Отиди на
Форум "Наука"

Алексий Слав


Recommended Posts

  • Глобален Модератор

Към 1229г. Пловдив не е бил български. Това става ясно от проекта за договор между латинското регентство и Жан дьо Бриен.

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 280
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Глобален Модератор
On 28.03.2016 г. at 19:27, Евристей said:

                                                                             

2. Това е същият (нашия) Алексий Слав, който е "преназначен" за управител на Станимака (Станимашка хора, област) заради заслуги /борба срещу Борил, съдействие срещу кир Теодор / ???     Е по кой път тръгваме ?

Едва ли. Станимака е добре укрепен, но съвсем малък град. Не е център на хора.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

А чий е бил? За договора на Жан дьо Бриен чета следното: Когато Бодуен ІІ навърши 21 години Жан дьо Бриен получава Неокастренското дукатство (азиатския бряг на босфора, Никомедийското дукатство (без самата Никомодия) и каквото завладее сам в Азия. На наследниците на Жан дьо Бриен ще бъдат предадени Одрин, Димотика, Пловдив и Родопите, при положение, че положат васална клетва. По времето когато е подписан договора французите не контролират нито Одрин, нито Димотика, нито Родопите. Защо следва Пловдив да е бил техен?

След Клокотница 1230 цар Иван Асен ІІ владее цяла тракия заедно с Одрин, Родопите също. Латинската империя я приема за васална "Защото благодарение на мен прекарваха дните си и нямаха друг цар освен мене" (или нещо такова) го пише сам в надписа си. Много скоро той се изпокарва с латинските барони, сключва съюз с Никея, през 1235 обсаждат Константинопол... а Пловдив си стои латински... там няма как да има голям гарнизон, французите едвам отбраняват Константинопол... обаче Пловдив никой не го пипа, нито българи, нито Теодор Комнин.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

В една книга която имам пише, цитирам: "В някой извори се споменава наличие на рицари в българската армия, което се тълкува като латинския гарнизон на Пловдив". Става въпрос на Клокотница. Кои са тия извори не знам,

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История
Преди 12 часа, Frujin Assen said:

В една книга която имам пише, цитирам: "В някой извори се споменава наличие на рицари в българската армия, което се тълкува като латинския гарнизон на Пловдив". Става въпрос на Клокотница. Кои са тия извори не знам,

Честно казано не съм чувал за подобни извори.Немски наемници /тежковъоражени/ има в армията на Комнин.Може би оттам идва объркването.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Възможно е Ресавски. Отново малко елементарна хронология. 1224 Теодор Комнин превзема Солун (Сяр е превзет още 1222). 1225-1226 епирците превземат беломорието. 1227 превземат Димотика-втория по големина град в Тракия. През 1227 или 1228 въстават жителите на Одрин и викат на помощ никейците. Йоан ІІІ пристига, завладява Галиполи, Кисос и прочее и стига до Одрин който заема. През 1228 епирците започват война с никейците и им отнемат Одрин. Малко след това през 1228 или 1229 превземат градове като Аркадиопол и Мидия на черно море. Нещо много важно! Последното сведение за Алексий Слав е от 1228 когато обявил война на Латинската империя. По това време България е в съюз именно с Латинската империя (с Епир също има мирни отношения). С нея воюва Епир, демек Слав помага на Епир, без да следва официалния курс на Търново. Защо не е указано в изворите превземането на Пловдив? Може би е счетено за маловажно.

През 1230 Теодор Комнин събира армия да превзема Константинопол, но напада България. Къде я събира? Най общо в Тракия. Според мен най вероятно в Одрин, най големия град в района. Интересно е друго. Неговата армия не тръгва на север, както може да се очаква, а на запад. Битката става при Клокотница, западно от Одрин и близо до родопите. Защо там, а не както обичайно в района на Стара Загора, Ямбол, Сливен? Дали пък не се е насочил точно към Пловдив? Дали пък не е отивал да вземе армията на Слав? Споменава се, че Теодор Комнин нарушил клетвата и навлязал с армията си в България, демек в хасковско. Обаче, ако е заел Пловдив през 1228-29, то няма как да не контролира земите между Одрин и Пловдив, където се е състояла битката. Откъде тогава цирка с набучването на договора на копие и разнасянето му пред войниците?

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Тогава Фружине влиза в играта теорията на Йончев че Иван Асен нанася превантивен удар.Той е агресора и битката се разиграва на територията на Комнин.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Ресавски, има и други тънки моменти! Откъде е тръгнал цар Иван Асен ІІ и откъде е минал за да стигне до хасковско? Според мен най вероятно е тръгнал от Търново. За къде? Ако Йончев е прав и Комнин пресреща наш Ваньо, то той просто няма откъде другаде да идва освен откъм Пловдив.

А изпълненията с набучения на копие договор? На нито един монарх по онова време не му е било нужно да се оправдава пред поданиците си, че е "агресор".

И тук ВНЕЗАПНО!!! ми идва идея. Ами ако цар Иван Асен ІІ е ходел да воюва със Слав? Минал е през Пловдив, и на път за родопите разбира, че Теодор Комнин отива да му помогне и така се стига до Клокотница.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Не се оправдава а ги мотивира.Между другото какъвто и договор да са сключили Иван Асен и Комнин там няма как да е имало клауза за ненападение.Такива просто не е имало в Средновековието.Вероятно Комнин е заел територия предвидена в договора за българите/може би дори Пловдив и прилежащата област/.Или пък е имало други уговорки за евентуално епирско настъпление към Цариград.Мястото на битката наистина е странно защото въобще не е на пътя  между Одрин и Търново.но точно това обстоятелство като че ли подкрепя повече хипотезата на Йончев.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

То за Асеневци хем има доста източници (на фона на други наши владетели за които има буквално по две думи),хем остават огромни бели петна. Произход, възраст...до скоро (средата на миналия век, а и сега от някои автори) се приемаше, че Стрез не е брат на Бюрил , а братовчед. И какво става - вадим от тестето поредната - трета сестра и решаваме кардинално проблема. Три сестри , три племенника, които не си седят при бащите си,(родови имения) а се навъртат като бездомни псета при вуйчовците си и мераклии и тримата за престола. Не знам дали го има това някъде  - такива амбициозни сестринци. След това се прие тезата, че Стрез и Борил са братя и едната сестра стана излишна - обратно я върнахме в тестето. При нападението на Комнин, също има въпросителни. Иван Асен хем е изненадан, но е подготвен, хем подготвен, но не успял да привлече достатъчно кумани (явно много по- малко от обикновеното според Акрополит)

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Е явно кумани не са му били нужни щом и без тях успява да постигне обкръжение на епирската армия.Битката вероятно е в края на зимния сезон /вероятно терена е бил заснежен / и едва ли куманите са щели да бъдат много ефективни.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Айде сега и ти Ресавски почна да смучеш от пръстите). Какво е било времето не знаем, но факта, че войната е факт показва, че никакъв сняг няма. Още повече Комнин води тежко въоражени конници, които не му трябват ако има сняг. Въобще, когато има сняг и времето е студено просто не се воюва.

Факта, че куманите са по малко от обикновено според мен свидетелствува само за едно- цар Иван Асен ІІ е нямал време да докара колкото му трябват иззад Дунава. Най вероятно е имал някакви кумани при себе си в Търново като гвардия. Ромейските императори обичат да държат при себе си боеспособна гвардия съставена от чужденци. Не виждам причина и българските царе да не правят това. Само че, при нас гвардията е била съставена от кумани. Трябвало е да действа бързо и е потеглил на поход с каквото е имал подръка, включително куманската гвардия.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Моето мнение за политическите шахматни ходове довели до Клокотница са следните.

1 ) Православние държави на Иван Асен ( И.А. ) и Т. Комнин ( Т.К. ) сключват договор против чуждострания агресор - Латинската империя. Логично, още повече че вече Л И е в упадък. Двете сили И. А. и Т. К. се надяват на парче пляка. Още повече че някога може да дойде помощ от Запада за умиращата Л. И. и тогава ще е по трудно .

2 ) В Цариградските палати не са глупаци. Разбират че работата става напечена. Т К е враг който иска да убие Л И в сърцето и да влезне в Цариград както император на възродената Византия. Това не трябва да стане ! ЛИ сключва договор с по - малкото зло И.А. , признава го за сюзерен.

Латинците са доволни - И.А. си е в Търново те са си в Цариград .

И.А. е долволен - Цариград няма да му го дадът, но формално той е сюзерен на Л. И. и формално владетел на Константинопол. Това което Крум Страшний и Симеон Великий не постигнаха с армиите си , И.А. постига с дипломатически ходове.

3 ) Да ама Т. К. е недоволен. Договора между И. А. и Л.И. реално противоречи на договора между И.А. и Т.К.

( Тука нашият хитър цар играе както Украина - абе хем асоциирана с ЕС , хем безмитна търогвия с Русия. Украина иска да суче от 2 нянки едновременно. Накрая засмука третата.)

И така Т. К . обвинява нашият цар И. А. и го напада обвинявайки го в предателство.

( Да ама Иван Асен не е олигарх шоколадов , а истински ЦАР и при него такива не минават )

И. А. набучва на копие договора между него и Т.К. и повежда армията си в победна битка.  След битката ПРАВОСЛАВНИЯ ЦАР И.А. отново проявява мъдрост. Не заставя пленниците да падат на колене , не ги унижава, не започва да изгаря с огън и меч градовете на противника , не ги бомбандира с метателни машини както някои даже в 21 век се опитват да направят, а с добро присъединява всички земи където има шанс да са негови, където живеят добър % негови сънародници.

Именно за това средновековните хронисти обръщат такова внимание на договора. Доколкото ми е известно Т.К. остава като почетен пленник при ИА , мисля че братът на ТК става деспот на Епир.

Редактирано от Du6ko
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
1 hour ago, Du6ko said:

Моето мнение за политическите шахматни ходове довели до Клокотница са следните.

.....................................................................

 ЛИ сключва договор с по - малкото зло И.А. , признава го за сюзерен.

Латинците са доволни - И.А. си е в Търново те са си в Цариград .

И.А. е долволен - Цариград няма да му го дадът, но формално той е сюзерен на Л. И. и формално владетел на Константинопол.

Нито формално, нито фактически е бил сюзерен. Договорът, който сключва с Латинската империя, урежда брак на дъщеря му с Балдуин II, а сам Иван Асен се задължава да воюва с Теодор Комнин. Няма никакъв сюзерен.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Цар Иван Асен ІІ мисли различно от теб.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%8A%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BD%D0%B0%D0%B4%D0%BF%D0%B8%D1%81_%D0%BD%D0%B0_%D1%86%D0%B0%D1%80_%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%90%D1%81%D0%B5%D0%BD_II

В лето 6738 [1230], индикт 3. Аз Йоан Асен, в Христа Бога верен цар и самодържец на българите, син на стария цар Асен, създадох из основа и с живопис украсих докрай тази пречестна църква в името на светите 40 мъченици, с чиято помощ в дванадесетата година от моето царуване, в която година се изписваше този храм, излязох на бран в Романия [Ромейско/Византия] и разбих гръцката войска и плених самия цар кир Теодор Комнин с всичките негови боляри, а цялата земя от Одрин до Драч завладях – гръцка, още и арбанаска и сръбска. Франките владееха само градовете около Цариград и самия този град, но и те се повинуваха под десницата на моето царство, понеже нямаха друг цар освен мене и благодарение на мене прекарваха своите дни, защото така повели Бог. Понеже без Него ни дело, ни слово се извършва. Нему слава на векове. Амин.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 часа, Frujin Assen said:

Цар Иван Асен ІІ мисли различно от теб.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%8A%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BD%D0%B0%D0%B4%D0%BF%D0%B8%D1%81_%D0%BD%D0%B0_%D1%86%D0%B0%D1%80_%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%90%D1%81%D0%B5%D0%BD_II

В лето 6738 [1230], индикт 3. Аз Йоан Асен, в Христа Бога верен цар и самодържец на българите, син на стария цар Асен, създадох из основа и с живопис украсих докрай тази пречестна църква в името на светите 40 мъченици, с чиято помощ в дванадесетата година от моето царуване, в която година се изписваше този храм, излязох на бран в Романия [Ромейско/Византия] и разбих гръцката войска и плених самия цар кир Теодор Комнин с всичките негови боляри, а цялата земя от Одрин до Драч завладях – гръцка, още и арбанаска и сръбска. Франките владееха само градовете около Цариград и самия този град, но и те се повинуваха под десницата на моето царство, понеже нямаха друг цар освен мене и благодарение на мене прекарваха своите дни, защото така повели Бог. Понеже без Него ни дело, ни слово се извършва. Нему слава на векове. Амин.

"   Нито формално, нито фактически е бил сюзерен. Договорът, който сключва с Латинската империя, урежда брак на дъщеря му с Балдуин II, а сам Иван Асен се задължава да воюва с Теодор Комнин. Няма никакъв сюзерен.  "

И аз мисля както Фружин. Предполагам цар  И.А.2 е разбирал, че ще е практически невъзможно да завладее Константинопол. Не защото Лат. Имп. е силна, а понеже даже и да го обсади , Никейската империя и Епирското деспотство няма да му дадът да го завладее. Как си представяме - ИА обсажда Цариград а двете ( ако не броим Трапезундската имп. ) гръцки държави стоят с гледат ? Отделно че тогава папата ще се опита да изпрати помощ + ще насъска Унгария да нападне България.

Така той взема умно решение - да го завладее отвътре. Отслабващата империя да го моли за помощ и постепенно да му се подчини. Докато императора е женен за дъщеря му това е възможно. Но Л.И. получава от Рим много хитър и коварен дърт канцлер  - мисля че се казва Йоан Бирени но не съм сигурен , може да му бъркам името . Този дъртак канцлер решава че той трябва да управлява Л.И. и слага кръст на плановете на И.А .

Тогава И.А. приема нов ход - съюз с Никейската ииперия против Л.И. Това е вече към края на живота му.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Преди 6 часа, Frujin Assen said:

Цар Иван Асен ІІ мисли различно от теб.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%8A%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BD%D0%B0%D0%B4%D0%BF%D0%B8%D1%81_%D0%BD%D0%B0_%D1%86%D0%B0%D1%80_%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%90%D1%81%D0%B5%D0%BD_II

В лето 6738 [1230], индикт 3. Аз Йоан Асен, в Христа Бога верен цар и самодържец на българите, син на стария цар Асен, създадох из основа и с живопис украсих докрай тази пречестна църква в името на светите 40 мъченици, с чиято помощ в дванадесетата година от моето царуване, в която година се изписваше този храм, излязох на бран в Романия [Ромейско/Византия] и разбих гръцката войска и плених самия цар кир Теодор Комнин с всичките негови боляри, а цялата земя от Одрин до Драч завладях – гръцка, още и арбанаска и сръбска. Франките владееха само градовете около Цариград и самия този град, но и те се повинуваха под десницата на моето царство, понеже нямаха друг цар освен мене и благодарение на мене прекарваха своите дни, защото така повели Бог. Понеже без Него ни дело, ни слово се извършва. Нему слава на векове. Амин.

Той и Симеон се е мислел за ромейски император, а пък Калоян в писмата си до папата твърдял, че Византия се натиска да го признае и да му ръкоположи патриарх.

Много по-съществено е какво си мислят в Константинопол. Там, както знаем, има регентски съвет, начело с Нарио дьо Туси, а когато Иван Асен си пише надписа, вече е сключен и договор, който предава управлението на Жан дьо Бриен и го провъзгласява за съимператор.

Така че фактите силно препятстват мнението, че Иван Асен е бил сюзерен на Латинската империя - както през 1230, така и по-рано.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Жан дьо Бриен е пича, в този момент е на 80 години, но в отлично здраве и енергичен. Способен военен прекарал целия си живот по бойните полета, достоен противник, по това време той вече е почти легендарен на запад, отделно германския император му е зет мисля, та има и дебели връзки.

Ако се не лъжа, още през 1231 Унгария напада България (доколкото знам по внушение на папата и Жан дьо Бриен), побеждава севастократор Александър и завладява столицата му Видин. Налага се цар Иван Асен ІІ да воюва с унгарците, да ги разгроми напълно и чак тогава (може би 1233 или 1234) да започне войната с Латинската империя.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

В Константинопол играят двойни игрички. Реално след 1220 (приблизително) Латинската империя е боксова круша. През 1224 губят Солун, през 1225/6 остатъците от солунското кралство в беломорието. Пак през 1224/25 търпят унищожително поражение и от Никея и губят и Азия. През 1227/28 губят и Тракия с Одрин и Димотика. И на слепеца е било ясно, че Теодор Комнин ще превземе Константинопол. През цялото това време отношенията с България са съюзнически. Сценката разиграна пред цар Иван Асен ІІ, династичен брак и по тесен съюз, като той бъде оставен да управлява. В тази връзка Йончев, ти силно подценяваш значението на династичния брак, по това време подобна стъпка си означава много. За цар Иван Асен ІІ това изглежда логично, Латинската империя е обречена, а единствената реална сила която може да я спаси е България. Това което той очаква се случва, война с Теодор Комнин завършила с блестяща победа. Човека си очаква наградата! Той е свършил своята част от сделката, победил е, спасил е Константинопол. Отделно сега България е най могъщия играч на балканите. Как се отказва в такава ситуация?

Латинските барони обаче мислят издълбоко. Те вече са сключили договора с Жан дьо Бриен и са си осигурили неговата армия. Забележи, че Жан пристига още в 1230 с десант в галиполи и война с Никея. Защо тогава? Никейците не застрашават пряко Константинопол, България е съюзник. Ами точно защото след Клокотница българският цар вече не освен добра дума, има в ръцете си и пистолет. После идва нападението на Унгария, българите са заети и ситуацията е оправена.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Изобщо не подценявам династичните бракове. Просто у нас е дълбоко вкоренено параноичното схващане, че ожени ли се българска принцеса за малолетен владетел, баща й непременно трябва да управлява вместо него и да му бъде съвладетел, та дори и напълно да го измести - това почва от случая със Симеон. И никой дори не си задава въпроса има ли въобще подобно нещо някъде из Европа.

Че латинците играят игри - играят. Принудени са. Но да се твърди, че съюз с България и династичен брак означава Иван Асен " да бъде оставен да управлява", е нелепо. Съобщението на М.Сануто касае единствено съюз и брак, но не и такова "управление". Би ли могъл авторът да пропусне да спомене подобно условие, ако е имало такова, след като то коренно би променило съотношението на силите и политическата конфигурация на Балканите? Надали. Сануто е съвсем ясен: всички очаквани изгоди произтичат от брака и съюза. Няма никакво "управление" на Иван Асен.

Не по-малко нелепо е да допускаме, че въпросното "управление" автоматично следва от брака и съюза. Няма такова нещо и никога не е имало. Това се вижда категорично от договора с Жан дьо Бриен, където на брака са отделени буквално два реда, а целият останал текст касае безброй специални уговорки относно управлението. Т.е., когато тъстът ще управлява вместо малолетен зет, това е изключителен случай и е предмет на особено и най-подробно договаряне, каквото в отношенията с Иван Асен липсва.

И, най-сетне: за какво "управление" на Иван Асен говорим, след като и в 1228, когато е сключен договорът за българския брак, и в 1229, и до 1231г. Латинската империя се управлява все по един и същ начин - от регенти. А и - ако Иван Асен управляваше през това време - дали някой може да смята, че той не би препятствал както договора с Жан дьо Бриен, така и идването му в Константинопол?

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Йончев, едно е когато две равностойни страни сключат договор за династичен брак. Друго е когато договора е между най могъщата държава на балканите и боксова круша. Цар Иван Асен ІІ е предполагал, че след Клокотница латинските барони не са в състояние да му откажат нищо, затова и предявява претенции да управлява Константинопол.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 17 часа, Frujin Assen said:

Жан дьо Бриен е пича, в този момент е на 80 години, но в отлично здраве и енергичен. Способен военен прекарал целия си живот по бойните полета, достоен противник, по това време той вече е почти легендарен на запад, отделно германския император му е зет мисля, та има и дебели връзки.

Ако се не лъжа, още през 1231 Унгария напада България (доколкото знам по внушение на папата и Жан дьо Бриен), побеждава севастократор Александър и завладява столицата му Видин. Налага се цар Иван Асен ІІ да воюва с унгарците, да ги разгроми напълно и чак тогава (може би 1233 или 1234) да започне войната с Латинската империя.

Евала на такъв човек и политик ! Жалко че наш противник но какво да се прави ?

Не е съъвсем по темата , но ще споделя с вас. Днеска бях в един интересен старинен строен 1208 - 1230 година цистериански манастир в Лилиенфелд от херцога на Австрия - Леополд. Интересен комплек строен на границата между романският и готическият стил по късно барок и даже библиотека в стил рококо. Но това не е в темата. Само ще кажа че гида ни ( екскурзоводката ) ни каза че средната продължителност на живоат на монасите е била ... 29 години !

Всички помислиха че жената бърка. Не - има документи , всичко е записано манастира има над 8 столетия история ! В средните векове средната продължителност на живота на монасите в манастира е била 29 години !

Бил съм поне 100 пъти в разни средновековни  замъци разположени между Карпатите и Алпите, може да се каже че замъци и манастири са ми хоби. Почти всички съм посещавал с екскурзовод. Средната продължителност на живота  на АРИСТОКРАТИ и РИЦАРИ в средните векове е под 40 години.

Основната причина за това е студът - студените каменни стени , рядко частично отоплявани помещения, голяма част от прозорците са просто дъски + пегамент.

Предполагам в средиземноморието - Италия, Византия, Палестина положението е било доста по - добро и хората са живеели доста по - дълго отколкото отвъд Алпите. Извинявам се за литературното отстъпление.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Нещо много се отклонихте от темата...............Май ще се трием........Концентрирайте се върху Слав който си е достатъчно интересна личност и има какво да се пише за него.

Редактирано от resavsky
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...