Отиди на
Форум "Наука"

Какви мерки биха намалили родноезиковата неграмотност?


Мерки за намаляване на неграмотността  

16 потребители са гласували

  1. 1. Какви мерки биха намaлили лингвистичната неграмотност?

    • Спазване на Конституцията - задължително образование за децата до 16 годишна възраст
    • Привличане на по-грамотни педагози в училищата и в университетите
    • Програми за стимулиране на четенето сред децата (например "Забавното четене" и "Деца четат на деца")
    • Стимули за учителите, работещи с деца от рискови групи
    • Финансиране на училищните библиотеки, за да могат те да закупят повече книги, учебници и учебни помагала
    • Въвеждане на нови образователни стандарти
    • Превръщане на училището в територия, харесвана и желана от учениците
    • Подкрепа на ученическия интерес към ученето
    • Иницииране на срещи между писатели и ученици
    • Осигуряване на достъп до възможности за обучение и завършване на образователна степен на лица, отпаднали от образователната система
    • Създаване на възможности за обучение по програма "Учене през целия живот" (Тази програма има няколко подпрограми - Коменски, Еразъм, Леонардо да Винчи, Грундвиг и др.)
    • Опростяване на граматическите правила на българския език
    • Назначаване на по-грамотни модератори в интернет форумите и фейсбук групите
    • Друго / Други
    • Ve4e ni6to nqma da pomogne!


Recommended Posts

  • Потребители
Преди 1 час, dora said:

Защо плаща всичко в кеш?

И да поясня нещо много съществено за ДДС, специално при книгите, защо тежи толкова върху издателския бизнес. Един такъв пример - произвеждаш някаква книга в някакъв тираж, за която плащаш в печатницата 10 000 лева, примерно, за изработка и още 10 000 лв. примерно ти струват хартията и консумативите. В тези 20 000 лв., които трябва да имаш в брой, за да ти освободят стоката от печатницата, е включен 20 процента ДДС, тоест 4000 лв. Ти ги заплащаш още в началото върху целия си тираж. След това, обаче, данъчните не ти ги връщат в определения срок на куп; те ти връщат въз основа на твоите единични продажби на тиража, разтегнати във времето. Така че разходът, ако си регистриран по ДДС, остава да ти тежи - обикновено времето за реализация на един малък тираж е година. Не случайно книгоиздателите кръстиха ДДС върху книгите "данък-убиец" на книгоиздаването в България. Никой не отчита спецификата на това производство. Не говорим за културните му и образователни измерения, а спецификата на самото производство и реализация.

Link to post
Share on other sites
  • Мнения 179
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Популярни мнения

+ Ясно и прецизно формулирано и също така изложено. Поглед отвътре. Какво повече да коментирам, аз съм наблюдател отвън, доколкото виждам нещо конкретно, то е наблюдението ми върху един петокласн

Ей Богу, Dora, след този постинг започвам да се чудя какъв контакт въобще сте имали с образователната система. Според вашите сметки учителите буквално си клатят краката, не си гледат работата и в малк

Като гражданин пиша това публично, цената на тези учебници е надута двойно от реалната. Това и без лупа се вижда, като се погледнат цените на учебниците до 8 клас и същите учебници след 8 клас, които

Posted Images

  • Потребител

Епа нали коментирахме тук, в друга тема, че толкова книги, колкото в наши дни, нивгаш не е виждала България. А повечето се издават с парите на авторите, не на издателите.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 8 часа, Б. Киров said:

И да поясня нещо много съществено за ДДС, специално при книгите, защо тежи толкова върху издателския бизнес. Един такъв пример - произвеждаш някаква книга в някакъв тираж, за която плащаш в печатницата 10 000 лева, примерно, за изработка и още 10 000 лв. примерно ти струват хартията и консумативите. В тези 20 000 лв., които трябва да имаш в брой, за да ти освободят стоката от печатницата, е включен 20 процента ДДС, тоест 4000 лв. Ти ги заплащаш още в началото върху целия си тираж. След това, обаче, данъчните не ти ги връщат в определения срок на куп; те ти връщат въз основа на твоите единични продажби на тиража, разтегнати във времето. Така че разходът, ако си регистриран по ДДС, остава да ти тежи - обикновено времето за реализация на един малък тираж е година. Не случайно книгоиздателите кръстиха ДДС върху книгите "данък-убиец" на книгоиздаването в България. Никой не отчита спецификата на това производство. Не говорим за културните му и образователни измерения, а спецификата на самото производство и реализация.

Всъщност навсякъде в Европа ДДС работи по този начин, доколкото имам представа.  Само данъчните ставки са различни, върху печатните издания в повечето европейски страни ДДС данъкът е по-нисък:

https://www.internationalpublishers.org/policy-issues/vat/printed-books-and-vat-gst

Което означава, че ако за хартията трябва да се плати високата данъчна ставка, примерно около 20%, с книгата ще се върнат само 4-5%.

 

 

Редактирано от dora
Link to post
Share on other sites
  • Потребители
Преди 5 часа, dora said:

Всъщност навсякъде в Европа ДДС работи по този начин, доколкото имам представа.  Само данъчните ставки са различни, върху печатните издания в повечето европейски страни ДДС данъкът е по-нисък:

https://www.internationalpublishers.org/policy-issues/vat/printed-books-and-vat-gst

Което означава, че ако за хартията трябва да се плати високата данъчна ставка, примерно около 20%, с книгата ще се върнат само 4-5%.

 

Благодаря ви за вниманието към този въпрос, който всъщност е ключов за упадъка на книгоиздаването и оттам на грамотността в България. Явно аз се изразявам неточно, което означава, че мисля така. Ще пробвам още веднъж.

Да, абсолютно права сте, навсякъде в Европа, а и по света, ДДС работи така. Огромната разлика обаче е, че държавата в България не работи както навсякъде в Европа, което причинява огромно изкривяване в тази сфера и в крайна сметка колапс в книгоиздаването, поради високи цени за читателите на книгите и ниско качество на текстовете. Ето защо:

ДДС е един вид щафетен данък, горещ картоф, който се прехвърля от ръка на ръка между производители и търговци по веригата, докато достигне до крайния потребител, който го заплаща на държавата, защото този данък е закован там в коричната цена обявена върху всяка книга от последния по веригата в производството, книгоиздателя. В случая в България той е 20 процента от цената на всяка книга и я натоварва за читателя с тази цена, не коментирам дали е висока или ниска, тя е толкова: в една книга с цена 10 лева за читателя, 2 лева са ДДС, които в крайна сметка ги плаща на държавата всеки купувач на тази книга, но „лошият човек”, който ги изписва върху корицата на тази книга е книгоиздателят, той е производител на книгата.

Къде обаче е капанът, заложен специално в българското книгоиздаване, който го ерозира и унищожава отвътре.

Според мен, в изкривените взаимоотношения по веригата до крайния продукт, причинени от безучастието на държавата като регулатор и рефер в отношенията между участниците в икономиката на книгата.

Междинното звено между материалното производство (печатари и производители/вносители на хартия, консумативи и мастила), авторите и книгоразпространителите (търговците на книги на едро и дребно) са книгоиздателите. Като пиша „плащат в кеш”, това означава, че книгоиздателите, ако не са перачи на пари, трябва да организират цялото „правене” на една книга, да платят авторските права и предпечата и след това да си купят в брой с техни пари целия материален тираж на книгата от печатарите, преди да я предложат за разпространение на търговеца, който продава продукта им на читателите. Издателят това прави, той е един предприемач, който влага своите пари, нека класически ги наречем пари П в една стока, колкото и зле да звучи това за книгата, надявайки се в крайна сметка да получи от пазара „пари прим” за своя продукт, някаква печалба, за да я реинвестира отново в други продукти. До плащането в печатницата веригата си работи нормално, издателят, като класически предприемач, организира, работи и инвестира в продукта си, плаща си ДДС на държавата, което теоретично може да си върне след продажбата, и в общи линии няма проблеми. Всеки може безпроблемно да направи книга, както това се прави в Европа и по света.

Проблемът идва в отсечката между пазара и готовата продукция на книгоиздателя във вид на тираж от книги. И там държавата в лицето на нейните икономически структури проявява престъпно бездействие, което е и неин грях. Защото последният, който поема щафетата на стоката книга, търговецът, всъщност не играе по правилата на пазара, той ги нарушава грубо под безучастния поглед на рефера, държавата. Търговецът не влага нищо, не плаща нищо предварително, той в българския вариант се изявява в ролята на измамник, който идва при последният вложил капитал в стоката, това е издателят, и му казва: Виж, аз трябва да внеса последен твоите 20 процента от цената във вид на ДДС, затова ти сега ще ми ги дадеш в аванс като отстъпка. Освен това, аз поддържам верига от книжарници, плащам наеми за тях, плащам заплати и осигуровки на продавачи, затова ти ще ми направиш и още 30 процента търговска отстъпка от коричната си цена, за да ме компенсираш. Станаха 50 процента. Но търговецът не влага „пари в кеш”, за разлика от всички други преди него по веригата – издател, печатар, производител на хартия. Той взема без да плати нищо, а чак когато продаде нещо на пазара, всъщност с парите от продаденото, плаща на производителя, тоест на издателя. Държавата тук вдига рамене – вие сте търговски субекти, по закон можете да сключвате всякакви договори, нас това не ни засяга. ОК, това е така, така са се договорили, нищо престъпно.

Престъпното се случва на следващата крачка, когато търговците ОТКАЗВАТ на практика да плащат в срок по договор или въобще отказват да плащат. Навсякъде в Европа и по белия свят в такава ситуация се намесва някакъв държавен орган – било то икономическа полиция, било съдебни власти. Завеждат се бързи изпълнителни дела и нарушилият правилата на пазара се санкционира с отнемане на имущество в полза на ощетения. Не и в България. И веригата на пазара се къса. Той престава да съществува като такъв.

А щом няма пазар, просто няма вариант да съществува качество на продуктите, тъй като го няма основния двигател – конкуренцията и материалния интерес на производителя, в случай книгоиздателя.

Ще илюстрирам какво става с цената на една книга примерно струваща на пазара 20 лева с обем от 320 страници в тираж 1000. В нея са вложени 15 процента авторски права, това са 3000 лева, които по закон издателят е длъжен да плати на автора; редакторски и коректорски труд и превод, ако има такъв – още 2000 лева по минимални тарифи. Предпечатна подготовка – около 400 лева. Печат и хартия около 3500 лв. Дотук всичко се плаща кеш от издателя без никаква възвращаемост за него, сумираме – 8900 лв. Или с други думи, тази книга, ако той иска да играе по правилата и да има минимално добро качество, на него, книгоиздателя, вече му струва 8.9 лв. И на този етап той се изправя пред търговеца, който му казва безапелационно – 50 процента търговска отстъпка, аз мога да ти платя за тази книга, след като я продам разбира се, 10 лева. Излиза, че нашият издател трябва да вложи поне 9 лева, защото той също плаща заплати, осигуровки, офис и т.н., и да се надява на печалба от 1 лев и то минимум след една година, и то евентуално, ако търговецът благоволи да му изплати продажбите. Няма производител, който би инвестирал при такива условия, още повече, ако работиш с кредит, на който лихвата е реално 10 процента. Излиза, че или няма смисъл да влагаш пари в този продукт, или по някакъв начин ще режеш от разходите в него. И откъде е най-лесно – автор, редактор, коректор. То отдругаде и няма къде да режеш. И така на пазара се появяват литературни недоносчета със силни дефицити в съдържанието.

И започва спираловидна деградация, в която няма граници, тя може да стигне до пълен абсурд, който се отразява в крайна сметка в книгите, текстовете, оттам в образоваността и грамотността. За да дебатираме тук дали е по-добре да си общуваме с междуметия и полудуми, вместо да се мъчим със спазването на някакви досадни правила в правописа.

Какво прави например държавата в добрата стара Англия за английските автори и английската литература. Най-напред – никакъв ДДС върху всички книги. Второ, задължава всяка библиотека в Кралството да закупи определен брой книги от английски автори, като заплаща тези покупки, било през общините, било директно. Трето – стриктно следи за спазването на договорите между разпространители на книги и издатели – те могат да имат всякакви договори за отстъпки и разсрочки, но ако тези договори не се спазват, се намесва държавата и съдебната власт. И четвърто, самите издатели са се кооперирали и организирали, за да си улеснят работата – те притежават кооперативна банка, обща борса и обща транспортна мрежа за разпространение на книгите си. Ама това вече е за друга тема.

 

Редактирано от Б. Киров
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Никой не ще силна средна класа. Ееей, комайне взе да се оформи нещо ама, борците оправиха нещата. Господа, ако искате да филосовтвате, хай в Париж, Лондон или Берлин. На капиталът му е нужен говорещ добитък, без много-много умуване. Това ще го осигорят нашите демократично избрани правителства, едно след друго независимо от цветът. Затова все пак има нещичко в което сме между първите.

atlas_rkU_7Lqeb.png

Наздраве.

Редактирано от Skubi
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
1 hour ago, Б. Киров said:

в една книга с цена 10 лева за читателя, 2 лева са ДДС, които в крайна сметка ги плаща на държавата всеки купувач на тази книга

Щом книгата е с цена 10 лева за читателя, значи ДДС е включен в нея. Това означава, че данъкът е 1.67, а цената на книгата без него е 8.33. Вие сте го начислили върху коричната цена.

Link to post
Share on other sites
  • Потребители
Just now, insighting said:

Щом книгата е с цена 10 лева за читателя, значи ДДС е включен в нея. Това означава, че данъкът е 1.67, а цената на книгата без него е 8.33. Вие сте го начислили върху коричната цена.

Така да е, права сте, не съм счетоводител. Не ме бива в тънкостите на този занаят, но по принцип нещата не се променят драстично с тези 33 стотинки.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 15 часа, Б. Киров said:

И да поясня нещо много съществено за ДДС, специално при книгите, защо тежи толкова върху издателския бизнес. Един такъв пример - произвеждаш някаква книга в някакъв тираж, за която плащаш в печатницата 10 000 лева, примерно, за изработка и още 10 000 лв. примерно ти струват хартията и консумативите. В тези 20 000 лв., които трябва да имаш в брой, за да ти освободят стоката от печатницата, е включен 20 процента ДДС, тоест 4000 лв. Ти ги заплащаш още в началото върху целия си тираж. След това, обаче, данъчните не ти ги връщат в определения срок на куп; те ти връщат въз основа на твоите единични продажби на тиража, разтегнати във времето. Така че разходът, ако си регистриран по ДДС, остава да ти тежи - обикновено времето за реализация на един малък тираж е година. Не случайно книгоиздателите кръстиха ДДС върху книгите "данък-убиец" на книгоиздаването в България. Никой не отчита спецификата на това производство. Не говорим за културните му и образователни измерения, а спецификата на самото производство и реализация.

Това сигурен ли си че е така? Щото по принцип ДДСто не работи така! Не знам конкретно как е за книгопечатнето има специални регулации ли?

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 11 минути, Б. Киров said:

Така да е, права сте, не съм счетоводител. Не ме бива в тънкостите на този занаят, но по принцип нещата не се променят драстично с тези 33 стотинки.

Това е една драстична сума (330 лв). И то само от издаването на една книга. Човек не трябва да е счетоводител, за да може да го изчисли. Тази формулка се учи още в прогимназията. Ама кой да каже, че важи и за ДДС-то.)))

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
1 hour ago, Б. Киров said:

Престъпното се случва на следващата крачка, когато търговците ОТКАЗВАТ на практика да плащат в срок по договор или въобще отказват да плащат. Навсякъде в Европа и по белия свят в такава ситуация се намесва някакъв държавен орган – било то икономическа полиция, било съдебни власти. Завеждат се бързи изпълнителни дела и нарушилият правилата на пазара се санкционира с отнемане на имущество в полза на ощетения. Не и в България

Много благодаря за подробния отговор.

Всъщност проблемът не е дотолкова в опортюнизма на търговеца, а  в липсата на работеща правосъдна система. Не ми бе хрумвало, че качеството на печатните изделия би могло да зависи от това, благодаря за просветлението.

Link to post
Share on other sites
  • Потребители
Just now, dora said:

Всъщност проблемът не е дотолкова в опортюнизма на търговеца, а  в липсата на работеща правосъдна система.

Ами да, това е основното, а търговецът само се възползва пълноценно от неработенето на тази система. Той си изяжда баницата, която му е дадена, въобще не е луд. Както и от ДДС-то върху книгите. Но в крайна сметка го отнасят читателите.

Link to post
Share on other sites
  • Потребители
Преди 11 минути, insighting said:

Това е една драстична сума (330 лв). И то само от издаването на една книга. Човек не трябва да е счетоводител, за да може да го изчисли. Тази формулка се учи още в прогимназията. Ама кой да каже, че важи и за ДДС-то.)))

Няма смисъл от ехидност, в крайна сметка това ДДС в книгата го плаща читателят, а докато той го плати, то си тежи върху издателя и се отразява върху качеството на текста. Детайлите в случая не са от принципно значение.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 34 минути, Б. Киров said:
Преди 36 минути, dora said:

Всъщност проблемът не е дотолкова в опортюнизма на търговеца, а  в липсата на работеща правосъдна система.

Ами да, това е основното, а търговецът само се възползва пълноценно от неработенето на тази система. Той си изяжда баницата, която му е дадена, въобще не е луд. Както и от ДДС-то върху книгите. Но в крайна сметка го отнасят читателите.

  Aз имам няколко университетски специалности, но една от тях - първата - е филологическа, както може би сте се досетили. Със специализация Художествен превод. И друга по творческо писане. Макар да се занимавам със съвсем различни неща. Защо го казвам: защото винаги съм се възмущавала дълбоко от използването на неопитни преводачи за целите на литературния превод. Не може, просто не може по никакъв начин и  с никакви оправдания едно литературно светило - с всичко, съдържащо се в това: блестящ ум, възхитителна езикова изобретателност, огромен речников запас, красив, уникален стил - да се превежда от хора езиково неумели, недостатъчно познаващи езика, от който превеждат, да не говорим за собствения си. Защото преводът е пренос на култура. Какво ще си помисли читателят: е па, кво ми го фалят толко тоа автор, тоа не може да пише! И това по вината на преводача. И не само това, нерядко гледам текстове, вкл. онлайн, които заради преводача и липсата на достатъчно грамотни  даже не редактори, а коректори (!!!) - ако някакви изобщо - са пълни с граматически и правописни грешки!  А на книгата - или мястото, където се публикува това, се мъдри името на автора!!!! Не на Пенчо Загубанов или Иванчо Неграмотски, който се е наел  - заради непознаването на естеството на работата и несъзнаването на собствената си некомпетентност - да я наложи върху текста на автора. Сега нещата малко се пооправиха, в книгоиздаването поне, но не и навсякъде другаде. Онлайн пък съвсем....

Художественият превод задължително трябва да се прави от висококвалифицирани преводачи - не всякакви, а само тези, които изрично са тренирани да превеждат точно това. И да се редактира от други такива, защото е научно доказано, че човек не си "вижда" собствените текстове. И не го казвам, за да "отворя повече работа" на преводачите, които наистина си разбират от работата. Много от тези, които наистина си разбират, не се занимават с хужодествен превод, защото издателят ще наеме преводача, на когото може да плати най-малко.

А по гореизброеното съображение - културната девалвация, с тежки последици за всички.

Но не би.

Сега разбиам защо.

Редактирано от dora
Link to post
Share on other sites
  • Потребители
Преди 32 минути, stinka (Rom) said:

Това сигурен ли си че е така? Щото по принцип ДДСто не работи така! Не знам конкретно как е за книгопечатнето има специални регулации ли?

Честно да ти кажа, Стинка, не съм 100 процента сигурен, защото, когато се занимавах с книгоиздаване, работех през фирма неригистрирана по ДДС, и не ми връщаха никакакъв ДДС, плащах си го 100 процента в аванс. Това правех, защото знаех от колеги, регистрирани по ДДС какви тежки ревизии се правят всеки месец от данъчните и какви мъки са да си вземеш ДДС. Това означаваше и големи разходи за счетоводство и т.н.

Но пак от тях съм чувал, че е така, в което има логика, защото ти продаваш като стока някакъв н-брой книги, и от там можеш да претендираш връщане на ДДС, докато не си реализирал тази стокова наличност, тя не е на пазара. Може и да греша, ако има тук счетоводители, нека цитират конкретни текстове. 

Редактирано от Б. Киров
Link to post
Share on other sites
  • Потребители
Преди 11 минути, dora said:

  Aз имам няколко университетски специалности, но една от тях - първата - е филологическа - както може би сте се досетили  - със специализация Художествен превод.  Макар да се занимавам със съвсем различни неща. Защо го казвам: защото винаги съм се възмущавала дълбоко от използването на неопитни преводачи за целите на литературния превод. Не може, просто не може по никакъв начин и  с никакви оправдания едно литературно светило - с всичко, съдържащо се в това: блестящ ум, възхитителна езикова изобретателност, огромен речников запас, красив, уникален стил - да се превежда от хора езиково неумели, недостатъчно познаващи езика, от който превеждат, да не говорим за собствения си. Защото преводът е пренос на култура. Какво ще си помисли читателят: е па, кво ми го фалят толко тоа автор, тоа не може да пише! И това по вината на преводача. Художественият превод задължително трябва да се прави от висококвалифицирани преводачи - не всякакви, а само тези, които изрично са тренирани да превеждат точно това. И да се редактира от други такива, защото е научно доказано, че човек не си "вижда" собствените текстове.

Но не би.

Сега разбиам защо.

Художественият превод е авторство и е защитен с авторско право. Преводачът на художествена литература по принцип пренаписва да друг език съответната творба, той е неин автор на съответния език. Ето защо, текстовете на Шекспир, например, не за защитени с авторско право в оригинал, но преводите на Валери Петров на български са. Те са авторски текст. А да плащаш по 3-5 лева за машинописна страница  на преводач, колкото е обикновено тарифата, е направо гавра с авторството, но нали видяхте механиката на формирането на цената. Другият вариант е да вдигнеш нагоре цената до безбожно висока, тогава книгата си остава вечно твоя. А има и друго, ако решиш да компенсираш разходите си с ниски тиражи, автоматично влизаш в мелницата на висока единична цена за книга. Колкото по-малък е тиражът ти, толкова по-висока става цената на всяка бройка в него.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 5 минути, Б. Киров said:

Ето защо, текстовете на Шекспир, например, не за защитени с авторско право в оригинал, но преводите на Валери Петров на български са.

Това е за мъртви автори, с определена давност.

За другото - да, то е ясно, но е добре, че го пишете.

Link to post
Share on other sites
  • Потребители
Преди 4 минути, dora said:

Това е за мъртви автори, с определена давност.

За другото - да, то е ясно, но е добре, че го пишете.

Не съм съвсем сигурен, че е ясно за всички. Не знам дали знаете, но съм чувал от мой приятел, Георги Рупчев, как е превеждал Валери Петров. Той е давал на студенти английска филология да му направят буквален превод на български, след това е пренаписвал този превод наново в рима, което по същество е напълно оригинално авторство. Доколко е вярно, не знам, но самият Рупчев превеждаше Джон Ленън по този метод, с тази разлика, че най-напред сам си правеше буквалния превод, който някои преводачи съм чувал да наричат с русизма "подстрочник"; а неговите преводи на песните на Ленън са едни от най-добрите на български, поне по мое мнение.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Валери Петров е работил със светилото на англицистиката и американистиката - проф. Марко Минков. Него, разбира се, никой не го познава, а не трябва да е така:

https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/novini/arhiv/arhiv_na_goreschi_novini/prof_marko_minkov_100_g_ot_rozhdenieto_mu

Един обикновен студент по англицистика и американистика няма достатъчната подготовка, освен ако не прави докторска степен за литературата на Ренесанса, със специализация Шекспир.

Редактирано от dora
Link to post
Share on other sites
  • Потребители
Преди 8 минути, dora said:

Валери Петров е работил със светилото на англицистиката и американистиката - проф. Марко Минков. Него, разбира се, никой не го познава, а не трябва да е така:

https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/novini/arhiv/arhiv_na_goreschi_novini/prof_marko_minkov_100_g_ot_rozhdenieto_mu

Един обикновен студент по англицистика и американистика няма достатъчната подготовка.

Така е, безспорно.:) Но пак си остава казусът за художествения превод и неговото качество. Защото, ако приемем, че той авторство, следва, че трябва да бъде заплащан като оригинално авторство, а това веднага вдига стойността му във финикийски знаци поне двойно. Ако е буквален превод от един на друг език, значи не е авторство. Плоскостта, по която с лекота се пускат повечето издатели, защото им е по-леко финансово. Оттук обаче качеството на преводите отива в 13-та глуха. И извращенията с класически и стойностни художествени текстове става норма.

п.с. А проф. Марко Минков е доста познато име, поне в средите на литератори.

Редактирано от Б. Киров
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 3 минути, Б. Киров said:

И извращенията с класически и стойностни художествени текстове става норма.

Затова в редките случаи, когато някой ме помоли да преведа художествен текст, го правя безплатно - про боно.

Ако трудът ми така или иначе не може да бъде платен, поне текстът да остане за малцината, които биха го прочели.

Но това е в свободното ми време и рядко - масълцето върху филийката идва от съвсем друго. Горко на тези, чиито доходи зависят от полагането на творчески труд. И това е много жалко.

Link to post
Share on other sites
  • Потребители

Преполагам го правите и за лично удоволствие. Имах такава случка с търсене на преводач от френски и то не за художествен текст, а за детска енциклопедия. Човекът беше учител по френски, завършил френска филология. Когато му казах тарифата за една страница, тя беше негласно общоприетата по онова време в нашите среди, той ми се изсмя и каза: "Ти подиграваш ли се с мен, аз за това време мога да взема три пъти повече пари от частни уроци."

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 27 минути, Б. Киров said:

"Ти подиграваш ли се с мен, аз за това време мога да взема три пъти повече пари от частни уроци."

За "обикновения", буквален превод, един професионален преводач може да превежда 2000 думи на ден. Това е  международният стандарт, по който се изчисляват крайните срокове.

За "небуквални" текстове - правни или за маркетингови цели, дневно се превеждат от 1000 думи - пак, от професионален преводач.

За художествените текстове този обем спада до 750 - 500 думи на ден. Защото преводачът трябва да "попие" стила на автора, за да може да го предаде.

Ако изчислите колко дни отнема превеждането на една книга  - нерядко месеци - то от това да се превеждат художествени текстове за преводача няма никакъв смисъл.

Редактирано от dora
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Миналият когато за първи път бях на запад, ми направи пвечатление, че каква голяма разлика има в цените на качествените и некачесвените/тук и казваме брезентна/ книги. 

Години на ред литературните издания трябваше една част задължително да се изкупуват от разните библиотеки. Библиотеки имаха не само училищата от основно до више ами и към общините, колемите предприятия. Доброкачествени бяха защото много от тях бяха писани или преведени от такива които бяха официално на индекс.

Виждайки тенденцията, май това става и ще става все по и по-лошо. Понеже ако е имало и нещо зародиш на интелигенция, на средна класа която поема и се нуждае от качествена култура и може да я издържа, то за сега е изчезнало.

Остава нивото на целебите и на все по и по-лошото ниво за развлечение по-всички медии. Както един медия специалист каза, съзтезава ме се кой с колко може да мине под общото културно ниво.

Link to post
Share on other sites
  • Потребители
Just now, dora said:

За "обикновения", буквален превод, един професионален преводач може да превежда 2000 думи на ден. Това е  международният стандарт, по който се изчисляват крайните срокове.

Да, това е по международния стандарт. Но кажете ми сега, дори за "буквален превод" по този стандарт как да се вмести един издател в рамката, която очертах по-горе. Ако за 320 страници той трябва да плати повече от 5 лева на страница, какъвто е цитираният от мен случай, който е стандартен, това означава, че не може никога да си продаде книгата. От друга страна, 2000 маш. зн. е малко повече от 1 м.стр., следователно, по международните стандарти, този преводач би трябвало да се задоволи с 5 лева дневен приход. Което също е абсурд.

И какво става на практика в нашата българска действителност- нашият преводач превежда по 20 000 знака, 12 страници, за да си докара дневно поне по 60 лева, от което, естествено, страда продукцията му, и като към това се прибавят "спестените" от редактор и коректор пари, крайният резултат е трагикомичен във вид на нещо като книга. Е защо младите, пък и който и да е, да имат респект към книгата и към писаното слово, щом получават такова "нещо", при това трябва да го купуват.

Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...