Германия и болшевишката революция 1917 г.

[Aspandiat]

Откакто след 1989 г. падна до голяма степен цензурата върху темата за ВОСР (Великата октомврийска социалистическа революция) и действията на Ленин и болшевиките, масово достояние станаха данни като например тези за пломбирания вагон, в който Ленин и ортаците му са натоварени в Германия и изпратени подобно на вирус за разядат отвътре мощния враг на Райха на Източния фронт. Стана известен и фактът, че Вторият райх подпомага пряко със 72 млн златни марки болшевишката революция в Русия. 

Много по-малко известна е обаче пряката военна помощ, която Германия оказва на Ленин, за да бъде спасена и закрепена властта му с идеята болшевиките да доразсипят Руската империя. Ето някои данни от книгата на Игор Бунич "Златото на партията".

Цитирай

Германците играеха своята игра, болшевиките — своята. И непрекъснато си взаимодействаха. След смазването на първото голямо въстание на селяните в Ярославска губерния, оцелелите по чудо от клането се бяха предали на немците, които имаха свои комендатури във всички губернии на «Съветска Русия». Тези комендатури се наричаха Германски комисии и бяха създадени в рамките на секретните протоколи към Бресткия договор. На 21 юли 1918 година председателят на комисията в Ярославл лейтенант Балк обяви със заповед N 4 пред гражданското население, че отряд от Северната доброволческа селска армия се е предал на немската комендатура. Германците обаче прехвърлили предалите се 428 души в ръцете на болшевишките власти, които пред очите им веднага ги разстреляли до един.

С чисто немска педантичност лейтенант Балк водеше картотека на всички лица, преминали през комендатурата му, а после предавани на болшевиките и веднага разстрелвани от тях. Позовавайки се на данните от картотеката си, той докладваше на своето командване, че болшевиките свято изпълняват задълженията си към Германия. До евакуацията на комендатурата от Ярославска губерния картотеката на лейтенант Балк съдържаше имената на 50 247 разстреляни за времето от март до ноември 1918 година. При това само на онези, които са имали глупостта да търсят закрила от германското командване!

А войната, диктувайки своята тактика, продължаваше да се разгаря. Реквизиционните отряди, базирали се в околийските градове, подкрепяни от интернационалните гарнизони, започнаха да извършват открито бандитски рейдове по селата, грабейки и убивайки безогледно селяните. Палеха ниви, изпепеляваха села, унищожаваха хора. Селяните пък се организираха в отбранителни комитети, избиваха реквизиционните отряди, понякога нахлуваха в околийските градове и на свой ред грабеха там, като с жестокостта от времето на Пугачов и Разин унищожаваха представителите на омразната власт. И двете противникови страни си служеха със средновековни методи за наказание — горяха живи хора или ги побиваха на кол, разкъсваха ги с дървета. Разгаряше се така милата на сърцето на Ленин гражданска война, а Русия устремно подивяваше. Точно това бе обещал Улянов, когато през март 1917 година пътуваше през Германия. А «пролетарската» преса в захлас печаташе преки репортажи от отнетите от въстаналите селяни околийски градчета. Кореспондентът на «Правда» предаде следното съобщение за разгрома на селското въстание в Ливни: «Градът е пострадал сравнително малко. Сега по улиците му извозват убитите и ранените. Сред пристигналите по-късно подкрепления загубите са незначителни. Само доблестните интернационалисти са понесли жестоки загуби. Но пък са затрупали улиците с купища кулашки трупове».

Кои са тези «доблестни интернационалисти», които с огън и меч шетат из вътрешните губернии на Русия, където дори и през татарското нашествие не е стъпвал кракът на завоевател, а те превръщат в пепел и безжизнена пустиня най-богатите руски житници? Историята на създаването им е следната. Още през март 1917 година, когато се решаваше въпросът дали да бъдат допуснати в Русия Ленин и съратниците му и се уговаряха предварителните условия на бъдещия Брестки договор, немското командване наред с отпускането на необходимите за подривната им дейност парични средства, взе решение да им се окаже и незабавна военна помощ, ако успеят да завземат властта. За тази цел с фалшив шведски паспорт през април 1917 година в Петроград пристигна полковникът от германския генерален щаб Хайнрих фон Руперт. Той донесе секретни заповеди, които задължаваха немските и австрийските военнопленници да окажат въоръжена подкрепа на болшевиките, които, от своя страна, се задължаваха да ги осигурят с оръжие. Тези заповеди, подписани от началниците на генералните щабове на Германия и Австро-Унгария, бяха открити в немските архиви от американците след Втората световна война, но вероятно може да се открият и в архивите на ЦК на КПСС.

Край Петроград имаше няколко лагера с германски и австрийски военнопленници, между които и от най-елитни части. Например в лагера недалеч от село Колтуша, край Волшая Охта, почти в пълен състав се намираше 3-ти кирасирски на император Вилхелм полк, пленен навремето от казаците на генерал Рененкампф. Близо до него пък бе лагерът на 142-ри Бранденбургски полк. Излишно е да се изброяват немските и австро-унгарските воински части, намиращи се в лагерите за военнопленници, макар че това не е толкова сложно. Благодарение на демократичната слободия на Временното правителство военнопленниците бяха запознати с предстоящата им задача и дори старателно подготвени за нея. Всичко бе докрай обмислено, даже и фактът, че немците не познават добре руските трилинейни винтовки, наганите и някои други оръжия. Поради това «болшевишкият» стражеви кораб «Ястреб» специално отплава за Фридрихсхафен, откъдето достави 12 000 немски винтовки и милиони патрони в навечерието на 25 октомври, с което попадна завинаги в списъка на «корабите на Великия Октомври».

Но освен оръжие «Ястреб» докара на буксир и един морски съд, два пъти по-голям от него. Най-добросъвестните съветски историци признават, че така и не са успели да изяснят какво е имало на този плавателен съд. Други пък го премълчават, а трети уверяват, че е возел «десант от революционни моряци». Откъде са се взели те във Фридрихсхафен никой не уточнява, макар че тук няма никаква особена тайна. Просто «Ястреб», освен винтовките е доставил в Петроград и германски полеви оръдия. Безсмислено е да се влиза в спор с онези наивници, които все още вярват, че е било възможно да се завземе огромния Петроград само от двете хиляди моряци, пристигнали с «Амур» от Кронщат, или от съвсем необучените работнически дружини, които, както сега се изяснява, всъщност са били враждебно настроени към преврата. Да, теоретически това е възможно, ако гарнизонът и органите на реда са били напълно дезорганизирани. Но в такъв случай властта на болшевиките не би просъществувала и денонощие, тъй като буквално на другия ден стана ясно, че към града приближава конницата на генерал Краснов. Само с два шрапнелни залпа казаците разпръснаха «червеногвардейците» в Павловск и Царское село и настъпиха към столицата през Пулковските височини. Но ескадронът уралски казаци, който се опита да ги превземе, беше принуден да отстъпи под отлично координиран и управляван огън. Придобили опит и знания през годините на войната, казашките офицери бързо познаха по «почерка» кой е заел позиция там. Немци! Изпълнен с недоверие генерал Краснов лично се промъкна до предната линия. Нямаше никакво съмнение — пътят към «революционния» Петроград бе преграден от немска пехота и артилерия.

Немските и австрийските войници с голямо удоволствие и без особени усилия смазаха въстанието във военните училища в Петроград, като обсипаха с картеч и пронизаха с щикове нещастните руски момчета, чийто благородно самоубийствен порив против черната тирания в обстановката на общо разложение и апатия не намери подкрепа от никого.

 

На 29 октомври Ленин реши да проведе преглед на немските батальони. Според замисъла на вожда на световния пролетариат «интернационалистите» трябваше да преминат в параден марш покрай застаналия на стъпалата на Смолни Ленин и членовете на «работническо-селското» правителство. Изравнявайки се с тях, довчерашните военнопленници трябваше да извикат в един глас: «Да живее световната революция!» На немски, разбира се, който, както вождът, така и неговото обкръжение, владееха отлично, а понякога — и по-добре от руския. Получи се обаче конфуз. Като блестяха със строевата си стойка, в безукорно равни редици и удрящи крак, както само немецът умее, войниците, минавайки покрай революционните вождове, дружно изреваха: «Да живее кайзер Вилхелм!» И по този начин великолепно продемонстрираха пред дълбоко оскърбения Ленин своето напълно правилно разбиране на положението.

Наскоро сключеният Брестки договор предвиждаше репатриация на военнопленниците. Но дойде секретната заповед на генерал фон Лудендорф, предписваща на немските и австрийските# (Заповедта вероятно е била съгласувана с австро-унгарското командване) военнопленници да сформират отряди за подкрепа на болшевишкото правителство. Заповедта бе написана по начин, който като че ли внушава, че войниците и офицерите могат да се включат в подобни отряди по собствено желание. Но като се знаят порядките в немската армия и пътищата на комплектуването на такива «доброволчески» части, можем да не се съмняваме, че в дадения случай е действала, поне в началния период, недвусмислена заповед.

Членовете на германската мисия по примирието и сключването на мира генерал Хофман и вече познатият ни полковник Руперт посетиха няколко военнопленнически лагера и разясниха там поставената задача. Възможността да служат на фатерланда и същевременно да мародерстват на чужда територия вдъхнови мнозина. И сякаш по магически начин, при пълната разруха на другите си военни структури, болшевиките изведнъж се сдобиха с прекрасно обучена и организирана армия, наброяваща повече от триста хиляди души.

На такава военна сила в оня момент никой с нищо не можеше да се противопостави. Същевременно никой не правеше тайна от това. Свободните от служба немски войници и офицери се разхождаха из Петроград и Москва, за тях се издаваха вестници, а германските офицери посещаваха свои казина. И за да няма вече никакви съмнения, немският генерал Кирхбах даде в Псков интервю пред кореспондента на все още не забранения вестник «Реч». На въпроса «възможно ли е завземането на Петроград и Москва от немски войски?», той с «нордическа» откровеност отвърна: «Да, ако възникне заплаха за болшевишкия режим».

https://chitanka.info/text/2049-zlatoto-na-partijata

Редактирано Октомври 4, 2016 от Aspandiat

[Frujin Assen]

Спандьо, това за пломбирания вагон се е знаело още през 1917.

[resavsky]

Преди 11 часа, Frujin Assen said:

Спандьо, това за пломбирания вагон се е знаело още през 1917.

Разбира се.Но антивоенните настроения обхванали руското общество са много силни и това не се е разглеждало като толкова страшно предателство.Демагогията на болшевиките за незабавен мир изиграва своята роля.Временното правителство някак си успява да се справи с първия болшевишки щурм - така наречената юлска криза но като че ли продължава да подценява ситуацията.Всъщност през юли 1917 година Керенски порпуска уникален исторически шанс да смаже болшевиките.Но това е друга тема.

[Aspandiat]

Преди 13 часа, Frujin Assen said:

Спандьо, това за пломбирания вагон се е знаело още през 1917.

Чел ли си го в някой български или съветски учебник по история, издаден прези 1989 г.

[Frujin Assen]

Преди 3 минути, Aspandiat said:

Чел ли си го в някой български или съветски учебник по история, издаден прези 1989 г.

Писали са по вестниците в Петроград през 1917. Честно казано не помня дали е писано за пломбирания вагон.

[Aspandiat]

Just now, Frujin Assen said:

Писали са по вестниците в Петроград през 1917. Честно казано не помня дали е писано за пломбирания вагон.

Абе, Фружине, аз те питам в кой учебник, издаван между 1920 и 1990 г., си чел това за вагона, а не какво били писали вестниците в Петроград през 1917 г.

[resavsky]

Преди 59 минути, Aspandiat said:

Абе, Фружине, аз те питам в кой учебник, издаван между 1920 и 1990 г., си чел това за вагона, а не какво били писали вестниците в Петроград през 1917 г.

Пишеше се че е пристигнал по конспиративен път в Русия.Горе долу вярно като се пропуска участието на Германия в конспирацията.Такива подробности като пломбирания вагон и златото се премълчаваха.

[Aspandiat]

Преди 4 часа, resavsky said:

Пишеше се че е пристигнал по конспиративен път в Русия.Горе долу вярно като се пропуска участието на Германия в конспирацията.Такива подробности като пломбирания вагон и златото се премълчаваха.

Логично. Не върви съветското пионерче да чете, че великият вожд и учител на народите Улянич бил всъщност добре платен немски агент. И че СССР е немско творение. И не само немско, ама тук спирам, че ще стане политически некоректна темата...

[Frujin Assen]

Те комунистите си имаха една изградена "правилна линия" и не можеше да се мърда от нея. Примерно за основаването на българската държава. Всичките тия автохтонски идиотии днес са заради тази линия, хората смятат, че всичко казано по рано са лъжи и новото е истина.

[boyko]

Преди 9 часа, Aspandiat said:

Логично. Не върви съветското пионерче да чете, че великият вожд и учител на народите Улянич бил всъщност добре платен немски агент. И че СССР е немско творение. И не само немско, ама тук спирам, че ще стане политически некоректна темата...

 ... или пък за мъжката любов на вожда със Зиновиев

[Frujin Assen]

Хайде стига, Ленин си е имал жена (красавица), когато се разболява си намира любовница (също красива), а за Зиновиев мисля е фалшификация.

[nik1]

Преди 2 часа, Frujin Assen said:

Хайде стига, Ленин си е имал жена (красавица), когато се разболява си намира любовница (също красива), а за Зиновиев мисля е фалшификация.

ОТ

Ленин може да е "оправял" и три жени, ако е бил бисексуален

ПС

Доколко е вярно съдържанието или наличето на тези писма аз не знам

http://world.lib.ru/l/litinskij_w_a/lenin-pidor.shtml

 

 

 

[Frujin Assen]

Значи Ники, всички са съгласни, че Ленин е бил патологичен случай. Известно е, че е обичал бира, но не е известно да е правил гуляи и се е напивал. Известно е, че е обичал музика (особено Вагнер), но нищо повече. Известно е, че е обичал и Крупская и Арманд, но не е известно да е бил женкар и да се е отдавал на разврат. Разказват следната история. Докато Ленин е в Швейцария излиза в планината с някаква дама, която очаквала от него някакви действия. Та значи по някое време пред тях се открива спираща дъха панорама, сами са, дамата го прегръща и казва нещо от рода "Колко е красиво". А Ленин и казва "И все таки, гадят нам меншевики".

Бил е маняк с една дума.

[resavsky]

Концентрирайте се върху темата.Сексуалната ориентация на Улянов не е по темата.

[nik1]

Една вметка за участието на военнопленниците:

Хората са искали войната да приключи, за да си ходят в къщи; Ако визираме чехи, словаци (и дори унгарци), на тях войната им е била бая "чужда" (както е била чужда да кажем на македонците в сръбската армия)..

 

[kramer]

On 10/4/2016 at 18:51, Aspandiat said:

Откакто след 1989 г. падна до голяма степен цензурата върху темата за ВОСР (Великата октомврийска социалистическа революция) и действията на Ленин и болшевиките, масово достояние станаха данни като например тези за пломбирания вагон, в който Ленин и ортаците му са натоварени в Германия и изпратени подобно на вирус за разядат отвътре мощния враг на Райха на Източния фронт. Стана известен и фактът, че Вторият райх подпомага пряко със 72 млн златни марки болшевишката революция в Русия. 

Много по-малко известна е обаче пряката военна помощ, която Германия оказва на Ленин, за да бъде спасена и закрепена властта му с идеята болшевиките да доразсипят Руската империя. Ето някои данни от книгата на Игор Бунич "Златото на партията".

https://chitanka.info/text/2049-zlatoto-na-partijata

Аспандиате, писанията на Бунич как се връзват с Псков и Нарва, въобще с 23 февр.1918г., деня на Красната армия?

[Frujin Assen]

Идеята за мир без анекси и контрибуции (тоест прекратяваме войната сега и кой откъде е) е била силно популярна навсякъде в европа, включително и Русия.

[resavsky]

On 6.10.2016 г. at 20:36, kramer said:

Аспандиате, писанията на Бунич как се връзват с Псков и Нарва, въобще с 23 февр.1918г., деня на Красната армия?

Ами Червената армия така спира немското настъпление при Нарва и Псков че три дни по късно се налага спешно да преместят столицата в Москва.Между другото немско настъпление в истинския смисъл на думата не е имало а по военна демонстрация .По същото време в Брест се водят мирни преговори не забравяйте.Ленин получава помощ от Германия да но това не значи че е тяхна безропотна марионетка.Дори си мисля че когато е изпратен в Русия с пломбирания вагон ни кой не е очаквал от него с шепа хора да вземе властта в толкова голяма и наглед могъща империя.Очаквали се максимум революция подобна на тази от 1905 година.и последващи вътрешни размирици. За която  революция от 1905 година между впрочем Ленин е финансиран от японците.Така че немците не откриват топлата вода.

Редактирано Октомври 9, 2016 от resavsky

[Frujin Assen]

Сигурно имаш предвид армията генерал Юденич която напредва към Петроград?

[resavsky]

Преди 2 часа, Frujin Assen said:

Сигурно имаш предвид армията генерал Юденич която напредва към Петроград?

Не генерал Юденич в този момент си е на Кавказския фронт.

[Aspandiat]

On 6.10.2016 г. at 20:36, kramer said:

Аспандиате, писанията на Бунич как се връзват с Псков и Нарва, въобще с 23 февр.1918г., деня на Красната армия?

Слаб съм по военна история, особено по нова и съвременна. Светни ме по-детайлно за какво иде реч.

[resavsky]

Явно има впредвид че Ленин уж е немска марионетка пък се бият при Нарва и Псков.

[Frujin Assen]

Един наистина глупав въпрос. Ако Германия е дала пари на Ленин и го инструктирала, то за това би следвало да са останали документи в тяхното разузнаване. Известно е, че Гьобелс е бил гений в пропагандата. Пита се, защо не е използвал документите като пропагандно оръжие.

[resavsky]

Не бъди наивен.Ленин никога нищо не е подписвал.Парите са минавали през посредници.А и какво да кажат на германския народ - ние навремето платихме на болшевиките а сега вие трябва да водите война с тях.Между другото винаги съм си питал какво би станало ако Ленин си беше останал в Швейцария.Без него и Троцки /който се прибира през април 1917 от САЩ/ болшевиките нямаше да имат шанс да вземат властта.Временното правителство щеше да си остане слабо и нестабилно.Един по сериозен неуспех на фронта /подобен на юни 1917/ и щеше да падне.А след това?Вероятно военна диктатура - някой от калибъра на Деникин,Корнилов или Колчак.

[Frujin Assen]

Ресавски, от думите ти веднага става ясно, че малко си чел за разузнаването. Веднага ще ти препоръчам предаването на Георги Жеков "Безкомпромисно", където той надълго и нашироко се занимава с агентите.

Там може да научиш много интересни неща. Например агентите не докладват в полицията или някакво учреждение, а в явочни квартири. Например бай Иван е явочник и като му кажат "на 27 октомври от 8 до 5 да е свободно" той осигурява терен. Срещат се там наблюдаващия офицер и агента и така. Явочните квартири се сменят и за конспирация всеки път срещата е в различни. За конспирация се използва псевдоним "Агент Иван, Бор, Вихър". Винаги се пише доклад, много рядко доклада е устен. Доклада е в трето лице "Срещнах се с един мой приятел, той ми разказа, че бат Генчо на 21 април в домът на семейство Иванови на улица ... в присъствието на тоя тоя и тоя е разказал следния виц ...." Всъщност той е бил там и е чул този виц, но за конспирация пише сякаш някой друг му го е разказал. Под доклада се пише обобщение. Например "Засечени лица Иван Стоянов, Мимето от вестникарската будка". Иван Стоянов е засичан и друг път, Мимето за пръв път. Задачи Да се установи името на Мимето, коя е и нейните връзки, да се въздейства на Иван Стоянов за еди какво си (примерно повече да не разказва вицове за Партията). В огромната част от случаите изпращат други агенти да проверят информацията на докладващия (без той да знае естествено). Агента се инструктира и му се поставят нови задачи "Да се свърже с Иван Стоянов отново и да му обясни, че в светлината на 10 конгрес тия вицове са нежелателни, защото се разпространяват от врагове на народа. Да разбере на кого още и кога е разказвал този виц".

Вербуването може да става на различна основа, примерно патриотична (агента е правоверен комунист или смята, че така помага на България). Ако е по кариеристични подбуди или за пари задължително има компромати с които го държат здраво за топките. Задължително се попълват по няколко бланки кой кога, как и с какво го е вербувал, и прочее и прочее. Отчетноста стига до там, че се подписват ордери от рода "Разходвани средства 15 лв за почерпка, 50 лв за подпомагане на агента за добре свършена работа".

В този смисъл абсолютно невъзможно е германското разузнаване да изсипва пари на този и онзи и да не го държи за топките и да няма отчетност.