Народе???? или Кой предаде Левски?

[Б. Киров]

Преди 2 часа, Borova gora said:

Дали е същият Арнаудов, с когото пътувал Кънчев от хана в Бяла до Русе и който му съобщил за смъртта на Пенев?

Не, не е същият. Става въпрос за търговеца и чиновник в османската администрация Христо С. Арнаудов, който е баджанак на Теофан Райнов, тоест жените на двамата са били сестри. Въпросният Христо С. Арнаудов е бил юрист и преводач на османски закони:

https://voinaimir.info/2020/01/ottoman-laws-bulgarian/

Освен това е един от участниците в Черния кабинет на Шнайдер ефенди, заедно с Манол Иванов, Теофан Райнов, д-р Миркович, а както се установява от писмата на Миркович до Заимов, в работата на този кабинет са се включили на по-късен етап и Георги Живков и Иван Кършовски. Тук:

https://www.academia.edu/94457553/Тайната_мисия_на_шпионина_патриот_Светослав_Сапунов_през_декември_1869_януари_1870_г_The_Secret_Mission_of_the_Spy_and_Patriot_Svetoslav_Sapunov_in_December_1869_January_1870_

има подробности за мисията на Св.Сапунов, ръководена от Христо Арнаудов.

Преди 2 часа, Borova gora said:

Но как някой като Кънчев, а и защо само той, защо не и други, попаднал в полезрението на Плоешките българи? Да предположим, че някой от тях е бил в Белград по време на двете български легии, с това би започнал отговорът на последния от въпросите около Ангел, как станал част от голямата игра, кой е бил в Белград, където е учел, за да го въведе в нея? 

Този въпрос не е изследван, поне аз не съм срещал такова изследване. Въпросът, според мен, е, че Кънчев е попаднал в полезрението им не в Белград, а още преди да постъпи там като школник във Военната Академия в Белград. Представете си едно 17-годишно момче, току що завършило първи гимназиален клас в Болград в Бесарабия как изведнъж се е озовало школник във военна академия на друга държава. Лесно ли става това?! Кой му е издвижил документите, кой го е прехвърлил от Болград в Белград и го е записал във висше военно учебно заведение за елита на сръбската армия, офицерския й корпус, и то в отдела за артилеристи, гордостта на военния министър Блазнавац, който лично е рекрутирал кадрите за артилерията, това е завършил и самият Блазнавац във Франция. Действието е станало за учебната 1867-ма, ще рече княз Михаил Обренович е бил още жив и отношенията са били топли с Русия, тогава се сключва договора за сърбо-българска държава между Добродетелната дружина и княза; Русия финансира Втората легия, но Кънчев не е бил легист, а кандидат за офицер и обучението му е трябвало да продължи 5 години, той е изкарал три и напуска по болест в края на 1869-та. Но в едно писмо до Обретенов от Табор през 1870-та заръчва на Обретенов да каже на баща му, че е "здрав като камък".

Истината е в детайлите

[Borova gora]

Преди 11 часа, Б. Киров said:

Не, не е същият. Става въпрос за търговеца и чиновник в османската администрация Христо С. Арнаудов, който е баджанак на Теофан Райнов, тоест жените на двамата са били сестри. Въпросният Христо С. Арнаудов е бил юрист и преводач на османски закони:

https://voinaimir.info/2020/01/ottoman-laws-bulgarian/

Освен това е един от участниците в Черния кабинет на Шнайдер ефенди, заедно с Манол Иванов, Теофан Райнов, д-р Миркович, а както се установява от писмата на Миркович до Заимов, в работата на този кабинет са се включили на по-късен етап и Георги Живков и Иван Кършовски. Тук:

https://www.academia.edu/94457553/Тайната_мисия_на_шпионина_патриот_Светослав_Сапунов_през_декември_1869_януари_1870_г_The_Secret_Mission_of_the_Spy_and_Patriot_Svetoslav_Sapunov_in_December_1869_January_1870_

има подробности за мисията на Св.Сапунов, ръководена от Христо Арнаудов.

Този въпрос не е изследван, поне аз не съм срещал такова изследване. Въпросът, според мен, е, че Кънчев е попаднал в полезрението им не в Белград, а още преди да постъпи там като школник във Военната Академия в Белград. Представете си едно 17-годишно момче, току що завършило първи гимназиален клас в Болград в Бесарабия как изведнъж се е озовало школник във военна академия на друга държава. Лесно ли става това?! Кой му е издвижил документите, кой го е прехвърлил от Болград в Белград и го е записал във висше военно учебно заведение за елита на сръбската армия, офицерския й корпус, и то в отдела за артилеристи, гордостта на военния министър Блазнавац, който лично е рекрутирал кадрите за артилерията, това е завършил и самият Блазнавац във Франция. Действието е станало за учебната 1867-ма, ще рече княз Михаил Обренович е бил още жив и отношенията са били топли с Русия, тогава се сключва договора за сърбо-българска държава между Добродетелната дружина и княза; Русия финансира Втората легия, но Кънчев не е бил легист, а кандидат за офицер и обучението му е трябвало да продължи 5 години, той е изкарал три и напуска по болест в края на 1869-та. Но в едно писмо до Обретенов от Табор през 1870-та заръчва на Обретенов да каже на баща му, че е "здрав като камък".

Истината 

 Какво чудо изринахме покрай истината за Левски... Но докато не открием на кого от 17-годишен служи Кънчев до смъртта си на Дунава, който го включва в толкова сериозни задачи, един хлапак, носещ неимоверни отговорности докато хъшовете си пият виното по кръчмите и само на приказки освобождават България, няма да сме си свършили работата. Защото някои процеси в най-острия си период за ВРО и лидера й се завихрят около или от Кънчев. Плюс, как е стигнал изобщо и до Болградската гимназия, колко българчета в този период са чули за откриването й и колко са могли да си позволят пътя дотам и квартирата?

Но докато търся за него, намерих две-три важни статии по подтеми, които сме разглеждали тук:

https://ndb.md/wp-content/uploads/2014/06/България-метрополия.pdf

"Според Кр. Шарова, Иван Кършовски, Теофан Райнов и Г. Живков в края на 1870 г.- началото на 1871 г. вече твърдо проявяват недоволство от водената политика от Л. Каравелов в БРК. В резултат те оформят групата на „дуалистите” в средите на революционната организация в Букурещ. Тогава Л. Каравелов ги обявява за врагове на революционното движение, във в. „Свобода” ги обвинява за връзките им с турския шпионаж. През март 1871 г. Г. Живков,Т. Райнов и Ив. Кършовски напускат БРК и оформят своята „Плоешка група” - Ето как Каравелов си нарочвал врагове и ги оплювал, които не са с мен, са против мен... И как имал права над цялото ревоционно движение,  та обявявал кой е враг и кой не. Как пък не са му отвърнали да обвинят него за враг, колко несериозно се взел след като Левски,  не той, а Левски, създал организацията. 

Ето и как фаталното писмо за вдигане на въстание е стигнало до Апостола:

https://www.zabukvite.org/newspapers/ZaBukvite-51bg.pdf

"На другия ден след заминаването на Васил Левски, председателят на тукашния революционен комитет Кольо Ганчев, по нарочен пратеник, от председателя на Великотърновския комитет получи писмо, с което му се изпращаше друго, адресирано до Левски, с препоръка да му се предаде, ако е в града или да му се препрати твърде бързо, ако е заминал, защото било с много важно съдържание. Без„да се губи време и веднага се изпрати по дирите на Левски търговецът Иван Мачев, със заповед да не жали коня си, да застигне Апостола и да му съобщи за полученото писмо, изпратено от Централния революционен комитет и заедно с него да се завърне в Стара Загора. Мачев застигнал Васил Левски на ханчето при с.Папазлий /дн. Поповица/ на пловдивското шосе и заедно с него се завърнал в Стара За[1]гора. Щом прочел изпратеното му писмо, Левски останал смаян от неговото съдържа[1]ние. С него Любен Каравелов като му съобщаваше..."

https://rndc.bg/wp-content/uploads/2021/06/Конференция-Раковски-27-05-2021.pdf

"Христо Иванов-Големия е категоричен, че инцидентът не е свързан с Лев[1]ски. В писмо до Захарий Стоянов с бележки към книгата му за Апостола Големия пише: „Дето казоваш, че Левски гръмнал връв Раковски, то не е Левски, но е С.[Стефан] Караджата. Нека Г-н Рашко си припомни добре, че Г-н Раковски държа Караджата затворен в Батал джамия, и Караджата избега оттам. Караджата иска да убива Раковски, защото не ги пуска Раковски да идат за България да образуват там чети, но [в]се от Сърбия да излизат. Че Раковски каза, че ще ви затворя чрез полицията и нема да ви пусна. Нека си припомни г-н д-р Рашко добре.“; "Без съмнение Левски е повлиян достатъчно силно от Раковски, а това се допълва и от собствения му горчив опит по отношение на политиката на Сърбия и Руската империя по българския въпрос." - Обаче Каравелов, Хитов и други не са споделяли това мнение...

Редактирано Октомври 21, 2025 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 22 часа, Borova gora said:

 Какво чудо изринахме покрай истината за Левски... Но докато не открием на кого от 17-годишен служи Кънчев до смъртта си на Дунава, който го включва в толкова сериозни задачи, един хлапак, носещ неимоверни отговорности докато хъшовете си пият виното по кръчмите и само на приказки освобождават България, няма да сме си свършили работата. Защото някои процеси в най-острия си период за ВРО и лидера й се завихрят около или от Кънчев. Плюс, как е стигнал изобщо и до Болградската гимназия, колко българчета в този период са чули за откриването й и колко са могли да си позволят пътя дотам и квартирата?

Пращат го от общинската управа в Русе, доколкото съм чел, благодетел му е бил Чорапчиев, същият Чорапчиев го е подпомагал финансово и докато е бил школник във Военната академия в Белград, според една статия на Веселина Антонова, същият Чорапчиев, издействал стипендията му за Табор, Чехия, и пък същият Чорапчиев обвинен, че го е предал от Каравелов само 5 дни след смъртта му.

Приемът му в Белградската военна академия обаче не ще да бил по инициатива на Чорапчиев. Точно по това време, когато Кънчев е постъпил там, се кроят плановете за сърбо-българска държава и инициаторите са Добродетелната дружина, те финансират четите на Панайот Хитов и Филип Тотю, както и Втората легия в Белград. Кънчев трябва да е постъпил преди легионерите в Академията за началото на учебната година. Когато настъпват конфликти между легионерите и сръбското командване на Легията, на място идва Иван Кишелски в качеството му на руски офицер и българин да изглади тези конфликти. Мисля, че около това име трябва да търсим постъпването на Кънчев като кандидат за офицер в Белградската военна академия.

Кишелски е живеел по онова време в Одеса, а както е известно Болградската гимназия в Бесарабия е била финансирана от Одеското настоятелство с председател Николай Тошков. Самият Кишелски е бил член на Одеското настоятелство.

Преди 22 часа, Borova gora said:

"Според Кр. Шарова, Иван Кършовски, Теофан Райнов и Г. Живков в края на 1870 г.- началото на 1871 г. вече твърдо проявяват недоволство от водената политика от Л. Каравелов в БРК. В резултат те оформят групата на „дуалистите” в средите на революционната организация в Букурещ. Тогава Л. Каравелов ги обявява за врагове на революционното движение, във в. „Свобода” ги обвинява за връзките им с турския шпионаж. През март 1871 г. Г. Живков,Т. Райнов и Ив. Кършовски напускат БРК и оформят своята „Плоешка група” - Ето как Каравелов си нарочвал врагове и ги оплювал, които не са с мен, са против мен... И как имал права над цялото ревоционно движение,  та обявявал кой е враг и кой не. Как пък не са му отвърнали да обвинят него за враг, колко несериозно се взел след като Левски,  не той, а Левски, създал организацията. 

Интересното в този пасаж е, че липсва името на Райчо Попов, същият е известен и като Райчо Гръбльов /така се е подписал в протокола на събранието на БРЦК/ и като Райчо Попхристов. Райчо има едно писмо от 2 октомври 1871-ва до Хитов, в което му предлага да действат съвместно в българско за въстаниие:

Райчо си служи с конспиративни термини, "кожите" са въстаници, а Газа Петралион е оръжие. Хитов иначе няма никакъв бизнес с газ и кожи, бизнесът, който Райчо разисква с него е въстание в българско, което Райчо оприличава на завеждане на овцете до кланицата:

Така е схванал това писмо и Д.Т.Страшимиров, като покана към Хитов за общо действие за въстание.

Когато Райчо е датирал това писмо, Кънчев вече е бил в Ловеч и започва обиколката му с Левски и Общи в 14 града, същите 14 града споменати от Византис.

Интересното в писмото на Райчо до Хитов е, че то е поредното от серия от разменени писма между двамата и началото е определено от Райчо в началото на юни, тоест когато Кънчев тръгва от Табор към Белград. Също така интересно е, че Райчо пише за негов ортак във Виена, който имал брат там, а Кънчев се сдобива с пълномощно от виенска кантора за търговия с кожи, Цаню Захариев е свидетел, че Кънчев е обикалял с такова пълномощно. За виенски търговци-революционери се сещам за дружеството "Напредък" във Виена, които са закупували оръжие за въстание в Българско, председател на дружеството е бил Георги Киселов, който има двама братя и е имал кантора във Виена.

Месец и 20 дни след това писмо на Райчо до Хитов, Хитов се задвижва и пише писмо до своята дружина в Сливен, в което ги наставлява как да се подготвят за въстание през лятото /на 1872-ра/:

Хитов вече разсъждава тук като стратег, а не обикновен хайдутин, той очертава мащабен план за неутрализиране на турските гарнизони в Шумен и Силистра, както и за въстание едновременно в големите градове, включително Филибе. Лично аз се съмнявам в стратегическите способности на Хитов, този план ми прилича на такъв правен от кадрови офицер и то на висока позиция.

По същото време с подобен план изскача и Филип Тотю от Одеса, но неговите способности са демонстрирани по-семпло, планът му се свежда до хайдушки чети, въоръжени с оръжие от складовете в Одеса, складирано там от Николай Тошков.

 

[Borova gora]

Преди 11 часа, Б. Киров said:

Пращат го от общинската управа в Русе, доколкото съм чел, благодетел му е бил Чорапчиев, същият Чорапчиев го е подпомагал финансово и докато е бил школник във Военната академия в Белград, според една статия на Веселина Антонова, същият Чорапчиев, издействал стипендията му за Табор, Чехия, и пък същият Чорапчиев обвинен, че го е предал от Каравелов само 5 дни след смъртта му.

Приемът му в Белградската военна академия обаче не ще да бил по инициатива на Чорапчиев. Точно по това време, когато Кънчев е постъпил там, се кроят плановете за сърбо-българска държава и инициаторите са Добродетелната дружина, те финансират четите на Панайот Хитов и Филип Тотю, както и Втората легия в Белград. Кънчев трябва да е постъпил преди легионерите в Академията за началото на учебната година. Когато настъпват конфликти между легионерите и сръбското командване на Легията, на място идва Иван Кишелски в качеството му на руски офицер и българин да изглади тези конфликти. Мисля, че около това име трябва да търсим постъпването на Кънчев като кандидат за офицер в Белградската военна академия.

Кишелски е живеел по онова време в Одеса, а както е известно Болградската гимназия в Бесарабия е била финансирана от Одеското настоятелство с председател Николай Тошков. Самият Кишелски е бил член на Одеското настоятелство.

Интересното в този пасаж е, че липсва името на Райчо Попов, същият е известен и като Райчо Гръбльов /така се е подписал в протокола на събранието на БРЦК/ и като Райчо Попхристов. Райчо има едно писмо от 2 октомври 1871-ва до Хитов, в което му предлага да действат съвместно в българско за въстаниие:

айчо си служи с конспиративни термини, "кожите" са въстаници, а Газа Петралион е оръжие. Хитов иначе няма никакъв бизнес с газ и кожи, бизнесът, който Райчо разисква с него е въстание в българско, което Райчо оприличава на завеждане на овцете до кланицата:

Така е схванал това писмо и Д.Т.Страшимиров, като покана към Хитов за общо действие за въстание.

Когато Райчо е датирал това писмо, Кънчев вече е бил в Ловеч и започва обиколката му с Левски и Общи в 14 града, същите 14 града споменати от Византис.

Интересното в писмото на Райчо до Хитов е, че то е поредното от серия от разменени писма между двамата и началото е определено от Райчо в началото на юни, тоест когато Кънчев тръгва от Табор към Белград. Също така интересно е, че Райчо пише за негов ортак във Виена, който имал брат там, а Кънчев се сдобива с пълномощно от виенска кантора за търговия с кожи, Цаню Захариев е свидетел, че Кънчев е обикалял с такова пълномощно. За виенски търговци-революционери се сещам за дружеството "Напредък" във Виена, които са закупували оръжие за въстание в Българско, председател на дружеството е бил Георги Киселов, който има двама братя и е имал кантора във Виена.

Месец и 20 дни след това писмо на Райчо до Хитов, Хитов се задвижва и пише писмо до своята дружина в Сливен, в което ги наставлява как да се подготвят за въстание през лятото /на 1872-ра/:

Хитов вече разсъждава тук като стратег, а не обикновен хайдутин, той очертава мащабен план за неутрализиране на турските гарнизони в Шумен и Силистра, както и за въстание едновременно в големите градове, включително Филибе. Лично аз се съмнявам в стратегическите способности на Хитов, този план ми прилича на такъв правен от кадрови офицер и то на висока позиция.

По същото време с подобен план изскача и Филип Тотю от Одеса, но неговите способности са демонстрирани по-семпло, планът му се свежда до хайдушки чети, въоръжени с оръжие от складовете в Одеса, складирано там от Николай Тошков.

Ето я връзката между Кънчев и Райнов, Левски я е създал:

Към края на ноември 1871 г. Левски вместо да отиде сам при Каравелов в Букурещ, изпраща Ангел Кънчев с тази мисия. На 25 ноември 1871 г. Левски пише на Теофан Райнов в Гюргево: "Намясто писмо ето ви А.К., наш брат и работник, с упълномощно писмо иде там за работа. Каквото сме, ще ви каже. Дайте му и вашите бележки какво мислите и какво работите." (Васил Левски. Док. Насл. С. 122).
file:///C:/Users/borislava.borisova2/Downloads/mitev_nedoprocheteni_stranici.pdf

Тази статия е ценна със забележката, че Легията има и други възпитаници на Болградската гимназия. Значи не е рикрутван един Кънчев, а дузина момчета от българско и който можел са се отзовал на поканата да отиде да се учи в Белград. Така историята на Кънчев звучи нормално. Възможно е Кишелски и други да са ги мотивирали да сменят Болград с Белград:

https://www.ndb.md/връзките-на-левски-с-българите-от-молд/
"Също по времето на Втора легия Левски се запознава с бъдещия свой помощник Ангел Кънчев, който щом е пристигнал от Бесарабия, където бил следвал повече от една година в известното Болградско училище. М. Греков утвърждава, че в Легията има и други възпитаници на това учебно заведение." - Относно Белград, предполагам, че след като и Втората Легия се е разтурила, Ангел вече не е бил склонен да остане там. Той сам търсел къде да се премести, в писмо разпитвал Обретенов какво знае за някои училища... Сега остана да открием кой му посочва училището в Табор, а после го извиква и оттам.

Припомних си Стоян Заимов, ето каква е била представата за революционер на Хитов и Каравелов и накъде трябвало да бъзе водена ВРО, към терор и убийства, прав е бил проф. Иван Стоянов, че тази линия не е на Левски, който трудно се вписвал в нея, предпочитал с писма да иска подкрепа и пари:

"– Браво, Общи, юначуга; аз казвах на Левски, че той, Общи, е едничкото лице, комуто могат да се възложат политическите убийства и обири. Още при първа среща с него в Белград разбрах, че той е човекът, комуто могат да се възложат тежките длъжности на Централния комитет – говореше рунтавият човек на хубавеца момък.
– Войводата Хитов отбирал от хора, право ми казваше той, че Димитър е човекът, комуто могат да се поверят убийствата и сплашванията. Само с такива хора ще докажем пред света силата на комитетското съзаклятие – каза рунтавият човек." 

Да, такава е била идеята им, убийства и сплашвания, Димитър за друго не ставал, ама за обири-да, повел разбойници, не комитаджии към Арабаканак, а къде останали народното просвещение, идеалите, свободата, независимостта, заради които създал Апостола комитетите? вестникарят затова и не намерил нов Левски, критериите му били други, Дяковчанинът се вписвал в тях. Левски не ставал за тая работа, та му пратили Димитър...

Редактирано Октомври 22, 2025 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 12 часа, Borova gora said:

"Също по времето на Втора легия Левски се запознава с бъдещия свой помощник Ангел Кънчев, който щом е пристигнал от Бесарабия, където бил следвал повече от една година в известното Болградско училище. М. Греков утвърждава, че в Легията има и други възпитаници на това учебно заведение." - Относно Белград, предполагам, че след като и Втората Легия се е разтурила, Ангел вече не е бил склонен да остане там. Той сам търсел къде да се премести, в писмо разпитвал Обретенов какво знае за някои училища... Сега остана да открием кой му посочва училището в Табор, а после го извиква и оттам.

Пак да го потретя, Кънчев не постъпва в Легията, където са били около 200 души легионери, обучавани като войници, и сигурно е имало и хора завършили в Болград. Кънчев постъпва първи курс във Военната Академия в Белград в отдела за артилерийски офицери, където обучението е било 5 години, той изкарва 3 - от 1867 до края на 1869-та. Кънчев е трябвало да получи офицерско звание от сръбската армия, офицер артилерист, елита на армията. Затова и Кънчев получава сръбско гражданство, такова не е дадено нито на Левски, нито на Греков, нито на който и да било от легионерите. Легията е разтурена през 1868-ма, а Кънчев напуска близо 2 години след това Академията, т.е. неговото напускане няма никаква връзка с разочарованието и напускането на останалите легионери.

Известните писма на Кънчев до Обретенов, включително едно такова, в което се интересува от образование в Цариград, са датирани от 1870-та и са писани от Табор, няма писмо до Обретенов от времето, докато Кънчев е бил курсант в Академията в Белград.

В Табор Кънчев е бил изпратен със стипендия на Русенската община по препоръка на Чорапчиев, издействана му пред Мидхат паша, с ангажимент Кънчев да поеме работа като управител на Образцов чифлик след като завърши в Табор. Спорът с Чорапчиев през нощта която прекарва в дома му преди самоубийството, вероятно е бил по повод на това назначение, защото Кънчев умишлено е поставил неизпълними условия за назначението му като управител, а Чорапчиев като негов гарант за стипендията е бил злепоставен пред валията.

[Borova gora]

Преди 13 часа, Б. Киров said:

Пак да го потретя, Кънчев не постъпва в Легията, където са били около 200 души легионери, обучавани като войници, и сигурно е имало и хора завършили в Болград. Кънчев постъпва първи курс във Военната Академия в Белград в отдела за артилерийски офицери, където обучението е било 5 години, той изкарва 3 - от 1867 до края на 1869-та. Кънчев е трябвало да получи офицерско звание от сръбската армия, офицер артилерист, елита на армията. Затова и Кънчев получава сръбско гражданство, такова не е дадено нито на Левски, нито на Греков, нито на който и да било от легионерите. Легията е разтурена през 1868-ма, а Кънчев напуска близо 2 години след това Академията, т.е. неговото напускане няма никаква връзка с разочарованието и напускането на останалите легионери.

Известните писма на Кънчев до Обретенов, включително едно такова, в което се интересува от образование в Цариград, са датирани от 1870-та и са писани от Табор, няма писмо до Обретенов от времето, докато Кънчев е бил курсант в Академията в Белград.

В Табор Кънчев е бил изпратен със стипендия на Русенската община по препоръка на Чорапчиев, издействана му пред Мидхат паша, с ангажимент Кънчев да поеме работа като управител на Образцов чифлик след като завърши в Табор. Спорът с Чорапчиев през нощта която прекарва в дома му преди самоубийството, вероятно е бил по повод на това назначение, защото Кънчев умишлено е поставил неизпълними условия за назначението му като управител, а Чорапчиев като негов гарант за стипендията е бил 

 Знам, ама вече започвам да се питам кой е стоял зад Чорапчиев, бил ли е на нечия служба, бил ли е масон, мъжът при който Ангел е спал в последната си нощ в Русе, вместо в дома на баща си.

Според Захари Стоянов, „Ангел бил на гости у благодетеля си [Иван Чорапчиев], който, възползуван от съня на Ангела, започнал да му вади куршумите от револвера. Ангел се събудил и взел револвера от ръцете му, но само с два куршума, които той не прегледал. Ето защо, когато той се обърнал да гърми на заптиите, не му хвана револверът.“

Има също интересно съвпадение, Чорапчиев е познавал и Пенев от редакцията на в. Дунав, единият е бил словослагател там, а другият преводач. Плюс, Иван Чорапчиев е бил председател на настоятелството на читалище Зора и в дните след арестуването на четиримата вероятно са били тежки за него.

Но да започнем отначало, някак един 17, 18-годишен хлапак толкова да грабне вниманието измежду всички, че да го протежират, финансират и т.н. не звучи реалистично, търся причината, плановете. Плюс, въпреки сръбското поданство, по-късно той обръща гръб на всичко и хуква за Табор. Обаче остава близък с Хитов, значи с негова благословия е поел по новия път. Каква е уловката, за да останат Хитов и Каравелов с него, въпреки, че нямало да стане офицер? Някъде там успял да стане и масон, в Русе това явно не е било трудно.

Но, ако Кишелски или друг от Плоешката група е бил замесен в житейските му избори, защо училище в Табор би попаднало в полезрението им за него? Много по-смислено би било да стане офицер. Тук наистина подозирам нещо свързано с ложата, Митхад и т.н., но е трудно да бъде нареден пъзела, кога кой му е влияел. Последният приемаме, че е бил Тошков или Стоил Попов, който може би го препоръчал до консула в Русе, защото са били заобиколени и Христо Георгиев, и Каравелов, дал му пряка връзка с драгомана, с който се виждал достатъчно често в 1871г. Накрая очевидно влязъл план Б в сила с дадените снимки на руските офицери. Стоил Попов, другият редактор на Дунав: "Смята се дори, че Ст. Попов е имал тайна връзка с руското консулство в Русе и е изпращал кореспонденция на емигрантските вестници в Румъния." https://ntffpu.uni-plovdiv.bg/wp-content/uploads/2024/03/007_Nadka-Nikolova-Miyryam-Salim-22_3.pdf

https://utroruse.com/article/746635/ - в тази статия са посочени близките връзки на Иван Чорапчиев с Теофан Райнов, Иван Гешов, Иван Касабов и др. благодарение на брат му Рашко, който пък се познавал и с Апостола.

https://www.gotryavna.bg/?viewtr&10&02.03.2010 - "двамата са работили заедно и у Ангел Кънчев са намерени компрометиращи записки." 

Истината е в детайлите, Чорапчиеви не промотирали собствените си деца, а Кънчев с години, буквално до последната му утрин...

Дано успеем и тази част от пъзела да сглобим със стари и нови документи. 

[Б. Киров]

Преди 11 часа, Borova gora said:

Но, ако Кишелски или друг от Плоешката група е бил замесен в житейските му избори, защо училище в Табор би попаднало в полезрението им за него? Много по-смислено би било да стане офицер.

Било е смислено през 1867-ма, когато е постъпил; в една сърбо-българска държава, офицерът Кънчев е щял да бъде част от военния елит, а оттам не защо и на политическия, имайки предвид кариерата на артилерийския офицер Блазнавац до регент и некоронован властелин на Сърбия.

Но през 1869-та тези, които са го рекрутирали с такава перспектива, вече са я били изгубили за него. След завършването на Кънчев през 1871-ва, ако беше изкарал докрай обучението си, той щеше да е един сърбизиран българин на служба в сръбската армия, която по това време вече не разчита на Русия, въоръжава се със западно оръжие, подготвя армията си по западен образец и възнамерява да постигне победа срещу Османската армия без участието на руската армия, самостоятелно; в такава армия офицерът Кънчев, сръбски поданик, е трябвало да заложи живота и кръвта си в интерес на Сърбия, а не на България.

И Кънчев е напуснал под предлог на болест, във временния му паспорт пише отпуск по болест 6 седмици и лечение във Влашко, но Кънчев никога не се връща в сръбската армия, само година по-късно пише на Обретенов да каже на баща му, че е "здрав като камък", но вече от Табор.

Плоещката група, но без Райчо Попов, не го бъркайте с Теофан Райнов и Иван Кършовски, по-горе в поста си подчертах това разграничение, както и писмото на Райчо до Хитов.

Кишелски си стои като основен елемент в пъзела "Кънчев"; вместо Чорапчиев, върху който Вие фокусирате вниманието си, бих добавил един друг елемент в този пъзел - Васил Берон, племенник на Петър Берон и директор на Болградската гимназия точно в годината, в който Кънчев е записан като гимназист там. И още нещо, Васил Берон и Кишелски са почти връстници, само 2 години е разликата им, и единият и другият са били участници в Кримската война на страната на руската армия в България - Кишелски като щабен преводач, Берон като лекар, и двамата са завършили Гръцкото училище в Цариград по едно и също време; и двамата са от Котел; и двамата са руски възпитаници.

Всъщност Берон е поискал Кънчев като ученик в неговата гимназия, не мога сега да цитирам точния източник, но го има. 

Изваждам от пъзела елемента Чорапчиев, неговата биография сама го изключва, в рамките на Русе е имал някакво влияние върху живота на Кънчев, но в рамките на мисията му да носи списъци на руски офицери, според мен, никаква. Защо е спал последната нощ в неговия дом, а не в бащиния? Елементарно е, и Вие бихте избрали този вариант, ако знаете, че в града Ви има провал, арестувани са Вашите най-доверени хора и властите Ви търсят, най-логично е да Ви направят засада в бащиния дом, най-безопасно е да отидете в дома на някой довереник на властите, част от самата власт.

Кънчев само формално е преминал през Хитов в Белград, мисля че Хитов не би го пуснал по-натам, ако е знаел за мисията му за списъците. Смятам така на базата на словото на Хитов пред приятеля на Кънчев и Обретенов в Белград, където той пред старите войводи в прав текст казва, че Русия иска да разкъса България на три части, за да я командва по-лесно. Човек, който говори така за Русия, не би възложил мисия на Кънчев да събира подписи за прошение пред руския Император.

Мисията на Кънчев е била програмирана още преди да се появи в Белград при Хитов и вероятно, много вероятно, Райчо Попов е бил посветен в нея.

[Borova gora]

Преди 14 часа, Б. Киров said:

Било е смислено през 1867-ма, когато е постъпил; в една сърбо-българска държава, офицерът Кънчев е щял да бъде част от военния елит, а оттам не защо и на политическия, имайки предвид кариерата на артилерийския офицер Блазнавац до регент и некоронован властелин на Сърбия.

Но през 1869-та тези, които са го рекрутирали с такава перспектива, вече са я били изгубили за него. След завършването на Кънчев през 1871-ва, ако беше изкарал докрай обучението си, той щеше да е един сърбизиран българин на служба в сръбската армия, която по това време вече не разчита на Русия, въоръжава се със западно оръжие, подготвя армията си по западен образец и възнамерява да постигне победа срещу Османската армия без участието на руската армия, самостоятелно; в такава армия офицерът Кънчев, сръбски поданик, е трябвало да заложи живота и кръвта си в интерес на Сърбия, а не на България.

И Кънчев е напуснал под предлог на болест, във временния му паспорт пише отпуск по болест 6 седмици и лечение във Влашко, но Кънчев никога не се връща в сръбската армия, само година по-късно пише на Обретенов да каже на баща му, че е "здрав като камък", но вече от Табор.

Плоещката група, но без Райчо Попов, не го бъркайте с Теофан Райнов и Иван Кършовски, по-горе в поста си подчертах това разграничение, както и писмото на Райчо до Хитов.

Кишелски си стои като основен елемент в пъзела "Кънчев"; вместо Чорапчиев, върху който Вие фокусирате вниманието си, бих добавил един друг елемент в този пъзел - Васил Берон, племенник на Петър Берон и директор на Болградската гимназия точно в годината, в който Кънчев е записан като гимназист там. И още нещо, Васил Берон и Кишелски са почти връстници, само 2 години е разликата им, и единият и другият са били участници в Кримската война на страната на руската армия в България - Кишелски като щабен преводач, Берон като лекар, и двамата са завършили Гръцкото училище в Цариград по едно и също време; и двамата са от Котел; и двамата са руски възпитаници.

Всъщност Берон е поискал Кънчев като ученик в неговата гимназия, не мога сега да цитирам точния източник, но го има. 

Изваждам от пъзела елемента Чорапчиев, неговата биография сама го изключва, в рамките на Русе е имал някакво влияние върху живота на Кънчев, но в рамките на мисията му да носи списъци на руски офицери, според мен, никаква. Защо е спал последната нощ в неговия дом, а не в бащиния? Елементарно е, и Вие бихте избрали този вариант, ако знаете, че в града Ви има провал, арестувани са Вашите най-доверени хора и властите Ви търсят, най-логично е да Ви направят засада в бащиния дом, най-безопасно е да отидете в дома на някой довереник на властите, част от самата власт.

Кънчев само формално е преминал през Хитов в Белград, мисля че Хитов не би го пуснал по-натам, ако е знаел за мисията му за списъците. Смятам така на базата на словото на Хитов пред приятеля на Кънчев и Обретенов в Белград, където той пред старите войводи в прав текст казва, че Русия иска да разкъса България на три части, за да я командва по-лесно. Човек, който говори така за Русия, не би възложил мисия на Кънчев да събира подписи за прошение пред руския Император.

Мисията на Кънчев е била програмирана още преди да се появи в Белград при Хитов и вероятно, много вероятно, Райчо Попов е бил посветен в нея.

 Опитвам поне структурирано, по дати, да подредя събитията, за да намеря някаква достоверност в тях при липсата на достатъчен исторически материал:

1871 април 18 или около 26, България, препис на писмо от Васил Левски до Филип Тотю в Одеса: "За първото което вий ни предлагате и искате го по-скоро, то чрез Н.М. Тошкова, за да помолиме Негово Високо Императорско величество за помощ, на което сте уверени, че без друго ще ни помогне!"

През 1870 година по предложение на русенския първенец Петър Златев Акиф паша, главен управител на Дунавския вилает отпуща правителствена стипендия на Ангел Кънчев, за да продължи учението си в земеделско-индустриално училище в гр. Табор – Чехия. В това училище Ангел Кънчев следва само една учебна година -1870/1871 година, напуска Табор и на път за България се отбива в Белград. Ангел Кънчев пристига в България към средата на месец август и се установява за кратно време при родителите си в град Русе.

Ако "Мисията на Кънчев е била програмирана още преди да се появи в Белград при Хитов и вероятно, много вероятно, Райчо Попов е бил посветен в нея." - има логика, защото отказът на Левски е април, а Кънчев напуска Табор най-вероятно през май-юни, два месеца е в Белргад и от средата на август вече е в Русе. Значи, някой съзнателно издърпва Кънчев от Табор, за да свърши задачата. Друг е въпроса, Табор не е избор за някой като Кънчев с военно образование и няма много какво да му даде, по-скоро и там е имал някаква мисия, може би между българските момчета, учили по същото време. Той оттам пише на Обретенов да даде информация за училищата в Цариград, било му е под нивото, вземал две години за една.

Но за нас е важно, че Кънчев от средата на август е в Русе, ето тук трябва да е станала цялата подготовка, план А, план Б, затова не са го изстреляли веднага към Левски, а са изработили детайлите. През този месец и половина е взел активно участие в просветната дейност на читалище „Зора“ т.е. регулярно е виждал и Чорапчиев, и Обретенов, и сие.

"БРЦК определя Ангел Кънчев за помощник на Левски и в края на септември 1871 година той заминава за град Ловеч." -http://tryavna.org/%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8/%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D0%BB-%D0%BA%D1%8A%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2-1850-1872-%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8E%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D1%80/

Това изречение много ми боде очите, как точно БРЦК в 1871г. определило Кънчев за помощник на Левски? С протокол? С писмо? С Пълномощно? Как? Кога се е събрал БРЦК, 1871г. да определи това и Апостола не е участвал, не е бил и поканен да участва?

Оставям настрана, че първата нощ в Русе Кънчев е прекарал в хан, където е оставил и коня си, затова се учудвам, че е спал при Чорапчиев, който е бил председател на настоятелството на читалище Зора и съответно поредния под подозрение заради убийството на Пенев. Това за момента не ни е важно, търсим кукловода на Кънчев. Затова проверявам всички, Чорапчиев, Райчо Попов, други, защото някой от тях трябва да е имал също връзка с този кукловод и е помагал на Кънчев как да се справи със задачата,  не са го оставили съвсем сам...

[Б. Киров]

Преди 3 часа, Borova gora said:

Това изречение много ми боде очите, как точно БРЦК в 1871г. определило Кънчев за помощник на Левски? С протокол? С писмо? С Пълномощно? Как? Кога се е събрал БРЦК, 1871г. да определи това и Апостола не е участвал, не е бил и поканен да участва?

Пишат на ангро, БРЦК не е определял Кънчев, а събранието в Ловеч от Привременното правителство там, определени са като апостоли с райони едновременно с Общи, ловчанлии сами си вкарват автогол, но това не е толкова важно за въпроса кой е кукловода.

 

Преди 3 часа, Borova gora said:

Оставям настрана, че първата нощ в Русе Кънчев е прекарал в хан, където е оставил и коня си, затова се учудвам, че е спал при Чорапчиев, който е бил председател на настоятелството на читалище Зора и съответно поредния под подозрение заради убийството на Пенев.

Първата нощ е спал на хан, защото, според мен, въобще не е бил наясно за арестите на Обретенов и другите трима от читалището; едва на другия ден е отишъл при баба Тонка и е разбрал. Защо не е останал там нямам идея, но може тя да му е казала, че къщата им е под наблюдение и т.н. Едва тогава, на 4-ти март е отишъл при Чорапчиев да пренощува. Защо при Чорапчиев, написах моето виждане, Чорапчиев е минавал за туркофил и човек на властта, затова е и станал лесна мишена на Каравелов да го посочи за предател на Кънчев. Бил е председател на настоятелството, но защо трябва да е бил под подозрение, ако Костаки е посочил точните хора отвели Пенев и Чорапчиев не е бил пипнат при ареста им два дни след това. Междувременно, преди да нощува при Чорапчиев следва да е посетил и къщата на драгоманина, за да го задействат да минава нелегално и да му дадат фотографиите на хората, с които да се свърже. Кога е получил фалшив пропуск от хората на Никола Живков остава да предполагаме, но е било след срещата му с баба Тонка на 4-ти и след срещата му с драгоманина на консулството, може да е било или на 4-ти или на фаталния за него 5-ти, когато към 2 следобед се е опитал да премине митническия контрол, където очевидно са го очаквали хората на гранична полиция по сигнал.

Преди 3 часа, Borova gora said:

1871 април 18 или около 26, България, препис на писмо от Васил Левски до Филип Тотю в Одеса: "За първото което вий ни предлагате и искате го по-скоро, то чрез Н.М. Тошкова, за да помолиме Негово Високо Императорско величество за помощ, на което сте уверени, че без друго ще ни помогне!"

Това е мястото, където трябва да търсим кукловода на Кънчев, Одеското настоятелство; идеята за събраните подписи не може да е била на Тошков, още по-малко на Филип Тотю. Аз мога да си събера всякакви подписи, за да пиша прошение, но кой ще ми обърне внимание, ако предварително височайшата личност, до която ще пиша прошение не ми е дала чрез негови посредници някакъв знак, че ще му обърне внимание. Кой е бил Тошков сам по себе си, че някой да го допусне до Императорската канцелария? Обикновен търговец от български произход, пребиваващ в Одеса. Единствената личност-посредник между канцеларията на Императора и Тошков, според мен, по онова време е бил Иван Кишелски, който е бил на военна длъжност в Одеса и официално е бил упълномощен да е посредник между българската емиграция и руската власт; този човек дотогава вече е бил доказан в много мисии и е имал широки контакти и сред "старите" и сред "младите". Мисля, че от него първо е дошъл импулсът към Тошков да се събират подписи, като и той е бил гарант, че тези подписи ще стигнат до местоназначението.

След този импулс е било въпрос на организация и време да се намери начин и човек. Пробвали са с Левски и са ударили на камък през април и са задействали план Б с Кънчев.

Сега, като разгледах пак публикацията с донесението на османския търговски представител в Гюргево от 15 април 1872 - точно година след писмото на Тотю до Левски - виждам нещата с нов поглед. В донесението като активни членове на комитета са всички действащи лица замесени в аферата с Ангел - там е вписан и Райчо Попов, който виждаме в Гюргево, а не в Плоещ /имал казино в Плоещ/, виждаме Теофан Райнов и най-важното, като приятел на Теофан е посочен Георги Киселов, търговец от Търново. Същият Георги Киселов от Търново с кантора във Виена, за който Райчо пише на Хитов, че отива там при брат си.

Прекалено много съвпадения, за да са случайни.

[Borova gora]

Преди 3 часа, Б. Киров said:

Пишат на ангро, БРЦК не е определял Кънчев, а събранието в Ловеч от Привременното правителство там, определени са като апостоли с райони едновременно с Общи, ловчанлии сами си вкарват автогол, но това не е толкова важно за въпроса кой е кукловода.

Първата нощ е спал на хан, защото, според мен, въобще не е бил наясно за арестите на Обретенов и другите трима от читалището; едва на другия ден е отишъл при баба Тонка и е разбрал. Защо не е останал там нямам идея, но може тя да му е казала, че къщата им е под наблюдение и т.н. Едва тогава, на 4-ти март е отишъл при Чорапчиев да пренощува. Защо при Чорапчиев, написах моето виждане, Чорапчиев е минавал за туркофил и човек на властта, затова е и станал лесна мишена на Каравелов да го посочи за предател на Кънчев. Бил е председател на настоятелството, но защо трябва да е бил под подозрение, ако Костаки е посочил точните хора отвели Пенев и Чорапчиев не е бил пипнат при ареста им два дни след това. Междувременно, преди да нощува при Чорапчиев следва да е посетил и къщата на драгоманина, за да го задействат да минава нелегално и да му дадат фотографиите на хората, с които да се свърже. Кога е получил фалшив пропуск от хората на Никола Живков остава да предполагаме, но е било след срещата му с баба Тонка на 4-ти и след срещата му с драгоманина на консулството, може да е било или на 4-ти или на фаталния за него 5-ти, когато към 2 следобед се е опитал да премине митническия контрол, където очевидно са го очаквали хората на гранична полиция по сигнал.

Това е мястото, където трябва да търсим кукловода на Кънчев, Одеското настоятелство; идеята за събраните подписи не може да е била на Тошков, още по-малко на Филип Тотю. Аз мога да си събера всякакви подписи, за да пиша прошение, но кой ще ми обърне внимание, ако предварително височайшата личност, до която ще пиша прошение не ми е дала чрез негови посредници някакъв знак, че ще му обърне внимание. Кой е бил Тошков сам по себе си, че някой да го допусне до Императорската канцелария? Обикновен търговец от български произход, пребиваващ в Одеса. Единствената личност-посредник между канцеларията на Императора и Тошков, според мен, по онова време е бил Иван Кишелски, който е бил на военна длъжност в Одеса и официално е бил упълномощен да е посредник между българската емиграция и руската власт; този човек дотогава вече е бил доказан в много мисии и е имал широки контакти и сред "старите" и сред "младите". Мисля, че от него първо е дошъл импулсът към Тошков да се събират подписи, като и той е бил гарант, че тези подписи ще стигнат до местоназначението.

След този импулс е било въпрос на организация и време да се намери начин и човек. Пробвали са с Левски и са ударили на камък през април и са задействали план Б с Кънчев.

Сега, като разгледах пак публикацията с донесението на османския търговски представител в Гюргево от 15 април 1872 - точно година след писмото на Тотю до Левски - виждам нещата с нов поглед. В донесението като активни членове на комитета са всички действащи лица замесени в аферата с Ангел - там е вписан и Райчо Попов, който виждаме в Гюргево, а не в Плоещ /имал казино в Плоещ/, виждаме Теофан Райнов и най-важното, като приятел на Теофан е посочен Георги Киселов, търговец от Търново. Същият Георги Киселов от Търново с кантора във Виена, за който Райчо пише на Хитов, че отива там при брат си.

Прекалено много съвпадения, за да са случайни.

Моята идея е, че ако турската полиция си е свършила добре работата, обискирала е читалището, намерила е протоколите и др. скрити комитетски документи, Чорапчиев е бил не по-малко под подозрение отколкото останалите. Заради комитетската дейност, не за убийството. Как се е откопчил, той си знаел, но повече не се върнал в настоятелството.

Кънчев узнал от Арнаудов по пътя към Русе за убийството на Пенев, не би останал при баба Тонка, страхувал се е за собствения си живот от довчерашните си приятелчета, той е препоръчал Пенев...

Съгласна съм с Вас, че Плоешката група е действала като авангард на Одеската. Изпълнила заръката, свързала се с Ангел, убедила го да остави Табор и да тръгне след Левски, защото само той имал организация, която да бъде използвана за целта - събиране подписи и имена на големци от българско, от повечко градове. Ето и моята хипотеза, все още подлежаща на пълно доказване, но все пак да споделя. Кънчев не е бил Левски и това е било ясно на възложителите на задачата, бил е прекалено млад, неопитен и амбициозен. Трябвало е да го държат под око, под контрол. Няма вариант с толкова важна мисия да не го контролират какви ги върши, ни Кишелски, ни Плоешката група биха оставили така ситуацията. Затова и Райнов е чакал не веднъж Кънчев в Гюргево при всяко преминаване във Влашко.

Ето защо си мисля, че Обретенов ни води за носа като твърди, че основал комитета по искане на Каравелов в Букурещ. Каравелов с месеци е бил в Белград. Между писмото на Големия за куриерстването и създаването на комитета има точно шест месеца. Значи и Големия с пощата не е бил причина за създаването. Да погледнем от този ъгъл, причината да е необходимостта на Кънчев от back-up, от подпомагане, от читалищната банда се искало да му го осигури. В такъв случай, заради него създават комитета. Доказателството - бързат да го финансират, той е първият, получил суми от тях и то сериозни, след като се заклеват, той два пъти им издава квитанции. После ще разпределят суми и на себе си. Някой им писал-Хитов, Каравелов, или друг, наредил им да станат част от ВРО, за да не е Кънчев сам, станали комитаджии заради него, финансирали го, а пък той така или иначе предавал тайните на организацията на Обретенов още от есента, без да имал право, защото те още не били комитет в нея. Няма вариант да не е предавал и на драгомана, иначе не би заслужил доверие - план Б със снимки на руски офицери. Всъщност трябвало е да го подпомагат всячески, но и да го следят и докладват.

Най-сетне имам обяснение и как са послушали вестникаря да убие Пенев. Толкова странно ми изглеждаше някой да приеме такава поръчка просто така. Излъгал ги е. Казал им е, писал им е, че Пенев провалял голямата мисия с подписите за императора и те са се наострили срещу него, клали са го като зверове. После може и да са унищожили писмата или са ги върнали на Каравелов по Икономов, дето уж убиец, уж ранен, но пък после на Големия съобщили, че Ради Иванов бил убиеца, но съм сигурна, преди това са ги прочели. Обретенов е схванал играта, усетил, че Пенев, препоръчан от Кънчев е работел за него и прехвърлил на Кънчев убийството му, а после и изнудил Каравелов да го пусне на Събранието през май. Икономов не е бил жив когато писал мемоарите, за да потвърди или отрече, че ранен минал Дунава, а не с мисия да върне кореспонденцията на Каравелов и така да му даде доказателство, че са изпълнили задачата. Съмненията са заради писмото до Големия, посочващо Ради, а петдесет години по-късно, посочил Икономов...

Филип Тотю се провалил с мисията да получи помощ от Левски, затова потърсили дубльор. Кишелски се сетил за талантлив младеж, но трябва да е заръчал не само на Хитов, но и на Одеското настоятелство, а те на някой в Русе да го наглежда, както и да го е препоръчал на руското консулство. Разбира се, Добродетелната дружина, всички, знаели благодарение на Тошков, а може и от Христо Георгиев да е поискано по-специално съдействие от руска страна. Оттук и вълненията му около смъртта на Ангел. 

Статията с упоменаването на Плоешката група и аз виждам по нов начин, следени са били от самото начало от турските шпиони или поне някои от групата, всички са били прозрачни през 1872г. за турското разузнаване. Оттук не е сигурно как е починал Христо Георгиев, отровен, за да бъде провалена акцията, водеща до война, или от естествена смърт, подозренията са заради онази статия, която разисквахме... 

Редактирано Октомври 24, 2025 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 11 часа, Borova gora said:

Най-сетне имам обяснение и как са послушали вестникаря да убие Пенев. Толкова странно ми изглеждаше някой да приеме такава поръчка просто така. Излъгал ги е. Казал им е, писал им е, че Пенев провалял голямата мисия с подписите за императора и те са се наострили срещу него, клали са го като зверове. После може и да са унищожили писмата или са ги върнали на Каравелов по Икономов, дето уж убиец, уж ранен, но пък после на Големия съобщили, че Ради Иванов бил убиеца, но съм сигурна, преди това са ги прочели. Обретенов е схванал играта, усетил, че Пенев, препоръчан от Кънчев е работел за него и прехвърлил на Кънчев убийството му, а после и изнудил Каравелов да го пусне на Събранието през май. Икономов не е бил жив когато писал мемоарите, за да потвърди или отрече, че ранен минал Дунава, а не с мисия да върне кореспонденцията на Каравелов и така да му даде доказателство, че са изпълнили задачата. Съмненията са заради писмото до Големия, посочващо Ради, а петдесет години по-късно, посочил Икономов...

Мисията с подписите на прошение до императора идва от Одеса, формално от Николай Тошков, председател на Одеското настоятелство, а според мен от полковник Иван Кишелски, по това време пребиваващ в Одеса на руска военна служба. Тошков е упълномощил Филип Тотю да пише от негово име до Левски през април 1871-ва да се съберат такива подписи, които той, Тошков в качеството му на председател на Одеското настоятелство, заедно с още трима представители от българско, да поднесе на Императора, това е отбелязано от Д.Т.Страшимиров. За да упълномощи Ф.Тотю да иска такива подписи от Левски, според мен, той е потърсил гаранция от Кишелски, който също е бил член на Одеското настоятелство и едновременно с това се е водел на щат в Азиатския департамент /освен официалната му военна служба/, че делегацията ще достигне до Императора. Достъпът до там е бил изключително труден, минавало се е през няколко министерства и финално през канцеларията на Императора.

За мен е спорен въпросът дали Любен Каравелов е бил посветен в тази мисия на Тошков. Това, че Кънчев е изпратил като своя къртица Пенев при него и в крайна сметка Пенев е откраднал някакви много важни писма от Каравелов, за да ги даде на Кънчев, означава, че Кънчев е следял Каравелов. Мисля, че не го е правел индивидуално по свое хрумване, а е било част от мисията му за подписите. Също така, Хитов не е е бил запознат с мисията на Кънчев за събиране на подписите. Сръбската и руската страна са се надлъгвали и надигравали. Както писах по-напред целите на двете държави в този момент не са се покривали напълно. Блазнавац като регент и военен министър е поел ангажименти пред Хитов за подкрепа на българско въстание в случай на война на Сърбия и Черна гора с Турция, за това свидетелства срещата на Хитов с черногорския войвода през същата 1871-ва и договора помежду им за съвместни действия, одобрен от Каравелов, но не и от Левски. Хитов твърдо е играел за Сърбия, но не и за Русия по това време. Каравелов се е опитвал да седи на два стола, но това едва ли е харесвало на руските му господари, докладите на Офенберг са подчертано негативни. 

Според мен, Каравелов е действал с Хитов и сърбите, интригантствал е за въстание в Сливенско, като си е правел сметките, че дори да не успее Хитов да вдигне въстание, най-малко ще му осигури гласове за председателското място в предстоящото събрание. Което и Хитов прави. Непосредствено преди събранието Хитов се е усетил че е използван и употребен и от двете страни - руската с мисията на Кънчев и сръбската с интригите на Каравелов в Сливенско - и се е оттеглил, дори не отива на събранието под предлог, че е болен. Тогава и пише в едно писмо "омръзна ми да съм пъдарин на чуждо лозе."

Писмата у Пенев, според мен, са касаели Каравеловите интриги с Хитов в сливенско, затова се твърди от Обретенов, че Пенев бил турски шпионин за Сливен, което е абсурдно. Каравелов, обаче, е треперел от страх руските му шефове да не надушат, че той играе двойна игра с Блазнавац и Хитов, което трудно биха му простили, ето защо заповядва на личния си русенски комитет-банда да убият Пенев и да му вземат писмата. Тъй като не е бил глупав, поне не много, не е могъл да не загрее, че Пенев, препоръчан от Кънчев, всъщност е работел за русите, дори да не е съзнавал това. Паниката му трябва да е била голяма, страхът огромен.

Кънчев, от своя страна, изпълнявал главната си мисия да събере подписите и да ги достави в Одеса, след убийството на Пенев е изпаднал в това, което се нарича цугцванг в шахмата - липса на полезен ход. Не е имал път към Каравелов и Хитов, защото ги е шпионирал и Каравелов е осъзнал това; не е имал и път назад към Левски и ВРО, защото възложената му от Кишелски мисия е щяла да бъде провалена, след като вече Каравелов е знаел за двойната му роля. Избрал е еднопосочен билет към Одеса.

[Borova gora]

Преди 4 часа, Б. Киров said:

Мисията с подписите на прошение до императора идва от Одеса, формално от Николай Тошков, председател на Одеското настоятелство, а според мен от полковник Иван Кишелски, по това време пребиваващ в Одеса на руска военна служба. Тошков е упълномощил Филип Тотю да пише от негово име до Левски през април 1871-ва да се съберат такива подписи, които той, Тошков в качеството му на председател на Одеското настоятелство, заедно с още трима представители от българско, да поднесе на Императора, това е отбелязано от Д.Т.Страшимиров. За да упълномощи Ф.Тотю да иска такива подписи от Левски, според мен, той е потърсил гаранция от Кишелски, който също е бил член на Одеското настоятелство и едновременно с това се е водел на щат в Азиатския департамент /освен официалната му военна служба/, че делегацията ще достигне до Императора. Достъпът до там е бил изключително труден, минавало се е през няколко министерства и финално през канцеларията на Императора.

За мен е спорен въпросът дали Любен Каравелов е бил посветен в тази мисия на Тошков. Това, че Кънчев е изпратил като своя къртица Пенев при него и в крайна сметка Пенев е откраднал някакви много важни писма от Каравелов, за да ги даде на Кънчев, означава, че Кънчев е следял Каравелов. Мисля, че не го е правел индивидуално по свое хрумване, а е било част от мисията му за подписите. Също така, Хитов не е е бил запознат с мисията на Кънчев за събиране на подписите. Сръбската и руската страна са се надлъгвали и надигравали. Както писах по-напред целите на двете държави в този момент не са се покривали напълно. Блазнавац като регент и военен министър е поел ангажименти пред Хитов за подкрепа на българско въстание в случай на война на Сърбия и Черна гора с Турция, за това свидетелства срещата на Хитов с черногорския войвода през същата 1871-ва и договора помежду им за съвместни действия, одобрен от Каравелов, но не и от Левски. Хитов твърдо е играел за Сърбия, но не и за Русия по това време. Каравелов се е опитвал да седи на два стола, но това едва ли е харесвало на руските му господари, докладите на Офенберг са подчертано негативни. 

Според мен, Каравелов е действал с Хитов и сърбите, интригантствал е за въстание в Сливенско, като си е правел сметките, че дори да не успее Хитов да вдигне въстание, най-малко ще му осигури гласове за председателското място в предстоящото събрание. Което и Хитов прави. Непосредствено преди събранието Хитов се е усетил че е използван и употребен и от двете страни - руската с мисията на Кънчев и сръбската с интригите на Каравелов в Сливенско - и се е оттеглил, дори не отива на събранието под предлог, че е болен. Тогава и пише в едно писмо "омръзна ми да съм пъдарин на чуждо лозе."

Писмата у Пенев, според мен, са касаели Каравеловите интриги с Хитов в сливенско, затова се твърди от Обретенов, че Пенев бил турски шпионин за Сливен, което е абсурдно. Каравелов, обаче, е треперел от страх руските му шефове да не надушат, че той играе двойна игра с Блазнавац и Хитов, което трудно биха му простили, ето защо заповядва на личния си русенски комитет-банда да убият Пенев и да му вземат писмата. Тъй като не е бил глупав, поне не много, не е могъл да не загрее, че Пенев, препоръчан от Кънчев, всъщност е работел за русите, дори да не е съзнавал това. Паниката му трябва да е била голяма, страхът огромен.

Кънчев, от своя страна, изпълнявал главната си мисия да събере подписите и да ги достави в Одеса, след убийството на Пенев е изпаднал в това, което се нарича цугцванг в шахмата - липса на полезен ход. Не е имал път към Каравелов и Хитов, защото ги е шпионирал и Каравелов е осъзнал това; не е имал и път назад към Левски и ВРО, защото възложената му от Кишелски мисия е щяла да бъде провалена, след като вече Каравелов е знаел за двойната му роля. Избрал е еднопосочен билет към Одеса.

Разнищихме това, което никой от университетската историография не е дори започнал да разследва, въпреки всички видими, светещи неточности в популярните мантри и митове за нашето Възраждане и главните действащи лица в него. Благодаря!

Но има още какво да отбележим.
Съгласна съм, че някой е гарантирал на Тошков успеха на мисията или поне така е представил нещата. Няма по-високопоставен в неговия кръг от Кишелски. Аз бих поспорила обаче дали Каравелов е знаел или не. По-сигурно е, че му е искано съдействие да повлияе на Апостола за да получат подписите или просто да упражни правата си на председател. Избрал е в типично свой стил да действа подмолно. Не писал на Левски. Внедрил Кънчев във ВРО зад гърба му. Заедно с Хитов парашутирали Ангел на висока позиция в организацията. Доказателството? Написаното от самия Каравелов във вестника му след смъртта на Ангел, точно той споменава нещо, което го няма във Византис, шифъра с букви и цифри. Истински е треперил какво е намерено в Ангел. Той изобщо не се е интересувал от намереното в хайдути и комитаджии, но този път е било различно, защото е знаел какво има в него. Съобщил е повече отколкото Дунав и Византис. Как би знаел за шифъра, пренасян от Кънчев, без да е посветен в мисията? И защо го е пратил при Апостола, за черните му очи или защото трябвало да подпомогне мисия? Поискано му е съдействие, помогнал е да пратят Ангел в Ловеч, но срещу това е научил каква е играта.
"Мисля, че не го е правел индивидуално по свое хрумване, а е било част от мисията му за подписите." Не ми бе хрумнало, но всъщност е логично, иначе защо Ангел би следил вестникаря, какво би спечелил ако го бе правил за себе си? Тук е интересният извод, до който достигате Вие, Ангел го е следил чрез Пенев, това бе ясно, но такава стъпка му е била подшушната, някой му е наредил да го направи, нищо чудно наистина да е бил Кишелски. Каравелов много игри е играел, будел е подозрение, не е вдъхвал сигурност, той и Левски през юни 1872г. му пише, че се съмнява в него, т.е. от Одеса са искали принципно да го държат под око. С или без мисията на Кънчев, намерили са начин, Кънчев е съдействал, препоръчал Пенев. Стоян си изпълнил задачата, влезнал под кожата на боса, научил тайните му, доказателствата са били в ръцете му, избягал с тях, с писмата, свързани със Събранието и Сливен. Да, няма в доклада на валията никакъв намек за познаване и работа с Пенев, ние вече го четохме, самият Пенев никого не е знаел в Сливен, шпионин е бил на Кънчев и на никой друг, ако е на друг, арестите щяха да започнат още при пристигането му в Русе, а не седмици по-късно заради убийството му.  
Каравелов е бил достатъчен, нямало нужда да знае и Хитов, който Одесовската дружинка оставили да работи със сърбите, докато те си действали по руската част. Най-вероятно точно Каравелов поискал от Хитов да се погрижи за Ангел при пристигането му от Табор без обяснения. Хитов никога не е бил към азиатския департамент и в това не го забърквали. Той трябва да е повярвал, че подготвя и праща при Левски млад, надежден техен човек, учил в Белград, което имало голямо значение за него, и изпълнил всичко. Както после написал, той показал пътя на Ангел и бил сигурен, че прави най-доброто за него. 
Сега се открива и оше нещо. Каравелов е искал председателското място точно заради мисията до Императора, при успех щял да изпъкне, ни Христо Георгиев, ни друг щели да имат тежест колкото него. Наистина е щял да се запише първи сред кандидатите за бъдещ министър-председател или за княз български... Така че интригата с подписите от Сливен нямал скрупули да спретне на Левски. Хитов обаче е четял вестници и не е бил глупав, разбрал докъде е стигнал, но късно, разкриването на случая в пресата е било точно преди Събранието. Нито той, нито Данаил Попов, с когото си пишели, стъпили в Букурещ да подкрепят Апостола. Не можели, вече знаели, че всичко е предрешено и фалшифицирано. Едва ли биха го погледнали в очите...
Аз ще си оставя вратичка, че Икономов не е бил убиеца, не е бил ранен, това е било претекст да го пратят в Букурещ, за да върне писмата на Каравелов. Защото непосредствено след излизането от кауша, Обретенов пише на Големия за пари, които да платят на Ради, извършил убийството. Пък петдесетина години по-късно, когато всички са починали, съчинява за Икономов, за да оправдае напускането му на Русе и не-арестуването му заедно с тях. Не е искал да напише в спомените си за върнатите писма, защото така щял да разкрие за дебненето между Каравелов и Кънчев, а и двамата вече са били герои за България. 
Вестникарят наистина е имал невероятен късмет, ако го бяха разкрили, Левски не би допуснал Събрание да има в Букурещ, вестникарят щеше да е вън от ВРО, от руските планове, а и от сръбското доверие когато всеки разкрие, че зад гърба му е действал за друга кауза. Да не забравяме, от всички е получавал и пари, от ВРО, от азиатския департамент, от сръбското правителство... След Христо Георгиев, най-платения ни патриот, но Евлоги Георгиев поне завещал парите на България от името и на двамата, Каравелов - само на жена си. Сигурно се е чувствал победител като станал председател с толкова шмекерии и скрити ходове, слуга на много господари, но само година-две по-късно за Ботев, Драсов, Стамболов и сие той вече е бил никой. Мисля, че е бил разкрит и без онези писма...
"Кънчев, от своя страна, изпълнявал главната си мисия да събере подписите и да ги достави в Одеса, след убийството на Пенев е изпаднал в това, което се нарича цугцванг в шахмата - липса на полезен ход. Не е имал път към Каравелов и Хитов, защото ги е шпионирал и Каравелов е осъзнал това; не е имал и път назад към Левски и ВРО, защото възложената му от Кишелски мисия е щяла да бъде провалена, след като вече Каравелов е знаел за двойната му роля. Избрал е еднопосочен билет към Одеса." - Тук съм на същото мнение 100 процента, ако се бе върнал във вътрешността, както го съветвал Левски, трябвало е да разкрие всичко за Пенев, за мисията и т.н. Щял е да падне болезнено точно след голямото парадиране, че е велик комитаджия, достоен за пълномощно и самостоятелна работа, пък други като Гложенеца, Големия, отец Матей... трева да пасат с дългите години народна работа... Но и да прецака мисията, за която вероятно се е клел, че е готов да жертва живота си.

Редактирано Октомври 25, 2025 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 3 часа, Borova gora said:

Съгласна съм, че някой е гарантирал на Тошков успеха на мисията или поне така е представил нещата.

Гаранцията е била на официално ниво, защото консулът, респективно чрез драгоманина в Русе, е дал фотографиите на руски офицери за свръзка, ерго, руската дипломация е била включена в акцията на Тошков, а това може да се случи само централизирано, не може консулът да действа на своя глава, получил е съответните указания преди това.

 

Преди 3 часа, Borova gora said:

Аз бих поспорила обаче дали Каравелов е знаел или не. По-сигурно е, че му е искано съдействие да повлияе на Апостола за да получат подписите или просто да упражни правата си на председател. Избрал е в типично свой стил да действа подмолно. Не писал на Левски. Внедрил Кънчев във ВРО зад гърба му. Заедно с Хитов парашутирали Ангел на висока позиция в организацията. Доказателството? Написаното от самия Каравелов във вестника му след смъртта на Ангел, точно той споменава нещо, което го няма във Византис, шифъра с букви и цифри.

Напълно съм съгласен с Вас, аргументът с шифрованата с букви цифри записка, намерена в портфейла на Ангел оборва моите съмнения, че Каравелов не е бил запознат с мисията на Ангел. Във връзка с тази шифрована записка, мисля, че още докато Ангел е бил на път към Русе от Белград, въпросният шифър е бил уточнен между Каравелов, Ангел и Обретенов в Русе: смятам така, защото писмото на техния съгражданин от Русе, който разказва за срещата си с Хитов в Белград и докладва на Обретенов, че е изпратил писмата на Ангел до Хитов и съкурсника офицер на Ангел от Омладина, уточнява в писмото си, че го е писал с "новите букви", писмото е шифровано с цифри и букви, това е фиксирано от Д.Т.Страшимиров в неговия 1-ви том от Изворите; шифърът е нов и той е между Ангел, Обретенов и близък кръг техни доверени лица. Това подкрепя и мнението Ви, че Каравелов е установил русенския ЧРК като подкрепяща и същевременно проследяваща група към Ангел; Обретенов още преди да дойде Ангел в Русе е бил запознат със задачата да следи движението му и да докладва на Каравелов. Същевременно, както отбелязвате, те са го снабдявали и с пари и вероятно с контактите си в руското консулство, защото със сигурност е установено, че оттам са получавали вестник Свобода, а след смъртта на Левски започват да препращат цялата поща на ВРО през консулството, вече писах за това. /Което само по себе си е равнозначно на държавна измяна/.

Преди 3 часа, Borova gora said:

Тук е интересният извод, до който достигате Вие, Ангел го е следил чрез Пенев, това бе ясно, но такава стъпка му е била подшушната, някой му е наредил да го направи, нищо чудно наистина да е бил Кишелски. Каравелов много игри е играел, будел е подозрение, не е вдъхвал сигурност, той и Левски през юни 1872г. му пише, че се съмнява в него, т.е. от Одеса са искали принципно да го държат под око. С или без мисията на Кънчев, намерили са начин, Кънчев е съдействал, препоръчал Пенев. Стоян си изпълнил задачата, влезнал под кожата на боса, научил тайните му, доказателствата са били в ръцете му, избягал с тях, с писмата, свързани със Събранието и Сливен. Да, няма в доклада на валията никакъв намек за познаване и работа с Пенев, ние вече го четохме, самият Пенев никого не е знаел в Сливен, шпионин е бил на Кънчев и на никой друг, ако е на друг, арестите щяха да започнат още при пристигането му в Русе, а не седмици по-късно заради убийството му.

Нормално е да се подсигуряват двойно, и то срещу човек, в който са имали съмнения, какъвто е бил Каравелов. Неговите връзки с Начаев и Бакунин сигурно са създавали големи главоболия на ментора му граф Игнатиев, защото по критериите на политическата царска Охранка, Каравелов е бил опасен политически престъпник за царския режим, Начаев е бил терорист, а е получил фалшиви документи именно от българската емиграция във Влашко, където през 1869-та Каравелов се издига като лидер на радикалното ядро. Трябва да е било изключително трудно да се балансира ролята му на праволинеен славянофил в Азиатския департамент с другата на екстремист, работещ с Начаев и Бакунин; това е бил проблем и за Военното министерство, за което е работел основно Кишелски, според мен.

Преди 3 часа, Borova gora said:

Вестникарят наистина е имал невероятен късмет, ако го бяха разкрили, Левски не би допуснал Събрание да има в Букурещ, вестникарят щеше да е вън от ВРО, от руските планове, а и от сръбското доверие когато всеки разкрие, че зад гърба му е действал за друга кауза. Да не забравяме, от всички е получавал и пари, от ВРО, от азиатския департамент, от сръбското правителство...

Имал е наистина огромен късмет, защото наказанието за предателство в самия Устав, написан основно от него и Ангел, е било смъртна присъда. Не се съмнявам, че тайната полиция на Левски е щяла да я приведе в действие, за разлика от аматьорските и емоционални опити на Ботев да я възлага на Бенковски.

[Borova gora]

Преди 16 часа, Б. Киров said:

Гаранцията е била на официално ниво, защото консулът, респективно чрез драгоманина в Русе, е дал фотографиите на руски офицери за свръзка, ерго, руската дипломация е била включена в акцията на Тошков, а това може да се случи само централизирано, не може консулът да действа на своя глава, получил е съответните указания преди това.

 

Напълно съм съгласен с Вас, аргументът с шифрованата с букви цифри записка, намерена в портфейла на Ангел оборва моите съмнения, че Каравелов не е бил запознат с мисията на Ангел. Във връзка с тази шифрована записка, мисля, че още докато Ангел е бил на път към Русе от Белград, въпросният шифър е бил уточнен между Каравелов, Ангел и Обретенов в Русе: смятам така, защото писмото на техния съгражданин от Русе, който разказва за срещата си с Хитов в Белград и докладва на Обретенов, че е изпратил писмата на Ангел до Хитов и съкурсника офицер на Ангел от Омладина, уточнява в писмото си, че го е писал с "новите букви", писмото е шифровано с цифри и букви, това е фиксирано от Д.Т.Страшимиров в неговия 1-ви том от Изворите; шифърът е нов и той е между Ангел, Обретенов и близък кръг техни доверени лица. Това подкрепя и мнението Ви, че Каравелов е установил русенския ЧРК като подкрепяща и същевременно проследяваща група към Ангел; Обретенов още преди да дойде Ангел в Русе е бил запознат със задачата да следи движението му и да докладва на Каравелов. Същевременно, както отбелязвате, те са го снабдявали и с пари и вероятно с контактите си в руското консулство, защото със сигурност е установено, че оттам са получавали вестник Свобода, а след смъртта на Левски започват да препращат цялата поща на ВРО през консулството, вече писах за това. /Което само по себе си е равнозначно на държавна измяна/.

Нормално е да се подсигуряват двойно, и то срещу човек, в който са имали съмнения, какъвто е бил Каравелов. Неговите връзки с Начаев и Бакунин сигурно са създавали големи главоболия на ментора му граф Игнатиев, защото по критериите на политическата царска Охранка, Каравелов е бил опасен политически престъпник за царския режим, Начаев е бил терорист, а е получил фалшиви документи именно от българската емиграция във Влашко, където през 1869-та Каравелов се издига като лидер на радикалното ядро. Трябва да е било изключително трудно да се балансира ролята му на праволинеен славянофил в Азиатския департамент с другата на екстремист, работещ с Начаев и Бакунин; това е бил проблем и за Военното министерство, за което е работел основно Кишелски, според мен.

Имал е наистина огромен късмет, защото наказанието за предателство в самия Устав, написан основно от него и Ангел, е било смъртна присъда. Не се съмнявам, че тайната полиция на Левски е щяла да я приведе в действие, за разлика от аматьорските и емоционални опити на Ботев да я възлага на Бенковски.

Ако се вгледаме в детайлите, толкова често пренебрегвани в статиите, ще видим, че някои изнесени факти, разказани истории имат смисъл и логика само през призмата на мисията, възложена на Кънчев. Без разшифроването на тези детайли нямаме история на ВРО, а полу-роман. 

Ангел е бил декември в Русе, изпратен от Левски да премине във Влашко, но това се е случило 22-23 декември съгласно новонамереното му тескере, а на 17-ти декември бил създаден комитета. То си е шокиращо как е допуснал Големия 6 месеца куриер да им е някой, който не е член на ВРО, изключително груба грешка, защото не са могли да го държат отговорен за нищо, а цената я плаща дори и Апостола. Наистина мисля, че създаването й има общо с Кънчев, веднага запозват финансово да го подкрепят, а вероятно и с информация, и по друг начин. Плюс, настанили приятелчето му Пенев в печатницата в Букурещ. Изобщо от Протоколите не личи да са се занимавали с нещо друго като агитация, привличане на членове и т.н. 

Относно гаранцията дадена от Кишелски, неговите началници са защитавали възможността за война с Русия. Неслучайно Ангел получил снимки на офицери, не на цивилни лица или на консули и т.н. От друга страна дипломатите, включително граф Игнатиев, смятали Русия за неготова, затова все съветвали нашите да не бързат, да не хабят ресурс. Така, че си е било ходене по тънък лед от страна на възрожденците ни и се опитвах да кажа по-горе, че всъщност не е било гаранция, че ще има война, просто опит с прошение, пък ако излезел успешен... Но някои са приели този опит на живот и смърт, също те са таяли големи надежди за конкретни ползи за тях самите. Кънчев се е надявал на лична среща с Императора. Да подсетя, нещо е очаквал и Христо Георгиев, знаел за мисията, възможно е от руска страна да са поискали да я проследи. 

За Каравелов дължим отговор на Стоедин колко дълбоко е било предателството му. Към ВРО - голямо, защото я превръща от революционна в разбойническа организация като изисква събиране на пари с убийства на Събранието, подкрепя Арабаконашката афера, че и приема парите от Тодор Пеев... Към Левски - сега това е въпросът, кога започва и докъде стига предателството му. Иска ми се още в 1871-1872г. да са го разкрили, но... Обретенов е спасявал живота си с доноси в полицията и затова му е трябвал Каравелов да го държи във ВРО, никога не е посочил истинското му лице. 

"Иван Кършовски, Теофан Райнов и Г. Живков в края на 1870 г.- началото на 1871 г. вече твърдо проявяват недоволство от водената политика от Л. Каравелов в БРК." - за съжаление Левски не е разбрал коренът на недоволството им.

[Б. Киров]

Преди 5 часа, Borova gora said:

"Иван Кършовски, Теофан Райнов и Г. Живков в края на 1870 г.- началото на 1871 г. вече твърдо проявяват недоволство от водената политика от Л. Каравелов в БРК." - за съжаление Левски не е разбрал коренът на недоволството им.

Коренът на недоволството им е бил в проповядваната от Каравелов просръбска политика на БРК в неговия вестник, зад което са виждали интересите на царска Русия. Това започва още от 1869-та и е показано в една сатирична публикация на в. Тъпан, бр.12-ти:

Вестникът е бил под редакцията на Иван Мънзов и в него са писали Иван Кършовски и Касабов. Мънзов отначало сътрудничи на Каравелов в Свобода, но после между двамата настъпва конфликт най-вероятно за пропагандираната от Каравелов българо-сръбска федерация, което си е старата идея на царска Русия за сърбо-българска държава.

Левски, според мен, е бил напълно наясно за Каравелов, за да напише в отговора на писмото си до Плоещките българи "пишете ми, че са вода по Каравелов и неговите луди работи".

Точно този брой провокира Иван Кишелски да обяви в.Тъпан за йезуитско оръдие на полската пропаганда и да напише цяла брошура срещу него:

Протест от един българин противу някой си български работи в Букурещ; 1869

https://sever.libraryvt.com//bg/bool-simp.php?bool=(16=%CA%E8%F8%E5%EB%F1%EA%E8,%20%C8%E2%E0%ED%20%CF%EE%EF%EA%E8%F0%EE%E2)&page=1

Преди 5 часа, Borova gora said:

Относно гаранцията дадена от Кишелски, неговите началници са защитавали възможността за война с Русия. Неслучайно Ангел получил снимки на офицери, не на цивилни лица или на консули и т.н. От друга страна дипломатите, включително граф Игнатиев, смятали Русия за неготова, затова все съветвали нашите да не бързат, да не хабят ресурс.

 

Убеден съм, на базата на цитирани факти в този труд:

https://www.researchgate.net/publication/385123147_Ruskoto_voenno_razuznavane_na_Balkanite_v_dvete_desetiletia_sled_Krimskata_vojna_1856_-_1876

че руското военно командване в лицето на военния министър Милютин през 1872-ра е било напълно готово за война с Османската империя и е планирало такава война.

По отношение на прошението с подписи до Императора, то би имало смисъл само при въстание и кръвопролития в Българско, и преди писах за това; самото прошение без такива кръвопролития би било празен лист хартия. Прошението и въстанието са като скачени съдове.

Априлското въстание през 1876 г. е осигурило така необходимия повод на руското командване да започне войната и без прошение, европейската преса е била достатъчна.

 

[Borova gora]

Преди 7 часа, Б. Киров said:

Коренът на недоволството им е бил в проповядваната от Каравелов просръбска политика на БРК в неговия вестник, зад което са виждали интересите на царска Русия. Това започва още от 1869-та и е показано в една сатирична публикация на в. Тъпан, бр.12-ти:

Вестникът е бил под редакцията на Иван Мънзов и в него са писали Иван Кършовски и Касабов. Мънзов отначало сътрудничи на Каравелов в Свобода, но после между двамата настъпва конфликт най-вероятно за пропагандираната от Каравелов българо-сръбска федерация, което си е старата идея на царска Русия за сърбо-българска държава.

Левски, според мен, е бил напълно наясно за Каравелов, за да напише в отговора на писмото си до Плоещките българи "пишете ми, че са вода по Каравелов и неговите луди работи".

Точно този брой провокира Иван Кишелски да обяви в.Тъпан за йезуитско оръдие на полската пропаганда и да напише цяла брошура срещу него:

Протест от един българин противу някой си български работи в Букурещ; 1869

https://sever.libraryvt.com//bg/bool-simp.php?bool=(16=%CA%E8%F8%E5%EB%F1%EA%E8,%20%C8%E2%E0%ED%20%CF%EE%EF%EA%E8%F0%EE%E2)&page=1

Убеден съм, на базата на цитирани факти в този труд:

https://www.researchgate.net/publication/385123147_Ruskoto_voenno_razuznavane_na_Balkanite_v_dvete_desetiletia_sled_Krimskata_vojna_1856_-_1876

че руското военно командване в лицето на военния министър Милютин през 1872-ра е било напълно готово за война с Османската империя и е планирало такава война.

По отношение на прошението с подписи до Императора, то би имало смисъл само при въстание и кръвопролития в Българско, и преди писах за това; самото прошение без такива кръвопролития би било празен лист хартия. Прошението и въстанието са като скачени съдове.

Априлското въстание през 1876 г. е осигурило така необходимия повод на руското командване да започне войната и без прошение, европейската преса е била достатъчна.

"Левски, според мен, е бил напълно наясно за Каравелов, за да напише в отговора на писмото си до Плоещките българи "пишете ми, че са вода по Каравелов и неговите луди работи". - не съм сигурна какво е имал предвид, защото според мен никога не научава за азиатския департамент и за сумите оттам, както и месечните от Белград. Предполагам, писал е имайки предвид идейния миш-маш на Каравелов, федерации и т.н., но не и за истинските му господари. За мен не е научил никога истината за Пенев, Кънчев, Костаки Симеонов, Обретенов, иначе щеше да вземе мерки... Никога не съм предполагала, че като обединим изворите и ги насложим логически и хронологически, ще излезнат фактите, които излизат. След всичко прегледано в детайли, съм склонна да вярвам, че предателството на Левски започва оттам, от Каравелов, хитрините, интригите, промотирането на Обретенов, който издава Ловеч като столица на организацията и Драсов, като лидер в комитета там. Първият заплашен, спасен с паспорт от съседа си Али Чауш, служител в конака, за да учи навън. 

Сега ще напиша и нещо лудо, но... Обретенов дава в своите спомени доста точно описание на Дякона, външен вид, навици, какво е правил в Букурещ през май, 1872г. Помнил е всичко цели шестдесет години и повече с невероятни подробности, а лобното място на Ботев и куп други важни неща не успявал да си спомни. Защото вече е писал текста за Левски и го повтаря в мемоарите си. През 1872г. го е писал съвсем внимателно, от всички страни е огледал лидера на организацията за да даде точни отговори на въпросите на турската полиция, всичко, което им вършело работа. През тридесетте години на двайсети век просто повторил вече съчиненото. 

За никой друг в спомените си, дори не за Каравелов, Хитов, Поплуканов и сие е направил такава сгъстена оценка, не ги е погледнал отвсякъде, не се е вътрял около тях да си отбележи всичко, за което после би доносничил на властта. Дори за Ботев не е оставил такава пълноценна характеристика, колкото и да го четем. Дори да ни е криво, точно той, почти сигурният предател, ни е дал един от най-пълните личностни и външни портрети на Апостола. Защото не го направил за първи път, вече го е имало в главата му, обмислено многократно... Ако сложим описанията на даскал Фурнаджиев и тези на Обретенов едно под друго, даденото от последния е по-силно, по-обхватно, защото не е направено за няколко минути под силен страх. Мислел е с дни как да си заслужи освобождаването от кауша...

Редактирано Октомври 26, 2025 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 5 часа, Borova gora said:

Сега ще напиша и нещо лудо, но... Обретенов дава в своите спомени доста точно описание на Дякона, външен вид, навици, какво е правил в Букурещ през май, 1872г. Помнил е всичко цели шестдесет години и повече с невероятни подробности, а лобното място на Ботев и куп други важни неща не успявал да си спомни. Защото вече е писал текста за Левски и го повтаря в мемоарите си. През 1872г. го е писал съвсем внимателно, от всички страни е огледал лидера на организацията за да даде точни отговори на въпросите на турската полиция, всичко, което им вършело работа. През тридесетте години на двайсети век просто повторил вече съчиненото. 

За никой друг в спомените си, дори не за Каравелов, Хитов, Поплуканов и сие е направил такава сгъстена оценка, не ги е погледнал отвсякъде, не се е вътрял около тях да си отбележи всичко, за което после би доносничил на властта. Дори за Ботев не е оставил такава пълноценна характеристика, колкото и да го четем. Дори да ни е криво, точно той, почти сигурният предател, ни е дал един от най-пълните личностни и външни портрети на Апостола. Защото не го направил за първи път, вече го е имало в главата му, обмислено многократно... Ако сложим описанията на даскал Фурнаджиев и тези на Обретенов едно под друго, даденото от последния е по-силно, по-обхватно, защото не е направено за няколко минути под силен страх. Мислел е с дни как да си заслужи освобождаването от кауша...

+++ Много точно наблюдение, за което Ви поздравявам.

Действително, вече написаното веднъж остава като запечатано в паметта, особено, ако е било  систематизирано.

 

Преди 5 часа, Borova gora said:

не съм сигурна какво е имал предвид, защото според мен никога не научава за азиатския департамент и за сумите оттам, както и месечните от Белград. Предполагам, писал е имайки предвид идейния миш-маш на Каравелов, федерации и т.н., но не и за истинските му господари. За мен не е научил никога истината за Пенев, Кънчев, Костаки Симеонов, Обретенов, иначе щеше да вземе мерки... Никога не съм предполагала, че като обединим изворите и ги насложим логически и хронологически, ще излезнат фактите, които излизат. След всичко прегледано в детайли, съм склонна да вярвам, че предателството на Левски започва оттам, от Каравелов, хитрините, интригите, промотирането на Обретенов, който издава Ловеч като столица на организацията и Драсов, като лидер в комитета там. Първият заплашен, спасен с паспорт от съседа си Али Чауш, служител в конака, за да учи навън. 

Това за ангажиментите му към Азиатския департамент, а според написаното от проф. Стоянов и към Военното министерство, Левски не е знаел и не е бил в състояние да знае. Не са го знаели и хората от читалище "Братска любов" и "Млада България", с чиито пари започва да издава в. "Свобода в началото на ноември 1869-та. Защото той започва този негов вестник, с който добива влияние сред революционните среди, именно с пари на така ненавиждания от него Димитър Ценович, спонсор на "Братска любов" и вестник "Тъпан", цитиран от мен по-горе.

Каравелов буквално се е промъкнал като ахейски дар в сърцето на българската революционна емиграция и постепенно е узурпирал първото място в БРЦК с интриги.

Горе постнатия от мен пасаж от 11-ти брой на Тъпан, датиран от август 1869-та, завършва с:

"След това седнахме да разискваме /с руския посланик, бел.моя/ връх начините, с които да съборим завераджиите /Млада България, бел. моя/.

Да основем издаванието на една наша газета, в която отечеството, патриотизма, свободата и напредъка, правото и либералните преобразования, да се повтарят непрестанно, но в която да комбатираме /да воюваме със, бел.моя/ и да попържаме всеки свободомислещ Българин и най-вече завераджиите."

Написали са го на латиница, защото, обясняват, нямали набор от кирилски букви.

Важното обаче е друго, че тук става въпрос за в. Отечество, на което Каравелов се съгласява да бъде главен редактор през юли и веднага след това се отказва под предлог, че "старите" му редактирали уводната статия.

Старите обаче не са били вчерашни, те публикуват уводната статия на Каравелов в бр. 1-ви на Отечество и се вижда, че тя почти не е била пипната, редакцията е била единствено, че вместо "гърците" попържани от Каравелов, сложили "гръцките фанариоти".

На 7 ноември 1869-та излиза първия Брой на Свобода, както писах, финансирана от същия Ценович, който финансира и Тъпан.

Каравелов, според мен, е бил инструктиран от водещите си руски ментори да се откаже от предложението на "старите", защото в техния вестник "Отечество" щеше да бъде погребан като агент и да смени фланелката с екипа на "младите" от "Братска любов", за да върви нагоре в тяхната йерархия, където е щял да бъде по-ценен. Точно с вестник Свобода той става фактор в БРЦК.

Парадокс е, че Свобода е бил забранен в Русия, но се е разпространявал в Българско през руското консулство в Русе, как стават такива фокуси.

За Ценович, Христо Иванов-Големия е написал като бележки към биографията на Левски от Захари Стоянов:

„Казваш чие бил Л.‍ Каравелов не е Ценович и каквото са вършеши в Букореш то известяваши Ценович тайно на В.‍Л., а от България В.‍Л. явяваши на Ценовича и Ценович е бил за В.‍Л. най-верния в Букореш, щото по часни каприции вършеха се много работи, както пичати(?) едно касчи от Л.‍ Каравелова. Чи Каравелов го гонело влашкото правителство Васил да дигне въстание в Българско, а днес Ценавич — е исфарлин и нищат да знаят за нето, както и синца, А ТОЙ Е — ПЪРВИЯ КОЙТО НИ КАЗА ЧИ В БЪЛГАРИЯ ТРЕБА ДА СЕ РАБОТИ“. (Правописът е запазен. Курсивът е на автора.)

https://chitanka.info/text/52651-svishtov-predi-60-i-poveche-godini/25

Каравелов обаче, както писах, мъсти злобно за спирането на Свобода от края на 1870-та /а Свобода спира, заради оплюването на друг виден член на Млада България, Георги Живков, във вестника от Каравелов, скрит удобно зад анонимен дописник/; подиграва се с Ценович и жена му във вече финансирания от Сърбия "Свобода" и дори не иска да допусне Ценович на събранието на БРЦК през май 1872-ра.

Всъщност Каравелов прави точно това, което в Тъпан пишат за замисления от "нотабилите" и руския посланик псевдо-либерален вестник: "една наша газета, в която отечеството, патриотизма, свободата и напредъка, правото и либералните преобразования, да се повтарят непрестанно, но в която да комбатираме /да воюваме със, бел.моя/ и да попържаме всеки свободомислещ Българин и най-вече завераджиите."

Какво друго е уж невинното извикване на Левски чрез Свобода в Букурещ точно преди събранието, когато цяла орда шпиони търсят Апостола в Българско? Тогава Левски пише по този повод: 

„Пишете на Каравелов моля го последния път братски да не ме вика чрез вестника си, защото ще поверувам някой си на думите като казват: „Брате Левски, без да се усетиш Каравелов ще те предаде“.

Все си мисля, че тръгвайки от Ловеч през Къкрина с целия архив, Левски вече не е имал намерение "братски да моли Каравелов" за нищо. Южния славянин обаче по същото време се е разхождал из Белградските улици, прехвърлен там инкогнито през Париж, за това пише проф. Ив.Стоянов. Ценен актив е бил.

 

[Borova gora]

Преди 9 часа, Б. Киров said:

+++ Много точно наблюдение, за което Ви поздравявам.

Действително, вече написаното веднъж остава като запечатано в паметта, особено, ако е било  систематизирано.

 

Това за ангажиментите му към Азиатския департамент, а според написаното от проф. Стоянов и към Военното министерство, Левски не е знаел и не е бил в състояние да знае. Не са го знаели и хората от читалище "Братска любов" и "Млада България", с чиито пари започва да издава в. "Свобода в началото на ноември 1869-та. Защото той започва този негов вестник, с който добива влияние сред революционните среди, именно с пари на така ненавиждания от него Димитър Ценович, спонсор на "Братска любов" и вестник "Тъпан", цитиран от мен по-горе.

Каравелов буквално се е промъкнал като ахейски дар в сърцето на българската революционна емиграция и постепенно е узурпирал първото място в БРЦК с интриги.

Горе постнатия от мен пасаж от 11-ти брой на Тъпан, датиран от август 1869-та, завършва с:

"След това седнахме да разискваме /с руския посланик, бел.моя/ връх начините, с които да съборим завераджиите /Млада България, бел. моя/.

Да основем издаванието на една наша газета, в която отечеството, патриотизма, свободата и напредъка, правото и либералните преобразования, да се повтарят непрестанно, но в която да комбатираме /да воюваме със, бел.моя/ и да попържаме всеки свободомислещ Българин и най-вече завераджиите."

Написали са го на латиница, защото, обясняват, нямали набор от кирилски букви.

Важното обаче е друго, че тук става въпрос за в. Отечество, на което Каравелов се съгласява да бъде главен редактор през юли и веднага след това се отказва под предлог, че "старите" му редактирали уводната статия.

Старите обаче не са били вчерашни, те публикуват уводната статия на Каравелов в бр. 1-ви на Отечество и се вижда, че тя почти не е била пипната, редакцията е била единствено, че вместо "гърците" попържани от Каравелов, сложили "гръцките фанариоти".

На 7 ноември 1869-та излиза първия Брой на Свобода, както писах, финансирана от същия Ценович, който финансира и Тъпан.

Каравелов, според мен, е бил инструктиран от водещите си руски ментори да се откаже от предложението на "старите", защото в техния вестник "Отечество" щеше да бъде погребан като агент и да смени фланелката с екипа на "младите" от "Братска любов", за да върви нагоре в тяхната йерархия, където е щял да бъде по-ценен. Точно с вестник Свобода той става фактор в БРЦК.

Парадокс е, че Свобода е бил забранен в Русия, но се е разпространявал в Българско през руското консулство в Русе, как стават такива фокуси.

За Ценович, Христо Иванов-Големия е написал като бележки към биографията на Левски от Захари Стоянов:

„Казваш чие бил Л.‍ Каравелов не е Ценович и каквото са вършеши в Букореш то известяваши Ценович тайно на В.‍Л., а от България В.‍Л. явяваши на Ценовича и Ценович е бил за В.‍Л. най-верния в Букореш, щото по часни каприции вършеха се много работи, както пичати(?) едно касчи от Л.‍ Каравелова. Чи Каравелов го гонело влашкото правителство Васил да дигне въстание в Българско, а днес Ценавич — е исфарлин и нищат да знаят за нето, както и синца, А ТОЙ Е — ПЪРВИЯ КОЙТО НИ КАЗА ЧИ В БЪЛГАРИЯ ТРЕБА ДА СЕ РАБОТИ“. (Правописът е запазен. Курсивът е на автора.)

https://chitanka.info/text/52651-svishtov-predi-60-i-poveche-godini/25

Каравелов обаче, както писах, мъсти злобно за спирането на Свобода от края на 1870-та /а Свобода спира, заради оплюването на друг виден член на Млада България, Георги Живков, във вестника от Каравелов, скрит удобно зад анонимен дописник/; подиграва се с Ценович и жена му във вече финансирания от Сърбия "Свобода" и дори не иска да допусне Ценович на събранието на БРЦК през май 1872-ра.

Всъщност Каравелов прави точно това, което в Тъпан пишат за замисления от "нотабилите" и руския посланик псевдо-либерален вестник: "една наша газета, в която отечеството, патриотизма, свободата и напредъка, правото и либералните преобразования, да се повтарят непрестанно, но в която да комбатираме /да воюваме със, бел.моя/ и да попържаме всеки свободомислещ Българин и най-вече завераджиите."

Какво друго е уж невинното извикване на Левски чрез Свобода в Букурещ точно преди събранието, когато цяла орда шпиони търсят Апостола в Българско? Тогава Левски пише по този повод: 

„Пишете на Каравелов моля го последния път братски да не ме вика чрез вестника си, защото ще поверувам някой си на думите като казват: „Брате Левски, без да се усетиш Каравелов ще те предаде“.

Все си мисля, че тръгвайки от Ловеч през Къкрина с целия архив, Левски вече не е имал намерение "братски да моли Каравелов" за нищо. Южния славянин обаче по същото време се е разхождал из Белградските улици, прехвърлен там инкогнито през Париж, за това пише проф. Ив.Стоянов. Ценен актив е бил.

За Каравелов аз две неща мисля по отношение на установяването му в Букурещ, едното е, че господарите му от азиатския департамент вече са имали свой, с тежест при старите, Христо Георгиев, не им е трябвал още един, дубльор. Нямали са при младите, а трябвало да следят процесите и там, затова е било необходимо вестникарят да смени първоначалния си избор и да започне да пише така, че да се харесва на новия, младия кръг революционери.

Другото допълнение, след първоначалната уговорка с Христо Георгиев, той се връща в Белград да си събере багажа, където обаче не са в застой, а подготвят самостоятелна война с Отоманската империя и искат да увлекат всички със себе си, включително българите, за да имат успех. Каравелов би запазил приятелства, получаване на средства ако точно в такъв критичен момент им останел верен. В крайна сметка всичката прелюдия преди това е била, за да можело точно в такива случаи сърбите да разчитат на свои хора сред чуждите, на Хитов, на Каравелов и т.н. Вестникарят е нямал избор, не можел да ги загуби и напълно да се откъснел от тях.

Може и да е мислел, типично в свой стил, защото все се е въртял като палачинка в тиган, че след няколко месеца ще се върне при старите, ако младите не наберат сила или се саморазпуснат. Но попаднал на невероятен партньор, който смело тръгнал в българско, на терен да проповядва освобождаването и благодарение на който, Каравелов станал фактор, придобил и популярност... Без него и мисията му е бил нищо и историята доказва това, след обесването на Апостола, големият бос бързо станал никой за някои, а за други - Ботев, Стамболов, Драсов - вътрешен враг...

Редактирано Октомври 27, 2025 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 2 часа, Borova gora said:

Може и да е мислел, типично в свой стил, защото все се е въртял като палачинка в тиган, че след няколко месеца ще се върне при старите, ако младите не наберат сила или се саморазпуснат.

Въртял се е като палачинка в тиган, наистина, но винаги се е пържел в един и същи тиган.

Каравелов идва в Белград като кореспондент на славянофилския руски вестник Голос и започва да пише дописки за руската публика оттам през 1867-ма. Едновременно с мисията си на дописник от Белград успява да участва в организирането на Всеславянския /всъщност панславянски/ конгрес в Москва, проведен през май 1867-ма; нещо повече, Каравелов е важна фигура в този конгрес, сръбският автор, чиято магистърска работа цитирах по-напред в темата, свидетелства с документи, че именно Каравелов дава мнение на руската страна кои делегати на конгреса от Сърбия трябва да бъдат поканени в Москва.

Сега, в българската историография битува мнение, че Каравелов бил избягал в Белград от Русия, защото го преследвала царската полиция по подозрение за съучастие в опит за убийство на император Александър II през 1866-та. Демек герой-революционер.

Кажете Вие, може ли политически престъпник заподозрян в покушение срещу Императора, да организира официално мероприятие в Москва, на което лично Императора е приемал делагатите?! Явно някои хора се опитват да ни изкарат идиоти или най-малко дебили.

Най-големи са били сръбската и чешката делагации. И тук е интересното. Един от мотивите на вестникаря Каравелов само две години след като е бил един от главните организатори на Всеславянски конгрес в Москва /всъщност панславянски, разликата е съществена, ще стане ясно по-долу/, та смелият вестникар Каравелов обвинява не кой да е, а проруската Добродетелна дружина, която го кани за главен редактор в техния вестник Отечество, че били добавили към кореспондентите на вестника в неговата уводна статия Русия и... Чехия. Демек гордий Каравелов няма нищо, ама нищо, общо с някакви си панславяни и панслависти, обитаващи Русия и Чехия.

Балканский Тартюф.

Ето що е писал същий този Тартюф само две години преди да се отдръпне тъй гнусливо от панславизма:

 „За да утвърдим и обезпечим своето съществуване, всички ние, раздробените славяни на юг, трябва да се слеем в едно цяло, и то под покровителството на Русия. Свободна Сърбия сега трябва да стане общо отечество и на сърбина, и на българина, и на хърватина, и на черногореца, а може би и на чеха, и от този център да се постарае да устрои бъдещата Югославия… Южните славяни трябва да си устроят свободна федеративна държава… Ето българите захванаха да проливат кръвта си за южнославянското единство, но на тях трябва да се окаже поддръжка, да им се подаде ръка за помощ… Разбира ли Сърбия какво трябва да бъде тя? – Ние не знаем. Знаем само това, че тя не само не обръща никакво внимание на нас, но дори запрещава на българите, живущи в сръбското княжество, да отидат да помогнат на своите братя и да умират заедно с тях за родината“.

Голос, V, 177, 29 юни 1867, с. 4

https://csii.bg/wp-content/uploads/2019/11/5_IZV_CEHR_tom4_2019.pdf

 

[Borova gora]

Преди 10 часа, Б. Киров said:

Въртял се е като палачинка в тиган, наистина, но винаги се е пържел в един и същи тиган.

Каравелов идва в Белград като кореспондент на славянофилския руски вестник Голос и започва да пише дописки за руската публика оттам през 1867-ма. Едновременно с мисията си на дописник от Белград успява да участва в организирането на Всеславянския /всъщност панславянски/ конгрес в Москва, проведен през май 1867-ма; нещо повече, Каравелов е важна фигура в този конгрес, сръбският автор, чиято магистърска работа цитирах по-напред в темата, свидетелства с документи, че именно Каравелов дава мнение на руската страна кои делегати на конгреса от Сърбия трябва да бъдат поканени в Москва.

Сега, в българската историография битува мнение, че Каравелов бил избягал в Белград от Русия, защото го преследвала царската полиция по подозрение за съучастие в опит за убийство на император Александър II през 1866-та. Демек герой-революционер.

Кажете Вие, може ли политически престъпник заподозрян в покушение срещу Императора, да организира официално мероприятие в Москва, на което лично Императора е приемал делагатите?! Явно някои хора се опитват да ни изкарат идиоти или най-малко дебили.

Най-големи са били сръбската и чешката делагации. И тук е интересното. Един от мотивите на вестникаря Каравелов само две години след като е бил един от главните организатори на Всеславянски конгрес в Москва /всъщност панславянски, разликата е съществена, ще стане ясно по-долу/, та смелият вестникар Каравелов обвинява не кой да е, а проруската Добродетелна дружина, която го кани за главен редактор в техния вестник Отечество, че били добавили към кореспондентите на вестника в неговата уводна статия Русия и... Чехия. Демек гордий Каравелов няма нищо, ама нищо, общо с някакви си панславяни и панслависти, обитаващи Русия и Чехия.

Балканский Тартюф.

Ето що е писал същий този Тартюф само две години преди да се отдръпне тъй гнусливо от панславизма:

 „За да утвърдим и обезпечим своето съществуване, всички ние, раздробените славяни на юг, трябва да се слеем в едно цяло, и то под покровителството на Русия. Свободна Сърбия сега трябва да стане общо отечество и на сърбина, и на българина, и на хърватина, и на черногореца, а може би и на чеха, и от този център да се постарае да устрои бъдещата Югославия… Южните славяни трябва да си устроят свободна федеративна държава… Ето българите захванаха да проливат кръвта си за южнославянското единство, но на тях трябва да се окаже поддръжка, да им се подаде ръка за помощ… Разбира ли Сърбия какво трябва да бъде тя? – Ние не знаем. Знаем само това, че тя не само не обръща никакво внимание на нас, но дори запрещава на българите, живущи в сръбското княжество, да отидат да помогнат на своите братя и да умират заедно с тях за родината“.

Голос, V, 177, 29 юни 1867, с. 4

https://csii.bg/wp-content/uploads/2019/11/5_IZV_CEHR_tom4_2019.pdf

Съмнявам се Левски или някой от близкото му обкръжение да са чели Голос през 1867г., яд ме е, че не са го познавали вестникаря поне наполовина, както днес го виждаме ние, а после Каравелов бързо се е обърнал на другата страна да пише статии, одобрявани от "младите", за да се внедри сред тях, каквато е била задачата му и никой не открил лицемерието му, да върви накъдето го води интереса, човек без принципи. Пък и все си изпащали тези, които му подавали ръка, отхапвал я, включително Христо Георгиев, Ценович, Ботев, но и Левски...

Вие сте оставили интересен извод: "Какво друго е уж невинното извикване на Левски чрез Свобода в Букурещ точно преди събранието, когато цяла орда шпиони търсят Апостола в Българско?" - Мислите ли, че Каравелов го е направил нарочно? Искал е Дякона да бъде задържан? Очаквал е ВРО да издържи и без него? 

Замислих се още веднъж и за комитетите, на създадените от него Левски нарежда да работят за нови членове, за събиране на пари за оръжие, за разпространяване на вестници и т.н. Имат си предначертание. Прочетох още веднъж, за стотен път, протоколите на Русенския комитет, ами няма нищо такова, нищо характерно за организацията, разпределили длъжностите, полагаеми в един комитет и два пъти финансирали Кънчев. Веднъж гласували и за убийството на Пенев. Друга дейност няма развита от тях, дори на хартия да е само няма. Няма опити за обикаляне на селата около Русе, поне от един от четиримата да го е правил, поне веднъж за създаване на комитети и там, няма подготовка за въоръжаване-закупуване на оръжие и разпределяне до съседни населени места, а е градът-център на виалета, могли са да развият дейност конкурентна на Ловеч, да са център и да дърпат конците на всички в окръга. Както и да оглеждам, съжалявам да се повторя, наистина ми изглежда комитет създаден заради Кънчев, а после и за лично ползване от Каравелов. 

Интересна ми е връзката Обретенов-Хитов. Само нея не сме огледали под лупа...

Редактирано Октомври 27, 2025 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 12 часа, Borova gora said:

Вие сте оставили интересен извод: "Какво друго е уж невинното извикване на Левски чрез Свобода в Букурещ точно преди събранието, когато цяла орда шпиони търсят Апостола в Българско?" - Мислите ли, че Каравелов го е направил нарочно? Искал е Дякона да бъде задържан? Очаквал е ВРО да издържи и без него? 

Случаят с публикуваната покана на Каравелов към Левски трябва да се проследи хронологично, за да се види, че не е бил инцидент и неволна грешка на Каравелов, а добре обмислен ход от негова страна.

В брой 20-ти на Свобода от декември 1871-ва, Каравелов публикува следното съобщение до Левски:

„Г-н В. Л. в България. Гледайте да се видите с назе по-скоро“.

Както виждате тук са посочени инициалите на Левски В.Л., посочено е и че той се намира в България и е поканен да дойде в Букурещ от редакцията на в.Свобода, която също е била позиционирана в Букурещ.

Това е вече времето, когато Левски е приел конспиративни имена, турски, за всички комитети и по-важни дейци от ВРО, включително и за себе си.

Поканата на Каравелов е отправена към Левски непосредствено след обиколката на Левски и Кънчев в по-важните градове и села с комитети на ВРО; в Елена двамата с Кънчев са били на косъм от арестуване, привикани в конака, и единствено хладнокръвието на Левски ги е спасило.

Левски пише на 28-ми декември 1871 до Данаил Попов следното писмо по повод поканата на Каравелов адресирана до него в Свобода:

Както се вижда от писмото на Левски, публикуваната от Каравелов покана не е останала без последствия, веднага след нея са плъзнали турски шпиони, които са разпитвали за лице с точните физически белези на Левски. И сега въпросът, а откъде тези шпиони на властта са знаели физическото описание на Апостола, това е много време, преди да имат неговата снимка и да знаят за неговата роля във ВРО, преди провала в Арабаконак и показанията с негови описания.

Няколко дни след като публикува въпросната покана, раздвижила турските шпиони в Българско, Каравелов пише на 1-ви януари 1872-ра едно писмо до Райчо Попов, където му иска паспорт за Левски. Сравнете сами описанието, което дава Каравелов на Левски в това писмо, с описанието в писмото на Левски горе, което е било дадено на турските шпиони, издирващи Левски след публикуваната покана на Каравелов:

Съвпадението е пълно. Въпрос с неповишена трудност - откъде са имали турските шпиони описанието на външността на Левски, съвпадаща с описанието в писмото на Каравелов до Райчо?

И още един въпрос - какво е щяло да се случи с Левски на паспортния контрол при излизане от България, ако беше тръгнал с този паспорт от Каравелов към Влашко, след като цялата шпионска мрежа на турската полиция е имала неговото описание, отговарящо на данните в паспорта?

Левски обаче не тръгва към Букурещ за среща с Каравелов по тази покана, а упълномощава Ангел Кънчев, който е бил в Букурещ точно по времето за което става въпрос в поканата, началото на януари 1872-ра, това е установен факт. Ангел е преминал безпроблемно с редовно заверено тескере и издаден редовен паспорт от паспортния отдел в Русе.

Два месеца по-късно Кънчев със същото редовно тескере е избрал да минава без паспорт, което води до самоубийството му. Левски казва за този му опит да премине "той работа там нямаше", което е логично, каквото е имало да уточняват с Каравелов са уточнили през януари.

[Б. Киров]

Преди 13 часа, Borova gora said:

Интересна ми е връзката Обретенов-Хитов. Само нея не сме огледали под лупа...

Доколкото си спомням, писахме за тази връзка. До идването на Ангел Кънчев от Белград в Русе през август 1871-ва връзката на Обретенов с Хитов е била никаква. Тоест Ангел Кънчев е създал индиректно връзката като делегиран от Хитов.

Връзката е станала топла и дори гореща след смъртта на Левски, през 1873-та. Хитов е поел на ръчно управление ЧРК в Русе и даже под това управление този комитет е станал централен за цяла България, следователно Обретенов е придобил статута на Левски като глава на ВРО. О Времена, О, Нрави...

По препоръка на "кубратовци", разбирайте Обретенов и Греков, цялата поща на ВРО "за по-сигурно" е започнала да минава през руското консулство.

Идването на М.Греков в русенския ЧРК е запечатало тази връзка.

Е, цялото това "сътрудничество" ражда провалената Червеноводска четица и по-късно Хитов отказва да води четата, сформирана и водена от Христо Ботев. Хитов по време на Априлското въстание си стои в Белград, а малко по-късно се включва като водач на чети от българи в Сръбско-Турската война.

 

[Borova gora]

Преди 11 часа, Б. Киров said:

Случаят с публикуваната покана на Каравелов към Левски трябва да се проследи хронологично, за да се види, че не е бил инцидент и неволна грешка на Каравелов, а добре обмислен ход от негова страна.

В брой 20-ти на Свобода от декември 1871-ва, Каравелов публикува следното съобщение до Левски:

„Г-н В. Л. в България. Гледайте да се видите с назе по-скоро“.

Както виждате тук са посочени инициалите на Левски В.Л., посочено е и че той се намира в България и е поканен да дойде в Букурещ от редакцията на в.Свобода, която също е била позиционирана в Букурещ.

Това е вече времето, когато Левски е приел конспиративни имена, турски, за всички комитети и по-важни дейци от ВРО, включително и за себе си.

Поканата на Каравелов е отправена към Левски непосредствено след обиколката на Левски и Кънчев в по-важните градове и села с комитети на ВРО; в Елена двамата с Кънчев са били на косъм от арестуване, привикани в конака, и единствено хладнокръвието на Левски ги е спасило.

Левски пише на 28-ми декември 1871 до Данаил Попов следното писмо по повод поканата на Каравелов адресирана до него в Свобода:

Както се вижда от писмото на Левски, публикуваната от Каравелов покана не е останала без последствия, веднага след нея са плъзнали турски шпиони, които са разпитвали за лице с точните физически белези на Левски. И сега въпросът, а откъде тези шпиони на властта са знаели физическото описание на Апостола, това е много време, преди да имат неговата снимка и да знаят за неговата роля във ВРО, преди провала в Арабаконак и показанията с негови описания.

Няколко дни след като публикува въпросната покана, раздвижила турските шпиони в Българско, Каравелов пише на 1-ви януари 1872-ра едно писмо до Райчо Попов, където му иска паспорт за Левски. Сравнете сами описанието, което дава Каравелов на Левски в това писмо, с описанието в писмото на Левски горе, което е било дадено на турските шпиони, издирващи Левски след публикуваната покана на Каравелов:

Съвпадението е пълно. Въпрос с неповишена трудност - откъде са имали турските шпиони описанието на външността на Левски, съвпадаща с описанието в писмото на Каравелов до Райчо?

И още един въпрос - какво е щяло да се случи с Левски на паспортния контрол при излизане от България, ако беше тръгнал с този паспорт от Каравелов към Влашко, след като цялата шпионска мрежа на турската полиция е имала неговото описание, отговарящо на данните в паспорта?

Левски обаче не тръгва към Букурещ за среща с Каравелов по тази покана, а упълномощава Ангел Кънчев, който е бил в Букурещ точно по времето за което става въпрос в поканата, началото на януари 1872-ра, това е установен факт. Ангел е преминал безпроблемно с редовно заверено тескере и издаден редовен паспорт от паспортния отдел в Русе.

Два месеца по-късно Кънчев със същото редовно тескере е избрал да минава без паспорт, което води до самоубийството му. Левски казва за този му опит да премине "той работа там нямаше", което е логично, каквото е имало да уточняват с Каравелов са уточнили през януари.

Това е по времето когато Левски все още вярвал, че Събранието можело да се проведе в българско, Каравелов настоявал да е в Букурещ и там, от Влашко да бъдели управлявани всички.

Плоешките българи пък викали само него, без председателите на местните комитети, за да се разберат...

Дали на всички тях им се виждало ОК да го няма Левски и Дяковчанина и Кънчев да доведат на Каравелов лидерите на комитети? По това време те вече са си получили пълномощните и вестникарят е бил информиран за този успех, сигурна съм, че е бил. Ако Апостола не бе отстъпил Събранието да е в Букурещ, докъде ли би стигнал Каравелов наистина? Защото част от въпросите Ви са си направо риторични. Лесно му е било да каже на русенския комитет или на друг да съобщят в турската полиция, че имат враг, който създава комитети и да дадат външното му описание. Това е лесната част. Но нали така издавал и организацията? Нали я поставял в опасност? 

Освен това не съм чела в писма на Левски да му е искал паспорт, трябва да е било самоинициатива, да му го изпрати като някакъв жест, а всъщност...

Има и още нещо, Каравелов всъщност два пъти издънил Левски чрез вестника си, единият път като го назовал по име, Васил Иванов, Вие бяхте поместили снимка от този брой на Свобода по-назад в тази тема и един друг Васил Иванов си бе изпатил, затворен вместо Апостола... Каравелов е правил този опит два пъти, какво ли наистина е целял?

За да не бъдем само от едната страна, ето една защита на Каравелов, но не ми е смислена:

https://www.desant.net/show-news/58157

За Хитов търся връзката с Обретенов в 1871г., 1872г. Защото Обретенов се опитвал да се вмести в обувките на Ангел, а е знаел, че той е минал през Белград. Но в този период личи огромното влияние на Каравелов, обаче не и на Хитов за русенци, което се опитвам да разбера защо е така...

Редактирано Октомври 28, 2025 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 4 часа, Borova gora said:

Има и още нещо, Каравелов всъщност два пъти издънил Левски чрез вестника си, единият път като го назовал по име, Васил Иванов, Вие бяхте поместили снимка от този брой на Свобода по-назад в тази тема и един друг Васил Иванов си бе изпатил, затворен вместо Апостола... Каравелов е правил този опит два пъти, какво ли наистина е целял?

Вторият път е различно. Първият път е в брой на вестника от 9 февруари 1870-та и може да се каже, че е от небрежност и безотговорност:

Споменат е Васил Иванов от Карлово, който властите издирват, това е между други известия, арестуван е бил роднина на Кършовски с името Васил Иванов, чието тескере използвал Левски.

Вторият път, обаче, не е от небрежност, това е в брой 20-ти от 31 октомври 1871-ва:

Бележката е поместена на най-видно място в рубриката От Редакцията. Споменат е В. Л-ий, името на Апостола, с който е бил известен и се е подписвал в писмата до комитетите във ВРО. След това Левски си сменя псевдонима от Лъвский на Аслан Дервишоглу Кърджалъ; освен това, точно по времето, когато е публикувана тази покана, Левски е бил на обиколка с Кънчев и в Елена, както писах, е бил задържан в конака и разпитван подробно.

Описанието на Левски също е било известно на турските шпиони, той пише за това описание в писмото му до Данаил Попов, а описанието, което Каравелов дава на Райчо Попов за паспорт за Левски съвпада с описанието, по което шпионите са търсели Левски.

Месец след тази публикация на Каравелов, викаща Левски в Букурещ /посочил е местонахождението и посоката на Левски към която го призовава/, Панайот Хитов пише до "своята вярна дружина" да се подготвя за въстание, а Райчо Попов вече е написал поканителните си иносказателни писма до Панайот Хитов за "обща търговия" в Българско, или иначе казано отвеждане на овните до кланицата.

Търся връзките, а те са очевидни.

Според мен, поканата към Левски да тръгне към Букурещ с паспорт отговарящ на описанието му на турската полиция е била сигурно заложен капан, в който Левски не е влязъл, само защото е усетил нещо гнило.

 

[Borova gora]

Преди 9 часа, Б. Киров said:

Вторият път е различно. Първият път е в брой на вестника от 9 февруари 1870-та и може да се каже, че е от небрежност и безотговорност:

Споменат е Васил Иванов от Карлово, който властите издирват, това е между други известия, арестуван е бил роднина на Кършовски с името Васил Иванов, чието тескере използвал Левски.

Вторият път, обаче, не е от небрежност, това е в брой 20-ти от 31 октомври 1871-ва:

Бележката е поместена на най-видно място в рубриката От Редакцията. Споменат е В. Л-ий, името на Апостола, с който е бил известен и се е подписвал в писмата до комитетите във ВРО. След това Левски си сменя псевдонима от Лъвский на Аслан Дервишоглу Кърджалъ; освен това, точно по времето, когато е публикувана тази покана, Левски е бил на обиколка с Кънчев и в Елена, както писах, е бил задържан в конака и разпитван подробно.

Описанието на Левски също е било известно на турските шпиони, той пише за това описание в писмото му до Данаил Попов, а описанието, което Каравелов дава на Райчо Попов за паспорт за Левски съвпада с описанието, по което шпионите са търсели Левски.

Месец след тази публикация на Каравелов, викаща Левски в Букурещ /посочил е местонахождението и посоката на Левски към която го призовава/, Панайот Хитов пише до "своята вярна дружина" да се подготвя за въстание, а Райчо Попов вече е написал поканителните си иносказателни писма до Панайот Хитов за "обща търговия" в Българско, или иначе казано отвеждане на овните до кланицата.

Търся връзките, а те са очевидни.

Според мен, поканата към Левски да тръгне към Букурещ с паспорт отговарящ на описанието му на турската полиция е била сигурно заложен капан, в който Левски не е влязъл, само защото е усетил нещо гнило.

Аз и за първия път си имам едно наум, защото подчертава, че става въпрос за Васил Иванов дякона, а не просто за един Васил Иванов. Каравелов наистина е бил ужасен партньор, за такива издънки един Раковски не би го търпял, той и за по-малко насочвал пистолет, но Апостола е имал нужда от печатница и на този етап е избрал да остане в един отбор с интриганта. За една година Левски е намерил решение, искал да прати във Влашко поп Кръстьо да печати, фактът, че е търсил варианти говори много за съмненията, които е имал във вестникаря.

На в писмото си след втората издънка, подчертал, че го моли за последен път, значи имало и други пъти да му отбелязва това, много пъти се е чувствал предаден, както и дава да се разбере, че не го смята за невинна грешка, товзи път вече го нарича с тежката дума предателство: "Каравелов ще те предаде...". Тези, които са му го казали, с точност са анализирали ситуацията. 

Нямаме данни обаче такъв паспорт, какъвто Каравелов искал да е бил изготвен и той да го е пратил на Левски. Но е заподозряно нещо, ДА, пратен е Кънчев.

Данаил Попов и Хитов също трябва да са усетили нещо, защото и двамата отказали да се появят на Събранието. През единият е минавала голяма част от кореспонденцията от и към българско, другият е участвал в част от игрите на вестникаря. Факт е, че отказали мястото си сред делегатите.

Левски още от 1871г. е пречел, защото отказал да събира онези подписи, защото своеволничел и защото не можели да разчитат, че ВРО ще вдигне въстание и поведе хората към кланница когато те кажат. Неговият здрав разум отговарял, когато народът е готов. Това не им вършело работа. На практика следите на предателството започват още след създаването на гръбнака на ВРО, оттогава са опитите да го изхвърлят зад борда и да откраднат управлението на организацията му. С пращането на Дяковчанина при него за мен предателството започва... И както много правилно сте забелязали, има нещо гнило във втория опит на Каравелов да го отстрани. Това е точно по времето на набиране на скорост на Кънчев като заместник на Левски, пак да повторя, има връзка с получаването на Пълномощното, вече е легитимиран пред комитетите като помощник на Дякона т.е. ако лидерът бъдел арестуван и останел задълго в кауша, Кънчев заемал мястото му и козирувал на всяка заповед на вестникаря и Хитов. Така са изглеждали сметките им, които са правили.

Третият път на Каравелов ще е успешен да вземе на Апостола с фалшифицирани избори, председателското място. Четвъртият опит с изчезналия архив, който Марин разпознал пред Извънредната Комисия си е направо предателство към самата организация.... 

Редактирано Октомври 29, 2025 от Borova gora