Комплексът за малоценност

[ramus]

Наречи ме всякак, за мен е  без значение, но съм чел думите ти на други теми, особено в темите за история... според които през моя поглед си със сериозна ерудиция, обмислени и широки аргументи, на базата на много обработена информация. А изведнъж - задаването на въпрос - дали нещо си не било "вредно"... или обратното - полезно...!!!

Та полезното или вредното... как въобще могат да са сериозни мерила за дебат, след като те са най-относителните и условни нарицателни и като такива са най-зависими от контекста си. И всичко това - само заради обикновено пристрастие, и е пример как дисонансите изиграват често "задръжна" роля в мозъка и при същата първото което пропада са точно когнитивните висши функции. И точно които ако го няма дисонанса, са в пълно присъствие и работят.

 И дори да греша - какво от това, задавам си въпрос, мисля по него - грешката може да е навсякъде и е неизбежна.

Редактирано Декември 27, 2016 от ramus

[vvarbanov]

Преди 39 минути, ramus said:

Разбира се, може и да греша, но защо на толкова много места по форума едни и същи хора са толкова навътре в нещата, толкова задълбочени и начетени, мислещи... а когато се опре до първични положения се стига до... обикновен дуален изказ..

Имаше едно изследване(не ми се търси) според което това не са глупави хора.Самата тема е гореща за тях ,те са пристрастни и тук възприемат недостатъците на потребителите на конспирации.Иначе, извън чувствителната тема са си о'кей.

Преди 44 минути, ramus said:

Елита, какъвто и да е, няма как да е :виновен". но пък за нужните от ВИНОВНИ е много важно да намерят подходящ образ за обрисуване.

Така е ,във този случай за възникването на патриотизма са виновни социалните условия.През периоди на мир, патриотизма не е необходим.Проявата му в индивидите буди съжаление и е знак за невротични разстройства.По време на война обаче той е необходим , то иначе каква война ще правим без патриотизма и ксенофобията промотирани от управляващите с речта на омразата. 

Редактирано Декември 27, 2016 от vvarbanov

[ramus]

ами... "необходим" е дума, с различно значение от "полезно" и "вредно". 

Освен това - подозирам че прехвръкването на искри между някои участници няма нищо общо с дискусията, особено по "темата на заглавието". А си е част от ритуални игри на "интелектуален вариант на кълване и мерене". Разбирам също че са налице и предварителни вече наслагвания между противници и защитници на тезата за патриотизма, защото темата с лекота се докара именно дотам.

За мен изразяването на която и да е идеология не буди нищо - нито съжаление, нито възхищение или каквото и да е друго. Това е явление и то масово. Пристрастията - също.

За времената на война - да, очевидно е необходимост. Но войната може и да е агресивна или защитна. Във всички случаи пропагандата я обрисува като защитна, защото това е "струната" на която най-много и лесно се "свири" за да произведе защитно поведение, макар и да е агресия. Колкото по-масово, става "по-заразно".

Във форума никъде не намерих тема за пропагандата, връзката с идеологиите... Може би такава евентуална тема не би била полезна за никого...

[makebulgar]

Темата е за коша. Иначе ще се продължи с либерастията, а всичко патриотично ще се обявява за комплексарщина. Защитниците на тези глупости трябва да кажат ще пуснат ли в дома си при децата си 3-ма емигранта от Африка, по възможност гейове!? Или пък във входа на блока си, ще пуснат ли 10 афганеца-талибани? Либерастията е възможна единствено в мирно време, но онези страни в които има мир знаят че за да има мир трябва да се готвиш за война. Да си готов да воюваш, и да се пазиш, да имаш закони и да ги устояваш... Нихилизма който струи от темата и от онзи послеслов в началото също е политическа позиция. 

[ramus]

толкова ясно си личи пристрастието и принадлежността на всеки пишещ към идеологията, която му е "присърце"... Това последното - все едно че лозунги се четат - толкова пропагандата е впита навътре, че дори се забелязват устоите на убежденията - точно както са сугестирани и само се репликират...

Както си личи типичния уклон на "воина" с ясните му позиции към "войната", защитата на дома, воюванията, пазенето, законите и устояването... - като символ на окончателните решения на всички проблеми, на мира, на спокойствието... Малко нещо - като "мъжки работи"...

Все за сигурност става въпрос - като решение за "несигурността", на явните признаци на заплахи, на рушене ( на установения ред)... И какво - да направим както е било, както е проверено от времето, както "мъжкото" повелява...

Само да кажа, че явни или скрити паранои, са в основата на всяко защитаване и привиждане за опасности, войни, бедствия, нашествия, агресии и спасенията от тях чрез... Това че е групово явление не го прави различно от... параноята. Дори точно обратното - страховете и привиждането на опасности навсякъде е обикновен човешки феномен и си има куп изследвания по въпроса. Но както и в една друга тема се оказа - "фактите нямат значение" когато са неудобни спрямо някаква версия на приета идеология и я дисонират. Без значение че дори само обсъждането на възможност, гледна точка... вече е достатъчно за да отприщи предварително приготвени за целта "рецепти", нагласени и реконструирани понятия, имитация на логика... И всичко това само и само да послужи в миговете когато е "светнала лампата на заплахата"... А дали има заплаха... всъщност дори въпрос не е възможен - толкова "фактите да нямат значение".

И ако е за "народа" и масата - както и да е. Но когато интелектуални хора са толкова силни в едни теми, толкова апломб... а толкова силно пропадат когато стане въпрос за "основите". Иначе е чудесно когато интелекта "не закача" фундамента, да не се допуска до възможни преразглеждания, преосмисляне... да не се намесва някъде в дълбокото...

Та... разни мисли на някакъв си там - не знам като какъв вече не беше споменат и наречен, някой си рамус... А е толкова прозрачно - точно когато става въпрос за "основите" лъсват образите които всеки е нагласил за себе си и разликите с онова, което "воюва", в което се превръща всеки "защитник"... А онова, което е - някъде зад играта "кой искам да съм, кой вярвам че съм" и обозначаващ се чрез словесната формула "АЗ съм това, в което вярвам, смятам, мисля, представям си и ще го защитавам с цената на борбата. Аз съм това, в което вярват ония хора, които съм си нагласил да ги припознавам като "свои"... Ето това "лице" започва да пише, да се проявява... защото някъде там, то е всъщност основното. Основното дето стои в сянката.

И какво - продължава ли да се смята че си правя експерименти - просто поставям на светло неща от "народа" които никой не смее да извади. А царят всъщност е гол - съвсем гол. Един обикновен гол и уплашен човек пред огледалото, разиграващ царската си пиеса. И играе като на "война", като за последно, защото ако спре призраците някъде в пиесата му го гонят, че ще го боли, защото ще го наранят и всеки гледа да ги държи скрити надълбоко. А и заради същото дори в група от сакати, за целите на потребностите си, при липса на съпоставка, ако са в съглашение, те ще се оглеждат взаимно като "нормални". Отгоре на всичко - именно за "другите", различните, са налице етикети - но според кое - пак според съглашението и договорката. А групи много - всяка гледа да си присвои гледната точка че е "истинската", правилната, вярната, че приетото е истината

И не че не са ясни, не че са чак толкова навътре - не, напротив. Но понеже от това възникват конфликтности между импулсите за защити е негласна договорката да се неглижира и дистанцира. И остават да си "говорят" по безопасния начин само онова, от "маската на всеки един", което е на дистанция от "огъня"... И дори и така - пак си тлее и тук там лумва... Но да мине и замине. До следващото...

Мисля си още... че нещо като една обикновена и човешка честност... поне към себе си, може и да е болезнена и заради това е само за куражлии и силни хора.  Но от друга страна е единствения шанс за едно обикновено човешко саморазкритие. Науката може би да е нещо велико, но ми се струва че е най-малкото нечестно да се крие всеки зад нея, само и само да му е удобно, като се усеща защитен в шелтера ѝ. Но когато стане въпрос за "скритото" и вече науката, фактите, логиката, другата гледна точка - да нямат значение. И се вижда какво "остава"...

Е, дори и да се пуснат поредните порции иронии, оценки, прилагателни от всякакъв род, това не променя с нищо мислите ми. Защото сред някои "зададени теми" се показват лицата които иначе са надлежно прикрити, зад интелектуални, логични... и може би "научни" образи. На едното може да се каже евала - а на другото...?

Редактирано Декември 27, 2016 от ramus

[ramus]

понеже някои хора много държат на "цитати", а някой си рамус няма ореола на "доказан и признат авторитет" ще сложа и аз нещо - да съм в крак с "модата" и приетите удобни "правила". Но няма да напиша кой е автора на следното. Сигурен съм че има хора, които ще го разпознаят.

Идеята ми е - че има думи, които силата им не е ореола на автора им. Има думи, които "тежат", защото идват от живота, защото идват от отношението на автора към неговия собствен живот. Сериозно, задълбочено и осъзнато отношение. Мисли и следи на ЧОВЕК, който минава през влиянието и зависимостите на идеологиите. На човек, който е някъде по вечния път към себе си.

Имената, ценза, признанията и популярността нямат никакво значение в това - просто е пример как човека се оглежда през живота си... чрез мислите и мисленето си, чрез честността и така се кове "сила"....

"...Който отива към себе си, рискува да се конфронтира със себе си. Тази конфронтация е първия тест за смелост по пътя към себе си, тест , способен да изплаши повечето хора, защото срещата със себе си е едно от най-неприятните неща…

Но ако човек има смелостта да свали маската си, която прикрива Персоната му и да види собствената си Сянка, както и да понесе това познание за себе си, тогава част от проблема е вече решен. Тогава той е приел личното несъзнавано и може да се опитва да го опознае все по-дълбоко. Смисълът за човека е да се научи да се познава, за да знае кой е..."

Редактирано Декември 27, 2016 от ramus

[laplandetza]

Темата не е ли комплекси за малоценност . По широко ще го заформя, изобщо Комплекси, т.е. леки психични девиации. Патриотизъм , национализъм е познато поле за изява на комплексирани личности. В последните петилетки плодовито място за изяви на комплексари са социални мрежи, блогове групи и форуми. Защо се забравяте за коментари и анализи

[ISTORIK]

Нека не забравяме, че партиотизмът е чувство - изпитване на обич към родината (татковината) и желание за нейното опазване от чужди опити за заграбването й. А национализмът е политическа идеология, експлоатираща патриотизма. 

Редактирано Декември 28, 2016 от ISTORIK

[ramus]

Преди 13 часа, ISTORIK said:

Нека не забравяме, че партиотизмът е чувство - изпитване на обич към родината (татковината) и

желание за нейното опазване от чужди опити за заграбването й.

А национализмът е политическа идеология. 

чувство? Но чувството възниква от формирано вече отношение. А то... И не е "желание" да се опази... а е импулс - от маймунката в нас. От природните програми за защитаване. От това че се асоциира защитата като "живота" И като няма защита, е заплашен самия живот (живеещия го). Колкото до "национализмът" - той е просто обикновена и типична идеология. Политически може да се ползва всяка такава, но това не ги прави политически идеологиите. Те са просто човешкото проявление на някои детски неща в самия човек, наследство и проявление на "детската ни вселена"...

Виж - дори самата написана от теб дума "татко-вина". Комбинирането на основните финдаментални образи като опори - става още в най-ранната детска възраст. Свързването в едно на "дом" с родители и защита... породената от това "обич", е възпитана - в основата й е възможност за усещане за закрила, защита... за неуязвимост. Това са положения които са твърде далеч от рациото, защото на ниво на тази възраст самото рацио въобще не съществува...

И все пак - тия положения ги има сред всеки от нас. Защото всички сме били деца и идваме от "живота" ни на "деца". Носим в същата тази детска територия всичко, което сме попили и никога не го осъзнаваме. В допълнение и на това - че не се допуска да се осъзнава... защото в голяма част от "детския" етап са налични паметови порции с "драматични" или дори страдащи съдържания. Голяма част от цялата амалгама е хаотична, неструктурирана... И някак си се изтиква зад зоната на осъзнаването - за да си остана каквато си е била. При много хора конфликтите са напомпани с много сложен комплект от ситуации изживяания, наранености, психотравми. В този вътрешен хаос, в детските години е нямало как дори да се долови всичко това - само му се реагира, само те тласка към едно или друго... Няма как да се замислиш, няма как да преоцениш, да преокачествиш...

Най-голямата част от социума се гради от детските ни неизживени положения, импулси и несъзнателни мотиви. Защото най-голямата част от "тъмната зона" при всеки човек, е именно тази. Точно това е и въпроса за тази тема - защото комплексът за малоценност се постановява точно в детските години, чрез поредица огромни по широта комплексни "причини". Сложността в случая не е дори до самите обективни обстоятелства, а вече се касае до конкретния начин на отразяването им от вътрешната вселена на всеки един ... "отразител".

Няма човек който да отразява средата по един и същи начин. Това е базово положения, макар че не е аксиома, а си има своите причинности. Обаче заради социалния начин на живот, се налага да се приравни и уеднакви възприятието и отражението. да се дефинират по сходен начин, да се обяснят по сходен начин, да се предложат наготово - е най-естествения момент... Като продължение на същата естественост - е да се възприеме наготово, защото е вложено от природата - сред всяко дете. И това е част от неговите адаптационни механизми и социални инстинкти.

За толкова много хора, "детския им живот" е сякаш някъде в друга планета. Сякаш е в друга вселена... Интелектуалния потенциал идва на "светлото" и за него се предлага вече "светла вселена". Предлага се интелектуално обяснение - на живота, света, човека, хората, отношенията, взаимодействията - въобще - колкотоможе повече. И това остава в "светлото". Вътрешни психични механизми се грижат новия "светъл свят" да остане без дисонансите на "отминалото", без хаоса, без бъркотията, импулсивността, силните изживявания... И всичко това за целите да се решат тия дисонанси, се прикрива все по-добре.

Това са твърде общи положения, всъщност механизмите са много-много по-сложни. Аз давам само условни обобщения и опростени описания. Не е трудно всеки човек да опита да се вникне... Но вътрешни защитни бариери служат за 'разделяне' защото "детския несъзнателен вече свят" до голяма степен е необясним, нерационален, несистематизиран и от гледна точка на "интелекта в светлата осъзната страна" влиза в противовес.

В светлата страна интелекта изгражда чрез подредба, натрупване, той подава яснота, подава на вътрешното несъзнателно "дете" един подреден и структуриран свят, от който се добива усещане за спокойствие. Ето това привлича ввътрешното "дете" и то заиграва с тази си интелектуална маска на "възрастен". Сложните и объркани казуси - с доверието, с отварянето към другия, с обичането, с хилядите нюанси на изживявяниа и страхове - вече са покрити и професионалната реализация предлага възможност - че все едно че ги няма...

И все пак - живота не е само интелект. Хвърчат импулси, реагира се на едно или друго, от "тъмното" прехвръкват разни смущаващи положения. Намират се начини и те да се тушират като дисониращи, в границите на възможностите и особеностите на всеки един. Детското остава да се прояви в отношения, особено - интимности. Модела "дете-родител" се прехвърля навсякъде по взаимоотношенията, като се вплита и в "мъж-жена" (в общ смисъл, а не точно според първични или вторични полови белези). ПОявяват се влечения, привличания и отхвърляния... типичните дуални първични процеси, чрез които първичните дялове са организирани и работата им се основава на тях... Вижда се как всичко това се проявява именно когато територията на интелекта се окаже тясна и си личи колко е ограничена, когато става въпрос за "УСТОИ"...

Именно в тема, в която се поднесе възможност за ДИСОНАНС, колко е характерно за пишещите как постепенно се излезе от академизма и заученото и се стигна съвсем естествено до... повторенията на заучените сугестирани внушения от... опорните точки на всеки човек.

Искам да обърна внимание, че ако се надмогнат личните реакции от един или друг вид - написаното предлага една витрина - на личните опорни точки на всеки пишещ. Един реагира бурно, друг - не толкова. При трети - просто няма драматизъм, но заучените внушени положения от "основата" определят всъщност най-силно всеки от нас. Те са записани когато във вътрешния план съвсем по механизмите на природата - директно. Интелекта е млад, той е късен, но когато стане въпрос интелекта да стигне до граничния си фронт, излизат на преден план именно скритите до този момент "детски" нерационални светове. А при много хора това са сякаш "призраци". А това говори че в записите на детските им светове са записани "призрачни образи", че има плашещи ги сенки, спомени и рани...

Редактирано Декември 28, 2016 от ramus

[Last roman]

Инстинктите са важни за оцеляването на популацията. Пренебрегналите ги бързо отиват на бунището на историята. Разбира се такава е нашата природа:

Войната прави шимпанзета щастливи и ги сплотява (видео)

По време на своите "войни" шимпанзетата произвеждат максимално количество окситоцин - хормона на щастието, който води и до по-голямо сближаване между членовете на стадото, са установили изследователи.

Резултатите от изследването са представени в списанието Proceedings of the National Academy of Sciences.

Социалното поведение на шимпанзетата е предмет на разгорещени дебати. Някои проучвания го определят като предимно "алтруистично", но не всички специалисти споделят една подобна гледна точка.

Според новото изследване схващането, че нашите най-близките роднини-шимпанзетата са нещо като благородни диваци, е погрешно. Всъщност те водят кървави войни за територия.

 

Немски учени от Института Макс Планк за еволюционна антропология в Лайпциг, Германия, изследват механизмите на междугруповите конфликти, наблюдавайки поведението на шимпанзетата в националния парк Тай в Кот д'Ивоар.

Изследователите проследяват една група от 10 мъжки и 10 женски шимпанзета при различни видове поведение като междугрупови конфликти, групов лов, взаимно пощене и периоди без никакви положителни социални взаимодействия. По време на проучването изследователите събират всички възможни проби урина за анализ на окситоцина. Те оценяват влиянието на различните дейности на нивата окситоцин в урината, както и влиянието на пола на субекта, рангът в стадото, групова идентичност и близостта до границата на територията - като мярка за потенциален риск.

"Открихме високи нива на окситоцин в урината при лов и междугрупови конфликти. Хормоналните нива у шимпанзетата "са значително по-високи, отколкото при ситуациите без социални взаимодействия и без потенциална заплаха или в групата взаимноизгодните взаимодействия", разказва Лиран Самуни (Liran Samuni), водещ автор на изследването.

Оказва, че "битките", а особено след победа, нивото на окситоцин в организма на животните достигна най-висока степен. С други думи, сраженията правят нашите сродници щастливи. 

Друг важен извод е, че по време на конфликтите окситоцинът влияе сплотявайки членовете на групата, принуждавайки ги да се отнасяме един към друг по-добре. Учените също така са забелязали, че в период на "войни" стадото се напуска от много по-малко шимпанзета, отколкото в мирни периоди. 

Авторите смятат, че това е еволюционен механизъм, който насърчава максимално сближаването на шимпанзетата по време на конфликти. Според изследователите при човешките общества се случва нещо подобно. Именно точно такива междугрупови конфликти, между другото, може да породят у човек това, което сега наричаме сътрудничеството, алтруизъм. 

http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Vojnata-pravi-shimpanzeta-shtastlivi-i-gi-splotiava-video_66311.html

[ramus]

Окситоцинът е и продукт при сексуален оргазъм. Та в горното става въпрос за "маймуни"... Но при маймуните няма оръжия, макар че чести е налице жестокост. Отгоре на всичко човекът се е научил да ползва оръжия и жестокости които са недостижими за което и да е друго живо същество на Земята.От друга страна - ми за целите на сближаването да опитаме повсеместни войни. Така ще реализираме нужното на толкова много хора "сближаване" чрез окситоцин... Въобще абсурдите са толкова, че се усмихвам докъде може да се стигне, само и само да се защитава определена базова позиция, която отгоре на всичкото дори не е лична, а е социално копирана. 

Вижте, аргументи които да са в полза на едно или друго твърдение могат да бъдат намерени навсякъде. И ако някой някъде го е написал, защото е произвел нужните някому изводи, не го прави "широк извод", а само парциален, само фрагментен. Всеки фрагментен извод мога да е всякакъв, защото зависи от условията, задачите и периметъра на условия от които се взимат предвид. При друг набор от същите - извода би бил не точно същия...

Оправданието непрекъснато с "природата" и кой кога отива на "бунището на историята" са обикновени клишета и въобще не са сериозни като аргументи. Отново се стига до повторения и утвърждения на предварително нагласени постулатни конструкции, за да се поддържа усещането че основите са стабилни... Чиста психика, колеги - това са внушените психични опори, толкова нужни именно в миговете когато е стигне до заплаха от изгубването им. И веднага първото което се явява в недостиг... е точно интелекта.

Мисля, че тук съм чел толкова сериозни хора - защо е нужно да се търси оправдание в "природата"? Какво стана с интелекта, който тук в средите на интелектуалците, играе ролята на оправдание и обяснение когато е нужен. А когато не става - айде пак до "природата и инстинктите".

---------------------

Да кажа за - инстинктите:

 Няма живо същество на планетата, което да не оцелява според инстинкти. Това не е попречило въобще на бунището на историята да отидат огромно количество животински видове. Което значи, че при определени условия и темпове на изменчивост на средата, ИНСТИНКТИТЕ не са достатъчни за оцеляване. Позоваването на "силата и сигурността на инстинктите", отгоре на всичко, свежда ползващия този аргумент, до "инстинктивен:, следователно - той не може да е МИСЛЕЩ.

МИСЛЕНЕТО не е инстинкт. Интелекта не се основава на инстинкти. Нещо повече - проблемът на мозъка е несъгласуваност между "нови" и "стари" дялове и огромните вътрешни конфликти настъпващи при работата им. Но в еволюционно отношение ИНТЕЛЕКТА не е оправдан. Разхищението на всякакъв тип енергия, който именно интелекта най-много употребява, е необосновано и неслучайно при всеки стресор едно от първите команди в кодовете за реакция, е именно - да се изключат дяловете за висши ментални функции. Вижда се същото дори и в темата, а и навсякъде другаде в човешкия контекст.

Допълнително към това - съобразителност и мислене могат да спасят човешки живот, дори много животи. А инстинктите да не могат да се справят със същото. Нещо повече - по време на екстремни и силно стресови събития, системата от инстинкти се изключва при много хора. Състоянието се нарича "ступор", друго подобно на него е - "паника". Това отключва напълно неадекватно поведение и вътрешното отразително звено при човека спира да бъде адекватно на реала, сред който той уж трябва да оцелее. Мога да изброявам още доста примери как ИНСТИНКТИВНОТО е твърде ограничено... в широки и изменчиви условия на средата.

В чисто еволюционно отношение СИСТЕМАТА ОТ ИНСТИНКТИ при човека е изчерпала своята роля и природата й е направила нещо като "надграждане". Въпроса е - че същата природа не е възможно да направи "повече" , тя само задава, предпоставя, образува възможност за развитие... Другото - вече остава за "носителя"...

Системата от ИНСТИНКТИ е за просто устроени нервни системи. Това е единствения начин простотата и бедността на обратните връзки да реализира някаква степен на заложена и програмирана защита. Но такъв тип "неврален отговор" е твърде ограничен. И твърде нестабилен, когато невралните механизми се усложняват и надграждат.

Писах на други места - заложените инстинктивни програми в човека, вече са отдавна насложени една върху друга. Кое се приема за инстинкт - това че е нужно "сладко" защото природата е постановила, че чрез него идва бърза енергия. Или това че при някои животни... ( а и при някои хора) няма инстинкт да се "спре" приема на сладко и се стига до физиологична деструкция, дори смърт. Пример са многото породи кучета, котки... Много хора се убиват цял живот заради това че стават зависими... А зависимостите са израз на ИНСТИНКТИВНИ ПРОГРАМИ, но които носят неадекватност, при зададени погрешни условия при които се стартират и проявяват. Това са примери за деструктивни и изменени "насложени инстинктивни" програми, които по този начин въобще не водят към оцеляване, дори напротив.

Задавам прост пример - за погрешен инстинкт: В автомобил, случва се екстремна стресова ситуация, на косъм е избегнато тежко произшествие с предположителен фатален край за участниците. Взимаме в примера единия водач. Инстинктът повелява при силен стрес, да се отключи адреналин, който влят бързо в кръвта задейства сложна каскада от екстремни изменения в метаболизма. Целта - според инстинкта - е да се инжектира бързо количество енергия за да е възможно да се "употреби" за оцеляване, според други програми... Така както е било преди стотици хилядолетия сред условията на дърветата и пещерите.

Но ето - че условията на самия водач - не е нужно да "бяга" нито да се спасява, нито да прави каквото и да било. В мозъка и цялото тяло препуска адреналин, който ... в най-общ смисъл отключва и изменя маса процеси в организма и самия мозък... А за тях всъщност няма никакво оползотворяване. Вместо всичко да протича както е програмирано от природата, всъщност се превръща в самотравяне, защото в метаболизма, ако не се употреби влятата енергия, тя прави нещо като "обратен удар" - на психика, в тялото...

Това са опростени условни аналогии и примери, при който ИНСТИНКТИТЕ всъщност сработват, но не в полза на този в които се проявяват. Това ги прави неадекватни, нещо повече - дори вредни. А всъщност сработването на инстинкта не може да се контролира. Не може да се подбира кой би бил полезен за дадена ситуация, кой не би бил. 

-------

И накрая на тия думи - колеги, когато се стигне до гранични положения в обяснителната система на всеки човек, се оказва че иначе "еволюиралия" ХОМО, с идеята и претенцията за САПИЕНС, всъщност щом е потребно с лекота е готов да се "качи отново на дърветата" само и само да запази в себе си едно ядро от заложени социални "статуква"... А да допълня, че дори в това, отново се следват защитни импулси от неадекватни програми. Но най-важно - НИКЪДЕ СРЕД ТОВА ГО НЯМА РАЗУМА и задавам на четящите дотук въпроса - КАКВО ТОГАВА Е САПИЕНСА?...

--------

Малко ми е странно че се налага да го пиша в стил, като на деца, но от друга страна някои четящи непрекъснато пишат пространни "доказателства" че изказът и изказаното в постовете на рамус, не били като за "народа". От друга страна - не си спомням да съм задължен да угодя на всякакви претенции, от хора без нужните адаптивни умения, ако не в друго - поне в когнитивна посока. Но ето - пробата... и предварително е ясно какво ще покаже тя... И че същите "четящи" ще си намерят други претенции... защото мрънкането и недоволстването само избират обект през който да се проявят. Но всъщност, извора на това недоволство е в самия субект.

Редактирано Декември 28, 2016 от ramus

[nik1]

Ако твърдението, че убиването ни носи химическо щастие, беше вярно , досега нямаше да съществуваме като вид.. 

В истинската статия се дискутира за нещо друго: окситоциновата реакция се наблюдава при междугрупови конфликти,  и тя е механизъм за сплотяване на групата (в това няма нищо "странно" или "ненормално"), и под група се разбира групата от най-близките (разширеното семейство), нежели "нацията".. 

Вестикарският прочит и превод на заглавието и статията е "тънка" лъжа (всъщност "дебела" е, но няма проблем - все повече медии се специализират в това начинание, след като "народът" попива като риба това, което иска да чуе, то и 2016 година беше официално обявена за годината на "пост-истините") . Окситоцинът не е "хормон на щастието" (такива са ендорфините или серотонина), а на "свързването" (на "привързването") и на условно казано "обичта".

Вижте за физиологическите и психологическите въздействия и реакции на окситоцина тук:

https://en.wikipedia.org/wiki/Oxytocin

 

Редактирано Януари 5, 2017 от nik1

[Skubi]

Възможно е да се е споменало, но има когато тръгват на лов група мъжки и убиват други маймуни или животни заради месото. Нужни им са такива неща които в растенията ги няма.....