Народе???? или Кой предаде Левски?

[Б. Киров]

Преди 4 часа, Borova gora said:

Дипломатически доклади и кореспондентска информация на френски език

"Кореспондентската информация на френски език" е донесение на агентурата в Букурещ, разчетох първите няколко реда, които не са закрити на снимката:

"В писмото си от/не се чете/ март, което получихме днес с кораб от Варна, нашият кореспондент от Букурещ ни изпраща подробен отчет за последните събития в Русчук.

Млад българин на име Ангел Кънчев, на 25 години, израснал във Виена и с приятна външност, е арестуван и се самоубива. Две години след завръщането си от Виена той отива в Русия, където той остава..."

Агентурата им ги е подвела, защото в нея са работели хора като Теофан Райнов, но донесението е доказателство, че тайната полиция на империята е продължавала да действа и след смъртта на Али паша, нейният създател. Сведението, че Кънчев идва от Виена донякъде е достоверно, той се е представял като прекупвач на ярешки кожи за кантора във Виена, ако си спомняте, цитирах писмото на Райчо Попов до Панайот Хитов, в което му говори за "нашия приятел във Виена", който бил готов да търгува с ярешки кожи. Хитов после пуска по каналния ред през Каравелов Ангел Кънчев към Левски. Обретенов упорито твърди, че Кънчев и Каравелов са писали проектоустава цял месец през юли 1871, преди Кънчев да дойде в Ловеч в края на август. Може и да е вярно, защото Устава и Наредата са съвършено различни документи. 

В Устава е изтръгнато самото идейно сърце на Наредата и това е очевидно още от двата преамбюла:

Наредата:

Подбуда и цел

Подбуда. Тиранството, безчеловещината и самата държавна система на турското правителство на Балканският полуостров.

Цел. С една обща Революция да се направи коренно преобразувание на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република(народно управление), на същото това място, което са нашите прадеди със силата на Оръжието и със своята свята кръв откупили, в което днес безчеловечно беснеят турски кеседжии и еничери и в което владей правото на силата, да се повдигне храм на Истината и правата Свобода и Турският чорбаджилък да даде място на Съгласието, Братството и съвършенното равенство, между всички народности, Българи, Турци, Евреи и пр. ще бъдат равноправни във всяко отношение, било във вяра било в Народност, било в гражданско отношение, било в каквото било, всички ще спадат под един Общ Закон, който по вишегласието от всички народности ще се избере.

Устава:

Чл. 1 Българският революционен централен комитет има в ръцете си такава една власт, каквато и всяко привременно правителство. Той трябва да приготви и да довърши революцията с всичките нравствени и матерялни средства; да кажеме на кратко, той има следните задачи: а) да
разпространява между нашият народ идеи за бунт чрез пропаганда; а тая пропаганда ще да става чрез частните комитети и чрез печатът, т.е. чрез вестници, манифести, прокламации, брошури и пр.; б) да доставя всичките нужни потреби за извършването на революцията и да приготовлява бунтът матерялно, т.е. да скрои нужният военен“ план, да назначи военни водители (войводи), да улесни с всяко средство въоръжаването, да дава на народа нужните наставления за бой и пр.
Чл.2 Българският революционен централен комитет ще прави споразумения с другите народи, съседни и отдалечени, които имат същите цели.

Разликата е от Небето до Земята - текстът на Левски цели коренна революция и смяна на цялата система, този на Кънчев-Каравелов е мъгляво послание за въстание, завера, с неясни политически цели.

Може да се каже в преносен смисъл, че Левски е бил убит и предаден идейно още с подмяната на неговата Нареда с този текст в Устава.

За кой е "играел" Кънчев в действителност, за мен е под въпрос.

[Borova gora]

Преди 16 часа, Б. Киров said:

"Кореспондентската информация на френски език" е донесение на агентурата в Букурещ, разчетох първите няколко реда, които не са закрити на снимката:

"В писмото си от/не се чете/ март, което получихме днес с кораб от Варна, нашият кореспондент от Букурещ ни изпраща подробен отчет за последните събития в Русчук.

Млад българин на име Ангел Кънчев, на 25 години, израснал във Виена и с приятна външност, е арестуван и се самоубива. Две години след завръщането си от Виена той отива в Русия, където той остава..."

Агентурата им ги е подвела, защото в нея са работели хора като Теофан Райнов, но донесението е доказателство, че тайната полиция на империята е продължавала да действа и след смъртта на Али паша, нейният създател. Сведението, че Кънчев идва от Виена донякъде е достоверно, той се е представял като прекупвач на ярешки кожи за кантора във Виена, ако си спомняте, цитирах писмото на Райчо Попов до Панайот Хитов, в което му говори за "нашия приятел във Виена", който бил готов да търгува с ярешки кожи. Хитов после пуска по каналния ред през Каравелов Ангел Кънчев към Левски. Обретенов упорито твърди, че Кънчев и Каравелов са писали проектоустава цял месец през юли 1871, преди Кънчев да дойде в Ловеч в края на август. Може и да е вярно, защото Устава и Наредата са съвършено различни документи. 

В Устава е изтръгнато самото идейно сърце на Наредата и това е очевидно още от двата преамбюла:

Наредата:

Подбуда и цел

Подбуда. Тиранството, безчеловещината и самата държавна система на турското правителство на Балканският полуостров.

Цел. С една обща Революция да се направи коренно преобразувание на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република(народно управление), на същото това място, което са нашите прадеди със силата на Оръжието и със своята свята кръв откупили, в което днес безчеловечно беснеят турски кеседжии и еничери и в което владей правото на силата, да се повдигне храм на Истината и правата Свобода и Турският чорбаджилък да даде място на Съгласието, Братството и съвършенното равенство, между всички народности, Българи, Турци, Евреи и пр. ще бъдат равноправни във всяко отношение, било във вяра било в Народност, било в гражданско отношение, било в каквото било, всички ще спадат под един Общ Закон, който по вишегласието от всички народности ще се избере.

Устава:

Чл. 1 Българският революционен централен комитет има в ръцете си такава една власт, каквато и всяко привременно правителство. Той трябва да приготви и да довърши революцията с всичките нравствени и матерялни средства; да кажеме на кратко, той има следните задачи: а) да
разпространява между нашият народ идеи за бунт чрез пропаганда; а тая пропаганда ще да става чрез частните комитети и чрез печатът, т.е. чрез вестници, манифести, прокламации, брошури и пр.; б) да доставя всичките нужни потреби за извършването на революцията и да приготовлява бунтът матерялно, т.е. да скрои нужният военен“ план, да назначи военни водители (войводи), да улесни с всяко средство въоръжаването, да дава на народа нужните наставления за бой и пр.
Чл.2 Българският революционен централен комитет ще прави споразумения с другите народи, съседни и отдалечени, които имат същите цели.

Разликата е от Небето до Земята - текстът на Левски цели коренна революция и смяна на цялата система, този на Кънчев-Каравелов е мъгляво послание за въстание, завера, с неясни политически цели.

Може да се каже в преносен смисъл, че Левски е бил убит и предаден идейно още с подмяната на неговата Нареда с този текст в Устава.

За кой е "играел" Кънчев в действителност, за мен е под въпрос.

За мен ще си остане много интересен момент какво е имало в Кънчев, след като вечерта горил документи, но на сутринта все пак нещо е бил взел в себе си и защо Великият Везир искал тези документи... Толкова млад и толкова специален за властта.

В кашата около Стоян Пенев наистина не е ясно Кънчев коя страна е взел. Подозирам тази на ВРО, защото бързо-бързо е бил изолиран от ложата и оставен сам, предаден да бъде заловен. 

Ангел Кънчев е бил човек на Хитов и Каравелов, иначе не биха го пратили заедно с Общия да е поредния помощник на Апостола. Но е бил в пъти по интелигентен от ОБщия, затова е бил приет и в масонска ложа, изпратен да учи в странство и т.н. Някъде по пътя на работата сред комитетите е спечелил доверието на Левски. Но мисля, че на свой ред е бил силно повлиян от него. Макар че на събранието в Ловеч поставя въпроса за отделяне и всеки от тримата сам да работи. Но после се подчинява на Апостола и изпълнява заповедите му. Но за последното му пътуване през Русе, Левски не е знаел нищо, има го в изворите. Това, което е съчинявал като устав е било под давлението на Каравелов, сигурна съм, като последния е бил известен с това, че винаги преправял тестовете на другите автори за вестника си, никакво уважение нямал към чуждото авторство. Ботев е оставил доволно информация по въпроса и как е искал да го бие за това вмешателство. Ботев си е имал самочувствие на автор. 
Според мен в крайната редакция Уставът е това, което председателят е искал да бъде, не някой от Апостолите, включително Главният. Дори и да не го бе послушал Кънчев, Каравелов пак щеше да пипне крайния текст.
Още по-странна е историята с другия текст, на Пълномощното на Левски, не го изготвя Каравелов, не го е и подписал. Това подчертава, че нещо между тях не е било наред след т.н. избори, не е било наред изобщо, отношенията им са били опънати. Всъщност логично е било председателят да уполномощи Апостола, но не би.  За съжаление няма да разберем, архивът на БРЦК или наистина е изтъргуван за целите на Извънредната Комисия, или изгорен и колкото и да го искали Драсов и Ботев да им го предаде, никога нищо не е оставено за поколенията. 

Имам усещането, че след твърденията на Поплуканов, че е познал Ловешкия архив пренесен в Букурещ от него, изсипан пред очите му от чувал в София, Драсов не случайно вдига толкова шум около този архив и настоява с очите си да види, че е в Каравелов. Ботев е щял да му бъде честен свидетел. Останали с празни ръце и Ботев пратил Гаврил Хлътев да го убива.

Драсов поне успява да изолира Каравелов от работата и да го свали от поста. Малко отмъщение на взелият се прекалено насериозно вестникар.

Редактирано Сряда в 07:29 от Borova gora

[Borova gora]

Преди 11 часа, Borova gora said:

За мен ще си остане много интересен момент какво е имало в Кънчев, след като вечерта горил документи, но на сутринта все пак нещо е бил взел в себе си и защо Великият Везир искал тези документи... Толкова млад и толкова специален за властта.

В кашата около Стоян Пенев наистина не е ясно Кънчев коя страна е взел. Подозирам тази на ВРО, защото бързо-бързо е бил изолиран от ложата и оставен сам, предаден да бъде заловен. 

Ангел Кънчев е бил човек на Хитов и Каравелов, иначе не биха го пратили заедно с Общия да е поредния помощник на Апостола. Но е бил в пъти по интелигентен от ОБщия, затова е бил приет и в масонска ложа, изпратен да учи в странство и т.н. Някъде по пътя на работата сред комитетите е спечелил доверието на Левски. Но мисля, че на свой ред е бил силно повлиян от него. Макар че на събранието в Ловеч поставя въпроса за отделяне и всеки от тримата сам да работи. Но после се подчинява на Апостола и изпълнява заповедите му. Но за последното му пътуване през Русе, Левски не е знаел нищо, има го в изворите. Това, което е съчинявал като устав е било под давлението на Каравелов, сигурна съм, като последния е бил известен с това, че винаги преправял тестовете на другите автори за вестника си, никакво уважение нямал към чуждото авторство. Ботев е оставил доволно информация по въпроса и как е искал да го бие за това вмешателство. Ботев си е имал самочувствие на автор. 
Според мен в крайната редакция Уставът е това, което председателят е искал да бъде, не някой от Апостолите, включително Главният. Дори и да не го бе послушал Кънчев, Каравелов пак щеше да пипне крайния текст.
Още по-странна е историята с другия текст, на Пълномощното на Левски, не го изготвя Каравелов, не го е и подписал. Това подчертава, че нещо между тях не е било наред след т.н. избори, не е било наред изобщо, отношенията им са били опънати. Всъщност логично е било председателят да уполномощи Апостола, но не би.  За съжаление няма да разберем, архивът на БРЦК или наистина е изтъргуван за целите на Извънредната Комисия, или изгорен и колкото и да го искали Драсов и Ботев да им го предаде, никога нищо не е оставено за поколенията. 

Имам усещането, че след твърденията на Поплуканов, че е познал Ловешкия архив пренесен в Букурещ от него, изсипан пред очите му от чувал в София, Драсов не случайно вдига толкова шум около този архив и настоява с очите си да види, че е в Каравелов. Ботев е щял да му бъде честен свидетел. Останали с празни ръце и Ботев пратил Гаврил Хлътев да го убива.

Драсов поне успява да изолира Каравелов от работата и да го свали от поста. Малко отмъщение на взелият се прекалено насериозно вестникар.

И да допълня една интересна статия точно по темата:

https://forum.boinaslava.net/forum/българска-история/възраждане/9500-

[Б. Киров]

Преди 21 часа, Borova gora said:

Това, което е съчинявал като устав е било под давлението на Каравелов, сигурна съм, като последния е бил известен с това, че винаги преправял тестовете на другите автори за вестника си, никакво уважение нямал към чуждото авторство. Ботев е оставил доволно информация по въпроса и как е искал да го бие за това вмешателство. Ботев си е имал самочувствие на автор. 

Уставът е програмен документ за действие, не става въпрос за авторство на публицистика или проза. Все едно да напишете техническо ръководство за москвич и да го приложите към сервиз за мерцедес, никой няма да се интересува кой е авторът, но ще бъде съсипан автомобилът. 

Когато една програма, каквато е Уставът, постановява, че целта на организацията е въстание на всяка цена, без да се интересува какво ще последва от него, идва Задунайската губерния. 

Програмата на Левски е за:

С една обща Революция да се направи коренно преобразувание на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република(народно управление), ... и Турският чорбаджилък да даде място на Съгласието, Братството и съвършенното равенство, между всички народности, Българи, Турци, Евреи и пр. ще бъдат равноправни във всяко отношение, било във вяра било в Народност, било в гражданско отношение, било в каквото било, всички ще спадат под един Общ Закон, който по вишегласието от всички народности ще се избере.

Нещата са принципни и водят до принципно различни резултати.

 

 

[Borova gora]

Преди 2 часа, Б. Киров said:

Уставът е програмен документ за действие, не става въпрос за авторство на публицистика или проза. Все едно да напишете техническо ръководство за москвич и да го приложите към сервиз за мерцедес, никой няма да се интересува кой е авторът, но ще бъде съсипан автомобилът. 

Когато една програма, каквато е Уставът, постановява, че целта на организацията е въстание на всяка цена, без да се интересува какво ще последва от него, идва Задунайската губерния. 

Програмата на Левски е за:

С една обща Революция да се направи коренно преобразувание на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република(народно управление), ... и Турският чорбаджилък да даде място на Съгласието, Братството и съвършенното равенство, между всички народности, Българи, Турци, Евреи и пр. ще бъдат равноправни във всяко отношение, било във вяра било в Народност, било в гражданско отношение, било в каквото било, всички ще спадат под един Общ Закон, който по вишегласието от всички народности ще се избере.

Нещата са принципни и водят до принципно различни резултати.

За мен обаче има огромно значение кой е писал даден документ. Защото както вече разкрихме, огромна част от възрожденците ни са имали лични интереси и често не народния, а личния интерес е определял какво пишат, правят, за какво лобират за използвам съвременна дума. Така че авторството е от огромно значение.

Това е трудната част, защото влизаме в дълбокото, а там е най-тъмно. Тук въпросът не опира само до Каравелов-Левски, а до всички участници на събранието. На тях 1869, 1870, 1871, първите месеци на 1872г. Левски е обяснявал своята програма, градили са комитети, базирани на нея, работили са за нейната цел, били са съгласни да следват неговия път... Вярвали са, че това е и пътя, и начина към освобождението.

Изведнъж е подменена основната част. За три дни те приемат подмяната! Дошъл-недошъл последен Обретенов в Букурещ и вече всички решения били гласувани, нямало протакане, обсъждане, несъгласни... Ето, това е парадокса, никой не протестира, никой не се изказва против, никой не е скочил да оспори, поне според спомените, оставени от някои участници. Ако бе, Левски щеше да го спомене в някои писма. Безропотно приемат Каравелов за председател, но най-шокиращото е, приемат Устав, в който няма приемственост с дотогава действащата програма. Залагали са живота си, вървяли са към турските бесилки заради избрания път, не може да не са усещали разликите между двата документа. Но остават в мълчание, приемат всички решения, нов Устав, подготовка за незабавно въстание и важното - събиране пари по насилствен начин.

После ще съжалят за това и първи в Ловеч ще се откажат от тези решения още с убийството на дякон Паисий, защото ще видят грешките и насъскването на властта срещу себе си, невъзможността да се работи при непрекъснати проверки, разпити, наблюдение над къщи с месеци... Но през май 1872г. никой не скача да оспорва, да репликира... Защо? Някакъв страх, че ще бъде сам срещу думата на останалите?

Обаче няма в тях вяра в Устава, нито в думите на Каравелов, дори в позицията му на председател, това ще бъде ясно само след няколко месеца, но и Левски, седнал между другите, защо е мълчал? Или е стискал компромисно устни, за да не внася разкол в организацията публично, вече е имало такъв опит по повод участието на Димитър Ценов и уговорка, че трябвало да изглеждат единни пред другите. После на четири очи с Каравелов следва са имали приказка, толкова тежка, че последният дори не му дава правомощия, не му подписва Пълномощното, изготвя го и подписва Кирияк Цанков...

Но относно Устава, не е било времето за компромиси с такъв документ дори от страна на Апостола, трябвало да е наясно предварително какво ще бъде прието и да подготви оспорване... Освен това, тук е дълбоката част,не са били малко, а доста мъже събрани на едно място и не ставало въпрос за формалност, а за работа, струваща живота им и определяща съдбата на народа им, и тези мъже просто гласували... Защо?

Редактирано Четвъртък в 07:30 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 3 часа, Borova gora said:

За мен обаче има огромно значение кой е писал даден документ. Защото както вече разкрихме, огромна част от възрожденците ни са имали лични интереси и често не народния, а личния интерес е определял какво пишат, правят, за какво лобират за използвам съвременна дума. Така че авторството е от огромно значение.

Това е трудната част, защото влизаме в дълбокото, а там е най-тъмно. Тук въпросът не опира само до Каравелов-Левски, а до всички участници на събранието. На тях 1869, 1870, 1871, първите месеци на 1872г. Левски е обяснявал своята програма, градили са комитети, базирани на нея, работили са за нейната цел, били са съгласни да следват неговия път... Вярвали са, че това е и пътя, и начина към освобождението.

Изведнъж е подменена основната част. За три дни те приемат подмяната! Дошъл-недошъл последен Обретенов в Букурещ и вече всички решения били гласувани, нямало протакане, обсъждане, несъгласни... Ето, това е парадокса, никой не протестира, никой не се изказва против, никой не е скочил да оспори, поне според спомените, оставени от някои участници. Ако бе, Левски щеше да го спомене в някои писма. Безропотно приемат Каравелов за председател, но най-шокиращото е, приемат Устав, в който няма приемственост с дотогава действащата програма. Залагали са живота си, вървяли са към турските бесилки заради избрания път, не може да не са усещали разликите между двата документа. Но остават в мълчание, приемат всички решения, нов Устав, подготовка за незабавно въстание и важното - събиране пари по насилствен начин.

После ще съжалят за това и първи в Ловеч ще се откажат от тези решения още с убийството на дякон Паисий, защото ще видят грешките и насъскването на властта срещу себе си, невъзможността да се работи при непрекъснати проверки, разпити, наблюдение над къщи с месеци... Но през май 1872г. никой не скача да оспорва, да репликира... Защо? Някакъв страх, че ще бъде сам срещу думата на останалите?

Обаче няма в тях вяра в Устава, нито в думите на Каравелов, дори в позицията му на председател, това ще бъде ясно само след няколко месеца, но и Левски, седнал между другите, защо е мълчал? Или е стискал компромисно устни, за да не внася разкол в организацията публично, вече е имало такъв опит по повод участието на Димитър Ценов и уговорка, че трябвало да изглеждат единни пред другите. После на четири очи с Каравелов следва са имали приказка, толкова тежка, че последният дори не му дава правомощия, не му подписва Пълномощното, изготвя го и подписва Кирияк Цанков...

Но относно Устава, не е било времето за компромиси с такъв документ дори от страна на Апостола, трябвало да е наясно предварително какво ще бъде прието и да подготви оспорване... Освен това, тук е дълбоката част,не са били малко, а доста мъже събрани на едно място и не ставало въпрос за формалност, а за работа, струваща живота им и определяща съдбата на народа им, и тези мъже просто гласували... Защо?

Защо е приет така набързо този Устав, коренно различен от Наредата на Левски - обяснявам си го най-вече с преобладаващия брой на делегатите емигранти, съотношението е било поне 3 към 1 в тяхна полза. Това не отразява съотношението на реалното представителство - Каравелов, който според мен преувеличава, в неговия вестник твърди, че емигрантите в Сърбия, Влашко и Русия били над 1.5 млн, което съпоставено с българското етническо население от близо 7 млн. е по-малко от 25 процента, но на събранието те са били мнозинство:

по данни на Обретенов

По подписи под протокола, според Страшимиров, тук е сбъркал Драсов, вместо Драгостинов, но представителите от България са шестима срещу 13 от емигрантите.

Писмото на Райчо Попов /Гръблев записан в протокола/, на което Левски отговаря е пълно с упреци как смее Левски да пише проектоустав без тях... Драсов пише на Данаил Попов, че според него, ловчанлии трябва въобще да преустановят кореспонденцията с тези лица, това не е могло да не стигне до ушите им. Така е станал мишена.

Освен това, през 1869-та, след като предприемат европейско турне до Мацини, тези господа се изживявали все едно им е дадена индулгенция за революция от папата на революцията в Европа. Каравелов барабар с тях, той им дава първата препоръка до Херцен, който ги отпратил до Бакунин, а последния до Мацини. Освен това, в края на същата 1869-та се състоял конгрес на Международната лига за мир и свобода, създадена в Женева през 1867 г., където са били представени и български делегати, първият Устав на БРЦК е отпечатан след това. Същата 1869 година Каравелов излиза с радикални революционни идеи, той е имал способността да ги съчетава с казионното славянофилство на Азиатския департамент, изключително пластична политическа мимикрия, и нашенските радикали от бившия ТБЦК си го припознават като свой, говоря за Иван Кършовски, Райчо Попов, Теофан Райнов и дори Касабов, който през следващата 1870 се оттегля внезапно и окончателно от революционните комитети, някой, според мен, му е направил неустоимо предложение да се занимава с адвокатура и да не се меси в политиката.

Защо Левски си е мълчал и стискал устни - заради реалните обстоятелства, според мен - никакви сериозни пари и никакво сериозно оръжие в големи количества не са можели да стигнат до българските частни комитети без посредничеството на емигрантите.

 

[Borova gora]

Преди 3 часа, Б. Киров said:

Защо е приет така набързо този Устав, коренно различен от Наредата на Левски - обяснявам си го най-вече с преобладаващия брой на делегатите емигранти, съотношението е било поне 3 към 1 в тяхна полза. Това не отразява съотношението на реалното представителство - Каравелов, който според мен преувеличава, в неговия вестник твърди, че емигрантите в Сърбия, Влашко и Русия били над 1.5 млн, което съпоставено с българското етническо население от близо 7 млн. е по-малко от 25 процента, но на събранието те са били мнозинство:

по данни на Обретенов

По подписи под протокола, според Страшимиров, тук е сбъркал Драсов, вместо Драгостинов, но представителите от България са шестима срещу 13 от емигрантите.

Писмото на Райчо Попов /Гръблев записан в протокола/, на което Левски отговаря е пълно с упреци как смее Левски да пише проектоустав без тях... Драсов пише на Данаил Попов, че според него, ловчанлии трябва въобще да преустановят кореспонденцията с тези лица, това не е могло да не стигне до ушите им. Така е станал мишена.

Освен това, през 1869-та, след като предприемат европейско турне до Мацини, тези господа се изживявали все едно им е дадена индулгенция за революция от папата на революцията в Европа. Каравелов барабар с тях, той им дава първата препоръка до Херцен, който ги отпратил до Бакунин, а последния до Мацини. Освен това, в края на същата 1869-та се състоял конгрес на Международната лига за мир и свобода, създадена в Женева през 1867 г., където са били представени и български делегати, първият Устав на БРЦК е отпечатан след това. Същата 1869 година Каравелов излиза с радикални революционни идеи, той е имал способността да ги съчетава с казионното славянофилство на Азиатския департамент, изключително пластична политическа мимикрия, и нашенските радикали от бившия ТБЦК си го припознават като свой, говоря за Иван Кършовски, Райчо Попов, Теофан Райнов и дори Касабов, който през следващата 1870 се оттегля внезапно и окончателно от революционните комитети, някой, според мен, му е направил неустоимо предложение да се занимава с адвокатура и да не се меси в политиката.

Защо Левски си е мълчал и стискал устни - заради реалните обстоятелства, според мен - никакви сериозни пари и никакво сериозно оръжие в големи количества не са можели да стигнат до българските частни комитети без посредничеството на емигрантите.

Това само доказва колко важни са били за тях личните интереси и колко народната работа е на втори план. Изключително малко съмишленици за Апостола, което наистина би било обезсърчаващо за мнозина други. Той просто е имал характер, а може би и вяра, че при следващото събрание, този път на българска територия, знаем, че е планирал такова, нещата щели да се сложат на мястото им.

Влашките дейци добре са си обикаляли Европа, но да бяха поработили на терен като него, да видят на място проблемите, трудностите, да опитат сами да будят и да убеждават хората, да преминават през клопките на заптиетата, а то с една екскурзия и две-три срещи в странство, големи революционери станали. Мисля, че никой от тях не се докопваше до властта след Освобождението. Помня какво им бе отговорил Апостола: "А какво по-гламаво от това ви: там да са сабирате 20-50 нека и 500 души?, пък из Българско дето ше са пролива кръв, викате мене един, та да решавам работи?... "тук в Българско ви бележим досега вашити работи - убийство за народат ни ! Тежко ни и горко от вашата там помощ досега!" 

Най-сетне имаме ключова причина защо Драсов е бил нарочен за отстрел, не Поплуканов, срещу него първо насъскали кучетата, ето че при внимателното вглеждане излиза важна информация, която помага да възстановим събитията. Това ми бе много важно и дълго време причина за размисъл. Данаил Попов не си е давал сметка колко е трябвало да мълчи, ама то се бори срещу чуждите, а не може да се опази от своите. По същият начин съобщава за поп Кръстьо на Драсов, роднините му научили от Величка Хашнова и се оказал проводник на невряна информация.

Прочетох и още нещо, Стойчо Гиргинов добре е познавал Иван Колев, който често е отскачал до Драсов, били са приятели, да му помага в комитетската дейност, оттук не друг, а той тръгва в странство с пари и тескере, по-скоро той е бил по-словоохотливия издайник, не Драсов, защото получил и пари. Вутьо Ветов е смятал Гиргинов за мъртъв когато побягнали, но това не е сигурно. Около тялото му веднага се струпала тълпа. Може като дякон Паисий да е бил жив още час например и да е продумал нещо, примерно за Иванчо Колев, той по спомени тръгва след Драсов и то към Влашко, без да разиграва спектакъла с обучението, нищо че комитета обичал театрото...

За Райчо Попов, чела съм кой е, но по-важното е, че май е бил масон и затова е смятал, че те трябвало да са водещите и да дърпат конците. Имали връзки с чужбина, вероятно и обещания, за разлика от Апостола, както и пари за въоръжаване, затоа ги е търпял. Всъщност Каравелов им е бил подръка, Левски в повечето време далече, в българско, своеволствал т.е. искал независимостта на своя народ, не просто освобождаването от властта на Султана, та подпряли Каравелов за председател. 

 

Редактирано Четвъртък в 13:42 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 2 часа, Borova gora said:

Това само доказва колко важни са били за тях личните интереси и колко народната работа е на втори план. Изключително малко съмишленици за Апостола, което наистина би било обезсърчаващо за мнозина други. Той просто е имал характер, а може би и вяра, че при следващото събрание, този път на българска територия, знаем, че е планирал такова, нещата щели да се сложат на мястото им.

Влашките дейци добре са си обикаляли Европа, но да бяха поработили на терен като него, да видят на място проблемите, трудностите, да опитат сами да будят и да убеждават хората, да преминават през клопките на заптиетата, а то с една екскурзия и две-три срещи в странство, големи революционери станали. Мисля, че никой от тях не се докопваше до властта след Освобождението. Помня какво им бе отговорил Апостола: "А какво по-гламаво от това ви: там да са сабирате 20-50 нека и 500 души?, пък из Българско дето ше са пролива кръв, викате мене един, та да решавам работи?... "тук в Българско ви бележим досега вашити работи - убийство за народат ни ! Тежко ни и горко от вашата там помощ досега!" 

 

Филип Тотю до Д. Хр. Попов
20 февруари, 1871, Одеса

Приятелю!
Писмото Ви получих на 2 февруари наст. год. и писаното ви разумях. Премного се зарадвах, като в писмото си ме питате и разпитвате за някои любопитни работи, за да ви обадя. Действително аз помня да имам с вас народна кореспонденция, ако вие престанете да се придържате с букурещките вагабонти, било млади, било стари, които всеки един от тях искат да бъдат царе, князе и подобни титли. Тяхното властолюбие, користолюбие и пусти мечти накарват ги до безумие да лудеят. Те чакат само някой българин да завещае нещо и да го глътнат като ненаситни орли.

Ка[к]то ви е известно, на букурещките българи делата и скверните им постъпки можем ли ние равнодушно да си изказваме чувствата на тях?

Що се касае за Панайот, той вече е станал български дипломат, с когото като нас хора не са приети от негова светлост. Панайот, брате, е човек висок, следва за европейските политики и за конференциите. Гордост в него до уши...

Аз желаех да открия някои потайности, но ме е страх, брате, че ваша милост, като имате малко сношения с букурещките вагабонти, ще им пооткриете всичко и тогава работата ще излезе наместо добра, зла. Ако можеш да знаеш всичко какво върша, откажи се от букурещките българи, защото те не желаят доброто на Отечеството си, според като видим делата им. Впрочем вие твърде добре ги знаете що са и какви са.

За отсрещните българи обади ми истината тъй ли е, доколкото ги аз зная, със всичките им подробности.

Филип Тотю войвода

.....

Р. S. Гордостта на Панайота е тази, че той в Сърбия искаше да стреля Дякона, а днес Дякона доказа и се старай повече да докаже вредността си (думата „вредност“ тук означава полезност), а сега Панайот не е достоен и цървула му да обърне наопаки, защото горделиво крачи подир политиката и конференциите. Олеле мале, и той има очи да се нарича първостепенен български предводител. Сърдете се, сърдете, светът го знае колко той струва, и - Дякона.
 

Същия

Тук се получи едно писмо от букурещките българи и хората спориха да се смеят с техните властолюбиви мечти. Как те искат да бъдат министри, префекти и такива много глупави мисли.

[Б. Киров]

Преди 2 часа, Borova gora said:

Най-сетне имаме ключова причина защо Драсов е бил нарочен за отстрел, не Поплуканов, срещу него първо насъскали кучетата, ето че при внимателното вглеждане излиза важна информация, която помага да възстановим събитията. Това ми бе много важно и дълго време причина за размисъл. Данаил Попов не си е давал сметка колко е трябвало да мълчи, ама то се бори срещу чуждите, а не може да се опази от своите. По същият начин съобщава за поп Кръстьо на Драсов, роднините му научили от Величка Хашнова и се оказал проводник на невряна информация.

Данаил Попов е бил почтен и свестен човек, но той си е един от ТБЦК, откъдето всички те тръгват като революционери - Левски, Райнов, Райчо, Иван Кършовски и Касабов. Само че по-късно пътищата им се разделят, Левски тръгва по негов път, Данаил го следва, а останалите си остават там където са били, те никога не стигат по-далече от идеята да се пращат чети в България и това ги съюзява с Каравелов и Азиатския департамент.

Райчо дава 3500 жълтици за четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, с тези пари им купува първокласни пушки и оръжие, 127 души. Брат му, Ванката Попхристов, загива геройски в тази чета. И пак не му светва в главата на Райчо, че с чети България няма да се освободи. Теофан краде пари от тайната полиция на Шнайдер ефенди и с тях пътува из луксозните европейски хотели само и само да подпечати познанството си с Мацини, вижте ни кои сме.

Каравелов действително е бил техният човек и затова го издигат.

[Borova gora]

Преди 16 часа, Б. Киров said:

Данаил Попов е бил почтен и свестен човек, но той си е един от ТБЦК, откъдето всички те тръгват като революционери - Левски, Райнов, Райчо, Иван Кършовски и Касабов. Само че по-късно пътищата им се разделят, Левски тръгва по негов път, Данаил го следва, а останалите си остават там където са били, те никога не стигат по-далече от идеята да се пращат чети в България и това ги съюзява с Каравелов и Азиатския департамент.

Райчо дава 3500 жълтици за четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, с тези пари им купува първокласни пушки и оръжие, 127 души. Брат му, Ванката Попхристов, загива геройски в тази чета. И пак не му светва в главата на Райчо, че с чети България няма да се освободи. Теофан краде пари от тайната полиция на Шнайдер ефенди и с тях пътува из луксозните европейски хотели само и само да подпечати познанството си с Мацини, вижте ни кои сме.

Каравелов действително е бил техният човек и затова го издигат.

Лошото е, че гласът на Филип Тотьо е звучал съвсем субективно навремето, то всеки в онези години очевидно е оплювал всекиго и историците по-късно не са му обърнали внимание. Бил е прав за толкова неща, имал е и информация от извора... Но и без писмото му, вървейки по студените следи на събитията, пак се хваща, че има нечистоплътни неща в Букурещките ни възрожденци. Е, друго си е да имаме пряко доказателство, не само да се досещаме, предполагаме 
Има едно НО при тях, кои и колко от тях са били масони, защото ако Райчо Попов е бил в масонска ложа, оттук е голямото му самочувствие, че всички с по-нисък ранг му дължали подчинение и обяснение какви ги вършат, включително Левски. Иначе поведението му на моменти е не обяснимо, особено какво е породило онова писмо на Левски, дето май и той не можел да си изясни за какво са му държали отговорност и познавал ли ги той тях, и от коя година бил в работата... Нещо странно има в тези писма, а после идва ударът и срещу него, и срещу организацията му, Каравелов пък си следвал всеки, който му давал власт и пари.
Искането за събранието в Букурещ следва да е идея не само негова, но и на всички нотабили нам, за да видят с очите си колко голяма е организацията на Апостола, дали не е само на думи, а пък никой от тях не се помръднал да отиде в българско, да свърши малко работа там, а не само да приказва. Чакали като големи чорбаджии комитаджиите да им дойдат на крака. Както вече знаем обаче, това е била голямата грешка на Левски, уплашил всички с работата, която свършил, прекалено голям, на сериозна организация се оказал лидер. В един момент му се е наложило да тъче на два стана, да се съобразява със силното лоби в Букурещ, имали пари, международни връзки, а от друга страна и с народните интереси в българско. Не успял задълго...
Това със стрелбата срещу Дякона е интересно, на други места пък се среща, че Дякона искал да стреля Раковски, който пък смятал да накаже Стефан Караджа, когато двамата били в Първата Българска Легия... Жалко, че не знаем детайлите.

Редактирано Петък в 08:23 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 6 часа, Borova gora said:

Това със стрелбата срещу Дякона е интересно, на други места пък се среща, че Дякона искал да стреля Раковски, който пък смятал да накаже Стефан Караджа, когато двамата били в Първата Българска Легия... Жалко, че не знаем детайлите.

Това със стрелбата трябва да се е случило през август 1867, когато четата на Панайот Хитов преминава в Сърбия:

https://www.vasil-levski.eu/за-левски/биография/1867-временно-заглавие/

Филип Тотю е бил с тях, после заминава за Влашко, а Левски влиза във Втората легия в началото на септември. По-късно, през зимата на 1868, когато лежи болен от коремна операция, Левски пише писмо до Хитов да му изпрати пари да си плати борчовете на хазаите. Доколкото си спомням, Левски е бил препоръчан за знаменосец на Хитов от Раковски и отначало Хитов не е бил съгласен. Писар на четата е бил Иван Кършовски, който е водел дневник на похода й.

Писмото на Ф.Тотю до Данаил Попов, което цитирах по-горе, е във връзка с пушките в Одеса, той само загатва за това че имал да разкрие някои "тайни работи", после пише директно за това на Левски. Изглежда се е обърнал за пренасянето на тези пушки и до Ив.Кършовски, защото му е написал следното писмо:

"Господин Иванчо,

днес за днес се случи в Одеса таз страшна революция, та не можах да се разпоредя за изпращането на стоката, за която с предпоследното си бях ви известил. Прочее като гледам, че от ваша страна няма никакво начертание за приносението на стоката, зех да се съмнявам за вашето хладнокръвно участие в това благодатно дело. Трябва от ваша страна решително да ми кажете, ако ще се трудите за преносението, то трябва да не гледаме на препятствията, защото без препятствия нищо не става.

Писмото на Левский получих на 23 март, който като го прочетох, сичко точно разумех. Радвам се на Левский, че той неуморно се труди за общото благоденствие. Моля бога дано му господ подари дълги дни и го запазва от неприятелите.

1-й Април, 1871.

За скоро отговор Филип Тотьо

P. S. Истина, както пише Левский, работата е добра. Ако има някои опасни известия от Левский, известете ми, за да се съобразявам с моите предначертания.

Същий

Поздравете сички приятели, а особено на г-на Д. Попова. Като намерите място през къде и как да ги прехвърлим. С една реч, трябва умно да действува, разумевася, вий ще се старайте или на някое скеля, или на някоя болта да се изтоварят. Както намерите за по-добре.

Чакам с нетърпение отговор.

Същий"

https://voivodi.eu/statii-i-intervuta-1/statii-za-filip-totyu/filip-totyo-do-karshevski/

Историята с тези пушки завършва с провал, те не били пренесени, защото не се намерили пари за каикчиите, Пъшков също ги споменава.

За какво са се карали Левски и Хитов, за да заплашва Хитов със стрелба Левски, не е ясно, но не вярвам Филип Тотю да си измисля.

Преди 6 часа, Borova gora said:

Има едно НО при тях, кои и колко от тях са били масони, защото ако Райчо Попов е бил в масонска ложа, оттук е голямото му самочувствие, че всички с по-нисък ранг му дължали подчинение и обяснение какви ги вършат, включително Левски. Иначе поведението му на моменти е не обяснимо, особено какво е породило онова писмо на Левски, дето май и той не можел да си изясни за какво са му държали отговорност и познавал ли ги той тях, и от коя година бил в работата... Нещо странно има в тези писма, а после идва ударът и срещу него, и срещу организацията му, Каравелов пък си следвал всеки, който му давал власт и пари.

Райчо Попов е бил извънредно богат, той е бил собственик на петролен кладенец, името му като богат човек се спряга с тези на Евлоги и Христо Георгиеви. За да си наеме като адвокат Леон Гамбета:

https://en.wikipedia.org/wiki/Léon_Gambetta

да му води делото за собственост на кладенеца, не ще да е било само въпрос на пари, според мен, вероятно връзката им е била и на братя масони.

[Borova gora]

Преди 3 часа, Б. Киров said:

Това със стрелбата трябва да се е случило през август 1867, когато четата на Панайот Хитов преминава в Сърбия:

https://www.vasil-levski.eu/за-левски/биография/1867-временно-заглавие/

Филип Тотю е бил с тях, после заминава за Влашко, а Левски влиза във Втората легия в началото на септември. По-късно, през зимата на 1868, когато лежи болен от коремна операция, Левски пише писмо до Хитов да му изпрати пари да си плати борчовете на хазаите. Доколкото си спомням, Левски е бил препоръчан за знаменосец на Хитов от Раковски и отначало Хитов не е бил съгласен. Писар на четата е бил Иван Кършовски, който е водел дневник на похода й.

Писмото на Ф.Тотю до Данаил Попов, което цитирах по-горе, е във връзка с пушките в Одеса, той само загатва за това че имал да разкрие някои "тайни работи", после пише директно за това на Левски. Изглежда се е обърнал за пренасянето на тези пушки и до Ив.Кършовски, защото му е написал следното писмо:

"Господин Иванчо,

днес за днес се случи в Одеса таз страшна революция, та не можах да се разпоредя за изпращането на стоката, за която с предпоследното си бях ви известил. Прочее като гледам, че от ваша страна няма никакво начертание за приносението на стоката, зех да се съмнявам за вашето хладнокръвно участие в това благодатно дело. Трябва от ваша страна решително да ми кажете, ако ще се трудите за преносението, то трябва да не гледаме на препятствията, защото без препятствия нищо не става.

Писмото на Левский получих на 23 март, който като го прочетох, сичко точно разумех. Радвам се на Левский, че той неуморно се труди за общото благоденствие. Моля бога дано му господ подари дълги дни и го запазва от неприятелите.

1-й Април, 1871.

За скоро отговор Филип Тотьо

P. S. Истина, както пише Левский, работата е добра. Ако има някои опасни известия от Левский, известете ми, за да се съобразявам с моите предначертания.

Същий

Поздравете сички приятели, а особено на г-на Д. Попова. Като намерите място през къде и как да ги прехвърлим. С една реч, трябва умно да действува, разумевася, вий ще се старайте или на някое скеля, или на някоя болта да се изтоварят. Както намерите за по-добре.

Чакам с нетърпение отговор.

Същий"

https://voivodi.eu/statii-i-intervuta-1/statii-za-filip-totyu/filip-totyo-do-karshevski/

Историята с тези пушки завършва с провал, те не били пренесени, защото не се намерили пари за каикчиите, Пъшков също ги споменава.

За какво са се карали Левски и Хитов, за да заплашва Хитов със стрелба Левски, не е ясно, но не вярвам Филип Тотю да си измисля.

Райчо Попов е бил извънредно богат, той е бил собственик на петролен кладенец, името му като богат човек се спряга с тези на Евлоги и Христо Георгиеви. За да си наеме като адвокат Леон Гамбета:

https://en.wikipedia.org/wiki/Léon_Gambetta

да му води делото за собственост на кладенеца, не ще да е било само въпрос на пари, според мен, вероятно връзката им е била и на братя масони.

Проверих:

https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_Freemasons_(E–Z)

Иван Ведър, Раковски, Гарибалди, Леон Гамбета са били фримасони, но за Райчо Попов и другите му имена нищо не открих. Това не значи, че не е бил в ложата, повечето в списъка са били шефове на ложа. Писмото му съвсем ясно показва, че Апостола вече не им е близък, не го зачитат, искат му сметка и основанието им е повече властта, която имат, опираща се на връзките и парите им, отколокото негов ангажимент към тях. Вярно, че тръгнал с препоръка и малко пари от Касабов, но малко, твърде малко за работата, която свършил и то не в една, а в три обиколки...

Най-вероятно като са видяли колко голям лидер е, неконтрилируем от тях, решили са да се възполват от организацията, но за да я поставят под свой контрол е трябвало да се отърват от Левски.

Правят го веднъж, на събранието, но той остава Главен Апостол, тогава може би са пошушнали нещо на Каравелов, а той на Обретенов. Искали са да го извадят от строя, въпросът е, че са можели да го повикат за по-дълъг период във Влашко. Но пък не е имало кой да го замести в българско, не се знае той самият какво би решил. Така или иначе той тръгва от Ловеч през Къкрина за Букурещ, за да поиска оставката на Каравелов. Но предателството е такова, че струва живота му, струва забавянето, както и начинът на провеждане на цялата битка за освобождение.

[Б. Киров]

Преди 8 часа, Borova gora said:

Проверих:

https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_Freemasons_(E–Z)

Иван Ведър, Раковски, Гарибалди, Леон Гамбета са били фримасони, но за Райчо Попов и другите му имена нищо не открих. Това не значи, че не е бил в ложата, повечето в списъка са били шефове на ложа. Писмото му съвсем ясно показва, че Апостола вече не им е близък, не го зачитат, искат му сметка и основанието им е повече властта, която имат, опираща се на връзките и парите им, отколокото негов ангажимент към тях. Вярно, че тръгнал с препоръка и малко пари от Касабов, но малко, твърде малко за работата, която свършил и то не в една, а в три обиколки...

Леон Гамбета, човекът който провъзгласява Третата Република на Франция, е станал масон през 1868 г. в ложа "Прогрес"-Марсилия:

Léon Gambetta was initiated in the lodge Le Progrès of Marseilles in 1868. See Halévy and Pillias, Lettres de Gambetta, to freemasons prominent in French politics (e.g., Émile Littré, Jules Ferry, Eugène Pelletan, and Jules Simon), a masonic luminary (Adolphe Crémieux), and Adam. Cf. Adam’s early masonic connections discussed in Adam, Nos amitiés, 260–63; and Morcos, Juliette Adam, 97–122.

Какво съвпадение, на френска ложа със същото име, но произнасяно и писано на гръцки език /защото е позволявала на членовете й да общуват на гръцки и турски/ в Цариград член е бил и Мидхат:

"Трима сина на султан Абдулмеджит, принцовете Мурат (по-късно султан Мурат V) и двама от братята му, Нуретин и Кемалетин, бяха посветени във френската ложа „Продус“ French Lodge Prodoos. Петима велики везири, включително Мидхат паша, който е ръководил първия конституционно-монархически режим, турски посланици в европейски страни и чуждестранни посланици в Турция, известни писатели и поети на свободата бяха членове на тази ложа. Louis Amiable, френски адвокат и политик, автор на историята на ложата „Les Neufs Soeurs“, люлка на енциклопедистите в Париж преди революцията, беше оратор на ложата. (Той беше в Истанбул по договор за реорганизиране на Турската адвокатска колегия)."

https://maviboncuk.blogspot.com/2011/06/masonic-activities-at-ottoman-empire_26.html

Гамбета е бил защитник на Попов в дело срещу френски предприемачи инвеститори в съвместна собственост на петролен кладенец във Влашко и е спечелил делото за клиента си.

Това, разбира се, няма пряко отношение към темата ни, просто фиксираме факти.

Преди 8 часа, Borova gora said:

Така или иначе той тръгва от Ловеч през Къкрина за Букурещ, за да поиска оставката на Каравелов

Гербов също писа за този член в Устава, който е станал предмет на спорове, и в крайна сметка е променен по настояване на Левски. Въпросният текст дава право на упълномощени лица от частните комитети да сменят "първото лице" /председателя/ с друго лице. Убеден съм, че Левски е щял да се възползва от този текст:

Глава III
Правителство

Чл.З Частните комитети ще да съставят комисия, която ще нагледва работите на централният комитет, ако стане нужда, то тая комисия или упълномощените лица от частните комитети, ще избират и назначават ново лице, което ще застъпя работата на първото лице.

[Borova gora]

Преди 12 часа, Б. Киров said:

Леон Гамбета, човекът който провъзгласява Третата Република на Франция, е станал масон през 1868 г. в ложа "Прогрес"-Марсилия:

Léon Gambetta was initiated in the lodge Le Progrès of Marseilles in 1868. See Halévy and Pillias, Lettres de Gambetta, to freemasons prominent in French politics (e.g., Émile Littré, Jules Ferry, Eugène Pelletan, and Jules Simon), a masonic luminary (Adolphe Crémieux), and Adam. Cf. Adam’s early masonic connections discussed in Adam, Nos amitiés, 260–63; and Morcos, Juliette Adam, 97–122.

Какво съвпадение, на френска ложа със същото име, но произнасяно и писано на гръцки език /защото е позволявала на членовете й да общуват на гръцки и турски/ в Цариград член е бил и Мидхат:

"Трима сина на султан Абдулмеджит, принцовете Мурат (по-късно султан Мурат V) и двама от братята му, Нуретин и Кемалетин, бяха посветени във френската ложа „Продус“ French Lodge Prodoos. Петима велики везири, включително Мидхат паша, който е ръководил първия конституционно-монархически режим, турски посланици в европейски страни и чуждестранни посланици в Турция, известни писатели и поети на свободата бяха членове на тази ложа. Louis Amiable, френски адвокат и политик, автор на историята на ложата „Les Neufs Soeurs“, люлка на енциклопедистите в Париж преди революцията, беше оратор на ложата. (Той беше в Истанбул по договор за реорганизиране на Турската адвокатска колегия)."

https://maviboncuk.blogspot.com/2011/06/masonic-activities-at-ottoman-empire_26.html

Гамбета е бил защитник на Попов в дело срещу френски предприемачи инвеститори в съвместна собственост на петролен кладенец във Влашко и е спечелил делото за клиента си.

Това, разбира се, няма пряко отношение към темата ни, просто фиксираме факти.

Гербов също писа за този член в Устава, който е станал предмет на спорове, и в крайна сметка е променен по настояване на Левски. Въпросният текст дава право на упълномощени лица от частните комитети да сменят "първото лице" /председателя/ с друго лице. Убеден съм, че Левски е щял да се възползва от този текст:

Глава III
Правителство

Чл.З Частните комитети ще да съставят комисия, която ще нагледва работите на централният комитет, ако стане нужда, то тая комисия или упълномощените лица от частните комитети, ще избират и назначават ново лице, което ще застъпя работата на първото лице.

Истината е в детайлите, затова си струва натрупването на фактите. Когато ги търсим и трупаме, тогава изкачат отговори, които си мислим, че няма да намерим. Да, част от българските масони са се включили в изместването на Левски от лидерството на собствената му организация. Дори не са влагали мисъл в последствията, всеки е искал да води "бащина дружина" и да не се покорява никому.

От тона на писмото на Райчо става ясно, че не говори само от свое име и настроенията срещу Левски са били всеобщи, надъхвали са се срещу него точно в месеците преди събранието.  

Защо? Защото отлично си е свършил работата, но това го е правело лидер над тях, над тях... а той не е имал нито финансите им, нито международните им връзки. Това ги е вадело от равновесие. Личният интерес е бил много силен. Той бил принуден да се отбранява и да обяснява, че не го е направил за да бъде кой знае какъв... Отвратително е да са му държали сметка хора, които с нищо не са рискували живота си за да помогнат за освобождението освен няколко излишни жълтици. 

И Каравелов се е почувствал "голямата работа" с подкрепата им. Вероятно са заплашили Апостола, че няма да участват в събранието, че няма да има обединение между дейците в българско и във Влашко, ако събранието не бъде в Букурещ и той направил компромис. Жалко, че малцина са били, които да поставят народните интереси над своите.

"Драсов пише на Данаил Попов, че според него, ловчанлии трябва въобще да преустановят кореспонденцията с тези лица, това не е могло да не стигне до ушите им. Така е станал мишена." - дали бихте публикували това писмо? Много ми е важно да си обясня защо при наличен Поплуканов с архива целта точно в този период е бил Драсов.

[Б. Киров]

Преди 1 час, Borova gora said:

"Драсов пише на Данаил Попов, че според него, ловчанлии трябва въобще да преустановят кореспонденцията с тези лица, това не е могло да не стигне до ушите им. Така е станал мишена." - дали бихте публикували това писмо? Много ми е важно да си обясня защо при наличен Поплуканов с архива целта точно в този период е бил Драсов.

Изразът на Драсов по адрес на писалите от Плоещ до Левски е на турски, но на български се превежда "от техните кожи /буквално "баджаци"/ цървули не стават", същият израз е употребен в писмото на председателя от 7-ми октомври 1872 до Левски по отношение на другите членове на ловчанския комитет, интригата на недоверие и подозрение е дала плодове, негативизмът се е насочил навътре.

Драсов е бил най-интелигентният от комитета в Ловеч, душата и сърцето на този комитет, както се вижда от писмата, той е бил моторът, Марин нищо почти не е оставил като кореспонденция, защото цялата работа се е движела от Драсов.

Тук искам като вметка да отбележа, Левски за кратко време е успял да изгради прототип на републиканско управление в Ловеч, комитетът на привремнното правителство е изпълнявал функция на парламент, в който всички решения са се вземали с гласуване, дори и някои от тях да са били в противоречие с волята на Левски.

 

[Borova gora]

Преди 6 часа, Б. Киров said:

Изразът на Драсов по адрес на писалите от Плоещ до Левски е на турски, но на български се превежда "от техните кожи /буквално "баджаци"/ цървули не стават", същият израз е употребен в писмото на председателя от 7-ми октомври 1872 до Левски по отношение на другите членове на ловчанския комитет, интригата на недоверие и подозрение е дала плодове, негативизмът се е насочил навътре.

Драсов е бил най-интелигентният от комитета в Ловеч, душата и сърцето на този комитет, както се вижда от писмата, той е бил моторът, Марин нищо почти не е оставил като кореспонденция, защото цялата работа се е движела от Драсов.

Тук искам като вметка да отбележа, Левски за кратко време е успял да изгради прототип на републиканско управление в Ловеч, комитетът на привремнното правителство е изпълнявал функция на парламент, в който всички решения са се вземали с гласуване, дори и някои от тях да са били в противоречие с волята на Левски.

Много благодаря  "От нашите баджаци" цървули няма да станат вероятно е бил някакъв идиом навремето. Предполагам, означавал, че материалът е лош, не можело от такъв материал да се произведе качествена стока. Затова вероятно е използван и в другото писмо. Интересна нишка в писмата, която да проследим.

Сега се замислих за Драсов, след учението, дипломиран или не, бяга в Букурещ, нямало вариант да се върне в Ловеч. Там трябва да е разкрил повече, отколкото се е очаквало, защото се настроил и срещу Каравелов, и срещу Хитов, а и срещу някои от Плоещ. Към тях и преди си е бил настроен, сам пише, че още с Марин като обикаляли Влашко, не харесали хората там, ни Каравелов, ни другите, наистина е бил интелигентен, решили да си работят сами в българско. Ако можеше Левски да е бил солидарен с тях, ако можеше да не тръгва на обединение на всяка цена, но на него всяка помощ и подкрепа му е била важна, отсреща е стояла Империя...

Драсов, Пъшков и Поплуканов никога не стават масони за разлика от русенския комитет, това също ги поставяло в независимост, която е пречела на нотабилите. В Истанбул, Русе, Букурещ е нормално да са били създадени ложи, там бил интересът на Великите сили, в столиците на държави, на вилаети... Замислих се за Тодор Пеев, завършил Робърт Колеж, а той си е създаден от масони. Дали нещо от поведението му не е по масонска линия, специално "уреждането" да търси обирджиите от Арабаконак с пари и тескере от властта...

Драсов всъщност през цялото време е търсел кой и как е навредил на Апостола, може би е предполагал, че по този начин ще стигне и до издайника, натопил самия него. Видял е, че с убийството на дякон Паисий не свършили работа, предателствата продължили с пълна сила... Затова по-късно е сключил завера с Пъшков да си мълчи и да му съобщава всичко като съзаклятник, защото свършили глупост с убийството, за което биха ги обвинявали ако отново се напомни за него. Но и не участвал в Гюргевския комитет, някак хората в него не биха били неговите съзаклятници. Тук също има нещо, което предстои да излезе на повърхността, може и те да не са го искали, Ботев също не бил част от този комитет.

БРЦК направо подменил с помощта на Ботев. Изобщо е бил шило, което в торба не стои. Подценили са го. Той обаче добре е преценил и Каравелов, и сие.

Другото, което търся е Меморандумът на Иванчо Хаджипенчович, пак от дните, които разглеждаме е, от януари 1872г. Не може да го няма в архивите, би помогнал да преценим той пък колко е навредил и колко не. Имал е информация от самия Левски, бил му е гост в Истанбул, колко от тази информация е използвал, за да спре назначението на Иларион Ловчански в полза на Антим I ?

Редактирано вчера от 16:54 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 1 час, Borova gora said:

Много благодаря  "От нашите баджаци" цървули няма да станат вероятно е бил някакъв идиом навремето. Предполагам, означавал, че материалът е лош, не можело от такъв материал да се произведе качествена стока. Затова вероятно е използван и в другото писмо. Интересна нишка в писмата, която да проследим.

Нещо като жаргонното "и за чеп на зеле не става", за нищо го не бива, дефектен материал /по Б.Б./... Интересното в случая е, че Левски също го използва за същите лица в писмо до Д.Попов:

Левски до Д. Хр. Попов, 6.VII.1871 г.

"Азис Рушидоглу,

Писмото Ви получих, в което ми бележите, че сте получили писмата ми от 20 юни. Имате и други от 7 юли (а именно): две — едно за тебе, другото — за Д. Ценова. Щом като сте ги получили, мисля да сте ги изпратили на Д. Ценова и първите на Райча и Кършовски. От тия хора и Вие казвате, (че) от кожата им цървули не стават…

Поздравете ги още от мен, какво че ми е жал, загдето още не ни подават ръка в работата ни. Дали защото си работим чисто български и не искаме вече да се водим по никого извън Българско, както се е одобрило от вишегласието и пак по вишегласието, което ни се хареса, отвън — приемаме го. А на думи не се основаваме ни за един ден да чакаме."

Има още един много любопитен абзац от писмото на Драсов до Попов, което публикувах по-горе:

"Вендерер" е австрийски католически вестник от онова време. За какво иде реч ни обяснява Ботев:

 Ето и анализа на пометнатия манифест според „Ромънул“ от 20 юния, който анализ прави русчушка една кореспонденца от 16 м. м. до „Вандерер“:
       „Последните дни на миналий месец докараха ни едно голямо стресване: един манифест на Българското народно правителство.
       Този акт е направен като едно окръжно писмо, което се отправя към секи българин. Зачева с обявление из непременно захващание бой за освобождение, целта на което е пълна независимост на отечеството. За този бой, както и за какъв да е други, най-напред потребни са пари.
       Ний - следва манифестът - ще ги приемем направо от народа. Призоваваме ви да жертвувате веднаж за святата цел. Ний ще дадем на Централния комитет сметка за парите, който после пък ще даде сметката си на народното правителство на освободеното отечество.
       Тайното правителство ще минува парите в голямата книга, като забележка същото време и източника им. Всеки да спомогне според силата си за достигане на великата цел. Никой да не каже: сиромах съм. Заемете, продайте добитъка си, заложете къщите си и сторете длъжността си към отечеството. Тежко и горко ономува, който се не найде в реда на нашите юнаци! Който не земе участие в движението, ще се счете за предател и такъв люто ще се накаже. Само оня, който се провъзгласи с нас, може да чака нашата забрана. Но ако предадете плана или емисарите ни, грозно ще ви отмъстим. Разберете, че тези, що са се турили начело на движението, махнала са сякакъв страх и ще следват без различие целта си. Тъмниците и касапниците турски не ни устрашават вече. Искаме или пълна свобода или смърт юнашка!
       Решете прочее: ще бъдете с нас или против нас? Хиляди юнаци чакат тоз отговор!
       Тъй след малко движението ще почне всред Балканите.
       И ако не ни лъжат сичките симптоми, тоз път движението ще бъде дълбоко и сериозно.“

[в. „Дума на българските емигранти“, г. I, бр. 3 от 8 юли 1871 г.]

https://litclub.bg/library/bg/botev/publ/zloto.htm

Накратко, Драсов пита Попов кой е дал дописката до "Вендерер", която компрометира ВРО? Австрийският вестник се е докопал до "заплашително писмо", писано от Левски и австрийският вестник твърди, че тази дописка им е била изпратена от Русе!! Това е началото на кариерата на Обретенов като куриер на ВРО, дни след като е получил поканителното писмо от Големия...

Драсов се съмнява, че издайника е от Русе и подозира за това Райчо и компанията му в Плоещ, поръчва на Попов да разбере кой е.

[Borova gora]

Преди 20 минути, Б. Киров said:

Нещо като жаргонното "и за чеп на зеле не става", за нищо го не бива, дефектен материал /по Б.Б./... Интересното в случая е, че Левски също го използва за същите лица в писмо до Д.Попов:

Левски до Д. Хр. Попов, 6.VII.1871 г.

"Азис Рушидоглу,

Писмото Ви получих, в което ми бележите, че сте получили писмата ми от 20 юни. Имате и други от 7 юли (а именно): две — едно за тебе, другото — за Д. Ценова. Щом като сте ги получили, мисля да сте ги изпратили на Д. Ценова и първите на Райча и Кършовски. От тия хора и Вие казвате, (че) от кожата им цървули не стават…

Поздравете ги още от мен, какво че ми е жал, загдето още не ни подават ръка в работата ни. Дали защото си работим чисто български и не искаме вече да се водим по никого извън Българско, както се е одобрило от вишегласието и пак по вишегласието, което ни се хареса, отвън — приемаме го. А на думи не се основаваме ни за един ден да чакаме."

Има още един много любопитен абзац от писмото на Драсов до Попов, което публикувах по-горе:

"Вендерер" е австрийски католически вестник от онова време. За какво иде реч ни обяснява Ботев:

 Ето и анализа на пометнатия манифест според „Ромънул“ от 20 юния, който анализ прави русчушка една кореспонденца от 16 м. м. до „Вандерер“:
       „Последните дни на миналий месец докараха ни едно голямо стресване: един манифест на Българското народно правителство.
       Този акт е направен като едно окръжно писмо, което се отправя към секи българин. Зачева с обявление из непременно захващание бой за освобождение, целта на което е пълна независимост на отечеството. За този бой, както и за какъв да е други, най-напред потребни са пари.
       Ний - следва манифестът - ще ги приемем направо от народа. Призоваваме ви да жертвувате веднаж за святата цел. Ний ще дадем на Централния комитет сметка за парите, който после пък ще даде сметката си на народното правителство на освободеното отечество.
       Тайното правителство ще минува парите в голямата книга, като забележка същото време и източника им. Всеки да спомогне според силата си за достигане на великата цел. Никой да не каже: сиромах съм. Заемете, продайте добитъка си, заложете къщите си и сторете длъжността си към отечеството. Тежко и горко ономува, който се не найде в реда на нашите юнаци! Който не земе участие в движението, ще се счете за предател и такъв люто ще се накаже. Само оня, който се провъзгласи с нас, може да чака нашата забрана. Но ако предадете плана или емисарите ни, грозно ще ви отмъстим. Разберете, че тези, що са се турили начело на движението, махнала са сякакъв страх и ще следват без различие целта си. Тъмниците и касапниците турски не ни устрашават вече. Искаме или пълна свобода или смърт юнашка!
       Решете прочее: ще бъдете с нас или против нас? Хиляди юнаци чакат тоз отговор!
       Тъй след малко движението ще почне всред Балканите.
       И ако не ни лъжат сичките симптоми, тоз път движението ще бъде дълбоко и сериозно.“

[в. „Дума на българските емигранти“, г. I, бр. 3 от 8 юли 1871 г.]

https://litclub.bg/library/bg/botev/publ/zloto.htm

Накратко, Драсов пита Попов кой е дал дописката до "Вендерер", която компрометира ВРО? Австрийският вестник се е докопал до "заплашително писмо", писано от Левски и австрийският вестник твърди, че тази дописка им е била изпратена от Русе!! Това е началото на кариерата на Обретенов като куриер на ВРО, дни след като е получил поканителното писмо от Големия...

Драсов се съмнява, че издайника е от Русе и подозира за това Райчо и компанията му в Плоещ, поръчва на Попов да разбере кой е.

Аз не изключвам и двамата като източник, Обретенов или Райчо Попов, въпросът е, че Драсов допуска Райчо да е предател, това е интересно, че има причин да подозира точно него. Относно по-късните събития, подменянето на вота на събранието, изолирането на Апостола след това до степен да е готов да си връща пълномощното съгласно едно негово писмо до Букурещ, издаването на властта за лице на име Левски... съвсем възможно да го е направил Обретенов, но със сигурност с благословията на Букурещките дейци, а заради злостното писмо на Райчо Попов, подозирам, че дори е настоявал това да се случи. Драсов наистина е бил проницателен, добре е преценил в кого личният интерес и егоизма са в повече.

Тъжното е, че гласува за обира в Арабаконак... на практика голямата му грешка е подкрепата му за Общия... Иначе е имал доста качества.

[Б. Киров]

Преди 12 минути, Borova gora said:

Аз не изключвам и двамата като източник, Обретенов или Райчо Попов, въпросът е, че Драсов допуска Райчо да е предател, това е интересно, че има причин да подозира точно него.

Драсов е написал "от тия известия не е липсвало нито едно", има предвид изпратени такива писма, напечатани в Букурещ, печатни "известия", които те са завели по брой и следят, нито едно не им липсва, но точно такова "известие" публикува австрийския вестник и то с цел да представи в лоша светлина българските революционери. Драсов прави логическата връзка, че щом при тях няма липса на "известие", то е пратено от Влашко, подозира Райчо. Но Драсов не прави логическата връзка, че печатните "известия" са минавали вече по канала в Русе, и липсващото и отишло в редакцията на Вендерер може да е изтекло от пощата, при все че при тях липси няма. Допускам че на датата която е писал до Попов, Драсов не е имал знание, че Големия вече е наел Обретенов за куриер, защото по-предно писмо до Попов му се оплаква, че Сава Младенов вече е отказал да им носи писмата до Турну Мъгуреле.

[Borova gora]

Преди 40 минути, Б. Киров said:

Драсов е написал "от тия известия не е липсвало нито едно", има предвид изпратени такива писма, напечатани в Букурещ, печатни "известия", които те са завели по брой и следят, нито едно не им липсва, но точно такова "известие" публикува австрийския вестник и то с цел да представи в лоша светлина българските революционери. Драсов прави логическата връзка, че щом при тях няма липса на "известие", то е пратено от Влашко, подозира Райчо. Но Драсов не прави логическата връзка, че печатните "известия" са минавали вече по канала в Русе, и липсващото и отишло в редакцията на Вендерер може да е изтекло от пощата, при все че при тях липси няма. Допускам че на датата която е писал до Попов, Драсов не е имал знание, че Големия вече е наел Обретенов за куриер, защото по-предно писмо до Попов му се оплаква, че Сава Младенов вече е отказал да им носи писмата до Турну Мъгуреле.

"В Ловеч[162] (град между София и Русе) бил разкрит комитет от 13 души. Дякон Левски[163] действувал като председател на този комитет. Само Дякон Левски и друг един член били заловени." - https://kanchogeorgiev.blogspot.com/2012/06/pkpkopk.html

Това е много интересно, как са знаели, че са 13? В доклада на Хамди паша стават тринайсет ако поименно упоменем синовете на поп Лукан, дъщеря му явно не се брои...

Следното твърдение също е впечатляващо, всичко е от документи:

"руският драгоман[188] е участвувал в разпространението тук в града на в. „Свобода” (революционен букурещки вестник, споменат по-горе, получаван тайно), че през миналия месец март  руският генерален консул[189] изказал желанието да изведе Ангел Кънчев[190] извън страната..."

Редактирано вчера от 19:15 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 9 часа, Borova gora said:

"руският драгоман[188] е участвувал в разпространението тук в града на в. „Свобода” (революционен букурещки вестник, споменат по-горе, получаван тайно), че през миналия месец март  руският генерален консул[189] изказал желанието да изведе Ангел Кънчев[190] извън страната..."

Това е от донесението на английския консул, който е черпил сведения от Шакир бей. Шакир бей е бил дясна ръка на Мидхат паша, и в Русе, и в Багдад, където Мидхад е бил губернатор след Русе, следователно Шакир бей е познавал най-добре хората и обстановката в Русе и във вилаета. Прави впечатление от публикуваните донесения на консулите, че Р. Далиел, английският, има най-точна и изчерпателна информация.

Откъде Шакир бей е имал информацията, че А.Мошнин, руският генерален консул в Русе, искал да изведе Кънчев от Русе? За това въобще не става въпрос в протоколите от разпитите на Следствената комисия в София. Значи информацията му е дошла от тайната османска полиция в Русе. Кънчев идва на 3-ти, а на 5-ти е самоубит на пристанището с фалшив пропуск и без тескере за преминаване. Кога за 1-2 дни е бил известен руския консул, че и да му дава помощ за преминаване, която очевидно не му е дал, освен ако... фалшивият червен картон издаден на Кънчев от книжарницата на Данов не е била тази помощ? Обретенов въобще не споменава хората на Данов, а някакво несъществуващо, според мен, лице от паспортния отдел, което дало пропуска.

Шакир бей е дал и друга ценна информация на Р.Далиел, за която няма и дума в протоколите на Комисията:

"Преди около година и половина Дякон Левски, Димитър и Ангел Кънчев[156], също българин (след като е видял, че е следен от турската полиция по политически причини, извършва самоубийство в Русе миналия март), изглежда били запознати от Каравелов, българин (редактор на революционен вестник, издаван на български в Букурещ[157]), и от друг българин[158] от Свищов[159] с няколко души, носещи маски. Димитър дал показания под клетва, че между маскираните били двама членове на руското генерално консулство в Букурещ и двама сърби от Белград, но не може точно да докаже това[160]."

Аз знам от протоколите за показанията на Левски за маскирани лица от комитета, но не и на Димитър Общи, очевидно тези показания на Общи не са публикувани в протоколите, а точно те, според мен, са накарали Левски да направи своите за маскираните лица, но Левски не споменава, че между тези лица е имало хора от руското консулство в Букурещ и двама сърби от Белград, това го е казал Общи.

Всичко е в детайлите, а те са в документите.

[Borova gora]

Преди 3 часа, Б. Киров said:

Това е от донесението на английския консул, който е черпил сведения от Шакир бей. Шакир бей е бил дясна ръка на Мидхат паша, и в Русе, и в Багдад, където Мидхад е бил губернатор след Русе, следователно Шакир бей е познавал най-добре хората и обстановката в Русе и във вилаета. Прави впечатление от публикуваните донесения на консулите, че Р. Далиел, английският, има най-точна и изчерпателна информация.

Откъде Шакир бей е имал информацията, че А.Мошнин, руският генерален консул в Русе, искал да изведе Кънчев от Русе? За това въобще не става въпрос в протоколите от разпитите на Следствената комисия в София. Значи информацията му е дошла от тайната османска полиция в Русе. Кънчев идва на 3-ти, а на 5-ти е самоубит на пристанището с фалшив пропуск и без тескере за преминаване. Кога за 1-2 дни е бил известен руския консул, че и да му дава помощ за преминаване, която очевидно не му е дал, освен ако... фалшивият червен картон издаден на Кънчев от книжарницата на Данов не е била тази помощ? Обретенов въобще не споменава хората на Данов, а някакво несъществуващо, според мен, лице от паспортния отдел, което дало пропуска.

Шакир бей е дал и друга ценна информация на Р.Далиел, за която няма и дума в протоколите на Комисията:

"Преди около година и половина Дякон Левски, Димитър и Ангел Кънчев[156], също българин (след като е видял, че е следен от турската полиция по политически причини, извършва самоубийство в Русе миналия март), изглежда били запознати от Каравелов, българин (редактор на революционен вестник, издаван на български в Букурещ[157]), и от друг българин[158] от Свищов[159] с няколко души, носещи маски. Димитър дал показания под клетва, че между маскираните били двама членове на руското генерално консулство в Букурещ и двама сърби от Белград, но не може точно да докаже това[160]."

Аз знам от протоколите за показанията на Левски за маскирани лица от комитета, но не и на Димитър Общи, очевидно тези показания на Общи не са публикувани в протоколите, а точно те, според мен, са накарали Левски да направи своите за маскираните лица, но Левски не споменава, че между тези лица е имало хора от руското консулство в Букурещ и двама сърби от Белград, това го е казал Общи.

Всичко е в детайлите, а те са в документите.

Да приемем, че е истина, че не е бил излъган консулът, че е знаела цялата истина тайната полиция и написаното е вярно. Правя тази уговорка, защото знаем, в дурги писания истината е приблизителна, разминаваща се... толкова са занели или толкова са искали да им кажат източниците им, или да ги объркат. Но в случая нека мислим, че е така, както е написано. Това прави ситуацията с Ангел Кънчев ненормална, на 21 години, около него се въртят на пръсти и пети ВРО, масони, тайни служби на държави, тайната полиция, че и консули на Великите сили... С какво е заслужил такава чест? Хлапак, който дори не е бил от някое чорбаджийско семейство...

Да, дълбочината е голяма и там е най-тъмното, единственото обяснение е догадката, която вече направихме, а този текст почти я потвърждава, че е успял да вземе писмата на Пенев, откраднати от Каравелов. Тези писма най-вероятно са били и най-важните, Пенев не би взел някакви банални, за тях не би рискувал. Влезнал е под кожата на Каравелов заради супер-препоръките, които получил от бандата в Русе, иначе би имал дълъг срок на изпитване дали е верен, дали е смислен. Имал е достъп до всичко, вестникаря си е бил разпилян, трябва да е взел точно писмата от и за агента на Азиатския департамент, както и тези за подменянето на вота чрез Сливен. Всичко друго не е имало същата стойност. За информация за дописниците, която също може да е имал, не биха го клали така зверски, тя не е с такова значение.

Според Симидов на комитета в Русе още същия ден вечерта е съобщил Каравелов. В паниката допускам да е информирал или руския консул в Букурещ или този в Русе. Очаквал е разкриването си и провала на операцията, която му е била възможена. При убийството на Пенев може да е споменал, че смятал да предаде писмата на Кънчев. Това затваря кръгът. Търсели са документите, писмата, които не са взели от Пенев. Търсели са кой още е знаел за тях. По масонска линия вече са очернени и двамата. Тук вече тайната полиция се е добрала до тайната и пратили шефът в Букурещ да разследва. Нормално, от Букурещ, от печатницата на Каравелов дошла заповедта за убийството на Пенев и възстановяването на откраднатото. Правилно натам тръгнал да търси...

Тук вече остава въпросът само с предателството на Кънчев и убийството му. Можем да изградим няколко версии. Една от тях е руският консул наистина набързо да прекара Кънчев през Дунава и после да искат от него документите, да видят докъде и колко знае от тях. Той може и точно тях да е изгорил вечерта и сутринта да не е отишъл на среща с някой от консулството. Не знаем... Но друг е искал смъртта му, а не да мине Дунава. Предаден е със сигурност. Дори тескерето не е посмял да иде да си завери, а с Левски винаги е ходел и са си заверявали и двамата без проблеми по села и градове. Бих казала, че е очаквал да бъде арестуван в паспортното, очаквал е предателство, щом Пенев е бил жестоко заклан, а и заварил дузина врати затворени за него... Затова не е заверил.

Маските... за Левски ясно, че е имал идеята за такива церемонии, изписано е доста откъде е взел идеите за клетвата, камата, библията, револвера... Но Димитър Общи дотам ли е бил вкаран в играта? Полуграмотен обирджия от Крит изведнъж произведен в голям революционер? От кого? Защо? 

След Арабаконак е станало ясно, че не са били наред тези, които му гласували позицията и работата в българско. И платили, не участвали в изграждането на съвременна България. Жалко, че в онзи момент тези хора са имали думата и са действали, включително Хитов и Каравелов измежду тях... Като се замисля, най-тъжно е, че Стамболов не е оставил личен дневник или мемоари. От първа ръка щяхме да научим достатъчно.  По начинът, по който после изчиства дузина от политическата сцена личи, че е знаел много и имал съмнения в мнозина. Оставил им роли на полу-статисти, въпреки големите им амбиции. Точно той е повтарял "Ботева не закачайте", за другите не искам да знам, когато нападали поименно в парламента старите дейци, както и при неговото управление довършили паметника на Левски в София... От него са се страхували и Хитов, и Обретенов, и Наталия Каравелова, и сие... Малко по малко стигаме до отговорите на "защо".

[Б. Киров]

Преди 6 часа, Borova gora said:

Да приемем, че е истина, че не е бил излъган консулът, че е знаела цялата истина тайната полиция и написаното е вярно. Правя тази уговорка, защото знаем, в дурги писания истината е приблизителна, разминаваща се... толкова са занели или толкова са искали да им кажат източниците им, или да ги объркат.

 

Преди 6 часа, Borova gora said:

Маските... за Левски ясно, че е имал идеята за такива церемонии, изписано е доста откъде е взел идеите за клетвата, камата, библията, револвера... Но Димитър Общи дотам ли е бил вкаран в играта? Полуграмотен обирджия от Крит изведнъж произведен в голям революционер? От кого? Защо? 

Във времето, когато Шакир бей дава информация на консулите - за всеки тя е различно дозирана - ситуацията в Османската империя е крайно нестабилна, властта на султана са клати и двете партии на консерватори и реформатори се подготвят за решителна схватка. Има рокади във Високата порта и отново възход на партията на Мидхат, а Абдул Азис балансира трудно между двете крила. Финансите са в окаяно положение, хазната е пред банкрут, всичко това е описано в книгата на Мидхат-младши, към която дадох линк. Резонно е Шакир бей да не дава вярна информация дори на английския консул. Всъщност с тази подредена селектирано от него информация, той се опитва да му внуши, че цялата завера на българите е напълно дирижирана от Русия и Сърбия. Единствените твърди поддръжници на Османската империя по онова време са англичаните, всички останали от Големия Концерт в Европа имат някакви свои задни цели, най-вече Австро-Унгария, която вижда в едно разпадане на Османската империя на Балканите възможност да присъедини Босна и Херцеговина и да усили влиянието си в Сърбия и Черна гора. С една дума, според мен, Шакир бей откровено лъже консула на Англия в частта с показанията на Димитър Общи под клетва, където уж хора от руското консулство в Букурещ и сръбски емисари с маски организирали комитета в Букурещ. Целта е ясна - Англия да вземе крути мерки срещу руското влияние и да подкрепя твърдо османците.

Друг е въпросът, дали в Лондон са вземали за чиста монета тези турски лакърдии и по свои източници на информация да са имали пълна и вярна картина на ставащото.

Левант Хералд Трибюн, английско издание в Цариград, излизащо на френски и английски език, на следния ден след самоубийството на Кънчев, оповестява, че той е бил емисар на Добродетелната дружина в Букурещ и свързва смъртта на Христо Георгиев с тази на Кънчев. Вероятно намереното свидетелство от Артилерийското училище в Белград у него и свързването му с участието във Втората легия, спонсорирана с пари на Добродетелната дружина им е дало основание да направят тези изводи.

Преди 6 часа, Borova gora said:

Според Симидов на комитета в Русе още същия ден вечерта е съобщил Каравелов. В паниката допускам да е информирал или руския консул в Букурещ или този в Русе. Очаквал е разкриването си и провала на операцията, която му е била възможена. При убийството на Пенев може да е споменал, че смятал да предаде писмата на Кънчев. Това затваря кръгът. Търсели са документите, писмата, които не са взели от Пенев. Търсели са кой още е знаел за тях. По масонска линия вече са очернени и двамата. Тук вече тайната полиция се е добрала до тайната и пратили шефът в Букурещ да разследва. Нормално, от Букурещ, от печатницата на Каравелов дошла заповедта за убийството на Пенев и възстановяването на откраднатото. Правилно натам тръгнал да търси...

Тук вече остава въпросът само с предателството на Кънчев и убийството му. Можем да изградим няколко версии. Една от тях е руският консул наистина набързо да прекара Кънчев през Дунава и после да искат от него документите, да видят докъде и колко знае от тях. Той може и точно тях да е изгорил вечерта и сутринта да не е отишъл на среща с някой от консулството. Не знаем... Но друг е искал смъртта му, а не да мине Дунава. Предаден е със сигурност. Дори тескерето не е посмял да иде да си завери, а с Левски винаги е ходел и са си заверявали и двамата без проблеми по села и градове. Бих казала, че е очаквал да бъде арестуван в паспортното, очаквал е предателство, щом Пенев е бил жестоко заклан, а и заварил дузина врати затворени за него... Затова не е заверил.

Да, това е най-правдоподобната версия, но в нея има празнини. Защо Кънчев е тръгнал да минава без документ във Влашко, дори Левски го казва "защо му трябваше да ходи във Влашко, ако го е гонела полицията, можеше да избяга към вътрешността". Кънчев е имал редовно тескере на търговец за вътрешността и никой нямаше да го спре с него, той е обикалял с това тескере близо два месеца - от 11 декември до 3 март - под прикритието на прекупвач на виенска кантора,. След като не го е пращал Левски в Букурещ, какво го е накарало да се изложи сам на такъв риск - най-баналното и битово обяснение го дава Левски - имал любовница в Букурещ, обаче това ми изглежда несериозно. Кънчев е разбрал за убийството на Пенев, казали са му още в Търново, но е влязъл в Русе. Ако е търсел писмата у Пенев, трябва да ги е търсел не у Пенев, който вече е бил покойник, а някъде другаде.

Има и друго нещо - предишното идване на Кънчев в Русе е на 11 февруари, а Пенев се появява в Русе на 13-ти, два дни след Кънчев. Протоколът на Обретенов с решението да убият Пенев е от 15-ти, а убийството е чак на 1-ви март. През цялото време Пенев се е шляел из Русе и "тайните полицаи" нищо не са му сторили, въпреки лютата им закана за незабавно "изтребление" две седмици преди това. И после го убиват чак на 1-ви март след зверски изтезания, явно опитвайки се да изтръгнат някаква онформация от него. Тях ги арестуват на следния ден, сякаш са ги наблюдавали какво правят, светкавично.

Ние знаем от протокола на Обретенов, че Кънчев е взел от тях пари на 11-ти февруари, но не знаем кога си е тръгнал от Русе, а Пенев идва на 13-ти. Ами ако двамата са се видели през тези няколко дни, когато и двамата са били в Русе и въпросните писма са били дадени на Кънчев още тогава?

При тази хипотеза, защо не е уведомил за тях Левски, и защо му е било да минава във Влашко, при кой е щял да ходи там?