Отиди на
Форум "Наука"

Българската култура според метода за измерване на Хофстеде


Recommended Posts

  • Глобален Модератор

Българската култура според метода за измерване на Хеерт Хофстеде

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 02 април 2017
 

Какво представлява българската култура, погледната през специални инструменти за измерване на културните различия.

Това ни показва изследователски проект Values Survey Module на холандския основоположник на статистическия подход към съвременната културна антропология Хеерт Хофстеде (Geert Hofstede).

Проектът разкрива дълбоките двигатели на българската култура сравнено с другите световни култури. 

Проф. Хеерт Хофстеде, чийто изследвания за междукултурните различия са основополагащи за цялата дисциплина, е холандски социален психолог. Докато работи за IBM, през 1968г. и 1978г. Хофстеде извършва мащабно проучване на трудовите ценности в 53 държави, където компанията има офиси, включващо около 116 000 служители. Той забелязва, че има корелация в отговорите по някои въпроси. 

В резултат на дълги години анализи Хофстеде въвежда шест измерения на културата:

  • Висока срещу ниска властова дистанция
  • Индивидуализъм срещу колективизъм
  • Мъжественост срещу женственост
  • Избягване срещу толериране на несигурността
  • Дългосрочна срещу краткосрочна времева ориентация
  • Задоволяване срещу сдържаност

1490276149_8_559x*.jpg

Властова дистанция

Този показател се отнася към факта, че индивидите в обществата не са равнопоставени и това предопределя техния социален статус. С него се изразява отношението на културата към това неравенство между хората. Под властова дистанция се има предвид степента, с която по-малко властимащите членове на институциите и организациите очакват и приемат тази власт като разпределена неравно. 

Резултатът на България по този показател е висок - 70. Това означава, че хората приемат един патерналистичен йерархичен ред, в който всеки има място и който не се нуждае от допълнителни оправдания. Йерархията в една организация се разглежда от българите като отражение на присъщите неравенства. Централизацията в страната е популярна. Подчинените индивиди очакват да им бъде казано какво да вършат, а идеалният ръководител трябва да бъде благоразположен автократ.

Индивидуализъм

Фундаменталният въпрос, към който се отнася този показател, е степента на взаимна зависимост, която едно общество поддържа между своите членове. Става дума за това дали самооценката на хората е изградена спрямо "Аз" или "Ние". В индивидуалистичните общества хората се предполага, че се грижат само за себе си и своето семейство. В колективистичните общества хората принадлежат към групи, които се грижат за тях в замяна на преданост.

Резултатът 30 за България означава, че българското общество е колективистично. Това е проявление на близка дългосрочна обвързаност с групата, към която принадлежи индивида, било то към близки роднини, към рода или по-обширни връзки. Лоялността в колективистичните култури е най-важна и държи върховенство над всички други социални правила и регулации. Обществото отглежда силни връзки, в които всеки поема отговорност за другия член на групата си. При колективистичните общества оскърблението води към срам и загуба на престиж, отношенията работодател/работник се разглеждат от морален аспект (като семейна връзка), решенията за наемане и повишение в службата се разглеждат в групата на работника, управлението е управление на групи.

1490966103_0_559x*.jpg

Мъжественост

Висок резултат по този показател е индикация, че обществото се води от конкуренцията, постиженията и успеха, като успехът се определя от най-добрия в областта си - ценностна система, която започва от училище и продължава през целия организационен живот. Нисък резултат по показателя означава, че доминиращите ценности в обществото са грижата за другия и качеството на живот. Едно женствено общество е това, в което качеството на живота е признак за успех и отделянето от тълпата не се почита. Фундаменталният въпрос тук е какво мотивира хората - да бъдат най-добрите (мъжествени) или да харесват това, което правят (женствени).

България е с резултат 40 по този показател и това означава, че е относително женствено общество. В такива страни фокусът е върху "работя, за да живея", мениджърите се борят за консенсус, хората ценят равнопоставеността, солидарността и качеството на работния си живот. Конфликтите са разрешават чрез компромиси и преговори. Стимули като свободно време и гъвкавост са предпочитани. Фокусът е върху благополучието, статусът не се отразява.

Избягване на несигурността

Показателят се отнася до начина, по който обществото се справя с факта, че бъдещето никога не може да бъде известно. Дали трябва да се опитаме да контролираме бъдещето или просто да го оставим да се случва? Тази неяснота носи със себе си безпокойство и различните култури са се научили да се справят с нея по различен начин. Степента, в която членовете на една култура, се чувстват заплашени от неясни или непознати ситуации и са създали вярвания и институции, които се опитват да ги избегнат, се отразява в резултата на показателя.

България по него има 85, което е много високо предпочитание на избягване на несигурност. Страни с висок показател Избягване на несигурност поддържат твърди правила на вярванията и поведението и са нетолерантни към извън общоприетите поведение и идеи. В тези култури има емоционална нужда от правила (дори ако тези правила изглежда, че никога не са работещи), времето е пари, хората имат вътрешна нужда да бъдат заети и да работят усилено, прецизността и пунктуалността са норма, иновациите може да срещат съпротива, сигурността е важен елемент за инвидуалната мотивация.

1490966088_8_559x*.jpg

Дългосрочна ориентация

Този показател описва по какъв начин обществото трябва да поддържа връзки със собственото си минало докато се справя с предизвикателствата на настоящето и бъдещето, а обществата приоритизират тези екзистенциални цели по различен начин. Нормативните общества, които отбелязват ниски резултати по този индикатор, предпочитат да поддържат доказани с времето традиции и норми, като гледат на обществените промени с подозрение. Онези с високи резултати, от друга страна, приемат по-прагматичен подход - те окуражават пестеливостта и усилията на съвременното образование като начин за подготовка за бъдещето.

С резултат 69 България е прагматична култура. В общества с прагматична ориентация хората вярват, че истината зависи до голяма степен от ситуацията, контекста и времето. Те показват способност за лесно адаптиране на традициите към променените обстоятелства, силна склонност към спестяване и инвестиране, и упоритост в постигане на резултати.

Задоволяване

Едно от предизвикателствата, което човечеството среща, в минало и настояще, е степента, в която малките деца биват социализирани. Без социализация ние не ставаме "хора". Това измерение се определя като степента, по която хората се опитват да контролират своите желания и импулси, основани на начина, по който са се появили. Относително слаб контрол се нарича "Задоволяване", а относително силен контрол се нарича "Въздържане".

България има много нисък резултат от 16 по този индекс, което я прави силно въздържаща се култура. Общества с нисък резултат тук имат тенденция към цинизъм и песимизъм. Обратно на угаждащите си общества, въздържащите се не отдават голямо значение на свободното време и контролират задоволяването на своите желания. Хората с такава ориентация имат възприемане, че действията им са ограничени от социалните норми и чувстват, че задоволяването на собствените нужди е нещо погрешно.

1490966052_3_559x*.jpg

Къде сме ние, къде са те?

Сравнителни таблици между състоянието на обществото в България и Румъния, както и в България и Великобритания. Сравнителната характеристика може да бъде извършена спрямо която и да е държава.

1490276309_6_559x*.jpg

1490276451_9_559x*.jpg

Хофстеде разбира културата като "колективно програмиране на съзнанието". Това значи, че личността в голяма степен се формира още през детството под влиянието на семейната среда, обкръжението в квартала и училището. Тогава детето "попива" специфичните "елементи на културата".

Хеерт Хофстеде продължава да работи. Сред най-близките му сътрудници са синът му Херт Ян Хофстеде, Пол Педерсен и българският изследовател Михаил Минков. Знаковите му произведения са "Последствия на културата", "Култури и организации: софтуер на ума" (има я и в български превод) и "Изследване на културата" (също на български език).

http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Balgarskata-kultura-spored-metoda-za-izmervane-na-Heert-Hofstede_75687.html

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Много често е ставало на въпрос тук във форума, че ако и методиката и моделът на Хофстеде да са общоприети в научната среда, то резултатите от изследванията му подвъпросни: неговите изследвания са фокусирани само върху служителите на IBM в компании от различните страни. В тази връзка: по-горните резултати показват каква е организационата култура (културата на работното място, културата при оправене на бизнес), а не общата култура (тя включва и културата на улицата, култура на пътя, в автобуса, в семейството, в учебната и класна стая и т.н. ).

За това какво представлява в цялост българската култура според модела му могат да се видят актуалните и завършени изследвания , направени у нас. В тези изследвания например се вижда, че българската култура е предобладаващо  индивидуалистична ( колективистичните практики и култура са запазени при правенето на бизнес, и на работното място - т.е изследванията в тази сфера потвържават резултатите, получени от Хофстеде  ), че не е силно неравновластна  (Франция и Белгия са дори по-неравновластни култури от българската, по- силното неравновластие при нас не в бита и семейството класната стая, а в организацията)


Та в тази връзка ето цитат от изследване на Карабельова Соня и  Хайгануш Силгиджиян

https://bjop.files.wordpress.com/2008/10/sonia-karabeliovahaiganush-silgidjian-doklad.pdf

Цитирай

Не се констатират промени и по измерението „индивидуализъм срещу колективизъм”. Българската култура е преобладаващо индивидуалистична. Общият индекс за това измерение и при двете изследвания е еднакъв (И2000г.=65 и И2000г.=65). Резултатите от крос- културните изследвания показват, че индивидуалистичните ценности са водещи и в бившите социалистически страни (Чехия – 58, Унгария – 55 и Полша – 60) [2; 8]. Общо взето в доминиращите културни репрезентации в България колективизмът не се възприема като психологически източник за самоличност и социален просперитет. Единствено сферата, в която колективистичните културни практики продължават да регулират всекидневните отношения в България, е работната среда. В организационната култура отношенията между началник и служител продължават да бъдат строго йерархични и поддържат патерналистичния стил на традиционното семейство.

ПС

Още нещо важно- моделът еволюира за последните 15 години, една или две от постановките му бяха променени и оценени като недостатъчно некоректни  и пълни и от самия Хофстеде. Всичко това се слаучи заради приноса на Михаил Минков към модела - както теоретичния, така и приложния изследивателски), и затова е важно да се говори за осем-дименсионален модел на Хофстеде-Минков.

http://www.emeraldinsight.com/doi/abs/10.1108/13527601111104269?src=recsys&journalCode=ccm

 

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...