Народе???? или Кой предаде Левски?

[Б. Киров]

Преди 2 часа, Borova gora said:

Нямаме данни обаче такъв паспорт, какъвто Каравелов искал да е бил изготвен и той да го е пратил на Левски. Но е заподозряно нещо, ДА, пратен е Кънчев.

Нямаме данни и че не е бил изготвен, но имаме данни /писмото на Каравелов до Райчо/, че е бил поръчан.

Преди 2 часа, Borova gora said:

На в писмото си след втората издънка, подчертал, че го моли за последен път, значи имало и други пъти да му отбелязва това, много пъти се е чувствал предаден, както и дава да се разбере, че не го смята за невинна грешка, товзи път вече го нарича с тежката дума предателство: "Каравелов ще те предаде...". Тези, които са му го казали, с точност са анализирали ситуацията. 

Това съобщение-покана във вестник е прецедент и не може да се сравнява с другите два случая, при които Каравелов споменава името на Левски. Това е така, защото в предишните два случая, Каравелов просто съобщава името на Левски, който е някъде в България. А съобщението има характер на оперативна секретна кореспонденция, Левски е поканен на конкретно място - Букурещ - и маршрутът му е проследим, такива неща се пишат единствено в секретна кореспонденция и се изпращат по тайна поща на организацията, която при това е функционирала и това е било известно на Каравелов, защото той също се е ползвал от нея. Посочени са двете точки на маршрута - от България до Букурещ - ако Каравелов е искал да запази някаква конспиративна тайна, просто е можел да отправи поканата към Левски без да уточнява къде се намира той в момента - можел е да бъде във Влашко, в Сърбия или дори в Русия, навсякъде и никъде, както е записано за местопребиваването на БРЦК в Устава, писан от Каравелов и Кънчев. Но Южния славянин /Каравелов/ е посочил с пръст на полицията пътя на Левски, а пътят му до Букурещ е минавал през няколко гранични пункта с Влашко.

И двата пощенски канала до Ловеч са функционирали по това време - този през Русе и другият през Турну Мъгуреле.

Три дни преди съобщението на Каравелов, Левски е изпратил писмо до Данаил Попов:

Интересното в това писмо е, че Левски не е разчитал на канала през Русе, а единствено на този през Попов. А Обретенов е функционирал като дублиращ канал от 5 месеца, даже не е споменат.

Левски пише на Данаил да напомни на Каравелов да му праща тайни съобщения през Турну Мъгуреле и в края на декември; това е било валидно и в края на октомври.

Защо тогава Каравелов е публикувал покана с името на Левски, с неговото местопребиваване и неговата крайна дестинация във вестник от 31 октомври 1871, който е бил нелегален в Османската империя и е бил четен и следен от турската полиция?

Въпросът ми пак е реторичен, а търсенето на Левски по ханища и градове от шпиони на полицията свидетелства, че тя се е задействала именно от публикацията на Каравелов.

Колко са били граничните пунктове, през които Левски е можел да премине във Влашко, не повече от пръстите на едната ръка. Там със сигурност е щял да бъде засечен по описанието, с което са го търсели вече в Българско, и заловен.

И да, тогава е щял да бъде търсен и "назначен" вече от Букурещ "втори Левски", най-вероятно вече получилият пълномощно за апостол от Привременното правителстово в Ловеч, Ангел Кънчев, съавтор на Проектоустава с Каравелов, подменил самата същност на Наредата писана от Левски, а тя е републиканска.

И вдигането на въстание преждевременно нямаше да бъде стопирано, по простата причина, че е нямало да има кой да го стопира; тогава и мисията с подписите до руския Император е щяла да има зелена светлина за изпълнение, защото е била възложена именно на "втория Левски".

 

 

[Borova gora]

Преди 9 часа, Б. Киров said:

Нямаме данни и че не е бил изготвен, но имаме данни /писмото на Каравелов до Райчо/, че е бил поръчан.

Това съобщение-покана във вестник е прецедент и не може да се сравнява с другите два случая, при които Каравелов споменава името на Левски. Това е така, защото в предишните два случая, Каравелов просто съобщава името на Левски, който е някъде в България. А съобщението има характер на оперативна секретна кореспонденция, Левски е поканен на конкретно място - Букурещ - и маршрутът му е проследим, такива неща се пишат единствено в секретна кореспонденция и се изпращат по тайна поща на организацията, която при това е функционирала и това е било известно на Каравелов, защото той също се е ползвал от нея. Посочени са двете точки на маршрута - от България до Букурещ - ако Каравелов е искал да запази някаква конспиративна тайна, просто е можел да отправи поканата към Левски без да уточнява къде се намира той в момента - можел е да бъде във Влашко, в Сърбия или дори в Русия, навсякъде и никъде, както е записано за местопребиваването на БРЦК в Устава, писан от Каравелов и Кънчев. Но Южния славянин /Каравелов/ е посочил с пръст на полицията пътя на Левски, а пътят му до Букурещ е минавал през няколко гранични пункта с Влашко.

И двата пощенски канала до Ловеч са функционирали по това време - този през Русе и другият през Турну Мъгуреле.

Три дни преди съобщението на Каравелов, Левски е изпратил писмо до Данаил Попов:

Интересното в това писмо е, че Левски не е разчитал на канала през Русе, а единствено на този през Попов. А Обретенов е функционирал като дублиращ канал от 5 месеца, даже не е споменат.

Левски пише на Данаил да напомни на Каравелов да му праща тайни съобщения през Турну Мъгуреле и в края на декември; това е било валидно и в края на октомври.

Защо тогава Каравелов е публикувал покана с името на Левски, с неговото местопребиваване и неговата крайна дестинация във вестник от 31 октомври 1871, който е бил нелегален в Османската империя и е бил четен и следен от турската полиция?

Въпросът ми пак е реторичен, а търсенето на Левски по ханища и градове от шпиони на полицията свидетелства, че тя се е задействала именно от публикацията на Каравелов.

Колко са били граничните пунктове, през които Левски е можел да премине във Влашко, не повече от пръстите на едната ръка. Там със сигурност е щял да бъде засечен по описанието, с което са го търсели вече в Българско, и заловен.

И да, тогава е щял да бъде търсен и "назначен" вече от Букурещ "втори Левски", най-вероятно вече получилият пълномощно за апостол от Привременното правителстово в Ловеч, Ангел Кънчев, съавтор на Проектоустава с Каравелов, подменил самата същност на Наредата писана от Левски, а тя е републиканска.

И вдигането на въстание преждевременно нямаше да бъде стопирано, по простата причина, че е нямало да има кой да го стопира; тогава и мисията с подписите до руския Император е щяла да има зелена светлина за изпълнение, защото е била възложена именно на "втория Левски".

Още вчера когато писах за Кънчев и заемане на мястото на Левски се питах дали Каравелов не е подшушнал и на двамата, на Дяковчанина и на Кънчев да искат Пълномощните, да обвиняват Апостола, че им няма доверие и т.н.? Дали и станало с неговото съучастие? Кънчев е бил такъв кариерист, толкова амбициозен, веднага би се титулувал лидер на организацията, точно като Атанас Узунов... Бил е напомпан със самочувствие, а пък и мисията му с имената и подписите щяла още по-сигурно да върви. Дали е бил способен на такова лицемерие и преструвки? Димитър не криел неподчинението си, но Ангел до последно се правел на света вода ненапита. Успял е да скрие мисията, която изпълнявал, нищо чудно добре да е прикривал, че той ще измести Левски от позицията му и ще се чувства пълен герой като обяви въстание, което обаче без Апостола не знаем колко масово би било.

Но до такива въпроси водят действията на Каравелов и Кънчев, макар всеки от тях да играел за себе си най-напред, а после заедно. Но защо историографите не са виждали цялата тази картина с малки изключения от последните години? Защо са създавали мантри за вестникаря?

Има и загадка защо помолил Данаил Попов да пише от негово име, защо още веднъж, пряко не изложил становището си срещу Каравелов, който продължил да си настоява за събрание в Букурещ да покаже на всички-консулите във Влашко, Добродетелната дружина, хъшовете... на какви комити е шеф.

За Обретенов и Левски имам отговор, Каравелов нападнал във вестника Джура-Георги Живков, който бил близък на Апостола, а Обретенов нарекъл своята банда - комитет и заел мястото му... Това няма как да е харесало на Дякона. Изобщо, трябва да е бил пълен с подозрения как така е бил създаден този комитет, Кънчев трябва да ги е защитил, но не знаем дали е присъствал когато е създаден комитета, не е бил и Левски, изобщо кой го е създал, кой ги е заклел, кой ги е одобрил, кой им е разказал правилата и дейността? Създаването му е един протокол и само толкова, дори и за заклеване и тържественост нищо не пише, вече отбелязах по-горе - дейност не развили, това е било странно не само на мен, но и на самия създател на ВРО.

Редактирано Октомври 29 от Borova gora

[Б. Киров]

Не ме интересуват моралните страни на темата, те са предмет на всичко друго, но не и на историята.

Историята е разбирането на събитията в тяхната взаимна връзка и цялост. Морализирането на тези събития и личностите, които са ги създавали, води до изкривяване и деформиране на цялата картина. Така се формират исторически митове и легенди, които поставят под въпрос научната стойност на историята. Проблемът обаче не стои пред историята, а е на митотворците и техните последователи, които купуват стоката им.

[Borova gora]

Преди 2 часа, Б. Киров said:

Не ме интересуват моралните страни на темата, те са предмет на всичко друго, но не и на историята.

Историята е разбирането на събитията в тяхната взаимна връзка и цялост. Морализирането на тези събития и личностите, които са ги създавали, води до изкривяване и деформиране на цялата картина. Така се формират исторически митове и легенди, които поставят под въпрос научната стойност на историята. Проблемът обаче не стои пред историята, а е на митотворците и техните последователи, които купуват стоката им.

Така е, но с Вас където и да погледнем, все се сблъскваме с очевидни противоречия с насажданото в учебници и книги. Все са велики, все са герои-Каравелов, Хитов, Обретенов,  Кънчев... Не мога да не попитам другите не виждат ли фактите,  които ние виждаме? Какво толкова е трудно да кажат, да напишат истината? Чак започнах да се съмнявам защо не виждам героичното в тях, а виждам предателството... И си написах дилемата. 

По темата, юни 1871г. Дяковчанина е изпратен при Левски. Писмото от Филип Тотю е от пролетта на 1871г. защото Левски му отговоря на 18.04.1871г., не приема задачата на Тошков, Кишелски и др. След което се активизират всички.  Първи действа Хитов, праща му Димитър. Явно Хитов е бил помоленфза услуга от вестникаря и му пратил първия, който му бил подръка, прекарал с Димитър цяла зима.  Ето, тук, заради последователността на фактите,  мисля, Хитов е бил посветен в идеята за събиране на подписите и участник в опита да бъде подменен Левски с друг на ръководната позиция.  Но Димитър е бил неграмотен,  опипал почвата както се казва и като номерът минал да натресат на Апостола помощник,  действали с Кънчев.  На наш език Димитър е бил тестови вариант, за да видят как ще им се получат нещата. Слагайки хронологията за водеща, стигам до този извод. После щели да изтеглят Димитър и да оставят Кънчев да води. 

Редактирано Октомври 30 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 3 часа, Borova gora said:

По темата, юни 1871г. Дяковчанина е изпратен при Левски. Писмото от Филип Тотю е от пролетта на 1871г. защото Левски му отговоря на 18.04.1871г., не приема задачата на Тошков, Кишелски и др. След което се активизират всички.  Първи действа Хитов, праща му Димитър. Явно Хитов е бил помоленфза услуга от вестникаря и му пратил първия, който му бил подръка, прекарал с Димитър цяла зима.  Ето, тук, заради последователността на фактите,  мисля, Хитов е бил посветен в идеята за събиране на подписите и участник в опита да бъде подменен Левски с друг на ръководната позиция.  Но Димитър е бил неграмотен,  опипал почвата както се казва и като номерът минал да натресат на Апостола помощник,  действали с Кънчев.  На наш език Димитър е бил тестови вариант, за да видят как ще им се получат нещата. Слагайки хронологията за водеща, стигам до този извод. После щели да изтеглят Димитър и да оставят Кънчев да води. 

Имам цяла тема във форума за Общи, но тогава не знаех това, че е бил платен сръбски агент, което сега е доказано с документи. Ще си позволя тук да цитирам част от първия си пост там, за да се види хронологията на влизането на Общи във ВРО:

"След като се връща от Крит, Общи отива в Браила. Към средата на март 1869 г. е в Турне Мъгуреле, където влиза във връзка с българските емигранти, посредством Тодор Ковачев. След като уведомява Панайот Хитов, че Димитър Общи е "наш приятел" (същият Ковачев по-късно ще бъде обвинен от Левски за шпионин), Тодор Ковачев го изпраща в Белград с молба към Хитов "да го подпомогне и да пристои за нуждата му", т.е. да го снабди със средства и препоръки.

В края на март 1869 г. Общи вече е в Белград. По-късно, той ще уверява турския съд, че в сръбската столица се скитал безцелно и обикалял без работа. Панайот Хитов дава обаче по-различни сведения. Общи, заедно с още един участник в Критското въстание, Христо Касап Велев от Пазарджик, идвали често при него и настойчиво го молели да ги снабди със средства и да ги препоръча на приятели, за да "излязат по Стара планина като народни хайдути." Усилията на Хитов да ги разубеди, защото били неопитни и не познавали местата, останали без резултат.

И така, към средата на 1869 г., Димитър Общи притежава напълно отговаряща на търсения от политическите емигранти профил на човек участвал в битки, а биографията му е солидно подплатена с препоръки и документи.

След като досажда до смърт с молбите си на Хитов, старият войвода най-сетне, за се отърве от него, го препоръчва на своя приятел в  Княжевац, Тодор Чипровчанина. Тодор формира чета от седем души, с която преминава границата и достига до Искъра. Тук обаче, верен на нрава си, Димитър Общи, заедно с Христо Велев и Михаил Самоковеца (местен човек, присъединил се към четата в България) се отлъчили и другарите си, поради неподчинение на войводата Тодор. Тримата тръгнали да се връщат обратно към Сърбия, но някъде около Пирот били обкръжени от турска потеря в една овчарска колиба.

И тук се случва нещо много интересно: спасил се единствен Димитър Общи, нямало други свидетели, освен него, а той разказал своята история на Панайот Хитов, който намерил в Белград. (ДТС, с. 671)

През пролетта на следната година, Димитър Общи се появил отново при Панайот Хитов, който по онова време живеел в чифлика на Н. Балкански, и му доверил плановете си: с чета от 7-8 момчета да излезе из Балкана, като мине през Сърбия. След като не намерил топъл прием от Хитов, Общи отива в Букурещ и търси съдействие и помощ от Иван Кършовски. Болен и безработен, Кършовски му дава препоръчителни писма до Тодор Ковачев и Данаил Хр. Попов, та да го "спомогнат нещо и да го составят с Дякона." (ДТС, с. 451) Ковачев посреща Димитър Общи с отворени обятия и съобщава на Хитов, че Общи очаква от него средства, за да подготви чета. С второ писмо от 9 април 1870 г. Ковачев уведомява Хитов, че снабдил с пари Общи, колкото можал, и го изпратил за България. (ДТС, с. 460).

Няма обаче никакви данни Общи да е влизал с някаква чета в България през 1870 г. Общи избягва и среща с Данаил Хр. Попов, довереното лице на Левски в Турну Мъгуреле, въпреки, че е имал препоръчително писмо от Кършовски до него. Единствено Ковачев полага грижи за него да го снабди с пари, Общи взима тези пари и изчезва с тях, но не с чета в България, а вероятно по ханищата в Румъния.

Интересен факт е, че вече по същото време Левски гледа с подозрение на Ковачев. Данаил Хр. Попов му писал, че "бележат в него съмнение като ПРЕДАТЕЛ, което потвърждават и от Свищов два пъти устно и писмено." (ДТС, с. 461). Изгубил доверието, Ковачев е изолиран и писмото, което изпраща на Хитов от 9 април 1870 г. е последното, по което можем да съдим, че е участвал в освободителното движение; оттук натам името му въобще не се споменава. Общи бързо разбира, че Ковачев вече не представлява никого и повече не му се обажда.

Чак към края на годината, повече от 6 месеца след описаните събития, Общи отново се появява пред Хитов в чифлика на Н. Балкански и му прави компания там чак до март 1871 г. Докато двамата си правят компания през зимата на 1870-71 г. в чифлика, Общи разказва басни на стария войвода за това какво се е случило между идването му в чифлика и последното писмо на Ковачев: бил отишъл в Браила, събрал от "десетина момци" по 15-20 жълтици (за парите на Ковачев не се споменава), за да им купи оръжие и през Сърбия да ги изведе из Балкана; отвел ги в Белград, но "момците" се уплашили и се изпокрили, а той като останал без чета се принудил да иде в Смедерево и продал вече купените за тях пушки. Това граничи с измислиците на Мюнхаузен - истината била, че след като отвел другарите си в Белград, Общи се скрил от тях, избягал с парите им и през Смедерево отива в Гърция, където преживява с парите им до идването му при Хитов. Общи смело лъже Хитов, че в Гърция бил, за да се срещне с някои от най-известните капитани.  Хитов го изслушал с недоверие, но заключава, че не допуска да е станал ГРЪЦКИ ШПИОНИН, като снизходително добавя, че Общи само "ходи да лъже да се храни." (ДТС, с. 575-576).

Зимата и пролетта на 1871 г. Общи прекарва в чифлика на Балкански, а през май се озовава в Турну Мъгуреле, където се представя на Данаил Хр. Попов.

"Ние тук се разговорихме с г-н Димитра - пише Данаил Хр. Попов на Панайот Хитов - и одобрихме, щото той да не стои тъдява да се измайва напразно, но по-добре е да мине отсреща и да се събере с тях, че ще бъде от полза. Но това няма да стане, докато не приемем отсреща отговор, ако одобряват за сега да мине." (ДТС, с. 453 и 456).

Писмото е писано на 25 или 26 май 1871 година.

Виждаме как Общи методично и неотклонно се промъква към сърцето на революционната организация в Ловеч. Като изключим мотива от идеализъм, който е недопустим предвид на цялата му дотогавашна биография, остава вече доказания документално, платен сръбски агент във ВРО /това го добавям сега/.

Левски го "поздравява братски", но това е само учтива фраза, а на практика още от начало показва нежеланието си да му бъде изпратен Общи и отлага нещата на първо време с 40 (!) дни.

Данаил Хр. Попов обаче не изчаква определния от Левски срок и изпраща Общи в България. Поводът за това бил, че по липса на постоянен куриер, възложил на Общи да отнесе в Ловеч дългоочаквания печат на организацията. Общи тръгва от Турну Мъгуреле на 16 юни, тоест десетина дни, след като пише на Левски, Данаил Хр. Попов го изпраща заедно с печата към Ловеч. Всичко това се случва в разгара на скандала между Левски и брата на Данаил, Анастас.

Димитър Общи пристига в Ловеч на 17 юни., за което свидетелства писмо на Иван Драсов от същия ден до Данаил Хр. Попов. Драсов му дава пощата до Данаил и го изпраща обратно към Турну Мъгуреле, като Общи не пропуска да му съобщи, че "пак ще се върне". И наистина, на 27 юни той пристига отново в Ловеч като този път носи пари и оръжие (2-3 наполеона, 2 револвера и 150 патрона за тях). Писмата и печатът още не били пратени до Левски в Тракия, та ловчанлии използвали Димитър Общи да му ги отнесе. Това също е необичайно, защото имат и други куриери, не познават Общи, но му поверяват най-важния символ на организацията си, печата.

На 30 юни 1871 г. Общи намира Левски и се среща с него край Сопот."

В резюме - вижда се, че Общи започва да се опитва да влезе във ВРО още в началото на 1869-та, но успява да направи това едва през юни 1871-ва, тоест усилието му коства повече от две години. Минава през препоръките на Хитов, но Хитов по онова време е на сръбска пенсия, като допълнително се осигурява материално с хайдушки набези в Българско, за което сръбските власти си затварят благосклонно очите, пускат го за да си оправи финансите, за да не е само на една тяхна пенсия. Малко известен е фактът, че Хитов успява да обере турска хазна, и то успешно, много преди Общи да се опита бездарно да направи това в Арабаконак.

Тодор Ковачев, за който стана дума по-горе, е верен осведомител на Хитов в Турну Мъгуреле и постоянно следи движението на Левски през първите му две обиколки оттам, като докладва писмено на Хитов в Белград, Левски го усеща като залепен му навлек, заблуждава го и накрая пише на Хитов да го разкара от него.

Общи използва една пролука, за да се намърда най-сетне успешно в Ловеч, забавянето на печата от Каравелов, който пренася в Ловеч.

Хитов обаче през цялото това време не държи връзка с Одеското настоятелство на Тошков, чиято инициатива е събирането на подписите, речта на Хитов пред русенеца приятел на Кънчев и Обретенов, показва, че по времето, когато Кънчев идва в Русе, Хитов си стои на сръбската позиция, че Русия иска да раздели на три части България, за да я управлява по-лесно; т.е. Хитов не е подозирал за руската мисия на Кънчев. така мисля, според мен. Затова и пише няколко месеца по-късно "омръзна ми да съм пъдар на чужди мушии", когато Каравелов го кани на събранието на БРЦК и не отива, очевидно, според мен, смъртта на Кънчев и писаното от вестниците за неговата мисия го е отрезвила и му е показала, че е бил използван като пощенска кутия за препращането на Кънчев в Ловеч.

[Borova gora]

Преди 7 часа, Б. Киров said:

Имам цяла тема във форума за Общи, но тогава не знаех това, че е бил платен сръбски агент, което сега е доказано с документи. Ще си позволя тук да цитирам част от първия си пост там, за да се види хронологията на влизането на Общи във ВРО:

"След като се връща от Крит, Общи отива в Браила. Към средата на март 1869 г. е в Турне Мъгуреле, където влиза във връзка с българските емигранти, посредством Тодор Ковачев. След като уведомява Панайот Хитов, че Димитър Общи е "наш приятел" (същият Ковачев по-късно ще бъде обвинен от Левски за шпионин), Тодор Ковачев го изпраща в Белград с молба към Хитов "да го подпомогне и да пристои за нуждата му", т.е. да го снабди със средства и препоръки.

В края на март 1869 г. Общи вече е в Белград. По-късно, той ще уверява турския съд, че в сръбската столица се скитал безцелно и обикалял без работа. Панайот Хитов дава обаче по-различни сведения. Общи, заедно с още един участник в Критското въстание, Христо Касап Велев от Пазарджик, идвали често при него и настойчиво го молели да ги снабди със средства и да ги препоръча на приятели, за да "излязат по Стара планина като народни хайдути." Усилията на Хитов да ги разубеди, защото били неопитни и не познавали местата, останали без резултат.

И така, към средата на 1869 г., Димитър Общи притежава напълно отговаряща на търсения от политическите емигранти профил на човек участвал в битки, а биографията му е солидно подплатена с препоръки и документи.

След като досажда до смърт с молбите си на Хитов, старият войвода най-сетне, за се отърве от него, го препоръчва на своя приятел в  Княжевац, Тодор Чипровчанина. Тодор формира чета от седем души, с която преминава границата и достига до Искъра. Тук обаче, верен на нрава си, Димитър Общи, заедно с Христо Велев и Михаил Самоковеца (местен човек, присъединил се към четата в България) се отлъчили и другарите си, поради неподчинение на войводата Тодор. Тримата тръгнали да се връщат обратно към Сърбия, но някъде около Пирот били обкръжени от турска потеря в една овчарска колиба.

И тук се случва нещо много интересно: спасил се единствен Димитър Общи, нямало други свидетели, освен него, а той разказал своята история на Панайот Хитов, който намерил в Белград. (ДТС, с. 671)

През пролетта на следната година, Димитър Общи се появил отново при Панайот Хитов, който по онова време живеел в чифлика на Н. Балкански, и му доверил плановете си: с чета от 7-8 момчета да излезе из Балкана, като мине през Сърбия. След като не намерил топъл прием от Хитов, Общи отива в Букурещ и търси съдействие и помощ от Иван Кършовски. Болен и безработен, Кършовски му дава препоръчителни писма до Тодор Ковачев и Данаил Хр. Попов, та да го "спомогнат нещо и да го составят с Дякона." (ДТС, с. 451) Ковачев посреща Димитър Общи с отворени обятия и съобщава на Хитов, че Общи очаква от него средства, за да подготви чета. С второ писмо от 9 април 1870 г. Ковачев уведомява Хитов, че снабдил с пари Общи, колкото можал, и го изпратил за България. (ДТС, с. 460).

Няма обаче никакви данни Общи да е влизал с някаква чета в България през 1870 г. Общи избягва и среща с Данаил Хр. Попов, довереното лице на Левски в Турну Мъгуреле, въпреки, че е имал препоръчително писмо от Кършовски до него. Единствено Ковачев полага грижи за него да го снабди с пари, Общи взима тези пари и изчезва с тях, но не с чета в България, а вероятно по ханищата в Румъния.

Интересен факт е, че вече по същото време Левски гледа с подозрение на Ковачев. Данаил Хр. Попов му писал, че "бележат в него съмнение като ПРЕДАТЕЛ, което потвърждават и от Свищов два пъти устно и писмено." (ДТС, с. 461). Изгубил доверието, Ковачев е изолиран и писмото, което изпраща на Хитов от 9 април 1870 г. е последното, по което можем да съдим, че е участвал в освободителното движение; оттук натам името му въобще не се споменава. Общи бързо разбира, че Ковачев вече не представлява никого и повече не му се обажда.

Чак към края на годината, повече от 6 месеца след описаните събития, Общи отново се появява пред Хитов в чифлика на Н. Балкански и му прави компания там чак до март 1871 г. Докато двамата си правят компания през зимата на 1870-71 г. в чифлика, Общи разказва басни на стария войвода за това какво се е случило между идването му в чифлика и последното писмо на Ковачев: бил отишъл в Браила, събрал от "десетина момци" по 15-20 жълтици (за парите на Ковачев не се споменава), за да им купи оръжие и през Сърбия да ги изведе из Балкана; отвел ги в Белград, но "момците" се уплашили и се изпокрили, а той като останал без чета се принудил да иде в Смедерево и продал вече купените за тях пушки. Това граничи с измислиците на Мюнхаузен - истината била, че след като отвел другарите си в Белград, Общи се скрил от тях, избягал с парите им и през Смедерево отива в Гърция, където преживява с парите им до идването му при Хитов. Общи смело лъже Хитов, че в Гърция бил, за да се срещне с някои от най-известните капитани.  Хитов го изслушал с недоверие, но заключава, че не допуска да е станал ГРЪЦКИ ШПИОНИН, като снизходително добавя, че Общи само "ходи да лъже да се храни." (ДТС, с. 575-576).

Зимата и пролетта на 1871 г. Общи прекарва в чифлика на Балкански, а през май се озовава в Турну Мъгуреле, където се представя на Данаил Хр. Попов.

"Ние тук се разговорихме с г-н Димитра - пише Данаил Хр. Попов на Панайот Хитов - и одобрихме, щото той да не стои тъдява да се измайва напразно, но по-добре е да мине отсреща и да се събере с тях, че ще бъде от полза. Но това няма да стане, докато не приемем отсреща отговор, ако одобряват за сега да мине." (ДТС, с. 453 и 456).

Писмото е писано на 25 или 26 май 1871 година.

Виждаме как Общи методично и неотклонно се промъква към сърцето на революционната организация в Ловеч. Като изключим мотива от идеализъм, който е недопустим предвид на цялата му дотогавашна биография, остава вече доказания документално, платен сръбски агент във ВРО /това го добавям сега/.

Левски го "поздравява братски", но това е само учтива фраза, а на практика още от начало показва нежеланието си да му бъде изпратен Общи и отлага нещата на първо време с 40 (!) дни.

Данаил Хр. Попов обаче не изчаква определния от Левски срок и изпраща Общи в България. Поводът за това бил, че по липса на постоянен куриер, възложил на Общи да отнесе в Ловеч дългоочаквания печат на организацията. Общи тръгва от Турну Мъгуреле на 16 юни, тоест десетина дни, след като пише на Левски, Данаил Хр. Попов го изпраща заедно с печата към Ловеч. Всичко това се случва в разгара на скандала между Левски и брата на Данаил, Анастас.

Димитър Общи пристига в Ловеч на 17 юни., за което свидетелства писмо на Иван Драсов от същия ден до Данаил Хр. Попов. Драсов му дава пощата до Данаил и го изпраща обратно към Турну Мъгуреле, като Общи не пропуска да му съобщи, че "пак ще се върне". И наистина, на 27 юни той пристига отново в Ловеч като този път носи пари и оръжие (2-3 наполеона, 2 револвера и 150 патрона за тях). Писмата и печатът още не били пратени до Левски в Тракия, та ловчанлии използвали Димитър Общи да му ги отнесе. Това също е необичайно, защото имат и други куриери, не познават Общи, но му поверяват най-важния символ на организацията си, печата.

На 30 юни 1871 г. Общи намира Левски и се среща с него край Сопот."

В резюме - вижда се, че Общи започва да се опитва да влезе във ВРО още в началото на 1869-та, но успява да направи това едва през юни 1871-ва, тоест усилието му коства повече от две години. Минава през препоръките на Хитов, но Хитов по онова време е на сръбска пенсия, като допълнително се осигурява материално с хайдушки набези в Българско, за което сръбските власти си затварят благосклонно очите, пускат го за да си оправи финансите, за да не е само на една тяхна пенсия. Малко известен е фактът, че Хитов успява да обере турска хазна, и то успешно, много преди Общи да се опита бездарно да направи това в Арабаконак.

Тодор Ковачев, за който стана дума по-горе, е верен осведомител на Хитов в Турну Мъгуреле и постоянно следи движението на Левски през първите му две обиколки оттам, като докладва писмено на Хитов в Белград, Левски го усеща като залепен му навлек, заблуждава го и накрая пише на Хитов да го разкара от него.

Общи използва една пролука, за да се намърда най-сетне успешно в Ловеч, забавянето на печата от Каравелов, който пренася в Ловеч.

Хитов обаче през цялото това време не държи връзка с Одеското настоятелство на Тошков, чиято инициатива е събирането на подписите, речта на Хитов пред русенеца приятел на Кънчев и Обретенов, показва, че по времето, когато Кънчев идва в Русе, Хитов си стои на сръбската позиция, че Русия иска да раздели на три части България, за да я управлява по-лесно; т.е. Хитов не е подозирал за руската мисия на Кънчев. така мисля, според мен. Затова и пише няколко месеца по-късно "омръзна ми да съм пъдар на чужди мушии", когато Каравелов го кани на събранието на БРЦК и не отива, очевидно, според мен, смъртта на Кънчев и писаното от вестниците за неговата мисия го е отрезвила и му е показала, че е бил използван като пощенска кутия за препращането на Кънчев в Ловеч.

Много хубаво и много ценно изложение, подробно и подчертано фактологическо! Благодаря Ви

Преди да затворим темата Дяковчанина, има две неща, които аз не съм си изяснила.

В кой момент Димитър се среща с Каравелов, навярно по препоръка на Хитов, но със сигурност са имали среща преди да тръгне към българско. От цитата, който поместих по-горе става ясно, че Хитов натискал Каравелов да го пратят при Апостола:

"– Войводата Хитов отбирал от хора, право ми казваше той, че Димитър е човекът, комуто могат да се поверят убийствата и сплашванията. Само с такива хора ще докажем пред света силата на комитетското съзаклятие – каза рунтавият човек." 

Идеята е, че Хитов вероятно е бил подложен на натиск от Белград да изпрати Дяковчанина не като обикновен поборник и идеалист да се бори за свобода, а право при лидера на тайната организация, за да могат от първа ръка да имат сведения. Каравелов приема сделката, но според мен с тайна мисъл. 

Някога, при откриването на пещера са пускали птичка, ако има отвор от другата страна, тя го намирала и не я виждали повече. Ако я намерели мъртва след няколко минути на земята, нямало кислород, защото пещерата била без друг изход. Опитвах да напиша, че точно такава птичка изглежда да е бил Димитър, тестов опит казано с днешни думи. Каравелов приел искането на Хитов, за да провери терена. После по абсолютно същият начин, на същата позиция, помощник на Апостола, парашутирал и неопитния, съвсем млад Кънчев. Заради мисията му Каравелов не посмял просто така да го прати. Изчакал да види дали Апостола няма да върне обратно Димитър, ако ДА, тогава щял да търси друга стратегия и тактика за да внедри Кънчев. Задържал го лятото, а като останал Димитър в българско, пратил и Ангел не с една, а с дузина мисии. Но игрите на Каравелов и забавянето на Кънчев трябва да са събудили подозрения и на Ангел е било пошушнато да го държи под око, да не му се доверява много, вестникарят не играел чисто. Кънчев това и направил, точно в този период препоръчал Пенев в печатницата, за да следи отблизо, да стане доверено лице на Каравелов. Нататък знаем... като Кънчев набрал скорост, Каравелов решил, че може да се отърве от Апостола и написал онова съобщение във вестника, вече имал писмовен, интелигентен кандидат за заместник на лидера, когото да управлява като марионетка, а оттам и цялата ВРО...

Но да обобщя за Димитър, да, съвсем съзнателно е искал да стигне до сърцето на организацията, защото създаването й няма как да е останало в тайна от всички заинтересовани страни, включително съседите. Имали са интерес да следят всичко отвътре, наш проблем е, че сме били разграден двор от страната на Хитов и Каравелов, които за съжаление имали думата и влиянието в онези събития. 

Той също е грешката на един достоен поборник, Данаил Попов и аз си мисля, че няма как да е било случайно. Най-вероятно Каравелов пък него е натиснал да изпрати при Левски, много удобно вестникарят го използвал дистанционно, той все е бил по схемите, комбинациите. Вместо сам да пише и убеждава Апостола в необходимостта от някой като Димитър, за който Левски имал недобри спомени от годината в Легията, някак е поръчал на Данаил Попов да направи това за по-убедително. Изиграл го. Изиграл и Левски. И собственият си народ, също.

Редактирано Октомври 30 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 12 часа, Borova gora said:

Преди да затворим темата Дяковчанина, има две неща, които аз не съм си изяснила.

В кой момент Димитър се среща с Каравелов, навярно по препоръка на Хитов, но със сигурност са имали среща преди да тръгне към българско.

Не съм срещал писмени извори, които да посочват момента на срещата между Каравелов и Общи, преди Общи да тръгне към Ловеч, но от така изнесената хронология, според мен е било в периода, когато Общи е прекарал зимата на 1870-71-ва в чифлика "Циганка" край Букурещ, заедно с Хитов. Това е времето, когато и тримата - Общи, Хитов и Каравелов - са били в Букурещ и това е моментът, според мен, в който Каравелов е дал печата на ВРО на Общи, за да го отнесе в Ловеч на Левски. Печатът е бил изработен много преди това от Георги Живков, който го е дал на Каравелов, но Каравелов го е задържал дълго време, въпреки многократните напомняния на Левски да му го изпрати в Ловеч. Точно този печат е накарал Данаил Попов да използва Общи като куриер до Ловеч, защото когато той идва там, брат му Анастас вече е отказал да изпълнява куриерски функции, обиден на Левски, че му прави предупреждение да не разпечатва писмата /по същото време, на 7 юни 1871-ва Големия пише на Обретенов да го кани за куриер/.

Свобода е излизала до април 1871-ва, след което спира до октомври 1871-ва, защото Каравелов заминава за Белград да проси пари от сръбското правителство за печатница, в прозореца май-септември 1871-ва Каравелов е бил в Белград. Следователно, според мен, срещата между Каравелов и Общи и връчването на печата на Общи е станало непосредствено преди Общи да се появи при Данаил Попов в Турно Мъгуреле през май 1871-ва, вече снабден с печат, Общи е дошъл в Ловеч единствено с препоръчителното писмо от Хитов, това е отбелязано в писмо на Иван Драсов при пристигането му и, разбира се, с печата на организацията, така дълго искан и очакван от Левски.

Писмото-препоръка на Иван Кършовски, с което го е снабдил Кършовски още през 1870-та, не се споменава от Драсов, а както се вижда от хронологията, Общи дори не го е представил на Данаил Попов през 1870-та. Като цяло, до идването му в чифлика Циганка при Панайот през зимата на 1870-71, Общи е искал от Хитов единствено да му съдейства за формиране на чета, това напълно съвпада с политиката на сърбите да пращат регулярно малки чети в Северозападна България, която са смятали за сръбска територия, под този знаменател са били и набезите на Хитов там.

Но през пролетта на 1871-ва Общи вече е бил насочен като "канарчето в мината" към ВРО и нейното сърце Ловеч и то с благословията на Каравелов, който е използвал печата и кризата с куриера от Турно Магуреле до Ловеч, за да парашутира Общия в Ловеч.

Печатът е друга тема, но само бегло ще отбележа, че Левски не получава печата, който е искал, а такъв, който емигрантите са искали - вместо лъвче с корона и надпис "Свобода или смърт", те му изпращат с лъвче без корона и с надпис "Привременно правителство Първи отдел на БРЦК", тоест казват му да си знае мястото на подчинен на тях като чиновник в някакъв Първи отдел на техния БРЦК:

Този вдясно е изпратения по Общи, вляво е изработения по-късно по поръчка на Левски. За първия пише и Пъшков. Защо Левски е искал лъв с корона, според мен, за да символизира, че народът /лъвът/ в Републиката е върховен господар /короната/, а не защото е бил монархист, каквито тълкувания съм срещал.

Така или иначе, срещата Каравелов-Общи трябва да се е състояла в Букурещ, преди Каравелов да замине за Белград, а това означава най-късно в началото на май 1871-ва. 

[Borova gora]

Преди 12 часа, Б. Киров said:

Не съм срещал писмени извори, които да посочват момента на срещата между Каравелов и Общи, преди Общи да тръгне към Ловеч, но от така изнесената хронология, според мен е било в периода, когато Общи е прекарал зимата на 1870-71-ва в чифлика "Циганка" край Букурещ, заедно с Хитов. Това е времето, когато и тримата - Общи, Хитов и Каравелов - са били в Букурещ и това е моментът, според мен, в който Каравелов е дал печата на ВРО на Общи, за да го отнесе в Ловеч на Левски. Печатът е бил изработен много преди това от Георги Живков, който го е дал на Каравелов, но Каравелов го е задържал дълго време, въпреки многократните напомняния на Левски да му го изпрати в Ловеч. Точно този печат е накарал Данаил Попов да използва Общи като куриер до Ловеч, защото когато той идва там, брат му Анастас вече е отказал да изпълнява куриерски функции, обиден на Левски, че му прави предупреждение да не разпечатва писмата /по същото време, на 7 юни 1871-ва Големия пише на Обретенов да го кани за куриер/.

Свобода е излизала до април 1871-ва, след което спира до октомври 1871-ва, защото Каравелов заминава за Белград да проси пари от сръбското правителство за печатница, в прозореца май-септември 1871-ва Каравелов е бил в Белград. Следователно, според мен, срещата между Каравелов и Общи и връчването на печата на Общи е станало непосредствено преди Общи да се появи при Данаил Попов в Турно Мъгуреле през май 1871-ва, вече снабден с печат, Общи е дошъл в Ловеч единствено с препоръчителното писмо от Хитов, това е отбелязано в писмо на Иван Драсов при пристигането му и, разбира се, с печата на организацията, така дълго искан и очакван от Левски.

Писмото-препоръка на Иван Кършовски, с което го е снабдил Кършовски още през 1870-та, не се споменава от Драсов, а както се вижда от хронологията, Общи дори не го е представил на Данаил Попов през 1870-та. Като цяло, до идването му в чифлика Циганка при Панайот през зимата на 1870-71, Общи е искал от Хитов единствено да му съдейства за формиране на чета, това напълно съвпада с политиката на сърбите да пращат регулярно малки чети в Северозападна България, която са смятали за сръбска територия, под този знаменател са били и набезите на Хитов там.

Но през пролетта на 1871-ва Общи вече е бил насочен като "канарчето в мината" към ВРО и нейното сърце Ловеч и то с благословията на Каравелов, който е използвал печата и кризата с куриера от Турно Магуреле до Ловеч, за да парашутира Общия в Ловеч.

Печатът е друга тема, но само бегло ще отбележа, че Левски не получава печата, който е искал, а такъв, който емигрантите са искали - вместо лъвче с корона и надпис "Свобода или смърт", те му изпращат с лъвче без корона и с надпис "Привременно правителство Първи отдел на БРЦК", тоест казват му да си знае мястото на подчинен на тях като чиновник в някакъв Първи отдел на техния БРЦК:

Този вдясно е изпратения по Общи, вляво е изработения по-късно по поръчка на Левски. За първия пише и Пъшков. Защо Левски е искал лъв с корона, според мен, за да символизира, че народът /лъвът/ в Републиката е върховен господар /короната/, а не защото е бил монархист, каквито тълкувания съм срещал.

Така или иначе, срещата Каравелов-Общи трябва да се е състояла в Букурещ, преди Каравелов да замине за Белград, а това означава най-късно в началото на май 1871-ва. 

Търсих, опитвах да открия следа от срещите между Каравелов и Димитър, както и между Каравелов и Кънчев, инструкциите, които им е давал биха подкрепили подозренията ми за предателство към Апостола, започнало много по-рано от предполаганото, още през 1871г., след отказа му да събира подписите. За съжаление нищо не открих, ако нещо е останало от архива му, или е в Белград или е прочистено и унищожено от самия него, случаят Пенев го е научил на много. Подозренията ми са съвсем логични и се подкрепят категорично от привикването във вестника на Апостола във Влашко през декември, 1871г., както Вие точно отбелязахте детайлите, но моята теза е, че месеци преди това той вече е бил готов да го смени с нов "Левски". Нямаме и писмата между Хитов и вестникаря по темата Димитър, по темата Ангел. Подозрителна липса на извори. От същата година, 1871г., имаме доста документи, само по тези теми са изчезнали. Едва ли има случайност. 

Историята с печата само подкрепя предположението, държал се е крайно нелоялно, сякаш е очаквал нещо да се случи и печатът, изискван от Левски да не влезне в употреба, да влезе неговият, който поставял организацията на подчинение на него, боса в Букурещ. 

Не знаем и какво е пишело в т.н. препоръки на Димитър, за да ги изостави той по някое време, те също са се изгубили мистериозно. "– Войводата Хитов отбирал от хора, право ми казваше той, че Димитър е човекът, комуто могат да се поверят убийствата и сплашванията." - Каравелов и Хитов са планирали заедно превръщането на револючионната организация на Левски в разбойническа. Това планиране е било още когато коментирали изпращането на Димитър сред комитите цяла година преди Каравелов да наложи тази линия на Събранието т.е. Левски е пречел не само заради мисията с подписите... Разминаването между вестникаря и лидера на ВРО не е било само идейно... то е било в голяма степен и личностно, по отношение на морал, етика, принципи... не сме си давали сметка за това. С това разминаване Апостола не е трябвало да прави компромиси!

Редактирано Октомври 31 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 12 часа, Borova gora said:

Историята с печата само подкрепя предположението, държал се е крайно нелоялно, сякаш е очаквал нещо да се случи и печатът, изискван от Левски да не влезне в употреба, да влезе неговият, който поставял организацията на подчинение на него, боса в Букурещ. 

Очаквал е да се случи това, което се е случило - общо събрание на БРЦК и ВРО, на което той да оглави обединената вече в едно организация. Затова на печата, изпратен на Левски в Ловеч ВРО е класирана като "Първи отдел на БРЦК", т.е. подчинена в йерархията на БРЦК в Букурещ, където Каравелов е Председател с пълномощия еднолично да обяви въстание в Българско, където са базирани комитетите на ВРО, подчинения вече нему Първи отдел.

Така нещата си идват по местата - ако началникът на Първи отдел "своеволства" /което е правел Левски/, има двама негови заместници /Кънчев и Общи/, които могат да поемат поста и да не своеволстват, а да изпълнят заповедта /за вдигане на въстание/ дадена от Председателя. Единоначалие като в армията.

Левски е объркал тези планове, като е поискал специално пълномощно за себе си като Главен апостол с неограничени права в Българско, вписал е този параграф в Устава и е отворил там врата с параграф да има възможност за смяна на Председателя от общо събрание на представители на частните комитети. С което е станал окончателно неудобен и подлежащ на отстрел от "върховното командване" в Букурещ.

Явно кукловодите на Каравелов са били предвидливи хора, запознати с шахматната игра и са мислели с няколко хода напред, защото още в края на октомври  1871 /тогава излиза брой 20 на Свобода/ са инструктирали Каравелов да убие Левски с вестник, обявата да се яви в Букурещ е точно изстрел с вестник. По това време Левски и Кънчев са обикаляли 14-те града /посочени от Византис/, Кънчев си е попълвал списъка с имена /в длъжността му на касиер/, а турските шпиони са се активирали да търсят човек с описание на Левски /привикването им в конака на Елена/; Левски обаче също е бил със стратегическо мислене, разчел е ходовете от Букурещ и не отива на срещата-рандеву, определена му от "брат" Каравелов във вестника, ако беше тръгнал той вместо Кънчев, сега щяхме да разискваме залавянето на Левски на някой граничен дунавски пункт /най-вероятно Русе/, а не в Къкрина. Играта на котка-мишка е продължила чак до декември 1872-ра, жилав противник се е оказал Левски.

Преди 12 часа, Borova gora said:

Каравелов и Хитов са планирали заедно превръщането на револючионната организация на Левски в разбойническа. Това планиране е било още когато коментирали изпращането на Димитър сред комитите цяла година преди Каравелов да наложи тази линия на Събранието т.е. Левски е пречел не само заради мисията с подписите...

Големият план е бил разделен на малки модули, при това е имало два големи плана - сръбски и руски.

Сръбският държавен план, в който главна фигура от българска страна е бил Хитов с подизпълнител Общи, е включвал сръбско-турска война през лятото на 1873-та, с подкрепа за сърбите масово българско въстание за блокиране на турските гарнизони и комуникации в Мизия и Тракия. Главният стратег на тази война е бил Миливое Близнавац, регент и военен министър на Сърбия, силният човек в Белград с безгранична амбиция и наполеонов комплекс. Този план не е предвиждал руско участие във войната, а победа за Сърбия и създаване на сърбо-българска федерация с доминираща рола на Сърбия /Начертанието Гарашанин/.

Другият план е бил на руското военно командване. Като Империя с добре разработени разузнавателни и аналатични структури, те са били наясно със сръбските планове и са планирали да се възползват от тях. Руските военни са оценили сръбските военни възможности като недостатъчни и са изчислили, че Сърбия ще загуби една сръбско-турска война /което и става през 1876/, но че могат да се възползват от тази сръбска загуба и удавено в кръв българско въстание, за да отворят победоносна Руско-Турска война /което и става през 1877/ която да им открие път към Проливите; ерго руските военни са работели и за двете неща, сърбите да започнат война през лятото на 1873-та и българите да въстанат по същото време /затова са искали подписи на българи за прошение до Императора/.

Сърбите обаче зачеркват и двата плана със смъртта на малкия Наполеон, Блазнавац, който внезапно се споминал в разцвета на силите си през април 1873-та, точно преди да започне войната. Мисля, че сръбската политическа върхушка начело с княз Милан Обренович е споминала внезапно Блазнавац, за да не ги хвърли този амбициозен човек в личната му авантюра, но това е друга тема.

Левски е стоял като преграда и пред сръбските и пред руските планове, казвал е, че недобре подготвено и обезпечено с оръжие въстание няма да допусне, той лично. Ерго, станал е излишен.

[Borova gora]

Преди 8 часа, Б. Киров said:

Очаквал е да се случи това, което се е случило - общо събрание на БРЦК и ВРО, на което той да оглави обединената вече в едно организация. Затова на печата, изпратен на Левски в Ловеч ВРО е класирана като "Първи отдел на БРЦК", т.е. подчинена в йерархията на БРЦК в Букурещ, където Каравелов е Председател с пълномощия еднолично да обяви въстание в Българско, където са базирани комитетите на ВРО, подчинения вече нему Първи отдел.

Така нещата си идват по местата - ако началникът на Първи отдел "своеволства" /което е правел Левски/, има двама негови заместници /Кънчев и Общи/, които могат да поемат поста и да не своеволстват, а да изпълнят заповедта /за вдигане на въстание/ дадена от Председателя. Единоначалие като в армията.

Левски е объркал тези планове, като е поискал специално пълномощно за себе си като Главен апостол с неограничени права в Българско, вписал е този параграф в Устава и е отворил там врата с параграф да има възможност за смяна на Председателя от общо събрание на представители на частните комитети. С което е станал окончателно неудобен и подлежащ на отстрел от "върховното командване" в Букурещ.

Явно кукловодите на Каравелов са били предвидливи хора, запознати с шахматната игра и са мислели с няколко хода напред, защото още в края на октомври  1871 /тогава излиза брой 20 на Свобода/ са инструктирали Каравелов да убие Левски с вестник, обявата да се яви в Букурещ е точно изстрел с вестник. По това време Левски и Кънчев са обикаляли 14-те града /посочени от Византис/, Кънчев си е попълвал списъка с имена /в длъжността му на касиер/, а турските шпиони са се активирали да търсят човек с описание на Левски /привикването им в конака на Елена/; Левски обаче също е бил със стратегическо мислене, разчел е ходовете от Букурещ и не отива на срещата-рандеву, определена му от "брат" Каравелов във вестника, ако беше тръгнал той вместо Кънчев, сега щяхме да разискваме залавянето на Левски на някой граничен дунавски пункт /най-вероятно Русе/, а не в Къкрина. Играта на котка-мишка е продължила чак до декември 1872-ра, жилав противник се е оказал Левски.

Големият план е бил разделен на малки модули, при това е имало два големи плана - сръбски и руски.

Сръбският държавен план, в който главна фигура от българска страна е бил Хитов с подизпълнител Общи, е включвал сръбско-турска война през лятото на 1873-та, с подкрепа за сърбите масово българско въстание за блокиране на турските гарнизони и комуникации в Мизия и Тракия. Главният стратег на тази война е бил Миливое Близнавац, регент и военен министър на Сърбия, силният човек в Белград с безгранична амбиция и наполеонов комплекс. Този план не е предвиждал руско участие във войната, а победа за Сърбия и създаване на сърбо-българска федерация с доминираща рола на Сърбия /Начертанието Гарашанин/.

Другият план е бил на руското военно командване. Като Империя с добре разработени разузнавателни и аналатични структури, те са били наясно със сръбските планове и са планирали да се възползват от тях. Руските военни са оценили сръбските военни възможности като недостатъчни и са изчислили, че Сърбия ще загуби една сръбско-турска война /което и става през 1876/, но че могат да се възползват от тази сръбска загуба и удавено в кръв българско въстание, за да отворят победоносна Руско-Турска война /което и става през 1877/ която да им открие път към Проливите; ерго руските военни са работели и за двете неща, сърбите да започнат война през лятото на 1873-та и българите да въстанат по същото време /затова са искали подписи на българи за прошение до Императора/.

Сърбите обаче зачеркват и двата плана със смъртта на малкия Наполеон, Блазнавац, който внезапно се споминал в разцвета на силите си през април 1873-та, точно преди да започне войната. Мисля, че сръбската политическа върхушка начело с княз Милан Обренович е споминала внезапно Блазнавац, за да не ги хвърли този амбициозен човек в личната му авантюра, но това е друга тема.

Левски е стоял като преграда и пред сръбските и пред руските планове, казвал е, че недобре подготвено и обезпечено с оръжие въстание няма да допусне, той лично. Ерго, станал е излишен.

Точно това се опитвам да докажа, че Дякона е станал излишен след като е създал голяма, сериозна организация. За работа на терен им е бил необходим, за трудната част, после не, после тази организация искали да я управляват други, които иначе не си разваляли рахатлъка, за да запретнат ръкави в българско. Всичко започнало около година и половина преди Ловеч и Къкрина, въпреки че там си има предателството от свои. Но целият процес на целият процес на предателство срещу него е от мнозина тарикати във Влашко, което давало сила на вестникаря да му крои подмолни опити за изместване. Било е заради своеволстването му т.е. заради стоенето му на здрави позиции всичко да е в интерес на българите, първо и преди всичко на българите, а после съюзи с другите, на равна основа, както сам е писал. Но без ключови извори, трудно е да го докажем. Ние ще се върнем в Ловеч, в декември, 1872г., там има още какво да се добави след всички изводи, които имаме, но нека първо разнищим в кой момент Каравелов започва да го предава малко по-малко докато стигнал до големите опити с онова вестникарско повикване да го прати в кауша например за да го извади от организацията. 

Тук има едно голямо НО, в същата схема е бил и Хитов. Няма вариант да е пратил Димитър по петите на Апостола и да не си е давал сметка, че рано или късно той ще започне да издава, ще види ВРО отвътре и най-малкото Белград ще знае. Както става ясно, всичко узнава и турската власт, дори е искал консулите да знаят, затова настоявал да го съдят в Истанбул. Имало е указания да действа така, иначе не би го направил. Но как Хитов не би знаел това? Не може да не е чул, да не се е досещал най-малкото. В крайна сметка Дяковчанина е тръгнал към сърцето на организацията с неговата препоръка, той настоявал пред Каравелов да го вземат, защото ставал за убийства и грабежи. Да, така си представял Хитов организацията на Левски, организация за убийства и грабежи съгласно цитата по-горе.

Обаче освен този цитат, открит в книгата на Стоян Заимов, няма други извори, документи... Между Каравелов и Хитов е имало сериозна кореспонденция, интензивна, но... нищо не е останало по темата. Нищо, макар че общите им напъни да командват в българско продължили и след обесването на Апостола, чак докато не срещнали дружните усилия на Ботев и Драсов да ги изолират. 

Идеята ми е, че предателството на Хитов не изглежда малко, макар че Каравелов държи първенството, защото издава смъртни присъди - на Пенев, приписва на Кънчев и поп Кръстьо предателства, Димитър тръгнал към Ловеч с неговото съучастие, Обретенов присъствал на Събранието без да е оторизиран и т.н. Но търся извори, търся доказателства дори в логиката на събитията. Опитвам се да си обясня и психологията на случилото се, макар да не Ви харесва това, но то е довело до мантрите за героизъм и не знам кво си още в учебниците по история, после в лекциите в университетите, в историческите книги и филми, а аз този героизъм, жертвоготовност ама хич не мога да открия в "герои", които все се смятали за по-хитри като прокарвали личния си интерес над народния.

И още, при пълната загуба на авторитет в българско, аз се питам защо ли граф Игнатиев е поканил Каравелов в Сан Стефано, с какво още е продължил да му бъде полезен, след като поне от 4-5 години вече бил никой за комитаджиите?

Редактирано Ноември 1 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 58 минути, Borova gora said:

Но около година по-рано започнал целият процес на предателство срещу него заради своеволстването му, заради стоенето му на здрави позиции всичко да е в интерес на българите, първо и преди всичко на българите, а после съюзи с другите, на равна основа, както сам писал. Но без ключови извори, трудно е да го докажем.

Всъщност притежаваме класически извори във вид на документ. През лятото на 1871-ва, датирано 23 юли с.г., БРЦК в Букурещ, а според мен лично Каравелов, това лесно може да се установи от стила на документа, обнародва една Прокламация към българския народ, която Д.Т.Страшимиров определя като "първи дебют" на БРЦК:

В този документ е начертан план на бъдещата българска държава в рамките на юго-славянска федерация със Сърбия и това е обосновано от заличаването на разликата между двете нации, като се твърди, че те са една народност с един език, но с различни наречия:

ролята на Русия при създаването на такава сърбо-българска федерация също е очертана:

Русия ще закриля и покоровителства сърбо-българската федеративна държава, защото вече си била извлякла урок от Полша.

Този документ е теоретична обосновка на отношението на Каравелов и неговия кръг в БРЦК, към който принадлежи и Панайот Хитов, към национализма и републиканизма на Левски. Документът е писан от Каравелов по същото време, когато е писан и проекто-устава, съвместно с Кънчев в Белград, подменил републиканската Нареда на Левски с монархическия Устав на Каравелов-Кънчев. Какво по ярко документално доказателство, че Левски с неговата идея за силна българска държава с републиканско управление и устройство вече е станал излишен и е бил зачеркнат от плановете на на БРЦК?!

Преди 58 минути, Borova gora said:

Тук има едно голямо НО, в същата схема е и Хитов. Няма вариант да е пратил Димитър по петите на Апостола и да не си е давал сметка, че рано или късно той ще започне да издава, ще види ВРО отвътре и най-малкото Белград ще знае.

Според мен няма толямо НО, а голямо И. Хитов, както и Каравелов, е бил радетел на сърбо-българска федеративна държава, разликата и нюансите между двамата е в това, че Хитов е виждал такава федерация независима от Русия, а Каравелов под крилото на панславянска Русия.

Хитов не търси Общи, Общи постоянно е бил активната страна в самопредлагането си на Хитов. До зимата на 1871-ва Общи е искал от Хитов да му съдейства единствено за чета, дотогава такава е била стратегията на Сърбия по отношение на Северозападна България. През зимата на 1871-ва обаче поредното идване на Общи при Хитов е с искане за препоръка за пред Левски и ВРО. Стратегията на Сърбия вече е била променена, тях ги интересуват не чети, а вътрешната мрежа от комитети на ВРО, способна да вдигне масово въстание. И Общи не е стоял със скръстени ръце в Ловеч, неговата задача като платен сръбски агент е била не просто да информира сръбското правителство за ВРО, а да обособи зона на сръбско влияние във ВРО, което той изпълнява блестящо, отцепва като негова лична /сръбска/ зона на влияние целия Софийски регион до Ловеч. Точно тези земи са били претендирани от Сърбия като исконно сръбски, а шопите като българизирани сърби. Общи не се е задоволил единствено със Софийско, той си самонаписва и пълномощно за Македония, също регион претендиран от Сърбия. В случай на успешна за Сърбия сръбско-турска война и овладяване на Софийско и Македония от победоносна сръбска армия, регионите на Общи са щели да бъдат претендирани към територията на Сърбия в бъдещата сръбско-българска федерация, там е действал Димитър Общи Сърбина, а не Васил Левски Българина.

Преди 58 минути, Borova gora said:

И все още, при пълната загуба на авторитет в българско, също се питам защо ли граф Игнатиев е поканил Каравелов в Сан Стефано, с какво още е продължил да му бъде полезен, след като поне от 4-5 години вече бил никой за комитаджиите?

Отговор на този въпрос може да се открие в отношението на окупационите руски военни власти веднага след края на войната към дейците от Млада България. Излязоха мемоарите на руски военен кореспондент, сега не си спомням името и фамилията, който от първа ръка свидетелства, че при всяко влизане в населено място и формиране на българска местна управа, руското командване е отстранявало дейците от Млада България, чиито имена предварително са му били известни. Така се формират двете партии либерали и консерватори по-късно. Каравелов е бил идеален за проруски премиер, защото е псевдо-либерал, но всъщност с идеи на консерватор; политическия конфликт между брат му, Петко Каравелов, и Стефан Стамболов по-късно доказва тази моя теза. Подобна фигура е бил и Драган Цанков, който от прозападен униат се измята до платена маша на руското царско управление.

 

Преди 58 минути, Borova gora said:

Опитвам се да си обясня и психологията на случилото се, макар да се дразните от това, но то е довело до мантрите за героизъм и не знам кво си още в учебниците по история, после в лекциите в университетите, в историческите книги и филми, а аз този героизъм, жертвоготовност ама хич не мога да открия в "герои", които все се смятали за по-хитри като прокарвали личния си интерес над народния.

Не се дразня, също се изкушавам да мисля в това поле, но, според мен, ако разглеждаме темата от историческа гледна точка, не е от особено значение. Винаги една личност с нейните уникални психически качества би могла да бъде заменена от друга в исторически план, важен е тренда на събитията, а той се определя предимно от икономически, военни, политически и дипломатически фактори, и чак на последно място от индивидуалните характеристики на отделни лица, макар че понякога има огромни изключения, каквото е появата на Васил Левски.

Учебниците и официално лансираната историография, поне у нас, по традиция следват националната доктрина и политическата конюнктура, оттук и изживяването на Д.Страшимиров като жрец на историята и набедяването на поп Кръстьо като единствен предател на Левски, защото "така трябва", а не защото така е било. Тази традиция не се е променила кой знае колко сто години след Д.Страшимиров...

[Borova gora]

Преди 4 часа, Б. Киров said:

Всъщност притежаваме класически извори във вид на документ. През лятото на 1871-ва, датирано 23 юли с.г., БРЦК в Букурещ, а според мен лично Каравелов, това лесно може да се установи от стила на документа, обнародва една Прокламация към българския народ, която Д.Т.Страшимиров определя като "първи дебют" на БРЦК:

В този документ е начертан план на бъдещата българска държава в рамките на юго-славянска федерация със Сърбия и това е обосновано от заличаването на разликата между двете нации, като се твърди, че те са една народност с един език, но с различни наречия:

ролята на Русия при създаването на такава сърбо-българска федерация също е очертана:

Русия ще закриля и покоровителства сърбо-българската федеративна държава, защото вече си била извлякла урок от Полша.

Този документ е теоретична обосновка на отношението на Каравелов и неговия кръг в БРЦК, към който принадлежи и Панайот Хитов, към национализма и републиканизма на Левски. Документът е писан от Каравелов по същото време, когато е писан и проекто-устава, съвместно с Кънчев в Белград, подменил републиканската Нареда на Левски с монархическия Устав на Каравелов-Кънчев. Какво по ярко документално доказателство, че Левски с неговата идея за силна българска държава с републиканско управление и устройство вече е станал излишен и е бил зачеркнат от плановете на на БРЦК?!

Според мен няма толямо НО, а голямо И. Хитов, както и Каравелов, е бил радетел на сърбо-българска федеративна държава, разликата и нюансите между двамата е в това, че Хитов е виждал такава федерация независима от Русия, а Каравелов под крилото на панславянска Русия.

Хитов не търси Общи, Общи постоянно е бил активната страна в самопредлагането си на Хитов. До зимата на 1871-ва Общи е искал от Хитов да му съдейства единствено за чета, дотогава такава е била стратегията на Сърбия по отношение на Северозападна България. През зимата на 1871-ва обаче поредното идване на Общи при Хитов е с искане за препоръка за пред Левски и ВРО. Стратегията на Сърбия вече е била променена, тях ги интересуват не чети, а вътрешната мрежа от комитети на ВРО, способна да вдигне масово въстание. И Общи не е стоял със скръстени ръце в Ловеч, неговата задача като платен сръбски агент е била не просто да информира сръбското правителство за ВРО, а да обособи зона на сръбско влияние във ВРО, което той изпълнява блестящо, отцепва като негова лична /сръбска/ зона на влияние целия Софийски регион до Ловеч. Точно тези земи са били претендирани от Сърбия като исконно сръбски, а шопите като българизирани сърби. Общи не се е задоволил единствено със Софийско, той си самонаписва и пълномощно за Македония, също регион претендиран от Сърбия. В случай на успешна за Сърбия сръбско-турска война и овладяване на Софийско и Македония от победоносна сръбска армия, регионите на Общи са щели да бъдат претендирани към територията на Сърбия в бъдещата сръбско-българска федерация, там е действал Димитър Общи Сърбина, а не Васил Левски Българина.

Отговор на този въпрос може да се открие в отношението на окупационите руски военни власти веднага след края на войната към дейците от Млада България. Излязоха мемоарите на руски военен кореспондент, сега не си спомням името и фамилията, който от първа ръка свидетелства, че при всяко влизане в населено място и формиране на българска местна управа, руското командване е отстранявало дейците от Млада България, чиито имена предварително са му били известни. Така се формират двете партии либерали и консерватори по-късно. Каравелов е бил идеален за проруски премиер, защото е псевдо-либерал, но всъщност с идеи на консерватор; политическия конфликт между брат му, Петко Каравелов, и Стефан Стамболов по-късно доказва тази моя теза. Подобна фигура е бил и Драган Цанков, който от прозападен униат се измята до платена маша на руското царско управление.

Не се дразня, също се изкушавам да мисля в това поле, но, според мен, ако разглеждаме темата от историческа гледна точка, не е от особено значение. Винаги една личност с нейните уникални психически качества би могла да бъде заменена от друга в исторически план, важен е тренда на събитията, а той се определя предимно от икономически, военни, политически и дипломатически фактори, и чак на последно място от индивидуалните характеристики на отделни лица, макар че понякога има огромни изключения, каквото е появата на Васил Левски.

Учебниците и официално лансираната историография, поне у нас, по традиция следват националната доктрина и политическата конюнктура, оттук и изживяването на Д.Страшимиров като жрец на историята и набедяването на поп Кръстьо като единствен предател на Левски, защото "така трябва", а не защото така е било. Тази традиция не се е променила кой знае колко сто години след Д.Страшимиров...

За съжаление не притежавам „Спомени по българските въстания“ на Никола Обретенов, за да дам точен цитат, чела съм я в библиотека, но имам спомен как след Освобождението влезнал при руската управа в Русе, търсейки работа в бъдещия държавен апарат и като се представил за революционер от младите, позорно бил изгонен. Точно неговите думи потвърждават написаното от Вас: "Излязоха мемоарите на руски военен кореспондент, сега не си спомням името и фамилията, който от първа ръка свидетелства, че при всяко влизане в населено място и формиране на българска местна управа, руското командване е отстранявало дейците от Млада България, чиито имена предварително са му били известни." 

Но пък докато търсех Спомените онлайн, няма ги, все пак намерих къде бях чела за тежкото им редактиране:
"При работата ми с архива на Никола Обретенов установих неточности, непълноти, пропуски и недопустими корекции по автентичния текст." - https://telegraph.bg/telegraphplus/novini/istorikyt-d-r-veselina-antonova-liubiteli-na-senzacii-izkarvat-obretenov-ubiec-na-botev-stignahme-do-paradoksa-da-opravdavame-stariia-pobornik-che-e-ostanal-zhiv-i-e-bil-svidetel-na-smyrtta-na-vojvodata-431434 Статията е по друга тема, за Ботев, не нашата, но подкрепя съмненията ни, че има повече, отколкото е публикувано. 

Стратегията на всички се е променила, след като Левски създал гръбнака и определил столица на своята ВРО. 1869г. когато Димитър планирал чети за обири, Левски тепърва е започвал голямото си начинание. Но в 1871г. се променили и българските деятели, и външните сили. Някъде в онзи момент, съобразявайки плюсовете и минусите на новата ситация в българско, следва господарите на Каравелов, Хитов, Дяковчанина да са дали нови инструкции. Моето разбиране е, че не е личностно решение на никого от тях, а всеки е действал по внушения на тези, на които служел. Следвайки логиката, няма причина, събитие, което да налага да предполагаме друго. Не изглежда личностна промяна в отношенията между Левски и някой от тях, с чиста съвест бих го определила като изпълняване на заповеди, на инструкции от 1871г. нататък, защото организацията в основата си вече е показвала сериозни признаци на съществуване...

Относно Дяковчанина, за 14 жълтици на месец, сам би се научил да си пише препоръките, за да стигне до лидера на ВРО, нищо, че е бил неграмотен. Добра компания са се били събрали, Каравелов, Димитър, Хитов до един са се кланяли на "парица е царица"...

Да помоля за малко информация как Хитов е обрал хазна...

Редактирано Ноември 1 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 10 часа, Borova gora said:

Да помоля за малко информация как Хитов е обрал хазна...

Това е станало през 1862-ра, преди Хитов да премине с четата си в Сърбия. Ударили са пощата /хазната/ от Русе за Цариград, парите са били много повече от тези, минаващи през Арабаконак, защото Русе е бил столица на Дунавския вилает е не някакво малко градче:

"Не след много войводата прие известие, че ще да мине от Русчук турската поща (хазна). Приготви дружината си той и заварди пътя, който е близо до Кобилищница и води за Сливен. То беше в понеделник срещу вторник. Тук те на едно тясно място бяха заловили добра пусия и чакаха желания си лов с най-голямо нетърпение. Сутринта във вторник след изгряването на слънцето ето ти и пощата че идеше и с нея заедно 12 души турци заптии с един татарин (сюргюджия). Всеки сега от нашите юнаци очакваше приближаването им с нетърпение.

Като се приближи пощата, с по едно изгърмяване от пушките на нашите юнаци конете и седмина заптии паднаха мъртви, двоица — зле ранени, троица — живи заедно с татарина. След разрязването на денковите на пощата юнаците намериха неизмеримо богатство, сребро и злато. Нашите юнаци взеха колкото можеха да носят, а останалото заровиха и оттам емнаха се по Стара планина и излязоха на Матейските юртове, гдето и престояха, догде потерите за пощата понамаляха."

КРАТКО ЖИВОТООПИСАНИЕ НА ПАНАЙОТ ХИТОВ, Главен воевода на народните чети от 1857 до 1867 год. И. П. К. Кършовски, с. 311

http://www.promacedonia.org/bmark/ph/ph_kratko_zhivotoopisanie.htm

Това е написано от Иван Кършовски в неговата биография на Хитов, но и самият Хитов споменава случая в "Моето пътуване по Стара Планина", макар и бегло:

https://books.google.bg/books?id=xthbAAAAcAAJ&printsec=frontcover&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false

 

[Б. Киров]

Преди 12 часа, Borova gora said:

Точно неговите думи потвърждават написаното от Вас: "Излязоха мемоарите на руски военен кореспондент, сега не си спомням името и фамилията, който от първа ръка свидетелства, че при всяко влизане в населено място и формиране на българска местна управа, руското командване е отстранявало дейците от Млада България, чиито имена предварително са му били известни." 

Книгата е на Евгений Утин, заглавието е "Писма от България, 1877", има я в различни електроннни формати тук:

https://asen.baramov.org/pages/segashno-prodlzhitelno/bibliotechka/evgenij-utin.nbsppisma-ot-blgarija-1877-g.php

Ето какво пише той като очевидец:

"Добре помня как на първия или на втория ден от пребиваването ми в Търново се срещнах от с българин от партията "Млада България”, който на моите въпроси за гражданското управление на княз Черкаски, започна горчиво да се оплаква от въведените порядки.

- Какво предизвика вашето недоволство? - попитах.

- О! Много скоро ни дадоха да почувстваме как гледат на нас! С първите си крачки ни показаха, че не са дошли в България, за да влезнат в положението ни, а само за да заповядват и да се разпореждат, без да обръщат каквото и да е внимание на нашето мнение и нашите представи!

Намерих този отзив за голословен и поисках факти.

- Искате факти - продължи българинът: моля. Още преди руските войски да преминат Дунав - започна да разказва той - към Плоещ се отправи българска делегация. Тя била крайно милостиво приета от самия император, княз Горчаков също бил дружелюбен, а след това се отнесли съвсем иначе. Остро им казали, че не се интересуват от никакви депутации, да не са посмели да мислят, че се явяват като представители на българския народ, че България няма и няма да има политическо представителство и със заплахи ги посъветвали да си избият от главата всички политически домогвания. Представете си - разочаровано продължи българинът, - когато един от делегацията поиска да изкаже някакви съображения, високо му закрещели: "Ние нямаме нужда от вашите мнения, длъжни сте само да слушате и да изпълнявате, а не да разсъждавате!" Кажете моля - добави той, - у вас така ли е прието да се отнасяте с хора, които не са извършили престъпление, защото ние мислехме, че така се отнасят само в Турция.

Разбира се, аз не придадох особен означение на този разказ, предположих, че такъв прием на българската депутация е бил резултат на неразбиране или просто на случайно настроение на губернатора на България, на за съжаление, това далеч не беше последният подобен разказ и далеч не последното оплакване на българи от сурово отношение към тях.

***

Прибързаността е типична и характеризира цялото гражданско управление. Не се обмисля дълго, не се анализира, приключва се надве-натри, а после как ще бъде извършено, - този въпрос е второстепенен! Може да се попита защо беше необходимо това бързане? Обяснява се с две причини: първата, абсолютно непознаване на страната, в която влизаме; втората, масовото убеждение, че след два-три месеца ще се озовем пред стените на Константинопол и цяла България ще е в ръцете ни. ...

С други думи, всички почти веднага разбрали, че нормалният за военно време хаос, който доминира в делата, е значително по-голям в умовете и че ако са искали да съчинят нещо много умно, са съчинили нещо съвсем неразбираемо. В резултат нямало никакво единство в работата, всичко зависело от субективните разбирания на един или друг. Един е истински защитник на българите и се опитва да предизвика тяхната любов и съчувствие към руснаците, друг е защитник донякъде на турците и към българите се отнася много строго.

- Знам, че "братушките" не могат да ме понасят - каза ми един началник на окръг, когато обхождахме владението му и спирахме в селата, - но ми е все едно. Този народ е калпав и трябва да се отнасяш с него сурово. Сега ги е страх от мен, защото знаят, че нищо няма да им се размине: виновен ли е - двайсет и пет нагайки (камшика - б.р.)! Нека ги е страх!

- Чакайте - възразих му аз, - нагайката е твърде глупаво средство, за да бъде спечелено приятелството на българите. (...) Забравяте, че сме дошли да ги освобождаваме! А вие, с нагайката!

- Повярвайте ми, за тях нагайката е най-доброто освобождение! (...)

***

...) Трябва да призная, че ние не само не искахме да използваме подема на народния дух, а и не вярвахме, че едно революционно движение може да предизвика партизанска война навред в театъра на военните действия. Ние сторихме всичко, което зависеше от нас, за да възпрем всенародно въстание на българите. Когато влязохме в България, казвахме на хората, че имат право на нашата защита не заради въоръжената им съпротива срещу турците, а заради вековните им страдания и кръвта на мъчениците в която те и техните предци винаги са били потопени. Ние оценявахме единствено пасивното им страдание, но не зачитахме вековете борба и опитите им да постигнат освобождение с оръжие в ръка. Вместо да призовем българите на всенародно въстание против омразния враг, ние, напротив, им казвахме, че тяхната "сила и спасение" е да са покорни на руските власти и стриктно да изпълняват техните нареждания. Затова трябваше да сме напълно безразлични към знамената, които ще развеят българските партии. Само че ние не бяхме безразлични. Като влязохме в България, имахме опасения от революционно настроение и затова се отнесохме подозрително към "Млада България". Също както се беше отнасял с нея Митхад паша, опитвайки се с коварни интриги и с окови да ги откаже от девиза "Свобода или смърт!".

Когато тръгнахме, очаквахме да видим съвсем разорена страна, занемарени ниви, навсякъде руини, хора, подивели като зверове, които се лутат без подслон. Въобразявахме си, че ще видим страшна картина на човешкото страдание и гладна смърт. Нищо подобно нямаше в България. Всички ниви засети, високо израсла царевица, прекрасни жита, големи стада, хора, които не просят в името на Христа. Навсякъде селата и къщите изглеждаха по-приветливо, отколкото у нас. Недоумявахме.

- Какви ни ги разправяха - повтаряхме все едно и също - за бедите на българския народ, за страдания. Какво повече им е нужно, те живеят по-добре от нас, по-богати са от нашия народ! (...)

При честно управление след няколко години България ще бъде неузнаваема. По плодородие на земята едва ли има друга по-богата страна в Европа. А българите са много трудолюбиви, трезви и разумни хора и това се доказва от факта, че всички пращат децата си на училище.

.........

На 19 февруари 1978 година се състоя нашето отмъщение за 30 август 1977 г. Санстефанският договор ни накара да забравим трите щурма на Плевен. Но не задълго. Събра се европейският ареопаг и замени санстефанския договор с берлинския трактат... Особено силно сега си спомням онзи спор между песимиста и оптимиста, благодарение на който станах свидетел на неуспешния период на нашата война и искам или не трябваше да призная, че песимистът беше прав тогава. Той заяви безусловната истина - преди всичко и колкото се може по-скоро Русия трябва да поработи върху самата себе си."

[Б. Киров]

Преди 20 часа, Borova gora said:

За съжаление не притежавам „Спомени по българските въстания“ на Никола Обретенов, за да дам точен цитат, чела съм я в библиотека

Спомени за българските въстания (Никола Обретенов) (Z-Library)-1.pdf

Ще Ви я кача на три отделни части, защото има опция само до 3 МВ

 

[Б. Киров]

2.pdf

[Б. Киров]

3.pdf

[Borova gora]

Преди 8 часа, Б. Киров said:

Книгата е на Евгений Утин, заглавието е "Писма от България, 1877", има я в различни електроннни формати тук:

https://asen.baramov.org/pages/segashno-prodlzhitelno/bibliotechka/evgenij-utin.nbsppisma-ot-blgarija-1877-g.php

Ето какво пише той като очевидец:

"Добре помня как на първия или на втория ден от пребиваването ми в Търново се срещнах от с българин от партията "Млада България”, който на моите въпроси за гражданското управление на княз Черкаски, започна горчиво да се оплаква от въведените порядки.

- Какво предизвика вашето недоволство? - попитах.

- О! Много скоро ни дадоха да почувстваме как гледат на нас! С първите си крачки ни показаха, че не са дошли в България, за да влезнат в положението ни, а само за да заповядват и да се разпореждат, без да обръщат каквото и да е внимание на нашето мнение и нашите представи!

Намерих този отзив за голословен и поисках факти.

- Искате факти - продължи българинът: моля. Още преди руските войски да преминат Дунав - започна да разказва той - към Плоещ се отправи българска делегация. Тя била крайно милостиво приета от самия император, княз Горчаков също бил дружелюбен, а след това се отнесли съвсем иначе. Остро им казали, че не се интересуват от никакви депутации, да не са посмели да мислят, че се явяват като представители на българския народ, че България няма и няма да има политическо представителство и със заплахи ги посъветвали да си избият от главата всички политически домогвания. Представете си - разочаровано продължи българинът, - когато един от делегацията поиска да изкаже някакви съображения, високо му закрещели: "Ние нямаме нужда от вашите мнения, длъжни сте само да слушате и да изпълнявате, а не да разсъждавате!" Кажете моля - добави той, - у вас така ли е прието да се отнасяте с хора, които не са извършили престъпление, защото ние мислехме, че така се отнасят само в Турция.

Разбира се, аз не придадох особен означение на този разказ, предположих, че такъв прием на българската депутация е бил резултат на неразбиране или просто на случайно настроение на губернатора на България, на за съжаление, това далеч не беше последният подобен разказ и далеч не последното оплакване на българи от сурово отношение към тях.

***

Прибързаността е типична и характеризира цялото гражданско управление. Не се обмисля дълго, не се анализира, приключва се надве-натри, а после как ще бъде извършено, - този въпрос е второстепенен! Може да се попита защо беше необходимо това бързане? Обяснява се с две причини: първата, абсолютно непознаване на страната, в която влизаме; втората, масовото убеждение, че след два-три месеца ще се озовем пред стените на Константинопол и цяла България ще е в ръцете ни. ...

С други думи, всички почти веднага разбрали, че нормалният за военно време хаос, който доминира в делата, е значително по-голям в умовете и че ако са искали да съчинят нещо много умно, са съчинили нещо съвсем неразбираемо. В резултат нямало никакво единство в работата, всичко зависело от субективните разбирания на един или друг. Един е истински защитник на българите и се опитва да предизвика тяхната любов и съчувствие към руснаците, друг е защитник донякъде на турците и към българите се отнася много строго.

- Знам, че "братушките" не могат да ме понасят - каза ми един началник на окръг, когато обхождахме владението му и спирахме в селата, - но ми е все едно. Този народ е калпав и трябва да се отнасяш с него сурово. Сега ги е страх от мен, защото знаят, че нищо няма да им се размине: виновен ли е - двайсет и пет нагайки (камшика - б.р.)! Нека ги е страх!

- Чакайте - възразих му аз, - нагайката е твърде глупаво средство, за да бъде спечелено приятелството на българите. (...) Забравяте, че сме дошли да ги освобождаваме! А вие, с нагайката!

- Повярвайте ми, за тях нагайката е най-доброто освобождение! (...)

***

...) Трябва да призная, че ние не само не искахме да използваме подема на народния дух, а и не вярвахме, че едно революционно движение може да предизвика партизанска война навред в театъра на военните действия. Ние сторихме всичко, което зависеше от нас, за да възпрем всенародно въстание на българите. Когато влязохме в България, казвахме на хората, че имат право на нашата защита не заради въоръжената им съпротива срещу турците, а заради вековните им страдания и кръвта на мъчениците в която те и техните предци винаги са били потопени. Ние оценявахме единствено пасивното им страдание, но не зачитахме вековете борба и опитите им да постигнат освобождение с оръжие в ръка. Вместо да призовем българите на всенародно въстание против омразния враг, ние, напротив, им казвахме, че тяхната "сила и спасение" е да са покорни на руските власти и стриктно да изпълняват техните нареждания. Затова трябваше да сме напълно безразлични към знамената, които ще развеят българските партии. Само че ние не бяхме безразлични. Като влязохме в България, имахме опасения от революционно настроение и затова се отнесохме подозрително към "Млада България". Също както се беше отнасял с нея Митхад паша, опитвайки се с коварни интриги и с окови да ги откаже от девиза "Свобода или смърт!".

Когато тръгнахме, очаквахме да видим съвсем разорена страна, занемарени ниви, навсякъде руини, хора, подивели като зверове, които се лутат без подслон. Въобразявахме си, че ще видим страшна картина на човешкото страдание и гладна смърт. Нищо подобно нямаше в България. Всички ниви засети, високо израсла царевица, прекрасни жита, големи стада, хора, които не просят в името на Христа. Навсякъде селата и къщите изглеждаха по-приветливо, отколкото у нас. Недоумявахме.

- Какви ни ги разправяха - повтаряхме все едно и също - за бедите на българския народ, за страдания. Какво повече им е нужно, те живеят по-добре от нас, по-богати са от нашия народ! (...)

При честно управление след няколко години България ще бъде неузнаваема. По плодородие на земята едва ли има друга по-богата страна в Европа. А българите са много трудолюбиви, трезви и разумни хора и това се доказва от факта, че всички пращат децата си на училище.

.........

На 19 февруари 1978 година се състоя нашето отмъщение за 30 август 1977 г. Санстефанският договор ни накара да забравим трите щурма на Плевен. Но не задълго. Събра се европейският ареопаг и замени санстефанския договор с берлинския трактат... Особено силно сега си спомням онзи спор между песимиста и оптимиста, благодарение на който станах свидетел на неуспешния период на нашата война и искам или не трябваше да призная, че песимистът беше прав тогава. Той заяви безусловната истина - преди всичко и колкото се може по-скоро Русия трябва да поработи върху самата себе си."

Много, много благодаря за книгата на Обретенов!!!

Но нека първо да кажа няколко неща за Хитов, има ключови места и в неговите спомени:
"Мисля, че по решение на това събрание бе издаден този мемоар, а не както е писано в предишните ми записки, че това е решение на Иван Градев и Иван Касабов. Таз грешка е на Любена Каравелов, извършена без мое позволение. И други такива недобри грешки направи той (Любен) в бележките ми по моите пътувания из Стара планина, издадени под редакцията на Любена Каравелова. Грешки имаше много, но тогава не му беше времето да се дискредитира Каравелов и аз тъй го оставих." - не е било грешка на Каравелов, а интрига, винаги е изопачавал, за за до спретне на чужд гръб някоя подлост. Това му е било революционерството на него. Но... Хитов е бил готов да го дискредитира когато му дойде времето, очевидно и той е видял лошата страна на вестникаря, осъзнал я е. След Левски, Ботев, после и Хитов хваща поправени неща и то фактологически. Фактите Каравелов ги е нямал за нищо кожато можел да създаде настроения срещу Иван Касабов, Георги Живков, поп Кръстьо, че и Ангел Кънчев, комуто приписал убийството на Пенев... Заради печатницата и външните връзки трябва да са го търпели толкова. Вероятно в Белград са натискали Хитов да го търпи.

"омръзна ми да съм пъдар на чужди мушии" - да пази лозето на Каравелов, интересите на Каравелов, сметките на Каравелов, осъзнал го е и не отишъл на Събранието т.е. знаел е какво ще се случи, прекрасно си е давал сметка как помогнал на вестникаря и срещу кого. Тази история с фалшифицирането на изборите косвено има своето доказателство. И ...някъде там се счупила заверата между тях, повече никога не работили заедно както дотогава, макар че Каравелов му запазил място в ръководния състав. Място, каквото не запазил на Левски, на който му се наложило допълнително да се бори за правото да е Главен Апостол на цяла България и както някога отбелязах, има нещо нередно в забавянето на това Пълномощно и в липсата на подписа на Каравелов върху него. Било е и въпрос на чест да го подпише, да признае заслугите на черноработника, който му довел дузина председатели на комитети на крака в Букурещ, било е и задължение като избран председател, бил си е и на място в печатницата през цялото време докато Апостола е бил там, ама подпис не сложил. Знаково е! Левски оттам-нататък си направил изводите и му съобщил, че ще повярва на тези, които му казват: "Каравелов ще те предаде..." Колко пъти е трябвало да го предава, за да повярва Дякона?

И още веднъж, вестникарят не е пишел каквото вярва, а каквото се харесвало на господарите му. Тук всичко,  което последователно извадихте от "Голос" до "Свобода" и "Независимост" точно това доказват. Плюс, вероятно по тази причина, да продължи да им се харесва, тежко е редактирал авторите, дописниците.

Още нещо от теста на Хитов:
"на часа пристига Кари Михал от руското консулство в Русчук да ме пита дали ще има въстание." - пак опираме до документи, които съм чела, не са били всички съгласни за въстание, Каравелов тук е слушал Белград, въстнаието е било необходимо на сърбите, докато от руска страна са предпочитали да няма голям бунт за независимост, ясно е защо. За разлика от военните, дипломатите, вкл. граф Игнатиев са били натискани от политиците да подтискат тези пориви и четохме как той повтарял, че сега не било времето за такава подготовка и т.н. Следващият цитат потвърждава това: "Ние сторихме всичко, което зависеше от нас, за да възпрем всенародно въстание на българите." 

Това е нюансът, тук е голямата игра, затова са искали прошение, подписи, а не въстание от българите. Ето това е ключовият момент, нямаме текста на прошението, но всъщност то и събирането на подписи към него са основен документ на нашето Възраждане, така нелепо подминаван, а всъщност част от събитията и съдбите на хората от онези години. Това е пренебрегваният момент в нашата историография, но всъщност е ключов.

Левски е бил супернеудобен, точно защото замислял и работел за бунт от четирите краища на българско, а Каравелов го предавал, докладвал и детайлите, които най-добре знаел от източника. За да има всяка информация играел игра и се правел, че са в един отбор, не му е било за първи път, справка по-ранните му статии във вестниците. Та в тази връзка дори и Хитов е бил под наблюдение, макар да нямал ВРО на свое разположение.
"та подире ме нарочиха, че съм искал да ставам български княз." - на опашката от кандидати не се е виждало края и тази съблазън донесла доста беди на нашето Възраждане.
Още нещо важно - в първите си години Хитов не правел разлика между хайдутлук, обири и народна закрила, докато Апостола от самото начало слага идеите, освобождаването на първо място когато тръгва да прави първите си комитети. Има наистина огромна разлика между двамата, а тази разлика трябва да е осъзнал и още един, Хаджи Димитър Асенов, който също му е бил байрактар и повече не се върнал да бъде в една чета с него. Защото Хитовото за един период си е било ама чисто разбойничество, по собствените му думи народна работа цяла есен не свършили, само обикаляли по планината и обирали тук-таме по някого... Нищо чудно, че в 1872г. смятали с вестникаря за нормално да се обират и убиват богатите, българските чорбаджии и се чудели какво чакал Левски, та не се напълнел с разбойнически пари...

Оттук, заслужава си и анализ защо той успява да се измъкне след обира на хазната в Русе, по-голяма и по-популярна от Ботевградската в онези години, а аферата Арабаконак се проваля с гръм и трясък точно заради този, който Хитов смятал за способен на убийства, затова да бъдел изпратен при Дякона.

Редактирано Ноември 2 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 20 часа, Borova gora said:

Това е нюансът, тук е голямата игра, затова са искали прошение, подписи, а не въстание от българите. Ето това е ключовият момент, нямаме текста на прошението, но всъщност то и събирането на подписи към него са основен документ на нашето Възраждане, така нелепо подминаван, а всъщност част от събитията и съдбите на хората от онези години. Това е пренебрегваният момент в нашата историография, но всъщност е ключов.

Точно!!! Това "прошение" до Императора с подписи на "първенци" е ключът за разбирането на Голямата игра, водена от Великите сили по отношение на бъдещата българска държава и включва в себе си и съдбата на ВРО и Левски. Сравнете по-горе цитирания текст на Утин:

On 2.11.2025 г. at 10:44, Б. Киров said:

- Искате факти - продължи българинът: моля. Още преди руските войски да преминат Дунав - започна да разказва той - към Плоещ се отправи българска делегация. Тя била крайно милостиво приета от самия император, княз Горчаков също бил дружелюбен, а след това се отнесли съвсем иначе. Остро им казали, че не се интересуват от никакви депутации, да не са посмели да мислят, че се явяват като представители на българския народ, че България няма и няма да има политическо представителство и със заплахи ги посъветвали да си избият от главата всички политически домогвания. Представете си - разочаровано продължи българинът, - когато един от делегацията поиска да изкаже някакви съображения, високо му закрещели: "Ние нямаме нужда от вашите мнения, длъжни сте само да слушате и да изпълнявате, а не да разсъждавате!"

Какво се е случило, че българскота делегация в Плоещ, най-напред е била приета благосклонно от Императора и външния министър Горчаков, а впоследствие са я изгонили като краставо куче и са им казали "длъжни сте да изпълнявате, а не да разсъждавате!"

Първо, защо в Плоещ? Ами защото там е базиран комитетът на Млада България, съставен от републиканци. Плоещките българи са успели да разгневят силно височайшите особи с политически претенции. Затова и тези особи са им казали, че "България няма и няма да има политическо представителство". След което позорно са ги изгонили с крясъци.

Това обяснява и изключването на представителите на Млада България от местното управление и въртеннето на нагайката от руските губернатори на области с тяхното заключение, че "този народ е калпав" и само нагайката ще го оправи.

Руската дипломация обаче прави огромен гаф с подписването на Санстефанския договор. Горчаков като външен министър преди това е сключил споразумение с Австро-Унгария, че на Балканите няма да има голяма славянска държава; а граф Игнатиев в Сан Стефано докарва нещата до това:

Това е карта на предложеното от Цариградската конференция, а долу:

е руска карта на България, предложението на граф Игнатиев, направено в Сан Стефано. Разликата е съществена, вече няма два вилаета, е едно княжество, Русия получава Северна Добруджа, а България излаз  на Егейско море до Кавала, което дефакто е заобикаляне на Проливите, ако България разреши достъп до Егейско море на руска флота.

Не само голяма славянска държава /170 000 кв.км/, ами и на един хвърлей до Проливите и с излаз на Егейско море.

По повод на този "блестящ успех" на Графа, Кисинджър е написал:

 „Брилянтните, но безрасъдни инициативи на Игнатиев се оказват сериозна дипломатическа грешка за Русия".

Kissinger, Henry. Diplomacy. 1994.с. 153–154.

Графът съсипва и репутацията на шефа си, външният министър Горчаков, който лично е подписал Райхщатското споразумение с Австрия през 1876-та, което задължава Русия в случай на война с Турция да не формира голяма българска държава; в замяна Австро-Унгария се ангажирала с неутралитет; авантюрата на Игнатиев дава повод и на Англия да влезе във война с Русия, близостта на васално на Русия княжество до Проливите.

На всичко отгоре Игнатиев включва член 7-ми в Договора:

"Начело на държавата трябва да застане княз, който да бъде свободно избран от народа, утвърден от Високата порта и одобрен от Великите сили, като никой член на властващите в Европа династии не може да бъде избран на българския престол. Събрание от български първенци, свикано в Пловдив или Търново, трябва да обсъди и приеме основен закон на страната, по примера на тези в Дунавските княжества от 1830 г." (Член 7).

Накратко, Игнатиев си е приготвил позицията на български княз, нещо, за което свидетелства и изказването на Ст.Стамболов пред Първото Велико Народно събрание:

„Генерал Игнатиев е взел живо участие в нашата черковна борба, която той направлявал, вдъхновявал и защитавал; той не бил чужд на нашите революционни движения; помня аз какво ми той говори, когато го посетих в Цариград в 1875 г. Той ме насърчи да водим борбата и пророчески ми каза, че скоро ще дойде денят на нашето освобождение. Той в Цариградската европейска конференция защити силно българското национално дело. Царският ферман за Екзархията с границите на екзархата е негово дело; привилегированите полуавтономни области в техните граници, с които се очерта целокупното българско отечество, е пак негово дело. Санстефанска България, господа, е пак негово дело. Той искрено обичаше българския народ и желаеше нелицемерно неговото величие и съединение. И има ли по-добър от него кандидат за българския престол? Независимо от всичко това, граф Игнатиев е мъдър и вещ дипломат, опитен администратор и държавен мъж и той ще бъде наш ментор, наш съветник, защото ние всички, всички още сме много млади, неопитни в политиката..."

Канева, Калина. Н. П. Игнатиев – графът на българите. София, ИК „Синева“, 2023.  с. 3.

Естествено, Англия и Австро-Унгария веднага заявяват, че при такива условия са готови да влязат във война с Русия и следва Берлинския договор. Графът и външния министър Горчаков са бламирани и уволнени през 1882-ра, като Игнатиев завинаги е отстранен от дипломацията, дават му се синекурни длъжности, но до външната политика не е допуснат никога.

Пиша всичко това, за да подчертая написаното от Вас, че Прошението, подготвяно от Одеското настоятелство, за което Кънчев е събирал подписи на първенци, е ключово за разбирането какво се е случило с ВРО и Левски, защото случаят с наругаването на Плоещката делегация от Императора и външния министър Горчаков е само ехо на това невръчено Прошение.

Преди 20 часа, Borova gora said:

Оттук, заслужава си и анализ защо той успява да се измъкне след обира на хазната в Русе, по-голяма и по-популярна от Ботевградската в онези години, а аферата Арабаконак се проваля с гръм и трясък точно заради този, който Хитов смятал за способен на убийства, затова да бъдел изпратен при Дякона.

Причината, според мен, е тривиална - Общи действа с чета от местни хора, които впоследствие като част от населението се разприказват и "чорапа се разплита"; напротив, Хитов действа с дружина от хайдути и без никакви местни кадри в четата от цивилните. Хитов също е бил преследван два месеца, но е имал изход с четата си към Сърбия; Общи се сеща да бяга във Влашко чак след като всичките му помагачи са били заловени и проговорили. Хитов действа за себе си, Общи изпълнява заръка на Каравелов, зависим е от друг.

 

[Borova gora]

Преди 12 часа, Б. Киров said:

Точно!!! Това "прошение" до Императора с подписи на "първенци" е ключът за разбирането на Голямата игра, водена от Великите сили по отношение на бъдещата българска държава и включва в себе си и съдбата на ВРО и Левски. Сравнете по-горе цитирания текст на Утин:

Какво се е случило, че българскота делегация в Плоещ, най-напред е била приета благосклонно от Императора и външния министър Горчаков, а впоследствие са я изгонили като краставо куче и са им казали "длъжни сте да изпълнявате, а не да разсъждавате!"

Първо, защо в Плоещ? Ами защото там е базиран комитетът на Млада България, съставен от републиканци. Плоещките българи са успели да разгневят силно височайшите особи с политически претенции. Затова и тези особи са им казали, че "България няма и няма да има политическо представителство". След което позорно са ги изгонили с крясъци.

Това обяснява и изключването на представителите на Млада България от местното управление и въртеннето на нагайката от руските губернатори на области с тяхното заключение, че "този народ е калпав" и само нагайката ще го оправи.

Руската дипломация обаче прави огромен гаф с подписването на Санстефанския договор. Горчаков като външен министър преди това е сключил споразумение с Австро-Унгария, че на Балканите няма да има голяма славянска държава; а граф Игнатиев в Сан Стефано докарва нещата до това:

Това е карта на предложеното от Цариградската конференция, а долу:

е руска карта на България, предложението на граф Игнатиев, направено в Сан Стефано. Разликата е съществена, вече няма два вилаета, е едно княжество, Русия получава Северна Добруджа, а България излаз  на Егейско море до Кавала, което дефакто е заобикаляне на Проливите, ако България разреши достъп до Егейско море на руска флота.

Не само голяма славянска държава /170 000 кв.км/, ами и на един хвърлей до Проливите и с излаз на Егейско море.

По повод на този "блестящ успех" на Графа, Кисинджър е написал:

 „Брилянтните, но безрасъдни инициативи на Игнатиев се оказват сериозна дипломатическа грешка за Русия".

Kissinger, Henry. Diplomacy. 1994.с. 153–154.

Графът съсипва и репутацията на шефа си, външният министър Горчаков, който лично е подписал Райхщатското споразумение с Австрия през 1876-та, което задължава Русия в случай на война с Турция да не формира голяма българска държава; в замяна Австро-Унгария се ангажирала с неутралитет; авантюрата на Игнатиев дава повод и на Англия да влезе във война с Русия, близостта на васално на Русия княжество до Проливите.

На всичко отгоре Игнатиев включва член 7-ми в Договора:

"Начело на държавата трябва да застане княз, който да бъде свободно избран от народа, утвърден от Високата порта и одобрен от Великите сили, като никой член на властващите в Европа династии не може да бъде избран на българския престол. Събрание от български първенци, свикано в Пловдив или Търново, трябва да обсъди и приеме основен закон на страната, по примера на тези в Дунавските княжества от 1830 г." (Член 7).

Накратко, Игнатиев си е приготвил позицията на български княз, нещо, за което свидетелства и изказването на Ст.Стамболов пред Първото Велико Народно събрание:

„Генерал Игнатиев е взел живо участие в нашата черковна борба, която той направлявал, вдъхновявал и защитавал; той не бил чужд на нашите революционни движения; помня аз какво ми той говори, когато го посетих в Цариград в 1875 г. Той ме насърчи да водим борбата и пророчески ми каза, че скоро ще дойде денят на нашето освобождение. Той в Цариградската европейска конференция защити силно българското национално дело. Царският ферман за Екзархията с границите на екзархата е негово дело; привилегированите полуавтономни области в техните граници, с които се очерта целокупното българско отечество, е пак негово дело. Санстефанска България, господа, е пак негово дело. Той искрено обичаше българския народ и желаеше нелицемерно неговото величие и съединение. И има ли по-добър от него кандидат за българския престол? Независимо от всичко това, граф Игнатиев е мъдър и вещ дипломат, опитен администратор и държавен мъж и той ще бъде наш ментор, наш съветник, защото ние всички, всички още сме много млади, неопитни в политиката..."

Канева, Калина. Н. П. Игнатиев – графът на българите. София, ИК „Синева“, 2023.  с. 3.

Естествено, Англия и Австро-Унгария веднага заявяват, че при такива условия са готови да влязат във война с Русия и следва Берлинския договор. Графът и външния министър Горчаков са бламирани и уволнени през 1882-ра, като Игнатиев завинаги е отстранен от дипломацията, дават му се синекурни длъжности, но до външната политика не е допуснат никога.

Пиша всичко това, за да подчертая написаното от Вас, че Прошението, подготвяно от Одеското настоятелство, за което Кънчев е събирал подписи на първенци, е ключово за разбирането какво се е случило с ВРО и Левски, защото случаят с наругаването на Плоещката делегация от Императора и външния министър Горчаков е само ехо на това невръчено Прошение.

Причината, според мен, е тривиална - Общи действа с чета от местни хора, които впоследствие като част от населението се разприказват и "чорапа се разплита"; напротив, Хитов действа с дружина от хайдути и без никакви местни кадри в четата от цивилните. Хитов също е бил преследван два месеца, но е имал изход с четата си към Сърбия; Общи се сеща да бяга във Влашко чак след като всичките му помагачи са били заловени и проговорили. Хитов действа за себе си, Общи изпълнява заръка на Каравелов, зависим е от друг.

Много е ценно това, което сте обобщили и допълнили с картите, защото това знание не се преподава в училищата, а е пътят към действителното разбиране за нашето Възраждане, защо се случило по този, а не по друг начин и имало ли е шансове за друг начин... Радвам се, че задълбахме в тази посока с прошението, подписите, смъртта на Кънчев, защото е основна, скрита, но основна част. Плюс част от нея е и голямата тема защо е бил предаден Апостола. Как точно - ще се върнем на Ловеч заради новите документи, но първо да не пропуснем нещо тук - където сме стигнали. 
Не е лесно да се обясни защо от руска страна не са искали голямо, всенародно въстание в българско, след като ни е насаждано повече от век, че с нетърпение са очаквали бунт, за да започнат войната. Очаквали са военните, но дипломатите и политиците са си давали сметка, че ще има усложнения. Затова са предпочитали прошение или нещо спорадично с чети. Да си представим, че няма сериозни бунтове, няма Априлско въстание, а българската територия е на пътя на Проливите. Няма повод за война, за да опитат още веднъж да си уредят сметките двете Велики Сили. Сега да си представим и противоположния случай, Левски вдига своето подготвено въстание, завземат някой голям град, някаква територия, отбраняват я със седмици. Ако някой им се притече на помощ, чисто хипотетично да си представим, че това е някоя от Великите сили, дори да е Австро-Унгария, ще влезне в "double-trouble" - обявяване на война на Цариград, битки с турците, но ще трябва да влезне в преговори и с българските въстаници, да сключи споразумение с тях, да се съобразява с думата им, за да премине през територията им на път за столицата или на път за проливите. Ако не стигнат до съглашение преговарящите, ще се наложи да воюват и с българите, за да преминат, тогава поводът за голямата война като помощ за страдащ народ тотално изчезва. Няма начин останалите Велики Сили да не се намесят да я спрат. В този сценарий Левски с вярата си в независимостта и политическата държавност на българите, с възможностите си да вдигне голяма патаклама си е бил камък под възглавницата за всички, мислещи за война. 
Нещо такова се е получило и в Плоещ, нашите са се представили като неформалните политически лидери на народа си и са били прогонени. От руска страна е нямало нужда да слушат чужди искания на този и онзи като са имали свой план и свои послушковци сред българите, които да се впишат в него, Каравелов на първо място, защото Христо Георгиев вече е бил починал. 

За обира на Хитов и сравнението с Арабаконак, пропускаме нещо. Да, Хитов е бил гонен от властта след своя обир, но при сравнението с Арабаконак има още нещо. Някак много бързо се разгласява, че обирджиите на Димитър членували в комитет и полицията впрегнала всички усилия в тази посока. Хитов дори не станал герой в пресата през 1862г. когато го направил. Полицията ли е била по-малко бдителна? Но обирът е бил в Русе, столицата на вилаета! Посегнал е на държавата, на нейните данъци... Обаче... той успешно пренесъл парите, имал план, докато Дяковчанина седял срещу купчини от грошове и се чудел как да бъдат пренесени. Нямал и механизми за контрол, защото никога не е бил истински лидер освен в лъжите си, така че Пандура си го излъгал в очите относно торбичката с меджидиите. Хитов не би допуснал това. Би следял всеки и би се знаело кой за какво отговаря и кой какво ще търси в торбите с монети, колко ще вземе, какво ще отчита.

При Димитър нямало бърза делба и да се спасяват нанякъде, ами точно обратното, кой колкото можел да носи, пък после да търси главатаря за да му ги връща под носа на заптиетата в села и градове, а пък едва след това той щял да му отдели дял за свършената работа... Седмици се проточило... Така и не станало ясно кога и с каква сума би отишъл при боса в Букурещ, странно, защото Димитър имал благословията и на Каравелов, и на Хитов вероятно за този обир, очаквали го. Нещо и тук не е така, както ни се представя и както сме учили, трябва да влезнем в детайлите, за да видим кой колко и какви планове е имал за обира... Трудно ни бе с Обретенов, с Кънчев, трудно ще е и тук, но истината си заслужава... 

---------------

Между другото, минах част от книгата на Обретенов, сам твърди, че на зет му, Захари, не трябва за всичко да се вярва, защото някои неща представял по фантазия или по чужди думи, без да е бил участник в събитието. Интересна забележка

Редактирано Ноември 3 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 11 часа, Borova gora said:

имало ли е шансове за друг начин...

Според мен е имало шансове за друг начин. Споразумението между Великите сили в Цариград от 1876-та е предвиждало два големи и автономни български вилаета с размер общо на 80 процента от територията на Българската екзархия или Санстефанска България. Под това споразумение са сложили подписите си всички Велики сили, но е било отхвърлено от Османската империя. В спомените на Мидхат-младши е отбелязано, че това споразумение е било отхвърлено еднолично от Султана, но не и по волята на Великия везир по това време Мидхат.

Тоест, обективно всички Велики сили, включително и Русия, биха признали една България в границите на Екзархията с условие от западните Велики сили такава държава да пази неутралитет по отношение на Русия. Буферна държава между Русия, останалите Велики сили и Османската империя.

Това е било в сила и през 1871-ва, когато Левски пише неговата Нареда, уводните думи на която започват с уточнението, че целта е да се събори деспотско-тиранската система и на нейно място да се изгради демократска република за всички - българи, турци, евреи и били каквито били с равни права.

1871-ва е годината, когато във Франция е установен режим на Третата Република, просъществувал до 1940-та; Левски е бил наясно какво означава този режим за Европа. Страната, от която се пазарува оръжие за българската революция е била Белгия, също буферна държава между Германия /Прусия/ и Франция, това е още от времената на Раковски, Търновската конституция е копирана от Белгийската конституция, а навлизането на френските капитали след Освобождението е доминиращо. Фердинанд е наполовина французин по майчина линия, Клементина Бурбон-Орлеанска. 

Левски е бил абсолютен прагматик, при това изключително прозорлив. Неговият план се е свеждал до изграждане на неутрална и силна държава с републиканско устройство, която да играе роля на буфер между интересите на Великите сили, което е било напълно осъществимо при добре изиграни карти.

Споразумението между Австро-Унгария и Русия преди Руско-Турската война е предвиждало да няма силна и голяма славянска държава на Балканите, но Левски е позиционирал в Наредата си бъдещата българска държава не като славянска, а като мултиетническа република, каквато държава, според мен, би била подкрепена от републиканска Франция, от обединена Италия и дори от Германия и Австро-Унгария с оглед на плановете им да ограничат руската експанзия.

Задържането на свободна територия и организирането на силна армия с временно правителство е щяло да доведе до свикване на международна конференция, подобна на Цариградската конференция и признаването на автономия на новата балканска република в границите на Екзархията от всички Велики сили, включително и Русия, поставена пред свършен факт. За целта е било необходимо модерно въоръжение в големи количества и военна организация по модела на редовна армия, за което Левски е работел.

Планът на Левски е бил гениално прост и според мен, твърдо съм убеден, работещ - вместо да ни освобождава Велика сила, българите да постигнат със собствени сили военна победа и върху основата на тази победа да се заявят като независима демократична държава, заемаща буферна позиция на Балканите между Русия, Османската империя и Запада и балансираща интересите на всяка една от тези сили.

 

[deaf]

Преди 5 часа, Б. Киров said:

целта е да се събори деспотско-тиранската система и на нейно място да се изгради демократска република

и Левски допълва,че този който е против "демократската република" ще бъде осъден на смърт! Но всички други борци за освобождение са били монархисти,включително и българския народ като цяло. Това означава,че ако Апостола беше доживял Освобождението,щеше да започне (партизанска) война срещу всички бивши борци за национално освобождение. Това въобще не е моя спекулация. Историята доказва,че винаги след някакво освобождение следва повече или по-малко гражданска война или поне сериозни физически сблъсъци между отделните партии (да ги наречем) борещи се за власт... 

[Б. Киров]

Преди 4 часа, deaf said:

и Левски допълва,че този който е против "демократската република" ще бъде осъден на смърт!

Наредата не е Конституция, а временен закон на нелегална организация, каквато е била ВРО, целяща подготовка на въоръжено въстание, така че да се спекулира какво щял да прави Левски в случай на политически живот в свободната българска държава... си е спекулация. Това, че Стамболов е упражнявал политически терор, не означава, че Левски е щял да го направи. До убийството на Стоян Пенев ВРО не е наложила нито една смъртна присъда. Нито една! Убийството на Пенев е първото и то е заповядано от Каравелов, не от Левски.

Цитирате допълнението на Левски, но трябва да се цитира пълно:

Наказателен закон

§ 1. Ако някой, бил Войвода, бил член на комитета, бил вънкашен, бил кой бил, дръзне да издаде нещо на неприятеля ни, ще се накаже със смърт.

§ 2. Ако някой от влиятелните българи, или Войвода, подкупен от чуждо правителство или от друго частно лице, поиска да ни пречи на работите под какъвто начин и да било, такъв ще се счита за неприятел и ще се наказва със смърт.

§ 3. Ако някой презре и отхвърли предначертаната държавна система ,Демократска република“ и състави партии за деспотско-тиранска или конституционна (в смисъл конституционни монархия) система, то и таквизи ще се считат за неприятели на Отечеството ни и ще се наказват със смърт.

§ 4. Ако някой не признае Централния революционен български комитет и поиска да се опита на своя глава да по дигне бунт, то за пръв път ще му се каже, но ако и то не помогне, ще се накаже със смърт.

§ 5. Ако някой от членовете на тайната полиция се откаже да извърши по заповедта на комитета някое си наказание, ще се накаже със смърт.

§ 6 Ако някой в пиянство изкаже нещо от тайната, за пръв път ще му се напомни, повтором ще се отстрани от работата ни.

§ 7. Ако някой от служащите, като председателят и др., поиска да злоупотреби със служебната власт, за пръв път ще се лиши от служба; повтором ще се извади съвсем, като по-напред да подпише за грешката си и да я поднесе писмено на комитета-ако и така не изпълни, ще се накаже със смърт.

§ 8. Ако някой от членовете на тайната поща или друг някой дръзне да отвори или унищожи някое писмо ще се накаже със смърт.

§ 9. Ако някой от касиерите издава за нещо пари без знанието на комитета, или дръзне да вземе и усвои и най – малка част от поверените му пари ще се накаже със смърт.

Наказателният параграф в Наредата е строго фиксиран за периода, в който се подготвя революцията. Най-долу в Наредата, Левски е добавил:

Забележка

Тоя закон ще трае до захващането на революцията. Щом гръмне първата пушка, важността му пада и ще влезе в действие нов военен закон, когото войводите със съгласието на Ц. комитет нареждат.

Едва след основаването на новата държава, ще се формира законодателна, изпълнителна и съдебна власт, а тези власти не са предмет на Наредата на Левски.

В заключение бих добавил, че Левски нито се е родил републиканец, нито е бил фанатизиран доктринер републиканец. Както споменах, той преди всичко е бил гениален прагматик, следващ максимата целта оправдава средството. Преди да напише Наредата, Левски е бил участник в двете легии, които са формирани, първата от Раковски с амбицията да бъде български княз /монархия/, втората с идеята да бъде част от войската на сърбо-българската държава, оглавявана от сръбския княз /монархия/. Ерго Левски не е робувал на доктрини и умозрителни кули.

И последно за неговия републиканизъм, това е било най-сигурното средство, че България няма да попадне от една деспотско-тиранска система в друга, а именно руския царизъм, сръбския монархически шовинизъм или имперските планове на някоя Велика сила. Кемал Ататюрк прави през 20-те години на 20-ти век от Турция това, което е искал /и е бил в състояние/ да направи от България Васил Левски още през 19-ти век. Създаването на балканска република с граници границите на Екзархията, щеше да направи безмислени балканските войни на Фердинанд и окупационната политика на сина му Борис с национален идеал да си върнем исконно българските граници, държава с размерите на екзархийските граници /Тракия, Мизия, Македония и Добруджа/ щеше да бъде осъществения идеал на поколения българи, а репубиканското и управление е щяло да гарантира ротация на способни хора с визия за нещо повече от придобиване на територии. Уви, пропуснат исторически шанс.

[Borova gora]

Преди 12 часа, Б. Киров said:

Според мен е имало шансове за друг начин. Споразумението между Великите сили в Цариград от 1876-та е предвиждало два големи и автономни български вилаета с размер общо на 80 процента от територията на Българската екзархия или Санстефанска България. Под това споразумение са сложили подписите си всички Велики сили, но е било отхвърлено от Османската империя. В спомените на Мидхат-младши е отбелязано, че това споразумение е било отхвърлено еднолично от Султана, но не и по волята на Великия везир по това време Мидхат.

Тоест, обективно всички Велики сили, включително и Русия, биха признали една България в границите на Екзархията с условие от западните Велики сили такава държава да пази неутралитет по отношение на Русия. Буферна държава между Русия, останалите Велики сили и Османската империя.

Това е било в сила и през 1871-ва, когато Левски пише неговата Нареда, уводните думи на която започват с уточнението, че целта е да се събори деспотско-тиранската система и на нейно място да се изгради демократска република за всички - българи, турци, евреи и били каквито били с равни права.

1871-ва е годината, когато във Франция е установен режим на Третата Република, просъществувал до 1940-та; Левски е бил наясно какво означава този режим за Европа. Страната, от която се пазарува оръжие за българската революция е била Белгия, също буферна държава между Германия /Прусия/ и Франция, това е още от времената на Раковски, Търновската конституция е копирана от Белгийската конституция, а навлизането на френските капитали след Освобождението е доминиращо. Фердинанд е наполовина французин по майчина линия, Клементина Бурбон-Орлеанска. 

Левски е бил абсолютен прагматик, при това изключително прозорлив. Неговият план се е свеждал до изграждане на неутрална и силна държава с републиканско устройство, която да играе роля на буфер между интересите на Великите сили, което е било напълно осъществимо при добре изиграни карти.

Споразумението между Австро-Унгария и Русия преди Руско-Турската война е предвиждало да няма силна и голяма славянска държава на Балканите, но Левски е позиционирал в Наредата си бъдещата българска държава не като славянска, а като мултиетническа република, каквато държава, според мен, би била подкрепена от републиканска Франция, от обединена Италия и дори от Германия и Австро-Унгария с оглед на плановете им да ограничат руската експанзия.

Задържането на свободна територия и организирането на силна армия с временно правителство е щяло да доведе до свикване на международна конференция, подобна на Цариградската конференция и признаването на автономия на новата балканска република в границите на Екзархията от всички Велики сили, включително и Русия, поставена пред свършен факт. За целта е било необходимо модерно въоръжение в големи количества и военна организация по модела на редовна армия, за което Левски е работел.

Планът на Левски е бил гениално прост и според мен, твърдо съм убеден, работещ - вместо да ни освобождава Велика сила, българите да постигнат със собствени сили военна победа и върху основата на тази победа да се заявят като независима демократична държава, заемаща буферна позиция на Балканите между Русия, Османската империя и Запада и балансираща интересите на всяка една от тези сили.

Намирам за основателни твърденията Ви по една съвсем ясна причина, опитите на руската дипломация да предотврати голямо въстание в българско. Нямали са интерес от него, страхували са се от Левски, който пък създал организация, с която да го вдигне. От какво са се страхували? От това, което сте изложили като хипотеза, няма какво друго да е. Готвел се е Дяконът за независимост, това е. 

Едно само е слабото му място, но вероятно с времето би намерил решение и за него. Как Европейските сили, пресата, правителствата, обикновените хора ще научат за бунт в българско, как ще си го сложат на сърцето... Ботев си го е мислил, изпраща телеграми от "Радецки" до чужди вестници, а със самото пленяване на кораба си осигурява и първата страница на австрийските, но през 1871-1872г., Апостола все още не е успявал да работи по този въпрос. На консулите не е можело да се разчита, те ще си уведомят правителствата и дотам. Мобилизацията на емигрантите да поканят журналисти да разследват и да пращат писма по чужди редакции се случва чак след Априлското...

Все пак да припомня, на Раковки, на Христо Георгиев, вероятно и на Тошков все казвали да се съсредоточат по църковния въпрос, защото не било времето за въстание. Няколко години по-късно се родила и идеята за прошението, съвсем да откажат българите от бунт, да чакат месеци отговора на Императора и т.н.

Ето и още малко от класикът ни Симеон Радев:

https://www.sitebulgarizaedno.fastprintbooks.com/index.php?option=com_content&view=article&id=867:im&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61

Бих искала да изкоментираме защо все пак Каравелов написал писмо за въстание ноември, 1872г. Не е било на дневен ред, но нещо се променя в господарите му и те изведнъж му дават нови инструкции, при това нерелевантни. 

Редактирано Ноември 4 от Borova gora

[Borova gora]

Преди 6 часа, deaf said:

и Левски допълва,че този който е против "демократската република" ще бъде осъден на смърт! Но всички други борци за освобождение са били монархисти,включително и българския народ като цяло. Това означава,че ако Апостола беше доживял Освобождението,щеше да започне (партизанска) война срещу всички бивши борци за национално освобождение. Това въобще не е моя спекулация. Историята доказва,че винаги след някакво освобождение следва повече или по-малко гражданска война или поне сериозни физически сблъсъци между отделните партии (да ги наречем) борещи се за власт... 

Да допълня, не че не знаем, но да си припомним  под какви решения се е подписал Левски, дори да не е напълно съгласен с тях:
"Формата на бъдещото българско управление ще бъде неопределена до онова време, дорде българското освобождение не стане дело свършено." - https://brck-nov.tripod.com/new_page_4.htm

Нищо крайно не е имало в него, след като приел този вариант да остане като възможност за формата на бъдещото българско управление и се обещал да го спазва. Вероятно със същият си прагматизъм би приел и монархия, като щял да остане да чака по-добри времена за републиката, когато узреел народа за нея. Той се съобразявал с висшегласието, с какво народа бил готов. Но и да припомня, в онези времена княз Богориди се пазарял при какви условия да бъде български княз, в тази тема писахме по този повод, и Кишелски се е надявал, и Раковски претендирал, Христо Георгиев също бил на опашката и т.н., нищо ново под слънцето за Левски.

За мен точно той е правил повече компромиси от който и да било другиго от поборниците, за да обедини всички, искащи свободата на България, да работят заедно. До последно пише недоволен на Каравелов, юни 1872г., защо вестникарят делял емигрантите на "стари" и "млади". Главният Апостол на цяла България смятал това за недопустимо, всички сили били необходими за делото, до един българите трябвало да бъдат привлечени. Левски работил най-много да събере всеки с умения да даде принос. Той и си плаща за това, оставя Дяковчанина при себе си да види дали все с нещо ще е полезен, търпял и самия Каравелов, само и само със задружни усилия да постигнат повече... Но на основа и на думите, и на делата му вярвам, че би опитвал и след освобождаването да обединява хората, а не да се сборва с този или с онзи... 

Редактирано Ноември 4 от Borova gora