Отиди на
Форум "Наука"

Парите на българските емигранти


Recommended Posts

  • Модератор Военно дело

Попаднах на тази интересна статия за парични трансфери от чужбина към България. Това са образно казано парите, които нашите емигранти изпращат у нас. Разбира се, има и пари предавани на ръка, но тази статистика горе долу дава обща представа.

Прави ми впечатление огромния дял на турските емигранти, които не по своя воля основно напуснаха България. Струва ми се, вие говорехте за 3 милиарда долара дошли в България от чужбина. В случая с 2014 откогато е статистиката 743 от европа и америка и 830 от Турция, общо 1 570 милиарда. Тоест два пъти по малка и то предимно от Турция. Може би пък емигрантите не хранят България? И тяхната роля в нашата икономика не е толкова съществена.

http://bulpress.eu/от-кои-страни-българските-емигранти-и/

1. Typция – 830 милиoнa дoлapa

2. Иcпaния – 198 милиoнa дoлapa

3. Гepмaния – 113 милиoнa дoлapa

4. CAЩ – 97 милиoнa дoлapa

5. Beлиĸoбpитaния – 74 милиoнa дoлapa

6. Итaлия – 72 милиoнa дoлapa

7. Гъpция – 68 милиoнa дoлapa

8. Бeлгия – 31 милиoнa дoлapa

9. Kaнaдa – 24 милиoнa дoлapa

10. Холандия – 23 милиона долара

11. Австрия – 22 милиона долара

12. Франция – 21 милиона долара

Редактирано от Frujin Assen
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

На статистиката не случайно се вика стъкмистика. Защото Стъкмистиката винаги може да представи ама направо удивителни резултати.

Но ето една примерно мъничка подробност. 

В рамките на ЕС има свободно движение на хора и пари. Ще рече, че не сте длъжни да декларирате каква сума пренасяте през границата. Ако се пренесе на ръка обаче се спестяват някои дребни неудобства, като напр. плащане на данъци в реален размер. Турция обаче не е в ЕС, което ще рече, че трябва да се декларира, ако сумата е по-голяма. Така, това което се пренася през границата, ако е повечко влиза в статистиката било че се декларира, било че минава по банков път. Казано по-просто, ако пренесете повечко пари от Турция рискувате и да ви ги конфискуват, и да ви осъдят. Тъй че кяра да се пренасят на ръка не е по-голям от този, да минат по банков път. Е, в първия случай има такси, ама пък във втория има риск при пренасянето да ви ограбят.

А картинката не е толкова розова като перспектива за България. Все повече българи се установяват трайно извън България. Пак според стъкмистиката 1/3 от прозорците са тъмни, т.е. са се изнесли. Оставям настрана гениалния проект тези жилища да се раздадат на роми за сметка на данъкоплатците. 

Та как беше в зората на прехода. Отиват гастарбайтерите, а тук оставят деца и родители - и им изпращат пари. Всичко с очакването, че държаната ще стане нормална. Но тя не става. Тъй че те прибират децата, родителите умират и няма вече на кой да пращат пари. Дацата им учат в чужбина, и някои не знаят български. Засега единствено десятъка е стимул гастарбайтерите да дават нещо на България, защото отчасти е по-малко, отчасти по патриотични подбуди тъй като е равно на онова, дето трябва да платят в чужбина. Не е ясно до кога обаче ще трае това. Защото Макрон зарева за равни данъчни ставки. Ако стане това, то данъците ще се плащат в чужбина, защото ставката може да е една, ама необлагаемия минимум ще е различен ... и плащането на данъци в България ще си е направо разорително.

Та тези радостни суми с времето ще стават все по-малки и по-малки.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Тази статистика, разбира се, е само ориентировъчна и няма много общо с реалното положение. И тя не е по данни нито на списание Тайм, нито на Световната банка, ами на БНБ (конкретно тази за България, разбира се). Проблемът с тая статистика е, че тя не отчита един куп неща. Не отчита транзакции под 5000 лева (ако не се лъжа, това беше сумата). Не отчита директно преводите през разните там компании за преводи, ами разчита на банките да пращат тази информация, което по ред причини води до съществени несъответствия и изкривявания. Не отчита, разбира се, и парите, вкарани на ръка, които конкретно от ЕС не са никак малко, за разлика от Турция по обясними причини.

Отделно от всичко това банките нямат абсолютно никакво законово задължение изобщо да подават тази информация към БНБ. Всичко се прави на база на споразумения и честна дума. 

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

А тогава как се правят изчисленията колко пари са донесли емигрантите в България, след като стана ясно, че основните пари идват на ръка и не подлежат на проследяване? Доколкото усещам, даже и приблизителни числа няма как да се извадят.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Принципно има разни методики, но би трябвало като се публикува някаква статистика да се сочи и на каква база е направена. Може примерно донесените пари да се сметнат и на база на данните за обмен на валута, втори е въпросът доколко и в този случай се прави сметка за примерно обмена на ръка. Отделно че има и туристи, които също обменят. Може да база на представителна извадка - т.е. анкетиране на някакъв брой хора.

При липсата на точен източник на данни би трябвало да се използват няколко метода. Но в нашия случай най-вероятно са работили като правене на прогноза на времето чрез наплюнчен пръст. Затова и няма много информация как точно е направено проучването.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 часа, Frujin Assen said:

А тогава как се правят изчисленията колко пари са донесли емигрантите в България, след като стана ясно, че основните пари идват на ръка и не подлежат на проследяване? Доколкото усещам, даже и приблизителни числа няма как да се извадят.

На база на собствени методологии на експертите, които се занимават с въпроса. Сиреч, точни данни няма. Няма и как да има, понеже няма как примерно да преджобваш на границата или на летището всеки, който влиза в страната. Няма и как да задължиш никоя банка да ти препраща информация към БНБ за всяка индивидуална транзакция, особено тия по-малките от по под 5 хиляди лева. Така че това е положението. Две неща са сигурни обаче: общите постъпления са доста над 1.6 милиарда долара; постъпленията от ЕС са много над сумите в посочената статистика, по простата причина че голямата маса хора влизат с по до 10 хиляди евро, за да не се занимават с бумащина. Пропуснах и още нещо - благородните метали до определени грамажи също не подлежат на деклариране при влизане в страната.

Редактирано от sir
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 13 часа, Frujin Assen said:

А тогава как се правят изчисленията колко пари са донесли емигрантите в България, след като стана ясно, че основните пари идват на ръка и не подлежат на проследяване? Доколкото усещам, даже и приблизителни числа няма как да се извадят.

Преди 13 часа, Frujin Assen said:

А тогава как се правят изчисленията колко пари са донесли емигрантите в България, след като стана ясно, че основните пари идват на ръка и не подлежат на проследяване? Доколкото усещам, даже и приблизителни числа няма как да се извадят.

По данните, които българските банки изпращат на централната по категории. Това е категория трансфер от банкови сметки на частни лица в чужбина към банкови сметки на частни лица в България.  Доколкото помня, в статистиката на БНБ това се отчита като "Текущи трансфери" - "Други". С години тези пари статистически бяха по-голяма сума от директните чуждестранни инвестиции за годината. Както и да се гледа, това е много сериозно перо. Статистика за т.нар. "remittances" в света - трансфери от работещите в чужбина към собствените им държави, се поддържа също от Световната банка, и по спомен данните се използват и от ООН. Развиващите се страни обикновено са сред големите получатели на подобни трансфери.

Конкретно за България, нерядко се шегуваме с познати, че българите в чужбина издържат топлофикация, електроразпределителните дружества, аптеките.

С това, че всеки месец изпращат на мизерстващите си родители - пенсионери пари, с които същите да си плащат сметките. Или подпомагат закъсали други членове на семействата си - безработни братя и сестри, малки деца. Плаща се и за лечение на близки.

Вероятно съществуват и трансфери през Western Union и на ръка. Но в последните десетина години разпространението на банковите услуги в България е толкова широко, че всички (?) пенсионери така или иначе си получават пенсиите на банкова сметка. На същата банкова сметка получават и парите от децата си.

Струва ми се, че банковите данни стават все по-точни, защото българите в чужбина едва ли се прибират повече от веднъж годишно, някои дори много по-радко, ако живеят далеч, но сметки и лекарства пенсионерите трябва да плащат всеки месец. Тоест това с парите на ръка според мен е все по-малко перо. А и за един пенсионер е много по-лесно, особено с оглед на невисоката му подвижност, да изтегли пари от първия банкомат, вместо да търси къде в неговия град има Western Union -  следователно е много по-вероятно да си получава парите от децата по банков път, отколкото по друг.

Да не говорим, че има населени места, където мъжете масово са на ангария някъде в чужбина и всичко, което изкарат извън много базисни разходи (храна, подслон), се изпраща на семействата им. Понякога това са и жените (гледане на деца и възрастни хора в чужбина, изпращане на пари на децата си, останали в родината при бабите), като детето остава и без двамата си родители за значителна част от годината; това става и в други източноеврпейски държави: http://www.dw.com/bg/ало-мама-те-вижда/a-17969644 , http://www.dw.com/bg/самотните-деца-на-източна-европа/a-17268158

Както обаче беше посочено по-горе, тези пари са до време - докато са живи получателите им, и докато родителите успеят да вземат при себе си и децата си. И рано или късно ще трябва да бъдат заместени с нещо.

Редактирано от dora
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

За "евросирачетата" - филм за Румъния. Не знам дали има филм и за България, но някаква статистика има:

http://bnr.bg/euranetplus/post/100801142/pochti-vsako-peto-balgarche-e-na-edin-ili-dvama-roditeli-raboteshti-v-chujbina

 

Редактирано от dora
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 часа, dora said:

С това, че всеки месец изпращат на мизерстващите си родители - пенсионери пари, с които същите да си плащат сметките. Или подпомагат закъсали други членове на семействата си - безработни братя и сестри, малки деца. Плаща се и за лечение на близки.

Вероятно съществуват и трансфери през Western Union и на ръка. Но в последните десетина години разпространението на банковите услуги в България е толкова широко, че всички (?) пенсионери така или иначе си получават пенсиите на банкова сметка. На същата банкова сметка получават и парите от децата си.

Така, само че нека пак внесем уточнението. Ако аз пращам на сметката на баба си по 200 лева месечно за лекарства, тази транзакция не се отчита от статистиката.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 минута, sir said:

Така, само че нека пак внесем уточнението. Ако аз пращам на сметката на баба си по 200 лева месечно за лекарства, тази транзакция не се отчита от статистиката.

Конкретната трансакция - вероятно не, но общото перо в банките  - да.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Общото перо в банките не е обект на статистиката на платежния баланс, т.е. нека перифразирам - ако аз съм превел по сметката на баба си 50 пъти по 1000 лева, тези общо 50 хиляди лева не се отчитат в сметката, която понастоящем се използва в БНБ за преводи от хора живеещи в чужбина. Това е положението.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 31 минути, sir said:

Общото перо в банките не е обект на статистиката на платежния баланс, т.е. нека перифразирам - ако аз съм превел по сметката на баба си 50 пъти по 1000 лева, тези общо 50 хиляди лева не се отчитат в сметката, която понастоящем се използва в БНБ за преводи от хора живеещи в чужбина. Това е положението.

 Ето я използваната методология:

http://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_download/st_m_instr_bop_mo_remit_bg.pdf

Вижте Секция 2.2.

Редактирано от dora
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
On 11/6/2017 at 21:33, Frujin Assen said:

1. Typция – 830 милиoнa дoлapa

2. Иcпaния – 198 милиoнa дoлapa

3. Гepмaния – 113 милиoнa дoлapa

4. CAЩ – 97 милиoнa дoлapa

5. Beлиĸoбpитaния – 74 милиoнa дoлapa

6. Итaлия – 72 милиoнa дoлapa

7. Гъpция – 68 милиoнa дoлapa

8. Бeлгия – 31 милиoнa дoлapa

9. Kaнaдa – 24 милиoнa дoлapa

10. Холандия – 23 милиона долара

11. Австрия – 22 милиона долара

12. Франция – 21 милиона долара

Това е по статистиката на Световната банка. По статистиката на БНБ се изпаряват 800-те млн. идващи по банков път от български граждани работещи в Турция, няма ги. Очевадно несъответствие. И съответно парите стават наполовина, просто изваждаме 800 млн. долара. На този линк е статистиката на Световната банка за 2015

http://www.pewglobal.org/interactives/remittance-map/

Сумата за парите от Турция е около 700 млн., но в статистиката на НСИ и БНБ за същата година отново има дупка по отношение на тези пари, те не съществуват.

Или "всички са маскари" в Стъкмистиката или има някакво основно несъответствие в методиките.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
1 hour ago, Б. Киров said:

Това е по статистиката на Световната банка. По статистиката на БНБ се изпаряват 800-те млн. идващи по банков път от български граждани работещи в Турция, няма ги. Очевадно несъответствие. И съответно парите стават наполовина, просто изваждаме 800 млн. долара. На този линк е статистиката на Световната банка за 2015

http://www.pewglobal.org/interactives/remittance-map/

Сумата за парите от Турция е около 700 млн., но в статистиката на НСИ и БНБ за същата година отново има дупка по отношение на тези пари, те не съществуват.

Или "всички са маскари" в Стъкмистиката или има някакво основно несъответствие в методиките.

 

Тази на Световната банка е сравнителна, тоест проследява се не само на място в страната, в която постъпват, но и в страната, от която биват изпращани. Затова е възможно да е по-вярна. Без да се кълна в това.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 20 минути, dora said:

Тази на Световната банка е сравнителна, тоест проследява се не само на място в страната, в която постъпват, но и в страната, от която биват изпращани. Затова е възможно да е по-вярна. Без да се кълна в това.

Според мен и двете са верни, но в методиките има разлика. Моето обяснение е, че парите идващи от Турция се отчитат като пари изпратени от граждани с постоянно местожителство в България и затова не се отчитат от българската статистика. Без да настоявам, че е така.:)

Като аргумент мога да посоча, че Световната банка отчита 3 процента от БВП като пари изпращани от български граждани работещи и пребиваващи в чужбина, докато българската статистика официално отчита около 1.5 процента от БВП, парите са си пак в България, но минават по различни пера.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 8 часа, dora said:

 Ето я използваната методология:

http://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_download/st_m_instr_bop_mo_remit_bg.pdf

Вижте Секция 2.2.

Хубаво е, че сте постнали този документ, още по-хубаво щеше да бъде, ако го бяхте и прочели. Основните моменти, подчертани от мен:

3.2 Необходимост от нова методология

Преводите от емигранти, към техни близки в родните им страни, се характеризират с нисък среден размер за голям процент от транзакциите. Поради наличието на официален праг на отчитане на отделна транзакция от 5000 лева от преди 2007 г. и де факто съществуването на същия праг за периода до края на 2009 г. една част от паричните потоци, изпращани от български емигранти в чужбина към момента не се обхващат от настоящата методология.

Повечето от банките освен отчитането на индивидуални транзакции над определения праг отчитат в допълнение и обобщена информация за транзакциите под 5000 лева., която не се включва в платежния баланс. Става дума за значителни потоци, които в една голяма степен, поради своята характеристика, е вероятно да обхващат преводи от български емигранти.

В допълнение за настоящата година банките нямат реално задължение за отчитане на индивидуални транзакции под официалния праг от 12 500 евро и макар, че повечето го правят, тенденцията е към намаляване на предоставянето на тази информация. С оглед намаляване отчетната натовареност на банките, с въвеждането на новия праг от 50 000 евро предстои загубата на информация за преводите от емигранти да стане значителна.

...

Отчитаните от банките парични потоци на дружествата, лицензирани за извършването на налични парични преводи и техни агенти (ДЛНПП) са на нетна база. Това означава, че се наблюдават определени изкривявания в информацията за кредита и дебита на статията, въпреки че нетно данните влизат коректно в текущата сметка. В допълнение географската разбивка на паричните потоци на ДЛНПП също е некоректна поради използването на клирингови къщи за сетълмънт.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 14 минути, sir said:

Хубаво е, че сте постнали този документ, още по-хубаво щеше да бъде, ако го бяхте и прочели. Основните моменти, подчертани от мен:

3.2 Необходимост от нова методология

Преводите от емигранти, към техни близки в родните им страни, се характеризират с нисък среден размер за голям процент от транзакциите. Поради наличието на официален праг на отчитане на отделна транзакция от 5000 лева от преди 2007 г. и де факто съществуването на същия праг за периода до края на 2009 г. една част от паричните потоци, изпращани от български емигранти в чужбина към момента не се обхващат от настоящата методология.

Повечето от банките освен отчитането на индивидуални транзакции над определения праг отчитат в допълнение и обобщена информация за транзакциите под 5000 лева., която не се включва в платежния баланс. Става дума за значителни потоци, които в една голяма степен, поради своята характеристика, е вероятно да обхващат преводи от български емигранти.

В допълнение за настоящата година банките нямат реално задължение за отчитане на индивидуални транзакции под официалния праг от 12 500 евро и макар, че повечето го правят, тенденцията е към намаляване на предоставянето на тази информация. С оглед намаляване отчетната натовареност на банките, с въвеждането на новия праг от 50 000 евро предстои загубата на информация за преводите от емигранти да стане значителна.

...

Отчитаните от банките парични потоци на дружествата, лицензирани за извършването на налични парични преводи и техни агенти (ДЛНПП) са на нетна база. Това означава, че се наблюдават определени изкривявания в информацията за кредита и дебита на статията, въпреки че нетно данните влизат коректно в текущата сметка. В допълнение географската разбивка на паричните потоци на ДЛНПП също е некоректна поради използването на клирингови къщи за сетълмънт.

Прочетох го, вижте точка 2.2

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Паричните суми, завъртащи се в БГ икономиката са много повече от изнесената от фруджина статистика, но няма и как да се разбере колко са всъщност.

Няма как да вмъкнеш в проучването нито кеша, нито парите изхарчени по почивки, по пазари, по молове, по кафета и ресторанти, транспорт, по куп предлагани услуги и какво ли още не.

......Небъдна работа

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 12 минути, dora said:

Прочетох го, вижте точка 2.2

Това в точка 2.2 е пожелателно положение. Реалното положение е от там надолу. Разбирам, че не ми вярвате, явно не вярвате и на статистическия отдел на БНБ. Лошо няма, смърт на експертното мнение, както се казва в една друга тема.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Доколкото схванах, всяка една статистика по въпроса за парите постъпващи от нашите емигранти по принцип няма как да бъде адекватна.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 16 часа, БатеВаньо said:

Паричните суми, завъртащи се в БГ икономиката са много повече от изнесената от фруджина статистика, но няма и как да се разбере колко са всъщност.

Няма как да вмъкнеш в проучването нито кеша, нито парите изхарчени по почивки, по пазари, по молове, по кафета и ресторанти, транспорт, по куп предлагани услуги и какво ли още не.

......Небъдна работа

 

и закупуването на недвижими имоти:

http://standartnews.com/biznes-finansi/balgarite_v_chuzhbina_kupuvat_imoti_u_nas-358390.html

Това е кредитна услуга, която  също не влиза в статистиката.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, Frujin Assen said:

Доколкото схванах, всяка една статистика по въпроса за парите постъпващи от нашите емигранти по принцип няма как да бъде адекватна.

Ами в общи линии е точно така. Те и хората от БНБ са си го казали в тази методология, която беше постната тук. Даже са провеждали и анкета преди 10 години, очертали са и опит за нов модел на пресмятане (брой емигранти, пращащи пари Х среден трансфер), но явно за тези 10 години нищо не се е променило по същество.

Що касае въпроса за парите, изхарчени по хотели, кафета, ресторанти и т.н. - това е в графа Туризъм. Впрочем, имаше някой, който правеше сметки за парите от емигранти точно на база анализ и върху приходите от туризма, но сега не се сещам кога го гледах и кой ще да е бил. Може би Румен Драганов или някой друг от неговия институт.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 18 часа, sir said:

Това в точка 2.2 е пожелателно положение. Реалното положение е от там надолу. Разбирам, че не ми вярвате, явно не вярвате и на статистическия отдел на БНБ. Лошо няма, смърт на експертното мнение, както се казва в една друга тема.

Вярвам ви, но вашата трансакция от 200 евро не изчезва от банковата статистика. Нито от информацията, която банките предоставят на БНБ. И няма как, защото вероятно огромната част от трансакциите им в потребителския сегмент са в този диапазон, ако изчезваха, нямаше да има как да се следи ликвидността. Така че ако има причини вашата трансакция от 200 евро (условно казано) да бъде проследена, тя може да бъде проследена.

Даването на оценки на потребителите не е точно в добрия тон, дори когато такава се прави с намек, но съм склонна да го пропусна.

Редактирано от dora
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 6 минути, dora said:

Вярвам ви, но вашата трансакция от 200 евро не изчезва от банковата статистика. Нито от информацията, която банките предоставят на БНБ. И няма как, защото вероятно огромната част от трансакциите им са в този диапазон, ако изчезваха, нямаше да има как да се следи ликвидността. Даването на оценки на потребителите не е точно в добрия тон, дори когато такава се прави с намек, но съм склонна да го пропусна.

Разбира се, че данните не изчезват. Тука става въпрос за това дали попадат в статистиката на платежния баланс и по-конкретно - в статията за трансфери от българи, живеещи в чужбина. И отговорът е не. За това иде реч. По-ясно и кратко от това няма как да се каже.

Другото няма да го коментирам, нито пък имам намерение да се извинявам или нещо подобно. 

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Всъщност, тези банкови трансфери не са само на българи, но се предполага, че малцина чужденци пращат пари в България по разни поводи.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...