Модел на серийните убийства

[gmladenov]

Преди 38 минути, Мълчаливец said:

Смятам, че груповото самоубийство в хижа Петрохан дължим на същите личностни и социални особености, характерни за серийните убийства.

Случаят "Петрохан" за съжаление е най-типично култово самоубийство. Ето какво казва ИИ-то на Гугъл по въпроса:

Терминът „култово самоубийство“ (или масово самоубийство в контекста на култ) се отнася до инциденти, при които голяма група хора отнемат живота си едновременно, често под влиянието на харизматичен лидер или споделена идеология.

В историята и социологията тези събития се анализират чрез психологически механизми като изолация, когнитивен дисонанс и абсолютен авторитет. Ето някои от най-известните и изследвани случаи:

• Джонстаун (Гвиана, 1978 г.): Това е най-мащабният случай в съвременната история. Над 900 членове на движението „Народен храм“, ръководено от Джим Джоунс, умират след изпиване на напитка, смесена с цианид. Джоунс убеждава последователите си, че това е акт на „революционно самоубийство“ в знак на протест срещу външния свят.

• Орден на Слънчевия храм (Швейцария, Канада, Франция, 1994–1997 г.): Групата вярвала, че самоубийството е начин за „трансгресия“ към по-високо духовно ниво на планетата Сириус. Поредица от инциденти водят до смъртта на над 70 души.
   

Психологически механизми

Специалистите по социална психология и сектознание често посочват няколко ключови фактора за възникването на такива трагедии:

1. Изолация: Лидерите отделят членовете от семействата им и приятелите им, създавайки среда, в която култът е единствената реалност.

2. Харизматично лидерство: Пълно подчинение на лидер, който често се представя за божество или месия.

3. Есхатология (Вяра в края на света): Усещането за предстояща катастрофа прави самоубийството да изглежда като „спасение“.

4. Дехуманизация на външния свят: Всички извън групата се представят като врагове или „зли сили“.

[gmladenov]

Не знам дали преди сме имали такъв случай, но за най-голямо съжаление вече имаме.

Това, което мен най-много ме натъжава, е че харизматичните лидери съзнателно набират лабилни младежи от нестабилни семейства. Те са най-лесните за манипулиране и стават лесна плячка за лидерите. Ужасно хищническо поведение, при което лидерите набират жертвите си измежду най-слабите и уязвимите - тези, които имат най-много нужда от помощ и закрила.

[Мълчаливец]

Eто какво пише Кунчев по модела на Хеър

Психопатите са социални хищници, които очароват, възползват се от хората и безмилостно си проправят път, оставяйки диря от разбити сърца, попарени надежди и празни портфейли след себе си. Напълно лишени от съвест и емпатия, те вземат каквото искат и правят каквото им харесва, като същевременно нарушават социалните норми и правила без ни най-малко чувство за вина или съжаление. Стъписаните им жертви питат отчаяно: „Кои са тези хора?“, „Какво ги е накарало да станат такива?“, „Как да се предпазим?“ Въпреки че учените се борят с тези и няколко други въпроса повече от сто години (и лично от четвърт век), завесата над зловещата мистерия на психопатите започна истински да се повдига едва през последните няколко десетилетия.

Дори тези в съдебната система – адвокати, съдебни психиатри и психолози, социални работници, длъжностни лица, осъществяващи надзор по условно освобождаване, полицаи, служители в пенитенциарните заведения, които ежедневно влизат в контакт с психопати, рядко разбират с кого си имат работа.

Най-очевидните (но в никакъв случай единствените) прояви на психопатия включват груби нарушения на социалните норми. Не е изненадващо, че много психопати са престъпници.

Всички тези фрагменти от пъзела се вписват в образа на егоистичен, безсърдечен и безмилостен човек, на когото му липсва съчувствие и умения да създава топли емоционални взаимоотношения с другите, човек, който никога не се измъчва от угризения на съвестта.

            Твърдението, че децата, преживели насилие от страна на родителите, стават груби и безчувствени докато растат, също не играе голяма роля тук. Причините за появата на психопатия са по-дълбоки и по-неуловими (това, между другото, противоречи на мнението на канадския адвокат Кери Линде, който говори за детската травма при жените, като източник на личностно разстройство).

            Не всички психопати са в затвора. Родители, деца, съпрузи, любовници, колеги и други нещастни жертви по целия свят се борят всяка минута да се справят с хаоса, причинен от психопатите и да разберат какво ги движи. Много от вас, след като прочетат този текст, вероятно ще забележат смущаваща прилика между персонажите, описани тук и хората, които са превърнали живота им в ад.

Психопатите не са дезориентирани, не са лишени от усещане за реалност и не са страдащи от налудни идеи, халюцинации и изразен дистрес, които характеризират повечето други психични разстройства. За разлика от психотичните личности, психопатите мислят рационално и осъзнават какво правят и защо. Техните действия са резултат от осмислен избор.

Така че, ако шизофреник наруши закона (да речем, извърши убийство по заповед на „Марсианец от космическия кораб"), ние не го смятаме за виновен поради „невменяемост“. Ако психопат извърши същото деяние, той се признава за психично здрав и се изпраща в затвора.

За психопатът не са познати и следователно неразбираем онези основополагащи неща, които могат да се нарекат лични ценности. Почти невъзможно е да събудиш интереса му с трагизма, радостта или хуманизма на велики произведения на литературата и изкуството. Всичко това му е безразлично. Красотата и грозотата (с изключение на тяхното много повърхностно въздействие), добротата, гневът, любовта, страхът и хуморът не означават нищо за него и следователно нямат власт над него. Освен това той не може да види от какво се ръководят другите. Това може да се сравни с далтонизъм. Невъзможно е да се обясни това на психопат, защото в съзнанието му няма нищо, с което да се свърже. Той може да повтори фраза и да каже с увереност, че я е разбрал, но това, което просто не може да разбере, то е завинаги закрито за неговото разбиране.

Основни симптоми на психопатия

Емоционални и междуличностни характеристики

-словоохотливост и повърхностност;

-егоцентричност и претенциозност;

-липса на чувство за вина и съжаление;

-липса на емпатия;

-коварство и склонност към манипулиране на другите;

-повърхностност на емоциите.

Характеристики на социалното поведение

-импулсивност;

-слаб поведенчески контрол;

-потребност от психична възбуда;

-безотговорност;

-проблемно поведение в детството;

-антисоциално поведение в живота като възрастен.

Следва да се има предвид, че не-психопатите също могат да изпитат някои от описаните тук симптоми. Много хора са импулсивни или несериозни, или студени и безчувствени, или асоциални, но това не означава, че са психопати. Психопатията е синдром, т.е. съвкупност от посочените симптоми.

Поведението на психопата се характеризира с по-голяма агресивност и импулсивност, а емоционалните му реакции се отличават с повърхностност. Основната му отличителна черта обаче е чувството за абсолютна невинност. Обикновеният престъпник има установени, макар и извратени, свои собствени принципи. След като ги е нарушил, той се чувства виновен пред себе си. За разлика от тях, психопатите могат да причинят физическа и/или емоционална болка на другите (понякога регулярно), при това да отричат да имат проблеми с контролирането на своя нрав. В повечето случаи те смятат агресивното си поведение за естествена реакция на провокация.

Поведението на психопатите е белязано от постоянна нужда от психична възбуда: те обикновено водят наситен със събития живот и ходят по острието на ножа, често нарушавайки закона.

За психопатите задължение и дълг са празни думи. Добрите им намерения – „Никога повече няма да те измамя“ са само обещания, хвърлени на вятъра. Те не се придържат към формални и морални задължения към хора, организации и закон.

Психопатите са запознати със словесните значения на думите, но не им е дадено да разберат техния емоционален смисъл или ценност.

В основата на психотерапията лежи предположението, че пациентът се нуждае и жадува за помощ за преодоляване на своите психични или емоционални проблеми: тревожност, депресия, ниска самооценка, срамежливост, натрапчиви мисли и др. Успешното лечение изисква активното участие на пациента в намирането на решение за избавление от симптомите. Накратко, пациентът трябва да осъзнава наличието на проблема и да се старае да го реши по някакъв начин.

Именно това е основният проблем: психопатите не вярват, че имат умствени или емоционални проблеми и не виждат причина да се адаптират към социалните стандарти, които са неприемливи за тях.

По-точно казано, психопатите са доволни от себе си и от своя вътрешен свят, колкото и блед да изглежда на другите. Те считат себе си за напълно нормални, изпитват само минимален личностен дистрес и вярват, че действията им са разумни, целенасочени и напълно удовлетворителни. Те никога не поглеждат назад към миналото със съжаление и не гледат към бъдещето с тревога. Психопатите приемат себе си като висши същества във враждебен и безмилостен свят, където всеки се бори за пари и власт. Те вярват, че имат право да мамят и манипулират другите, за да упражняват своите „права“, а техните взаимодействия с други хора първоначално са насочени срещу недоброжелателността, която според тях идва от външния свят. Ето защо не е изненадващо, че нито един от психотерапевтичните методи не намира отклик в сърцето на психопатите.

Ето как един психиатър говори мрачно за пациентите-психопати (които той нарича социопати): „...социопатите не искат да се променят; те оправдават своите постъпки с това, че уж са искали; те нямат и малка представа за бъдещето; те не могат да търпят власт, в т.ч. медицински авторитети; те смятат ролята на пациента за унизителна; те превръщат психотерапията в посмешище, а клиницистите в обект на измама, заплахи, съблазняване или използване.

Ако трябва да работите с истински психопат, трябва да знаете, че значително подобрение в поведението му е малко вероятно.

Ако живеете с психопат, вероятно вече сте осъзнали, че ситуацията едва ли ще се промени към по-добро. Възможно е да почувствате, че сте станали заложник (заложница) на обстоятелствата и не можете да си тръгнете, без да изложите себе си или другите, особено децата, на опасност.

За да не станете жертва на психопат, най-добре е да избягвате контакт с него. Разбира се, това е много по-лесно да се каже, отколкото да се направи.

Почти толкова тъжни са отчаяните опити да се намери подход към психопатичен съпруг (съпруга). Ако се окажете в тази позиция, нямате друг избор, освен да минимизирате вредата, която психопатът причинява“.

[Шпага]

Жертвите в хижа Петрохан са описани като чувствителни, добродушни и идеалистично настроени личности. А такава тяхна характеристика никак не хармонира с това, че кучетата там са били умишлено затворени и оставени да изгорят живи. Не съм попадала на обяснение по този въпрос от психолозите, но като че не изключва напълно и възможността за намеса от страна на някакъв "външен" човек.  

[Мълчаливец]

Преди 17 минути, Шпага said:

Жертвите в хижа Петрохан са описани като чувствителни, добродушни и идеалистично настроени личности.

Неделчо Стойчев: Поведението на Ивайло Калушев е на нарцистичен психопат ТУК

Редактирано Преди 12 часа от Мълчаливец

[deaf]

Преди 4 часа, gmladenov said:

Джонстаун (Гвиана, 1978 г.): Това е най-мащабният случай в съвременната история. Над 900 членове на движението „Народен храм“, ръководено от Джим Джоунс, умират след изпиване на напитка, смесена с цианид. Джоунс убеждава последователите си, че това е акт на „революционно самоубийство“ в знак на протест срещу външния свят.

Според мен всяко самоубийство е повече или по-малко протест срещу света. Като самозапалването на Ян Палах протестиращ срещу окупацията на Чехословакия от СССР и държавите от Варшавския договор през 1968г. Други световноизвестни самоубийства са на Сократ и Исус Христос... 

[Мълчаливец]

Преди 6 часа, gmladenov said:

Случаят "Петрохан" за съжаление е най-типично култово самоубийство.

Да речем при Петрохан, че е култово самоубийство, но на Околчица са 2 убийства, без жалост към непълнолетен.

[Мълчаливец]

 

Преди 1 час, deaf said:

Според мен всяко самоубийство е повече или по-малко протест срещу света. Като самозапалването на Ян Палах протестиращ срещу окупацията на Чехословакия от СССР и държавите от Варшавския договор през 1968г. Други световноизвестни самоубийства са на Сократ и Исус Христос... 

Нямам идея срещу какво от света са протестирали четиримата будисти. Единствено ако е било срещу реда, че който взема някакви пари трябва или да ги връща или да върши работа.

[Мълчаливец]

On 2.08.2016 г. at 10:03, insighting said:

Можем да разгледаме нечий профил:

• преживян енцефалит на 4-годишна възраст
• чести нервни припадъци
• деформация на ходилата
• обект на присмех между братята, сестрите и приятелите си
• получена травма по време на пубертета
• неуспешен опит за самоубийство
• липсва възможност за придобиване на професионални навици
• липса на постоянна работа
• първа работа започва при непълнолетие
• честа употреба на алкохол

 

Този профил е на Джон Страфен ТУК. , извършил на 21-22 годишна възраст три убийства на момичета между 5 и 9 години.

[Мълчаливец]

On 2.08.2016 г. at 21:19, Б. Киров said:

Най-значимият фактор е личното решение на серийният убиец в избора да осъществява своите престъпления.

Това определено е в синхрон, че животът на човек е поредица от решения. И докато бягството от хижата на лама Иво е решение, съответстващо на предположението на Стойчев за нарцистичен психопат, който няма да посегне на себе си, то решението му да убие спътниците си и да се самоубие е съзнателно решение, което има причини в дейността, която е вършил и която не знаем.

Яд ме е, че нито за Лозенския убиец, нито за Калушев проявяват интерес българските психолози, които нямат мащабното мислене да изследват такова прецедентно събитие с голям резонанс.

[Стоедин]

Преди 2 минути, Мълчаливец said:

Това определено е в синхрон, че животът на човек е поредица от решения. И докато бягството от хижата на лама Иво е решение, съответстващо на предположението на Стойчев за нарцистичен психопат, който няма да посегне на себе си, то решението му да убие спътниците си и да се самоубие е съзнателно решение, което има причини в дейността, която е вършил и която не знаем.

Яд ме е, че нито за Лозенския убиец, нито за Калушев проявяват интерес българските психолози, които нямат мащабното мислене да изследват такова прецедентно събитие с голям резонанс.

На какво се основава това твое твърдение? Това е факт или предположение? Има официална декларация на асоциацията на българските психолози по този повод?

[Мълчаливец]

On 3.08.2016 г. at 17:44, Б. Киров said:

Според Федералното бюро за разследване (ФБР), общото определение на масов убиец е лице, което извърши две или повече убийства без период за размисъл (cooling-off period); липсата на срок за размисъл бележи най-важната разлика между масов убиец и сериен убиец.

Според тази класификация, Калушев е масов, а не сериен убиец. Решението му се е отнасяло за убиване на две лица.

[gmladenov]

Преди 40 минути, Мълчаливец said:

Да речем при Петрохан, че е култово самоубийство, но на Околчица са 2 убийства, без жалост към непълнолетен.

На Околчица не е имало съпротива от децата; те са били напълно съгласни (след като Калушев ги изманипулирал). Така че не е баш убийство. Пак е колективно самоубийство - освен че при децата друг е натиснал спусъка. 

Калушев не пасва на профила на серийните убийци. Те действат сами и жертвите им са непознати. Те нямат отношения с тях.

Калушев е точно нарцис-гуру, който култивира последователи. И в един момент когато е решил да замине, те заминават групово.

[Мълчаливец]

Преди 5 минути, Стоедин said:

На какво се основава това твое твърдение? Това е факт или предположение? Има официална декларация на асоциацията на българските психолози по този повод?

В двата абзаца имам няколко твърдения, за кое питаш?

[gmladenov]

Преди 2 минути, Мълчаливец said:

Според тази класификация, Калушев е масов, а не сериен убиец. 

Да - и то не само заради децата. Самоубилите са на Петрохан също са негови жертви. Те не са се самоубили по лични причини, а по негово внушение.

[Мълчаливец]

On 4.08.2016 г. at 12:52, dora said:

Този Джон Хюс също. Хладнокръвен. Липса на каквато и да било емпатия, освен донякъде към тези, към които е приучен на някакъв вид лоялност (говори много за семейството си). Манипупативен (много умело използва чара си). Интелигентен, силно осъзнат, с много ясна и непротиворечива система от възгледи за това, което прави. Напълно обективизирано отношение към смъртта, дори собствената. Пълна липса на чувство за вина. Не убива за удоволствие. Убива за "неподчинение" или за за възстановяване на вътрешното си чувство на контрол над ситуацията. Не се влияе от наказания, защото не се интересува от възгледите на останалите хора. 

Намирам прилика с представата си за Калушев.

[Стоедин]

Преди 1 час, Мълчаливец said:

В двата абзаца имам няколко твърдения, за кое питаш?

Втория абзац относно липсата на интерес на българските психолози.