Народе???? или Кой предаде Левски?

[Б. Киров]

On 14.06.2025 г. at 22:00, Borova gora said:

И все се питам, Иван Ведър доколко ли е знаел за зазачите, които получавал Обретенов, за делата му? Можел ли е някои от тяах да спре? Смъртта на Ботев не би могъл, но на Пенев, на Кънчев, на Левски?

Според мен - не. Дори и да е бил в течение какво вършат Обретенов и другарите му от "Зора", след бягството на Пенев от Букурещ с тайни писма на Каравелов, нещата са се развили извън контрол. Мисля, че Пенев е отишъл в печатницата на Каравелов по препоръка на Обретенов, в една толкова важна за БРЦК печатница едва ли е можело да постъпиш просто така, по-късно Левски препоръчва в едно писмо негов словослагател на Каравелов. Бягството на Пенев в такъв случай е било личен провал на Обретенов и той лично е трябвало спешно да ликвидира последствията, за да запази доверието на Каравелов, затова е действал спешно и припряно. След ареста му от полицията, всичко вече е било в ръцете на османските власти, а не в тези на Ведър. Доказва го преписът на писмото за вдигане на въстание, което са направили. Също така и спешното самокомандироване на Обретенов в Букурещ като делегат. За Обретенов е било на живот и смърт, въпрос за оцеляване. Ведър може и да е имал информация за подготвяно въстание, затова разпраща подопечните му по гарите с морзови апарати на 28 август, да наблюдават движение на войски и да му дават информация, но контрол върху Обретенов по онова време са имали османските власти, а не Ведър. Затова и Обретенов никъде не отива, остава си в Русе като куриер.

[Borova gora]

Преди 4 часа, Б. Киров said:

Според мен - не. Дори и да е бил в течение какво вършат Обретенов и другарите му от "Зора", след бягството на Пенев от Букурещ с тайни писма на Каравелов, нещата са се развили извън контрол. Мисля, че Пенев е отишъл в печатницата на Каравелов по препоръка на Обретенов, в една толкова важна за БРЦК печатница едва ли е можело да постъпиш просто така, по-късно Левски препоръчва в едно писмо негов словослагател на Каравелов. Бягството на Пенев в такъв случай е било личен провал на Обретенов и той лично е трябвало спешно да ликвидира последствията, за да запази доверието на Каравелов, затова е действал спешно и припряно. След ареста му от полицията, всичко вече е било в ръцете на османските власти, а не в тези на Ведър. Доказва го преписът на писмото за вдигане на въстание, което са направили. Също така и спешното самокомандироване на Обретенов в Букурещ като делегат. За Обретенов е било на живот и смърт, въпрос за оцеляване. Ведър може и да е имал информация за подготвяно въстание, затова разпраща подопечните му по гарите с морзови апарати на 28 август, да наблюдават движение на войски и да му дават информация, но контрол върху Обретенов по онова време са имали османските власти, а не Ведър. Затова и Обретенов никъде не отива, остава си в Русе като куриер.

За Пенев съм абсолютно съгласна, той е така кълцан и рязан, че прилича на жестоко лично отмъщение, а не на обикновено изпълнение на поръчка.

Но се питах доколко Ведър би стимулирал предателството на организацията от страна на Обретенов. Силите на които е служил като масон, са нямали интерес от въстание в българско и стартирането на война от страна на Русия. Някак не съм сигурна, че Обретенов е спрял да се отчита на Ведър и не му е давал информация какво прави в организацията, какво се случва вътре. Той си е останал масон до края, а и по масонска линия е разчитал на закрила при ареста заради Пенев. Успява да прокара и фалшивото обвинение срещу Ангел Кънчев, който в крайна сметка е изоставен не само от комитите, но и от събратята си масони. На практика това означавало, че Ведър е имал отношение към убийствата, извършени от Русенския комитет и... подкрепата му за Обретенов, който взима в новосъздадената ложа през 1880г. дали означава нещо повече от просто наблюдение на историческите събития в онзи момент?
За Каравелов, попрочетох доста и си мисля, той не е искал успешно въстание като Левски т.е. освобождение със собствени сили, той е искал въстание, чието потушаване да доведе някоя от Великите сили в българско и като освободи народа, да му даде и политически пост. Това е доста кардинално разминаване, за вестникаря човешките жертви при една такава акция не са значели това, което са били за Апостола. Между другото, аз винаги съм си мислила, че най-силните думи за Априлското е трябвало да излезнат от неговото перо. И изведнъж, когато не участва пряко и няма личен интерес, нищо за Батак, нищо за Клисура, нищо за героите, нищо и за Ботевата чета.
Толкова жертви и кръв не успяват да събудят патриотизма в него, не оставя нито ред.
Не е бил и обединител, за Апостола всеки, който е можел да допринесе за делото е бил важен, докато Каравелов се изпокарал с Букурещките дейци, вместо да търси някаква обща земя между себе си и тях в името на голямата цел. Напразни били усилията на Левски, всичките му малки и големи компромиси, за да обединява. Още по-лошото е, че със събранието в Букурещ се получил компромис на всяка цена. И цената била платена.

[Б. Киров]

Преди 7 часа, Borova gora said:

На практика това означавало, че Ведър е имал отношение към убийствата, извършени от Русенския комитет и... подкрепата му за Обретенов, който взима в новосъздадената ложа през 1880г. дали означава нещо повече от просто наблюдение на историческите събития в онзи момент?

Не мисля, че ложите се намесват пряко в политиката, техните членове на политически и административни постове могат да правят това, но от позицията на чиновници и политици. Шакир бей, протеже на Мидхат, дава информация на английския консул в качеството му на член на Следствената комисия, а не като брат масон на брат масон, тази информация по каналния ред отива при английския посланик в Цариград и оттам към министъра на Външните работи и правителството, което е отговорно за вземане на политически решения. Механиката е такава, братството в масонска ложа може да дава възможност, примерно, на Шакир бей да общува неформално с консула или посланика в една и съща ложа и т.н., но не и да предава официална правителствена информация като основа за вземане на управленски решения.

Решението на Обретенов да не предаде писмото на Каравелов за незабавно въстание и решението му да отиде на всяка цена като делегат в Букурещ, според мен, са му били наложени от османската администрация, а не от братята в ложата, станало е по административен път, за да се появи донесението на валията Хамди до Великия везир за заловеното писмо, както и информацията му до Великия везир за ролята на Левски в комитета. Двете неща са се движели от машината на администрацията и политическия апарат на империята, вървели са по този канален ред.

По принцип в тези години официалната френска и британска политика е била да се държи Русия далече от Проливите и да не се допусне на Балканите да бъде създадена силна югославянска държава, сателит на Русия, чрез която Русия да излезе с флот в Средиземно море. По обясними военни и търговски съображения, нали за това се е водила Кримската война, за която Русия е търсела реванш. Берлинският конгрес подпечатва тази западна политика, а Батенберг е инсталиран като гарант на Запада, че Русия ще бъде обуздавана в амбициите й.

Преди 7 часа, Borova gora said:

нищо за Батак, нищо за Клисура, нищо за героите, нищо и за Ботевата чета.

... нищо за Левски, ни дума, ни стон... първата му дописка е от юни 1873, половин година след обесването на Апостола, все едно не е имало такъв човек, с който е споделял делото за освобождение на България.

Преди 7 часа, Borova gora said:

За Каравелов, попрочетох доста и си мисля, той не е искал успешно въстание като Левски т.е. освобождение със собствени сили, той е искал въстание, чието потушаване да доведе някоя от Великите сили в българско и като освободи народа, да му даде и политически пост.

Да! Следвал е стриктно инструкциите...Слушкал и папкал. Време е някой да каже, "Царя е гол". Само че за това се искат... исторически топки.

Преди 7 часа, Borova gora said:

Напразни били усилията на Левски, всичките му малки и големи компромиси, за да обединява. Още по-лошото е, че със събранието в Букурещ се получил компромис на всяка цена. И цената била платена.

Мерсия Макдермот сравнява личността на Левски с многостенен шлифован диамант, където всички страни са едновременно хармонични и противоположни, всяко качество уравновесява другото. Тя го е усетила най-добре от авторите, които са опитвали перото си да го обяснят, може би със сърцето си на жена.

[Borova gora]

Преди 15 часа, Б. Киров said:

Не мисля, че ложите се намесват пряко в политиката, техните членове на политически и административни постове могат да правят това, но от позицията на чиновници и политици. Шакир бей, протеже на Мидхат, дава информация на английския консул в качеството му на член на Следствената комисия, а не като брат масон на брат масон, тази информация по каналния ред отива при английския посланик в Цариград и оттам към министъра на Външните работи и правителството, което е отговорно за вземане на политически решения. Механиката е такава, братството в масонска ложа може да дава възможност, примерно, на Шакир бей да общува неформално с консула или посланика в една и съща ложа и т.н., но не и да предава официална правителствена информация като основа за вземане на управленски решения.

Решението на Обретенов да не предаде писмото на Каравелов за незабавно въстание и решението му да отиде на всяка цена като делегат в Букурещ, според мен, са му били наложени от османската администрация, а не от братята в ложата, станало е по административен път, за да се появи донесението на валията Хамди до Великия везир за заловеното писмо, както и информацията му до Великия везир за ролята на Левски в комитета. Двете неща са се движели от машината на администрацията и политическия апарат на империята, вървели са по този канален ред.

По принцип в тези години официалната френска и британска политика е била да се държи Русия далече от Проливите и да не се допусне на Балканите да бъде създадена силна югославянска държава, сателит на Русия, чрез която Русия да излезе с флот в Средиземно море. По обясними военни и търговски съображения, нали за това се е водила Кримската война, за която Русия е търсела реванш. Берлинският конгрес подпечатва тази западна политика, а Батенберг е инсталиран като гарант на Запада, че Русия ще бъде обуздавана в амбициите й.

... нищо за Левски, ни дума, ни стон... първата му дописка е от юни 1873, половин година след обесването на Апостола, все едно не е имало такъв човек, с който е споделял делото за освобождение на България.

Да! Следвал е стриктно инструкциите...Слушкал и папкал. Време е някой да каже, "Царя е гол". Само че за това се искат... исторически топки.

Мерсия Макдермот сравнява личността на Левски с многостенен шлифован диамант, където всички страни са едновременно хармонични и противоположни, всяко качество уравновесява другото. Тя го е усетила най-добре от авторите, които са опитвали перото си да го обяснят, може би със сърцето си на жена.

Каравелов... Много ми се иска да престанем с лъжите, с патетиката, с измислиците за него. Крайно време е след всички документи. Левски не е знаел всичко, не е подозирал дори, но ние знаем. Освен това все искал пари от ВРО, все трябвало да му пращат, все бил в дългове заради организацията, макар че в Букурещ имало богати родолюбиви българи, от които да поиска пари за движението, но не се потрудил, трудил се Левски и му пращал, макар да искал парите да отиват основно за оръжие и събирал всеки грош, пък накрая съпругата на Каравелов се оказала богата вдовица, факт трудно преглъщан от Стамболов. Ако има право на коментари под подкастовете на проф. Митев, за които писах по-горе, смятам да напиша въпросите си за мълчанието на историците към т.н. революционер, защото дефиницията и примерите от историята ни за революционери не се покриват от биографията на вестникаря.

За Левски... Ние сме по студените следи на предателства и убийства с документи събирани век и половина и пак е трудно да посочим, да кажем този и този е виновник. Но наистина си мисля, че Никола Тихов Обретенов е заподозрян първи за издаването на решенията от събранието, включително за посочването на Ловеч като център. Въпросът е, че в един момент вече се губя кога на кого е служил, на масонската ложа, на ВРО, на Каравелов лично, на турската полиция... Той самият как се е оправял ми е чудно. Може би и затова цял живот е бил покорен изпълнител и никога лидер, въпреки участието си в Гюргевския комитет. Но за апостол не ставал, ни на Софийски, ни на Врачански, ни на друг окръг. Непрекъснато е трябвало да служи някому и да се покорява. Искаше ми се да имам повече доказателства, извори за дейността му в сенките. Непрекъснато е лъжел, но са му се доверявали. Все събитията и времето са работили в негова полза. Много е бил прикриван, затова си мисля, че и по масонска линия е имал закрила за разлика от Кънчев. Има нещо в Русенската ложа, която спуснала чадър над него и така и не го прибрала. Наистина мисля, че полицията и хората на Ведър са били на едно мнение, да протежират Обретенов. Затова умувам, че Ведър може да е очаквал разгрома на ВРО, точно през него би следвало да е минало внушението, че организацията и въстанието трябва да бъде спрени, за да не дадат повод на Русия за война. Всички знаем за проливите, как на едните са били целта, а българско е било на пътя им, а на другите пак са били целта, ама да не допуснат други до тях и така чак до Галиполи в следващия век... Някак се съмнявам, че точно Ведър е останал извън силно прокарваната линия да няма бунтове в България, да няма борба за освобождение. Въпросът е, че Левски показал мащабите на организацията в българско, отвън се виждало, отвътре е имало предател и уплашил големите сили, истински ги е изплашил, взели мерки да държат под контрол събитията в Империята. 

[Б. Киров]

Преди 1 час, Borova gora said:

Каравелов... Много ми се иска да престанем с лъжите, с патетиката, с измислиците за него. Крайно време е след всички документи. Левски не е знаел всичко, не е подозирал дори, но ние знаем. Освен това все искал пари от ВРО, все трябвало да му пращат, все бил в дългове заради организацията, макар че в Букурещ имало богати родолюбиви българи, от които да поиска пари за движението, но не се потрудил, трудил се Левски и му пращал, макар да искал парите да отиват основно за оръжие и събирал всеки грош, пък накрая съпругата на Каравелов се оказала богата вдовица, факт трудно преглъщан от Стамболов. Ако има право на коментари под подкастовете на проф. Митев, за които писах по-горе, смятам да напиша въпросите си за мълчанието на историците към т.н. революционер, защото дефиницията и примерите от историята ни за революционери не се покриват от биографията на вестникаря.

"Следва получаването на визи за Сърбия и Русия и от 28 април 1869 г. Каравелов неизменно е със сръбски паспорт, със сръбска дипломатическа протекция, където и да е, и с необходимите му безплатни визи за желаните от него за посещение Балкански държави и Велики сили. При това “спонсориран” твърде щедро не от някой друг, а от самото сръбско правителство. За парите, които той получава от Белград, биографите му споменават твърде пестеливо, а е достатъчно да се прочете изследването на Джордже Игнятович, посветено на Каравелов, за да се разбере, че зад финансовата помощ, или по скоро издръжка, стои самият министър-председател на Сърбия Радивойе Милойкович, който е и бивш министър на вътрешните работи и който става личен гарант пред Държавната печатница в Белград през 1870 г. за 502 жълтици, които Каравелов дължи за предоставените му печатарска машина и букви. Изброените документално помощи в парични средства, посочени от Игнятович, дадени на българина от Белградското правителство и най-вече от Министерството на външните работи, впечатляват със своята мащабност.

Ако Левски записва в своето тефтерче всеки изразходен от него грош, с идеята, че това са народни пари, дадени за революцията, политикът Каравелов получава щедра издръжка от сръбското правителство, която той използва, без да дава какъвто и да е отчет. Тук ще бъде приведен един дълъг цитат от изследването на Дж. Игнятович, за да се избягнат всякакви недоразумения в тази посока: „...От запазените документи се вижда, че Каравелов получил следните суми: на 3 февруари 1870 г. от Коста Цукич 50 дуката (1400 гроша, един дукат бил равен на 28 гроша), на 26 февруари същата година пак 50 дуката, 17 август 100 дуката (2800 гроша), през 1871 година 100 дуката. На 28 април 1871 година Каравелов подписал разписка за получени от Стоян Бошкович, тогава секретар на министерство на външните работи, 100 дуката, а по разписка от 3 ноември 1875 година 400 дуката (11200 гроша), отпуснати по нареждане на министъра на външните работиДжордже М. Павлович „за извести цели”, а през март 1876 година въз основа на решение на министъра на вътрешните работи 600 дуката (16800 гроша). Последната сума е отпусната при извънредни обстоятелства, в навечерието на Сръбскотурската война. Иначе, Каравелов получавал редовно 400 дуката годишно (11200 гроша), отпускани му в зависимост от обстоятелствата в разни суми."

Стоянов, Иван, Любен Каравелов, Нови щрихи от живата и дейността му, УИ Климент Охридски, 2008, с.13, с. 119

Игнятович, Дж. Любен Каравелов и сръбското общество. Ниш., 1969.

 

Само да уточня подчертаното от мен с болд, 11 200 гроша годишно, прави около 1000 гроша месечно или по днешни цени, около 10 000 лева месечна заплата за Каравелов от сръбското правителство в продължение на 7 години. Месечната заплата на български депутат през 2025 е 7800 лева.

Преди 1 час, Borova gora said:

много е бил прикриван, затова си мисля, че и по масонска линия е имал закрила за разлика от Кънчев. Има нещо в Русенската ложа, която спуснала чадър над него и така и не го прибрала. Наистина мисля, че полицията и хората на Ведър са били на едно мнение, да протежират Обретенов. Затова умувам, че Ведър може да е очаквал разгрома на ВРО, точно през него би следвало да е минало внушението, че организацията и въстанието трябва да бъде спрени, за да не дадат повод на Русия за война. Всички знаем за проливите, как на едните са били целта, а българско е било на пътя им, а на другите пак са били целта, ама да не допуснат други до тях и така чак до Галиполи в следващия век... Някак се съмнявам, че точно Ведър е останал извън силно прокарваната линия да няма бунтове в България, да няма борба за освобождение.

Напълно съм съгласен, аз сам написах по-горе, че е много възможно предателството да е станало по масонска линия, но... там документи няма да се открият, можем да разсъждаваме за това единствено дедуктивно, т.е. да реконструираме събитията по логика, но не и върху писмени източници.

Ако сглобим дедуктивно събитията след внедряването на Обретенов във ВРО, тяхната последователност и нареждането им като пъзел, водят точно до такова заключение.

п.с. Можете да си свалите в електронен формат книгата на Иван Стоянов от този линк:

https://z-lib.id/

 

[Borova gora]

Преди 8 часа, Б. Киров said:

"Следва получаването на визи за Сърбия и Русия и от 28 април 1869 г. Каравелов неизменно е със сръбски паспорт, със сръбска дипломатическа протекция, където и да е, и с необходимите му безплатни визи за желаните от него за посещение Балкански държави и Велики сили. При това “спонсориран” твърде щедро не от някой друг, а от самото сръбско правителство. За парите, които той получава от Белград, биографите му споменават твърде пестеливо, а е достатъчно да се прочете изследването на Джордже Игнятович, посветено на Каравелов, за да се разбере, че зад финансовата помощ, или по скоро издръжка, стои самият министър-председател на Сърбия Радивойе Милойкович, който е и бивш министър на вътрешните работи и който става личен гарант пред Държавната печатница в Белград през 1870 г. за 502 жълтици, които Каравелов дължи за предоставените му печатарска машина и букви. Изброените документално помощи в парични средства, посочени от Игнятович, дадени на българина от Белградското правителство и най-вече от Министерството на външните работи, впечатляват със своята мащабност.

Ако Левски записва в своето тефтерче всеки изразходен от него грош, с идеята, че това са народни пари, дадени за революцията, политикът Каравелов получава щедра издръжка от сръбското правителство, която той използва, без да дава какъвто и да е отчет. Тук ще бъде приведен един дълъг цитат от изследването на Дж. Игнятович, за да се избягнат всякакви недоразумения в тази посока: „...От запазените документи се вижда, че Каравелов получил следните суми: на 3 февруари 1870 г. от Коста Цукич 50 дуката (1400 гроша, един дукат бил равен на 28 гроша), на 26 февруари същата година пак 50 дуката, 17 август 100 дуката (2800 гроша), през 1871 година 100 дуката. На 28 април 1871 година Каравелов подписал разписка за получени от Стоян Бошкович, тогава секретар на министерство на външните работи, 100 дуката, а по разписка от 3 ноември 1875 година 400 дуката (11200 гроша), отпуснати по нареждане на министъра на външните работиДжордже М. Павлович „за извести цели”, а през март 1876 година въз основа на решение на министъра на вътрешните работи 600 дуката (16800 гроша). Последната сума е отпусната при извънредни обстоятелства, в навечерието на Сръбскотурската война. Иначе, Каравелов получавал редовно 400 дуката годишно (11200 гроша), отпускани му в зависимост от обстоятелствата в разни суми."

Стоянов, Иван, Любен Каравелов, Нови щрихи от живата и дейността му, УИ Климент Охридски, 2008, с.13, с. 119

Игнятович, Дж. Любен Каравелов и сръбското общество. Ниш., 1969.

 

Само да уточня подчертаното от мен с болд, 11 200 гроша годишно, прави около 1000 гроша месечно или по днешни цени, около 10 000 лева месечна заплата за Каравелов от сръбското правителство в продължение на 7 години. Месечната заплата на български депутат през 2025 е 7800 лева.

Напълно съм съгласен, аз сам написах по-горе, че е много възможно предателството да е станало по масонска линия, но... там документи няма да се открият, можем да разсъждаваме за това единствено дедуктивно, т.е. да реконструираме събитията по логика, но не и върху писмени източници.

Ако сглобим дедуктивно събитията след внедряването на Обретенов във ВРО, тяхната последователност и нареждането им като пъзел, водят точно до такова заключение.

п.с. Можете да си свалите в електронен формат книгата на Иван Стоянов от този линк:

https://z-lib.id/

 

Направо съм безмълвна пред двуличието му, наглостта му, байганьовщината му, един грош не е дал за делото, винаги искал и взимал народна пара, всичко да му се плаща, от Ботев също искал пари, макар буквите да били платени от Левски, което било причина за един от конфликтите между тях..., а междувременно добре си е пълнел джобовете без да му мигне окото и искал още и още, някъде четох, че дал благословията си за Арабаконак, та получил и пари по Тодор Пеев... Не е истина просто кого са ни представяли за народен човек в учебниците, пример за революционер... По-голям лъжльо и от Общия, лъгал за Поп Кръстьо, лъгал за смъртта на Стоян Пенев, лъгал и за Ангел Кънчев, а не спирал да лъже и за пари...

Книгата не успях да изтегля, не я показва изобщо както и да изпиша заглавие, автор и т.н., но и Вашият откъс ми е достатъчен. Големи длъжници са историците ни, много големи...

За Обретенов - за Ангел Кънчев съм сигурна, че предварително го е изкарал предател по масонска линия, измислил е нещо, както и Стоян Пенев нарича предател. Но не успявам извън големия му интерес към Апостола, да се хвана за нещо, което да потвърждава издайничеството му на Ловеч, откъдето тръгва всичко. 

Мидхат паша напуска Русе пролетта на 1872г., назначен е Хамди паша от средата на юни, за когото не знаем дали е бил масон, възможно ли е Обретенов и сие да са искали да се подмажат на новия шеф? Или той е наследил критичните случаи, започнал е свое разследване по тях и така Обретенов се е оказал отново в центъра на разпити от страна на властта. Логично започнал с лице на име Левски, пренос на оръжие, град Ловеч определен за нелегална столица... Но как е посочил Драсов, който не е бил на събранието?

 

[Б. Киров]

Преди 2 часа, Borova gora said:

Книгата не успях да изтегля, не я показва изобщо както и да изпиша заглавие, автор и т.н., но и Вашият откъс ми е достатъчен. Големи длъжници са историците ни, много големи...

Любен Каравелов. Нови щрихи към живота и дейността му (Иван Стоянов) (Z-Library).pdf

Преди 2 часа, Borova gora said:

Мидхат паша напуска Русе пролетта на 1872г., назначен е Хамди паша от средата на юни, за когото не знаем дали е бил масон, възможно ли е Обретенов и сие да са искали да се подмажат на новия шеф?

Ахмед Расим Паша - младоосманец и роднина на Мидхат паша, също масон - октомври 1871 - юни 1872, предшественик на Хамди. Периодът на събранието и трите убийства.

Преди 2 часа, Borova gora said:

Но как е посочил Драсов, който не е бил на събранието?

Узнал е за комитета в Ловеч от Ангел Кънчев, който му се е доверил:

Ангел му обещава в това писмо "каквото свърша ще ти явя", после се виждат с Обретенов и "Тома, Радя, Ганча и др.", в началото на декември 1871, когато Ангел е бил изпратен с мисия в Букурещ за събранието, но не успял да мине поради карантината и в началото на януари 1872 /може би на връщане от Букурещ?/, третото идване на Кънчев в Русе на 3-ти март 1872 е било фатално за него.

Не знаем дали след това писмо, в което Кънчев съобщава на Обретенов, че вече е в Ловеч, не е имало и други писма до Обретенов, които са се "загубили". Не знаем също, дали каналът на писмата от Ловеч до Данаил не се е пренасочил от Плевен през Русе, защото в едно писмо от юли 1871 Драсов съобщава на Данаил, че Сава Младенов, техния куриер до Турну Мъгуреле, вече се е отказал да носи писма.

Писмото на Каравелов за въстание до Горов в Гюргево от 1-ви ноември 1872 му указва да прати препис на Д.Попов в Мъгуреле, логично е писмата до Данаил от Ловеч, след като Попхинов е бил изваден от длъжността куриер, да са минавали по същия път - Ловеч - Русе - Гюргево - Турну Мъгуреле. Което означава, че Обретенов е чел всички писма писани от Драсов до Данаил в този период. 

След събранието от май 1872 каналът през Плевен е бил възстановен, но в Плевен отива със "скара" за тайнопис като куриер Ради Иванов от Русе, който започва работа като учител в Плевен, явно пак по препоръка на Обретенов. Така че след събранието цялата кореспонденция е била четена от русенци...Всичко в Ловеч ставащо е било пред очите им.

 

[Borova gora]

Преди 12 часа, Б. Киров said:

Любен Каравелов. Нови щрихи към живота и дейността му (Иван Стоянов) (Z-Library).pdf 2.28 MB · 30 изтегляния

Ахмед Расим Паша - младоосманец и роднина на Мидхат паша, също масон - октомври 1871 - юни 1872, предшественик на Хамди. Периодът на събранието и трите убийства.

Узнал е за комитета в Ловеч от Ангел Кънчев, който му се е доверил:

Ангел му обещава в това писмо "каквото свърша ще ти явя", после се виждат с Обретенов и "Тома, Радя, Ганча и др.", в началото на декември 1871, когато Ангел е бил изпратен с мисия в Букурещ за събранието, но не успял да мине поради карантината и в началото на януари 1872 /може би на връщане от Букурещ?/, третото идване на Кънчев в Русе на 3-ти март 1872 е било фатално за него.

Не знаем дали след това писмо, в което Кънчев съобщава на Обретенов, че вече е в Ловеч, не е имало и други писма до Обретенов, които са се "загубили". Не знаем също, дали каналът на писмата от Ловеч до Данаил не се е пренасочил от Плевен през Русе, защото в едно писмо от юли 1871 Драсов съобщава на Данаил, че Сава Младенов, техния куриер до Турну Мъгуреле, вече се е отказал да носи писма.

Писмото на Каравелов за въстание до Горов в Гюргево от 1-ви ноември 1872 му указва да прати препис на Д.Попов в Мъгуреле, логично е писмата до Данаил от Ловеч, след като Попхинов е бил изваден от длъжността куриер, да са минавали по същия път - Ловеч - Русе - Гюргево - Турну Мъгуреле. Което означава, че Обретенов е чел всички писма писани от Драсов до Данаил в този период. 

След събранието от май 1872 каналът през Плевен е бил възстановен, но в Плевен отива със "скара" за тайнопис като куриер Ради Иванов от Русе, който започва работа като учител в Плевен, явно пак по препоръка на Обретенов. Така че след събранието цялата кореспонденция е била четена от русенци...Всичко в Ловеч ставащо е било пред очите им.

Да, съвсем заплетено е било, минал Ангел Кънчев през Сръбско и отишъл да помага на Левски, да работи за народа, но пък след това давал отчет на Обретенов какво е свършил, защо? Не е ли шефът му Апостола? 
Май такава трябва да е била и работата на Стоян Пенев, който в един момент вместо да давал отчет какви ги вършел Каравелов, откраднал писма.

И от списъкът "Тома, Радя, Ганча и др." се вижда, че не са били само четиримата от убийството в един комитет, имало и още Ганчовци и сие, които да се справят с Костаки, със самия Кънчев, докато другите са били в кауша. Някъде там около тях вече е гравитирал и Захари... Ако пък съвсем сме пунктуални, ще излезе, че официално, по Протокол, Русенският комитет не е образуван по искане на Каравелов, а при отиването на Кънчев в Русе през декември 1871г. Неговата цел е била да премине Дунава, да свърши работа за събранието, но като изприказвал всичко на Обретенов, тогава последният следва да е получил указания от шефовете си, че трябва и той да бъде на събранието, за да предава отвътре, от мястото на събитието на полицията или по масонска линия, така че официално се нарекли комитет. Ако бе по искане на Каравелов, щяха да го основат още лятото на 1871г. когато е срещата Обретенов-Каравелов в Букурещ.

Дотогава си пренасяли пощата без да са във ВРО, поне половин година, контролирали каква информация преминава през тях без да носят никаква отговорност към някого. Ей, не са ставали за конспиратори нашите комити, хич не, нищо че имало пробойна в Плевен, ама това не оправдава скалъпването на две-на три на нов канал. Каналите са били изключително важно нещо. Съвсем през просото я е карал Големия когато е бил под стрес... Ще излезе, че неслучайно Левски не искал през Русенския канал да преминат пушките иглянки, нито пък той самият се вяснал там 1871-1872г. Значи, ако не било събранието, Обретенов можел и никога да не стане комитаджия, а да си остане само пощальон. Но напредването на работата пришпорило господарите му да му наредят да направи комитет, за да следи и да следят и те всичко свързано с бунт и въстание отвътре.  
И все пак има яснота... Ангел Кънчев е запознал подробно Обретенов с комитета в Ловеч. Там по това време наистина работата я въртял Драсов, не Поплуканов, който обаче отишъл на събранието. Но през Драсов минавали парите, членския внос, закупуването на пистолетите. Ясно защо първи е улучен от целия Ловчански комитет и то най-вероятно от русенци.

Те пък наистина бързо запълвали свободните места. Първо били разпратени по железниците от Ведър през август 1872г., значи той си ги е командвал и няма как да не е знаел за арестите им през март, за обвинението в убийството на Пенев, за смъртта на Костаки, за освобождаването им, за ходенето на Обретенов до Букурещ. Някак съвсем навреме когато започнало истинското разследване в Ловеч след убийството на Стойчо Гиргинов, изтеглил своите хора извън Русе.

Изпратили и Ради в Плевен, да запълни мястото на Попхинов, за да не пропуснат нещо. Същият Ради, за който искали пари от Големия и писали, че той е убил Пенев т.е. касапинът на дружинката. 

Не са били в ролята на публика в Русе да гледат разгрома на Ловеч, чакали са... Апостола. Ако бе оцелял в Къкрина и решил да мине Дунава през Русе... щяхме пак да сме в история с предателства... Така или иначе не ни се разминава, точно Обретенов ни оставя в наследство нечистоплътни, мъгляви обяснения за смъртта на Войводата Ботев...

-----

И много, много благодаря за книгата, уникална е на моменти заради мълчанието на агнетата в нашата историография, нищо, че още от 1969г. се е появила информация в сръбската публицистика за Каравелов.

Редактирано Юни 18 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 7 часа, Borova gora said:

Дотогава си пренасяли пощата без да са във ВРО, поне половин година, контролирали каква информация преминава през тях без да носят никаква отговорност към някого.

Проследяването на кореспонденцията между Ловеч и Букурещ в периода юни 1871 - май 1872 много ясно сигнализира за мащабно подготвяно въстание; там е преписката с Филип Тотю за пушките в Одеса /5-6000/, там е и кореспонденцията с Панайот Хитов, който като голям стратег съветва сливенци кои гарнизони трябва да бъдат атакувани и по какъв начин, става дума и за внасяне на хиляди пушки иглянки и т.н. От разменяните писма се вижда и ролята на Левски във ВРО, както и на комитета в Ловеч като център на всички останали във ВРО, може да се установят и разногласията между емиграцията в Румъния и Сърбия и ВРО. Тоест, един дори не задълбочен анализ на писмата, ако са попадали в ръцете на полицията /а според мен двете заловени, за които пише Хамди, не са били единствените, минаващите през Обретенов са били четени регулярно, да си спомним огнярят-приятел на Мидхат, който пренасял комитетски писма, що за екстравагантност от страна на "куриера" Обретенов?!/ са дали пълна картина за мащаба на подготовката и организацията, ВРО и външната, включително Одеското общество /Филип Тотю/ и базираните в Сърбия и подкрепяни финансово и политически от сръбското правителство /Панайот Хитов/. Така че, според мен, на властите в Русе и Цариград е било известно много-много повече от написаното в доклада на Хамди, за който ние знаем, без да сме предполагали за него преди 15 години.

Преди 7 часа, Borova gora said:

И все пак има яснота... Ангел Кънчев е запознал подробно Обретенов с комитета в Ловеч. Там по това време наистина работата я въртял Драсов, не Поплуканов, който обаче отишъл на събранието. Но през Драсов минавали парите, членския внос, закупуването на пистолетите. Ясно защо първи е улучен от целия Ловчански комитет и то най-вероятно от русенци.

Драсов има няколко писма до Данаил Попов, от които е съвсем ясно, че в отсъствието на Левски той е бил всичко в комитета. Той дори си позволява от свое име да дава категорично мнение за дейците от Плоещ, които критикуват Левски за своеволство, а и не само за това. Много ясно от тези негови писма, а сигурно има и други неоцелели, личи лидерската роля на Драсов в комитета в Ловеч. Обретенов и Драсов са почти връстници и завистливият Обретенов не може да не е изпитал чувство на малоценност, ако е разбрал за ролята на Драсов в Ловеч - в сравнение с Драсов, Обретенов е бил периферно техническо лице. Най-малкото Кънчев му е разказал за комитета в Ловеч и за ролята на младите в него - Драсов, Поплуканов и Пъшков, където обаче, за разлика от Обретенов, Ангел е влязъл през парадния вход като най-доверен помощник на Апостола.

Като изключим субективния фактор, стратегически най-верният ход да се разнищи комитета в Ловеч е бил точно този - да бъде елиминаран Иван Драсов и да се всее подозрителност и страх между самите членове на комитета.

[Borova gora]

On 18.06.2025 г. at 17:49, Б. Киров said:

Проследяването на кореспонденцията между Ловеч и Букурещ в периода юни 1871 - май 1872 много ясно сигнализира за мащабно подготвяно въстание; там е преписката с Филип Тотю за пушките в Одеса /5-6000/, там е и кореспонденцията с Панайот Хитов, който като голям стратег съветва сливенци кои гарнизони трябва да бъдат атакувани и по какъв начин, става дума и за внасяне на хиляди пушки иглянки и т.н. От разменяните писма се вижда и ролята на Левски във ВРО, както и на комитета в Ловеч като център на всички останали във ВРО, може да се установят и разногласията между емиграцията в Румъния и Сърбия и ВРО. Тоест, един дори не задълбочен анализ на писмата, ако са попадали в ръцете на полицията /а според мен двете заловени, за които пише Хамди, не са били единствените, минаващите през Обретенов са били четени регулярно, да си спомним огнярят-приятел на Мидхат, който пренасял комитетски писма, що за екстравагантност от страна на "куриера" Обретенов?!/ са дали пълна картина за мащаба на подготовката и организацията, ВРО и външната, включително Одеското общество /Филип Тотю/ и базираните в Сърбия и подкрепяни финансово и политически от сръбското правителство /Панайот Хитов/. Така че, според мен, на властите в Русе и Цариград е било известно много-много повече от написаното в доклада на Хамди, за който ние знаем, без да сме предполагали за него преди 15 години.

Драсов има няколко писма до Данаил Попов, от които е съвсем ясно, че в отсъствието на Левски той е бил всичко в комитета. Той дори си позволява от свое име да дава категорично мнение за дейците от Плоещ, които критикуват Левски за своеволство, а и не само за това. Много ясно от тези негови писма, а сигурно има и други неоцелели, личи лидерската роля на Драсов в комитета в Ловеч. Обретенов и Драсов са почти връстници и завистливият Обретенов не може да не е изпитал чувство на малоценност, ако е разбрал за ролята на Драсов в Ловеч - в сравнение с Драсов, Обретенов е бил периферно техническо лице. Най-малкото Кънчев му е разказал за комитета в Ловеч и за ролята на младите в него - Драсов, Поплуканов и Пъшков, където обаче, за разлика от Обретенов, Ангел е влязъл през парадния вход като най-доверен помощник на Апостола.

Като изключим субективния фактор, стратегически най-верният ход да се разнищи комитета в Ловеч е бил точно този - да бъде елиминаран Иван Драсов и да се всее подозрителност и страх между самите членове на комитета.

Точно заради този достъп до информацията, който щастливо им е паднал от небето, смятам, че от ВРО е трябвало да внимават повече когато избират куриери. При толкова пазене от шпиони от страна на Апостола, накрая с пълна сила вкарали сами в организацията цял шпионски комитет. Затова продължавам да се питам до каква степен е бил замесен Ведър, знаел е почти всичко, иначе не би се погрижил за тях през август. Питам се доколко е бил съгласен с изпълняваното от Обретенов, който най-вероятно следвал инструкциите на турската полиция.

Лично мнение, Обретенов не е криел нищо от полицията и от масонската ложа, не е спестявал важна информация, включително за Левски, не е тип едно да изкаже, друго да премълчи, както се вижда от доклада на Хамди паша, доносниците му са били без никакви задръжки. Дори Дора Чаушева е отбелязала в предговора на новите документи този факт, някак необичаен, но факт. Това ме бе впечатлило и е косвено доказателство, подкрепя съмненията в Обретенов като първи и важен издайник, защото не е бил революционер като Драсов например, влезнал в организацията само защото изпълнявал поръчка и докладвал без задръжки, изпълнявал и убийства без задръжки. Най-сетне имам обяснение защо толкова много е издавано. Защото е бил той и е гледал колкото се може повече да съобщи.

Това обаче поставя Ведър в сложна позиция, доколко е можел да се намеси в събитията, за които е бил редовно осведомяван като шеф на Обретенов в ложата, какво е било отношението му към ВРО, към Апостола... Намесил се като изтеглил комитета набързо по позиции в железницата, но... как ли му е била представена кражбата на писмата на Стоян Пенев? Какво му е съобщено за Ангел Кънчев? За Левски е имал информация не само от подчинените си, какво е било водещото за него когато се случва всичко, господарите му, българския народ, друго?                                              

Редактирано Юни 20 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 8 часа, Borova gora said:

Това обаче поставя Ведър в сложна позиция, доколко е можел да се намеси в събитията, за които е бил редовно осведомяван като шеф на Обретенов в ложата, какво е било отношението му към ВРО, към Апостола... Намесил се като изтеглил комитета набързо по позиции в железницата, но... как ли му е била представена кражбата на писмата на Стоян Пенев? Какво му е съобщено за Ангел Кънчев? За Левски е имал информация не само от подчинените си, какво е било водещото за него когато се случва всичко, господарите му, българския народ, друго?         

Въпроси, чиито отговор изисква конкретна информация, а такава или липсва, или е пределно оскъдна. Първо, не знаем в каква ложа са членували Ведър, Обретенов и Ангел Кънчев и връзката помежду им в тази ложа. Все пак, Ведър ни е оставил някои нишки:

"Биографичната справка, подготвена и публикувана от Никола Шиваров в списание „Българска сбирка“, год. ХХІ, кн. 5, 21 май 1915 г. е компилирана на основата на саморъчни бележки на Иван Ведър, написани върху изрязани нестандартни правоъгълни картонени листчета. Те са предадени от Димитър Ведър на Никола Шиваров, които Шиваров задържа. Досега този оригинален ръкопис на Иван Ведър не е открит. Сведения за вида на автобиографичния ръкопис на Иван Ведър ни дава едно запазено картонено листче, което Димитър Ведър, без да влага умисъл, не е предал на Никола Шиваров. То е запазено от Милко Ведър (1918-1982), син на Димитър Ведър."

https://www.facebook.com/groups/222246754028611/posts/596571613262788/

Успях да намеря посочения материал в дигиталните архиви на Националната библиотека и ще го постна тук транскрибиран с малки съкращения, касаещи разсъждения от общ характер на записалия спомените на Ведър, Никола Шиваров:

Никола Шиваровъ.

ЗА ИВАНА НИКОЛОВЪ ВЕДЪРЪ¹).

(Първи български франкъ-масонинъ, * 20 юли 1827 г., † 8 авг. 1898 г.)

........

Иванъ Николовъ Ведъръ е първиятъ българинъ масонъ, въведенъ въ масонството само нѣколко дни по-рано отъ многозаслужилия за народа ни Ангелъ Кжнчевъ.

Ведъръ се помина на 71 годишна възрасть въ Русе, слѣдъ като цѣли 34 години отъ живота си, той бѣ посветилъ на опити и начинания за разпространението масонската свѣтлина между народа ни. Той е получилъ първитѣ лжчи на масонската свѣтлина въ България и като първи българинъ-масонъ на 12 декември 1863 година е въведенъ въ Цариградъ въ тамошната „Oriental Lodge", сжіществуваща подъ прѣпореца на августѣйшата „United grand Lodge of ancient, free and accepted Masons of England". Обаче, принципитѣ на свобода, равенство и братство и посвещаването живота на културна дѣйность върху общечовѣшки начала, не сж могли, въ онова врѣме на чисто национални стрѣмежи, да възпламенятъ сърдцата на тогавашнитьѣ дѣйци и, заради туй, въ самото начало, масонството не е намѣрило благоприятна почва между българитѣ и, едва когато отечеството ни е стжпило на почва за мирно културно развитие, явява се и първата българска масонска ложа въ Русе, съставена отъ Ведъръ и утвърдена отъ Португалския Grand Orient „Lusitanion Uni" на 20 мартъ 1879 година. За да създаде тая ложа прѣди освободителната война, Ведъръ е нѣмалъ възможность, защото чужденцитѣ консули и търговци масони, както и всички ония турски сановници и офицери, не са се съгласявали. Но слѣдъ освобождението Ведъръ е заработилъ съ най-голѣма енергия между интелигенцията въ Русе и въ началото на 1879 г. той завежда въ Букурещъ трима младежи, за да встжпять въ масонството. Между тия е билъ и покойниятъ Тома А Кърджиевъ; другитѣ двама сж още живи, та имената имъ прѣмълчаваме. Тѣ сж били „въведени" церемониално въ ложата „La Loge d'héliopolis" намираща се подъ покровителството на „Grand Orient de France". Малко слѣдъ това са били въведени въ масонството: Александръ Т. Цановъ (тогавашенъ полицеймейстеръ), Захарий Стояновъ (тогава помощникъ на секр. при Русенския апел. сждъ) и подпоручика отъ 14 пѣх. дружина Маринъ Янакиевъ Мариновъ. Така че въ Русе е могло да се състави ложа, което е било извършено, както вече съобщихме по-горѣ. Обаче тая ложа е сжществувала като „не-съвършенна" и не е могла да заработи съ всичкитѣ права на ложа която е „съвършенна" и „законна". За да стане това, ложата е заработила чрѣзъ венерабла на ложа „Steava Dunaгеі" съ сѣдалище въ Букурещъ, която ложа е изпратила свои прѣдставители, та - заедно съ българитѣ, масони, на 18 февруари 1880 г., въ засѣданието си въ Русенската ложа, сж провъзгласили послѣдната като „съвършенна" и „законна" и ложата е открита като редовна на 9 мартъ 1880 год. подъ името „Etoile des Balkans" (Балканска звѣзда). Въ първото засѣдание на ложата сж засѣдавали чуждеництѣ: Моройо, Катуль, Коюндушпуло, Манолеску и българитѣ: Иванъ Николовъ Ведъръ, Тома А. Кърджиевъ, Захарий Стояновъ, Александръ Цановъ и други трима, — днесъ още между живитѣ, та имената имъ. прѣмълчаваме. За кжсо врѣме първата българска масонска ложа въ Русе е процъвтяла и достигнала да има 28 члена; обаче, слѣдъ това, като всѣко българско дѣяние, наченато съ младенчески жаръ, тя скоро угасва и заспива въ послѣдното си засѣдание въ храма, на 2 мартъ 1882 год., по причина на немасонски влечения на нѣкои отъ членоветѣ, и на партизанскитѣ ѣжби и политическитѣ събития по онова врѣме. Тука му е мѣстото да отбѣлѣжимъ, че сжщата участь е имала и по сжщитѣ причини е „заспала" въ 1887 год. Софийската ложа „Братство", открита въ 1883 год. слѣдъ закриването на Русенската. Все пакъ по сжщить причини сж закрити прѣзъ 1908 г. новосъздаденитѣ български ложи въ Солунъ, Битоля и Кукушъ.

Заспалото масонско дѣло въ Русе, вслѣдствие на послѣдующить политически събития, Иванъ Николовъ Ведъръ не е могълъ вече да събуди. Азъ видѣхъ за пръвъ пжть тоя народенъ дѣецъ въ 1887 г. въ Русе. Посочиха ми го моитѣ съученици, другари шестокласници, отъ тогавашната Русенска общинска гимназия: „Това е Дѣдо Иванъ Ведъръ; франкмасонинъ е и съ голѣми заслуги за нашия градъ". Азъ силно се заинтересувахъ за личностьта на дѣдо Ивана, но не можахъ нищо повече да науча за него, макаръ че имахъ за съученикъ по-малкия му синъ Стефанъ Ив. Ведъръ (който заболѣ въ Хасково и се помина въ София на 13/ІІІ 1898 г., като ветеринаренъ лѣкарь). Тука ще напиша само това, което ми се прѣдаде тогава за най-голѣмата заслуга на дѣдо Ивана, сторена. за гр. Русе. Това е една случка отъ неговия животъ, въ свързка съ сжществуването на града Русе. Обстоятелствата и историята на тая случка и до днесъ се приказватъ въ различни варианти, обаче не въ подробноститѣ е важното. Въ врѣме Руско-турската война, когато се е почнало бомбардирането на Русе откъмъ ромжнския брѣгъ на Дунава, вслѣдствие донесения, че русенци сж подпомагали съ знаци неприятеля, тогавашниятъ комендантъ Делаверъ паша е рѣшилъ наказанието: да опожари града. Женить и дѣцата са били изкарани вънъ отъ града, а мяжеть сж работили „ангаря" по окопи, обози и др. работи. Прѣди да се започне опожаряването, изъ града тръгнали башибозуци и войници по обири и насилия. Положението било ужасно. Върху останалить по кжщята граждани сж се нахвърляли дивить азиятци, и кръвь и писъци донебесни е билъ резултатътъ. Чрѣзъ парична награда къмъ своитѣ мжчители, които се заловили да го колятъ, и съ примамливата уговорка, че той има да съобщи на Делаверъ паша нѣщо важно за неприятеля, дѣдо Иванъ, който е познавалъ арапина Делаверъ като масонъ, сполучилъ да накара мжчителитѣ си да го заведатъ при Делавера. Тамъ той, лице срѣщу лице съ Делавера, отхвърлилъ всички клюки противъ населението и, съ своята власть като масонъ отъ по-висока степень отколкото Делаверовата, той накаралъ Делавера да отмѣни дадената си заповѣдь и ужасътъ билъ прѣкратенъ, а градътъ спасенъ. Дѣдо Иванъ, разбира се, не е знаялъ, че часть отъ това, което е било донесено на пашата, е вѣрно. Даже неговиятъ по-малъкъ синъ Димитъръ (тогава още момченце, а сега чиновникъ (инженеръ при Главната дирекция на желѣзницитѣ) е участвувалъ въ атентата, жертва на който е станалъ турскиятъ ходжа отъ главната джамия, когото, дѣца по насъскване отъ стари, са съборили отъ викалото по единъ изкусенъ начинъ, като сж го оставили да се подхлъзне надолѣ по стълбището и да намъри своя край едно ужасно наказание, по-отрано скроено за голѣмить злосторства на ходжата. Но за тия работи, може би, скоро ще четемъ въ историята на градъ Русе. При съставянето на настоящата си работа (а то е 26 години слѣдъ първото ми прѣбиваване тамъ), азъ не можахъ да науча нѣщо повече. Една голѣма часть отъ библиотеката на дѣдо Ивана, заедно съ всички документи на ложата, били изгорени лично отъ стареца, а други изхабени отъ врѣмето. Всички останали книжа сж подарени отъ сина му инженеръ Димитръ Ив. Ведъръ на Русенската градска библиотека. Но, за да не помислите, че русенскитѣ граждани сж потачили съ нѣщо памятьта на многозаслужилия старецъ, ще ви съобщя, че споменътъ тамъ за него е почти изгасналъ. Нито има уличка нарѣчена съ неговото име, нито пъкъ има споменна табла на дома му, дѣто и сега още живѣе прѣстарѣлата му вдовица. Младить сж го забравили, а по-старитѣ си спомнятъ още живо за него: очи свѣтли и изразителни, високо чело на мждрецъ, достоинство, въ вървежа и обръщенията, благи обноски, кротка и милостива душа, човѣкъ който не си е давалъ нито минутка за почивка дори до по-слѣдния часъ на живота си, съ широко отворена кесия за нуждающия се, високъ патриотизмъ, далечъ отъ всѣка жлъчь вслѣд-ствие на партизанска страсть, добъръ българинъ, самобитенъ умъ, смиренъ и благонравенъ. Само нѣкоя и друга бабичка го злословятъ (зеръ българи сме си), че той билъ „фармасонинъ", т.е. човѣкъ, който не е обичалъ да ходи въ черкова обясняваха ми тѣ.

Родомъ отъ гр. Разградъ, израсналъ като буйно и смѣло момче, още на 14-тата си година той е трѣбвало да „забѣгне" отъ родния си градъ, защото е „прѣтупалъ" единъ турчинъ въ моментъ, когато този е издигналъ ножа си да посѣче главата на баща му... Избѣгалъ е въ Ески-Джумая, дѣто е замѣнилъ кръщелното си име отъ Даниелъ на Недѣлчо. Но и това не му е по-могнало да се скрие отъ полицията за по-дълго врѣме. Слѣдъ една година, той е билъ принуденъ да забѣгне въ Шуменъ, дѣто се е крилъ подъ името Янаки, като чиракъ при единъ цариградски сърмаджия арменецъ. Отъ тамъ постжива като драгоманинъ въ четата на прочутия по онова врѣме защитникъ на братята си българи Кънчо Илиевъ. Слѣдъ двѣ годишно скитане съ тая чета, забѣгва въ Цариградъ, дѣто се е установява на работа подъ разни имена: Яни, Джоани, Джонъ, Оханесъ, и до 24-тата си година не е знаялъ нито да чете, ниго да пише; но високо-даровитиятъ момъкъ до това врѣме е изучилъ говоримить френски, арабски, арменски и гръцки езици. За да исползува тѣзи си знания, той залѣга да се научи на книга и, съ неимовѣрни усилия и материални жертви, той постига такъвъ успѣхъ, че става учитель по езици и то между най-висшитѣ кржгове въ Цариградъ. Една случайность му е помогнала слѣдъ това, да постапи въ тилното управление на английскитѣ войски дѣйствуващи въ Кримската война. Слѣдъ войната е станалъ прѣдприемачъ, но не му провървѣло, та се заловилъ о чиновническа кариера и въ сжщото врѣме продължавалъ да дава частни уроци по горѣпоменатитѣ езици въ Цариградъ. Служилъ е като драгоманинъ въ Министерството на полицията и по-послѣ въ онова на външнитѣ дѣла. Но тука пакъ го намиратъ другари експлоа татори прѣдприемачи и успѣватъ да злоупотрѣбятъ голѣми суми отъ спестенитѣ му парици, вслѣдствие на което той е билъ принуденъ другадѣ да потърси своето щастие.

Като се упжтилъ за Румжния, той се отбива въ родния си градъ, дѣто не можалъ да остане повече отъ едно денонощие: турската полиция има добра паметь. За Букурещъ той е тръгналъ за да слѣдва въ новооткритото тамъ медицинско училище. Въ това училище по онова врѣме сж били професори Д-ръ Протичъ (търновецъ) и Д-ръ Атанасовичъ (свищовецъ), които му помогнали да постжпи въ училището подъ името Иванъ Николовъ. Професорътъ Атанасовичъ, който го е обикналъ твърдѣ много за неговата пъргавина и умѣлость да се приспособява въ всѣка срѣда, му е далъ прозвището Иванъ Ведрий и ромжнчетата възприели това име и нарекли своя най-възрастенъ ученикъ Иванъ Ведръ; обаче и тука Иванъ отново се подхлъзва да тръгне по печалби и да напусне учението. Причината за това е билъ братовчедътъ му Николай Панко, голѣмъ търговецъ въ Букурещъ, който го прѣдумалъ да напусне медицинското училище и да се установи въ Манчестеръ, като прѣдставитель на кжщата му въ тоя градъ; обаче единъ отъ сътрудницитѣ на тая кжща, а именно Барбу, е направилъ мжчна и непоносима работата на Ивана въ тая кжща, та Ведъръ е билъ принуденъ да я напусне още въ самото начало и, въ началото на 1863 година, Ведъръ дохожда въ Русе съ добри парици, обаче, увлеченъ въ спекулации съ Мавриди Чорбаджи и зетя му Петраки Спиридонъ Златевъ пакъ изгубва. Въ това врѣме се оженва за Стоянка, дъщерята на трѣвненски майсторъ (народенъ архитектъ) Хаджи Станчо Данаөлъ Драгушиновъ; но, останалъ вече съ оскждни парични срѣдства, за него настжпва мжченъ животъ. Прѣзъ есеньта на 1863 година той заминува за Цариградъ, дѣто съ прѣпоржка отъ английския посланикъ придружилъ английскитѣ инженери по окончателната трасировка на желѣзнопжтната линия „Русе-Варна", слѣдъ привършването на която линия той останалъ за началникъ-гара въ Вѣтово, а слѣдъ това и въ Червена Вода. Посрѣдствомъ тия англичани, той е билъ въведенъ въ масонството.

*1) Изъ сборника „Биографии и портрети иа българи-франкмасони".

Моите обяснения за болдирания от мен текст:

1. Шиваров пише, че Ангел Кънчев е станал масон /в това няма съмнение!/ няколко дни след Ведър. Но тъй като Ведър е влязъл в английската ложа Ориентал в края на 1863 г., когато Кънчев е бил едва 13-годишен, очевидно Шиваров има предвид друга, русенска, ложа, в която Ведър и Кънчев са влезли почти едновременно, а това, според мен, е станало някъде най-рано през 1870, когато Кънчев е бил изпратен да учи в Чехия и то по предложение на небезизвестния Петраки Златев:

"През 1870 година по предложение на русенския първенец Петър Златев, Акиф паша, главен управител на Дунавския вилает отпуща правителствена стипендия на Ангел Кънчев, за да продължи учението си в земеделско-индустриално училище в гр. Табор – Чехия. 

...От Табор Ангел Кънчев живо се интересува от своята родина. Кореспондира си с Никола Обретенов, който му изпраща вестници и списания и го информира по редица политически и културни въпроси. Кънчев не дочаква официалното завършване на учебната година поради липса на средства и решението му да се отдаде в служба на своя народ. Напуска Табор и на път за България се отбива в Белград. От там на 3 юли 1871 година пише писмо до съученика си Иван Данев: „Крайна нужда ме накара да се отбия в Белград и да търся помощ, за да мога да си отида в Българско. Господин. Панайот Хитов ми даде две австрийски жълтици“.

https://tryavna.org/личности/ангел-кънчев-1850-1872-революционер/

От този период е и връзката на Кънчев с Обретенов.

2. Ведър се е обърнал към масонството, след като е бил разорен от същия Петър Златев, тоест в крайна материална нужда. Очевидно е, че Петраки Златев е бил натопен от Обретенов и пред Каравелов, който го определя като предател на Кънчев. В писмо до Обретенов, Големия обсъжда убийството на Петраки Златев. Помежду си Големия и Обретенов кореспондират с псевдоними "Стефан Карагьозов" за Големия и "Петраки Златев" за Обретенов... 

Тук като вметка, защо мислите, че от десетина членове на Меджлиса /градски съвет на старейшините/ в Търново са повикали точно Стефан Карагьозов да разпознава Левски, как точно него са избрали, питам само за един приятел.

 

 

[Borova gora]

Преди 4 часа, Б. Киров said:

Въпроси, чиито отговор изисква конкретна информация, а такава или липсва, или е пределно оскъдна. Първо, не знаем в каква ложа са членували Ведър, Обретенов и Ангел Кънчев и връзката помежду им в тази ложа. Все пак, Ведър ни е оставил някои нишки:

За Ангел Кънчев наистина съм чела, че много млад е станал масон, но това е било съзнателна политика на част от ложите, да влезнат младите, около петнайдетгодишни са взимали, за да имат време да стигнат до най-високата степен. Ето един от многото сайтове, който посочва, че е бил приет в 1864г.:

https://www.grandlodgebulgaria.org/bg/?page_id=50

За Каравелов никога не съм чела да е участвал в някоя ложа, но той пък само това е пропуснал...

За Стефан Карагьозов и зет му Георги Момчев не зная, но не бих се учудила. Вие сигурно знаете?

Нещо важно, усилията на Ведър се провалят след Освобождението, но дали е било случайност, заради интриганството вътре, но и след като Петко Каравелов (брата на Любен) не е бил масон, а за Стамболов е спорно. Водещите политици от онзи период са знаели твърде много за членовете и причината тези членове да търсят закрилата и съдействието на ложите, дори когато не го заслужавали изобщо, та на практика водели политика на ограничаване влиянието им. Аз пак да напиша, съмнявам се, че Ведър не е знаел детайлите, въпросът е на коя страна е бил когато ВРО е била разгромена. И... съвсем очаквано, този също е горил архиви. Тези толкова важни архиви, почти риторично ако всичко бе нормално в тях защо не ги е пазил? Още повече, архивите не са били лично негови. Били са на ложата...

Прочетох книгата на проф. Стоянов, сгрешила съм като съм мислела, че само пост е искал Каравелов когато писал на Кишелски и принципно използвал всеки и всичко за да бъде добре оценяван от господарите си. Сега бих допуснала, че и благородническа титла е очаквал при успех. 

Редактирано Юни 20 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 1 час, Borova gora said:

За Ангел Кънчев наистина съм чела, че много млад е станал масон, но това е било съзнателна политика на част от ложите, да влезнат младите, около петнайдетгодишни са взимали, за да имат време да стигнат до най-високата степен. Ето един от многото сайтове, който посочва, че е бил приет в 1864г.:

https://www.grandlodgebulgaria.org/bg/?page_id=50

Да, така нещата си идват по местата, нямам причина да не се доверя на източника, който цитирате. През учебната 1863-1864 Ангел Кънчев е бил ученик в Болградската гимназия, пътят му е минавал през Букурещ. Преди това Ангел е завършил с отличие Варошкото училище в Русе:

"Началото на светското образование в Русе (Русчук) се поставя през 1838 г. с идването на даскал  Параскев Дамянов във Варошкото училище. Именно учителят Параскев Дамянов въвежда взаимоучителния метод и нови учебни предмети, свързани със светското обучение. Родолюбиви русенци, начело с учителите П. Дамянов и Хр. Драганов успяват да измолят разрешение от турските власти и събират средства за построяване на новото училище. Новото „Славянобългарско училище“ е тържествено открито през 1843 г., но неговото доизграждане продължава и през 1846 г. с дарение от Евлоги Георгиев от Букурещ. Постепенно са привлечени и нови учители като Христо Драганов и Петър Арнаудов (баща на академик Михаил Арнаудов). В края на 60-те години на ХІХ век класовете се отделят от Взаимното училище и се обособяват в т. нар. „класическо “ училище. Модернизирането на класното училище настъпва след 1861 г., когато идват учителите Иван Чорапчиев и Драган Цанков (един от първите политици на Княжество България), който става Главен учител на училището. По това време за пръв път започват да се провеждат изпити за края на учебната година, които преминават при небивал интерес от русенци.

Първото русенско читалище „Зора“ е основано през 1866 г. от Драган Цанков. Едни от най-светлите образи на Освобождението: Ангел Кънчев, Никола Обретенов, Тома Кърджиев, Ганчо Карамаждраков и Ради Иванов са възпитаници на Класното училище."

https://sou-botev.com/%D0%B3%D0%B8%D0%BC%D0%BD%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D1%83%D1%87%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%89%D0%B5%D1%82%D0%BE/

В горната информация е цялата компания около Кънчев, липсва само Ведър: Петър Арнаудов, Чорапчиев, Драган Цанков, Никола Обретенов, Тома Кърджиев, Ради Иванов...

Ангел отива в Болградската гимназия като стипендиант. За Болградската гимназия:

"На 28 юни 1858 година по молба на друга делегация, начело с Панайот Греков (баща на Димитър Греков), Никола Богориди издава хрисовул (грамота), с който се учредява гимназията „Св. св. Кирил и Методий“ в Болград, изиграла голяма роля в Българското възраждане и подготвила много от първите политически, просветни и културни дейци след Освобождението през 1878 г. След свалянето му от престола Богориди живее в Цариград, Виена и Букурещ.

На 25 октомври 1859 година княз Никола Богориди полага основния камък на новостроящата се българска църква в Цариград станала по-късно Желязната църква, върху имота, дарен от баща му Стефан Богориди. Богориди поддържа кореспонденция с Иван Чомаков, Димитър Гешов и Константин Славчевич – одринчанин, виден търговец в Цариград и радетел за българската църква и просвета, Константин Ранов от Самоков, съветник в сръбското дипломатическо агентство в Цариград.

В 1862 година докато Богориди е във Виена с него отново се свързва Раковски. Двамата си разменят писма и се срещат в малкото румънско пристанище Груя. Срещата е държана в пълна тайна, но според турски власти Раковски получава 5000 лири помощ от Богориди за Първата българска легия. Турското правителство смята Богориди за глава на таен български комитет във Виена, който поддържа контакти с посолството на Русия и е във връзка с българските революционни комитети в Румъния и Одеса."

Това са хората от Дружината на верните приятели в Цариград. Съвсем резонно е младият Кънчев да е бил приобщен към масонството още през 1864, на отиване или връщане през Букурещ. Кънчев влиза във Втората легия в Белград на 17 години, където става близък с Левски, поне така разказва в мемоарите му Михаил Греков.

Преди 1 час, Borova gora said:

За Стефан Карагьозов и зет му Георги Момчев не зная, но не бих се учудила. Вие сигурно знаете?

Знам, че подпис "Стефан Карагьозов" в писмата на Христо Иванов-Големия към Никола Обретенов започва да се появява в началото на август 1872. Защо точно тогава, и защо съответния конспиративен подпис на кореспондента му от Русе, Обретенов, е "Петраки Златев", обявен за предател осъден на смърт от ВРО. Ако търсим реципрочност, Стефан Карагьозов също е бил поставен в категорията "предател заслужаващ смърт" в негласна договорка между двамата кореспонденти. Само десетина дни преди да се появи подписа "Стефан Карагьозов" на Големия, Пъшков заедно с брат му, Димитър Карагьозов, асистира убийството на Паисий в Тетевен, Димитър Карагьозов е човекът, който заблуждава каймакамина, че Паисий нищо не знаел. Кое е накарало Големия, който е бил член на Привременното правителство в Ловеч, да лепне името на Стефан Карагьозов в кореспонденцията му с Обретенов?

Предположението ми е, че ако полицията в Русе е чела писмата на Обретенов, те са имали името "Стефан Карагьозов" като име на кореспондента на Обретенов в Търново и именно това ги е накарало да го търсят за свидетел, който трябва да разпознава Левски след 4-5 месеца. На разпита на Левски в София, членовете на Комисията доста обстоятелствено го разпитват за Стефан Карагьозов.

Преди 2 часа, Borova gora said:

Аз пак да напиша, съмнявам се, че Ведър не е знаел детайлите, въпросът е на коя страна е бил когато ВРО е била разгромена.

Четейки биографичните му бележки, които са и автобиографични, си мисля, че Ведър винаги е бил само на една страна - на страната на Ведър.

 

[Borova gora]

Преди 11 часа, Б. Киров said:

Да, така нещата си идват по местата, нямам причина да не се доверя на източника, който цитирате. През учебната 1863-1864 Ангел Кънчев е бил ученик в Болградската гимназия, пътят му е минавал през Букурещ. Преди това Ангел е завършил с отличие Варошкото училище в Русе:

"Началото на светското образование в Русе (Русчук) се поставя през 1838 г. с идването на даскал  Параскев Дамянов във Варошкото училище. Именно учителят Параскев Дамянов въвежда взаимоучителния метод и нови учебни предмети, свързани със светското обучение. Родолюбиви русенци, начело с учителите П. Дамянов и Хр. Драганов успяват да измолят разрешение от турските власти и събират средства за построяване на новото училище. Новото „Славянобългарско училище“ е тържествено открито през 1843 г., но неговото доизграждане продължава и през 1846 г. с дарение от Евлоги Георгиев от Букурещ. Постепенно са привлечени и нови учители като Христо Драганов и Петър Арнаудов (баща на академик Михаил Арнаудов). В края на 60-те години на ХІХ век класовете се отделят от Взаимното училище и се обособяват в т. нар. „класическо “ училище. Модернизирането на класното училище настъпва след 1861 г., когато идват учителите Иван Чорапчиев и Драган Цанков (един от първите политици на Княжество България), който става Главен учител на училището. По това време за пръв път започват да се провеждат изпити за края на учебната година, които преминават при небивал интерес от русенци.

Първото русенско читалище „Зора“ е основано през 1866 г. от Драган Цанков. Едни от най-светлите образи на Освобождението: Ангел Кънчев, Никола Обретенов, Тома Кърджиев, Ганчо Карамаждраков и Ради Иванов са възпитаници на Класното училище."

https://sou-botev.com/%D0%B3%D0%B8%D0%BC%D0%BD%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D1%83%D1%87%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%89%D0%B5%D1%82%D0%BE/

 

В горната информация е цялата компания около Кънчев, липсва само Ведър: Петър Арнаудов, Чорапчиев, Драган Цанков, Никола Обретенов, Тома Кърджиев, Ради Иванов...

Ангел отива в Болградската гимназия като стипендиант. За Болградската гимназия:

"На 28 юни 1858 година по молба на друга делегация, начело с Панайот Греков (баща на Димитър Греков), Никола Богориди издава хрисовул (грамота), с който се учредява гимназията „Св. св. Кирил и Методий“ в Болград, изиграла голяма роля в Българското възраждане и подготвила много от първите политически, просветни и културни дейци след Освобождението през 1878 г. След свалянето му от престола Богориди живее в Цариград, Виена и Букурещ.

 

На 25 октомври 1859 година княз Никола Богориди полага основния камък на новостроящата се българска църква в Цариград станала по-късно Желязната църква, върху имота, дарен от баща му Стефан Богориди. Богориди поддържа кореспонденция с Иван Чомаков, Димитър Гешов и Константин Славчевич – одринчанин, виден търговец в Цариград и радетел за българската църква и просвета, Константин Ранов от Самоков, съветник в сръбското дипломатическо агентство в Цариград.

 

В 1862 година докато Богориди е във Виена с него отново се свързва Раковски. Двамата си разменят писма и се срещат в малкото румънско пристанище Груя. Срещата е държана в пълна тайна, но според турски власти Раковски получава 5000 лири помощ от Богориди за Първата българска легия. Турското правителство смята Богориди за глава на таен български комитет във Виена, който поддържа контакти с посолството на Русия и е във връзка с българските революционни комитети в Румъния и Одеса."

Това са хората от Дружината на верните приятели в Цариград. Съвсем резонно е младият Кънчев да е бил приобщен към масонството още през 1864, на отиване или връщане през Букурещ. Кънчев влиза във Втората легия в Белград на 17 години, където става близък с Левски, поне така разказва в мемоарите му Михаил Греков.

Знам, че подпис "Стефан Карагьозов" в писмата на Христо Иванов-Големия към Никола Обретенов започва да се появява в началото на август 1872. Защо точно тогава, и защо съответния конспиративен подпис на кореспондента му от Русе, Обретенов, е "Петраки Златев", обявен за предател осъден на смърт от ВРО. Ако търсим реципрочност, Стефан Карагьозов също е бил поставен в категорията "предател заслужаващ смърт" в негласна договорка между двамата кореспонденти. Само десетина дни преди да се появи подписа "Стефан Карагьозов" на Големия, Пъшков заедно с брат му, Димитър Карагьозов, асистира убийството на Паисий в Тетевен, Димитър Карагьозов е човекът, който заблуждава каймакамина, че Паисий нищо не знаел. Кое е накарало Големия, който е бил член на Привременното правителство в Ловеч, да лепне името на Стефан Карагьозов в кореспонденцията му с Обретенов?

Предположението ми е, че ако полицията в Русе е чела писмата на Обретенов, те са имали името "Стефан Карагьозов" като име на кореспондента на Обретенов в Търново и именно това ги е накарало да го търсят за свидетел, който трябва да разпознава Левски след 4-5 месеца. На разпита на Левски в София, членовете на Комисията доста обстоятелствено го разпитват за Стефан Карагьозов.

Четейки биографичните му бележки, които са и автобиографични, си мисля, че Ведър винаги е бил само на една страна - на страната на Ведър.

"Четейки биографичните му бележки, които са и автобиографични, си мисля, че Ведър винаги е бил само на една страна - на страната на Ведър." - точно това ме притеснява, че и той като Каравелов е слушкал и гледал да не разгневи своите господари. Единият ревял пред Ботев, днес знаем защо, щял да има проблеми с шефовете си ако не се държал примерно в Букурещ както написал Зиновиев, другият стриктно следвал каквото е в угода на ложата, а нейните конци били дърпани в странство. Най-малкото са оставили Апостола сам, съвсем сам в битката му за независимостта и свободата на народа, отделно кой с какво му е навредил. 

Свободна страна не се прави от зависими, обременени, търгуващи с личната си свобода хора. 

Няма как Ведър да не е бил наясно кому и с какво служи Обретенов, дори може и в негото ухо да е шушнел интриги и слухове, но го е подкрепял и след Освобождението, винаги част от неговата ложа, част от обкръжението му.

Забелязаното от Вас използване на името Карагьозов е косвено доказателство, че точно кореспонденцията, минаваща през Русе още преди Арабаконашкия обир е била на разположение на властта, не тази през Горов или Данаил Попов. И още веднъж прави отговорния куриер за нея заподозрян за първи издайник на доклада на Хамди паша. Жалко за момчетата, пострадали от него, а те са неочаквано много и тъжното е, че никой не му е потърсил сметка дълги-дълги години. 

Левски е искал пари от Карагьозов, взел му неохотно, пред Никола Цвятков на път за Търново продумал, че точно от него се притеснява, ако него поканят, ще го разпознае. Така и се случва. Но идеята ми е, че Големия може да е започнал да използва името му, след срещата с Левски, нахъсали се срещу богаташа, от който трудно изкопчили пари за народното дело. Затова трябва да е влезнал в черния им списък.

Да допълня още нещо, след книгата в друга светлина виждам конфликта между Каравелов и Христо и Евлоги Георгиеви. Каравелов уж отива да работи за тях в Букурещ и спешно напуска след няколко дни с гръм и трясък, въпреки предложеното му добро заплащане като резултат от спекулирането му с нуждата от пари. На практика не се е нуждаел, но е бил алчен и от всякъде взимал, дори от народните пари все искал от Дякона... Предполагам, научил е, че те са му конкуренция за благоволението на господарите, още повече Христо Георгиев имал руско поданство, и той може да остане в сянката им, та се дистанцирал, за да изпъква когато и както може. Затова и по време на събранието в Букурещ не спрял да парадира с хората, с организацията, която ръководи, направил всичко възможно да си осигури постта председател, това го издигало в очите на тези, на които служел, постлал си добре за в бъдещето. Но струвало живота на истинския ръководител. Струвало разцепване на самата организация. 

Иначе Моншин добре е преценил Каравелов, че нямал ни качествата, ни характера на истински народен водач.

[Б. Киров]

On 18.06.2025 г. at 10:38, Borova gora said:

благодаря за книгата, уникална е на моменти заради мълчанието на агнетата в нашата историография, нищо, че още от 1969г. се е появила информация в сръбската публицистика за Каравелов.

Защото историята се схваща като панегирик:

"Вид литературно произведение, в което се възхвалява изтъкнато държавно лице (в гръцката и римската литература) или църковен деятел, светец."

https://rechnik.chitanka.info/w/панегирик

Това е наследство от византийската култура...

Преди 6 часа, Borova gora said:

Но идеята ми е, че Големия може да е започнал да използва името му, след срещата с Левски, нахъсали се срещу богаташа, от който трудно изкопчили пари за народното дело. Затова трябва да е влезнал в черния им списък.

Вероятно е било така, но защо му е трябвало да пише реално съществуващо лице, и то живеещо в неговия град, при това познаващо Апостола. Според мен във връзката между Обретенов и Големия, наивникът е бил Христо Иванов. Мисля така, защото в писмото до Левски се застъпва да им бъдат признати всички разходи, включително тези за убийството на Пенев и лежането им в затвора, оставяйки се Обретенов да го будалка, че физическият убиец на "шпионина" е Ради Иванов. Изглежда е гледал на тях като на свое откритие, млади хора, които той е намерил и напътства като опитен революционер, а Обретенов го е прескачал най-безпардонно, като пренебрегва мнението му да не отива като втори представител в Букурещ, пренебрегват Левски и ВРО и със самоволното им решение да убият Пенев, въпреки че в Наредата ясно е било разписано какъв е реда тайната полиция да изпълнява наказания. Големия си е затворил очите за всички тези неща, и, според мен, крайно глупаво се е съгласил да си промени псевдонима от "Христемага" на "Стефан Карагьозов", което, пак според мен, е било по идея на Обретенов, който го е водел за носа.

Сетих се и друго от писмата на двамата, след оплакванията на Големия до Левски, че револверът му бил калпав /уплашил се от засечката на револвера на Кънчев/ и присвояването на комитетски револвер, който не платил, и който Левски си иска, Обретенов пише едно писмо на Димитър Горов в Гюргево да му прати "револверчето" с 50 патрона, според мен, армаган за Големия, който да предразположи с жест на лично внимание, иначе казано рушвет.

 

[Borova gora]

Преди 5 часа, Б. Киров said:

Защото историята се схваща като панегирик:

"Вид литературно произведение, в което се възхвалява изтъкнато държавно лице (в гръцката и римската литература) или църковен деятел, светец."

https://rechnik.chitanka.info/w/панегирик

Това е наследство от византийската култура...

Вероятно е било така, но защо му е трябвало да пише реално съществуващо лице, и то живеещо в неговия град, при това познаващо Апостола. Според мен във връзката между Обретенов и Големия, наивникът е бил Христо Иванов. Мисля така, защото в писмото до Левски се застъпва да им бъдат признати всички разходи, включително тези за убийството на Пенев и лежането им в затвора, оставяйки се Обретенов да го будалка, че физическият убиец на "шпионина" е Ради Иванов. Изглежда е гледал на тях като на свое откритие, млади хора, които той е намерил и напътства като опитен революционер, а Обретенов го е прескачал най-безпардонно, като пренебрегва мнението му да не отива като втори представител в Букурещ, пренебрегват Левски и ВРО и със самоволното им решение да убият Пенев, въпреки че в Наредата ясно е било разписано какъв е реда тайната полиция да изпълнява наказания. Големия си е затворил очите за всички тези неща, и, според мен, крайно глупаво се е съгласил да си промени псевдонима от "Христемага" на "Стефан Карагьозов", което, пак според мен, е било по идея на Обретенов, който го е водел за носа.

Сетих се и друго от писмата на двамата, след оплакванията на Големия до Левски, че револверът му бил калпав /уплашил се от засечката на револвера на Кънчев/ и присвояването на комитетски револвер, който не платил, и който Левски си иска, Обретенов пише едно писмо на Димитър Горов в Гюргево да му прати "револверчето" с 50 патрона, според мен, армаган за Големия, който да предразположи с жест на лично внимание, иначе казано рушвет.

Той и Общия дава пистолет подарък на Вутьо Ветов... Но там има разлика във възрастта и позициите, водел се помощник на Левски, а пък Обретенов младок, да прави той подарък на по-възрастния и обигран Христо Иванов... Неприемлива ситуация, но.. В пъти по-лоша обаче, защото Големия и сие от тайната полиция не разследват нито убийството на Стоян Пенев, доверяват се сляпо на думите на русенци, не реагират и защо са били поставени пред свършен факт, а е било редно в такъв случай да замразят комитета до въстановяване на доверието в него и като капак ама никакво ровене в смъртта на Ангел Кънчев, което вече надминава всички кредити на доверие, как пък капка предпазливост нямало при толкова случаи накуп за кратко време... Не е ли чул Христо Иванов и друго, че са масони? Имал е хора в този град, столицата на най-важния вилает в българско, пък как никой отникъде не му е загатнал истината за бойната единица на Обретенов?

За затварянето на очите относно присъствието му на събранието... там това прави първи Краавелов. Той пък също много добре се прикривал, че изпълнявал нечии поръчки, но пък Левски как не е чувал биографията му, как не му е хрумнало...

И една еретична мисъл, Стоян Пенев може също и писма от господарите на Каравелов да е откраднал, като Попхинов да е бил любопитен, което вече довело до вбесяването на вестникаря и искането на смъртта му, за малко всичко около него да бъдело разкрито ако Пенев успял да ги предаде на Кънчев...

Прочетох преди време, че са ползвали върху писмата имена на известни граждани от даден град, на чорбаджии, за да не предизвикват съмнения. Големият не го е правел по принцип, но изведнъж си сменил името и то в преписката с Русе, какво ли е провокирало това? Плюс, че в доклада на Хамди паша той е посочен в Габрово, затова се чудя неговото име кой е издал, защото и Драсов, и Обретенов са знаели, че е в Търново.

Мисля, че Обретенов е издал Ловеч и Драсов след събранието, изобщо за издаване решенията на събранието подозирам него, пушките, трите канала на пренасяне, гподготовката за бързо въстание... Драсов се е измъкнал, бягайки навън, бил е в добри отношения със съседа си Али Чауш, не вярвам той да му е издал всички имена. След убийството на Стойчо Гиргинов трябва да са компилирали списъка във вида, в който го четем днес от разпит на разпит, но добре прикрити разпити, както ги похвалват, тихо-тихо, за да не чуят чуждите дипломати за голямата организация. Някъде по това време следва да са издадени и останалите убийства, свързани с комитетите, на практика тяхната увеличаваща се бройка налага на Хамди паша да изпрати доклада точно преди Арабаконак, тях вече не е могъл да прикрие, брошурите и уставите би могъл да омаловажи...

Редактирано Юни 21 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 11 часа, Borova gora said:

Той и Общия дава пистолет подарък на Вутьо Ветов... Но там има разлика във възрастта и позициите, водел се помощник на Левски, а пък Обретенов младок, да прави той подарък на по-възрастния и обигран Христо Иванов... Неприемлива ситуация, но.. В пъти по-лоша обаче, защото Големия и сие от тайната полиция не разследват нито убийството на Стоян Пенев, доверяват се сляпо на думите на русенци, не реагират и защо са били поставени пред свършен факт, а е било редно в такъв случай да замразят комитета до въстановяване на доверието в него и като капак ама никакво ровене в смъртта на Ангел Кънчев, което вече надминава всички кредити на доверие, как пък капка предпазливост нямало при толкова случаи накуп за кратко време... Не е ли чул Христо Иванов и друго, че са масони? Имал е хора в този град, столицата на най-важния вилает в българско, пък как никой отникъде не му е загатнал истината за бойната единица на Обретенов?

Шуробаджанашката история, по-скоро клиентелизъм. Тук имаше един колега във форума, който предлагаше направо парламентарната демокрация да се смени в България със системата патрон-клиент, чиста работа, такъв ни бил чипът и наследството от историята, това работело тук най-добре... може и да да е прав.

На Големия Обретенов е препоръчан от Велко Абаджиев, младо момче тогава, бил управител на книжарницата на Хр.Г. Данов в Русе, Големия е имал търговски отношения с Данов, нали е книговезец по занаят, а Данов е книжар, едната ръка мие другата. Същият Велко е написал спомени за въстанието в село Червена Вода, любопитна книжка;

Спомени от въстанията (Велко Г. Абаджиев) (Z-Library).pdf

Това "въстание" е още по-жалко от Старозагорското, за което Захари е писал в неговия саркастичен стил - четата пак се проваля от предател в Русе, Велко твърди, че е тамошния църковен глава, ама на него кой му е казал?!

Та Велко на Христо, Христо клиент на Данов, ето я цялата линия по която е нает Обретенов, който пък си наема огняря на корабчето Русе-Гюргево, приятел и протеже на Мидхат, който пък е бил шеф на ложата в Русчук, патрони и клиенти, хванати ръка за ръка. Резултатът е видим - провал.

Обаче, вместо да разнищим цялата история, за да не случват отново и отново същите провали вече повече от 150 години, пускаме завеса от панегерици в историографията, от която всичко изглежда като светлинно шоу на супергерои джедаи на светлината, всички до един са герои и светли личности. 

И все така...Ако е личност, да кажем, че такъв човек е дебил, щом повтаря 150 години една и съща грешка, но е колективна психика.

Преди 11 часа, Borova gora said:

И една еретична мисъл, Стоян Пенев може също и писма от господарите на Каравелов да е откраднал, като Попхинов да е бил любопитен, което вече довело до вбесяването на вестникаря и искането на смъртта му, за малко всичко около него да бъдело разкрито ако Пенев успял да ги предаде на Кънчев...

Хич не е еретична, малко след идването на Пенев за Букурещ заминава Ернест ефенди, политическия цензор и полицай на вилаета /нещо като гестапо/ със специална мисия, която според мен е била мотивирана от донесението на Пенев, и може да е включвала постъпки на османската власт пред румънските, свързани с Каравелов.

 

[Borova gora]

Преди 10 часа, Б. Киров said:

Шуробаджанашката история, по-скоро клиентелизъм. Тук имаше един колега във форума, който предлагаше направо парламентарната демокрация да се смени в България със системата патрон-клиент, чиста работа, такъв ни бил чипът и наследството от историята, това работело тук най-добре... може и да да е прав.

На Големия Обретенов е препоръчан от Велко Абаджиев, младо момче тогава, бил управител на книжарницата на Хр.Г. Данов в Русе, Големия е имал търговски отношения с Данов, нали е книговезец по занаят, а Данов е книжар, едната ръка мие другата. Същият Велко е написал спомени за въстанието в село Червена Вода, любопитна книжка, когато мога ще я кача тук в електронен формат. Това "въстание" е още по-жалко от Старозагорското, за което Захари е писал в неговия саркастичен стил - четата пак се проваля от предател в Русе, Велко твърди, че е тамошния църковен глава, ама на него кой му е казал?!

Та Велко на Христо, Христо клиент на Данов, ето я цялата линия по която е нает Обретенов, който пък си наема огняря на корабчето Русе-Гюргево, приятел и протеже на Мидхат, който пък е бил шеф на ложата в Русчук, патрони и клиенти, хванати ръка за ръка. Резултатът е видим - провал.

Обаче, вместо да разнищим цялата история, за да не случват отново и отново същите провали вече повече от 150 години, пускаме завеса от панагерици в историографията, от която всичко изглежда като светлинно шоу на супергерои джедаи на светлината, всички до един са герои и светли личности. 

И все така...Ако е личност, да кажем, че такъв човек е дебил, щом повтаря 150 години една и съща грешка, но е колективна психика.

Хич не е еретична, малко след идването на Пенев за Букурещ заминава Ернест ефенди, политическия цензор и полицай на вилаета /нещо като гестапо/ със специална мисия, която според мен е била мотивирана от донесението на Пенев, и може да е включвала постъпки на османската власт пред румънските, свързани с Каравелов.

Иска ми се тайната полиция на ВРО да се е занимавала с това, да е стигнало до Левски, а не Ернест ефенди... Вероятно цялата история на организацията и на освобождението щеше да е друга. Добре се е прикривал Каравелов, колко тайни е имал от Апостола, който прекалено му е вярвал.

Разбира се, Обретенов никога не би разкрил в спомените си, че са убили Пенев и Кънчев заради тайните връзки на Каравелов с чужда държава, тайни от Левски и другите комитаджии. Няма как да очакваме такова признание от него. На за Ернест ефенди кой е източникът?

Относно списъкът с убийствата, мисля дали не е бил Пъшков, да се е откупил по този начин, но доказателства нямаме, освен че е бил пред очите на полицията за убийството на дякон Паисий и там някак се е измъкнал...

[Б. Киров]

Преди 15 минути, Borova gora said:

На за Ернест ефенди кой е източникът?

Вестник "Дунав" в дописката му за убийството на Пенев. В дописката на "Дунав" за само/убийството на Кънчев вече се твърди, че Кънчев бил свързан с Христо Георгиев, който се споминал от сърдечен удар, като научил за смъртта на Кънчев, уж той го бил изпратил с мисия, намек за руска връзка. Което е спекулация, разбира се, но няма дим без огън...

[Б. Киров]

Преди 12 часа, Б. Киров said:

който пък си наема огняря на корабчето Русе-Гюргево, приятел и протеже на Мидхат, който пък е бил шеф на ложата в Русчук, патрони и клиенти

Че Мидхат паша е бил върховен майстор зидар на ложата в Русе, твърди писателят от Русе Светозар Акендиев Димитров, известен с псевдонима Змей Горянин. В един от романите му под заглавие "Дунавът тече", изд. 1938, той е описал сцената на прием на Ангел Кънчев в масонската ложа в Русе:

https://drive.google.com/file/d/1CKL05i0zeiVUWMg8bbGwbyDIkRhy9huP/view

на линка е целият роман.

Сега, това е художествена литература, но Змей Горянин е известно име, родом от Русе, и съм сигурен, че се е ровил в архивите и е проучвал историческите факти, преди да напише романа си, който е бил одобрен от много инстанции на времето си:

[Borova gora]

Преди 9 часа, Б. Киров said:

Че Мидхат паша е бил върховен майстор зидар на ложата в Русе, твърди писателят от Русе Светозар Акендиев Димитров, известен с псевдонима Змей Горянин. В един от романите му под заглавие "Дунавът тече", изд. 1938, той е описал сцената на прием на Ангел Кънчев в масонската ложа в Русе:

https://drive.google.com/file/d/1CKL05i0zeiVUWMg8bbGwbyDIkRhy9huP/view

на линка е целият роман.

Сега, това е художествена литература, но Змей Горянин е известно име, родом от Русе, и съм сигурен, че се е ровил в архивите и е проучвал историческите факти, преди да напише романа си, който е бил одобрен от много инстанции на времето си:

За Иванчо Хаджипенчович съм чела, че до Освобождението много преекспонирал познанството си с Мидхат паша, непрекъснато го изтъквал, не че високите държавни постове на Мидхат не го заслужавали, но очевидно е било изключително модерно, ласкателно, престижно да твърдиш, че го познаваш лично, че му служиш. Главата на обикновено момче като Обретенов бая трябва да се е завъртяла поради участието му в една и съща ложа с Митхад, до висините му е хвръкнало самочувствието, щом масонството му осигурило лично познанство с него и комуникация, пък и шанс такъв големец да има нужда от услугите му. Ако Хаджипенчович не стъпвал на земята, защото дишал един въздух с Митхад, какво оставало за бандата, момчетата от улицата дето без ложата никой не ги зачитал за нищо... Ведър им помогнал, бил учител на децата на Митхад, затова на него, не на Каравелов, Левски, Големия са били предани.

Драсов в спомените си е отбелязал, че някой нарекъл Левски гайтанджийски син... При сравнение с пашата, за хората, за които постовете и титлите са всичко, Апостолът губел отвсякъде. Неговата организация също едва ли е имала истинска ценност за шайката, нито идеалите й, нито целите й. Гледали са на участието в нея като на стъпало по-нагоре в ложата при успех в разпадането й. Макар да си мисля от време на време, че ако Левски бе минал Къкрина и стигнал до Русе, предаден там би означавало пълно разкритие на Обретенов и сие като шпиони на властта. Нямаше да има нечин да им се размине. За главата на баш-комитата, Митхад, а и Хамди паша обаче биха ги пожертвали. Имам право да разсъждавам по този начин, заради косвените доказателства, които трупаме. За преките, черно-на бяло горе прочетохме в линка, че Ведър лично е унищожил архива на ложата. До края си не казал лоша дума за Обретенов, а знаел голяма част от злините му. Мълчанието понякога говори повече от думите и показва кой на коя страна е бил.

Редактирано Юни 22 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 15 часа, Borova gora said:

За Иванчо Хаджипенчович съм чела, че до Освобождението много преекспонирал познанството си с Мидхат паша, непрекъснато го изтъквал, не че високите държавни постове на Мидхат не го заслужавали, но очевидно е било изключително модерно, ласкателно, престижно да твърдиш, че го познаваш лично, че му служиш. Главата на обикновено момче като Обретенов бая трябва да се е завъртяла поради участието му в една и съща ложа с Митхад, до висините му е хвръкнало самочувствието, щом масонството му осигурило лично познанство с него и комуникация, пък и шанс такъв големец да има нужда от услугите му. Ако Хаджипенчович не стъпвал на земята, защото дишал един въздух с Митхад, какво оставало за бандата, момчетата от улицата дето без ложата никой не ги зачитал за нищо... Ведър им помогнал, бил учител на децата на Митхад, затова на него, не на Каравелов, Левски, Големия са били предани.

Ведър влиза в английската масонска ложа през декември 1863-та, Мидхат идва като валия на Дунавския вилает октомври 1864-та. Според мен, Мидхат е дошъл в Русе като вече издигнат в йерархията масон, и то в ложа към Френския ориент. Постъпването на Ведър в английската ложа Ориент е било по препоръка на английския посланик в Цариград и то, според мен, е било пряко свързано с британските интереси към построяването на Източната железница, за която те получават концесия още преди идването на Мидхат. Ведър е бил назначен като служител в това английско предприятие. Мидхат открива железницата Варна-Русе през 1866-та, но в края на мандата му англичаните губят концесията и тя е преотстъпена на белгийски предприемач, който от своя страна, поради несъстоятелност, я преотстъпва на барон Хирш с базиран в Париж капитал. На практика френския капитал измества британския. Това става и заради калпавата работа на англичаните, но за няколко години те добре са си напълнили гушите:

"Строежът започнал едновременно от двете крайни гари. Работата се ускорила, когато валия на Дунавския вилает станал Мидхад паша и за година теренът бил подготвен на повече от две трети от дължината на линията. Към края на август 1865 г. били положени 22 км релси от Русе и 32 км от Варна. Използвани били по два малки белгийски локомотива в двете части на строежа и 80 вагона за превозване на работниците и материалите, а по непостроената част от линията техническия персонал и наблюдаващите строежа турци се прехвърляли с коне. Едновременно се правили и приемните сгради на двете крайни гари и спирките по трасето. Често използван строителен материал за мостовете и кантоните били и камъните от старите столици. Големи трудности имало при градежа на виадукта при Кайнали дере, дълъг 230 метра и висок 25. Първоначалните обещания на компанията били линията да се завърши до септември 1866 г., но поради липса на релси датата няколкократно била отлагана. На 26 октомври Мидхад паша преминал без прехвърляне между двете крайни гари и обявил линията за открита. Намеренията първоначално били тя да е и международна, част от пътя Лондон - Цариград, но некачественото строителство и честите дерайлирания на влаковете попречили. По-късно била включена в международното трасе Париж - Страсбург - Мюнхен - Виена - Будапеща - Букурещ - Гюргево - Русе - Варна - Цариград. Между Гюргево и Русе пътниците се прехвърляли с парен кораб, а от пристанището във Варна до Цариград - с кораб на австрийския Лойд.

Още преди да бъде завършена линията започнали доставките на подвижния състав. За откриването правителството поръчало 30 локомотива и 500 вагона, над половината от които товарни. С английски и белгийски кораби във Варна били доставени първите 10 локомотива от фабриката в Манчестер с номера от 279 до 288. Те били триосни парни машини, които по горнище 25% можели да теглят композиция до 73 тона със скорост 28 км/ч. Използвани били до края на века, като локомотив №148 е запазен като експонат в Националния музей на транспорта и съобщенията в Русе. Първите вагони от I, II и III класа също били английско производство. Те били двуосни, дълги по осем метра, с по четири купета. Отоплявани били от затворени съдове с гореща вода, сменяни в Разград и Каспичан, а осветлението ставало с маслени лампи. Специално за султан Абдул Азис от Брюксел бил доставен и един триосен луксозен вагон (наречен Салон №1 и "Султание"), който се използвал при тържества и важни събития. Този вагон също е запазен в музея в Русе."

https://www.gradvarna.com/railroad_past.htm

Британският посланик добре е работил, а негов пълномощник в Русе е бил Ведър. Само че впоследствие Мидхат се отмята от английския бизнес и вкарва френски капитал, може би затова Ведър се преориентира към Френския Велик Ориент и расте в неговата йерархия до 33-та степен - интересът клати феса. Тази тенденция си остава и след Освобождението, в България до Голямата Депресия от 30-те години на 20-ти век господстват френските банки, чак след това навлизат германските капитали, Буров го описва в мемоарите си.

За Мидхат е написал цяла книга неговият син, още не съм я прочел, само попрехвърлих:

https://www.gutenberg.org/files/51243/51243-h/51243-h.htm

А ето какви данни за масонската принадлежност на Мидхат дава един турски автор-масон:

"Трима сина на султан Абдулмеджит, принцовете Мурат (по-късно султан Мурат V) и двама от братята му, Нуретин и Кемалетин, бяха посветени във френската ложа „Продус“ French Lodge Prodoos. Петима велики везири, включително Мидхат паша, който е ръководил първия конституционно-монархически режим, турски посланици в европейски страни и чуждестранни посланици в Турция, известни писатели и поети на свободата бяха членове на тази ложа. Louis Amiable, френски адвокат и политик, втор на историята на ложата „Les Neufs Soeurs“, люлка на енциклопедистите в Париж преди революцията, беше оратор на ложата. (Той беше в Истанбул по договор за реорганизиране на Турската адвокатска колегия). След самоубийството (?) на султан Абдулазиз, принц Мурат се възкачва на трона на 30 май 1876 г., но поради психично заболяване е свален от престола три месеца по-късно, а брат му Абдулхамит е възкачен на трона, след като се е препирал с брат Мидхат паша и е обещал да започне конституционния процес. Не след дълго той се отказва от обещанието си.

На 5 февруари 1878 г. Абдулхамит изпраща великия везир брат Мидхат паша в различни изгнания, накрая в Таиф (пристанищен град на Йемен, тогава провинция на Османската империя), уреждайки смъртта му чрез отравяне там. На 13 февруари 1878 г. Абдулхамит разпуска парламента за неопределено време, с което започва период на абсолютен деспотизъм, който продължава 30 години.

Клеанти Скалиери, свещеник от ложа Продус, замисля кърваво, но неуспешно отвличане на Мурат V от двореца Чирган, за да го възстанови на трона. Масонска политическа партия: Съюз и прогрес била създадена по модела на „карбонарите“ в Италия. По модела на младите италианци, млади германци, млади швейцарци, младите турци се организирали в Париж с цел възстановяване на конституционната монархия. Но младите турци говорили много, но не действали. 5-ма масони, студенти по военни науки в медицинския факултет, основали революционна партия, която по-късно приела името Съюз и прогрес. Техният модел бил италианският парамасонски общество, „Карбонарите“.

https://maviboncuk.blogspot.com/2011/06/masonic-activities-at-ottoman-empire_26.html

От този текст излиза, че Мидхат паша е бил едва ли не революционер в обкръжението на Султана, за което си е платил със смърт. Той, между другото, е бил отзован от Русчук след разбиването на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, това става март 1868-ма, изкарал е почти 4 пълни години на поста валия, най-дълго от всички останали.

Преди 15 часа, Borova gora said:

Мълчанието понякога говори повече от думите и показва кой на коя страна е бил.

Да!

 

[Borova gora]

Преди 10 часа, Б. Киров said:

От този текст излиза, че Мидхат паша е бил едва ли не революционер в обкръжението на Султана, за което си е платил със смърт. Той, между другото, е бил отзован от Русчук след разбиването на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, това става март 1868-ма, изкарал е почти 4 пълни години на поста валия, най-дълго от всички останали.

Да!

Потърсих, но никъде не успях да открия дали Хамди паша е бил член на ложа...

Но може би по-важното е, че Мидхат паша е използвал ложата за свои лични цели, за да следи и чрез нея за всичко случващо се в различните социални слоеве. Нищо чудно да е бил наясно с плана за влизането на русенци във ВРО, да го е подкрепял и да е чакал новини от Дунавския вилает. 

След смъртта на Ангел Кънчев не пропуснал да поиска всичките му вещи да му бъдат изпратени в Истанбул, където е бил Велик Везир в този период. Защо ще иска вещите на един самоубиец в огромна Империя на три континента? Защо изобщо са му донесли за тази смърт, с какво са я намерили за важна, за да бъде фокусиран Везирът на Империята върху нея?

Това е едно от косвените доказателства, заради които предполагам по масонска линия участие на Обретенов в издаването на организацията. Седял е на два стола, но е служел само на един господар.

Ведър също се възползвал от масонските връзки, за да мести момчетата си на работа по железницата там, където имал интерес. Но безплатен обяд няма. Въпросът е с какво е заплатил тези услуги да ги вземат на определените постове и гари? И подопечните му също с какво са се отплатили? Но поне в Спомените си Обретенов признава, че те са извършили убийството на Стоян Пенев. Каравелов и други вестникари са лъжели колкото си искат, но той сам слага картите на масата. Дума обаче не обелва за какво предателство от страна на Пенев става въпрос, просто лепва етикет предател и толкова. Това не работи за нас. Но потвърждава, че в онзи период Обретенов се е забъркал в много тайни и мътни работи. И не е бил почтен човек. 

Редактирано Юни 23 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 10 часа, Borova gora said:

Потърсих, но никъде не успях да открия дали Хамди паша е бил член на ложа...

За Хамди паша сведенията са оскъдни, дори в турски сайтове, подчертава се неговата принадлежност към консерваторите в османската политика. Което, според мен, априори изключва принадлежността му към масонски ложи.

Младоосманците, като Мидхат, имат като доктрина конституционната монархия, в която султанската власт да бъде силно ограничена от парламент и Конституция по Западен образец. Те са схващали Русия като най-голямата опасност за една реформирана по западен модел Османска империя. Още в предговора към биографията на баща му, Али Хайдар Мидхад бей, правейки исторически обзор на възхода и падението на империята, дефинира основният й противник:

"Вероятно още половин век от този процес би заличил самото име на славянин, ако на световната сцена не се появи нова сила, която въведе нов фактор в източния проблем и дълбоко промени условията му. Това беше възходът на Русия като световна сила, под управлението на този изключителен гений, Петър I. След като окончателно разби могъществото на Швеция в голямата битка при Полтава и след като добави Ливония, Естония, Ингрия, Финландия и Литва към вече обширните си владения и основа столица с морски излаз на Северните морета, той насочи амбицията си към слънчевите земи на юга, които легендата за брака на византийска принцеса с руски княз вече беше присъединила във въображението си към Московската империя.

Тук е мястото да се спомене едно историческо събитие, което е от повече от мимолетен интерес, тъй като може да се каже, че е източникът и коренът на непоколебимата политика на Русия в отношенията ѝ с Турция. По време на историческата среща между Петър Велики и Кантимир, войвода на Молдова, последният посветил руския цар в тайната на източния проблем и му обяснил ползата, която може да се извлече от умелото използване на привилегиите на самоуправление, с които се ползват християните на Изток, и от постоянното провеждане на политика, използваща тази автономия по най-добрия начин.

Урокът, научен тук, никога не беше забравен и определената тук политическа стратегия оттогава нататък се превърна в ключов елемент на руската политика по отношение на Турция."

Русия като конкурент на Османската империя за Третия Рим, наследник на Византия. От тази гледна точка е определена политиката на младоосманците, в частност Мидхат паша, и към българското националноосвободително движение - те са го схващали като инспирирано, подклаждано и захранвано със средства от техния най-голям конкурент за Третия Рим, Русия. Това обяснява и безжалостното изтребване на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, както и абсолютната непримиримост на Мидхат към комитетите във Влашко, Сърбия и Русия - той ги схваща като дългата ръка на царска Русия.

Тук трябва да се сложи и разграничителна линия - много отчетлива - между младоосманците от 19-ти век и младотурците от 20-ти век, кемалистите - първите никога не са писали и работили за Република по западен образец, единствено за парламентарна монархия по западен модел, като идеалът им е бил Великобритания, книгата на Али Хайдар Мидхад е писана в изгнание в Лондон и авторът й започва с хвалебствия за английския народ и демокрация.

След това отклонение - конкретно на въпроса дали Хамди е имал принадлежност към масонството, моето мнение е определено не, доколкото е бил представител на автократичното консервативно крило сред османските политици.

Преди 10 часа, Borova gora said:

След смъртта на Ангел Кънчев не пропуснал да поиска всичките му вещи да му бъдат изпратени в Истанбул, където е бил Велик Везир в този период. Защо ще иска вещите на един самоубиец в огромна Империя на три континента? Защо изобщо са му донесли за тази смърт, с какво са я намерили за важна, за да бъде фокусиран Везирът на Империята върху нея?

Това е едно от косвените доказателства, заради които предполагам по масонска линия участие на Обретенов в издаването на организацията. Седял е на два стола, но е служел само на един господар.

Това е интересен факт, за който не знаех, но да - косвено потвърждение, че Мидхат е имал постоянен източник на информация за ставащото в Русчук.

Преди 10 часа, Borova gora said:

Спомените си Обретенов признава, че те са извършили убийството на Стоян Пенев. Каравелов и други вестникари са лъжели колкото си искат, но той сам слага картите на масата. Дума обаче не обелва за какво предателство от страна на Пенев става въпрос, просто лепва етикет предател и толкова. Това не работи за нас. Но потвърждава, че в онзи период Обретенов се е забъркал в много тайни и мътни работи. И не е бил почтен човек. 

Обретенов в спомените му, редактирани и, според мен, доста "пипнати" от неговия редактор Михаил Арнаудов след смъртта му, е написал лаконично, че Пенев бил изпратен от Ернест ефенди с мисия в Сливен, за която валията му дал 50 лири. Аз цитирах по-напред писмото на Топалов от Сливен, който Михаил Греков определя в мемоарите си като пропаднал човек и пияница, в което писмо Топалов пише на Сава Кършовски, че шпионинът в Сливен не е стигнал до там и "слава богу злото ся привари". Кой шпионин и кое зло, можем да гадаем, но според мен става въпрос за Пенев.

[Borova gora]

Преди 5 часа, Б. Киров said:

За Хамди паша сведенията са оскъдни, дори в турски сайтове, подчертава се неговата принадлежност към консерваторите в османската политика. Което, според мен, априори изключва принадлежността му към масонски ложи.

Младоосманците, като Мидхат, имат като доктрина конституционната монархия, в която султанската власт да бъде силно ограничена от парламент и Конституция по Западен образец. Те са схващали Русия като най-голямата опасност за една реформирана по западен модел Османска империя. Още в предговора към биографията на баща му, Али Хайдар Мидхад бей, правейки исторически обзор на възхода и падението на империята, дефинира основният й противник:

"Вероятно още половин век от този процес би заличил самото име на славянин, ако на световната сцена не се появи нова сила, която въведе нов фактор в източния проблем и дълбоко промени условията му. Това беше възходът на Русия като световна сила, под управлението на този изключителен гений, Петър I. След като окончателно разби могъществото на Швеция в голямата битка при Полтава и след като добави Ливония, Естония, Ингрия, Финландия и Литва към вече обширните си владения и основа столица с морски излаз на Северните морета, той насочи амбицията си към слънчевите земи на юга, които легендата за брака на византийска принцеса с руски княз вече беше присъединила във въображението си към Московската империя.

Тук е мястото да се спомене едно историческо събитие, което е от повече от мимолетен интерес, тъй като може да се каже, че е източникът и коренът на непоколебимата политика на Русия в отношенията ѝ с Турция. По време на историческата среща между Петър Велики и Кантимир, войвода на Молдова, последният посветил руския цар в тайната на източния проблем и му обяснил ползата, която може да се извлече от умелото използване на привилегиите на самоуправление, с които се ползват християните на Изток, и от постоянното провеждане на политика, използваща тази автономия по най-добрия начин.

Урокът, научен тук, никога не беше забравен и определената тук политическа стратегия оттогава нататък се превърна в ключов елемент на руската политика по отношение на Турция."

Русия като конкурент на Османската империя за Третия Рим, наследник на Византия. От тази гледна точка е определена политиката на младоосманците, в частност Мидхат паша, и към българското националноосвободително движение - те са го схващали като инспирирано, подклаждано и захранвано със средства от техния най-голям конкурент за Третия Рим, Русия. Това обяснява и безжалостното изтребване на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, както и абсолютната непримиримост на Мидхат към комитетите във Влашко, Сърбия и Русия - той ги схваща като дългата ръка на царска Русия.

Тук трябва да се сложи и разграничителна линия - много отчетлива - между младоосманците от 19-ти век и младотурците от 20-ти век, кемалистите - първите никога не са писали и работили за Република по западен образец, единствено за парламентарна монархия по западен модел, като идеалът им е бил Великобритания, книгата на Али Хайдар Мидхад е писана в изгнание в Лондон и авторът й започва с хвалебствия за английския народ и демокрация.

След това отклонение - конкретно на въпроса дали Хамди е имал принадлежност към масонството, моето мнение е определено не, доколкото е бил представител на автократичното консервативно крило сред османските политици.

Това е интересен факт, за който не знаех, но да - косвено потвърждение, че Мидхат е имал постоянен източник на информация за ставащото в Русчук.

Обретенов в спомените му, редактирани и, според мен, доста "пипнати" от неговия редактор Михаил Арнаудов след смъртта му, е написал лаконично, че Пенев бил изпратен от Ернест ефенди с мисия в Сливен, за която валията му дал 50 лири. Аз цитирах по-напред писмото на Топалов от Сливен, който Михаил Греков определя в мемоарите си като пропаднал човек и пияница, в което писмо Топалов пише на Сава Кършовски, че шпионинът в Сливен не е стигнал до там и "слава богу злото ся привари". Кой шпионин и кое зло, можем да гадаем, но според мен става въпрос за Пенев.

https://plovdivnow.bg/obshtina-karlovo/novi-dokumenti-razkrifan-interesni-fakti-angel-kanchev-48890/

"Двата документа са намерени при претърсването на тялото на Ангел Кънчев и по искане на великия везир са изпратени в Цариград. Това става ясно от разменената кореспонденция между управителя на вилаета в Русе и великия везир - част от откритите архивни материали. Дипломатически доклади и кореспондентска информация на френски език също свидетелстват за драматичните събития в началото на март 1872 г., свързани със смъртта на Кънчев на пристанището в Русе." 

По искане на Великия везир... Значи на Махмуд Недим Паша е докладвано за намерени документи в Кънчев и той ги е поискал. Но как е знаел кой е Кънчев и какво му е докладвано и по полицейска и по масонска линия?

Освен това властта в Империята не е била далече от истината. Христо Георгиев е бил с руски паспорт, а Каравелов, председателят на БРЦК е бил агент към Азиатския департамент на Русия. Само Главният Апостол на цяла България е бил независим и искал пълна независимост.

Редактирано Юни 24 от Borova gora