Народе???? или Кой предаде Левски?

[Borova gora]

Преди 6 часа, Б. Киров said:

Тук съм на друго мнение. Шакир бей казва, че показанията на Общи са били взети под клетва, а това означава, че са били протоколирани и записани. Този документ във вида, в който са изложени фактите от Шакир бей пред английския консул, а оттам са заминали към външния министър на Англия, пред всеки съд би имал силата на доказателство от свидетел. Върховният съд в Османската империя по това време се е намирал в ръцете на Мидхат паша, Иванчо Хаджипенчович идва като представител на тази институция и протеже лично на Мидхат още от времето на валийството на Мидхат в Русе. Явявайки се пред Върховния съд с неоспорими доказателства подписани под клетва, подкрепени с кореспонденцията на Левски с Хитов, Каравелов, Филип Тотю и Кишелски - а стана ясно от новите документи, че тази кореспонденция е била в турски ръце - решението на съда е можело да обърне цялата властова пирамида в Османската империя и да даде коридор към властта на младо-османците. Между другото, в няколко писма на Левски се казва, че се очаква въстание на младоосманската партия, но реално такова е имало през 1876-та, когато Мидхат отново става Велик везир и организира преврат срещу Султана.

Ако сега тук разгледаме оцелелите писма на Левски с изброените дейци зад граница, ще видите колко ясно са изложени в тях плановете за въстание и руското участие в тези планове, визирам писмата на Тотю за арсеналите в Одеса, но и преговорите на Хитов с черногорското и сръбско правителство, както и ролята на Кънчев и Общи в организацията, преминала през кореспонденцията между Левски, Хитов и Каравелов. И това е само част от кореспонденцията, според мен, най-важните писма не са включени в публикуваните у нас архиви.

Тук голям въпрос е как точно тази кореспонденция се е озовала в ръцете на османската власт, още преди Левски да бъде заловен. Фактът е шокиращ.

Може би аз не съм успяла да обясня какво имам предвид. Не прочетох Шакир бей да е представил документ, а само устно да е изложил случая. Да, Протоколи са правени и са подписани от разпитаните, първо са създавани по искане на Митхад паша, а после заради Извънредната Комисия. Така че, Димитър няколко пъти е подписвал признания, участвал е в очни ставки... Но... Английският дипломат не е видял негов Протокол, при това написан на турски. Разказано му е какво е съобщил Дяковчанина, обаче най-добрата дезинформация е когато е прикрита между истинска информация. Ако Шакир бей е целял да пусне "котка сред гълъбите" в главите на английските управляващи, направил го е съвсем успешно, като първокласен турски шпионин. Дал е сериозна и важна информация, но между нея вмъкнал участие на руски консули и незнам кво си. Това може и да не идва от Димитър. Може да е дезинформация, съзнателно "продадена" на англичаните заедно с истинската информация. 

Не вярвам на маскените съчинения, защото Димитър е бил ръководен от Белград и там е могъл да срещне консули също, защото Каравелов не е бил в Букурещ по това време, а както отбелязахте Вие, Кънчев и Левски също не са били налични в Букурещ. Но интересно е, че не споменават много за Кънчев, а ние имаме нужда да не пропуснем нещо за него. 

"а стана ясно от новите документи, че тази кореспонденция е била в турски ръце" - аз не помня къде бе текста за кореспонденцията в новите документи. Помня как Марин познал ловешкия архив изсипан в краката му, а той лично го занесъл запечатан на Каравелов няколко месеца преди това. Безкрайни са опитите да бъде оневинен вестникарят по въпроса, но наистина кореспонденцията му я няма. От Левски е запазено това, което Мария Сиркова и Никола Цвятков са спасили, както и малкото съхранено от Димитър Ценович. 

"И това е само част от кореспонденцията, според мен, най-важните писма не са включени в публикуваните у нас архиви." - Защо не са публикувани? Знаем ли къде се намират?

За Отоманската империя съм изчела няколко вагона с книги, не е лесно да бъде анализирана историята й, но да, има го този момент, че през цялото време са същесвували религиозни ордени във войсковите части, кога легално, кога не, особено популярен е бил орденът на Мевляна Руми. На тяхно място се опитвали да се внедрят масонските ложи през 19-ти век. През този век започва и времето на младотурците, но на тях принадлежи следващия, двайстия век, когато те оставят своята дума в историята. Подготовката им за реформи обаче започва още преди обиколките на Левски, който пък е бил в Истанбул и със сигурност е подучул там нещо за дейността им. Нормално да е възлагал големи надежди на тях, борели се за промяна в цялата Империя. 

За черногроските войводи - тук не знам достатъчно, но не изключвам Левски да си е писал и с някои от тях. Да напомня, той не е отказвал помощ и от дявола, влизал е в кореспонденция и с Кишелски, искал контакти на Петко Капавелов, да има връзка с него отделно от Любен, изобщо е бил широкоскроен - хем да следи къде какво се случва от извора, хем да събира колкото се може повече мнения и поглед върху обстановката, хем да не изпусне някоя полза за достигането до крайната цел. Затова вярвам да е кореспондирал с някого или с повече от Черна гора, Мария Сиркова е разказвала как по цели нощи пишел на свещ, но нямам идея с кого. 

Редактирано Ноември 10 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 2 часа, Borova gora said:

"а стана ясно от новите документи, че тази кореспонденция е била в турски ръце" - аз не помня къде бе текста за кореспонденцията в новите документи.

№ 171а

Телеграма от окръжния управител на Търново Али бей до Великото везирство за залавянето на Васил Левски в Къкрина

Търново, 28 декември 1872 г.

Дешифриран текст на телеграма, получена на 28 канун-и еввел [12]881 от Окръжното управление (мютесарифство) на Търново

Докладвам, че дошлият откъм Сърбия и Влашко в качеството на ръководител на цялата революционна организация, разкрита [по време на съдебния процес] в София, и от три-четири години подбудител и подстрекател на бунтове и смут по тези места Васил Левски от Карлово, [който ] от седем-осем месеца насам е издирван, след като снимката (фотографията) му е била придобита по подходящия начин, [а междувременно] са били конфискувани към шестдесет-седемдесет броя писма и документи, които е получил от революционните клетки в Русия, Влашко и Сърбия, е бил обсаден преди два дни в едно село в [околията на] Ловеч. [Тогава той] извадил оръжие, ранил едно заптие и понечил да избяга, но в отговор [на дръзката му постъпка] е бил заловен в ранено състояние заедно с трима негови другари. За случилото се докладвам също и до [управлението на] вилаета.

[Бележка на гърба на документа:] Да бъде задържан.

________________

ОА, Истанбул – BOA, BOA, A. MKT. UM 1244/72. Превод Орлин Събев.

https://vlevskimuseum-bg.org/wp-content/uploads/2020/12/Levski-pred-sada-na-Portata.pdf?fbclid=IwY2xjawHcoDJleHRuA2FlbQIxMAABHfgEbOonZcRjQRFOhuoZng-8rGT-aXdLBjuDDruVtAi529z82-u9MqoQZw_aem_lLglBEr1-PwcR3-BEpx9kQ

 

[Borova gora]

Преди 8 часа, Б. Киров said:

№ 171а

Телеграма от окръжния управител на Търново Али бей до Великото везирство за залавянето на Васил Левски в Къкрина

Търново, 28 декември 1872 г.

Дешифриран текст на телеграма, получена на 28 канун-и еввел [12]881 от Окръжното управление (мютесарифство) на Търново

Докладвам, че дошлият откъм Сърбия и Влашко в качеството на ръководител на цялата революционна организация, разкрита [по време на съдебния процес] в София, и от три-четири години подбудител и подстрекател на бунтове и смут по тези места Васил Левски от Карлово, [който ] от седем-осем месеца насам е издирван, след като снимката (фотографията) му е била придобита по подходящия начин, [а междувременно] са били конфискувани към шестдесет-седемдесет броя писма и документи, които е получил от революционните клетки в Русия, Влашко и Сърбия, е бил обсаден преди два дни в едно село в [околията на] Ловеч. [Тогава той] извадил оръжие, ранил едно заптие и понечил да избяга, но в отговор [на дръзката му постъпка] е бил заловен в ранено състояние заедно с трима негови другари. За случилото се докладвам също и до [управлението на] вилаета.

[Бележка на гърба на документа:] Да бъде задържан.

________________

ОА, Истанбул – BOA, BOA, A. MKT. UM 1244/72. Превод Орлин Събев.

https://vlevskimuseum-bg.org/wp-content/uploads/2020/12/Levski-pred-sada-na-Portata.pdf?fbclid=IwY2xjawHcoDJleHRuA2FlbQIxMAABHfgEbOonZcRjQRFOhuoZng-8rGT-aXdLBjuDDruVtAi529z82-u9MqoQZw_aem_lLglBEr1-PwcR3-BEpx9kQ

Да, това не са конфискуваните документи, изровените от нивите, извадените от скривалищата на комитетските дейци, защото Левски при тях не е държал своята кореспонденция. Имал е съвсем малко тайни места за целта. Мисля, в Букурещ са били само изпратените от него писма до Каравелов. Но писма и документи, които той получил от Русия, Влашко и Сърбия няма как да бъдат нито в тайните комитети на Етрополе или Троян, нито в Букурещ при Каравелов. При това така както аз го чета, те са намерени или са им предадени почти по едно и също време със снимката, по която са го издирвали т.е. няма начин да са ги взели при залавянето му. Добрали са се до кореспонденцията му преди това. Къде ли я е държал? При кого? Данаил Попов правел преписи на писмата му, но от и за българско. Значи е бил предаден още веднъж, със снимката, с писмата, дни, седмици преди Къкрина...

[Б. Киров]

Преди 2 часа, Borova gora said:

Но писма и документи, които той получил от Русия, Влашко и Сърбия няма как да бъдат нито в тайните комитети на Етрополе или Троян, нито в Букурещ при Каравелов. При това така както аз го чета, те са намерени или са им предадени почти по едно и също време със снимката, по която са го издирвали т.е. няма начин да са ги взели при залавянето му. Добрали са се до кореспонденцията му преди това. Къде ли я е държал? При кого? Данаил Попов правел преписи на писмата му, но от и за българско. Значи е бил предаден още веднъж, със снимката, с писмата, дни, седмици преди Къкрина...

Няма къде другаде да са били тези писма, освен в Ловеч, според мен. Това обяснява защо на някои писма зад граница има единствено писма отговори на Левски, но не и тези на кореспондента, например изчезнало е прословутото писмо, което наричаме "знаеш ли ти кои сме?" от Плоещ, както и писмото на Иван Кършовски от Влашко, имаме само техните отговори на Левски. Липсва и писмото на Филип Тотю за събиране на подписи за прошение до руския император, разбираме за съдържанието му единствено по отговора, който му е написал Левски, писмото на Левски е датирано 18 април 1871-ва, писмото на Тотю е изчезнало. Липсват писмата на Кишелски и до Кишелски, те пак са писани през април-май 1871-ва.

[Borova gora]

Преди 2 часа, Б. Киров said:

Няма къде другаде да са били тези писма, освен в Ловеч, според мен. Това обяснява защо на някои писма зад граница има единствено писма отговори на Левски, но не и тези на кореспондента, например изчезнало е прословутото писмо, което наричаме "знаеш ли ти кои сме?" от Плоещ, както и писмото на Иван Кършовски от Влашко, имаме само техните отговори на Левски. Липсва и писмото на Филип Тотю за събиране на подписи за прошение до руския император, разбираме за съдържанието му единствено по отговора, който му е написал Левски, писмото на Левски е датирано 18 април 1871-ва, писмото на Тотю е изчезнало. Липсват писмата на Киселски и до Киселски, те пак са писани през април-май 1871-ва.

Направо си пренаписахме Възраждането в опит да намерим отговор на куп замитани под черджето факти и въпроси.
Сега в ролята на Шолмс, Ширлок Холмс, по студените следи на тайните в българската доосвобожденска история. 
Значи, хем са предадени писма на властта, хем избирателно и всичко е някъде по времето на предаването и на снимката. Част са скрити или унищожени, особено от кореспондентите, или пък не са били в купчината от самото начало. Аз имам две варианта, не съм се спряла на един, защото имат плюс и минус и двата, трябва да ги разгледаме:
Вариант 1 - Анастас Попхинов - голяма част от кореспонденцията на Левски е минавала през него до средата на 1871г., не знаем дали е имал задача като брат си да прави преписи. Заловен е преди Апостола, издавал всичко с най-голяма охота, разнищихме защо, ако е правил преписи на писма, със сигурност са предадени на властта. Не знаем обаче този архив от писма от Влашко, Русия и Сърбия до коя дата са били, това би ни ориентирало, особено ако са до средата на 1871г.
Вариант 2 - Някой от комитета в Ловеч - там са правени преписи по искане на Левски, Иван Драсов е писал и писма от негово име, докато Левски му е диктувал. Писмата на кореспондентите може да са останали в самия Дякон, докато Драсов е правел преписи и изпращал писмата. Така се е натрупал архив, който Драсов е предал с парите и копирната книга на Марин Поплуканов при тръгването си за Чехия. Оттам-насетне, арестувани са били Марин и Пъшков почти два месеца преди залавянето на Апостола, дали са се опитали да се откупят с архива? Ако фамилията на Поплуканов е имала достъп до тях, възможно е да са ги преровили и да са отстранили най-опасните, а другите да са занесли в конака в опит да измъкнат Марин. Хрумва ми, защото са го правили и след това, имало е техен опит за ровене в архива на Марийка Сиркова, откъдето пък липсва последното писмо до Левски от Ловеч, занесено от Никола Сирков, с което му се съобщава за подхвърлени писма през портата на Величка. Подозрително точно това писмо не е оцеляло. Имаме само отговорът на Апостола. 
Не подозирам Ради Иванов, защото той е куриер само една година на ВРО, на Левски в Плевен, няма как в неговите ръце да са били писма от началото на 1871г., а Попхинов не му е предал архив, иначе това щеше да го има в кореспонденцията до Данаил Попов, подробен е Левски до него по случая...

Третият архив на Левски е бил в Данаил Попов, но някак си няма причина да тича от Турну Магуреле през Дунава, за да го издаде.

Значи освен архива на Каравелов, имаме всъщност още един предаден на властта архив с важна кореспонденция, с документи на Апостола, написано е в телеграмата, че имало и документи... Дълбочината на предателството, измерена не с един а с два архива, още преди залавянето му, е по-голяма от известното ни.

Редактирано Ноември 11 от Borova gora

[Borova gora]

Преди 1 час, Borova gora said:

Направо си пренаписахме Възраждането в опит да намерим отговор на куп замитани под черджето факти и въпроси.
Сега в ролята на Шолмс, Ширлок Холмс, по студените следи на тайните в българската доосвобожденска история. 
Значи, хем са предадени писма на властта, хем избирателно и всичко е някъде по времето на предаването и на снимката. Част са скрити или унищожени, особено от кореспондентите, или пък не са били в купчината от самото начало. Аз имам две варианта, не съм се спряла на един, защото имат плюс и минус и двата, трябва да ги разгледаме:
Вариант 1 - Анастас Попхинов - голяма част от кореспонденцията на Левски е минавала през него до средата на 1871г., не знаем дали е имал задача като брат си да прави преписи. Заловен е преди Апостола, издавал всичко с най-голяма охота, разнищихме защо, ако е правил преписи на писма, със сигурност са предадени на властта. Не знаем обаче този архив от писма от Влашко, Русия и Сърбия до коя дата са били, това би ни ориентирало, особено ако са до средата на 1871г.
Вариант 2 - Някой от комитета в Ловеч - там са правени преписи по искане на Левски, Иван Драсов е писал и писма от негово име, докато Левски му е диктувал. Писмата на кореспондентите може да са останали в самия Дякон, докато Драсов е правел преписи и изпращал писмата. Така се е натрупал архив, който Драсов е предал с парите и копирната книга на Марин Поплуканов при тръгването си за Чехия. Оттам-насетне, арестувани са били Марин и Пъшков почти два месеца преди залавянето на Апостола, дали са се опитали да се откупят с архива? Ако фамилията на Поплуканов е имала достъп до тях, възможно е да са ги преровили и да са отстранили най-опасните, а другите да са занесли в конака в опит да измъкнат Марин. Хрумва ми, защото са го правили и след това, имало е техен опит за ровене в архива на Марийка Сиркова, откъдето пък липсва последното писмо до Левски от Ловеч, занесено от Никола Сирков, с което му се съобщава за подхвърлени писма през портата на Величка. Подозрително точно това писмо не е оцеляло. Имаме само отговорът на Апостола. 
Не подозирам Ради Иванов, защото той е куриер само една година на ВРО, на Левски в Плевен, няма как в неговите ръце да са били писма от началото на 1871г., а Попхинов не му е предал архив, иначе това щеше да го има в кореспонденцията до Данаил Попов, подробен е Левски до него по случая...

Третият архив на Левски е бил в Данаил Попов, но някак си няма причина да тича от Турну Магуреле през Дунава, за да го издаде.

Значи освен архива на Каравелов, имаме всъщност още един предаден на властта архив с важна кореспонденция, с документи на Апостола, написано е в телеграмата, че имало и документи... Дълбочината на предателството, измерена не с един а с два архива, още преди залавянето му, е по-голяма от известното ни.

Аз обаче трябва да се допълня, първо не е отбелязано дали въпросните писма и документи са оригинали или преписи.

Второ, като важност е подчертано "шестдесет-седемдесет броя писма и документи, които е получил от революционните клетки в Русия, Влашко и Сърбия" - не пише да са негови писма, а писма адресирани до него. Това не значи, че авторът на телеграмата от вълнение не е грешал, грешал е, защото твърди, че Левски е заловен "заедно с трима негови другари", а историята знае само за двама, Латинеца и Никола Цвятков, така че е възможно просто да е обобщил писма до него, защото не е предполагал, че Апостола е правел и пазел преписи.

Редактирано Ноември 11 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 1 час, Borova gora said:

Значи, хем са предадени писма на властта, хем избирателно и всичко е някъде по времето на предаването и на снимката.

Ако преводът е точен, снимката е била придобита, а писмата конфискувани; има разлика, другите две писма на Каравелов са "взети" по подходящ начин и върнати на приносителя; тези Събев е превел като "конфискувани". 

Преди 1 час, Borova gora said:

Вариант 1 - Анастас Попхинов - голяма част от кореспонденцията на Левски е минавала през него до средата на 1871г., не знаем дали е имал задача като брат си да прави преписи. Заловен е преди Апостола, издавал всичко с най-голяма охота, разнищихме защо, ако е правил преписи на писма, със сигурност са предадени на властта. Не знаем обаче този архив от писма от Влашко, Русия и Сърбия до коя дата са били, това би ни ориентирало, особено ако са до средата на 1871г.

Попхинов със сигурност е нямал право да преписва писма до Левски, никъде Левски не споменава това, единствено брат му е имал право да разпечатва писмата му, да ги чете и да прави преписи. Още един аргумент, че е нямал това право е скандала с разпечатаното писмо на Кишелски до Левски, което става причина да се търси друг куриер в лицето на Обретенов. Ако ги е разпечатвал и е правел преписи, правел го е по свое усмотрение; но защо? Трябвало е да разпечатва преписваните писма и после пак да ги запечатва без да оставя никакви следи, а Левски хваща такова разпечатване чак в края на май 1871-ва, дотогава Попхинов е изпълнявал ролята на куриер година и половина без забележки от Левски. Според мен, не са конфискувани от Попхинов.

Преди 1 час, Borova gora said:

Вариант 2 - Някой от комитета в Ловеч - там са правени преписи по искане на Левски, Иван Драсов е писал и писма от негово име, докато Левски му е диктувал. Писмата на кореспондентите може да са останали в самия Дякон, докато Драсов е правел преписи и изпращал писмата. Така се е натрупал архив, който Драсов е предал с парите и копирната книга на Марин Поплуканов при тръгването си за Чехия. Оттам-насетне, арестувани са били Марин и Пъшков почти два месеца преди залавянето на Апостола, дали са се опитали да се откупят с архива? Ако фамилията на Поплуканов е имала достъп до тях, възможно е да са ги преровили и да са отстранили най-опасните, а другите да са занесли в конака в опит да измъкнат Марин. Хрумва ми, защото са го правили и след това, имало е техен опит за ровене в архива на Марийка Сиркова, откъдето пък липсва последното писмо до Левски от Ловеч, занесено от Никола Сирков, с което му се съобщава за подхвърлени писма през портата на Величка. Подозрително точно това писмо не е оцеляло. Имаме само отговорът на Апостола. 

Драсов е писал писма и разпечатвал писма до Левски в негово отсъствие, но не ги е съхранявал, архивът се водел на съхранение у председателя Марин Поплуканов; Левски го търси на 12 декември 1872-ра от Председателя, нарежда писма и пари да се пренесат у Сиркови от Председателя; председател несъмнено е бил Марин, всички опити да се прехвърли тази роля на поп Кръстьо /започнали от Страшимиров/ са ялови, те само показват гузност и изкривяване на действителността, за да се натика тя в някаква предпоставена теза, в случая, че поп Кръстьо е предал Левски.

Архивът еднозначно се е съхранявал от Марин Поплуканов. За да са "конфискувани", това трябва да е станало при обиск, а такъв е бил правен веднага след убийството на слугата; обиск е имало и у Сиркови, където също може да са били част от писмата, там е имало тайна стаичка-писалище на Апостола. Сиркова твърди, че Величка я предупредила за обиска у тях, това го обсъждахме, но при брат й и в къщата на Величка също е имало обиски, Левски пише за това, че Марин хвърлил всичко в "заода". Обиски със сигурност с правени в къщите на Марин /поп Лукан/ и Величка и при арестуването им, Пъшков свидетелства, че такъв обиск е правен и в неговата къща при ареста му.

Но в телеграмата на Али бей се споменават единствено писма от революционните клетки във Влашко, Русия и Сърбия, нищо за писма до ЧРК в Българско, селективно. Не е от архива на Каравелов, защото писмата от Русия не са минавали през него, Филип Тотю си е пишел директно до Левски през Данаил Попов.

Остава единствено Ловеч, според мен, фамилията Поплуканови. 

Данаил Попов и Ради Иванов ги изключвам напълно, Попов щеше да предаде на турците писмото на Каравелов за вдигане на въстание, но неговия препис намира Левски, а оригиналът у Обретенов никога не стига да Търново, ерго Попов не е бил предател; Ради Иванов става куриер от Плевен много по-късно, когато кореспонденция с Русия вече не е имало, такава е имало с Тошков и Ф.Тотю, но преди Ради да поеме куриерски функции. Същото е валидно е за Обретенов.

[Б. Киров]

Преди 21 минути, Borova gora said:

Второ, като важност е подчертано "шестдесет-седемдесет броя писма и документи, които е получил от революционните клетки в Русия, Влашко и Сърбия" - не пише да са негови писма, а писма адресирани до него. Това не значи, че авторът на телеграмата от вълнение не е грешал, грешал е, защото твърди, че Левски е заловен "заедно с трима негови другари", а историята знае само за двама, Латинеца и Никола Цвятков, така че е възможно просто да е обобщил писма до него, защото не е предполагал, че Апостола е правел и пазел преписи.

Левски не е правел преписи на писма до него, за които крайният адресант е бил той самият; правел е преписи на писмата, които той изпраща до други. Преписите на писма, изпращани до него са били грижа на тези, които ги изпращат. Има такова писмо на Хитов до Левски в два варианта, единият е на самият Хитов, много неграмотно написано, където Хитов сам е написал "от афторо", а писмото намерило Левски е писано от друг по-грамотен човек, явно преписано от хитовото.

Факт е обаче, и може да се изследва писмо по писмо, че липсват редица писма писани от зад граница до Левски, а са запазени само неговите отговори до изпращачите, посочих три - писмото от Плоещките българи, на Иван Кършовски и на Филип Тотю за прошението, но със сигурност са повече. Няма никакъв смисъл Левски да не е съхранявал оригиналите, за да може при спорове да ги извади като аргумент, в това отношение той е бил абсолютно акуратен, имайки предвид изкривяването на думите, когато не са написани черно на бяло; нещо повече, характерно за неговата кореспонденция с емигрантите, в отговорите си той преразказва техните писма, така научаваме какво те са му писали.

Но оригиналите ги няма, факт. И факт е, че в телеграмата се твърди, че има писма до Левски, конфискувани, от клетки в Русия, Сърбия и Влашко, писма, не само документи. Не може да са разпечатани циркуляри от Букурещ, каквито е получавал оттам, от Сърбия и Русия никой не е пращал циркулярни печатни писма, пращали са му лично написани писма до него. За такива писма става дума в телеграмата.

 

[Borova gora]

Преди 2 часа, Б. Киров said:

Левски не е правел преписи на писма до него, за които крайният адресант е бил той самият; правел е преписи на писмата, които той изпраща до други. Преписите на писма, изпращани до него са били грижа на тези, които ги изпращат. Има такова писмо на Хитов до Левски в два варианта, единият е на самият Хитов, много неграмотно написано, където Хитов сам е написал "от афторо", а писмото намерило Левски е писано от друг по-грамотен човек, явно преписано от хитовото.

Факт е обаче, и може да се изследва писмо по писмо, че липсват редица писма писани от зад граница до Левски, а са запазени само неговите отговори до изпращачите, посочих три - писмото от Плоещките българи, на Иван Кършовски и на Филип Тотю за прошението, но със сигурност са повече. Няма никакъв смисъл Левски да не е съхранявал оригиналите, за да може при спорове да ги извади като аргумент, в това отношение той е бил абсолютно акуратен, имайки предвид изкривяването на думите, когато не са написани черно на бяло; нещо повече, характерно за неговата кореспонденция с емигрантите, в отговорите си той преразказва техните писма, така научаваме какво те са му писали.

Но оригиналите ги няма, факт. И факт е, че в телеграмата се твърди, че има писма до Левски, конфискувани, от клетки в Русия, Сърбия и Влашко, писма, не само документи. Не може да са разпечатани циркуляри от Букурещ, каквито е получавал оттам, от Сърбия и Русия никой не е пращал циркулярни печатни писма, пращали са му лично написани писма до него. За такива писма става дума в телеграмата.

Както и да разглеждам случая, аз също стигам до Ловеч. Левски не е носил и не би могъл да носи със себе си през цялото време дузина писма, а не е било и редно, можело да го заловят, тогава ще вземат и тях. Оставял ги е някъде на съхранение, най-логично е Ловеч, защото там е получавал част от тях, но и защото най-често там се завръщал, градът е бил неговата столица, имал е доверие. Съхранявал е със сигурност важните, което обяснява писма и документи от "Влашко, Русия, Сърбия",  от тези места всичко е било специално и важно. 

ОК, градът е посочен. Сега да видим къщите. Имал е четири, не една, а четири къщи, на които е разчитал. Сиркови са били за "зъл случай", по-често е ползвал тази на поп Лукан и Марин, после на Величка Хашнова, рядко на Драсов, понякога на Латинеца, никога на Пъшков. Оттук, интересуват ни обиските в тези домове, по спомени, домът на Драсов също е бил обискиран, нищо, че е бил заминал. Сиркова разказва след години, че са влезнали, разгледали и нищо не намерили в тяхната, макар пушките да били вътре скрити, униформата на Левски също, което навежда на мисълта, че по-скоро са разгледали къщата, за да преценят ако Апостола влезе вътре откъде би могъл да опита да се измъкне, след което я "заградили чак до Коледа". 

Къщата на Марин обаче е претърсвана няколко пъти, хвърлял неща в заода, но... не е бил арестуван през август. Ако са ги намерили тогава, нямало да излезе от кауша. След арестуването му в края на октомври отново всичко е било прегледано още по-внимателно. 

В къщата на Пъшков влезнал партньорът му Яким Шишков, запалил огъня и хвърлил вътре всичко подозрително. Тъкмо си тръгвал и видял заптиетата да пресичат улицата, за да я претършуват.

За къщата на Латинеца не знаем нищо, а там Левски също понякога е нощувал и я е смятал за сигурна, както и стопанинът й. Нито знаем да е била заградена, нито колко време, нито дали е имало обиск...

Къщата на Величка, брат й Марин се изплашил, хвърлял всичко, но тя е пазела в мазе неща на Левски, отгоре имало капак и слагала черга и стан за тъкане, за да не бъде разкрито скривалището. Величка е разпитвана след ареста на брат й, пусната от конака и затворена в дома на поп Кръстьо. Нейната къща тогава е била обискирана втори път, първият след убийството на Стойчо Гиргинов. Излиза, че при вторите обиски, вече по-внимателни, са намерени и конфискувани тези писма и документи.

Преписите на самите писма на Левски са предадени на Сиркови или са били в Сиркови, зашити в самара на коня и спасени от Никола Цвятков. Но писмата до Левски... Явно са били два архива в две различни къщи за по-голяма сигурност, той наистина е взимал мерки всичко на едно място да не бъде.

За конфискувани писма до него не се споменава никъде в кореспонденцията му от октомври-ноември-декември 1872г., не го споменава и той в писмото до тях от 12-ти декември 1872г. Дали е научил, че ги няма? Ако ДА, 

Предположения:

писмата до него не са били в дома на Сиркови, ако бяха конфискувани, не би имал доверие на тази къща до последно.

писмата до него не са били в дома на Латинеца, ако бяха конфискувани, не би му имал доверие, не би му заръчал да отвори ханчето в Къкрина и да го чака.

писмата до него не са били в дома на Пъшков, по някакви причини той не е бил от верните му хора.

писмата до него не са били в дома на поп Кръстьо, той е бил касиер на комитета, но не и съхраняващ нещо, дрехи, оръжие, писма на Апостола.

Остават къщите на Драсов, на Хашнови, на Марин, макар никой от тях да не ги е дал доброволно, конфискуването се е случило още при арестите, на Величка или на Марин, или ако е от дома на Драсов, тогава имаме отговор защо никой нищо не е научил и няма следа в кореспонденцията за липсващ архив. Ако бе от дома на Марин поне Пъшков в Спомените си щеше да го посочи, по-възможно е да е било от дома на Величка, заради което се е стигнало до нейния арест. Тук пък имаме отговор защо тя е била арестувана, брат й не би я издал, нито баща й... а не е арестуван съпругът й, което е съвсем нелогично...

Редактирано Ноември 11 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 3 часа, Borova gora said:

Къщата на Марин обаче е претърсвана няколко пъти, хвърлял неща в заода, но... не е бил арестуван през август. Ако са ги намерили тогава, нямало да излезе от кауша. След арестуването му в края на октомври отново всичко е било прегледано още по-внимателно. 

В къщата на Пъшков влезнал партньорът му Яким Шишков, запалил огъня и хвърлил вътре всичко подозрително. Тъкмо си тръгвал и видял заптиетата да пресичат улицата, за да я претършуват.

За къщата на Латинеца не знаем нищо, а там Левски също понякога е нощувал и я е смятал за сигурна, както и стопанинът й. Нито знаем да е била заградена, нито колко време, нито дали е имало обиск...

Къщата на Величка, брат й Марин се изплашил, хвърлял всичко, но тя е пазела в мазе неща на Левски, отгоре имало капак и слагала черга и стан за тъкане, за да не бъде разкрито скривалището. Величка е разпитвана след ареста на брат й, пусната от конака и затворена в дома на поп Кръстьо. Нейната къща тогава е била обискирана втори път, първият след убийството на Стойчо Гиргинов. Излиза, че при вторите обиски, вече по-внимателни, са намерени и конфискувани тези писма и документи.

Според мен, писмата до Левски от Русия, Сърбия и Влашко /външните писма до Левски/ са били конфискувани от къщата на Величка Хашнова, където е имало скривалище и където Левски се е отбил, за да търси парите на комитета в деня преди да го арестуват в Къкрина. Левски е пришил заедно със Сирков комитетския архив в самара на коня сутринта, но преди това пришиване не е имал време да прави преглед на писмата едно по едно, за да установи кои липсват. Именно тези писма от самара на коня с който Левски е бил в Къкрина са това, което наричаме Ловчански архив и тях Захари Стоянов по-късно взема с разписка от Сиркова, а тя ги е наследила от покойния си мъж, той от своя страна ги е извадил от самара на коня, върнат след арестуването на Левски от турците.

Преди да пришият тези писма, целия архив е стоял на съхранение у Величкини, там е трябвало да бъдат и парите на Привременното правителство в Ловеч; Сирков по нареждане на Левски е взел писмата, но с вече предварително извадените от там писма до Левски от външни комитети от турците, това е интересувало турците. Да преписват и превеждат десетки писма са нямали необходимото време, но са извадили точно тези, защото те са били неоспоримо доказателство за руска и сръбска намеса в подготовката на въстание в българските земи на Османската империя. Тези писма са били взривоопасни като доказателство пред съдебен процес воден публично и осветен от пресата. Когато след залавянето на Левски, Великият везир, тогава вече Надим паша, е повел линия на процеса с избягване на публичност и обществена тишина, писмата са си останали в османските архиви, но не са били пуснати в действие, целият процес е целял ограничаване на международен скандал и публичност, тишина и полу-мълчание за мащабите, както вече писахме, затова е проведен в София при закрити врати.

Писмата до Левски с доказателства за сръбска и руска намеса в българските комитети са били много силен политически коз в ръцете на Мидхат паша като Велик везир, той е бил на държавното кормило до 19 октомври 1872-ра, след което е бил сменен на този пост с Надим паша. Надим паша, приятел на Игнатиев, вече е бил застрашен от даването на публичност на писмата, макар че окръжния управител на Търново, Али бей, очевидно е знаел за тяхното съществуване, както и за фотографията на Левски, по която е издирван. Знанието на Али паша показва, че разследването и преследването на Левски е минавало пред Търново, тоест имало е добра координация между Ловеч и Търново, тъй като писмата са били конфискувани в Ловеч, но за тях е било докладвано по надлежния ред в Търново.

Само да отбележа в заключение, че писмата отвън, които са дошли в Ловеч до Левски, са можели да бъдат конфискувани само на едно място накуп: и това място е Ловеч. Изключено е да са били на друго място, защото отговорите на тези писма са писани от Левски в Ловеч и са се съхранявали в Ловеч, а самите писма до него липсват в архива на Ловеч.

 

[Borova gora]

Преди 3 часа, Б. Киров said:

Според мен, писмата до Левски от Русия, Сърбия и Влашко /външните писма до Левски/ са били конфискувани от къщата на Величка Хашнова, където е имало скривалище и където Левски се е отбил, за да търси парите на комитета в деня преди да го арестуват в Къкрина. Левски е пришил заедно със Сирков комитетския архив в самара на коня сутринта, но преди това пришиване не е имал време да прави преглед на писмата едно по едно, за да установи кои липсват. Именно тези писма от самара на коня с който Левски е бил в Къкрина са това, което наричаме Ловчански архив и тях Захари Стоянов по-късно взема с разписка от Сиркова, а тя ги е наследила от покойния си мъж, той от своя страна ги е извадил от самара на коня, върнат след арестуването на Левски от турците.

Преди да пришият тези писма, целия архив е стоял на съхранение у Величкини, там е трябвало да бъдат и парите на Привременното правителство в Ловеч; Сирков по нареждане на Левски е взел писмата, но с вече предварително извадените от там писма до Левски от външни комитети от турците, това е интересувало турците. Да преписват и превеждат десетки писма са нямали необходимото време, но са извадили точно тези, защото те са били неоспоримо доказателство за руска и сръбска намеса в подготовката на въстание в българските земи на Османската империя. Тези писма са били взривоопасни като доказателство пред съдебен процес воден публично и осветен от пресата. Когато след залавянето на Левски, Великият везир, тогава вече Надим паша, е повел линия на процеса с избягване на публичност и обществена тишина, писмата са си останали в османските архиви, но не са били пуснати в действие, целият процес е целял ограничаване на международен скандал и публичност, тишина и полу-мълчание за мащабите, както вече писахме, затова е проведен в София при закрити врати.

Писмата до Левски с доказателства за сръбска и руска намеса в българските комитети са били много силен политически коз в ръцете на Мидхат паша като Велик везир, той е бил на държавното кормило до 19 октомври 1872-ра, след което е бил сменен на този пост с Надим паша. Надим паша, приятел на Игнатиев, вече е бил застрашен от даването на публичност на писмата, макар че окръжния управител на Търново, Али бей, очевидно е знаел за тяхното съществуване, както и за фотографията на Левски, по която е издирван. Знанието на Али паша показва, че разследването и преследването на Левски е минавало пред Търново, тоест имало е добра координация между Ловеч и Търново, тъй като писмата са били конфискувани в Ловеч, но за тях е било докладвано по надлежния ред в Търново.

Само да отбележа в заключение, че писмата отвън, които са дошли в Ловеч до Левски, са можели да бъдат конфискувани само на едно място накуп: и това място е Ловеч. Изключено е да са били на друго място, защото отговорите на тези писма са писани от Левски в Ловеч и са се съхранявали в Ловеч, а самите писма до него липсват в архива на Ловеч.

Два въпроса:
Защо не са конфискувани всички писма?

Защо не е арестуван Гечо Хашната, синовете му, защо Величка? Това е изключително необяснимо предвид, че глава на семейството в къщата е той, тя не е била самотна майка или вдовица, по-късно ще бъде такава...

Но имаме обяснение защо е била и тя арестувана, не само брат й, намерили са нещо в дома й...

Ако са конфискувани при втория обиск, след арестуването на Марин, значи още тогава се е пропукало всичко и Величка е започнала да сътрудничи от ден първи не само за да спаси брат си, но и себе си, нея също я е очаквало присъда. В онези дванадесет дни, в които Марин е бил в кауша е твърде възможно да са й осигурили свиждане, за да го убеди да съдейства, защото полицията е намерила писмата, документите в нейния дом, макар в своя Марин да унищожил всичко. Да говори е нямало нужда, вече са знаели и детайлите, но да съдейства за залавянето на Апостола... Пъшков в Спомените си хвърля подсказка, че в София, Марин седял цял ден на прозорчето в кауша, за да види лично Левски ли са заловили или поредния му фалшив двойник, видял го с превръзката на главата, познал го, съобщил на Пъшков и напуснал наблюдателницата си т.е. очаквал залавянето му, това спасявало него от бесилото...

След това каймакаминът e имал достатъчно време да съчинява капан А, капан Б, капан В за Левски. Защо не го е арестувал още в Ловеч, а се случило после, в Къкрина? Защото Величка разбрала, убедила се, че е там, когато минал да й поиска парите на път за ханчето и защото не е искала да падне подозрението на всички върху тях при негов арест в града. Но в следващите часове трябва да го е издала, за да отърве живота си, брат си, семейството си... Сирков се чудел как като никой не знаел, някой е предал Дякона, за него е било сто процента гарантирано предателството и тези думи употребил съгласно статията по-долу, защото не обкръжили нито цялото село, нито друго ханче, а само това, в което той сам пратил Апостола...

Аз намерих доказателство за Вашето твърдение, но все още мисля над отговорите на моите въпроси:

"В черквата служеха поп Лукан и поп Кръстю. Като наближи да привършва службата, Величка излезе преди нас. На връщане тя ме чакаше зад портата и ми даде писмата. Латинката не разбра нищо." "Левски и Николчо  Сирков зашиха всички книжа, които Левски бе събрал, и тези, които бяха донесени от Величка, в самаря на коня." - https://artdialog-bg.com/васил-левски-180-години-от-рождението-144-го/ - дала е писма, при това едва ли писмата дето уж били прехвърляни през портата й. Сиркова е била неграмотна, изобщо не е разбрала колко и какви писма е получила да предаде на Левски. Тези писма и останалите в Сиркови набързо са зашили в самара на коня.

Ако обаче Левски е отишъл да спи във Величкини според една от версиите, не е било необходимо Сиркова да ходи да взима писмата. По-склонна съм да вярвам на другата версия, че е спал в Сиркови и в последния си ден на свобода е минал на път за Къкрина през дома на Величка. Освен нея, допускам поп Лукан да го е издал, за да спаси децата си. Как са узнали за ханчето? Латинецът им е бил роднина, жена му си е била в къщи, само той отишъл на ханчето, на Величка не й е било нужно много, за да я посети и научи каквото иска, смятана е била за доверен човек на комитета и на Левски. След това е конакът и събирането на потерията... Забавила се е потерията, защото Величка е търчала да разпитва роднините преди да съобщи...

Но така и така се върнахме в Ловеч, да си потвърдим още нещо:

"Разправих му, че след като арестуваха председателя и подпредседателя и останахме без водачи, ние дотолкова изтръпнахме и нито се срещахме, нито се събирахме. Само два-три пъти се виждах тогава с поп Кръстя – нашият касиер" https://www.vasil-levski.eu/за-левски/spodvijnitsi/никола-сирков/ - Никола Сирков категорично е посочил, председателят е бил арестуван, а поп Кръстьо е бил само касиер, който не е арестуван, но трябвало много години след това в своите Спомени да го съобщи и Димитър Пъшков, за да приемат факта историците, че председателят е бил Марин.

Редактирано Ноември 11 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 2 часа, Borova gora said:

Защо не са конфискувани всички писма?

Защото в този случай Величка изгаря като примамка за Левски; веднага лъсва, че при нея има провал, а тя е била оставена на свобода единствено като стръв в капан приготвен за влизането на Левски в Ловеч, стръв и сигнална лампа; ако всички писма са конфискувани, конфискувано е и златото на комитета, Левски няма за какво да идва в Ловеч, нито архива му е там, нито парите, ще си продължи пътя за Влашко по друг маршрут, а на полицията й е необходимо да го засече в Ловеч.

Преди 2 часа, Borova gora said:

"В черквата служеха поп Лукан и поп Кръстю. Като наближи да привършва службата, Величка излезе преди нас. На връщане тя ме чакаше зад портата и ми даде писмата. Латинката не разбра нищо." "Левски и Николчо  Сирков зашиха всички книжа, които Левски бе събрал, и тези, които бяха донесени от Величка, в самаря на коня." - https://artdialog-bg.com/васил-левски-180-години-от-рождението-144-го/ - дала е писма, при това едва ли писмата дето уж били прехвърляни през портата й. Сиркова е била неграмотна, изобщо не е разбрала колко и какви писма е получила да предаде на Левски. Тези писма и останалите в Сиркови набързо са зашили в самара на коня.

Ако изобщо тези разкази на Сиркова имат нещо общо с действителността. След като по думите на Сирков, първите думи на Левски са били "на никого няма да казвате, че съм у вас", Сиркова напук хуква към Величка... Според мен това е нейна компенсаторна лъжа, целяща да хвърли вина и подозрение за предателство към Величка, за да снеме подозрения от нея и мъжа й, където Левски последно е нощувал, но така или иначе, не променя цялата ситуация около писмата.

Но да допуснем, че са истина думите й, пак е взела някакви писма, различни от конфискуваните преди това от ловечката полиция, според мен, точно компрометиращите поп Кръстьо подхвърлени писма, които впоследствие Поплуканови са прочистили от върнатия архив, за да заличат всякакви техни следи. Взетите писма до Левски от чужбина са си останали в османските власти, за да съобщава за тях в телеграмата си Али бей, те и сега най-вероятно са в османските архиви и биха доказали моята хипотеза, ако се открият там, а няма къде другаде да са, щом веднъж са взети като доказателства срещу Левски и ВРО, сериозна държава, каквато е била Османската империя, никога не губи архиви, пази ги векове наред. Щом фотографията, по която са го търсели се пази, някъде там в архивите трябва да са и въпросните писма до Левски, писани от Русия, Сърбия и Влашко, държавен служител като Али бей не би си позволил да пише празни приказки и фантазии до Великото везирство, недопустимо е.

Преди 2 часа, Borova gora said:

Защо не го е арестувал още в Ловеч, а се случило после, в Къкрина? Защото Величка разбрала, убедила се, че е там, когато минал да й поиска парите на път за ханчето и защото не е искала да падне подозрението на всички върху тях при негов арест в града.

Освен всичко това, с което съм съгласен, арест на опасен човек с оръжие, какъвто е бил Левски, е много по трудно в града или дори в къща с изходи към пещера от покрива, каквато е била Сирковата, отколкото в обкръжено отвсякъде ханче с два изхода, един от предната врата и един откъм обора, на разсъмване, когато няма никакви хора да се мотаят наоколо. Не са искали да поемат никакъв риск да го изпуснат, трябвал им е жив.

[Borova gora]

Преди 9 часа, Б. Киров said:

Защото в този случай Величка изгаря като примамка за Левски; веднага лъсва, че при нея има провал, а тя е била оставена на свобода единствено като стръв в капан приготвен за влизането на Левски в Ловеч, стръв и сигнална лампа; ако всички писма са конфискувани, конфискувано е и златото на комитета, Левски няма за какво да идва в Ловеч, нито архива му е там, нито парите, ще си продължи пътя за Влашко по друг маршрут, а на полицията й е необходимо да го засече в Ловеч.

Ако изобщо тези разкази на Сиркова имат нещо общо с действителността. След като по думите на Сирков, първите думи на Левски са били "на никого няма да казвате, че съм у вас", Сиркова напук хуква към Величка... Според мен това е нейна компенсаторна лъжа, целяща да хвърли вина и подозрение за предателство към Величка, за да снеме подозрения от нея и мъжа й, където Левски последно е нощувал, но така или иначе, не променя цялата ситуация около писмата.

Но да допуснем, че са истина думите й, пак е взела някакви писма, различни от конфискуваните преди това от ловечката полиция, според мен, точно компрометиращите поп Кръстьо подхвърлени писма, които впоследствие Поплуканови са прочистили от върнатия архив, за да заличат всякакви техни следи. Взетите писма до Левски от чужбина са си останали в османските власти, за да съобщава за тях в телеграмата си Али бей, те и сега най-вероятно са в османските архиви и биха доказали моята хипотеза, ако се открият там, а няма къде другаде да са, щом веднъж са взети като доказателства срещу Левски и ВРО, сериозна държава, каквато е била Османската империя, никога не губи архиви, пази ги векове наред. Щом фотографията, по която са го търсели се пази, някъде там в архивите трябва да са и въпросните писма до Левски, писани от Русия, Сърбия и Влашко, държавен служител като Али бей не би си позволил да пише празни приказки и фантазии до Великото везирство, недопустимо е.

Освен всичко това, с което съм съгласен, арест на опасен човек с оръжие, какъвто е бил Левски, е много по трудно в града или дори в къща с изходи към пещера от покрива, каквато е била Сирковата, отколкото в обкръжено отвсякъде ханче с два изхода, един от предната врата и един откъм обора, на разсъмване, когато няма никакви хора да се мотаят наоколо. Не са искали да поемат никакъв риск да го изпуснат, трябвал им е жив.

Преди да влезнем в обувките на полицията, нека влезнем в тези на предателите. 

Къщата на Сиркови е заградена от убийството на Стойчо Гиргинов до залавянето на Левски и въпреки това, ни заптие го е видял, ни някой го е издал. ОК, било е тъмно когато се е промушил и никой с точност не го е чакал въпросната вечер, може да са го изпуснали. Обаче, след като е заловен, абсурдно е турската полиция да не е разследвала къде е бил, при кого е спал и т.н. Но... Никола Сирков не е повикан на разпит, точно топ-ятакът на баш комитата... Поне да каже нещо дето и полицията може да е пропуснала... Но не. Три дни не ял и пил само мастика, но му се разминало, не го закачали както било редно, защото бил важен и главен в комитета, след като на него лидерът най-голямо доверие имал. Но... 

Обаче Сирков не е бил глупак, дори да не е участвал пряко в предателството, знаел, че го е направил косвено като занесъл писмо от Величка на Левски в село близо до Троян, знаел, че къщата му е заградена, а го приел в къщи... Научил, че Левски минал покрай Величка на път за Къкрина, по-късно Сиркова признала в спомените, че и Величка, и Гечо, и поп Лукан научили, че е в града. 

Не е арестуван в Ловеч, защото може и да не е казано в конака докато е бил в града, не са искали да бъдат предатели пред очите на целия град. Не знаем в кой момент е научила полицията, но да речем, че в тази част Юсеин Бошняк казал истината, че на каймакамина е било съобщено привечер и тогава наредили потерията да се събира. На предателят/предателите е било необходимо време за кураж да го предадат, а и да не ги видят посред бял ден в конака, през деня имало и български служители там, щели да ги забележат, например брата на Яким Шишков, затова и арестите и разпитите, включително на поп Кръстьо, са извършвани тихомълком нощем.  Освен това Апостола едва ли е казал на Величка, че отива в Къкрина, не му е дала парите, изгубила доверието му, а брат й само могъл да съобщи, че е на пътя за Севлиево, дотам го шпионирал уж да го пази от шпиони. На Хашнова й трябвало време да тича по родата да научи накъде е тръгнал и стигнала привечер до полицията. Сиркова не признава, но или тя, съпругът й, или съпругата на Латинеца са казали на Величка точното му местонахождение. В противен случай някой от тях тримата е търчал в конака. Затова после няма как Сирков да не се е досетил кой го е издал. Починал най-вероятно от отравяне, сигурно е разпитвал Величкини, наистина не е бил глупак, хекиминът му е бил убит от Големия - https://www.vasil-levski.eu/за-левски/spodvijnitsi/никола-сирков/,. Както съобщава Сиркова, след смъртта му изведнъж Величка започнала да говори, че поп Кръстьо е предател. Докато бил жив, такива думи не смеела да изрече. 

Към роднината им Величка Хашнова полицията също внезапно загубила интерес, нищо че е била разпитвана, арестувана, не съпругът й Гечо, а тя, държана в къщата на попа и нищо, никой повече не се сетил за нея. Макар че, няма вариант полицията да не е разбрала след залавянето му, че Левски минал през дома й да говорят. Никой повече не я търсил да каже какво са си говорили с него, какво е искал от нея... 

Редактирано Ноември 12 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 1 час, Borova gora said:

Преди да влезнем в обувките на полицията, нека влезнем в тези на предателите. 

Къщата на Сиркови е заградена от убийството на Стойчо Гиргинов до залавянето на Левски и въпреки това, ни заптие го е видял, ни някой го е издал. ОК, било е тъмно когато се е промушил и никой с точност не го е чакал въпросната вечер, може да са го изпуснали. Обаче, след като е заловен, абсурдно е турската полиция да не е разследвала къде е бил, при кого е спал и т.н. Но... Никола Сирков не е повикан на разпит, точно топ-ятакът на баш комитата... Поне да каже нещо дето и полицията може да е пропуснала... Но не. Три дни не ял и пил само мастика, но му се разминало, не го закачали както било редно, защото бил важен и главен в комитета, след като на него лидерът най-голямо доверие имал. Но... 

Обаче Сирков не е бил глупак, дори да не е участвал пряко в предателството, знаел, че го е направил косвено като занесъл писмо от Величка на Левски в село близо до Троян, знаел, че къщата му е заградена, а го приел в къщи... Научил, че Левски минал покрай Величка на път за Къкрина, по-късно Сиркова признала в спомените, че и Величка, и Гечо, и поп Лукан научили, че е в града. 

Не е арестуван в Ловеч, защото може и да не е казано в конака докато е бил в града, не са искали да бъдат предатели пред очите на целия град. Не знаем в кой момент е научила полицията, но да речем, че в тази част Юсеин Бошняк казал истината, че на каймакамина е било съобщено привечер и тогава наредили потерията да се събира. На предателят/предателите е било необходимо време за кураж да го предадат, а и да не ги видят посред бял ден в конака, през деня имало и български служители там, щели да ги забележат, например брата на Яким Шишков, затова и арестите и разпитите, включително на поп Кръстьо, са извършвани тихомълком нощем.  Освен това Апостола едва ли е казал на Величка, че отива в Къкрина, не му е дала парите, изгубила доверието му, а брат й само могъл да съобщи, че е на пътя за Севлиево, дотам го шпионирал уж да го пази от шпиони. На Хашнова й трябвало време да тича по родата да научи накъде е тръгнал и стигнала привечер до полицията. Сиркова не признава, но или тя, съпругът й, или съпругата на Латинеца са казали на Величка точното му местонахождение. В противен случай някой от тях тримата е търчал в конака. Затова после няма как Сирков да не се е досетил кой го е издал. Починал най-вероятно от отравяне, сигурно е разпитвал Величкини, наистина не е бил глупак, хекиминът му е бил убит от Големия - https://www.vasil-levski.eu/за-левски/spodvijnitsi/никола-сирков/,. Както съобщава Сиркова, след смъртта му изведнъж Величка започнала да говори, че поп Кръстьо е предател. Докато бил жив, такива думи не смеела да изрече. 

Към роднината им Величка Хашнова полицията също внезапно загубила интерес, нищо че е била разпитвана, арестувана, не съпругът й Гечо, а тя, държана в къщата на попа и нищо, никой повече не се сетил за нея. Макар че, няма вариант полицията да не е разбрала след залавянето му, че Левски минал през дома й да говорят. Никой повече не я търсил да каже какво са си говорили с него, какво е искал от нея... 

Да, стигаме отново до Ловеч, след като направихме този голям кръг, но и в телеграмата на Али бей е написано, че Левски в качеството му на лидер на революционната организация, се издирва от 7-8 месеца, а като върнем 8 месеца назад, излиза, че това целенасочено търсене на лидера е започнало още през май 1872, докато се е провеждало общото събрание на БРЦК и ВРО в Букурещ.

Провалът в Ловеч е започнал почти веднага след събранието и е дошъл отвън, от информация от участник в събранието, 99 процента сигурно Никола Тихов Обретенов, след като проследихме цялата му история около убийството на Стоян Пенев и задържането му за 40 дни в Русе след това убийство.

Оттам изтеглихме нишката към Букурещ, към Каравелов, по чието нареждане става това убийство на Стоян Пенев, първата жертва на терора.

И връщайки се още по-назад във времето, установихме, че обединението на ВРО и БРЦК със събранието в Букурещ е било продиктувано от привидната необходимост да се вдигне спешно въстание в българските земи, защото се очаквало въстание в Босна и Херцеговина и намеса на Сърбия и Черна гора с военна сила в това въстание. Тази спешна необходимост от подготовка за въстание е тласнала веригата от всички последвали събития, довели в крайна сметка до разгром и обезглавяване на ВРО, организацията изградена тухла по тухла като голяма мрежа частни революционни комитети в България, буквално изплетена като паяжина от един-единствен неин лидер, Васил Левски.

Голямото мащабно предателство на цялата вътрешна мрежа от частни комитети е било задвижено от подаден отвън фалшив сигнал за спешна подготовка на въстание в Българско и ангажиране на ВРО в този фалшив сигнал за спешност, този импулс, довежда и до изпращането на двама посочени от чужди държави емисари, Димитър Общи /Сърбия/ и Ангел Кънчев /за мен той е несъмнен избор на руските славянофили, заради ангажирането му със събиране на подписи за прошение до императора/.

Всичко това е започнало в първата половина на 1871-ва и финалът е бил верижно предателство на дейци от комитета в Ловеч, разбиването на този комитет отвътре /донесението на Хамди паша със списъка на членовете на комитета, направен пак от член на този комитет на висока позиция/ и залавянето на Левски в Къкрина.

Можем да се заровим в детайлите около това последно предателство в Ловеч, но това с нищо няма да промени така очертаната с едри линии карта на събитията и пропорциите в тази карта, мащаба на предателството срещу цялата вътрешна революционна организация в Българско.

[Borova gora]

Преди 3 часа, Б. Киров said:

Да, стигаме отново до Ловеч, след като направихме този голям кръг, но и в телеграмата на Али бей е написано, че Левски в качеството му на лидер на революционната организация, се издирва от 7-8 месеца, а като върнем 8 месеца назад, излиза, че това целенасочено търсене на лидера е започнало още през май 1872, докато се е провеждало общото събрание на БРЦК и ВРО в Букурещ.

Провалът в Ловеч е започнал почти веднага след събранието и е дошъл отвън, от информация от участник в събранието, 99 процента сигурно Никола Тихов Обретенов, след като проследихме цялата му история около убийството на Стоян Пенев и задържането му за 40 дни в Русе след това убийство.

Оттам изтеглихме нишката към Букурещ, към Каравелов, по чието нареждане става това убийство на Стоян Пенев, първата жертва на терора.

И връщайки се още по-назад във времето, установихме, че обединението на ВРО и БРЦК със събранието в Букурещ е било продиктувано от привидната необходимост да се вдигне спешно въстание в българските земи, защото се очаквало въстание в Босна и Херцеговина и намеса на Сърбия и Черна гора с военна сила в това въстание. Тази спешна необходимост от подготовка за въстание е тласнала веригата от всички последвали събития, довели в крайна сметка до разгром и обезглавяване на ВРО, организацията изградена тухла по тухла като голяма мрежа частни революционни комитети в България, буквално изплетена като паяжина от един-единствен неин лидер, Васил Левски.

Голямото мащабно предателство на цялата вътрешна мрежа от частни комитети е било задвижено от подаден отвън фалшив сигнал за спешна подготовка на въстание в Българско и ангажиране на ВРО в този фалшив сигнал за спешност, този импулс, довежда и до изпращането на двама посочени от чужди държави емисари, Димитър Общи /Сърбия/ и Ангел Кънчев /за мен той е несъмнен избор на руските славянофили, заради ангажирането му със събиране на подписи за прошение до императора/.

Всичко това е започнало в първата половина на 1871-ва и финалът е бил верижно предателство на дейци от комитета в Ловеч, разбиването на този комитет отвътре /донесението на Хамди паша със списъка на членовете на комитета, направен пак от член на този комитет на висока позиция/ и залавянето на Левски в Къкрина.

Можем да се заровим в детайлите около това последно предателство в Ловеч, но това с нищо няма да промени така очертаната с едри линии карта на събитията и пропорциите в тази карта, мащаба на предателството срещу цялата вътрешна революционна организация в Българско.

Абсолютно съм съгласна с направеното от Вас обобщение

Аз обаче имам какво да напиша, малко по-късно през седмицата, относно книгата на Обретенов, там има неща, които съм пропуснала да си  спомня, а сега ми се струват значими.
Плюс, темата не е "Кой предаде ВРО?", а "... Кой предаде Левски????" , така че навлизам дълбоко в ловешките детайли относно Апостола. 
В цитатът на Сирков, който поместих по-горе, има нещо пропускано, той твърди, че и председателя и подпредседателя са в кауша, затова работата замряла. Марин е бил председател, ОК, но другият арестуван, за когото знаем, е Пъшков. Пъшков обаче председател не е бил, тогава кой е третият арестуван? Знаем един от двамата подпредседатели, Цвятко Хаджипавлов, който отговарял за разпределението на оръжието, но няма данни той да е бил в кауша. Кой е другият?
 
"Провалът в Ловеч е започнал почти веднага след събранието и е дошъл отвън, от информация от участник в събранието, 99 процента сигурно Никола Тихов Обретенов, след като проследихме цялата му история около убийството на Стоян Пенев и задържането му за 40 дни в Русе след това убийство." - дошъл е отвътре, от допуснатия за участник Обретенов, но съм готова да споря за времето на събитията, преди Събранието започва предателството на Ловеч. Обретенов е бил куриер преди убийството на Стоян Пенев, знаел е комитета в Ловеч, а от Кънчев е научил и за главните действащи лица в този комитет. Ако предателството бе започнало веднага след Събранието в Букурещ, името дадено на валията на Русе е щяло да бъде Марин Поплуканов за Ловеч. Но... бягащият първи оттам е Иван Драсов, все едно под какъв предлог е спринтирал навън. Той така и до Освобождението не се върнал, въпреки че в родния му град всичко утихнало и арести нямало след залавянето на Апостола, значи целта му не е била да учи в странство, диплома също не взел. Нито пък на приятелчето му Иван Колев.

За мен Драсов е издаден първи, защото той е въртял комитета в Ловеч, столицата на Привременното правителство, бил е известен, получавал е писмата, отговарял им, за него Кънчев трябва да е разказвал, защото Драсов го защитавал за да му дадат Пълномощно. Предаден е още през март месец, не през май, след ареста на Обретенов, който трябвало да си спасява кожата и го е предал, неговото име знаел, него издал, за Марин Поплуканов едва ли е чувал до този момент. Али Чауш, съседът на Драсов, научил, работел е в конака, полицай, били са в изключително добри отношения, трябва да му е казал, че е под наблюдение след предателство отнякъде. В началото всички са били само под наблюдение, полицията е чакала провал, за да ги арестува, пишеше го в документите, новите документи. Драсов е намерил пари от зет си, за да избяга навреме, за да не стане доносник на властта срещу своите или за да не остане в кауша задълго заради противодържавна дейност. Направил сбогуване, на което Али Чауш присъствал и му дал паспорт, Сиркова е запомнила това. 
След което предателството продължило с отиването на Обретенов на Събранието, защото е пуснат от затвора точно преди него, защото нямал ОК от Търново да отиде, но се самоизпратил, а пък Каравелов го приел, това го разнищихме... От него валията трябва да е получил и материалите на комитета, за които пише в доклада от септември, 1872г., русенецът ги е пренасял...

"Голямото мащабно предателство на цялата вътрешна мрежа от частни комитети е било задвижено от подаден отвън фалшив сигнал за спешна подготовка на въстание в Българско и ангажиране на ВРО в този фалшив сигнал за спешност" - ей, това не ми дава спокойствие, значи още през 1871г. лъснало, че Левски е създал сериозна организация, но да измислиш този план да се провали организацията отвътре като вдигне въстание и никой не й помогне... интересен ход и задълбочен. По принцип отвън им трябвало малък, но контролиран бунт, с който да искат помощ от Великите, не голямо въстание да осигури независимост на нова държава... Много мисъл има в тази идея и разработването й, много работа по въпроса, изплашили са се от независимата ВРО и непроницаемият й лидер наистина. Април 1871г. е писмото на Филип Тотю за подписите, с което самата организация да се постави в услуга на искането на външна помощ и съответно на самата външна сила осигуряваща помощта. Оттам-насетне през цялото време е имало борба срещу независимостта на ВРО, приравнена е от Каравелов до 1-ви отдел на БРЦК, съгласно печата, направен от него, демек поставена под контрол, но как и в коя глава се е родило да бъде измислено фалшиво въстание, за да въстане само ВРО и да загуби, след като по друг начин не можели да се справят с нея... От гледна точка на нашите "поборници" Каравелов, Хитов и сие, пълно подчинение на външни сили, никаква борба за българското...

Редактирано Ноември 12 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 5 часа, Borova gora said:

ОК, но другият арестуван, за когото знаем, е Пъшков. Пъшков обаче председател не е бил, тогава кой е третият арестуван? Знаем един от двамата подпредседатели, Цвятко Хаджипавлов, който отговарял за разпределението на оръжието, но няма данни той да е бил в кауша. Кой е другият?

Според мен Сирков е имал предвид като подпредседател Пъшков, нямал е предвид друг. Може Пъшков в този период действително да е изпълнявал функцията на подпредседател, защото сам пише, че отварял писмата, адресирани до Марин в негово отсъствие и ги четял, това непосредствено преди да ги арестуват двамата по показанията на Общи.

Преди 5 часа, Borova gora said:

дошъл е отвътре, от допуснатия за участник Обретенов, но съм готова да споря за времето на събитията, преди Събранието започва предателството на Ловеч. Обретенов е бил куриер преди убийството на Стоян Пенев, знаел е комитета в Ловеч, а от Кънчев е научил и за главните действащи лица в този комитет. Ако предателството бе започнало веднага след Събранието в Букурещ, името дадено на валията на Русе е щяло да бъде Марин Поплуканов за Ловеч. Но... бягащият първи оттам е Иван Драсов, все едно под какъв предлог е спринтирал навън. Той така и до Освобождението не се върнал, въпреки че в родния му град всичко утихнало и арести нямало след залавянето на Апостола, значи целта му не е била да учи в странство, диплома също не взел. Нито пък на приятелчето му Иван Колев.

За мен Драсов е издаден първи, защото той е въртял комитета в Ловеч, столицата на Привременното правителство, бил е известен, получавал е писмата, отговарял им, за него Кънчев трябва да е разказвал, защото Драсов го защитавал за да му дадат Пълномощно. Предаден е още през март месец, не през май, след ареста на Обретенов, който трябвало да си спасява кожата и го е предал, неговото име знаел, него издал, за Марин Поплуканов едва ли е чувал до този момент. Али Чауш, съседът на Драсов, научил, работел е в конака, полицай, били са в изключително добри отношения, трябва да му е казал, че е под наблюдение след предателство отнякъде. В началото всички са били само под наблюдение, полицията е чакала провал, за да ги арестува, пишеше го в документите, новите документи. Драсов е намерил пари от зет си, за да избяга навреме, за да не стане доносник на властта срещу своите или за да не остане в кауша задълго заради противодържавна дейност. Направил сбогуване, на което Али Чауш присъствал и му дал паспорт, Сиркова е запомнила това. 
След което предателството продължило с отиването на Обретенов на Събранието, защото е пуснат от затвора точно преди него, защото нямал ОК от Търново да отиде, но се самоизпратил, а пък Каравелов го приел, това го разнищихме... От него валията трябва да е получил и материалите на комитета, за които пише в доклада от септември, 1872г., русенецът ги е пренасял...

Съгласен съм с всичко написано от Вас тук, с уточнението, че под "отвън" в моя цитат, имам предвид "отвън комитета в Ловеч", външен за комитета човек, какъвто е бил Обретенов, той дефакто е бил външен човек и във ВРО, защого техния частен комитет е основан извън всички правила, описани от Левски в неговата Нареда за основаване на частни комитети: няма разпределени функции на членовете /освен на касиер/, не са седмина, от които единия задължително свещеник, не са положили клетва пред Евангелието и т.н. и т.н.

Преди 5 часа, Borova gora said:

"Голямото мащабно предателство на цялата вътрешна мрежа от частни комитети е било задвижено от подаден отвън фалшив сигнал за спешна подготовка на въстание в Българско и ангажиране на ВРО в този фалшив сигнал за спешност" - ей, това не ми дава спокойствие, значи още през 1871г. лъснало, че Левски е създал сериозна организация, но да измислиш този план да се провали организацията отвътре като вдигне въстание и никой не й помогне... интересен ход и задълбочен. По принцип отвън им трябвало малък, но контролиран бунт, с който да искат помощ от Великите, не голямо въстание да осигури независимост на нова държава... Много мисъл има в тази идея и разработването й, много работа по въпроса, изплашили са се от независимата ВРО и непроницаемият й лидер наистина. Април 1871г. е писмото на Филип Тотю за подписите, с което самата организация да се постави в услуга на искането на външна помощ и съответно на самата външна сила осигуряваща помощта. Оттам-насетне през цялото време е имало борба срещу независимостта на ВРО, приравнена е от Каравелов до 1-ви отдел на БРЦК, съгласно печата, направен от него, демек поставена под контрол, но как и в коя глава се е родило да бъде измислено фалшиво въстание, за да въстане само ВРО и да загуби, след като по друг начин не можели да се справят с нея... От гледна точка на нашите "поборници" Каравелов, Хитов и сие, пълно подчинение на външни сили, никаква борба за българското...

Това вече е тема за цяла монография. Само няколко важни момента. През 1870 Султанът издава ферман, с който е призната като автокефална църква Българската Екзархия. Заедно с признаването на Българска Екзархия е признат е български миллет, в отличие на рум миллет, към който са се числели българите/, което отваря нова страница в историята, защото в този Султански Ферман е посочено, че Екзархът е едновременно църковен и административен водач на българския миллет. На практика този акт е обособяване на българската нация, макар и в границите на Османската империя.

И вижте сега в какви граници е била призната тази нова българска нация:

Онова малко нещо горе на северозапад от границите на Екзархията, далече зад Пирот, е Сърбия. Ако Вие сте сръбски регент или княз по онова време и Ви кажат, че докъдето са границите на българската Екзархия, призната със Султански Ферман, дотам са границите на българската нация /български миллет/, как бихте реагирали? При твърдото Ви убеждение, че Душанова Сърбия се простира върху цяла Македония и в българските земи до Чирпан?

Аз лично бих направил всичко възможно такава държава да не се появи върху картата на Европа, ако съм сръбски регент през 1870.

Вижте например как са се самодекларирали жителите в днешна Северна Македония по едно турско преброяване от началото на 80-те години на 19-ти век, турско преброяване, не българско:

Екзархисти /български/ като проценти спрямо "и други", в Щип, Кочани, Велес, Крива паланка, Прилеп, Охрид... над 90 процента!

И е стартирала, малко по-късно, сръбската операция "чисти ръце" срещу българската националноосвободителна ВРО и нейният лидер, който е твърдял, че трябва да съберем "четирите краища на Българско, където живеят 7 милиона българи"; руските славянофили /Кишелски в Одеса/ са се възползвали от ситуацията, но не те са я създали.

[Borova gora]

Преди 4 часа, Б. Киров said:

Според мен Сирков е имал предвид като подпредседател Пъшков, нямал е предвид друг. Може Пъшков в този период действително да е изпълнявал функцията на подпредседател, защото сам пише, че отварял писмата, адресирани до Марин в негово отсъствие и ги четял, това непосредствено преди да ги арестуват двамата по показанията на Общи.

Съгласен съм с всичко написано от Вас тук, с уточнението, че под "отвън" в моя цитат, имам предвид "отвън комитета в Ловеч", външен за комитета човек, какъвто е бил Обретенов, той дефакто е бил външен човек и във ВРО, защого техния частен комитет е основан извън всички правила, описани от Левски в неговата Нареда за основаване на частни комитети: няма разпределени функции на членовете /освен на касиер/, не са седмина, от които единия задължително свещеник, не са положили клетва пред Евангелието и т.н. и т.н.

Това вече е тема за цяла монография. Само няколко важни момента. През 1870 Султанът издава ферман, с който е призната като автокефална църква Българската Екзархия. Заедно с признаването на Българска Екзархия е признат е български миллет, в отличие на рум миллет, към който са се числели българите/, което отваря нова страница в историята, защото в този Султански Ферман е посочено, че Екзархът е едновременно църковен и административен водач на българския миллет. На практика този акт е обособяване на българската нация, макар и в границите на Османската империя.

И вижте сега в какви граници е била призната тази нова българска нация:

Онова малко нещо горе на северозапад от границите на Екзархията, далече зад Пирот, е Сърбия. Ако Вие сте сръбски регент или княз по онова време и Ви кажат, че докъдето са границите на българската Екзархия, призната със Султански Ферман, дотам са границите на българската нация /български миллет/, как бихте реагирали? При твърдото Ви убеждение, че Душанова Сърбия се простира върху цяла Македония и в българските земи до Чирпан?

Аз лично бих направил всичко възможно такава държава да не се появи върху картата на Европа, ако съм сръбски регент през 1870.

Вижте например как са се самодекларирали жителите в днешна Северна Македония по едно турско преброяване от началото на 80-те години на 19-ти век, турско преброяване, не българско:

Екзархисти /български/ като проценти спрямо "и други", в Щип, Кочани, Велес, Крива паланка, Прилеп, Охрид... над 90 процента!

И е стартирала, малко по-късно, сръбската операция "чисти ръце" срещу българската националноосвободителна ВРО и нейният лидер, който е твърдял, че трябва да съберем "четирите краища на Българско, където живеят 7 милиона българи"; руските славянофили /Кишелски в Одеса/ са се възползвали от ситуацията, но не те са я създали.

А, на монографията може да й дойде времето, може да решите да я напишете един ден когато анализираме всичко докрай  Много е ценна информацията, която сте събрали и на по-глобално ниво обощавате, логическите връзки, които правите. 

Сега пропуснатото дотук, в списание Пролом Обретенов отбелязва, че той оставил Левски в Букурещ на 18-ти май, защото трябвало да се върне в Русе. В доклада на Хамди паша е отбелязано: "лице на име Левски... от известно време насам се намира във Влашко" т.е. когато е започнало предателството, това е било май или юни 1872г. преди Левски да се върне в българско на 1-ви юли. Хамди паша е поел поста през юни, значи първото донесение е по това време. 

Сетих се и още нещо, когато Левски пише на Каравелов, че ще му прати поп Кръстьо да печати, не му споменава, че попът е председател на комитата в Ловеч, защото не е бил, иначе не би пропуснал толкова важна информация. Цялата лъжа с поп Кръстьо председател е необяснимо колко дълго е царувала в историографията ни: "Нашъ Священикь, на име Попъ Крьстю, ще доде при васъ да са разбере ще може ли Вашята печятница да издава вястникъ, който ще бъде слободенъ за въ Българско..." Димитър Панчовски, „Последните дни на Васил Левски”.

„Като излязохме от дома на този болнав човек, който се нарича Никола - казал отец Матей, сторих хабер на поп Кръстю да дойде в черквата. Там от дума на дума стигнахме до залавянето на Левски. Според попа тази работа е объркала Величка, сестрата на председателя им (Марин Луканов — б. Д. П.), който без разрешение от Левски, прибрал от разни комитети около 15 000 гроша, и като не ги внесъл в комитетската каса, а ги употребил за лични свои нужди, то поп Кръстю казал за това на Левски, поради което целият им род го намразил и започнали да го клеветят и одумват…”

Сирков: „Друг път попът ми стори хабер да отида в черквата, където ми даде 3000 гроша и една торба с книжа, като каза, че те биле на комитета, та ако Левски дойде, да му ги предам, но по-добре било да му съобщя да не дохожда, а като пристигна у дома, аз му предадох всичко.” - не председателят, а попът, но пък интересно, че в него имало не само пари, но и книжа, които да предаде на Сирков...

И продължавам да мисля все пак, как се е родила идеята за фалшивото въстание, в Спомените на Обретенов, Каравелов всеки час на Събранието настоявал за него... Могли са да бъдат измислени безброй други възможности да се справят с ВРО, тази е наистина уникална, знаели са, че няма оръжие и подготовка, дори да се вдигне от четирите краища, обречена е...

Редактирано Ноември 12 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 1 час, Borova gora said:

А, на монографията може да й дойде времето, може да решите да я напишете един ден когато анализираме всичко докрай 

Аз пиша, че е тема за монография, а не че ще я напиша аз

Преди 1 час, Borova gora said:

И продължавам да мисля все пак, как се е родила идеята за фалшивото въстание, в Спомените на Обретенов, Каравелов всеки час на Събранието настоявал за него... Могли са да бъдат измислени безброй други възможности да се справят с ВРО, тази е наистина уникална

Не са могли да измислят безброй други възможности, ВРО, както е била изградена от Левски, е била напълно затворена херметично организация, контролирана само от един човек. Няма други възможности, освен да ангажираш точно този човек да задвижи цялата организация.

Как се е родила идеята за фалшиво въстание в Босна и Херцеговина, трябва да е точния въпрос. Отговорите трябва да са в сръбските архиви, ако държавата Сърбия се грижи да ги пази, едно, и ако държавата Сърбия е склонна да ги направи публични, две.

Това, което знам, но не съм виждал е, че през лятото на 1871-ва Панайот Хитов в качеството му на Главен войвода на българските чети, назначен като такъв от Георги Раковски, сключва договор  с черногорския войвода Джуро Матанович, делегиран от черногорския княз Никола, за съвместна дейност между Черна гора и българската емиграция в случай на просръбско въстание в Босна и Херцеговина. Във всички писма на Левски след това се споменава въстание в Босна и Херцеговина и действия на Сърбия и Черна гора. Този договор между Хитов и Матанович не съм виждал публикуван.

Не може да е бил само един договор с Черна гора, защото и Каравелов навсякъде повтаря като мантра, че Сърбия и Черна Гора вече са готови за война с Турция и само нас българите чакат.

Имало е и други договори, писмени, и те трябва да са в Белград и Подгорица.

Само че през 1871, 1872, 1873 и 1874 няма никъде никакви данни за подготвяно от Сърбия и Черна гора въстание в Босна или в Херцеговина, няма и въстание там. Тогава какво са били всички тези договори от сръбска страна, освен фалшив флаг?

Въстанието в Босна и Херцеговина избухва през 1875-та, а Сръбско-Турската война, в която участва и Черна гора през 1876. Само че тогава няма нито ВРО, нито Левски. Има едно нещо, което от приличие се нарича Старозагорско въстание, а всъщност е чета от 25 души, която се саморазпуска.

Така стоят нещата с "фалшивото въстание".

[Б. Киров]

Край на темата.

Моля модератора да я затвори.

[Borova gora]

Преди 7 часа, Б. Киров said:

Край на темата.

Моля модератора да я затвори.

Благодаря за извървяния път, беше неочаквано това, до което стигнахме, но откриването на новите документи даде нов смисъл на темата Левски. Истината наистина е в детайлите

[Borova gora]

On 13.11.2025 г. at 6:53, Borova gora said:

Благодаря за извървяния път, беше неочаквано това, до което стигнахме, но откриването на новите документи даде нов смисъл на темата Левски. Истината наистина е в детайлите

Аз съм свикнала да държа на думата си, написах преди няколко дни, че ще дам моите наблюдения по книгата на Обретенов, която поместихте тук  и благодарение на Вас си припомних. Вътре има толкова червени светлини:

1. "По мои лични съображения аз се нарекох слуга на читалището и исках всички д а ме наричат така. Намирах, че това е по-добре, щом с е числях към тайна революционна организация." - Коя е тази тайна революционна организация към която се е числял в края на 1869г.? Не е ВРО. Ако е ТБК, не го е упоменал, защо ли е скрил тази част от биографията си? Защо не е разкрил кои са били в комитета и т.н., след като е решил да разкаже за себе си...

2. През август 1870 г. при изборите за ново настоятелство на читалището беше избран за писар (секретар) нашият другар Иларион Драгостинов. - Иларион си е бил там и по време на убийството на Пенев в 1871г. т.е. имало е кой да се разправи с Костаки, докато другите са в кауша.

3. На 4 май 1871 година Юрдан Симеонов ми писа от Табор: „да си отваряш ушите, очите, устата, че да чуеш тази моя тукашна новина: ще видите подир три месеца Ангела в книга завит при вас.“ - няма и месец, след като Левски е казал НЕ на Тотю и план Б е задействан да събират подписи.

Това променя идеята ни, че Ангел е преминал през Белград и са използвали ситуацията да го убедят да участва. Точно обратното излиза че е било, Кънчев първо е бил уведомен за мисията, дал е съгласие още от Табор и тогава са го повикали в Белград да го обучат. Изобщо е нямало да отиде в Белград, ако не е казал предварително ОК на идеята за подписите. Юрдан си позволил да сподели на Обретенов да чакат Ангел, което потвърждава моята теория, че комитетът в Русе е бил създаден не да върши комитетско дело, той такава не свършил през 1871-1872-1873г., не се заклели и да вършат народна работа както е било по Наредата на Левски, ни поп, ни клетва имало, а е бил с цел младежката банда на Кънчев да го подпомага.
Проверих какво е "в книга завит", защото предполагах, че е било често срещан израз в миналото, означавал е подреден, излъскан, подготвен. Млад човек, който е обучен и „вкаран в ред“, „напълно стегнат, вече готов за работа т.е. въпросният Юрдан Симеонов е знаел тайната на Кънчев и я намекнал в писмото, че няма да се върне в Табор да продължи да учи, а ще се появи в Русе. Ще се появи не готов за ваканция, а за друга работа, като човек, минал през обучение, старателно подготвен за нея като завършена книга, написана, комплектована, приготвена за читатели.

Още една идея имам, навремето за високопоставените хора са завивали с хартия или с плат това, с което искали да ги почерпят докато го пренасят, сладки, баклава и др., прах да не падне отгоре т.е. Кънчев е станал нещо специално, завит като внимателно пазено нещо, "в книга завит". Да внимателно са го подготвили, изтупали, отгледали... Не са си губили времето двата месеца в Белград, обяснили са му, вкарали са го да участва в писането на Устава, но и са му разказали подробно за Левски и ВРО, съветвали са го как да се оправи със своеволстващия лидер, за да си свърши задачата под носа му, особено да пази тайната от него...

4. Кънчев взел онези 2 жълтици, но... не се прибрал веднага, а след два месеца...и то не с парахода от Белград, а през Букурещ и Гюргево преминал , вероятно наистина там е имал среща с Христо Георгиев, а в Гюргево е бил Теофан Райнов. После се отчел веднага на Хитов, особено за срещата с Данаил Попов: "С Данаила се намерих, работата му съобщих и потребните рекомандации за в Българско взех." /значи Данаил също е научил всичко и зад гърба на Левски предоставил на Ангел съчинени препоръки, нещо като тези на Димитър от Дяково. Разочарована съм от Данаил. / "В неделя ще замина във вътрешността на Българско да за хвана и извършва мисията си." - очевидно Ангел НЕ е мислел да стане обикновен комитаджия и да се бори за свободата, а своя лична мисия да извърши... Дори и няма данни бил ли е заклет във ВРО, в Русе не е станал част от комитета, в Ловеч също не е станал част от комитета, каква ли церемония му е направил Каравелов в Белград или участието във ВРО е било фиктивно, голо твърдение, за да го парашутират да диша във врата на Апостола?

5. Протокол № 11, 11 февруари 1872 г. "Решаваме да дадем на познатия ни агент (А. Кънчев) две лири турски от парите, които имаме събрани." - По паспорт Ангел е бил само на 13-ти февруари в Русе, а на 14-ти има печат от Разград. Датата на Протокола обаче е 11 февруари!!! Тези протоколи Обретенов кога и как ли ги е писал, и защо, за да доказвал че е поборник години по-късно?

6. "Обретенов отива и в руското посолство, гдето бива приет много добре от генерал Игнатиев." - От кого е бил инструктиран да прави така? Кой му е казал да се постави в подчинение на посолството и да разкаже всички решения на Гюргевската седянка? Дали го направил само веднъж или много пъти, включително преди да тръгне с Ботевата чета? Всичко ли е докладвал и защо?

И... още нещо извън Обретенов. Разбрах защо в докладите до Великия везир има такава сигурност, че от Ловеч ще дойде добрата вест за властта. Много се чудех на увереността на валията, на какво основание такава вяра? Сега знам. Защото не са разчитали на една Величка, дето можела и да се отметне, имали са и четирите тайни къщи с хората вътре на тепсия, все някой е щял да изкаже Апостола, за да отърват всички кожите... А пък заради съгласието си да сътрудничи и да повлияе и на брат си, Величка е заела мястото на съпруга си, така си обяснявам защо Гечо Хашната не е арестуван.
Каймакаминът всъщност е искал съдействие от доверените хора на Левски, от тайните му къщи, а другите комитаджии, около четиридесет, както са описани, разпитани тихомълком, не са били необходими т.е. наистина трябва да са били замесени всичките роднини... И четирите тайни къщи трябва да са били под наблюдение месеци. Но Сирков го е поканил в своята, наблюдаваната, за да влезне в Ловеч, дал му е всякакви гаранции, за да спечели доверието му и получил писмено от Апостола решение всичките документи и пари да бъдат събрани в неговия дом... в къщото време е знаел отлично, че къщата му е под "засада", че крие и лъже от него, има само един отговор защо го е направил. Все едно дали е казал на Величка, че Левски ще нощува в Къкрина или сам е стигнал до конака. Латинецът също е бил с наблюдавана къща, издаден - в списъка на Хамди паша е, Али чауш е минал през кръчмата му през деня, разбрали са се...

Нямали са избор, вървели са към турските бесилки и от четирите тайни къщи. Но сте прав, че зорът да бъде вдигнато ненавременно и неподготвено въстание е в дъното на всичко. Каравелов по-късно казва на Михаил Греков за настояването за бунт в онзи момент: "Това бе руска работа...", което ме води до мисълта, че не всичко е било работа на съседите само. При създаване на още по-голяма и мощна ВРО през следващите години, всички отвън са ставали излишни, тя и сама е щяла да постигне целите си, нямало е да има необходимост от намеса и война, в която Великите още веднъж да си уредят сметките... В крайна сметка, ще ги уреждат и с Първата Световна...

Още го мисля, последната нощ на Левски в Ловеч никой от тях не е мигнал, знаели са какво им предстои да направят, само той е спал, вероятно болен, изстинал от колибите... И... заподозрял в Къкрина, вечерта е разпитвал Цвятков, усетил, че щом Сирков не тръгнал с него, най-опитния и най-верния да го пази, а пратили най-неопитния, който можело да пожертват, Никола, който никога не бил стъпил в Търново, а трябвало заедно двамата да преминат през този град, значи имало нещо нередно... Иска ми се да бяха тръгнали в полунощ, на коне, имали са шанс дори и преследвани по пътищата, имали са и кон...

Още нямам отговор обаче на друг въпрос, няма данни как е завършила връзката между Левски и Кишелски след разпечатаното писмо от Попхинов. Странно е, че изчезват следите на кореспонденцията между двамата и от двете страни, архив на Кишелски няма...

[Borova gora]

On 16.11.2025 г. at 9:10, Borova gora said:

Аз съм свикнала да държа на думата си, написах преди няколко дни, че ще дам моите наблюдения по книгата на Обретенов, която поместихте тук  и благодарение на Вас си припомних. Вътре има толкова червени светлини:

1. "По мои лични съображения аз се нарекох слуга на читалището и исках всички д а ме наричат така. Намирах, че това е по-добре, щом с е числях към тайна революционна организация." - Коя е тази тайна революционна организация към която се е числял в края на 1869г.? Не е ВРО. Ако е ТБК, не го е упоменал, защо ли е скрил тази част от биографията си? Защо не е разкрил кои са били в комитета и т.н., след като е решил да разкаже за себе си...

2. През август 1870 г. при изборите за ново настоятелство на читалището беше избран за писар (секретар) нашият другар Иларион Драгостинов. - Иларион си е бил там и по време на убийството на Пенев в 1871г. т.е. имало е кой да се разправи с Костаки, докато другите са в кауша.

3. На 4 май 1871 година Юрдан Симеонов ми писа от Табор: „да си отваряш ушите, очите, устата, че да чуеш тази моя тукашна новина: ще видите подир три месеца Ангела в книга завит при вас.“ - няма и месец, след като Левски е казал НЕ на Тотю и план Б е задействан да събират подписи.

Това променя идеята ни, че Ангел е преминал през Белград и са използвали ситуацията да го убедят да участва. Точно обратното излиза че е било, Кънчев първо е бил уведомен за мисията, дал е съгласие още от Табор и тогава са го повикали в Белград да го обучат. Изобщо е нямало да отиде в Белград, ако не е казал предварително ОК на идеята за подписите. Юрдан си позволил да сподели на Обретенов да чакат Ангел, което потвърждава моята теория, че комитетът в Русе е бил създаден не да върши комитетско дело, той такава не свършил през 1871-1872-1873г., не се заклели и да вършат народна работа както е било по Наредата на Левски, ни поп, ни клетва имало, а е бил с цел младежката банда на Кънчев да го подпомага.
Проверих какво е "в книга завит", защото предполагах, че е било често срещан израз в миналото, означавал е подреден, излъскан, подготвен. Млад човек, който е обучен и „вкаран в ред“, „напълно стегнат, вече готов за работа т.е. въпросният Юрдан Симеонов е знаел тайната на Кънчев и я намекнал в писмото, че няма да се върне в Табор да продължи да учи, а ще се появи в Русе. Ще се появи не готов за ваканция, а за друга работа, като човек, минал през обучение, старателно подготвен за нея като завършена книга, написана, комплектована, приготвена за читатели.

Още една идея имам, навремето за високопоставените хора са завивали с хартия или с плат това, с което искали да ги почерпят докато го пренасят, сладки, баклава и др., прах да не падне отгоре т.е. Кънчев е станал нещо специално, завит като внимателно пазено нещо, "в книга завит". Да внимателно са го подготвили, изтупали, отгледали... Не са си губили времето двата месеца в Белград, обяснили са му, вкарали са го да участва в писането на Устава, но и са му разказали подробно за Левски и ВРО, съветвали са го как да се оправи със своеволстващия лидер, за да си свърши задачата под носа му, особено да пази тайната от него...

4. Кънчев взел онези 2 жълтици, но... не се прибрал веднага, а след два месеца...и то не с парахода от Белград, а през Букурещ и Гюргево преминал , вероятно наистина там е имал среща с Христо Георгиев, а в Гюргево е бил Теофан Райнов. После се отчел веднага на Хитов, особено за срещата с Данаил Попов: "С Данаила се намерих, работата му съобщих и потребните рекомандации за в Българско взех." /значи Данаил също е научил всичко и зад гърба на Левски предоставил на Ангел съчинени препоръки, нещо като тези на Димитър от Дяково. Разочарована съм от Данаил. / "В неделя ще замина във вътрешността на Българско да за хвана и извършва мисията си." - очевидно Ангел НЕ е мислел да стане обикновен комитаджия и да се бори за свободата, а своя лична мисия да извърши... Дори и няма данни бил ли е заклет във ВРО, в Русе не е станал част от комитета, в Ловеч също не е станал част от комитета, каква ли церемония му е направил Каравелов в Белград или участието във ВРО е било фиктивно, голо твърдение, за да го парашутират да диша във врата на Апостола?

5. Протокол № 11, 11 февруари 1872 г. "Решаваме да дадем на познатия ни агент (А. Кънчев) две лири турски от парите, които имаме събрани." - По паспорт Ангел е бил само на 13-ти февруари в Русе, а на 14-ти има печат от Разград. Датата на Протокола обаче е 11 февруари!!! Тези протоколи Обретенов кога и как ли ги е писал, и защо, за да доказвал че е поборник години по-късно?

6. "Обретенов отива и в руското посолство, гдето бива приет много добре от генерал Игнатиев." - От кого е бил инструктиран да прави така? Кой му е казал да се постави в подчинение на посолството и да разкаже всички решения на Гюргевската седянка? Дали го направил само веднъж или много пъти, включително преди да тръгне с Ботевата чета? Всичко ли е докладвал и защо?

И... още нещо извън Обретенов. Разбрах защо в докладите до Великия везир има такава сигурност, че от Ловеч ще дойде добрата вест за властта. Много се чудех на увереността на валията, на какво основание такава вяра? Сега знам. Защото не са разчитали на една Величка, дето можела и да се отметне, имали са и четирите тайни къщи с хората вътре на тепсия, все някой е щял да изкаже Апостола, за да отърват всички кожите... А пък заради съгласието си да сътрудничи и да повлияе и на брат си, Величка е заела мястото на съпруга си, така си обяснявам защо Гечо Хашната не е арестуван.
Каймакаминът всъщност е искал съдействие от доверените хора на Левски, от тайните му къщи, а другите комитаджии, около четиридесет, както са описани, разпитани тихомълком, не са били необходими т.е. наистина трябва да са били замесени всичките роднини... И четирите тайни къщи трябва да са били под наблюдение месеци. Но Сирков го е поканил в своята, наблюдаваната, за да влезне в Ловеч, дал му е всякакви гаранции, за да спечели доверието му и получил писмено от Апостола решение всичките документи и пари да бъдат събрани в неговия дом... в къщото време е знаел отлично, че къщата му е под "засада", че крие и лъже от него, има само един отговор защо го е направил. Все едно дали е казал на Величка, че Левски ще нощува в Къкрина или сам е стигнал до конака. Латинецът също е бил с наблюдавана къща, издаден - в списъка на Хамди паша е, Али чауш е минал през кръчмата му през деня, разбрали са се...

Нямали са избор, вървели са към турските бесилки и от четирите тайни къщи. Но сте прав, че зорът да бъде вдигнато ненавременно и неподготвено въстание е в дъното на всичко. Каравелов по-късно казва на Михаил Греков за настояването за бунт в онзи момент: "Това бе руска работа...", което ме води до мисълта, че не всичко е било работа на съседите само. При създаване на още по-голяма и мощна ВРО през следващите години, всички отвън са ставали излишни, тя и сама е щяла да постигне целите си, нямало е да има необходимост от намеса и война, в която Великите още веднъж да си уредят сметките... В крайна сметка, ще ги уреждат и с Първата Световна...

Още го мисля, последната нощ на Левски в Ловеч никой от тях не е мигнал, знаели са какво им предстои да направят, само той е спал, вероятно болен, изстинал от колибите... И... заподозрял в Къкрина, вечерта е разпитвал Цвятков, усетил, че щом Сирков не тръгнал с него, най-опитния и най-верния да го пази, а пратили най-неопитния, който можело да пожертват, Никола, който никога не бил стъпил в Търново, а трябвало заедно двамата да преминат през този град, значи имало нещо нередно... Иска ми се да бяха тръгнали в полунощ, на коне, имали са шанс дори и преследвани по пътищата, имали са и кон...

Още нямам отговор обаче на друг въпрос, няма данни как е завършила връзката между Левски и Кишелски след разпечатаното писмо от Попхинов. Странно е, че изчезват следите на кореспонденцията между двамата и от двете страни, архив на Кишелски няма...

Като споменах Кишелски, следва да отбележа, че трябва да се отрека и от собствените си мантри, Данаил Попов е една от тях. 
Имах много плюсове за него, изглеждаше като верен поборник на Левски с право да чете и преписва писмата му, осигурил му оръжието:
“Аз донесох една белгийска пушка, скорострелна, от които имат само кралевските дворцови гвардейци. Нея пушка изнесох я нарочно на В.Левски и я прекарахме насреща през Дунава чрез г-на Оханеза Аладжаджиана, който можеше да я прекара и в Плевен е предадена Левскому с 1000 патрони.”
За другата, на 14 юли 1908г., той пише до министъра на просвещението в София:
“....Марин поп Луканов и до сега мълчи и таи пушката, която не е негова, а Народна-защото аз с тая цел съм я донесъл, че да я дам на Един Народен поборник, с която да защитава Народните интереси, а не да я задържа Еди-кой си с цел може би, за някогаж, да се възползва той лично от ценността на такава Една реликва”.
За третата пушка, Мария Сиркова в спомените си твърди, че са били скрити три от Левски в дома й, той развенчава и глупостите на Обретенов за пренасянето й от майка му и Каравелова:

"После прекарването през Никопол за Плевен на В. Левски успях, че прекарах, ако и с голям риск, едната пушка за В. Л., която биде прекарана от самата ми майка - баба Попадия. Пушката биде разглобена на 2-3 части и наконец прекарахме я благополучно и я занесе майка ми в Плевен, и оттам брат ми я препроводил за Ловеч, гдето беше Комитетът." - из писмо до министъра на Просвещението, https://pavelnik.blogspot.com/2023/06/blog-post_22.html
Той използва силни думи срещу довчерашни поборници, търси принципна справедливост, прави дарение на Народният музей в София-другата пушка “Комблен”, която поради ранната смърт на Ангел Кънчев не е била прехвърлена в България. 
Но тук не оставихме камък и листо непроверени и излезна:
"С Данаила се намерих, работата му съобщих и потребните рекомандации за в Българско взех." - писмото на Ангел Кънчев.
Преди него по същият път минал и Димитър от Дяково, с препоръки, писани от Данаил, а за капак му поверил да занесе и печата на организацията, изключително важен предмет, без Левски изобщо да е приел Димитър като комитаджия. Абсолютно подло и явно по внушения от Хитов и Каравелов.
Анастас Попхинов, брат му, други писма не е отварял, но това на Кишелски - ДА. Почти сигурно е, че му е било подсказано да го направи и да съобщи за прочетеното. Каравелов е дал контактите на Кишелски, но е опитвал да следи пощата на Апостола и то чрез двамата братя, Анастас и Данаил. След раздора между Левски и Анастас, Данаил се втурнал да защитава брат си. Ясно защо, през него е минала поръката писма от Кишелски да отваря и да уведомява за съдържанието.

Архивът - правил е архив на Апостола, имал задача да преписва писмата му и да пази преписите, не открих къде са, в нито една библиотека ги няма. Освен Каравеловия, липсва и този архив. Някак си не е толкова чисто и коректно всичко и при него, вършел е тайно зад гърба на Апостола нечистоплътни неща, а и скрил от България важни документи за нейното минало - преписите на писмата. За мое огромно съжаление още един поборник с две лица, допринесъл за бъркотията в нашето Възраждане...

Редактирано Понеделник в 08:51 от Borova gora

[Borova gora]

On 17.11.2025 г. at 10:26, Borova gora said:

Като споменах Кишелски, следва да отбележа, че трябва да се отрека и от собствените си мантри, Данаил Попов е една от тях. 
Имах много плюсове за него, изглеждаше като верен поборник на Левски с право да чете и преписва писмата му, осигурил му оръжието:
“Аз донесох една белгийска пушка, скорострелна, от които имат само кралевските дворцови гвардейци. Нея пушка изнесох я нарочно на В.Левски и я прекарахме насреща през Дунава чрез г-на Оханеза Аладжаджиана, който можеше да я прекара и в Плевен е предадена Левскому с 1000 патрони.”
За другата, на 14 юли 1908г., той пише до министъра на просвещението в София:
“....Марин поп Луканов и до сега мълчи и таи пушката, която не е негова, а Народна-защото аз с тая цел съм я донесъл, че да я дам на Един Народен поборник, с която да защитава Народните интереси, а не да я задържа Еди-кой си с цел може би, за някогаж, да се възползва той лично от ценността на такава Една реликва”.
За третата пушка, Мария Сиркова в спомените си твърди, че са били скрити три от Левски в дома й, той развенчава и глупостите на Обретенов за пренасянето й от майка му и Каравелова:

"После прекарването през Никопол за Плевен на В. Левски успях, че прекарах, ако и с голям риск, едната пушка за В. Л., която биде прекарана от самата ми майка - баба Попадия. Пушката биде разглобена на 2-3 части и наконец прекарахме я благополучно и я занесе майка ми в Плевен, и оттам брат ми я препроводил за Ловеч, гдето беше Комитетът." - из писмо до министъра на Просвещението, https://pavelnik.blogspot.com/2023/06/blog-post_22.html
Той използва силни думи срещу довчерашни поборници, търси принципна справедливост, прави дарение на Народният музей в София-другата пушка “Комблен”, която поради ранната смърт на Ангел Кънчев не е била прехвърлена в България. 
Но тук не оставихме камък и листо непроверени и излезна:
"С Данаила се намерих, работата му съобщих и потребните рекомандации за в Българско взех." - писмото на Ангел Кънчев.
Преди него по същият път минал и Димитър от Дяково, с препоръки, писани от Данаил, а за капак му поверил да занесе и печата на организацията, изключително важен предмет, без Левски изобщо да е приел Димитър като комитаджия. Абсолютно подло и явно по внушения от Хитов и Каравелов.
Анастас Попхинов, брат му, други писма не е отварял, но това на Кишелски - ДА. Почти сигурно е, че му е било подсказано да го направи и да съобщи за прочетеното. Каравелов е дал контактите на Кишелски, но е опитвал да следи пощата на Апостола и то чрез двамата братя, Анастас и Данаил. След раздора между Левски и Анастас, Данаил се втурнал да защитава брат си. Ясно защо, през него е минала поръката писма от Кишелски да отваря и да уведомява за съдържанието.

Архивът - правил е архив на Апостола, имал задача да преписва писмата му и да пази преписите, не открих къде са, в нито една библиотека ги няма. Освен Каравеловия, липсва и този архив. Някак си не е толкова чисто и коректно всичко и при него, вършел е тайно зад гърба на Апостола нечистоплътни неща, а и скрил от България важни документи за нейното минало - преписите на писмата. За мое огромно съжаление още един поборник с две лица, допринесъл за бъркотията в нашето Възраждане...

Това е само част от съдържанието и участниците в Годишната национална конференция в музея на Левски в Карлово, последният ден ще участва и проф. Орлин Събев с нови преводи, но не успявам да кача цялата програма:

Редактирано вчера от 08:50 от Borova gora

[Borova gora]

Преди 23 часа, Borova gora said:

Това е само част от съдържанието и участниците в Годишната национална конференция в музея на Левски в Карлово, последният ден ще участва и проф. Орлин Събев с нови преводи, но не успявам да кача цялата програма:

 

Да не пропусна и още нещо, относно голямата тема за подготвяно въстание, която Вие много добре развихте тук. В един момент не само Апостола се отказал от четническата тактика. След смъртта на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, която не допринесла за получаване на помощ от някоя от Великите сили и свикване на конференция или започване на война, след провала с Прошението до Султана през 1867г., мнозина от искащите свободата на България се ориентирали към идеята за въстание по примера на Гърция, Италия, Сърбия. Въстанията били изключително популярни в Европа точно в тези години. Подготовката му била обаче по-сложно нещо, отколкото да бъдела въоръжена и изпратена чета. Затова опипом, проба-грешка спретнали няколко въстания. Но било ясно, че това е пътят.

Единствен Апостолът обаче се заел да го подготвя отвътре и да осигури масовост от четирите краища на българско. За доказателство - писмото на Филип Тотю за подписите. Тошков не се е чувствал близък с Левски, нито Кишелски, затова поискали Тотю да напише и прати писмото. Апостолът дори го пита накрая да не остане само той, Тотю, който го е подписал, защото идеята не му изглеждала добра, той очаквал независимост като резултат от едно мащабно въстание.

Но пиша това, за да обясня моята идея, ако през 1871г. имаше друга организация, която да осигури тези подписи, нямаше да прибегнат до Левски и неговата ВРО. Не им е бил близък, но опряли до него, нямало до кого другиго, друг не обикалял цяло българско да създава комитети и да подготвя въстание.

Затова няма как през 1869г. да е започнала темата да вдигнат въстание заедно с Босна. Тогава съвсем нямало на кого да разчитат, дори и чета нямало, тази на Хаджи Димитър и Стефан Караджа е била разбита в 1868г. Дори да вдигнела въстание Босна в 1869г., 1870г., емигрантите само щели да гледат отстрани. После, вече през 1871г. когато имало положени основите на организация от Левски, тогава имало смисъл да се говори за въстание едновременно с други, за да не са сами срещу Империята, а Каравелов и Хитов си позволявали да сключват договори и съглашения зад гърба на самия лидер на ВРО. Но ако той не я бе създал, всички оставаха на резервните скамейки, никому ненужни от ирачите, които били на терен.

Тогава имало смисъл и да се прати някой като Кънчев при Апостола, за да събере подписите от готови комитети. Иначе представям си Ангел или друг като него от град на град, от големец при големец обясняващ мисията си, колко би бил успешен без комитетите на ВРО и за колко дълго време... Като нищо и тупаник е можел от някой чорбаджия да си изкара, да не му повярват изобщо или да го затворят в кауша, а не за има-няма два месеца да е готов и невредим на брега на Дунава, защото му е било постлано. 

Богаташът Христо Георгиев пара не дал на Левски за ВРО, да не говорим за друго усилие да направи, ама като му потрябвала, готов бил да се възползва на тепсия от организацията му... Някъде там и той участва в идеята за скорошно въстание, че и 50 000 жълтици получил от руска страна за подготовката му съгласно в. Дунав.

Така че когато говорим за идеята за въстание заедно с Босна или със Сърбия, тя е била възможно да възникне само около края на 1870г., началото на 1871г., когато гръбнакът на ВРО вече е бил изграден и работещ. Въпросът е на кой какво въстание ме у вършело работа, от четирите краища на българско или локално, да вдигне шум, за да може международния отзвук да осигури свободата. Априлското е проведено по втория път, рекламиран от Плоешката група, с много жертви и като резултат без независимост на масата на преговорите, а две васални държави.

Редактирано Преди 8 часа от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 1 час, Borova gora said:

Да не пропусна и още нещо, относно голямата тема за подготвяно въстание, която Вие много добре развихте тук. В един момент не само Апостола се отказал от четническата тактика. След смъртта на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, която не допринесла за получаване на помощ от някоя от Великите сили и свикване на конференция или започване на война, след провала с Прошението до Султана през 1867г., мнозина от искащите свободата на България се ориентирали към идеята за въстание по примера на Гърция, Италия, Сърбия. Въстанията били изключително популярни в Европа точно в тези години. Подготовката му била обаче по-сложно нещо, отколкото да бъдела въоръжена и изпратена чета. Затова опипом, проба-грешка спретнали няколко въстания. Но било ясно, че това е пътят.

Единствен Апостолът обаче се заел да го подготвя отвътре и да осигури масовост от четирите краища на българско. За доказателство - писмото на Филип Тотю за подписите. Тошков не се е чувствал близък с Левски, нито Кишелски, затова поискали Тотю да напише и прати писмото. Апостолът дори го пита накрая да не остане само той, Тотю, който го е подписал, защото идеята не му изглеждала добра, той очаквал независимост като резултат от едно мащабно въстание.

Но пиша това, за да обясня моята идея, ако през 1871г. имаше друга организация, която да осигури тези подписи, нямаше да прибегнат до Левски и неговата ВРО. Не им е бил близък, но опряли до него, нямало до кого другиго, друг не обикалял цяло българско да създава комитети и да подготвя въстание.

Затова няма как през 1869г. да е започнала темата да вдигнат въстание заедно с Босна. Тогава съвсем нямало на кого да разчитат, дори и чета нямало, тази на Хаджи Димитър и Стефан Караджа е била разбита в 1868г. Дори да вдигнела въстание Босна в 1869г., 1870г., емигрантите само щели да гледат отстрани. После, вече през 1871г. когато имало положени основите на организация от Левски, тогава имало смисъл да се говори за въстание едновременно с други, за да не са сами срещу Империята, а Каравелов и Хитов си позволявали да сключват договори и съглашения зад гърба на самия лидер на ВРО. Но ако той не я бе създал, всички оставаха на резервните скамейки, никому ненужни от ирачите, които били на терен.

Тогава имало смисъл и да се прати някой като Кънчев при Апостола, за да събере подписите от готови комитети. Иначе представям си Ангел или друг като него от град на град, от големец при големец обясняващ мисията си, колко би бил успешен без комитетите на ВРО и за колко дълго време... Като нищо и тупаник е можел от някой чорбаджия да си изкара, да не му повярват изобщо или да го затворят в кауша, а не за има-няма два месеца да е готов и невредим на брега на Дунава, защото му е било постлано. 

Богаташът Христо Георгиев пара не дал на Левски за ВРО, да не говорим за друго усилие да направи, ама като му потрябвала, готов бил да се възползва на тепсия от организацията му... Някъде там и той участва в идеята за скорошно въстание, че и 50 000 жълтици получил от руска страна за подготовката му съгласно в. Дунав.

Така че когато говорим за идеята за въстание заедно с Босна или със Сърбия, тя е била възможно да възникне само около края на 1870г., началото на 1871г., когато гръбнакът на ВРО вече е бил изграден и работещ. Въпросът е на кой какво въстание ме у вършело работа, от четирите краища на българско или локално, да вдигне шум, за да може международния отзвук да осигури свободата. Априлското е проведено по втория път, рекламиран от Плоешката група, с много жертви и като резултат без независимост на масата на преговорите, а две васални държави.

Темата за въстание в Българско, подкрепено от Сърбия, за пръв път се появява в едно писмо на Левски в отговор на писмо на Данаил Попов до него. Писмото на Левски е датирано 11 април 1871-ва, писмото на Данаил липсва, изчезнало е, дали защото е било конфискувано от турците с онези 60-70 писма, за които пише Али бей, дали по друга причина, но го няма в българските архиви, а е било в Ловеч, за да му отговори Левски.

Събрали са се, те са решили без знанието на Левски, и са намерили за нужно да проводат трима души, измежду тях си емигрантите, без дори да го питат него, до сръбското правителство. И той им казва, че не може, не е съгласен, докато не съберат в едно четирите краища на България /Мизия, Тракия, Македония и Добруджа/ и да направят опис на хора и оръжие, и чак тогава може. В противен случай, пише Левски на Данаил, сръбското правителство ще узнае преждевременно плановете им, и с лъжи, предателства и комедии /както е било преди това/ и ще "отсвирюваме" /ще гледаме с пръст в устата/, което мъчно се поправя.

Това е първият сигнал за фалшив флаг за подкрепа от Сърбия и той идва от най-доверения човек на Левски във Влашко, от "братовчето" му, Данаил Попов. Една шепа емигранти са решили да водят от тяхно име преговори със сръбското правителство, все едно те също са правителство. И то преговори за въстание в Българско, при положение, че те самите не могат да вдигнат такова въстание, разчитат на ВРО и на Левски. Обаче са решили ТЕ да пратят хора да преговарят с чуждо правителство без него, който е лидер на организацията ВРО способна да вдигне въстание в Българско.

След това вече следва писмото на Ф.Тотю от Одеса с искане за подписи за прошение до руския император, което писмо също, пак случайно, липсва в българските архиви, и за което разбираме пак от отговор на Левски от 18-ти април 1871.

Следва писмото на Кишелски от Одеса, за което разбираме пак от писмо на Данаил Попов, което пак е изчезнало, но по отговора му от Левски.

Следва и разпечатването на това писмо от брата на Д.Попов, Анастас Попхинов /тези двамата носят различни фамилии, за да не ги разпознаят като братя навярно, единият е Попов, другият Попхинов, странно ми е/, за което разпечатване пак научаваме от писмо на Левски до Попов.

Хм...