Народе???? или Кой предаде Левски?

[Б. Киров]

Преди 12 часа, Borova gora said:

Бих искала да изкоментираме защо все пак Каравелов написал писмо за въстание ноември, 1872г. Не е било на дневен ред, но нещо се променя в господарите му и те изведнъж му дават нови инструкции, при това нерелевантни.

Вече го написах на няколко места, защото Русия е искала въстание, нещо по което моето мнение се различава от Вашето.

Прошението на Тошков без въстание в българските земи е щяло да увисне като празен лист хартия без никаква стойност. Русия е искала въстание, но не такова, каквото е било планирано от Васил Левски, а такова, каквото е било Априлското през 1876-та, въстание, което да и даде повод да влезе с армията си, за да освобождава братския български народ. След като той я повика, разбира се, затова е било прошението. Това обяснява и изгонването на българската делегация в Плоещ до императора, там идват не коленопреклонно да молят руския император да ги спаси, а с някакви политически претенции да са представители на българския народ, не като молители, а като равностойни политици. Вън, ще мълчите без да разсъждавате, какво представителство!

Защо Каравелов е написал писмото за въстание през ноември по заповед на руските си господари /"това беше руска работа"/? по същата причина, която написах по-горе, защото на тях им е бил необходим повод за намеса, а разбиването на ВРО в Софийско ги е изплашило, че цялата организация е парализирана; наредили са на подопечния си да задейства Левски с остатъците, трябвало им е бунт, а не успешно въстание, погроми, зверства на турците, за да оправдаят ролята си на освободители на тези угнетени българи.

Само месец след писмото за бунт, изтеглят Каравелов през Париж /проф. Стоянов го доказа документално/ в Белград, за което пише Ваня Рачева:

Ваня Рачева, Левски и Русия, История – научно методическо списание, 6 бр., 2011, ИК АзБуки

Хвърлил писмо за въстание в България и веднага избягал в Белград, за по-сигурно през Париж.

[Borova gora]

Преди 5 часа, Б. Киров said:

Вече го написах на няколко места, защото Русия е искала въстание, нещо по което моето мнение се различава от Вашето.

Прошението на Тошков без въстание в българските земи е щяло да увисне като празен лист хартия без никаква стойност. Русия е искала въстание, но не такова, каквото е било планирано от Васил Левски, а такова, каквото е било Априлското през 1876-та, въстание, което да и даде повод да влезе с армията си, за да освобождава братския български народ. След като той я повика, разбира се, затова е било прошението. Това обяснява и изгонването на българската делегация в Плоещ до императора, там идват не коленопреклонно да молят руския император да ги спаси, а с някакви политически претенции да са представители на българския народ, не като молители, а като равностойни политици. Вън, ще мълчите без да разсъждавате, какво представителство!

Защо Каравелов е написал писмото за въстание през ноември по заповед на руските си господари /"това беше руска работа"/? по същата причина, която написах по-горе, защото на тях им е бил необходим повод за намеса, а разбиването на ВРО в Софийско ги е изплашило, че цялата организация е парализирана; наредили са на подопечния си да задейства Левски с остатъците, трябвало им е бунт, а не успешно въстание, погроми, зверства на турците, за да оправдаят ролята си на освободители на тези угнетени българи.

Само месец след писмото за бунт, изтеглят Каравелов през Париж /проф. Стоянов го доказа документално/ в Белград, за което пише Ваня Рачева:

Ваня Рачева, Левски и Русия, История – научно методическо списание, 6 бр., 2011, ИК АзБуки

Хвърлил писмо за въстание в България и веднага избягал в Белград, за по-сигурно през Париж.

Много е бил умел в това, другите да се жертват, той да се скатава. Но ако може и шеф да бъде, ако може после и български княз да стане...

Но да направя уговорката, не са искали въстание, каквото е могъл да вдигне Апостола,  от четири страни на българско, защото ако удържат въстаниците и се намесят Великите сили с конференция да ги подкрепят, ще се окаже излишна намесата на чужда армия и повод за война няма. Съгласна съм, че им трябвало нещо по-малко, чети, локален бунт, за да се притекат на помощ. Подписите трябвало да осигурят представителност. Затова 1871г. голямата ВРО ги е стреснала. И не са искали лидера й да продължи да напредва. Оттам започва подводната борба срещу него.

Да, от Каравелов са искали да вдигне въстание,  докато все още не са били ударени или изплатени всички комитети. И защото щяло да бъде ограничено. Част от ВРО вече е била шзвън строя.

Но аз пак ще напиша, че и около Димитър има нещо странно, сякаш е получил заповед да стои и да чака, вместо да бяга навън. Да чака избухване на въстание? Или са искали да го заловят, за да почне да издава?...

[Б. Киров]

Преди 3 часа, Borova gora said:

Но аз пак ще напиша, че и около Димитър има нещо странно, сякаш е получил заповед да стои и да чака, вместо да бяга навън. Да чака избухване на въстание? Или са искали да го заловят, за да почне да издава?...

Чакали са, всички. Чакали са реакцията на Апостола. Турската полиция е имала писмото на Каравелов още преди да го получи Апостола, вероятно веднага щом го е получил Обретенов. И вероятно това писмо е била причината да поискат екстрадирането на Каравелов от Букурещ.

Но руските ментори на Каравелов не са го изтеглили чак до 7 декември, защото шифрограмата на Игнатиев до Зиновиев е датирана едва на тази дата, а Левски е написал отговора си до Каравелов /чрез комитетите в Сливен и Стара Загора/ на 21-22-ри ноември, дотогава Каравелов е държан в Букурещ, къде без него, ако случайно Левски обяви въстание, нали трябва да излезе Големия Шеф на бял кон с някоя прокламация.

Но Левски ги е залял с леден душ, веселбата се отменя и е обявил, че тръгва към Букурещ, след което Каравелов е бил изтеглен оттам с възможно най-голяма бързина - от една страна да не го арестуват турците или да последва съдбата на Христо Георгиев, от друга - току виж Левски, като пристигне в Букурещ да не вземе да му стори нещо, укрили са го в Белград /след като е предал архива на сърбите, всяко нещо си има цена/, но за да заметат следите му като на лисица в сняг са го трансферирали под чуждо име през Париж, където го е засякла царската Охранка като опасен анархотерорист, според нейните архиви.

Има и друго, което минава някак незабелязано - през лятото на 1871-ва Хитов се е срещнал с Джуро Матанович, черногорски войвода довереник на княз Никола, упълномощен от княза да води преговори с други държави. Двамата с Хитов са подписали договор за съвместна дейност в случай на въстание в Босна и Херцеговина.

Това е станало четири години преди да избухне въстанието, станало повод за сръбско-турската война! Кой подписва договор /за намерение/ четири години преди самото събитие.

Ето защо, сигурен съм, че Блазнавац още през 1871-ва е планирал въстание в Босна и Херцеговина, което да му даде повод да започне война срещу Османската империя. Точно по времето, когато Хитов подписва договора с Матанович, в Ловеч е парашутиран сръбския агент Димитър Общия, а в Белград се появява и Ангел Кънчев, за да пише заедно с Каравелов новия Устав на БРЦК, в който думата "република" не съществува.

[Borova gora]

Преди 2 часа, Б. Киров said:

Чакали са, всички. Чакали са реакцията на Апостола. Турската полиция е имала писмото на Каравелов още преди да го получи Апостола, вероятно веднага щом го е получил Обретенов. И вероятно това писмо е била причината да поискат екстрадирането на Каравелов от Букурещ.

Но руските ментори на Каравелов не са го изтеглили чак до 7 декември, защото шифрограмата на Игнатиев до Зиновиев е датирана едва на тази дата, а Левски е написал отговора си до Каравелов /чрез комитетите в Сливен и Стара Загора/ на 21-22-ри ноември, дотогава Каравелов е държан в Букурещ, къде без него, ако случайно Левски обяви въстание, нали трябва да излезе Големия Шеф на бял кон с някоя прокламация.

Но Левски ги е залял с леден душ, веселбата се отменя и е обявил, че тръгва към Букурещ, след което Каравелов е бил изтеглен оттам с възможно най-голяма бързина - от една страна да не го арестуват турците или да последва съдбата на Христо Георгиев, от друга - току виж Левски, като пристигне в Букурещ да не вземе да му стори нещо, укрили са го в Белград /след като е предал архива на сърбите, всяко нещо си има цена/, но за да заметат следите му като на лисица в сняг са го трансферирали под чуждо име през Париж, където го е засякла царската Охранка като опасен анархотерорист, според нейните архиви.

Има и друго, което минава някак незабелязано - през лятото на 1871-ва Хитов се е срещнал с Джуро Матанович, черногорски войвода довереник на княз Никола, упълномощен от княза да води преговори с други държави. Двамата с Хитов са подписали договор за съвместна дейност в случай на въстание в Босна и Херцеговина.

Това е станало четири години преди да избухне въстанието, станало повод за сръбско-турската война! Кой подписва договор /за намерение/ четири години преди самото събитие.

Ето защо, сигурен съм, че Блазнавац още през 1871-ва е планирал въстание в Босна и Херцеговина, което да му даде повод да започне война срещу Османската империя. Точно по времето, когато Хитов подписва договора с Матанович, в Ловеч е парашутиран сръбския агент Димитър Общия, а в Белград се появява и Ангел Кънчев, за да пише заедно с Каравелов новия Устав на БРЦК, в който думата "република" не съществува.

Четохме и коментирахме тук, че официално дипломатическо искане до румънското правителство за вестникаря не е било отправено, само устно. Но така или иначе ДА, плашили са се, че румънците може да екстрадират Каравелов. Това, което истински не разбирам е защо Крумка Шарова и други са се опитвали и опитват да го оневинят за архива, точно неговия, важния, с редовната кореспонденция с Хитов, с граф Игнатиев и т.н., в крайна сметка в него е документална част от историята на България, но е изгубен завинаги. Всъщност заради ВРО Каравелов наистина се оказал големия бос, за никой друг граф Игнатиев не се е погрижил, нещо, което след освобождаването се оказало нож с две остриета за тях...
Но... имам още нещо да анализирам, аз не случайно направих паралел между обирите на Хитов и Дяковчанина. На последният наистина трябва да е било наредено да чака, защото можело да избухне въстание, иначе дори той не би се мотал седмици без да премине граница. Все по-убедена съм, че е имал и друга инструкция относно какво да прави ако го арестуват. Не са го измъчвали дори една минута, записано е в доклада на Саиб Паша Гюрчю, Димитър е започнал да издава още на заптиетата, които са го арестували, дори не на Митхад паша или комисия. С два пълни пищова в себе си един изстрел не е дал. Няма какво друго да е било нареждането, освен да започнел да издава в случай на арест и да не се страхува, ще го отърват. Не мога да го докажа документално, но следвайки хронологията на събитията и пътя на логиката, няма причини да е останал в българско с парите, освен да е изпълнявал външни заповеди.
За въстание в Босна и Херцеговина, на съседите им е трябвало да се вдигнем ние, за да задържим поне часто от турската армия на наша територия и да доведат своето до успешен край. За да стигне аскера до тях, трябва да мине през българско при всички положения, но едно е да премине в галоп, друго е да се бие срещу местни бунтовници, които да го забавят със седмици най-малкото. Имало е доста логика и смисъл в плановете им, въпросът е, както писал Левски, ние не сме били готови. Съседите са си сверили часовниците с Великите сили, усетили, че ще бъдем пришпорвани да вдигнем някакъв бунт около прошението и искали да се възползват, да вдигнат въстание в Босна и Херцеговина. Гледали са нашето да съвпадне с тяхното... Така че тук съм напълно съгласна с написаното от Нас. На всички им трябвало наше въстание и то недобре подготвено, за да имат думата за съдбата на територии и хора след края му вместо нашите лидери...

[Б. Киров]

Преди 16 часа, Borova gora said:

Но... имам още нещо да анализирам, аз не случайно направих паралел между обирите на Хитов и Дяковчанина. На последният наистина трябва да е било наредено да чака, защото можело да избухне въстание, иначе дори той не би се мотал седмици без да премине граница. Все по-убедена съм, че е имал и друга инструкция относно какво да прави ако го арестуват. Не са го измъчвали дори една минута, записано е в доклада на Саиб Паша Гюрчю, Димитър е започнал да издава още на заптиетата, които са го арестували, дори не на Митхад паша или комисия. С два пълни пищова в себе си един изстрел не е дал. Няма какво друго да е било нареждането, освен да започнел да издава в случай на арест и да не се страхува, ще го отърват. Не мога да го докажа документално, но следвайки хронологията на събитията и пътя на логиката, няма причини да е останал в българско с парите, освен да е изпълнявал външни заповеди.

Общи не е бил толкова прост и "безкнижен", колкото го изкарва българската историография. Някъде ми попаднаха спомените на капитан Петко войвода, в които той разказва за Общи, когато двамата са били при Гарибалди. Петко войвода твърди, че Общи усърдно изучавал италиански език, като карал негови сънародници сърби да му превеждат италианските думи и си ги записвал на сръбски. Дори накрая написал едно прошение на италиански да се изпратят свещеници и писмената му молба била удовлетворена. Това, че не е можел да пише и говори добре на български, не означава, че е бил неграмотен на сръбски.

Цитирах тук разказа на Шакир бей пред английския консул в Русе, в който Шакир бей твърди, че преди да бъде изпратен в Ловеч, Общи е бил инструктиран от руски и сръбски офицери с маски на лицата в руското консулство в Букурещ, и това не е отразено в официалните протоколи, но Шакир бей го предава като свидетелство на самия Общи. Английският консул в Русе в донесенията му до посланика демонстрира най-добрата осведоменост от всички останали консули, с него османските служители са споделяли много повече, отколкото с останалите консули.

Ако погледнем картата на бойните действия на сръбската армия /командвана от руски генерал/ през сръбско-турската война от 1876-та ще установим, че главното направление и главните сили на сърбите са били насочени към София, региона на Общи. В София е била концентрирана и главната сила на османската армия срещу сърбите, не към Босна и Херцеговина, където е било въстанието:

Всички тези български земи, които днес наричаме Западни /български/ покрайнини са били присвоени от сърбите след втората Сръбско-Турска война, но претенциите им са стигали до цяла Северозападна България най-малко до София.

Хитов пак е бил "пъдар на чужда мушия" при тези войни, вместо да се бие за България в Априлското въстание, той участва на страната на сърбите през 1876-та.

Общи е заловен на 24 октомври 1872-ра, близо месец след обира и у него са намерени 50 000 гроша от откраднатите от хазната 125 000. Останалите са потънали по джобовете на неговите авери в обира и дори в тези на Анастас Попхинов. Парите са били най-малката му грижа, според мен, мисията му е била да постави комитетите на ВРО в услуга на сръбската армия при една сръбско-турска война, а в случай на негов личен провал да унищожи /предаде на турците/ тези комитети, което той е изпълнил.