Отиди на
Форум "Наука"

Император Аврелиан - 'Възстановителят на света'


Recommended Posts

  • Глобален Модератор
post-917-0-41260700-1441952533_thumb.jpg
Луций Домиций Аврелиан /Lucius Domitius Aurelianus/, известен като император Аврелиан управлявал Римската империя през 270—275 г.
Описание на външния вид и характера на Аврелиан ни е оставил авторът на „Историята на Августите“ /произведение от 4 век/:
„Аврелиан имал привлекателна външност, отличавал се с мъжествена красота, бил висок на ръст, с голяма физическа сила, имал слабост към виното и храната, но рядко се отдавал на любовна страст. Бил прекомерно строг, поддържал сурова дисциплина и обичал да вади меч…“
Според Евтропий, Аврелиан бил ‚сръчен във военните дела, но невъздържан и склонен към жестокости‘. Аврелий Виктор го нарича строг и неподкупен. По скулптурни и монетни изображения Аврелиан е показан като типичен военачалник от епохата: късо подстриган с обръснати бузи и малка брада:
post-917-0-90780900-1441952558.jpg
 
Произход и ранни години
Аврелиан бил роден на 9 септември 214 или 215 година, най-вероятно в Сирмиум /дн. Сремска Митровица/, в семейството на обикновен селянин. Майка му била жрица на ‚Непобедимото Слънце‘ /Sol Invictus/. Като млад Аврелиан предпочел военната кариера, тъй като тя единствена гарантирала на хората от неблагороден произход високо обществено положение и стабилен доход. Храбростта и военните му заслуги го издигнали до трибун на Legio VI Gallica. По време на управлението на император Галиен /253-268 г./, Аврелиан бил назначен за командир на кавалерийски отряд – част от мобилната имперска армия, предназначена да преследва и унищожава грабителските готски банди, върлуващи на Балканския полуостров. След убийството на Галиен по време на бунта на Авреол срещу имперската власт, Аврелиан подкрепил своя съратник Клавдий II за овакантения престол /макар да имало съмнение че и той и новият император също участвали в заговора/.
При Клавдий II Аврелиан достигнал върховете на военната кариера. Във войната с готите бил назначен за командващ на всички конни подразделения и неговите отряди изиграли ключова роля в битката при Наисус /дн. Ниш/ през септември 268 г., където 50 000 от нашествениците били избити или пленени.
post-917-0-58972500-1441953108_thumb.png
В това време на запад алеманите, използвайки факта, че войсковите контингенти били съсредоточени в Италия /във връзка с бунта на Авреол/, пробили римската отбранителна линия по поречието на горен Дунав и започнали да грабят Северна Италия. В началото на 269 г. император Клавдий II и Аврелиан победили варварите при езерото Бенак.
Докато траела тази кампания, Балканските провинции на империята отново били подложени на нашествие от обединените племена на готи, херули, гепиди и бастарни. Клавдий незабавно изпратил Аврелиан и неговата далматска кавалерия на полуострова, където военачалникът ги принудил да снемат обсадата на Тесалоника /дн. Солун/ и обезкървил войската им след редица дребни схватки и засади, в които загинали около 3 000 варвари. Готите отстъпили в Мизия, а в това време пристигнал и Клавдий с подкрепления. Генералното сражение между римляните и готите било кръвопролитно и без победител, но конницата на Аврелиан продължила преследването на отстъпващите варвари, сред които започнали глад и чума.
Император Клавдий се върнал в Сирмиум, където по-късно починал от върлуващата на полуострова епидемия /270 г./, докато Аврелиан разбил остатъците от готската армия.
 
Възкачване на престола
След смъртта на императора властта била завзета от брат му Квинтил, ползващ се с подкрепата на Сената. Армията обаче отказала да го признае, предпочитайки да назначи някой от военачалниците си – явление, характерно за епохата на ‚войнишките императори‘. Така панонските легиони провъзгласили за император Аврелиан, а Квинтил /останал без поддръжка от войската/се самоубил, прерязвайки вените си.
 
Възстановяването на империята
post-917-0-60613400-1441952587_thumb.png
Пред новия император стояла нелеката задача да обедини разпокъсаната империя, страдаща от варварски набези, от местни узурпатори и постоянна заплаха от персийско нашествие. Галските и Британските провинции се отделили в т. нар. ‚Галска империя‘, управлявана от местни аристократи, на Изток някога васалното Палмирско царство завладяло Мала Азия, Сирия и Египет, земите покрай Дунав и Рейн страдали от постоянните набези на алемани, квади, сармати, готи и карпи. Икономическата криза и увеличаващото се разслоението между бедни и богати в римското общество довеждали до бунтове на занаятчии и селяни срещу представителите на администрацията и прослойката на едрите земевладелци.
 
Война с вандалите
Първите мерки на новия император били насочени към укрепването на позициите си в останалите му подвластни територии. През 270 г. многобройна войска вандали и язиги преминала в Панония между Аквинк /дн. Будапеща/ и Бригенцио. Аврелиан бързо събрал армията си в Аквилея /сев. Италия/, откъдето преминал в Панония, избирайки за своя база Сисция /дн. Сисак/. Заповядал на селското население да укрива провизиите от врага в укрепените градове, с което затруднил варварите в намирането на продоволствие и ги омаломощил. След като подготвил армията си, Аврелиан удържал победа над вандалите, взел 2000 заложници, които зачислил към кавалерията си, а оцелелите пуснал да се изтеглят отвъд Дунав.
 
Война с алеманите, маркоманите и ютунгите
post-917-0-12728500-1441952611_thumb.png
Докато Аврелиан усмирявал вандалите, през 271 г. алеманите, маркоманите и ютунгите разграбили Норик, преминали Алпите и нахлули в Италия, превземайки Плаценция. Армията им наброявала 40 000.
Императорът, който в това време се намирал в Сирмиум, бързо се придвижил към Италия с легионите си. Стигайки Медиолан /дн. Милано/ той изпратил ултиматум на варварите да се предадат, но те отговорили, че като свободни хора са свикнали да се сражават. Аврелиан обаче надценил силите си, в резултат на което изморената от похода римска армия била подмамена в засада и разбита при Плаценция.
Въпреки поражението, Аврелиан реорганизирал войската си и скоро след това нападнал лагера на алеманите при река Метавър, с което ги изненадал и ги разбил напълно. Когато варварите замолили мир, Аврелиан склонил да приеме посланиците им, като импозантно подредил войските си във формата на полумесец, а отпред покрай него били строени трибуните на легионите, конните префекти и легионните символи и знамена. След като привидно им обещал примирие, Аврелиан пресрещнал оттеглящите се германци при Тицин и ги унищожил напълно.
След това императорът се завърнал в Рим, където Сенатът го удостоил с титлата Germanicus Maximus. Тъй като заплахата от германските племена се засилвала, Аврелиан решил да огради Вечния Град със стена, дълга 19 км., висока 6 метра и дебела 4 м. Стената на Аврелиан имала 18 порти, укрепени със стражеви кули, но била предназначена да издържи на внезапно нападение, а не на планомерна обсада. Строежът й бил осъществен от гражданите на града, тъй като войниците били ангажирани за постоянните военни кампании. Примерно по това време били възстановени термите на Каракала и построени нови казарми за преторианците.
post-917-0-69850100-1441952642_thumb.jpg
 
Въстанието в Рим през 271 г.
Неспокойната обстановка в града и монетната реформа, провеждана от Аврелиан довели до бунта на Фелицисимус – началникът на фиска /имперската хазна /, който подстрекавал монетарите да влошават качеството на монетите. Бунтовниците се укрепили на хълма Целий и въстанието било потушено с големи усилия – според Аврелий Виктор 7000 войници били убити в хода на бойните действия. След бунта на жителите на Рим Аврелиан изплатил по 500 денария на човек, възстановил безплатното раздаване на хляб и вино, позволил на винопроизводителите да продават продукцията си без налози. Също се опитал да изкорени корупцията сред сенаторското съсловие, забранил доносите и преследвал злоупотребите на лихварите и наместниците на провинциите. Аврелиан лишил Сената от възможността да сече монети – това вече било право единствено на императора.
 
Войната с готите
Въпреки многобройните поражения, нанесени им от Аврелиан и Клавдий през предходните години, готите си оставали сериозна заплаха за провинциите Дакия и Мизия, и постоянно нахлували в тях, докато Аврелиан громял алеманите в Италия. След като обезопасил Италия, през 272 г. императорът прехвърлил легионите си на Балканите, успял да разбие готите и да ги прогони отвъд Дунав. В битката загинали 5000 варвари и готския вожд Канабад. За победата си Аврелиан получил титлите: Dacicus Maximus и Gothicus Maximus. Императорът обаче преценил, че провинция Дакия е трудна за защита, предвид непрестанните вражески нашествия и решил да евакуира романизираното население и администрацията в опустошената Мизия, по този правейки река Дунав естествена преграда между Римската империя и варварския свят. На териториите на Балканските провинции Мизия и Тракия били учредени две нови административни единици: Крайбрежна Дакия и Вътрешна Дакия – своеобразно съхраняване на авторитета на Аврелиан на фона на изоставената римска провинция. Ходът бил удачен, защото опразнените земи оттатък реката станали арена на сблъци между гепиди и готи, чиито междуособици оставили римските провинции на мира, а Дунавският лимес бил укрепен с прехвърлените от Дакия подразделения на V Macedonica и XIII Gemina, както и голямо количество помощни части.
 
Първата война с Палмирското царство
post-917-0-94308100-1441952680_thumb.png
След като победил варварите в Италия и на Балканите, Аврелиан се заел да възстанови римската власт на Изток, където богатите римски провинции в Мала Азия, Сирия и Египет попаднали под властта на Палмирското царство на кралица Зенобия, която обявила сина си Валабат за цар и император на Рим /rex et imperator/. През 271 г. Аврелиан изпратил бъдещият император Проб да отвоюва Египет. След успешното приключване на кампанията на следващата /272/ година, императорът събрал 200 000-на армия, от далматски легионери и мавърска кавалерия; били създадени и два нови легиона: Legio I Illyricоrum и Legio IV Martia. Походът имал за цел да си възвърне Мала Азия и Сирия и да ликвидира Палмирското царство.
Римската войска се събрала в Халкедон. Цяла Мала Азия преминала на страната на римляните без град Тиана в Кападокия, чиито жители затворили вратите. Разгневеният Аврелиан обещал, че ‚няма да остави живо куче в този град‘, т. е. че ще изтреби всичките му жители до крак. След превземането на града променил намерението си и вместо да даде заповед за разграбване, наредил на войниците си да избият всички кучета в града. Преминавайки в Сирия, армията му удържала победа над войската на палмирците и превзела Антиохия. При Емеса /дн. Хомс/ легионите за втори път нанесли поражение на армията на Зенобия, а след като цяла Сирия била покорена, Аврелиан обсадил Палмира. По време на продължителна обсада, Зенобия била хваната при опита си да избяга в Персия, а градът се предал. Царицата и военачалниците й били пленени и отведени за триумф в Рим, а в Палмира бил оставен римски гарнизон. В източните провинции Аврелиан оставил наместника Марцелин с част от армията. В резултат на тази война на Аврелиан му били присъдени титлите Restitutor Orientis и Parthicus Maximus.
 
Разгромът на карпите и втората война с Палмира
Докато траела Палмирската кампания, изтласканите от готите карпи нахлули в Тракия и грабели провинцията. Въпреки че настъпвал зимният сезон, императорът организирал поход срещу варварите, който приключил успешно. Част от победените варвари били поселени като колони в Родопите. На Изток, през 273 г. жителите на Палмира въстанали и избили римския гарнизон. Аврелиан незабавно организирал нова експедиция срещу размирния град и този път римляните го разрушили до основи. Разбил и изпратените подкрепления от персите и приключил възстановяването на римската власт на Изток като потушил въстанието на Фирм в Египет като при бойните действия в Александрия пострадали прочутата Библиотека и Музейонът.
 
Присъединяването на ‚Галската империя‘
Аврелиан се завърнал в Рим, където започнал подготовка за завладяването на ‚Галската империя‘, управлявана от местния магнат Тетрик I. Числеността на войските му, вследствие на непрестанните битки не била голяма, но галските богаташи и градското население, изправени пред варварските набези и селските бунтове /движението на багаудите/, симпатизирали на императора и търсели закрила от него.
Имперската армия през пролетта на 274 г. преминала Алпите, нахлула в Галия по поречието на река Рона и прeвзела Лугудун /дн. Лион/. При Дурокаталунум /дн. Шалон на Марна/ Аврелиан разбил войските на Тетрик, който се предал в хода на битката и изоставил легионите си. След това императорът се разправил с узурпатора Фаустин и останал в Галия до есента, за да инспектира и укрепи Рейнския лимес. След стабилизиране на ситуацията в западните провинции на империята, победоносният император се върнал в Рим, за да отпразнува дългоочаквания триумф. В „Историята на Августите“ той е описан така:
„Там имало три царски колесници: от тях едната принадлежала на Оденат /съпругът на Зенобия/, украсена със сребро, втората – пратена от персийския цар като подарък на Аврелиан, третата била на Зенобия, която се надявала с нея да влезе в Рим. В това обаче тя сгрешила: заедно с нея тя влязла в Рим - победена, на чужд триумф. Имало още една колесница, впрегната с четири елена; за нея говорят, че принадлежала на готския цар. На нея, казват, Аврелиан потеглил към Капитолия, за да заколи там елените, посветени на Юпитер Всеблаг и Всемогъщ. Отпред шествали двадесет слона, двеста дресирани диви животни от Либия и Палестина…, четири тигъра, жирафи, лосове и подобни зверове в пълен ред, 800 двойки гладиатори, без да броим пленниците от варварските племена – блемии, аксумити, араби от Арабия Феликс, индийци, бактрийци, ибери, сарацини, перси, готи, алани, роксолани, сармати, франки, свеви, вандали, германци със завързани ръце като пленници. Сред тях вървели и оцелелите благородници от Палмира и египтяни, наказани заради въстанието…“
Аврелиан получил титлата ‚Възстановител на Света‘ – Restitutor Orbis. Тетрик и синът му, както и бившата царица Зенобия били оковани във вериги на шествието, но след приключването на триумфа били освободени. Тетрик получил почетна длъжност в Италия, а Зенобия била омъжена за римски офицер.
Към края на 274 г. по Дунав отново имало нападения на германски племена, което предизвикало нова намеса на императора.
 
Реформи
Религиозната реформа
post-917-0-35084900-1441952727_thumb.jpg
Аврелиан пръв от императорите започнал да носи диадема и официално да се титулува ‚господин и бог‘ /Dominus et Deus/, ставайки предшественик на създадения от Диоклециан доминат. Също така въвел за почит войнишкия култ към ‚Непобедимото слънце‘ /Sol Invictus/, обявявайки го за върховно божество. През 274 г. му построил нов храм в Рим, както и учредил игри на всеки четири години в негова чест. Създадена била и колегия от понтифици на слънцето, излъчени от сенаторските среди. Замисълът на Аврелиан бил ‚Непобедимото Слънце‘ да оглави пантеона на боговете, превръщайки се в единна религия, която да обедини разнородните вярвания на римските граждани. Слънцето било изобразявано на монети с надпис ‚Повелител на Римска империя‘ /SOL DOMINVS IMPERI ROMANI/, a императорът бил провъзгласен за негов жрец. Култът бил официален за легионерите и символите на Слънцето украсили имперските штандарти.
 
Монетната реформа
post-917-0-98330000-1441952751_thumb.jpg
Сред основните задачи на Аврелиан била реформиране на монетните единици, обезценени заради влошеното им качество, което довело до инфлация и преминаване към натурална размяна. За да възстанови доверието в парите, през 271 г. било решено да се секат сребърни монети и да се увеличи съдържанието на злато в ауреусите. Мерките обаче не били осъществени пълноценно заради недостиг на ценни метали. Въпреки това новите сребърни монети ‚антониниани‘ били с номинал 1/20 от стария сребърен денарий, и съдържанието на сребро в тях било повишено до 4,1 %. Теглото на златните монети било увеличено до 6,6 г. Впоследствие Аврелиан реорганизирал и основал нови монетни дворове в Сисция, Сердика /дн. София/, Медиолан, Тицин и Лугудунум, Кизик, Триполис /Триполи в Ливан/ и Антиохия. Въпреки реформите обаче икономическата криза продължила.
 
Реформата в армията
22089962_1933039763628735_48714357564163753_n.jpg
 
При Аврелиан, във връзка с войните срещу палмирци и перси на Изток нараснало значението на тежката кавалерия /катафракти и клибанарии/. Германските племена също нямали добра конница, което улеснявало изолирането унищожаването на техните грабителски банди. Аврелиан започнал прием на варвари в армията, формирайки помощни части от пленените вандали, ютунги и алемани с техни дрехи, оръжия и отличителни знаци. Някои изследователи предполагат, че Аврелиан окончателно отделил легионната кавалерия от пехотните части и създал от нея подразделения, наречени promoti. За кампаниите си на Изток набрал и два нови легиона: Legio I Illyricorum и Legio IV Martia, разположени впоследствие в провинция Аrabia Petraea. Сред легионерите Аврелиан имал непоколебим авторитет, но той бил строг към тях и изисквал желязна дисциплина. След ликвидирането на Палмирското царство възстановил и реорганизирал армията в източната част на империята, заради което получил и титлата ‚възстановител на армията‘ /RESTITUTOR EXERCITI/. В резултат на непрестанните му победоносни кампании войниците пеели за него: ‚не ще изпием толкова вино, колкото кръв е пролял‘.
 
Смърт
През 275 г. Аврелиан решил да започне война с ‚вечния враг‘ Персия, за да върне Месопотамия под римска власт. Там по това време царската власт била слаба и императорът преценил, че кампанията няма да е трудна. Той събрал в Илирия ‚голяма армия‘, но близо до Византион /дн. Истанбул/ бил убит в резултат на заговор. Организаторът на убийството бил завеждащият императорската канцелария Мнестий. Опасявайки се от гнева на императора за дребно провинение, той копирал почерка му и съставил фалшив списък с имена на хора, за които се знаело, че са в немилост, но добавяйки и приближени на императора военачалници. Прочитайки този списък пред събраните лица от неговото обкръжение, той предизвикал страх и разочарование, вследствие на което заговорниците нападнали Аврелиан и го убили. За непосредствен убиец на императора е сочен тракиецът Мукапор. След смъртта му, Аврелиан и Клавдий II били обожествени от Сената. Жената на императора, Улпия Северина, която също се ползвала с голям авторитет, успяла да задържи юздите на управлението в последвалото двумесечно междуцарствие и съдействала за избирането на Тацит за император, който впоследствие наказал убийците.
 
Равносметка
Управлението на Аврелиан продължило 5 години, но за толкова кратък срок той възстановил единството на Римската империя. В ‚Историята на Августите‘ е записано, че римският народ го обичал, а Сенатът се страхувал от него. Отличен военачалник, Аврелиан бил привърженик на строгата дисциплина в армията и противник на корупцията сред чиновниците. Предприетите от него реформи способствали за стабилизирането на империята. Императорът в кратки срокове неутрализирал вътрешните и външните заплахи, и предотвратил разпада и гибелта на Римската държава. Така че не случайно в ‚Извадките за живота и нравите на Римските императори‘ историкът Аврелий Виктор сравнява постиженията му с тези на Александър Велики.
 
Редактирано от Last roman
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Перфектно ! Каква неизчерпаема енергия в този вече застаряващ мъж. Управлява само 5 години, но какви! От Галия до Сирия - всичко на екс. Самозабравилите се палмирци са поставени на място, наглите германци отново опитват римската тояга. Относно построените от него крепостни стени на град Рим , показват големината на града, а се знае, че по негово време Рим отдавна е преминал своя пик - някъде при Антонините. Това е Рим в края на XIX век, чак тогава достига подобни размери За алтернативка : какво би станало, ако Аврелиан беше управлявал не 5, а 20 години ? Разбира се със същата енергия и желание. ...........PS. Римлянин , нямаше ли спекулация , че е роден в Сердика ?

post-20961-0-34431100-1441963850.png

post-20961-0-57451300-1441964085_thumb.j

Редактирано от Евристей
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

То спекулации всякакви има, но единственото, което се знае със сигурност е, че е от т. нар. илирийски императори.

Ако беше управлявал 20 години, кой знае, може би той щеше да бъде основоположника на Домината, а не Диоклециан.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...