Народе???? или Кой предаде Левски?

[Б. Киров]

On 1.12.2025 г. at 15:33, Borova gora said:

Но принципно, не Ви ли се струва, че Плоещката група е била като авангард към българско, а Одеското настоятелство е зад нея? Някак отношенията им биха могли да бъдат описани по този начин. Плюс, че Филип Тотю искал информацията, предварителната, февруари, за Левски точно от тях, да му опишат и напишат всичко. После иска и директна връзка с Дякона...

Това, което тук наричаме Плоещката група, са дейците от Млада България, Левски ги е изброил поименно в писмото му отговор до тях. Съгласен съм, че Филип Тотю е искал информация за Левски от тях, но той не се е консултирал за искането на подписи под прошение за помощ от руския император с тях. Те до един са били последователи на Мацини и Гарибалди, антимонархисти. Фактът, че те първи посрещат императора в Плоещ през 1877-ма и след първоначалния му добър прием /сбъркал ги е с приносители на прошението до него/, той ги изгонва грубо, говори, че не са били те автори на замисъла за прошение до него.

Симеон Радев пише за Каравелов, че е бил напълно непознат на тези дейци от Млада България до края на 1869-та, когато е започнал с техни пари да издава "Свобода":

"До 1869 г. Каравелов не бе се явявал в емиграцията във Влашко и бе познат на нея само по име. ..Твърде естествено бе, щото Левски, в нужда от помощ за своето голямо дело, да дири тоя важен човек, който със своето перо заставаше начело на революционното течение. Бяха ли се срещали те по-рано в Белград, както има едно предание? Интересен въпрос, но без отговор. Кой ги тури в допир? Вероятно съшият този Ценович, който две години по-рано му даде средства да предприеме своята мисия в България. „Към края на своето седение във Влашко - пише Бурмов - през април и май 1870 г., Левски прекарваше времето си в Букурещ и се срещаше често с Каравелова и Ценовича. Именно сега той постави, заедно с тях двамата, началото на Българския революционен централен комитет. През октомври „Свобода“ обнародва програмата на тоя комитет.“ На края на май Левски прехвърли обратно Дунава и поде с още по-голяма сила своето прекъснато дело. Това, което той бе успял да направи до заминаването си във Влашко, то бяха няколкото революционни гнезда, за които може да се съди по едно негово писмо от септември 1869 г. Сега започва във всичката му ширина великото негово дело: революционното организиране на България, тая мрежа от тайни комитети, които той простря в страната."

За тях, Райнов, Райчо Попов, Георги Живков, Иван Кършовски, Димитър Ценович, Кириак Цанков, пише Филип Тотю като за "букурещките вагабонти" и му заръчва да не споделя тайната за прошението с никой от тях. Плоещ е на 60 км от Букурещ и единственият с постоянно местожителство в Плоещ от тях е бил Райчо Попов /Същият е Райчо Гръблев и Райчо Попхристов/. 

Цялата тази група води началото си от ТБЦК на Иван Касабов. Пак Симеон Радев пише за тази връзка:

"Бидейки още търговец във Виена, Райнов се интересуваше живо за революционното движение. Той беше между възторжените почитатели на Раковски и в 1862 г. направи едно крупно пожертвувание за Легията. От тогава му бяха връзките с Ив. Касабова. Щом пристигна в Букурещ, той се яви при него, разказа му с каква мисия е изпратен и му повери решението си да посвети на революционното дело парите, с които бе го снабдило турското правителство. Между двамата се установи един план на действие, върху който не сме напълно осведомени, но една от точките на който бе да се влезе във връзка с големите революционери в чужбина и да се иска техния съвет. В своите спомени върху Тайния комитет Касабов дава адресите на по-видните от тия революционери, от което следва да заключим, че най-малкото той им бе писал. Теофан Райнов от своя страна бе също насочен към международните съзаклятничества: за него се приказва, че участвувал в някои от походите на Гарибалди. Мисията да замине за чужбина бе поверена именно нему. През юни 1869 г. той замина, придружен от някой си Райчо от Гръблево, търговец в Плоещ. От чие име тръгваше той? От името на някой комитет? Комитет нямаше, а само един тесен кръжок, носещ със себе си традицията на Тайния комитет, представлявана от Касабова."

https://sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=956:im&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61

Каравелов кацва в това революционно гнездо като кукувица, използвайки дарбата си на публицист, и реално повежда тази група в съвсем противоположна на нейните идеи посока. Бях цитирал дописка в "Народност", орган на Млада България, в която авторът е предусетил какво ще стане, ако някой псевдо-революционер започне да издава псевдо-революционен вестник.

"Въпросът е, че ограничен кръг от хора са можели да го внедрят, Данаил Попов, Каравелов, Хитов, а Ценович и да е можел, най-вероятно е отказал..."

Както е бил устроил работата Левски с емигрантите, единственият, който е можел да внедри и Димитър Общи, и Ангел Кънчев, при него в Ловеч е бил Данаил Попов. Без препоръка на Попов нито Общи, нито Ангел е можел да открие Левски и да се свърже с него, той ги е снабдявал и с пароли /лозинки/ известни само на двамата. Как са направили пробив при Данаил, мога само да предполагам, че е станало по линия на Млада България, той също е бил член на организацията. Станало е, според мен, по пътя на лъжите на Каравелов и Хитов за сръбска помощ, Каравелов е имал връзки с Омладина, което е еквивалент на Млада България в Сърбия, такива е имал и Кънчев от времето му на юнкер във Военното училище. Хитов, вижда се от мемоарите му, е имал устни уверения от военния министър Блазнавац, както той пише, че Блазнавац може да му бъде полезен и Хитов на Блазнавац. Как могат да си бъдат полезни един на друг, след като другия регент, Йован Ристич, е отпратил Хитов с думите, че българският народ никога в нищо няма да го бъде. Ами Близнавац е можел да бъде полезен на Хитов и Хитов на Блазнавац реално само с агента на Блазнавац, Димитър от Дяково, който е пробил първи през Данаил в Турно Магуреле. Ангел обаче е бил изпратен, според мен, от Одеските българи, за да събира тайно от Левски подписи, докато обикаля с него. 

[Borova gora]

Преди 8 часа, Б. Киров said:

Това, което тук наричаме Плоещката група, са дейците от Млада България, Левски ги е изброил поименно в писмото му отговор до тях. Съгласен съм, че Филип Тотю е искал информация за Левски от тях, но той не се е консултирал за искането на подписи под прошение за помощ от руския император с тях. Те до един са били последователи на Мацини и Гарибалди, антимонархисти. Фактът, че те първи посрещат императора в Плоещ през 1877-ма и след първоначалния му добър прием /сбъркал ги е с приносители на прошението до него/, той ги изгонва грубо, говори, че не са били те автори на замисъла за прошение до него.

Симеон Радев пише за Каравелов, че е бил напълно непознат на тези дейци от Млада България до края на 1869-та, когато е започнал с техни пари да издава "Свобода":

"До 1869 г. Каравелов не бе се явявал в емиграцията във Влашко и бе познат на нея само по име. ..Твърде естествено бе, щото Левски, в нужда от помощ за своето голямо дело, да дири тоя важен човек, който със своето перо заставаше начело на революционното течение. Бяха ли се срещали те по-рано в Белград, както има едно предание? Интересен въпрос, но без отговор. Кой ги тури в допир? Вероятно съшият този Ценович, който две години по-рано му даде средства да предприеме своята мисия в България. „Към края на своето седение във Влашко - пише Бурмов - през април и май 1870 г., Левски прекарваше времето си в Букурещ и се срещаше често с Каравелова и Ценовича. Именно сега той постави, заедно с тях двамата, началото на Българския революционен централен комитет. През октомври „Свобода“ обнародва програмата на тоя комитет.“ На края на май Левски прехвърли обратно Дунава и поде с още по-голяма сила своето прекъснато дело. Това, което той бе успял да направи до заминаването си във Влашко, то бяха няколкото революционни гнезда, за които може да се съди по едно негово писмо от септември 1869 г. Сега започва във всичката му ширина великото негово дело: революционното организиране на България, тая мрежа от тайни комитети, които той простря в страната."

За тях, Райнов, Райчо Попов, Георги Живков, Иван Кършовски, Димитър Ценович, Кириак Цанков, пише Филип Тотю като за "букурещките вагабонти" и му заръчва да не споделя тайната за прошението с никой от тях. Плоещ е на 60 км от Букурещ и единственият с постоянно местожителство в Плоещ от тях е бил Райчо Попов /Същият е Райчо Гръблев и Райчо Попхристов/. 

Цялата тази група води началото си от ТБЦК на Иван Касабов. Пак Симеон Радев пише за тази връзка:

"Бидейки още търговец във Виена, Райнов се интересуваше живо за революционното движение. Той беше между възторжените почитатели на Раковски и в 1862 г. направи едно крупно пожертвувание за Легията. От тогава му бяха връзките с Ив. Касабова. Щом пристигна в Букурещ, той се яви при него, разказа му с каква мисия е изпратен и му повери решението си да посвети на революционното дело парите, с които бе го снабдило турското правителство. Между двамата се установи един план на действие, върху който не сме напълно осведомени, но една от точките на който бе да се влезе във връзка с големите революционери в чужбина и да се иска техния съвет. В своите спомени върху Тайния комитет Касабов дава адресите на по-видните от тия революционери, от което следва да заключим, че най-малкото той им бе писал. Теофан Райнов от своя страна бе също насочен към международните съзаклятничества: за него се приказва, че участвувал в някои от походите на Гарибалди. Мисията да замине за чужбина бе поверена именно нему. През юни 1869 г. той замина, придружен от някой си Райчо от Гръблево, търговец в Плоещ. От чие име тръгваше той? От името на някой комитет? Комитет нямаше, а само един тесен кръжок, носещ със себе си традицията на Тайния комитет, представлявана от Касабова."

https://sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=956:im&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61

Каравелов кацва в това революционно гнездо като кукувица, използвайки дарбата си на публицист, и реално повежда тази група в съвсем противоположна на нейните идеи посока. Бях цитирал дописка в "Народност", орган на Млада България, в която авторът е предусетил какво ще стане, ако някой псевдо-революционер започне да издава псевдо-революционен вестник.

"Въпросът е, че ограничен кръг от хора са можели да го внедрят, Данаил Попов, Каравелов, Хитов, а Ценович и да е можел, най-вероятно е отказал..."

Както е бил устроил работата Левски с емигрантите, единственият, който е можел да внедри и Димитър Общи, и Ангел Кънчев, при него в Ловеч е бил Данаил Попов. Без препоръка на Попов нито Общи, нито Ангел е можел да открие Левски и да се свърже с него, той ги е снабдявал и с пароли /лозинки/ известни само на двамата. Как са направили пробив при Данаил, мога само да предполагам, че е станало по линия на Млада България, той също е бил член на организацията. Станало е, според мен, по пътя на лъжите на Каравелов и Хитов за сръбска помощ, Каравелов е имал връзки с Омладина, което е еквивалент на Млада България в Сърбия, такива е имал и Кънчев от времето му на юнкер във Военното училище. Хитов, вижда се от мемоарите му, е имал устни уверения от военния министър Блазнавац, както той пише, че Блазнавац може да му бъде полезен и Хитов на Блазнавац. Как могат да си бъдат полезни един на друг, след като другия регент, Йован Ристич, е отпратил Хитов с думите, че българският народ никога в нищо няма да го бъде. Ами Близнавац е можел да бъде полезен на Хитов и Хитов на Блазнавац реално само с агента на Блазнавац, Димитър от Дяково, който е пробил първи през Данаил в Турно Магуреле. Ангел обаче е бил изпратен, според мен, от Одеските българи, за да събира тайно от Левски подписи, докато обикаля с него. 

Аз не съм чела Тотю да споделя нещо за прошението в писма до Плоещките българи, но да разпитва подробно за Левски само седмици преди да му пише, ДА. Въпреки това нямам съмнение, че на някакъв етап са научили, както е бил информиран и Христо Георгиев. Наистина мисля, че е очаквал новини от или около Ангел когато му е станало зле. 

Плоещката група е имала голямото самочувствие след срещите на Райчо и Теофан с Мацини, обаче, в писмото до тях има нещо специфично:

1871 юни, 20 – пише [от Българско] до Р. Попхристов и други дейци – Плоещ: укорява българската емиграция в Румъния и другаде, че разчита повече на чужда помощ за извоюване свободата на народа." - това писмо е отговор на тяхното "знаеш ли ти кои сме", по-нагоре дадох линк към пълният текст. Ключовият момент е, че те би трябвало да са най-близо до него по въъзгледи, обаче... Двете писма на Райчо ме притесняват, защо точно в онзи момент са написани, защо с такъв текст, веднага след отказа на Апостола да съдейства за прошението? Подозирам, научили са по някакъв начин и са се присъединили към общия хор срещу него.  Освен това само след два месеца Кънчев напуска Белград и се връща в Русе след... дълга обиколка във Влашко, включително места, където членове на Плоещката група са били. Чак толкова случайности...

Голямата ми загадка е Данаил Попов, няколко пъти Левски поканва Плоещката група да се поразговори с него, защото това е неговият човек. Но изведнъж се оказва, че Попов е имал две лица. С едното подкрепял Левски в мечтата за независимост, с другото написал препоръки на Димитър и Ангел и ги изпратил в Ловеч, знаейки отлично, че задачите, поставени на всеки от двамата водели в съвсем други посоки. Това все още не съм си изяснила защо го е правил. Защо не е бил последователен като Апостола?  След смъртта му пък изобщо не останал на полето на борбата за освобождаване... И на Събранието не присъствал, изпратил упълномощен, пълният архив от преписи на писмата на Левски го няма и до днес, само броени писма оставени на Кириак Цанков, а защо на него и защо не всичко... 

Редактирано Преди 16 часа от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 10 часа, Borova gora said:

Голямата ми загадка е Данаил Попов, няколко пъти Левски поканва Плоещката група да се поразговори с него, защото това е неговият човек. Но изведнъж се оказва, че Попов е имал две лица. С едното подкрепял Левски в мечтата за независимост, с другото написал препоръки на Димитър и Ангел и ги изпратил в Ловеч, знаейки отлично, че задачите, поставени на всеки от двамата водели в съвсем други посоки. Това все още не съм си изяснила защо го е правил. Защо не е бил последователен като Апостола?  След смъртта му пък изобщо не останал на полето на борбата за освобождаване... И на Събранието не присъствал, изпратил упълномощен, пълният архив от преписи на писмата на Левски го няма и до днес, само броени писма оставени на Кириак Цанков, а защо на него и защо не всичко... 

Свързващото звено между Панайот Хитов и Плоещката група /Млада България/ е бил Иван Кършовски, той е бил писар в четата на Хитов през 1867 и постоянно си е кореспондирал с него и след това, същевременно е участвал в авантюрата на Райнов за набавяне на пари като османски шпионин в Черния кабинет на Шнайдер ефенди, за това има неоспорими писмени свидетелства.

Има едно писмо на Филип Тотю от Одеса, от което недвусмислено става ясно, че дейците от Млада България са били осведомени за инициативата на Одеското настоятелство да се събират подписи за прошение.

Това писмо е от началото на април 1871-ва. Писмото на Тотю е било адресирано до Данаил Попов и Иван Кършовски, но в него е било прикачено и писмото до Левски за събиране на подписи, същото, на което Левски отговаря с отказ. Данаил Попов обаче е бил упълномощен да разпечатва, чете и прави преписи на писмата до Левски от външни кореспонденти, следователно и това писмо до Левски е било прочетено и копирано от него. 

В същото писмо Тотю уверява Кършовски и Попов, че напразно се надяват на помощ от сръбското правителство, защото то през годините е доказало, че само заблуждава българите за такава.

После вече следват писмата на Плоещките българи, написани от Райчо Попов, в които те го укоряват, че гламаво е захванал работата по въстанието. Междувременно са изпратени на Левски Димитър Общи от Хитов и Ангел Кънчев, вторият е съвместна продукция на Хитов и Одеските българи с тяхната мисия, към което обаче се прикачват и Плоещките българи в лицето на Райчо Попов. Имаме писмо на Райчо до Хитов, в което той го кани за съвместна работа по въстание в Българско и му предлага връзките си с кантора във Виена за търговия с кожи, а именно като комисионер на такава кантора се е подвизавал Кънчев при обиколките му из Българско да събира подписи. Тоест Плоещките българи са били информирани за прошението, но формално не изразяват никакво отношение към него, а са следвали съветите на Мацини да търсят помощ от Сърбия, и след като са получили отказ от сръбското правителство са се обърнали към нелегалната Омладина, която е техен огледален образ като антимонархическа тайна организация в Сърбия.

Данаил е взел ясно страната на дейците от Плоещката група, Млада България, при спора им с Левски за сръбска помощ, на практика той е действал заедно с тях при преговорите със сръбското правителство и Омладина. В писмата до Левски обаче той е бил двуличен, на думи подкрепяйки Левски и критикувайки дейците от Плоещката група, пишейки му, че "от техните кожи цървули не стават". Това показва моя анализ на писмата и събитията.

Може би дейците от Млада България са си правели тънката сметка, че ще яхнат гребена на вълната на една руско-турска война и след това някак си ще се откопчат от руската окупация и руското влияние в новата българска държава, където те ще станат управляващ фактор /Филип Тотю пише на Левски, че в главите им са само мисли как да станат министри, префекти и прочие/. Реално това и става след Освобождението с курса на Стамболов към Австро-Унгария и Франция с избора на Фердинанд и преследването на русофилите, но това е друга голяма тема.