Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Потребители
Преди 2 часа, Втори след княза said:

Кое у Платон намирам за остаряло?

Това, че смята любовта и красотата за атрибут на мита/образа за Ерос. Това го кара да въвежда разни видове любов- щастлива, нещастна. Смятам, че става дума за ОТНОШЕНИЕ между субекти. Примерно Алкивиад е имал любовно отношение към Сократ, Сократ към Алкивиад- безразлично, а Ксантипа изглежда е изпитвала отношение на антилюбов.

Като пример за проблемите, възникващи от това елинско мислене ще изложа нерешимостта на апориите.

Ако бързината е присъща на Ахил, а бавността е присъща на костенурката, то можем да предположим, че той ще я изпреварва винаги. Винаги? Не, Ахил може да върви много бавно след костенурката и да я наблюдава. Същият Ахил, който е самата бързина. Тогава братята елини решили да квантоват пътя и да изследват всеки квант от него. Ахил изминава своя квант бързина, но костенурката изминава част от него, което си е нейният квант бавност. Тука вече горките елини не могат да сравняват два еталона- за бързина и бавност и увисват в чудене защо Ахил, след като измине пътя на костенурчия квант, тя е направила още една мъничка стъпчица, която го чака за изминаване.

Това, с времето е решила идеята за ОТНОШЕНИЕТО на пътя към времето. Това отношение ни дава възможност да сравняваме скоростта на Ахил и костенурката да кажем точно след колко време и след колко път Ахил ще достигне и изпревари костенурката.

 А сега да приложим горното ОТНОШЕНИЕ при търсенето на съпруг. Идеята е, че трябва да си уточним отношението към другия и това става чрез практиката (множество отношения) и осмислянето на тези отношения, съизмерването им с нашите приоритети (коефициенти пред функцията) при максимум опознати отношения.

 

Това ще рече: нека Л е любовта ми към Марийка. Л= В/М (аргументът В е означен така от Втори… така се получава, че все съм втори :(  .Важното е, поне да съм в числител, отгоре :) )

Л= (А.В1/х+ Б.В2/у+ … Я.Вn/z).Ъ

 коефициентите А,Б…Я са важността, която отдавам на отделни страни на Марийка.

х,у…z са нейните качества, способности, отношения : ведрост, разумност, очи, крака, как прави…, харесва ли философия :)  и пр. Колкото повече, толкова по- добре я познавам и мога да прогнозирам как ще е с нея.

В1,В2 Вn е моята преценка, варираща от пълна неприязън, до изключително харесване.

Ъ е ирационалното, което ни кара да хлътваме, нещо ирационално, стрелата на Ерос.

Socrates_mg_0068.thumb.jpg.ef581d90e5b06764941b844b2759da4a.jpg

"Ксантипа излива гърне с нечистотии върху главата на Сократ в присъствието на Алкивиад и втората му жена" /Сократ е имал и такава, според легендите/ - картина от Рейер ван Бломмендаль

В един друг диалог със същото име като на Платон, "Пир" , Ксенофонт влага в речта на Сократ твърдението, че Ксантипа е своеобразно изпитание за него в стремежа му към красотата и безсмъртието, но в крайна сметка си изпива горчивата чаша с отровата

Не мисля, че Платон е остарял, нарочно не цитирах предходните диалози на конкурентите на Сократ в неговия диалог, те са линейни и във времето и там примера с Ахил и Костенурката е валиден; в речата на Сократ имаме дзен, той говори за демона у човек, който го тласка към безсмъртие чрез любов, този демон е Ерос, дете на Способа и Бедността. Целта е навътре а не навън, изборът също.

Това за Марийка е cool:)

Link to post
Share on other sites
  • Мнения 100
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Популярни мнения

СТЪПКИ КЪМ СВЕТЛИНАТА В мрака на Темната дупка над Лакатник, където нямаше Аристотелеви сенки и Фаустовски кучета седях и се вглеждах в прозрачността на Жековото езеро, неподвижната вода на което

СМЪРТТА Краят на живота ни интересува най- вече заради надеждата, че нещо остава. Иначе защо натрупваме? Аз не вярвам в наличието на душа или свръхчовешка информационна банка, която неимоверно се

ПЛАНИНИ И ПОЛЕТА. Предмитологични метафори и вярвания „Високи сини планини…” Прекрасни са. И полетата се прекрасни. България е прекрасна. За мен Балканът е земеродният войн, пазител на Отсам

Posted Images

  • Потребители
Преди 14 часа, Б. Киров said:

Това ще рече: нека Л е любовта ми към Марийка. Л= В/М (аргументът В е означен така от Втори… така се получава, че все съм втори :(  .Важното е, поне да съм в числител, отгоре :) )

Л= (А.В1/х+ Б.В2/у+ … Я.Вn/z).Ъ

 коефициентите А,Б…Я са важността, която отдавам на отделни страни на Марийка.

х,у…z са нейните качества, способности, отношения : ведрост, разумност, очи, крака, как прави…, харесва ли философия :)  и пр. Колкото повече, толкова по- добре я познавам и мога да прогнозирам как ще е с нея.

В1,В2 Вn е моята преценка, варираща от пълна неприязън, до изключително харесване.

Ъ е ирационалното, което ни кара да хлътваме, нещо ирационално, стрелата на Ерос.

 

Преди 14 часа, Б. Киров said:

Това за Марийка е cool:)

Не омаловажавам вашата формула, тя е оригинална и напълно валидна, но ми се струва, че се вписва във възгледите на Платон за Ерос като рационализирана ирационалност, без да им противоречи.

Вашата формула Л= (А.В1/х+ Б.В2/у+ … Я.Вn/z).Ъ при стойност на Ъ безкрайно голямо число, при всички останали стойности в уравнението заключени в скоби също би давала безкрайно голямо число като резултат, граничещо с абсолют. Платон превръща ирационалното в рационално, в което открива смисъла на човешкото съществуване. Ето как го изразява в диалога, чрез думите на Сократ:

Разбулване на Красивото

 Когато един човек бъде обучен до тази степен в областта към любовта, наблюдавайки в правилна последователност красивите неща и достигайки вече към края на този път към любовта, внезапно ще види нещо дивно красиво по същност, това именно, Сократе, заради което са били полагани по-предишни усилия: първо, че то съществува вечно и нито възниква, нито загива, нито расте, нито чезне. После, че не е в едно отношение или в един момент красиво, а в друго отношение или в друг момент грозно, нито е красиво спрямо едно, а грозно спрямо друго, нито пък е красиво на едно място, а грозно на друго, че за едни е красиво, а за други грозно. Също така това красиво няма да му се покаже например като някакво лице или че пък има ръце, или нещо друго, което е присъщо на тялото, нито пък във вида на някаква реч или на някакво знание, нито пък като нещо съществуващо в нещо друго, например в някакво живо същество било на земята, било на небето, или пък в каквото и друго нещо, а съвсем само в себе си, винаги едносъщно, а всички други хубави неща принадлежат към него, но по такъв начин, че те възникват и загиват, но от това то не става нито повече, нито по-малко, нито изобщо търпи някаква промяна. Когато някой, започвайки от тези преходни неща, преминавайки през правилната любов към младежите, започне да вижда онова красиво, той почти би се доближил до крайната цел. Това е именно правилният път към областта на любовта, по който човек върви сам или под ръководството на някого, започвайки от отделните красиви неща с оглед към онова красиво, да се издига постоянно като по стъпала от едно красиво тяло към две и от две към всички красиви тела, а от красивите тела към красивите занимания, от заниманията към красивите знания, докато от знанията достигне накрая до онова знание, което не е знание за друго, а за самото онова красиво и научи най-после какво е Красиво само по себе си.

На това място в живота – когато човек съзерцава Красивото само по себе си, драги Сократе – каза чужденката от Мантинея, – си струва трудът той да живее дори ако му е възможно да избере друг момент. Ако някога го видиш, ти ще сметнеш, че то не може да се сравнява нито със злато и облекло, нито с красиви момчета и младежи, които като видиш сега, изпадаш в захлас и сте готови, и ти, и много други, като гледате любимците си и сте постоянно с тях, нито да ядете, нито да пиете, ако някак си това беше възможно, а само да ги гледате и да бъдете заедно. Какво действително можем да мислим – каза тя, – че ще изпита някой, ако му се случи да види Красивото само по себе си, чисто, ясно, без всякакъв примес, не съдържащо човешка плът и всички други тленни дивотии, но би му било възможно да види самото божествено красиво в неговата едносъщност? Мислиш ли, че става жалък животът на човек, който гледа нататък и съзерцава онова, както подобава, и общува с него? Не си ли даваш сметка, че единствено тук, като гледа красивото по начин, по който то трябва да се гледа, ще му бъде възможно да ражда не признаци на добродетелта, понеже самият той не е докоснал призрак, но действителна добродетел, понеже е докоснал действителността? И че като е родил истинска добродетел и я е отгледал, не му ли се полага да стане любим на боговете и че ако изобщо се полага на някой друг от хората да стане безсмъртен, то това не се ли полага преди всичко на него?

На този етап от своето развитие човек постига това което на Изток наричат Просветление, божествен поглед върху света, дзен състояние, там където границата между живот и смърт губи значение.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
On 27.11.2017 г. at 10:07, Б. Киров said:

Не омаловажавам вашата формула, тя е оригинална и напълно валидна, но ми се струва, че се вписва във възгледите на Платон за Ерос като рационализирана ирационалност, без да им противоречи.

Вашата формула Л= (А.В1/х+ Б.В2/у+ … Я.Вn/z).Ъ при стойност на Ъ безкрайно голямо число, при всички останали стойности в уравнението заключени в скоби също би давала безкрайно голямо число като резултат, граничещо с абсолют. Платон превръща ирационалното в рационално, в което открива смисъла на човешкото съществуване.

Първо да благодаря за доброто отношение, от което се чувствам поласкан и благодарен.

Пример за това, как постигаме ирационалното е "квадратурата на кръга" :). Там съществува  едно ирационално число Пи, много  неразбираемо, но върши доста работа. Жалко, че не е открито от българин и не е назовано  "Ъ". :).
С извинение, ще напомня на уважаемите посетители на блога за проблемите с квадратурата на кръга. Разполагаме с рационалното знание за лицето на квадрата, но не и на кръга. Ако опишем квадрат около кръга и впишем друг в същия кръг, ще знаем, че кръга има лице между тези двете- на външния и вътрешния квадрат. Разликата, наистина ще е много голяма, заради това е по- добре да впишем и опишем шестоъгълник. И неговото лице можем да определим точно. За да се определи още по- точно квадратурата на кръга могат,  аз - не, да намерят лицата на вписания и описан стоъгълник. По този начин все повече се уточнява  ирационалното число и може да се реши проблема с рационални числа.
По подобие, мисля че непрекъснато откъсваме от ирационалното, построяваме все повече и по- многоъгълни фигури, рационализираме все повече и повече, без да можем никога да стигнем до крайното и точно Пи (Ъ).
Поради горните умствени конструкти, приемам, че ирационалната съставляваща е ограничена отгоре и отдолу от нашето знание, не е безкрайно голяма и чрез нашето усилие става все по- точна.
Казано иначе, вярвам в познаваемостта на непознатото и в рационализирането на ирационалното. :)

Редактирано от Втори след княза
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

КАК СЕ СТИГА ДО НЕБЕТО?

В българската митология няма „Световно дърво”. Лично за мен не е кой- знае каква загуба. Метафората с дървото е вариация на представата, че от земята до небето се стига след дълго пътешествие в планина. Пък и в Долния свят на нашите митове няма корени. Има мрак, кладенци, реки със змейове, дори орлици и овни, но не се влиза през коруба на дърво, нито от там може да се свърже човек с белия свят, изкачвайки се по дървото на орлицата. Смятам, че „Световното дърво” е метафора, повлияна от други митологии, а традиционната представа е чрез стигаща до небето планина. Освен след дълго скитане, на небето може да се стигне и по стебло, но то е бобово, а корените на този боб изобщо не опират в трети свят, а свързват само земята с небето.

Прочее, този, който все пак се изкачи на небето, може лесно и без преодоляване на пазачи да проникне през границата му, защото тя е от синьо платно. Когато стигне Божиите селения, какво би видял? „БожЕтата седнАли и ручат кисело млЕко”. Това види се е амброзията според българския фолклор- възхвала на Бацилус Булгарикус, възпитание в уважение към този продукт, дошъл от самите небеса.

Ако пътешественикът все пак мине по традиционния път- свързваща планина, той ще се натъкне на дома на Слънцето и на Слънчовата майка, която е една много добра баба, ако може да се вярва на приказките.

Link to post
Share on other sites
  • Потребители
On 12/5/2017 at 23:18, Втори след княза said:

Прочее, този, който все пак се изкачи на небето, може лесно и без преодоляване на пазачи да проникне през границата му, защото тя е от синьо платно.

Пред Закона

Франц Кафка

Пред Закона стои пазач. При този пазач идва човек от село и моли да влезе в Закона. Но пазачът казва, че сега не може да го пусне. Човекът размисля и после пита дали по-късно ще му разрешат да влезе.

- Възможно е - казва пазачът, - но сега не!

Понеже вратата на Закона както винаги е отворена, а пазачът минава встрани, човекът се навежда, за да надникне вътре.

Пазачът забелязва това, засмива се и казва:

- Ако толкова те блазни, опитай все пак да влезеш, въпреки моята забрана. Но помни - аз имам власт. И съм най-нисшият пазач. От зала на зала пред вратите стоят пазачи с все по-голяма власт. Дори аз не мога вече да издържа само при вида на третия.

Такива затруднения селянинът не е очаквал; та нали законът трябва да е достъпен за всекиго и всякога, помисля си той, но като поглежда по-внимателно пазача с неговия кожух, големия остър нос и дългата, рядка черна татарска брада, решава, че все пак ще е по-добре да почака, докато получи пропуск. Пазачът му дава столче и му позволява да седне отстрани до вратата.

Там той проседява дни и години. Прави много опити да го пуснат вътре и дотяга на пазача с молбите си. Пазачът често го подлага на малки разпити, пита го за родния му край и за много други неща, но задава въпросите си безучастно, както правят големците, а накрая всеки път му казва, че още не може да го пусне. Човекът, който се е запасил добре за своето пътуване, дава мило я драго, за да подкупи пазача. Онзи наистина приема всичко, но наред с това казва:

- Вземам го, само за да не си мислиш, че си пропуснал да сториш нещо.

През всичките тия години човекът почти непрекъснато наблюдава пазача. Забравя за другите пазачи и този, първият, му се струва единствената пречка, за да влезе в Закона. Проклина лошия си късмет - през първите години безогледно и шумно, по-късно, когато остарява, само мърмори под носа си. Вдетинява се, и понеже през дългогодишното изучаване на пазача е опознал и бълхите в яката на кожуха му, моли дори бълхите да му помогнат и да предумат пазача. Накрая зрението му отслабва и той не знае дали около него действително притъмнява, или просто го мамят очите. Впрочем сега различава в мрака блясък, който неугасимо струи от вратата на Закона. Вече не му остава много да живее. Пред смъртта всички познания от цялото изтекло време се обединяват в главата му в един въпрос, който досега още не е задавал на пазача. Махва му с ръка, понеже вече не може да изправи своето вцепеняващо се тяло. Пазачът трябва да се наведе ниско над него, защото разликата в ръста им се е променила значително, и то не в полза на човека.

- Сега пък какво още искаш да знаеш? - пита пазачът. - Ти си ненаситен.

- Нали всички се стремят към Закона - казва човекът, - тогава защо през всичките тия години никой, освен мен, не поиска да влезе?

Пазачът разбира, че човекът вече свършва, и за да достигне чезнещия му слух, крещи:

- Тук никой друг не можеше да влезе, защото този вход бе определен само за тебе. Отивам сега да го затворя.

1914

https://liternet.bg/publish1/fkafka/pred_zakona.htm

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 17 минути, Б. Киров said:

- Тук никой друг не можеше да влезе, защото този вход бе определен само за тебе. Отивам сега да го затворя.

Винаги съм предпочитал светлата митология, вместо мрачната. Връщането към елинските митове е белег за излизане от мрачното средновековие на объркани и изплашени души.

Тъкмо завърших едно продължение на представата ми за Световната планина и незабавно го пускам

ОЩЕ ЗА ПЛАНИНАТА. ТОВА ЛИ Е ЗЛАТНИЯТ СЪВЕТ НА СЛЪНЦЕТО?

Приказката, която схематично ще преразкажа е от СБНУ 13, с. 219 и СБНУ 28, с. 11. Една вдовица тръгнала при слънцето да пита защо трите й дъщери не могат да се омъжат. По пътя си стигнала и я помолили да пита слънцето и за техните неволи река, която течала половината в кръв; змия, до половина затисната в земята  и дърво, плодовете на което са отровни, а не както е сорта им. Подпомогната и предпазена от слънчовата майка, която я  превърнала в метла, вдовицата научила, че дъщерите й ще се омъжат, ако стават преди слънце, ако се измият и вчешат рано- рано, реката ще се избистри ако удави някого, змията ще се измъкне, ако ухапе някого, а дървото ще даде хубав плод, ако убие някого. Добрата бабичица подучила вдовицата да отмине и тогава да казва слънчевите вещания. Реката, змията и дървото се гневили напразно, а поучилите се за ранно будене моми се оженили.

***

За мен поуките бяха следните: Първо, че пътят до слънцето е дълъг, но не задължително недостъпен. Види се минава през пустинни местности, където човешки крак не стъпва и е в западна посока. Второ, че слънцето не е изтънчен Аполон, поклонник на изкуството, а е от времето на човешките жертви- една стихия, съществувала преди божествата. Майка му обаче няма неговите генни характеристики и е добронамерена към хората но няма дори и намек, че тя е Земята. По- скоро е представена като човешка майка с див, нецивилизован, опак и могъщ син. Може да се каже, за негово оправдание, че е всъщност добър, но когато е гладен и изморен се връща към едни груби, стари и дивашки навици. :animatedwink: Любопитно е, че такива навици имат и реката, змията и дървото в тази далечна пустиня. Те трябва да убият човек за да се освободят от мъчението си.

Искам специално да отбележа, че онези рожби на природата, изпитват сякаш една неудовлетвореност, някаква своеобразна невроза, която не могат да  преодолеят, но за агресивно решение не са и помислили. Казано по Фройд, те са изтласкали нагона за смърт, но той им влияе несъзнателно. Слънцето, което е решило за себе си този вътрешен конфликт, като е заместило човекоядството с друга храна, им дава необичаен отговор- „Извършете убийството”, вместо „Заместете убийството с друго”. То ги съветва съобразно тяхната същност на стихии- за да не бъдат половинчати, трябва да се реализират именно в своята същност- страшни, убиващи стихии. За мен това е много неочакван и определено нехуманен съвет. :ac: Като се съобразява с напътствията на Слънчовата майка, вдовицата им дава отговорите едва след като ги отмине на безопасно разстояние. На момичетата си, обаче, тя предава едни драстично по- различни съвети, които не се отнасят за стихия, а за човешки нрави- дъщерите й да се погрижат да са хубави и работливи. Друга особеност е, че премеждията не са при достигането до небесният владетел, а след това, а също, че човекът отминава страдащите и не се ангажира с проблемите им, както в други приказки, в които трайно помага и после на него помагат. Естествено, една вдовица с грижи, не е нито поучително, нито смислено, да оправя неврозите на реките и змиите, много по- добре е да побърза в човешкия свят. Удивлява ме също, не беше ли по- разумно медиаторката до висшите сили да спести „ценните” съвети на слънцето, да остави страдащите в неволите си стихии половинчати, вместо да се изявяват в пълна сила? Явно тази приказка носи стар пласт в който реката е страшна, едно необуздано горско божество, на което още при първото преминаване се дължи, не може да бъде отмината без отговор. Ако не даде дължимото на стихията, човекът е обречен да загине и вече чрез него ще бъде изпълнено слънчевото предсказание. Змията и дървото, които са предтечи са също единствени. Те не могат да бъдат подминати, защото други няма. Изявяват се като диви и страшни, но човешката жертва ще ги направи по- кротки, сити и донякъде ще ги опитоми. Човешката хитрост е била в това, да отмине зоната на влияние и тогава да разкрие същността, стаена в тях. Аз не допускам такъв „психотерапевтичен” подход към някакъв маниак- убиец, когото терапевтът подкрепя- „Твоята същност е да убиваш. Убивай, засити се и не изпитвай вътрешен конфликт. Чрез това ти се самоизразяваш”, но явно това е дофройдова приказка и изразява едно друго мислене.

***

Представям си този разказ в един изначален вид, ритуализиран при възкачване по светилищна  тракийска могила. Повежда жрецът слушателите си, стига до щерните, от които ще се налива празничното вино и отлива с ритуални чаши вино от едната ръка и същевременно вода с другата, разказвайки за мътната река. Стига до положената в нозете му златна змия и разказва за нея. Стигат до келявото дръвче- диворасляк по- нагоре и разказва, и за него. Когато стигат до върха и олтара за жертвоприношението, убива жената, издигната високо, която ще отиде при слънцето, а с кръвта й пои безплодното дърво, страшната змия  и преносно- водната стихия.

Представям си също, векове по- късно, след като е отминало времето на човешките жертвоприношения, една баба, как разказва този ритуал с матриархални акценти, преправен и по- хуманен. Протагонистът е жена, тя проявява хитрост, по- силна е и по- разумна от стихиите, изобщо не допуска, а може би прекратява човешките жертви и предава на дъщерите си основни матриархалните добродетели. Времето на кървавите дела е отминало, настъпило е времето на благото слово.

Е, все пак жезълът на жрецът е станал метла в ръцете на добрата домакиня, но нали който носи доброто, той има право да води, а домашната хигиена, грижата за външния вид са значим принос в цивилизацията.

 

 

 

Редактирано от Втори след княза
Link to post
Share on other sites
  • Потребители
Преди 6 минути, Втори след княза said:

Винаги съм предпочитал светлата митология, вместо мрачната.

Кафка, според мен, противно на общоприетите схващания, е светла и мъдра душа. Чета неговата приказка откъм светлата й страна: небето /Закона/ е лично и индивидуално за всеки човек, единственият пазач пред него е той самият.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Just now, Б. Киров said:

Кафка, според мен, противно на общоприетите схващания, е светла и мъдра душа. Чета неговата приказка откъм светлата й страна: небето /Закона/ е лично и индивидуално за всеки човек, единственият пазач пред него е той самият.

Може да се интерпретира и така. Аз си представям Кафка като един объркан "чужденец" в света, който има такива задръжки и свои въображаеми пазачи, че не се осмелява. В нашият епос героят вади ножчето си, разсича преградата и надниква... друг е въпросът, че бедното му възприятие не ни донася от там богата, наситена картина. :ac:

Link to post
Share on other sites
  • Потребители
Преди 25 минути, Втори след княза said:

Може да се интерпретира и така. Аз си представям Кафка като един объркан "чужденец" в света, който има такива задръжки и свои въображаеми пазачи, че не се осмелява.

Там е работата, според мен, че е бил и едното /объркан и самотен Чужденец, Селянина пред прага на своя Закон/ и другото /човекът разсякъл преградата на страховете си/, защо мисля така:

"Въпреки завещанието му, което повелява всичко, излязло под перото му, да бъде изгорено, приятелят му писателят Макс Брод издава посмъртно три негови недовършени романа..."

https://bg.wikipedia.org/wiki/Франц_Кафка

 

++

Преди 25 минути, Втори след княза said:

В нашият епос героят вади ножчето си, разсича преградата и надниква... друг е въпросът, че бедното му възприятие не ни донася от там богата, наситена картина.

По повод Дървото на живота /Космическото дърво/, стана ми любопитно, отдавна бях чел народния епос и бях забравил, някои автори фолклористи /Иваничка Георгиева/ твърдят, че то все пак присъства в българския фолклор, макар и трансформирано, от стр. 39-44 в този текст:

http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/I_Georgieva_BG_mitologija.pdf

Сега си припомних онази класика, преразказана от Каралийчев, "Тримата братя и златната ябълка", там юнакът, най-малкия слиза в Долната земя и се качва на дървото на орлицата, която го изнася на Горната земя, преди това, когато пада на дъното на кладенеца, момата му казва, че ако остане много дълго там земята ще се отвори под него и ще дойдат два овена - бял и черен, - падне ли върху черния, ще го отнесе в Долната земя, падне ли върху белия, ще го отнесе на Белия свят; небе обаче няма, има дъно на кладенеца, Долна земя и Бял свят, поне в този вариант "небе" е Златната ябълка, която му носи щастието.

 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

ДРЕВНИТЕ ОБРАЗЦИ

Наистина, поговорката, че децата приличат повече на поколението си, отколкото на родителите си е вярна. Поведението се възприема от околната среда, а не от подреждането на гените. Благодарение на това, големите империи и религии обединяват различни по ген народи в едно цяло, в общност на хора с подобно поведение. Като цяло, най- силно влияе обкръжението от живите съвременници, но мозъкът може да изгради и структури от представата за поведението на минали отдавна времена или на такива, които още не са се появили, но са мислими. Най- характерно в това отношение е Възраждането, когато се търсят образци в миналото, такива, които в съвремието на съществуват, но реално оказват много мощни влияние.

В нашата култура древността е запечатала моделите на Елада, Рим, отчасти траките, но също славяните и българите. Факт е, че преди Паисий, българите са приемали модели от гърците, отнасящи се за древните елини, както и , неизбежно, от актуалните владетели- турците. Гърчеели са се, турчеели са се, докато предтечата ги е порицал- Поради что се срамите?

Спартанците: представата ми е за жилави хора, с прост и суров живот. Консервативни, с бавни мисли и решения, повече съпротивляващи се на промените, отколкото двигатели на промяната. Прями, неповрътливи, които ще умрат без колебание, щом са решили, че това искат от тях Термопилите. Олицетворявам ги с шопите.

Атиняните: мисля ги като динамични и търсещи. Пътешественици, хитреци, разказвачи и всезнайковци, мъдруващи и поучаващи, държащи се „на високо”. Със сигурност те, а не спартанците са смятали траките за варвари. Купували и препродавали, правели изкусителни образци на всичко, което се ползва- съдове, идоли, оръжия. Продавали майсторлък, а не стока. Градили са цивилизации, вместо да се съпротивляват чак до оръжие на новото като предишните. И аз, както траките, повече харесвам изделията им, изкуството им, отколкото нрава им, макар че явно е, че без този нрав, те не биха постигнали тези резултати. Византийски номера, казват хората.

Римляните: ласкае ме мисълта, че Еней- основоположникът на Рим е от троянците, които били сродни с тракийските племена. Уви, напразно. Това е като баснята- попитали мулето кой е баща му, пък то отговорило "Конят ми е вуйчо”. То и Александър е от македонците, които са близо до траките, и Аристотел е от град в Тракия, и императорът Василий Македонец би трябвало да е македонец, а може би трак, а може и арменец даже, но нъц!, те не са наши! Римляните за мен са онази агресивна арогантност, която поставя себе си над хората и нещата. Издигане по главите на свои и чужди е техният манталитет. Да си отгоре във всичко- това са римляните. Дисциплина, пътища, техника и съоръжения, богатство и изобилие, ораторство и закони. Те са най! Да бъде убит брата, да бъде разпънат месия, това са просто политически стъпки. Е, тези стъпки не харесвам у тях. Те носят сълзи, които натежават един ден и отнасят всичко- и форуми, и терми, и триумфи, и градски стени, и храмове, които обаче и до сега показваме с гордост на наследници, имащи право на това, колкото казаният по- горе хибрид. Явно, постигнатото с непреклонни, римски амбиции е много трайно, по- трайно от кълцаното със секира, небрежно и подсвирквайки си.

Траките: този корен от нашия род не е толкова слаб и без значение, както ни се вижда днес. От тях ни иде това, да започваме и свършваме с виното и изобщо с алкохола, обвързвайки ни до толкова, че и обичаите, и количествата ни са различни в сравнение с други наоколо. Мистичната вяра в късмета, в съдбата, безгрижието по отношение бъдещето- уверени, че животът си тече и без нашето лично усилие и отговорност, ни правят по- равнодушни към цивилизационните обрати и търпеливи към несгодите- не опитваме да ги прогнозираме или да ги избегнем. И да паднем, и да бием, пак ще се напием. Траки!

Славяните: най- великото нещо са славянските жени: хубави, бели, меки, раждащи. Благословия и за мъже, за кърмачета, за дом. Каквото и да си говорим, тихо и безшумно славянките са раждали и са покорявали земи и мъже с по- малко жертви от всички битки, за които се е дрънкало оръжие. Това да ти е чистичко в скромния дом, да имаш добри отношения и сладка приказка, отзивчивост и човещинка, любов, това за мен е славянската мекота. Мъжкото е същото- отзивчивост и човещина, при които добрите отношения са по- важни от големите успехи. Когато се сговорим, постигаме леко прилични успехи, заедно с приятно съжителство. Когато сме в раздор, макар нещата пак да вървят, тежи повече от най- големите неуспехи. Наистина, да си добре с околните, не е ли по- добре за всички, вместо сам, пък дори и на върха, сред лаври и богатства?

Българите: твърд е конният народ, дошъл от степите. Суров е неговият бог и неговите вежди са събрани. Когато светът е подчинен, значи върви на добро. Което е мъдро и важно, то се прави безпрекословно. Думите са за мекушавите, твърдите казват своето със звъна на оръжието. Който може да укротява и води благороден кон, той трябва да води и хора! С голяма грижа, но с малко ласки; с любовта на делата, а не на думите; с това да бъдете едно, но да се знае кой е главният; с това, че усилията не се мерят по равно, нито благата, но сами и поотделно, и толкова не се постига; с това, че от другите се взема не само плячка, но и мъдрост, поука, знания, умения, които са и по- ценни. Българското родолюбие е смирено и просто, но неотделимо от нас. Не можем да се похвалим с големи постижения, но ако оцеляването ни зависи от битки- великите врагове не ни плашат, ако зависи от строежи- ще стане. Нещата не се правят от суета или за богатство и власт, но ако от това зависи да оцелее родът, те ще бъдат направени. Така е! Ханът каза!

Турците: за нас те олицетворяват целия ислямски свят, не арабите, не персите. Към турското се отнасяме като към петно по културата ни, с желанието да го изчистим. То е външно и неприсъщо, макар стара турска поговорка да гласи, че между турци и българи има една лучена люспа разстояние. Агалъкът на чиновниците, бакшишът, безделието като символ на богатство се идентифицират със завоевателите. Богатият англичанин странства, богатият елин- политиканства, богатият италианец създава колекции, богатият американец става филантроп, а богатият българин, подражаващ на турското, лежи на възглавници, пуши наргиле и вика „Гел, кефим, гел.” Това, че са имали империя на три континента не значи нищо, щом целта е да се излегнат на миндеря. Това става и без толкова паднали под ятагана глави. ;(

Индусите: не ме тегли да следвам някой източен гуру. Постигането на нирвана не е цел на динамичния човек, за него по- скоро, е от значение предпазването от пренапрежение в делника. Така също имам опит с практическата философия на индийското племе, живеещо у нас. Наблягайки на това, което непосредствено продължава рода, те игнорират много от задръжките, наложени от цивилизацията. Мога да се обърна към тези образци само ако насила бъда лишен от повечето вещи и отношения на културното общество, но се надявам това да не се случва.

Библейски, юдейски образци: доколкото не съм от този народ, не разделям света на „ближни”, за които важат божиите заповеди и други, към които не се отнасят моралните забрани. Най- характерното за юдеите, което мисля сега е, че водени от манията за договор с Йехова, стигат до една дързост, граничеща с безочие, което ги прави много успешни. Борят се и се пазарят с бога си, пророкуват и се наемат да съветват царе, смятат, че тяхното е най- добро, ако ще и един прост камък да е . Ако усвоя и аз, пък и ние такова ценно качество, вероятно ще станем като тях успешни… или омразни.

Link to post
Share on other sites
  • Потребители
Преди 3 часа, Втори след княза said:

ДРЕВНИТЕ ОБРАЗЦИ

Наистина, поговорката, че децата приличат повече на поколението си, отколкото на родителите си е вярна. Поведението се възприема от околната среда, а не от подреждането на гените. Благодарение на това, големите империи и религии обединяват различни по ген народи в едно цяло, в общност на хора с подобно поведение. Като цяло, най- силно влияе обкръжението от живите съвременници, но мозъкът може да изгради и структури от представата за поведението на минали отдавна времена или на такива, които още не са се появили, но са мислими. Най- характерно в това отношение е Възраждането, когато се търсят образци в миналото, такива, които в съвремието на съществуват, но реално оказват много мощни влияние.

В нашата култура древността е запечатала моделите на Елада, Рим, отчасти траките, но също славяните и българите. Факт е, че преди Паисий, българите са приемали модели от гърците, отнасящи се за древните елини, както и , неизбежно, от актуалните владетели- турците. Гърчеели са се, турчеели са се, докато предтечата ги е порицал- Поради что се срамите?

Спартанците: представата ми е за жилави хора, с прост и суров живот. Консервативни, с бавни мисли и решения, повече съпротивляващи се на промените, отколкото двигатели на промяната. Прями, неповрътливи, които ще умрат без колебание, щом са решили, че това искат от тях Термопилите. Олицетворявам ги с шопите.

Атиняните: мисля ги като динамични и търсещи. Пътешественици, хитреци, разказвачи и всезнайковци, мъдруващи и поучаващи, държащи се „на високо”. Със сигурност те, а не спартанците са смятали траките за варвари. Купували и препродавали, правели изкусителни образци на всичко, което се ползва- съдове, идоли, оръжия. Продавали майсторлък, а не стока. Градили са цивилизации, вместо да се съпротивляват чак до оръжие на новото като предишните. И аз, както траките, повече харесвам изделията им, изкуството им, отколкото нрава им, макар че явно е, че без този нрав, те не биха постигнали тези резултати. Византийски номера, казват хората.

Римляните: ласкае ме мисълта, че Еней- основоположникът на Рим е от троянците, които били сродни с тракийските племена. Уви, напразно. Това е като баснята- попитали мулето кой е баща му, пък то отговорило "Конят ми е вуйчо”. То и Александър е от македонците, които са близо до траките, и Аристотел е от град в Тракия, и императорът Василий Македонец би трябвало да е македонец, а може би трак, а може и арменец даже, но нъц!, те не са наши! Римляните за мен са онази агресивна арогантност, която поставя себе си над хората и нещата. Издигане по главите на свои и чужди е техният манталитет. Да си отгоре във всичко- това са римляните. Дисциплина, пътища, техника и съоръжения, богатство и изобилие, ораторство и закони. Те са най! Да бъде убит брата, да бъде разпънат месия, това са просто политически стъпки. Е, тези стъпки не харесвам у тях. Те носят сълзи, които натежават един ден и отнасят всичко- и форуми, и терми, и триумфи, и градски стени, и храмове, които обаче и до сега показваме с гордост на наследници, имащи право на това, колкото казаният по- горе хибрид. Явно, постигнатото с непреклонни, римски амбиции е много трайно, по- трайно от кълцаното със секира, небрежно и подсвирквайки си.

Траките: този корен от нашия род не е толкова слаб и без значение, както ни се вижда днес. От тях ни иде това, да започваме и свършваме с виното и изобщо с алкохола, обвързвайки ни до толкова, че и обичаите, и количествата ни са различни в сравнение с други наоколо. Мистичната вяра в късмета, в съдбата, безгрижието по отношение бъдещето- уверени, че животът си тече и без нашето лично усилие и отговорност, ни правят по- равнодушни към цивилизационните обрати и търпеливи към несгодите- не опитваме да ги прогнозираме или да ги избегнем. И да паднем, и да бием, пак ще се напием. Траки!

Славяните: най- великото нещо са славянските жени: хубави, бели, меки, раждащи. Благословия и за мъже, за кърмачета, за дом. Каквото и да си говорим, тихо и безшумно славянките са раждали и са покорявали земи и мъже с по- малко жертви от всички битки, за които се е дрънкало оръжие. Това да ти е чистичко в скромния дом, да имаш добри отношения и сладка приказка, отзивчивост и човещинка, любов, това за мен е славянската мекота. Мъжкото е същото- отзивчивост и човещина, при които добрите отношения са по- важни от големите успехи. Когато се сговорим, постигаме леко прилични успехи, заедно с приятно съжителство. Когато сме в раздор, макар нещата пак да вървят, тежи повече от най- големите неуспехи. Наистина, да си добре с околните, не е ли по- добре за всички, вместо сам, пък дори и на върха, сред лаври и богатства?

Българите: твърд е конният народ, дошъл от степите. Суров е неговият бог и неговите вежди са събрани. Когато светът е подчинен, значи върви на добро. Което е мъдро и важно, то се прави безпрекословно. Думите са за мекушавите, твърдите казват своето със звъна на оръжието. Който може да укротява и води благороден кон, той трябва да води и хора! С голяма грижа, но с малко ласки; с любовта на делата, а не на думите; с това да бъдете едно, но да се знае кой е главният; с това, че усилията не се мерят по равно, нито благата, но сами и поотделно, и толкова не се постига; с това, че от другите се взема не само плячка, но и мъдрост, поука, знания, умения, които са и по- ценни. Българското родолюбие е смирено и просто, но неотделимо от нас. Не можем да се похвалим с големи постижения, но ако оцеляването ни зависи от битки- великите врагове не ни плашат, ако зависи от строежи- ще стане. Нещата не се правят от суета или за богатство и власт, но ако от това зависи да оцелее родът, те ще бъдат направени. Така е! Ханът каза!

Турците: за нас те олицетворяват целия ислямски свят, не арабите, не персите. Към турското се отнасяме като към петно по културата ни, с желанието да го изчистим. То е външно и неприсъщо, макар стара турска поговорка да гласи, че между турци и българи има една лучена люспа разстояние. Агалъкът на чиновниците, бакшишът, безделието като символ на богатство се идентифицират със завоевателите. Богатият англичанин странства, богатият елин- политиканства, богатият италианец създава колекции, богатият американец става филантроп, а богатият българин, подражаващ на турското, лежи на възглавници, пуши наргиле и вика „Гел, кефим, гел.” Това, че са имали империя на три континента не значи нищо, щом целта е да се излегнат на миндеря. Това става и без толкова паднали под ятагана глави. ;(

Индусите: не ме тегли да следвам някой източен гуру. Постигането на нирвана не е цел на динамичния човек, за него по- скоро, е от значение предпазването от пренапрежение в делника. Така също имам опит с практическата философия на индийското племе, живеещо у нас. Наблягайки на това, което непосредствено продължава рода, те игнорират много от задръжките, наложени от цивилизацията. Мога да се обърна към тези образци само ако насила бъда лишен от повечето вещи и отношения на културното общество, но се надявам това да не се случва.

Библейски, юдейски образци: доколкото не съм от този народ, не разделям света на „ближни”, за които важат божиите заповеди и други, към които не се отнасят моралните забрани. Най- характерното за юдеите, което мисля сега е, че водени от манията за договор с Йехова, стигат до една дързост, граничеща с безочие, което ги прави много успешни. Борят се и се пазарят с бога си, пророкуват и се наемат да съветват царе, смятат, че тяхното е най- добро, ако ще и един прост камък да е . Ако усвоя и аз, пък и ние такова ценно качество, вероятно ще станем като тях успешни… или омразни.

+++ Като цяло и поотделно, лично за мен, надолу. Майсторска работа:)

Преди 3 часа, Втори след княза said:

Благодарение на това, големите империи и религии обединяват различни по ген народи в едно цяло, в общност на хора с подобно поведение. Като цяло, най- силно влияе обкръжението от живите съвременници, но мозъкът може да изгради и структури от представата за поведението на минали отдавна времена или на такива, които още не са се появили, но са мислими.

++++

 

Преди 3 часа, Втори след княза said:

Спартанците: представата ми е за жилави хора, с прост и суров живот. Консервативни, с бавни мисли и решения, повече съпротивляващи се на промените, отколкото двигатели на промяната. Прями, неповрътливи, които ще умрат без колебание, щом са решили, че това искат от тях Термопилите. Олицетворявам ги с шопите.

++++

 

Преди 3 часа, Втори след княза said:

Наистина, да си добре с околните, не е ли по- добре за всички, вместо сам, пък дори и на върха, сред лаври и богатства?

+++

 

Преди 3 часа, Втори след княза said:

но ако оцеляването ни зависи от битки- великите врагове не ни плашат, ако зависи от строежи- ще стане. Нещата не се правят от суета или за богатство и власт, но ако от това зависи да оцелее родът, те ще бъдат направени. Така е! Ханът каза!

+++

 

Преди 3 часа, Втори след княза said:

То е външно и неприсъщо, макар стара турска поговорка да гласи, че между турци и българи има една лучена люспа разстояние. Агалъкът на чиновниците, бакшишът, безделието като символ на богатство се идентифицират със завоевателите. Богатият англичанин странства, богатият елин- политиканства, богатият италианец създава колекции, богатият американец става филантроп, а богатият българин, подражаващ на турското, лежи на възглавници, пуши наргиле и вика „Гел, кефим, гел.” Това, че са имали империя на три континента не значи нищо, щом целта е да се излегнат на миндеря.

++++

:ag::ag:

Преди 3 часа, Втори след княза said:

Мога да се обърна към тези образци само ако насила бъда лишен от повечето вещи и отношения на културното общество, но се надявам това да не се случва.

:ag:

Преди 3 часа, Втори след княза said:

Най- характерното за юдеите, което мисля сега е, че водени от манията за договор с Йехова, стигат до една дързост, граничеща с безочие, което ги прави много успешни. Борят се и се пазарят с бога си, пророкуват и се наемат да съветват царе, смятат, че тяхното е най- добро, ако ще и един прост камък да е . Ако усвоя и аз, пък и ние такова ценно качество, вероятно ще станем като тях успешни… или омразни.

+++

Мистичната вяра в късмета, в съдбата, безгрижието по отношение бъдещето- уверени, че животът си тече и без нашето лично усилие и отговорност, ни правят по- равнодушни към цивилизационните обрати и търпеливи към несгодите- не опитваме да ги прогнозираме или да ги избегнем. И да паднем, и да бием, пак ще се напием. Траки!

+++:)

п.с. Бях ги пропуснал, но не на последно място и те

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 2 часа, Б. Киров said:

+++ Като цяло и поотделно, лично за мен, надолу. Майсторска работа:)

Благодаря за отношението. Радвам се, че това, което е за мен мит/предразсъдък е такъв и за други хора. Това означава, че има нещо в този деморализиран и космополитен свят, което е наша опора и ни сближава в народ, а не сме само население.

Редактирано от Втори след княза
Link to post
Share on other sites
  • 2 седмици по-късно...
  • Потребител

ПРИКАЗКА ЗА ЧАСТИТЕ НА ЧОВЕШКОТО ТЯЛО.

Тази приказка е широко разпространена и няма да я напомням. Ще разкажа какво споделя клетката Нешо.

Казвам се Нешо и работя в левия бял дроб. Нашето съсловие е ангажирано да осигурява кислорода. Въздуховоди, климатизация, вентилация, поддържането им чисти, такива работи. Тук съм по наследствени причини. Родителите ми ме насочиха с „Там ще останеш, няма урина, няма изпражнения. От едната ти страна чист въздух, от другата- кръв. Какво да искаш повече от живота? Те не са били много наясно какъв ще стане животът и какъв въздухът, но така се мислеше едно време. Не съм търсил възможност да си сменя работата, защото стигнах до извода, че на ново място все те имат за чужд, пък и няма да намериш някъде да ти шурти без работа. При нас капе, но пък е редовно. Нещата са добре регулирани и като се зададе повече работа, дават повече, а като дойде време за почивка почиваме, но и по- малко дават. Болничните ни са по- големи от редовното, което си е хубава социална политика, но не искам да съм болен. Когато настъпи епидемия нещата значително се усложняват. Колегите се задъхват, не можем да изтегляме водата и въздуховодите се пълнят, не помага и допълнителното заплащане, нищо не помага. Пращат допълнителни стимули, медицински кадри, медикаменти, вземат мерки, общо взето. Когато всичко е наред, когато има просперитет и икономиката, така да се каже е здрава, тогава и аз се чувствам щастлив. Наистина, ще ме подразни ако съседът взима повече, но само ако аз съм закъсал. Ако аз съм добре, той нека взима, нека се задави! Лошото е когато настъпи някакъв общ упадък, не само при нас, а в цялата система, тогава и при нас настъпват лоши времена. Озлобяваме се, бунтуваме се, стачкуваме. Абе, не може все едни да теглят, а други да я карат агале- агале. Казват, че нервите и мускулите си се хранят най- добре и на мъртва жаба, като включат ток, мускулите действат. Ами да стимулират и алвеолите, бе! Като искат живот, да ни поддържат. На едни ще дават, а на други- не. Не е справедливо. После, гледам и помежду ни. Едни загиват от недостиг, други от излишък. Като се скапе някъде системата и кръвта не постъпва, спихват се нашите, загиват си като едното нищо. Другаде, като шурне, удави ги чак, ама не е това начинът, бе господа. Трябва да е с мярка за да няма недоразумения и конфликти.

За конфликтите, прочее, съм забелязал, че са повече вътре в съсловието, а с отдалечените- няма. Какви конфликти да имам с клетките от черния дроб? Всичко си е затворено с ципа, своите са си отделени. Ако имаме конфликт между отделни органи, то той ще е на системно ниво, а не на индивидуално.

По някой път ме дразни, че има едни, дето никаква работа не вършат, ама си стоят. Нарочили сме да пуснем жалба за бездействието на адамовата ябълка. Хич за нищо не стават, но се присадили към трахеята, калабалък да правят, и те да присъстват. Недоволен съм и от някои действия на мозъка. Пускаме сигнали, че тютюнът ни мъчи, но те си гледат рахатя и викат „На нас пък ни е кеф”. В такива случаи направо викам „Ега ти системата, дето не гледат интереса на всички, а по- важен им е интереса на управляващите”. Ама не можеш да фукнеш и да избягаш, защото нали и ние от тази система се храним. Пускаме сигнали, пускаме, те пък уж ни пращат инспектори, уж загрижени за нас, но дочувам, че и тия инспектори едни хрантутници, нищо не вършат, а като рак са захапали нашего брата, не му дават мира да живее спокойно.

Вирусите, доколкото аз си представям, нали не ми е специалност, имат най- различни подходи. Завъдят се те в системата ни, дихателната, попаднат на подходяща клетка, дето да ги търпи и започнат да искат от нея, а тя- наивната им се доверява и дава всичко от себе си, та те да се възпроизвеждат и полепват по други клетки. Вампири някакви си. Други пък шпиони за влияние- подбуждат ни да бездействаме. Не може така, бе хора. Ние си имаме ангажименти към системата. Какво е това „Да разрушим системата”, та нали тя ни храни и ще я надживеем само няколко минути? Види се те имат интерес конкретно да нахраним гнилостните бактерии. Гадове. Все се надявам това да са мои конспирологични теории и да не идва тук Жълтата гостенка.

Иначе, нямам кой- знае какви възражения към тялото, което ни носи. Такова ми се е паднало, в него ще си остана. Онзи ден имаше някакво изследване. Вкарваха сонда, отщипаха няколко клетки и ги отнесоха. Едва ли ще изкарат дълго. Ние сме носталгични и привързани. Не сме за самостоятелен живот. Мисля си, че колкото по- сложна е системата, толкова по- невъзможно е на една клетка от нея да оцелее сама. Да не сме амеби някакви, бактерии? Ние сме клетки на висш организъм. Човешки!

Link to post
Share on other sites
  • 2 седмици по-късно...
  • Потребител

ТЪРГОВЕЦ НА ИНФОРМАЦИЯ

За времето на продължителната си и лека работа, старият учител бе разбрал, че неговата дейност е просто на просто една подкрепяна от държавата търговия с информация. Той трябваше само да достави тази стока на своите потребители, а мъчнотиите бяха единствено в това, че тя трябваше да достигне и до тези, които имаха потребност от нея, но и до тези, които хич не чувстваха такава потребност. Заради това му се налагаха и съответните търговски трикове- реклама, дизайн, ергономика и най- просто сметкаджийство, които вкупом съставляваха промотирането на стоката знание.

Налагаше му се да обяснява на поотрасналите си потребтели колко важна е неговата стока, какви са предимствата й пред другите търговци на гимназиалния пазар, да я представя като нещо без което те не могат и ще сгрешат ако не я придобият. Както всеки търговски агент, той вярваше в стоката си и безценните й качества, така че и във вида му личеше, че е почтен с невинните им души. Естествено трябваше да я представя и пред родителите- тези основни, но скрити клиенти, които се налагаше да бъдат внимателно и настойчиво обработени за краткото време на редките им срещи. То беше, като да са дошли с децата си в магазин за обувки и те да решават какво им трябва, за колко време напред ще им трябва, дали ги стиска или са им широки и пр. неща, които самите потребители още не можеха сами да решат. Искаше се внимателно отношение, малко ласкателство, малко вслушване към конкретните потребности и малко настойчивост за да проумеят, че точно това ще е най- подходящо за детето им. След него щяха да дойдат търговецът на панталони, на ризи и на шапки, образно казано, но докато той беше сред родителите, те трябваше да разберат, че неговите обувки са неизбежни за добрия вид на един съвременен младеж. Хубавото беше, че тази негова възрастна аудитория беше накуп и не можеше да избяга, а най- вече, че всички бяха решили, че не може без стоката му. Понякога някой недоволен клиент имаше по- съществени претенции, но нещата никога не стигаха до връщане на стоката, така да се каже. Все имаше как да бъде омаян родителят и да разбере, че за сина му или дъщерята има и друг вид обувки, но пък не може да тръгне съвсем бос през просото в наше време.

Заради своята стока, която добре познаваше, на стария учител се налагаше да прави някои леки изменения на опаковката, за да не изглежда съвсем остаряла. То е като да продаваш кашкавал, какъвто се е купувал от хилядолетия, но както можеш да го предоставиш така- мазен, пък купувачът да си носи съд или да си го увива в кърпа, така можеш и да го увиеш в блажна амбалажна хартия или в полиетиленово фолио, или в нарочен плик с логото на прочутата ти фирма. Това, подвързани лекции, аудио записи, видеофайлове, интерактивни методи, това беше все опаковка за да стане по- приятно потребяването на същия хилядагодишен кашкавал. Дали ще се облече с ретро- дрехи или с бяла престилка, дали ще сочи с показалка или с лазерен сноп светлина, това бяха все триковете на амбалажа. Може да не е важен за стоката, но определено е важен за потребителя.

Далеч по- важно за него и по- малко видимо за тези, които обучаваше, беше едно друго нещо. Нещо, на което никой не обръщаше голямо внимание освен дълбоко запознатите с професията му. Това беше от кой производител или ангросист взимаше стоката си. Както всеки търговец, така и старият учител имаше своите канали, които не винаги искаше да сподели. Директорът и инспекторите държаха всичко да отговаря на държавните стандарти и да е от утвърдените от по- горе източници, но той знаеше, че това са формалности, спазването на които те прави прост магазинер, който при това не само не гради име, но и не може да печели за себе си от стоката си. Не че е кой- знае колко лошо да получаваш добра заплата за простия факт, че си зад тезгяха и това, което търсят хората е в склада ти. Трудът за ново, модно, уникално, по- полезно, става излишен, когато нещата са само такива, каквито искат „отгоре”. Все пак, той беше стар учител и знаеше, че когато някои родители или ученици поискат стока, за която са чули от познати или от неведоми канали, хубаво е тя да е в наличност, а не да ги връща с отговори от рода на „Ще видим какво може да се направи”. Най- добри са източниците от модната чужбина. При това не откритите, видими за всекиго, а частните, своите. Сега с интернет, с универсалния английски, когато изобилието залива всички е много трудно да избереш. Именно за това са нужни връзките, доверените хора, експертите- да кажат кое е най- търсено и е на сметка. Това, което ще научиш в човешки разговор е поне трикратно по- ценно от това, което е написано. Обаче това, което е написано за общ достъп, пък е някак си по- изтънчено. По принцип авторът обръща на това, което пише по- голямо внимание отколкото на приказките си. Именно източниците бяха за стария учител малкото съкровище. На тях отделяше мило внимание ежедневно и усещането за една омерта помежду специалистите бе много близо до сърцето му. Накратко казано, никой не може да търгува сам. Ти си част от едно съсловие със свои правила, обвързаности и функции и колкото по- рано бъдеш приет в еснафа, толкова по- напред можеш да стигнеш.

Иначе обикновените приспособления в дейността- картотеки за складови наличности и топография на склада, компютърна осигуровка, това е лесната част, но той добре се справяше и трудната, да пренесе до своите млади потребители най- доброто по най- добрия начин. Просто се беше отдал изцяло на своята скромна, но почтена професия- магазинер на научни знания.

***

Моля, не бързайте с упреци, че това не е философия. Това е МЕТОД на добиване на познания за света. Аналогията, мисленето с образи и подобия на предмета, който разглеждаме ни дава възможност да погледнем от друг ъгъл, да предположим непознати отношения и принципи. Не разглеждаме нито училищното преподаване, нито търговските умения, а нещо трето. Само си помислете, че идеята за крайната скорост на светлината се бе породила у вас от идеята за крайната скорост на звука? После оставаше само :animatedwink: да я докажете научно и директно щяхте да стигнете до залата в Стокхолм, дето раздават награди.

ЧЕСТИТА НОВАТА 2018 г. И ЗА МНОГО ГОДИНИ

Link to post
Share on other sites
  • 2 месеца по късно...
  • Потребител

Изображенията

Митологията, ах тези култови изображения! Има ги всякакви. Когато гледам декоративните изображения те радват очите ми. Когато изображенията представят някакъв сюжет, това буди и ума ми. Наистина, не бих живял в дом, от край до край обкичен с картини, но някой акцент, едно художествено мото, характеризиращо същността…

Най- прости, според мен, са изображенията на животни. Коне, овчици, стада. На човек му става мило като ги погледне. Идилично. У хора, обичащи селото, те събуждат реални спомени на младост и любов. Пейзажите- също. Събуждат спомени или пък идеи. Пейзаж на Матерхорн или Нгоронгоро, тропически лазурни брегове с наведени палми пораждат мечтата, сладостна и примамваща. Такъв пейзаж предизвиква мисълта „Трябва да стъпя там”, а зимен пейзаж с кацнало на черно клонче синигерче или щиглец, с малкото си цветно петънце предизвиква мечтата за пролет и оживяване.

Не зная как стоят нещата с изображенията на билки, гъби, схеми с животни, растения, изображения на човешки скелет, кръвоносна система, мускулатура. От една страна, предполагам, че това са изображения от които научаваме за нещата, от друга, че ни носи наслада познаването им, а от трета това е белег за нашето познание. В кабинета на доктор да видим череп, в аптека да видим картина на билки, в кабинета на ветеринаря- расови животни. Това е респектиращо, а от друга страна собственикът им демонстрира статус. Така и актовите фотографии в дома на фотограф биха имали същата функция, но в дома на дон Жуан биха били скандални.

Голото тяло, атлетично и хармонично, в Европейската култура е на почит. В християнството тялото е мъченическо, тленна обвивка на духа. Първото поражда идеята за физическо здраве, сила, второто за презрение към него и възвисяване на духа. Въпрос на избор. Негативните емоции породени от мъченичеството се превръщат в творчески, енергизиращи, а предадени метафорично- позитивните теглят колата на делата, а негативните я бутат. Аполон, Венера, Давид предизвикват възхита, докато скулптура на умиращ роб или гладиатор, на дълбоко проникналите стрели в св. Себастиян или мъченическата смърт на кръста предизвикват възхищение от техния дух.

Не зная колцина са тези, които вярват в магическата сила на иконите, но не може да бъде отмината и тази функция на изображенията. Лично аз не съм комуникирал с икона. Допускам молещите се да могат да търсят помощ от изображение или дори само от кръст. Не зная.

Семейните портрети разбирам. Те са наше минало, спомени за чувства, думи и дела, свързани с предтечите, спътниците или наследниците.

Най- сложни за моето възприятие са изображенията на герои и събития. Те ни препращат към сюжета, който вдъхва у нас някакви идеи. Изображения, напомнящи случка, разказ, поука, която трябва да ни е винаги пред очите. Алегории. Справедливостта пред юриста, Христовата жертва пред вярващия или пък всеопрощаващата му майка. Левски като съдник за демократичното пред политика. Вдъхновяват превземането на значим град или велика победна битка. Аз самият не мога да избера някое такова изобразено събитие. Не се смятам за монолитен, а по- скоро за многообразен. Радват ме и са ми поучителни много събития, заради това моята „галерия” редовно  сменя съдържанието си. Последните ми „изложби” ме радваха със своите идеи.

Дълго стояха пастелни натюрморти, които никому неизвестната авторка е пазила от своята младост. Рисувани през дълъг период, показващи усет за красивото и умение за представянето му, те ми разкриха, колко трагично е доверието във вечността на изкуството. Тези рисунки са напуснали дома си заедно със стопанката, зарадвали само един зрител- мен, който накрая ги мушна сред купчина репродукции и изрязани пейзажи от календари.

Сега мисля да изложа пред себе си черно- бяла фотография от Ню Йорк с кулите- близнаци. Има място за размисъл и емоционални внушения, нали?

Друг път се порадвах на натюрморт  от световно неизвестен художник, името от подписа на когото в съвременността съответства на автор на абстрактни конструкции. Това, което излъчваше за мен картината беше, че ето на- като студент авторът е рисувал академично, търсел е съответствие, но днес кой може да подражава на фотографията в нейната точност на възпроизвеждане? Тогава, дали защото е търсил пари или слава, той се насочва към нещо което го прави известен. Няма да се върне към реалистичната живопис. Той ще прави неща, които нищо не значат. Отново преживях трагизма на измислената от самия мен биография на картината. Един добър художник в света на техниката загива. Е, може да подрежда дървени трупчета и тръби, стига да има връзки да пласира труда си като изкуство.

Мисля си, че и увеличени репродукции на илюстрации бих държал в дома си. В никакъв случай Любен Зидаров, но на тези от Доре към Ад или на Лазаркевич към приказките бих се порадвал по- дълго.

Стигайки до абстрактното изкуство, което е по- ценно със своя творец или предистория, смятам че съвсем справедливо авторите му ще се насочат към декоративната му стойност и ще престанат да го наричат абстрактно, за да си го правят, както досега- декоративно. Онова, декоративното бих гледал дълго и с удоволствие.

***

Няма нищо необичайно в това, че във времето на уникалното изкуство, библейският чергар Лаван хуква да гони зет си Яков за да си върне идолите (Битие 31:30-35). Днес, при изобилието на творци и вещи, можем да сменяме култа си много често. Един идол за преклонение не издържа цял човешки живот. Безброй идоли е всъщност никакъв идол. Смяната на постерите на музикални идоли в тинейджърска стая е именно това.

В еклектичното си световъзприемане можем да се отдадем както на иконопочитание, така и на иконоборство и да се прекланяме пред декоративни извивки и багри. Можем да славим антични, библейски, източни и далекоизточни митове и герои. При това не едно след друго, но едновременно и при това без естетическо противоречие.

Култовите изображения се профанират при тяхното изобилие. Ежедневното превръща изключителното в прах. Настъпила е ентропия, безструктурност. Не мога да кажа, дали това е тор за нови култове или килим от пепел, задушаващ новото. Дали е вавилонско стълпотворение, което поражда многоезичие или е настъпило безплодие, в което дълго ще се разнася праха над Помпей.

Link to post
Share on other sites
  • 3 седмици по-късно...
  • Потребител

СЪКРОВИЩНИЦАТА

Залегнал над книгите, един учен предизвиквал химерите в своя ум. По рецепта за някакъв личен брейн сторм се появявал вихър като у Данте, давали напътствия и обещавали чудеса демони, божества, чудовища и натрапливи спомени. Така, в един момент, успял да задържи нещо, ама дали сигнал от извънземни, или божие вдъхновение, за него останало неуточнено. Онова, без форма и образ заговорило: „Тръгни по съветите ми и ще намериш ковчеже със скъпоценности. Ще бъдеш богат, значителен, велик. Не се  колебай, то е твое по предопределение.”

Това обещание било толкова атрактивно, че ученият, който делял кабинет с още двама колеги, а в дома му бюрото опирало в семейното легло, не се поколебал. Приел наставленията на Онова и тръгнал по стъпките на Харисън Форд и Индиана Джоунс. Не го уплашили горите с висящи от клоните лишеи, преплетените бръшляни, прашните и запуснати хижи и неприветливите хижари с лица на магьосници и вещици. Следвал пътя и достигнал до тайнственото тракийско  светилище, което разпознал по проблесналият между облаците сноп светлина и потайното прошумоляване на змия сред тревите. През мрачината на късичкия проход надолу, на светлинката от трепкащото пламъче на запалката, стигнал до малкото сводесто помещение, където китката на седналият на каменно ложе скелет покривала прашното сандъче, отредено именно нему.

Без съмнения и страхопочитание отместил трошливите кости и грабнал под мишка сандъчето. То се оказало леко, но както е известно съкровища не се инвестират в слитъци чугун и блокове бетон. Поне не в отколешните приказки. На дневна светлина ученият отворил капака и намерил вътре няколко глинени идоли, от тези, които в древността вадели по калъп и продавали ангро пред храмовете. След като сверил имената на божествата с интернет (Кланяме ти се, о, божествен интернет), той установил, че това били Здравето, Смелостта, Искреността, Доброжелателността, Късметът, Дружелюбието, Достойнството, Умението, Трудолюбието, Мъдростта или по- скоро Благоразумието според друго тълкуване, Любопитството и Бързината. Това, последното малко го изненадало, но преводът бил безспорен. Като затворил капака, ученият въздъхнал и се отпуснал, изпитвайки вътрешна неудовлетвореност. Съзнавал ценността на тези качества, но не допускал материалният им глинен вид да се предаде магически на личността му. Със сигурност един многокаратен диамант би донесъл по- скоро промяна в живота му, отколкото да изчаква да го огрее излъчваната от домашния олтар благодат на божествените фигурки.

Въздишката била толкова изразителна, че Онова я разбрало и незабавно се появило.

-          Ега ти планетата. Тук ценят други ценности. Тук и умовете, и учените са бедни материално и ценят удобствата, а не способностите. Те искат да имат. Потребители. От тях не могат  да се родят творци, защото творецът дава, а те още искат само да взимат. Жалко.

След кратка пауза, която Онова използвало за размишление, а ученият за нищо, отново се чул гласът: „Тази съкровищница е предназначена за теб. Използвай я, както намериш за добре.”, а после някак по- тихо и в страни „Ако това е най- подходящият човек, горко на това общество. Жалко”.

После настъпила тишина. Човекът със санъдчето седял до някое време на същото място и в същото положение. После…

Link to post
Share on other sites
  • 2 седмици по-късно...
  • Потребител

ИДЕАЛЪТ МИ ПЕТЪР БЕРОН- ЕДИН ОТ МНОГОТО.

Чудя се, как се справят юдеите с един единствен бог. Освен, че е много талантлив, изглежда е и безпощаден към тези, които се усъмняват в способностите му. За бащинството и майчинството, за хитростта и простодушието, за скромността и дързостта, за властта и смирението, един- единствен. Тази всеобхватност не е моята. Аз не мога да си избера идеал измежду много герои, а на тях един бог им стига.

Когато олицетворявам българската сила и издръжливост с Дан Колов или творчески способности с певеца- художник Николай Гюзелев, винаги има и алтернативни образци, които ме възхищават в не по- малка степен. Не ми идва на ум да кажа „Да, но Бог е по- силен” или „Бог би го изпял по- добре”, дори ми се струва нелепо да поставям богът в земна ситуация, сред тези, към които се стремя или избягвам. Така, общо взето, животът ми си тече приветливо и без бог.

Елините са ми по- разбираеми в това отношение от юдеите. Най- близки при тях са героите. Те притежават в голяма степен някои човешки качества. Сила, красота или някакво умение- да тъкат, да свирят, да предсказват. Възхищаваме им се, но те са достижими.  Боговете са друго, те са самото качество. Аполон е самото съвършенство в изкуството. Той не рисува, не пее, но той олицетворява рисуването и пеенето. Разбирам, че заради това го поставят в центъра на алегории за изкуството.

Та като стана дума за героите, всеки би си избрал герой според своето амплоа. Политикът- политик, банкерът- банкер. Поради тази причина аз не мога да избера за свой герой, идеал, някой с когото да се идентифицирам или искам да достигна, пък той да е от сферата на музиката, спорта, политиката, дейности, в които не съм активен. Политици си слагат в кабинетите Левски и го забравят, лекари превъзнасят свои професори или Хипократ, психолозите Фройд или Юнг, макар да е всеизвестно, че те са частен случай в науката им и дори не са съвсем безспорни. В кабинета на музикант може да има бюст на Бетовен, колкото да си поставя на него шапката, в кабинет на учен- оплезен Айнщайн, колкото шеговито да намеква за научните му интереси. Диплом или майсторско свидетелство, обаче, по- добре би показало близостта им със занаята.

И аз имам свой идеал. Това е Петър Берон. Не онзи с насекомите, но и той също. Дори първо за него- книгата му „Сану батуре” го представя като любопитен, рискуващ, обичащ теренната работа учен. Има случка в която му възлагат да обезкости мършата от животно, заложено да гние във варел с вода и той го прави. В друг случай пътува на корабче, където бандити мародерстват пътниците, но той се оправя. Има си качества за уважение. Старият Петър Берон е идеал с друго. За него кабинетът е бил мястото на геройство. Съставял е философски поглед за света, който никой не е уважил. Този саможив учен е бил човек на писането и мисълта. Неговият просвещенски подвиг е достатъчен за да го възвеличава, въпреки философстванията му, които не са приети като обективно обяснение на света.

Ето, Петър Берон е за мен герой. Пример. Човешки и противоречив пример. Друг ще извлече от миналото свой герой и ще пренебрегне моя. Така е и редно. Толкова примери за подражание има, колкото са и човешките дейности. Идеализирането на един, бил той Христос или Ленин ми се вижда ограниченост. Наистина, евангелските притчи са много поучителни, а някой дори може да е правил дисертация на тема „Ленин за стила и поведението на естествоизпитателя”, но аз не съм им привърженик.

И по- горе споменах, идеалът, когато е твърде отдалечен от възможностите на човек, няма потенциал да го привлече, издигне до себе си. Има някаква дистанция, в която идеалът мотивира, чувства се притегателната му сила. Над нея привличането не действа. Именно заради това примерът на реалния човек е с по- голяма притегателна сила, защото е близък до нас, защото поведението му е човешко, а трудът му- близък до нашия.

По повод това, че човек се явява в много и различни социални роли, то той приема и идеализира различни примери (герои)  за свой идеал. По- понятно и полезно е да се научиш да готвиш „като мама”, отколкото като Йехова. По- добре ми приляха кабинетният стил на Берон, отколкото странстването сред апостоли на Христос. Не може всеки да е месия, има и други хора. Ето заради това смятам, че в нашето еклектично време е естествено да забравим единобожието и да имаме множество свои идеали според своите социални роли и предпочитания.

 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Какви идеали , какви идоли. Кой разумен ще се заробва с такива. Аз примерно, ползвам <комплекти идеи> , и не по причина, вярвам, или по някаква друга немисловно мотивирана, а защото играя <житейски хазарт> времето ми е кратко и <залагам< на няколко коне, които могат и да са куци, но просто нямам време за маневри, други ще я подхванат след моята <ера>.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 1 час, laplandetza said:

Какви идеали , какви идоли. Кой разумен ще се заробва с такива. Аз примерно, ползвам <комплекти идеи> , и не по причина, вярвам, или по някаква друга немисловно мотивирана, а защото играя <житейски хазарт> времето ми е кратко и <залагам< на няколко коне, които могат и да са куци, но просто нямам време за маневри, други ще я подхванат след моята <ера>.

Блазе ти. Чудесна теза. Позицията е обратна- не властват над нас идеали, а яхаме подчинени коне.За завиждане е да си в близост до дядо Мраз в Лапландия!:ex:

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 5 часа, Втори след княза said:

Блазе ти. Чудесна теза. Позицията е обратна- не властват над нас идеали, а яхаме подчинени коне.За завиждане е да си в близост до дядо Мраз в Лапландия!:ex:

Харесвам индивидите,които могат да покажат част от „усещането си„ за Света с малко излишни говореници, писаници.

Кратка „философия„ без „океан от думи„

 Универсален поглед за всички разумни форми

   1. Модел за Голямото, с много порядъци над „локалния свят„ , подлежащ на промени в много пъти време над локалното, не подлежащ на проверка, доказване, и с неопределена вероятност за „точност„.Приема се за „ даденост„ , Природа, пр, но с много порядъци време отложена присъда, Да или Не .

 2. Виждане за далечното,а и много далечното бъдеще и „пространство„ на Разумната Форма.

3. Светът на РФ., Генерално Обобщение.

4.Светът в действие, стратегии, планиране и пр.

5. Близкия отрязък на съществуване, конкретика.

6. Сега, „битовизми„

 и за Човешкият Свят

1. Имате ли го , само за значително развити РФ

2. Какво е при Вас, дайте му „тяло„

3. Вашият Свят, .....Целият

4. Какво казва „оракул„ за идното столетие.

5. Филми за терористи и „лошите„ от близкия и далечен изток , цената на газа, петрола..............., малки крачки за големи пачки.

6. Размина се , не оправих „нещата„  , на жената:ag:

 Надявам се изясних „схемата“ :)

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 12 часа, laplandetza said:

Харесвам индивидите,които могат да покажат част от „усещането си„ за Света с малко излишни говореници, писаници.

Кратка „философия„ без „океан от думи„

 Универсален поглед за всички разумни форми

   1. Модел за Голямото, с много порядъци над „локалния свят„ , подлежащ на промени в много пъти време над локалното, не подлежащ на проверка, доказване, и с неопределена вероятност за „точност„.Приема се за „ даденост„ , Природа, пр, но с много порядъци време отложена присъда, Да или Не .

 2. Виждане за далечното,а и много далечното бъдеще и „пространство„ на Разумната Форма.

3. Светът на РФ., Генерално Обобщение.

4.Светът в действие, стратегии, планиране и пр.

5. Близкия отрязък на съществуване, конкретика.

6. Сега, „битовизми„

 и за Човешкият Свят

1. Имате ли го , само за значително развити РФ

2. Какво е при Вас, дайте му „тяло„

3. Вашият Свят, .....Целият

4. Какво казва „оракул„ за идното столетие.

5. Филми за терористи и „лошите„ от близкия и далечен изток , цената на газа, петрола..............., малки крачки за големи пачки.

6. Размина се , не оправих „нещата„  , на жената:ag:

 Надявам се изясних „схемата“ :)

Недостъпно велика стратегия!!!

Че аз не мога да построя само т.3 Вашият Свят, .....Целият

Утешавам се с мисълта на Аристотел относно Омировата Илиада, че много автори са се опитвали да описват цялата Троянска война, а Омир е успял да направи нещо добро, защото е описвал само гнева на Ахила. (не че съм Омир). Световните закономерности са за екип от световни учени. 

Мисля и аз да се спра само на т. 6 и да оправя... да-а-а.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 6 часа, Втори след княза said:

Недостъпно велика стратегия!!!

Че аз не мога да построя само т.3 Вашият Свят, .....Целият

Утешавам се с мисълта на Аристотел относно Омировата Илиада, че много автори са се опитвали да описват цялата Троянска война, а Омир е успял да направи нещо добро, защото е описвал само гнева на Ахила. (не че съм Омир). Световните закономерности са за екип от световни учени. 

Мисля и аз да се спра само на т. 6 и да оправя... да-а-а.

Имаш ли Цялата Информация по т.3, то значи имаш Всичко на всичко ниво, или РФ влиза директно в кожата на Бог, което е по скоро невероятно.

Частното Вашо РФ, е логично множеството на човечеството в един „сегашен„ отрязък с миналото си, т. е. една примитивна форма на „дифузен„ с полуавтономни многобройни единици. Един човек , една личност не е перспективна за РФ.

 „ Схемата„ е основа за да се Гради по нея. 

Универсално РФ.

  1. Моделът, комплект модели по т.1 са Генерална Мотивация за дейност и съществуване на РФ. Допустимо и възможно е „Реалността„ по т.1 да е зависима, променяна, създавана от РФ, от различни нива на РФ, „симбиози„ сливания и пр. С това и „Моделът„ може да бъде „планиран„ т.е. една абстрактна идея за Дизайн.

2.  Ползване на „Идеен набор„ или  „Стратегически Цели за Далечно развитие„ т.е Планирана и форсирана Еволйуция на РФ и Материя.

3. и 4.  Стратегическо водене съществуване на РФ в непосредств. му „периметър„ неговото „Материално въздействие„ и близка , тактическа промяна.

5. и 6. Конкретни близки и настоящи цели, проблеми , контрол на приложеното и пр.

 Как да Градим чрез и върху Хората, Човечество. Всеки е свободен да предлага, няма правила и табу, Всичко е разрешено, вклйучително  и умишленото „саботиране„ дори тотално унищожение на всеки вид РФ, вкл. Хора , друга работа е дали ползите които се отворят, дават достатъчно вероятност за Промяна.

 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Не искам да изпълвам с конкретно съдържание за Нашата РФ , Хора. Нека бъде с неизвестно съдържание, нямам желание да положа Моята „схема„ така всичко е отворено с труднопредвидимо форумно развити, ако изобщо има такова.

 

1. Вселена, Природа, нейният порядък , наука, нова „Религия на Знанието„ Глобална Еволйуция на Материя , мазохистична смес между религиозност и псевдоинтелектуален материализъм , „Божественост„ без лицето на Бог. Каквото и да е , на повечето мислещи хора , т. н. интелектуалци и хора на знанието им е нужна Генерална Мотивация и Пътеводна Светлина. Разбира се , това не е рационално, не е съвсем „материално„ , но Хора са далеч от развит РФ.

2. Набор от „универсални„ , от гледна точка на Човек, Ценности и Идеии, Идеологии, Многовековни Концепции и пр. Религии и псевдорелигии, Учения, всякакви идеализирани „Устойчиви Развития„ далечни трансформации на вида , симбиози с ИИ , интерпланетарен, стеларен „човек„ и много други възможности.

3. и 4. Стратегии и тактики във вътрешната „война„ борба в множеството на РФ Хора, а с възможност за намеса на „трансформърси„ ИИ и др. вероятни „творения„ Няма правила и ограничения в тази „война„ използва се всичко възможно. Употребяват се идеи, идеологии, религии, ценностни системи, народи, нации, раси, философски светогледи, учения , икономики, пазари, социкон.културни системи, абсолйутно всичко и по всякакъв начин, околоземното пространство, Луна, околоземни планети, всичко достъпно в близките десетилетия, век.

5. и 6.  Отчасти видимо в момента, конкретните стратегически планове, всякакви доктрини, групови, картелни интереси, корпор. такива и пр, изпълнението им с актуалните планове, конкретни кампании, конкретни процеси, действия , събития, Всичко пряко засягащо индивидуално и групово отделните единици на РФ Хора., ежегодно, ежеседмично, ежедневно.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 13 часа, laplandetza said:

Имаш ли Цялата Информация по т.3, то значи имаш Всичко на всичко ниво, или РФ влиза директно в кожата на Бог,

1. Ако да имаш цялата информация по т. 3 значи да имаш Всичко, то не биха ви били нужни другите точки

2. Това е така, защото една уникална разумна форма (РФ) не е абсолютен клонинг на другите РФ. 

3. Светът съществува и извън РФ и той представлява значителен интерес като среда

4. Ако въведем като понятие Божествен разум, предвиждащ и съдържащ информация за всички РФ и средата би имало смисъл да бъде изучаван, но провалените опити на схоластите ме карат да мисля, че няма смисъл от това. Да послушаме поета:

"Бог богува, нека си богува!"

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 20 минути, Втори след княза said:

1. Ако да имаш цялата информация по т. 3 значи да имаш Всичко, то не биха ви били нужни другите точки

2. Това е така, защото една уникална разумна форма (РФ) не е абсолютен клонинг на другите РФ. 

3. Светът съществува и извън РФ и той представлява значителен интерес като среда

4. Ако въведем като понятие Божествен разум, предвиждащ и съдържащ информация за всички РФ и средата би имало смисъл да бъде изучаван, но провалените опити на схоластите ме карат да мисля, че няма смисъл от това. Да послушаме поета:

"Бог богува, нека си богува!"

От писането ти разбирам, не вникваш в моето семпло <представяне>. Какво нямало смисъл, какжи богове, подадох ги само като инструменти или като някакви нужди на някого си, те не са тема , а периферия. Помисли внимателно, можеш.

Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...