Народе???? или Кой предаде Левски?

[Б. Киров]

Преди 5 часа, Borova gora said:

Единственото, което ни убягва е кой и защо е предал Кънчев.

Който го е видял последен и който му е дал снимките на руските офицери.

Преди 5 часа, Borova gora said:

Но кому е била необходима смъртта на Ангел и то чрез използване на турската полиция да свърши черната работа?

Турската полиция не е искала смъртта му, искали са го жив, за да говори, той е направил собствен избор за смъртта си, което заслужава респект и уважение, нещо, което Левски му е отдал.

[Borova gora]

Преди 14 часа, Б. Киров said:

Който го е видял последен и който му е дал снимките на руските офицери.

Турската полиция не е искала смъртта му, искали са го жив, за да говори, той е направил собствен избор за смъртта си, което заслужава респект и уважение, нещо, което Левски му е отдал.

Този, който му е дал снимките на руски офицери е бил драгомана на руското консулство Захари Княжески. Няма данни Княжески да е бил двоен агент, едва ли той го е издал на турската полиция. Допълнително, бил е възрастен, пенсионирал се е скоро след това, починал е в дълбока бедност, докато за издаване на някой като Кънчев би получил сериозна награда.

По-скоро е бил някой от хората на Ангел, някой, който е знаел, че той ще пътува същата сутрин, не друг ден, не със следобедното корабче, а същата сутрин ще бъде на пристанището и то без печат в тескерето. Затова писах, че някой е искал смъртта му, а може би силно е искал и пропадане на мисията с подписите, а може би пък след убийството на Стоян Пенев е дошъл неговия ред, защото той го е препоръчал на Каравелов и на русенския комитет. Но този, който е искал да приключи с него е използвал турската полиция да залови или да убие Ангел вместо друг да го направи. Предал го е, но е искал предателството да остане дълбоко скрито, никой комита да не бъде компрометиран с това убийство...

Не мисля, че е мъжът от бившия ТБК, който му е издал билет, защото така би заложил и своята глава. При залавяне на Ангел, той би го издал по време на разпитите. Не знаем с кого Кънчев е споделил, че ще пътува въпросната сутрин, както и дали е споменал и важната мисия, която изпълнява... Да, може да е говорил с Чорапчиев и Златев, които Каравелов прибързано обвинил, но не е сигурно, изобщо не е сигурно. Това, че Кънчев е спал последната нощ в дома на Чорапчиев изобщо не го прави предател. 

Мисля си също защо след всички събития, дори след обесването на Левски, Обретенов е продължил почти до Априлското да ползва руското консулство за канал на кореспонденция и печатни издания. 

Редактирано Преди 16 часа от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 1 час, Borova gora said:

Този, който му е дал снимките на руски офицери е бил драгомана на руското консулство Захари Княжески.

Тук грешите в хронологията, когато Кънчев отива в къщата на драгомана на 5 март и получава от него снимките, това не е къщата на Захари Княжески, а на Димитър Карамихайлов. Княжески е пенсиониран драгоман на руското консулство по това време, Карамихайлов е действителния драгоман:

"Димитър Карамихайлов е роден през 1841 г. в Одрин. От 1861 г. е нещатен драгоман (официална титла на личност в средновековната дипломация, която има функциите на преводач и посредник между Османската империя, страните от Близкия Изток и европейските дипломатически представителства - б.р.) в руското вицеконсулство във Видин. След закриването на вицеконсулската служба там той е преместен в генералното консулство в Русе. През 1868 г. е награден от руското правителство с орден „Св.Станислав“ трета степен, а през 1874 г. с орден „Св.Ана“. 
На 6 февруари 1872 г. Д.Карамихайлов сключва брак с Елефтерица Хаджипеткович. Семейство Хаджипеткович имат важна роля в стопанския и обществен живот на Русе. Те умело използват натрупаното богатство и влияние  в българо-гръцката църковна разпра и в защита на българските национални интереси. Кумове на знатната сватба са руският консул Александър Мишнин и съпругата му Ана Мошнина. Венчавката извършва протосингел Нил Изворов. На бала, даден по този повод, присъства и валията Расим паша, който определя Карамихайлов като „отвратителен руски шпионин“
Валията не без основание отправя гневни обвинения към драгомана на консулството и зет на един от най-влиятелните местни нотабили - полицията разполага със сведения, че с неговото посредничество в града се получават броеве на издавания в Букурещ и забранен в Османската империя в.“Свобода“, орган на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Чрез дипломатическата поща умело е преодолявана митническата проверка и тайната кореспонденция на председателя на БРЦК Любен Каравелов с Васил Левски. Оттук е пътят към читателите и на книгата на войводата Панайот Хитов „Моето пътуване по Стара планина“, издадена през 1872 г. под редакцията на Каравелов. "

https://utroruse.com/article/772750/

Текстът на Атонова, която е архивист и има достъп до изворови документи, е недвусмислен, Карамихайлов сключва брак на 6 февруари 1872 когато вече е драгоман на консулството в Русе, за да му кумува консула Мошнин и на бала да присъства валията Расим паша, който го определя като "отвратителен руски шпионин" на въпросния бал. И има основание, защото по това време вече пощата на ВРО с БРЦК е минавала през консулството, тоест през него. Кънчев е пристигнал след това и е бил в неговия дом, откъдето е получил въпросните фотографии за контакт, при това Кънчев е носел списъците с подписи, които е успял да хвърли в реката, преди да се самоубие. Последният, който го е видял и е знаел за мисията на Кънчев е бил Карамихайлов, който всъщност му е дал лицата за контакт с фотографиите. Не може да е бил пенсионерът Княжески, защото пенсионерите не изпълняват такива функции, изпълняват ги действителните служители. Затова и Мошнин, консула, е дотичал първи на мястото на самоубйството на Кънчев, защото е знаел с каква мисия пътува Кънчев, дошъл е едновременно с валията Расим паша, който също е знаел, иначе защо валията да ходи лично и спешно заради самоубийството на някакъв случаен младеж. Мошнин и Расим са знаели едновременно за мисията на Кънчев, кой от консулството е имал последен контакт - Карамихайлов. От кого и Мошнин и Расим вогат да получат едновременно информация какво носи Кънчев, еднозначно от Карамихайлов.

Кънчев не е разправял наляво и надясно какъв списък има и къде ще ходи, откъде османските власти да знаят, че точно в този ден и в този курс на корабчето Сойре Кънчев ще пътува без паспорт за Гюргево, можел е изобщо да не пътува, можел е да тръгне към Ловеч или към друга дестинация, но единствено последно виделия го Карамихайлов е имал информация къде отива Кънчев и защо. И тази информация е имал и Расим паша, както и граничната полиция, за да задържи Кънчев преди качването на корабчето и то с пропуск.

Аргументът Ви, че не са го предали издателите на пропуска е валиден, те нямат интерес да правят това, заради собствената си сигурност, веданага влизат в затвора като съучастници на престъпник, какъвто е бил Кънчев за властите, ерго, не са те.

Няма кой друг да е, освен Карамихайлов, защото само той е имал необходимата информация за задържането на Кънчев, която е била известна и на консула Мошнин и на валията Расим, респективно на полицията. По пътя на изключването е изключен и Каравелов, колкото да Ви се иска да е бил той, защото Каравелов и да е знаел за мисията на Кънчев не е притежавал мобилен телефон по който Кънчев да му каже кога точно ще пътува и с кой рейс на корабчето, та Каравелов да прати Али бей точно тогава да проверява Кънчев.

[Borova gora]

Преди 2 часа, Б. Киров said:

Тук грешите в хронологията, когато Кънчев отива в къщата на драгомана на 5 март и получава от него снимките, това не е къщата на Захари Княжески, а на Димитър Карамихайлов. Княжески е пенсиониран драгоман на руското консулство по това време, Карамихайлов е действителния драгоман:

"Димитър Карамихайлов е роден през 1841 г. в Одрин. От 1861 г. е нещатен драгоман (официална титла на личност в средновековната дипломация, която има функциите на преводач и посредник между Османската империя, страните от Близкия Изток и европейските дипломатически представителства - б.р.) в руското вицеконсулство във Видин. След закриването на вицеконсулската служба там той е преместен в генералното консулство в Русе. През 1868 г. е награден от руското правителство с орден „Св.Станислав“ трета степен, а през 1874 г. с орден „Св.Ана“. 
На 6 февруари 1872 г. Д.Карамихайлов сключва брак с Елефтерица Хаджипеткович. Семейство Хаджипеткович имат важна роля в стопанския и обществен живот на Русе. Те умело използват натрупаното богатство и влияние  в българо-гръцката църковна разпра и в защита на българските национални интереси. Кумове на знатната сватба са руският консул Александър Мишнин и съпругата му Ана Мошнина. Венчавката извършва протосингел Нил Изворов. На бала, даден по този повод, присъства и валията Расим паша, който определя Карамихайлов като „отвратителен руски шпионин“
Валията не без основание отправя гневни обвинения към драгомана на консулството и зет на един от най-влиятелните местни нотабили - полицията разполага със сведения, че с неговото посредничество в града се получават броеве на издавания в Букурещ и забранен в Османската империя в.“Свобода“, орган на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Чрез дипломатическата поща умело е преодолявана митническата проверка и тайната кореспонденция на председателя на БРЦК Любен Каравелов с Васил Левски. Оттук е пътят към читателите и на книгата на войводата Панайот Хитов „Моето пътуване по Стара планина“, издадена през 1872 г. под редакцията на Каравелов. "

https://utroruse.com/article/772750/

Текстът на Атонова, която е архивист и има достъп до изворови документи, е недвусмислен, Карамихайлов сключва брак на 6 февруари 1872 когато вече е драгоман на консулството в Русе, за да му кумува консула Мошин и на бала да присъства валията Расим паша, който го определя като "отвратителен руски шпионин" на въпросния бал. И има основание, защото по това време вече пощата на ВРО с БРЦК е минавала през консулството, тоест през него. Кънчев е пристигнал след това и е бил в неговия дом, откъдето е получил въпросните фотографии за контакт, при това Кънчев е носел списъците с подписи, които е успял да хвърли в реката, преди да се самоубие. Последният, който го е видял и е знаел за мисията на Кънчев е бил Карамихайлов, който всъщност му е дал лицата за контакт с фотографиите. Не може да е бил пенсионерът Княжески, защото пенсионерите не изпълняват такива функции, изпълняват ги действителните служители. Затова и Мошнин, консула, е дотичал първи на мястото на самоубйството на Кънчев, защото е знаел с каква мисия пътува Кънчев, дошъл е едновременно с валията Расим паша, който също е знаел, иначе защо валията да ходи лично и спешно заради самоубийството на някакъв случаен младеж. Мошнин и Расим са знаели едновременно за мисията на Кънчев, кой от консулството е имал последен контакт - Карамихайлов. От кого и Мошнин и Расим вогат да получат едновременно информация какво носи Кънчев, еднозначно от Карамихайлов.

Кънчев не е разправял наляво и надясно какъв списък има и къде ще ходи, откъде османските власти да знаят, че точно в този ден и в този курс на корабчето Сойре Кънчев ще пътува без паспорт за Гюргево, можел е изобщо да не пътува, можел е да тръгне към Ловеч или към друга дестинация, но единствено последно виделия го Карамихайлов е имал информация къде отива Кънчев и защо. И тази информация е имал и Расим паша, както и граничната полиция, за да задържи Кънчев преди качването на корабчето и то с пропуск.

Аргументът Ви, че не са го предали издателите на пропуска е валиден, те нямат интерес да правят това, заради собствената си сигурност, веданага влизат в затвора като съучастници на престъпник, какъвто е бил Кънчев за властите, ерго, не са те.

Няма кой друг да е, освен Карамихайлов, защото само той е имал необходимата информация за задържането на Кънчев, която е била известна и на консула Мошнин и на валията Расим, респективно на полицията. По пътя на изключването е изключен и Каравелов, колкото да Ви се иска да е бил той, защото Каравелов и да е знаел за мисията на Кънчев не е притежавал мобилен телефон по който Кънчев да му каже кога точно ще пътува и с кой рейс на корабчето, та Каравелов да прати Али бей точно тогава да проверява Кънчев.

Но аз това за Захари Княжески не съм си го измислила, взех го от същата Веселина Антонова, стр. 104 на статията й в книгата на Националния музей "Васил Левски". Книгата е озаглавена "Комитетската организация и османската власт". Имало доклад на Мошнин и в него той разказал на своя шеф, граф Игнатиев, че Кънчев се е срещнал с пенсионирания драгоман Захари Княжески, с когото споделил много неща. Самият доклад на Мошнин аз не съм чела, но се доверих на русенската историчка. Трябва да отбележа, че двете статии на същият историк са писани почти по едно и също време, 2020г. е публикуваната във вестник "Утро", а в 2021г. е публикувана книгата т.е. статията в нея трябва да е написана поне година по-рано. Вариант, в който да е сменила мнението си, защото е прочела още документи между двете статии, няма. Между другото, останах с впечатление, че Вие имате книга с преведена дипломатическа кореспонденция от времето на Отоманската империя. Ако е така и вътре има доклада на Мошнин, ще имате черно-на бяло кой драгоман е упоменат. За съжаление тя не е предоставила цитат, а само е преразказала.

Аз не твърдя, че Каравелов има пръст в конкретното предателство, а че има предателство не се е съмнявал и Захари Стоянов, роднината му Обретенов и др. Моята идея е, че вестникарят ще е търсил начин да се разплати с Кънчев задето му пратил Пенев уж да му помага, а всъщност да го следи. Каравелов е бил отмъстителен, мизерна душица. Със сигурност е дал заповед на русенските момчета, както е дал и за Пенев, да дебнат Кънчев, да му отмъстят, а не всеки от тях е бил в кауша. Факт е, че Кънчев не им се доверил за преминаването през Дунав, нито на тях, нито на баба Тонка. Страхувал се е, че може да го ликвидират като Пенев. Но пък Каравелов не би трябвало да оставя мисията с подписите да пропадне, освен ако и за нея не е разчитал, че ще намери втори, трети, четвърти Кънчев да я осъществи, както вярвал, че лесно ще намери и изпрати втори, трети, пети Левски на терен, е, не би изпратил себе си...
От друга страна, ако Кънчев успеел в мисията, щял е да отиде високо-високо над Каравелов в очите на руските господари. И е щял да му бъде враг заради клането на Пенев...

Редактирано Преди 13 часа от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 5 часа, Borova gora said:

Но аз това за Захари Княжески не съм си го измислила, взех го от същата Веселина Антонова, стр. 104 на статията й в книгата на Националния музей "Васил Левски". Книгата е озаглавена "Комитетската организация и османската власт". Имало доклад на Мошнин и в него той разказал на своя шеф, граф Игнатиев, че Кънчев се е срещнал с пенсионирания драгоман Захари Княжески, с когото споделил много неща. Самият доклад на Мошнин аз не съм чела, но се доверих на русенската историчка. Трябва да отбележа, че двете статии на същият историк са писани почти по едно и също време, 2020г. е публикуваната във вестник "Утро", а в 2021г. е публикувана книгата т.е. статията в нея трябва да е написана поне година по-рано. Вариант, в който да е сменила мнението си, защото е прочела още документи между двете статии, няма. Между другото, останах с впечатление, че Вие имате книга с преведена дипломатическа кореспонденция от времето на Отоманската империя. Ако е така и вътре има доклада на Мошнин, ще имате черно-на бяло кой драгоман е упоменат. За съжаление тя не е предоставила цитат, а само е преразказала.

Докладът на Мошнин го има и в интернет, ще го намеря, за него пише и проф. Иван Стоянов, сравнявайки го с другите доклади за същите събития на западните консули, като констатира, че единствено Мошнин праща доклади, в които напълно разграничава Кънчев от каквато и да е конспиративна и революционна дейност, навярно следвайки инструкцията на шефа си Игнатиев да се разграничи Русия от каквото и да било съучастие. Този доклад е пълна плява от дезинформация.

Сега конкретно за написаното от Антонова, там никъде не са споменати фотографиите на руски офицери открити при обиска на тялото на Кънчев. А отдолу под линия е отбелязано, че Княжески е живееел в... дома на баба Тонка. В доклада на Мошнин от преразказа на Антонова излиза, че Кънчев при срещата си с него /това трябва да е било на 4 март, когато той отива при баба Тонка/ се оплакал на Княжески, че си търси работа, а по-натам Мошнин доказва, че това бил мотивът на Кънчев да се самоубие, отчаян от безработицата млад човек. Което е смехотворно и то много, при положение че скарването между Чорапчиев и Кънчев е било породено от отказа на Кънчев да заеме високоплатена длъжност като управител на Образцов чифлик - хем се отчаял от безработицата и тръгнал без документи във Влашко да си търси там работа, хем не ще работа в родния му Русе на висока длъжност и с висока заплата.

Щом Кънчев е разговарял с Княжески в дома на баба Тонка на 4-ти, където по думите на Мошнин се жалвал от безработицата, то е пренощувал у Чорапчиев и на другия ден е минал през действителния драгоман на консулството, Карамихайлов, за да получи снимките на контактните офицери, не ги е взел от пенсионера Княжески, който Мошнин използа за параван на тезата си, че Кънчев бил безработен и отчаян човек, а ги е взел от щатния драгоман Карамихайлов. Кънчев отчаян от безработицата няма да взема фотографии на руски офицери, за да си търси работа при тях, трябвали са му за да ги разпознае по лице, когато стигне съответната дестинация за съвсем друга работа. Естествено, Мошнин, като официален представител на държавата Русия, ще отрича всякакво руско държавно участие в случая Кънчев.

 

[Borova gora]

Преди 3 часа, Б. Киров said:

Докладът на Мошнин го има и в интернет, ще го намеря, за него пише и проф. Иван Стоянов, сравнявайки го с другите доклади за същите събития на западните консули, като констатира, че единствено Мошнин праща доклади, в които напълно разграничава Кънчев от каквато и да е конспиративна и революционна дейност, навярно следвайки инструкцията на шефа си Игнатиев да се разграничи Русия от каквото и да било съучастие. Този доклад е пълна плява от дезинформация.

Сега конкретно за написаното от Антонова, там никъде не са споменати фотографиите на руски офицери открити при обиска на тялото на Кънчев. А отдолу под линия е отбелязано, че Княжески е живееел в... дома на баба Тонка. В доклада на Мошнин от преразказа на Антонова излиза, че Кънчев при срещата си с него /това трябва да е било на 4 март, когато той отива при баба Тонка/ се оплакал на Княжески, че си търси работа, а по-натам Мошнин доказва, че това бил мотивът на Кънчев да се самоубие, отчаян от безработицата млад човек. Което е смехотворно и то много, при положение че скарването между Чорапчиев и Кънчев е било породено от отказа на Кънчев да заеме високоплатена длъжност като управител на Образцов чифлик - хем се отчаял от безработицата и тръгнал без документи във Влашко да си търси там работа, хем не ще работа в родния му Русе на висока длъжност и с висока заплата.

Щом Кънчев е разговарял с Княжески в дома на баба Тонка на 4-ти, където по думите на Мошнин се жалвал от безработицата, то е пренощувал у Чорапчиев и на другия ден е минал през действителния драгоман на консулството, Карамихайлов, за да получи снимките на контактните офицери, не ги е взел от пенсионера Княжески, който Мошнин използа за параван на тезата си, че Кънчев бил безработен и отчаян човек, а ги е взел от щатния драгоман Карамихайлов. Кънчев отчаян от безработицата няма да взема фотографии на руски офицери, за да си търси работа при тях, трябвали са му за да ги разпознае по лице, когато стигне съответната дестинация за съвсем друга работа. Естествено, Мошнин, като официален представител на държавата Русия, ще отрича всякакво руско държавно участие в случая Кънчев.

За посещение в дома на Карамихайлов пише и Греков в неговите спомени, при идването му в Русе той се отбива у Карамихайлов, откъдето получава инструкции.

Не искам да звучи като заяждане, но нямаме данни Кънчев да е ходил до консулството в деня на смъртта си, но дори да е било вечерта, след посещението в дома на баба Тонка, логично е да се е случило, защото някой му е дал снимките на руските офицери. Освен това трябва да е показал списъка със събраните подписи, иначе не биха му дали снимките и съвет да преминава Дунава, да не се бави. Носел е списъка и на пристанището, както и кодовете към него. Списъкът успял да изхвърли, било е най-компрометиращото нещо в него, ако не успеел да се самоубие, но шрифтовете, договорът с Пъшков и тескерето не успял да унищожи. Забравила съм кога е получил билета, същата сутрин или предния ден. Не е ясно и защо Мошнин би скрил някои факти от своя бос, от другите дипломати - ДА, но от шефа си? Освен ако е подозирал за къртица в консулството, която му чете писмата.

За Захари Княжевски още малко информация:

"В „Дунавски Лебед” от 15 авг., 3 окт., 10 окт., 25 окт., 7 ноем. и 21. ноем. 1861 г. са поместени редица дописки и бележки, в които се описва от очевидци тежкото положение на преселените в Южна Русия българи и се проклинат агентите за това преселване, между които попада и Захари Княжески." https://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=286
Изобщо драгоманите в консулството са били несигурни хора, но точно на тях дълго време има доверие Обретенов, а странното е, че и те на него, след като знаели, че е бил арестуван за убийство и изведнъж освободен. Този факт очевидно не ги е притеснил, защо ли? Дали пък властта не е подшушнала нещо на Карамихайлов и той си затворил очите и запушил ушите за евентуални подозрения...

Редактирано Преди 9 часа от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 1 час, Borova gora said:

Не искам да звучи като заяждане, но нямаме данни Кънчев да е ходил до консулството в деня на смъртта си, но дори да е било вечерта, след посещението в дома на баба Тонка, логично е да се е случило, защото някой му е дал снимките на руските офицери. Освен това трябва да е показал списъка със събраните подписи, иначе не биха му дали снимките и съвет да преминава Дунава, да не се бави. Носел е списъка и на пристанището, както и кодовете към него. Списъкът успял да изхвърли, било е най-компрометиращото нещо в него, ако не успеел да се самоубие, но шрифтовете, договорът с Пъшков и тескерето не успял да унищожи.

Не е задължително да е ходил до консулството, достатъчно е да е ходил до дома на Карамихайлов, откъдето да е получил снимките на руски офицери, които са били намерени у него, това е отразено в турските донесения /снимките/.

За Карамихайлов и връзката му с него, разказва Обретенов. Именно Карамихайлов го е прехвърлил нелегално във Влашко през 1875, когато властта започва да търси Обретенов да го арестува, той е уредил всичко по прехвърлянето и той е получавал пощата от БРЦК за Обретенов.

От текста се вижда, че къщата на Карамихайлов се е намирала на 2-3 минути пеш от къщата на баба Тонка, където на 4-ти се е отбил Кънчев и където по думите на Мошнин се е срещнал с Княжески, квартирант на баба Тонка, както става ясно от бележката под линия в статията на Антонова в том 1 от Нови документи издание на Историческия музей в Карлово.

От всичко написано до тук, вече оставам с мнение, че комитета в Русе не е бил комитета на Каравелов, както мислехме отначало, е дефакто е бил комитета на руското консулство в Русе. Кънчев е споделил намерението си да го основе с Обретенов още преди да отиде в Ловеч, тоест докато е пребивавал в Русе през август 1871, а Левски е бил в Цариград. Кънчев и Обретенов са взели решение за ЧРК на ВРО без изобщо да питат за това Левски и преди Кънчев въобще да се види с Левски в Ловеч, това също беше написано в статия на Антонова. При презумпцията, че Кънчев е внедрил в печатницата своята къртица Пенев да следи Каравелов точно по същото време, август 1871, вероятността Каравелов да си е направи частен комитет от дружинката в читалището е твърде ниска, по-скоро действието с комитета в Русе е било движено от Кънчев и русенци са работели за него, а не за Каравелов.

Това че в официални документи нямаме потвърждение Кънчев да е ходил до консулството или до дома на Карамихайлов не означава, че не е бил на едно от тези места, защото снимките на офицерите са дошли оттам, едва ли ги е носел със себе си при влизането му в Русе или да ги е получил от Княжески при посещението му в дома на баба Тонка, Княжески дори да е бил посветен в мисията на Кънчев едва ли ги е имал под ръка или е бил упълномощен от консула да ги дава сам, снимките са получени след тази среща. И мисля, че са получени от действащия драгоман Карамихайлов като посредник, а не лично от консула, който е стоял в сянка, за да не се компрометира.

Преди 1 час, Borova gora said:

Не е ясно и защо Мошнин би скрил някои факти от своя бос, от другите дипломати - ДА, но от шефа си? Освен ако е подозирал за къртица в консулството, която му чете писмата.

За мен е ясно, докладите до Игнатиев са се четяли и архивирали не само от него като посланик в Цариград, а са влизали в официалния архив на Азиатския департамент и Външно министерство, където са се завеждали под дати и номера като архивни единици. Игнатиев, който е бил пар екселанс авантюрист и хазартен човек, това е отбелязал и Кисинджър при неговата оценка за тази личност, ако е въртял поредната си авантюра да предизвика въстание в Българско с ограничен кръг негови протежета, едва ли е искал неговите началници, този на Азиатския департамент, министъра и Императора, да го обвинят в самоволни авантюри и когато е усетил жегата на провала е инструктирал неофициално протежето си Мошнин да се прави на ни чул ни видял, за да не се разбере каква каша са забъркали с подписите и намесата им в подготовка за българско въстание, отричали са всичко. това обяснява и изразът му след обесването на Левски и края на процеса в София в официален документ , че всичко е приключило по-най добрия начин, тоест тихо и без излишен шум.

[Borova gora]

Преди 1 час, Б. Киров said:

Не е задължително да е ходил до консулството, достатъчно е да е ходил до дома на Карамихайлов, откъдето да е получил снимките на руски офицери, които са били намерени у него, това е отразено в турските донесения /снимките/.

За Карамихайлов и връзката му с него, разказва Обретенов. Именно Карамихайлов го е прехвърлил нелегално във Влашко през 1875, когато властта започва да търси Обретенов да го арестува, той е уредил всичко по прехвърлянето и той е получавал пощата от БРЦК за Обретенов.

От текста се вижда, че къщата на Карамихайлов се е намирала на 2-3 минути пеш от къщата на баба Тонка, където на 4-ти се е отбил Кънчев и където по думите на Мошнин се е срещнал с Княжески, квартирант на баба Тонка, както става ясно от бележката под линия в статията на Антонова в том 1 от Нови документи издание на Историческия музей в Карлово.

От всичко написано до тук, вече оставам с мнение, че комитета в Русе не е бил комитета на Каравелов, както мислехме отначало, е дефакто е бил комитета на руското консулство в Русе. Кънчев е споделил намерението си да го основе с Обретенов още преди да отиде в Ловеч, тоест докато е пребивавал в Русе през август 1871, а Левски е бил в Цариград. Кънчев и Обретенов са взели решение за ЧРК на ВРО без изобщо да питат за това Левски и преди Кънчев въобще да се види с Левски в Ловеч, това също беше написано в статия на Антонова. При презумпцията, че Кънчев е внедрил в печатницата своята къртица Пенев да следи Каравелов точно по същото време, август 1871, вероятността Каравелов да си е направи частен комитет от дружинката в читалището е твърде ниска, по-скоро действието с комитета в Русе е било движено от Кънчев и русенци са работели за него, а не за Каравелов.

Това че в официални документи нямаме потвърждение Кънчев да е ходил до консулството или до дома на Карамихайлов не означава, че не е бил на едно от тези места, защото снимките на офицерите са дошли оттам, едва ли ги е носел със себе си при влизането му в Русе или да ги е получил от Княжески при посещението му в дома на баба Тонка, Княжески дори да е бил посветен в мисията на Кънчев едва ли ги е имал под ръка или е бил упълномощен от консула да ги дава сам, снимките са получени след тази среща. И мисля, че са получени от действащия драгоман Карамихайлов като посредник, а не лично от консула, който е стоял в сянка, за да не се компрометира.

За мен е ясно, докладите до Игнатиев са се четяли и архивирали не само от него като посланик в Цариград, а са влизали в официалния архив на Азиатския департамент и Външно министерство, където са се завеждали под дати и номера като архивни единици. Игнатиев, който е бил пар екселанс авантюрист и хазартен човек, това е отбелязал и Кисинджър при неговата оценка за тази личност, ако е въртял поредната си авантюра да предизвика въстание в Българско с ограничен кръг негови протежета, едва ли е искал неговите началници, този на Азиатския департамент, министъра и Императора, да го обвинят в самоволни авантюри и когато е усетил жегата на провала е инструктирал неофициално протежето си Мошнин да се прави на ни чул ни видял, за да не се разбере каква каша са забъркали с подписите и намесата им в подготовка за българско въстание, отричали са всичко. това обяснява и изразът му след обесването на Левски и края на процеса в София в официален документ , че всичко е приключило по-най добрия начин, тоест тихо и без излишен шум.

На стр. 108, мой пост от 9-ти декември:

"Случаят със спиране на работата на русенския комитет през 1872г., ни протоколи повече, ни развиване на дейност, при условие, че Обретенов търчал по Събрание и друго, само подкрепя подозрението ми, че първоначално комитета е бил съставен да подпомага работата на Кънчев и затова ни Левски, ни друг ги заклел, ни имали церемония, ни развиване на дейност, само едни протоколи с грешни дати." 

На стр. 101 от 27-ми октомври:

"Както и да оглеждам, съжалявам да се повторя, наистина ми изглежда комитет създаден заради Кънчев, а после и за лично ползване от Каравелов." - 

Аз поддържам моето мнение по въпроса, още повече, че те не са внесли пари във ВРО, обратното, искали пари от Големия... Единственият, който финансирали е бил Кънчев, на два пъти са му давали суми, Захари е написал вторият път 10 лири, сериозна сума. Дали създаването на комитета е станало с благословията на някой от руското консулство заради тежката мисия на Ангел е важен детайл, но аз мисля, че самият той е настоявал за създаването на комитета, за да има опора, подкрепа. Приятелчетата му, с които е бил заедно в ложата, в ТБЦК, са се съгласили да влезнат в още един комитет само заради него. Не е изключено да са били посветени, че е имал мисия дори да не знаели каква.

После от комитетът се възползвал Каравелов, по това време Кънчев вече е бил приел мисията, препоръчал му Пенев за работа в печатницата, тръгнал към Ловеч за среща с Левски някъде в този период Обретенов се представил на вестникаря. За Кънчев да има комитет в Русе е било и по-чиста ситуация, защото той споделял много с тях, писал дори на Обретенов, че чака среща с Апостола, не е било ОК да знаят, а да са извън организацията. Прекалени рискове поемал, така че за да можел да продължи да споделя и за да приема помощ от тях, убедил ги. Самият Обретенов е написал, че Кънчев настоявал...

Редактирано Преди 7 часа от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 3 часа, Borova gora said:

На стр. 108, мой пост от 9-ти декември:

"Случаят със спиране на работата на русенския комитет през 1872г., ни протоколи повече, ни развиване на дейност, при условие, че Обретенов търчал по Събрание и друго, само подкрепя подозрението ми, че първоначално комитета е бил съставен да подпомага работата на Кънчев и затова ни Левски, ни друг ги заклел, ни имали церемония, ни развиване на дейност, само едни протоколи с грешни дати." 

На стр. 101 от 27-ми октомври:

"Както и да оглеждам, съжалявам да се повторя, наистина ми изглежда комитет създаден заради Кънчев, а после и за лично ползване от Каравелов." - 

Аз поддържам моето мнение по въпроса, още повече, че те не са внесли пари във ВРО, обратното, искали пари от Големия... Единственият, който финансирали е бил Кънчев, на два пъти са му давали суми, Захари е написал вторият път 10 лири, сериозна сума. Дали създаването на комитета е станало с благословията на някой от руското консулство заради тежката мисия на Ангел е важен детайл, но аз мисля, че самият той е настоявал за създаването на комитета, за да има опора, подкрепа. Приятелчетата му, с които е бил заедно в ложата, в ТБЦК, са се съгласили да влезнат в още един комитет само заради него. Не е изключено да са били посветени, че е имал мисия дори да не знаели каква.

После от комитетът се възползвал Каравелов, по това време Кънчев вече е бил приел мисията, препоръчал му Пенев за работа в печатницата, тръгнал към Ловеч за среща с Левски някъде в този период Обретенов се представил на вестникаря. За Кънчев да има комитет в Русе е било и по-чиста ситуация, защото той споделял много с тях, писал дори на Обретенов, че чака среща с Апостола, не е било ОК да знаят, а да са извън организацията. Прекалени рискове поемал, така че за да можел да продължи да споделя и за да приема помощ от тях, убедил ги. Самият Обретенов е написал, че Кънчев настоявал...

Да, приемам забежката, не съм Ви чел достатъчно внимателно. Детайлът дали руското консулство е било в контакт с този нов комитет от самото му създаване или по-точно този комитет е бил създаден от Кънчев, за да улесни руската му мисия по събиране но подписи и вдигане на въстание не само е важен, той е централен в нашата тема. 

Обретенов е имал половин година на функция като куриер на ВРО без да бъде член на ЧРК на ВРО и без да формира такъв в Русе. Той твърди, че при посещението му през юни 1871 при Каравелов получил неговото одобрение за куриер и заръка да създаде комитет, но:

1. Каравелов по това време е бил в Белград, а не в Букурещ и се е срещнал там с Кънчев, а не с Обретенов /ако Обретенов не крие, че е пътувал до Белград да се срещне и с Каравелов, и с Кънчев, а вероятно и с Хитов/

2. След тази среща с Каравелов, Обретенов си изпълнява функциите на куриер на ВРО, но си остава блуждаещ елемент извън ВРО, той нито е член на Търновския комитет, където кореспондира с Големия, нито има данни за какъвто и да било комитет в Русе, Обретенов е един вид "и сам воинът е воин"

3. Комитетът се формира с идването на Кънчев, той е двигател и както отбелязвате този комитет е бил касичката на Кънчев, но междувременно изпълнява и една мръсна поръчка на Каравелов за убийството на Пенев, което е началото на големия провал във ВРО, не Арабаконак, а убийството на Пенев е това начало.

Така че приемам напълно забележката Ви, комитетът е създаден от Кънчев и за да обслужва Кънчев. И тук е уловката, ако комитетът в Русе обслужва предимно Кънчев, а Кънчев обслужва мисията си да събере подписи за прошение до руския император, които биха имали тежест само при въстание в Българско, чие творение е този комитет, на Кънчев или на възложителите на неговата мисия?

Според мен е второто, защото пренасочването на кореспонденция по канала на руската дипломатическа поща е пряко доказателство за това. И това пренасочване е станало не през 1874-та, а вероятно още с идването на Кънчев, но при всички случаи вече е било факт през 1872-ра, и то преди погрома в Ловеч и гибелта на Левски. И тук е важно да се отбележи и без знанието на Левски, който е разчитал за комитетската поща на организираната от ВРО куриерска служба.