На каква височина започва космосът?

[SAlexandrov]

Космосът започва на височина 80 километра над земната повърхност според ново научно изследване

Според новия научен критерий корабите "СпейсШипТу" на Върджин Галактик, които се очаква да са способни да надхвърлят 80-километровата височина, ще успяват да навлизат в космоса. Photo credit : Virgin Galactic

24 юли 2018 г. 19:15 ч.

Светослав Александров. Къде точно свършва земната атмосфера и на каква височина започва космическото пространство? В продължение на десетилетия се водят спорове по този въпрос, а той става все по-горещ с развитието на частни компании като Върджин Галактик и Блу Ориджин, които скоро ще започнат да предлагат туристически билети за суборбитални полети. Ще можем ли да кажем, че тези туристи наистина ще посетят космоса? 

Традиционно за граница на космическото пространство се приема 100-километровата височина - т.нар. "линия на Карман", кръстена в чест на аерокосмическия пионер Теодор фон Карман. Но експерименталните данни не подкрепят това число. Това бе съобщено днес на страниците на научното списание Сайънс, където е представен трудът на Джонатан МакДауъл - астрофизик от центъра Харвард-Смитсониън в Кеймбридж, Масачузетс.

МакДауъл се е разровил в публичните записи на спътникова телеметрична информация за орбитите на общо 43 000 сателита. Повечето от тях са работили далеч от обсега на земната атмосфера. Но поне 50 спътника са навлизали в орбити на височина под 100 километра. Такъв спътник е бил съветският "Електрон 4", който направил 10 обиколки на Земята при височина около и под 85 километра, преди да изгори през 1997 година. Можем ли в такъв случай да кажем, че спътникът не е бил в космоса? Условията се променят драстично едва когато височината падне под 80 километра - там атмосферата е вече твърде плътна, за да позволи на спътник да направи една пълна обиколка около Земята.

След като емпиричните доказателства станали ясни за МакДауъл, той се обърнал към математиката и започнал да изчислява траекториите на спътниците при навлизане в земната атмосфера. Оказало се, че атмосферните сили на триене и съпротивление стават пренебрежимо малки на височина между 66 и 88 километра. 

Така става ясно, че космическото пространство започва приблизително на височина 80 километра над земната повърхност.

Откритията на МакДауъл са в съгласие с други проучвания през последните години, като това на учения Томас Гангал, който миналата година публикува в списанието Journal of Space Law статия със заглавие: "Не-Кармановата линия: Градска легенда за космическата епоха". Гангал твърди, че фон Карман никога не е предлагал 100-километрова граница в своите трудове. Проблемът е дошъл от юристите, които в усилията си да определят къде свършва националното въздушно пространство и къде започва международната космическа област, не интерпретирали правилно инженерните му данни.

Въпреки новите научни открития Брайън Уийдън, който е директор по програмно планиране относно въпросите по космическа политика, смята, че надали науката ще успее да сложи точка по темата къде започва космосът. "За съжаление това е правен и политически дебат", смята той. "Техническите решения рядко се приемат за отговори при такива дебати". 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2308-2018-space-boundary-80-km

[Last roman]

Да се премести границата на космоса. Това предлага астрофизик от Харвард

http://nauka.offnews.bg/news/Kosmologiia_13/Da-se-premesti-granitcata-na-kosmosa-Tova-predlaga-astrofizik-ot-Harv_112039.html

[Du6ko]

Имеше един спор къде започва космоса и летял ли е Гагарин в Космоса или просто е бил в околоземна отрбита. Формално апарат се счита за космически ако преодолее земното притегляне ! Разбира се спътниците обиткновенно обикалят около Земята - но не защото не могат да преодолеят земното притегляне, а просто защото нас планетата Земя ни интересува повече отколкото да изстреляме нещо нанякъде си. Военните, метеролозите, еколозите, океанолозите, геолозите , свързките, телефонни и телевизионни мрежи за тях е от главен интерес спътник който обикаля земята , а не спътник изстрелян към Юпитер, Сириус или центъра на галактиката. Формално Луната също не е предоляла земното притегляне и е въхпрос на време да падне на земята. Въпрос на някави си стотици милиони най- много милиарди години и пада върху нас.

[insighting]

Преди 21 часа, Last roman said:

Да се премести границата на космоса.

Защо да се мести границата? Тя винаги е била там. Това е ширината, където се образуват сребристите облаци, без значение как я определят правистите от юридическия подкомитет на ООН. :)

[Joro-01]

Е ков толко, ще идат да поднат ено колче - реперче на тази височина и готово. Мамирисва ми на лобизъм - за да може Брансън да качва по-ниско туристите и да им казва, че са в космоса.

[rumcaiz]

On 26.07.2018 г. at 12:44, Joro-01 said:

Е ков толко, ще идат да поднат ено колче - реперче на тази височина и готово. Мамирисва ми на лобизъм - за да може Брансън да качва по-ниско туристите и да им казва, че са в космоса.

Това е най-логичното обяснение. Не съм и очаквал да вдигнат от 100 на 120 например.

On 25.07.2018 г. at 23:56, Du6ko said:

 Луната също не е предоляла земното притегляне и е въхпрос на време да падне на земята. Въпрос на някави си стотици милиони най- много милиарди години и пада върху нас.

Луната се отдалечава от нас с около 4 см. годишно.

[rumcaiz]

On 26.07.2018 г. at 12:44, Joro-01 said:

Е ков толко, ще идат да поднат ено колче - реперче на тази височина и готово. Мамирисва ми на лобизъм - за да може Брансън да качва по-ниско туристите и да им казва, че са в космоса.

Това е най-логичното обяснение. Не съм и очаквал да вдигнат от 100 на 120 например.

On 25.07.2018 г. at 23:56, Du6ko said:

 Луната също не е предоляла земното притегляне и е въхпрос на време да падне на земята. Въпрос на някави си стотици милиони най- много милиарди години и пада върху нас.

Луната се отдалечава от нас с около 4 см. годишно.

[SAlexandrov]

Кой решава дали даден космически полет е автентичен или не?

14 декември 2018 г. 12:40 ч. Вчера, след 7-годишно прекъсване, от територията на САЩ отново полетя пилотиран кораб в космоса. Корабът на име "Юнити", построен за нуждите на частната компания Върджин Галактик, достигна до височина 80 километра - или иначе казано, долната космическа граница. 

Не бива да ни изненадва, че не всеки се зарадва на това постижение. Веднага се намериха хора, които започнаха да сочат с пръст, че това не може да се признае за космически полет, че 80 километра е твърде малко, че международните правила са по-инакви. Отново не ме учуди, че тези хора изобщо не са космически ентусиасти - те имат определена философска и политическа ориентация, която ги кара да отричат всяко едно западно постижение. 

С такива хора изобщо не бива да се спори. На тях трябва да се напомни, че правилата са писани от хора и по нужда могат да се променят - също както бяха променени, за да бъде признат полетът на Юрий Гагарин. Когато през 60-те години стана ясно, че САЩ и СССР планираха да изпратят човек в космоса, Международната аеронавтическа федерация постави изрични правила, за да се признае постижението за валидно. Едно от изискванията бе космическите кораби заедно с пилотите да се връщат на Земята. Но когато Гагарин полетя на 12-ти април 1961-ва, инженерите все още не бяха разработили система за меко приземяване. Затова космонавтът катапултира във въздуха, за да се спаси. И когато съветските власти подадоха документите към Международната аеронавтическа федерация, те просто пропуснаха този факт. Четири месеца след полета на Гагарин, когато на Земята се завърна Герман Титов, обществеността веднага забеляза, че вторият съветски космонавт е катапултирал. Що се касае до кацането на първия, СССР в продължение на десетилетия не призна за тази гнусничка лъжа. Нарочно напомням този факт за буквоядците, които искат всички правила да се спазват. Защото, ако действително спазваме буквичката, полетът на Гагарин трябва да бъде анулиран, а вместо него за първи астронавт да бъде признат американецът Алан Шепард. И все пак Международната аеронавтическа федерация променя правилата пост фактум и отсъжда в полза на руснаците - че Гагарин е пръв. 

Що се касае до това откъде започва границата на космическото пространство, по света и в САЩ се използват различни критерии. В държавите с метрична система се приема традиционно 100-километровата граница, а в САЩ, където по ред причини все още използват имперската система, се приема границата от 50 мили (=80.4 километра). И двете стойности са псевдонаучни - те се приемат само за удобство, защото хората обичат да работят с лесно запомнящи се числа. Установяването на точната граница на космоса е сложна задача, а по-рано тази година астрофизикът Джонатан Макдауъл публикува научна статия, според която по-скоро долната, отколкото горната граница е по-вярна - т.е. 80 километра плюс минус 10. Изчисленията са направени на базата на факта, че е възможно спътник да извърши пълна обиколка около Земята, ако част от орбитата е на височина 80 километра. Изчисленията на Макдауъл са в съгласие с тези на самия Карман, който през 1956-та година стигнал до извода, че границата е 83.8 километра. Карман изобщо не се е опитвал да наложи международен стандарт за космоса - той просто е искал да провери до каква височина може да лети самолет, издигайки се посредством подемна сила. Над тази височина въздухът е толкова разреден, че няма как да поддържа самолета в стабилно състояние.

Наскоро самата Международната аеронавтическа федерация призна, че изчисленията на Макдауъл са научно обосновани и обмисля да смъкне височината на границата за космоса. Федерацията също така оповести, че много от заключенията на Карман са били интерпретирани погрешно. 

На снимката: космическият кораб "Юнити" се завърна на Земята след успешния си полет днес. Photo credit : Virgin Galactic

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2499-2018-pravila-kosmonavtikata

[JImBeam]

Преди 3 часа, SAlexandrov said:

, //www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2499-2018-pravila-kosmonavtikata

14.12.2018 17.05.58 ; Блокиран е опасен уеб адрес;http://www.alexcopy.com/grafika/logo.JPG;http://www.alexcopy.com/grafika/logo.JPG;Уеб адресът, посочен базата данни е фишинг уеб адрес;Internet Explorer;12/14/2018 17:05:58

 Това се случва като ти цъкна на линка, колко ли рибки вече са наловени...

Редактирано Декември 14, 2018 от JImBeam

[SAlexandrov]

1 hour ago, JImBeam said:

14.12.2018 17.05.58 ; Блокиран е опасен уеб адрес;http://www.alexcopy.com/grafika/logo.JPG;http://www.alexcopy.com/grafika/logo.JPG;Уеб адресът, посочен базата данни е фишинг уеб адрес;Internet Explorer;12/14/2018 17:05:58

 Това се случва като ти цъкна на линка, колко ли рибки вече са наловени...

 

Навремето сайтът на алекскопи беше хакнат, явно още не са го извадили от карантината на някои антивируси. Няма проблеми с него. 

[SAlexandrov]

От каква височина започва космосът?

Астронавтите на частния космически кораб "Юнити" на Върджин Галактик заснеха на 13-ти декември снимка на Земята по време на първия пилотиран космически полет, проведен от територията на САЩ след приключването на програмата "Космическа совалка". Photo credit : Virgin Galactic

27 декември 2018 г. 21:26 ч.

Светослав Александров. "Космически кораб Юнити, добре дошъл в космоса", оповести на 13-ти декември наземното ръководство към пилотите (току-що станали астронавти) Марк Стъки и Фредерик Стъкроу. На земята избухнаха овации. След 14 години разработка, първият кораб от серията "СпейсШипТу" най-накрая достигна до космическото пространство. 

Но наистина ли? Достатъчна ли е постигнатата от "Юнити" височина от 82.7 километра, за да сметнем неговия полет за космически?

Ако попитаме ръководството на НАСА - да, определено. Корабът е покрил изискването на агенцията за минимална височина от 50 мили (80 километра). Американският вицепрезидент Майк Пенс поздрави екипа за първия пилотиран космически полет на САЩ след края на програмата "Космическа совалка". Към овациите се присъедини и Илон Мъск с краткото "Поздравления!" в Туитър. 

С разцвета на частната космонавтика мнозина се питат: как трябва да подхождаме към суборбиталните полети? Как да наричаме летателните апарати, достигащи височини от десетки километри, макар и без да правят пълна обиколка на Земята: самолети или космически кораби? 

Накратко казано: откъде започва космосът? На пръв поглед прост въпрос, само където за него няма прост отговор. Никой не може да посочи категоричен критерий, ясна граница: ето, тук е моментът, в който въздушното пространство приключва и космическото пространство започва. Атмосферата не свършва рязко. Тя изтънява бавно и постепенно, а в най-горните й части е изключително динамична и променлива. Ето защо учените са затруднени. 

В тази статия се занимаваме с научните обосновки на въпроса откъде започва космосът - с пълното съзнаване, че проблемът не е само научен, но също така политически и правен. Ако изследователите се вълнуват от физическите аспекти, то държавните глави и юристите искат да знаят в кой момент една държава трябва да престане да налага своя суверенитет над въздушното си пространство и е длъжна да се съобразява с космическото законодателство. 

Нека първо разгледаме границите за начало на космическото пространство, които са общоприети към настоящия момент (по данни от Lal & Nightingale, 2014

80-километровата граница (т.е. 50 мили). По дефиниция от Стоун (2012 г.) това е точката, в която подвижните управляващи повърхности (напр. елероните) за аеродинамичен контрол на даден самолет престават да са полезни. Границата е определена след анализ на резултатите от тестовите полети през 60-те години на миналия век, когато в експлоатация е бил въведен ракетопланът X-15. Тази граница за начало на космическото пространство е призната от Националния съветнически комитет по аеронавтика (НАКА), НАСА и американските военни. Човек, цивилен или военен, летял на височина от 80 километра и повече, е награждаван с астронавтски значки и признаван за астронавт. Трима от ветераните на X-15, Джон МакКей, Уилиам Дана и Джоузеф Уокър са впоследствие удостоени с астронавтско звание (двама от тях посмъртно), тъй като са летяли на височини между 90 и 108 километра. 80-километровата дефиниция е приета от частната компания Върджин Галактик за стандарт, при който ще летят комерсиалните кораби "СпейсШипТу". 

100-километровата граница (т.нар. линия на Карман). На височина между 85 и 100 километра въздухът е толкова разреден, че на теория една летателна машина ще трябва да лети по-бързо от първа космическа скорост, за да може да има аеродинамична подемна сила. На около 100-километрова височина въздушната плътност е около 1/2 000 000 от плътността в близост до земната повърхност. В зависимост от различни параметри като слънчевите лъчения, магнитния индекс и др., изчислената височина варира. Поради тези вариации 100-километровото число е избрано за удобство. Тази граница е призната от Международната аеронавтическа федерация FAI, Международната федерация по въздушни спортове, както и от международното състезание "Ансари Екс Прайз", по време на което в началото на Новото хилядолетие частни екипи се съревноваваха, за да изстрелят пилотиран космически кораб. Победител в състезанието бе корабът-предшественик на "СпейсШипТу" - "СпейсШипУан". До голяма степен причината за широката слава на линията на Карман като официално призната граница на космоса се дължи именно на състезанието "Ансари Екс Прайз", създателите на което положиха доста усилия, за да я популяризират. 

118-километровата граница (установена от Sangalli и колектив през 2009 г.). Научният екип на Sangalli е изчислил, че на височина от 118 километра (плюс-минус 0.3 км) се забелязва преход, при който влиянието на заредените космически частици става по-голямо от това на атмосферните ветрове. Макар че границата е научно важна, тя не е призната и не се използва от нито една организация към настоящия момент.

122-километровата граница. Това е прагът, който е използван в НАСА за навлизане в атмосферата. При тази височина астронавтите на кацащите орбитални космически кораби започват да усещат осезаемо триенето в горните атмосферни слоеве. 

Както сами виждате, има множество критерии, на базата на които можем да определим началото на космическото пространство. Може ли да се каже, че някоя от всичките граници (80, 100, 118 или 122-километровата) е истинна? Трудно би било! 

На фона на споровете, които се разразиха в публичното пространство през последните няколко години, през 2018-та бе публикувана статия от астрофизика Джонатан Макдауъл от центъра Харвард-Смитсониан. Статията е поместена в научното списание Acta Astronautica, реферирано научно издание с импакт фактор от 2.227. В нея изследователят оспорва дългогодишно приетата 100-километрова граница. 

"Има само една-единствена причина да приемем числото 100. Тя е, че това е едно красиво, кръгло число", категоричен е ученият. 

В миналото изследователите, които са търсили границата на космоса и са стигали до числа като 80 или 100 километра, са правили преценките си най-вече на базата на максималните височини, които може да достигне един самолет чрез подемната си сила, или на базата на най-малката възможна височина, при което един спътник може да бъде ускорен до орбитална скорост. Подходът на МакДауъл е различен. Той решава да разгледа коя е най-малката пределна височина, при която един спътник може да се сниши и да остане в орбита около Земята, без да изгори в атмосферата.

Изследователят разглежда орбиталните характеристики на около 43 000 спътника и установява нещо любопитно - много от тях са имали параметри на орбитата под 100 километра височина и въпреки това са правили успешно поне няколко обиколки около Земята. Имало е такива спътници, които са се намирали в елиптични орбити с перигей от 80 километра, без това да доведе до тяхното изгаряне.

Именно този факт е накарал МакДауъл да сметне, че 100-километровата граница е ненужно завишена височина. "Или височината от 80 километра е космос, или ще се наложи да кажеш, че въпросните спътници не са били в космоса, докато са били в орбита", отсича МакДауъл. "Това е дразнещо". 

На фона на откритията от МакДауъл, на 30-ти ноември Международната аеронавтическа федерация FAI публикува становище на сайта си, че ще преосмисли т.нар. линия на Карман. "Наскоро публикуван научен анализ представя убедително научна причина за намаляването на височината от 100 на 80 километра", се казва в съобщението. Затова през 2019 година ще бъде организирана работна среща, която ще обсъди идеята. Ако международните организации се съгласят, те ще променят правилата си за признаване на пилотираните космически полети. Така всеки, летял на височина 80 километра и повече, ще бъде признат за астронавт, дори и да не е бил изстрелян от територията на САЩ. 

Освен строго научните причини за намаляването на височината, има и исторически. По време на симпозиума "Айлийн Галъуей" по въпросите за космическо законодателство, МакДауъл съобщи, че ученият Теодор фон Карман (на който е кръстена границата) никога не е писал черно на бяло, че става въпрос за 100-километрова височина.

При всички положения опитите за строго определяне на височината, на която свършва атмосферата и от която започва космосът, ще се посрещнат с мръщене от страна на някои космически ентусиасти. Все пак всеки разумен човек би се съгласил, че дали ще летиш на височина 101 или 99 километра, 81 или 79 километра, няма голяма разлика. Най-малкото никой не би оцелял в такива условия без защитно облекло.

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2518-2018-where-does-space-begin

[JImBeam]

Най-добре да я свалят до 12 км че да може повече хора да са летели в космоса