Народе???? или Кой предаде Левски?

[Б. Киров]

On 16.08.2025 г. at 10:17, Borova gora said:

И... всяка страна си има интереси и трябва да си ги защитава, в началото сме били необходими на всички по времето на Раковски, затова той е бил добре приет навсякъде, но не е разбрал, че трябва да хване момента, че просто е на гребена на вълната и това е съвсем временно, че няма да е постоянно отношение. Така или иначе не успял да договори освобождението с никоя от великите сили, а после вече политическата сцена станала друга, интерсите се сменили и идеята била променена, да нямаме въоръжени структури, за да могат лесно да ни завладеят, въоръжаващата се ВРО станала проблем...

Фактът, че Димитър Общи е бил сръбски агент на редовно заплащане от сръбската държава, според мен, не е от фактите "и...др." Аз лично го слагам по значение в нашата тема редом с безспорния факт, че Никола Тихов Обретенов не е изпратил двете писма на Каравелов до Левски и от неговите ръце те са попаднали в ръцете на османската полиция.

Доказателството, че Общи е изпълнявал конкретна задача на сръбската държава преминава през пътя на неговото назначение, а той е Панайот Хитов - Любен Каравелов. Така се очертава цялата линия на чуждо влияние, упражнявано върху ВРО с цел организацията, създадена от Левски да бъде извадена от негов контрол и да премине под контрола на сръбската държава за нейни цели, а именно - вдигане на въстание в българските земи, което да обслужва сръбската кауза за югославянска държава, а не българската кауза за българска държава.

Така се подреждат в добре очертана картина всички хаотични детайли от разгорялата се борба за власт между различните групи и фракции в БРЦК от 1869 година натам до обезглавяването на ВРО със залавянето на Левски в края на декември 1872-ра.

За да си отговорим на въпроса "кой предаде Левски", трябва преди това да разберем защо е бил предаден Апостола на българската свобода.

[Borova gora]

Преди 1 час, Б. Киров said:

Фактът, че Димитър Общи е бил сръбски агент на редовно заплащане от сръбската държава, според мен, не е от фактите "и...др." Аз лично го слагам по значение в нашата тема редом с безспорния факт, че Никола Тихов Обретенов не е изпратил двете писма на Каравелов до Левски и от неговите ръце те са попаднали в ръцете на османската полиция.

Доказателството, че Общи е изпълнявал конкретна задача на сръбската държава преминава през пътя на неговото назначение, а той е Панайот Хитов - Любен Каравелов. Така се очертава цялата линия на чуждо влияние, упражнявано върху ВРО с цел организацията, създадена от Левски да бъде извадена от негов контрол и да премине под контрола на сръбската държава за нейни цели, а именно - вдигане на въстание в българските земи, което да обслужва сръбската кауза за югославянска държава, а не българската кауза за българска държава.

Така се подреждат в добре очертана картина всички хаотични детайли от разгорялата се борба за власт между различните групи и фракции в БРЦК от 1869 година натам до обезглавяването на ВРО със залавянето на Левски в края на декември 1872-ра.

За да си отговорим на въпроса "кой предаде Левски", трябва преди това да разберем защо е бил предаден Апостола на българската свобода.

Тук обаче има още нещо, трябва да отговорим честно и кой е Ангел Кънчев, другият с Пълномощното, паднал от небето в комитетската работа не като редови, а като пряк помощник на Апостола при толкова редови работници, които от 1862-1863г. са били с него и в Легия, и в създаване на комитети. Още по-важното, минал е по същия път, Белград, Хитов, Каравелов, Букурещ, Русе-Ловеч, Ловеч-Русе... Не е случайно избран от същите, които получавали заплата от съседите, но парадирали да са български поборници за свобода и правда.

Не че Каравелов поне веднъж е хванал оръжие да се бори за свободата, не че не лъгал милион пъти, плюс че наследниците на поп Кръстьо, на Стоян Пенев и др. е трябвало да го съдят за обвиненията, които отправил от вестника си към предците им, за вредите, които нанесъл на семействата и близките им, не че спрял да хитрува дори след обесването на Апостола, та Ботев и Стамболов наговаряли Бенковски да го убива за интригите му и липсата на всякакъв морал в него, а Драсов за сто и един път се разграничил в 1875г., което да признаем направил и съвсем в началото, писал е как решили да си работят в българско, защото в 1871г. онези отвъд Дунава не спечелили доверието им и ги разочаровали много, но друг в онзи период не видял вестникаря с неговите очи. Левски видял това, което всъщност искал да вижда:"Бай Каравелов! Вий като чист и свободен вестникар български"... 

Ни чист, ни свободен е бил вестникаря, слуга на много господари, ама явно наистина е успявал добре да се прикрие пред Апостола... Е, пред Стоян Пенев не успял, но се спасил, поръчал убийството му.

Но няма да намерим истината, докато смело не изясним кой е бил Ангел Кънчев, изпратен точно от Хитов и Каравелов да върви рамо до рамо с Общия, да следи Апостола и да донася за него, да го представя той лично като негов заместник пред комитетите, за да свикват хората по места, че трябва да се отнасят с него като с шеф, бил е определен за бъдещия шеф на организацията, когато успеят формално, и успяват на Събранието в Букурещ, а после и физически да детронират създателя на ВРО. Кънчев е имал качества, които липсвали на Общия и можело да се разчита, че ще измести титуляра... Изоставил училището, но не защото му пречело да работи за България, всеки можел да го прави по много начини, а защото след като минал през Белград и се представил там, разбрал, че трябва да отиде на терен, да диша във врата на Апостола, но в замяна ще получи после мястото му. 

Нека не се заблуждаваме, той е съзнавал ролята, която са му подготвяли, влезнал е в нея, влезнал е и под кожата на Левски, много добре е съзнавал, че присъствието му до него означавало, че скоро ще бъдел изместен Апостола, като той без да е създал дори един комитет ще заеме мястото му. Това, което не искаме да признаем е, че е знаел, че е избрания. Не са го прехвърляли през ръцете си Хитов и Каравелов, които били на издръжка на Белград, без да направят всички възможни договорки предварително с него. Затова не е слушал Левски-формалния му шеф, който отбелязва незачитането на думите си от страна на Ангел в писмото си до ловчанлии през декември 1872г. Кънчев до самия си край е слушкал други.

Затова се е отчитал нон-стоп на Обретенов, докладвал му е всичко, точно от новите документи, от тескерето му се вижда, че последната половин година пътят му все е бил Русе-Ловеч и Ловеч-Русе, никаква разгърната дейност из цяла България в името на идеята, гледал си е интереса и този на господарите си, а Обретенов е донасял всичко на Каравелов в Букурещ като куриер на Русенския комитет. Затова на Ангел му е било толкова важно да се покаже послушен пред тези, които го изпратили в българско, изпълнителен и хукнал с шифрования списък с подписите към Влашко без тескере. Да не го отлъчат, да не изглеждало, че и той своеволства, ако не им достави списъка... Вместо Левски, слушкал тези, които го парашутирали като дясна ръка на лидера. Затова е искал и Пълномощното от Ловчанлии да получи заедно с Общия, за да покаже, че може и сам да управлява ВРО, че сам е шеф на комитети, от които нито един не е създал. 

Да припомня и другото, има го в изворите, Общия и Пеев ги сближило това, че все искали да работят по границата със Сърбия, там да правели техни си комитети, искали пърномощно от Левски за целта... Няма случайни неща, имало е причина да настояват за това и да се сближат толкова..

Редактирано Август 17 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 4 часа, Borova gora said:

Тук обаче има още нещо, трябва да отговорим честно и кой е Ангел Кънчев, другият с Пълномощното, паднал от небето в комитетската работа не като редови, а като пряк помощник на Апостола при толкова редови работници, които от 1862-1863г. са били с него и в Легия, и в създаване на комитети. Още по-важното, минал е по същия път, Белград, Хитов, Каравелов, Букурещ, Русе-Ловеч, Ловеч-Русе... Не е случайно избран от същите, които получавали заплата от съседите, но парадирали да са български поборници за свобода и правда.

Не че Каравелов поне веднъж е хванал оръжие да се бори за свободата, не че не лъгал милион пъти, плюс че наследниците на поп Кръстьо, на Стоян Пенев и др. е трябвало да го съдят за обвиненията, които отправил от вестника си към предците им, за вредите, които нанесъл на семействата и близките им, не че спрял да хитрува дори след обесването на Апостола, та Ботев и Стамболов наговаряли Бенковски да го убива за интригите му и липсата на всякакъв морал в него, а Драсов за сто и един път се разграничил в 1875г., което да признаем направил и съвсем в началото, писал е как решили да си работят в българско, защото в 1871г. онези отвъд Дунава не спечелили доверието им и ги разочаровали много, но друг в онзи период не видял вестникаря с неговите очи. Левски видял това, което всъщност искал да вижда:"Бай Каравелов! Вий като чист и свободен вестникар български"... 

Ни чист, ни свободен е бил вестникаря, слуга на много господари, ама явно наистина е успявал добре да се прикрие пред Апостола... Е, пред Стоян Пенев не успял, но се спасил, поръчал убийството му.

Но няма да намерим истината, докато смело не изясним кой е бил Ангел Кънчев, изпратен точно от Хитов и Каравелов да върви рамо до рамо с Общия, да следи Апостола и да донася за него, да го представя той лично като негов заместник пред комитетите, за да свикват хората по места, че трябва да се отнасят с него като с шеф, бил е определен за бъдещия шеф на организацията, когато успеят формално, и успяват на Събранието в Букурещ, а после и физически да детронират създателя на ВРО. Кънчев е имал качества, които липсвали на Общия и можело да се разчита, че ще измести титуляра... Изоставил училището, но не защото му пречело да работи за България, всеки можел да го прави по много начини, а защото след като минал през Белград и се представил там, разбрал, че трябва да отиде на терен, да диша във врата на Апостола, но в замяна ще получи после мястото му. 

Нека не се заблуждаваме, той е съзнавал ролята, която са му подготвяли, влезнал е в нея, влезнал е и под кожата на Левски, много добре е съзнавал, че присъствието му до него означавало, че скоро ще бъдел изместен Апостола, като той без да е създал дори един комитет ще заеме мястото му. Това, което не искаме да признаем е, че е знаел, че е избрания. Не са го прехвърляли през ръцете си Хитов и Каравелов, които били на издръжка на Белград, без да направят всички възможни договорки предварително с него. Затова не е слушал Левски-формалния му шеф, който отбелязва незачитането на думите си от страна на Ангел в писмото си до ловчанлии през декември 1872г. Кънчев до самия си край е слушкал други.

Затова се е отчитал нон-стоп на Обретенов, докладвал му е всичко, точно от новите документи, от тескерето му се вижда, че последната половин година пътят му все е бил Русе-Ловеч и Ловеч-Русе, никаква разгърната дейност из цяла България в името на идеята, гледал си е интереса и този на господарите си, а Обретенов е донасял всичко на Каравелов в Букурещ като куриер на Русенския комитет. Затова на Ангел му е било толкова важно да се покаже послушен пред тези, които го изпратили в българско, изпълнителен и хукнал с шифрования списък с подписите към Влашко без тескере. Да не го отлъчат, да не изглеждало, че и той своеволства, ако не им достави списъка... Вместо Левски, слушкал тези, които го парашутирали като дясна ръка на лидера. Затова е искал и Пълномощното от Ловчанлии да получи заедно с Общия, за да покаже, че може и сам да управлява ВРО, че сам е шеф на комитети, от които нито един не е създал. 

Да припомня и другото, има го в изворите, Общия и Пеев ги сближило това, че все искали да работят по границата със Сърбия, там да правели техни си комитети, искали пърномощно от Левски за целта... Няма случайни неща, имало е причина да настояват за това и да се сближат толкова..

Много е трудно, след като са се напластили десетилетия на историографски трудове на мастити учени, да се обърне този наратив, продиктуван до голяма степен от политическа конюнктура и идеологически щампи, но в интерес на историческата обективност, според мен, това ще се случи, по-добре рано, отколкото късно, за нас като българи и европейци.

По времето на социализма - 1945 -1989 - е било немислимо да се рови в темата за сръбското влияние върху българското националноосвободително движение. Веднага след навлизането на съветските войски в България е издигната от Сталин идеята за южнославянска федерация между Сърбия и България и тогава е пожертвана за втори път Македония /първият е Берлинския конгрес/ в полза на Сърбия. Това е непростим грях на българските комунисти и те разбираемо не са искали да се пише нищо срещу Сърбия, защото именно те са били виновни за подаряването на Вардарска Македония на Сърбия в рамките на държавата-Франкенщайн, наричана СФРЮ, която се разпадна през 90те години на миналия век с кръв.

Сърбия има много по-голяма роля за събитията от 60-те и 70-те години на 19 век в българската история, отколкото е прието да се пише в учебниците и публикациите по история. Само бегло ще отбележа тук, че през цялото това време сръбските политици, визирам най-вече Йован Ристич и Миловое Блазнавац, са играели своя независима от Великите сили игра, лавирайки основно между Русия и Австро-Унгария, а не са били маша на една или друга от тези сили.

Ролята на Кънчев е втора подобрена версия на ролята на Димитър Общи. Основание за това намирам във факта, че в близо двумесечния си престой в Белград в компанията на Хитов и Каравелов, Кънчев е работел съвместно с Каравелов върху проекта на устав на БРЦК, напълно различен от вече изработената от година Нареда от Левски, която е била основа за дейността на ВРО. В крайна сметка е бил приет с малки корекции проектоустава на Кънчев-Каравелов, а не Наредата на Левски. Приетият Устав на БРЦК е дал пълен контрол на Каравелов над ВРО и е преобърнал изцяло йерархията във Вътрешната организация. И да, Кънчев е определен за заместник на Левски от просръбското дуо Каравелов-Хитов като тяхна изпълнителна ръка в Българско.

В 5-ия том на изданието "Нови извори" на музея в Карлово, на стр. 147, в статия на проф.Митев за ролята на Христо Георгиев за националноосвободително движение, четем следния прелюбопитен текст, свързан директно с нашата тема:

Само да припомня съобщението на официоза Дунав, че Пенев е бил убит веднага след като политическия цензор /гестаповеца/ Ернест ефенди заминал за Букурещ със специална мисия за там; а 5 дни по-късно бил самоубит Кънчев със списъка у него; на следния ден, 6 март, умрял внезапно и Христо Георгиев.

[Borova gora]

Преди 12 часа, Б. Киров said:

Много е трудно, след като са се напластили десетилетия на историографски трудове на мастити учени, да се обърне този наратив, продиктуван до голяма степен от политическа конюнктура и идеологически щампи, но в интерес на историческата обективност, според мен, това ще се случи, по-добре рано, отколкото късно, за нас като българи и европейци.

По времето на социализма - 1945 -1989 - е било немислимо да се рови в темата за сръбското влияние върху българското националноосвободително движение. Веднага след навлизането на съветските войски в България е издигната от Сталин идеята за южнославянска федерация между Сърбия и България и тогава е пожертвана за втори път Македония /първият е Берлинския конгрес/ в полза на Сърбия. Това е непростим грях на българските комунисти и те разбираемо не са искали да се пише нищо срещу Сърбия, защото именно те са били виновни за подаряването на Вардарска Македония на Сърбия в рамките на държавата-Франкенщайн, наричана СФРЮ, която се разпадна през 90те години на миналия век с кръв.

Сърбия има много по-голяма роля за събитията от 60-те и 70-те години на 19 век в българската история, отколкото е прието да се пише в учебниците и публикациите по история. Само бегло ще отбележа тук, че през цялото това време сръбските политици, визирам най-вече Йован Ристич и Миловое Блазнавац, са играели своя независима от Великите сили игра, лавирайки основно между Русия и Австро-Унгария, а не са били маша на една или друга от тези сили.

Ролята на Кънчев е втора подобрена версия на ролята на Димитър Общи. Основание за това намирам във факта, че в близо двумесечния си престой в Белград в компанията на Хитов и Каравелов, Кънчев е работел съвместно с Каравелов върху проекта на устав на БРЦК, напълно различен от вече изработената от година Нареда от Левски, която е била основа за дейността на ВРО. В крайна сметка е бил приет с малки корекции проектоустава на Кънчев-Каравелов, а не Наредата на Левски. Приетият Устав на БРЦК е дал пълен контрол на Каравелов над ВРО и е преобърнал изцяло йерархията във Вътрешната организация. И да, Кънчев е определен за заместник на Левски от просръбското дуо Каравелов-Хитов като тяхна изпълнителна ръка в Българско.

В 5-ия том на изданието "Нови извори" на музея в Карлово, на стр. 147, в статия на проф.Митев за ролята на Христо Георгиев за националноосвободително движение, четем следния прелюбопитен текст, свързан директно с нашата тема:

Само да припомня съобщението на официоза Дунав, че Пенев е бил убит веднага след като политическия цензор /гестаповеца/ Ернест ефенди заминал за Букурещ със специална мисия за там; а 5 дни по-късно бил самоубит Кънчев със списъка у него; на следния ден, 6 март, умрял внезапно и Христо Георгиев.

Сещам се как Левски оценил, че на Кънчев му трябват поне 4 години, за да изучи народната работа, младокът се врътнал обиден, че са го подценили. Напомпали са го със самочувствие Хитов и Каравелов, това е ясно, но тук се вижда другото. Никой не възнамерявал да даде на Апостола още четири години нормална работа, въпросът бил сега, веднага да му се вземе властта, да му се издърпа килимчето изпод краката. На практика планирали седящите на топло и заветно в Букурещ и Белград до седмици да омаловажат ролята му в организацията, а не да му позволят още време да създавал структура, която само той управлявал и която наистина целяла освобождението на българско.

Той късно се е усетил, едва след събранието преценил за необходимо да напише на Каравелов колко хора го предупреждавали, че Каравелов ще го предаде и стигнал до идеята поп Кръстьо да работи в печатницата, за да не бъде толкова зависим от вестникаря и неговите подмолни действия.

За Христо Георгиев не мисля, че е бил отровен, щеше да има съмнение в брат му, в цялата емигрантска общност, да остави следа такова съмнение, но наистина е странно в какъв кратък отрязък са концентрирани куп събития, вестник Византис съобщава за сандъци с жълтици, предназначени за Христо Геуоргиев, да не би пък нова пратка да е била изпратена и затова шефът на полицията в Русенския вилает да е пътувал до Букурещ? Имал е своята роля Христо Георгиев, но нито веднъж не се опитал да бъде обединител на всички, които искали освобождението, делял се и враждувал с "младите", за разлика от Апостола, който искал да събере всички под знамената. Имал и крайно отрицателно мнение, написано до Найден Геров за Дякона и Теофан Райнов, в което издавал доста детайли от дейността ми, малто прилича на предателство към своите... Плюс, тези истории с парите, получавал пари да въоръжава чети, но си ги държал в касите, очаквал те сами да си съберат за оръжие, за униформи, а той да си присвои получените...

[Б. Киров]

Преди 1 час, Borova gora said:

Сещам се как Левски оценил, че на Кънчев му трябват поне 4 години, за да изучи народната работа, младокът се врътнал обиден, че са го подценили. Напомпали са го със самочувствие Хитов и Каравелов, това е ясно, но тук се вижда другото. Никой не възнамерявал да даде на Апостола още четири години нормална работа, въпросът бил сега, веднага да му се вземе властта, да му се издърпа килимчето изпод краката. На практика планирали седящите на топло и заветно в Букурещ и Белград до седмици да омаловажат ролята му в организацията, а не да му позволят още време да създавал структура, която само той управлявал и която наистина целяла освобождението на българско.

Според мен, а и не само според мен, планът на Васил Левски за успешно въстание е бил напълно реалистичен и осъществим. Ето какво казва проф. Пламен Павлов по този въпрос:

"В крайна сметка макар и да не го е доживял е постигнато на практика с инструментариума, който е постигнат от него. Априлското въстание се простира върху наследството на Левски и създадените от него структури, което се смята за еретически въпрос в историческата литература. Той създаде една „армия от хора“, имах такъв доклад в Карлово. Армия може да се смята като метафора, да го поставим в кавички, можем обаче и да го извадим от кавичките. Самият Хаджи Иванчо Хаджипенчович, един от неговите екзекутори, при разпитите в София казва, че е имало документи за 12 хил. организирани революционери. Киро Толешков казва, че е виждал документ за 14 хил. революционни дейци. Западни консули говорят за десетки хиляди български комитетски дейци. Любен Каравелов казва за много хиляди. Наистина имаме армия, създадена за 2-3 години. Левски затова е против прибързаното вдигане на въстание, защото тепърва тези комитетски ядра трябва да се развиват в по-големи структури, да създават военна организация. В книгата съм наблегнал особено много на това, че Левски много държи на военната организация. Разглеждан е във военно-исторически план, това най- добре е сторено от проф. Николай Генчев без всякакво съмнение. Чисто фактологически неговата биография е разгледана от проф. Иван Унджиев, стъпвайки върху наследството на Димитър Страшимиров. Има много добри познавачи на Левски, сред тях е и покойният ми колега проф. Иван Стоянов. Той беше един от хората, които движеха юбилея за Левски, но за съжаление ни напусна преди съвсем кратко време. На военните аспекти на делото на Левски единственият изследовател, който е обръщал по-сериозно внимание е покойната проф. Цветана Павловска. Мисля, че има какво да се каже и нататък. Комитетите не са някакви дружества за обмен на знания и на идеи. Това е етап, който е бил реализиран през 60-те години на 19-тото столетие. При Левски те продължават да бъдат идейни ядра, за това няма никакво съмнение, но са нещо като днешните военни окръжия. Съжалявам, че толкова опредметявам спора. Те са едни групи от между 7 и 10 души, в устава на БРЦК не е посочен точен брой на комитетите, тяхната основна цел е да събират данни за противника и статистика за силите на самите средства. Да събират средства, да купуват оръжия, да прилагат военни устави. Трябва да имат хора на „първи позив“ или „първи призив“, използват се и двете понятия, да мобилизират по-големи сили. Тези, които са на „първи позив“ са в рамките на 50-100 човека в зависимост от това колко е голямо селището."

https://www.eurochicago.com/2017/07/vasil-levski-prav-reshava/

Априлското въстание, според мен, е зле организирана и проведена версия на замисъла на Левски за въстание, в него са участвали максимум 10 000 въстаници, разпръснати в различни региони. Левски е планирал поне 50 000 добре въоръжени и организирани като армейски части с единно командване въстаници, за това говори договорката му с белгийските производители на модерни пушки, неговата заявка е била за 50 000 такива оръжия, по-добри от системите пушки по онова време в редовната турска армия. Ако правим аналогия с нещо реално в исторически план като въстание, това е организираното от ВМРО Илинденско-Преображенско въстание, където добре координирани и въоръжени чети успяват да нанесат големи поражения на редовната османска армия със сравнително малко жертви от тяхна страна. Това се отрича от мнозина професионални историци и пишман историци с мотива, че къде сме тръгнали ние, малки и слаби срещу велика империя, само Русия можела да ни освободи и т.н. все жалки аргументи на зависими хора.

Но Левски наистина е организирал национална военна организация с ядра комитети, способна да противостои на османската армия и работата му е била прекъсната преждевременно от чуждоплатени мекерета за 30 сребърника.

[Borova gora]

Преди 6 часа, Б. Киров said:

Според мен, а и не само според мен, планът на Васил Левски за успешно въстание е бил напълно реалистичен и осъществим. Ето какво казва проф. Пламен Павлов по този въпрос:

"В крайна сметка макар и да не го е доживял е постигнато на практика с инструментариума, който е постигнат от него. Априлското въстание се простира върху наследството на Левски и създадените от него структури, което се смята за еретически въпрос в историческата литература. Той създаде една „армия от хора“, имах такъв доклад в Карлово. Армия може да се смята като метафора, да го поставим в кавички, можем обаче и да го извадим от кавичките. Самият Хаджи Иванчо Хаджипенчович, един от неговите екзекутори, при разпитите в София казва, че е имало документи за 12 хил. организирани революционери. Киро Толешков казва, че е виждал документ за 14 хил. революционни дейци. Западни консули говорят за десетки хиляди български комитетски дейци. Любен Каравелов казва за много хиляди. Наистина имаме армия, създадена за 2-3 години. Левски затова е против прибързаното вдигане на въстание, защото тепърва тези комитетски ядра трябва да се развиват в по-големи структури, да създават военна организация. В книгата съм наблегнал особено много на това, че Левски много държи на военната организация. Разглеждан е във военно-исторически план, това най- добре е сторено от проф. Николай Генчев без всякакво съмнение. Чисто фактологически неговата биография е разгледана от проф. Иван Унджиев, стъпвайки върху наследството на Димитър Страшимиров. Има много добри познавачи на Левски, сред тях е и покойният ми колега проф. Иван Стоянов. Той беше един от хората, които движеха юбилея за Левски, но за съжаление ни напусна преди съвсем кратко време. На военните аспекти на делото на Левски единственият изследовател, който е обръщал по-сериозно внимание е покойната проф. Цветана Павловска. Мисля, че има какво да се каже и нататък. Комитетите не са някакви дружества за обмен на знания и на идеи. Това е етап, който е бил реализиран през 60-те години на 19-тото столетие. При Левски те продължават да бъдат идейни ядра, за това няма никакво съмнение, но са нещо като днешните военни окръжия. Съжалявам, че толкова опредметявам спора. Те са едни групи от между 7 и 10 души, в устава на БРЦК не е посочен точен брой на комитетите, тяхната основна цел е да събират данни за противника и статистика за силите на самите средства. Да събират средства, да купуват оръжия, да прилагат военни устави. Трябва да имат хора на „първи позив“ или „първи призив“, използват се и двете понятия, да мобилизират по-големи сили. Тези, които са на „първи позив“ са в рамките на 50-100 човека в зависимост от това колко е голямо селището."

https://www.eurochicago.com/2017/07/vasil-levski-prav-reshava/

Априлското въстание, според мен, е зле организирана и проведена версия на замисъла на Левски за въстание, в него са участвали максимум 10 000 въстаници, разпръснати в различни региони. Левски е планирал поне 50 000 добре въоръжени и организирани като армейски части с единно командване въстаници, за това говори договорката му с белгийските производители на модерни пушки, неговата заявка е била за 50 000 такива оръжия, по-добри от системите пушки по онова време в редовната турска армия. Ако правим аналогия с нещо реално в исторически план като въстание, това е организираното от ВМРО Илинденско-Преображенско въстание, където добре координирани и въоръжени чети успяват да нанесат големи поражения на редовната османска армия със сравнително малко жертви от тяхна страна. Това се отрича от мнозина професионални историци и пишман историци с мотива, че къде сме тръгнали ние, малки и слаби срещу велика империя, само Русия можела да ни освободи и т.н. все жалки аргументи на зависими хора.

Но Левски наистина е организирал национална военна организация с ядра комитети, способна да противостои на османската армия и работата му е била прекъсната преждевременно от чуждоплатени мекерета за 30 сребърника.

То това е въпросът, че приживе и след смъртта на Апостола всеки си е мислел, че е лесно да влезе в неговите обувки. То не би Кънчев, то Атанас Узунов, то Фердинанд, то и Стамболов по времето на Гюргевския комитет заявил, че е готов да заеме мястото му, той поне бил заклет от него в Търново в присъствието на Големия, та знаел каква работа, истинска работа е вършел Левски...
Всеки си помислил, че може да е Апостол като него и хукнали да организират Априлското въстание. Вероятно до голяма степен за това личностно изхвърляне изиграли роля точно платените от чужди държави наши "герои", които гледали да нахъсат другите, а самите те си стояли по ъглите на сухо и чисто. На тях им трябвало въстание, без значение крайния успех и най-лошото, без значение за цената, която ще плати народа. Защото очаквали чужда сила да се намеси и те щели да получат обещаните облаги, а и месечните пенсии-14 жълтици както прочетохме в новите документи, ако не и някоя титла, някой пост след време.
Каравелов все повтарял, за да ги нахъса, че ще се намери нов Левски и веднага ще го изпрати в българско, но не пратил себе си, цитирам по памет, мисля Захари го бе написал. Но когато нов Левски, истински Левски не се появил, през 1875г. Каравелов просто го отстранили от организацията. Късно. Все пак успял да натисне да действат по задачата, нали затова бил на месечна заплата при две чужди сили, та неговите верни момчета от Русенския комитет, Обретенов и Икономов, послушковци като Кънчев, за да я изпълнят, в последния момент впримчили и Ботев в акцията. Бенковски осъзнал какво се е случило преди самия си край, много добре е описан съсипан, бледен, разочарован, докато през това същото време т.н. поборници и т.н. революционери Хитов садял лозе в Белград, по думите на Захари, а Каравелов доволно се препичал на априлското слънце по гащи пред къщата си по спомените на Филип Симидов... 

Относно въоръжаването, Апостола наистина е бил трезвомислещ, преценил, че при глобална липса на оръжие, какво въстание, какви бунтове да вдига, въпреки глупостите на Каравелов и призивите му. Трябвало му още време за да създаде тази "национална военна организация с ядра комитети, способна да противостои на османската армия" (цитирам Ви) и да я въоръжи, но вече никой нямал интерес от въоръжена армия в българско, която би се борила за независимост от всеки и от всички. Но Каравеловите и Хитови глупости стрували много на организацията, включително живота на нейния лидер, проиграли всичко като на рулетка, защото както вече писах:

"а после вече политическата сцена станала друга, интересите се сменили и идеята била променена, да нямаме въоръжени структури, за да могат лесно да ни завладеят, въоръжаващата се ВРО станала проблем..." и побързали, много бързали да приключат с епизода ВРО, преди да се е въоръжила с 50 000 пушки...

Ето и една статия, която не бива да пренебрегваме, макар и доста в журналистически, не в исторически стил написана:
https://trud.bg/a/articles/за-колко-сребърника-е-продаден-левски

Един цитат от нея:
"Доказано е, че тъкмо Каравелов стои в генезиса на драмата от 1872-1873 година. Той допуска част от комитетския архив да попадне в ръцете на турската полиция. След Арабаконашкия обир председателят на БРЦК е викнат в букурещката префектура. Съобщават му, че Високата порта е протестирала и трябва да напусне страната.
„В това време - свидетелства Никола Обретенов - Наталия, жената на Каравелов, събира по-важната кореспонденция между Левски и Каравелова в един чувал и, като сръбкиня, предава я за по-сигур в сръбското консулато. Чувалът бил обаче откраднат от консулството и продаден на турския комисар в Букурещ! Тоя пък го праща в София на извънредния съд.“
Между книжата агите откриват фотография на Васил Левски. Онази, която през 2018 г. беше открита в Истанбул. Дотогава поробителите имали само устни описания на Демона на империята. Сега за първи път виждат образа му."

Едно изречение от по-горе не е съвсем точно. В своя статия проф. Иван Стоянов твърдеше, че писмено искане от страна на Цариград за Каравелов нямало, но Букурещ се уплашил от събитията в българско и побързал да го помоли да се махне от сцената на Влашко. 

Редактирано Август 18 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 2 часа, Borova gora said:

Ето и една статия, която не бива да пренебрегваме, макар и доста в журналистически, не в исторически стил написана:
https://trud.bg/a/articles/за-колко-сребърника-е-продаден-левски

Това е от Росен Тахов, талантлив журналист, според мен. 

Неговият колега, Росен Янков, написа цяла книга за предателите на Левски, в която, макар и да има спорни моменти, е принос към темата. 

Академичната общност се направи, че не я забелязва, т.е. игнорира я, но книгата си живее собствен живот. 

Росен Тахов е написал великолепна възпоменателна статия за своя колега, нека му отдадем почит и тук:

https://trud.bg/a/articles/in-memoriam-умирането-на-росен-янков

 

[Borova gora]

Преди 17 часа, Б. Киров said:

Това е от Росен Тахов, талантлив журналист, според мен. 

Неговият колега, Росен Янков, написа цяла книга за предателите на Левски, в която, макар и да има спорни моменти, е принос към темата. 

Академичната общност се направи, че не я забелязва, т.е. игнорира я, но книгата си живее собствен живот. 

Росен Тахов е написал великолепна възпоменателна статия за своя колега, нека му отдадем почит и тук:

https://trud.bg/a/articles/in-memoriam-умирането-на-росен-янков

Не е лесно да пишеш истината дори когато е съвсем видима от новите документи и исторически извори, заради напластените тълкувания, мнения и т.н. през годините. Затова смятам статията на Росен Тахов за смела и ценна.
Тук да отбележим, че новите документи ни приближават не само до предателите на Левски, но и до отговора на въпроса защо е бил предаден. Не е било само предателство "от страх", било си е "истинно", защото е имало и други интереси замесени в решението да се отърват от него, тези интереси са били ключови за някои хора и все по-ясни за нас. Много удобно финалния пирон в ковчега оставили да го нанесе турската власт, оставили й в ръцете документи, предатели да говорят, лидера, надявайки се, че ще бъдат невидими и ненаказани. Видими са. Известни са имената им, както и истинските им подбуди.

И заради тях ще повторя мнението си, не е лесен за оценка и анализ Стамболов, но е разместил картите на всички, които са си мислели, че добре са си оплели кошниците. Видял е всичките им машинации и се е справил, сборил се с Каравелов, защитавал винаги Ботев дори и след смъртта му,  не повярвал на измислиците на Поплуканови за поп Кръстьо, които очаквали докато е на власт той да го обеси, не случайно идва ден когато огромна част от истинските борци за свобода са гласували за него. Но това е друга тема, до известна степен обаче продължение на сегашната.
Интересно ми бе да прочета отново и някои показания пред Извънредната Комисия, заради бележката на Али Саиб, че българските комити са били неочаквано словоохотливи, то Общия, то Бръмбара, то другите, а турската власт била свикнала конспираторите да бъдат конспиратори. За доклада на Хамди паша също бе отбелязано и от историците ни в университетите, че много словоохотливи са били доносниците му.
Четох различни версии как започва решението за предателство, как се договаряли като ги карали към София и спирали за почивка по хановете, но нека да кажем и тази истина. От доклада на Али Саиб паша се чете, че Общия е започнал да предава на минутата, никой не е трябвало да го уговаря за нищо, никой не го е изтезавал, заплашил, сам е залял полицията с порой от детайли още там, в селото, а после и в София. Това не е нормално поведение на някой, който се гордее, че е бил при Гарибалди, че бил в Крит и т.н. 
Тук идва въпросът, дали е имал такава уговорка с господарите си, защото това е неочаквано е неприемливо за някой, определен за заместник на Левски във ВРО. Плюс, дали за да не участва в такова предателство, Тодор Пеев не хуква навреме във Влашко? Ако ДА, значи е минал по стъпките на Иван Драсов, за да не стане издайник е бягал през глава под различни предлози навън...
 

Редактирано Вторник в 08:00 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 1 час, Borova gora said:

Тук идва въпросът, дали е имал такава уговорка с господарите си, защото това е неочаквано е неприемливо за някой, определен за заместник на Левски във ВРО.

След написаното в доклада на Али Саиб, че Общи е получавал редовна месечна заплата от 14 австрийски жълтици от сръбското правителство, преди да дойде в Ловеч /14 австрийски жълтици са равностойни на около 10 000 днешни лева, толкова според сръбските документи открити от проф. Иван Стоянов е получавал и Каравелов/, за мен няма съмнение, че Общи е бил сръбски провокатор. 

Според мен задачата му поставена от сърбите е била да сепарира Софийско и Македония като сръбски зони на влияние, според тогавашното сръбско правителство този регион е бил населяван от "исконнно сръбско население" /има и карти потвърждаващи това/, следователно е принадлежал по право на Сърбия.

Не е вярно, че Попхинов е измислил тактиката на "множеството", Общи е бил програмиран да унищожи ВРО отвътре в случай на негов провал. 

Какъв интерес би имала Сърбия в Софийско и Македония да действа пробългарската ВРО, а не нейния емисар Димитър Косовац /Общ за българи и сърби/? Според мен, никакъв, задействал е план Б - унищожение.

Ето какво е написал в спомените си "Диарбекирски дневник и спомени", Тоне Крайчов, един от комитетските съзаклятници в Софийско:

"На утрешния ден тръгнах за София, дано се науча нещо и да узная дали е хванат Д. Общи. Ако той не е хванат (мисля си), не ще има лошо за нас, защото освен него, Васил Бошаранов и Велчо Шунтата, другиго не знаеше нашия комитет. От друга страна, пък си давахме свобода (кураж), че макар и от тях да е хванат някой, няма дотолкова да се страхуваме, че когато ни се обади да работим за комитета беше и следующето условие с Д. Общи, който ни казваше така: „Не дай, боже, да се хване някой от нас или вас, и да ни изкарат под съд, вия ще казвате, че се не познаваме един други, и така няма що да ни направят турците,” то после излезе противното.

.......

Поразгледах под око насядалите по миндерлъците, познах от българите 4 души: х. Мано, Пешо Же[ля]вски, Мито Каймакчията и Димитър Митович (софиянци), а между турците бил и Мазхар паша. Обади се един турчин (изпитвачът), който ме попита по български: „Какти е името?” Аз отговорих: „Тоне Иванов Крайчов”. „От дека си?” — „От Желява”. „В каков си занаят?” — „Земледелец и кръчмарин”. „Знаеш ли да четеш писмо?” — „Знам.” „Къде си се учил?” — „На село и тука в София малко.” „Женен ли си?” — „Женен.” „Имаш ли деца?” — „Имам, три.” „На колко си години?” — „[На] около 30 години съм”. „Ходил ли си нейде в странство и до къде?” — „Ходил съм най-далече до Рилския манастир един път, и до Пазарджик за вино есенно време, на друго място не съм никъде ходил”. „Сега ния ще ви питаме за нещо, но право да кажеш за [в]сичко!” — „Питайте!” „Има един Димитър Общий Македонски и другарят му даскал Васил; да ги видиш, познаваш ли ги?” — „Не.” „А бре тия, що са дохождали в селото ви, та ви са проповядвали за комитет, някакви писма ви са оставили и пари сте им давали да ви купят пушки и барут, та да въстаните против царщината, нали е тъй било?” „Хаир, ефендим, такива хора, за каквито ме питате, не са дохождали в селото ни и не съм слушал от никого за таквия работи да се говори”. „Знаеш много добре, току казвай по-скоро да не видиш захмет.” „Няма що да казвам, ефендим, когато нищо не знам”. Като повториха и потретнха да ми задават въпроси относително комитета, аз отговарях, че не приемам това и нищо не знам. „Добре, но тук в София при учителя Христо Ковачов, не сте ли дохождали да се допитате от него за Димитър Общий?”. „Дохождал съм при него, ефендим, но по друга работа”. „Колко пъти и за каква работа?” — „Поканили бяхме се да си правим училище в селото, та съм ходил при него, да ни покаже какво да го направим и по какъв план, т. е. с колко стаи, за това съм ходил един път при учителя Ковачова.” — „И това отказваш, а, но като повикаме сега Димитър Общий и даскал Васил да дойдат тук при тебе и да кажат всичко какво е било, нали ще се посрамиш тогава. Те са казали колко пъти са дохождали у вашата къща и на друго място в селото ви, и как сте се сговаряли, но както и да е, Общий ви е излъгал, затова вам нищо няма да стане, само ако кажете истината, какво ви е измамил да се тръгнете по него”. „Не знам, ефендим, за какъв Димитър и Общий ме питате, като не ми е говорено подобни работи, какво да казвам, като не знам нищо”. — „Ще видиш сега дали не знаеш.” Повикаха да влезе Димитър ефенди, в това време тръпки ме побиха отново, като мислех в себе си, че всичко, за каквото ме питаха, е верно и Дим. Общий ако го потвърди, тогава бесилото за мен е неизбежно. Додето минаваха такива мисли през умът ми, откъмто вратата показа се човек, като ходеше, произнасяше се звукът на прангата, която беше нахлузена на нозете му (това беше Д. Общий Македонски); поставиха още един стол близо до мене, прииде човекът, тресна железата на дъските и седна на столът. Аз не обръщам очи къмто него, но съзрях под око, че е Общий и имах малко надеждица, че Общи ще каже, че ме не познава, както и аз него според неговите думи от първия път, когато ни запознаваше с комитета, то излезе противното. „Познаваш ли този човек, Тоне, този е Димитър, за когото те питаме”. Погледнах къмто него и рекох: „Хаир, ефендим, този човек не познавам и не съм го виждал никога”. Обръща се веднага Общий къмто мене и казва така: „Е, е, байо Тоне, какво искаш да лъжеш, че ме не познаваш, тъй беше наистина, ако се случи да се съберем в такова място, но сега излезе всичко наяве. Затова трябва да казваш какво сме мислили да вършим и не се бой!” — „А бе човече, какво искаш да ме нападаш и клеветиш, като не съм те виждал никога и не те познавам!” „Добре, като искаш да казваш, че не ме познаваш, барем не знаеш ли, че 6—7 пъти съм дохождал у вашата къща в селото ви Желява. Къщата ви е на долния край в селото и тече една малка река близо при дюкянът ви. Брата ви познавам, майка ви, даже и децата ви”. „Е, Тоне, какво ще речеш, виж какво казва Димитър ефенди” (пита ме турчина). „Нека казва, ефендим, този човек сега първи път го виждам” и не съм се срещал никога с него”. Догдето турците да ми зададат още някой въпрос, Общи ги превари и казва така: „Сега, бай Тоне, ще откажеш ли и че не е било, когато се събрахме 17—18 души от вашето село у дядовата Стоянова къща вечерта, и най-напред вия дадохте една тур[ска] лира, попа и дядо Стоян — по бяло меджидие и от другите няколко душ [и] по 20 гроша, на които аз не помня имената, но като докарат и тях, ще кажат какво е било, макар вия да башите, затова по-добре е да кажете [в]сичко, що ви питат тук пред пашата. При истината много мъчно човек може да упорствува”. Но все пак постоянствувах, като отговорих, че по никой начин не приемам думите на тоя човек, който иска неправедно да ме оклевети и не знам нищо. Общий [каза:] „Не знаеш нищо, а, друга една вечер у дядовата Стоянова къща, не казахте ли, че като си ходил в София, даскал Ковачов ви е намерил и ви е поръчал да ми обадите да не отивам аз тоя път в София при него, защо имали прение с някого, та да не би го подозрял е моето отивание. Аз се уверих на думите ви и не отидох в София, но извадих, та ви оставих пет парчета от уставът на комитета да ги занесете в София, едно — на Д. Ножаров, едно — на калугера Генадия, едно — на Христо Ковачов, а другите два за вас, право кажи сега”. „Защо лъжеш, човече, — отговорих му — защо ме оклеветваш тъй неправедно, не е ли те грях от бога, кога сме се срещали с тебе и да говориме думи, които не са били, това аз не приемам, що говориш никога, а пък каквото щеш казвай”. „Ще видиме дали не е било, като докарат брат ти, той ще каже колко пъти сме дохождали у вас”. „Нека дойде брат ми и който ще, аз нищо не знам.” (Тука, като се спомена и брат ми, страхът ми се поувеличи).

„Тоне, — (попита турчин[ът]), Димитър що казва, всичко е вярно, когато не сте имали разговор за комитета, отде той ще познава брат ви, майка ви, дюкянът ви, че се намира край реката и много други, които изслушахте от него”. „Ефендим, най-после може да е дохождал в селото ни и да знае де е домът ми и дюкянът ми, но аз като кръчмарин (ханджия) при мене дохождат на хан всякакви търговци, хора добри, може и лошави, затова може и тоя човек някога да е дохождал на хана ми, може да е запознал както мен, тъй също и брата ми, но аз го не познавам и не помня кога е дохождал и че е такъв лошав човек. Затова нищо не приемам, що ме оклеветява”.

Обръща се от турците друг един на име Сали[м] — спахия и казва така: „Бре, Тоне, бре, не лъжи бре, защото Димитър нищо не лъже, той е изказал всичко къде е ходил — във Враждебна, в Столник, в Чурек при чорбаджиите, в Елешнишкия манастир при калугера, в Елешница, във вашето село Желява, в Буховския манастир, в Бухово при чорбаджи[й]ските синове, събирали сте се заедно с тях и сте разговаряли за комитета; та затова не лъжи и кажи право, защото проводено е и за тях да ги докарат [в]сичките и ще обадят [в]сичко какво е било, тогава зло ще бъде за тебе”. Прибави и един от българите (мезлихчии) на име Мито Каймакчията..."

https://macedonia.kroraina.com/tk/tk_9.html

 

Общи си е правел сметките, че като има сръбско и гръцко поданство, ще бъде освободен, както е станало след участието му в Критското въстание. Но сръбските му господари са се скрили зад ъгъла, когато са усетили жегата и са го продали, заедно с архива на Каравелов, за техни си сделки с Османската власт. Това е значението на предсмъртното му "ТЕ ме излъгаха."

[Borova gora]

Преди 5 часа, Б. Киров said:

След написаното в доклада на Али Саиб, че Общи е получавал редовна месечна заплата от 14 австрийски жълтици от сръбското правителство, преди да дойде в Ловеч /14 австрийски жълтици са равностойни на около 10 000 днешни лева, толкова според сръбските документи открити от проф. Иван Стоянов е получавал и Каравелов/, за мен няма съмнение, че Общи е бил сръбски провокатор. 

Според мен задачата му поставена от сърбите е била да сепарира Софийско и Македония като сръбски зони на влияние, според тогавашното сръбско правителство този регион е бил населяван от "исконнно сръбско население" /има и карти потвърждаващи това/, следователно е принадлежал по право на Сърбия.

Не е вярно, че Попхинов е измислил тактиката на "множеството", Общи е бил програмиран да унищожи ВРО отвътре в случай на негов провал. 

Какъв интерес би имала Сърбия в Софийско и Македония да действа пробългарската ВРО, а не нейния емисар Димитър Косовац /Общ за българи и сърби/? Според мен, никакъв, задействал е план Б - унищожение.

Ето какво е написал в спомените си "Диарбекирски дневник и спомени", Тоне Крайчов, един от комитетските съзаклятници в Софийско:

"На утрешния ден тръгнах за София, дано се науча нещо и да узная дали е хванат Д. Общи. Ако той не е хванат (мисля си), не ще има лошо за нас, защото освен него, Васил Бошаранов и Велчо Шунтата, другиго не знаеше нашия комитет. От друга страна, пък си давахме свобода (кураж), че макар и от тях да е хванат някой, няма дотолкова да се страхуваме, че когато ни се обади да работим за комитета беше и следующето условие с Д. Общи, който ни казваше така: „Не дай, боже, да се хване някой от нас или вас, и да ни изкарат под съд, вия ще казвате, че се не познаваме един други, и така няма що да ни направят турците,” то после излезе противното.

.......

Поразгледах под око насядалите по миндерлъците, познах от българите 4 души: х. Мано, Пешо Же[ля]вски, Мито Каймакчията и Димитър Митович (софиянци), а между турците бил и Мазхар паша. Обади се един турчин (изпитвачът), който ме попита по български: „Какти е името?” Аз отговорих: „Тоне Иванов Крайчов”. „От дека си?” — „От Желява”. „В каков си занаят?” — „Земледелец и кръчмарин”. „Знаеш ли да четеш писмо?” — „Знам.” „Къде си се учил?” — „На село и тука в София малко.” „Женен ли си?” — „Женен.” „Имаш ли деца?” — „Имам, три.” „На колко си години?” — „[На] около 30 години съм”. „Ходил ли си нейде в странство и до къде?” — „Ходил съм най-далече до Рилския манастир един път, и до Пазарджик за вино есенно време, на друго място не съм никъде ходил”. „Сега ния ще ви питаме за нещо, но право да кажеш за [в]сичко!” — „Питайте!” „Има един Димитър Общий Македонски и другарят му даскал Васил; да ги видиш, познаваш ли ги?” — „Не.” „А бре тия, що са дохождали в селото ви, та ви са проповядвали за комитет, някакви писма ви са оставили и пари сте им давали да ви купят пушки и барут, та да въстаните против царщината, нали е тъй било?” „Хаир, ефендим, такива хора, за каквито ме питате, не са дохождали в селото ни и не съм слушал от никого за таквия работи да се говори”. „Знаеш много добре, току казвай по-скоро да не видиш захмет.” „Няма що да казвам, ефендим, когато нищо не знам”. Като повториха и потретнха да ми задават въпроси относително комитета, аз отговарях, че не приемам това и нищо не знам. „Добре, но тук в София при учителя Христо Ковачов, не сте ли дохождали да се допитате от него за Димитър Общий?”. „Дохождал съм при него, ефендим, но по друга работа”. „Колко пъти и за каква работа?” — „Поканили бяхме се да си правим училище в селото, та съм ходил при него, да ни покаже какво да го направим и по какъв план, т. е. с колко стаи, за това съм ходил един път при учителя Ковачова.” — „И това отказваш, а, но като повикаме сега Димитър Общий и даскал Васил да дойдат тук при тебе и да кажат всичко какво е било, нали ще се посрамиш тогава. Те са казали колко пъти са дохождали у вашата къща и на друго място в селото ви, и как сте се сговаряли, но както и да е, Общий ви е излъгал, затова вам нищо няма да стане, само ако кажете истината, какво ви е измамил да се тръгнете по него”. „Не знам, ефендим, за какъв Димитър и Общий ме питате, като не ми е говорено подобни работи, какво да казвам, като не знам нищо”. — „Ще видиш сега дали не знаеш.” Повикаха да влезе Димитър ефенди, в това време тръпки ме побиха отново, като мислех в себе си, че всичко, за каквото ме питаха, е верно и Дим. Общий ако го потвърди, тогава бесилото за мен е неизбежно. Додето минаваха такива мисли през умът ми, откъмто вратата показа се човек, като ходеше, произнасяше се звукът на прангата, която беше нахлузена на нозете му (това беше Д. Общий Македонски); поставиха още един стол близо до мене, прииде човекът, тресна железата на дъските и седна на столът. Аз не обръщам очи къмто него, но съзрях под око, че е Общий и имах малко надеждица, че Общи ще каже, че ме не познава, както и аз него според неговите думи от първия път, когато ни запознаваше с комитета, то излезе противното. „Познаваш ли този човек, Тоне, този е Димитър, за когото те питаме”. Погледнах къмто него и рекох: „Хаир, ефендим, този човек не познавам и не съм го виждал никога”. Обръща се веднага Общий къмто мене и казва така: „Е, е, байо Тоне, какво искаш да лъжеш, че ме не познаваш, тъй беше наистина, ако се случи да се съберем в такова място, но сега излезе всичко наяве. Затова трябва да казваш какво сме мислили да вършим и не се бой!” — „А бе човече, какво искаш да ме нападаш и клеветиш, като не съм те виждал никога и не те познавам!” „Добре, като искаш да казваш, че не ме познаваш, барем не знаеш ли, че 6—7 пъти съм дохождал у вашата къща в селото ви Желява. Къщата ви е на долния край в селото и тече една малка река близо при дюкянът ви. Брата ви познавам, майка ви, даже и децата ви”. „Е, Тоне, какво ще речеш, виж какво казва Димитър ефенди” (пита ме турчина). „Нека казва, ефендим, този човек сега първи път го виждам” и не съм се срещал никога с него”. Догдето турците да ми зададат още някой въпрос, Общи ги превари и казва така: „Сега, бай Тоне, ще откажеш ли и че не е било, когато се събрахме 17—18 души от вашето село у дядовата Стоянова къща вечерта, и най-напред вия дадохте една тур[ска] лира, попа и дядо Стоян — по бяло меджидие и от другите няколко душ [и] по 20 гроша, на които аз не помня имената, но като докарат и тях, ще кажат какво е било, макар вия да башите, затова по-добре е да кажете [в]сичко, що ви питат тук пред пашата. При истината много мъчно човек може да упорствува”. Но все пак постоянствувах, като отговорих, че по никой начин не приемам думите на тоя човек, който иска неправедно да ме оклевети и не знам нищо. Общий [каза:] „Не знаеш нищо, а, друга една вечер у дядовата Стоянова къща, не казахте ли, че като си ходил в София, даскал Ковачов ви е намерил и ви е поръчал да ми обадите да не отивам аз тоя път в София при него, защо имали прение с някого, та да не би го подозрял е моето отивание. Аз се уверих на думите ви и не отидох в София, но извадих, та ви оставих пет парчета от уставът на комитета да ги занесете в София, едно — на Д. Ножаров, едно — на калугера Генадия, едно — на Христо Ковачов, а другите два за вас, право кажи сега”. „Защо лъжеш, човече, — отговорих му — защо ме оклеветваш тъй неправедно, не е ли те грях от бога, кога сме се срещали с тебе и да говориме думи, които не са били, това аз не приемам, що говориш никога, а пък каквото щеш казвай”. „Ще видиме дали не е било, като докарат брат ти, той ще каже колко пъти сме дохождали у вас”. „Нека дойде брат ми и който ще, аз нищо не знам.” (Тука, като се спомена и брат ми, страхът ми се поувеличи).

„Тоне, — (попита турчин[ът]), Димитър що казва, всичко е вярно, когато не сте имали разговор за комитета, отде той ще познава брат ви, майка ви, дюкянът ви, че се намира край реката и много други, които изслушахте от него”. „Ефендим, най-после може да е дохождал в селото ни и да знае де е домът ми и дюкянът ми, но аз като кръчмарин (ханджия) при мене дохождат на хан всякакви търговци, хора добри, може и лошави, затова може и тоя човек някога да е дохождал на хана ми, може да е запознал както мен, тъй също и брата ми, но аз го не познавам и не помня кога е дохождал и че е такъв лошав човек. Затова нищо не приемам, що ме оклеветява”.

Обръща се от турците друг един на име Сали[м] — спахия и казва така: „Бре, Тоне, бре, не лъжи бре, защото Димитър нищо не лъже, той е изказал всичко къде е ходил — във Враждебна, в Столник, в Чурек при чорбаджиите, в Елешнишкия манастир при калугера, в Елешница, във вашето село Желява, в Буховския манастир, в Бухово при чорбаджи[й]ските синове, събирали сте се заедно с тях и сте разговаряли за комитета; та затова не лъжи и кажи право, защото проводено е и за тях да ги докарат [в]сичките и ще обадят [в]сичко какво е било, тогава зло ще бъде за тебе”. Прибави и един от българите (мезлихчии) на име Мито Каймакчията..."

https://macedonia.kroraina.com/tk/tk_9.html

Общи си е правел сметките, че като има сръбско и гръцко поданство, ще бъде освободен, както е станало след участието му в Критското въстание. Но сръбските му господари са се скрили зад ъгъла, когато са усетили жегата и са го продали, заедно с архива на Каравелов, за техни си сделки с Османската власт. Това е значението на предсмъртното му "ТЕ ме излъгаха."

"Общи си е правел сметките, че като има сръбско и гръцко поданство, ще бъде освободен, както е станало след участието му в Критското въстание."

Но след Критското въстание едва ли е изгорил дузина, докато издавайки пред турската власт буквално е окачил на въжето най-верните си последователи, натопил ги повече от възможното и дори някой неинтелигентен като него би трябвало да си е давал сметка, че си е постлал, но на цената на живота на другите, които му вярвали... Животът на българите не е ли бил ценност за него? Всичките ги е съобщил, дори се заканвал, че ще ги познае по лице, за да продължи да издава, колко нагъл е бил... Незабравим е изразът му "другият поп ми трябва", по отношение на поп Лукан, сякаш той е големия шеф и се разпореждал с живота и смъртта на комитаджиите. След предателството му Мазхар паша е подготвил смъртни присъди за 8-9, само решението в Цариград да се създаде Извънредна Комисия ги спасило, а Общия започнал да получава храна от кухнята на пашата за благодарност, хич не му е било неудобно да парадира с това, да гледа в очите тези, които закопал и които имали глави лук за вечеря, имаме Спомените на Пъшков... 

Относно архива - Крумка Шарова цяла книга сътворила за Каравеловия архив, но опитите й да го оневини всякак си звучат толкова ялово и странно, все едно някой й е заповядал да го рекламира и позиционира като български революционер... Някак не разбирам защо го е направила, предпочитам честното слово, базирано на документи и извори на проф. Иван Стоянов.
Още един въпрос остана в мен, но все не стига да го изясним, имали ли сте някакви съмнения в Големия? Ако ДА, причини или източници? Иска ми се да е чист и неопетнен, но в историята място за "иска ми се" няма, затова да попитам... Той се спира на Обретенов, той оставя роднините си да работят в Ловеч за Левски, с уговорката, че не е заловен в дома на Сиркови през нощта или по улиците между къщите т.е. не ми се вярва Сирков да го е предал. Големия е и от Къкрина и Латинеца му е приятел от детинство, има ли основание за някакво съмнение в него? 

Редактирано Вторник в 14:00 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 6 часа, Borova gora said:

Още един въпрос остана в мен, но все не стига да го изясним, имали ли сте някакви съмнения в Големия? Ако ДА, причини или източници? Иска ми се да е чист и неопетнен, но в историята място за "иска ми се" няма, затова да попитам... Той се спира на Обретенов, той оставя роднините си да работят в Ловеч за Левски, с уговорката, че не е заловен в дома на Сиркови през нощта или по улиците между къщите т.е. не ми се вярва Сирков да го е предал. Големия е и от Къкрина и Латинеца му е приятел от детинство, има ли основание за някакво съмнение в него? 

Не мисля, че Христо Иванов-Големия е бил предател. Стаски, който познава живота му в детайли, още в началото на темата бе на мнение, че и той е в кръга на потенциално заподозрените, но веднага след това уточни, че става въпрос за предоверяване на родата му от Къкрина. Всъщност Латинеца и Големия, ако не ме лъже паметта, трябва да са били първи братовчеди - майката на Латинеца е леля на Големия, т.е. сестра на баща му.

Големия, доколкото съм чел за него, е бил буен и импулсивен, авантюрист по душа. Той тръгва за Америка след Първата легия, работи на Суецкия канал, после, след един сън в който Левски го викал в България, според неговите спомени, импулсивно пак зарязва гурбета си в чужбина и се връща в България. Обичал е живота, авантюрата, жените... Но предател, според мен, не е бил.

След Освобождението, за разлика от много други практични хора, не е забогатял. Работил е за кратко като домакин в Образцов чифлик в Русе, но напуска бързо оттам, недоволен от ниската заплата. Общо взето е разчитал на двете си ръце и занаята си на книговезец.

Виждаме го и в Гюргевския комитет, но в графата "и други", кариеристите като Обретенов са го изместили.

Както се е предоверил на родата си от Къкрина, така се е предоверил и на Обретенов. Той го кани за куриер, но по препоръка на Велко Абаджиев, който пък е бил книжар по онова време, а Големия е изпълнявал книговезки услуги за Данов. Левски също се е подвизавал като пътуващ търговец на книги, предимно протестантска литература.

Левски е разчитал на Големия като на роден брат, той му поверява тайната полиция и лично му пише пълномощно с най-добри препоръки. Големия се е грижел за него в Сърбия след животозастрашаваща операция и буквално е върнал към живота Левски, ако не е бил той, може би всичко е щяло да свърши още тогава, през зимата на 1868-ма.

С една дума, нямам никакви подозрения към Христо Иванов-Големия, освен може би в наивност.

[Borova gora]

Преди 9 часа, Б. Киров said:

Не мисля, че Христо Иванов-Големия е бил предател. Стаски, който познава живота му в детайли, още в началото на темата бе на мнение, че и той е в кръга на потенциално заподозрените, но веднага след това уточни, че става въпрос за предоверяване на родата му от Къкрина. Всъщност Латинеца и Големия, ако не ме лъже паметта, трябва да са били първи братовчеди - майката на Латинеца е леля на Големия, т.е. сестра на баща му.

Големия, доколкото съм чел за него, е бил буен и импулсивен, авантюрист по душа. Той тръгва за Америка след Първата легия, работи на Суецкия канал, после, след един сън в който Левски го викал в България, според неговите спомени, импулсивно пак зарязва гурбета си в чужбина и се връща в България. Обичал е живота, авантюрата, жените... Но предател, според мен, не е бил.

След Освобождението, за разлика от много други практични хора, не е забогатял. Работил е за кратко като домакин в Образцов чифлик в Русе, но напуска бързо оттам, недоволен от ниската заплата. Общо взето е разчитал на двете си ръце и занаята си на книговезец.

Виждаме го и в Гюргевския комитет, но в графата "и други", кариеристите като Обретенов са го изместили.

Както се е предоверил на родата си от Къкрина, така се е предоверил и на Обретенов. Той го кани за куриер, но по препоръка на Велко Абаджиев, който пък е бил книжар по онова време, а Големия е изпълнявал книговезки услуги за Данов. Левски също се е подвизавал като пътуващ търговец на книги, предимно протестантска литература.

Левски е разчитал на Големия като на роден брат, той му поверява тайната полиция и лично му пише пълномощно с най-добри препоръки. Големия се е грижел за него в Сърбия след животозастрашаваща операция и буквално е върнал към живота Левски, ако не е бил той, може би всичко е щяло да свърши още тогава, през зимата на 1868-ма.

С една дума, нямам никакви подозрения към Христо Иванов-Големия, освен може би в наивност.

Исках да си изясня всичко около Големия, благодаря

Има още една статия, на Тодор Радев в книгата, която ми напомни нещо важно. Когато предприема третата обиколка, Апостола вече не е бил представител на никого. В предишните две обиколки са го финансирали и изпратили от "Млада България", ТБЦК... За тази той сам им писал писмо, че след като им гледал комедиите близо година, решил да се върне и да си работи в българско колкото умът стига на всички, които са с него на терен. 

Това обяснява думи като своеволстване, отправени срещу него и т.н., заплахите "знаеш ли ти кои сме", защото е отишъл сам да прави своя организация, без тях, без да има одобрението, съгласието им, благословията им, а и без той вече да им е задължен с нещо, включително с отчитане. Вместо да му последват примера, седяли отстрани да гледат с биноклите през Дунава и го заплашвали. 

Акцията на Каравелов по печелене на председателското място в БРЦК наистина придобива в тази светлина предателски размери. Организацията не е негова, не е създал и половин комитет в сняг или жега, обаче се борил със зъби и нокти да я превземе когато е вече голяма, покриваща значителна площ, структурирана, работеща. Битката да измести Апостола и да сложи своя Устав като оглавник, за да я поведе накъдето той иска и неговите господари, които добре биха му се отчели, ако те командват, е наистина подмолна, нечестна, груба игра, неочаквана от истинския лидер. Защото в тази трета обиколка Левски наистина е бил сам и следвал само собствените си идеи, не чужди указания, как българите да стигнат до свободата си, вече не дължал никому нищо.

Събранието в Букурещ, изместването на центъра на тежеста във Влашко, авторитарния Устав, решението да се вземат с оръжие пари от богатите българи... си е чисто прецакване на цялата идея.

[Б. Киров]

On 20.08.2025 г. at 7:59, Borova gora said:

Има още една статия, на Тодор Радев в книгата, която ми напомни нещо важно. Когато предприема третата обиколка, Апостола вече не е бил представител на никого. В предишните две обиколки са го финансирали и изпратили от "Млада България", ТБЦК... За тази той сам им писал писмо, че след като им гледал комедиите близо година, решил да се върне и да си работи в българско колкото умът стига на всички, които са с него на терен. 

Това обяснява думи като своеволстване, отправени срещу него и т.н., заплахите "знаеш ли ти кои сме", защото е отишъл сам да прави своя организация, без тях, без да има одобрението, съгласието им, благословията им, а и без той вече да им е задължен с нещо, включително с отчитане. Вместо да му последват примера, седяли отстрани да гледат с биноклите през Дунава и го заплашвали. 

Акцията на Каравелов по печелене на председателското място в БРЦК наистина придобива в тази светлина предателски размери. Организацията не е негова, не е създал и половин комитет в сняг или жега, обаче се борил със зъби и нокти да я превземе когато е вече голяма, покриваща значителна площ, структурирана, работеща. Битката да измести Апостола и да сложи своя Устав като оглавник, за да я поведе накъдето той иска и неговите господари, които добре биха му се отчели, ако те командват, е наистина подмолна, нечестна, груба игра, неочаквана от истинския лидер. Защото в тази трета обиколка Левски наистина е бил сам и следвал само собствените си идеи, не чужди указания, как българите да стигнат до свободата си, вече не дължал никому нищо.

Събранието в Букурещ, изместването на центъра на тежеста във Влашко, авторитарния Устав, решението да се вземат с оръжие пари от богатите българи... си е чисто прецакване на цялата идея.

Статията на доц.Тодор Радев е много интересна и в нея е направена връзката между разцеплението в редиците на "младите" и конфликта на Левски с тях, както и с предисторията на това разцепление. Това обяснява и вестникарската атака на Каравелов срещу Георги Живков и обвинението в дописката срещу него, че е турски шпионин. Също така е осветлено идването на Светослав Миларов/Сапунов с препоръчителни писма от Арнаудов, малко след смъртта на Манол Иванов, опитите да бъде обсебен вестника на Каравелов. В тази история се вписват на точните им места Теофан Райнов, доктор Миркович с възложената му от Райнов и Манол Иванов мисия да организира въстание и последващото отделяне на "дуалисти" и радикали в ТБЦК. Ще изчета всичко по темата от доц. Тодор Радев, очевидно той е от историците, които не робуват на политика, а анализира безпристрастно и точно. Забележително.

Относно третата обиколка на Левски и тръгването му по негов самостоятелен път на изграждане на ВРО с център Ловеч, абсолютно вярно е Вашето наблюдение, че оттам тръгва конфликта му с т.н. Плоещки българи /Райнов, Райчо Попов, Кършовски, Живков и т.н./; в този конфликт се вклинява просръбско-руската групировка около Каравелов /Хитов и с-ие/ и в крайна сметка от борбата за контрол върху ВРО на Левски се възползва османската власт.

В този смисъл позицията на Каравелов е предателство, макар и косвено.

[Borova gora]

Преди 3 часа, Б. Киров said:

Статията на доц.Тодор Радев е много интересна и в нея е направена връзката между разцеплението в редиците на "младите" и конфликта на Левски с тях, както и с предисторията на това разцепление. Това обяснява и вестникарската атака на Каравелов срещу Георги Живков и обвинението в дописката срещу него, че е турски шпионин. Също така е осветлено идването на Светослав Миларов/Сапунов с препоръчителни писма от Арнаудов, малко след смъртта на Манол Иванов, опитите да бъде обсебен вестника на Каравелов. В тази история се вписват на точните им места Теофан Райнов, доктор Миркович с възложената му от Райнов и Манол Иванов мисия да организира въстание и последващото отделяне на "дуалисти" и радикали в ТБЦК. Ще изчета всичко по темата от доц. Тодор Радев, очевидно той е от историците, които не робуват на политика, а анализира безпристрастно и точно. Забележително.

Относно третата обиколка на Левски и тръгването му по негов самостоятелен път на изграждане на ВРО с център Ловеч, абсолютно вярно е Вашето наблюдение, че оттам тръгва конфликта му с т.н. Плоещки българи /Райнов, Райчо Попов, Кършовски, Живков и т.н./; в този конфликт се вклинява просръбско-руската групировка около Каравелов /Хитов и с-ие/ и в крайна сметка от борбата за контрол върху ВРО на Левски се възползва османската власт.

В този смисъл позицията на Каравелов е предателство, макар и косвено.

https://safe.rbi-umbrella.com/doc/docview/viewer/docN6B3202D1C9EF26c113696135d8c1b9bdbdc57a722bdf29acc5189efcdf5f3182bb7aa84b7079

https://safe.rbi-umbrella.com/doc/docview/viewer/docN7985ADE7DDEA4c35ef48045acf8b13966434e68095ecb28c040c473e4c27127a5435029f773c

От тези сборници има още какво да четем, не е само Къкрина, където се случва предателството. Предателството на Левски започва много по-рано и ние всъщност, макар и бавно, стигаме до дълбочината на причините, хората, които са допринесли, които са предавали него, идеите му...  Важно е да видим и колко малко подкрепа е получавал, все са се мотали, все са разтакавали, все са гледали да го спънат, включително за превод на военни наръчници и книги. Той е готвел истинско военно събитие, докато нашите във Влашко и Белград са разчитали на някоя чета да се жертва вътре, да даде повод, за да влезнат чужди войски в българско. На доста самотно място е бил с работата си, с мисленето си...

Отделно, наш стар познат бил по-гарибалдиец от Общия, истинския поборник, капитан Теофан Райнов:

https://kmeta.bg/purviyat-bulgarski-dvoen-agent-se-bie-v-aprilskoto-vustanie/
 

Редактирано Четвъртък в 10:36 от Borova gora

[Borova gora]

Преди 5 часа, Borova gora said:

https://safe.rbi-umbrella.com/doc/docview/viewer/docN6B3202D1C9EF26c113696135d8c1b9bdbdc57a722bdf29acc5189efcdf5f3182bb7aa84b7079

https://safe.rbi-umbrella.com/doc/docview/viewer/docN7985ADE7DDEA4c35ef48045acf8b13966434e68095ecb28c040c473e4c27127a5435029f773c

От тези сборници има още какво да четем, не е само Къкрина, където се случва предателството. Предателството на Левски започва много по-рано и ние всъщност, макар и бавно, стигаме до дълбочината на причините, хората, които са допринесли, които са предавали него, идеите му...  Важно е да видим и колко малко подкрепа е получавал, все са се мотали, все са разтакавали, все са гледали да го спънат, включително за превод на военни наръчници и книги. Той е готвел истинско военно събитие, докато нашите във Влашко и Белград са разчитали на някоя чета да се жертва вътре, да даде повод, за да влезнат чужди войски в българско. На доста самотно място е бил с работата си, с мисленето си...

Отделно, наш стар познат бил по-гарибалдиец от Общия, истинския поборник, капитан Теофан Райнов:

https://kmeta.bg/purviyat-bulgarski-dvoen-agent-se-bie-v-aprilskoto-vustanie/
 

chrome-extension://efaidnbmnnnibpcajpcglclefindmkaj/https://piforum.uni-plovdiv.bg/wp-content/uploads/2025/07/Radev-br.-2_2024.pdf

https://utroruse.com/article/909281/

Видях, че не се отварят линковете и пробвам от втори път, защото пърият файл е голям и не позволява тук да бъде качен...

 

[Б. Киров]

Преди 5 часа, Borova gora said:

Отделно, наш стар познат бил по-гарибалдиец от Общия, истинския поборник, капитан Теофан Райнов:

Какво е написал доктор Миркович на Стоян Заимов по повод на написаното от Заимов в "Миналото" за Теофан Райнов и Черния кабинет на Шнайдер. Публикувам този дълъг текст тук, защото по стара българска традиция, щом се подеме мантрата, че някой бил "велик" /"голем, голем", както се изразява един от героите на Милен Русков/, то това се повтаря като развалена грамофонна плоча... 

Все пак Георги Миркович е бил участник и свидетел от първа ръка:

https://bg.wikipedia.org/wiki/Георги_Миркович

И така, из писмата на Миркович до Заимов, от Извора, както е прието да се казва:

"Против тогавашния турски режим не само българите негодуваха, но още и самите турци бяха противни. У тях се беше появила една партия под название „Млада Турция”, която имаше за цел да измени вехтия режим под една по-свободолюбива наредба. Главатарят на тази партия беше някой си богат и влиятелен паша, на име Фазлъ-паша; той сякаш беше брат на тогавашния Египетски-паша. Той даже издаде една брошура, в която излагаше, горе-долу, като каква наредба може да се даде.

Секретарят на този паша Батистен Бонал, брат на този Бонал, който се нахожда днес в Бургас. Али-паша, като не можеше да нападне Фазлъ-паша, състави един отдел шпионски, с главатар някой си на име Шнайдър-ефенди, който да има грижата под какъвто и да е начин, да открие по-главните членове, турски поданици, от този комитет. Не се знае как, но членовете на този шпионски отдел успели да откраднат комитетската кореспонденция от Бонала, който се занимаваше с нея, и Али Паша узнава главните турско-поданици двигатели, които съкрушава чрез затвор и заточение, като обезсилва, ако не за всегда, то поне временно, тая вътрешна противна сила. Това като извършил този шпионски отдел, що вие във вашето „Минало” наричате черен кабинет, Али-Паша му предлага дали той не може извърше същата работа и за българския революционерен комитет, т. е. да открие и изучи като как българите действуват, от коя вънкашна сила се спомагат и какви са техните главни претенции.

Това предложение стана точно тогава, когато в 1868 г. хаджи Димитър войвода вече беше преминал Дунава. Види се, хаджи Димитровото преминувание да е произвело доволно лошо и силно впечатление на Али-паша, че той взел под сериозно внимание това действие.

Черният кабинет, подсладен, види се, от наградата, която беше получил от откритието на „Млада Турция” с въсхищение приема предложение за българския революционен комитет, като обещава пълна сполука.

Главатарят на черния кабинет, като не можеше да знае какво беше тогава изобщо умственото българско разположение, мисляше, че като има пари всичко ще може да направи. Българите в това време бяха тъй съединени в мислите си и тъй тайни в действията си, че беше твърде трудно на един чужденец да узнае точно какво те мислят и вършат. При сичко, че имаше измежду тях шпиони, но те ги знаяха, като на пръсти, кои са и какви са.

Черният кабинет, предаден вече на таз работа, потърсва да намери такъв человек който нито да бъде подозрен от българите, нито пък да бъде някой невещ по тези работи, или неспособен да ги узнае и открие.

При такива условия, той намира за подходящ Маноля Иванова, когото някой от неговите членове рекомендвал, като най-способен и най-удобен за тая работа, понеже той го познавал твърде добре от неговите адвокатски действия и разсъждения. Чрез тая препоръка Манол се запознава с Шнайдер-ефенди и може би и с Али-паша; и не, както вие казвате във вашето „Минало”: „в качеството си на адвокат той се запознавал лично с „Али-паша”.

До колкото аз зная, когато му се предложило това, Манол не ни да, ни не; само казал: „Да си помисля няколко деня и ще отговоря категорически, наймам ли се на тази работа, или не”.

По него време аз бях в Цариград. Отишел бях да моля правителството да ме назначи някъде на служба. Беззабавно то ми предложи да ме прати в Крит с една добра заплата - 30 л. ч. на месец. При сичко тъй, аз отказах, като го помолих, ако е възможно да ме назначи нейде по нашите места, а особено по крайбрежието на Дунава. Най-сетне сполучих да бъда назначен лекар в Русчук, точно там, дето аз желаях да бъда за да мога да работя, до колкото ни бе възможно, и в народно отношение.

В това също време, Манол ни съобщава новината, като иска и моето мнение.

- Ето, казва той, случай, да може някой да спомогне на народността си; сега е време да преобърнем силата, която е против нас, да бъде за нас; стига да има двама или най-много трима да работят в един дух, в едно направление, със сърдечна любов и искреност; нищо повече; аз земам тук сичката грижа и отговорност - стига да имам поне един верен и достоен человек във Влашко, който от време на време да ни рапортира, според както предварително се съгласим и споразумеем.

- Знаеш ли, приятелю мой, му казах аз, че подобна една работа може да има и много лоши следствия? Тя е повече опасна, отколкото да отиде някой на военното поле!

- Който се бои от смъртта, не трябва да се нарича патриот. Що е дипломацията? Една игра в думи, кой кого да измами, тук тази работа не е освен подобно едно нещо.

- Позволи ми да не бъда съгласен с тебе, му казах аз, понеже тук няма да има само думи, ще има и дела, ако един ден те се открият?

- В подобен случай, ще имам аз отговорността, понеже аз ще бъда тук на топ - аз. Следователно, не искам от тебе друго нищо освен да приемеш да отидеш във Влашко, дето, каквато случка и да се случи, ти там ще бъдеш запазен.

- Благодаря за доверието, което имаш към мене, но, доколко ще мога да приема това, е още въпрос, понеже не чувствувам в себе си да притежавам туй двоеличие - свойство, каквото се изисква за подобни случаи. Не отказвам, че делото може да бъде много полезно за нази; тъй, обещавам ти сякаква приятелска подправка, вън от обязателност.

- Бъди поне тъй добър дето да ме улесниш с пътуването си до Русчук в следующето отношение: да минеш през Влашко, дето от всяк главен град да ми отправиш по един отделен рапорт.

Тези рапорти ще обемат горе-долу смисълта на тези главни точки: че движението на българския революционен комитет в Букурещ е от чист български състав, без никаква вънкашна подпорка, ни побуждение; че той има агенти по сичките главни тук градища, които освен дето улесняват българските емигранти във всеко отношение, събират още помощи за приготовление на една силна революция в България, в случай, че черковния въпрос не се реши поне до една година, или ако Портата не благоволи да постави в този многочислен народ в нейната Империя под едно привилегирувано управление, дето да може и той да влезе в реда на народностите.

Ако приемеш да ни услужиш в този деликатен случай, не забравяй, като пристигнеш в Русчук да ми рапортираш тоже, додето испратя някого на твое място; още във всеки рапорт да поставяш по някои измислени фамилярни имена за личности, които са уж натоварени да минуват Дунава, от време на време, за да уговарят и приготовляват българското население за главното възстание като се задължаваш да ни уведомиш за определеното време и за местата, от дето ще минат, за да могат да се хванат от турските власти; с една дума да гледаш, щото твоя рапорт да бъде съобразен с целта, която си предполагаме, т. е. да има изглед, че е за в полза на турците, а в точност да бъде съвсем противното.

- Основан на нашето вехто приятелство, подбуден още от патриотическото стремление на делото, аз не мога да откажа да не дам нужната подпорка за такова кратко време, то е додето си испратим свой человек, с едно само условие, че ти ще ме осигуриш чрез същия официален канал, както ще осигуриш и себе си.

- Това остави моя грижа и моя работа, бъди спокоен.

Осигуряването се състоеше в това: като главен деец в издирванието на тези лица, които могат да се укажат вредителни за турското правителство, за да ги узнае той трябваше да се приближи до тях и да се съедини с техните мисли в това отношение той щеше да изиска от Али-паша официално едно писмо, щото в такъв случай да не може никой от властите да го закача. Аз го помолих да изиска и за мене едно подобно писмо.

От горния разговор, що имахме двама уединени и що в кратце изложих, Манол Иванов се указа силно наклонен да прегърне тази деликатна и опасна работа.

Аз, като не можах да го разубедя, присъединих се, от немай каде, да бъде до нейде съучастник. Коя беше причината, до толкова силно да го привлича това предприятие, аз не можах да узная тогава. Че той беше патриот до една известна степен, това всеки, който го познаваше, не му отказваше, но, да бъде тъй извънредно увлечен се вижда най-невероятно. Той беше един от най-умните, развити и способни българи в това време, владееше доволно добре гръцкия език и турско-говоримия, притежаваше още и дар-слово доволно убедителен; качества чрез които той игра най-голямата роля между простото население във време на унията; с една дума, той притежаваше всичките свойства, дето да може да се заеме с една подобна работа и да я изведе сполучливо - стига да имаше, както той сам го каза, един или най-много двама добри и верни съучастници; но пак с патриотизма за едничек стимул, струва ми се не би се спустнал в такваз опасна игра.

С това предприятие, по негово мнение и желание, се гонеше следующата цел: за успеха на българския въпрос, необходимо било да се устрои още една чета подобна горе-долу на хаджи Димитровата за през лятото на 1868 г.; а това нещо не можело се извърши, казваше той, освен чрез подобно средство. Дали това е било главното му подбуждение? Този въпрос остава под съмнение, като се вземат сведенията, които са се оказали подир смъртта му.

Стефан Стефанов, наш гражданин от Сливен, който се нахождаше в това време при Христо Тъпчилещов, и живееше в Орта-кйово, там дето живееше и Манол, е бил един от най-близките приятели по неговите работи. Ето що разказва той:

„Подир смъртта му, което се случи като бях в него час у дома му, жена му се окайваше, как ще го погребе, като нямала от нийде нищо; внезапно тя си спомня за един плик, със заповед да го отвори само тогава, когато той може да не съществува вече. Щом отворихме плика, намерихме три записа, от които всеки един имаше стойност от 500 л. т.; нацело стойност 1500 л. т. Тези пари били дадени с лихва на някой си търговец, на име Янко Дженфезциа Власто, който се задължаваше да наплати постепенно, щом му се поискат.

Освен това откриват се още някои разписки за едни дадени пари на някоя печатница за подкрепление на един гръцки вестник „Театис”, редактиран от един член на черния кабинет на име Николаидис, стойност, която е възлизала на две хиляди лири турски”.

Само тези две суми надминуват стойността на 3000-те л. т., които вашето „Минало” споменува. Следователно вашият съобщител излиза неверен както в това, тъй и в’ сичките си други мними сведения, за които ще се говори когато им дойде реда.

Още Стефан Стефанов ми съобщава едно друго малко важно нещо по тия работи. Той ми каза, че подир смъртта на Али-паша се открива една кръгла сума, от 30 до 35 хиляди л. т., които Манол е изтеглил от Йусни-паша, заптие Мйушуру в Али-пашово време, пари взети от хярижието под разписка на Йусни-паша и дадени на Маноля.

Министерството, което заело мястото на Али-паша, поискало отчет от Йусни-паша: като какъв е бил тоз Манол и защо му са били дадени тези пари. Йусни-паша, като не можел да представи никакви оправдателни документи, освен че той дал тези пари по устна заповед на Али-паша, бил деградиран и испратен на заточение."

Както и да се разреши това, като се анализират всичките му дела, ще се намери, че Манол не е бил лишен от намерение да извърши нещо за отечеството си чрез това средство, стига да е имал помощници такива, които да подкрепят искрено мисълта му и да го помогнат с еднообразно действие; а не единът от тях да търси удоволствието си чрез безполезни разходки по Европа; а другият, духовно лице, владика, за слава и богатство, да го предава на тези, които той се бе заел да бъхте с техните камъни по главата - нещо необикновено опасно!

Ето, изобщо, като какви са нашите пастири, духовни лица, владици!

Какво направи Теофан Райнов като ходи в Женева и в Лондон и похарчи толкова пари на вятъра? Съвършено нищо, освен да може да се покаже пред света чрез печата, че е ходил в Женева, дето прекарала една неделя при Бакунина, и ходил, чрез препоръчително, в Лондон да се види с Мацини и Гарибалди! За следствието на туй свиждане дума никаква не става; достатъчно е, види се, казаното, че той се е видял и се е разговарял с такива голями хора, като: Мацини, Гарибалди и Бакунин! Целта на неговото желание е постигната.

От както се разделихме в Русчук с Теофан Райнов, от като пое той да бъде отговорен пред Маноля за работите що се зае да върши, от тогава аз веки с него не съм имал никакви сношения - ни писмено, ни лично. Следователно не е верно, дето казва, че ни е съобщил „за срещата си и спогодбата си с Жака, като ма предизвестил, че тия дни ще ми проводи важен гост”. Още по-неверни са казаните за Васил Ганчева, че се изпратил от Турно-Могурели до мене в Лом-Паланка; когато, както казах по-преди, той се изпрати чрез Маноля от Цариград за Берковица с едного другиго, който избяга.

„В края на октомвриа, казва вашето списание, страница 37, 1869 г., Райнов изпроводил фалшивия си рапорт в Цариград и отпътувал за гр. Женева, дето седенкувал цяла неделя у Бакунина, видял се после с Мацини и Гарибалди... и през месец декемврия се завърнал от Лондон в Букурещ.”

Чудни сведения! Види се, че Т. Райнов ви е казвал неща не само неверни, но още несмислени; в месец септемвриа аз бях веки под арест за делото, по което той изпращаше фалшиви рапорти, и Манол беше сякам се преселил на онзи свят. Как в туй също време той пише, че е бил в Женева, в Лондон, и като се завърнал от там през декемврия, Шнайдер-Ефенди се научава за намерението на неговото пътувание, и като зема под подозрение българските шпиони, изпратил Николаидиса във Влашко да го следи, Леонос Ефенди да следи мене и Жйоли - Маноля.

Сетне излага дълго и широко като как е постъпил с Николаидиса и като как го е наказал; като такъв рапорт Леонос Ефенди е дал на Шнайдер Ефенди за мене; като какъв е бил устния доклад на Жйоли пред Али-паша за Маноля. Сички тези баснословни изречения ни много удивиха, като ги прочетох!

Сегашното на человека се узнава от неговото преминало.

Що е бил Т. Райнов от по-преди?

С една дума: готован на всичко. Той е наследил или намерил, не зная като как да кажа, една богата търговска кантора във Виена, която се е заел да управлява, както съм слушал. В неколко години при всичкото си старание в благоденствие той е можал да успее да фалира. Под подобно положение, да избегне от едно криминално наказание според немските закони, той се преструва на луд и влиза в лудницата, отдето с разни средства и помощи е можал да излезе без наказание.

Освободен един път от това си несносно положение, той дохожда в Цариград и се поставя под покровителството на своя баджанак Христо Арнаудова, който тоже беше фалирал и се навърташе при турското правителство като шпионин на българите, когото сички отбрани и добри българи знаяха, че той занимава една подобна служба.

Баджанакът му Т. Райнов, който се навърташе около него, не можаше да има освен една подобна длъжност.

Манол, който ходеше с всички, познаваше Арнаудова добре и беше в много добри отношения с него, без обаче, вервам, да му е открил своята тайна мисия. Същевременно той знаеше и Т. Райнова като с какво се занимаваше. За своето предприятие той търсеше да намери някой, който да бъде не само народен, но още искрен и чистосърдечен; тъй да кажа: да му бъде лявата ръка в своите действия. Като не е можал да попадне на такъв какъвто е желал, той се е обърнал към Т. Райнов, като е подумал, че дето ще зема турските пари за вреда на българите, по-добре е да ги зема за в полза на тех.

Т. Райнов, в положението, в което се нахождаше с четири очи е гледал за подобно предложение. Следователно, щом Манол му е предложил, той на драго сърце е приел подходяща една такава работа съобразно с неговия характер, да има да се говори за нещо с което той да се разполага.

Т. Райнов има една много приятна вънкашност, която не отговаря никак на неговата фалшива вътрешност, която като ви е давал тези сведения, които вие сте имали добрината да вземете за чиста монета, той, вероятно, е мислил, че дава някой фалшив рапорт на Манола за Али-паша. По този си навик и като вещ приятел на турците, той не се застраши от затвора, подир смъртта на Маноля, но си дойде и се нареди на служба по телеграфа. Ето какво нещо е человек да служи и на Бога, и на дявола."

https://petardanov.com/topic/36754-5422-писмо-№2/#gsc.tab=0

https://petardanov.com/topic/36757-5425-писмо-№-5/#gsc.tab=0

 

 

[Б. Киров]

Преди 27 минути, Borova gora said:

Видях, че не се отварят линковете и пробвам от втори път, защото пърият файл е голям и не позволява тук да бъде качен...

Аз по линковете Ви в предишния Ви пост не мога да стигна до файловете, иска ми някаква парола и регистрация.

Линка към русенския вестник от компютъра на който съм тук, въобще не иска да ми го отвори браузъра, ще пробвам по-късно от друг.

[Borova gora]

Преди 1 час, Borova gora said:

chrome-extension://efaidnbmnnnibpcajpcglclefindmkaj/https://piforum.uni-plovdiv.bg/wp-content/uploads/2025/07/Radev-br.-2_2024.pdf

https://utroruse.com/article/909281/

Видях, че не се отварят линковете и пробвам от втори път, защото пърият файл е голям и не позволява тук да бъде качен...

 

Това е ценна статия от проф. Радев, тя бе в първия линк, който не зная защо, не иска да се отвори, но написаното дава смисъл на редица изводи, които направихме докато анализирахме Левски...

Radev-br.-2_2024.pdf

[Б. Киров]

Преди 13 часа, Borova gora said:

Това е ценна статия от проф. Радев, тя бе в първия линк, който не зная защо, не иска да се отвори, но написаното дава смисъл на редица изводи, които направихме докато анализирахме Левски...

Две години - толкова чака Левски от Каравелов да му се преведат сръбските правила за четническа война. 

И не дочаква...

Обаче Каравелов чевръсто ги превежда веднага след смъртта му:

"След неколкократните апели на Левски за превод на български език и отпечатване на такъв тип книги, Любен Каравелов се заема с издирване и превод от сръбски на български език на ползваното от ръководителя на вътрешните комитети военно ръководство за четническа война. Реализацията обаче се забавя и е осъществена след гибелта на Апостола – през пролетта на 1873 г. Тогава е организирана мисията на Иван Сапунов в Белград, където със съдействието на сръбското военно министерство му е осигурена книгата на Любомир Иванович. Учебният наръчник за война чрез чети е доставен в Букурещ и Любен Каравелов се заема с превод и редакция, а впоследствие го отпечатва в печатницата „Свобода“ (Митев 2012: 65 – 66). На 20 октомври 1873 г. в. „Независимост“ съобщава в рубриката „Книжевни известия“ (на предпоследната седма страница) за появата на книгата. Излезла е на български език – анонсира печатният орган на БРЦК – книжка под заглавие „Четование или война с чети“, която е преведена от сръбски и която е съчинена от г-на Любомира Ивановича. Цената е 1 франг. Намира се за продан в редакцията на в. „Независимост“."

И не забравя, че свободата си е свобода, ама "сиренето е с пари", продава книжката за по "1 франг"...

Иван Сапунов, на когото Каравелов–Хитов възлагат мисията да вземе книгата на Иванович от Сръбското военно министерство /тези двамата Хитов–Каравелов си кореспондират със сръбските министерства без проблеми, Каравелов оттам се сдобива с печатницата/ също не е случаен:

"Иван /Иванчо/ Г. Сапунов [*Казанлък,1843+8.VІ.1911,Айтос], с прозв. Черния и Тютюнджията, четник; писар във Варна при фабрикаджията Н. Д. Провадалиев. Четник при П. Хитов 24 май 1867- и ранен в дясната ръка по невнимание 25 юли, което не успява да излекува в гр.Княжевац - Сърбия. Служител в сръбския княжески двор - 1868-69 и собственик на магазин за тютюн в Белград 1869-74. Участник в Сръбско-турската война 1876, където е ранен в лявото рамо. След РТВ живее в Айтос."

Ферманджиев, Никола. Родолюбци. С., 1985, с. 86-87

https://bulrod2.blogspot.com/2012/07/blog-post.html

Кадър на Хитов.

[Borova gora]

Преди 3 часа, Б. Киров said:

Две години - толкова чака Левски от Каравелов да му се преведат сръбските правила за четническа война. 

И не дочаква...

Обаче Каравелов чевръсто ги превежда веднага след смъртта му:

"След неколкократните апели на Левски за превод на български език и отпечатване на такъв тип книги, Любен Каравелов се заема с издирване и превод от сръбски на български език на ползваното от ръководителя на вътрешните комитети военно ръководство за четническа война. Реализацията обаче се забавя и е осъществена след гибелта на Апостола – през пролетта на 1873 г. Тогава е организирана мисията на Иван Сапунов в Белград, където със съдействието на сръбското военно министерство му е осигурена книгата на Любомир Иванович. Учебният наръчник за война чрез чети е доставен в Букурещ и Любен Каравелов се заема с превод и редакция, а впоследствие го отпечатва в печатницата „Свобода“ (Митев 2012: 65 – 66). На 20 октомври 1873 г. в. „Независимост“ съобщава в рубриката „Книжевни известия“ (на предпоследната седма страница) за появата на книгата. Излезла е на български език – анонсира печатният орган на БРЦК – книжка под заглавие „Четование или война с чети“, която е преведена от сръбски и която е съчинена от г-на Любомира Ивановича. Цената е 1 франг. Намира се за продан в редакцията на в. „Независимост“."

И не забравя, че свободата си е свобода, ама "сиренето е с пари", продава книжката за по "1 франг"...

Иван Сапунов, на когото Каравелов–Хитов възлагат мисията да вземе книгата на Иванович от Сръбското военно министерство /тези двамата Хитов–Каравелов си кореспондират със сръбските министерства без проблеми, Каравелов оттам се сдобива с печатницата/ също не е случаен:

"Иван /Иванчо/ Г. Сапунов [*Казанлък,1843+8.VІ.1911,Айтос], с прозв. Черния и Тютюнджията, четник; писар във Варна при фабрикаджията Н. Д. Провадалиев. Четник при П. Хитов 24 май 1867- и ранен в дясната ръка по невнимание 25 юли, което не успява да излекува в гр.Княжевац - Сърбия. Служител в сръбския княжески двор - 1868-69 и собственик на магазин за тютюн в Белград 1869-74. Участник в Сръбско-турската война 1876, където е ранен в лявото рамо. След РТВ живее в Айтос."

Ферманджиев, Никола. Родолюбци. С., 1985, с. 86-87; Вж за Ив. Г. Сапунов, търговец в Габрово.

Кадър на Хитов.

Да, намерили са книга, превели са я за да спечелят някой нов Левски за работата, Каравелов все това е повтарял, че ще дойде друг Левски... За Апостола не си е помръднал и пръста, въпреки всички връзки и възможности, които имал. Но след това нямал избор, трябвало да намери следващия апостол... На съвременен език ще кажа и още нещо, гледал е на Левски като на банкомат, все искал да му дава от народните пари, при всички суми, които получавал, никога не извадил и два гроша да му даде... Другите поне с малко пари го изпращали в българско, събирали за оръжие, но вестникарят само взимал и искал, и искал... Нищо не е било само за идеята, само в името на идеята, както го представял, макар че 14 жълтици, които получавал на месец от Белград, плюс сумите от Азиатския департамент, плюс печатницата го правят едър чорбаждия от типа на хаджи Станьо, а не някой в недоимък.

Христо Георгиев не бил по-добра стока в това отношение, оставил Хаджи Димитър и момчетата му сами да си търсят пари за въоръжаване, макар от написаното във Византис да става ясно, че сандъци с жълтици са му доставени за целта, 50 000 уточнява публикуацията и то само при едно транспортиране, а през годините вероятно е имало и други, но си ги задържал в голямата част... Чест прави на Евлоги Георгиев, който все остава подценен от историографията, защото не участвал пряко в емигрантските крамоли, че по-късно ги дарил на държавата за построяването на университет. 

За Теофан Райнов - винаги се е измъквал, успява да оцелее в невероятни ситуации докато д-р Миркович истински е пострадал и е възможно да е бил пристрастен когато е писал за него. Принципно, Райнов го обвиняваха и в убийството на Кънчев, но анализирахме, че е нямало как да се случи. Не го защитавам, но никой никъде не представя доказателства, че е направил нещо вредно, предателство, убийство или друго. Парите от Манол Иванов не ги взел за себе си, дал ги за делото и му го признават. Прочетох теста на д-р Миркович, благодаря за него, самият Миркович е интересен персонаж, но всъщност представя субективно мнение и емоции, никъде доказателства, документи, извори за нещо изобличаващо Райнов в мошеничество, шантаж... Просто човек с много късмет, който успял да се измъкне от всяка беда, в която попаднал. Но пък имал смелост да участва в битките на своето време, не само в армията на Гарибалди, но и в двойните игри преди руско-турската война, а после взел участие и в самата война, не се скатал. Някак не намерих в какво конкретно го обвинява лекарят, освен че винаги бил нащрек, готов да се спасява, късметлия.

Затова пък едва със статията на доц. Тодор Радев си обясних настроенията между Левски и емигрантите, защото той официално не скъсва с тях, оставя отворена вратата, но само за този, който би отишъл да работи на терен в българско като един от всички останали комити... Самото му заминаване обаче без тяхното съучастие вече е било прието като своеволстване и откъсването им от пряко участие в случващото се в България... Но изборът е бил техен, той бил лидерът на място, в градове и села, а те си седяли на завет и искали да ги признават за важни и командващи, но по какви заслуги?

Редактирано Петък в 10:08 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 6 часа, Borova gora said:

Някак не намерих в какво конкретно го обвинява лекарят

Обвинява го, че му е изпратил "калпава стока" в лицето на войводата Васил Ганчев, който войвода, в комбина с владиката Доротей

https://bg.wikipedia.org/wiki/Доротей_Скопски

предават доктор Миркович.

Това обвинение го има, ако прочетете всичките писма на Миркович, но тъй като са писани малко разхвърляно, изисква време.

Ето няколко откъса, които разказват цялата версия на историята на Миркович:

"Немедлено писах на Манола да побърза да си изпрати человека, понеже аз не мога да продължавам дълго време тук, а требва да отида да си заема службата. Това беше в края на месец юли, когато му писах; август се измина и в началото на септември Теофан Райнов дойде с едно писмо до мене от Манола, и ме помоли да мина в Гюргево с него, да го препоръчам там и на нашия агентин, който беше учителя Кършовски /става въпрос за Иван Кършовски - бел.моя/ .

Манол при пристигането си в Цариград, види се, начнал да мисли, като как да устрои една каква годе чета, която да произведе смут, горе-долу подобен на този от миналата (1868) год. Като без участници подобно нещо не може се организира, то Манол наверно се е отнесъл до Дорча, който в това време се намираше в Цариград и стоеше тоже в Ортакьову, и го е поканил да земе участие в това предприятие с еднаква и подобна солидарност, каквато е била тази преди две години.

Дорчо в силния разгар на нашия черковен въпрос, немедлено си е помислил: „Сега е време, дето да мога да грабна питата”. От една страна обещава на Маноля някакво съдействие, а от друга, предава неговите планове на Къбръзлията, най-силен негов защитник.

Васил Ганчев, който бил испратен от Влашко от Т. Райнова в Цариград, наверно е бил повикан по подбуждението на Дорча, понеже се указва, че те били ближни приятели още от Плевен.

По плана на Дорча, трябваше му подобен човек. Васил дохожда в Цариград, присъединява му се още един другар, на когото името не зная, и на двамата Манол покупува по един добър кон, снабдява ги с добри оръжия и им дава 1000 л. т. за съставянето на дружината, от които 800 зема като главатар Васил.

Като ги изпраща, заповяда им да отидат да намерят още другари, които да отидат в Берковския балкан, а главатарят им, именно Васил, да отиде в Берковица да чака Дорча, който, като дойде, ще го улесни във всяко отношение относително действието.

Васил и другарят му тръгват към Берковица, но преди да дойдат до Едрене, те се скарват относително поведението, което трябва да държат. Васил, който види се, се е уговорил с Дорча да държи едно противно поведение, е поискал да подведе и другаря си в същия път, но като не е удобрил това негово поведение, не се е съгласил, отделя се и го зарязва. Васил отива сам в Берковица да чака Дорча.

След като испраща този войвода, Манол се отделя с едно писмо до мене, в което ми казва следующето:

„Ако дойде някой и ви принесе лозинката „ревност”, знайте че той е наш человек; спомогнете го, както можете и както знаете”.

В края на май аз бях в Цариград, точно в туй време, когито Т. Райнов беше отишел по Европа. Като се срещнах с Маноля, той ми разказа за испратените войводи, прочете ми и някои писма от Райнова, които обемаха съвършено въображаеми неща. Като го попитах защо към Берковица става това съсредоточение?

- Защото там Балканът граничи със Сърбия, ми отговори той, дето във всеки случай, ще има средство за прибежище; без обаче да иска да ми открие, че Дорчо ще бъде помощник.

...........

Същият ден по пладне се раздаде слуха, че заптиетата хванали Василия с поп Ангел в един манастир, назоваем свети Арахангел - ако се не лъжа, и че Василия го отвели с една кола в Лом, а поп Ангела го докарали тук и го запрели.

На утринта поп Ангела пуснаха, а Василия в Лом го поставили в затвора, окачили му железата и го изпратили във Видин. Според разказа на хората и според хода на работата, види се, че Васил е знаел за своето арестуване и се е приготвил, понеже го хватили без никакво съпротивление - за което му се е направила чест да се изпрати в кола до Лом, а не вързан и пешком.

Във Видин той гордо-гордо излезал пред пашата с един тевтер в ръка, в който бяха написани имената на разни хора от разни места, и казва: „Аз съм онзи, когото търсиха от толкова време; аз ще ви открия главатарите, които от няколко години бунтуват турската държава!”

В списъка се намираше и моето име с лозинката дадена нему от Маноля.

 ........

Дорчо, колкото и да се криеше под булото на апостолския христов началник, беше в делата си человек съвършено безсъвестен и безбожник: сичко той предприемаше да извърше, щом се касаеше да придобие пари, а още повече и слава: тук, без друго, той е обещал да спомогне и улесни от сяка страна бунтовническата чета, но не тъй даром - под предлог на една сума не по-малко наверно от три хиляди л. т. както и е получил. Един път осигурен в това отношение, той се е вдал да сполучи и втората -славата, то е да мине като верен на държавата чрез предателството си и се сдобие да стане глава на нашата самостоятелна черква - Екзарх."

 

[Borova gora]

Преди 3 часа, Б. Киров said:

Обвинява го, че му е изпратил "калпава стока" в лицето на войводата Васил Ганчев, който войвода, в комбина с владиката Доротей

https://bg.wikipedia.org/wiki/Доротей_Скопски

предават доктор Миркович.

Това обвинение го има, ако прочетете всичките писма на Миркович, но тъй като са писани малко разхвърляно, изисква време.

Ето няколко откъса, които разказват цялата версия на историята на Миркович:

"Немедлено писах на Манола да побърза да си изпрати человека, понеже аз не мога да продължавам дълго време тук, а требва да отида да си заема службата. Това беше в края на месец юли, когато му писах; август се измина и в началото на септември Теофан Райнов дойде с едно писмо до мене от Манола, и ме помоли да мина в Гюргево с него, да го препоръчам там и на нашия агентин, който беше учителя Кършовски /става въпрос за Иван Кършовски - бел.моя/ .

Манол при пристигането си в Цариград, види се, начнал да мисли, като как да устрои една каква годе чета, която да произведе смут, горе-долу подобен на този от миналата (1868) год. Като без участници подобно нещо не може се организира, то Манол наверно се е отнесъл до Дорча, който в това време се намираше в Цариград и стоеше тоже в Ортакьову, и го е поканил да земе участие в това предприятие с еднаква и подобна солидарност, каквато е била тази преди две години.

Дорчо в силния разгар на нашия черковен въпрос, немедлено си е помислил: „Сега е време, дето да мога да грабна питата”. От една страна обещава на Маноля някакво съдействие, а от друга, предава неговите планове на Къбръзлията, най-силен негов защитник.

Васил Ганчев, който бил испратен от Влашко от Т. Райнова в Цариград, наверно е бил повикан по подбуждението на Дорча, понеже се указва, че те били ближни приятели още от Плевен.

По плана на Дорча, трябваше му подобен човек. Васил дохожда в Цариград, присъединява му се още един другар, на когото името не зная, и на двамата Манол покупува по един добър кон, снабдява ги с добри оръжия и им дава 1000 л. т. за съставянето на дружината, от които 800 зема като главатар Васил.

Като ги изпраща, заповяда им да отидат да намерят още другари, които да отидат в Берковския балкан, а главатарят им, именно Васил, да отиде в Берковица да чака Дорча, който, като дойде, ще го улесни във всяко отношение относително действието.

Васил и другарят му тръгват към Берковица, но преди да дойдат до Едрене, те се скарват относително поведението, което трябва да държат. Васил, който види се, се е уговорил с Дорча да държи едно противно поведение, е поискал да подведе и другаря си в същия път, но като не е удобрил това негово поведение, не се е съгласил, отделя се и го зарязва. Васил отива сам в Берковица да чака Дорча.

След като испраща този войвода, Манол се отделя с едно писмо до мене, в което ми казва следующето:

„Ако дойде някой и ви принесе лозинката „ревност”, знайте че той е наш человек; спомогнете го, както можете и както знаете”.

В края на май аз бях в Цариград, точно в туй време, когито Т. Райнов беше отишел по Европа. Като се срещнах с Маноля, той ми разказа за испратените войводи, прочете ми и някои писма от Райнова, които обемаха съвършено въображаеми неща. Като го попитах защо към Берковица става това съсредоточение?

- Защото там Балканът граничи със Сърбия, ми отговори той, дето във всеки случай, ще има средство за прибежище; без обаче да иска да ми открие, че Дорчо ще бъде помощник.

...........

Същият ден по пладне се раздаде слуха, че заптиетата хванали Василия с поп Ангел в един манастир, назоваем свети Арахангел - ако се не лъжа, и че Василия го отвели с една кола в Лом, а поп Ангела го докарали тук и го запрели.

На утринта поп Ангела пуснаха, а Василия в Лом го поставили в затвора, окачили му железата и го изпратили във Видин. Според разказа на хората и според хода на работата, види се, че Васил е знаел за своето арестуване и се е приготвил, понеже го хватили без никакво съпротивление - за което му се е направила чест да се изпрати в кола до Лом, а не вързан и пешком.

Във Видин той гордо-гордо излезал пред пашата с един тевтер в ръка, в който бяха написани имената на разни хора от разни места, и казва: „Аз съм онзи, когото търсиха от толкова време; аз ще ви открия главатарите, които от няколко години бунтуват турската държава!”

В списъка се намираше и моето име с лозинката дадена нему от Маноля.

 ........

Дорчо, колкото и да се криеше под булото на апостолския христов началник, беше в делата си человек съвършено безсъвестен и безбожник: сичко той предприемаше да извърше, щом се касаеше да придобие пари, а още повече и слава: тук, без друго, той е обещал да спомогне и улесни от сяка страна бунтовническата чета, но не тъй даром - под предлог на една сума не по-малко наверно от три хиляди л. т. както и е получил. Един път осигурен в това отношение, той се е вдал да сполучи и втората -славата, то е да мине като верен на държавата чрез предателството си и се сдобие да стане глава на нашата самостоятелна черква - Екзарх."

Не само Левски е бил предаван дузина пъти до самия му край... За съжаление предателствата са съпътствали цялото ни Възраждане, доста болезнена тема, наистина. Но за Теофан Райнов, той не изглежда по-виновен от Манол Иванов или Доротей Скопски, аз не съм му адвокат, просто както и да чета д-р Миркович, злощастието му е комбинация от виновници.

Аз всъщност отново анализирам доклада на Али Саиб паша. Ловеч е посочен не един, а няколко пъти като ключов град, нарича комитета му "правителство в правителството", Централен комитет и т.н. Получил е изключителна информация за мястото и значението на тамошните комити, до които е стигало всичко, оръжие, суми, пари... Но най-главният град не е разследван относно самата организация. Един Марин, един Димитър и толкова. Вярно е, че Общия искал и поп Кръстьо, и Христо Бояджията... но никой не го било грижа какво той е искал, което ако е бил умен, трябвало е да забележи, че от конкретен ден изведнъж повече не обръщали внимание на думите му, не му довели ни попа, ни други, които щял да познае по лицата. Думите на Общия се превърнали в изгубена кауза, а той дори не усетил, че вече всичко свършило, оставала присъдата му. Разследването спряло дотам, явно съгласно инструкциите. Но и съгласно още нещо. Според мен това е потвърждението, че е имало сделка. Комитетът или поне основните му членове, сключили сделка с Мустафа Джеми ефенди, управителя на града. Няма вариант да не продължат да ровят в най-важния град, в столицата на Левски, ако не са били сключили сделка с поне няколко комити. Изключвам да е бил само един или само една фамилия. Невъзможно е властта да заложи само на един, би се подсигурила с повече, ако не е успяла, целия комитет да се е озовал в София на разпити...

Толкова пъти е подчертано името на този град и значението му в документ до Султана, самата Извънредна Комисия се е занимавала с ролята му за подготвяне на въстание, но по протоколи разпитала съвсем формално Марин и Пъшков, че изглежда абсърдно защо или дали не са задълбали, за да си изяснят цялата организация от самия й централен град. Много е тъжно, но допускам като са разпитани всички в конака, един по един, тихо и незабележимо, за което ловешката власт получила похвала от валията в Русе, да е сключила сделка с няколко от тях, не е само с Поплуканови. Иначе няма как да са били толкова уверени в крайния резултат, очаквали са от началото на декември точно в Ловеч да падне в ръцете им Апостола. Защото не един се съгласил да им сътрудничи. Срещу свободата си и вероятно тази на целия град... Излезнахме прави за Общия, за Каравелов, за Обретенов... при пълен исторически анализ, ще се окаже, че има смисъл да подозираме още не един, а неколцина от Ловеч...

Предателството е било не само дълбоко, но и по-мащабно. 

Плюс, странната ситуация, в която не е нападнат Апостола по улиците, в заградената къща на Сирков докато са спяли, а извън самия град, предателството настъпило когато почти им се е изплъзнал или е влезнал в капана им?

Редактирано Петък в 20:02 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 9 часа, Borova gora said:

Не само Левски е бил предаван дузина пъти до самия му край... За съжаление предателствата са съпътствали цялото ни Възраждане, доста болезнена тема, наистина. Но за Теофан Райнов, той не изглежда по-виновен от Манол Иванов или Доротей Скопски, аз не съм му адвокат, просто както и да чета д-р Миркович, злощастието му е комбинация от виновници.

Нито пък аз съм му прокурор, но тези момчета около Манол Иванов са получили от османското правителство 35 000 турски лири, които се равняват на 20 млн. евро и твърдят, че са ги давали за българската революция; ако това е вярно, какво са направили с тях? Дали 1000 лири на лъжевойводата Васил Ганчев, още 3000 лири на предателя Дорчо /Доротей Скопски/, колко за командировката им из европейските столици... За сравнение, обирът в Арабаконак е бил за 1200 лири, Левски, ако е щял да вземе комитетското злато от Величка е щял да носи не повече от 1000 лири... И същите тези пишат назидателно писмо на Левски в стил "знаеш ли ти кои сме ние", подменят устава му, не му дават печат, не правят нищо за ВРО, напротив, пречат по всички възможни начини, мишкуват, сплетничат, наричат го подигравателно "дякончето"... Оказва се, че от шпионите е бил и Иван Кършовски, пише го черно на бяло Миркович, Кършовски е един от авторите на писмото "знаеш ли ти кои сме".

От другата страна са маститите търговци в Добродетелната дружина; "Византис" пишат само за една финансова инжекция от Русия от 50 000 златни руски рубли, още 35 000 турски лири. Сумираната сума с финансирането на Манол и компания е над 70 000 турски лири, това са 40 000 модерни пушки, колкото са били необходими за успешно въстание на ВРО. И всичко това докато Левски брои грошовете за маслинки и плаща за квартира на ятаците си в Българско. Някак си изпитвам срам от тези цифри.

Преди 9 часа, Borova gora said:

Аз всъщност отново анализирам доклада на Али Саиб паша. Ловеч е посочен не един, а няколко пъти като ключов град, нарича комитета му "правителство в правителството", Централен комитет и т.н. Получил е изключителна информация за мястото и значението на тамошните комити, до които е стигало всичко, оръжие, суми, пари... Но най-главният град не е разследван относно самата организация. Един Марин, един Димитър и толкова. Вярно е, че Общия искал и поп Кръстьо, и Христо Бояджията... но никой не го било грижа какво той е искал, което ако е бил умен, трябвало е да забележи, че от конкретен ден изведнъж повече не обръщали внимание на думите му, не му довели ни попа, ни други, които щял да познае по лицата. Думите на Общия се превърнали в изгубена кауза, а той дори не усетил, че вече всичко свършило, оставала присъдата му. Разследването спряло дотам, явно съгласно инструкциите. Но и съгласно още нещо. Според мен това е потвърждението, че е имало сделка. Комитетът или поне основните му членове, сключили сделка с Мустафа Джеми ефенди, управителя на града. Няма вариант да не продължат да ровят в най-важния град, в столицата на Левски, ако не са били сключили сделка с поне няколко комити. Изключвам да е бил само един или само една фамилия. Невъзможно е властта да заложи само на един, би се подсигурила с повече, ако не е успяла, целия комитет да се е озовал в София на разпити...

Толкова пъти е подчертано името на този град и значението му в документ до Султана, самата Извънредна Комисия се е занимавала с ролята му за подготвяне на въстание, но по протоколи разпитала съвсем формално Марин и Пъшков, че изглежда абсърдно защо или дали не са задълбали, за да си изяснят цялата организация от самия й централен град. Много е тъжно, но допускам като са разпитани всички в конака, един по един, тихо и незабележимо, за което ловешката власт получила похвала от валията в Русе, да е сключила сделка с няколко от тях, не е само с Поплуканови. Иначе няма как да са били толкова уверени в крайния резултат, очаквали са от началото на декември точно в Ловеч да падне в ръцете им Апостола. Защото не един се съгласил да им сътрудничи. Срещу свободата си и вероятно тази на целия град... Излезнахме прави за Общия, за Каравелов, за Обретенов... при пълен исторически анализ, ще се окаже, че има смисъл да подозираме още не един, а неколцина от Ловеч...

Предателството е било не само дълбоко, но и по-мащабно. 

Плюс, странната ситуация, в която не е нападнат Апостола по улиците, в заградената къща на Сирков докато са спяли, а извън самия град, предателството настъпило когато почти им се е изплъзнал или е влезнал в капана им?

Предателството е било дълбоко и мащабно, бих го определил като колективно в Ловеч.

И още веднъж за Обретенов, прочетох писанията на Мирчева и Митев в том 1-ви, не разбирам защо увъртат толкова за прихваното писмо от Каравелов датирано 2 ноември 1872. Ето пак:

Д.Т.Страшимиров го е написал пределно ясно - преписът на това писмо намерил Левски на 21 ноември в Стара Загора е от ръката на Данаил Попов. Какви тракийски куриери, какви пет лева привижда Мирчева. Писмото-препис е доставено в Стара Загора от отец Матей. Пристигнало е в Търново през Плевен, куриер Ради Иванов, нерде Плевен, нерде Пловдив.

Писмо оригинал Обретенов не е изпращал никому, дал го е на османската полиция, оттам е прихванато и върнато му.

Как, ако го е изпратил на 3 или 4 ноември, както той твърди в Търново, то ще пристигне в Стара Загора на 21-ви, след като Големия твърди, че е изпратил веднага отец Матей към Стара Загора.

Ролята на Обретенов е ключова за предателството в Ловеч, затова пак я припомням тук.

Разбирам, много трудове трябва да бъдат анулирани, много титли преосмислени, но... фактите избождат очи.

[Borova gora]

Преди 13 часа, Б. Киров said:

Нито пък аз съм му прокурор, но тези момчета около Манол Иванов са получили от османското правителство 35 000 турски лири, които се равняват на 20 млн. евро и твърдят, че са ги давали за българската революция; ако това е вярно, какво са направили с тях? Дали 1000 лири на лъжевойводата Васил Ганчев, още 3000 лири на предателя Дорчо /Доротей Скопски/, колко за командировката им из европейските столици... За сравнение, обирът в Арабаконак е бил за 1200 лири, Левски, ако е щял да вземе комитетското злато от Величка е щял да носи не повече от 1000 лири... И същите тези пишат назидателно писмо на Левски в стил "знаеш ли ти кои сме ние", подменят устава му, не му дават печат, не правят нищо за ВРО, напротив, пречат по всички възможни начини, мишкуват, сплетничат, наричат го подигравателно "дякончето"... Оказва се, че от шпионите е бил и Иван Кършовски, пише го черно на бяло Миркович, Кършовски е един от авторите на писмото "знаеш ли ти кои сме".

От другата страна са маститите търговци в Добродетелната дружина; "Византис" пишат само за една финансова инжекция от Русия от 50 000 златни руски рубли, още 35 000 турски лири. Сумираната сума с финансирането на Манол и компания е над 70 000 турски лири, това са 40 000 модерни пушки, колкото са били необходими за успешно въстание на ВРО. И всичко това докато Левски брои грошовете за маслинки и плаща за квартира на ятаците си в Българско. Някак си изпитвам срам от тези цифри.

Предателството е било дълбоко и мащабно, бих го определил като колективно в Ловеч.

И още веднъж за Обретенов, прочетох писанията на Мирчева и Митев в том 1-ви, не разбирам защо увъртат толкова за прихваното писмо от Каравелов датирано 2 ноември 1872. Ето пак:

Д.Т.Страшимиров го е написал пределно ясно - преписът на това писмо намерил Левски на 21 ноември в Стара Загора е от ръката на Данаил Попов. Какви тракийски куриери, какви пет лева привижда Мирчева. Писмото-препис е доставено в Стара Загора от отец Матей. Пристигнало е в Търново през Плевен, куриер Ради Иванов, нерде Плевен, нерде Пловдив.

Писмо оригинал Обретенов не е изпращал никому, дал го е на османската полиция, оттам е прихванато и върнато му.

Как, ако го е изпратил на 3 или 4 ноември, както той твърди в Търново, то ще пристигне в Стара Загора на 21-ви, след като Големия твърди, че е изпратил веднага отец Матей към Стара Загора.

Ролята на Обретенов е ключова за предателството в Ловеч, затова пак я припомням тук.

Разбирам, много трудове трябва да бъдат анулирани, много титли преосмислени, но... фактите избождат очи.

Според мен е схващано като революция в историографската общност да отхвърлят досегашния имидж на поборника Обретенов и да обявят предателството му. Иска се истински кураж историците ни да направят това. 

Същото е било и с поп Кръстьо и Къкрина, дори да е издал някога някому нещо попа, за Къкрина той не е имал никаква информация, че Левски ще нощува там, нито един исторически извор не подкрепя това, но на историците ни им трябваше век за да отхвърлят ужасното обвинение на позорния за сериозната журналистика текст на Каравелов. Нищо не ги оневинява за написаното в старите учебници, защото е било лесно да проследят случая още преди 40-50-60-70-80 и прочее години и да "вдигнат" обвиненията от него. 

Както и преди писах, наследниците на попа са имали пълно право да осъдят Каравелов и сие, за клеветата и щетите, които са им причинили лъжливите твърдения за предателство. Каравелов е чувал името на попа, знаел го е от писмата на самия Дякон, които са стигнали и до нас, поп Кръстьо е човекът, съгласил се през 1972г. да отиде и да печати от името на Левски т.е. този, който щял да го измести като печатар от първа необходимост за Апостола. Е, при първа възможност вестникарят се разправил с него, с конкуренцията си, по най-грозния начин с недоказани, но зловещи обвинения от страниците на вестника си, съчинил си подло историята на издаването, злоупотребил, само защото имал медия, която можел да използва, без да се съобразява с факти, истина, етика, морал... Това и Ботев ни го е отбелязал, Каравелов бил скаран с тези принципи. 

Същото е и когато упорито в текстовете си наричат вестникаря "революционер", но никой не смее да си напише дефиницията за революционер и да даде поне три примера от нашата история, които отговарят на нея, за да знаем защо е приравняван до Хаджи Димитър, Панайот Волов, Караджата, Каблешков и сие... Точно този, за който проф. Иван Стоянов, а и докладът на Саиб паша от 1873г. разкриват, че е бил на платени служби при две чужди държави и никога не e работил на българска земя, нито пък я е защитавал с оръжие, но си повтарят като мантра "революционера Каравелов", всъщност шарлатанина от събранието в Букурещ, който за да се докопа до поста председател измошеничествал избора благодарение на Хитов.

Та така и с Обретенов, нямат куража на възрожденците ни за да кажат, че няма откъде другаде, но от комитета в Русе, от убийството на Стоян Пенев и последвалата смърт на Кънчев започнал проломът в организацията. 

Двете писма помня, че бяха минали през Гюргево, оттам един препис до Русе, един до Плевен, за трети препис не зная да е имало. Самият Обретенов признава, че ги е получил... И... ги няма в нито един архив, ни ловешки, ни търновски, ни старозагорски... седяли са си е в неговия, наблюдението Ви е абсолютно коректно , а докладът на Хамди паша направо посочва, че от един, само един по веригата, са стигнали до властта "по подходящ начин"...

Редактирано вчера от 18:32 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 20 часа, Borova gora said:

Та така и с Обретенов, нямат куража на възрожденците ни за да кажат, че няма откъде другаде, но от комитета в Русе, от убийството на Стоян Пенев и последвалата смърт на Кънчев започнал проломът в организацията. 

Двете писма помня, че бяха минали през Гюргево, оттам един препис до Русе, един до Плевен, за трети препис не зная да е имало. Самият Обретенов признава, че ги е получил... И... ги няма в нито един архив, ни ловешки, ни търновски, ни старозагорски... седяли са си е в неговия, наблюдението Ви е абсолютно коректно , а докладът на Хамди паша направо посочва, че от един, само един по веригата, са стигнали до властта "по подходящ начин"...

В Гюргево са дошли от Каравелов три писма: едното, приканващо Димитър Горов да събере чета от емигранти и да минат Дунава; второто - приканващо Левски да освободи задържаните по Арабаконак; и третото, за което пиша по-горе - приканващо Левски да вдига незабавно въстание.

Обретенов нищо не споменава за второто писмо, това за освобождаването на задържаните, все едно то не съществува.

Обретенов пише за първото до Горов, но смята, че то не било адресирано до Горов, а до Георги Икономов, който живеел в дома на Горов тогава.

Обретенов пише, че още на другия ден след като получил третото писмо, това за вдигане на въстание и датирано 2 ноември, той го изпратил по сестра си Петрана до Търново. Значи това трябва да е било най-късно на 4 ноември.

Да, той така твърди, но Големия не е получавал никакво писмо от него ни на 4-ти, ни на 5-ти, нито въобще. 

Големия получава писмото датирано 2-ри ноември чак на 20-ти ноември и то не от Обретенов, а препис на това писмо от Данаил Попов, който препис изпраща по отец Матей до Левски в Стара Загора.

Мирчева отклонява темата за Обретенов, като надълго и нашироко разисква как е дошъл преписа на Данаил Попов и издига тезата, че този препис е дошъл през тракийската поща, през Пловдив. Тя даже не дискутира въпроса какво е станало с писмото у Обретенов, все едно то пак не съществува. Прави някакви догадки кой от тракийските куриери би могъл да бъде пробит, или дори кой от Ловеч би могъл.

Това е пълен нонсенс, защото не променя факта, че Обретенов е задържал и двете писма и не ги е изпратил. Както и да е дошъл преписът на Попов в Търново до Големия, там не е идвало никакво писмо изпратено от Обретенов. Мирчева издига абсурдната теза, че нямало провален куриер, защото двете писма-преписи от Данаил Попов, не били изпратени едновременно, а в донесението пишело, че са заловени едновременно.

Но пропуска очевадния факт, че щом Обретенов ги е задържал едновременно, те от него са заловени едновременно, преписани и преведени.

За мен е абсурдна тезата на Мирчева и за това, че писмото датирано 2-ри ноември е минало по тракийската поща - за какъв дявол да идва от тракийската поща в Търново, пък после пак да отива в Стара Загора. Според мен е минало през Плевен, то е видно и от картата къде е Турну Мъгуреле, къде е Плевен, къде е Търново и къде Пловдив, абсурдно е едно писмо да прави такива обиколки.

Левски очевидно не е имал пълно доверие на Обретенов, за да назначи през август Ради Иванов за дублиращ куриер в Плавен. При това Ради си е подал оставката от русенския ЧРК, преди да замине за Плевен, това е фиксирано в протокола им.

Добавка:

За преписите от Гюргево: Обретенов пише, че в писмото за Горов, Каравелов му нарежда да изпрати писмото му от 2-ри на Обретенов /брат Каврък/ в Русе, откъдето то да замине до Левски /за писмото му за освобождаване на затворените, нищо не споменава Обретенов/; пак в същото писмо до Горов, Каравелов му нарежда да изпрати препис от писмото за вдигане на въстание до Данаил Попов в Турну Мъгуреле.

Последното нареждане на Каравелов е било узнато от Обретенов впоследствие, според мен. Когато е получил писмото на Каравелов до Левски за вдигане на въстание /и другото е получил, за освобождаване на затворените, но мълчи като комунист на разпит за него/, Обретенов не е знаел, за копието направено от Горов и изпратено до Данаил.

Това е интересен казус - защо Левски е държал на дублиращ Русе канал. Едното обяснение е, че е искал да има свой архив при Данаил, който е бил упълномощен да копира всички писма минаващи през него и да пази архив от тях /нечестивците се отмятат от думите си, затова искай от тях черно на бяло/; другото обяснение е, че Левски е имал съмнения за канала през Обретенов и затова през август изпраща с "рязана книга" в Плевен Ради Иванов като втори куриер през Турну Мъгуреле-Плевен-Търново-Ловеч. Обретенов дума не обелва за това назначение на Ради, може и да не е знаел за него, но има запазена "скара" надписана от Левски за Ради Иванов, както и свидетелства на съвременници плевенчани, за това, че Ради е изпълнявал куриерски функции на ВРО по онова време, докато легално е бил назначен за учител в Плевен.

Най-логичното и естествено е копието направено от Данаил в Турну Мъгуреле да е минало през Ради Иванов в Плевен на път за Търново и именно това копие е намерило Левски в Стара Загора. Именно за него Страшимиров пише, че е било в архива на Ловеч, занесено там впоследствие от Левски, след като го е получил в Стара Загора от отец Матей.