са потеглили от едно и също място (от Арарат) и след продължително блуждаене (или серия от преселвания) са се оказали на мястото, където са в момента на написване на хрониката.

В съответствие с тази универсална схема в много исторически съчинения от ХІІ-ХVІІІ век намираме легенди за славяните – как и откъде са дошли в днешните си земи. Там има не само имена на „племената” и народите, но и топоними; сравнението им дава възможност да се предложат интересни хипотези.

Представените тук резултати включват: 1) кратък обзор на сведения от няколко от най-важните съчинения; 2) легендата за планината Кораб; 3) илюстрации, показващи разположението на ключовото за легендите за «славянския произход» название на река Мосхус на географските карти от ХV-ХVІІ в., и 4) анализ и изводи.

Трябва да подчертаем изрично, че в целите ни не влиза стремеж към изясняване какви детайли от тази или онази от разгледаните легенди са верни или близки до реални събития; стремежът е да разкрием връзки между отделните разкази и варианти и да определим възможни влияния и заемки.

§ 1. Обзор на легенди за произхода на славяните

Повест временных лет

            Това съчинение присъства в някои летописни сборници, запазени в преписи, от които за най-точни и най-стари се смятат  Лаврентиевският (1377  г.)  и  Ипатиевският (от 20-те  години на  ХV в.). Приема се, че е създадено в началото на ХІІ в. Ето как е представен в него  произходът на славяните:

„По мнозъ же временех съли суть словъни по Дунаеви, гдъ ес(ть) Угорьская земля, и Болгаръскаа земля, и от тъх словенъ разидошас(я) по земли и прозвашас(я) имены своими… ”[1]

Така Повест временных лет (ПВЛ) определя „родината” на славяните около Дунав, по-точно в региона на тогавашните Унгария и България[2].

Ян Длугош в „Полска история”

Знаменитата „Полска история” на Ян Длугош започва с обичайната за средните векове теория за подялбата на света между синовете на Ной. Той пише:

„Първият човек от рода на Яфет, който дошъл в Европа с тримата си синове, се казвал Алан.... И така, роденият от сина на Яфет прадядо на всички славяни, като излязъл от полетата на Сенаар, преминал през Халдея и Гърция и се заселил със синовете и роднините си до Понтийското море и до реката Истър, която сега наричаме Дунав ...

… Отначало той заел Панония, първото и най-древно обиталище на славяните, родно и обичано от тях, което сега започна да се нарича Унгария, след като лангобардите изгониха оттам славяните, а после го оставиха на хуните. Оттук, след като му се народили внуци, заселил България, или Мизия, Далмация, Сърбия, Хърватия, Босна, Русия, Каринтия и Илирик …”[3]

Тук виждаме две близки, но все пак малко различаващи се една от друга версии за произхода на славяните:

- според първата, «прадядото на славяните» се заселил около Черно море и Дунав;

- според втората, той първо заел Панония, и после, «оттам», заселил България (около Понтийско/Черно Море) и други страни.

Това буди подозрения, че в първоначалния текст на автора са били направени корекции. Наистина, във връзка с други детайли някои изследователи директно пишат за „редактиране” и „загуби”. Затова в този случай има основания за хипотезата, че отначало в текста на „Полската история” е имало само първия вариант на легендата, с Черно море и Дунав, а вторият вариант, „уточняващият”, е бил добавен по-късно.

Прославените славяни на Винко Прибоевич

През 1525 г. на остров Хвар пред избрана аудитория от интелектуалния и социалния елит на процъфтяващото местно адриатическо население Винко Прибоевич (Vinko Pribojević, Vincentius Priboevius), учен и едновременно с това монах от Доминиканския орден, произнася реч, озаглавена „За произхода на прославените славяни”[4] (De Origine Successibusque Slavorum). Речта му е била издадена два пъти още през ХVІ век, и двата пъти във Венеция: в 1532 и 1595 г. В нея той излага своята версия на историята на славяните от незапомнени времена до неговите дни – история, в която славяните водят потеклото си от Тирас, седмия син на Яфет (рис. 1) и в която действащи лица са няколко антични народа: траките, македонците, готите, гетите, вандалите, сарматите, гепидите и илирийците, които според него са славянски. Нещо повече: за него античните илирийци и съвременните му славяни, живеещи на Балканския полуостров, са един и същ народ.

Мацей Стриковски в „Полска хроника”

Издадената в 1582 г. в Кьонигсберг „Полска хроника” на Мацей Стриковски (1547 - след 1582) бележи началото на получилата по-късно широко разпространение сарматска теория за произхода на славяните, в която освен другото се споменава, че техен прародител е Яфетовия син Мосох/Мосхус/Мешех[5].

Тази хроника оказала силно влияние на ред по-късни автори, сред които трябва да се отбележи Н. Гизел[6] с неговия „Киевский Синопсис”, защото, както предполагат много учени, оттам о. Паисий[7] е взел сведенията си за Мосхос.

Мавро Орбини: Скандия е родината на славяните

От всички съчинения, които приписват на славяните произход от Скандинавия, най-известно е „Царството на славяните” на Мавро Орбини. Там се казва[8], че славяните под името „готи” са излезли от „великата Скандинавия” в 1460 г. след Потопа, покорили са Европейска Сарматия, т.е. приблизително териториите на съвременните Полша и Украйна, после се разделили на няколко „колена”.[9]

О. Паисий: родината на славяните е Скандавия

Версията за произхода на славяните, която отец Паисий[10] предлага в „История славянобългарска”, общо взето е близка до версията на Орбини. Тя също започва от библейския „прадядо” на славяните; в нея тази роля е приписана на Мосхос, сина на Яфет. „Племето” на Яфет минало през Бяло (Егейско) море и се заселило в Европа, където се разделило. Родът на Мосхос отишъл на север. Паисий пояснява: там, където сега е Московската земя. Реката, до която се заселил рода на Мосхос, нарекли Москва, по името му; със същото име било наречено и селището им.[11] По-нататък в разказа на о. Паисий се казва, че в тази „Московска” земя имало страна, която се казва Скандавия. Хората в нея се наричали скандаляни. Те също се преселили, този път на запад, покрай Балтийско море, покрай „Брандибур”, по-късно били наречени славяни.[12] Оттам тези скандаляни-славяни тръгнали обратно към Москва, водили война с „москалите” (московчани) и руснаците, победили ги и се заселили около реката Болга, която тече от юг на север. По името Болга били наречени българи. Във времето на император Уалент (Валент) българите отново тръгнали да се преселват: първо отишли в днешна Унгария, а после – по заповед на Уалент – преминали Дунав и се заселили в Тракия.

О. Спиридон Габровски за произхода на славяните

Познатата идея за произход на славяните от един от внуците на Ной е представена и в „История во кратце” на о. Спиридон[13]; тук тя е придружена от критичен обзор на отделни детайли, които се срещат у различните автори. Той не само привежда различни мнения, но и им дава собствена оценка. Това очертава визията му към проблема за произхода на славяните; следващите два откъса от „История во кратце” дават представа за нея.

„Иафетовите[14] племена заеха западна Европа и северните страни; …

Иафет имаше седем сина:

1. Гомер - от това племе излязоха гомирити и галати, още и кимери, пo-късно наречени цимбри.

…

6. Мосох - от него: кападоки, мисени, илирийци, още и целия славянски език от Мосоха произлиза: за това говорят мнозина, както и свети Димитър Ростовски привежда свидетелството на светия пророк Иезекиил, говорейки именно, че Мосох е бил руски княз, но някои не се съгласяват: [едни считат, че славянския език е произлязъл] от Рифат, Гомеровия син, … От него [Гомер], от кимврите или цимбрите произлиза бившия славянски език. Поради това всичко е съмнително.

7. Седмия син Иафетоф е Тирас - от него [произлязохa] траки или тарсини.

Говори Зунар: веднага след размесването на езиците в годината от сътворението на света по числото хронографско 2774, хората се разпръснаха по родове по цялата земя и двама от Иафетовите синове тутакси дойдоха на север и се заселиха на две планини, … дойдоха на реката наричана Танас[15]. И се разпръснаха на изток и даже на запад, обаче кои синове Иафетови са, не споменава, само говори: „от имената на синовете Иафетови се наименуваха и местата”.”[16]

„Българският народ, който е един от най-първите и най-стари народи в християнство и царство, глава и предводител на целия славински род, води племето си от Мосоха, както и другите славински народи. Първо излезе иззад Черно море в годината от сътворението на света 4522 и се засели от двете страни на Дунав, и се наричаха тогава мисини, поради което и тая земя се нарече Мисиния по името на праотеца Мосох... ”[17]

Така о. Спиридон извежда славянския род от Мосох, който някое време живял в Мала Азия; после част от потомците му се заселили около река, „наречена Танас”, а българите се заселили около Дунав, в „Малка и Велика Мисиния”. Той споменава и друга разпространена гледна точка: че произходът на славяните е свързан с най-големия Ноев син – Гомер, и с кимбрите/кимврите/кимерите.

Цитираната бележка на Зонара, че „от имената на синовете на Яфет са наречени и местата”, е важна за правилното изтълкуване не само на текста на о. Спиридон, но и на механизмите за възникване на теориите за произход и миграции на „племената”.

Важна е и посочената от о. Спиридон връзка между името Мосхос и названието Мисия/Мизия.

Зографската българска история за българославенския народ

Това е анонимна българска история от ХVІІІ век, озаглавена „История вкратце о болгарославенском народе”[18]. Тя започва така:

„Болгарский народ излезе през древноста от Черно море, от река Волга от великата Скандинавия, и зваха се там гимери и кимери, и когато се умножиха, първо дойдоха в тази страна, още преди Александър Македонски.”[19]

От самото заглавие е ясно, че за автора „Болгарский народ” е един от славянските народи, така че в дадения случай имаме кратка версия на теория за скандинавски произход на славяните.

§ 2. Общи коментар за приведените легенди за произхода на славяните

(следва)

[1] По Радзивиловския (ХV в.) и Московско-Академическия преписи на „Повесть временных лет”. http://radzivil.chat.ru/

[2] Авторът на ПВЛ даже изрично подчертава, че ап. Павел е проповядвал сред славяните в Илирик: „Тъмже словеньску языку учителе есть Андроникъ ап(о)с(то)лъ. Въ Моравы бо доходиль и ап(о)с(то)лъ Павелъ и училъ ту; ту бо ес(ть) Илюрикъ, егоже дошел ап(о)с(то)лъ Павелъ; ту бо бъша словене первое. Тъмже и словеньску языку учитель ес(ть) Павелъ, от негоже языка и мы есмо рус(ь), тъмъж(е) и нам рус(и) учитель ес(ть) Павелъ, понеж(е) учил ес(ть) языкъ словънескъ и поставилъ ес(ть) еп(и)с(ко)па и намъсника въ себъ Андроника словеньску языку.” – пак там.

[3] Я. Длугош. Анналы или Хроники славного королевства Польши. В: Древняя Русь в „Польской истории” Яна Длугоша. (Кн. І-ІV, Пер. Н. И. Щавелевой). Памятники исторической мысли. Москва, 2004, с. 213-214. http://www.vostlit.info/Texts/rus5/Dlugos_3/frametext1.htm ; Ян Длугош. Анналы или хроники славного королевства Польша. Перевод И.В. Дьяконова, 2010 [книги 1-2, перевод и комментарии] http://anrike.livejournal.com/47288.html

[4] Vincentius Priboevius. De Origine Successibusque Slavorum. Zagreb, 1951. Вж. също: Madunić, D. Vinko Pribojević and the Glory of the Slavs. Thesis submitted to Central European University, History Department, in partial fulfillment of the requirements for the degree of Master of Arts. Budapest, 2003.

[5] Maciej Stryjkowski. Kronika Polska, Litewska, Żmódzka y wszystkiej Rusi Kijowskiey, Moskiewskiey, Siewierskiey(...) y rozmaite przypadki woienne y domowe, pruskich, mazowieckich, pomorskich y inszych krain Królestwu Polskiemu y Wielkiemu Xięstwu Litewskiemu przyległych(...). Koenigsberg, 1582.

[6] Вж. статията "Хроника Мацея Стрыйковского" в: Словарь книжников и книжности Древней Руси. Труды Отдела Древнерусской литературы. Ленинград, 1985. Т. XXXIX. С. 171-173.

[7] Паисий Хилендарски. История славяноболгарская. Наука и изкуство, София, 1972.

[8] Мавро Орбини. Славянское царство. ОЛМА Медиа Групп, С. Петербург, 2010. с. 33-34.

[9] Мавро Орбини. Книга историография початия имене, славы и разширения народа славянского, и их цареи и владетелеи под многими имянами, и со многими царствиями, королевствами, и провинциами. Собрана из многих книг исторических, чрез господина Мавроурбина архимандрита Рагужского. СПб. 1722. с. 2.

[10] Паисий Хилендарски, op. cit. с. 138.

[11] Според мнението на много изследователи, о. Паисий е взел това сведение от Киевския Синопсис; предполага се, че автор на това съчинение е украинският политически и културен деец Николай Гизел (ок. 1600-1683). Вж. Паисий Хилендарски, op. cit. с. 138.

[12] Паисий Хилендарски. Ibid.

[13] Спиридон Иеросхимонах. История во кратце о болгарском народе славенском. Сочинися и исписа в лето 1792 йеросхимонах Спиридон. Предговор и превод Васил Златарски. Св. Синод на Българската Църква, София, 1900 г.

[14] Т.е. Яфетовите.

[15] Вероятно става дума за река Танаис; обикновено Танаис означава Дон, но има случаи, когато така е наричан Дунав.

[16] Спиридон Иеросхимонах. Op. cit. с. 7-8.

[17] Ibid.с. 11.

[18] Подробности за нея има в: История вкратце о болгарославенском народе. В: Иванов, Й. Български старини из Македония. София, 1931. (Фототипно издание под редакцията на проф. Боню Ангелов и проф. Димитър Ангелов през 1970 г.). Вж. и http://ziezi.tripod.com/zograf/15.htm

[19] История вкратце о болгарославенском народе. В: Иванов, Й. Български старини из Македония. София, 1931.

Редактирано Март 10, 2015 от Й. Табов

[miroki]

Поздравления.

Мизия да не е от "ами Зиези" , "ми зиези"?

Понеже имаше добавка за готите,

ще добавя само извадка от изворите

"Гетите сиреч пълчищата на славяните."

[Last roman]

Това за Мизия ако е майтап - одобрявам. Ако е поредната псевдолингвистична заигравка - знаете къде ще свърши темата.

[miroki]

Не, лингвист не мога и не желая да се правя.

Колегата спомена, че се кръщава на името на наследниците, затова споменах другия наследник Зиези.

[Last roman]

викаш - дай да пофантазираме на воля

[resavsky]

Сарматската теория за произхода на славяните е възможно най абсурдното нещо на света.Едните са най прочутите конници на Античността другите се появяват на политическата сцена като стопроценнов пеши народ.Нерде Ямбол нерде Стамбул.

[Южняк]

Здравейте, Г-н Табов, любопитна тема.

-Москва, ама коя Москва? Река Москва има и в западна украйна, в закарпатието и е приток на Тиса (https://uk.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%BE%D1%81%D0%BA%D0%B2%D0%B0_(%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%BE%D0%BA%D0%B0_%D0%A2%D0%B8%D1%81%D0%B8) и името на реката не е комунистическа инвенция на някой местен веломожа, фен на руската Москва, а древно име и даже обратното - руската Москва да е интерполация на притока на Тиса, която да е донесена от мигриращите на север славянски племена, заселили се край река със сходно - но марийско (т.е. угро-финско) име не е напълно изключено.

-Етногенезиса на славяни и балтолитовски етноси изглежда свързан, което прави венедската (т,е, северноиталианската) и сарматската хипотеза не-много вероятни.

-във всяко отношение има отчетливи следи от контакт между протославяни и угрофини, което, плюс някои други неща, намеква за регион в лесостепната зона като прародина на славяните; някои отиват толкова далеч, че считат протославяните за индоевропеизирани Мари. (Лиуди, Лиуги, т.е. "хора", каквото е самонаименованието на някои от славянските групи от, доколкото стъм чел, доказан Марийски произход, а това, самонаименованието ти да е угро-фински когнат, ами, не знам как да го коментирам?

-Колибата на Кокоши крака и баба Яга от славянския епос (среща се у руси, хървати и чехи) винаги ми е била любопитна с връзката си с уралските народи от европейската тайга; "Яга" е национална женска дреха у мари и ханти, колиби на кокоши крака дал Господ и до наши дни - традиционен склад за хранителни продукти на саамите - разполагали са ги в тайгата а "кокошите крака" са за да не ги достигат дивите животни или някой гладен славянин ;

Погребално светилища на марите в тайгата - според религията им, на петата година от смъртта си починалите жени се завръщат на земята и търсят къде да се заселят; за да не се заселят по погрешка у някой жив, марите им строят "жилища" в тайгата, които са малки и на "кокоши крака" -

В жилищата поставят дървени идоли, облечени в националната носия - "яга", които изглеждат по следния начин:

И им слагат ето такива дървени маски, които наричат "иттарма:

Върви после не вярвай в Баба Яга. Присиствието на тези фигури в езическия епос на източни, западни и дори южни (хърватите) славяни доста недвусмислено подсказва връзка с дали с марите, дали с някой друг североуралски народ; каква е тази връзка не смея да гадая - мисълта ми е, дали това е културна заемка от комшии или спомен отпреди евентуална славянизация на някакъв угро-фински етнос (християнизацията вероятно набързо е сменила статуса на Баба Яга в женския демон от приказките, а горските светилища е превърнала в "къщи на кокоши крака".

Както и да е, натрапва се усещането, че протославяните са лесостепен народ от сравнително отдалечено място...

-Сарматите са се разтворили в европейските народи вкл. източноевропейските народи, но не виждам как могат да са основа на протославяните - признатите ирански заемки у славянския са учудващо малко, като се има предвид, че ирански и славянски етноси живеят в непосредствено съседство в течение на хилядолетия - тези (признати) заемки са *само седем думи* - което е помалко дори от 40-те прабългарски заемки у старобългарския; това ограничено езикововлияние на непосредствени съседи говори за категорично различен начин на живот - племена, които живеят едно до друго и въпреки това на практика никога не се срещат - мисълта ми е, обитават две много различни екосистеми - степта на сарматите и лесостепта - или северната гора, която започва в края на степта. Двете групи просто се гледат през дърветата - конете на сарматите не вървят в блатата и северните гори, а славянските пешаци биха били безпомощни пред кавалерията на степните рицари...

-това, че скити и сармати по-късно са се влели в бъдещия руски/украински етнос не ме съмнява, напротив, убеден съм - вкл. в това, че русите наследяват бруталната пасионарност на скити и сармати, която ще ги превърне в имперска нация, но - говорим за протославяни, а не за източни славяни;

-възможно е бъдещите южни славяни да са споменати от римляните като Лимиганти (Marcellinus Ammianus, Res Gestae XVII 12-13)

етнос, подчинен ("серви") на панонските сармати, който се разбунтува срещу тях и ги избива частично. Дали има връзка между тези "серви" и лужицките сорби или балканските срби, един Господ знае.

-Сарматите практикуват черепни деформации, които не са никак характерни за славяните (но пък са характерни за прабългарите);

-ето как един латински автор описва снаряжението на сарматите: "These barbarians, who are better in raids than in open battle, armed with long spears and wearing armor of linen shirts on which are sewn as scales polished plates of horn. Their horses are usually intentionally cut to prevent them from getting in excitement at the sight of mares and break free or in ambushed become wild by neighing and betray the presence of their riders. In pursuit or fleeing they do huge distances on that quick, well-trained horses, whereby they take still one or two as reserve, keeping them in top condition by changing them regularly and let them in turn recover their breath" - не е трудно да разпознаем в това описание бъдещите западноевропейски рицари и катафрактите; дългото копие (ланса) и бронираните коне са доказана иновация на сарматите, охотно възприета от западноевропейците; в тоя смисъл, сарматите са военната връзка между античността и средновековието; но самите сармати се разтварят напълно в европейските етноси - от ланкашир в англия през готалания до роксолани в украйна; връзката им със славяните не ми се вижда специална. Възможно е по-скоро славяните да имат известна връзка - от по-стари, досарматски времена - със скитите - но и това не е сигурно - изглежда сарматите осъществяват геноцид над скитите, когато заемат територията на украинската степ - или поне това намеква археологическото доказателство: http://www.marres.nl/afb/pasthorizonspr.com-Massacre_dating_back_2300_years_in_the_Crimea.pdf - дали хората от хиперлика са бъдещите славяни, т.е. херодотовите скити-земеделци, слезли от конете след кланетата, устроени им от сарматите, (археологическите разкопки разкриват геноцидни кланета над скитите, осъществени от неизвестен народ през 4 век. пр. Х.) и хванали гората, за да си спасят живота, превръщайки се в пешаци и сливайки се с марите, нямам представа.

[resavsky]

Южняк сарматите са ибил в Северното причерноморие.А руските славяни се настаняват трайно там адво през 18 - 19 век.

[КГ125]

Но сред хазарите е имало много славяни, пък и българите са там?

[Aspandiat]

§ 1. Обзор на легенди за произхода на славяните

Мацей Стриковски в „Полска хроника”

Издадената в 1582 г. в Кьонигсберг „Полска хроника” на Мацей Стриковски (1547 - след 1582) бележи началото на получилата по-късно широко разпространение сарматска теория за произхода на славяните, в която освен другото се споменава, че техен прародител е Яфетовия син Мосох/Мосхус/Мешех[5].

Тази хроника оказала силно влияние на ред по-късни автори, сред които трябва да се отбележи Н. Гизел[6] с неговия „Киевский Синопсис”, защото, както предполагат много учени, оттам о. Паисий[7] е взел сведенията си за Мосхос.

Всъщност има и роси, има и мосохи. И то във време преди появата и на росите от Скандинавия, и на русите из Киевско - още към средата на 5 век.

“По това време обаче царят на росмосоките с войските си и заедно с тобелския полк събрал всичките войски на хоните и като преминал от отсамната страна на река Кура, залял гавара Утик. И разположил стана си близо да град Халхал. Тук събрал трима мъже и поверил в ръцете им 11 войскови отряда, като заповядал на тримата да потеглят, за да нахлуят с конниците си в страните Алуанк, Армения и Иверия. Третата част от войската стигнала в началото на Великден до гавара Арцах и нахлула в Мец Куенк.”

[resavsky]

Спандьо какви полкове 5 век?

[Aspandiat]

Спандьо какви полкове 5 век?

В староарменския пехлевийската (или партската) дума gund, значеща "полк", значи също и "множество", "тълпа", "войска" и се използва редовно от авторите от 5-9 век за обозначаване на военна сила.

[Южняк]

Действително, Аспандиат е прав - забравих за мосхите, които са угрофини, междувпрочем.

Ресавски, абе какво е това, дето го написа? Къде според тебе се намира Киевска Рус в 10-ти век или забрави за нея, както аз забравих за мосхите? И какви са племената, които обединява Владимир? От колко века живеят там? Кой унищожава "прославения" хазарски каганат, тоя ужас за прабългари, византийци, маджари, че и араби- че и дори не го забелязва, докато го унищожава; абсорбира населението муи пиратства чак до иран в каспийско море? Какъв 18-19 ти век те гони? Много си разсеян, да го кажем така. Да не говорим, че киевска рус вижда сметката и на първата българска държава и поставя под контрол Воложка България - много лошо, дето се вика, ама факт. Но това са тривиални неща и ми е ясно, че си напълно наясно с тях и не виждам смисъл да продължавам, а е и тежък офтопик. Мисълта ми е, киевска рус абсорбира в *бъдещите* руснаци и украинци маса неславянски, тежко пасионарни народи (те и славяните са такъв), което, междувпрочем, е толкова недвусмислено показано от популационната генетика, че няма накъде по-недвусмислено - вкл. огомното скитско и сарматско наследство у руснаците. А селище на име роксолани съществува в украйна и през 16-ти век; нищо не мога да направя по въпроса. Какво, да излъжа, че няма такова ли? Но нищо от постинга ми няма отношение към произхода на славяните, за което извинения към автора на темата. просто ми стана странна репликата ти и се обадих. Това, което влиза в европа през 2-6 в. сл. Х. са само най-западните ръкави на сарматските групи; останалите са абсорбирани от източни славяни и тюркските групи; Алански корпуси има и в османската империя и чак в китай през 14-ти век, където китайските императори с векове използват аланска гвардия за телохранители; последната е добре описана от китайците заради чуждоземния си вид (да го кажем направо - високи, русокоси и синеоки хора) които предизвикват стрес и неприязън у китайците с вида си. Една част от тези азиатски алани, за които войниклъкът е занаят, е абсорбирана от конните тюрки от степта, друга е изклана от чингиз и чингизидите - барабар с конните тюрки, трета се влива в източните славяни - пак барабар с масивни тюркски групи. Оси-те от съвременна Унгария и може би осетите от кавказ са символичните останки, ако изобщо са - не съм сигурен.

Аспандиат да каже дали източникът на сарматите е иранското плато или централна азия (т.е. "Туран")- аз лично просто не знам, информацията е едновременно твърде много и твърде малко - и противоречива, поради което иска по-прецизно познаване от каквото имам. Под противоречива имам предвид, че някои от древните автори ги свързват с медите, римските стели (мързи ме да препоствам снимки на римски стели) ги изобразяват със снаряжение, което прилича на партското - ризници, тежки копия и дори на една римска стела е нарисуван сарматски наемник който стреля с лък "по партски", т.е. ляга по гръб на коня си и стреля *назад*, което явно е впечатлявало римляните (всичките им генерали на конниците от финалните векове на римската империя са сарматски наемници); което говори за връзка дали с иранското плато, дали с прилежащата туранска степ, дали с югоизточното прикаспие (усуни и аси)- което в крайна сметка пак е там. Китайските хронисти пък ги описват като централноазиатски народ, роднински на скитите, който от младши партньор на скитите се превръща в техен господар. Но, при всички случаи, за едно си прав - това не са славяни, естествено, а индо-ирански народ, въпреки външния си вид, който в наши дни възприемаме като "славянски". Пак извинения за ОТ.

[decapitator]

ОТ

Дали пък метисното население, чийто останки се спрягат за хунски (зарад монголоидните примеси) не е било всъщност част от аланите, миткосващи по пътя на коприната?

[resavsky]

Южняк говорим за Северното Черноморие - днешна Южна УКрайна.Там Киевска Рус власт няма.Там са последовотелно маджари,печенези и кумани,татари но руси няма.По всичко изглежда че по времето на Светослав директна граница между Рус и българия няма и затова в Преслав им идва като гръм от ясно небе руското нашествия на Светослав.В Преслав са смятали че съюза с печенезите е повече от достатъчен да осигури северозападаната граница и са направили фатална грешка.Подценили са речните номади.Но при всичките тези походи не може да се говори за славянска колонизация на север от Черно море.А като говорим за наследството на сарматите трябва да напомним азбучната истина че Светослав конница няма а разчита основно на тежка пехота.

[Южняк]

ОК.

[resavsky]

А иначе темата за скито-сарматското наследтво е свръхакутална.Лично за мене именно там трябва да се концетрират усилията по гемата за произхода на българите.И няма нужда да се ходи до Памир,Алтай,Тяншан да се търси българсакта прародина.Все повече се убеждавам че в едни хубав момент част от старите скито-сарматски племена живеещи от векове на север от Черно моредокъм Кавказ са започанали да ес наричат българи.

[Южняк]

Има следи в тая посока (кавказ) от последната година.

[Perkūnas]

Славяноезичните определено не са степен народ. Интересното е, че при славяноезичните не се е запазил нито един праиндоевропейски термин за коневъдство (самата дума кон очевидно не е свързана с добре познатото индоевропейско *ek'wos). Това е доста сериозен аргумент, че те по никакъв начин не могат да се свържат с каквито и да било конни народи а ла скити/сармати и пр.

Редактирано Март 13, 2015 от Perkūnas

[decapitator]

Имаше едно сведение, че славяните (не помня кои) водят хунски начин на живот. Ако нялой не ме изпревари ще го цитирам по-късно.

[resavsky]

Има следи в тая посока (кавказ) от последната година.

Изплюй камъчето.

[Южняк]

Тия дни, но са косвени неща.

[resavsky]

Давай по бързо.То директни неща за българите почти няма....................Особено преди 7 век.

[decapitator]

Мчи то българо-сарматския кънекшън си е добре известен и археолигически подплатен.

[resavsky]

Мчи то българо-сарматския кънекшън си е добре известен и археолигически подплатен.

И въпреки това този кънекшен е незаслужено подценен.