Отиди на
Форум "Наука"

Митологията на индианските племена Помо


Recommended Posts

  • Потребител

Помо са племе от Северна Калифорния,непознаващо земеделието и обработката на метали,но прочуто с красотата на кошниците си(в темата за изкуството на племената от северозападното крайбрежие съм пуснал снимки).

В няколко части ще представя повечето им митологични вярвания.Те са записани от С.А.Барет,който ги публикува на 1 януари 1906 в "The Journal of American Folklore-том 19".Самите те се състоят от малки смислово свързани разкази.

Първи разказ-койота и патиците.

Преди много време,имало голямо село наречено Но-напо-ти,населено само с животни,тъй като хората още не били създадени.Там живеели и две патици сестри,които странели от останалите животни,въпреки че те често ги заговаряли.Най-вече койота се опитвал да убеди поне една от тях да му стане жена,но всеки път неуспешно и накрая решил да прибегне до хитрост.Казал на висок глас в селото,че докато мъжките животни ловуват,ловят риба и правят сечива не е редно женските само да мързелуват,а трябва и те да помогнат като отидат да съберат кестени в близката планина.Двете сестри патици имали много стара и почти сляпа майка и решили да я вземат със себе си.Тя обаче вече била тръгнала с други животни,а в нейната къща се настанил койота,който си сложил кожа от заек,за да прилича на баба им и лесно успял да ги заблуди.След дълго ходене в планината,койота се престорил на уморен и ги помолил да му направят легло,за да полегне.Сестрите продължавали да събират кестени,докато се мръкнало.Преди да се върнат,решили да дадат част от тях на "майка си",но "тя" им казала -"Дъщери мои,аз не мога да ям така,не мога да се надигна,но искам да седна".Тогава по-голямата сестра "я" повдигнала,но тогава койота рекъл-"Не мога да седна,когато само една от вас ме подпира.Другата трябва да седне пред мен и да ме държи също".Послушали я,но за тяхно учудване се оказало че и двете нямат сила да я повдигнат достатъчно.Тогава другите женски животни в планината,вече приключили със събирането на кестени,решили да им помогнат,дори носели пръчки и камъни с които да подпрат "старицата".Койота бързо се възползвал от суматохата и на място му се родили четири деца,дори без да е ясно точно кои били майките.Той бързо избягал,слагайки в кошницата си две от тях,а другите две били убити от разярените женски животни,които най-после разбрали измамата.

Редактирано от Gloster
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Поздравления!

Твоите писания и на Римлянина ще ми станат любими извън моите интереси

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Още не,сега видях,че я има в Читанката.

Втори разказ-"Койота и паяка".

Минали години.Койота и оцелелите му деца,продължавали да живеят в Но-напо-ти,но останалите животни ги мразели заради начина по-който били заченати.Когато излизал от селото да лови дивеч или риба,всички животни се събирали и започвали да обиждат децата,да ги замерят с камъни,тояги и дори с горящи въглени.Решен да отмъсти за всичко това,койота тайно от всички започнал да копае голям тунел.Рано сутринта излизал и се прибирал по мрак,а когато някои го попитал какво прави,той лъжел че ловува.За да не открие пък никой тунела случайно през ноща,койота го запълвал с борова кора.

След много дни работа,койота взел вода,храна,дрехи и двете си деца,които сложил отново в кошницата си.След като слънцето залязло,се качил на покрива на къщата си и се загледал на изток.Скоро от там се появил огромен пожар,който се простирал докъдето погледът стигал.Всички животни знаели,че по някакъв начин койота е отговорен за пожара и започнали да го молят да ги спаси,наричали го дори техен баща.Но койота отвръщал "Аз не мога да спася никого,не знам какво е станало,ще изгоря също като вас,моето тяло не е от скала или вода".Но те всички отново и отново плакали и го умолявали да ги спаси,а пожара се приближавал все повече до селото,докато накрая напълно го обкръжил.Тогава койота вдигнал ръката си и извикал силно "Еееее" четири пъти.От небето се спуснал паяк,който висял на паяжината си.Койота заедно с децата си в кошницата му скочил върху корема на паяка,а паяжината веднага започнала да се издига обратно нагоре.Понеже на койота му било неудобно,поискал от паяка да му изплете нова мрежа,по която да се разходи,докато гледа как света отдолу изгаря.Скоро паяка отново почнал да се изкачва нагоре,но спирал закратко,за да може койота да нахрани децата си,да им даде вода и за последен път да погледа вече горящото село.Накрая достигнали врата,която се носела във въздуха-това бил входът към небето,а паяка бил негов пазач.

Редактирано от Gloster
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Трети разказ-"Койота и изгорялата земя"

Паяка останал на входа.Първото нещо което койота и децата му видяли на небето била поляна покрита с трева и благоуханни цветя,но нямало никакви хора.В далечината се виждала къща.След дълго ходене те достигнали до къщата.В нея живеел по-голямия му брат Мадумда,който ги поканил да влязат с думите"Хе хе,защо си дошъл тук?Аз знам че си направил нещо.Затова идваш тук.Защо винаги искаш нещо лошо?Защо се отнасяш по-този начин с децата си?Защо не съжаляваш за твоите деца?Сега се върни и живей както живя преди и не постъпвай повече така".

Койота казал,че на другия ден ще се върне на земята,а Мадумба му обяснил какво трябва да направи като го стори и как да бъде приятел с другите животни.

Когато паякът върнал койота на земята,тя била много променена.Преди това планините били високи,но сега върховете им били изгорели и станали ниски.Дърветата,скалите,потоците също били изгоряли.Всички елени,птици,риби,змии били изпечени.Вместо да съжелява за тях,койота започнал да ги яде,докато не ожаднял.Потърсил вода,обикалял навсякъде където преди имало реки и езера,но всички били пресушени.Накрая едва се добрал до океана и пил оттам.Скоро койота се почуствал зле.Решил,че ще умре,той се запътил към къщата си,но нямал сили да я достигне.С много усилия се добрал до един сух хълм на западния бряг на голямото езеро,където паднал по гръб,стенейки в агония.

Редактирано от Gloster
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Четвърти разказ-"Койота и Куксу".

Хълма на който стенел койота бил притежание на лечителя Куксу,който се изненадал и казал "Ооо кой е тук?Аз не знаех,че има някого тук".Койота му отвърнал"Да тук съм.Ядох риба и месо,стана ми горещо и ожаднях,но нямаше вода наоколо,затова отидох на запад и открих вода.Пих от нея,но изпих твърде много и ми е зле.Не знаех,че има някого в тези земи.Надявам се да ме излекуваш,по какъвто и да е начин".Куксу бил целия боядисан в черно,имал голямо украшение на главата си,свирка в устата,а от едната му ръка висяла дълга черна пръчка,с която лекувал.Куксу излезъл извън хълма и го заобиколил тичайки в едната посока четири пъти,след това в другата още четири.След това се приближил до койота,обиколил и него четири пъти,тичал известно време в южна посока,след което се върнал,накланяйки главати си силно наляво.Обиколил го така още поне 20 пъти,накрай викайки силно „ЕЕЕЕЕ” четири пъти,надул свирката и докоснал корема му с лечителската си пръчка също четири пъти.След още обикаляне и викове накрая Куксу скочил на корема на койота,който се пръснал с звук подобен на експлозия.Океанската вода,която койота бил изпил изтекла,като напълнила празните корита на реките и голямата долина.Така се образувало бистрото езеро.И понеже Куксу възкресил изядените от койота по-рано риби,змии,костенурки,водни птици,жаби-те също всички отишли в и около новото езеро.Койота казал „Всички тези животни идват от моя корем живи и тук хората в тази област ще ги ядат".След това се обърнал към Куксу „Ще направя голяма къща за танци и когато там има танци и ще те повикам,когато всичко е готово.”Куксу одобрил.

Редактирано от Gloster
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Пети разказ-„Създаването на хората”

Койота отишъл на север и си построил малка къща близо до Горното езеро.След това го обиколил цялото,говорил с всички видове птици за предстоящия танц.Накрая две млади мъжки птици от всеки вид му обещали да му помогнат в строежа на къща за танци.Така в къщата била построена бързо.В същото време койота лично строял обикновени малки къщи,които скоро прераснали в цяло село.Докато птиците работили,койота небрежно откъснал без те да разберат от всяка по две пера,които закачил на неговите къщи,а на най-красивата поставил едно ястребово перо.През нощта се прибрал в собствената си къща,където на леглото си говорил цяла нощ.

На сутринта се чул гласът на кралската птица”Уе уе,вече е ден,станете,станете.”Койота излязъл навън да провери,но нямало никого в селото,нито в къщата за танци.Но скоро се чул шум от стъпки.Както койота бил замислил по-рано,всички пера се били превърнали в хора и във всяка къща имало мъж и жена.Въпреки че станало най-бавно перото от ястреб се превърнало във вожд.Перото от синьо бялата сойка пък се превърнало в първия лечител.Перото от червеноглавия кълвач се превърнало в бавен човек,но с по-добро зрение от всички останали.Перото от гарван се превърнало също в бавен човек,но способен да скача по-високо от всички останали.Перото от колибри се превърнало в мъж по-бърз от всички останали и втори лечител(той можел да излекува болния само като отреже косата му и остави на вятъра да я отнесе след ритуален танц).Перото от кралска птица се превърнало в този,който пръв сутрин става в селото и буди останалите.Перото от присмехулник се превърнало в този,който следи първия лечител или някой друг да не отрови останалите.Другите по-забележителни пера се превърнали във трети лечител и човек,който изработва сечива от обсидиан(той бил също така хитър и бърз боец,можел да скача високо и без проблем да се катери по дърветата).

Койота се качил на покрива на къщата близо до отвора през когото излиза пушека от където започнал да говори „Вие сте моите деца.Мъже отидете и донесете дърва за къщата за танци.Вие жени направете каши,пиноле(вид напитка от царевични зърна) и хляб и ги донесете в къщата за танци,за да ги изядем.”И този от мъжете,който пръв успеел да се върне в селото събрал дърва,щял да бъде счетен за най-добър.Този който можел да изработва сечива от обсидиан,най-бързо се покачил на хълма,където намерил голям храст манзанита и бързо го насякъл на части.Вързал храстите във вързоп чрез пръчка от бял дъб и се завърнал в селото далеч преди всички останали.След като всички мъже донесли дърва,койотът поръчал на лаймока(този който поддържа огъня) да запали всички дърва.След като се затоплило на всички мъже им станало топло и отишли да се изкъпят в близката река.Дошли и жените с приготвената храна.След угощението койота отново говорил-„Вашите вождове ще бъдат два-този който произлезе от перо на орел и този,който може да обработва обсидан.Те ще са равни.”След това се обърнал към тях”Аз ще остарея и няма да мога да правя нищо друго освен да ям.Вие ще говорите с хората и ще им казвате кое е правилно".

Двата вожда се уговорили да назначат и подчинени на тях двама вождове-ловци, двама вождове-рибари,жена вожд и главен певец.Но тогава се сетили,че в най-красивата къща имало ястребово перо,което най-накрая се превърнало в човек.Той станал главния вожд-над всички останали-„Тата”(на езика на Помо Тата също е и ястреб).Тата посъветвал хората си да организират четиридневни танци и празненства,на които да поканят всички животни помогнали на койота да построи къщата за танци.Така и станало.Имало много храна стигаща за всички,но най-добрата част от която получил главния певец.

Редактирано от Gloster
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Още не,сега видях,че я има в Читанката.

Много благодаря! Вече я имам отново.

Тази книжка ми бе любима в ранните години от живота ми. Сещал съм я да я търся из нета, но явно отдавна е било.

Link to comment
Share on other sites

  • 8 месеца по късно...
  • Потребител

Преди няколко години излезе един обемист сборник с фолклорни текстове на индианците от Сев. Америка. 

Митове и легенди на северноамериканските индианци 

Това по-принцип е един от най-добре съставените сборници с индиански фолклор (не случайно именно той бе избран за превод), в който съставители са известния автор Рихард Ердош и професора по антропология Алфонсо Ортис (индианец от племето тева). И двамата са вече, уви, покойници...

Прочее, един мой приятел пуска в блога си доста индиански легенди. ;)

Легенди в Amerindian

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Потребител

Не знам дали все още може да се намери по книжарниците, макар че цената беше май 30 лв. Ама и то е близо 800 стр., така че си струва парите. ;)

Ето още малко индиански митове онлайн

http://www.eaglecircle.org/indexbg/docs/resursi/SW/religion/satvorenie.html

http://www.eaglecircle.org/indexbg/docs/resursi/SEW/folklor.html

http://www.eaglecircle.org/indexbg/docs/resursi/NEW/folklor/pantheon.html

Link to comment
Share on other sites

  • 11 месеца по късно...

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...