Отиди на
Форум "Наука"
Aspandiat

Тулуз-Лотрек или капка болка на върха на четката

Recommended Posts

Както бях обещал на Киров онзи ден, натраках нещо набързо за Лотрек. Статията я копирам от сайта, където излезе днес.

 

Тулуз-Лотрек или капка болка на върха на четката

 

Анри Мари Реймон дьо Тулуз-Лотрек-Монфа, както е пълното име на великия художник, е N-ият потомък на прочутия граф Раймонд Тулузки, един от главните участници в Първия кръстоносен поход. Роден е в една гръмотевична нощ на 24 ноември 1864 г. в семейния замък Боск в Прованс.

 

1(268).jpg

 

„Льо пти бижу“

Майката на Анри, графиня Адела, е, това е точната дума, благоприлична жена, възпитана, сериозна и кротка. Виж, баща му, граф Алфонс, е рядка птица. Чудак, бон виван, шантав тип с широки пръсти и луд по всякакъв вид лов. Ловът и военната служба, впрочем, по неговите разбирания са единствените достойни за един висш френски благородник занимания, предавани по традиция от баща на син. 

Малкият Анри е също голяма драка. Едва проходил, се вре навсякъде, закача се със слугите, боде с пръст в хълбока камериерките, за да чуе с блеснали очи тяхното изненадано „ааай“. Всички му прощават лудориите. Графиня Адела и слугите наричат детето с блеснали сияещи очи „Льо пти бижу“ (Малкото бижу). Анри единствено се кротва, когато е сред конете в конюшните и сред ловните кучета в кучкарниците. Не защото енергията му внезапно е секнала. Той наблюдава. Първите негови рисунки, когато още минава прав под масата, са именно на животни. Прелестно и безгрижно детство!

Внезапно то е прекършено, когато Анри е на 8-9 години. По време на разходка чупи лявата си бедрена кост. След дълги месеци на легло костта зараства. Малко след това обаче чупи дясната си бедрена кост. Когато след нови дълги месеци на легло тя зараства, всички в семейството с ужас установяват, че Анри почти е престанал да расте. Височината му никога няма да надхвърли 152 сантиметра. Още тогава майката, графиня Адела, се досеща, че това уродство може би се дължи на прекалено близкото кръвно роднинство с бащата граф Алфонс – двамата са първи братовчеди. Години по-късно синът й иронично ще вметне „все пак и моята толкова благопристойна майка не е успяла навремето да устои на синия мундир на баща ми“.

Но нещастието не идва самò. Навлизайки в пубертета, тялото и лицето на младия граф претърпяват рязка трансформация. Устните му се удебеляват, говорът му става завален, фъфлещ и вместо „ж“ между зъбите му излиза „з“. Носът му добива формата на картоф, довършвайки общия карикатурен изглед на късокрак Квазимодо. Само очите, блестящи и изпълнени със светла добрина черни очи, са онова, което издава душата му. Бедният „пти бизу“, вече никога няма да е така хубав, както през първите години от живота му... 

 

Ще рисувам!

Завършил по настояване на майка си лицей, 17-годишният Лотрек твърдо й заявява, че е губене на време да продължава с науките. Той иска да рисува, чувствайки, че това е дарбата и призванието й. Графиня Адела, която винаги живее с чувството за вина заради недъгавостта на сина си, не се противи. „Само да е щастлив, пък някой ден може и да се прочуе и да забогатее с рисуването“. Бащата, граф Алфонс, се задоволява с едно махване с ръка. Откакто е разбрал, че гномовидният му потомък никога няма да може да го придружава на кон и на лов, той все едно няма син. Макар че именно на Анри се пада правото да носи титлата граф на Тулуза. Впрочем след време граф Алфонс ще завещае титлата на една своя роднина, нанасяйки още един удар на отрочето си. Не че синът му някога особено се е вълнувал от гръмки благороднически титли.

И тъй, през 1882 г. Лотрек е вече в Париж като ученик в ателието на академичния традиционалист Бона, чийто шекеросани картини много се търсят и ценят от френската буржоазия и еснафлък. След година се прехвърля в ателието на Кормон, член на Академията, който, макар и ограничен традиционалист, все пак е достатъчно умен, за да не държи така изкъсо учениците си, както го прави Бона. В ателието на Кормон седят на столовете още десетина момчетии, които до втръсване прерисуват картини на стари майстори, за да хванат основите на занаята, или „la tech-nique“ („ла тек-ник“), както разделено произнася с ирония думата Лотрек. Сред учениците на Кормон се набива на очи един холандец, единадесет години по-голям от Лотрек, саможив тип с кокалесто лице, здравеняк с трескав поглед и недодялани маниери, който ръмжи заради това, че трябва да се пречупва под академичните и казионни наставления на Кормон. Макар че никога не стават истински близки, гномът и Винсент ван Гог усещат, че са от една порода – от тази на отхвърлените – и това спечелва взаимното им уважение.

След четири години при Кормон и Лотрек започва да ръмжи против казионното, чувствайки че ограниченият академичен майстор задушава напиращата в него нестандартна гениалност. Вярно, по-късно Лотрек с готовност ще признава, че годините, прекарани при Кормон са му били от полза, защото при него е усвоил „la tech-nique“ на рисуването. Но, всяко нещо с времето си. Артистичният живот в Париж вече не търпи старомодните канони и зове Лотрек, който скъсва с Кормон.

 

Bruant.jpg

Плакат на Лотрек, изобразяващ кабаретния певец Аристид Брюан.

 

1.jpg 

„В Мулен Руж“, ок. 1890 г.

 

 

Закачалката на Рижата Роза

Настанил се в голяма квартира, в която си е устроил и ателие, Лотрек денем рисува, а нощем се впуска в бохемския живот на Париж в компанията на други бонвивани от артистичните среди, които вярват, че бъдещето принадлежи на тях, младите. Повечето от другарите на Лотрек така и си остават само с илюзиите. Но не и той. За 12-13-и години, в който Лотрек работи активно, той неуморимо експериментира и търси нови и нови поприща на творчество: живописва, рисува с въглен, молив, литографира. Сътрудничи на периодични издания. В един момент става луд по японските рисунки, и дори си купува кимоно. Всичко това е в името на търсенето на собствен, неповторим стил, в който, противно на старите правила, доминира контурът.

Покрай останалото Лотрек рисува и плакати за кабаретата в Монмартр, чийто редовен посетител е той. Всъщност, с плакатите си Лотрек има пряка заслуга за прочуването на тези заведения – рисува първо за „Ша ноар“ и „Мирлитон“ на своя приятел Аристид Брюан, който (гениален маркетингов подход!) не само пее в кабаретата си, но и обижда влезлите клиенти. Първоначално гостите са шокирани. Не заради това, че редовно им се поднася разредена с вода бира, а заради провикванията на Брюан от рода на „я там онзи с вид на сводник да се посмести, за да седне до него току що влязлата недоклатена дебелокрака мадама“. Скоро обаче снобарите гости почват да намират за много оригинални изпълненията на Брюан (днес на същите глупости им викат „пърформанс“) и започват да се тълпят в заведенията му и да пълнят кесията му. Лотрек, който е редовен гост не само в „Ша ноар“ и „Мирлитон“, а и в откритото по-късно „Мулен руж“, се превива от смях. И не спира да рисува – мъже, жени, кан-кан. Човекът е онова, което го вълнува, не природата и пейзажът.

Приятелите на Лотрек, с които той обикаля нощните заведения и кабарета, обаче долавят, че въпреки неспирните му оригинални закачки, лудории, смях и веселие, нещо мъчи техният миниатюрен другар. Един от тях, достатъчно прозорлив, проумява овреме, че това е „le tourment de la chair“ или „мъките на плътта“. Накратко, при толкова здрава храна и при южняшката му наследственост тестостеронът измъчва жестоко непозналия жена Лотрек, който буди у срещуположния пол или отвращение, или жалост. Но не и любов. Накрая хвърлят в прегръдките на художника една 18-годишна червенокоса проститутка, нимфоманка, опитала какво ли не в търсенето на нови наслади. Първоначално Рижата Роза, както й викат, се дърпа. Но по-късно споделя, че малкият гном имал „изключително голяма закачалка“. И така, Рижата Роза получава перверзното удоволствие да си легне с гнома. Лотрек пък получава от нея доза от бактериите Treponema pallidum. Накратко, сифилис, от който не успява да се отърве до края на живота си. Заради Рижата Роза до края на живота си Лотрек запазва и вкуса към червенокоси жени.

 

Rosa%20la%20Rouge.jpg

„Рижата Роза“.

 

Те

Рижата Роза разкрива на гнома нови измерения на удоволствието. Скоро той става редовен клиент на публичните домове. В един момент дори се премества да живее за постоянно в един бардак. Там рисува проститутките: как оправят тоалета си, как седят или как спят. Така се ражда поредицата от картини с общото име Elles („Те“). Но Лотрек не само рисува продаващите телата си жени, той изслушва изповедите им, болките и мечтите им. Станал е нещо повече от редовен платежоспособен клиент. Недъгавият, бидейки също отритнат от обществото, се е превърнал в един от тях, намерил е там приют за измъчената си от липсата на любов душа. Не, той никога повече няма да си позволи да се влюби, както няколко пъти се е случвало досега. Затова се скрива зад маската на привидното женомразство. Когато една възмутена дама веднъж го пита защо винаги рисува така грозни жените, художникът я срязва: „Защото са такива.“

Но въпреки че се е зарекъл да не се поддава на сърцето си, към края на живота си той не успява да му устои. На път за Португалия, по време на организирана от негови приятели екскурзия, която да разсее депресията му, на палубата на кораба Лотрек вижда прекрасна непозната. Жената пътува към африканските колонии, където служи съпругът й. За бедния гном тя е видение, колкото прелестно, толкова и недостижимо. След няколко дни, когато корабът наближава Лисабон, Лотрек се приближава до прекрасната непозната. Прошепва „моля ви, позволете ми само да ви погледам“. Недоумяващата жена вероятно инстинктивно усеща драмата на художника и кимва в съгласие. Когато слизат на брега съкрушеният Лотрек взима една жаба от земята и я пъха в устата си. Уви, магиите ги има само в приказките. Жабата никога няма да се превърне в принцеса...  

 

The%20Sofa-1894-1896.jpg

„На дивана“, 1894-1896 г.

 

По нанадолнището

Още докато е при Кормон, Лотрек обича не само доброто хапване, но и изтънчените питиета. Вероятно той е и първият майстор на коктейли във Франция, защото въображението му неуморно ражда всякакви комбинации от алкохолни напитки, някои от които имат убийствен ефект върху опиталите ги. През 90-те г. на XIX век обаче редовното пиене на Лотрек вече се превръща в системно наливане. Приятелите му, виждайки че алкохолът убива художника, се опитват по различни начини да го озаптят. Напразно. По иронията на съдбата точно когато алкохолът взима връх, картините на Лотрек започват да се търсят и да се купуват. Да, за разлика от „колегата Винсент“, както Лотрек нарича Ван Гог и който докато е жив не успява да продаде нито едно платно, французинът се радва на купувачи. Но в края на 90-те алкохолът и сифилисът са свършили своето. Дарбата си е отишла, ръката на Лотрек като че ли е вдървена, той вече рисува бавно, с мъка. Станал е сприхав и заядлив и от това си патят не само близки, но и чужди. Сред изпатилите си е и абдикиралият сръбски крал Милан Обренович. Бившият монарх иска да се запознае с Лотрек, който приема срещата с досада. Когато Милан го пита: „Вярно ли е, граф Анри, че вашият далечен праотец граф Раймонд е стигнал до Йерусалим“, Лотрек го срязва: „Да, вярно е, родът ми е на 1000 години. А ти си само един Обренович, потомък на свинари“.

 

Гръмотевици над покривите

През 1899 г. парижката преса гръмва със заглавия като „Известният художник Анри дьо Тулуз-Лотрек е в лудница“. За беда, това е вярно. След тежък пристъп на делириум Лотрек е настанен в клиника за душевно болни, където прекарва три месеца. Чувствайки се като затворник, той опитва какви ли не хитрини, за да се откопчи от кафеза, в който неразумният му живот го е заключил. Обещава на майка си, графиня Адела, и на приятелите си да спре с пиенето. За тяхна почуда успява. Късно научават истината, че преди да даде това обещание, Лотрек се е сдобил със солиден кух бастун, в който можело да се събира близо половин литър концентрат и от който художникът тайно сърба при всеки паднал му случай. 

 

През лятото на 1901 г. Лотрек вече е съвсем зле. Откарват го в замъка Малроме, имение на майка му, не за да му помогнат да живее, а за да облекчат доколкото е възможно последните му дни. Положен в една душна и гореща стая, 36-годишният гений вече не може да се движи. Едва успява да преглътне няколко хапки. На 9 септември 1901 г. краят идва. Целият ден е бил адски душен. Вечерта се развихря страхотна гръмотевична буря, както в онази нощ, когато Лотрек идва на белия свят. Посред нощ геният склопява очи. Последните му думи са „мамо, простете...“ 

 

 Jane%20Avril-1892.jpg

Портрет на Жана Аврил, една от приятелките на Лотрек, 1892 г.

 

Toilet-1899.jpg

Тоалет“, 1899 г.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 38 минути, Aspandiat said:

Както бях обещал на Киров онзи ден, натраках нещо набързо за Лотрек. Статията я копирам от сайта, където излезе днес.

 

Тулуз-Лотрек или капка болка на върха на четката

+++ Много високо вдигна "летвата", Спандьо:); ами сега как да пишем в този раздел след теб? Трудна работа.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Хах, спокойно, Киров.

В този жанр съм с "нечестен" летящ старт, защото между 2007 и 2009 г. съм бълвал конвейрно по 1-2 подобни материала седмично. Направих си малка гимнастика и проверка още ли съм във форма. :bash:

 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Абе може и да си с летящ старт:animatedwink:, но си е силен старт, тази малка гимнастика показва, че си в отлична кондиция да пишеш и го можеш, дай боже всекиму.

Ако не възразяваш, сега ще публикувам още малко от работите на Тулуз-Лотрек, но без коментари и някаква система, само за радост на окото, ти каквото си коментирал трудно може да се добави още нещо в повече:

image001.thumb.jpg.311553443d9698f18b0a35306a6f2264.jpg

Carmen Gaudin or Red headed woman in the garden of Monsieur Foret, 1887, oil on cardboard

image002.thumb.jpg.49ef9025fba4b1bc0c1ddc89b16fe2cd.jpg

image003.thumb.jpg.a97b88fc42de68043a0113f183c9cefe.jpg

The Jockeys, 1882, oil on canvas

image005.thumb.jpg.59fda050051bb1a499ae6085ad457b2a.jpg

Young woman at a table, 1887, Oil

image006.thumb.jpg.06a1fe74dbbfd162fcbd395d6f26ffa2.jpg

image007.thumb.jpg.5c55fecd2872cc27a176e13a0ef61929.jpg

The White Horse "Gazelle", 1881, Oil

image008.thumb.jpg.e38f5b03ff39666b7b28e97fac937f4e.jpg

image009.thumb.jpg.ddf8b8586e404261f7e0e8297ea4b736.jpg

Deux chevaux avec ordonnance, 1880, oil on cardboard

image010.thumb.jpg.83a1c22559e39644d494094c9f8597c5.jpg

Portrait de Suzanne Valadon, 1885

image011.thumb.jpg.7c67cbe2e1293ad03debca01bc5a5534.jpg

image012.jpg.14367985d471a64e122d732c77e88609.jpg

At the Café La Mie, 1891, Oil paint on millboard mounted on panel

image013.thumb.jpg.f6849d7efc4b83c981cd8d6312e7300a.jpg

image014.thumb.jpg.78a15bd7fa9825974c0d40752f655e14.jpg

image015.thumb.jpg.e887065066c9580861ce0f3c242dbab9.jpg

image016.thumb.jpg.4bc7e61cd673e53a6f18d5b34cb99ca0.jpg

The Streetwalker, 1890–91, Oil on cardboard

image017.thumb.jpg.d416b2db9f07ce82dc7ff47b66e923e6.jpg

image018.thumb.jpg.18eb2bb0e6dbaac0682df96aef5c1c5c.jpg

A Corner of the Moulin de la Galette , 1892, oil on cardboard

image019.thumb.jpg.6017f66db5a594c52155ae266a5143ca.jpg

image020.thumb.jpg.cd315ae13a4c50818607627b6d820392.jpg

image021.thumb.jpg.9fd381f72e603257fa4cfe72231695b0.jpg

image022.thumb.jpg.b2ca620afb4a049e3be90a42d6fe5115.jpg

Woman seated in a Garden, 1891, oil on millboard

image023.thumb.jpg.1bc3f636a292fcf9d9f196867b5a5f00.jpg

image024.thumb.jpg.6fae95380bdd886bfd0ec4d938bb8313.jpg

Gaston Bonnefoy, 1891, Oil on cardboard

image025.thumb.jpg.8187e6a99b6da62cd334ace208d9dd95.jpg

image028.thumb.jpg.5bc792f741fbd63511b5f491c71498de.jpg

Nu dans l'atelier, around 1890, Oil on canvas

image029.thumb.jpg.6322c389b15f1b93c4226bb3cd2e466c.jpg

image030.thumb.jpg.175f4985b42dea4a3e23d776e2ee3348.jpg

Woman in the Garden of Monsieur Forest, 1889–91, oil on canvas

image031.thumb.jpg.683b488088db5425a40a550a09eca4ce.jpg

image032.thumb.jpg.5c620c20ba78f25ea7c559c88b9bf987.jpg

Jane Avril Dancing, 1892, Oil on cardboard

image033.thumb.jpg.1c30f28d5e7da016e82a47fab4406559.jpg

image036.thumb.jpg.5547403647f94cf2abb76d3190c25913.jpg

The Model Resting, 1889, Tempera or casein with oil on cardboard

image037.thumb.jpg.5bd4c67ba8222bbfbb4d7d7ef55d9816.jpg

image039.thumb.jpg.39d8b62406947de4d23fc7b4a5c6509e.jpg

The Englishman (William Tom Warrener, 1861–1934) at the Moulin Rouge, 1892, Oil on cardboard

image040.thumb.jpg.717f00bbd77de7326ced548b083d634d.jpg

image042.thumb.jpg.419723d36c9f24f89a93927a52a1782d.jpg

image044.jpg.d13bdc845bd05c65486084d76496f820.jpg

The Ladies in the Dining Room,  (1893 - 1895), oil on cardboard

image045.thumb.jpg.2e36e35ee470c4b5423ec3f695b0c22e.jpg

image046.thumb.jpg.c9d1780711b25cafc747df63ed1d7063.jpg

image047.thumb.jpg.9a4f95726d9219c8c12b59f63d494564.jpg

image048.thumb.jpg.c3c383dcd7fcb1906fa3e7bfa0ab3fc5.jpg

image049.thumb.jpg.b5b735c17ee9d6f4ff247aa30ca8aba5.jpg

The Clown Cha-U-Kao, 1895, Oil on card

image050.thumb.jpg.48da6fc14d261688709bdb34953b0081.jpg

image058.jpg.6a37ecfa45e4b0e331e33480110905ae.jpg

Marcelle Lender Dancing the bolero in Chilpéric

image059.thumb.jpg.4cbb3a9fed75f7731e4db8efd2dc647f.jpg

image060.thumb.jpg.22cee1fefed7e0da67c1eebdb580e6e7.jpg

image063.thumb.jpg.ddf17774dca8227f6aca154c15ca1b6f.jpg

Maxime Dethomas, 1896 , Oil on cardboard

image065.thumb.jpg.21c1e7e329cf99a01992bc32d99ca53a.jpg

Femme qui tire son bas, 1894, gouache on cardboard

image066.thumb.jpg.37726ab98fe2208d6e66860a5a96a119.jpg

image076.thumb.jpg.9912fffa8cd08191532d5f7ac0529af1.jpg

Madame Marthe X―Bordeaux, 1900, oil on canvas

image077.thumb.jpg.571ea7b727867f2b2c5497939c7df0ee.jpg

Освен с маслени бои и пастел /рисува предимно върху картон/, Тулуз-Лотрек е бил и невероятен майстор на бързата рисунка с молив и на карикатурата, изумителен - той рисува движения на тела, а не тела в движение, не мога да се сетя за по-голям майстор в улавянето на мига, може би Дега, особено с неговите балерини и препускащи коне, но е различно, бих могъл в следващия пост да публикувам рисунките на Лотрек

 

 

 

 

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 19 часа, Б. Киров said:

The Englishman (William Tom Warrener, 1861–1934) at the Moulin Rouge, 1892, Oil on cardboard

Понеже си пуснал този "англичанин", се сетих за краткия престой на Лотрек в Лондон, когато той вече върви към заника на майсторството си.

По принцип през последните 3 десетилетия на 19 век във Франция се наблюдава вълна на англофилия или по-точно англомания. Не става дума за политически симпатии (през 1895 г. заради сблъсъка на Китченер и кап. Маршан при Фашода в Южен Судан двете страни са на косъм от война), а за увлечение по английския Mode de la vie - голф, крикет, обличане, аристократични традиции и др. В ново това русло е например романът на Жул Верн "Около света за 80 дни" (1873 г.), в който главният герой Филиас Фог е английски лорд. Как се обръщат нещата - само половин век по-рано в Англия всичко френско е символ на изтънченост и стил.

Приятели на Лотрек организират негова изложба в Лондон, но творчеството му е прието резервирано, всъщност изложбата минава незабелязано. По онова време английската клиентела.. ъъъ, публика, продължава да си пада по платна от типа на онези, дето рисуват във Франция Бона и Кормон. Лотрек става единствено обект на внимание на хапливата английска преса заради причудливия си вид и бохемски живот, втрещяващи поствикторианска Англия. Докато Лотрек е в Лондон, там гърми скандалът с обвиненията в гейство към великолепния Оскар Уайлд. Двамата не се запознават на живо, но Лотрек прави един портрет по снимка на Уайлд, впечатлен от неговото "отпуснато и месесто" английско лице на "паднал ангел".

https://www.wikiart.org/en/henri-de-toulouse-lautrec/portrait-of-oscar-wilde-1895

Инак, като се замисли човек, историята обича да си прави майтапи с хората. Прочутата френска и изобщо "висша мода" (Haute couture), с която Париж е известен от повече от век, всъщност е... английско творение. През 50-те години на 19 век един англичанин на име Чарз Уърд предлага на кралица Виктория и двора й да ги облича с луксозни и натруфени одежди. Но тъй като дворът на Виктория е консервативен (ограничен, де), Уърд удря на камък и се мести в Париж. През 1858 г. предлага услугите си на императрица Еожени, жена на френския император Наполеон III, който била луда по всякакви труфила, нови дрехи и мода и която става негов клиент. Така се ражда висшата мода в Париж, вместо в Лондон.

Редактирано от Aspandiat

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 5 часа, Aspandiat said:

Докато Лотрек е в Лондон, там гърми скандалът с обвиненията в гейство към великолепния Оскар Уайлд. Двамата не се запознават на живо, но Лотрек прави един портрет по снимка на Уайлд, впечатлен от неговото "отпуснато и месесто" английско лице на "паднал ангел".

Стана ми интересна тази история, а и никога не бях виждал този портрет /ужасно изглежда Уайлд на него/ и се порових из мрежата. Открих нещо в Гардиън, публикувано през 2000 г. там:

https://www.theguardian.com/uk/2000/nov/10/maevkennedy

Според неназования собственик на портрета /оценен тогава за 1 млн. британски лири/, Тулуз-Лотрек и Уайлд са се срещнали вечерта, преди Уайлд да влезе за две години в затвора /тогава Уайлд е на 41-години/, но Уайлд отказал да позира за портрет. Лотрек се върнал в хотела си и по памет нарисувал този портрет. Уайлд лежи две години в британски затвор по обвинение в хомосексуализъм и непристойно поведение, след което се преселва инкогнито в Париж под чуждо име и умира през 1900 г. като просяк, издържан единствено от оскъдните помощи, изпращани му от семейството.

Явно историята е била легендарна, защото я увековечава друг художник, съвременник и на двамата - Рикард Описо Сала, който е работил за Гауди в Барселона като млад, а по-късно е един от основателите на клуб "Четирите Котки" в Барселона, нещо подобно на "Черната Котка" на бохемата от Монмартър в Париж:

https://en.wikipedia.org/wiki/Els_Quatre_Gats

Та Рикард Описо прави тази рисунка за срещата между Уайлд и Лотрек /според мен по разкази на други, а не от натура, защото по време на тази среща е бил 15-годишен/:

2.thumb.jpg.9922ffb2669ea7f50c02318ed5bde94c.jpg

Има и един негов портрет на Тулуз-Лотрек, за когото е установено, че го е познавал от срещите си с него в парижката "Черна Котка" /клуб-кабаре за интелектуалци/:

3.thumb.jpg.6d400af2f8d7918eb539dbfc95a2a726.jpg

Но на мен ми харесва един друг портрет на Тулуз-Лотрек, направен от италианец, Джовани Болдини /фантастичен художник-портретист/:

Henri_de_Toulouse-Lautrec_by_Giovanni_Boldini.thumb.jpg.a0e71cccaf2eaa219bf03eee07f6a893.jpg

Самият Тулуз-Лотрек ни е оставил само един единствен автопортрет:

5adb4e90042dc_Untitled1.thumb.jpg.3309c5d2c2e6f2bb0e021246bef7d465.jpg

Това е датирано 1882-84, когато е бил на 18-20 години

 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Форум "Наука" е сред малкото активни форуми в България, изключително полезно и нужно място за свободна обмяна на мисли и знания.

baner_event_marco

За контакти:

×
×
  • Create New...