Народе???? или Кой предаде Левски?

[Borova gora]

Преди 16 часа, Б. Киров said:

Да, ето го оригиналния текст на сръбски, там под линия и в приложение в края са посочени всички източници:

Serbs.pdf 627.22 kB · 0 изтегляния

Нямало е начин визията на Левски за българска държава да се впише в плановете на сърбите за тяхната:

"Събрали сте се и намерили сте за нужно да се проводят троица души до сръбското правителство, щото да се разберем: ще [можем] ли в едно [и също] време те и ние, кой с каквото може, да избием господаря си, който ни е заял и му се иска да ни дояде с жени, с деца и с всичкия ни имот. Или ако те не щат, то нас няма кой да ни спре. Господа и братя еднодружни, и ние от Българско подписваме за това, което сме намерили за добро. Па и хората ни, които ще бъдат определени затам, и тримата да бъдат с най-добри качества от всяка страна. Това е така и нека бъде [да стане, но] само засега не може. Чак тогава, когато съберем и четирите краища на Българско в едно и направим [опис на хората и оръжието], та да видим какво имаме пред нази. Тогава е лесно да пратим хора в Сърбия и тяхната работа [може] с две думи да се извърши, ако сръбското правителство отговори истинно… Нали пишете, че играем с живота на 7 милиона българи. Трябва зряло да се постъпва, та да бъдем бар с що-годе приготвени, щото да можем да посрещаме, ако ни се случат някои мъчнотии…"

из писмо до Данаил Хр. Попов, 11.04.1871

"Четирите краища на Българско" са Мизия, Тракия, Македония и Добруджа, в които са живеели 7 милиона българи. Да, но според сърбите, качих карта по-горе - българите живеят между Чирпан и Черно море; ако питате румънците и гърците...

Затова на Левски в тази магистърска теза са отделени точно 2 изречения, не пасва.

Каравелов, според тезата на магистъра по история, излиза на преден план още през 1867-ма, когато идва като кореспондент на руския "Голос" в Белград. Каравелов идва като представител на панславистите в Русия, на Аксаков. Той е бил добре познато лице на сръбските политици и лично на княз Михаил Обренович. Обърнете внимание на двете подглави към 4-та глава, а именно:

4. Държавни и политически планове за освобождение и обединение

Националноосвободителният комитет

Проектът на Любомир Иванович

Този Националноосвободителен комитет е основан в Белград през 1860-та и в него влизали 7 лица, едно от които е княз Михаил Обренович, основан е по инициатива на Аксаков. Неговата програма и структура, неговите цели, остават непроменени до Сръбско-Турската война от 1876-та, а основната му задача е създаване на голяма южнославянска държава под егидата на Сърбия и център в Москва.

Проектът на офицера Иванович е конкретна военна разработка как да бъде постигната тази цел.

Левски няма място в тази схема.

За Раковски: "Не съм виждала четиво на български, което да го представя в тази дълбочина на обвързаността му със сръбската политика, пратеничеството му при преговори с Атина и в Черна гора. Явно са му имали огромно доверие."

И аз не съм виждал четиво на български, което да разкрива ключовата роля на Раковски в отношенията на сръбското правителство с Румъния, Гърция и Русия. Той дефакто от цитирания текст е бил пълномощник на княз Михаил Обренович в преговорите му с княз Куза във Влашко и гръцкото правителство. Освен това е бил главното действащо лице за вкарването на 39 000 руски пушки през румънска територия в Сърбия - това на практика е оръжието за половината сръбска армия. 

Пропуснах да отбележа, че и Хитов не е успял да заеме мястото на Раковски, макар да го е искал, гравитирал около него за да получи връзките и привилегиите му. Все пак е останал на заплата към Белград. И всичко, което сътворили в българско с чети, брожения, днес получава оценката, и то не-домашна, а външна оценка, че е било недомислено, импулсивно, несъгласувано, затова и неподкрепено, и безрезултатно. Затова се питаш защо са проливали ресурсите на народа, за да се покажат, че правят нещо по въпроса, за да заслужат получаваната сръбска заплата или защото наистина са искали освобождението. Самият факт, че поведението им поражда такива двусмислици вече отнема ореола им на народни поборници.

За парите, финансирали Каравелов за пореден път е подчертано. Чудно защо толкова се страхуват само нашите историци, с изключение на проф. Иван Стоянов и неговата статия от 2012г., когато всички извори и чужди оценки посочват фактите...

Също така не е пропуснато, че Раковски не е бил лидер какъвто ни е представян, добър теоретик, ДА, но в Легията наистина е имало бунт срещу него, с Караджата начело и Левски за защитник на Караджата. 

По-късно и Касабов се отръпнал от Раковски, продължил по свой път. 

Но от целия материал в темата се разбира съвсем ясно, че Раковски е защитавал сръбските интереси не по-малко от българските. Докрая са му имали абсолютно доверие, затова попитах за историческите източници. Някак... не е съвсем този Раковски, който ни у представян. Не че не знаем за очакването му да бъде официално български княз един ден и се държал като такъв, но работата му за сръбското правителство и кауза е била дълга, сериозна, платена...

За подкомитетите... да, Касабов е имал адресите на първите неколцина създадени и ги е дал на Апостола преди да тръгне на първата обиколка. Всъщност създаването на организация от комитети, не подкомитети подчинени на някой отвън, трябва да е била актуална тема в Букурещ, не само Левски я е обмислял дълго, но той е този, който тръгнал да я превърне в реалност, плюс че доразвил функциите й с привременно правителство в българско, не извън него, както и с подготовка за въстание ръководено не отвън, а отвътре. И... никога не сложил подписа си под документи, предполагащи дуализъм като форма на управление. Затова трябва да е отказал да събира и онзи шифрован списък с подписите, предназначен за Руския император, не е бил сигурен към какъв тип документ този списък би бил прикачен, знаел е, че българските нотабили през няколко години слагали подписите си под всякакъв вид прокламации, декларации, договори... И все имали материална полза да са патриоти, все получавали парична подкрепа отнякъде, само ВРО, истинските поборници отвътре работили народната работа от идеализъм, за своята и за свободата на всички.

Редактирано Събота в 08:06 от Borova gora

[Б. Киров]

Две са точките на противопоставяне на Сърбия с ВРО на Левски, отбелязани в работата на сръбския историк:

1. Въпросът за шопите и шоплука

2. Претенциите на българската Екзархия да очертае църковните граници като политически граници на бъдеща българска държава в земите населявани от българи

Към това бих прибавил и претенциите на сърбите към Македония и практиката им да я разиграват като разменна монета в преговорите им с гърците.

Сега от позициите на 21-ви век това може да се опише като иредентизъм, но във втората половина на 19-ти век иредентизмът е бил водещ при преформатирането на Европа и особено на Балканите. Без ясно изразен иредентизъм не бих могъл да си представя решаването на Източния въпрос и създаването на новите балкански държави на мястото на османските вилаети. Така че не бива да мерим с днешен аршин миналото.

Ако се опитаме да влезем в обувките на сръбските политици, тяхната голяма цел е била присъединяването на османския Босненски вилает. Босна и Хероцеговина в този вилает са обемали по-голяма територия от сръбското княжество, а като население са били приблизително колкото васалното княжество. За сведение, княжеството е имало около 1.3 млн. население, Босненския вилает - около 1.2 млн. Тоест Сръбската държава веднага би се удвоила с присъединяването на Босна и Херцеговина.

Идеята им за Стара Сърбия, в която е влизал шоплука най-малко до София е била "резервна гума" и бонус, в случай че не успее "голямата им игра" за присъединяване на Босна и Херцеговина. Въпросният "шоплук", който сърбите са тълкували като "флуидно население", разбирайте побългарени сърби, като територия и население е бил приблизително равен на Босна и Херцеговина.

Защо установяването на българската Екзархия е била ябълката на раздора? Авторът го обяснява, заради претенциите на българската църква да разглежда бъдещата територия на българската държава върху основата на разпространението на български епархии върху османската територия, а това означава Мизия, Тракия, Македония и Добруджа - докъдето стига църквата, дотам ще бъде България.

Признаването на Екзархията от Високата порта /хитър византийски ход за разкол сред балканските народи зависими от Султана/ е било тежък шамар за Белград. Изведнъж българите осъзнават своята сила и излизат изпод опеката на сръбската държава.

Във връзка с нашата тема, Левски и съответно ВРО, напълно застават на позицията на Екзархията - България ще бъде държава, докъдето се простира българската църква, а това означава да "се съберат в едно четирите краища на Българско".

Идването на Общи през 1871 е пряк отговор на сърбите - включва се варианта на "резервната гума" с шопите и шоплука, Общи започва да работи като сръбски емисар за откъсването на целия този регион. Като екстра добавка протяга ръка и към Македония.

Тук може да се дискутира също и ролята на Хитов-Каравелов, които го изпращат, всъщност за кой отбор са играели тези двамата тогава, за българския или за сръбския.

[Borova gora]

Преди 7 часа, Б. Киров said:

Две са точките на противопоставяне на Сърбия с ВРО на Левски, отбелязани в работата на сръбския историк:

1. Въпросът за шопите и шоплука

2. Претенциите на българската Екзархия да очертае църковните граници като политически граници на бъдеща българска държава в земите населявани от българи

Към това бих прибавил и претенциите на сърбите към Македония и практиката им да я разиграват като разменна монета в преговорите им с гърците.

Сега от позициите на 21-ви век това може да се опише като иредентизъм, но във втората половина на 19-ти век иредентизмът е бил водещ при преформатирането на Европа и особено на Балканите. Без ясно изразен иредентизъм не бих могъл да си представя решаването на Източния въпрос и създаването на новите балкански държави на мястото на османските вилаети. Така че не бива да мерим с днешен аршин миналото.

Ако се опитаме да влезем в обувките на сръбските политици, тяхната голяма цел е била присъединяването на османския Босненски вилает. Босна и Хероцеговина в този вилает са обемали по-голяма територия от сръбското княжество, а като население са били приблизително колкото васалното княжество. За сведение, княжеството е имало около 1.3 млн. население, Босненския вилает - около 1.2 млн. Тоест Сръбската държава веднага би се удвоила с присъединяването на Босна и Херцеговина.

Идеята им за Стара Сърбия, в която е влизал шоплука най-малко до София е била "резервна гума" и бонус, в случай че не успее "голямата им игра" за присъединяване на Босна и Херцеговина. Въпросният "шоплук", който сърбите са тълкували като "флуидно население", разбирайте побългарени сърби, като територия и население е бил приблизително равен на Босна и Херцеговина.

Защо установяването на българската Екзархия е била ябълката на раздора? Авторът го обяснява, заради претенциите на българската църква да разглежда бъдещата територия на българската държава върху основата на разпространението на български епархии върху османската територия, а това означава Мизия, Тракия, Македония и Добруджа - докъдето стига църквата, дотам ще бъде България.

Признаването на Екзархията от Високата порта /хитър византийски ход за разкол сред балканските народи зависими от Султана/ е било тежък шамар за Белград. Изведнъж българите осъзнават своята сила и излизат изпод опеката на сръбската държава.

Във връзка с нашата тема, Левски и съответно ВРО, напълно застават на позицията на Екзархията - България ще бъде държава, докъдето се простира българската църква, а това означава да "се съберат в едно четирите краища на Българско".

Идването на Общи през 1871 е пряк отговор на сърбите - включва се варианта на "резервната гума" с шопите и шоплука, Общи започва да работи като сръбски емисар за откъсването на целия този регион. Като екстра добавка протяга ръка и към Македония.

Тук може да се дискутира също и ролята на Хитов-Каравелов, които го изпращат, всъщност за кой отбор са играели тези двамата тогава, за българския или за сръбския.

На мен също ми направи впечатление, че няма и дума за Димитър Общи в тази тема, дали е съзнателно? Изглежда обаче субективно написано при липсата на споменаването му. Написано е ясно в съдържанието: "Сръбско-български отношения 1804-1878", но нито дума за Общия и съвсем малко за Левски, който пък е бил в Легията и се е бил при нападението на турците в Белград, поне затова заслужава повечко внимание. Макар че е кореспондирал и с някого в Сръбско, докладат на Саиб паша посочва, че е прихваната кореспонденцията му със Русия, Сърбия и Влашко, така че няма как да бъде подминаван Апостола като фактор в сръбско-българските отношения в онова време. Вярно е, че се е оказал в опозиция вместо в сътрудничество в даден момент, но той е бил верен на своето да се участва на равноправни начала в какъвто и да е съюз т.е. когато българите са готови. 

Относно Общия, дори да не бъде споменаван, няма как да бъде забравен, част е от историята... За него има какво още да научим. Той е и отговорът на въпроса Ви: "Тук може да се дискутира също и ролята на Хитов-Каравелов, които го изпращат, всъщност за кой отбор са играели тези двамата тогава, за българския или за сръбския." Впредвид, че и Каравелов и Хитов са знаели що за стока е бил Общия, но го пратили помощник на Левски, а след това и го протежирали през цялото време, включително за Арабаконашкия обир, въпросът Ви изглежда риторичен.

Само да допълня, че и Кънчев минал през Белград, стоял там два месеца, преди да бъде парашутиран като помощник на Апостола, който оценил, че поне четири години ще му трябват, за да научи народната работа, ама Хитов и Каравелов не искали да чуят неговото мнение, защото важни за тях били други интереси, та ситуацията звучи съвсем като онази басня - орел и рак, и щука... Жалко за българите в българско, както написал Иван Драсов, напразно очаквали истинска помощ от своите дето са били отвън...

Да изпълнят задачата, да го внедрят в организацията според мен са изпълнили безпрекословно, защото няма никакви данни за обтегнати отношения на Хитов и Каравелов с Белград по което и да било време, за отказани суми за финансиране и т.н. Имало е чадър над тях и той си ги е пазил дори когато Саиб паша ги е разследвал като шеф на Извънредната Комисия. Наредено им било и със затворени очи за последствията са се подчинили и изпълнили. Пазили си бъдещите постове и текущите месечни заплати, не са били склонни да жертват която и да било от облагите си за дае предпазят Левски и организацията от къртица-предател. Дори си го подкрепяли, доволни, че клати лидерството на Апостола на ключови комитети, за да вземе лесно Каравелов властта над ВРО. Да припомня как и със самото начало на председателството им ги превръща в обирджии на богатите българи, одобрява смъртните им присъди ако не дадат доброволно пари, което предизвиква най-голямата криза в организацията. Докато ние наивно очакваме да ги е било грижа, че комитетите над спорните земи под ръководството на Обшия отивали в други ръце... Тяхното ли е защита на българските интереси?

Редактирано Събота в 18:15 от Borova gora

[Б. Киров]

On 13.09.2025 г. at 20:46, Borova gora said:

Да изпълнят задачата, да го внедрят в организацията според мен са изпълнили безпрекословно, защото няма никакви данни за обтегнати отношения на Хитов и Каравелов с Белград по което и да било време, за отказани суми за финансиране и т.н. Имало е чадър над тях и той си ги е пазил дори когато Саиб паша ги е разследвал като шеф на Извънредната Комисия. Наредено им било и със затворени очи за последствията са се подчинили и изпълнили. Пазили си бъдещите постове и текущите месечни заплати, не са били склонни да жертват която и да било от облагите си за дае предпазят Левски и организацията от къртица-предател. Дори си го подкрепяли, доволни, че клати лидерството на Апостола на ключови комитети, за да вземе лесно Каравелов властта над ВРО. Да припомня как и със самото начало на председателството им ги превръща в обирджии на богатите българи, одобрява смъртните им присъди ако не дадат доброволно пари, което предизвиква най-голямата криза в организацията. Докато ние наивно очакваме да ги е било грижа, че комитетите над спорните земи под ръководството на Обшия отивали в други ръце... Тяхното ли е защита на българските интереси?

Издигането на Каравелов като лидер на БРЦК и утвърждаването му като вестникар се случват след убийството на княз Михаил. През цялото това време до залавянето на Левски и провала на БРЦК, на власт в Белград е бил един-единствен човек - Миливое Блазнавац - въпреки че формално е само един от тримата регенти.

Понякога детайлите говорят повече от обобщенията, ето портрет на Миливое, който ни предлага сръбски автор, портрет на сръбски вариант на Жозеф Фуше:

Кой е бил Миливое Блазнавац

Има ли нещо, което сърбите обичат повече от мистериите и конспиративните теории? Самият той мъдро никога не отричал слуховете, че майка му е била в „харема“ на княз Милош и че баща му Петър я е приютил с добра зестра, вече бременна с Миливое в корема. Със сигурност съвременниците му биха могли да намерят потвърждение на този слух в него: той не само външно приличаше на господаря на Шумадия, но и като него показваше неограничено желание за власт и авторитет.

Вместо да продължи бащиния си бизнес, той решил да изучи бояджийския занаят, който практикувал, докато не бил назначен като чиновник в служба на брата на войводата Йован, един от командирите на армията. Това му позволило за първи път да опита какво е да си участник в политическа суматоха: по време на Милетинското въстание той преминал на страната на защитниците на Конституцията и унищожил важни послания, изпратени от Йован до княз Милош, но за негово щастие бил наказан само с бой.

Когато династията Обренович била свалена за първи път в началото на 40-те години на XIX век, Блазнавац е повишен за заслуги и страдания срещу Обреновичи, превръщайки се в дясна ръка на Илия Гарашанин, помощник-министър на вътрешните работи и един от най-влиятелните политици на своето време, и нещо повече – той става личен адютант на княз Александър Караджорджевич.

Поради прекомерната си близост с една от дъщерите на Александър, Гарашанин го изпраща във Виена, за да следи и наблюдава застаряващия княз Милош и да спечели доверието му. Там той осъзнава, че последният иска да се върне на власт в Сърбия, възползвайки се от революционните сътресения в Австрия през 1848 г., поради което го убеждава да спре в Загреб на път за Белград, където урежда ареста му заедно с Людевит Гай. Докато бившият княз стои като затворник в тъмницата около двадесет дни, Миливое успява да го измами с откуп за „освобождение“, които пари след това той споделя с Гай.

След това прекарва една година в Сръбска Войводина, участвайки във войната срещу унгарската армия, където се очаровал от артилерията. Въпреки че не знаел нито дума френски, решил да отиде в родината на Волтер, Робеспиер и Наполеон, за да учи. Записал се във Военната академия в Мец, учил добре и развил голяма любов към химията. Твърди се, че по време на престоя си там изобретил специален заряд за гранати, за което бил награден от краля на Неапол.

Завръща се у дома в разгара на Кримската война, но не и преди да посети Русия. В Санкт Петербург, столицата на огромната и могъща империя, се среща с руския министър на външните работи граф Неселрод, чието послание предава на княз Александър Караджорджевич. Известно време е бил управител на град Белград, тоест кмет, и по време на мандата си павира част от центъра. Сменен е поради конфликт със столичния паша (турците все още са били там) относно изграждането на нов пазар.

През 1858 г. Обренович се завръща на власт, въпреки усилията на Блазнавац да принуди уплашени министри и военни командири да заповядат на армията да разпръсне Андреевското събрание. И точно когато изглежда, че е кариерата му на политик е приключила, той просто е бил заточен в родния си край. За разлика от него, могъщият войвода Вучич бил отровен в тъмницата.

Две години след смъртта на княз Милош, княз Михайло го връща в Белград, повишава го в чин полковник и го назначава за началник на топилнята в Крагуевац. Чуждестранни съветници се оплакват, че други родове войски са били напълно пренебрегнати.

През 1868 г. той става генерал и военен министър. Почти по същото време князът отстранява Гарашанин от поста министър-председател поради противопоставянето му на брака му с близката му роднина Катарина Константинович; богохулникът Близнавац подкрепя намерението на своя суверен и получава още по-голямо влияние. Няколко месеца по-късно князът става жертва на убийството на Топчидер, а Миливое Петрович става първият, който използва армията, за да постигне политическата си воля.

Докато остарелият Гарашанин пречи на заговорниците да превземат властта, но едновременно с това мисли за връщане на короната на народа и евентуално за установяване на трета династия, Блазнавац в Топчидер казва на войската името на 14-годишния Милан Обренович, внук на господаря Йеврем. Дискусията с противниците на тази идея продължила кратко: той само потупал дръжката на сабята и всички, включително Гарашанин, - който „му даде тази сабя“ - се отдръпнали почтително. Типичен преврат.

Милан беше доведен от Париж и посрещнат като владетел, а Топчидерското събрание, което официално го обяви за княз, съставено от хиляда депутати, беше обградено от армията на Блазнавац за всеки случай. За да не си променят, случайно, решението.

Блазнавац става най-влиятелният от тримата княжески наместници, които ще управляват, докато новият господар навърши пълнолетие. Той го направи с помощта на полицията и доносниците, а много от личните му врагове се озоваха зад решетките като врагове на династията.

През 1871 г. той и неговият владетел са сърдечно посрещнати на аудиенция при руския император Александър II. Той се жени за Катарина Константинович, нищо неподозиращата принцеса, за която искаше да се ожени княз Михаил, и се говори, че офицерите се обръщали към Близнавац с думите „Ваше Височество“, което било запазено за регента на княжеството и което породило спекулации, че Блазнавац иска нещо повече от просто регентство...

Смята се обаче, че той е държал близо до себе си малолетния принц и го е направил зависим от него, наред с други неща, като му организирал фалшиви убийства.

Първото било една заровена бомба, която избухнала под тротоара на Теразие, докато Милан напускал Народния театър, а вторият път, докато малолетния княз бил в Смедерево, една полева тоалетна се разпаднала и той се озовал в септична яма откъдето и започнал да стреля панически във всички посоки. Народът нарече последния случай „Смедеревската мебел“, а Блазнавац веднага обявил и двете събития за опити за покушение.

Както и да е, неговото регентско правителство открило сръбски училища в Косово, Метохия, Рашка и Македония, и семинарии в Призрен и Баня Лука, и едновременно с това се подготвило за войната за окончателно освобождение. Конституцията от 1869 г. ограничила властта на владетелите, но това не попречило на Милан да повери на Блазнавац поста министър-председател три години по-късно, след навършване на пълнолетие.

Каквито и планове да е имал след това, те са прекъснати на 5 април 1873 г. от внезапната му и мистериозна смърт на 49-годишна възраст. Носеха се слухове, че е бил убит, и мнозина вярваха, че самият принц е уредил смъртта му. Официално той умира от сърдечен удар.

Погребан е в гробницата на Обренович на Топчидер, тази, където почиват членовете на дома, които не са управлявали. Оставя след себе си сина си Воислав и дъщеря си Милица. Воислав става командир на Кралската гвардия на династията Караджорджевичи.

https://www.espreso.co.rs/vesti/drustvo/1419575/milivojepetrovic-blaznavac

 

Само да добавя към написаното по-горе, че лично според мен, именно Миливое Блазнавац, е организирал убийството на княз Михаил Обренович.

 

 

 

[Borova gora]

Преди 15 часа, Б. Киров said:

Издигането на Каравелов като лидер на БРЦК и утвърждаването му като вестникар се случват след убийството на княз Михаил. През цялото това време до залавянето на Левски и провала на БРЦК, на власт в Белград е бил един-единствен човек - Миливое Близнавац - въпреки че формално е само един от тримата регенти.

Понякога детайлите говорят повече от обобщенията, ето портрет на Миливое, който ни предлага сръбски автор, портрет на сръбски вариант на Жозеф Фуше:

Кой е бил Миливое Блазнавац

Има ли нещо, което сърбите обичат повече от мистериите и конспиративните теории? Самият той мъдро никога не отричал слуховете, че майка му е била в „харема“ на княз Милош и че баща му Петър я е приютил с добра зестра, вече бременна с Миливое в корема. Със сигурност съвременниците му биха могли да намерят потвърждение на този слух в него: той не само външно приличаше на господаря на Шумадия, но и като него показваше неограничено желание за власт и авторитет.

Вместо да продължи бащиния си бизнес, той решил да изучи бояджийския занаят, който практикувал, докато не бил назначен като чиновник в служба на брата на войводата Йован, един от командирите на армията. Това му позволило за първи път да опита какво е да си участник в политическа суматоха: по време на Милетинското въстание той преминал на страната на защитниците на Конституцията и унищожил важни послания, изпратени от Йован до княз Милош, но за негово щастие бил наказан само с бой.

Когато династията Обренович била свалена за първи път в началото на 40-те години на XIX век, Блазнавац е повишен за заслуги и страдания срещу Обреновичи, превръщайки се в дясна ръка на Илия Гарашанин, помощник-министър на вътрешните работи и един от най-влиятелните политици на своето време, и нещо повече – той става личен адютант на княз Александър Караджорджевич.

Поради прекомерната си близост с една от дъщерите на Александър, Гарашанин го изпраща във Виена, за да следи и наблюдава застаряващия княз Милош и да спечели доверието му. Там той осъзнава, че последният иска да се върне на власт в Сърбия, възползвайки се от революционните сътресения в Австрия през 1848 г., поради което го убеждава да спре в Загреб на път за Белград, където урежда ареста му заедно с Людевит Гай. Докато бившият княз стои като затворник в тъмницата около двадесет дни, Миливое успява да го измами с откуп за „освобождение“, които пари след това той споделя с Гай.

След това прекарва една година в Сръбска Войводина, участвайки във войната срещу унгарската армия, където се очаровал от артилерията. Въпреки че не знаел нито дума френски, решил да отиде в родината на Волтер, Робеспиер и Наполеон, за да учи. Записал се във Военната академия в Мец, учил добре и развил голяма любов към химията. Твърди се, че по време на престоя си там изобретил специален заряд за гранати, за което бил награден от краля на Неапол.

Завръща се у дома в разгара на Кримската война, но не и преди да посети Русия. В Санкт Петербург, столицата на огромната и могъща империя, се среща с руския министър на външните работи граф Неселрод, чието послание предава на княз Александър Караджорджевич. Известно време е бил управител на град Белград, тоест кмет, и по време на мандата си павира част от центъра. Сменен е поради конфликт със столичния паша (турците все още са били там) относно изграждането на нов пазар.

През 1858 г. Обренович се завръща на власт, въпреки усилията на Блазнавац да принуди уплашени министри и военни командири да заповядат на армията да разпръсне Андреевското събрание. И точно когато изглежда, че е кариерата му на политик е приключила, той просто е бил заточен в родния си край. За разлика от него, могъщият войвода Вучич бил отровен в тъмницата.

Две години след смъртта на княз Милош, княз Михайло го връща в Белград, повишава го в чин полковник и го назначава за началник на топилнята в Крагуевац. Чуждестранни съветници се оплакват, че други родове войски са били напълно пренебрегнати.

През 1868 г. той става генерал и военен министър. Почти по същото време князът отстранява Гарашанин от поста министър-председател поради противопоставянето му на брака му с близката му роднина Катарина Константинович; богохулникът Близнавац подкрепя намерението на своя суверен и получава още по-голямо влияние. Няколко месеца по-късно князът става жертва на убийството на Топчидер, а Миливое Петрович става първият, който използва армията, за да постигне политическата си воля.

Докато остарелият Гарашанин пречи на заговорниците да превземат властта, но едновременно с това мисли за връщане на короната на народа и евентуално за установяване на трета династия, Блазнавац в Топчидер казва на войската името на 14-годишния Милан Обренович, внук на господаря Йеврем. Дискусията с противниците на тази идея продължила кратко: той само потупал дръжката на сабята и всички, включително Гарашанин, - който „му даде тази сабя“ - се отдръпнали почтително. Типичен преврат.

Милан беше доведен от Париж и посрещнат като владетел, а Топчидерското събрание, което официално го обяви за княз, съставено от хиляда депутати, беше обградено от армията на Блазнавац за всеки случай. За да не си променят, случайно, решението.

Блазнавац става най-влиятелният от тримата княжески наместници, които ще управляват, докато новият господар навърши пълнолетие. Той го направи с помощта на полицията и доносниците, а много от личните му врагове се озоваха зад решетките като врагове на династията.

През 1871 г. той и неговият владетел са сърдечно посрещнати на аудиенция при руския император Александър II. Той се жени за Катарина Константинович, нищо неподозиращата принцеса, за която искаше да се ожени княз Михаил, и се говори, че офицерите се обръщали към Близнавац с думите „Ваше Височество“, което било запазено за регента на княжеството и което породило спекулации, че Блазнавац иска нещо повече от просто регентство...

Смята се обаче, че той е държал близо до себе си малолетния принц и го е направил зависим от него, наред с други неща, като му организирал фалшиви убийства.

Първото било една заровена бомба, която избухнала под тротоара на Теразие, докато Милан напускал Народния театър, а вторият път, докато малолетния княз бил в Смедерево, една полева тоалетна се разпаднала и той се озовал в септична яма откъдето и започнал да стреля панически във всички посоки. Народът нарече последния случай „Смедеревската мебел“, а Блазнавац веднага обявил и двете събития за опити за покушение.

Както и да е, неговото регентско правителство открило сръбски училища в Косово, Метохия, Рашка и Македония, и семинарии в Призрен и Баня Лука, и едновременно с това се подготвило за войната за окончателно освобождение. Конституцията от 1869 г. ограничила властта на владетелите, но това не попречило на Милан да повери на Блазнавац поста министър-председател три години по-късно, след навършване на пълнолетие.

Каквито и планове да е имал след това, те са прекъснати на 5 април 1873 г. от внезапната му и мистериозна смърт на 49-годишна възраст. Носеха се слухове, че е бил убит, и мнозина вярваха, че самият принц е уредил смъртта му. Официално той умира от сърдечен удар.

Погребан е в гробницата на Обренович на Топчидер, тази, където почиват членовете на дома, които не са управлявали. Оставя след себе си сина си Воислав и дъщеря си Милица. Воислав става командир на Кралската гвардия на династията Караджорджевичи.

https://www.espreso.co.rs/vesti/drustvo/1419575/milivojepetrovic-blaznavac

Само да добавя към написаното по-горе, че лично според мен, именно Миливое Близнавац, е организирал убийството на княз Михаил Обренович.

Да, някой с такава биография би харесал Димитър от Дяково да му свърши черната работа... И явно добре е опознал двойката Каравелов-Хитов, вероятно е имал информация за тях и от руските консули в Белград, и от своите шпиони, били са благонадеждни за целите му. Друга работа е бил Дякона... Най-труден обаче от днешна гледна точка за исторически анализ е Раковски. От материала е видно, че е вършел е добра работа на сръбското правителство в продължение на години, същевременно подготвял е и свободата в българско, но е разединявал, а не обединявал дейците, карал се с почти всеки, плюс искал да го приемат като бъдещ княз. Сложен и противоречив.
Аз прочетох и статията за Добродетелната дружина, работила е почти изцяло по външни внушения, били са и добре платени. Донякъде имали основание да смятат, че само армия, добре подготвена армия на някоя от Великите сили може да пребори армията на Империята. Левски им е изглеждал абсолютен наивник със своята вяра в силите на собствения народ. Но и народа, и Левски подценили. Не намерили баланс в мненията, за да постигнат някакво обединение на всички поборници. Точно обратното, спомогнали за разгрома на ВРО, единствената сериозна вътрешна организация, която е можела да приведе народа в бойна готовност. Имам предвид писмото "знаеш ли ти кои сме?", заплахите, исканията за събиране на списъка с подписи, от което можем да заключим със сигурност, че са имали добра представа колко голяма и сериозна е била ВРО, след като са искали да разчитат на нея. По това време трябва да са се изплашили от Апостола, колко силен лидер е станал, как не могат да му кажат нищо, как той щял да определя процеси и съдбини, за които те се мислели избрани и за които били платени... Това обяснява не са липсата на подкрепа от своите, но и моментите на малко или голямо предателство спрямо него.

[Б. Киров]

Преди 2 часа, Borova gora said:

Да, някой с такава биография би харесал Димитър от Дяково да му свърши черната работа... И явно добре е опознал двойката Каравелов-Хитов, вероятно е имал информация за тях и от руските консули в Белград, и от своите шпиони, били са благонадеждни за целите му. Друга работа е бил Дякона...

Руски консул в Белград от 1863 до 1875 е бил Николай Павлович Шишкин. Първата работа на Блазнавац, след като взема властта с военен преврат след убийството на княз Михайло, била да поиска отзовававеното на Шишкин. Конфликтът между него и Шишкин бил породен от отрицателните доклади на консула за Блазнавац като некадърен военен министър, подкрепени и от руския офицер-артилерист, акредитиран към сръбската армия. Руснаците обаче не отзовали консула си и Блазнавац е бил принуден да се съобразява с него. Което не му попречило да реформира сръбската армия по френски образец и да я въоръжава със западно оръжие, френско и австрийско. Доколко успешно е реформирал армията се вижда от съкрушителния разгром на тази армия в Сръбско-Турската война през 1876, само за 4 месеца сръбската войска е насметена:

Отстраняването на Гарашанин от власт е било повратна точка към обръщането на Сърбия към Франция и Австро-Унгария. Водели са обаче двойнствена политика "и тако и вако" и с Русия, при навършването на пълнолетие на княз Милан Обренович, лично Блазнавац го води при император Александър Втори на аудиенция в качеството му на министър-председател на Сърбия, назначен от княза.

Играта на тандема Блазнавац-Ристич с Австро-Унгария се е състояла в задкулисни преговори за осигуряване на неутралитет на австрийците в случай на война между Сърбия и Османската империя при избухване на сръбско въстание в Босненския вилает. Австрийците са ги излъгали, че им осигуряват такъв неутралитет, но не са им обещали неутралитет в случай на загуба на сръбската армия, което и става през 1876. След като османците разгромяват сръбската армия /подготвяна основно от Блазнавац/, австрийците окупират Босна и Херцеговина, а за сърбите остават компенсациите с български земи от Западните покрайнини след Санстефанския договор /пак руснаците им свършват черната работа/. 

Както споменах обаче, явно сърбите са разчитали и на "резервен вариант" с шоплука, защото дейността на Общи за откъсване на комитетите на ВРО в този край е свидетелство точно за такъв техен план. Иначе защо правителството им да му плаща заплата? Същата заплата са плащали и на Каравелов и на Хитов, като Каравелов, според мен, е бил на заплата и от Азиатския департамент, но това е в руските архиви.

Блазнавац е гледал на българите единствено като на "материал" за постигането на сръбските интереси:

"Проблемът с организирането на българите е, че освен „човешки материал“ те не са могли да допринесат с нищо друго за „общата кауза“ /това е изказване на Блазнавац, общата кауза в случая е сръбската - бел.моя/.

В целия план на Любомир Иванович най-голямата грижа е била посветена на българите и именно от тази страна идват най-големите опасения за Сърбия. Блазнавац дори пише, че всички онези българи, които няма да бъдат „под сръбска власт, те ще служат на турците срещу нас и (в) всичко в тяхна полза“. Що се отнася до оперативната част на плана, се подчертава, че най-важното, но и най-трудното, ще бъде сръбската армия и българските войски да се свържат и слеят с гръцката армия, като по този начин отрежат пътя на турците към останалите провинции в Босна, Херцеговина, Албания и Стара Сърбия. В този смисъл територията на България е ключовото бойно поле на тази очаквана война, която въпреки това ще последва едва след няколко десетилетия от приемането на този „Проект“

Постигането на целите, заложени в „Проекта“, но в много по-малка степен от очакваното, дойде едва 10 години след приемането му, през 1876 г., във войната, която Сърбия и Черна гора водят срещу Турция, с помощта и подкрепата на бунтовници от Босна, Херцеговина и България."

Цитатът е от магистърската теза, която постнах по-напред.

Убийствата в стил "Каин и Авел" в родата на Обреновичи /княз Михаил - Блазнавац - княз Милан/ са си чисто семейно-династични спорове за власт, което не променя отношението на династията към българите, доказва го поведението на Милан Обренович, който нахлува в Софийско през 1885-та.

То пък една династия, първия Обренович е бил овчар, но са хванали подходящ момент за въстание след разгрома на Наполеон, когато руската империя е била във върха на силата си в Европа и османците не са си давали много зор да потушават второто сръбско въстание, водено от Милош Обренович, числеността на сръбските бунтовници е била най-много 10-12 000, колкото са били въстаниците в Априлското въстание.

За Раковски, "мечтател безумен, образ невъзможен", както го нарича Вазов, неговият план за освобождение с 1000 души, които да стигнат до Търново и там да станат 500 000, наистина е в сферата на утопията. Но покрай това е бил и незаменим прагматик и професионален революционер и конспиратор, какъвто е бил и Васил Левски, всъщност като се замисля, професионални революционери в този период са били единствено те двамата.

 

[Borova gora]

Преди 4 часа, Б. Киров said:

Руски консул в Белград от 1863 до 1875 е бил Николай Павлович Шишкин. Първата работа на Блазнавац, след като взема властта с военен преврат след убийството на княз Михайло, била да поиска отзовававеното на Шишкин. Конфликтът между него и Шишкин бил породен от отрицателните доклади на консула за Блазнавац като некадърен военен министър, подкрепени и от руския офицер-артилерист, акредитиран към сръбската армия. Руснаците обаче не отзовали консула си и Блазнавац е бил принуден да се съобразява с него. Което не му попречило да реформира сръбската армия по френски образец и да я въоръжава със западно оръжие, френско и австрийско. Доколко успешно е реформирал армията се вижда от съкрушителния разгром на тази армия в Сръбско-Турската война през 1876, само за 4 месеца сръбската войска е насметена:

Отстраняването на Гарашанин от власт е било повратна точка към обръщането на Сърбия към Франция и Австро-Унгария. Водели са обаче двойнствена политика "и тако и вако" и с Русия, при навършването на пълнолетие на княз Милан Обренович, лично Блазнавац го води при император Александър Втори на аудиенция в качеството му на министър-председател на Сърбия, назначен от княза.

Играта на тандема Блазнавац-Ристич с Австро-Унгария се е състояла в задкулисни преговори за осигуряване на неутралитет на австрийците в случай на война между Сърбия и Османската империя при избухване на сръбско въстание в Босненския вилает. Австрийците са ги излъгали, че им осигуряват такъв неутралитет, но не са им обещали неутралитет в случай на загуба на сръбската армия, което и става през 1876. След като османците разгромяват сръбската армия /подготвяна основно от Блазнавац/, австрийците окупират Босна и Херцеговина, а за сърбите остават компенсациите с български земи от Западните покрайнини след Санстефанския договор /пак руснаците им свършват черната работа/. 

Както споменах обаче, явно сърбите са разчитали и на "резервен вариант" с шоплука, защото дейността на Общи за откъсване на комитетите на ВРО в този край е свидетелство точно за такъв техен план. Иначе защо правителството им да му плаща заплата? Същата заплата са плащали и на Каравелов и на Хитов, като Каравелов, според мен, е бил на заплата и от Азиатския департамент, но това е в руските архиви.

Блазнавац е гледал на българите единствено като на "материал" за постигането на сръбските интереси:

"Проблемът с организирането на българите е, че освен „човешки материал“ те не са могли да допринесат с нищо друго за „общата кауза“ /това е изказване на Блазнавац, общата кауза в случая е сръбската - бел.моя/.

В целия план на Любомир Иванович най-голямата грижа е била посветена на българите и именно от тази страна идват най-големите опасения за Сърбия. Блазнавац дори пише, че всички онези българи, които няма да бъдат „под сръбска власт, те ще служат на турците срещу нас и (в) всичко в тяхна полза“. Що се отнася до оперативната част на плана, се подчертава, че най-важното, но и най-трудното, ще бъде сръбската армия и българските войски да се свържат и слеят с гръцката армия, като по този начин отрежат пътя на турците към останалите провинции в Босна, Херцеговина, Албания и Стара Сърбия. В този смисъл територията на България е ключовото бойно поле на тази очаквана война, която въпреки това ще последва едва след няколко десетилетия от приемането на този „Проект“

Постигането на целите, заложени в „Проекта“, но в много по-малка степен от очакваното, дойде едва 10 години след приемането му, през 1876 г., във войната, която Сърбия и Черна гора водят срещу Турция, с помощта и подкрепата на бунтовници от Босна, Херцеговина и България."

Цитатът е от магистърската теза, която постнах по-напред.

Убийствата в стил "Каин и Авел" в родата на Обреновичи /княз Михаил - Блазнавац - княз Милан/ са си чисто семейно-династични спорове за власт, което не променя отношението на династията към българите, доказва го поведението на Милан Обренович, който нахлува в Софийско през 1885-та.

То пък една династия, първия Обренович е бил овчар, но са хванали подходящ момент за въстание след разгрома на Наполеон, когато руската империя е била във върха на силата си в Европа и османците не са си давали много зор да потушават второто сръбско въстание, водено от Милош Обренович, числеността на сръбските бунтовници е била най-много 10-12 000, колкото са били въстаниците в Априлското въстание.

За Раковски, "мечтател безумен, образ невъзможен", както го нарича Вазов, неговият план за освобождение с 1000 души, които да стигнат до Търново и там да станат 500 000, наистина е в сферата на утопията. Но покрай това е бил и незаменим прагматик и професионален революционер и конспиратор, какъвто е бил и Васил Левски, всъщност като се замисля, професионални революционери в този период са били единствено те двамата.

Аз не бих ги сравнила двамата, Раковски и Левски, защото Раковски не е бил черноработник и не е ходил на терен, той е промотирал идеята на свои хора, които обиколили българско, за да му изпратят хора в Белград за Легията. Левски така е научил от едно момче, повярвал му и тръгнал. Раковски си е седял и чакал на тепсия да му дойдат, за да избира бъдещи войници между тях. 
Ние знаем например, в избора му не попаднал Латинеца, защото бил много млад. Държал се е като княз към момчетата, а това не им е било по вкуса, за тях още един чорбаджия в повече, всички сме чели как на Караджата му писнало... Левски никога не си е позволявал такова държане. Сам е обикалял, сам е промотирал идеята си за освобождаване чрез създаване на вътрешна организация в пек, в студ, глад, преследване... Не е изразил мечта за княз или друго. Винаги е искал да го приемат като служител на народната работа. На много места е използвал и факта, че е бил Дякон, което правело по-лесно приемането му от непознати хора, поп Минчо Кънчев във Видрица описва как е взел неговата калимявка и расото, за да води събрание на комитета, за по-голям авторитет, да знаели, че се кълнат пред божи служител. Изобщо, търсел е всяко преимущество, за да си свърши работата по-най-добрия начин. На Раковски изобщо не му се е налагало да се замисля за детайлите, той общувал с първенци на високо ниво, в няколко страни, бил е и масон, разчитал е на масонска подкрепа, което му е вдигало самочувствието и не е искал да слуша никой от обикновените хора... Както стана ясно, натрупал е много опит като политик на сръбската държава, опит, който не могъл да пренесе в българската, но за българското освобождаване като теоретик си остава изключително добър. Като практик не успява да се докаже, защото дори и Легията е планувана и създадена в резултат на външни интереси, не е плод на негова идея и реализация. Плюс, редно е да бъдем обективни, той също е бил платен патриот. На него му се е плащало за организирането на Легията, а преди това Христо Георгиев му е плащал, за да събужда народа със статии и прокламации.
Каравелов е бил платен и от ВРО, само искал пари - от Левски, от Ловешкия комитет, от Тодор Пеев, от Общия, след Христо Георгиев, той е бил най-добре платения ни поборник, след него са Хитов, Раковски и т.н. Но е изнудвал съвсем безсрамно за още и още Апостола...

Редактирано Преди 5 часа от Borova gora