Отиди на
Форум "Наука"
Atom

Второто крепостничество

Recommended Posts

Второто или новото крепостничество е феномен който се развива след 15 век в централна и източна Европа. Ареалът му е на изток от лилията която свързва устието на Елба с Триест, без Скандинавия и Османската империя.  За разлика от първото крепостничество, което се развива "на парче" в резултат на политиките на отделните феодали, сега закрепостяването става със специални укази:

Quote

Decrees of this sort were first passed in Bohemia (1487) and Poland (1496), and thereafter in Hungary (1514), Prussia (1526), Brandenburg (1528), upper Austria (1539), Pomerania (1616 and 1645), Russia (1649), and Mecklenburg (1654).

Причините за възникването на т.н. второ крепостничество не са много ясни, но повечето изследователи го свързват с развитието на пазарните отношения. За разлика от първото закрепостяване, когато селяните са произвеждали най-вече за себе си и издръжката на феодала, сега се произвежда продукция ориентирана изцяло за пазара. Някои икономисти разглеждат робството в колониите и новото крепостничество в ЦИЕ като резултат на един и същ процес. Според тях развитието, на меркантилния капитализъм и пазарите изпреварват значително  технологичното развитие и системата може да се запуши подобно на арабската от предните столетия. Периферията на новия капиталистически свят (а това са колониите и ИЕ) обаче се връща към по-стари механизми - робството и крепостничество, които към момента са по-ефективни и именно те позволяват първоначалното натрупване на капитали и създават предпоставки за скока в индустриалната епоха.   Факт е, че робството и крепостничеството се появяват и изчезват горе-долу по едно и също време.

Трудно е да се правят обобщени характеристики на крепостничеството, но общо взето изследователите са съгласни, че втория му вариант е много по-брутален от първия и се доближава повече до робството, отколкото да статута на селяните в класическото средновековие.
 

Quote

 

Ничто не принадлежит вам, душа принадлежит Богу, а ваши тела, имущество и всё что вы имеете, является моим.

    — Из помещичьего устава, определяющего повинности крестьян, Шлезвиг-Гольштейн, 1740 год

 

В резултат на закрепостяването в почти цяла източна Европа няма свободни хора, които да се занимават с бизнес различен от селското стопанство. Нишата се заема от евреи, западняци, скандинавци и османски поданици, които постепенно изграждат средната класа на региона. Тези хора натрупват състояние и именно тогава се посяват семената на "еврейски проблем", "гръцки проблем" и разни други проблеми. 

За мен интересните въпроси в тази тема са няколко:

- връзката между капитализма, робството и крепостничеството - има ли я наистина или става въпрос за съвпадение?

- как се обясняват  нещата от гледна точка на културата? Имаме един и същ икономически модел, но в страни с различна традиция - протестанти, католици и православни.

- паралел с останалите периферии на западния свят - Скандинавия и Османската империя. Защо процесите не се развиват и при тях?

Очаквам включване. Вие сте на ход.

 

 

 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Михаил Хазин говори за този проблем отчасти. Според него някъде в този период се появява малкия ледников период, който разгромява икономиката на северна европа. Възникват два проблема 1 Какво да ядем тук и сега и 2 Как да направим повече пари за да търгуваме с юга. Първият проблем е решен с конфискацията на имуществото на църквата, а втория с разрешаването на кредитирането. Обаче на изток очевидно го решават по друг начин-чрез закрепостяване. Закрепостяването очевидно дава по плътен контрол над икономиката.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Добро попадение. Има логика - Англия и Холандия компенсират с търговия и колониална експанзия, докато Скандинавия е много на север и няма смисъл от закрепостяване, с него и без него ефектът ще е нулев. В Чехия и Полша, въпреки студовете, все пак може за се развива земеделие и процесът тръгва от там.

Остава въпроса за робството в другата периферия - колониите. Ако ледената теза е валидна, то двете явления - робството и второто крепостничество се развиват независимо едно от друго, а не са проявление на един и същ феномен.   

Share this post


Link to post
Share on other sites
On 6.02.2016 г. at 0:31, Frujin Assen said:

Михаил Хазин

 

Фружине, дай заглавие, че ми стана интересно. Ако имаш и някакъв линк, още по-добре, ако нямаш, поне по заглавие да го търся.

 

Преди 9 минути, Atom said:

Остава въпроса за робството в другата периферия - колониите. Ако ледената теза е валидна, то двете явления - робството и второто крепостничество се развиват независимо едно от друго, а не са проявление на един и същ феномен. 

Въпросът е кои колонии по-точно. Испанските мини в Южна Америка, или плантациите във френско-английските и португалските колонии.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 47 минути, Aspandiat said:

Въпросът е кои колонии по-точно. Испанските мини в Южна Америка, или плантациите във френско-английските и португалските колонии.

Всички. Идеята е, че пазарите се разширяват по-бързо от развитието на технологиите и за да се задоволи търсенето там където има възможност се прибягва до принудителен труд. Създават се нови продукти и още по голямо търсене, което засилва принудата и така се създава спирала. Успоредно с това се търсят технологични и социални решения които да увеличат производството.  Едва след сериозен пробив в технологиите палачинката се обръща. Най-тежко е положението на робите и крепостните в началото на индустриалната революция. Според някои икономисти без робството нямаше да се стигне до нея. Просто няма да има условия за количествени натрупвания на капитали и технологии.

Редактирано от Atom

Share this post


Link to post
Share on other sites

Някъде от 6,30 говори за малкия ледников период, но ти изгледай и началото, говори още за римската империя, за средновековието. Лекцията е много интересна. Спандьо, ти си умен човек и затова искам да те помоля да изгледаш цялото видео и да си кажеш мнението.

Редактирано от Frujin Assen

Share this post


Link to post
Share on other sites

Жалко, че само загатва за проблема.

Интересен момент покрай крепостничеството е, че поради липса на свободни хора средната класа се оформя от "чужденци". Благородниците рядко се занимават с подобни дела и предпочитат балове и забавления.

Идват всякакви - западняци, италианци, немци от западната част на Германия. Най-активни са обаче евреите и османските поданици. Това създава известни проблеми, тъй като и благородниците и селяните смятат, че са "ограбвани" от търговците. Една руска поговорка, описва много добре възприятията на селяните:

"Мужика обманет цыган, цыгана обманет жид; жида обманет армянин; армянина обманет грек, а грека обманет только один черт, да и то, если ему Бог попустит"

Видно е, че селянинът въобще не смята, че е ограбван от господаря си (това го намира за естествено), а от новите капиталисти. Те пък до един са чужденци.

За да намалят социалния натиск правителствата предприемат редица ограничения. Руското въвежда т.н. Черта оседлости. С нея се определят териториите където може да усядат евреите, а останалите са забранени (с изключение за няколко категории население)

В Австро-Унгария, като се започне от 1720г., властите на няколко пъти се опитват да ограничат работата на "гърците" (под гърци разбират всеки православен османец), но безуспешно. През 1769г се поставя условие ако искат да останат, османските поданици да положат клетва за вярност към короната. През 1774 срокът изтича и повечето напускат. Останалите стават граждани на Дунавската империя.

Между тези различни общности има както взаимодействие, така и конкуренция,  а понякога и открита война. През 19-ти век в Одеса на няколко пъти евреите и гърците извършват истински погроми един на друг, пред погледа на руските власти.

Все пак изглежда общите неща между тях са повече от разликите. Всички тези групи - арменци, православни османци и евреи са еднакво чужди и на селяните и на благородниците в страните приемници. Въпреки това много православни получават титли и успяват да се интегрират най-вече в унгарското благородство.

 

Редактирано от Atom

Share this post


Link to post
Share on other sites

Много интересна тема, ако я доразвиеш и обобщиш, ще се получи чудесна статия за списанието.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 8 часа, Last roman said:

Много интересна тема, ако я доразвиеш и обобщиш, ще се получи чудесна статия за списанието.

Романе, малко като офтопик, но не съвсем - направете си списанието на английски и ако можете и на други езици и си го публикувайте в амазон и другите е-боок електронни вериги. ако ви интересува конкретно мога да ви кажа как точно да направите това. хубав ден.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 6 минути, Last roman said:

към админите

Нямам никакъв личен интерес и не бих искал да имам, но видях че поощряваш Атом за статията, и затова се обърнах към теб. Поздрави:)

Share this post


Link to post
Share on other sites

Преди да се съсредоточим върху двете основни групи - аристокрацията и селячеството да довършим темата за средната класа. Казахме, че тази своеобразна сбирщина е чужда като на висшата класа, така и на селяните. В резултат се създава една култура, която е и традиционна за ИЕ, и западна, и балканска или от всичко по малко. Първите кафенета в Европа например се разкриват от балкански субекти и в началото се ползват от гърци, евреи и арменци. Едва след известно време стават популярни сред всички слоеве. Средната класа има собствени музикални вкусове и в средна и източна Европа навлизат балкански стилове. В началото предпочитаните музиканти са румънските цигани, но скоро евреите също усвояват балканските ритми. Така се създава традиционния еврейски Клезмер, където се преплитат полски, унгарски, балкански, ориенталски и модерни западни влияния. "Булгар", "Сирба", "Хора", "Чочек" и други подобни стават традиционни стилове на европейските евреи - ашкенази.

 

Ето едно клезмер парче - музиката може да ви се стори позната:

 

А ето и няколко по-стари парчета от началото на 20-ти век.

 

 

 

 

 

 

 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Въпреки, че второто крепостничество е явление в цяла централна и източна Европа, положението на селяните не е едно и също навсякъде. То се различава както от страна до страна, така и вътре в отделните страни в зависимост от статута си. В Бохемия например, където най-рано става закрепостяването, най-рано се появява и индустрията. В резултат там не се стига до пълно (лично) закрепостяване. Аристокрацията активно инвестира капитали в новите предприятия и е по-заинтересована от наличието на свободна работна ръка. Затова и безимотните селяни са свободни да се включат в редиците на работническата класа.

На изток положението е различно. Някъде през 18 век селяните стават стока независимо от земята си и практически се приравняват на робите. Въпреки това, селяните собственост на държавата са в доста по-добро положение от частните селяни. Частните могат да се купуват и продават, със или без земята, да се залагат и т.н. Селянинът е длъжен да работи 6-7, а някъде и 8 дни в седмицата за господаря си. Това означава, че ако 6 дни работи за господаря си сам, на седмия трябва да вземе и един от синовете си. Има селяни които нямат никаква земя и работят само срещу храна и подслон.

В Русия частните селяни могат да си изкарват хляба не само със земеделие, а с каквото падне. Има лична прислуга, има селяни професионални просяци, които се отчитат всекидневно на господарите си, има занаятчии, има работници - продадени или отдаден под наем в заводи, артисти и дори капиталисти. Последните са едни от най-скъпите, а някои не се продават изобщо - на никаква цена. Съществуват театрални групи от крепостни, кабаретни изпълнители и даже опера от крепостни. Това не са трупи само за забавление на господаря и гостите му, а извършват гастроли в околните имения и градчета. Приходите естествено се прибират от господарите.

Трудно е да се каже къде положението на селяните е най-тежко - дали в Русия, Прусия или Австро-Унгария. Изглежда и в трите страни има райони и категории население които са сравнително добре и други където е пълна мизерия. Може би най-тежко е положението на галицийските селяни. За Галиция се смята, че през 19 век е един от най-бедните райони не само в Австро-Унгария, но и в цяла Европа изобщо - Poverty in Austrian Galicia

Въпреки отношението към собственото си население, руските и австрийските власти се отнасят по съвсем различен начин с нови колонисти. Например сърбите в Австро-Унгария и българите в Бесарабия имат съвсем различен статут от "местните".

 

Редактирано от Atom

Share this post


Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Форум "Наука" е сред малкото активни форуми в България, изключително полезно и нужно място за свободна обмяна на мисли и знания.

baner_event_marco

За контакти:

×
×
  • Create New...