Народе???? или Кой предаде Левски?

[Б. Киров]

On 16.08.2025 г. at 10:17, Borova gora said:

И... всяка страна си има интереси и трябва да си ги защитава, в началото сме били необходими на всички по времето на Раковски, затова той е бил добре приет навсякъде, но не е разбрал, че трябва да хване момента, че просто е на гребена на вълната и това е съвсем временно, че няма да е постоянно отношение. Така или иначе не успял да договори освобождението с никоя от великите сили, а после вече политическата сцена станала друга, интерсите се сменили и идеята била променена, да нямаме въоръжени структури, за да могат лесно да ни завладеят, въоръжаващата се ВРО станала проблем...

Фактът, че Димитър Общи е бил сръбски агент на редовно заплащане от сръбската държава, според мен, не е от фактите "и...др." Аз лично го слагам по значение в нашата тема редом с безспорния факт, че Никола Тихов Обретенов не е изпратил двете писма на Каравелов до Левски и от неговите ръце те са попаднали в ръцете на османската полиция.

Доказателството, че Общи е изпълнявал конкретна задача на сръбската държава преминава през пътя на неговото назначение, а той е Панайот Хитов - Любен Каравелов. Така се очертава цялата линия на чуждо влияние, упражнявано върху ВРО с цел организацията, създадена от Левски да бъде извадена от негов контрол и да премине под контрола на сръбската държава за нейни цели, а именно - вдигане на въстание в българските земи, което да обслужва сръбската кауза за югославянска държава, а не българската кауза за българска държава.

Така се подреждат в добре очертана картина всички хаотични детайли от разгорялата се борба за власт между различните групи и фракции в БРЦК от 1869 година натам до обезглавяването на ВРО със залавянето на Левски в края на декември 1872-ра.

За да си отговорим на въпроса "кой предаде Левски", трябва преди това да разберем защо е бил предаден Апостола на българската свобода.

[Borova gora]

Преди 1 час, Б. Киров said:

Фактът, че Димитър Общи е бил сръбски агент на редовно заплащане от сръбската държава, според мен, не е от фактите "и...др." Аз лично го слагам по значение в нашата тема редом с безспорния факт, че Никола Тихов Обретенов не е изпратил двете писма на Каравелов до Левски и от неговите ръце те са попаднали в ръцете на османската полиция.

Доказателството, че Общи е изпълнявал конкретна задача на сръбската държава преминава през пътя на неговото назначение, а той е Панайот Хитов - Любен Каравелов. Така се очертава цялата линия на чуждо влияние, упражнявано върху ВРО с цел организацията, създадена от Левски да бъде извадена от негов контрол и да премине под контрола на сръбската държава за нейни цели, а именно - вдигане на въстание в българските земи, което да обслужва сръбската кауза за югославянска държава, а не българската кауза за българска държава.

Така се подреждат в добре очертана картина всички хаотични детайли от разгорялата се борба за власт между различните групи и фракции в БРЦК от 1869 година натам до обезглавяването на ВРО със залавянето на Левски в края на декември 1872-ра.

За да си отговорим на въпроса "кой предаде Левски", трябва преди това да разберем защо е бил предаден Апостола на българската свобода.

Тук обаче има още нещо, трябва да отговорим честно и кой е Ангел Кънчев, другият с Пълномощното, паднал от небето в комитетската работа не като редови, а като пряк помощник на Апостола при толкова редови работници, които от 1862-1863г. са били с него и в Легия, и в създаване на комитети. Още по-важното, минал е по същия път, Белград, Хитов, Каравелов, Букурещ, Русе-Ловеч, Ловеч-Русе... Не е случайно избран от същите, които получавали заплата от съседите, но парадирали да са български поборници за свобода и правда.

Не че Каравелов поне веднъж е хванал оръжие да се бори за свободата, не че не лъгал милион пъти, плюс че наследниците на поп Кръстьо, на Стоян Пенев и др. е трябвало да го съдят за обвиненията, които отправил от вестника си към предците им, за вредите, които нанесъл на семействата и близките им, не че спрял да хитрува дори след обесването на Апостола, та Ботев и Стамболов наговаряли Бенковски да го убива за интригите му и липсата на всякакъв морал в него, а Драсов за сто и един път се разграничил в 1875г., което да признаем направил и съвсем в началото, писал е как решили да си работят в българско, защото в 1871г. онези отвъд Дунава не спечелили доверието им и ги разочаровали много, но друг в онзи период не видял вестникаря с неговите очи. Левски видял това, което всъщност искал да вижда:"Бай Каравелов! Вий като чист и свободен вестникар български"... 

Ни чист, ни свободен е бил вестникаря, слуга на много господари, ама явно наистина е успявал добре да се прикрие пред Апостола... Е, пред Стоян Пенев не успял, но се спасил, поръчал убийството му.

Но няма да намерим истината, докато смело не изясним кой е бил Ангел Кънчев, изпратен точно от Хитов и Каравелов да върви рамо до рамо с Общия, да следи Апостола и да донася за него, да го представя той лично като негов заместник пред комитетите, за да свикват хората по места, че трябва да се отнасят с него като с шеф, бил е определен за бъдещия шеф на организацията, когато успеят формално, и успяват на Събранието в Букурещ, а после и физически да детронират създателя на ВРО. Кънчев е имал качества, които липсвали на Общия и можело да се разчита, че ще измести титуляра... Изоставил училището, но не защото му пречело да работи за България, всеки можел да го прави по много начини, а защото след като минал през Белград и се представил там, разбрал, че трябва да отиде на терен, да диша във врата на Апостола, но в замяна ще получи после мястото му. 

Нека не се заблуждаваме, той е съзнавал ролята, която са му подготвяли, влезнал е в нея, влезнал е и под кожата на Левски, много добре е съзнавал, че присъствието му до него означавало, че скоро ще бъдел изместен Апостола, като той без да е създал дори един комитет ще заеме мястото му. Това, което не искаме да признаем е, че е знаел, че е избрания. Не са го прехвърляли през ръцете си Хитов и Каравелов, които били на издръжка на Белград, без да направят всички възможни договорки предварително с него. Затова не е слушал Левски-формалния му шеф, който отбелязва незачитането на думите си от страна на Ангел в писмото си до ловчанлии през декември 1872г. Кънчев до самия си край е слушкал други.

Затова се е отчитал нон-стоп на Обретенов, докладвал му е всичко, точно от новите документи, от тескерето му се вижда, че последната половин година пътят му все е бил Русе-Ловеч и Ловеч-Русе, никаква разгърната дейност из цяла България в името на идеята, гледал си е интереса и този на господарите си, а Обретенов е донасял всичко на Каравелов в Букурещ като куриер на Русенския комитет. Затова на Ангел му е било толкова важно да се покаже послушен пред тези, които го изпратили в българско, изпълнителен и хукнал с шифрования списък с подписите към Влашко без тескере. Да не го отлъчат, да не изглеждало, че и той своеволства, ако не им достави списъка... Вместо Левски, слушкал тези, които го парашутирали като дясна ръка на лидера. Затова е искал и Пълномощното от Ловчанлии да получи заедно с Общия, за да покаже, че може и сам да управлява ВРО, че сам е шеф на комитети, от които нито един не е създал. 

Да припомня и другото, има го в изворите, Общия и Пеев ги сближило това, че все искали да работят по границата със Сърбия, там да правели техни си комитети, искали пърномощно от Левски за целта... Няма случайни неща, имало е причина да настояват за това и да се сближат толкова..

Редактирано Неделя в 11:33 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 4 часа, Borova gora said:

Тук обаче има още нещо, трябва да отговорим честно и кой е Ангел Кънчев, другият с Пълномощното, паднал от небето в комитетската работа не като редови, а като пряк помощник на Апостола при толкова редови работници, които от 1862-1863г. са били с него и в Легия, и в създаване на комитети. Още по-важното, минал е по същия път, Белград, Хитов, Каравелов, Букурещ, Русе-Ловеч, Ловеч-Русе... Не е случайно избран от същите, които получавали заплата от съседите, но парадирали да са български поборници за свобода и правда.

Не че Каравелов поне веднъж е хванал оръжие да се бори за свободата, не че не лъгал милион пъти, плюс че наследниците на поп Кръстьо, на Стоян Пенев и др. е трябвало да го съдят за обвиненията, които отправил от вестника си към предците им, за вредите, които нанесъл на семействата и близките им, не че спрял да хитрува дори след обесването на Апостола, та Ботев и Стамболов наговаряли Бенковски да го убива за интригите му и липсата на всякакъв морал в него, а Драсов за сто и един път се разграничил в 1875г., което да признаем направил и съвсем в началото, писал е как решили да си работят в българско, защото в 1871г. онези отвъд Дунава не спечелили доверието им и ги разочаровали много, но друг в онзи период не видял вестникаря с неговите очи. Левски видял това, което всъщност искал да вижда:"Бай Каравелов! Вий като чист и свободен вестникар български"... 

Ни чист, ни свободен е бил вестникаря, слуга на много господари, ама явно наистина е успявал добре да се прикрие пред Апостола... Е, пред Стоян Пенев не успял, но се спасил, поръчал убийството му.

Но няма да намерим истината, докато смело не изясним кой е бил Ангел Кънчев, изпратен точно от Хитов и Каравелов да върви рамо до рамо с Общия, да следи Апостола и да донася за него, да го представя той лично като негов заместник пред комитетите, за да свикват хората по места, че трябва да се отнасят с него като с шеф, бил е определен за бъдещия шеф на организацията, когато успеят формално, и успяват на Събранието в Букурещ, а после и физически да детронират създателя на ВРО. Кънчев е имал качества, които липсвали на Общия и можело да се разчита, че ще измести титуляра... Изоставил училището, но не защото му пречело да работи за България, всеки можел да го прави по много начини, а защото след като минал през Белград и се представил там, разбрал, че трябва да отиде на терен, да диша във врата на Апостола, но в замяна ще получи после мястото му. 

Нека не се заблуждаваме, той е съзнавал ролята, която са му подготвяли, влезнал е в нея, влезнал е и под кожата на Левски, много добре е съзнавал, че присъствието му до него означавало, че скоро ще бъдел изместен Апостола, като той без да е създал дори един комитет ще заеме мястото му. Това, което не искаме да признаем е, че е знаел, че е избрания. Не са го прехвърляли през ръцете си Хитов и Каравелов, които били на издръжка на Белград, без да направят всички възможни договорки предварително с него. Затова не е слушал Левски-формалния му шеф, който отбелязва незачитането на думите си от страна на Ангел в писмото си до ловчанлии през декември 1872г. Кънчев до самия си край е слушкал други.

Затова се е отчитал нон-стоп на Обретенов, докладвал му е всичко, точно от новите документи, от тескерето му се вижда, че последната половин година пътят му все е бил Русе-Ловеч и Ловеч-Русе, никаква разгърната дейност из цяла България в името на идеята, гледал си е интереса и този на господарите си, а Обретенов е донасял всичко на Каравелов в Букурещ като куриер на Русенския комитет. Затова на Ангел му е било толкова важно да се покаже послушен пред тези, които го изпратили в българско, изпълнителен и хукнал с шифрования списък с подписите към Влашко без тескере. Да не го отлъчат, да не изглеждало, че и той своеволства, ако не им достави списъка... Вместо Левски, слушкал тези, които го парашутирали като дясна ръка на лидера. Затова е искал и Пълномощното от Ловчанлии да получи заедно с Общия, за да покаже, че може и сам да управлява ВРО, че сам е шеф на комитети, от които нито един не е създал. 

Да припомня и другото, има го в изворите, Общия и Пеев ги сближило това, че все искали да работят по границата със Сърбия, там да правели техни си комитети, искали пърномощно от Левски за целта... Няма случайни неща, имало е причина да настояват за това и да се сближат толкова..

Много е трудно, след като са се напластили десетилетия на историографски трудове на мастити учени, да се обърне този наратив, продиктуван до голяма степен от политическа конюнктура и идеологически щампи, но в интерес на историческата обективност, според мен, това ще се случи, по-добре рано, отколкото късно, за нас като българи и европейци.

По времето на социализма - 1945 -1989 - е било немислимо да се рови в темата за сръбското влияние върху българското националноосвободително движение. Веднага след навлизането на съветските войски в България е издигната от Сталин идеята за южнославянска федерация между Сърбия и България и тогава е пожертвана за втори път Македония /първият е Берлинския конгрес/ в полза на Сърбия. Това е непростим грях на българските комунисти и те разбираемо не са искали да се пише нищо срещу Сърбия, защото именно те са били виновни за подаряването на Вардарска Македония на Сърбия в рамките на държавата-Франкенщайн, наричана СФРЮ, която се разпадна през 90те години на миналия век с кръв.

Сърбия има много по-голяма роля за събитията от 60-те и 70-те години на 19 век в българската история, отколкото е прието да се пише в учебниците и публикациите по история. Само бегло ще отбележа тук, че през цялото това време сръбските политици, визирам най-вече Йован Ристич и Миловое Блазнавац, са играели своя независима от Великите сили игра, лавирайки основно между Русия и Австро-Унгария, а не са били маша на една или друга от тези сили.

Ролята на Кънчев е втора подобрена версия на ролята на Димитър Общи. Основание за това намирам във факта, че в близо двумесечния си престой в Белград в компанията на Хитов и Каравелов, Кънчев е работел съвместно с Каравелов върху проекта на устав на БРЦК, напълно различен от вече изработената от година Нареда от Левски, която е била основа за дейността на ВРО. В крайна сметка е бил приет с малки корекции проектоустава на Кънчев-Каравелов, а не Наредата на Левски. Приетият Устав на БРЦК е дал пълен контрол на Каравелов над ВРО и е преобърнал изцяло йерархията във Вътрешната организация. И да, Кънчев е определен за заместник на Левски от просръбското дуо Каравелов-Хитов като тяхна изпълнителна ръка в Българско.

В 5-ия том на изданието "Нови извори" на музея в Карлово, на стр. 147, в статия на проф.Митев за ролята на Христо Георгиев за националноосвободително движение, четем следния прелюбопитен текст, свързан директно с нашата тема:

Само да припомня съобщението на официоза Дунав, че Пенев е бил убит веднага след като политическия цензор /гестаповеца/ Ернест ефенди заминал за Букурещ със специална мисия за там; а 5 дни по-късно бил самоубит Кънчев със списъка у него; на следния ден, 6 март, умрял внезапно и Христо Георгиев.

[Borova gora]

Преди 12 часа, Б. Киров said:

Много е трудно, след като са се напластили десетилетия на историографски трудове на мастити учени, да се обърне този наратив, продиктуван до голяма степен от политическа конюнктура и идеологически щампи, но в интерес на историческата обективност, според мен, това ще се случи, по-добре рано, отколкото късно, за нас като българи и европейци.

По времето на социализма - 1945 -1989 - е било немислимо да се рови в темата за сръбското влияние върху българското националноосвободително движение. Веднага след навлизането на съветските войски в България е издигната от Сталин идеята за южнославянска федерация между Сърбия и България и тогава е пожертвана за втори път Македония /първият е Берлинския конгрес/ в полза на Сърбия. Това е непростим грях на българските комунисти и те разбираемо не са искали да се пише нищо срещу Сърбия, защото именно те са били виновни за подаряването на Вардарска Македония на Сърбия в рамките на държавата-Франкенщайн, наричана СФРЮ, която се разпадна през 90те години на миналия век с кръв.

Сърбия има много по-голяма роля за събитията от 60-те и 70-те години на 19 век в българската история, отколкото е прието да се пише в учебниците и публикациите по история. Само бегло ще отбележа тук, че през цялото това време сръбските политици, визирам най-вече Йован Ристич и Миловое Блазнавац, са играели своя независима от Великите сили игра, лавирайки основно между Русия и Австро-Унгария, а не са били маша на една или друга от тези сили.

Ролята на Кънчев е втора подобрена версия на ролята на Димитър Общи. Основание за това намирам във факта, че в близо двумесечния си престой в Белград в компанията на Хитов и Каравелов, Кънчев е работел съвместно с Каравелов върху проекта на устав на БРЦК, напълно различен от вече изработената от година Нареда от Левски, която е била основа за дейността на ВРО. В крайна сметка е бил приет с малки корекции проектоустава на Кънчев-Каравелов, а не Наредата на Левски. Приетият Устав на БРЦК е дал пълен контрол на Каравелов над ВРО и е преобърнал изцяло йерархията във Вътрешната организация. И да, Кънчев е определен за заместник на Левски от просръбското дуо Каравелов-Хитов като тяхна изпълнителна ръка в Българско.

В 5-ия том на изданието "Нови извори" на музея в Карлово, на стр. 147, в статия на проф.Митев за ролята на Христо Георгиев за националноосвободително движение, четем следния прелюбопитен текст, свързан директно с нашата тема:

Само да припомня съобщението на официоза Дунав, че Пенев е бил убит веднага след като политическия цензор /гестаповеца/ Ернест ефенди заминал за Букурещ със специална мисия за там; а 5 дни по-късно бил самоубит Кънчев със списъка у него; на следния ден, 6 март, умрял внезапно и Христо Георгиев.

Сещам се как Левски оценил, че на Кънчев му трябват поне 4 години, за да изучи народната работа, младокът се врътнал обиден, че са го подценили. Напомпали са го със самочувствие Хитов и Каравелов, това е ясно, но тук се вижда другото. Никой не възнамерявал да даде на Апостола още четири години нормална работа, въпросът бил сега, веднага да му се вземе властта, да му се издърпа килимчето изпод краката. На практика планирали седящите на топло и заветно в Букурещ и Белград до седмици да омаловажат ролята му в организацията, а не да му позволят още време да създавал структура, която само той управлявал и която наистина целяла освобождението на българско.

Той късно се е усетил, едва след събранието преценил за необходимо да напише на Каравелов колко хора го предупреждавали, че Каравелов ще го предаде и стигнал до идеята поп Кръстьо да работи в печатницата, за да не бъде толкова зависим от вестникаря и неговите подмолни действия.

За Христо Георгиев не мисля, че е бил отровен, щеше да има съмнение в брат му, в цялата емигрантска общност, да остави следа такова съмнение, но наистина е странно в какъв кратък отрязък са концентрирани куп събития, вестник Византис съобщава за сандъци с жълтици, предназначени за Христо Геуоргиев, да не би пък нова пратка да е била изпратена и затова шефът на полицията в Русенския вилает да е пътувал до Букурещ? Имал е своята роля Христо Георгиев, но нито веднъж не се опитал да бъде обединител на всички, които искали освобождението, делял се и враждувал с "младите", за разлика от Апостола, който искал да събере всички под знамената. Имал и крайно отрицателно мнение, написано до Найден Геров за Дякона и Теофан Райнов, в което издавал доста детайли от дейността ми, малто прилича на предателство към своите... Плюс, тези истории с парите, получавал пари да въоръжава чети, но си ги държал в касите, очаквал те сами да си съберат за оръжие, за униформи, а той да си присвои получените...

[Б. Киров]

Преди 1 час, Borova gora said:

Сещам се как Левски оценил, че на Кънчев му трябват поне 4 години, за да изучи народната работа, младокът се врътнал обиден, че са го подценили. Напомпали са го със самочувствие Хитов и Каравелов, това е ясно, но тук се вижда другото. Никой не възнамерявал да даде на Апостола още четири години нормална работа, въпросът бил сега, веднага да му се вземе властта, да му се издърпа килимчето изпод краката. На практика планирали седящите на топло и заветно в Букурещ и Белград до седмици да омаловажат ролята му в организацията, а не да му позволят още време да създавал структура, която само той управлявал и която наистина целяла освобождението на българско.

Според мен, а и не само според мен, планът на Васил Левски за успешно въстание е бил напълно реалистичен и осъществим. Ето какво казва проф. Пламен Павлов по този въпрос:

"В крайна сметка макар и да не го е доживял е постигнато на практика с инструментариума, който е постигнат от него. Априлското въстание се простира върху наследството на Левски и създадените от него структури, което се смята за еретически въпрос в историческата литература. Той създаде една „армия от хора“, имах такъв доклад в Карлово. Армия може да се смята като метафора, да го поставим в кавички, можем обаче и да го извадим от кавичките. Самият Хаджи Иванчо Хаджипенчович, един от неговите екзекутори, при разпитите в София казва, че е имало документи за 12 хил. организирани революционери. Киро Толешков казва, че е виждал документ за 14 хил. революционни дейци. Западни консули говорят за десетки хиляди български комитетски дейци. Любен Каравелов казва за много хиляди. Наистина имаме армия, създадена за 2-3 години. Левски затова е против прибързаното вдигане на въстание, защото тепърва тези комитетски ядра трябва да се развиват в по-големи структури, да създават военна организация. В книгата съм наблегнал особено много на това, че Левски много държи на военната организация. Разглеждан е във военно-исторически план, това най- добре е сторено от проф. Николай Генчев без всякакво съмнение. Чисто фактологически неговата биография е разгледана от проф. Иван Унджиев, стъпвайки върху наследството на Димитър Страшимиров. Има много добри познавачи на Левски, сред тях е и покойният ми колега проф. Иван Стоянов. Той беше един от хората, които движеха юбилея за Левски, но за съжаление ни напусна преди съвсем кратко време. На военните аспекти на делото на Левски единственият изследовател, който е обръщал по-сериозно внимание е покойната проф. Цветана Павловска. Мисля, че има какво да се каже и нататък. Комитетите не са някакви дружества за обмен на знания и на идеи. Това е етап, който е бил реализиран през 60-те години на 19-тото столетие. При Левски те продължават да бъдат идейни ядра, за това няма никакво съмнение, но са нещо като днешните военни окръжия. Съжалявам, че толкова опредметявам спора. Те са едни групи от между 7 и 10 души, в устава на БРЦК не е посочен точен брой на комитетите, тяхната основна цел е да събират данни за противника и статистика за силите на самите средства. Да събират средства, да купуват оръжия, да прилагат военни устави. Трябва да имат хора на „първи позив“ или „първи призив“, използват се и двете понятия, да мобилизират по-големи сили. Тези, които са на „първи позив“ са в рамките на 50-100 човека в зависимост от това колко е голямо селището."

https://www.eurochicago.com/2017/07/vasil-levski-prav-reshava/

Априлското въстание, според мен, е зле организирана и проведена версия на замисъла на Левски за въстание, в него са участвали максимум 10 000 въстаници, разпръснати в различни региони. Левски е планирал поне 50 000 добре въоръжени и организирани като армейски части с единно командване въстаници, за това говори договорката му с белгийските производители на модерни пушки, неговата заявка е била за 50 000 такива оръжия, по-добри от системите пушки по онова време в редовната турска армия. Ако правим аналогия с нещо реално в исторически план като въстание, това е организираното от ВМРО Илинденско-Преображенско въстание, където добре координирани и въоръжени чети успяват да нанесат големи поражения на редовната османска армия със сравнително малко жертви от тяхна страна. Това се отрича от мнозина професионални историци и пишман историци с мотива, че къде сме тръгнали ние, малки и слаби срещу велика империя, само Русия можела да ни освободи и т.н. все жалки аргументи на зависими хора.

Но Левски наистина е организирал национална военна организация с ядра комитети, способна да противостои на османската армия и работата му е била прекъсната преждевременно от чуждоплатени мекерета за 30 сребърника.

[Borova gora]

Преди 6 часа, Б. Киров said:

Според мен, а и не само според мен, планът на Васил Левски за успешно въстание е бил напълно реалистичен и осъществим. Ето какво казва проф. Пламен Павлов по този въпрос:

"В крайна сметка макар и да не го е доживял е постигнато на практика с инструментариума, който е постигнат от него. Априлското въстание се простира върху наследството на Левски и създадените от него структури, което се смята за еретически въпрос в историческата литература. Той създаде една „армия от хора“, имах такъв доклад в Карлово. Армия може да се смята като метафора, да го поставим в кавички, можем обаче и да го извадим от кавичките. Самият Хаджи Иванчо Хаджипенчович, един от неговите екзекутори, при разпитите в София казва, че е имало документи за 12 хил. организирани революционери. Киро Толешков казва, че е виждал документ за 14 хил. революционни дейци. Западни консули говорят за десетки хиляди български комитетски дейци. Любен Каравелов казва за много хиляди. Наистина имаме армия, създадена за 2-3 години. Левски затова е против прибързаното вдигане на въстание, защото тепърва тези комитетски ядра трябва да се развиват в по-големи структури, да създават военна организация. В книгата съм наблегнал особено много на това, че Левски много държи на военната организация. Разглеждан е във военно-исторически план, това най- добре е сторено от проф. Николай Генчев без всякакво съмнение. Чисто фактологически неговата биография е разгледана от проф. Иван Унджиев, стъпвайки върху наследството на Димитър Страшимиров. Има много добри познавачи на Левски, сред тях е и покойният ми колега проф. Иван Стоянов. Той беше един от хората, които движеха юбилея за Левски, но за съжаление ни напусна преди съвсем кратко време. На военните аспекти на делото на Левски единственият изследовател, който е обръщал по-сериозно внимание е покойната проф. Цветана Павловска. Мисля, че има какво да се каже и нататък. Комитетите не са някакви дружества за обмен на знания и на идеи. Това е етап, който е бил реализиран през 60-те години на 19-тото столетие. При Левски те продължават да бъдат идейни ядра, за това няма никакво съмнение, но са нещо като днешните военни окръжия. Съжалявам, че толкова опредметявам спора. Те са едни групи от между 7 и 10 души, в устава на БРЦК не е посочен точен брой на комитетите, тяхната основна цел е да събират данни за противника и статистика за силите на самите средства. Да събират средства, да купуват оръжия, да прилагат военни устави. Трябва да имат хора на „първи позив“ или „първи призив“, използват се и двете понятия, да мобилизират по-големи сили. Тези, които са на „първи позив“ са в рамките на 50-100 човека в зависимост от това колко е голямо селището."

https://www.eurochicago.com/2017/07/vasil-levski-prav-reshava/

Априлското въстание, според мен, е зле организирана и проведена версия на замисъла на Левски за въстание, в него са участвали максимум 10 000 въстаници, разпръснати в различни региони. Левски е планирал поне 50 000 добре въоръжени и организирани като армейски части с единно командване въстаници, за това говори договорката му с белгийските производители на модерни пушки, неговата заявка е била за 50 000 такива оръжия, по-добри от системите пушки по онова време в редовната турска армия. Ако правим аналогия с нещо реално в исторически план като въстание, това е организираното от ВМРО Илинденско-Преображенско въстание, където добре координирани и въоръжени чети успяват да нанесат големи поражения на редовната османска армия със сравнително малко жертви от тяхна страна. Това се отрича от мнозина професионални историци и пишман историци с мотива, че къде сме тръгнали ние, малки и слаби срещу велика империя, само Русия можела да ни освободи и т.н. все жалки аргументи на зависими хора.

Но Левски наистина е организирал национална военна организация с ядра комитети, способна да противостои на османската армия и работата му е била прекъсната преждевременно от чуждоплатени мекерета за 30 сребърника.

То това е въпросът, че приживе и след смъртта на Апостола всеки си е мислел, че е лесно да влезе в неговите обувки. То не би Кънчев, то Атанас Узунов, то Фердинанд, то и Стамболов по времето на Гюргевския комитет заявил, че е готов да заеме мястото му, той поне бил заклет от него в Търново в присъствието на Големия, та знаел каква работа, истинска работа е вършел Левски...
Всеки си помислил, че може да е Апостол като него и хукнали да организират Априлското въстание. Вероятно до голяма степен за това личностно изхвърляне изиграли роля точно платените от чужди държави наши "герои", които гледали да нахъсат другите, а самите те си стояли по ъглите на сухо и чисто. На тях им трябвало въстание, без значение крайния успех и най-лошото, без значение за цената, която ще плати народа. Защото очаквали чужда сила да се намеси и те щели да получат обещаните облаги, а и месечните пенсии-14 жълтици както прочетохме в новите документи, ако не и някоя титла, някой пост след време.
Каравелов все повтарял, за да ги нахъса, че ще се намери нов Левски и веднага ще го изпрати в българско, но не пратил себе си, цитирам по памет, мисля Захари го бе написал. Но когато нов Левски, истински Левски не се появил, през 1875г. Каравелов просто го отстранили от организацията. Късно. Все пак успял да натисне да действат по задачата, нали затова бил на месечна заплата при две чужди сили, та неговите верни момчета от Русенския комитет, Обретенов и Икономов, послушковци като Кънчев, за да я изпълнят, в последния момент впримчили и Ботев в акцията. Бенковски осъзнал какво се е случило преди самия си край, много добре е описан съсипан, бледен, разочарован, докато през това същото време т.н. поборници и т.н. революционери Хитов садял лозе в Белград, по думите на Захари, а Каравелов доволно се препичал на априлското слънце по гащи пред къщата си по спомените на Филип Симидов... 

Относно въоръжаването, Апостола наистина е бил трезвомислещ, преценил, че при глобална липса на оръжие, какво въстание, какви бунтове да вдига, въпреки глупостите на Каравелов и призивите му. Трябвало му още време за да създаде тази "национална военна организация с ядра комитети, способна да противостои на османската армия" (цитирам Ви) и да я въоръжи, но вече никой нямал интерес от въоръжена армия в българско, която би се борила за независимост от всеки и от всички. Но Каравеловите и Хитови глупости стрували много на организацията, включително живота на нейния лидер, проиграли всичко като на рулетка, защото както вече писах:

"а после вече политическата сцена станала друга, интересите се сменили и идеята била променена, да нямаме въоръжени структури, за да могат лесно да ни завладеят, въоръжаващата се ВРО станала проблем..." и побързали, много бързали да приключат с епизода ВРО, преди да се е въоръжила с 50 000 пушки...

Ето и една статия, която не бива да пренебрегваме, макар и доста в журналистически, не в исторически стил написана:
https://trud.bg/a/articles/за-колко-сребърника-е-продаден-левски

Един цитат от нея:
"Доказано е, че тъкмо Каравелов стои в генезиса на драмата от 1872-1873 година. Той допуска част от комитетския архив да попадне в ръцете на турската полиция. След Арабаконашкия обир председателят на БРЦК е викнат в букурещката префектура. Съобщават му, че Високата порта е протестирала и трябва да напусне страната.
„В това време - свидетелства Никола Обретенов - Наталия, жената на Каравелов, събира по-важната кореспонденция между Левски и Каравелова в един чувал и, като сръбкиня, предава я за по-сигур в сръбското консулато. Чувалът бил обаче откраднат от консулството и продаден на турския комисар в Букурещ! Тоя пък го праща в София на извънредния съд.“
Между книжата агите откриват фотография на Васил Левски. Онази, която през 2018 г. беше открита в Истанбул. Дотогава поробителите имали само устни описания на Демона на империята. Сега за първи път виждат образа му."

Едно изречение от по-горе не е съвсем точно. В своя статия проф. Иван Стоянов твърдеше, че писмено искане от страна на Цариград за Каравелов нямало, но Букурещ се уплашил от събитията в българско и побързал да го помоли да се махне от сцената на Влашко. 

Редактирано Понеделник в 12:51 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 2 часа, Borova gora said:

Ето и една статия, която не бива да пренебрегваме, макар и доста в журналистически, не в исторически стил написана:
https://trud.bg/a/articles/за-колко-сребърника-е-продаден-левски

Това е от Росен Тахов, талантлив журналист, според мен. 

Неговият колега, Росен Янков, написа цяла книга за предателите на Левски, в която, макар и да има спорни моменти, е принос към темата. 

Академичната общност се направи, че не я забелязва, т.е. игнорира я, но книгата си живее собствен живот. 

Росен Тахов е написал великолепна възпоменателна статия за своя колега, нека му отдадем почит и тук:

https://trud.bg/a/articles/in-memoriam-умирането-на-росен-янков

 

[Borova gora]

Преди 17 часа, Б. Киров said:

Това е от Росен Тахов, талантлив журналист, според мен. 

Неговият колега, Росен Янков, написа цяла книга за предателите на Левски, в която, макар и да има спорни моменти, е принос към темата. 

Академичната общност се направи, че не я забелязва, т.е. игнорира я, но книгата си живее собствен живот. 

Росен Тахов е написал великолепна възпоменателна статия за своя колега, нека му отдадем почит и тук:

https://trud.bg/a/articles/in-memoriam-умирането-на-росен-янков

Не е лесно да пишеш истината дори когато е съвсем видима от новите документи и исторически извори, заради напластените тълкувания, мнения и т.н. през годините. Затова смятам статията на Росен Тахов за смела и ценна.
Тук да отбележим, че новите документи ни приближават не само до предателите на Левски, но и до отговора на въпроса защо е бил предаден. Не е било само предателство "от страх", било си е "истинно", защото е имало и други интереси замесени в решението да се отърват от него, тези интереси са били ключови за някои хора и все по-ясни за нас. Много удобно финалния пирон в ковчега оставили да го нанесе турската власт, оставили й в ръцете документи, предатели да говорят, лидера, надявайки се, че ще бъдат невидими и ненаказани. Видими са. Известни са имената им, както и истинските им подбуди.

И заради тях ще повторя мнението си, не е лесен за оценка и анализ Стамболов, но е разместил картите на всички, които са си мислели, че добре са си оплели кошниците. Видял е всичките им машинации и се е справил, сборил се с Каравелов, защитавал винаги Ботев дори и след смъртта му,  не повярвал на измислиците на Поплуканови за поп Кръстьо, които очаквали докато е на власт той да го обеси, не случайно идва ден когато огромна част от истинските борци за свобода са гласували за него. Но това е друга тема, до известна степен обаче продължение на сегашната.
Интересно ми бе да прочета отново и някои показания пред Извънредната Комисия, заради бележката на Али Саиб, че българските комити са били неочаквано словоохотливи, то Общия, то Бръмбара, то другите, а турската власт била свикнала конспираторите да бъдат конспиратори. За доклада на Хамди паша също бе отбелязано и от историците ни в университетите, че много словоохотливи са били доносниците му.
Четох различни версии как започва решението за предателство, как се договаряли като ги карали към София и спирали за почивка по хановете, но нека да кажем и тази истина. От доклада на Али Саиб паша се чете, че Общия е започнал да предава на минутата, никой не е трябвало да го уговаря за нищо, никой не го е изтезавал, заплашил, сам е залял полицията с порой от детайли още там, в селото, а после и в София. Това не е нормално поведение на някой, който се гордее, че е бил при Гарибалди, че бил в Крит и т.н. 
Тук идва въпросът, дали е имал такава уговорка с господарите си, защото това е неочаквано е неприемливо за някой, определен за заместник на Левски във ВРО. Плюс, дали за да не участва в такова предателство, Тодор Пеев не хуква навреме във Влашко? Ако ДА, значи е минал по стъпките на Иван Драсов, за да не стане издайник е бягал през глава под различни предлози навън...
 

Редактирано вчера от 08:00 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 1 час, Borova gora said:

Тук идва въпросът, дали е имал такава уговорка с господарите си, защото това е неочаквано е неприемливо за някой, определен за заместник на Левски във ВРО.

След написаното в доклада на Али Саиб, че Общи е получавал редовна месечна заплата от 14 австрийски жълтици от сръбското правителство, преди да дойде в Ловеч /14 австрийски жълтици са равностойни на около 10 000 днешни лева, толкова според сръбските документи открити от проф. Иван Стоянов е получавал и Каравелов/, за мен няма съмнение, че Общи е бил сръбски провокатор. 

Според мен задачата му поставена от сърбите е била да сепарира Софийско и Македония като сръбски зони на влияние, според тогавашното сръбско правителство този регион е бил населяван от "исконнно сръбско население" /има и карти потвърждаващи това/, следователно е принадлежал по право на Сърбия.

Не е вярно, че Попхинов е измислил тактиката на "множеството", Общи е бил програмиран да унищожи ВРО отвътре в случай на негов провал. 

Какъв интерес би имала Сърбия в Софийско и Македония да действа пробългарската ВРО, а не нейния емисар Димитър Косовац /Общ за българи и сърби/? Според мен, никакъв, задействал е план Б - унищожение.

Ето какво е написал в спомените си "Диарбекирски дневник и спомени", Тоне Крайчов, един от комитетските съзаклятници в Софийско:

"На утрешния ден тръгнах за София, дано се науча нещо и да узная дали е хванат Д. Общи. Ако той не е хванат (мисля си), не ще има лошо за нас, защото освен него, Васил Бошаранов и Велчо Шунтата, другиго не знаеше нашия комитет. От друга страна, пък си давахме свобода (кураж), че макар и от тях да е хванат някой, няма дотолкова да се страхуваме, че когато ни се обади да работим за комитета беше и следующето условие с Д. Общи, който ни казваше така: „Не дай, боже, да се хване някой от нас или вас, и да ни изкарат под съд, вия ще казвате, че се не познаваме един други, и така няма що да ни направят турците,” то после излезе противното.

.......

Поразгледах под око насядалите по миндерлъците, познах от българите 4 души: х. Мано, Пешо Же[ля]вски, Мито Каймакчията и Димитър Митович (софиянци), а между турците бил и Мазхар паша. Обади се един турчин (изпитвачът), който ме попита по български: „Какти е името?” Аз отговорих: „Тоне Иванов Крайчов”. „От дека си?” — „От Желява”. „В каков си занаят?” — „Земледелец и кръчмарин”. „Знаеш ли да четеш писмо?” — „Знам.” „Къде си се учил?” — „На село и тука в София малко.” „Женен ли си?” — „Женен.” „Имаш ли деца?” — „Имам, три.” „На колко си години?” — „[На] около 30 години съм”. „Ходил ли си нейде в странство и до къде?” — „Ходил съм най-далече до Рилския манастир един път, и до Пазарджик за вино есенно време, на друго място не съм никъде ходил”. „Сега ния ще ви питаме за нещо, но право да кажеш за [в]сичко!” — „Питайте!” „Има един Димитър Общий Македонски и другарят му даскал Васил; да ги видиш, познаваш ли ги?” — „Не.” „А бре тия, що са дохождали в селото ви, та ви са проповядвали за комитет, някакви писма ви са оставили и пари сте им давали да ви купят пушки и барут, та да въстаните против царщината, нали е тъй било?” „Хаир, ефендим, такива хора, за каквито ме питате, не са дохождали в селото ни и не съм слушал от никого за таквия работи да се говори”. „Знаеш много добре, току казвай по-скоро да не видиш захмет.” „Няма що да казвам, ефендим, когато нищо не знам”. Като повториха и потретнха да ми задават въпроси относително комитета, аз отговарях, че не приемам това и нищо не знам. „Добре, но тук в София при учителя Христо Ковачов, не сте ли дохождали да се допитате от него за Димитър Общий?”. „Дохождал съм при него, ефендим, но по друга работа”. „Колко пъти и за каква работа?” — „Поканили бяхме се да си правим училище в селото, та съм ходил при него, да ни покаже какво да го направим и по какъв план, т. е. с колко стаи, за това съм ходил един път при учителя Ковачова.” — „И това отказваш, а, но като повикаме сега Димитър Общий и даскал Васил да дойдат тук при тебе и да кажат всичко какво е било, нали ще се посрамиш тогава. Те са казали колко пъти са дохождали у вашата къща и на друго място в селото ви, и как сте се сговаряли, но както и да е, Общий ви е излъгал, затова вам нищо няма да стане, само ако кажете истината, какво ви е измамил да се тръгнете по него”. „Не знам, ефендим, за какъв Димитър и Общий ме питате, като не ми е говорено подобни работи, какво да казвам, като не знам нищо”. — „Ще видиш сега дали не знаеш.” Повикаха да влезе Димитър ефенди, в това време тръпки ме побиха отново, като мислех в себе си, че всичко, за каквото ме питаха, е верно и Дим. Общий ако го потвърди, тогава бесилото за мен е неизбежно. Додето минаваха такива мисли през умът ми, откъмто вратата показа се човек, като ходеше, произнасяше се звукът на прангата, която беше нахлузена на нозете му (това беше Д. Общий Македонски); поставиха още един стол близо до мене, прииде човекът, тресна железата на дъските и седна на столът. Аз не обръщам очи къмто него, но съзрях под око, че е Общий и имах малко надеждица, че Общи ще каже, че ме не познава, както и аз него според неговите думи от първия път, когато ни запознаваше с комитета, то излезе противното. „Познаваш ли този човек, Тоне, този е Димитър, за когото те питаме”. Погледнах къмто него и рекох: „Хаир, ефендим, този човек не познавам и не съм го виждал никога”. Обръща се веднага Общий къмто мене и казва така: „Е, е, байо Тоне, какво искаш да лъжеш, че ме не познаваш, тъй беше наистина, ако се случи да се съберем в такова място, но сега излезе всичко наяве. Затова трябва да казваш какво сме мислили да вършим и не се бой!” — „А бе човече, какво искаш да ме нападаш и клеветиш, като не съм те виждал никога и не те познавам!” „Добре, като искаш да казваш, че не ме познаваш, барем не знаеш ли, че 6—7 пъти съм дохождал у вашата къща в селото ви Желява. Къщата ви е на долния край в селото и тече една малка река близо при дюкянът ви. Брата ви познавам, майка ви, даже и децата ви”. „Е, Тоне, какво ще речеш, виж какво казва Димитър ефенди” (пита ме турчина). „Нека казва, ефендим, този човек сега първи път го виждам” и не съм се срещал никога с него”. Догдето турците да ми зададат още някой въпрос, Общи ги превари и казва така: „Сега, бай Тоне, ще откажеш ли и че не е било, когато се събрахме 17—18 души от вашето село у дядовата Стоянова къща вечерта, и най-напред вия дадохте една тур[ска] лира, попа и дядо Стоян — по бяло меджидие и от другите няколко душ [и] по 20 гроша, на които аз не помня имената, но като докарат и тях, ще кажат какво е било, макар вия да башите, затова по-добре е да кажете [в]сичко, що ви питат тук пред пашата. При истината много мъчно човек може да упорствува”. Но все пак постоянствувах, като отговорих, че по никой начин не приемам думите на тоя човек, който иска неправедно да ме оклевети и не знам нищо. Общий [каза:] „Не знаеш нищо, а, друга една вечер у дядовата Стоянова къща, не казахте ли, че като си ходил в София, даскал Ковачов ви е намерил и ви е поръчал да ми обадите да не отивам аз тоя път в София при него, защо имали прение с някого, та да не би го подозрял е моето отивание. Аз се уверих на думите ви и не отидох в София, но извадих, та ви оставих пет парчета от уставът на комитета да ги занесете в София, едно — на Д. Ножаров, едно — на калугера Генадия, едно — на Христо Ковачов, а другите два за вас, право кажи сега”. „Защо лъжеш, човече, — отговорих му — защо ме оклеветваш тъй неправедно, не е ли те грях от бога, кога сме се срещали с тебе и да говориме думи, които не са били, това аз не приемам, що говориш никога, а пък каквото щеш казвай”. „Ще видиме дали не е било, като докарат брат ти, той ще каже колко пъти сме дохождали у вас”. „Нека дойде брат ми и който ще, аз нищо не знам.” (Тука, като се спомена и брат ми, страхът ми се поувеличи).

„Тоне, — (попита турчин[ът]), Димитър що казва, всичко е вярно, когато не сте имали разговор за комитета, отде той ще познава брат ви, майка ви, дюкянът ви, че се намира край реката и много други, които изслушахте от него”. „Ефендим, най-после може да е дохождал в селото ни и да знае де е домът ми и дюкянът ми, но аз като кръчмарин (ханджия) при мене дохождат на хан всякакви търговци, хора добри, може и лошави, затова може и тоя човек някога да е дохождал на хана ми, може да е запознал както мен, тъй също и брата ми, но аз го не познавам и не помня кога е дохождал и че е такъв лошав човек. Затова нищо не приемам, що ме оклеветява”.

Обръща се от турците друг един на име Сали[м] — спахия и казва така: „Бре, Тоне, бре, не лъжи бре, защото Димитър нищо не лъже, той е изказал всичко къде е ходил — във Враждебна, в Столник, в Чурек при чорбаджиите, в Елешнишкия манастир при калугера, в Елешница, във вашето село Желява, в Буховския манастир, в Бухово при чорбаджи[й]ските синове, събирали сте се заедно с тях и сте разговаряли за комитета; та затова не лъжи и кажи право, защото проводено е и за тях да ги докарат [в]сичките и ще обадят [в]сичко какво е било, тогава зло ще бъде за тебе”. Прибави и един от българите (мезлихчии) на име Мито Каймакчията..."

https://macedonia.kroraina.com/tk/tk_9.html

 

Общи си е правел сметките, че като има сръбско и гръцко поданство, ще бъде освободен, както е станало след участието му в Критското въстание. Но сръбските му господари са се скрили зад ъгъла, когато са усетили жегата и са го продали, заедно с архива на Каравелов, за техни си сделки с Османската власт. Това е значението на предсмъртното му "ТЕ ме излъгаха."

[Borova gora]

Преди 5 часа, Б. Киров said:

След написаното в доклада на Али Саиб, че Общи е получавал редовна месечна заплата от 14 австрийски жълтици от сръбското правителство, преди да дойде в Ловеч /14 австрийски жълтици са равностойни на около 10 000 днешни лева, толкова според сръбските документи открити от проф. Иван Стоянов е получавал и Каравелов/, за мен няма съмнение, че Общи е бил сръбски провокатор. 

Според мен задачата му поставена от сърбите е била да сепарира Софийско и Македония като сръбски зони на влияние, според тогавашното сръбско правителство този регион е бил населяван от "исконнно сръбско население" /има и карти потвърждаващи това/, следователно е принадлежал по право на Сърбия.

Не е вярно, че Попхинов е измислил тактиката на "множеството", Общи е бил програмиран да унищожи ВРО отвътре в случай на негов провал. 

Какъв интерес би имала Сърбия в Софийско и Македония да действа пробългарската ВРО, а не нейния емисар Димитър Косовац /Общ за българи и сърби/? Според мен, никакъв, задействал е план Б - унищожение.

Ето какво е написал в спомените си "Диарбекирски дневник и спомени", Тоне Крайчов, един от комитетските съзаклятници в Софийско:

"На утрешния ден тръгнах за София, дано се науча нещо и да узная дали е хванат Д. Общи. Ако той не е хванат (мисля си), не ще има лошо за нас, защото освен него, Васил Бошаранов и Велчо Шунтата, другиго не знаеше нашия комитет. От друга страна, пък си давахме свобода (кураж), че макар и от тях да е хванат някой, няма дотолкова да се страхуваме, че когато ни се обади да работим за комитета беше и следующето условие с Д. Общи, който ни казваше така: „Не дай, боже, да се хване някой от нас или вас, и да ни изкарат под съд, вия ще казвате, че се не познаваме един други, и така няма що да ни направят турците,” то после излезе противното.

.......

Поразгледах под око насядалите по миндерлъците, познах от българите 4 души: х. Мано, Пешо Же[ля]вски, Мито Каймакчията и Димитър Митович (софиянци), а между турците бил и Мазхар паша. Обади се един турчин (изпитвачът), който ме попита по български: „Какти е името?” Аз отговорих: „Тоне Иванов Крайчов”. „От дека си?” — „От Желява”. „В каков си занаят?” — „Земледелец и кръчмарин”. „Знаеш ли да четеш писмо?” — „Знам.” „Къде си се учил?” — „На село и тука в София малко.” „Женен ли си?” — „Женен.” „Имаш ли деца?” — „Имам, три.” „На колко си години?” — „[На] около 30 години съм”. „Ходил ли си нейде в странство и до къде?” — „Ходил съм най-далече до Рилския манастир един път, и до Пазарджик за вино есенно време, на друго място не съм никъде ходил”. „Сега ния ще ви питаме за нещо, но право да кажеш за [в]сичко!” — „Питайте!” „Има един Димитър Общий Македонски и другарят му даскал Васил; да ги видиш, познаваш ли ги?” — „Не.” „А бре тия, що са дохождали в селото ви, та ви са проповядвали за комитет, някакви писма ви са оставили и пари сте им давали да ви купят пушки и барут, та да въстаните против царщината, нали е тъй било?” „Хаир, ефендим, такива хора, за каквито ме питате, не са дохождали в селото ни и не съм слушал от никого за таквия работи да се говори”. „Знаеш много добре, току казвай по-скоро да не видиш захмет.” „Няма що да казвам, ефендим, когато нищо не знам”. Като повториха и потретнха да ми задават въпроси относително комитета, аз отговарях, че не приемам това и нищо не знам. „Добре, но тук в София при учителя Христо Ковачов, не сте ли дохождали да се допитате от него за Димитър Общий?”. „Дохождал съм при него, ефендим, но по друга работа”. „Колко пъти и за каква работа?” — „Поканили бяхме се да си правим училище в селото, та съм ходил при него, да ни покаже какво да го направим и по какъв план, т. е. с колко стаи, за това съм ходил един път при учителя Ковачова.” — „И това отказваш, а, но като повикаме сега Димитър Общий и даскал Васил да дойдат тук при тебе и да кажат всичко какво е било, нали ще се посрамиш тогава. Те са казали колко пъти са дохождали у вашата къща и на друго място в селото ви, и как сте се сговаряли, но както и да е, Общий ви е излъгал, затова вам нищо няма да стане, само ако кажете истината, какво ви е измамил да се тръгнете по него”. „Не знам, ефендим, за какъв Димитър и Общий ме питате, като не ми е говорено подобни работи, какво да казвам, като не знам нищо”. — „Ще видиш сега дали не знаеш.” Повикаха да влезе Димитър ефенди, в това време тръпки ме побиха отново, като мислех в себе си, че всичко, за каквото ме питаха, е верно и Дим. Общий ако го потвърди, тогава бесилото за мен е неизбежно. Додето минаваха такива мисли през умът ми, откъмто вратата показа се човек, като ходеше, произнасяше се звукът на прангата, която беше нахлузена на нозете му (това беше Д. Общий Македонски); поставиха още един стол близо до мене, прииде човекът, тресна железата на дъските и седна на столът. Аз не обръщам очи къмто него, но съзрях под око, че е Общий и имах малко надеждица, че Общи ще каже, че ме не познава, както и аз него според неговите думи от първия път, когато ни запознаваше с комитета, то излезе противното. „Познаваш ли този човек, Тоне, този е Димитър, за когото те питаме”. Погледнах къмто него и рекох: „Хаир, ефендим, този човек не познавам и не съм го виждал никога”. Обръща се веднага Общий къмто мене и казва така: „Е, е, байо Тоне, какво искаш да лъжеш, че ме не познаваш, тъй беше наистина, ако се случи да се съберем в такова място, но сега излезе всичко наяве. Затова трябва да казваш какво сме мислили да вършим и не се бой!” — „А бе човече, какво искаш да ме нападаш и клеветиш, като не съм те виждал никога и не те познавам!” „Добре, като искаш да казваш, че не ме познаваш, барем не знаеш ли, че 6—7 пъти съм дохождал у вашата къща в селото ви Желява. Къщата ви е на долния край в селото и тече една малка река близо при дюкянът ви. Брата ви познавам, майка ви, даже и децата ви”. „Е, Тоне, какво ще речеш, виж какво казва Димитър ефенди” (пита ме турчина). „Нека казва, ефендим, този човек сега първи път го виждам” и не съм се срещал никога с него”. Догдето турците да ми зададат още някой въпрос, Общи ги превари и казва така: „Сега, бай Тоне, ще откажеш ли и че не е било, когато се събрахме 17—18 души от вашето село у дядовата Стоянова къща вечерта, и най-напред вия дадохте една тур[ска] лира, попа и дядо Стоян — по бяло меджидие и от другите няколко душ [и] по 20 гроша, на които аз не помня имената, но като докарат и тях, ще кажат какво е било, макар вия да башите, затова по-добре е да кажете [в]сичко, що ви питат тук пред пашата. При истината много мъчно човек може да упорствува”. Но все пак постоянствувах, като отговорих, че по никой начин не приемам думите на тоя човек, който иска неправедно да ме оклевети и не знам нищо. Общий [каза:] „Не знаеш нищо, а, друга една вечер у дядовата Стоянова къща, не казахте ли, че като си ходил в София, даскал Ковачов ви е намерил и ви е поръчал да ми обадите да не отивам аз тоя път в София при него, защо имали прение с някого, та да не би го подозрял е моето отивание. Аз се уверих на думите ви и не отидох в София, но извадих, та ви оставих пет парчета от уставът на комитета да ги занесете в София, едно — на Д. Ножаров, едно — на калугера Генадия, едно — на Христо Ковачов, а другите два за вас, право кажи сега”. „Защо лъжеш, човече, — отговорих му — защо ме оклеветваш тъй неправедно, не е ли те грях от бога, кога сме се срещали с тебе и да говориме думи, които не са били, това аз не приемам, що говориш никога, а пък каквото щеш казвай”. „Ще видиме дали не е било, като докарат брат ти, той ще каже колко пъти сме дохождали у вас”. „Нека дойде брат ми и който ще, аз нищо не знам.” (Тука, като се спомена и брат ми, страхът ми се поувеличи).

„Тоне, — (попита турчин[ът]), Димитър що казва, всичко е вярно, когато не сте имали разговор за комитета, отде той ще познава брат ви, майка ви, дюкянът ви, че се намира край реката и много други, които изслушахте от него”. „Ефендим, най-после може да е дохождал в селото ни и да знае де е домът ми и дюкянът ми, но аз като кръчмарин (ханджия) при мене дохождат на хан всякакви търговци, хора добри, може и лошави, затова може и тоя човек някога да е дохождал на хана ми, може да е запознал както мен, тъй също и брата ми, но аз го не познавам и не помня кога е дохождал и че е такъв лошав човек. Затова нищо не приемам, що ме оклеветява”.

Обръща се от турците друг един на име Сали[м] — спахия и казва така: „Бре, Тоне, бре, не лъжи бре, защото Димитър нищо не лъже, той е изказал всичко къде е ходил — във Враждебна, в Столник, в Чурек при чорбаджиите, в Елешнишкия манастир при калугера, в Елешница, във вашето село Желява, в Буховския манастир, в Бухово при чорбаджи[й]ските синове, събирали сте се заедно с тях и сте разговаряли за комитета; та затова не лъжи и кажи право, защото проводено е и за тях да ги докарат [в]сичките и ще обадят [в]сичко какво е било, тогава зло ще бъде за тебе”. Прибави и един от българите (мезлихчии) на име Мито Каймакчията..."

https://macedonia.kroraina.com/tk/tk_9.html

Общи си е правел сметките, че като има сръбско и гръцко поданство, ще бъде освободен, както е станало след участието му в Критското въстание. Но сръбските му господари са се скрили зад ъгъла, когато са усетили жегата и са го продали, заедно с архива на Каравелов, за техни си сделки с Османската власт. Това е значението на предсмъртното му "ТЕ ме излъгаха."

"Общи си е правел сметките, че като има сръбско и гръцко поданство, ще бъде освободен, както е станало след участието му в Критското въстание."

Но след Критското въстание едва ли е изгорил дузина, докато издавайки пред турската власт буквално е окачил на въжето най-верните си последователи, натопил ги повече от възможното и дори някой неинтелигентен като него би трябвало да си е давал сметка, че си е постлал, но на цената на живота на другите, които му вярвали... Животът на българите не е ли бил ценност за него? Всичките ги е съобщил, дори се заканвал, че ще ги познае по лице, за да продължи да издава, колко нагъл е бил... Незабравим е изразът му "другият поп ми трябва", по отношение на поп Лукан, сякаш той е големия шеф и се разпореждал с живота и смъртта на комитаджиите. След предателството му Мазхар паша е подготвил смъртни присъди за 8-9, само решението в Цариград да се създаде Извънредна Комисия ги спасило, а Общия започнал да получава храна от кухнята на пашата за благодарност, хич не му е било неудобно да парадира с това, да гледа в очите тези, които закопал и които имали глави лук за вечеря, имаме Спомените на Пъшков... 

Относно архива - Крумка Шарова цяла книга сътворила за Каравеловия архив, но опитите й да го оневини всякак си звучат толкова ялово и странно, все едно някой й е заповядал да го рекламира и позиционира като български революционер... Някак не разбирам защо го е направила, предпочитам честното слово, базирано на документи и извори на проф. Иван Стоянов.
Още един въпрос остана в мен, но все не стига да го изясним, имали ли сте някакви съмнения в Големия? Ако ДА, причини или източници? Иска ми се да е чист и неопетнен, но в историята място за "иска ми се" няма, затова да попитам... Той се спира на Обретенов, той оставя роднините си да работят в Ловеч за Левски, с уговорката, че не е заловен в дома на Сиркови през нощта или по улиците между къщите т.е. не ми се вярва Сирков да го е предал. Големия е и от Къкрина и Латинеца му е приятел от детинство, има ли основание за някакво съмнение в него? 

Редактирано Преди 22 часа от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 6 часа, Borova gora said:

Още един въпрос остана в мен, но все не стига да го изясним, имали ли сте някакви съмнения в Големия? Ако ДА, причини или източници? Иска ми се да е чист и неопетнен, но в историята място за "иска ми се" няма, затова да попитам... Той се спира на Обретенов, той оставя роднините си да работят в Ловеч за Левски, с уговорката, че не е заловен в дома на Сиркови през нощта или по улиците между къщите т.е. не ми се вярва Сирков да го е предал. Големия е и от Къкрина и Латинеца му е приятел от детинство, има ли основание за някакво съмнение в него? 

Не мисля, че Христо Иванов-Големия е бил предател. Стаски, който познава живота му в детайли, още в началото на темата бе на мнение, че и той е в кръга на потенциално заподозрените, но веднага след това уточни, че става въпрос за предоверяване на родата му от Къкрина. Всъщност Латинеца и Големия, ако не ме лъже паметта, трябва да са били първи братовчеди - майката на Латинеца е леля на Големия, т.е. сестра на баща му.

Големия, доколкото съм чел за него, е бил буен и импулсивен, авантюрист по душа. Той тръгва за Америка след Първата легия, работи на Суецкия канал, после, след един сън в който Левски го викал в България, според неговите спомени, импулсивно пак зарязва гурбета си в чужбина и се връща в България. Обичал е живота, авантюрата, жените... Но предател, според мен, не е бил.

След Освобождението, за разлика от много други практични хора, не е забогатял. Работил е за кратко като домакин в Образцов чифлик в Русе, но напуска бързо оттам, недоволен от ниската заплата. Общо взето е разчитал на двете си ръце и занаята си на книговезец.

Виждаме го и в Гюргевския комитет, но в графата "и други", кариеристите като Обретенов са го изместили.

Както се е предоверил на родата си от Къкрина, така се е предоверил и на Обретенов. Той го кани за куриер, но по препоръка на Велко Абаджиев, който пък е бил книжар по онова време, а Големия е изпълнявал книговезки услуги за Данов. Левски също се е подвизавал като пътуващ търговец на книги, предимно протестантска литература.

Левски е разчитал на Големия като на роден брат, той му поверява тайната полиция и лично му пише пълномощно с най-добри препоръки. Големия се е грижел за него в Сърбия след животозастрашаваща операция и буквално е върнал към живота Левски, ако не е бил той, може би всичко е щяло да свърши още тогава, през зимата на 1868-ма.

С една дума, нямам никакви подозрения към Христо Иванов-Големия, освен може би в наивност.

[Borova gora]

Преди 9 часа, Б. Киров said:

Не мисля, че Христо Иванов-Големия е бил предател. Стаски, който познава живота му в детайли, още в началото на темата бе на мнение, че и той е в кръга на потенциално заподозрените, но веднага след това уточни, че става въпрос за предоверяване на родата му от Къкрина. Всъщност Латинеца и Големия, ако не ме лъже паметта, трябва да са били първи братовчеди - майката на Латинеца е леля на Големия, т.е. сестра на баща му.

Големия, доколкото съм чел за него, е бил буен и импулсивен, авантюрист по душа. Той тръгва за Америка след Първата легия, работи на Суецкия канал, после, след един сън в който Левски го викал в България, според неговите спомени, импулсивно пак зарязва гурбета си в чужбина и се връща в България. Обичал е живота, авантюрата, жените... Но предател, според мен, не е бил.

След Освобождението, за разлика от много други практични хора, не е забогатял. Работил е за кратко като домакин в Образцов чифлик в Русе, но напуска бързо оттам, недоволен от ниската заплата. Общо взето е разчитал на двете си ръце и занаята си на книговезец.

Виждаме го и в Гюргевския комитет, но в графата "и други", кариеристите като Обретенов са го изместили.

Както се е предоверил на родата си от Къкрина, така се е предоверил и на Обретенов. Той го кани за куриер, но по препоръка на Велко Абаджиев, който пък е бил книжар по онова време, а Големия е изпълнявал книговезки услуги за Данов. Левски също се е подвизавал като пътуващ търговец на книги, предимно протестантска литература.

Левски е разчитал на Големия като на роден брат, той му поверява тайната полиция и лично му пише пълномощно с най-добри препоръки. Големия се е грижел за него в Сърбия след животозастрашаваща операция и буквално е върнал към живота Левски, ако не е бил той, може би всичко е щяло да свърши още тогава, през зимата на 1868-ма.

С една дума, нямам никакви подозрения към Христо Иванов-Големия, освен може би в наивност.

Исках да си изясня всичко около Големия, благодаря

Има още една статия, на Тодор Радев в книгата, която ми напомни нещо важно. Когато предприема третата обиколка, Апостола вече не е бил представител на никого. В предишните две обиколки са го финансирали и изпратили от "Млада България", ТБЦК... За тази той сам им писал писмо, че след като им гледал комедиите близо година, решил да се върне и да си работи в българско колкото умът стига на всички, които са с него на терен. 

Това обяснява думи като своеволстване, отправени срещу него и т.н., заплахите "знаеш ли ти кои сме", защото е отишъл сам да прави своя организация, без тях, без да има одобрението, съгласието им, благословията им, а и без той вече да им е задължен с нещо, включително с отчитане. Вместо да му последват примера, седяли отстрани да гледат с биноклите през Дунава и го заплашвали. 

Акцията на Каравелов по печелене на председателското място в БРЦК наистина придобива в тази светлина предателски размери. Организацията не е негова, не е създал и половин комитет в сняг или жега, обаче се борил със зъби и нокти да я превземе когато е вече голяма, покриваща значителна площ, структурирана, работеща. Битката да измести Апостола и да сложи своя Устав като оглавник, за да я поведе накъдето той иска и неговите господари, които добре биха му се отчели, ако те командват, е наистина подмолна, нечестна, груба игра, неочаквана от истинския лидер. Защото в тази трета обиколка Левски наистина е бил сам и следвал само собствените си идеи, не чужди указания, как българите да стигнат до свободата си, вече не дължал никому нищо.

Събранието в Букурещ, изместването на центъра на тежеста във Влашко, авторитарния Устав, решението да се вземат с оръжие пари от богатите българи... си е чисто прецакване на цялата идея.