Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Модератор антропология

От известно време ми се струва, че има тематики, по важни от произхода на прабългарите, генетиката на индоевропейците и историята на племето ни. Усещането ми е, че живеем на ръба. Миналото не е толкова важно, ако няма бъдеще. За една година плод дадоха тенденции, които съществуваха и се развиваха с десетилетия. Някои със столетия. Плодът е горчив. Отнася се и за България, и за човечеството. Животът на земята е като закоравял престъпник, борил се с несгоди,инкарцерация, недоимък и строг тъмничен режим с десетилетия и преодолял всичко, което само го е направило още закоравял. Изглежда се е появил преди поне 4 и половина милиарда години (на толкова са на-старите следи от едноклетъчни, открити в гранитите около хъдзановия залив миналата година. Проблемът е как са се появили гранитите, защото за да се появят, има нужда от едноклетъчни :). На толкова е горе-долу и земята - 4.5 милиарда години, защото всички метеорити в слънчевата система са на тази възраст, а значи животът се е появил още когато земята е била една много гореща топка от неутихнала лава, при първа възмоожност. Ако не и преди това, някъде из соларните мъглявини на свръхновата, дала живот на земята и слънчевата система с избухването си.

Този закоравял престъпник ни изглежда неизтребим с 4-те си милиарда години възраст, космическия си произход, който се надсмива на галактическите приливи и умее да стои на един крак върху топката от  лава, без да изгори и дори да еволюира докато стои на един крак дотам, че да погледне вселената и да напише книга за нея.

Въпреки това измежду учените (и не само) има песимисти, които твърдят че историята на живота е крайна. Още по-крайна е историята на Сапиенс. Но какво би могло да унищожи един неизтребим живот? И кога?

Ще започна с оптимистичния вариант, а той е, че ни остават още един милиард години. Слънцето увеличава луминисцентността си с  около 10% на всеки един милиард години (превръщанато на водорода в хелий и употребата на хелия като слънчево гориво я увеличава). Според изчисленията - и здравия разум на физици и биолози, 10% увеличение на луминисцентността е горната граница, която е в състояние да издържи живота на земята - такъв, какъвто го познаваме, без да се изпържи. Поради което и горната граница на продължителнстта на историята на живота на земята е 1 милиард години, което ми харесва. Но има хинтове, че горната граница е по-малка. Най-ниската граница, на която съм попадал,е само 5 години, което мина миналата година :).Ще се опитам да подхвърля някои от предполагаемите граници в следващите постинги.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Много философски въпрос... и безсмислен. Става въпрос за такива отрязъци време, че нито ти, нито пра-пра-правнуците ти(ни) ще са живи. Не се знае абсолютно нищо до тогава, така че, хора, свиркайте си и живейте днес:-)

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Безсмислен не е, и философски точно не е. Но отговорът е неясен и мисленето над него на мига обръща човек към Бог. Защото ако има висш замисъл и смисъл, тогава има и надежда - ако не - значи надеждата е само в нас и способността на, хм, каква банална фраза, човека и обществото му да се усъвършенстват до такава степен, че да избягнат саморазрушението, да продължат по пътя на прогреса и  - в тази дълговременна перспектива, разгледана от бай Южняка - да, към Космоса. :) 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ами, хубаво е да се знае какво е живот, ако ще му се "сърдим", че не стига:).

Животът е ЯВЛЕНИЕ на самовъзпроизвеждане на различни, взаимосвързани белтъчни структури, чрез обмен на физическа информация с околна среда.

Ситното - До структура "вируси" (междинна форма) - няма, не е живот.

Има структури, които са подготвени от първично разнообразие на елементи - има само физическа информация. Тя съответства  на самоорганизация  и физически връзки на неживата природа - от хаос --> подреждане и преструктуриране в зависимост от измененията на наличната енергия, по физическите закони, които вече сме открили (и границите на приложенията им - което си е наука.)

Възниква въпрос - само на въглеродна основа ли е възможно такова развитие (до организация на био-структурите:  съзнание и разум)?

Отговорът, поне засега, е ДА!  Физически е обоснован от нужда за изменчива памет на структурата "мозък" и устойчивост, изразяваща се в "бързодействие" на Обратна връзка, та по-дълго време да се натрупва памет (минало), която пък, след възможност за осъзнаване, разумно да се приложи-употребява в бъдеще.

Всички други структури на основа други хим.елементи, които могат да правят "токови" вериги (биотокове), са твърде "големи" като фотонни връзки между отделните си части и лесно се разрушават при резонанс с фотони от условно постоянния електромагнитен фон на Земята. Не могат да постигнат устойчивост на връзките за уголемяване на себе си в смисъл на само възстановяване и ентропийно  преструктуриране за изменчива, регулируема и управляема памет. (или - силицият става на пясък)

Въглеродът е с най-малко по обем ядро, но с възможно най-много частици в него. Връзките му с други хим.елементи са със сравнително "къси" по размер (големина) фотони за връзка и в този смисъл, поради малкия интензитет на късите фотони във фона на ЕМП на Земята - рядко се случва (малка вероятност) да се разкъсат белтъчни макромолекули, фатално (при случване с генетичен материал- стареем). Пазят ни "обвивките" на Земята и ... веднага става ясно, че първо и задължително трябва да протича еволюция на неживата природа, а евентуално (но не случайно, а  вероятностно за нас, дето се опитваме да изучаваме Природата (информация) и да я сложим в калъпи, удобни за нас:))

 

От до тук, поне, става ясно, че ние, с незнанието си и алчните си амбиции,  засираме планетата си и ... търсим как да я поправим, ама пак да имаме Голяма Полза?!.

Оправията е ... смирение. Пред силата на Природата!

Демек, я по-кротко, бе, Човече!.. Искаш да знаеш - напрегни си мозъка , а не ... колайдера!;)

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Нека погледнем към звездите... Оптимистичен вариант винаги има. На 26 януари Меркурий възстановява нормалното си движение (все още е ретрограден), а Марс навлиза в Кралския градус на Скорпион. Всеки ще получи особена възможност, но всичко ще зависи от това дали тя ще се използва правилно или ще бъде пропиляна.

planetwatcher.com

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

За разлика от археогенетиката, физиката също дава оптимистичен вариант, даже безсмъртие за човечеството.  Но то трябва да се прояви разум и предпазливост, особено в следващите 100 години, които ще са критични според прочутите Мичио Каку и  Стивън Хокинг.

http://bigthink.com/videos/will-mankind-destroy-itself

https://www.washingtonpost.com/news/speaking-of-science/wp/2016/01/20/why-stephen-hawking-believes-the-next-100-years-may-be-humanitys-toughest-test-yet/

 

Редактирано от Doris
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Има учени, които не се съгласяват с Хокинг - което е нормално ... в науката:

http://megavselena.bg/fizik-poslednata-teoriya-na-hoking-za-chernite-dupki-e-dylboko-greshna/

Физик: Последната теория на Хокинг за черните дупки е дълбоко грешна

© ESA/ATG medialab

Известният физик теоретик Любош Мотъл (Luboš Motl) смята, че наскоро изложената от Хокинг идея за наличието на „мека коса“ на черната дупка е любопитна от теоретична гледна точка, но не заслужава доверие поради несъвместимост с другите ключови теории, на които се опират тези изчисления.

„Казано просто, аз не смятам, че тяхната идея е жизнеспособен начин да се опише това, което се случва с информацията в черните дупки. Десетилетия изследвания са показали, че поведението на информацията в черните дупки не може да се опише с езика на локалната квантова теория на полето, но Хокинг и колегите по парадоксален начин твърдят, че това е възможно“, казва Мотъл.

По думите му приемането на подобно допускане превръща изчисленията на Хокинг и колегите му във въпрос с предварително известен отговор – те веднага показват, че част от информацията, поглъщана от черната дупка, се губи безвъзвратно, което не може да се случва в съответствие с нашите представи за квантовата теория на гравитацията.

Съответно локалната квантова теория на полето явно е недостатъчна за описание на процесите, които се случват в черната дупка и на вътрешната граница на хоризонта на събитията – както смята Мотъл, материята и гравитацията се държат по нелокален начин в черната дупка, нарушавайки принципа за причинност по един или друг начин. Всичко това изисква формулиране и използване на други физични теории вместо тези, които са използвали Хокинг и съавторите на неговата статия.

Освен това, според Мотъл, изчисленията на Хокинг игнорират това, как се държи пространство-времето в черната дупка като цяло и на хоризонта на събитията, на което се основава вторият грешен постулат на авторите на статията – това, че принципно е възможна грешка в изчисленията на микросъстоянията на черната дупка. Поради тази причина статията съдържа множество противоречия, които засега е невъзможно да се решат, смята чешкият физик.

Хокинг, Пери и Строминджър са известни физици, но хората на науката не се съобразяват с „пророци“ и ако цялата тази критика, която се изля върху тяхната теория, показва, че тя е невярна, то по-скоро това наистина е така. Авторите на тази идея не са били достатъчно внимателни в някои постулати и не са отчели предишния опит в тази област, показващ, че такива грешки са изключително опасни“, заключава ученият."

(Мястото което наричат Черна Дупка е физическа информация за частиците, които "прелитат" през това пространство и не се нарушават причинно -следствени връзки - частиците "не знаят" ...какво ги чака, защото попадат в нова среда и ...са принудени да се образуват по неин тертип. И ... нищо не се губи, разбира се. "Коса" са геодезичните по пренос на гравитационен импулс, които стават "видими" (наблюдаеми в определен диапазон от лъчения), когато през тях прелитат частици.

Така е подредено (структурирано пространство на условна ЧД) от собствените характеристики на частите на етера (локално изкривяване на гравитационните геодезични линии от масовите обекти, които се въртят около ЧД) - получава се форма (модел - структура на вакуума, представима със стрелкички, съответстващи на собствен импулс) като връх на конус срещу връх на конус (или модел сплеснати "мексикански сомбрера"  с острото си обърнати едно към друго - и ... там "масови" частици, няма. Няма тежко тяло със силна гравитация, която да привлича телата, въртящи се около  ЧД. Но прелитащите през зоната на ЧД, завихрят движението си поради "новите" условия, върху които трябва да се образуват непрестанно - нова вакуумна подложка и напускайки зоната - "светят" в гама и рентгеново лъчение, заради голямото ускорение  (като камък от прашка - модел).

...

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор антропология

Денят на страшният съд

През 1985-та година, Брендън Картър, астрофизик и математик, съкращава бъдещето на човечеството от 1 милиард години  до максимум 9000 години, по вероятно само още 4000 и дори по-малко. Разсъжденията му, безупреччни от мат. гледна точка, влизат в споровете между математиците по термина Спорът (доказателството) за Денят на страшният съд. (doomsday argument). Доказателството на Картър е математическо. Спорове за него се водят вече три десетилетия (и научни разработки), като никой не го харесва, вкл. Картър, защото според логиката на doomsday argument  краят е належащ и вече записан в менюто по законите на математиката. Остава да бъде сервиран и човечеството чака келнера.

Нека си представим 100 души в кубчетата на офис сграда. 95  от тях носят сини шапки и 5 червени. Ние сме един от тези хора. Около нас виждаме огромно множество хора със сини шапки и двама с червени. Трябва да отгатнем какъв е цвета на шапката ни - син или червен. Естествено, ще кажем "син", без да сме сигурни, тъ като не виждаме 5 червени шапки, а по малко. Да го кажа на едро, дори нищо да не виждаме, вероятността да сме със синя шапка е 95% а тази с червена 5%. Сега да си представим цялото човечество, от първия сапиенс преди 200 хиляди години, през множеството в наши дни, до последния някъде в бъдещето, подредени в една дълга линия, първите и последните 5% с червени шапки а всъчко помежду им със сини. Отваряме очи и се виждаме в редицата. Къде обаче е мястоно ни в нея? Сред първите хора? Вероятността е само 5%. Сред последните представители на човечеството? Вероятността пак е само 5%, или поне такани изглежда на пръв поглед, но за аргумента стига. Тоест, с 95% вероятност, ние не принадлежим на първите 5% от представителите на човешкия род. Ние, така да се каже, принадлежим на последните 95% процента от представителите на човешкия род.

Тука обаче възниква един проблем. Ние знаем *конкретно* колко представители на човешкия род живеят живеят в момента - да кажем, 7 милиарда. Знаем и *приблизително* кога се е появил първия от редицата - да кажем, преди между 200 и 50 хиляди години, според зависи :). Проблемът е, че знаейки прецизно размерът на популацията в момента и точката на възникването и, камъче Н1, ние можем да изчислим размера на тези 95%, те са едно ограничено, конкретно число, дължината на тази линия от сапиенси. И знаейки къде е 5-ия % от редицата, като калкулираме прираста на тези 7 милиарда, можем да кажем къде във времето лежи 100-%ия процент, където редицата свършва. И като калкулира тези позиции, Картър стига до потресаващия резултат, че редицата свършва съвсем скоро - долна граница само след 20 години , горна след само 9000 години, с 95% вероятност максимум след 4000 години. 

Ако допускам непрецизност в представянето на аргумента, моля колегите с висша математика да ме коригират и да направят по-точно представяне на логиката на картър.

И така, по един на пръв поглед абсурден начин Картър стига до математическото заглъчение, че по законите на математиката или по някаква доста абсурдна вселенска логика, по една логика, която ни е непонятна и на пръв поглед няма място за нея, но е напълно валидна математически, на човечеството му остават максимум около 4000 години съществуване с 95% вероятност. Т.е. законите на математиката ни обричат на съвсем скорошно изчезване и вероятността да преживеем следващите 4000 години е под 5%. 

Картър онагледява аргумента си по следния начин - нека си представим две редици от номерирани камъчета - едната бяла, с номера от едно до сто, успоредно на нея една редица черни камъчета, с номера едно до седем. Т.е. Първите седем числа от редицата си съвпадат. Нека сега си представим, че теглим камъче от едната редица и номерът му е 5, но не знаем какъв е цветът му - бял или черен, т.е. на коя от двете редици принадлежи, дългата или късата. Според Картър и според теорията на вероятностите, всъщност, с 95% вероятност камъчето е черно. Т.е., принадлежи на късата редица, която свършва само след няколко числа. Което е и така нареченият дуумсдей аргумент. Ако няко си мисли, че има уловка или парадокс - няма. По тоя аргумент между математиците се водят по-скоро яростни спорове повече от 30 години и никак не е лесен за обяснение на характера му. Ник Босъм, математик и философ, кото през последните години написа интересни неща по тематиката: http://www.anthropic-principle.com/?q=anthropic_principle/doomsday_argument

И така, спорет чертата, теглена от математиците, на човечеството всъщност му остават не един милиард, а 4000 години, и няма да загине от увеличената луминисцентност на слънцето, а от желязната логика на математиката.

 

Но, има и други срокове.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор антропология

П.С. Забравих да впиша една съществена част на аргумента. От възникването на вида ни преди 200 хил. г. до днес са се родили и живели между 40 и 50 милиарда човешки същества. Днес живеят 7 милиарда от тях., вкл. ние самите. Знаейки с 95% вероятност, че не принадлежим на първите 5% от представителите на човешкия род, това означава, че в на-добрия за нас случай границата на 5%-ия процент лежи на 50-тия милиард, а сегашното население на земята се състои от 7 милиарда,  е piece of cake да изчислим, че при *минимален* демографски растеж на популацията 100%-ия процент лежи 9000 години след сега. При сегашният темп на растеж - само след 200 г.

Което съдържа и намек за характера на аргумента извън пределите на математиката - т.е. какъв ще да е този вселенски закон, кото ни обрича на изчезване в рамките на само 9000 г. след сега; мисля, че формулировките на Картър са най-вероятно математическо изражение на малтусиански капан, котйто е универсално валиден за всички живи видове във вселената, минали, бъдещи и настоящи, т.е. при драматичен скок на популацията (двеста хиляди години тя е права, леко подскача преди 10 хиляди г. и от 19-ти век върви нагоре почти вертикално, като стена) видът бързо попада в малтусиански капан  - в рамките само на години. Т.е. тъ като интелигентността на всеки вид е ограничена, а не безгранична, колкото по-бързо расте размерът (популацията) на вида, толкова по-бързо достига до предела на технологичния си потенциали влиза в капана на Малтус.

Защото при отрицателен демографски растеж математиката на Картър веднага разтяга хилядолетията на евентуалното съществуване на човечеството до едни по-спокони за възприемане цифри. :)

Но горното е възможно обяснение и за така наречените "велико мълчание" и "великият филтър", на Ферми, т.е., причините за отсъствието на сигнали на разумен живот във вселената освен нашите, т.е. за факторa, който Е. Ферми нарича "The Great Filter", през който преминава всеки интелигентен вид, или по-скоро не преминава.

Link to comment
Share on other sites

  • 11 месеца по късно...
  • Потребител
On 1/18/2016 at 17:41, Южняк said:

Слънцето увеличава луминисцентността си с  около 10% на всеки един милиард години (превръщанато на водорода в хелий и употребата на хелия като слънчево гориво я увеличава).

С едно вметване: Светимостта на нашето Слънце се увеличава заради увеличаването му на радиуса. Това увеличване се дължи не на изгарянето на хелия (все още в Слънцето няма условия за запалване на хелия!) , а поради изчерпването/намаляването на водорода в неговата (на Слънцето) най-вътрешна (централна) част: В тази най-централна част се концентрира хелия,  като продукт на горенето на водорода..

В тази връзка -  увеличаването на радиуса на Слънцето се дължи на изместването на зоната на горящия водород "по-навън" от това "негорящо" ядро (което във времето се  запълва с хелий), в/към по-външните слоеве на Слънцето. 

Този процес ще продължи до изгарянето на водорода.

След това изгаряне на водорода, ще се получи колапс/свиване на Слънцето (за да се постигне новото, при тези условия, термодинамично равновесие), и вследствие на този колапс, температурите във вътрешността на Слънцето ще нарастнат до стойности, достатъчни за запалването на хелия..

----------

Аз нямам много дар слово , но надявам се, все някой ще разбере какво съм написал по-горе :)

320px-Solar_evolution_%28English%29.svg.png

 

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

имаме още около милиард години, преди Слънцето да се издуе до червен гигант и да поизпепели земята. :animatedwink:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Малко фантастика по темата за разтуха:

Следващите 10 Млрд. Години
23 May 2014 11:42
Интересен поглед към възможното дългосрочно развитие на цивилизацията (или по-скоро цивилизациите) на нашата планета - от днешни дни до изключително далечното бъдеще:
 
 
 
Climate%20Change%20Effects.jpg

След 10 години
 
Нещата си вървят както обикновено; човечеството достига максимум население 8.5 млрд., добивът на течни горива общо взето се запазва поради изгодността на все по-нарастващото потребление на енергия, а ежегодните материални загуби вследствие на свързаните с климата природни бедствия продължават да се покачват. Политици и медии продължават гръмко да настояват, че зад ъгъла ни дебнат по-добри времена, докато нещата все повече се влошават. Сред онези, които осъзнават, че нещо не е наред, упорито се прокрадва убеждението, че ядреният синтез, изкуственият интелект и космическото разселване ще решат всичките ни проблеми и следователно не се налага да променяме нищо в начина си на живот. Друго едно, също толкова популярно виждане е, че изчезването на човешкия вид така или иначе е въпрос на няколко години и следователно няма смисъл да променяме начина си на живот. Повечето хора, на които им пука за бъдещето, възприемат или единия мироглед или другия, докато и последните шансове за някаква смислена промяна бързо гаснат.
 


След 100 години
 
Изминал е един доста тежък век. След повече от дузина големи войни, три ужасни световни епидемии, огромен глад и глобален срив в здравеопазването и обществения ред, човечеството е намаляло до 3 млрд. и продължава да се свива. Морското ниво се е вдигнало с 10 м и продължава бързо да се покачва, докато ледените шапки на полюсите изчезват; производството на въглеводородни горива е замряло преди десетилетия с изчерпването на последните икономически продуктивни находища, а повечето предложени алтернативи са се оказали непосилни при отсъствието на евтин, достъпен и висококалориен източник на енергия. Някои оптимисти продължават да настояват, че ядреният синтез, изкуственият интелект и междузвездното преселение всеки миг ще дойдат да ни спасят, а противниците им контрират, че изчезването на човечеството е неминуемо - но сега повечето хора са прекалено заети в опитите си да оцеляват, за да се вслушват в кой да е от двата лагера.
 
exhibits_climate-change_people.jpg

След 1000 години
 
Земята е останала без ледени шапки и ледници за пръв път от 20 млн. години, а морското ниво се е покачило със 100 м по света; планетата е доминирана от тропически климат, също както е било преди 50 млн. години. Населението е 100 млн., половината живеят в Тъмната епоха и потъват в забвение. Само неколцина учени си имат някаква представа какво означават думи като "ядрен синтез", "изкуствен интелект" и "космическа миграция". И макар че все още се намират такива, които да настояват, че краят на света наближава, сега те по-скоро изхождат от религиозни аргументи. В различни краища на света се появяват нови цивилизации, които съчетават завещаните им от миналото технологии със собствените си културни особености. Единственото, което имат помежду си е, че гледат на отминалото технологично общество като на творение на Дявола.
 


След 10,000 години
 
Повишаването на световните температури е заприщило термохалинната циркулация и е предизвикало океанско аноксично явление, което е естественият отговор на планетата на прекомерното нарастване на нивата на СО2. Нашата индустриална цивилизация е един отминал спомен за далечна древност, отдалечена от онова време, както неолитната революция е отдалечена от нашето. Вярващите в различни традиционни религии богобоязливо обявяват, че климатичните промени от последните 10 хилядолетия са резултат от човешките грехове, докато рационалистите настояват, че това е просто едно суеверие и че климатичните промени са напълно естествено явление. Докато аноксичните океани извличат въглерод от биосферата и го погребват под дебели пластове седименти на океанското дъно, климатът започва да се охлажда - процес, който постепенно повлича шестата световна цивилизация към упадък.
 


След 100,000 години
 
Количеството СО2 се връща към прединдустриалните нива, след като океанското аноксично явление си е свършило работата и сложните атмосферни цикли, които управляват земния климат, отново започват да се редуват: термохалинната циркулация се възобновява, предизвиквайки нов кръг от климатични промени. 79-тата човешка цивилизация разцъфтява и след това започва бавния си упадък, докато сътресенията, предизвикани от отдавна забравената индустриална епоха, се съчетават със старите климатични цикли. Учените отново са запленени от идеята за ядрен синтез, изкуствен интелект и междузвездно преселение, без да си имат и най-малката идея, че и ние сме мечтаели за същото преди тях. Но и те няма да постигнат кой знае какъв по-голям успех в това отношение.
 


След 1,000,000 години
 
Земята отново е в ледников период; големи ледени шапки покриват по-голямата част от Северното полукълбо и се простират из целия свят, а океанското равнище е със 150 м под днешното. Хората по онова време никога не са познавали друг климат и за тях това е съвсем нормално. Металите са рядка геологическа находка - вместо тях, човешките общества от хилядолетия са използвали възобновяеми керамично-биопластмасови материали. А самото съществуване на изкопаеми горива отдавна е забравено. 664-тата световна човешка цивилизация е в зенита си, издига въздушни градове из небето и строи огромни плаващи градове в морето. Дългият й упадък най-накрая ще приключи след безбройни поколения и когато това се случи, други цивилизации ще заемат мястото й.
 
raccoonblogging.jpg

След 10,000,000 години
 
Дългата ледникова епоха, започнала през плейстоцена, най-сетне приключва и Земята се връща към обичайния си вид на влажна джунгла. Тези промени се оказват последният удар за човечеството. След не по-малко от 8639 човешки цивилизации, които са се издигали и са падали в течение на 10 млн. години, всяка със своите си уникални науки, технологии, изкуства, литература, философия и начини за възприемане на космоса; най-краткотрайните са съществували по-малко от век, преди да се самоунищожат, а най-трайните са властвали до 8 хилядолетия, преди накрая да затихнат.
 
Но всяко нещо си има край. Все още тук-там в Антарктида и из някои острови има останали отделни групи човеци и ще минат още милион години, преди редуващите се климатични и екологични промени окончателно да тласнат и последната от тях към изчезване. Междувременно, някъде в тропичните лесове на днешен Южен Сибир, потомците на една популация миещи мечки, прекосили Беринговия сухоземен мост през последния ледников период, бясно се размножават и заемат все повече свободни ниши, опразнени от по-големите примати. След още 30 млн. години, техните наследници ще слязат от дърветата.
 
warmsummerair.jpg

След 100,000,000 години
 
Дюзите на старата ракета още веднъж припламват и после затихват, докато тромавият апарат тежко се спуска върху лунната повърхност. След последна трескава проверка люкът се отваря и две фигурки стъпват върху прахта. Те са двуноги, но по нищо не напомнят за хора; вместо това, те принадлежат на третия интелигентен вид, населявал Земята. Те са далечни родственици на днешните врани, макар че наподобяват врани не повече, отколкото ние приличаме на дървесните земеровки от периода на кредата. Тъй като имаме ларинкси вместо сиринкси, едва ли можем дори да се доближим дори бегло до истинското произношение на името, с което сами се наричат, така че нека ги наречем просто корвини.
 
Вторият интелигентен вид на Земята, който ще наречем сиони и които произхождат от споменатите сибирски еноти, отдавна са изчезнали. Те са просъществували малко над 8 млн. години, преди ред промени в нестабилната планета да ги запратят по дългия път към изчезването; те така и не развили технологиите твърде много, макар че политическите им институции биха накарали и най-сложния им човешки еквивалент да изглежда срамно глуповат. Корвините обаче са друга работа. Някаква приумица в психичното им развитие ги е подтикнало към безспирен стремеж към височините и летенето; така че те са разработили основните принципи на балона с топъл въздух, а сетне са изобретили колелото - така че сега безброй балони, планери и транспортни хвърчила пренасят навред корвините и изпълняват ролята, която някога конете и колесниците са играели за нас.
 
С развиването на все по-сложни технологии, корвините отправят взор нагоре, отвъд реещите се небесни градове и поглеждат към Луната - този най-висок от всички небесни клони. Всичко, което им е нужно, за да осъществат мечтата си, е петрол. А сто милиона години са повече от достатъчни на Земята отново да попълни запасите си от петрол - особено ако този период е започнал с океанско аноксично явление, което е струпало трилиони тонове въглерод в морските седименти. И така, неминуемо, рано или късно, най-могъщите групи корвини ще вложат таланта и богатството си, за да намерят начин да кацнат на Луната.
 
American-flag-on-the-moon-010.jpg

Само че Вселената им е приготвила изненада. Първото им прилуняване включва и изследване на някакви странни форми по лунната повърхност, които са били твърде малки, за да се видят от Земята. И така още с кацането на първия им космически кораб в равния прашен район, наречен в днешни дни Море на Спокойствието, изумените корвински астронавти откриват недвусмислено свидетелство, че преди неизброими години тук са попаднали останките от изкуствен летателен апарат, пристигнал на Луната още в далечното минало.
 
И преди някои неясни следи, погребани в земните седименти, са подсказвали на корвинските учени, че и други интелигентни видове може да са населявали Земята преди тях - макар че тази теория е била отхвърляна като твърде налудничава. Но сега пръснатите останки по лунната повърхност ги потвърждават и правят още по-трудно дори и за най-големите оптимисти измежду корвините да вярват, че някакво провидение би осигурило оцеляването на интелигентния им вид. Любопитните знаци по някои от останките, за които техните учени предполагат, че може да са форма на зрителна комуникация, не подлежат на никакво дешифриране. И така те успяват да научат твърде малко за мистериозния древен вид, който е оставил своята следа на единствения естествен земен спътник.
 
При все това, след известно време мрачното предупреждение, което се съдържа в този отдавна изоставен апарат, ще подтикне корвинските общества да заложат на екстравагантното използване на петрол и други невъзобновяеми ресурси, макар и също да вдъхнови твърде скъпи и в крайна сметка безполезни опити за постигане на междузвездна миграция. По някаква причина корвините така и не проявяват интерес към ядрения синтез или изкуствения интелект. Но така или иначе, те се оказват най-трайният измежду земните интелигентни видове и ще минат повече от 28 млн. години, преди да дойде и техният час.
 
11698793-a-strange-alien-monster-with-te

След 1,000,000,000 години
 
Земята е стара и предимно пустинна, а значителна част от кората й крие останките от минали цивилизации. Нарастващата температура на Слънцето, което преминава през свой собствен жизнен цикъл, както и загубата на летливи молекули в горните слоеве на атмосферата, са превърнали моретата в отделни солени езерца, заобиколени с безкрайна пясъчна пустош. Единствено около полюсите все още вирее зеленина, а сред нея - корбикулите, 11-ят и последен интелигентен вид на Земята. Те произхождат от агресивен вид сладководни миди (не се смейте; преди милиард години нашите предшественици все още са се мъчели да развият клетъчното делене).
 
Корбикулите имат прагматично изградена структура на крайниците, която е сходна с тяхната група видове: шест къси подпорки за ходене, две мускулести гръбни пипала за по-груби физически манипулации и две по-слаби странични пипала край устата за по-фино пипане. Прекарват повечето си време излегнати в подземните си градски системи, като се изкачват на повърхността, за да пасат от зеленината и да напояват подземните си гъбични градини, които им предоставят прехрана. Поради някакво съчетание от случайности и общата им склонност към развиване на мозъчните системи, която е присъща на множество еволюционни издънки, последният интелигентен вид на Земята е и най-надареният интелектуално; още от ранна възраст, малките им се забавляват с разни логически задачи като например теоремата на Фермат, а мнозина от възрастните корбикули се отдават на един или друг вид интелектуални занимания. Тъй като са търпеливи, дълголетни и не особено склонни към колективни лудости, те наистина са отишли много далеч в развитието си.
 
spacehead_desert_planet_sharp_medium_31c

Преди около 8 хиляди години, един кръг от радикално настроени млади мислители на корбикулите са предложили проект за разгадаване физичните закони на Вселената, като се започне от най-простите принципи. Такова безпрецедентно предложение е предизвикало безброй дебати, публикации, церемониални танци и професионални дуели, при които корбикули на преклонна възраст ритуално са се самоубивали, за да предизвикат непоносимо чувство на срам у пламенните си опоненти. И все пак, това интелектуално предизвикателство било твърде възхитително, за да остане без отговор, така че работата по него оттогава не е спирала. В течение на изследванията си, но и без да отдават особено значение на този факт, най-добрите мозъци сред корбикулите недвусмислено са доказали, че ядреният синтез, изкуственият интелект и междузвездното разселване и бездруго никога не са представлявали практичен вариант.
 
Бидейки търпеливи, дълголетни и не особено склонни към колективни глупости, корбикулите отдавна са осъзнали и приели своята неминуема съдба. След около 6 млн. години Слънцето ще се раздуе и температурата на Земята ще се повиши фатално; последната наземна растителност ще загине и с това корбикулите ще изчезнат. След още 90 млн. години, последните едноклетъчни форми на живот ще изчезнат; след още 200 млн. години последните остатъци от вода ще се изпарят, а земната биосфера, вече на края на дългия си и предълъг живот, ще се завре в най-дълбоките пукнатини на този древен скалист свят и ще замре в последен смъртен сън.
 
As-Sun-Swells-Earth-Must-Be-Moved-Away-2

След 10,000,000,000 години
 
Земята е изчезнала. Погребението й е било наистина великолепно. Тялото й се е гмурнало в звездните пламъци на Слънцето, което най-сетне е достигнало до фазата на червен гигант и се е разплуло до орбитата на Марс. Последните пепелища от овъгления труп на нашия свят са запратени в междузвездното пространство още от първите слънчеви изригвания, ознаменували началото на последния път на Слънцето към отдавна очакваната си самотна и безрадостна съдба. След още 2 млрд. години наситената с газове и космически отломки ударна вълна от това съприкосновение ще се вреже в облак междузвезден прах, разположен на десетки светлинни години от бледите тленни останки на замиращото Слънце, и ще даде началото на една от най-величествените трансформации в целия космос.
 
Alien_Chicken_by_Anuwolf.png

Още няколко милиарда години след този сблъсък, една жълто-оранжева звезда от типа К-2 жизнерадостно си гори насред система от шест планети и два астероидни пояса. Втората планета е с температура на повърхността тъкмо между точката на замръзване и кипене на водата и има достатъчно богат асортимент от химични елементи, за да започне трансформационен процес. Ето, че в една точка от повърхността на този свят, извисен сред виолетови лукоподобни неща, които въобще не изглеждат като дървета, но пък в общи линии изпълняват същата екологична функция, стърчи един зъбер от черна скала. На върха му седи някакво същество и се взира към звездите, вее си със стреловидния си гребен и замислено маха напред-назад с широката си опашка. Това е един от първите представители на първия интелигентен вид на тази планета и е първото същество на този нов свят, замислило се над въпроса дали някъде там сред звездите може да живеят и други същества.
 
Биохимията, структурата, физиологията и жизненият цикъл на това същество нямат нищо общо с твоите, драги ми читателю. Неговият свят, сензорните му органи, съзнанието и чувствата му са ти напълно чужди, дори и ако от него не те деляха 10 милиарда години. И все пак по някаква случайност няколко атома, които в момента са част от твоя мозък, докато четеш тези редове, ще се случи да бъдат част и от това, което минава за мозък у това същество, седнало върху скалата на онзи далечен, все още несъществуващ свят. Този факт плаши ли те или те интригува? Утешава ли те или те кара да потръпваш?
 
И нещо като завършек:
 
 
Ново проучване, спонсорирано от „Goddard Space Flight Center” на НАСА изтъква перспективата, че глобалната индустриална цивилизация може да се разпадне в следващите десетилетия поради неустойчива експлоатация на ресурсите и все по-неравномерното разпределение на благата.
 
Разбира се никому не налагам подобни пророкувания, а и самият аз съм леко скептичен към всякакви прибързани апокалиптични предсказания. Но все пак - още една възможна гледна точка по проблема.

http://asthfghl.dreamwidth.org/60729.html

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...