Отиди на
Форум "Наука"

"Какво всъщност е реалността?"


Recommended Posts

  • Потребител
Преди 17 часа, Гагов said:

Вярно само за светлина в среда, но не и във вакуум, там скоростта й не зависи от честотата на светлинните вълни, или пък обратното, честотата да зависи от скоростта. Вече обясних за това че когато светлинните фотони пътуват в среда въздух или вода, те срещат постоянно съпротивление на тази среда и затова скоростта на фотоните се забавя и честотата се променя. Но когато излязат от средата те си възстановяват скоростта и честотата каквито са били преди да постъпят в средата.

Болднатото - точно. Не съм твърдял обратното.

В среда - преносът е  ВИНАГИ с поглъщане и преизлъчване на различни фотони от светлинната вълна. Поглъщането е не само от отделни частици, от отделни молекули (за газообразно състояние на веществото), но и от цели групи (клъстъри - моментно структурирани в подвижни среди - цвят на сиропа:)) - затова взаимодействията с фотоните зависят от честотите- резонансно. Преизлъчената вълна формира нов фронт, които по-бавно се пренася, защото се "задържа" от това което го е погълнало. (при вакуум - там няма какво да поглъща и преизлъчва (теоретично - на при земни условия - чист вакуум, космически, никога не е достиган за обозримо време. Всички измервания са при Ссреда < от Свак).

...

Редактирано от Малоум 2
Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 224
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител
Преди 6 часа, Малоум 2 said:

Болднатото - точно. Не съм твърдял обратното.

В среда - преносът е  ВИНАГИ с поглъщане и преизлъчване на различни фотони от светлинната вълна. Поглъщането е не само от отделни частици, от отделни молекули (за газообразно състояние на веществото), но и от цели групи (клъстъри - моментно структурирани в подвижни среди - цвят на сиропа:)) - затова взаимодействията с фотоните зависят от честотите- резонансно. Преизлъчената вълна формира нов фронт, които по-бавно се пренася, защото се "задържа" от това което го е погълнало. (при вакуум - там няма какво да поглъща и преизлъчва (теоретично - на при земни условия - чист вакуум, космически, никога не е достиган за обозримо време. Всички измервания са при Ссреда < от Свак).

...

Вярно, но да се върнем към първоначалните ти твърдения, светлината казваш била дисперсна вълна, но нейната скорост във вакуум не зависи от честотата и , при дисперсните вълни в среда винаги има зависимост между скоростта и честотата, но при  светлинните вълни във вакуум нама такава зависимост, има я само в среда, това прави ли я дисперсна вълна ?. И ако знаеш защото аз не съм запознат, при звуковите вълни например, или водни, но акустични, има ли ефекта на дисперсията както при светлината ?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 22 часа, Гагов said:

 И ако знаеш защото аз не съм запознат, при звуковите вълни например, или водни, но акустични, има ли ефекта на дисперсията както при светлината ?

Ето малко подробности. За понятието "тембър", използвано при механичните вълни.

http://valyaplamenova.wixsite.com/home/article1

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, Малоум 2 said:

Ето малко подробности. За понятието "тембър", използвано при механичните вълни.

http://valyaplamenova.wixsite.com/home/article1

...

Нищо свързано с дисперсия на звукови вълни, кажи има ли такова явление на дисперсия на звукови вълни, защото аз не знам да има такова.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 12 часа, Гагов said:

Нищо свързано с дисперсия на звукови вълни, кажи има ли такова явление на дисперсия на звукови вълни, защото аз не знам да има такова.

Мех. вълни са надлъжни. Само една малка част от тях се "предава" с напречен импулс, незначителна част.

Заради различна плътност на средата, могат да се формират различни по честота (дължина на вълна) механични колебания. Исторически - пък и по-правилно е - са го нарекли "тембър" - смесване на много различни честоти в една вълна от фронт до фронт. (и тембър, и дисперсия имат смисъл на разлагане на трептенията, които се съдържат в смесената вълна). Дисперсна среда - когато е хомогенна, пренася един вид трептения ефективно (забележимо, измеримо). Затова дадох информация за "тембър" - всеки звук може да се разлага (и математически) на сума от други. По тембъра се различава музикален тон "ла" произведен от цигулка и от пиано, например.

Всички механични колебания са "рожба" на електромагнитни колебания при взаимодействия на частиците им в детайли. Не забравяме, че "с полета" от електромагнитен произход се допират телата, а не като билярдни топки.

Освен резонансни явления от електромагнитен спектър има и резонансни явления и от механични вълни. Опасни са. Така наречените "критични обороти на вал" - когато честота на въртене е близка (или съвпада) до собствените механични колебания на вала, има опасност от "счупване" на вала (в кавички, защото силите - без отчитане на резонанс- не са достатъчни за разрушаване). Известни са и "линии на влияние" при дълги транспортни съоръжения - мостове, греди на подемни кранове и др. - също водят до разрушаване при резонансни явления от вълни с механичен произход.

...

Link to comment
Share on other sites

  • 6 месеца по късно...
  • Потребител

Пропуснали сме важна новост:

http://megavselena.bg/nova-teoriya-bezradiatsonna-revolyutsiya/

Нова теория: безрадиационна революция

 

Визуализиране на тъмната материя като енергия, задържана в неизлъчващи анаполи. © Andrey Miroshnichenko
 
Визуализиране на тъмната материя като енергия, задържана в неизлъчващи анаполи. © Andrey Miroshnichenko

Физици са открили нов радикален начин да задържат електромагнитна енергия без загуби, това е като да хвърлиш камък в езеро и да не изплиска вода. Възможните приложения на новата теория варират от съкращаване на енергийните загуби при бъдещите технологии до обясняване на тъмната материя.

Въпреки това теорията противоречи на една от основните догми в електродинамиката – ускорените заряди произвеждат електромагнитна радиация, казва водещият автор доктор Андрей Мирошиненко (Andrey Miroshnichenko) от Австралийския национален университет (ANU).

„Този проблем обърква доста хора. Отне ни цяла година да избистрим концепцията в главите си“, добавя Мирошиненко.

Новата фундаментална теория може да се използва при квантовите компютри, да доведе до нови лазерни технологии, или дори да ни даде обяснение защо материята не се движи хаотично и стои събрана.

„Откакто съществуват квантови компютри, хората се опитват да измислят конфигурация, която би обяснила стабилността на атомите и защо електроните не излъчват радиация“, казва д-р Мирошиненко.

Липсата на радиация е резултат от разделянето на потока между два компонента – обикновен електрически дипол и тороиден дипол, които създават идентични енергийни полета. Ако тези две конфигурации са извън фаза, то радиацията се анулира, въпреки че електромагнитните полета не са с нулева стойност в близост до енергийните потоци.

Мирошиненко и негови колеги от Германия и Сингапур успешно са тествали новата теория чрез единични силициеви нанодискове с диаметри между 160 и 310 нанометра и височина 50 нанометра. Дисковете на практика станали невидими, защото разпръскването на видимата светлина било анулирано. Този тип възбуждане се нарича анапол (от гръцки „без полюси“).

Просветлението на д-р Мирошиненко дошло, когато се опитвал да осмисли разликите между две различни математически описания на радиацията (излъчването). „Двете даваха различни отговори, а не би трябвало да е така. В крайна сметка разбрахме, че в едното описание липсват тороидните компоненти. Осъзнахме, че те не са само корекция, а изключително важен фактор“, добавя ученият.

Д-р Мирошиненко смята, че задържаната енергия на анаполите ще намери приложения в разработването на миниатюрни лазери върху различни повърхности и в създаването на ефективни рентгенови лазери от ново поколение.

...

Тороидалните структури и/или части от тях, са повсеместни в средните мащаби.

(Обяснявал съм го преди - Растение, Дърво-широколистни: коренова система, стебло, корона - мисленото продължение на линиите на  "корени - клони от корона" образуват тороидална форма.:) Плод - ябълка, тиква - тороидална форма и мн. др.. :))

Link to comment
Share on other sites

  • 3 месеца по късно...
  • Потребител

http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Dali-kvantoviiat-kolaps-ne-razhda-gravitatciiata_94358.html

Дали квантовият колапс не ражда гравитацията?

image.png.dcb3eb6e76ea0c8940b79ea0118ed105.png

Колапсът на вълновите форми на квантовите системи разкрива начин как биха могли да се създадат гравитационни полета, а може би дори се съгласуват двете основни теории на физиката - квантовата механика и Общата теория на относителността, разказва NewScientist.

За идеята може да прочетете в портала за препринти АrХiv.org.

Как могат да се съгласуват двата стълба на съвременната физика - квантовата теория и гравитацията? Единият или и двата ще трябва да отстъпят. Нов подход подсказва, че гравитацията може да се появи от случайните флуктуации на квантово ниво, което означава, че квантовата механика е по-фундаментална на двете теории.

От нашите две основни обяснения на действителността, квантовата теория урежда взаимодействието между най-малките частици на материята. А Общата теория на относителността се занимава с гравитацията и най-големите структури във Вселената. От времето на Айнщайн физиците се опитват да преодолеят пропастта между двете, но с малък успех.

Част от проблема е да се разбере коя от теориите е в основата на нашето разбиране за реалността.

Един подход за съвместяване на гравитацията с квантовата механика твърди, че гравитацията всъщност идва на неделими порции, наречени кванти, подобно на електромагнитната сила, която действа с кванти, наречени фотони. Но до този момент теорията на квантовата гравитация е недоказана.

1505985923_2_559x*.jpg

Сега Антоан Тилой (Antoine Tilloy) от Института Макс Планк за квантовата оптика в Гархинг, Германия, се е опитал да извлече гравитацията от стандартната квантова механика.

В квантовата теория състоянието на частиците се описва от тяхната вълнова функция. Вълновата функция ни позволява да изчислим, например, вероятността да намерим частицата на някакво място или друг параметър. Преди измерването не е ясно дали съществува частицата и ако е така, къде е. Реалността, изглежда, се създава от акта за измерването, който "колапсира" вълновата функция.

Но квантовата механика реално не определят какво е измерване. Например ли се нуждаем от човек? Проблемът за измерването води до парадокси като котката на Шрьодингер, в които една котка може да бъде едновременно и мъртва, и жива в кутия, докато някой не отвари капака й, за да види.

Едно от решенията на такива парадокси е т.нар. GRW модел или модел на Гирарди-Римини-Вебер (Ghirardi–Rimini–Weber model), който е разработен в края на 80-те. Той включва "проблясъци", които са спонтанни случайни колапси на вълновата функция на квантовите системи. Резултатът е точно същият, както ако бяха направени измервания, но без изрични наблюдатели.

1505986066_1_559x*.jpg

Тилой е модифицирал този модел, за да се покаже как той може да доведе до теория на гравитацията. В модела си, когато "проблясък" колапсира вълновата функция и кара частиците да застанат на едно място, той създава гравитационно поле в този момент в пространство-времето. Една масивна квантова система с голям брой частици е подложена на множество "проблясъци" и резултатът е променливо гравитационно поле.

Оказва се, че средната стойност на тези флуктуации е гравитационно поле, което очаква от Нютоновата теория на гравитацията. Този подход към обединяване на гравитацията с квантовата механика е "полукласически" - гравитацията възниква от квантови процеси, но остава класическасила. "Няма реална причина да се игнорира този полукласически подход, за да бъде гравицията класическа на фундаментално ниво", отбелязва Тилой.

"Харесва ми тази идея по принцип", казва Клаус Хорнбергер (Klaus Hornberger) от Университета в Дуисбург-Есен в Германия. Но той посочва, че има други проблеми, които трябва да се решат преди този подход да може да се разглежда като сериозен претендент за обединител на всички фундаментални сили, който да се подкрепя от законите на физиката във всички мащаби - и големи, и малки. Например, моделът на Тилой може да се използва, за да се получи гравитацията, както е описана от теорията на Нютон, но трябва да се разработи математиески, за да се види дали е ефективен при описване на гравитацията как се управлява от Общата теория на относителността на Айнщайн.

Тилой е съгласен. "Много е трудно да се правят обобщения за релативистични условия", коментира физикът. Той също така предупреждава, че никой не знае коя от множеството фини настройки на квантовата механика е правилната.

Въпреки това, неговият модел прави прогнози, които могат да бъдат тествани. Например, той прогнозира, че гравитацията ще се държи по различен начин в големи и в мащаба на атомите. Ако тези тестове открият, че моделът на Тилой отразява реалността и гравитацията наистина се ражда от колапса на квантовите флуктуации, би било белег, че пътят към една теория на всичко ще включва полукласическата гравитация.

...

 

Разбира се - "...че гравитацията може да се появи от случайните флуктуации на квантово ниво, което означава, че квантовата механика е по-фундаментална на двете теории" ...:)

(Гравитация се проявява при НАЛИЧИЕ на вещеви частици, със свойство "маса". А вещевите частици се образуват непрестанно от структуриране на "частите" на вакуума, но не случайно, а с еволюционно натрупване на смущения - описал съм го в хипотеза. Заедно с появяването- "раждане" на "частици с маса", започва и проявление на това, което наричаме "сила". Сили съществуват винаги, когато изменения от/на ЕМПолета действат  принудително върху свободния път-траектория на вещева частица. Частицата се съпротивлява на падащо поле - от вън-навътре до "преместване" на центъра си, около който се образува... Това води до принудително преместване на центъра на образуване със закъснение, което се отразява на движението, като че ли частицата се "дърпа за косата" назад. Тоест - има център около който се затварят образуващите частицата трептения - керн (зърно), което си има обвивка и това е гравитон- възможно най-дребната по размер обвивка във веществото - значи, най-малка амплитуда на съставящите я трептения. Това означава и най-малко смущение за околните обекти, които се образуват върху гравитоните - най слаба сила на привличане.

Квантовият подход води към обяснение и на класическата част на гравитацията в средните мащаби. В макро-мащабите - има възможна структура на полевата форма на материя, която е "изначална-обща" за движенията на вещеви обекти около "център на ротация" - например, това което наричат ЧД))

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 15 часа, Малоум 2 said:

... ... ...

Разбира се - "...че гравитацията може да се появи от случайните флуктуации на квантово ниво, което означава, че квантовата механика е по-фундаментална на двете теории" ...:)

(Гравитация се проявява при НАЛИЧИЕ на вещеви частици, със свойство "маса". А вещевите частици се образуват непрестанно от структуриране на "частите" на вакуума, но не случайно, а с еволюционно натрупване на смущения - описал съм го в хипотеза. Заедно с появяването- "раждане" на "частици с маса", започва и проявление на това, което наричаме "сила". Сили съществуват винаги, когато изменения от/на ЕМПолета действат  принудително върху свободния път-траектория на вещева частица. Частицата се съпротивлява на падащо поле - от вън-навътре до "преместване" на центъра си, около който се образува... Това води до принудително преместване на центъра на образуване със закъснение, което се отразява на движението, като че ли частицата се "дърпа за косата" назад. Тоест - има център около който се затварят образуващите частицата трептения - керн (зърно), което си има обвивка и това е гравитон- възможно най-дребната по размер обвивка във веществото - значи, най-малка амплитуда на съставящите я трептения. Това означава и най-малко смущение за околните обекти, които се образуват върху гравитоните - най слаба сила на привличане.

Квантовият подход води към обяснение и на класическата част на гравитацията в средните мащаби. В макро-мащабите - има възможна структура на полевата форма на материя, която е "изначална-обща" за движенията на вещеви обекти около "център на ротация" - например, това което наричат ЧД))

...

Здрасти, Малоум!

От това, което си написал, излиза, че според твоята хипотеза гравитоните, за разлика от фотоните, не са частици с нулева маса на покой. Да, но ако гравитоните имат маса, това би означавало, че скоростта им на разпространение във вакуум е по-малка от скоростта на светлината, а такъв извод май би довел до драстични противоречия с Теорията на относителността. Ти обаче винаги си твърдял, че хипотезата ти с нищо не противоречи на ОТО, така че... ако аз нещо не съм разбрала, извини ме. 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 часа, Шпага said:

Здрасти, Малоум!

От това, което си написал, излиза, че според твоята хипотеза гравитоните, за разлика от фотоните, не са частици с нулева маса на покой. Да, но ако гравитоните имат маса, това би означавало, че скоростта им на разпространение във вакуум е по-малка от скоростта на светлината, а такъв извод май би довел до драстични противоречия с Теорията на относителността. Ти обаче винаги си твърдял, че хипотезата ти с нищо не противоречи на ОТО, така че... ако аз нещо не съм разбрала, извини ме. 

 

Има ли нещо от хипотезата му, което да не е в противоречие с ОТО или КМ или някоя друга част от физиката?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 20 часа, Малоум 2 said:

http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Dali-kvantoviiat-kolaps-ne-razhda-gravitatciiata_94358.html

Дали квантовият колапс не ражда гравитацията?

image.png.dcb3eb6e76ea0c8940b79ea0118ed105.png

Колапсът на вълновите форми на квантовите системи разкрива начин как биха могли да се създадат гравитационни полета, а може би дори се съгласуват двете основни теории на физиката - квантовата механика и Общата теория на относителността, разказва NewScientist.

За идеята може да прочетете в портала за препринти АrХiv.org.

В самата статия (научната, не журналистическата) не се говори за ОТО.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 20 часа, Малоум 2 said:

...описал съм го в хипотеза...

Всъщонст не си, защото нямаш хипотеза.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Хипотеза

Цитирай

Днес в науката хипотеза е твърдение, което трябва да бъде доказано или отхвърлено. Следователно една научна хипотеза трябва да бъде фалсифицируема, т.е. трябва да са възможни експерименти, които биха опровергали хипотезата, ако дадат определен резултат.

Ако греша, би ли казал едно твърдение по твоята "хипотеза", което е проверимо, дори само принципно, и ако се окаже погрешно, то хипотезата ще бъде опровергана. Ако такива твърдения няма, тогава би ли престанал да я наричаш хипотеза и по-важното би ли престанал да я развяваш тук във всеки пост. Тя е извън тематиката не този форум. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 6 часа, Шпага said:

Здрасти, Малоум!

От това, което си написал, излиза, че според твоята хипотеза гравитоните, за разлика от фотоните, не са частици с нулева маса на покой. Да, но ако гравитоните имат маса, това би означавало, че скоростта им на разпространение във вакуум е по-малка от скоростта на светлината, а такъв извод май би довел до драстични противоречия с Теорията на относителността. Ти обаче винаги си твърдял, че хипотезата ти с нищо не противоречи на ОТО, така че... ако аз нещо не съм разбрала, извини ме. 

 

Здрасти, Шпага!

Може би не съм бил ясен, но - да го кажа в прав текст: Всички Обвивки на вещеви обекти са Фотони. Те нямат "маса в покой" когато се разпространяват, защото са структурна конфигурация подобно керна (обекта) от който е "излъчена". Гравитонът е обвивка на керн - най-вътрешната част на частица. Дори, с натрупване на много частици в единен обект - пак има обвивни фотони характерни за това (за такова) натрупване. Има (известни са) еквипотенциалните повърхнини около "заредени" тела - рисуват се едни такива "силови" линии с еднакъв потенциал. Такива повърхнини има и при незаредени тела. Тези повърхнини стават "видими", когато върху тях се захване-образува друга частица. На това място захванатата частица се образува непрестанно (с общ-обменен фотон за връзка) с минимална енергия за образуване и така е в динамично равновесие с обекта.

В статията се твърди, че: "...че гравитацията може да се появи от случайните флуктуации на квантово ниво, което означава, че квантовата механика е по-фундаментална на двете теории" ...:)

С хипотезата си твърдя, че не е вярно болднатото.

Просто - няма гравитация ако няма вещеви обекти. А в ЧД е точно така - там масови обекти няма.

...

 

пп Извинявай: и за успокоение на Гравити - когато открият масови обекти в ЧД - съм опроверган! Нали това му е меракът.:)

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 9/21/2017 at 15:49, Малоум 2 said:

Гравитация се проявява при НАЛИЧИЕ на вещеви частици, със свойство "маса".

Цитирай

пп Извинявай: и за успокоение на Гравити - когато открият масови обекти в ЧД - съм опроверган! Нали това му е меракът.

Според хопотезата ти гравитация се проявява при наличие на вещеви чстици с маса, но ако открият масови обекти е ЧД, ще опровергаят хипотезата ти!!!

Това правописна грешка ли е или поредното безхаберие. 

Според хипотезата ти трябват ли масови обекти/частици за гравитация или не? Прост въпрос отговори с да или не.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 часа, Малоум 2 said:

Просто - няма гравитация ако няма вещеви обекти. А в ЧД е точно така - там масови обекти няма.

Как стигнахте до това умопомрачаващо заключение?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Gravity said:

Според хопотезата ти гравитация се проявява при наличие на вещеви чстици с маса, но ако открият масови обекти е ЧД, ще опровергаят хипотезата ти!!!

Това правописна грешка ли е или поредното безхаберие. 

Инерцията в мисленето е основен двигател в хипотезата му :) Но е казано под разични форми, така че не прилича на грешка. Добавете го в списъка на противоречията, който събирате :)

Пък и е трудно за нефизик да проумее, че всъщност импулсът е най-големият източник на гравитация във вселената... Масата, по мои груби оценки, дава едва около малко над 1% като източник на гравитация. Да вземем пред вид например кварките с тяхната малка елементарна маса (3-5MeV), и движението им в протона (и неутрона), което определя неговата маса (938MeV), която е и най-сериозния източник на гравитация в окръжаващия ни свят. Импулсът е главният участник в тензора на енергията-импулса, генериращ гравитацията.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 13 часа, scaner said:

Инерцията в мисленето е основен двигател в хипотезата му :) Но е казано под разични форми, така че не прилича на грешка. Добавете го в списъка на противоречията, който събирате :)

Пък и е трудно за нефизик да проумее, че всъщност импулсът е най-големият източник на гравитация във вселената... Масата, по мои груби оценки, дава едва около малко над 1% като източник на гравитация. Да вземем пред вид например кварките с тяхната малка елементарна маса (3-5MeV), и движението им в протона (и неутрона), което определя неговата маса (938MeV), която е и най-сериозния източник на гравитация в окръжаващия ни свят. Импулсът е главният участник в тензора на енергията-импулса, генериращ гравитацията.

Наистина, на мен, като нефизик, ми е трудно да проумея казаното от теб:ab: Оставам с впечатлението, че всъщност скоростта, с която кварките се движат в протона и неутрона, е основният фактор за генерирането на гравитация. Затова във връзка с болдираното имам следния въпрос:

Ако охладим атоми до много ниски температури, това не би ли означавало, че те ще генерират по-слаба гравитация? Все пак нали така импулсът /като произведение между масата и скоростта/ значително ще намалее...

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 15 часа, Gravity said:

Според хопотезата ти гравитация се проявява при наличие на вещеви чстици с маса, но ако открият масови обекти е ЧД, ще опровергаят хипотезата ти!!!

Това правописна грешка ли е или поредното безхаберие. 

Според хипотезата ти трябват ли масови обекти/частици за гравитация или не? Прост въпрос отговори с да или не.

Аз също не успях да разбера какъв е отговорът на този въпрос.:117: Въпреки че иронията относно ЧД горе-долу я схванах...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 57 минути, Шпага said:

Наистина, на мен, като нефизик, ми е трудно да проумея казаното от теб:ab: Оставам с впечатлението, че всъщност скоростта, с която кварките се движат в протона и неутрона, е основният фактор за генерирането на гравитация. Затова във връзка с болдираното имам следния въпрос:

Ако охладим атоми до много ниски температури, това не би ли означавало, че те ще генерират по-слаба гравитация? Все пак нали така импулсът /като произведение между масата и скоростта/ значително ще намалее..

Аз нарочно избрах този пример с кварките, защото той доста красноречиво илюстрира, че хипотезата на Малоум е несъстоятелна. Сумата от масите на кварките, съставящи протона, може да обясни само 1% от гравитацията, създадена от него. Други "масови" частици в протона няма - за цялата му останала гравитация е отговорна кинетичната енергия и импулсът на кварките - величини, които ги има и в "невеществените" по неговата терминология частици.

Това е в добро съгласие с теорията на относителността, според която метричният тензор (а в резултат и гравитацията) се определя от пространствено-времевото разпределение на енергията и импулса. Енергията и импулса се обединяват в една величина, един вектор - 4-мерният вектор на импулса, в който енергията е един от компонентите. Нейна съставка е т.н. "енергия на покой", определена от масата на покой на обекта по знаменитата формула на Айнщайн, която в нашият случай съставя 1% от енергията на протона (масите на покой на кварките). Всичко останало, отговорно за гравитацията, е импулсът и кинетичната им енергия. А светът е изграден основно от протони и неутрони...

В този смисъл един охладен газ ще има по-малко енергия, ще има по-малка еквивалентна маса, и ще създава по-малка гравитация. Но думата която съм подчертал е некоректна - промяната ще е толкова незначителна, че едва ли може да се регистрира със съвременни уреди. Тя може би би имала някакво малко значение само в космически мащаби. Кинетичната енергия на молекулите в един газ, дори нагрят до милиарди градуси, представлява нищожен процент от общата енергия на газа (включая енергията на покой на молекулите), докато при протона тя представлява 99% от тази енергия. За това той е добър илюстративен пример за нашите цели.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 23 часа, Gravity said:

Според хопотезата ти гравитация се проявява при наличие на вещеви чстици с маса, но ако открият масови обекти е ЧД, ще опровергаят хипотезата ти!!!

Това правописна грешка ли е или поредното безхаберие. 

Според хипотезата ти трябват ли масови обекти/частици за гравитация или не? Прост въпрос отговори с да или не.

Прост отговор: Да!:)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 минути, Малоум 2 said:

Прост отговор: Да!:)

Добре, тогава може да спреш да твърдиш, че "хипотезата" ти е съвместима с ОТО. Дори може да започнеш да подчертаваш, че е несъвместима с ОТО. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 минута, Gravity said:

Добре, тогава може да спреш да твърдиш, че "хипотезата" ти е съвместима с ОТО. Дори може да започнеш да подчертаваш, че е несъвместима с ОТО. 

Знаеш - не е съвсем така.:)

В ОТО има тензори, геодезични и т. н. В понятията за енергия и импулс вписват маса. Да, но гравитационната маса е незначителна в сравнение с електромагнитната маса - електронът е почти изцяло с електромагнитна маса. Тензорите са "действащи" сили, а геодезичните са естествени криви на полетата (не благодарение на тежката маса, а на сумата от тежка и електромагнитна маса). Импулс е "сила по време" и тъй като не може да се отчете "сила" при фотоните (докато не бъда погълнати от вещеви) импулсът влиза в тензорите. Във фотоните има "скрито" време! Проявява се при мощност - мощност на взаимодействието. Именно мощността е разграничител между видовете взаимодействия, а не само маса и енергия. Известно е - теория без електромагнитна маса не може да е вярна (Файнман)

Всичко в хипотезата си е съвместимо в общите разсъждения за ОТО. В крайностите - ЧД - не става без структура на полевата форма на материя.  И „гравитационни“ лещи си има със структурата на полевите форми на материята и т н.... При това - по хипотезата, няма сингулярности още с направата на вещевите обекти - частиците... :)

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не, ОТО допуска вакумни решения с нетривиална гравитация. Товята хипотеза не може да обясни подобно нещо. Ерго не са савместими. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 часа, Малоум 2 said:

Да, но гравитационната маса е незначителна в сравнение с електромагнитната маса - електронът е почти изцяло с електромагнитна маса.

Това че електронът бил изцяло с електромагнитна маса е някакъв мит. Нито теоретични, нито още повече експерименталнни факти има в тази насока. Нито е следствие от вашата хипотеза. Присвоили сте си го от някъде, без физическо основание, както обикновено - поредното нагласяващо твърдение.

Но проблемът с електромагнитната маса в случая е много по-тежък. Електромагнитната маса плюс не-електромагнитната маса (която е задължителна, за да крепи разпределението на заряда в модела който създава тази електромагнитна маса) сумарно дава инертната маса. Която пък по Божи закон е равна на гравитационната. Иначе казано, електромагнитната маса винаги количествено е по-малка от гравитационната, по закон. И щом вие получавате обратното съотношение, то вашият модел е погрешен..

В допълнение, за примера с кварките: сумарната им маса - в която влиза електромагнитната - е само 1% от сметката. Останалото е гола енергия и импулс, характерни за всички не-вещеви частици. Това допълнително ви преобръща колата.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 23 часа, scaner said:

... ... ...

Това е в добро съгласие с теорията на относителността, според която метричният тензор (а в резултат и гравитацията) се определя от пространствено-времевото разпределение на енергията и импулса. Енергията и импулса се обединяват в една величина, един вектор - 4-мерният вектор на импулса, в който енергията е един от компонентите. Нейна съставка е т.н. "енергия на покой", определена от масата на покой на обекта по знаменитата формула на Айнщайн, която в нашият случай съставя 1% от енергията на протона (масите на покой на кварките). Всичко останало, отговорно за гравитацията, е импулсът и кинетичната им енергия. А светът е изграден основно от протони и неутрони...

... ... ...

Всъщност понятието "маса на покой" не е ли изгубило смисъла си, след като вече е прието, че масата не зависи от скоростта - т. е., че няма такова чудо:animatedwink: като "релативистка маса"?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 16 часа, Малоум 2 said:

... ... ...

Всичко в хипотезата си е съвместимо в общите разсъждения за ОТО. В крайностите - ЧД - не става без структура на полевата форма на материя.  И „гравитационни“ лещи си има със структурата на полевите форми на материята и т н.... При това - по хипотезата, няма сингулярности още с направата на вещевите обекти - частиците... :)

...

В какво се изразява "структурата на полевите форми на материята"? Май отново не съм "в час" с хипотезата ти:ah:

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...