Народе???? или Кой предаде Левски?

[Б. Киров]

Преди 39 минути, Borova gora said:

Знаем от Симидов, че избягал и с тайни, писма, това му е струвало живота, не самото бягство, а писмата... Вероятно те са стрували живота и на Ангел Кънчев.

Затова е бил измъчван зверски, преди да го убият, рязали са го парче по парче, за да им каже къде са писмата, иначе, ако е ставало въпрос да предава имена на дописници, просто са щели да го убият.

Как идването на Кънчев точно в този момент и неговото издаване на полицията се свързва с убийството на Пенев и "самоубийството" на Костаки на 7-ми март лично за мен е тайна, не мога да направя връзката, а такава трябва да е имало, за да се случат трите убийства в разстояние на 7 дни.

Идеята, че Чорапчиев извадил патроните от револвера на Кънчев е от същия десен като тази, че Кънчев щял да убива Пенев.

[Borova gora]

Преди 52 минути, Б. Киров said:

Най-вероятно е да е попаднало от ръцете на Обретенов, защото той въобще не го е изпращал никъде това писмо в оригинал. Ако съвестта му е била чиста, можеше просто да напише, че на на 30 октомври е получил писмо от Христо Иванов Големия да не изпраща никакви писма и следвайки това нареждане е задържал писмото на Каравелов:

Но Обретенов навсякъде пише, че изпратил писмото още на другия ден. Само дето това писмо никога не е стигало до Търново.

Като добавим към този случай и самоизпращането му на събранието като втори представител и точните сведения на полицията от събранието за ролята на Левски като пълномощник на комитета в Букурещ за цяла България, пъзелът за Обретенов се нарежда.

Интересното е, че в една негова записка, датирана непосредствено след събранието, Обретенов не е отбелязал присъствието на Драсов там:

По-късно, обаче, във всичките му спомени, Обретенов упорито твърди, че Иван Драсов е присъствал на събранието.

 

Той е козирувал на всяка заповед на Каравелов, включително го е подкрепял за по-ранно вдигане на въстание, странното е, че този път не е. Още повече, че отгоре е имало покана от Икономов да не бави писмото ни минута. Единственото обяснение е турската полиция, доклада на Хамди паша... Не става да признаел, че послушал Големия вместо Каравелов, босът на Обретенов бил в Букурещ, никой в българско. 

Когато Драсов участвал в изхвърлянето на Каравелов от организацията, Обретенов го нападнал с писмо за пари, пари и пак пари, явно лошите настроения срещу него са били заради падането на големия шеф. Оттук и необходимостта Обретенов да участва в чета, вместо да седи на завет, за да си пази мястото след водещите от Гюргевския комитет, още повече, съобщенията били, че въстанието е масово и успешно.

Самата вярност на Каравелов към идеал, народ и мечти свършила скоропостижно, спрял да издава вестника нацупен като дете щом вече не е шеф, няма да служи на освободителната идея щом не му дават поста.

Погледнах имената, запомнил Пеев, Поплуканов, Голям Марин от Лясковец... не е могъл да запомни всичките, въпреки, че се опитвал да не пропусне събитие, но имената му не съвпадат с тези в доклада. Докладът следва да е бил допълнен от Драсов откъм имената на ловчански комити, подлъгани от Левски да образуват комитет от два-три месеца, вярвал че с толкова ще се размине.

За Драсов и събранието, Обретенов искал да скрие, че от Русе са присъствали двама и излишният е бил той, иначе следвало да обяснява...

[Borova gora]

Преди 1 час, Б. Киров said:

Затова е бил измъчван зверски, преди да го убият, рязали са го парче по парче, за да им каже къде са писмата, иначе, ако е ставало въпрос да предава имена на дописници, просто са щели да го убият.

Как идването на Кънчев точно в този момент и неговото издаване на полицията се свързва с убийството на Пенев и "самоубийството" на Костаки на 7-ми март лично за мен е тайна, не мога да направя връзката, а такава трябва да е имало, за да се случат трите убийства в разстояние на 7 дни.

Идеята, че Чорапчиев извадил патроните от револвера на Кънчев е от същия десен като тази, че Кънчев щял да убива Пенев.

Тази връзка я направил Каравелов във вестника си за дузина читатели, после и Обретенов в Спомените твърди, че в полицията повярвали Кънчев да е убил Пенев и ги пуснали от кауша, което не е така, уж ги били държали четиридесет дни, но важното е, че имало нещо общо между убийствата на тримата, Пенев, Кънчев и Костаки. Значи и ние следва да открием общото. Най-правдоподобно са писмата, откраднатите и споменаването на Сливен от Обретенов... Плюс, че Кънчев е бил близо до Левски и Пенев вероятно на това е разчитал, да му ги даде и да го прати обратно във вътрешността на страната с тях при Апостола. Убийството му явно подтикнало Ангел да тръгне да се разправя, да иска сметка в Букурещ на пътуване, за което Левски дори не подозирал. Приключило на пристанището. 

Това, което истински ме озадачава как Кънчев е вярвал, че пистолетът му е пълен, насочвал го срещу заптиетата, свидетелите чули прищракванията, но бил празен. Значи той самият обикновено го е държал зареден и е очаквал да сработи. Факт, че някой друг е взел патроните. Още по-странното е, че не му е откраднат самия пистолет, само патроните. Защо? За да не можел да се защити при бягство? По-логично е да му е било взето цялото оръжие. Възможно ли е вечерта да е горил документи, а да не си е проверил револвера? Сутринта да се е приготвил да излезе без да го провери? Може би го е държал готов още по пътя за Русе и затова нямал навик да го преглежда?

Кой е имал достъп до стаята му в дома на Чорапчиев или до оръжието му ако е отишъл вечерта първо на среща-две-три търсейки съдействие да подпечата тескере? Кой и защо би му взел патроните незабелязано? Отговорът е много страшен, дали част от бандата, останала на свобода, или цялата банда, защото всъщност не знаем кога са ги арестували за убийството на Пенев, не се е канела да го нападне с ками, ножове и него в някоя уличка и затова не са искали да има зареден пистолет, за да не се отбранява, да не ги нарани? Вероятно са го видяли по приятелски през деня, изслушали, отказали съдействие за преминаване на Дунава, някак са достъпили оръжието му, взели патроните, това е и по-незабележимо, иначе веднага би се усетил ако му вземат пистолета посред бял ден. Разчитали са, че вечерта ще го пресрещнат някъде както пресрещнали Пенев... Но за тяхна изненада Чорапчиев го приютил. Вечерна/нощна среща не са успяли с него да си уговорят.

Тогава план две е сработил, договорили са някой да го застреля още при арестуването, за да не ги издаде при разпитите в полицията. Кънчев е знаел твърде много за тях, а с Обретенов са били приятели от години. Всичко се променило когато Каравелов направил така, че Обретенов да се чувствал голям фактор, много значим за големия бос. Тогава и Кънчев се превърнал във враг.

Редактирано Май 30, 2025 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 17 часа, Borova gora said:

Най-правдоподобно са писмата, откраднатите и споменаването на Сливен от Обретенов...

Шпионинът за Сливен го споменава и Д.Топалов в писмото му до Сава Кършовски, като финално завършва темата за него със "злото се привари"... писали са му писмо от Русенския комитет. Значи въпросният Топалов, с който легитимния сливенски ЧРК, по заръка на Левски, съветва Хитов повече да не кореспондира, същият този, води кореспонденция освен със Сливен /с кой оттам, щом градския ЧРК не иска да кореспондира с него?/ и с комитета в Русе и те го уведомяват, че с шпионина за Сливен "злото се привари", т.е. убили са го, не е стигнал до Сливен. Това писмо е писано на 12 април, когато Обретенов и другите трима би трябвало да са в кауша. Тоест, Топалов е кореспондирал с други от комитета в Русе или Обретенов лъже, че са ги държали повече от 40 дни в кауша, Пенев е убит на 1-ви март.

Преди 17 часа, Borova gora said:

Това, което истински ме озадачава как Кънчев е вярвал, че пистолетът му е пълен, насочвал го срещу заптиетата, свидетелите чули прищракванията, но бил празен. Значи той самият обикновено го е държал зареден и е очаквал да сработи. Факт, че някой друг е взел патроните. Още по-странното е, че не му е откраднат самия пистолет, само патроните. Защо? За да не можел да се защити при бягство? По-логично е да му е било взето цялото оръжие. Възможно ли е вечерта да е горил документи, а да не си е проверил револвера? Сутринта да се е приготвил да излезе без да го провери? Може би го е държал готов още по пътя за Русе и затова нямал навик да го преглежда?

Христо Иванов е повярвал, че револверът на Кънчев е засякъл, калпав бил, и затова продава своя за 100 гроша и обещава да доплати разликата до по-добър, който си задържал от пратка, има писмо, цитирах го по-напред, в което се оплаква на Левски, че му иска този втори револвер, който е задържал. Трябва да са били в шок и останалите комити, щом Големия се е паникьосал от случката с Кънчев. Явно легендата, която са им подхвърлили от Русе е била "засякъл револвер", а не "извадени патрони". Легендата за извадените патрони я разпространява Захари Стоянов, та включва в нея и Димитър Горов, който /уж!/ успял да вземе револвера на Кънчев и видял, че в барабана от 6 имало само 2 патрона, ако Кънчев е изстрелял 1 в устата си, както внушава Захари, според неговата Легенда, Чорапчиев трябва да е извадил 3 и 3 да е оставил. Дебели тлъсти лъжи. 

И, както пишете, Кънчев няма ли да си провери оръжието, преди да тръгне да се качва на корабчето без паспорт, звездите ми го говорят, затова слагам на първото стъпало на измислячите Захари Стоянов. Той между другото не се е свенял да дописва и променя автентични писма и ги е събирал като колекционер, той присвоява архива от Николчо и Мария Сиркова/Цветкова и не им го връща, какво е взел и какво е дал от него, той си е знаел.

 

Преди 17 часа, Borova gora said:

Отговорът е много страшен, дали част от бандата, останала на свобода, или цялата банда, защото всъщност не знаем кога са ги арестували за убийството на Пенев, не се е канела да го нападне с ками, ножове и него в някоя уличка и затова не са искали да има зареден пистолет, за да не се отбранява, да не ги нарани? Вероятно са го видяли по приятелски през деня, изслушали, отказали съдействие за преминаване на Дунава, някак са достъпили оръжието му, взели патроните, това е и по-незабележимо, иначе веднага би се усетил ако му вземат пистолета посред бял ден. Разчитали са, че вечерта ще го пресрещнат някъде както пресрещнали Пенев... Но за тяхна изненада Чорапчиев го приютил. Вечерна/нощна среща не са успяли с него да си уговорят.

Кънчев е влязъл в Русе на кон на 3-ти март, придружаван от бащата на Михаил Арнаудов, редакторът на спомените на Обретенов, първата нощ е нощувал в хан, където е оставил коня си, на 4-ти е отишъл при баба Тонка, тя го е отпратила и тогава е отишъл да нощува у Чорапчиев, на 5-ти е тръгнал да се качва на корабчето за Гюргево, където е бил предаден. Все пак е успял да се снабди с фалшив пропуск за корабчето от книжарницата на Хр. Г. Данов в Русе, но някой междувременно го е натопил на полицията, че няма паспорт.

[Borova gora]

Преди 15 часа, Б. Киров said:

Шпионинът за Сливен го споменава и Д.Топалов в писмото му до Сава Кършовски, като финално завършва темата за него със "злото се привари"... писали са му писмо от Русенския комитет. Значи въпросният Топалов, с който легитимния сливенски ЧРК, по заръка на Левски, съветва Хитов повече да не кореспондира, същият този, води кореспонденция освен със Сливен /с кой оттам, щом градския ЧРК не иска да кореспондира с него?/ и с комитета в Русе и те го уведомяват, че с шпионина за Сливен "злото се привари", т.е. убили са го, не е стигнал до Сливен. Това писмо е писано на 12 април, когато Обретенов и другите трима би трябвало да са в кауша. Тоест, Топалов е кореспондирал с други от комитета в Русе или Обретенов лъже, че са ги държали повече от 40 дни в кауша, Пенев е убит на 1-ви март.

Христо Иванов е повярвал, че револверът на Кънчев е засякъл, калпав бил, и затова продава своя за 100 гроша и обещава да доплати разликата до по-добър, който си задържал от пратка, има писмо, цитирах го по-напред, в което се оплаква на Левски, че му иска този втори револвер, който е задържал. Трябва да са били в шок и останалите комити, щом Големия се е паникьосал от случката с Кънчев. Явно легендата, която са им подхвърлили от Русе е била "засякъл револвер", а не "извадени патрони". Легендата за извадените патрони я распространява Захари Стоянов, та включва в нея и Димитър Горов, който /уж!/ успял да вземе револвера на Кънчев и видял, че в барабана от 6 имало само 2 патрона, ако Кънчев е изстрелял 1 в устата си, както внушава Захари, според неговата Легенда, Чорапчиев трябва да е извадил 3 и 3 да е оставил. Дебели тлъсти лъжи. 

И, както пишете, Кънчев няма ли да си провери оръжието, преди да тръгне да се качва на корабчето без паспорт, звездите ми го говорят, затова слагам на първото стъпало на измислячите Захари Стоянов. Той между другото не се е свенял да дописва и променя автентични писма и ги е събирал като колекционер, той присвоява архива от Николчо и Мария Сиркова/Цветкова и не им го връща, какво е взел и какво е дал от него, той си е знаел.

 

Кънчев е влязъл в Русе на кон на 3-ти март, придружаван от бащата на Михаил Арнаудов, редакторът на спомените на Обретенов, първата нощ е нощувал в хан, където е оставил коня си, на 4-ти е отишъл при баба Тонка, тя го е отпратила и тогава е отишъл да нощува у Чорапчиев, на 5-ти е тръгнал да се качва на корабчето за Гюргево, където е бил предаден. Все пак е успял да се снабди с фалшив пропуск за корабчето от книжарницата на Хр. Г. Данов в Русе, но някой междувременно го е натопил на полицията, че няма паспорт.

Русе са писали и на Големия за пари, свързани с убийството на Пенев, било им е важно да разпространят своята версия по случая, а и явно са се чувствали герои, че са отнели човешки живот. Но е интересно защо поддържали такава тясна връзка със сливенци. На комитетите от Плевен, Голям извор и т.н. не би им хрумнало да поддържат просто така връзка със сливенци. Сигурна съм и че Русе на са писали на Гложенци, на Етрополе, но на сливенци ДА. Тази връзка със сливенци изглежда специална, влиянието на Каравелов и Хитов...

Не са легенда извадените патрони, Захари винаги ползва за база някаква истина, дори когато тръгнал да разпространява книгата му, Обретенов казал, че "бъка от факти". Въпросът е, че дори той не е оставил нишка, която да води към този, който ги е извадил от барабана на пистолета. Освен да се е случило в дома на баба Тонка, ако го е поканила вътре да го поразпита и някой е изиграл добре ролята. Кънчев може да не е търсил просто съдействие за преминаване на Дунава там, а пряко Обретенов, за да го разпита за Пенев, за Каравелов. Не знаем кога са арестувани за убийството на Пенев, може Никола да си е бил в къщи и да се е криел от Кънчев. Но патроните ги е нямало, а Кънчев е разчитал на този револвер, няколко пъти е опитвал да стреля и е бил изненадан силно, че не работи. Той също би си купил друг, ако оръжието му не е било ок, чела съм, че задължително са изпитвали оръжията си в гората, дори Левски е стрелял няколкто пъти с пушката, преди да я приеме като своя и да иска прехвърлянето й през Дунава. Реворверът на Кънчев си е бил работещ, но...

Тук бяхме намерили материал от Денис Иванов как Драсов след Старозагорското въстание обикалял да проверява настроенията е да хвърля обвинения срещу Хитов. Сега тези обвинения ги виждам в нова светлина. Драсов всъщност е бил прав, подбудителите се скриват, гледат с биноклите от Букурещ и Белград, не поемат отговорност за нищо, но си играят с живота на хиляди българи, защото знаят, че въстанието е обречено, а на всичкото отгоре напук на големите им обещания, когато то избухва, никой отвън не им се притичва на помощ.

Нещо важно, Драсов не е избягал за да учи. Ако бе така, щеше да се върне в Ловеч след края на обучението. Поема тежкия път на емигрант във Влашко. Значи е друга причината поради която не се върнал в българско, макар че след Марин и Димитър други арестувани комити там нямало и останалите си живеели добре до войната. Тази причина за няс вече е ясна, връзката между внезапното му заминаване, занасянето на тескерето от Али Чауш и... докладът на Хамди, в който името му липсва...

Питала съм се какво го е отказало от участие в Гюргевския комитет. Той е бил много активен, не е прекъсвал връзки с бунтарите, обаче остава извън комитета, а винаги се е стремял да има първостепенна роля и да е в центъра на събитията. Обяснението ми е, че не е имал голямо доверие на всички Гюргевски участници, затова се е отдалечил от тях и за да не остане съвсем извън играта, започнал да обмисля подготовка и прехвърляне на чети през Дунава... Още по-интересното е, че в комитета са двама Обретенови, Никола е там, макар да не свършил нищо, та да запише актив се наложило да влезе в чета...

Редактирано Май 31, 2025 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 8 часа, Borova gora said:

Русе са писали и на Големия за пари, свързани с убийството на Пенев, било им е важно да разпространят своята версия по случая, а и явно са се чувствали герои, че са отнели човешки живот. Но е интересно защо поддържали такава тясна връзка със сливенци. На комитетите от Плевен, Голям извор и т.н. не би им хрумнало да поддържат просто така връзка със сливенци. Сигурна съм и че Русе на са писали на Гложенци, на Етрополе, но на сливенци ДА. Тази връзка със сливенци изглежда специална, влиянието на Каравелов и Хитов...

За изясняване на връзката между ЧРК Сливен и ЧРК Русе е писала проф. Елена Хаджииванова, част от нейната статия ще си позволя да цитирам тук:

/Ако Ви е много така подбрания като дайджест текст от мен, прочетете само подчертания с болд, пак от мен, текст, ще Ви стане пределно ясно каква е била връзката между комитетите в Сливен, Русе и... Търново и Стара Загора през втората половина на 1872 и пред какво е бил изправен Левски.../

"Според Иван Унджиев Греков става един от членовете на Сливенския революционен комитет, създаден от Васил Левски в края на 1872 г. В състава на комитета влизат също николаевските възпитаници Атанас Узунов и Сава Геренов, които идват с Греков в българските земи, подпомогнати от Никола Даскалов от Търново, драгоман в руското консулство във Варна. Той /Михаил Греков/ успява да оглави през 1873 г. Сливенския комитет (Burmov, 1950, 94–95; Vazvazova-Karateodorova, 1994, 89–92, 102; Mitev, 1986, v. 1, 123; Strashimirov, 1996, v. 1, 149–150).

Греков през 1872–1874 г. престоява в Сливен и Русе, а това е време, когато Сърбия и Черна гора се готвят да воюват с Турция, очаквайки руска подкрепа. Тази обстановка на Балканите не е чужда на Любен Каравелов, председателя на БРЦК. Той иска през 1872 г. от Левски „...подигане на революция“ (Kossev, Geczev, Dojnov, 2006, 130–133; Undjiev, 1993, 613). Желанието на Каравелов е да се постигне единодействие със Сърбия и Черна гора, макар и с цената на едно преждевременно „бързо въстание“ в българските земи. Неговото поведение се одобрява от Търновския революционен комитет (Burmov, 1950, 87–91).

Търновският комитет, подобно на Каравелов и Хитов, скъсва с „тактическите разбирания на Левски“ след неговата смърт (Burmov, 1950, 91). Александър Бурмов пише, че революционното движение през 1873 г. се поставя в зависимост от една война на Сърбия с Турция.

Пребиваването на Греков в българските земи през 1872–1874 г. се ограничава до двата негови престоя в Сливен и Русе. В Сливенския комитет той сътрудничи с Узунов, който извършва през май 1873 г. „Хасковското покушение“, свързано с убийството на хасковски чорбаджия, и с Хасковския революционен комитет. През 1874 г. Греков преминава в Русе. Той е близък с Обретенов, който с подкрепата на Русенският комитет го издига за заместник на Левски.

Преговорите на Търновския комитет, Хитов и Каравелов в Сърбия, свързани с плановете на Омладина за южнославянско въстание, продължават и по времето на пребиваването на Греков и Узунов в Сливен. Тази политика намира подкрепа през 1873 г. чрез работата на Старозагорския и Сливенския комитет.

Левицата и десницата на Омладина в Сърбия, Войводина и Черна гора са единни относно необходимостта от„бързо въстание“. Граф Игнатиев не стои настрана от Омладина и следи българо-сръбските преговори (Sharova, 1968, v. 4, 84–108). 

На 30 юни 1871 г. Хитов подписва договор с черногорския войвода Перо Матанович със знанието на Каравелов и Светозар Милетич от Омладина във Войводина (Sharova, 1968, v. 4, 84–108). Споразумението става определящ фактор в развитието на българо-сръбските отношения през 70-те години на ХІХ в., включително и през Сръбско-турската война от 1876 г.

Греков е действителният ръководител на събитията от 1873 г. С тази цел той оглавява Сливенския комитет, опирайки се на подкрепата на комитетски хора в Търново, Стара Загора и Котел (Vazvazova-Karateodorova, 1975, 67).

В действителност делото на комитета в Сливен се направлява от руското консулство във Варна. Греков е председател на Сливенския комитет, който трябва да осъществи възложени задачи. Тези изводи се правят въз основа на спомените на Христо Панов Семерджиев, свързан с руското консулство във Варна (NBUM-BIA, f. 297, 30–54).

Трябва да се има предвид и фактът, че задачите на Сливенския комитет се определят от Хитов и Филип Тотю, а кореспонденцията с тях води Узунов (Vazvazova-Karateodorova, 1975,  64,  106.).  Отново  според  разпитите  на  участници  в  „Хасковското  покушение“ Узунов  обикаля  комитетите  в  Южна  България  и  зове  за  „бързо  въстание“  (Vazvazova- Karateodorova, 1975, 100). Подкрепа за тази своя политика той има от Греков, председателя на Сливенския комитет (Vazvazova-Karateodorova, 1975, 104). Греков в своите спомени посочва, че идва в българските земи с препоръка от одеския българин Николай М. Тошков, председател на Одеското българско настоятелство (Yonkov, 1971, 144). След като е вече в Сливен, от град Теодосия (на Кримския полуостров) при него пристига Иван Йовчев (Yonkov, 1971, 155). Греков веднага се сближава с него. Това говори за съхраняващата се тясна връзка между Греков в Сливен и Одеското българско настоятелство.

Греков влиза в националноосвободително движение през 1872 г. не само с подкрепата на одеските българи, но и благодарение на „неизвестен учител от Котел“. По същото време във Варна остава Стефан Тенев, а в Стара Загора се настанява Минко Радославов, които също работят с руското консулство в черноморския град (Vazvazova-Karateodorova, 1994, 42, 68, 80; Hadjinikolova, 2003, 205). През 1872–1874 г. Даскалов е деецът, който осъществява  мисията  на  николаевските  възпитаници  в  българските  земи  (Vazvazova-Karateodorova, 1994, 61, 64, 68). 

Когато Греков и Узунов са в Сливен, Хитов настоява пред Сливенския комитет да влезе в българските земи с чета от Сърбия (Burmov, 1950, 101–103; Vazvazova-Karateodorova, 1994, 93; Kossev, Geczev, Dojnov, 2006, 136; Hadjinikolova, 2003, 198–199, 205–206). Планът се реализира на 20 май, непосредствено след общото събрание на БРЦК. Четата се води от Стоян Софийски и се сражава заедно с бойците на Никола Горски от Котел (Burmov, 1950, 103).

Ако се върнем към историографията, четата на Горски, която навлиза в България през 1873 г., е дело на Сливенския комитет, чийто член е Йордан Стоянов-Котелски. Този деец влиза в комитета с препоръка от БРЦК и присъства в него до общото събрание от май 1873 г. (Vazvazova-Karateodorova, 1994, 102). В работата на майското събрание той включва своя брат К. С. Котелски (Burmov, 1950, 103). Това е четническият войвода Никола Горски (Burmov, 1957, kn. 2, 1–15; Vazvazova-Karateodorova, 1994, 64–76, 102; Mitev, 1986, v. 1, 123). Покровител на двете чети е Ганчев от Стара Загора (Burmov, 1957, kn. 2, 2–10).

Според протоколите от разпитите, свързани с „Хасковското покушение“, четническата акция в българските земи се планира от Хитов и Тотю, защото се очаква „...още същия ден правителствата на Сърбия, Черна гора, Влашко и Молдова дружно да се намесят в борбата“ (Vazvazova-Karateodorova, 1975, 69)  

Десницата на Омладина, към която принадлежат дейците на сръбското правителство, води през 70-те години преговори не само с Хитов и с Търновския комитет, но и с Черна гора, и иска „единна сръбска държава“ (Vinogradov, 1986, 170, 226–229). Постепенно в Омладина се оформя теорията за „югославянска държава и език“, включвайки в нея и българите (Hadjinikolova, 2003, 24, 27, 30, 40–46, 180–195).

Когато Греков идва в Сливен през 1872 г., той не знае за преговорите на търновци  и  Хитов  в  Белград,  но  използва  връзките  на  Узунов  със  Стара  Загора  (Vazvazova-Karateodorova, 1994, 56, 61, 68, 102, 106, 113). Греков по същото време работи с руското консулство във Варна, а също с Волов и Енчев от Южнославянския пансион (Czilingirov, 1940, 36–37, 86; Strashimirov, 1996, v. 1, 230). От началото на 1874 г., със знанието на Хитов и Русенския комитет, той запазва тези свои връзки. Тогава той получава подкрепа и от Олимпи Панов (Болград), виден деец на БРЦК (Strashimirov, 1996, v. 1, 156–157; Mitev, 1986, v. 1, 123–126). По същото време Търновският комитет и Хитов продължават да поддържат връзки със сръбското правителство.

След като Греков идва в Русе, той търси контакт с Хитов. Съдействие му оказва Обретенов (Burmov, 1950, 113–115).

След Френско-пруската война левицата на Омладина (Любомир Милетич от Войводина) потърсва сътрудничество с българското освободително движение. Милетич предлага съюз между българи и сърби. Посредник в осъществяването на идеята е черногорският войвода Перо Матанович, с когото Хитов сключва съюзния договор през 1871 г. (Kondratieva, 1960, v. 2; Staic, 1926; Sharova, 1968, v. 4, 84–108). Матанович сключва договора с Хитов, следвайки наставления от славянските комитети в Русия. Той се стреми да спечели българите за съюзници и да установи приятелски българо-сръбско-черногорски отношения (Staic, 1926). През 1871 г. Хитов кани и Каравелов в Белград, за да наблюдава преговорите с Черна гора. Посредник между българите и Черна гора в Белград е Джока Влайкович. Йован Ристич, сръбският министър-председател, се опитва да води паралелни преговори с войводинските сърби, опирайки се пак на посредничеството на Никифор Дучич. Войводинските сърби на Милетич не приемат посредничеството на черногорския духовник. Те са чужди на неговите „югославянски планове“. 

Матанович, който сключва договора с Хитов на 30 юни 1871 г., иска бърза подготовка на бунт в българските земи като част от въстание, обхващащо Босна, Херцеговина и Албания (Sharova, 1966, 73–74). Официалните руски правителствени среди не показват открито, че одобряват споразумението на Хитов с Матанович (Sharova, 1968, 486).

Преговорите на Хитов със сръбското правителство се одобряват от Добродетелната дружина в Букурещ, проруска организация на едрата българска буржоазия в Румъния (Sharova, 1966). Тогава Каравелов издига Хитов за „главен четнически войвода и ръководител на българското въстание“ (Sharova, 2006, 14). В устава на БРЦК от 1872 г. има раздел за войводите като военни ръководители на въстаническите действия, а Каравелов потвърждава правата, дадени на Хитов (Sharova, 2006, 45). БРЦК започва повсеместна подготовка на въстание, очаквайки война между Сърбия, Черна гора и Турция

Пребиваването на Хитов в Белград се финансира от Добродетелната дружина (1862–1897), която иска да осъществи своята „Програма за политически отношения на сърбо-българите (българо-сърбите) или за тяхното сърдечно отношение“. Очаква се четата на Хитов да спомогне за създаването на голямата славянска държава на сърби и българи с общо правителство и народно събрание. Княз на държавата ще бъде съгласно тези планове Михаил Обренович (Kossev, 1963, 24, 43, 56–61).

По време на своето участие в Сливенския комитет Греков допринася за успеха на водената от Дружината политика. Като деец, свързан с руското консулство във Варна, той са заема да осъществи намеренията на Хитов. От друга страна, Греков няма пряка връзка с войводата. Преди да дойде в Сливен, той има контакт само с Каравелов. В своите спомени той пише, че поддържа кореспонденция с Каравелов благодарение на своя брат, който живее в град Бердянск (Grekov, 1990, v. 1, 759; Yonkov, 1971, 130). Следователно Греков идва в Сливен със знанието и одобрението само на Каравелов.

Политиката на Хитов се подкрепя от Каравелов (Svoboda, 1871, 20 fevruari). Каравеловият вестник „Свобода“се изказва обаче в защита на Далматинското въстание, избухнало в австрийскте провинции Далмация и Бока Которска (Svoboda, 1870, 8 yanuari). По тази причина Каравелов става съпричастен към водените от Хитов преговори с черногорски дейци. Във вестник „Свобода“ се помества „призив-обръщение“ на Лука Вукалович към българите да помогнат на борбите в Херцеговина и Черна гора (Svoboda, 1869, 26 noemvri).

Вукалович иска нашите сънародници да вдигнат въстание по възможно най-бърз начин. Верен на отношението си към Черна гора и Херцеговина, Каравелов започва да призовава към „бързо въстание“. Тази негова политика се избистря особено след подписването на договора между Хитов и Перо Матанович. Призивът на Каравелов намира отзвук у Греков, а той се обръща към Узунов и Геренов да го последват в Сливен (Vazvazova-Karateodorova, 1994, 64, 67–69; Vazvazova-Karateodorova, 1975, 114). Във Варна с тази задача се натоварва Стефан Тенев (Yonkov, 1971, 131–133). Този николаевски възпитаник е постоянната връзка връзка с руското консулство (Grekov, 1990, v. 3, 456).Въстанието, което Каравелов иска през 1873 г., се подчинява на договора на Хитов и Матанович от 1871 г. Председателят на БРЦК иска да помогне на Черна гора и Херцеговина в борбата им срещу Австро-Унгария, което отговаря и на руските интереси. Тази линия на поведение започва още през 1870–1871 г., когато в. „Свобода“ пише за очакваното въстание в Далмация, което трябва да се подкрепи най-активно (Svoboda, 1870, 8 yanuari; Svoboda, 1871, 20 fevruari).

Най-убедителното доказателство за връзката на Каравелов с руските интереси в южнославянското освободително движение през 1873–1874 г. са спомените на Греков. През 1874 г. николаевският възпитаник запитва Каравелов: „Защо искаше от Левски през 1872 г. да вдигне въстание“. На него той му отговаря: „Това бе работа на русите“ (Grekov, 1990, v. 3, 692).

В своята дейност в Южна България през 1872–1873 г. Греков се опира не само на Търновския, но и на Старозагорския комитет (Undjiev, 1993, 610–616). Връзката с комитета  се  осъществява  чрез  поп  Минчо  Кънчев  (Vazvazova-Karateodorova,  1975,  13,  66).

Според протоколите от съдебния процес, свързан с „Хасковското покушение“, Ганчев от Старозагорския комитет поддържа както Греков, така и Търновския комитет (Vazvazova-Karateodorova, 1975, 17, 59). От друга страна, със знанието на руското консулство във Варна Греков участва и в подготовката на Котленската чета на Горски (Vazvazova-Karateodorova, 1975, 59). Така той осъществява решенията на майското събрание на БРЦК.

За своята мисия в Сливен Греков пише, че за да иде във Варна, той трябва да получи съгласие от одеските българи. На път за Варна той се спира в Одеса, където Николай    М.   Тошков му дава разпореждания (Grekov, 1971, 144). Тошков предупреждава също руското консулство във Варна за предстоящото Греково пътуване (Grekov, 1971, 144).

Сава Райнов, председателят на Сливенския комитет, подкрепя „плана на Греков“. По Грекова молба в състава на Сливенския комитет се включва Узунов (Grekov, 1971, 161). Скоро Греков отстранява Райнов от председателското място на Сливенския комитет, обяснявайки, че прави това със знанието на Левски (Grekov, 1971, 172). По този начин той получава възможност да наложи Узунов за ръководител на комитетите в Южна България. Новата обстановка в Сливен се проследява много детайлно в Грековите спомени (Grekov, 1971, 184). В тях ясно се очертава водещата роля, която Греков играе при утвърждаването на ръководната роля на Узунов (Vazvazova-Karateodorova, 1994, 1–204; Dimitrova, 1987, 65).

Греков осъществява своята политика благодарение и на Ганчев от Старозагорския комитет (Bakalov, 1937, 49–50; Minev, www. Dolap.bg). Според спомените на поп Минчо Кънчев Ганчев е предан на Каравелов, а всичко в Стара Загора „ ...се върши под негово разпореждане“ (бел. Е.Х – става въпрос за Никола Ганчев) (Kanchev, 2006, 236). Ганчев е в течение на Каравеловите стремежи към въстание през 1872–1873 г. (Kanchev, 2006, 236). Трябва да се отбележи, че Стоян Заимов също е част от политиката на Южнославянския пансион в град Николаев. Неговото име е в списъка на българите, учили в пансиона (Abrashev, 1909, 11; Grekov, 1990, part 1, 459).

При престоя си в Сливенския комитет през 1872–1873 г. Греков е в постоянна връзка с Варненското руско консулство (Grekov, 1990, part 3, 456). Вероятно е по негово разпореждане Греков да направи Узунов заместник на Левски (Vazvazova-Karateodorova, 1994, 102, 104). Той обаче го издига за свой помощник, за окръжен ръководител и за централна фигура в събитията през 1873 г.

След „Хасковското покушение“ Греков е арестуван. На заточение обаче се изпращат само Геренов и Узунов (Grekov, 1990, part 1, 5–27, 49–50). За тримата се застъпва граф Николай П. Игнатиев, руският посланик в Цариград, но единствено Греков избягва по-сериозните последици. Голямо внимание към съдбата на николаевските възпитаници, арестувани от турците, проявява  Каравеловият вестник „Независимост”. Каравелов разглежда в своя вестник и поведението на граф Игнатиев. Той възхвалява посланика за проявеното състрадание към дейците от Хасково. Според Каравеловия печат граф Игнатиев прави важен жест, като защитава българи, макар че по протокол има право да се застъпва само за руски поданици (Nezavisimost, 1874, 7 septemvri). Греков пише в спомените си, че след като го освобождават от ареста, той бърза да отиде в Русе при Обретенов (Grekov, 1990, part 1, 5–27). През 1874 г. той се включва в борбите в БРЦК между различните фракции. В същото време турските власти предприемат нов опит да го арестуват. Това го заставя да избяга в Бердянск (Grekov, 1990, part 1, 5–27). Той обаче поддържа връзка с Обретенов в Русе, придържайки се към съществуващата договореност с Омладина (Grekov, 1990, part 1, 5–27). Включването му отново в политиката става със знанието и одобрението на руското консулство във Варна (NBKM-BIA, f. 297, 54).

В Русе Греков заедно с Обретенов се заемат да свикат общо събрание на БРЦК в Букурещ (NBKM-BIA, f. 297, 54). Най-напред Търновският комитет дава съгласие за това събрание. Председателят на Търновския комитет Иван х. Димитров успява да убеди членовете на Старозагорския комитет да подкрепят идеята (NBKM-BIA, f. 297, 53)."

https://periodicals.karazin.ua/drinov/article/view/15509/14462

 

 

[Borova gora]

Преди 4 часа, Б. Киров said:

За изясняване на връзката между ЧРК Сливен и ЧРК Русе е писала проф. Елена Хаджииванова, част от нейната статия ще си позволя да цитирам тук:

Обичам да чета, цялата статия прочетох  Благодаря!

"Обретенов също знае за стремежите на Каравелов през 1874 г. към незабавно въстание, подкрепено от Сърбия и Черна гора (Obretenov, 1943, 174). Той обаче не споменава нищо за тези аспирации на Каравелов в спомените си." - Това защо ли не ме изненадва? Кога ли е бил честен? Да бе само убийството на Ботев, а то за всичко трябва да си подозрителен, ако той го е казал, написал... Във ФБ имаше статия по повод рождението му и дузина коментари, изненадах се на колко хора непрекъснатите му лъжи са направили впечатление, но се оказа, че много се интересуват от история и знаят.

От статията силно се впечатлих как веднага след обесването на Апостола тотално са изменили посоката на кораба за освобождението на България. Още не дошла свободата и вече започнали битката за власт и позиции. То Хитов, то Каравелов, то Кишелски, то Обретенов, който за кратко врече съвсем сериозна роля започнал да играе в организацията, добре се е ориентирал към кого да се прикрепи... накрая победителят бил Стамболов, но е шокиращо колко време, усилия, енергия са посветили нашите борци за свобода не на делото, а на използването му за собствена изгода, как да осребрят участието си в него. Малко са били идеалистите, нямало го Левски, независимият Левски, дето не би хвърлил народа си в безсмислени въстания и от когото Хитов и Каравелов скрили договорът, подписан в Белград през 1871г. Значи за него да знаят всичко, а те от него да скрият всичко. Да, и се престрували, че вървят в една посока и са претендирали, че имат същите ценности, но да перефразирам Филип Тотьо, нито един от тях "цървулите му не бил достоен да обуе." Жалко, че го пожертвали за собствените интереси, смесени с уж общите.

Сетих се и за биографията му от Захари, проверих и там за Кънчев да си припомня какво е писано:

"На 2 мартъ въ 9 часа по турски, Ангелъ Кънчевъ разби черепа си на Русчушката скеля, когато се впуснали да го хващатъ, а той не поиска да се предаде, понеже бѣше давалъ клетва. Освенъ че Левски загубваше въ неговото лице единъ отъ добритѣ свои помощници, отъ друга страна турското правителство потрепера, нагледно констатира то факта отъ постѫпката на Кънчева и отъ намѣрената въ него кореспонденция:"

Две неща, в Записките той посочва друга дата:

"По това време именно в Русчук се самоуби Ангел Кънчев, един от най-редовните посетители на читалището, с когото моите приятели от читалището имаха тясна дружба. Аз бях очевидец на това убийство, което заслужава да бъде разказано по-наподробно, понеже е съпрежено с комитетските работи. Това се случи на 5 март 1872 г."

Нямам думи, сам забравил къде какво твърдял и си съчинявал...

Второто, в Ангел е намерена кореспонденция, не например тефтерче, каквото имал Левски. Удобно не уточнил дори и години по-късно дали тази кореспонденция е била комитетска.

Следният текст чета по собствен начин:

"Аз имах случай да видя тоя револвер у покойния наш приятел и патриот Димитра Горов, зет на А. Кънчев; той го е задържал, както е паднал от ръката на героя, в който действително само два картуша са останали, единът — празен, а другият — пълен." - мисля, че Захари не е имал предвид, че Горов го е взел от ръката на героя на местопрестъплението. Без заповед на вали паша така или иначе никой не смеел да се приближи до трупа и никой не би го взел, дори Горов да е бил там.

Идеята му според мен е, че след като са им го върнали от полицията, Горов като негов зет го е взел, на сестрите на Кънчев не би послужил за нищо, и го е запазил във вида, в който последно го е ползвал Кънчев, в този вид, в който е паднал от ръката му т.е. пистолета никога повече не е бил зареждан, не е бил употребяван. Не знам какво е картуш, но мисля, с този жест на съхранение, Горов е искал да убеди всички, да им показва през годините, че оръжието не е засякло, а всъщност в него е нямало патрони, че някой е измамил Ангел, оставяйки го да разчита на оръжие, което е било обезоръжено на практика. Кой и защо е също загадка. Но така Горов подкрепял мнението, че нямало случайност, имало предателство на Кънчев, ако някой твърдял, че паспортната проверка може да е била случайност, то липсващите патрони доказвали друго, добре прикрита злонамереност. 

Редактирано Май 31, 2025 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 2 часа, Borova gora said:

Следният текст чета по собствен начин:

"Аз имах случай да видя тоя револвер у покойния наш приятел и патриот Димитра Горов, зет на А. Кънчев; той го е задържал, както е паднал от ръката на героя, в който действително само два картуша са останали, единът — празен, а другият — пълен." - мисля, че Захари не е имал предвид, че Горов го е взел от ръката на героя на местопрестъплението. Без заповед на вали паша така или иначе никой не смеел да се приближи до трупа и никой не би го взел, дори Горов да е бил там.

Идеята му според мен е, че след като са им го върнали от полицията, Горов като негов зет го е взел, на сестрите на Кънчев не би послужил за нищо, и го е запазил във вида, в който последно го е ползвал Кънчев, в този вид, в който е паднал от ръката му т.е. пистолета никога повече не е бил зареждан, не е бил употребяван. Не знам какво е картуш, но мисля, с този жест на съхранение, Горов е искал да убеди всички, да им показва през годините, че оръжието не е засякло, а всъщност в него е нямало патрони, че някой е измамил Ангел, оставяйки го да разчита на оръжие, което е било обезоръжено на практика. Кой и защо е също загадка. Но така Горов подкрепял мнението, че нямало случайност, имало предателство на Кънчев, ако някой твърдял, че паспортната проверка може да е била случайност, то липсващите патрони доказвали друго, добре прикрита злонамереност. 

Това е револвера, система Комблен, белгийски, 6-заряден, изглежда Данаил Попов е имал връзка с тази фабрика, защото и револверите и пушките са купувани от него оттам:

Под "картуш" Захари разбира едно от шестте гнезда за патрони в барабана, т.е. казва, че са дали револвера на Горов с една празна гилза от изстрелян патрон и един патрон останал в барабана за шест патрона, другите четири са били извадени.

Много ми е съмнително, че от османската полиция ще връщат зареден с един патрон револвер на Димитър Горов, защото бил зет на Ангел Кънчев, коя полиция в света във всички времена връща заредено оръжие?!

Аз го разбирам, че по някакъв начин Горов сам е успял да вземе револвера, което за мен е лъжа на Захари, но както и да е, този револвер очевидно е изчезнал безследно, след като Захари го е "видял" и ще трябва да му вярваме /без мен/

Захари си лъже както диша, един път е писал, че Кънчев се самозастрелял на 2-ри март, втори път, вече си е сверил данните, пише, че се самозастрелял на 5-ти март, ама пак се е оплел, в Записките пише, че денят бил събота, а ако проверите календара, който публикувахте по-напред, ще видите, че 5-ти март 1872 е било неделя, един път било  9 часа по турски, друг път 10 часа и половина. Ако не вярвате на единия Захари, прочетете какво пише втория Захари, а ако се съмнявате и в двамата, питайте Димитър Горов колко патрона е имал Кънчев в "картушите".

Така ги чета аз писанията на Захари, иначе е талантлив, спор няма.

[Borova gora]

Преди 10 часа, Б. Киров said:

Това е револвера, система Комблен, белгийски, 6-заряден, изглежда Данаил Попов е имал връзка с тази фабрика, защото и револверите и пушките са купувани от него оттам:

Захари твърди, че е очевидец, обаче за да си очевидец на цялата сцена трябва да си на пристанището в точния час, да нямаш друга работа, да зяпаш, да забележиш случката с проверката на полицая, пак да не бързаш за никъде, а да тичаш по уличките зад Кънчев и заптиетата, кой българин би го направил смело в онези години и защо, какво би очаквал да се случи, някой си без тескере, което можеше и да покаже накрая, няма всеки път след всеки проверяван да тича, накрая смело да се приближи към кръга от заптиета, кой българин би се умешал с тях?, направен около Кънчев дори и с риск да бъде застрелян, всъщност изобщо не си е рискувал живота, от разстоянието, което е държал изобщо не е видял как и откъде е дошъл изстрела... Тук наистина смята читателите за наивници.

Но... води до много тъжно заключение, че той е един от изпратените от Обретенов да следи какво ще се случи с Кънчев, инструктиран предварително да бъде там и да не го изпуска от очи. Не се е появил случайно Захари на тази сцена, без работа и по петите на апостола на ВРО, бил е човек на Обретенов, изпълнявал е каквото му каже още от началото на запознанството им. Това е.

Другият вариант е да му е разказано от русенския комитет, следили са Кънчев и той представя казаното от тях като свои спомени. Те са знаели, че Ангел е в Русе, някъде четох, че е посетил къщата на баба Тонка. Освен това те са тези, които имат нещо общо с липсващите патрони, те трябва да са му разказали в какво състояние са оставили пистолета на Ангел, не са могли да извадят всичките без да ги забележи, ако изобщо са оставили един-два, а за по-неподозрително Захари приписал това на Горов. Ако Кънчев е пристигнал на втори март, на 3 и 4-ти са могли доста хора да го видят в града. Научил е и за Пенев, тогава трябва да е разбрал, че има нещо лошо около него, защото не отива да спи в бащиния си дом, а в дома на Чорапчиев...

Аз пак да кажа, не вярвам ако ти засече пистолета 3-4 пъти, да мислиш, че има смисъл да го насочиш към главата си с идеята, че ще гръмне. Добре знаеш, че няма да гръмне и не ти остава друго освен да чакаш да те арестуват, просто е уплашил до смърт заптиетата и някое от тях е гръмнало или пък комитета е имал уговорка с някого и от изпратените да следят случая, някой техен човек скрит в тълпата е стрелял.

Остава въпросът каква е била намерената в него кореспонденция, от Левски това са скрили, казано му е, че нищо не е намерено. Но Захари все пак отбелязва тази кореспонденция, тя трябва да е причината за бягството на Ангел, иначе много други на негово място биха се оставили да ги арестуват като Обретенов и сие за случая Пенев, и да очаква да го пуснат след време. Защо ще бяга и ще рискува живота си?

Редактирано Юни 1, 2025 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 1 час, Borova gora said:

Захари твърди, че е очевидец, обаче за да си очевидец на цялата сцена трябва да си на пристанището в точния час, да нямаш друга работа, да зяпаш, да забележиш случката с проверката на полицая, пак да не бързаш за никъде, а да тичаш по уличките зад Кънчев и заптиетата, кой българин би го направил смело в онези години и защо, какво би очаквал да се случи, някой си без тескере, което можеше и да покаже накрая, няма всеки пък след всеки проверяван да тича, накрая смело да се приближи към кръга от заптиета, кой българин би се умешал с тях?, направен около Кънчев дори и с риск да бъде застрелян, всъщност изобщо не си е рискувал живота, от разстоянието, което е държал изобщо не е видял как и откъде е дошъл изстрела... Тук наистина смята читателите за наивници.

Но... води до много тъжно заключение, че той е един от изпратените от Обретенов да следи какво ще се случи с Кънчев, инструктиран предварително да бъде там и да не го изпуска от очи. Не се е появил случайно Захари на тази сцена, без работа и по петите на апостола на ВРО, бил е човек на Обретенов, изпълнявал е каквото му каже още от началото на запознанството им. Това е.

Другият вариант е да му е разказано от русенския комитет, следили са Кънчев и той представя казаното от тях като свои спомени. Те са знаели, че Ангел е в Русе, някъде четох, че е посетил къщата на баба Тонка. Освен това те са тези, които имат нещо общо с липсващите патрони, те трябва да са му разказали в какво състояние са оставили пистолета на Ангел, не са могли да извадят всичките без да ги забележи, ако изобщо са оставили един-два, а за по-неподозрително Захари приписал това на Горов. Ако Кънчев е пристигнал на втори март, на 3 и 4-ти са могли доста хора да го видят в града. Научил е и за Пенев, тогава трябва да е разбрал, че има нещо лошо около него, защото не отива да спи в бащиния си дом, а в дома на Чорапчиев...

Аз пак да кажа, не вярвам ако ти засече пистолета 3-4 пъти, да мислиш, че има смисъл да го насочиш към главата си с идеята, че ще гръмне. Добре знаеш, че няма да гръмне и не ти остава друго освен да чакаш да те арестуват, просто е уплашил до смърт заптиетата и някое от тях е гръмнало или пък комитета е имал уговорка с някого и от изпратените да следят случая, някой техен човек скрит в тълпата е стрелял.

Остава въпросът каква е била намерената в него кореспонденция, от Левски това са скрили, казано му е, че нищо не е намерено. Но Захари все пак отбелязва тази кореспонденция, тя трябва да е причината за бягството на Ангел, иначе много други на негово място биха се оставили да ги арестуват като Обретенов и сие за случая Пенев, и да очаква да го пуснат след време. Защо ще бяга и ще рискува живота си?

Обретенов е написал, че Кънчев е влязъл в Русе на 3-ти март, когато самият Обретенов и тримата от читалището са били вече арестувани за убийството на Пенев:

Влязъл заедно с Петър Арнаудов, баща на Михаил Арнаудов, дошли от Търново и отишли в Пановия хан, там Кънчев е нощувал и оставил да му пазят коня. На 4-ти отишъл в дома на баба Тонка и узнал, че Обретенов и тримата са арестувани, но не и казал, че няма паспорт. В града имало и други "лица посветени в делото", но Ангел не ги знаел. Ама как така не ги е знаел, като той им е основал комитета и 20 дни преди това им е взел 2 лири членски внос? Костаки /самоубития член на комитета/ е бил на свобода, него не са го арестували, как Ангел да не го знае?

На 4-ти отишъл да нощува у Чорапчиев, на 5-ти го хванали без паспорт и на път за паспортния отдел се самозастрелял, след като правел 2-3 напразни опита и револверът му засякъл, като гръмнал в устата си обаче, револверът хванал. Според Обретенов, който пък го узнал от друг "съмишленик" посетил го в затвора...

Според мен, Кънчев не е правил опити да стреля, а е стрелял или е бил застрелян още преди да успее да стреля. Този револвер е много трудно да засече, той е с изключително прост и надежден механизъм, който задвижва барабана въртеливо и един ударник, по него няма какво да засича. Ако е бил с извадени патрони, както пишете, как да знае, че вътре има останал, че да се самоубива с него? Абсурд, според мен.

Като причина за самоубийството му, Обретенов сочи, че Кънчев не искал да предаде приятеля си Коста Станков, който му дал червения картон пропуск от паспортната канцелария. Значи все пак Кънчев е имал контакт с "лице посветено в делото", ама не ги знаел.

Захари пък стоял в тълпата и всичко наблюдавал, даже видял и шапката на обискирания Кънчев, която била запасана в колана му. Майстор на детайла и късия разказ.

Според мен Кънчев е бил застрелян, даже в Свобода Каравелов е публикувал такава информация. Въпросът е защо са го предали? И според мен отговорът е в убийството на Костаки Симеонов и Пенев.

 

[Borova gora]

Преди 6 часа, Б. Киров said:

Обретенов е написал, че Кънчев е влязъл в Русе на 3-ти март, когато самият Обретенов и тримата от читалището са били вече арестувани за убийството на Пенев:

Влязъл заедно с Петър Арнаудов, баща на Михаил Арнаудов, дошли от Търново и отишли в Пановия хан, там Кънчев е нощувал и оставил да му пазят коня. На 4-ти отишъл в дома на баба Тонка и узнал, че Обретенов и тримата са арестувани, но не и казал, че няма паспорт. В града имало и други "лица посветени в делото", но Ангел не ги знаел. Ама как така не ги е знаел, като той им е основал комитета и 20 дни преди това им е взел 2 лири членски внос? Костаки /самоубития член на комитета/ е бил на свобода, него не са го арестували, как Ангел да не го знае?

На 4-ти отишъл да нощува у Чорапчиев, на 5-ти го хванали без паспорт и на път за паспортния отдел се самозастрелял, след като правел 2-3 напразни опита и револверът му засякъл, като гръмнал в устата си обаче, револверът хванал. Според Обретенов, който пък го узнал от друг "съмишленик" посетил го в затвора...

Според мен, Кънчев не е правил опити да стреля, а е стрелял или е бил застрелян още преди да успее да стреля. Този револвер е много трудно да засече, той е с изключително прост и надежден механизъм, който задвижва барабана въртеливо и един ударник, по него няма какво да засича. Ако е бил с извадени патрони, както пишете, как да знае, че вътре има останал, че да се самоубива с него? Абсурд, според мен.

Като причина за самоубийството му, Обретенов сочи, че Кънчев не искал да предаде приятеля си Коста Станков, който му дал червения картон пропуск от паспортната канцелария. Значи все пак Кънчев е имал контакт с "лице посветено в делото", ама не ги знаел.

Захари пък стоял в тълпата и всичко наблюдавал, даже видял и шапката на обискирания Кънчев, която била запасана в колана му. Майстор на детайла и късия разказ.

Според мен Кънчев е бил застрелян, даже в Свобода Каравелов е публикувал такава информация. Въпросът е защо са го предали? И според мен отговорът е в убийството на Костаки Симеонов и Пенев.

Пропускат да ни кажат и защо е бързал да премине Дунава, при липса на паспорт е могъл да остане още няколко дни докато го набави. Чорапчиев или друг са могли да го скрият или да се върне навътре в страната. 

Освен това Захари описва бягството му по улиците, тълпа не би се събрала за някой, който отиват да го проверят в паспортното, а в последвалото бягство по улиците никой не би тичал след заптиета... Тълпата е била около трупа както винаги става, никаква тълпа не е имало когато е извадил пистолета, сам описва как всички са побягнали да се крият при вида на оръжието, дори заптиетата. Видял е трупа най-много и как са го проверили за документи след като вали-паша е дошъл.

В Русе за това се е говорило много и дълго, затова е лесно да си представим как на Захари се струва, че и той е бил там и може да разказва от първо лице.

Колкото повече дълбаем, толкова по-тъмно е около Обретенов. Забъркан е все в нечисти дела. Жалко, че нямаме протоколите от разпитите в Русе за Пенев, щяхме да знаем от извора как е насочил окото на властта към Ловеч.

[Б. Киров]

Преди 13 часа, Borova gora said:

Освен това Захари описва бягството му по улиците, тълпа не би се събрала за някой, който отиват да го проверят в паспортното, а в последвалото бягство по улиците никой не би тичал след заптиета... Тълпата е била около трупа както винаги става, никаква тълпа не е имало когато е извадил пистолета, сам описва как всички са побягнали да се крият при вида на оръжието, дори заптиетата. Видял е трупа най-много и как са го проверили за документи след като вали-паша е дошъл.

В Русе за това се е говорило много и дълго, затова е лесно да си представим как на Захари се струва, че и той е бил там и може да разказва от първо лице.

Колкото повече дълбаем, толкова по-тъмно е около Обретенов. Забъркан е все в нечисти дела. Жалко, че нямаме протоколите от разпитите в Русе за Пенев, щяхме да знаем от извора как е насочил окото на властта към Ловеч.

Захари Стоянов и Обретенов са оставили много лъжи около убийството на Ангел Кънчев.

Захари пише в Записките, че имало голяма тълпа на пристанището, защото се очаквало идването на Антим Първи. Но това не отговаря на истината - Антим Първи пристига в Русе на 11 март и това е отразено в документите на общината и във вестник Дунав от 12 март 1872, а убийството на Кънчев е на 5 март 1872, неделя, а не събота, както пише Захари.

Обретенов пише, че пропуск за корабчето му издал служител в паспортното на име Коста Станков. И това не е истина, пропускът му е бил даден от Алекси Попангелов, който в мемоарите си свидетелства за това. Поръчители за да му издаде този пропуск са били Никола Живков, управител на книжарницата на Хр.Г.Данов в Русе и Тодор Хаджистанчев. Живков е брат на Георги Живков, който Обретенов оплюва като турско мекере във вестник Свобода през 1870, а Ангел Кънчев го защитава като честен патриот. Тодор Хаджистанчев е един от първите български драматурзи, диригент на хора в Русчук по времето на Кънчев, който също е бил част от хора и участник в театралните самодейни постановки на Хаджистанчев. Обретенов дума не споменава за тях тримата, защото те са били част от ядрото на първия революционен комитет в Русе, основан още от Георги Живков и най-вероятно Иларион Драгостинов е бил определен за делегат на събранието в Букурещ именно от този комитет, легитимно, а Обретенов се е самоназначил за делегат.

За Алекси Попангелов:

https://www.mont-press.com/index.php?issue=162009&kind=&article=20967&rank=4&short=&numb=Бр. 16 (1653), год. ХХ, 26.02 - 4

За Тодор Хаджистанчев:

https://www.geni.com/people/Тодор-ХАДЖИ-СТАНЧЕВ/6000000005090146182

Сестра му е била съпруга на Иван Ведър.

За лъжите на Захари и шурея му Обретенов:

https://literaturensviat.com/?p=123910

 

 

[Borova gora]

Преди 8 часа, Б. Киров said:

Захари Стоянов и Обретенов са оставили много лъжи около убийството на Ангел Кънчев.

Захари пише в Записките, че имало голяма тълпа на пристанището, защото се очаквало идването на Антим Първи. Но това не отговаря на истината - Антим Първи пристига в Русе на 11 март и това е отразено в документите на общината и във вестник Дунав от 12 март 1872, а убийството на Кънчев е на 5 март 1872, неделя, а не събота, както пише Захари.

Обретенов пише, че пропуск за корабчето му издал служител в паспортното на име Коста Станков. И това не е истина, пропускът му е бил даден от Алекси Попангелов, който в мемоарите си свидетелства за това. Поръчители за да му издаде този пропуск са били Никола Живков, управител на книжарницата на Хр.Г.Данов в Русе и Тодор Хаджистанчев. Живков е брат на Георги Живков, който Обретенов оплюва като турско мекере във вестник Свобода през 1870, а Ангел Кънчев го защитава като честен патриот. Тодор Хаджистанчев е един от първите български драматурзи, диригент на хора в Русчук по времето на Кънчев, който също е бил част от хора и участник в театралните самодейни постановки на Хаджистанчев. Обретенов дума не споменава за тях тримата, защото те са били част от ядрото на първия революционен комитет в Русе, основан още от Георги Живков и най-вероятно Иларион Драгостинов е бил определен за делегат на събранието в Букурещ именно от този комитет, легитимно, а Обретенов се е самоназначил за делегат.

За Алекси Попангелов:

https://www.mont-press.com/index.php?issue=162009&kind=&article=20967&rank=4&short=&numb=Бр. 16 (1653), год. ХХ, 26.02 - 4

За Тодор Хаджистанчев:

https://www.geni.com/people/Тодор-ХАДЖИ-СТАНЧЕВ/6000000005090146182

Сестра му е била съпруга на Иван Ведър.

За лъжите на Захари и шурея му Обретенов:

https://literaturensviat.com/?p=123910

И Каравелов успешно е тиражирал лъжите, най-злокобното е, че случаят Стоян Пенев и връзката със смъртта му и Ангел Кънчев излизат от него, той е изворът не само на думите, на публикациите във вестника си, но и на заповедите към Обретенов и бандата му. Нищо общо с нравствената чистота и идеализма, които са му били приписвани патетично преди години... И тези съмнителни хора тръгнаха да построят България на Левски... Най-далече от тях стигна Стамболов, но той изисква дълбочина и време за анализ, а ние сме в темата за Левски.

Липсва ми писмо от каймакамина на Ловеч или Търново до валията или от валията до тях, някъде нещо, където споменават най-отпърво споменават Ловеч и са безкрайно изненадани как са допуснали такава организация да бъде създадена под носа им. Там, където в началото е издайника, Обретенов...

Четох спомените на Киро Тулешков, разказва за спор между Левски и Каравелов, последния не искал Димитър Ценов на събранието, Левски го заплашил, че си взима хората и отиват на друго място да си правят събрание. Само ден-два по-късно това вече не били неговите хора, гласували за вестникаря. Имал е такова огромно самочувствие, че тези хора ще влезнат и в огъня за него, а само ден след това го предали по време на гласуването. Тулешков посочил, че сам Васил превърнал Каравелов в нещо като техен кумир докато им разнасял вестника из българско. Платил е невъзможна цена за тази грешка, да се предовери, макар да не е опознал добре най-близкия си партньор Каравелов...

[Б. Киров]

Преди 17 часа, Borova gora said:

И Каравелов успешно е тиражирал лъжите, най-злокобното е, че случаят Стоян Пенев и връзката със смъртта му и Ангел Кънчев излизат от него, той е изворът не само на думите, на публикациите във вестника си, но и на заповедите към Обретенов и бандата му.

Обретенов твърди в мемоарите си, че Кънчев е отивал при Каравелов с проектоустава:

Левски, според записаното от Трайко Китанчев, отрича да е изпращал Кънчев с мисия до Каравелов, което не означава, че не го е изпращал.

Със сигурност Кънчев е бил изпратен от Хитов и Каравелов при Левски с мисия да състави проектоустав. До неговото идване в Ловеч във ВРО е била в сила като устав Наредата, писана от Левски. Само че, ако се направи паралелен анализ на Наредата и Устава, приет през май 1872 в Букурещ, ще се види, че Устава няма много общо с Наредата. Не знам досега някой да е правил подобен анализ за сравнение между двата текста.

Ако се върнем ретроспективно, в преходните две години - 1870 и 1871 - БРЦК в Букурещ е бил една фиктивна организация, дори З.Стоянов го признава в Записките. Освен пропагандна функция с в.Свобода, този комитет не е имал никаква реална революционна функция и възможности, играел е роля на своеобразен параван на ВРО, прикриваща функция. И изведнъж всичко се променя пред обединителното общо събрание през 1872, върху БРЦК се слага като задача да бъде мотор на въстание, а на Каравелов, един книжен плъх и вестникар, се възлага да бъде лидер на това въстание. Задача непосилна за плещите му, предвид личните му качества и пълната му откъснатост от работата на терен и непознаването на движещите сили във ВРО и комитетите на терен.

Много е важно да се определят движещите сили и фактори зад тази внезапна трансформация, кое е задвижили излизането от летаргия на задграничния комитет. Мисията на Кънчев с идването му в Ловеч е видимата част на този механизъм.  Кънчев е пристигнал в Ловеч с вече написан проектоустав, сътворен съвместно с Каравелов в Белград между началото на юли и началото на август 1871. Този проектоустав с леки изменения формира новата роля на БРЦК и е изстрелял Каравелов на ръководната позиция в обединения комитет.

Според мен, повторното отиване на Кънчев в началото на март с някои изменения в проектоустава, е било застрашаващо за Каравелов и е послужило като негов мотив да не допусне това идване на Кънчев. Затова и прикриването на истинската причина за предателството на Кънчев с фалшивата теза, че отишъл в Русе да убива Пенев заради дописниците.

Ако Чарапчиев и Златев, които Каравелов сочи като предатели на Кънчев са искали да го предадат, те са имали поне две възможности да направят това през януари и февруари, когато Кънчев е пребивавал в Русе, но не са го направили, а Кънчев е бил предаден точно преди отиването му в Букурещ с мисия до Каравелов. И тази мисия, според Обретенов, а и според мен, е била свързана с проектоустава.

[Borova gora]

Преди 5 часа, Б. Киров said:

Обретенов твърди в мемоарите си, че Кънчев е отивал при Каравелов с проектоустава:

Левски, според записаното от Трайко Китанчев, отрича да е изпращал Кънчев с мисия до Каравелов, което не означава, че не го е изпращал.

Със сигурност Кънчев е бил изпратен от Хитов и Каравелов при Левски с мисия да състави проектоустав. До неговото идване в Ловеч във ВРО е била в сила като устав Наредата, писана от Левски. Само че, ако се направи паралелен анализ на Наредата и Устава, приет през май 1872 в Букурещ, ще се види, че Устава няма много общо с Наредата. Не знам досега някой да е правил подобен анализ за сравнение между двата текста.

Ако се върнем ретроспективно, в преходните две години - 1870 и 1871 - БРЦК в Букурещ е бил една фиктивна организация, дори З.Стоянов го признава в Записките. Освен пропагандна функция с в.Свобода, този комитет не е имал никаква реална революционна функция и възможности, играел е роля на своеобразен параван на ВРО, прикриваща функция. И изведнъж всичко се променя пред обединителното общо събрание през 1872, върху БРЦК се слага като задача да бъде мотор на въстание, а на Каравелов, един книжен плъх и вестникар, се възлага да бъде лидер на това въстание. Задача непосилна за плещите му, предвид личните му качества и пълната му откъснатост от работата на терен и непознаването на движещите сили във ВРО и комитетите на терен.

Много е важно да се определят движещите сили и фактори зад тази внезапна трансформация, кое е задвижили излизането от летаргия на задграничния комитет. Мисията на Кънчев с идването му в Ловеч е видимата част на този механизъм.  Кънчев е пристигнал в Ловеч с вече написан проектоустав, сътворен съвместно с Каравелов в Белград между началото на юли и началото на август 1871. Този проектоустав с леки изменения формира новата роля на БРЦК и е изстрелял Каравелов на ръководната позиция в обединения комитет.

Според мен, повторното отиване на Кънчев в началото на март с някои изменения в проектоустава, е било застрашаващо за Каравелов и е послужило като негов мотив да не допусне това идване на Кънчев. Затова и прикриването на истинската причина за предателството на Кънчев с фалшивата теза, че отишъл в Русе да убива Пенев заради дописниците.

Ако Чарапчиев и Златев, които Каравелов сочи като предатели на Кънчев са искали да го предадат, те са имали поне две възможности да направят това през януари и февруари, когато Кънчев е пребивавал в Русе, но не са го направили, а Кънчев е бил предаден точно преди отиването му в Букурещ с мисия до Каравелов. И тази мисия, според Обретенов, а и според мен, е била свързана с проектоустава.

Левски може и наистина да не е знаел къде е бил Кънчев в онзи момент. Дал му е пълномощно и го е оставил да работи самостоятелно. Думата на Обретенов срещу думата на Трайко Китанчев, че Левски е изпратил Кънчев да премине Дунава. Петдесет на петдесет.
Но... Ако някой е искал успеха на Освобождението, нямало причина  да избере Каравелов за каквато и да била водеща роля. Хората, които са участвали от Влашко в разни комитети, ложи и т.н. не са рискували много, освен някой лев, времето си и нервите в споровете. Но пък са се надявали на постове ако мечтата им се сбъдне, така че инвестицията им си е заслужавала. Всички са били тежки търговци, важни особи, очаквали са да са първенци и в новата България. 
Въпросът е, че са били наистина будни хора, мислещи, несериозно звучи да си представят някой като Каравелов лидер на въстание. Добре са го познавали... Плюс, те са били наясно колко е бил конфликтен. Защо тогава е изместил Апостола и поне за момент е бил техния избор?
Нямаме "дневния ред" както се казва на тези, които променили някои събития, но със сигурност ролята на Левски е следвало да бъде минимизирана. Каравелов следва да им е изглеждал фигура, която много по-лесно би била изхвърлена зад борда и заменена с някой, който все още е изчаквал в сенките. Изключително по-трудно биха се справили с Апостола, ако бе затвърдил позициите си на събранието и бе избран за председател. Тези сметки не са случайни, някой наистина е имал информация, че започва нещо. На практика бунтовете обаче започват две години по-късно в съседите ни, а после и у нас...
Арабаконашкият провал е довел до провала и на тези сметки и до пълното обезличаване на Каравелов. Той пък на всичкото отгоре си е бил повярвал, че става за шеф и е разпореждал... 

Нищо от това обаче не отменя верността на констатацията на Киро Тулешков, че тези отвъд Дунава са изглеждали специални, обединени в суперважен комитет, а Каравелов издигнат в култ благодарение на Левски, неговата грешка, направил я за да изглежда представител не на някакви хъшове, а на хора с тежест... Платил я е, платил и това, че Каравелов се взел истински несериозно. Само Драсов и Марин Поплуканов, които отишли на място да се уверят видели всеки и всички в друга светлина и предпочели да си работят в българско. Другите обаче вярвали на Апостола и гласували за големия Букурещки бос плюс осигурените от Хитов гласове.
Но: "Според мен, повторното отиване на Кънчев в началото на март с някои изменения в проектоустава, е било застрашаващо за Каравелов и е послужило като негов мотив да не допусне това идване на Кънчев." - единственото застрашаващо за него би било уреждането на сметките с Ангел за писмата до Сливен, за сключения договор в Белград през 1871г. зад гърба на Дякона, за смъртта на Пенев, но не и за проектоустава. От него така или иначе Каравелов е нямало как да избяга, Левски скоро е щял да пристигне в Букурещ. 

Или аз пропускам нещо?

Редактирано Юни 3, 2025 от Borova gora

[Borova gora]

Преди 6 часа, Б. Киров said:

Ако Чарапчиев и Златев, които Каравелов сочи като предатели на Кънчев са искали да го предадат, те са имали поне две възможности да направят това през януари и февруари, когато Кънчев е пребивавал в Русе, но не са го направили, а Кънчев е бил предаден точно преди отиването му в Букурещ с мисия до Каравелов. И тази мисия, според Обретенов, а и според мен, е била свързана с проектоустава.

https://plovdivnow.bg/obshtina-karlovo/novi-dokumenti-razkrifan-interesni-fakti-angel-kanchev-48890/

"Двата документа са намерени при претърсването на тялото на Ангел Кънчев и по искане на великия везир са изпратени в Цариград. Това става ясно от разменената кореспонденция между управителя на вилаета в Русе и великия везир - част от откритите архивни материали. Дипломатически доклади и кореспондентска информация на френски език също свидетелстват за драматичните събития в началото на март 1872 г., свързани със смъртта на Кънчев на пристанището в Русе." - Няма причина с един самоубиец да се занимава Великия везир на Империя. Плюс дузина дипломатически доклади за него точно, защо? Има нещо, което домашните извори дълбоко са покрили и продължили да прикриват всички, свързани със случая. Идеята, че се е самоубил от страх, защото нямал тескере е от същия тип, с който ни караха да твърдим, че поп Кръстьо е предал Левски, за да ни пишат шестица в час...

https://btvnovinite.bg/predavania/btv-reporterite/btv-reporterite-ti-li-si-dzhingibi.html

"защото хората, които са били куриери, са най-близките сътрудници на Васил Левски, като почнем от Христо Иванов - Големия, Никола Обретенов и Матей Миткалото. Другата възможност е направо от Букурещ, било през Любен Каравелов, било през Тодор Пеев. Но това би било страшно..."

Редактирано Юни 3, 2025 от Borova gora

[Borova gora]

Преди 6 часа, Borova gora said:

https://plovdivnow.bg/obshtina-karlovo/novi-dokumenti-razkrifan-interesni-fakti-angel-kanchev-48890/

"Двата документа са намерени при претърсването на тялото на Ангел Кънчев и по искане на великия везир са изпратени в Цариград. Това става ясно от разменената кореспонденция между управителя на вилаета в Русе и великия везир - част от откритите архивни материали. Дипломатически доклади и кореспондентска информация на френски език също свидетелстват за драматичните събития в началото на март 1872 г., свързани със смъртта на Кънчев на пристанището в Русе." - Няма причина с един самоубиец да се занимава Великия везир на Империя. Плюс дузина дипломатически доклади за него точно, защо? Има нещо, което домашните извори дълбоко са покрили и продължили да прикриват всички, свързани със случая. Идеята, че се е самоубил от страх, защото нямал тескере е от същия тип, с който ни караха да твърдим, че поп Кръстьо е предал Левски, за да ни пишат шестица в час...

https://btvnovinite.bg/predavania/btv-reporterite/btv-reporterite-ti-li-si-dzhingibi.html

"защото хората, които са били куриери, са най-близките сътрудници на Васил Левски, като почнем от Христо Иванов - Големия, Никола Обретенов и Матей Миткалото. Другата възможност е направо от Букурещ, било през Любен Каравелов, било през Тодор Пеев. Но това би било страшно..."

Има и този коментар под една от статиите за тези документи, открити през 2021г. от Виктор Комбов:

"Питам се наистина ли ни трябват нови данни, за да "провидим" очевидното? Кой предаде Никола Войводов и Цветко Павлович (кораб Германия, Русенско пристанище), кой уби словослагателя Стоян Пенев (Русенският комитет има функциите и на тайна полиция, която да ликвидира предатели), кой предаде Ангел Кънчев (на русенското пристанище), кой от русенската ложа беше в четата на Христо Ботйов и има ли отношение към ликвидирането му? Да напомня и по повод дюлгерите (от Трявна) - Според спомените на Алекси Ангелов – служител през 1872 г. в русенската книжарница на Данов, Тодор х. Станчо Драгушинов Тревналъ и управителят Никола Живков са помогнали чрез него Ангел Кънчев да си набави необходимия пропуск „мюхур”, който отменя показването на личния паспорт на заптиетата при качването на парахода. И? През 1876г. Тодор е осъден на смърт от Гюргевския БРЦК, но присъдата не е изпълнена. Кой е в Гюргевския комитет? Направо казвам, защо не се отговаря на тези въпроси. Защото историята се пише от победителите. Русенската ложа и Гюргевсия БРЦК взеха властта след Освобождението и ни написаха новата история. До ден днешен повтаряме само ТЯХНАТА версия. Докога?"

Кометарът също е стар, но пък писалият тревненец е дълбал в историята като нас и е стигнал дори по-далече, завършил е с думите, че в Русенския архив няма почти нищо, но има в Националната библиотека...

---

Нещо любопитно, в четата участвал и Михаил Греков, роден в с. Дермен дере, Бесарабия, който веднага след това се включил във Втората българска легия в Белград.

https://bnr.bg/vidin/post/101159685/nikola-voivodov-parviat-nash-revolucioner-izpolzval-korab-za-revolucionna-akcia

От спомените на Греков:

"Мидхат паша бил на пристанището. Той и де Мартир дали заповед на капитана да опразни кораба и да го предаде на турската полиция. Тълпа от турски заптии нахлула в парахода, натрошили вратите на салона, започнала стрелба с убити заптиета, но и двамата българи намерили смъртта си. Цвятко бил убит на место, а Никола, още жив, починал по-късно, без да предаде някого, от страшните мъчения на Мидхат паша.

Според сведенията на Никола Обретенов, Войводов и Цвятков са предадени от Величко Симеонов от Шумен/предател и на Ангел Кънчев/, на когото разказали защо обикалят Влашко. Когато тръгнали с парахода за Белград, Величко отишъл в Мачин да съобщи на Мидхат паша, че двама агенти на комитета в Букурещ пътуват с парахода „Германия“. 

 

Как пък някой друг не дал сведения, наистина все един и същи замесен, Обретенов и все той знаел предателя, светил му като издавал на полицията, а Обретенов как научавал? Как пък веднъж не е някой друг замесен, осведомен, участвал, а все един и същи и все баба Тонка ги погребвала, ама надали...

Редактирано Юни 3, 2025 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 7 часа, Borova gora said:

Левски може и наистина да не е знаел къде е бил Кънчев в онзи момент. Дал му е пълномощно и го е оставил да работи самостоятелно. Думата на Обретенов срещу думата на Трайко Китанчев, че Левски е изпратил Кънчев да премине Дунава. Петдесет на петдесет.

Точно така - 50 на 50 - Цаньо Захариев срещу думата на Обретенов. Цаньо Захариев е видял Ангел Кънчев два дена, преди да го самоубият в Русе и това е станало в Търново, на 2-ри срещу 3-ти март. Ето неговите думи, записани от Трайко Китанчев:

"Два дена преди убиванието на Ан. Кънчев Цаньо и Михал Икономов били в Търново. Там те заварили на Великоолу на ханът Ангел Кънчев, който пътувал под вид на търговец и купувал ерешки кожи по окръгът. За да не даде подозрение на разни съмнителни личности в ханът, Анг. Кънчев седял в стаята с отворени врати и разговарял с един человек за търговията си. После, като влезли при него Цаньо и Михал, той захванал да прави контракти и да ги разваля, за да се намира на работа. В това време, известнийт шпионин габровецът Арнаудов се са въртял около вратата на стаята му, минувал два-три пъти насам, нататък и подслушвал какво се приказва, за това Ан. Кънчев бил твърде предпазлив в говорението си и дал да разберат и другите, че има опасен человек. Той казал на другия търговец, че ще мине в Русчук и там ще се срещнат, за да свършат пазарлъкът и така онзи си отишъл. Кънчев се възползувал от това време да каже на Цаня, че ще мине през Горните турчета, за да събере кожи, а Цаню се сетил, че отива там, за да се види с бача Кира(4). Отведнъж влизат при тях в стаята Арнаудов и още един друг человек – Сливнелия. Зели да разговарят и доста време стояли през нощта като разговаряли. А. Кънчев и пред тях казал, че ще мине през Турчетата, но види се, като се е уплашил от Арнаудова, на заранът ударил право за Русчук. Цаньо и Михал са върнали в Трявна и на другия ден дошло известие, че Ан. Кънчев в Русчук убит. Това известие било от тайната поща. Всички се изпоплашили да не би да са намерили у него нещо подозрително. След няколко дена дошъл в Трявна и Левский. Той още не знаял за случката с Анг. Кънчев. Тука първ път узнал. Известието го поразило. Той силно се нажалил и се замислил. Като му казали подробно за случката, че Ангел се убил, като искал да замине за Влашко; той захванал силно да укорява Ангела Кънчев, като казвал: „Що му трябваше да отива във Влашко, той там нямаше работа! Ако са го подушили турците, да беше побягнал насам във вътрешността! Но аз знам, той е отивал, види се, пак при любовницата си във Влашко. Пустата му любов! Колко пък и истеглих, докато го убедих да се остави от нея! И той ми се кълна, че ще я забрави, даже тука вече ме уверяваше, че забравил, а пък то, ето на, още бил увлечен!“ Но след няколко дена, като получил писмо от някъде, успокоил се, като видял, че причината на неговата смърт било предателство, но пак казвал, че ако да беше избягал Ангел не във Влашко, а на вътре в България, щял да се избави. Той много обичал Ангела и като седял няколко дена в Трявна се бил сърдит, раздразнен и се карал на всички. В това време той живял у поп Коя Витанов. Там събрал и някои от лицата, които съставлявали нещо като комитет. Дал им някои наставления и казал, че необходимо е той да отиде в Габрово и сам да види какво се върши там и не може ли да се устрои някакъв комитет."

Всичко в думите на Цаньо е вярно, Ангел е имал тескере на търговец на кожи и е минал през Бяла черква, където е основал комитет с Бачо Киро. Тескерето на търговец му е било валидно само на територията на Османската империя, паспортът му не е бил заверен за излизане /Драсов по-късно е получил такъв заверен от валията/.

От друга страна, Обретенов е бил убеден, че Ангел отива при Каравелов за проектоустава /респективно и Каравелов е бил убеден в това/.

Защо мисля така? Защото в началото на декември Левски действително е изпратил Ангел с такава мисия и препоръчително писмо от комитета в Ловеч до Каравелов:

Препоръчителното писмо е било до Каравелов чрез Данаил Попов, следователно Каравелов е очаквал такова посещение от Кънчев.

Кънчев не успял тогава да отиде, поради карантината, тук коментирахме, че все пак е успял да отиде през януари, но нямаме сигурно доказателство, освен едно писмо на Драсов, който пише, че очаква завръщането на Кънчев след 10-ти януари /Кънчев е бил в Русе на 11-ти януари и това е отразено в протокола на Русенския ЧРК на Обретенов/. После Кънчев се появява в Русе пак на 11-ти февруари и отново на 3-ти март.

Левски твърди, че не го е пращал в Румъния пред Цоньо Захариев, но частната тайна полиция на Каравелов в Русе може и да не е знаела това, а да са доложили на Каравелов, че Кънчев е тръгнал към него отново за проектоустава.

По отношение на проектоустава, както казах той е писан съвместно от Кънчев и Каравелов през целия юли 1871 в Белград. Този проектоустав после е подлежал на корекции, но той не е писан на основата на Наредата на Левски, макар че в крайния завършен продукт на отпечатания Устав са влезли някои елементи от Наредата. Но това са елементи, които не променят факта, че Устава от май 1872 изцяло подменя духа и философията на Наредата. От преамбюла е изхвърлено определението на Левски за подбуда и цел на революцията и е вкаран един празнодумен текст за революция /?/ целяща балканска федерация със сърби, черногорци и румънци /?/ изцяло излязъл под перото и обърканата глава на политика и вестникар Каравелов.

И най-важното, в Устава изцяло е премахнат демократичния принцип на вишегласие, вложен в Наредата на Левски. Вместо членовете на комитета да се избират с вишегласие, в Устава е написано, че те се избират еднолично от Председателя, и вместо да са седмина с точно определени функции, както е в Наредата, изборът им е неограничен на брой по усмотрение на Председателя. Тоест на председателя е дадена ролята на монарх.

Левски, както се вижда от писмото му до Попов, е делегирал право на Кънчев чрез комитета в Ловеч да говори устно с Каравелов, не му е дал писмо, но е поискал от него да вземе писмен отговор от Каравелов /„Изпълнявай само писмени нареждания, щото нечестивците се отмятат!“ - Отец Матей Преображенски (Миткалото).  

Според мен тези указания на Левски към Кънчев са били във връзка с проектоустава.

Факт е, който никой не отрича, че Кънчев е бил предаден. Факт е, че Каравелов пуска фалшив слух, че мотивът на Кънчев за отиването му в Русе бил Пенев и по този начин насочва вниманието на полицията към Кънчев като убиец на Пенев, а не към истинските му убийци Обретенов и банда. Факт е също така, че не му е било достатъчно да свърже отиването на Кънчев в Русе с Пенев, ами и директно е публикувал дописка сочеща като преки убийци на Кънчев и Пенев - Петраки Златев и Чорапчиев.

 

 

[Borova gora]

Преди 27 минути, Б. Киров said:

Точно така - 50 на 50 - Цаньо Захариев срещу думата на Обретенов. Цаньо Захариев е видял Ангел Кънчев два дена, преди да го самоубият в Русе и това е станало в Търново, на 2-ри срещу 3-ти март. Ето неговите думи, записани от Трайко Китанчев:

"Два дена преди убиванието на Ан. Кънчев Цаньо и Михал Икономов били в Търново. Там те заварили на Великоолу на ханът Ангел Кънчев, който пътувал под вид на търговец и купувал ерешки кожи по окръгът. За да не даде подозрение на разни съмнителни личности в ханът, Анг. Кънчев седял в стаята с отворени врати и разговарял с един человек за търговията си. После, като влезли при него Цаньо и Михал, той захванал да прави контракти и да ги разваля, за да се намира на работа. В това време, известнийт шпионин габровецът Арнаудов се са въртял около вратата на стаята му, минувал два-три пъти насам, нататък и подслушвал какво се приказва, за това Ан. Кънчев бил твърде предпазлив в говорението си и дал да разберат и другите, че има опасен человек. Той казал на другия търговец, че ще мине в Русчук и там ще се срещнат, за да свършат пазарлъкът и така онзи си отишъл. Кънчев се възползувал от това време да каже на Цаня, че ще мине през Горните турчета, за да събере кожи, а Цаню се сетил, че отива там, за да се види с бача Кира(4). Отведнъж влизат при тях в стаята Арнаудов и още един друг человек – Сливнелия. Зели да разговарят и доста време стояли през нощта като разговаряли. А. Кънчев и пред тях казал, че ще мине през Турчетата, но види се, като се е уплашил от Арнаудова, на заранът ударил право за Русчук. Цаньо и Михал са върнали в Трявна и на другия ден дошло известие, че Ан. Кънчев в Русчук убит. Това известие било от тайната поща. Всички се изпоплашили да не би да са намерили у него нещо подозрително. След няколко дена дошъл в Трявна и Левский. Той още не знаял за случката с Анг. Кънчев. Тука първ път узнал. Известието го поразило. Той силно се нажалил и се замислил. Като му казали подробно за случката, че Ангел се убил, като искал да замине за Влашко; той захванал силно да укорява Ангела Кънчев, като казвал: „Що му трябваше да отива във Влашко, той там нямаше работа! Ако са го подушили турците, да беше побягнал насам във вътрешността! Но аз знам, той е отивал, види се, пак при любовницата си във Влашко. Пустата му любов! Колко пък и истеглих, докато го убедих да се остави от нея! И той ми се кълна, че ще я забрави, даже тука вече ме уверяваше, че забравил, а пък то, ето на, още бил увлечен!“ Но след няколко дена, като получил писмо от някъде, успокоил се, като видял, че причината на неговата смърт било предателство, но пак казвал, че ако да беше избягал Ангел не във Влашко, а на вътре в България, щял да се избави. Той много обичал Ангела и като седял няколко дена в Трявна се бил сърдит, раздразнен и се карал на всички. В това време той живял у поп Коя Витанов. Там събрал и някои от лицата, които съставлявали нещо като комитет. Дал им някои наставления и казал, че необходимо е той да отиде в Габрово и сам да види какво се върши там и не може ли да се устрои някакъв комитет."

 

Всичко в думите на Цаньо е вярно, Ангел е имал тескере на търговец на кожи и е минал през Бяла черква, където е основал комитет с Бачо Киро. Тескерето на търговец му е било валидно само са територията на Османската империя, паспорътт му не е бил заверен за излизане /Драсов по-късно е получил такъв заверен от валията/.

От друга страна, Обретенов е бил убеден, че Ангел отива при Каравелов за проектоустава /респективно и Каравелов е бил убеден в това/.

Защо мисля така? Защото в началото на декември Левски действително е изпратил Ангел с такава мисия и препоръчително писмо от комитета в Ловеч до Каравелов:

Препоръчителното писмо е било до Каравелов чрез Данаил Попов, следователно Каравелов е очаквал такова посещение от Кънчев.

Кънчев не успял тогава да отиде, порави карантината, тук коментирахме, че все пак е успял да отиде през януари, но нямаме сигурно доказателство, освен едно писмо на Драсов, който пише, че очаква завръщането на Кънчев след 10-ти януари /Кънчев е бил в Русе на 11-ти януари и това е отразено в протокола на Русенския ЧРК на Обретенов/. После Кънчев се появява в Русе пак на 11-ти февруари и отново на 3-ти март.

Левски твърди, че не го е пращал в Румъния пред Цоньо Захариев, но частната тайна полиция на Каравелов в Русе може и да не е знаела това, а да са доложили на Каравелов, че Кънчев е тръгнал към него отново за проектоустава.

По отношение на проектоустава, както казах той е писан съвместно от Кънчев и Каравелов през целия юли 1871 в Белград. Този проектоустав после е подлежал на корекции, но той не е писан на основата на Наредата на Левски, макар че в крайния завършен продукт на отпечатания Устав са влезли някои елементи от Наредата. Но това са елементи, които не променят факта, че Устава от май 1872 изцяло подменя духа и философията на Наредата. От преамбюла е изхвърлено определението на Левски за подбуда и цел на революцията и е вкаран един празнодумен текст за революция /?/ целяща балканска федерация със сърби, черногорци и румънци /?/ изцяло излязъл под перото и обърканата глава на политика и вестникар Каравелов.

И най-важното, в Устава изцяло е премахнат демократичния принцип на вишегласие, вложен в Наредата на Левски. Вместо членовете на комитета да се избират с вишегласие, в Устава е написано, че те се избират еднолично от Председателя, и вместо да са седмина с точно определени функции, както е в Наредата, изборът им е неограничен на брой по усмотрение на Председателя. Тоест на председателя е дадена ролята на монарх.

Левски, както се вижда от писмото му до Попов, е делегирал право на Кънчев чрез комитета в Ловеч да говори устно с Каравелов, не му е дал писмо, но е поискал от него да вземе писмен отговор от Каравелов /„Изпълнявай само писмени нареждания, щото нечестивците се отмятат!“ - Отец Матей Преображенски (Миткалото).  

Според мен тези указания на Левски към Кънчев са били във връзка с проектоустава.

Факт е, който никой не отрича, че Кънчев е бил предаден. Факт е, че Каравелов пуска фалшив слух, че мотивът на Кънчев за отиването му в Русе бил Пенев и по този начин насочва вниманието на полицията към Кънчев като убиец на Пенев, а не към истинските му убийци Обретенов и банда. Факт е също така, че не му е било достатъчно да свърже отиването на Кънчев в Русе с Пенев, ами и директно е публикувал дописка сочеща като преки убийци на Кънчев и Пенев - Петраки Златев и Чорапчиев

 

О, отричат да е имало предателство и още как:

https://www.dunavmost.com/novini/rusenski-istorik-angel-kanchev-ne-e-bil-predaden

На всичкото отгоре се твърди, че е имал само една сестра... така преподават историците на учениците в Русе... Някога така папагалски повтаряхме, че поп Кръстьо е предател иначе нямаше да бъдем отличници. Край няма на глупостите в българската история, за които има толкова оборващи извори, но такива историци си отглеждаме...

Редактирано Юни 3, 2025 от Borova gora

[Б. Киров]

On 3.06.2025 г. at 21:12, Borova gora said:

ещо любопитно, в четата участвал и Михаил Греков, роден в с. Дермен дере, Бесарабия, който веднага след това се включил във Втората българска легия в Белград.

https://bnr.bg/vidin/post/101159685/nikola-voivodov-parviat-nash-revolucioner-izpolzval-korab-za-revolucionna-akcia

От спомените на Греков:

"Мидхат паша бил на пристанището. Той и де Мартир дали заповед на капитана да опразни кораба и да го предаде на турската полиция. Тълпа от турски заптии нахлула в парахода, натрошили вратите на салона, започнала стрелба с убити заптиета, но и двамата българи намерили смъртта си. Цвятко бил убит на место, а Никола, още жив, починал по-късно, без да предаде някого, от страшните мъчения на Мидхат паша.

Според сведенията на Никола Обретенов, Войводов и Цвятков са предадени от Величко Симеонов от Шумен/предател и на Ангел Кънчев/, на когото разказали защо обикалят Влашко. Когато тръгнали с парахода за Белград, Величко отишъл в Мачин да съобщи на Мидхат паша, че двама агенти на комитета в Букурещ пътуват с парахода „Германия“. 

 

Как пък някой друг не дал сведения, наистина все един и същи замесен, Обретенов и все той знаел предателя, светил му като издавал на полицията, а Обретенов как научавал? Как пък веднъж не е някой друг замесен, осведомен, участвал, а все един и същи и все баба Тонка ги погребвала, ама надали...

Греков е написал цяла книжка за Войводов и Цвятков през 1904, озаглавена "Геройската смърт на Никола Войводов и Цвятко Павлович", има я в електронен вид на сайта на регионалнвата библиотека Враца:

https://libvratsa.org/

можете да я изтеглите и с временна регистрация на читател.

Аз я прочетох и от прочетеното стигам до заключение, че предателят на двамата не би могъл да бъде Величко Симеонов от Шумен. Обвинението към него е подобно на това към поп Кръстьо. Симеонов откраднал револвера на Войводов от фотостудиото и купил снимката му с Павлович, но това е станало преди четата да вземе решение как да стигне до Радуевац, Сърбия. Симеонов и да е бил турски шпионин по никакъв начин не е могъл да узнае как ще пътуват Войводов и Павлович, а именно с параход по Дунав от Галац до Радуевац, транзитно през Русе, където вече е бил известен за тях двамата Митхад паша. Останалите четници са тръгнали по суша, но на събранието, което се е състояло след случая с фотостудиото, Войводов и Цвяткович вземат решение да тръгнат с австрийския параход. Симеонов не е присъствал на това събрание, а единствено човек бил там е можел да даде сведение на Митхад, че пътниците Войводов и Цвяткович са комити, тръгнали към Радуевац с австрийския кораб "Германия", където са се събирали всички четници, за да влязат при Зайчар.

В Зайчар голямата чета на Иван Кулин, към която е трябвало да се присъединят четниците на Войводов, също е била предадена от сърбите и ударена в гръб от сръбска милиция по заповед на сръбското правителство.

Обретенов може да е чул по-рано тази история от Греков, който през 1874 е пребивавал в Русе /даже щял да се жени за сестра му, но накрая я оставил бременна и избягал/. 

[Borova gora]

Преди 4 часа, Б. Киров said:

Греков е написал цяла книжка за Войводов и Цвятков през 1904, озаглавена "Геройската смърт на Никола Войводов и Цвятко Павлович", има я в електронен вид на сайта на регионалнвата библиотека Враца:

https://libvratsa.org/

можете да я изтеглите и с временна регистрация на читател.

Аз я прочетох и от прочетеното стигам до заключение, че предателят на двамата не би могъл да бъде Величко Симеонов от Шумен. Обвинението към него е подобно на това към поп Кръстьо. Симеонов откраднал револвера на Войводов от фотостудиото и купил снимката му с Павлович, но това е станало преди четата да вземе решение как да стигне до Радуевац, Сърбия. Симеонов и да е бил турски шпионин по никакъв начин не е могъл да узнае как ще пътуват Войводов и Павлович, а именно с параход по Дунав от Галац до Радуевац, транзитно през Русе, където вече е бил известен за тях двамата Митхад паша. Останалите четници са тръгнали по суша, но на събранието, което се е състояло след случая с фотостудиото, Войводов и Цвяткович вземат решение да тръгнат с австрийския параход. Симеонов не е присъствал на това събрание, а единствено човек бил там е можел да даде сведение на Митхад, че пътниците Войводов и Цвяткович са комити, тръгнали към Радуевац с австрийския кораб "Германия", където са се събирали всички четници, за да влязат при Зайчар.

В Зайчар голямата чета на Иван Кулин, към която е трябвало да се присъединят четниците на Войводов, също е била предадена от сърбите и ударена в гръб от сръбска милиция по заповед на сръбското правителство.

Обретенов може да е чул по-рано тази история от Греков, който през 1874 е пребивавал в Русе /даже щял да се жени за сестра му, но накрая я оставил бременна и избягал/. 

Но Обретенов как е научил кой ги е предал?

Мисля, че по масонска линия се е оказал близо до Митхад паша и може би наистина предателствата му са започнали по-рано от смъртта на Пенев:

"Полицейските власти се обърнали към австрийския консул в Русе, де Мартир, също масон, който бил приятел и в една ложа с Мидхат паша. Той се опитал да убеди двамата да се предадат, нарушавайки неприкосновеността на един чужд параход. Мидхат паша бил на пристанището. Той и де Мартир дали заповед на капитана да опразни кораба и да го предаде на турската полиция. Тълпа от турски заптии нахлула в парахода, натрошили вратите на салона, започнала стрелба с убити заптиета, но и двамата българи намерили смъртта си. Цвятко бил убит на место, а Никола, още жив, починал по-късно, без да предаде някого, от страшните мъчения на Мидхат паша.

Спорд сведенията на Никола Обретенов, Войводов и Цвятков са предадени от Величко Симеонов от Шумен/предател и на Ангел Кънчев/, на когото разказали защо обикалят Влашко. Когато тръгнали с парахода за Белград, Величко отишъл в Мачин да съобщи на Мидхат паша, че двама агенти на комитета в Букурещ пътуват с парахода „Германия“.

В сръбския държавен архив се пази цялата преписка, водена между Белградското правителство и Цариградското, отнасящо се за този позорен и трагичен акт – допускането на австрийска територия да се разпорежда турската полиция!"

[Б. Киров]

Преди 1 час, Borova gora said:

Но Обретенов как е научил кой ги е предал?

От когото и да го е научил, не му е дал вярна информация. Въпросният Величко от Шумен може и да е дал снимката на двамата, но няма как да е разбрал, че точно те двамата са на австрийския кораб и пътуват с него към Радуевац в Сърбия. Величко се е сдобил с тази снимка от ателието, където те са си направили снимка, така пише Греков. Греков, тогава 18-годишен е бил много близо до двамата през цялото време, докато се е формирала четата в Галац, той е спял в една къща с тях. Преди да тръгнат към Сърбия, четниците са направили общо събрание и тогава Войводов и Цвятко решават да пътуват с кораб по Дунав до Радуевац, а другите да стигнат дотам по суша:

Величко не е бил на това събрание, той е взел снимката им преди събранието, където е взето решението, следователно Величко не е могъл да знае, че Цвятко и Войводов тръгват от Галац с австрийски кораб, това става няколко дни преди убийството им в Русе. Някой друг е телеграфирал на Мидхат, за да ги чака той с 300 души низами на пристанището в Русе.

Крайната им цел е била Зайчар, откъдето да влязат в България. С червена линия горе съм отбелязъл откъде е трябвало да се придвижат останалите четници, само Цвятко и Войводов са се качили на кораба и е трябвало да се срещнат с другите в Радуевац.

В Русе Войводов и Цвятко са били очаквани от аскер и полиция.

 

[insighting]

On 31.05.2025 г. at 21:38, Borova gora said:

Да бе само убийството на Ботев, а то за всичко трябва да си подозрителен

Според писателя мистификацията около мястото, на което е убит и погребан Христо Ботев, идва от Никола Обретенов, който поради причини, известни само на него, укрива истинските факти. Впрочем според други български изследователи Обретенов е един от четниците, които участват в плана за физическото убийство на Ботев.

 

Цялата новина: https://telegraph.bg/telegraphplus/novini/tyrnovskiiat-pisatel-nikolaj-ivanov-hristo-botev-e-pogreban-v-peshtera-kraj-vraca.-praviat-dnk-analiz-na-kostite-mu-v-shveciia-458877

[Borova gora]

Преди 1 час, insighting said:

Според писателя мистификацията около мястото, на което е убит и погребан Христо Ботев, идва от Никола Обретенов, който поради причини, известни само на него, укрива истинските факти. Впрочем според други български изследователи Обретенов е един от четниците, които участват в плана за физическото убийство на Ботев.

 

Цялата новина: https://telegraph.bg/telegraphplus/novini/tyrnovskiiat-pisatel-nikolaj-ivanov-hristo-botev-e-pogreban-v-peshtera-kraj-vraca.-praviat-dnk-analiz-na-kostite-mu-v-shveciia-458877

Така е, но нашата тема е за Васил Левски и сме на етап най-първия издайник, от който започва докладът на Хамди паша и да, Обретенов има сериозни основания да заеме това място, но сме длъжни да си направим всички проверки от извори, документи...

Наистина, Обретенов има уникално безотговорно отношение към историята и към отделянето на истината от лъжата, което по принцип го прави недостоверен източник със съмнителни мотиви относно представената от него информация.Трябват ни доказателства за делата му от ранните му години, 60-те на 19-ти век, да установим как започва целият път при него, замъглен и слабо проучен.

Редактирано Юни 6, 2025 от Borova gora

[Borova gora]

Преди 10 часа, Б. Киров said:

Величко не е бил на това събрание, той е взел снимката им преди събранието, където е взето решението, следователно Величко не е могъл да знае, че Цвятко и Войводов тръгват от Галац с австрийски кораб, това става няколко дни преди убийството им в Русе. Някой друг е телеграфирал на Мидхат, за да ги чака той с 300 души низами на пристанището в Русе.

Крайната им цел е била Зайчар, откъдето да влязат в България. С червена линия горе съм отбелязъл откъде е трябвало да се придвижат останалите четници, само Цвятко и Войводов са се качили на кораба и е трябвало да се срещнат с другите в Радуевац.

В Русе Войводов и Цвятко са били очаквани от аскер и полиция.

Значи въпросът е кой е присъствал на събранието, за да ги издаде. Греков е присъствал, дали се е познавал с Обретенов в онзи период е интересно, може и да е друг издайникът, но пък защо Обретенов взима думата и посочва Величко? Поведението му е крайно подозрително и особено, нормално е да мълчи като не знае или не е участвал...

Стана важно и откога Обретенов е приет в масонска ложа и коя е била тя, същата като на Мидхат паша? Със сигурност е станал масон преди да постъпи в комитета, това помня, чела съм го някъде, може и когато го арестуват за убийството на Пенев да е разчитал на масонска закрила и бързо измъкване от затвора, затова да си е позволил толкова кърваво убийство. Бил е заподозрян, а лесно се измъква и без последствия, не на всеки му се разминавало за такова нещо.

Трябва да поровя в източниците...